MediaBASKET е новата обслужваща дигитална агенция за всички марки на „Каменица“ АД

Янев и Янев I 15.01.2016

В портфолиото на агенцията вече е и най-любимата марка бира на българите – Kamenitza.

До началото на 2016 г. MediaBASKET се грижеше за дигиталното представяне на премиалните брандове на „Каменица“ АД Staropramen и Carling British Cider. Новите ангажименти на агенцията включват към тях основната марка на пивовара Kamenitza, бирените миксове под марката Kamenitza Fresh, както и най-големия футболен турнир за непрофесионалисти в България Kamenitza Fan Cup.

Борислава Христова, мениджър на MediaBASKET сподели: “Горди сме с оказаното ни от „Каменица“ АД доверие. За нас е изключително важно, че компанията разширява спектъра на възлаганите към нас ангажименти, това е ценна индикация за устойчивото развитие на отношенията ни. Доверието на клиент от такъв мащаб ни кара да сме още по-отговорни, експертни и иновативни в работата си.”

“Решението да поверим дигиталното обслужване на всички наши марки на MediaBASKET, беше мотивирано от демонстрираното отлично познаване на марките, експертизата, генерираните иновативни идеи, страстта и желанието за работа на екипа. Вярваме, че задно с MediaBASKET ще очароваме любителите на нашите брандове по незабравим начин“, каза Мария Александрова, директор „Маркетинг“, „Каменица“ АД.

За MediaBASKET:
Компанията е създадена през 2007 г. като агенция с фокус дигитални комуникации. В началото екипът работи главно като подизпълнител на големи рекламни агенции. Доказвайки своята експертиза в областта на дигиталните кампании и разширявайки екипа, MediaBASKET печели доверието на клиентите и започва да работи директно с тях. През 2014 г. открива офис и във Варна.
Сред клиентите на MediaBASKET през годините са силни местни и международни компании като: GlaxoSmithKline, Kamenitza, Sodexo, Bella Bulgaria, Mondelez Bulgaria, Diners Club, Devin.
Агенцията се налага на пазара като силен и лоялен стратегически партньор в дигиталната практика на компаниите, нейни основни фокуси на експертиза са: разработване нa онлайн платформи и мобилни приложения, онлайн маркетинг и социални мрежи.
За повече информация: http://mediabasket.eu/

За „Каменица” АД:
„Каменица” АД, водеща пивоварна компания в България, е част от Molson Coors Company. Компанията оперира с една пивоварна в град Хасково. Дружеството е единственият български пивопроизводител, който съчетава 3 световноизвестни пивоварни традиции – Белгийската, Немската и Чешката, като по този начин очарова своите потребители и клиенти с изключително богато портфолио, включващо местните марки Kamenitza, Astika, Бургаско, Славена, както и водещите интернационални марки Staropramen, Stella Artois и Beck’s, които произвежда по лиценз. Безценна част от портфолиото са и вносните марки – белгийските Leffe Blonde, Leffe Brune, Hoegaarden, най-известната мексиканска бира в света Corona Extra, американската крафт бира Blue Moon, както и изкусителното предложение от страната на сайдера – Великобритания – Carling British Cider. За последните две години „Каменица” АД е инвестирала повече от 60 млн. лева, по-голямата част от които са вложени в пивоварните в Хасково.
За повече информация: www.kamenitzacompany.bg.

За Molson Coors Brewing Company:
Molson Coors Brewing Company е водеща глобална пивоварна компания, която предлага изключителни брандове на почитателите на бирата в целия свят. Компанията произвежда и продава портфолио от водещи премиум марки като Coors Light, Molson Canadian, Carling, Staropramen, Blue Moon, и Cobra – в Северна и Южна Америка, Европа и Азия. В Канада компанията оперира чрез Molson Coors Canada; в САЩ – чрез MillerCoors; във Великобритания и Ирландия – чрез Molson Coors UK; в Централна Европа – чрез Molson Coors Central Europe, а извън тези пазари – чрез Molson Coors International. Molson Coors е включена в Индекса за устойчиво развитие на Dow Jones (Dow Jones Sustainability Index), като непрекъснато търси нови възможности за оптимизиране в сферата на корпоративната отговорност. За повече информация посетете корпоративния уебсайт на компанията: www.molsoncoors.com.

Прозрачна печалба – това е етичният бизнес за пиара

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

 

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

 

 

 

 

 

Оригинална публикация