www.mediapool.bg | Владислава ПЕЕВА | 14.07.2010 

Има опасност всички платформи за цифрово радиоразпръскване у нас – т.нар. мултиплекси, да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира. Това заяви в сряда пред журналисти изпълнителният директор на “Мобилтел“ Андреас Майерхофер, след като ден по-рано излезе неофициална информация, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е отхвърлила тяхната оферта и тази на “Виваком“ за получаване на лиценз за мултиплекса, който ще разпространява програмите на обществените медии БНТ и БНР.
За обществения мултиплекс оферти дадоха М-Тел; “Виваком“, която наскоро сключи сделка за продажбата на половината Национално управление “Радиотелевизионни системи“ (НУРТС), разпространяващо в момента програмите на БНТ и БНР, с офшорката “Манселорд“, представлявана от собственика на Корпоративна банка Цветан Василев; “Хану про България“, която е част от латвийска група за медийни системи и вече взе лиценз за изграждането на три от мултиплексите за частните радиа и телевизии, и “Ди Ви Би Ти“ – група от седем компании, водени от “Инсат Електроникс“, поддържаща мрежите на телевизия Про.бг и радиата “Експрес“, “Дарик“ и “FM+“.
По думите на Майерхофер в телекомуникационните среди се говори за сливане на “Хану про“ с “Тауърком“, която пък взе другите два частни мултиплекса за цифрово разпространение. “Тауърком“ е част от сделката между “Виваком“ и “Манселорд“ и дружеството ще се влее заедно с НУРТС в новата компания между бившата БТК и офшорката на Цветан Василев, който държи контрола и в “Нова медийна група“, издаваща вестниците “Монитор“, “Телеграф“ и др.
Според шефа на М-Тел конкурсът за обществения мултиплекс е бил нагласен и това ставало видно още от тръжната документация. В нея най-голяма тежест в оценката на офертите се дава на опита в изграждането на такива съоръжения, което пък дава предимство на “Виваком“ като собственик на НУРТС. Затова и операторът привлякъл като партньор унгарска компания с изпълнени такива проекти и Майерхофер убедил акционера “Телеком Аустрия“ да участват в процедурата.
От “Мобилтел“ не са информирани официално, че отпадат от надпреварата и, ако това е така, България ще изгуби много милиона евро инвестиции през следващите няколко години в момент, в който правителството се опитва да убеди всички чуждестранни инвеститори да влагат в страната, коментира Майерхофер. “Подобни непрозрачни решения не са добър знак за чуждите инвеститори“, коментира той.

"Провал на КРС"

“Никъде досега не съм виждал такива действия от страна на далекосъобщителния регулатор, с председател, който е следствен за корупционна схема и който е неспособен да взема решения“, нападна той Комисията за регулиране на съобщенията и шефа й Веселин Божков. По думите му България е единствената страна в Европа, в която все още има монопол от 95 на сто при фиксираните мрежи от страна на “Виваком“ (бивша БТК) и това се дължи на провала на КРС в сферата на фиксираните телефонни услуги. По думите му комисията е съсредоточена върху мобилния пазар, а фиксираният е този, който осигурява по-добри възможности за пренос специално на данни, защото през оптичен кабел съвсем други са възможностите на интернет.
“Никой не задължава БТК да си отвори мрежата за други оператори и тя да се ползва на регулирани цени“, допълни директорът на М-Тел. Това, по думите му, пречи на конкуренцията и поевтиняването на цените не само на разговорите, но и на интернет услугите, което от своя страна ощетява потребителите. Ако КРС предприеме мерки за разбиване на монопола на “Виваком“, това ще освободи 30 на сто от фиксираната мрежа за конкуренцията, смята той и даде пример как “Телеком Аустрия“ в момента държи около 50 процента от стационарните постове в Австрия.

По-голям играч на фиксирания пазар

Намеренията на М-Тел са да стане по-голям играч на пазара на фиксирани услуги, имаме инвестиционна програма и в скоро време ще научите подробности, каза още Майерхофер. По думите му два са начините това да стане – чрез разширяване на съществуващата мрежа и изграждане на нова, или чрез придобиване на оператор. “Държим си очите отворени за бъдеща сделка за БТК“, каза той, запитан дали М-Тел проявява интерес към очакваното навлизане на нов инвеститор в бившия държавен телеком.
Майерхофер се възмути и от решението на Пловдивския общински съвет от миналия четвъртък да се премахнат 99 от общо 150 мобилни антени в града, защото били вредни за здравето на населението. Не се знае каква част от тях са на М-Тел, и каква на останалите мобилни оператори.
“Местни политици си играят със страховете на хората и искат да се въведат европейските норми за лъчение, без да знаят, че тези пределни нива са десет пъти по-високи от заложените в българското законодателство“, каза шефът на телекома. Той заяви, че няма да се съобрази със заповедта и да остави фирмите и хората в града без телефонни връзки заради неясни политически интереси.
“Видяхме какво стана в Пловдив, когато заради технически проблем не можаха да гледат финала на световното по футбол, представете си да оставим града без мобилни телекомуникации“, каза изпълнителният директор на "Мобилтел“.

Оригинална публикация

в. Шок | 13.07.2010

Скандалът с Витомир Саръиванов може да коства поста и на програмния директор на Нова тв Олга Лозанова. Собствениците на Нова тв са бесни на сестрата на Гого Лозанов, защото именно тя е разпоредила Витомир да бъде водещ на сутрешния блок.
Преди месец водещият Николай Стойнов изненадващо бе пратен в неплатен отпуск, а на негово място в "Здравей, България" бе намърдан Витомир Саръиванов. Тогава Олга Лозанова разпореди рокадата с мотив, че Коко Стойнов не се харесвал на зрителите и рейтингът на сутрешния блок спаднал драстично.
"Сега, когато се разбра, че Витомир е любовник на племенницата на Олга Лозанова, тя се чувства като в небрано лозе", коментират из коридорите на Нова тв.
Мерникът на Олга Лозанова отдавна е вдигнат. Тя търпи критики, че е взимала грешни решения, вследствие на които Нова тв тотално се е компрометирала. Най-големият гаф на Лозанова е свързан с напускането на "Господари на ефира" и привличането на Иван и Андрей от Би Ти Ви.

Стр. 19

в. Република | 07.07.2010

Опит да спре телевизионен репортаж е направил зам.председателят на парламента Лъчезар Иванов. "Снимали сте Сергей Бранков, там няма проблеми, проверяван е. Ако може, чисто приятелски, да не го пускате. С тези думи се обадил депутатът от ГЕРБ на репортера от Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Поводът бил материал, който беше излъчен в ефира на медията. Разговорът се провел малко след като Гайтанджиева снимала къщата на митничаря Сергей Бранков. Репортажът разследва как държавните служители притежават луксозни имоти, при положение, че взимат между 600 и 800 лева заплата.
Скандалът с вмешателство в медиите от страна на представители на властта идва малко повече от месец, след като премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до шефовете на печатни издания и телевизии с въпроса оказван ли им е натиск от управляващите. Отговорите заваляха и в тях естествено се казваше, че няма нищо такова.
18 дни покъсно американският посланик Джеймс Уорлик предупреди, че найголямата опасност за свободата на словото е намесата на властта в печата и електронните медии.
Въпреки уверенията, че всичко е наред и цензура и вмешателство няма, случката с Лъчезар Иванов показва точно обратното.
Диляна Гайтанджиева разказа в ефира на Нова тв, че след разговора с депутата нейна проверка е установила, че съпругата на митничаря Елеонора Бранкова е сътрудник в парламентарната комисия по здравеопазване.
Според зам.председателя на медийната комисия в парламента Стоян Иванов е добре, че дори Лъчезар Иванов да се е опитал да спре репортажа, това не е станало. И показва, че автоцензурата, характерна за българските медии не е проработила.
"Но, ако наистина Лъчезар Иванов е звънял по телефина, то неговото поведение е изключително глупаво", каза депутатът от "Атака".
Междувременно от СЕМ съобщиха неофициално, че Лъчезар Иванов активно лобирал за избора на Радомир Чолаков за генерален директор на БНТ. Той представял кандидата Чолаков като избор на премиера Борисов.
Известно е, че Чолаков като кандидат за ген. директор на БНТ е в същото време не е подал оставката си от поста заместник председател на комисията, която подготвя нов Закон за телевизия и радио. За заместникпредседател той е назначен със заповед на Бойко Борисов, както и всички членове на тази комисия. Председател на въпросната комисия е Георги Лозанов, който от своя страна ще гласува и ще има решаваща роля за избора на генерален директор на БНТ.
Чолаков е в ситуация на тежък морален и административен конфликт на интереси, ако веднага не напусне комисията за подготовка на нов ЗРТ. Според собствените му твърдения, в ситуацията няма юридически конфликт на интереси, но за морала в неговото положение не казва нищо.
Чолаков ще стартира в състезанието с няколко обиколки преди останалите кандидати, тъй като само той е наясно с правната рамка на бъдещия закон и вече е съобразил представената пред СЕМ своя концепция с бъдещите новости в него.
Нито един от другите кандидати няма възможността всеки ден да контактува с председателя на СЕМ Георги Лозанов, който ще има важен глас при избора. Няма никакви морални гаранции, че Чолаков не злоупотребява с тези си контакти от позицията на заместник-председател.
Ако Чолаков иска да играе честно и ако СЕМ искат да са безпристрастни, нека веднага кандидатът за БНТ да напусне другия си властови пост, коментират медийни експерти.
Има сериозни подозрения, че Чолаков е представител на интересите на един от големите продавачи на телевизионна техника в България и ако стане генерален директор ще обслужва пряко неговите интереси. Става дума за доставчик, който имаше монопол в БНТ в годините, когато Чолаков беше нейн изпълнителен директор.

Стр. 3

www.blitz.bg I Никола КОСТАДИНОВ I 4.07.2010

Водя „Здравей, България” като летен експеримент, шефовете ще решат дали да продължа

Витомир Саръиванов е роден на 14 април 1976 г. Наричат го "Българския Фродо" заради удивителната си прилика с главния герой от кинохита "Властелина на пръстените". Вито започва телевизионната си кариера като спортен коментатор в БНТ, а по-късно и в Евроспорт. Прехвърля се в риалити-формата "Островът на изкушението", преди да поеме юздите на шоуто "Цената на истината". Именно с него той участва в "Биг брадър фемили", където тества съквартирантите с детектор на лъжата. 
Саръиванов често е и извън кадър – като продуцент на "Сделка или не", "Стани богат", "Music idol 3", "Животът на другите", "Хванати в изневяра". От 14 юни той влезе в нова роля – водещ на сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България".

- През последните 2 години в сутрешния блок на Нова се изредиха Георги Коритаров, Милен Цветков, Павел Владимиров и Коко Стойнов. Мястото изглежда ветровито. Дългосрочни ли са плановете ти като водещ на "Здравей България"?
- Въпросът не е в моите планове, а в тези на ръководството на “Нова”. Разбрали сме се, че това е летен експеримент. За всичко останало трябва да питаш тях.

- Има ли нещо вярно в слуховете, според които Лора Крумова и Коко Стойнов са отпаднали окончателно от сутрешния блок?
- Аз съм последният човек, който би могъл да ти отговори точно на този въпрос. Ако аз взимах решенията за това кой да бъде на екран, кой да си тръгва, или остава – бих могъл. Но това не е моя работа. 

Когато шефовете на телевизията имат ясна идея, предполагам, че ще ни уведомят. 

Тогава ще ти кажа.

- В какъв аспект ще изразиш своята индивидуалност, ако се опрем на общоприетото мнение, че интервютата на Коритаров бяха по-скоро разпит, на Милен Цветков – надприказване, а на Коко Стойнов – изслушване? 
- Знаеш ли, няма никакво значение как точно ще наречеш стила на даден водещ. Важното е, хората пред екрана да харесват това, което той прави. Моето желание е зрителите на Нова да се събуждат с приятно усещане, да има ведро и усмихнато настроение и не на последно място – да разбират това, което се говори на екрана.

- Още в първото си предаване даде трибуна на Иво Инджев. Така работодателят ти стана единствената от трите най-големи наши телевизии, дръзнала да покани журналиста-символ на опозицията срещу Георги Първанов.
- Нова е свободомислеща медия и, слава Богу, никой не ни се бърка в избора на гости и теми в предаването. Мисля, че това, което се случи на Иво Инджев, никога не би се случило в тази медия. И преди да ме репликираш с "изгонването" на Милен Цветков, искам да ти кажа, че никъде не съм чул Милен да е признал, че е имало политически натиск около решението за напускането му. Така че всякакви аналогии между историите на Иво и Милен са напълно несъстоятелни.

- Ти обаче подчерта, че си почитател на творчеството на Иво Инджев, а в последно време то е насочено предимно срещу личността на Първанов. Каква е твоята гражданска позиция?
- Творчеството на Иво Инджев е насочено срещу един човек, който се опита да го ликвидира. Не физически, а духовно и морално. Което е още по-болезнено. Президентът реагира като обидено хлапе и напомпа мускули срещу беззащитния журналист. И което е още по-смешно – вендетата на Първанов продължава и до ден-днешен.

- "Биг Брадър фемили" завърши. Много мръсотия имаше в него – ти с какви чувства оставаш?
- Както се казва – „с чувство за добре изпълнен дълг”. В интерес на истината се радвам, че всичко свърши. Сезонът беше дълъг и изморителен.

- Успехът на Кузмови предизвика полемики около образа на българското семейство…
- Нормално. Това щеше да се случи и при победа на всяка една от другите двойки. 

- Коя двойка беше твоят фаворит?
- Реално никоя. Но при четирите останали на финала семейства лично аз бях именно за Кузмови.

- "Цената на истината" породи конфликт между теб и Павлин Чипев. Поговорихте ли си на четири очи след края на надпреварата?
- Не. Не съм се виждал с никого след финала. Между нас конфликт не е имало, просто Павлин е типичният българин – говори много, когато срещу него няма никой. Да обиждаш зад гърба на човека е недостойно, да се правиш, че не си го правил, е лицемерие. Аз каквото имах да казвам на Павлин, му го казах, така че с него всичко е о`кей.

- Павлин Чипев обвини продуцентите в манипулация. Има ли истина в неговите твърдения, че не му е била позволена защита в ефир от футболната легенда Христо Стоичков?
- Това е пълна смехория! Напротив екипът на предаването многократно се опитваше да се свърже със Стоичков и да го покани да участва в шоуто. Мисля, че само колеги, които са попадали в същата ситуация – да издирват звездата, могат да ви опишат какво точно се случва. Да не говорим, че аз съвсем не съм сигурен, че Стоичков си спомня ясно кой точно е Павлин Чипев.

- Самият ти се тества с полиграфа. По лични съображения ли го направи, или за да освободиш част от напрежението в Къщата на финалната права?
- Единствените съображения, които имах, бяха свързани с непрестанното мрънкане на Съквартирантите, които се надпреварваха да говорят, пак типично по български – „ех, що не седне той на детектора, аз какви въпроси ще му задам; той да даде пример, после ние” и още, и още, и още. Накрая какво стана? Аз им показах, че не ме е страх и мога да го направя. Те обаче се уплашиха и пак не посмяха да зададат въпросите, които им се въртяха в главата. 
Скриха се като мишоци. 

Оригинална публикация 

в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010

Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.

- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?

- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.

- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…

- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.

- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.

- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.

- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?

- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.

- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?

- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.

- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?

- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.

- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…

- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".

- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?

- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…

- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.

- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.

- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.

- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".

- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?

- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…

- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.

- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.

- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.

- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.

Стр. 5, 11

в. Банкер | 19.06.2010

“Някои собственици на медии не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо – заяви Джеймс Уорлик, посланик на САЩ у нас, на дискусията “Прозрачност на собствеността и свободата на медиите в България", организирана от фондация “Конрад Аденауър". – Целта им не е да информират обществото, а да манипулират заради печалба или власт. Задайте си следния въпрос – продължи посланикът: защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство?"
Уорлик каза, че ситуацията в провинцията е още по-обезпокоителна, тъй като политическите и икономическите интереси са обединени, за да се оказва натиск върху журналистически материали, критикуващи местната власт. Много българи се оплаквали от липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите и влиянието, което се оказва върху тях. “Подобно манипулиране на медиите е заплаха за демокрацията – независимо дали става в провинцията, или в столицата" – подчерта американският посланик, допълвайки, че България не е единствената страна с подобни проблеми. Той предложи три инструмента за разрешаването на проблемите, първият от които е силният закон. “В САЩ не разчитаме само на конституцията за защита на свободата на печата, имаме и закони, които изискват публично обявяване на медийната собственост", изтъкна Джеймс Уорлик. Препоръката му е журналистите и издателите да спазват и етичните правила на професията.
Натискът върху свободата на медиите при последните няколко правителства намалява, отбеляза шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. В същото време и индексът на свободата на словото пада. Причината била нелоялната конкуренция в резултат на корпоративно-икономически интереси. Лозанов смята, че са необходими специализирани мерки срещу концентрацията на собствеността на медиите и това трябва да бъде засегнато в новия медиен закон. “Той ще е закон за медиите въобще", уточни шефът на регулатора. Според него е необходимо някои капитали да нямат право да се използват за медии, тъй като ще компрометират прозрачността на информацията.

Стр. 2

в. 24 часа | 19.06.2010

Вестникарският бизнес е особен – продаваме хартия, но не тапети, а съдържание – информации, анализи, коментари.

Който създава мнения, няма право да бъде анонимен. Същата прозрачност, която очакваме от властимащите, трябва да я има и при нас.
Три са факторите за успеха на медиите в демократичното общество:
1. Много независими и конкуриращи се източници на информация.
2. Една информация да бъде потвърдена по няколко начина.
3. Финансирането на медиите да е прозрачно.
В провинция Хесен на всеки 3 месеца вестниците съобщават акционерите си
В Саксония това се прави на половин година, когато се обявяват собствениците и свързаните с тях лица. Област Тюрингия публикува всички имена и адресите на собствениците. В Бранденбург публично се обявяват дяловото участие и собствениците, както и правните им отношения към печатни издания и радиа. В Германия не се позволяват и картелите.
ВАЦ бяха критикувани за монопол, след като през 1996-1997 г. поехме "24 часа" и "Труд", въпреки че се знаеше кои сме. Агенцията за защита на конкуренцията се намесваше доста грубо. Иска ми се да цитирим Бойко Борисов, който критикува наскоро германските предприемачи -посъветва ги да се държат така, както го правят в своите страни.
Подкрепям премиера, но като чуждестранен инвеститор мога да поискам на българския пазар да сме защитени така, както на собствения ни пазар. Защото това не се случва тук за моята фирма.
ВАЦ работи в България като в Германия, плащаме всички данъци, осигуровки, разделили сме издателството от редакциите. Знаят се собствениците и инвеститорите, техните имена могат да се намерят в телефонния указател на Есен. Българската държава защитава ли ни от всички собственици, които не си плащат данъците?
Всичко, което е забранено от закона за защита на конкуренцията, се превръща в празни думи, ако държавата няма механизъм да разбере кои са собствениците на независими издания. Цинично е, когато държавата не действа. Не можем да приемем нечестната конкуренция.
Основната задача на журналистите е контролът върху властта. Той не е възможен за обикновения гражданин, който не разполага с информацията на елитите. Той не може да им повдигне килима, за да види какво има под него. Затова се нуждае от помощта на журналистите.

Стр. 8

в. Капитал | 19.06.2010

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" организира кръгла маса "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България". В нея се включиха дипломати, издатели, журналисти и анализатори. Според председателя на СЕМ Георги Лозанов прозрачността трябва да престане да бъде само лозунг, а да се стигне до конкретния произход на капитала. Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик (вляво) коментира че има журналисти, които са притеснени от ситуацията с медиите в България. "Има медии в страната, които за една нощ промениха политиката си и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове", каза той. За първи път на форум за собствеността на медиите присъства и управителят и номинален собственик на "Нова българска медийна група" Ирена Кръстева. Това е групата, чието изкупуване беше финансирано от Корпоративна банка – институцията, събрала половината от депозитите на държавни дружества. "Не виждам смисъл и не вярвам, че ще се появи нов медиен закон", каза Кръстева. Новината e, че работна група към правителството подготвя медиен закон, който да изисква пълна прозрачност на капиталите в сектора и да заложи ограничения за концентрация на собствеността. — Повече на www.capital.bg

Стр. 3

в. Република | 21.06.2010

Изявление на посланик Джеймс Б. Уорлик
18 юни 2010 г. (както е произнесено)

За мен е чест поканата да бъда тук и да участвам в обсъждането на този важен въпрос. Като американски дипломат аз се гордея с историческата роля на моята страна – защитник на идеала за свобода на печата. Като американски гражданин аз обаче зная, че тази свобода не бива да се приема за даденост. Всяко поколение трябва да има готовност да се бори с новите предизвикателства пред политическите му свободи. Когато американските колонии извоюват своята независимост, главната заплаха за свободата на печата е намесата, или дори насилието от страна на властта – нещо, което много от присъстващите тук са изпитали лично. През изминалите двайсет години българите, и най-вече българските журналисти, храбро водят тази битка и днес ние виждаме резултата от нея в големия брой вестници, списания, радиостанции и телевизии.
Независимо от разнообразието на печатните издания и множеството канали на кабелната телевизия, ние сме се събрали днес тук, за да споделим своето безпокойство за тревожните тенденции, засягащи свободата на медиите. През двайсет и първи век повечето предизвикателства пред свободните и независими медии не идват от почукване на вратата късно през нощта.
Заплахите са по-прикрити, но не помалко сериозни.
Забелязвам, когато слушам как българите коментират този проблем, как отново и отново изникват няколко въпроса. Един от тях е липсата на прозрачност относно собствеността върху медиите и придобиването на медии с цел да се насърчат политически планове или търговски интереси. Някои собственици не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо. Целта им не е да информират обществото, а да манипулират общественото мнение заради печалба или власт. Задайте си следния въпрос: защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство?
Не става дума само за собствеността. Отговорност на издателите и продуцентите е да бъдат независими и дадат възможност всички гласове да бъдат чути. Факт е, че има издатели, повлияни от политически натиск и дори от финансово стимулиране.
Става дума и за самите журналисти, които наблюдават безучастно и не предприемат нищо. Много талантливи журналисти са смутени и обезсърчени,
но се страхуват да говорят. Но кой би могъл да говори в защита на вашата професия, ако вие самите не се защитите?
Още по-голямо безпокойство буди ситуацията извън София, където политическите и бизнес интересите са обединени, за да се оказва натиск и дори да бъдат заплашвани журналистите ида се попречи на материали, критикуващи местни управници и бизнес лидери.
Подобно манипулиране на медиите е заплаха за демокрацията независимо дали става в провинцията, или в столицата.
България не е единствената страна с този проблем. Много държави, включително и моята родина, се занимават с подобни въпроси. Тежката икономическа обстановка по света прави още по-трудно съществуването и процъфтяването на истински свободни и независими медии.
Един от нашите най-велики президенти – Томас Джефърсън – казва: "Ако зависеше от мен решението дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, без колебание бих предпочел второто". Той също така е казал: "Единствената гаранция на нашата свобода е свободният печат". Медиите служат на благородна цел: да информират гражданите, да предизвикат дебати за действията на управляващите, да изобличават корупцията. Дори ако има несъвършенства – защото знаем, че нищо не е съвършено, – печатът играе незаменима роля.
За да насърча нашата дискусия, искам да изложа няколко идеи как можем да подходим към проблема. Имам предвид не даването на рецепти, а определянето на началната точка за дебати и дискусии. От опит зная, че обществото може да използва три важни инструмента за справянето с подобни предизвикателства.
На първо време, трябва да бъде налице силна законова структура, която да защитава нашите свободи.
За защитата на свободата на печата в САЩ ние не разчитаме само на конституцията. В добавка ние имаме закони, изискващи публично обявяване на медийната собственост.
Както е в повечето страни, и у нас има медийни организации, които в голяма степен се идентифицират с дадена политическа партия или политическа философия.
Обществеността обаче трябва да има правото и възможността да бъде осведомена кой в действителност е собственик на вестника, който хората четат, и на радиостанцията, която слушат. Тогава от потребителя зависи да направи информиран избор за това как да интерпретира новините, постъпили от предубеден източник. Ние имаме закони, ограничаващи възможността на собственика да монополизира медийния пазар в дадена общност. Такива закони следва редовно да бъдат обновявани, за да отговарят на новите икономически дадености и на технологичните промени, сред които е интернетът; те не са съвършени. Но у нас се провеждат оживени публични дебати; в процеса има гражданско участие, включващо и мониторинг на правоприлагането.
Когато журналистите бъдат заплашвани, застрашавани и дори нападани, те трябва да бъдат сигурни, че органите на реда и правосъдието ще ги защитят.
Законът обаче не е достатъчен. Честността не дължи съществуването си на закони. За да отразяват честно събитията, журналистите, издателите и собствениците на медии е необходимо да спазват критериите на етиката. В последните години в моята страна журналисти изобличиха и направиха публично достояние много случаи с неетични позиции от страна на техни колеги, и някои вестници се принудиха да публикуват експозета за свои собствени издателски провали. Наблюдаваме създаването на все
повече организации със сайтове, представящи сурова и обективна проверка на фактите в отразяваното от медиите. Известни, награждавани журналисти бяха публично порицани и дори уволнени за етични лапсуси.
Аз съм наясно, че в сегашния икономически климат на журналистите е особено трудно да отказват предложени бонуси за публикуването на истории в положителна светлина. Трудно е за един журналист да рискува да загуби работата си, ако се противопостави на натиска от страна на някой политик или издател, настояващи да не пише непредубедено по даден въпрос.
Нито една държава, включително и моята, не се е освободила от автоцензурата и намесата на издателя.
Ако журналистите обаче искат да бъдат уважавани като професионалисти, то те трябва да работят заедно за едно по-широко приобщаване към едни високи етични критерии.
Журналистите със своя професионализъм, почтеност и защита на обективността подкрепят свободата на печата и са най-важната пречка за цензурата и намесата. Припомнете си и урока на ранния български държавник хан Кубрат: една пръчка се чупи по-лесно от наръч пръчки. Посветените на разследващата журналистика би трябвало да могат да разчитат на своите професионални организации за яростна и принципна подкрепа, ако са изложени на натиск. Освен това, гражданското общество трябва да намери начини да подкрепя независимите медии и техните журналисти.
Защото професионалната етика също не е достатъчна. В крайна сметка отговорни за защитата на собствените си права в едно демократично общество са гражданите. На всички ни е ясно, че обществеността може да има цинично отношение към всекидневното функциониране на медийните организации. Но обществеността не бива да губи вяра в идеала за свободен печат – този страж на свободата, възхваляван от Джефърсън. Гражданите могат да използват своите гласове, за да се противопоставят на политици, отправящи заплахи към журналисти и злоупотребяващи със своята власт, за да ограничават медийната свобода. Те могат да настояват за по-високи критерии във вестниците, които купуват, и за по-добри закони от своите парламенти. Като представители на интересите на гражданите, особено важни в тази битка са политическите партии и неправителствените организации.
Накрая бих искал да повторя, че не само в България има предизвикателства пред независимите медии. Политическият и икономически натиск засяга всички нас и собствениците на медии във всички страни са изправени пред изкушението да предадат фундаменталните интереси на демокрацията заради краткосрочни печалби. За борба с тази тенденция може да се почерпи от големия опит на международната общност.
Ако българите имат политическата воля да разнищят този проблем, те няма да бъдат сами в борбата.
***
Кръгла маса на тема "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България" се проведе в края на миналата седмица. Дискусията беше организирана от немската фондация "Конрад Аденауер" и е част от медийната й програма за Югоизточна Европа.
В обсъждането взе участие и американския посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик, представители на почти всички водещи електронни и печатни медии, както и депутати от медийната комисия в Парламента.
***
Текст под снимка
Американският посланик у нас Джеймс Уорлик (вдясно) разговаря с шефа на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер.
***
Заглавието е на редакцията, заимствано от изявлението на Н. пр. Джеймс Уорлик

Стр. 8

в. Уикенд | Люба КУЛЕЗИЧ | 2010-06-18 

Златен дъжд окъпал Пъпеша и Уляна Пръмова

Специално за "Уикенд"

"Глупак е онзи директор, който след края на мандата си в националната телевизия не гушне поне милион. Най-близките му сподвижници също не остават на сухо и дори не се притесняват да демонстрират благосъстояние." Този невероятен слух пълзи из коридорите на "Сан Стефано" 29 малко преди на мястото на президентската любимка Пръмова да се настани нов генерален директор.

Обявилата, че се оттегля предварително тв шефка обаче изведнъж се разприказва пред медиите за разлика от надменното си мълчание по времето на закрилящата я тройна коалиция.
Отскоро Пръмова облъчва обществото с катастрофични изявления. Тя бие тревога, че заради кризата и некомпетентността на новите депутати държавната телевизия е на път да остане без пукната пара.
Как при този плач някой би допуснал, че етървата на бившата еврокомисарка Меглена Кунева си тръгва от 10-ия етаж на "Сан Стефано" 29 с добре захранени банкови сметки? Звучи абсурдно при съобщенията, че БНТ фалира, че няма пари за заплати и дължи над 8 млн. лв. на БТК за излъчвания.
Възможно е обаче милионерската мълва от "Сан Стефано" 29 да не е просто закъснял донос на познатите телевизионни натегачи. Вече се пропуква стената на мълчанието за скандалното източване и обезкостяване на БНТ под ръководството на Пръмова и най-близките й съратници.
Последната шокираща информация изтекла от 12-етажната сграда край Орлов мост, е за уреждането на фирма, свързана с руското енергийно лоби, с прескъпа обществена поръчка за ремонт на Студио 1 в Националния тв център в кв. "Младост".
Говори се, че миналата година лично Пръмова в тандем с бившия финансов министър Пламен Орешарски е инициирала търг за довършителните работи.
С няколко юридически трика в условията към кандидатите фирма "Енемона" е била предварително определена да й напълнят гушата. За да й бъдат отпуснати цели 8 млн. лв. за рутинни довършителни работи, благодетелите й от БНТ прибегнали до още една хитрост. В тръжните бумаги те представили ремонта на студийното помещение и на прилежащите му стаи и коридори за изграждане, а не за Доизграждане, както би следвало. Защото въпросното Студио 1 е изградено преди цели 20 години. Но не е довършено, за да стане подходящо за снимки и излъчване.
В милионите, заделени за "Енемона" обаче, не влизат сумите за техника и осветление. Тях данъкоплатецът ще плаща отделно. Но най-обикновеното саниране на студийната площ вече му е излязло солено. Още повече че главното помещение, изискващо по-специални строителни екстри, е с размер само от 639 кв. м.
Да, но "Енемона" и нейните покровители от медията се изхитрили да надуят първоначалните 8 млн. с поне още 2 млн. лв. Това станало чрез серия допълнителни договори за уж "забравени" в заданието работи. Повечето пари обаче вече били изплатени на фирмата. Това станало чрез решение на Пръмова и хората й да плащат не след цялостното приключване на обекта, а на парче, след завършването на отделни фрагменти от ремонта. Твърди се, че покровителстваната отдавна и от високо фирма не се е поскъпила и вече е върнала част от постъпленията си към благодетелите си от БНТ под формата на тлъсти комисиони.
В държавната телевизия отдавна имало термин за такива жестове на признателност.

Наричали ги "Връщайки"

И широко ги практикували както за различни дейности, възложени на външни изпълнители, така и за вътрешни услуги между етажите и дирекциите.
Запознати смятат обаче, че ерата "Пръмова" се отличава с рязко стесняване на кръга от приближени, намазвали от "връщанките". Така дискретността на операциите била гарантирана повече от всякога. А взятките сериозно поскъпнали.
Отгоре на всичко дори и най-шокиращите харчове се мотивирали все по-ловко. Да не говорим за по-рутинните схеми на източване. Например закупуването от местни посредници на техника от предишни поколения, но на завишени цени.Тези далавери отдавна плачат за прокурорско дознание. И не само те.
Защото Вальо Топлото ще се окаже момченце в сравнение с тарторите на "Сан Стефано" 29 и широките им пръсти. Но като виден медиен темерут Пръмова успя да запази в сянка шефските си апетити за доста дълго време.
Не такъв беше случаят със суетния Митко Цонев. Не е тайна, че Пъпеша е дясна ръка, душеприказчик и посредник на генералната директорка. Особено при реализирането на показни и скришни жестове на близост до силните на деня – и в политиката, и в бизнеса. Едва ли безкористието е най-силната им страна. За финансовата изгодност на някои от тях се носят легенди.
Сред най-крещящите примери е скъпарският купон за 50-годишнината на Цонев. Той не е легенда. Бил отпразнуван пищно и шумно в баровски клуб.

Фойерверки за над 10 хил. лв.

осветявали елитното сборище. Коментираше се, че партито струвало повече от 20 хил. лв., но не и кой е платил сметката. Имало сцена, нает оркестър, морски деликатеси, Маркови уискита и мезета.
Много пъти е писано, че бившият говорител на царя стана шеф в БНТ и дори напусна заплатата си от 6500 лв. в БТК, за да превземе неделния ден от програмата начело на мегаломанската продукция "В неделя с…"
Именно заради манията си да надмине по размах и влиятелност Кеворк Кеворкян с неговата "Всяка неделя" Пъпеша натиснал Пръмова да задвижи машината по доизграждането на Студио 1. Но тромавите процедури и нетърпението му да се прослави и да се нагуши всъщност дали ход на аферата с наемането на зала 2 в НДК. Тя стана арена на един от най-грандиозните шоупровали в тв историята. Разбира се, срещу водопад от бюджетни пари и срещу репутацията на медията.
Равносметката след двата сезона на "В неделя с…" е плачевна. Дори най-пресметливите службогонци в БНТ най-сетне скочиха срещу разхищенията и шуробаджанащината в продукцията.
Началото на грабежа е сложено през 2008 г. със специално решение на Управителния съвет на Пръмова. Той одобрява рекордния бюджет от 67 000 лева за едно издание на предаването. Заделят още 15 хил. лв. за шапки и кашове. Интересното е, че тогава УС поставя условието предаването да има рейтинг праг от 4%. И да реализира приходи от реклама минимум 100 хил. лв. без ДДС за брой.
След първата остра реакция на някои медии спрямо мащабната глупост на "В неделя с…" хората на Пръмова леко се стряскат. Времетраенето на шоуто е посъкратено. Бюджетът спада, но на също апетитните 54 хил. лв. После спада още. За това пък изчезва изискването за праг на рейтинга и …за реализирането на реклама. И досега "В неделя с…" няма спонсор и специално привлечена реклама.

Парите за Цонев обаче не секват.

Но епопеята не спира. Хората на Пръмова одобряват и изплащането на 19 хил. лв. към фирма "Доменика про" за изработката на авторекламни клипове. Сключен е договор с модна къща за облекло на водещия. Той е на стойност 48 хил. 600 лв. до януари 2009 г. Договорът е бартерен срещу рекламно време. Дрехите обаче не се заприходяват в гардероба на БНТ, каквато е практиката.

Бракуват се с протоколи.

Цонев лъсва с костюми и аксесоари, получени даром

Общо 4 млн. лв. пък са инвестициите в НДК.

Наемът на ден е 2466 лв., без режийните – или около 1 милион годишно. За останалите 3 млн. са купени осветление, озвучителна техника, мултимедийна апаратура. Впоследствие се купуват камери, аутокю, изгражда се и цяла апаратна – парите текат като из ведро.За декора на "В неделя с…и, за "Референдум" и "Бъди звезда", които също се излъчват от зала 2 на НДК, са хвърлени 500 000 лева. Малко след това БНТ

изсипва още 30 бона за поправка на дефектите.

Макар фирмата, изработила декорите, да се води близка до Цонев и Вяра Анкова, от нея изтече слухът, че двамата стари партньори съвсем не останали безразлични към "връщанките" след едрата поръчка.
Не се отказали от пая, който им бил предложен
Може би разследващите органи ще се заинтересуват от корупционните разплащания в БНТ, като обърнат внимание и на сумите, хвърлени за прословутата нова "опаковка" на БНТ. Националният екран изгря целият в червено в чест на 50-годишния юбилей на телевизията.
Тогава "Уикенд" съобщи, че конкурсът е спечелен от фирмата на известния и талантлив аниматор Ивайло Сеферов "Креатив студио". Чу се, че "почервеняването" ще коства на данъкоплатците около 250 хил. лв. Истината в крайна сметка се оказа доста по-сурова.
До този момент за кашове, шапки, лога и авторекламни заставки са похарче ни чрез познатата върволица от анекси 658 212 лв. (с ДДС)! И Запознатите са наясно обаче, че БНТ обикновено е плащала по около 4-5 хил. лв. за обичайните кашове и шапки. За новите 40-50 бройки от червената опаковка би трябвало да се бръкне с около 250 хил. лв. Отгоре на всичко фирмата е предложила доста облекчена оферта за разсрочено, разхвърляно по месеци разплащане.
Създадената от Пръмова работна комисия за опаковката е начело с Митко Цонев и Вяра Анкова. Те са тандемът, който поръчва продуктите, оценява ги, приема ги, предлага цена.

Явно са се поувлекли

обаче. И в момента БНТ разполага с още неизползвани, но вече създадени визуални аксесоари към програмата си.
Въпросът е защо са били тъй щедри? Според информация от кулоарите на "Сан Стефано" отговорът е, че "Креатив студио" е било притиснато да се реваншира за обемната поръчка -на Цонев и Анкова заедно с Пръмова и финансовия
директор Чапанов. Твърди се, че компенсацията, прибрана от този квартет, е доста по-голяма от обичайните 10-15%. Това било обяснението за лавинообразно набъбналата крайна цена.
Но ако е така, с какви очи Вяра Анкова се кани да спечели конкурса за нов БНТ шеф? Не е чудно, че Митко Цонев публично подкрепи кандидатурата й под мотото "приемственост".
Нима става дума за онази "приемственост", която би трябвало моментално да заинтересува МВР и дознанието? Доказването на съмнения за подкупност е в техни ръце.

Стр. 27, 28-29