www.manager.bg I 30.08.2014г. 

Един от най-бързите начини да се спечели медийно внимание в полза на фирмата остава проучването на пазара на печатни и онлайн издания на бизнес и търговска тематика.
„Сред най-добрите методи за пиар се очертава този с търсенето на точните печатните медии, които могат да разпространят съобщението на бизнеса. Ако те се заинтересоват от историята, която фирмата ви им изпраща, ще споделят визията и ценностите на бизнеса. И пиар ефектът ще се получи“, казва във видеоинтервю за сайта на американското списание Entrepreneur Гари Милър – изпълнителен директор на Асоциацията за ползи на собствениците на бизнес в САЩ.
„Има толкова много печатни медии навсякъде. И, да, ключът е да намерим в кои от тях е съсредоточен нашият интерес. И къде нашата история най-добре би се позиционирала. Вероятно имате много добра история за разказване. Само че трябва да се убедите, че таргетирате правилните хора. Да кажем, че сте ресторант. Винаги, навсякъде има множество издания, фокусирани върху новините от ресторантьорския бизнес. Най-вероятно там искате да се покажете и вие. В този смисъл това, което ще ви помогне, е да си направите свое изследване на пазара на печатни медии и да разберете кои са медиите, които ви интересуват, и за какво пишат те обикновено. Нещата, за които пишат, сходни ли са с бизнеса ви? Тези медии е по-вероятно да вдигнат телефона, когато им се обадите, за да разкажете за себе си. Толкова е просто и същевременно не достатъчно представители на бизнеса го правят“, допълва Рей Хенеси, редактор в списание Entrepreneur.
Ако трябва да дадат съвет на малкия бизнес за по-бърз начин да се направи пиар и маркетинг, това би бил той. Да се обърне бизнесът към изданията на икономическа, търговска и браншова тематика. 

Оригинална публикация 

www.intelday.com I 29.08.2014г. 

Адриана Попова поема мениджмънта на Интелдей София, 29 август, 2014 г.: Изпълнителният директор на Интелдей Солушънс Деница Сачева напуска поста изпълнителен директор след 13 години работа в агенцията. През периода компанията стана двукратен носител на Световна златна награда за отлични постижения в PR за 2007 и 2012 година, получи номиниция през 2009 за най-добра кампания за Източна Европа в престижния PR конкурс SABRE и номинация на ООН за комуникационна кампания за 2012г. Агенцията работи за клиенти в областта на финасовия сектор, информационните технологии, здравеопазването, социалния сектор, политика, международни организации. Специален фокус има върху междукултурните комуникации и по-специално работата с малцинства, бежанци и мигранти. Интелдей Солушънс има реализирани комуникационни проекти в Косово, Босна и Херцеговина, Малта, Португалия и Естония. Наскоро агенцията бе избрана за единствен българския партньор на PROI Worldwide – най-широката глобална мрежа от независими PR агенции, обединяваща 67 партньори на 5 континента. „13 години на българския PR пазар ми дават основание да се оттегля от оперативното управление и да отделя повече време за лични проекти. Новият изпълнителен директор – Адриана Попова – има успешен управленски опит в създаването и изграждането на иновативна компания, която работи на международни пазари и точно това е и бъдещата стратегия за развитие на Интелдей Солушънс. Компанията ще продължи развитието си в стратегическите и кризисните комуникации, но ще инвестира в иновации и дигитални комуникации. Така ще отговорим на очакванията и нуждите на нашите клиенти, на които ще предложим едновременно приемственост и обновление. Стратегическите комуникации стават все по-ключов фактор за успех в един свят на непрекъснато производство на нова информация, която се разпространява със скоростта на светлината и в условията на милиони разговори в мрежата, които се водят непрекъсато. Нашата професия се развива с бързи темпове и изисква качествено нов подход, който да дава възможност на клиентите да получат комплексна услуга – от превенция на рискове, през корпоративна дипломация до управление на кризи“, коментира Деница Сачева, която основа агенцията през 2001 г. Новият изпълнителен директор на Интелдей Солушънс е Адриана Попова. Тя е завършила специалност „Финанси“ в Университета за национално и световно стопанство и Мениджмънт за организационно съвършенство в НБУ. Адриана е експерт в Международната организация за стандартизация (ISO) и редактор по разработването на международен ISO стандарт “Outsourcing – Guide to outsourcing”. Притежава опит в областта на стратегическото управление, аутсорсинга, информационните и бизнес услуги, стратегическите корпоративни комуникации, международен бизнес. Професионалната й кариера започва в Thomson Reuters за България, Македония и Албания. Адриана Попова е съосновател и управител на AII Data Processing Ltd и по-късно създадената агенция за бизнес новини в реално време Югоизточна Европа SeeNews. „Вярвам, че комуникациите са двигател на бизнес развитието, когато съчетават съдържателно творческата и професионална експертност с финансовите и бизнес цели на организациите.
Бизнесът е изправен пред постоянното предизвикателство да намира иновативни начини да въвлича и създава добавена стойност, постигайки дългосрочните си цели. Този визионерски, персонализиран и подкрепящ бизнеса подход виждам в работата на екипа на Интелдей Солушънс и ще се радвам да бъда част от него.“, заяви Адриана Попова. За Интелдей Солушънс: Създадена е през 2001 г., като агенция за пълно комуникационно обслужване. Агенцията е пълноправен член на Българската PR асоциация и Българската асоциация на комуникационните агенции. От 2014 г. Интелдей Солушънс АД има сертифицирана система за управление на качеството, отговаряща на изискванията на ISO 9001:2008. Носител е на две световни златни награди на IPRA в категория “Публичен сектор“, през 2007 и 2012 и е първата българска агенция номинирана за специалната награда на ООН за кампанията „Свобода за Сирия“, която промотира професионални комуникационни усилия за решаване на проблеми от висок обществен интерес. През 2009 г. е номинирана за най-добра кампания за Източна Европа от PR SABRE Awards. Носител на бронзово и сребърно отличие от годишните награди на БАПРА.
 

www.m3college.com I 28.08.2014г. 

Интервю: Цветан Лукарски

В това интервю ще Ви запознаем с една дама, практикуваща професията лобист. Тя е една от малкото професионалисти на подобна позиция в България и ще ни разкаже нещо повече за тънкостите и методиката на този вид дейност. Какво е да си лобист в България и какво представлява това призвание, ще разберете от Теодора Борисова, мениджър „Връзки с институциите“:

Какво означава да си лобист?

Да си лобист означава да се опитваш да насърчиш възможно най-добрата бизнес среда за сферата/компанията, в която работиш. Трябва да можеш да предвидиш и реагираш навреме на регулаторни предизвикателства, за да гарантираш, че интересите на бизнеса са най-добре представени и защитени. Голяма част от лобистката дейност е легитимна и има активен принос за добре функциониращата, представителната демокрация. Лобирането предполага да взимаш участие в законодателния процес, като даваш информация, свързана с реалните нужди и потребности на бизнеса. Информацията (под формата на становища, позиции) обикновено се базира на доказан опит и емпирични изследвания, разходите за които се поемат изцяло от заинтересования бизнес. Тя се предоставя на законодателите с цел създаването на работещи правила и регулации и способства развитието на ефективен демократичен процес.

Бизнесът, разбира се, следва да поеме ангажимент за прозрачност по отношение на взаимодействията си с институциите. Признавайки присъщо личния интерес на всяко едно такова взаимодействие, трябва да се подчертае положителния принос, който такъв диалог може да има за по-ефективния процес на взимане на решения. Аргументът, че една организация не може да защитава своите търговски интереси, особено ако мотивацията зад тези интереси е развитие на пазара (което би имало по-широк положителен ефект за цялото общество), е невалиден. Институциите от своя страна също следва да признаят добавената стойност на информацията, предоставяна от бизнеса, както и правото на компаниите да бъдат изслушани, особено когато се вземат важни решения, засягащи тяхната дейност. Когато и двете условия са налице, стратегическата възможност за лобиране може да бъде приета за легитимна и необходима за качеството на демокрацията и за способността на институциите да създават адекватни политики, отговарящи на действителните нужди.

Често лобиста се бърка с PR експерта, каква е конкретната разлика в понятията?

Отношението на лобизма към връзките с обществеността е като отношение на частното към общото – лобизмът или по-разпространеното и приемливо „връзки с институциите“ е частен случай на PR, доста по-специфичен и със собствена динамика. Нашата работа е насочена основно към държавните органи и не толкова към обществото като цяло.

Как намери своето професионално прозвище?

Изучаването на правни и политически науки за мен имаше логично продължение в работа с конкретни (европейски) политики, с които се занимавах в началото на моето професионално развитие, като част от държавната администрация. Впоследствие прецених, че ще ми е полезно, а се оказа и доста по-интересно, да видя какво отражение имат тези политики върху реалния бизнес. Има огромна разлика между транспонирането на регулации, с което се занимавах преди, и конкретното им приложение в практиката. Лично аз поех риск да премина от държавната в частната сфера, като така намерих и моментното си поприще.

С личности от какви сфери общуваш по време на работата си?

Работата на специалиста по „връзки с институциите“ предполага пряко взаимодействие с държавните органи и редица други заинтересовани страни. Всяко едно от тези взаимодействия е възможност за популяризиране на компанията, за която работиш, утвърждаване на репутацията й и позиционирането й като отговорен участник в законотворческия процес. Идеята е да се установят дългосрочни отношения с нашите партньори, сред които са институции, неправителствени, търговски и професионални организации, понякога профсъюзи и пр., основани на взаимно доверие, прозрачни и етични.

Трудно ли е да повлияеш конкретно на ситуацията и същевременно да изградиш позитивно мнение за работодателя си?

Трудно е да извършваш такава дейност, особено поради наложилото се в България обществено недоверие към концепцията за лобизма. Лобирането е заклеймено като нередно, незаконно, водещо след себе си негативни последствия за обществото. Често лобирането се асоциира с подкупването на държавни служители, което на практика е узаконено в САЩ, на база вноските за предизборни кампании.

Както вече споменах обаче, лобистите могат да играят активна и положителна роля в представителната демокрация, като подкрепят правителствата в създаването на ефективни закони и регулации, осигурявайки необходимата експертиза. Неслучайно и Европейската комисия в последните години значително увеличава броя на т.нар. „публични консултации“, при които се допитва до бизнес асоциации и отделни фирми по важни въпроси, имащи значение за тяхната дейност. Разбира се, този процес в Европа е регулиран посредством Регистъра за прозрачност, който осигурява на гражданите пряк достъп до информация за това кой участва в дейности, насочени към повлияване на процеса на вземане на решения в ЕС, чии интереси се преследват и какъв е размерът на ресурсите, които се влагат в тези дейности. По този начин процесът е открит и съобразен със закона, както и с етичните принципи, като се избягва неправомерен натиск. Поставянето на такъв диалог на основата на прозрачни отношения може да прекъсне порочния кръг на цинизъм и недоверие и в нашата страна.

В какъв мащаб е лобисткият бранш в България? Има ли вече съсловие от хора с твоята професия у нас?

В България през последните години имаше редица предложения за „Закон за лобизма“, но нито едно не беше прието. В момента се опитваме да създадем „Асоциация на лобистите в България“ под шапката на BAPRA (Асоциацията на PR агенциите), заедно с която да можем стъпка по стъпка да създадем етичен кодекс, а защо не впоследствие регистър и закон, които да регулират дейността на всички професионалисти, извършващи подобна дейност.

Повечето по-големи компании в страната използват опита на експерти за защита на своите интереси – in-house или посредством възлагането (аутсорсването) им на консултантски агенции. Друг е въпросът, колко от тези експерти ще пожелаят да минат „на светло“ след създаването на кодекс и евентуално закон. Тук е моментът отново да наблегна, че когато взаимодействието на компаниите с държавните органи е от полза и за двете страни, и за обществото/икономиката като цяло, то не следва да бъде скривано. Когато то води до по-прозрачен процес и работещи политики, лобирането следва да бъде признато за легална форма на участие в законодателния процес.

Има ли величия в твоята сфера, от които черпиш опит и вдъхновение?

Както във всяка сфера, така и в тази има професионалисти, които са достойни за възхищение поради принципната им позиция против всякаква форма на неправомерно въздействие. Лично аз черпя опит от експерти, които съумяват да създадат открити и прозрачни отношения с институциите, с които работят, основани на взаимно доверие и високи етични ценности. Непрекъснат извор на вдъхновение е личният ми ръководител, който е пример за подражание в тази насока.

Какъв съвет би дала на хората, които са се насочили към твоята професия?

Всяка дейност в областта на обществените дела следва да се осъществява с най-висока степен на интегритет – общоприет термин, който на български би означавал: честност, неподкупност, уважение към ценностите на обществото и етичните стандарти. Действията трябва ясно да изразяват мотивите ни, които следва да са достатъчно открити и никога подвеждащи. Също така е полезно да се следва неутрална политическа позиция, която не облагодетелства и не изразява предпочитания към нито една политическа формация.

Оригинална публикация 

www.dnevnik.bg I 28.08.2014г. 

Новият медиен експерт на ДПС Кристиян Коев дойде в централата на ДПС, но не присъства на пресконференцията на Лютви Местан. На нея Местан обяви, че Коев няма да е кандидат за депутат, а експерт в пресцентъра.

Фотограф: Надежда Чипева

Едно от лицата на февруарските протести през 2013 г. – флейтистът Кристиян Коев, няма да е водач на листа на ДПС. Вместо това той започва работа в пресцентъра на партията като пиар експерт, обяви днес лидерът на движението Лютви Местан.

Той посочи, че е поканил Коев за водач на листата в Перник, като искал да покаже, че партията се отваря за гласа на протеста. Оказало се, че Коев има ангажименти с държавни филхармонии и оркестри, които трудно може да съчетава с битието си на депутат, и затова било решено да не е в листите.

Вместо политик от ДПС Коев ще е гласът на ДПС – пред журналисти той обясни, че ще бъде говорител на партията. Ще представям позициите, ще ме търсите за коментари, разясни той бъдещите си функции, които се доближават до тези на Камен Костадинов, който като член на тясното оперативно ръководство беше говорител на партията.

Местан преразказа Коев, според когото ДПС е нещо, което човек трябва да опознае, за да се отърси от митовете за партията. 

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 27.08.2014г. 

Магазин в столицата на Дания, Копенхаген, събира вниманието на онлайн медиите за маркетинг с нетипична рекламна стратегия. Той предложи на клиентите си да не плащат по традиционния метод на място, а по друг начин – с потребителски отзиви за стоките и малък членски внос.
В т.нар. Freemarket в града предложените продукти нямат цени, посочва Business Insider, цитирайки вестник „Копенхаген Пост“. Клиентите се регистрират онлайн и плащат само месечна такса от около 3,39 долара. След това избират от списък с продукти, предложен от магазина, и ги взимат безплатно от каса в него. Таксата, която плащат, им дава възможност да си изберат 10 продукта месечно плюс отстъпки и карти за подаръци, продавани от други търговци на дребно. За да се възползват от услугата обаче клиентите задължително трябва да посвещават от времето си като завършват и предоставят отзиви за продукти от магазина в конкретен срок – иначе ще им се начисли такса
Би Би Си отбелязва, че т.нар. трайвъртайзинг (tryvertising) или реклама с безплатно опитване на продукти и даване на отзив за тях (reviews), не е практика, която се случва за първи път в света.
Пренаситените от маркетингови съобщения клиенти в днешно време се изолират и дори се ядосват на рекламните спотовете по телевизията и другите медийни канали, на изскачащите и провокиращи погледа банерите в мрежата. Това прави трайвъртайзинга един различен начин да бъдат достигнати потребителите наистина, отбелязва Cutting Edge PR. 

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 26.08.2014г.

По време на кабинета „Орешарски” е имало сериозен натиск върху Съвета за електронни медии (СЕМ) заради медийното отразяване на антиправителствените протести. Това разкри пред bTV председателят на СЕМ Георги Лозанов.

По думите му този натиск е довел до орязване на бюджета и риск от фалит. Служебният премиер проф. Георги Близнашки обаче е уверил Лозанов, че няма да се стигне до подобно развитие.

Лозанов подчерта, че в предстоящата избирателна кампания се надява, че медиите ще проявят инстинкт за самосъхранение.

„Имаме една горчива поука, която даде една телевизия като TV7 – че обвързването на медии с политически проекти води до тежка криза на медиите, така че се надявам, че сега медиите ще покажат инстинкт за самосъхранение”, заяви Лозанов.

По думите му СЕМ ще прави мониторинг на средствата за масова информация около изборите, като ще следи дали те са равноотдалечени от политическите сили.

„Кампанията, която ми се иска да очакваме, е кампания, която да буди интерес. Трябва да е в полза на избирателите, а не мътна пиарска стратегия на отделните кандидати”, заяви Лозанов.
 

Оригинална публикация

www.news.bgnes.com I 26.08.2014г. 

Има тенденция през определен интервал от време различни форми на социални вируси да възпламеняват целия свят.

Преди време подобен лавинообразен ефект предизвика, т.нар. "висящо кафе". Помните ли го изобщо? Отиваш в заведение, поръчваш си кафе и поръчваш едно "висящо", което плащаш, но оставяш да бъде изпито от човек, който не може да си го позволи. Защо не направиха "висящ хляб", не мога да ви кажа. Сега светът отново пламна по поредната вирусна "благотворителност" – "ледената кофа".

Фейсбукът ми е пълен с клипове на мои приятели, познати и въобще всякакви хора, които се заливат с ледена вода и крещят истерично, докато номинират някого да направи същото. Толкова стана модно, че онзи ден видях Николай Бареков да се къпе със студена вода, а от вчера стената ми в мрежата не може да се изчисти от ревящия като бесен бик Цветан Цветанов, който щял да дарява на децата с "алтруизъм". Това трагикомично изпълнение е до някъде и причината да ви кажа в прав текст – да се поливате с ледена вода в горещото лято не помага на никого.

"Ледената кофа" е измислена в Щатите като част от една конкретна кампания – за популяризиране и най-вече за набиране на средства за изследване на Амиотрофичната латерална склероза или наричана още болестта на Лу Гериг. Защо ледена кофа? Защото поливането с ледена вода води до няколко милисекундно парализиране на поливащия се. Целта е да усетите, макар и за много кратко, как се чувстват хората с болестта на Лу Гериг – при нея човек се парализира изцяло, но и остава с напълно функциониращ разсъдък. До няколко години от диагностицирането, в общия случай, болестта има летален изход.

Защо тази кампания не работи у нас? Защото от кампания в подкрепа на фондонабирането и популяризирането на една конкретна тема с цялата приходяща логика към нея, ледената кофа се изврати и превърна в един щастлив момент за всеобщ хилеж. Съжалявам, че трябва да съм "party killer", обаче докато вие се поливате с ледена вода не помагате на никого.

"Ледената кофа" е форма на онази индулгенционна благотворителност, която обикновено се развива у нас покрай Коледа и други светли празници, които ни дават удобен повод да пуснем по един СМС за някой в нужда и да заспим щастливо като хора, които много помагат на околните. Имам особено отношение към тази форма на благотворителност. Знам, че за мнозина е удобна и лесна, но замисляте ли се дали и как помагате като се поливате с ледена вода, или като пускате СМС на стойност 1,20 с ДДС? Истинската благотворителност е оправдано да е публична само когато цели и да повиши разпознаваемостта на темата, когато популяризира нещо неизвестно за широката общественост. Да, в САЩ поливането с ледена вода прави точно това. А у нас? Един се залива за Мизия (защото там има придошла вода и той като се полее с вода е някак логично?), друг се къпе за децата с "алтруизъм", т.е. даже не може да изговори това, за което уж ще дарява – нито разбира от какво имат нужда децата с аутизъм, нито знае какво е това, нито пък знае как да го изговори.

Да направиш нещо благотворително означава да си наясно къде, как и за какво помагаш. Да си наясно, че никой няма да ти каже "Браво!", защото истинската благотворителност трябва да идва от сърце. Да си готов да се лишиш от възможността да се тупнеш гордо в гърдите. Ако не си готов да се разделиш с публичността на дарителството си, когато тази публичност няма за цел да популяризира маргинализирана тема, то тогава ти го правиш от гордост, а не за да помагаш. Правиш го, за да задоволиш своя потребност да изглеждаш добър в очите на околните, а това няма нищо общо с нуждаещите се от твоята подкрепа.

Има моменти, когато е напълно оправдано да дариш с кратко съобщение, защото едно е да пратиш СМС за Варна, когато градът е под вода – тогава има бедствие, което е извън контрола на държава и община, тогава има нужда от обединена енергия, която да реши този извънреден проблем. Съвсем друго е да се изкъпеш със хладна водица, да се позабавляваш с приятели и после да си щастлив колко много си дал на обществото. Масата хора, които видях да се заливат, го правят за забавлението. Заради възможността да "номинираш" някого и да се посмееш. Хубаво. Но защо маскирате тази форма на воден летен атракцион като благотворителност? Това се превръща в една безплатна и забавна индулгенция, с която изкупуваш греха си на тотална незаинтересованост по проблемите, които уж решаваш като се къпеш в лед.

Истината е, че не ни интересува. Не ни интересува Мизия, не ни интересуват децата с "алтруизъм", не ни интересуват домовете за хора с увреждания, не ни интересуват ромските гета. Горе-долу не ни интересува нищо, което не е свързано с нас самите. Защото ако някой се интересуваше, тези проблеми отдавна щяха да са решени – нямаше да има домове-затвори, нямаше да имаме "Могилино", нямаше да съберем луди пари и от едно голямо "Могилино" да направим 20 малки "могилинчета", които се различават от голямото по това, че имат хубава дограма. Щяхме вместо да пускаме пари в благотворителен Вип Брадър, за да се оперират 3 деца, които са загубили зрението си от некачествени кувьози, да съберем пари и да купим качествени кувьози. Ако ни интересуваше нямаше да се заливаме със студена вода, а щяхме да впрегнем тази енергия, за да решим поне един конкретен проблем. Един-единствен. Но нас не ни интересува.

Повечето хора, които се поливат с ледена вода, изключае "алтруистите", които правят всичко това с цел посредствен пиар, всъщност са едни добри хора. Лошото е, че добрите хора не се замислят, а извършват дадено действие, защото сега то е модно/готино/забавно. Когато настане повсеместна липса на критична мисъл у добрите хора, тогава властва посредствеността на лошите хора. Когато вместо да се попитаме "Аз защо правя това? Не мога ли вместо да се смея пред камерата, да ида и да видя как живеят децата в един дом за лишени от родителски грижи?", ние правим едни забавни, но безсмислени неща, тогава проблемите се трупат, а не се решават.

Когато един добър човек се полива с ледена вода, вместо да се замисли как да премахне някоя несправедливост, тогава властват посредствените непукисти, които се интересуват не от това да решават проблеми, а от това да вземат заплати. И така колелото се върти – лошата система възпроизвежда все повече и повече несправедливост, а добрите хора отговарят на това с кофа студена вода. Това се случва, когато прескочим мярата на една добра идея и я превърнем в поп-благотворителност. /БГНЕС

——————-

Петър Кичашки, гражданско непартийно Движение "Модерна България".

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

В началото на седмицата бях предизвикан от мой колега и негови приятели да се полея с ледена вода и така да подкрепя Българския червен кръст и даренията за бедстващите в Мизия. За секунда не се колебах да приема предизвикателството (въпреки че в. “Капитал" ми приписа дори авторство), още повече че идеята идваше от млади хора, които, признавам, твърде оригинално я “побългариха", отчитайки колко е важно сега да подкрепим именно хората, които са в най-голяма нужда.

В много други държави вече бяха “локализирали" идеята, първоначално родена в Съединените щати, за да се помогне на болните от амиотрофична латерална склероза и ползвайки се с огромен успех. Нямам представа в България какъв е броят на болните, но поне публично не съм чул нито една организация досега да е обелила и дума за тях.

Ето защо се обърнах към Българския червен кръст, който координира помощта за пострадалите от Мизия, и получих подкрепата на неговия председател Христо Григоров. Подкрепа, която високо ценя, защото идва от един истински голям българин, който е правил много за страната ни неведнъж.

Както и да е – полях се с кофа вода с много лед в нея и на свой ред предизвиках еврокомисарката Кристалина Георгиева, певицата Рут Колева и банкера Левон Хампарцумян. Дарих своята сума на краткия номер 1466, така, както са правилата на идеята, и зачаках да видя какво ще се случи.

Кристалина беше на мисия в Ирак, но оттам написа в профила си във фейсбук, че подкрепя тази акция, дарява 5000 лева за пострадалите от наводненията в Мизия и желае пълен успех на инициаторите. Левон, мой много добър приятел, се появи на видео пред един неработещ душ и някак си нелогично обясни, че не бива да се дава публичност на даренията, пък дори и да не се залива с вода, щом събираме пари за пострадали именно от наводния. Аргументи, които веднага му написах, че не приемам, ама негово си право. Дори самата ледена вода символизира, че изпитваме за миг шока именно от наводнение. Рут Колева прие посланието и заедно с ледената вода дари и 1000 лева лични пари в сметката за Мизия. Бях щастлив – мисията бе изпълнена.

През следващите дни за моя огромна изненада започна масово поливане. За Мизия се поляха също двама баскетболисти – Иван Лилов и Мартин Маринов, Николай Бареков предизвика дарения за пострадалите от наводненията в квартал Аспарухово, не разбрах Цветан Цветанов за какво се поля, но и той го направи, една дузина известни спортни журналисти се поляха, за да подкрепят легендарния футболист Садъков…

Някои го приеха като игра, други като модна (или по-скоро водна) тенденция, на чийто гребен непременно трябва да се качат, трети сериозно инвестираха време, пари и креативност, за да дадат добър пример. Или както каза Соломон Паси – в България най-после настана съревнование на идеи. Това според мен е огромна крачка напред в движението за благотворителност въобще.

От света тя се пренесе в България и направи живота ни още по-разнообразен и още по-смислен, дори и за тези, които възприеха идеята за “ледена кофа" като възможност да покажат оригиналността си.

И както с всичко ново и както става по тези южни географски ширини, веднага в социалните медии изригна вълна от “кибици" опоненти – ама защо за Мизия, ама кой колко е дарил, откъде е взел тези пари, ама наистина ли ги е дал, дали пък водата не е била топла, ама май нещо видеото може да е фалшиво…

Приемам това спокойно като част от това, което сега се случва в целия свят – анонимно или не, но най-вече анонимно всеки може да се направи на съдник, на цербер, на многознайко и на вечно съмняващия се фактор.

През тези дни ми се обадиха стотици хора, за да ме подкрепят в “побългаряването" на световната инициатива, част от тях бяха и от Мизия.

Правя дълбок поклон пред тях и обещавам, че щом ми стане ясно как и къде, ще поема благотворителна кампания и за болните от амиотрофична латерална склероза. Досега съм инициирал и организирал десетки оригинални благотворителни акции, започвайки от легендарната “Топлина за болните деца" през студената Виденова зима.

С нетърпение очаквам всички следващи, които ще направя.

Едва седмица по-късно разбрах, че всъщност цялото това “масово поливане" ни направи по-добри, по-борбени, по-сплотени и ни накара да повярваме, че можем да променим света. Без значение кой ще ни критикува, ще се присмива и ще гледа недоверчиво само защото не си е мръднал и пръста да направи нещо добро. Критикари и празнодумци винаги е имало, просто сега им се чува повече гласът, пък и оливането им се вижда още по-добре. Ето защо те не бива да ви спират в нито една кауза, в нито една добра мисъл или жест, в нито една идея.

Предстои следващата акция. Съвсем скоро. Дотогава – ще поглеждам с приятелска и добродушна усмивка и “кибиците", и критиците.

Защото социалните медии – особено Facebook и Twitter, имат и друга сила – безпогрешно оценяват заливането от оливането…

*Максим Бехар e основател и изпълнителен директор на PR компанията M3 Communications Group, Inc.

Оригинална публикация 

www.segabg.com I 25.08.2014г.

Нетрадиционните пиар кампании виреят особено добре в социалните мрежи

Предизвикателството, което онлайн носи официално името Ice Bucket Challenge, буквално подпали социалните медии, набирайки не само средства, но и популяризирайки борбата с Амиотрофичната латерална склероза (АЛС), по-известна като болест на Лу Гериг. Болестта засяга нервните клетки и в крайна сметка води до тотална парализа, макар съзнанието да остава непокътнато. Обикновено прогнозите са за от две до пет години живот след поставянето на диагнозата.

Как започна кампанията,

която успя да привлече вниманието на знаменитости като Опра Унфри и Бил Гейтс? Случайно. Крис Кенеди, голфър от Сарасота, Флорида, е предизвикан от приятел да се включи в Ice Bucket Challenge, което по онова време няма нищо общо с АЛС и се разпространява в някои щати на Америка. Кампанията не е обвързана с никаква специфична благотворителност, участниците избират сами на коя кауза да дарят пари. Приятелят на Кенеди избира да даде пари за деца с рак в региона. Самият Кенеди избира АЛС, защото негов роднина страда от тази болест. И предизвиква братовчедката на своята съпруга Жанет Сенергия, чийто мъж Антъни също страда от АЛС. Кенеди публикува и видео на 15 юли. Това е първото видео, което свързва Ice Bucket Challenge с AЛС.

"Моят братовчед Крис ми изпрати съобщение да си погледна "Фейсбук" страницата. Той ме предизвика като шега, защото ние обичаме да се обзалагаме," разказва Жанет Сенергия пред "Тайм". Тя приема предизвикателството, хвърля ръкавицата на други хора и също публикува във "Фейсбук" видео на 16 юли. Сенергия обяснява, че тяхното градче – Пелам, Ню Йорк, е малко, и начинанието бързо става популярно сред техните приятели, техните семейства и дори приятелите им от училище. А клипчетата се множали с часове.

Така идеята достига до Пат Куин от Йонкерс, Ню Йорк, който през март 2013 г. е диагностициран с АЛС. Той предизвиква Пийт Фрейтс в Бостън, който има широка мрежа последователи и е много ангажиран с АЛС общността. Фрейтс е диагностициран с АЛС година преди Куин. Преди това е бил капитан на бейзболния отбор на колежа в Бостън и професионален играч по бейзбол в Европа. Фрейтс пуска своето клипче във "Фейсбук" на 31 юли, използвайки хаштаг #StrikeOutALS и #Quinnforthewin, и така започва кампанията, която подлуди цял свят.

АЛС асоциацията забелязва необясним ръст в даренията

между 29 юли и 4 август. От старта на кампанията досега организацията е получила над 23 млн. долара – от своите донори и още 307 598 нови. "Всички вече са наясно с болестта и с нейните последици", казва Фрейтс.

АЛС предизвикателството е перфектно измислено. Да, то е шантово. Объркано. Театрално. Но е успешна кампания за набиране на средства като по учебник, също както беше кампанията "Кони 2012" преди това. Основното й предимство е, че използва социални и емоционални лостове, които карат хората да дадат нещо, при това по лесен и забавен начин.

Кампанията е персонализирана

ALS Ice Bucket Challenge не е просто кампания за набиране на пари за битка с някаква ужасна болест. Тя е за съвсем конкретни личности – Пийт Фрейзър става нейно лице и символ. По-вероятно е хората да подкрепят някоя личност, свързана с кауза, отколкото кауза, която ще засегне много хора. Или както биха го обяснили академичните умове – ние сме загрижени повече за "идентифицируемите" жертви, отколкото за "статистическите". Едно изследване например доказа, че при равни други условия хората даряват повече, ако знаят предварително при кое семейство ще отидат парите им, отколкото, ако изборът на бенефициента стане, след като са събрани парите.

Кампанията е социална

Ти искаш твоите приятели да те последват. Те искат техните приятели да ги последват. Ти искаш да постнеш всичко това във "Фейсбук". И искаш да видиш кой още ще го направи. Експертите, изучаващи благотворителността, отдавна са установили, че верижните послания имат най-голям ефект. Изследванията показват, че хората даряват повече пари, ако трябва да разкрият каква сума са дали, или когато някой, когото те познават, ги помоли за дарение.

Кампанията кара дарителите да се чувстват добре. Тя определено е летен феномен – участниците трябва да направят нещо глупаво и да се почувстват добре, че са го направили. Това се нарича ефект на "мека топлина" и е доказано добър мотиватор. Идеята е, че донорите често не са съвсем алтруисти, когато даряват пари. Те даряват не защото са загрижени за получателя, а за да имат добро мнение за себе си. Ice Bucket Challenge предизвиква силни емоции, съдейки по всички тези клипчета във "Фейсбук", и определено ласкае егото.

Кампанията подкрепя добра кауза

След всички онези неудобни въпроси за "Кони 2012", тук въпросителни няма. АЛС асоциацията е сериозна благотворителна организация, която дава по-голямата част от парите за изследвания и за подкрепа на семействата на болните. Това има значение за донорите. Когато става въпрос за благотворителна кампания по социалните медии, много потенциални дарители отказват да участват, защото се опасяват, че става въпрос за измама, или защото не са уверени в ефективността й, или защото се страхуват от споделянето на лична информация. Според проучване всеки пети отказва да дари, защото не е сигурен как ще се използват парите му.

Кампанията има простичко конкретно изискване

- плати или изсипи ледена вода върху главата си. Или плати и изсипи ледена вода върху главата си. Ice Bucket Challenge е модел за простота. Лесно е да бъде разбрана, лесна е да бъде изпълнена и е лесно да дадеш. За всеки – от милиардер до тийнейджър. "Искането на $10 000 не може да доведе до верижна кампания. Искането на $10 може," обяснява един консултант по благотворителни кампании. "Ако искате да стартирате верижна кампания, искайте нещо малко и конкретно – $10 за купуване на мрежа срещу комари, и ще преборите маларията."

Резултатът от всичко това е, че хората дават. Вярно е, че ще е по-ефективно, ако всички спестят пилеенето на вода и просто дарят някой долар за добра кауза. Но кое ще е забавното тогава?

КАК Е У НАС

Кампанията Ice Bucket Challenge вече достигна и България, но за разлика от световния феномен, целите у нас са напълно различни. У нас идеята е да се помогне на пострадалите от наводнения региони, начело с Мизия, като доброволците се включват в дарителската кампания на Българския червен кръст. Като част от тази проява "номинираните" са "задължени" да дарят 10 лева и да приемат предизвикателството да се полеят с ледена вода, а отказалите са длъжни да дарят 100 лева и да нямат право да номинират други хора. Сред първите номинирани бяха Кристалина Георгиева, Левон Хампарцумян, Рут Колева. Номинира ги пиар специалистът Максим Бехар. В ефира на Нова телевизия Рафи, Ники Станоев и Павел Владимиров се поляха с леденостудена вода в подкрепа на 32-годишната Ивелина Кехайова, която събира пари за лечение. Най-забавно обаче стана, когато политиците видяха в ледената кофа шанс за още малко реклама преди изборите. Първи естествено се включи Николай Бареков. Заедно със сина си той се заля с ледена вода "за децата в Аспарухово" и на свой ред номинира Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Цветан Цветанов обаче реши да последва не предизвикателството на Бареков, а това на дъщеря си Гергана. В чие име го направи остана не съвсем ясно за публиката, защото в клипчето Цветанов посвети изпитанието на "децата с алтуизъм". (По материали от чуждия печат)

Оригинална публикация

www.bnt.bg I 20.08.2014г. 

PR експертът Максим Бехар се поля днес със студена вода и лед, предизвикан от свой колега, и на свой ред предизвика това да направят еврокомисарката Кристалина Георгиева, певицата Рут Колева, и банкерът Левон Хампарцумян.

Бехар „побългари” международната идея и реши вместо за болестта амиотрофична латерална склероза даренията да отиват за пострадалите от наводненията в Мизия, които представляват според него най-голямата трагедия в страната ни сега. Той бе подкрепен и от Българския червен кръст.

„Изцяло заставаме зад този проект, благодарим на Максим и неговите приятели и се надяваме те да имат хиляди последователи от цялата страна”, каза директорът на БЧК Христо Григоров.

В световен план инициативата “ice bucket challenge”(предизвикателството на ледената кофа) привлече към различни каузи личности от ранга на Бил Гейтс, Марк Цукербърг, Дейвид Бекъм, Стивън Спилбърг, българският тенисист Григор Димитров и много други.

Механизмът на предизвикателството представлява доброволческа инициатива, насърчаваща по нестандартен начин повече хора да се включат в дарителската кампания, организирана от БЧК, в помощ на хората от град Мизия и останалите засегнати райони.

Като част от тази проява „номинираните” са „задължени” да дарят 10 лв и да приемат предизвикателството да се полеят с ледена вода, а отказалите са длъжни да дарят 100 лв и да нямат право да номинират други хора. Системата на мултиплициране на участващите повишава интереса към каузата, насърчава подкрепата от страна на повече хора и е ефективен начин за събиране на дарения.

Предизвикателството към Максим Бехар бе отправено от Делян Момчилов – негов колега, и от „#FollowMeToSofia”.

Оригинална публикация