Христо КАФТАНДЖИЕВ I 13.02.2013

Международният маркетингов и рекламен фестивал "Белият квадрат" ще се проведе за пети път от 18 до 20 април, 2013 года в Минск, столицата на Беларус.
Интервюто е с Президента на Фестивала – госпожа Алена Устинович, директор на рекламната агенция "Белая Карона".

Къде ще проведете тазгодишното издание на Белия квадрат?
Трябват ни минимум три зали с последната дума на техниката, комфортни помещения за журитата, зала за изложбите, добри условия по отношение на храната за около 500 човека. В това отношение най-добрите условия ни предоставя Домът на Москва в Минск.

Какво бихте ни казали за конкурсната програма?
Определили сме повече от 100 номинации, обединени в следните конкурси: телевизионна и печатна реклама, графически и комуникационен дизайн, етикети и опаковки, външна реклама, радио реклама, интернет реклама, медиа проекти, рекламни кампании, маркетингова ефективност, иновации в маркетинга и рекламата, социална реклама и др.

Колко участия имате в конкурсната програма и от кои държави?
Всяка година журираме повече от хиляда и двеста работи от Беларус, България, Русия , Украйна, Армения, Италия, Казахстан, Латвия, Литва, Естония, Германия, Швейцария, Узбекистан, Израел, Финландия, Полша и други държави.

Какви ще бъдат журитата на този фестивал?
Сформирали сме следните журита – по креатива, по графическия и комуникационен дизайн, по радиорекламата, интернет журито, по маркетинга, по рекламните кампаний и медиа-проектите, по социалната реклама, по иновациите и журито по средствата за масова информация.

Кой ще оценява ентритата на този фестивал?
Всяко жури включва някои от водещите представители на рекламния бизнес от Беларус, Украйна, Русия, балтийските държави, Финландия, Англия, Полша, Германия, Армения, Казахстан, Израел и други държави.
Повечето са креативните директори на известни рекламни агенции, които са спечелили награди на международните рекламни фестивали.
Изборът на журито е много отговорна задача. Затова всяка година правим ротации, за да създадем определен баланс между представителите на различните международни агенции.
Сътрудничим и с международните агенции, които избират своите кандидатури. В Израел например провеждат специален конкурс, за да се стане член на журито на Белия квадрат.
Повечето от членовете на журитата провеждат в семинарната програма мастър класове, които са старателно подготвени именно за фестивала ни.

Какво струва участието във Фестивала?
Стойността на акредитацията е под 300 долара и е достатъчно поносима не само за големите, но и за по-малките компании. В нея влиза възможността да се посетят и всички семинари.
Те протичат паралелно в три, а понякога и в четири зали. Някои искат да посетят всичките семинари и затова някои компании акредитират по няколко човека.
Стойността на ентритата се колебае от 35 до 130 долара в зависимост от номинациите и сроковете за подаване. По-организираните участници се стараят да подадат работите си по-рано.
От всяка страна по света могат да се регистрират и да качат работите си на сайта ни. Обработката им, подготовката за конкурса и отпечатването за изложбата е работа на дирекцията на фестивала.

Откъде може да получим повече информация за Фестивала?
На официалния ни сайт – www.adfest.by
Окончателната програма на Фестивала ще е готова към края на Февруари и тогава ще можете да я намерите на сайта ни.

www.novini.bg | Янина ИВАНОВА | 11.02.2013

В новата наредба за рекламната дейност се запазва съществуващата и досега забрана за монтиране на рекламни съоръжения върху козирките на сградите

Община Варна публикува на сайта си проект за нова наредба за рекламната дейност, която трябва да замени досегашната, приета през 1997-а. Последната е променяна и допълвана повече от десет пъти, а междувременно са настъпили промени в закони и други нормативни актове, които не са намерили досега отражение в нея, пише в мотивите към предложението.
Част от промените касаят терминологията в документа, като понятия като „разполагане“ и „монтиране“ се заменят с „поставяне“. Друг важен момент е уточняването на предмета й, като елементите от градската среда, които тя касае, се свеждат до три типа – рекламни, информационни и монументално-декоративни, пише в. "Черно море".
Една от важните промени в наредбата е, че рекламодателите и организаторите на събития, които използват плакати и афиши, ще носят отговорност за това къде са залепени отнасящите се към тяхната дейност материали. До този момент за безконтролното облепяне на града се държаха отговорни само разпространителите на хартиените реклами. Сега самите поръчители ще трябва да ги контролират дали афишите и плакатите се лепят по дървета, елтабла и като цяло извън афишарниците и другите позволени за целта места, които ще се определят с кметска заповед.
Монументално-декоративните елементи (МДЕ) ще се поставят по реда, предвиден в правилника за поставяне на паметници, мемориални знаци и художествени пластики на територията на община Варна. Според запознати това е допълнителна мярка да се избегне повторен скандал като този със статуята „Венера от Варна“, получила подигравателното прозвище „Дочка“. След като скулптурата предизвика брожение сред варненската общественост, се оказа, че за нейното поставяне не е имало официално разрешение, макар и кметът Кирил Йорданов да участва лично в откриването й.
В новата наредба за рекламната дейност се запазва съществуващата и досега забрана за монтиране на рекламни съоръжения върху козирките на сградите. Принципно се забранява поставянето на рекламни съоръжения върху архитектурните паметници в града ни, като обаче се оставя възможност това все пак да се случи след съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство.

Оригинална публикация

Capital.bg I 1.02.2013

Кои рекламодатели смениха агенциите си с настъпването на 2013 г.

Ако рекламата беше спорт, сезонът на квалификациите щеше да е между декември и февруари. Тогава компаниите най-активно организират питчове* – състезанията, чрез които си избират рекламна, PR или медия агенция (или всичко в едно). Победителите в тези предварителни мачове после участват в същинското състезание през годината – това на продажбите.

Кой си търси нов отбор

В момента на пазара на комуникационни услуги текат над десет значими питча, а поне още толкова вече приключиха. В края на 2012 г. стана ясно, че Ogilvy Sofia ще продължат да обслужват Globul през следващите три години. DDB Sofia отново спечелиха EVN след питч, в който участваха и КРЕС, reforma, Publicis и The Smarts. Noble Graphics пък си осигуриха обслужването на корите за баница "Белла", a Saatchi & Saatchi ще работят за няколко бранда на "Фикосота синтез", сред които Bruschette Maretti.

В момента състезания са обявили ОББ (досега обслужвани от New Moment New Ideas), Moto Pfohe (досега работеха с Lowe Swing), Blizoo (с досегашна агенция noble graphics), както и Carrefour, Unicef, MasterCard, соковете Queens и "Белла България" – за бранда "Леки".

Това обяснява и натоварването на рекламните агенции. Според управляващия директор на All Channels Communication Group в последните два месеца неговата агенция е получила общо 20 покани за участие в конкурси (за различни видове обслужване – рекламно, PR, event или цялостно). Агенцията е спечелила пет от тях, отказала е и е изгубила по три и очаква резултатите от девет. Четирите агенции под шапката на Ogilvy Group пък са се явили общо на 19 конкурса, спечелили са четири (сред които пълното обслужване на "Девин" и BNP Paribas, клон София, и медия планирането на Haribo) и очакват отговор за осем. От декември насам DDB Sofia са участвали на три големи конкурса, имат един спечелен и очакват резултатите от два. Имат обаче и четири нови клиента, които са се обърнали към тях без конкурс. BBDO Group се хвалят със спечелването на два големи конкурса – за медийно и творческо обслужване.

Според данните на Be Media Consultant бюджетите на повечето от търсещите си в момента рекламни агенции компании са се увеличили през 2012 г. Тази статистика обаче не включва бонусите и отстъпките, които получават рекламодателите. Вместо като абсолютни стойности тези числа трябва да се взимат като ориентир за съотношението между рекламните бюджети. В действителност много компании или свиват бюджетите си, или дяловете на отделни медийни канали. Според изпълнителния директор на reforma Десислава Олованова например все по-често се пренасочват инвестиции от ATL реклама (от above the line – реклама в телевизия, радио, преса и аутдор) към директна комуникация с дистрибутори и търговци или към дигиталните медии. "По-малките обеми в традиционните медии не значат по-малко работа за нас", коментира Олованова.

Анатомия на един питч

Питчът може да отнеме между три седмици и повече от два месеца. Обикновено агенциите минават през преселекция, в която изпращат портфолио и препоръки; селекция, след която попълват обемна документация за конкурса; първи кръг с бриф и презентация; и втори кръг с (понякога различен) бриф и презентация. След това се договарят финансовите условия. Заместник изпълнителният директор на медия агенция ZenithOptimedia Весела Апостолова разказва, че един от конкурсите, в които участват, е започнал през юни и е приключил едва през януари. "В друг от конкурсите клиентът ни хареса още на първата среща и подписахме договор в рамките на една седмица", допълва обаче тя.

"Организирането на питч не е израз на недоволство от настоящата ни агенция, а начин да сме в крак с пазара", коментира директорът маркетинг и продажби в Moto-Pfohe Александър Костадинов. Компанията е поканила агенции, които нямат автомобилен бранд в портфолиото си, а резултатът ще стане ясен през февруари. "Предизвикахме ги с възможна реална кампания, която може да тръгне в близките месеци", обяснява Костадинов. И допълва, че освен практичност със заданието целят да провокират и дори да подведат агенциите, "защото така можеш да видиш евентуалните силни и слаби страни на агенцията".

От Samsung, които наскоро преизбраха New Moment New Ideas за своя PR агенция, пък обясняват, че е политика на компанията всяка година да провежда конкурс за PR агенция. "От една страна, така следим как се развива пазарът, кои са най-добрите агенция в този бранш", смята Кристина Щерева, която е PR и маркетинг специалист в Samsung Electronics Romania, офис София. И допълва, че конкурсите са стимул за агенциите да генерират нови идеи и да предлагат нови тактики и подходи.

Според Васил Петраков от DDB в конкурсите напоследък все по-често се залагат конкретни тактически цели. Имиджовата реклама на бранда отстъпва пред моментните продажби. "Интересното напоследък е, че в брифовете има и маркетингови, дори социо-политически въпроси", допълва Десислава Олованова. Така на агенциите се налага да дават предсказания за развитие на пазара и обстановката в страната, освен да прилагат творческите си умения. Друга особеност през последните месеци е, че по време на питча клиентите искат да се запознаят с конкретния екип, който ще ги обслужва. "Искат да разберат дали има нужната химия и дали агенцията действително има капацитет да ги обслужва", смята Олованова. Обикновено обаче за питчове агенциите мобилизират хората, които презентират и продават най-добре, а обслужването на спечелените клиенти се поема от друг екип.

"Конкурсите са много, но не знам дали това е знак за раздвижване на пазара, или клиентите търсят начини за оптимизация на бюджетите." Така съсобственикът на The Smarts Гергана Иванова коментира ситуацията на пазара в момента. Агенциите не оценяват ситуацията единодушно. "Напоследък безкрайно трудно се съди за пазара", обяснява Васил Петраков. Според него много клиенти идват с малки тактически брифове и не са готови за дългосрочни договори. Работата на проект продължава да е масова практика, без да се отчитат негативните ефекти и разпокъсването на комуникацията, смята и PR мениджърът в Ogilvy Group Мира Гатева. "Описаните бюджети са само за брифа и ако спечелиш конкурса, трябва да работиш с абсолютно различен бриф и бюджет", казва още Петраков. На обратното мнение обаче е Александър Дурчев, според когото в момента има концентрация на конкурсите за годишно обслужване. "Има стремеж към по-дългосрочна работа, за партньорство в изграждането на комуникационна стратегия и съответно внимателен подбор в началото на годината", смята той.

Микрореволюция

Проблемът с питчовете е, че отнемат огромен ресурс на агенциите. Затова и когато в един конкурс са поканени повече от пет агенции, често много от тях се отказват. Изпълнителният директор на BBDO Group София Пенева обяснява, че Българската асоциация на рекламодателите и асоциацията на комуникационните агенции имат правила за провеждането на конкурси – задание, брой на поканените агенции и таксата, която рекламодателите трябва да им платят за участието. "Въпреки че всички са съгласни, че е правилно и полезно, клиентите продължават да организират конкурси без ясен бриф, процес и цели, а агенциите масово участват в тях", коментира Пенева.

От повече от година обаче Saatchi & Saatchi се опитват да наложат различен подход на пазара. "Смятаме конкурсите за остаряла форма. Алтернативата е не да се фокусираш върху конкретен бриф за конкурса, а да анализираш стратегията на марката в по-дългосрочен план, например за две години напред", коментира изпълнителният директор на агенцията Милин Джалалиев. През 2012 г. агенцията е била поканена на общо 20 конкурса, 11 от които е отказала именно защото рекламодателят не се е съгласил на предложения нов подход. "Идеята работи по-добре при български компании, тъй като имаме по-добър достъп до клиента", смята Джалалиев. Чуждестранните компании имат по-тежки структури и по-трудно биха могли да вземат решението да не правят конкурс, допълва той.

Конкурсите тази година са повече, но надали и разпределените пари на пазара ще са повече. От агенциите отново предвиждат свити бюджети, оптимизации, подкрепяне на една марка за сметка на друга и частично компенсиране от страна на нови и малки рекламодатели. Резултатите от първото тримесечие обикновено са тези, от които може да последва раздвижване – но надали повече от 5 – 10%. Нови играчи, които да вдигнат залога – няма.

*питч – рекламен конкурс

Оригинална публикация 

Христо Кафтанджиев I 24.01.2013

- Хари, ако обичаш, разкажи ни за теб – какво си завършил, какво работиш и колко години си президент на международния рекламен фестивал "Golden Award of Montreux”?

- Завърших Виенския университет по приложни науки. Сега съм доцент по комуникации във Виенския университет и съм консултант по визуални комуникации и креативен директор. Тази година е двайсет и петото издание на Golden Award of Montreux. Фестивалът започва от 25 април.

- Април – не е ли малко рано за рекламен фестивал?

- Пролетта в Монтрьо е перфектното начало за сезона на наградите. Традиционно сме първият международен рекламен фестивал в Европа. Много агенции си проверяват шансовете за Кан и за другите фестивали.

- Кои са основните категории в тазгодишното състезание?

- Телевизионна и кино реклама, печатна реклама, плакат, директен маркетинг, креативно използване на медиите, интерактивни комуникации, ивенти.

- Колко реклами и други материали участваха в миналогодишния конкурс и от кои държави?

- Получихме около 1500 ентрита от 34 държави от целия свят?

- А от България имаше ли?

- Имахме от съседите ви, но не и от вас.

- Кой ще участват в журито на фестивала тази година?

- 29 специалиста от 15 държави – между тях шефове на рекламни агенции, творчески директори, шефове по маркетинга и комуникациите, отговарящи в глобален мащаб, медиа дизайнери.

- Ще има ли образователна програма по време на фестивала?

- Организираме уъркшопове по дигитални комуникации, визуален мърчъндайзинг, къмършали за интернет (със съдействието на гугъл).

- Къде може да намерим повече информация за фестивала?

- На сайта ни – GoldenAward.com

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 14.01.2013

Рекордните над 14 млн. лв. за популяризиране на европрограми ще бъдат разпределени между електронни медии, избрани от властта без конкурс
Рекордните 13 млн. 964 хил. лв. ще бъдат разпределени между избрани електронни медии тази година за популяризиране на седем от оперативните програми (ОП) на ЕС. Това става ясно от писмения отговор на министъра по европейските въпроси Томислав Дончев до депутата от "Синята коалиция" Ваньо Шарков. Сумата ще набъбне, тъй като в справката не са включени парите за реклама на най-щедрата програма – за развитие на селските райони, подопечна на земеделското министерство.
Това е най-крупната сума, раздадена в рамките на една година от 2009 г., показва сравнението на данните. През 2012 г. за този род дейност са похарчени 8.5 млн. лв. Щедрото финансиране на медиите рискува да ги постави в деликатно положение спрямо управляващите от ГЕРБ в година, когато се провеждат оспорвани парламентарни избори.
Т.нар. комуникационен план за информация и публичност е задължителен за всяка европейска програма и представлява 0.6% от общата й стойност. От 2009 г. до ноември 2012 г. медиите са получили 25 млн. 730 хил. лв. по 9 оперативни програми на ЕС, сочи справката от ведомството на Томислав Дончев.
Най-много пари тази година ще бъдат разпределени по ОП "Техническа помощ" и "Околна среда" – съответно 3.4 млн. лв. и 3 млн. лв. Програмата за развитие на човешките ресурси към социалното министерство ще даде на медиите 2.3 млн. лв. За 2013 г. разходите за информационни кампании по ОП "Конкурентоспособност" са в размер на 1.9 млн. лв. С милион и 400 хил. лв. за тази година разполага и ведомството на Лиляна Павлова по програма "Регионално развитие". Още милион лева ще бъдат дадени на медиите по програма "Административен капацитет", става ясно от справката на министерството по европейските въпроси.
Най-подробен разчет за предвидените харчове по ОП "Развитие на човешките ресурси" за т. г. е предоставил социалният министър Тотю Младенов. Тази година ведомството ще разпредели близо 2 млн. лв. за популяризирането на програмата. От справката е видно, че лъвският пай ще отиде към Нова тв и Би Ти Ви, които ще получат съответно 449 и 448 хил. лв. 172 000 лв.ще бъдат дадени на Дарик радио, а ТВ7 и ТВ "Европа" ще бъдат захранени съответно със 115 000 и 142 000 лв.
В отделна справка, поискана от Ваньо Шарков, от ведомството на Мирослав Найденов обясняват, че дейностите и средствата по програмата за развитие на селските райони тепърва ще бъдат разписани. Раздадените от 2009 г. досега средства за популяризиране на програмата за развитие на селските райони възлизат на 11 млн. лв. От ведомството обаче упорито отказват да съобщят имената на избраните медии. Почти навсякъде обаче фаворитите са едни и същи – БНТ, Би Ти Ви, Нова тв, ТВ7, ТВ "Европа", Дарик радио, БНР и "Фокус".
От ведомството на Томислав Дончев уверяват, че изборът на медии и комуникационни агенции се прави чрез спазване на закона за обществените поръчки, а основните критерии за избор на медии е способността им да стигат до специфични целеви групи, които са приоритет за съответната програма. На практика обаче парите се разпределят по личното усмотрение на всеки министър без конкурс. Това е така, защото за разлика от всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, които са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време". Преди време от Агенцията за обществени поръчки обясниха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП, независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват без конкурс и без ясни критерии от телевизии и радиа програмно време за излъчване на консултантски и специализирани рубрики, дискусионни студиа или видеоклипове. Тъй като договорите не са публични, не може да се проконтролира и до колко ефективно са изхарчени парите и дали предоставянето им не е съпроводено с допълнителни уговорки – за положителен пиар на определен министър например.
От години Съюзът на издателите в България поставя въпроса за равнопоставеното третиране на електронните и печатните медии, но управляващите не са съгласни положението да бъде променено и всички средства да се разпределят след публичен конкурс с ясни правила и критерии. Аргументът им е европейска директива в този смисъл. Позицията на Европейската комисия по въпроса обаче е точно обратната – тя е категорична, че никога не е препоръчвала правителствата да бъдат освободени от обществени поръчки, когато купуват време или площи в медиите по какъвто и да е повод. Цитираният от министрите текст от евродирективата визира нещо съвсем различно – че обществените електронни медии могат да не прилагат процедурите за обществена поръчка, когато възлагат производството на предавания с културна или социална насоченост. Нещо повече – действията на българското правителство могат да се тълкуват като опит за прикрито държавно субсидиране на определени медии, което противоречи на политическите принципи и критерии на ЕС, тъй като е в разрез с идеята за независимостта на медиите.

Стр. 1, 2

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 17.11.2012

За рекламните и пиар агенции криза няма. През последните две години държавата им даде толкова милиони левове покрай множеството си мероприятия за популяризиране на различните мерки и дейности по европейските фондове, че безспорно се превърна в основен спонсор на рекламния бизнес у нас. Но докато подобни акции бяха запазена марка на министерствата и най-вече на земеделското, сега в раздаването на пари ударно се включиха и общините. Само от началото на октомври са обявени една дузина обществени поръчки за информация и публичност, а очакванията са през декември и януари да има истински бум на тези процедури.
Кметовете поначало разполагат с доста по-дребни суми в сравнение с министрите – все пак рекламната кампания е на местно ниво. Освен това се популяризира конкретен проект, като ремонт на училище или улица например. Но от друга страна, общините са стотици и всяка една от тях има по няколко проекта, така че в крайна сметка те ще налеят много повече средства в агенциите и медиите от правителството. А ако някой смята, че целият този финансов ресурс ще бъде използван само за популяризиране на съответните обекти, определено е в голяма грешка.
Сред най-активните кметства в сферата на рекламите засега е Сливен. Още с първите две процедури градът под Сините камъни излезе на сцената с бюджет от над 620 хил. лева. Това е така, защото кметът Кольо Милев (БСП) е обединил в един търг информационните кампании на всички проекти по оперативната програма "Регионално развитие" на общината. В случая 496 хил. лв. от цялата сума са именно за това направление. Парите ще отидат за отразяване на проектите, изработване и поставяне на билбордове, обяснителни табели, банери, пана, брошури, диплянки, постери, както и изработка на радиосъобщения и излъчване на репортажи в местни телевизии.
За рекламната кампания на "Пътуване през времето, във времето и с времето – интегриран проект за развитие на природни, културни и исторически атракции и туристическа инфраструктура в Сливен" и "Регион Сливен – кръстопът на традиции, култури и епохи" са предвидени и допълнителни дейности. За "пътуването" е необходимо да се заснеме промоционален 12-минутен филм със субтитри на пет езика, да се направи специализиран луксозен каталог и да се излъчи телевизионна и радиореклама . Заложени са също публикации в онлайн издания и туристически списания. Победителят в надпреварата ще трябва да направи и мултимедийна презентация, интернет сайт на дестинацията и да организира официалното откриване на обекта.
По втория проект пък ще се прави рекламeн 20-минутен филм със субтитри на три езика, както и два телевизионни клипа с продължителност 15 и 30 минути. Предвидена е и кампания с платена реклама по националните телевизии и радиостанции, публикуване на статии в специализирани чуждестранни издания, рекламни банери в социалните мрежи, изработване на пътеводител и карти, както и разработване и внедряване на туристическо мобилно приложение за смартфони и таблети.
Останалите рекламни пари на Сливен са за популяризиране на водния цикъл на града. Офертите на кандидатите за тази кампания ще бъдат отворени на 20 ноември, като победителят ще разпространява брошурите и диплянките до края на 2014-а.
Зимният курорт Банско също ще стане любима дестинация на рекламните агенции. Управляваният от Георги Икономов (ГЕРБ) град вече е обявил две процедури за информационни кампании и предстоят още няколко. До 26 ноември например общината приема оферти за осигуряването на комуникация и публичност на проекта за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в Банско. За целта са предвидени 38 565 лв. без ДДС, като победителят ще трябва да изпълни кампанията най-късно до 31 януари 2015-а. В случая от избраната фирма ще се иска да информира обществото за началото, изпълнението и завършването на строителството, както и за постигнатите резултати. Това ще стане чрез публикации в медиите и промоционални материали (брошури и листовки по 250 бройки). Предвидени са още два билборда и няколко обяснителни табели, поставени на видни места в курортния град. Сред задачите на победителя в надпреварата ще е и организирането на три конференции с участието на медиите и две официални церемонии – първа копка и откриване на обекта. Заложено е още разработването на промоционален филм, който да се разпространи чрез 100 DVD-та.
Паралелно с това върви и търгът за публичност на проекта "Идентифициране и внедряване на добри практики в областта на управлението на човешките ресурси чрез обмяна на опит и практически знания между община Банско и община Кройдън". Предвиденият бюджет е 24 хил. лв. без ДДС, а мероприятията са: две конференции и подготовка и публикуване на шест рекламни съобщения в национални или регионални печатни и електронни медии. Кандидатите да извършат тези дейности могат да подават документи до 6 декември.
С две открити процедури за наемане на рекламни и пиар агенции е и Кюстендил. С над 57 хил. лв. кметът Петър Паунов ("Атака", СДС и др.) ще се хвали пред съгражданите си за реконструкцията и разширението на канализационната и водопреносната мрежа. За първия етап на проекта са предвидени 500 брошури и две пресконференции, а за втория – 800 брошури, четири билборда, четири информационни табели, четири платени публикации и излъчвания в печатните и електронните медии, официални церемони за откриването, както и още над 300 рекламни материала.
Други 12 600 лв. са предвидени за популяризирането на центъра за настаняване от семеен тип в Кюстендил и за проекта за оптимизиране на образователната инфраструктура в града. От победителя отново ще се искат брошури, тефтери, химикалки и др. рекламни материали. Предвидени са и публикации в местните медии, както и няколко пресконференции.
Плевен също ще пръсне сериозни суми за реклами. Близо 100 хил. лв. ще отидат за информационна кампания на проекта за модернизация на градския транспорт. Като освен задължителните диплянки, билбордове и плакати ще се прави и специален уебсайт.
Приблизително на толкова пари ще могат да се надяват фирмите и от община Карлово. Подобно на сливенския си колега кметът Емил Кабаиванов е обединил всички проекти по програма "Регионално развитие" в една поръчка.
Списъкът с общините, които навлизат на рекламния пазар, може да бъде продължен с Габрово, Казанлък, Панагюрище, Монтана… Несъмнено през следващите месеци към тях ще се присъединят и големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив и Русе, чиито рекламни бюджети ще са по-внушителни. Интересно ще е да видим обаче кои фирми ще се облагодетелстват и дали това няма да са същите играчи, които редовно обслужват министерствата.

Стр. 1,20 

БНР, Преди всички | 05.11.2012

Тема: Изследване за въздействието на рекламата
Гост: доц. Орлин Спасов, преподавател

Водещ: Днес ще бъде представено първото по рода си социално-психологическо изследване на въздействието на рекламата у нас – въздействие, за което вероятно повечето от нас не си дават сметка, въпреки че са подложени непрекъснато на това. За събеседник по темата сме поканили доц. Орлин Спасов. Той е преподавател в Софийския университет и е част от екипа, провел изследването. В студиото сме с колегата Светла Кузманова. Здравейте!
Доц. Орлин Спасов: Здравейте!
Репортер: Доц. Спасов, да започнем може би от тук – какво мери всъщност това проучване, което днес ще представите? Политическата или търговската реклама, отношенията на хората към една от двете или и двете?
Доц. Орлин Спасов: Това проучване е извършено в рамките на проект „Рекламата в българското общество – ценностни трансформации и промени в консумативната култура”, така че ние се интересуваме наистина от тези трансформации в ценностите и в начина на консумация, налагани от рекламата. А иначе, по-конкретно изследването, което днес ще представим засяга комерсиалната, политическата и социалната реклама, нагласите към тези три типа реклама и съответно поведението на аудиторията при тяхната консумация. Това е едно национално представително проучване за населението на България на възраст над 18 години с един обем на извадката от 1 024 респондента и е проведено през месец май 2012 г. Мога да кажа, че резултатите наистина са доста интересни, тъй като за първи път се прави такова мащабно проучване на ценностните нагласи, на консумацията на реклама, на поведението на аудиторията. Има и някои изненади, които днес ще огласим, много интересни наблюдения. Но в крайна сметка може би основното, с което трябва да се започне, е, че ние обикновено разглеждаме рекламата като една движеща сила на икономиката на медиите, докато в крайна сметка живеем в една доминирана от реклама социална и културна среда и както и Вие казахте, рядко си даваме сметка за това, което пък показва, че рекламата наистина има едно много силно действие върху българското общество, защото това действие много често остава незабелязано и така то всъщност е усилвано.
Репортер: Кажете някои от данните, които самия Вас стресираха или изненадаха! В анонса, който изпратихте към медиите за това събитие, признахте, че над три четвърти от хората смятат, че политическата реклама е само харчене на пари на данъкоплатците. Други такива стряскащи данни?
Доц. Орлин Спасов: Една от интересните данни, които излизат от изследването, е, че едва 15% от анкетираните пълнолетни българи заявяват, че следят рекламите по радиото и телевизията с интерес. Виждате, че това е един наистина много малък, изненадващо малък процент.
Репортер: Останалите?
Доц. Орлин Спасов: Останалите – тези, които в най-голяма степен са подвластни, така да се каже, на рекламата, това са жените, българите в по-голямата възрастова група, тези над 60 години, както и жителите на по-малките населени места, селата, областните градове. Като за това, разбира се, има обяснение. Жените са по-консумативно ориентирани по принцип и търсят по-активно информация в тази посока, докато по-възрастните – те иматпо-ограничен достъп до други канали и повече свободно време, което може би е много важно. Освен това, фактът, че те консумират повече реклама, специално по телевизията, е свързан и с това, че те са по-малко склонни да превключват каналите, тъй като това е свързано пък и с известна умора, с известно напрежение. Младите са тези, които по-често правят това. Колкото до популярността на рекламата, вървяща през всички канали, в по-малките населени места, ние отчитаме, че в тях има едно по-добро изразено доверие в рекламата. Но също така, освен аспект на доверието, повишеният интерес към рекламата в тези по-малки населени места е свързан и с факта, че в тях достигат по-малко канали за информация за стоки и услуги, а също така и фактът, че в тези по-малки населени места има по-ограничен достъп до интернет. Така че тук традиционните медии са доминиращите канали и затова и съответно интересът към рекламата е по-голям.
Репортер: Тоест, това изследване измерва само чисто медийната реклама – тази, която се случва в радиото, в телевизията и в пресата или по някакъв начин измервате и рекламни брошури, които се пускат в пощенските кутии, да речем или някакви рекламни сувенири, които се раздават често по улиците? Нещо, което се случва в големия град, но не и в малкия.
Доц. Орлин Спасов: Не, в малкия град също има разпространяване на такива рекламни брошури и материали, пускани в пощенската кутия. Изследването дава и такива резултати. Тук, специално в този аспект, отново жителите на областните градове и на жените са по-склонни да четат тези рекламни брошури и материали, които се пускат в пощенската им кутия. За жените вече казах, те са активна таргет група по принцип на рекламата, за всички видове реклама, така че тук няма изненада. Но в по-малките градове тези рекламни материали, пускани в пощенските кутии, обикновено са много по-фокусирани, като съдържание и следователно те са много по-полезни и много по-конкретно адресирани, отколкото тези, които се разпространяват в големите градове и в столицата, което е свързано с факта, че за разлика от малките населени места, където хората ги четат, тук хората просто, най-често в столицата, ги изваждат от пощенските кутии и голяма част от тях биват изхвърлени още на момента преди да бъдат прочетени.
Водещ: Продуктовото позициониране по някакъв начин отчита ли се в това изследване?
Доц. Орлин Спасов: Продуктовото позициониране също се отчита. И тук има също интересни данни. Оказва се, че това е един феномен, който се харесва по-скоро на младите потребители на медиите, докато отново жителите на по-малките градове, като че ли са склонни да реагират на продуктовото позициониране с едно доста ясно изразено влошаване на отношението към рекламираната марка по този начин. И струва ми се, че тук обяснението е свързано с факта, че по принцип в по-малките градове и населени места по-трудно се възприемат промените, има и по-голяма подозрителност към тях. Да не забравяме все пак, че тъкмо традиционната реклама в тези населени места, както казах и преди малко, е изключително добре приета, така че хората в тях, мога да кажа, че са свикнали, така да се каже, на ясно и по-лесно разграничение между това какво е реклама и какво не е реклама. А продуктовото позициониране, както знаем, заличава тази граница до известна степен. То е нещо неясно и затова до известна степен, като че ли подозрително и тази подозрителност се прехвърля и към отношението към самата марка, която най-често се влошава. Но в по-големите градове и сред по-младите потребители, както казах, има едно доста позитивно отношение към продуктовото позициониране. Всъщност, от всички видове реклама, тези три вида – комерсиална, политическа и социална, най-добре приета е социалната реклама, а най-слабо приета е съответно политическата реклама, като обществените нагласи по отношение на нея са изключително ясно критично изразени и много скептични. Над три четвърти от населението на страната, това са 77%, се съгласяват с твърдението, че политическата реклама не представлява нищо друго, освен празно харчене на пари на данъкоплатците. А подобен дял от населението приравнява политическата реклама с пропагандата.
Водещ: Което не е изненада за никого, но и едва ли ще сложи край на политическата реклама. Благодарим Ви, доц. Спасов, за това включване! Орлин Спасов преди представянето на първото по рода си социално-психологическо изследване на въздействието на рекламата у нас. 

в. Капитал | Мария МАНОЛОВА | 22.09.2012

В агенцията на годината смятат, че успех сега значи да създадеш отлична идея с много малко пари

Кризата носи хартиена маска и тъмни очила. И е мъж. Прави ни лошо, "защото не я кефим", обаче пък постоянно ни носи и евтини неща. Това е един от сценариите, които DDB Sofia снима наскоро за Handy. Бюджетът за рекламата е минимален, затова от агенцията сами отговарят за голяма част от продукцията – сценарий, режисиране. "Дори Кризата е човек от нашата агенция", шегува се изпълнителният директор Ангелос Парасхакис.
Именно няколко от рекламите на Handy, заедно с работата по предизборната кампания на Меглена Кунева и кампанията на IKEA спечелиха на DDB Sofia наградата "Рекламна агенция на годината" на тазгодишното издание на ФАРА. В последните четири години DDB Sofia е сред трите най-отличавани в бранша, като през 2010 г. за първи път се преборва за най-престижната награда на рекламния форум. Тази година агенцията участва с общо 34 заявки, от които 23 бяха допуснати на финал. Тя спечели една златна, 11 сребърни и 4 бронзови награди, което й осигури най-много точки сред конкурентите. Благодарение на рекламните клипове на DDB пък Handy стана рекламодател на годината за 2012.
Усещане за пазара
"Най-хубавото нещо, което ни се случи от 2010 г. насам, е, че не сме се променили. Запазихме нашето ДНК на креативност и оригиналност и не го пожертвахме заради бизнеса", отбелязва със самочувствие Ангелос Парасхакис. Според него бизнес обстановката в рекламната индустрия се е влошила значително, откакто управляваната от него агенция взе най-голямото отличие на бранша преди две години. "За агенциите беше трудно да запазят позициите и пазарните си дялове. Повечето избраха отбранителната пред агресивната стратегия, за да се справят в кризата", допълва Парасхакис. Това е и причината да има значителни растежи и спадове при различните агенции, а някои от традиционно водещите агенции да са изгубили своите позиции, твърди още той.
От DDB Sofia са категорични, че тази година няма ръст на рекламния пазар, както сочат мониторинговите данни на Be Media Consultant. "Данните за рекламните вложения в телевизия са брутни, но в действителност цифрите са много, много по-ниски след отстъпките. Реалните инвестиции са сходни с тези от миналата година, а може би и по-ниски", коментира Парасхакис. Той допълва, че за първи път няма растеж и при вложенията в интернет реклама. "Но това не е защото хората не вярват в интернет. Телевизията стана по-достъпна и рекламодателите решиха да намалят вложенията си в други медии и да инвестират всичко в телевизия", обяснява изпълнителният директор на DDB Sofia. Според него обаче, дори и на компаниите да им се струва, че да заложиш целия си бюджет за телевизионна реклама е по-ефективен подход, това не е правилна стратегия. "Това няма да продължи дълго и инвестициите в интернет отново ще започнат да растат", категоричен е Парасхакис.
Теория на успеха
"Ние сме голяма и добра агенция и имаме добра репутация на този пазар. Въпреки това обаче не отказваме на клиенти с малки бюджети за производство, защото това ни прави по-креативни и ни провокира да търсим по-оригинални идеи." Така Ангелос Парасхакис обяснява работата на агенцията с по-малки клиенти. Точно такъв е и случаят с най-награждавания рекламодател тази година. "Ако погледнете бюджетите на Handy за телевизионна реклама, те са абсолютно минимални", допълва творческият директор на агенцията Йордан Жечев. Веригата магазини за мобилни телефони и рекламната агенция вече са реализирали 22 кампании, откакто започват да работят заедно през март 2011 г. "Имаме си доверие и за разлика от много други те не са склонни да се крият зад учебника по маркетинг и зад механизми, които уж работят. Те са готови да експериментират", разказва Васил Петраков, който е и режисьор на няколко от клиповете за Handy. "И на тях, както и на нас, им е интересно, когато поемат риск, да видят дали ще сработи, вместо да правят нещо вече правено", допълва той.
"Ако noble graphics бяха станали агенция на годината, за нас щеше да бъде напълно честно, защото са ни победили с истински неща, отговарящи на брийф – например "Шуменско" и Audi. Ние също имаме такива неща – Handy, Меглена Кунева, IKEA, McDonald’s", коментира Йордан Жечев. Двете агенции имаха най-много заявки и номинации на ФАРА тази година и бяха най-близо до получаването на най-голямото отличие. Според Жечев това, че агенциите са спечелили толкова награди с реални бизнес казуси е много хубав сигнал за случващото се на пазара. На тазгодишния фестивал като цяло имаше значително по-малко социални кампании за разлика от предходни години. "Може би преди агенциите са имали повече ресурс, за да работят [социални неща]. Ако са оптимизирали работата си и са уволнили хора и изведнъж нямат време, за да се заемат социални проекти, нормално е да не пускат и на ФАРА", коментира Жечев.
"Тази година беше най-силна откъм заявки, сравнено с последните четири – пет. От гледна точка на публиката обаче, имаше най-малко хора. Не мога да го обясня", разказва Васил Петраков. Според Ангелос Парасхакис, ако индустрията не иска да стане неразпознаваема в очите на бизнеса в рамките на следващите 4-5 години, ФАРА трябва да се премести в София. "Според мен има три основни ползи от фестивала: да се повиши информираността на широката публика за рекламната индустрия; да се даде възможност на малки, средни и големи клиенти да се срещнат лично с агенциите; и най-важното – агенциите да могат да представят работата си по подходящ начин не само чрез заявки в конкурса, но и цялостния обхват на техните услуги", коментира изпълнителният директор на DDB Sofia. Според него, ако фестивалът бъде преместен, има по-голям шанс да привлече мениджърите, които взимат решения. "Хората, които взимат решения, много рядко присъстват на ФАРА", откровен е Парасхакис. Той допълва, че ще е добре на фестивала да могат да идват и студенти, тъй като е важно "да накараме младите хора да искат да работят в рекламната индустрия".
Новите правила на играта
"Ако ме попитате за най-голямата разлика от 2010 г. досега – наистина вярвам, че успехът сега значи да успееш да създадеш отлична идея с много малко пари", казва Парасхакис. Според него все пак предстои пазарът да се стабилизира. "Мисля, че индустрията ще започне да се възстановява бавно през следващата година и може да очакваме нетен ръст от 3 до 5 процента. Освен ако не се случи някое значимо глобално събитие, което да изплаши рекламодателите", коментира той и допълва, че в България ефектът от подобни събития се усеща със закъснение и продължава по-дълго.
Парасхакис предвижда още, че в рекламната индустрия предстоят сливания, които ще помогнат на бранша да оцелее. "Преминахме фазата, в която много хора създаваха фирми от 3 – 4 души и се опитваха да ги направят рекламни агенции. Сега ти трябва сериозен ресурс, за да можеш да се справиш с работата", коментира той. Като най-важно условие за съживяването на бранша обаче той откроява местното потребление. "Ако погледнете рекламните инвестиции на финансовия сектор от 2007 – 2008 г., ще видите, че обемът им е два пъти по-голям, отколкото в момента. Ако дори само вложенията на банките се върнат на нивата отпреди кризата, това ще е достатъчно, за да увеличи рекламния пазар с 60%", казва директорът на DDB Sofia. Той дава IKEA като положителен пример за развитието на пазара, тъй като стъпването на шведската марка на пазара накара цялата категория да рекламира. "Останалите силни играчи на пазара трябваше да реагират и да покажат, че съществуват", коментира Парасхакис. Същото се случи и в категорията на търговските вериги за хранителни стоки, която на практика не съществуваше допреди няколко години. От DDB Sofia прогнозират, че подобно нещо може да се случи и с моловете. "Може би с навлизането на новите играчи на този пазар ще видим ръст на категории, с които изобщо не сме работили досега", коментира Парасхакис.
В момента DDB Sofia работи за Piccadilly, Alpha Bank, IKEA, EVN, McDonald’s, Handy, наскоро са спечелили и prodavalnik.com за свой клиент. "И всеки ден се борим за различни малки брифове", разказва Парасхакис. "Ако искаме клиентите да правят по-интересни неща дори когато бюджетите са ограничени, агенцията трябва да е готова да работи три пъти повече с три пъти по-малко пари", допълва той. И ако заемем цитат от друга кампания на агенцията: "Та не, приятели, няма едно голямо. Няма нещо, което "та-да" и готово. Нищо хубаво никога не става без усилие."
***
Профил:
Ангелос Парасхакис е изпълнителен директор на рекламна агенция DDB Sofia и вицепрезидент на компанията за Югоизточна Европа. Преди това е бил управляващ директор на DDB Bucharest, директор "Бизнес развитие" на групата в Атина и акаунт мениджър в JWT Athens. Има магистърска степен по реклама от Университета в Ню Йорк, САЩ. Член на борда на директорите на Hellenic Business Council in Bulgaria.

Стр. 45, 46 

в. 24 часа | 17.09.2012

Приключи 13-ото издание на фестивала на българските рекламни агенции, в което се включиха 43 агенции с 310 кампании и бяха раздадени 15 златни, 30 сребърни и 27 бронзови отличия. И тази година агенция Nobel Graphics обра златото за "Дизайн", "Автореклама", "Интерактив, уебсайтове и мобилни приложения" и взе първа награда в още 5 категории. Най-много отличия сред рекламодателите получи "Порше БГ". Освен злато, сребро и бронз, бяха раздадени и три почетни награди за цялостен принос. "Медийна агенция на годината", "Творческа агенция на годината" и "Рекламодател на годината" станаха съответно "Реформа", DDB Sofia и Handy.
Церемонията беше излъчена пряко в ефира на новата платформа на БНР радио "Бинар", заради което то получи почетна грамота от Българската асоциация на комуникационните агенции.
Валери Тодоров получава почетната грамота от председателят на Управителния съвет на БАКА – Красимир Гергов.

Стр. 29

Водещ: Сега ще разберем какво прави общината, за да премахне опасните билбордове по кръстовищата в София. Нашият репортер Екатерина Анева би трябвало да е с Иво Пенев, той е началник сектор „Контрол на рекламната дейност” в Столичния инспекторат. Започва ли вече премахването на билбордовете в столицата?
Репортер: Намираме се на ъгъла на булевардите „Жулио Кюри” и „Драган Цанков”. Точно докато ти ме анонсираше, освен че се замислих за синята зона, тъй като и аз имам проблем с платеното паркиране, се замислих и как е възможно едно такова огромно съоръжение да бъде поставено незаконно. Всъщност тези незаконни съоръжения са над 380 и тяхното премахване започна още в началото на август месец. Г-н Пенев, вие заедно с г-н Диков преди една година в нашето предаване казахте, че ще започнете премахването. Но нека да започнем с това, как е възможно нещо толкова голямо да бъде поставено незаконно?
Иво Пенев: Ами в течение на години в София много билбордове бяха поставени по начин, по който не отговаря на изискванията на Наредбата за рекламната дейност. Започнахме вече поетапното премахване на всички онези билбордове, които не отговарят на изискванията, а именно, поставени са извън точките на новата схема, извън правилата за поставяне. Имаме такива, които са поставени без разрешение за поставяне, т.е. никога не е издавано такова, имаме и такива, които са поставени на правно основание, но вече от един момент те противоречат на новите правила.
Репортер: Ето този билборд, който виждаме в дъното, ще бъде премахнат буквално след няколко минути. Аз искам да ви попитам обаче защо толкова много билбордове се оказаха извън закона? И пак ви задавам въпроса, това е огромно съоръжение, как се поставя незабелязано?
Иво Пенев: Ами повечето от тези билбордове са поставяни във време, когато нямахме съвсем изчистени отношения както от законова гл.т., знаете, че имаше един момент, когато наредбата за рекламната дейност беше обжалвана и дори не действаше дори в продължение на година и половина.
Репортер: Т.е. този период е използван?
Иво Пенев: Да, беше използван от някои лица да поставят подобни билбордове. Вече имаме момент, в който нещата са регламентирани, имаме действаща наредба, имаме правила, от началото на лятото, сега имаме и фирма, която чрез конкурс може да демонтира такива съоръжения.
Репортер: Прекъсвам ви за секунда само да дам информация на нашите зрители, че беше даден доста голям гратисен период на собствениците на тези незаконно поставени билбордове да ги премахнат сами. Колко от тях обаче не бяха премахнати доброволно?
Иво Пенев: Ами не се премахват билбордове, ако няма съответната процедура, която да се извърви, а именно заповед за премахване, която да бъде връчена по надлежен ред.
Репортер: Колко такива заповеди са издадени към момента?
Иво Пенев: Към момента има издадени над 50 такива заповеди само за последния месец. 40 билборда вече са премахнати от 3 август досега, които са съоръжения изцяло присъстващи в центъра на града ни и в обхвата на кръстовище. Искам да кажа, че по новите правила 50 м е минималното отстояние преди кръстовище за тези билбордове и 30 м след кръстовища. На известните собственици на тези съоръжения връчваме заповедите и досега нямаме случай, в който те да не са изпълнили тези заповеди. 25 билборда в последните 3 седмици бяха премахнати.
Репортер: Днес колко ще бъдат премахнати? Всъщност и от днес нататък.
Иво Пенев: Днес ще бъдат премахнати нови 4 билборда, те ще бъдат премахнати принудително, тъй като собственикът на тези съоръжения е неизвестен. Искам да подчертая, че за нас един билборд се води на неизвестен собственик тогава, когато на неговото тяло няма табелка, която е задължителна, която да обозначи кога е издадено разрешението за поставяне, на кой е, както и телефон за контакт с това лице.
Репортер: Все пак на мене ми е изключително интересно как общината ще си възстанови разходите? Тъй като знаете, че по закон, когато един собственик не премахне незаконен обект, независимо дали той е билборд, табела или сграда, и това бъде направено от общината, общината има право да си поиска разходите, дори по съдебен път. Когато са неизвестни собствениците обаче общината как ще си възстанови тези пари?
Иво Пенев: Това е така. Именно затова е предвиден този бюджет, с който ще премахваме не само рекламни съоръжения, в този бюджет се включва премахването и на гаражни клетки, включва се премахването и на преместваеми обекти като павилиони и други подобни, телефонни кабинки, които също са поставени незаконно. Няма как да си възстановим разходите от неизвестни собственици, които са поставили такива елементи. Но именно затова е тази процедура да може да се премахва, така че правилата да бъдат спазвани.
Репортер: Какъв е този бюджет, ориентировъчно да кажете?
Иво Пенев: Не мога да кажа с точност какъв е бюджет,т отговарям за премахването на рекламните съоръжения и колкото повече премахваме, толкова по-добре. За наша радост, по-голяма част от тези билбордове са на известни собственици, много малка част от тях са на такива, които са неизвестни, така че няма да ни струва никак скъпо да премахнем всички онези съоръжения, които сега присъстват в кръстовищата и които са абсолютно незаконни.
Репортер: Аз ви зададох този въпрос в контекста на този скандал, който тече в момента със синята зона, тъй като в интернет пространството има именно такива обвинения към общината, че те искат да вземат пари от софиянци, които трябва и им се налага да паркират, за да ги вложат в други дейности на общината, които по някакъв начин не са свързани с паркирането. Естествено вие не сте отговорен за това нещо, но просто уточнявам защо ви зададох този въпрос. Искам обаче да разширя темата, тъй като освен тези билбордове, вие започнахте и премахването на нерегламентирано поставени табели по сградите. Това са тези рекламни табели на различни офиси и фирми, които висят навсякъде по жилищните сгради. Докъде стигна това премахване, тъй като именно по тази наредба те са незаконни?
Иво Пенев: Да, значи ние работим много активно в тази посока, и то в продължение на вече 3 години. Сега, ако някой се разходи по бул. Витоша, ще види, че няма нито една рекламна или информационна табела, която да присъства на фасадата на сградите там, което ние го считаме за успех, тъй като в продължение на години там присъстваха всякакви съоръжения. Така и на много голяма част от улиците, особено в централна градска част, която е историческият център на София. Над 440 протоколи сме направили само за тази година за подобни табелки. Искам да подчертая, че собствениците се съобразяват, собствениците на такива елементи се съобразяват с предписанията и почти не ни се налага да съставяме актове и да налагаме глоби, което улеснява и нашата работа.
Репортер: Според въпросната наредба незаконни са не само табелите, коти оса поставени нерегламентирано, но и такива, които се намират върху жилищни сгради. Обяснете обаче защо има много хора,които въпреки голямата акция и кампания, която направихте, не са наясно?
Иво Пенев: Точно така. Значи, голяма част от жилищните сгради в центъра се ползват като офиси, от там идва проблемът. Тъй като хората, които ползват този офис, искат да се обозначат. Но тъй като сградите са с жилищен статут, те нямат това право, тъй като наредбата забранява на жилищни сгради да бъдат поставяни каквито и да било съоръжения.
Репортер: Т.е. наредбата идва при едно заварено положение, тъй като особено в централната част, там, където няма бизнес и офис сгради, е пълно с такива табели, защото просто е пълно с офиси?
Иво Пенев: Ами аз подкрепям тази законодателна инициатива жилищните сгради да бъдат защитени, фасадите им, това са лицата на сградите, няма как върху лицето на една красива сграда, особено в центъра, където тези сгради представляват архитектурна и културна забележителност, да бъдат закрити от рекламни табели. В крайна сметка има и други варианти за реклама на офисите, могат да ползват стълбовете на улично осветление, с указателни табели.
Репортер: Това щеше да е и следващият ми въпрос, как стои въпросът с поставянето на такива табели по различните дървета, включително, аз тука виждам такива, които са поставени и по дървета, те как се узаконяват?
Иво Пенев: Това са незаконни елементи, които са на дърветата. Много активни сме и в това отношение. Даже точно срещу тази фирма, която поставя по дърветата тези елементи, провеждаме много агресивна, бих казал, агресивни контролни действия, съставихме редица актове на това лице, ще продължим да го правим, като стълбовете са единственото място, където може законно да се поставят такива табели до 6 на един обект.
Водещ: Може ли да попитаме твоя събеседник, колко по неговите преценки са незаконните билбордове в София, които трябва да бъдат премахнати?
Репортер: Ние в началото започнахме с това, но може би наистина не стана ясно за зрителите. Колко са билбордовете, които трябва да бъдат премахнати?
Иво Пенев: Не мога да кажа с точност, тъй като дефиницията незаконносъобразно е доста широка по отношение на рекламните елементи. Ще бъдат премахнати билбордове както такива, които нямат издадено разрешение въобще във времето, така и такива, които досега са били правомерно поставени, но с оглед действащата нова схема за разполагане, вече са останали извън нея. Така че акцията ни ще продължи до края на годината със сигурност . Така че в края на годината ще може да кажем колко билборда сме премахнали.