в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.03.2016

За 22 години Томислав Цолов стигна най-големите на пазара и създаде още 7 агенции на Балканите

Докато учи информатика в Софийския университет, Томислав Цолов няма време да мисли за реклама и пиар. Поради две причини – рекламата тогава е далече от образованието му, а пиарът (връзки с обществеността – б.а.) е нещо изключително чуждо на обществото.
Днес Цолов е сред най-известните пиари у нас – и корпоративен, и политически, въпреки че напоследък заявява, че с второто предпочита да не се занимава повече в България. А новата му професия доскоро нямаше кой знае какви връзки с образованието му. До онзи момент, в който агенцията му – АПРА, създава първата у нас Академия за пиар с ясното съзнание, че за да е полезна и модерна, тя трябва да се дигитализира изцяло.
Така изглежда съвсем близкото бъдеще за Цолов – цялата база данни, натрупана с годините, сравнително скоро ще бъде качена в "облак" и ще бъде достъпна от всяка точка. Това са всички казуси и клиенти, с които АПРА е работила от създаването си през 1994 г. и които могат да бъдат използвани за практически обучения, без това да противоречи на клаузите за конфиденциалност. От организирането на събитие на Nestle примерно до комуникационна криза с обир на банка, клиент на агенцията. Онлайн ще са и всички правила и ноу-хау, които си е създала благодарение на дългогодишния си опит.
"Целта е академията да порасне от обикновен практикум и да стане по-модерна и съвременна. Чрез базата данни човек ще може дори сам да се обучава. После ще преминава онлайн тест, съставен специално за него, за да покаже какво е научил", обяснява Цолов. По подобен начин, казва той, Европейската асоциация за сигурност в авиацията сертифицира пилотите.
Разбира се, АПРА няма чак такива изисквания към специализантите си, но още преди няколко години усеща голямата нужда от пиари. "Специалисти по маркетинг – под път и над път, но хората, които да имат поне базови познания по комуникации, са доста малко", казва Цолов. Именно заради това създава Академията за пиар. Тя е център за професионално обучение, регистриран в министерството на образованието на 2 януари 2013 г., и се казва "АПРА Академия". Целта й е да обучава професионалисти. "Идеята не е да се конкурираме с колегите, чийто основен бизнес са обученията, нашата концепция е да създадем модерен интерактивен процес, който да помогне на вече обучени специалисти по комуникации да получат конкретни знания и умения и да видят от първо лице някои много успешни практики на АПРА през годините."
Неговият интерес към рекламата се поражда още като студент, както го заварва и демокрацията. Започва с полиграфия – най-разпространената и достъпна за клиента форма на реклама, но докато учи математика, се зачита и в специализираните книги по реклама.
Тогава, в зората на демокрацията, покрай първите стъпки в графичния дизайн и полиграфията, случайно се запознава с Константин Мишев и Евгени Михайлов. "Ние се изтъпанихме и им казахме, че с такива неработещи кампании доникъде няма да стигнат. После разбрахме колко са ни се смели, но някак си припознаха у нас с Любомир (Аламанов, партньор на Цолов – б.а.) будни момчета, готови да работят за каузата, защото пари нямаше", смята днес Цолов. Години по-късно осъзнава, че това, което са правили, е било истински политически пиар. Според Цолов той е бил внесен от Америка от Мишев – безспорния майстор на контрадезинформацията. "Нещата, които правехме тогава, бяха чиста пропаганда Пиарът дойде по нашите земи доста по-късно с влизането на големите компании, които си докараха тук рекламните агенции. Те нормализираха рекламния пазар чрез добрите си практики в средата на 90-те години."
Ето някъде по онова време се ражда и АПРА. Агенцията има два рождени дни. Първият е формалният през юли 1995 г., когато излиза решението на съда за създаването на новото дружество. А всъщност е година по-рано, когато по думите на Цолов възниква идеологията АПРА. Това става през септември 1994 г. с кампанията на СДС.
АПРА е абревиатура от английски и означава Advertising and Public Relations Agency (Агенция за реклама и връзки с обществеността). Когато се създава, никой не е чувал за професията пиар.
22 години по-късно агенцията е сред най-големите на пазара и единствена има клонове на Балканите, както и Академия за обучение на специалисти.

***
Снимка: Томислав Цолов (вдясно) и Йордан Минов. който е партньор и изпълнителен директор на АПРА – Македония, както и регионален мениджър на APRA Porter Novelli Balkans Communication Group

Стр. 17

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

 

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

 

 

 

 

 

Оригинална публикация 

 

www.manager.bg I 22.04.2015г.