Поръчките за рекламни кампании по европроекти стават все по-атрактивни

в. Пари | Красимир ПЕТКОВ, директор "Връзки с клиенти" Рекламна агенция "Крес" | 02.09.2010

"Крес" заедно с германския си партньор "Медиа Консулта" са участвали само в една рекламна кампания, свързана с европейски проект – за популяризирането на България като туристическа дестилация в Германия. Кампанията е инициирана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Проектът обхваща всички мерки за привличането на германски туристи в страната ни – телевизионна, прес- и външна реклама, връзки с обществеността.
Подготовката на рекламни и информационни кампании, свързани с европейски проекти, в момента нямат много голям дял в дейността на агенцията, но в настоящата икономическа ситуация те стават все по-атрактивни въпреки по-големия ресурс, необходим за подготовка на проектни предложения, както и по-кратката продължителност на договорите. Това, което ги отличава от другите кампании, които провеждаме, е голямата административна тежест по подготовката на проектните предложения, както и различните критерии за оценка при различните възложители. Това ангажира сериозен ресурс от страна на агенцията при подготовката на всеки проект.
Изборът на изпълнител за проект, свързан с провеждане на информационна или рекламна кампания, е свързан с различни критерии, определени от конкретните възложители, като напоследък се наблюдава изравняване на тежестта на оценката за техническата и ценова оферта, което, вярваме, ще доведе до подготовката на все по-качествени проекти.

Стр. 20

Изкуството да печаташ списание

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 24.08.2010

Изданията от луксозна хартия очакват стабилизиране на приходите от реклама

Как приходите от реклама са паднали, как телевизиите са все пак по-добре, а печатните медии най-зле – омръзна. Но ако има нещо свежо, то може би трябва да се търси в настроението на издателите на списания, които преминаха през най-драстичния спад на рекламните приходи. Напоследък те като че ли вярват, че пазарът през следващите месеци ще се стабилизира.
Приходите на списанията се покачват на месечна база, но приходите общо за първите шест месеца остават под тези от същия период на 2009 г., казва Николай Караджов, директор "Издания" в издателската група "Санома Блясък" (издават "Блясък", Elle, Cosmopolitan). Неговото мнение се споделя и от други мениджъри на списания у нас. Силвия Чапарова, маркетинг мениджър на Attica Media (Playboy, Joy, Grazia), също смята, че спадът изглежда овладян. По подобен начин се изказват и други медийни директори. Но дали това е реалност или задължителен позитивизъм, естествено ще стане ясно в следващите епизоди до края на годината.

Числата се разминават

Пийпълметричните изследвания традиционно показват по-песимистична картина. Според проучване на агенцията TNS/Tv Plan, цитирано във в. "Капитал", приходите от реклама на списанията у нас за първите 6 месеца на 2010 г. спрямо 2009 са паднали средно с около 30%. Данните на друга авторитетна медия агенция – Piero97, се доближават до тези на TNS/ TV Plan. Според тях намалението е между 18 и 20%. Но според хора от индустрията действителният спад за периода по-скоро е близо до 50%, като най-тежко пострадали са лайфстайл списанията. Разликата в числата погоре се получава от начина на измерване. Официалните данни на TNS/Tv Plan и Piero97 пресмята площта на рекламата в списанието по официалната тарифа, без да се отчитат собствените реклами, бонусите, отстъпките или пък бартерните сделки, които издателите сключват с рекламодателите. "Целта е да има повече реклама по страниците на списанията, но реално парите, които получават от тях, са доста по-малко", казва управителят на Piero97 Иво Цеков.
Оптимизъм без граници
"Темповете на възстановяването са твърде ниски и в краткосрочен до средносрочен план няма изгледи да бъдат достигнати нивата от предкризисната 2008 година", казва Николай Караджов. Мнението му споделя и Иво Цеков. Той обаче прави уговорката, че тенденцията към подобрение ще се усети едва след като някои списания престанат да съществуват. "Има прекалено много издания в една и съща пазарна ниша, като тази на лайфстайл списанията, модните и дамските", смята също Цеков. И допълва, че нашият пазар не би могъл да издържи и в момента някои издатели губят от публикуването на тези списания. Всъщност едва ли има издатели, които не губят пари в момента. Любопитно е обаче, че според медийния анализ на Piero97 "2009 – какво се случи?" през миналата година само едно издание спря да излиза – дамското "Тя".

А някои поставят ново начало

И макар засега издателите да издържат финансово, без да закриват издания, редица проекти просто не започнаха да излизат по първоначалния си план. През миналата година бяха обявени, но не и публикувани: Esquire, GQ, Dove, Shape, Forbes.
Все пак проектът на Forbes не изчезна окончателно. Според издателите от AtticaMedia първият брой трябва да се появи на българския медиен пазар през ноември тази година с тираж 25 хил. броя и със смели рекламни тарифи.
Според някои AtticaMedia правят смела стъпка с Forbes. И наистина при пазар, за който се спори дали е паднал с 40 или с 80%, всякакви усилия може и да изглеждат безсмислени. Но това не задължително е вярно. Вярно е единствено, че при напълно съсипан пазар новите продукти имат шанс да бъдат видени. А който успее да си върне читателския интерес, ще си върне и интереса на рекламодателите.

Спад на приходите от реклама при списанията (за първите 6 месеца от 2010 г.)

18-20%
според проучванията на Piero97
30%
по данни Ha TNS/TvPlan
50-70%
по неофициална информация

Стр. 14

Още по темата: Иво Цеков, управител на Piero97: Някои пазарни ниши на списания трябва да бъдат разчистени, в. Пари | 24.08.2010

Мащабната реклама на българската икономика потъна в бюрокрация

в. Дневник, Компании & Финанси | Лили ГРАНИЦКА | 23.08.2010

Мащабната реклама на българската икономика за 50 млн. лева потъна в бюрокрация. Със средствата, които се отпускат от Европейския фонд за регионално развитие по оперативна програма "Конкурентоспособност", трябваше да се популяризират предимствата за инвестиране в България и да се разшири присъствието на българските предприятия на световните пазари.
За една година по двата европроекта е обявена само една обществена поръчка и са проведени три изложения в чужбина. Това показват резултатите от изпълнението на проектите, които се осъществяват от Българската агенция за инвестиции и от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). В същото време българската икономика се опитва да излезе от рецесията, а чуждите инвестиции намаляха близо пет пъти.
Двата европроекта бяха първите договори, сключени от министъра на икономиката Трайчо Трайков след встъпването му в длъжност в началото на септември 2009 г. Реално по тях обаче не се е работило до април 2010 г., когато са предоговорени от новите изпълнителни директори на двете агенции. Въпреки тези факти според Грета Добрева, директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (която е управляващ орган на оперативната програма), "не може да се говори за забавяне на проектите, а за преформатиране на стратегии и оптимизиране на дейности".
Все пак "трябва да се отчете фактът, че двата проекта са подготвяни в различна социално-икономическа и политическа среда и дори световноикономическа, защото когато са писани през 2008-2009 г., не е имало криза", каза Добрева. Според нея дори да има някакво забавяне, на следващия етап от изпълнението на проектите "нещата ще се пресират и ще се навакса".

Насърчаване на предприятията за 27 млн. лв.

Агенцията за малките и средните предприятия изпълнява проекта "Насърчаване интернационализацията на българските предприятия", който е с бюджет от близо 27.4 млн. лв. и е писан по времето на предишния кабинет от министър Петър Димитров. Основната част от средствата, около 18 млн. лв., са за участие в 115 изложения по света на български фирми през следващите три години. За първата година от изпълнението на проекта, която изтича през април 2011 г., са планирани 30 участия, а до момента са проведени три изложения – в Лондон за вино и в Дубай и Лас Вегас за козметика.
В първите две участваха 25 фирми, а в Лас Вегас – 3 компании, каза Марияна Велкова, изпълнителен директор на агенцията. Въпреки че държавното ведомство поема всички разходи на фирмите като такса за участие, наем на площ, изграждане на щанд, реклама и съпътстващи събития като дегустации и модни ревюта (представителите на компаниите плащат единствено самолетните билети и хотела), интересът на бизнеса към изложенията намалява. "Трудно си обяснявам този факт", каза Велкова.
За безплатните изложения се разбира от обявите, които пуска агенцията на сайта си в интернет. Кандидатстват достатъчно фирми, прави се класирането, но когато се стигне до сключването на договорите, те се отказват, обяснява Велкова. По думите й в някои случаи компаниите не дават обяснения защо. При други има форсмажорни обстоятелства. Трети го обясняват с финансовата криза.
Ефектът от едно изложение би се засилил, ако в същата страна има и съпътстваща промоционална проява, например ден на България, защото се правят срещи, организират се бизнес форуми, посочи Велкова. За това по проекта са предвидени 60 такива прояви, като до края на първата година трябва да се проведат 12 извън страната и 4 в България.
В момента синхронизираме програмата на изложенията с тази на промоционалните прояви, уточни Велкова. По думите й тези прояви може да са бизнес мисии, придружаващи делегации с премиера, министъра на икономиката или със заместниците му, както и конкретни бизнес форуми. В една бизнес делегация ще участват максимум 20 компании, като всяка фирма има право на един представител. Те ще пътуват с премиера или министъра за сметка на проекта. За страните на Стария континент им се поемат две нощувки в хотел, извън Европа имат право на 4-6 нощувки.

Без партийни пристрастия при подбора на фирмите

За да няма обвинения, че все едни и същи фирми придружават премиера и министъра или пък симпатизанти на ГЕРБ се канят за участие в изложения, са създадени правила, обясни Велкова. По думите й има процедура за кандидатстване и класиране на фирмите. Изискванията са компаниите да са български производители, да са малки или средни предприятия или да са представители на български производител.
Необходимо е да притежават и патент за регистрация на полезен модел или за внедряване на иновативен продукт или процес. Другите критерии, на които трябва да отговарят, е да имат система за управление на качеството, да са експортно ориентирани, да имат награди от международни конкурси по отношение на продаваните стоки и най-важното – да нямат неразплатени задължения към бюджета. Даваме приоритет на фирмите, които имат по-малко участия в изложения, за да ги стимулираме да кандидатстват, каза Велкова.
За пазарни анализи и стратегии по проекта ще отидат около 1 млн. лева. Те ще бъдат писани от външни консултанти, които предстои да се изберат с обществени поръчки. Целта на проекта е българските фирми да укрепят и разширят позициите си на европейският пазар, както и да възстановят загубените позиции в Русия и бившите съветски републики, страни от Африка, Азия и Латинска Америка, каза Велкова.

България като инвестиционна дестинация

"Популяризиране на предимствата за инвестиране в България" за 21.4 млн. лв. е проектът, който се изпълнява от Агенцията за насърчаване на инвестициите. Неговата основна цел е да се увеличи обемът на привлечените преки чужди инвестиции и икономическият ефект от тях.
Изграждането на положителен имидж на България като инвестиционна дестинация, повишаване на познаваемостта на страната сред чуждите инвеститори и подобряване на качеството на обслужването им са специфичните цели. "Забавянето на изпълнението на проекта е заради пренаписването му, така че дейностите да отговарят на целите на оперативната програма, както и от огромния обем около 30 обществени поръчки, които трябваше да се подготвят", обясни Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Агенцията по инвестиции.
Досега по проекта е пусната само една обществена поръчка в края на юли за "Изработване на стратегически анализ и годишна актуализация към него". Крайният срок за подаване на офертите е 8 септември. Предстои да се обяви и поръчка за изработване на маркетингова стратегия, която трябва да каже как и в кои държави да се рекламира страната, каза Стефанов.
Той се надява двата основни документа да са готови до края на годината, за да се очертаят индустриите, държавите и потенциалните инвеститори, които ще привличаме в България. Това означава, че най-рано през следващата година може да се планира мащабна рекламна кампания по света. За този компонент от проекта са предвидени повече от две трети от средствата – около 18 млн. лв. Идеята е да се рекламира в авторитетни издания като "Икономист", "Уолстрийт джърнъл", "Файнейшъл таймс", които да създадат положителен имидж на страната, обясни Стефанов.
Планирано е да има и журналистически турове за репортери от водещи световни издания. Ще се проведат кампании с международни инвестиционни посредници и сред българите в чужбина, както и роудшоу в няколко големи града в света.

Стр. 5

АБРО настоява за пълна забрана на рекламата в обществената медия

в. Пари | Силва ЗУРЛЕВА, член на управителния съвет на АБРО | 17.08.2010

Ние от АБРО сме категорично против да бъде увеличено времето за реклама на БНТ. Даже пледираме за пълната забрана на рекламите в обществената телевизия. Най-напред защото това двойно финансиране противоречи на европейската правна рамка. Много рядко в Европа обществените медии се финансират от държавата и разполагат с време за реклами. Във Франция, Испания и Швейцария например обществените оператори се финансират изцяло и само от държавата.
Гръцката държавна , телевизия не разполага с държавна субсидия. Тя е търговско дружество и се конкурира наравно с частните телевизии. Не е справедливо БНТ да получава както тази година 60 млн. лв., които са пари на всички нас, данъкоплатците, и да има време за реклама. Ние ще настояваме в новия медиен закон да залегне клаузата, че БНТ се финансира само чрез държавна субсидия. От БНТ твърдят, че имат регионални програми и изисквания за определен вид предавания с обществена функция по лиценз. Тогава нека искат промяна на лиценза си, а не увеличение на рекламното време.

Стр. 14

Продуктовото позициониране може да увеличи приходите на БНТ с 20%

в. Пари | Димитринка КИРОВА, директор "Маркетинг и реклама" в БНТ | 17.08.2010

Би трябвало дискусията да се води около разблокиране на рекламното време на БНТ за целия ден и увеличаването му до 6 минути на час, аналогично на това, което е валидно и за другата обществена медия БНР. В момент на тежка икономическа криза в цялата държава каква е логиката да се натоварва допълнително държавният бюджет с разходи за БНТ, вместо да се даде на обществената телевизия възможност сама да работи и да осигури необходимите й приходи. Развитието на продуктовото позициониране предстои на българския рекламен пазар и засега то се случва без участието на БНТ.
Със сигурност разрешаването на продуктово позициониране за БНТ би позволило увеличаване на собствените приходи с 10 до 20% спрямо настоящия им размер. Това, което трябва основно да се промени в БНТ успоредно с въвеждането на продуцентския принцип, е принципът за търговска ефективност на всички предавания, които не са свързани с изпълнението на обществените функции на националната телевизия. Това би позволило на БНТ да стимулира както вътрешните си ресурси,така и самите продуценти на предавания да търсят максимална възвръщаемост от високорейтинговите предавания като допълнение към настоящите възможности за спонсорирането им.

Стр. 14

 

Увеличаването на рекламата в БНТ не се подкрепя от бранша

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 17.08.2010 

Идеите на новия генерален директор Вяра Анкова събудиха предложението за пълна забрана на рекламата в държавната медия

Да има ли реклама в държавната телевизия или не. Това е новата дискусия в бранша, която започна веднага след встъпването в длъжност на новия генерален директор Вяра Анкова. Нормално. Предстои изработване на нов медиен закон и сега е времето на БНТ да си извоюва повече приходи чрез реклами.

Отпор

Тази идея на Анкова обаче среща сериозен отпор както в браншови организации като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), така и донякъде в СЕМ. "Ако се увеличи обемът на рекламното време в БНТ, трябва да се даде възможност на частните оператори да кандидатстват пред Фонда за радио и телевизия за финансиране на предавания с обществена функция", каза пред в. "Пари" председателят на регулатора Георги Лозанов. В противен случай според него ще се стигне до нелоялна конкуренция. "Частните оператори настояват за пълна забрана на рекламата по БНТ", пък твърди Силва Зурлева, член на управителния съвет в АБРО (виж коментара й по-долу).

Позицията на тези, които си плащат

Досещал ли се е някой да попита рекламодателите какво мислят по казуса? "Ограничението от 15 мин реклама на денонощие не е причина, за да не инвестират в БНТ", коментираха пред в. "Пари" от Асоциацията на рекламодателите у нас. Причините по-скоро се коренят в ниския рейтинг и високите тарифи за реклама. "Нашите членове рекламират в БНТ, когато таргетират групи, в които телевизията има силен рейтинг, но поначало предпочитат частните телевизии заради по-високата им гледаемост, казват още от организацията и препоръчват: "С една по-ясна търговска политика и гарантиране на рейтинги БНТ със сигурност ще привлече повече рекламодатели." Всъщност по-малкото реклама по БНТ радва само зрителите, на които отдавна им е писнало от досадни рекламни клипове.

Компенсации

Анкова обаче заяви твърдо, че ако рекламното време на телевизията бъде отрязано или остане на същите нива (бел. ред. -15 мин на денонощие), тя ще настоява за "справедливи компенсации". Вариант е въвеждането на такси за операторите, които излъчват програмите на обществената телевизия.
"Не мисля, че това е възможно да се случи. Никога не сме събирали такива такси, затова сега е късно да се връщаме към тях", коментира още Лозанов.

Към настоящия момент

БНТ има 6.454 млн. лв. приходи от реклама, което означава, че телевизията е продала над 60% от рекламното си време. На 100% е запълнен праймтаймът обаче. Затова компромисен вариант би бил БНТ да поиска 15-те минути на ден да бъдат изразходвани само в праймтайма. Това ще доведе до повече приходи. Въвеждането на продуктово позициониране пък би увеличило приходите на телевизията с около 20%, казва шефката на рекламата и маркетинга в БНТ Димитринка Кирова.

Стр. 14

Пазарът на реклами в социалните мрежи се очаква да нарасне с 29% догодина

www.regal.bg | 17.08.2010 

Продажбите на реклами във Facebook и конкурентни социални мрежи в интернет ще нараснат с 29% през следващата година, сочи проучване на eMarketer Inc., цитирано от Bloomberg.
Глобално разходите за реклама в социалните мрежи ще нараснат до 4,26 млрд. долара през 2011 г. от прогнозираните 3,3 млрд. долара през тази година, казва Дебра Уилямсън, анализатор на eMarketer, базирана в Ню Йорк компания за проучване на дигиталния пазар.
Растежът при рекламите в социални мрежи като Twitter и LinkedIn ще е почти три пъти по-голям от очаквания през 2011 г. ръст от 11% за всички реклами в интернет.
Компании, които до неотдавна сравнително неохотно се престрашаваха да публикуват рекламите си до лични съобщения и снимки, споделяни в социалните сайтове, сега са все по-силно са привлечени от тази рекламна среда, казва Уилямсън. "Поглеждат на 500-те милиона активни Facebook потребители и си казват: ‘Трябва да сме там, това са страшно много хора", допълва тя.
Facebook завзема все по-голям дял в интернет рекламите в социалните мрежи. Приходите от реклама на базираната в Калифорния компания догодина се очаква да достигнат 1,76 млрд. долара, което ще й донесе 41% пазарен дял. През тази година пазарният дял на компанията е 39%.

Автор: investor.bg

Оригинална публикация

Най-добрите в рекламата се събират на фест в Албена

PR Kernel I 19.08.2010

За участие в конкурсната програма на фестивала на рекламните агенции са подадени 290 заявки, заяви за "Класа" изпълнителният директор на АРА и директор на ФАРА г-жа Мариана Брашнарова. По думите й най-голям брой участия има в категория "Дизайн", подкатегория "Корпоративна и бранд идентичност", и в категория "Интерактив", подкатегория "Онлайн реклама за творческите категории", и в "Креативно използване на традиционна медиа за медийните категории". Мариана Брашнарова поясни, че агенциите, подали най-голям брой "ентрита", са DDB Sofia – 31, reforma – 22, и Ogilvy Group – 20. Единадесетото издание на Фестивала на Асоциацията на рекламните агенции (ФАРА) ще се проведе от 8 до 11 септември 2010 г. в курорта Албена. Целта на фестивала е да направи преглед на постиженията на българската реклама през 2009 г. и 2010 г. и да отличи най-добрите сред участниците в отделните категории.
В тазгодишното издание участниците се състезават в 24 категории, сред които: тв реклама, кинореклама и други филмови форми; радиореклама; пресреклама; Out of Home, директен маркетинг, автореклама, събития, търговски промоции, рекламна кампания, нови комуникационни канали, креативно използване на традиционна медия, интегрирана кампания. Участниците ще бъдат оценявани от две групи жури – творческо и медийно.
Членът на медийното жури Чавдар Кенаров обясни, че независимо от по-малкия брой на участниците тази година селекцията е по-прецизна, както и самокритичността от страна на рекламните агенции. Според Кенаров ситуацията на българския стресиран пазар изисква повече гъвкавост и бързина в идеите и решенията.
Във фестивала могат да участват всички реклами и рекламни кампании, публикувани, излъчвани, организирани в периода от началото на 2009 г. до 25 юли 2010 г. и неучаствали в съответната категория в предишни издания на фестивала. Участниците представят рекламни продукти, създадени в България и реализирани в страната или чужбина.
Всички реклами, участващи в конкурса, ще бъдат представени на изложба от 8 до 11 септември във "Вариете Албена", където на 11 септември ще се състои и официалната церемония по награждаване на победителите.
Творческото жури е под председателството на Мария Тодорова /творчески директор на Ogilvy Group -творческата агенция на годината за 2009 година/ и с членове: Андрей Андреев Вини /творчески директор New Moment New Ideas Company/, Велина Мавродинова /творчески директор – студио "Ентусиазъм"/, Иван Киров /творчески директор McCann Erickson-София/,
Йордан Жечев /творчески директор – DDB Sofia/, Калин Димитров /старши художествен директор – Publicis MARC/, Кирил Стоянов /творчески директор – "Графити ББДО"/, Марсел Леви /творчески директор – Noble Graphics Creative Studio/, Мартин Димитров /творчески директор – reforma/, Орлин Карагьозов /творчески директор – Clockwork/, Светослав Тодоров /почетен творчески директор AMEXY/, Тихомир Златев /артдиректор – ARCHER IDEAS/. В комисията, която ще оценява медиите, са включени Валентин Делчев /творчески директор – DeConi/, Десислава Стоянова /изпълнителен директор "ЗенитОптимедия/Публисис"/, Десислава ТодороваОлованова /изпълнителен директор – reforma/, Добромир Джуров /директор "Клиенти" – DDB Sofia/, Лили Георгиева /лидер – Mindshare/, Пламена Филипова /медиа директор – Рекламна агенция КРЕС/, Чавдар Кенаров /съосновател и творчески директор – Noble Graphics Creative Studio/.

Материалът е на вестник Класа, автор: Иван ВЪРБАНОВ

Оригинална публикация

Гочев, Митовски и Цанков – “Мисия Безкомпромисно”

сп. Мениджър | 11.07.2010

Собствениците на най-голямата българска продуцентска компания – СИА, за особеностите на мениджмънта в изкуството, за таланта да се намират таланти, идеи и пари, за държавата и хленченето в културата и за пробива на киното ни

Димитър Гочев: Хубаво е, когато правилата може рязко да се зачеркнат, за да се върви напред

- Господин Гочев, тримата съдружници в СИ А не се разделяте от 1993 г. – за разлика от много други компании, където партньорите не могат да си поделят успеха. Как работите – имате ли ясно разграничени функции и правомощия, или решавате заедно, някой има ли право на вето?

- Ако разсъждаваме само от финансовата страна на една компания, тогава е по-голяма вероятността тя да се разпадне. Стремежът на един от съдружниците да бъде финансово по-облагодетелстван от другите не съществува при нас в този вид, в който съществува сигурно в други компании. Аз, Росен и Митовски сме завършили заедно и
има някакъв сантимент, който в годините надделява и ни помага да побеждаваме възникналите проблеми много по-лесно. Заедно сме преживели както доста добри, така и много трудни периоди и съм сигурен, че всеки от нас в някакъв момент си е задавал въпроса дали не трябва да напусне тази компания и да направи нещо свое. Нямаме ясно разграничени функции – всеки прави неща, които му харесват, и си е в някакво собствено творческо пространство. Никой няма право на вето – животът е прекрасно приключение и да се занимаваме с такива неща е безсмислено. Ако трябва да си разграничаваме функциите категорично, ще бъде необходима много администрация, а по-благоприятно е да цари артистичността и да не бъдем фирма според представите за фирма… Творческото винаги е вземало превес в СИА и "Камера" и предстои да бъде доразвит този потенциал – в последните години се опитваме да се разгърнем и да завоюваме по-сериозни творчески успехи.

- Има ли особености мениджмънтът на творческа компания, или принципите са като във всеки друг бизнес? Кои са вашите най-важни мениджърски правила?

- Едва ли има такъв мениджмънт, какъвто прозира във въпроса ви – не бих могъл да дефинирам 5 или 10 правила, или въобще някакви правила, които винаги се спазват. По-скоро зависи от проекта и от екипа, с който работиш. Според мен е много хубаво, когато правилата може да бъдат рязко зачеркнати, за да се върви напред. Качеството е това, с което не правим компромис. Запазили сме го през годините и е общовалидно за всеки наш проект. Дори и когато не са ни достигали средства, не сме си позволявали да претупаме нещата. Ако трябва да формулирам някакъв съвет, който рано или късно води до успех, ще бъде точно такъв – да се работи безкомпромисно, независимо дали е в индивидуален или в професионален план. Не е необходимо да се мисли само за печалбата. Естествено, плод на много по-дълбоки разсъждения е къде е България,
къде сме ние, но така или иначе стремежът при тези условия и възможности да постигаме максимално качество винаги е бил нашата политика. Това е наистина мениджмънт.

- Казано максимално популярно, продуцентът е човек, който намира идеите и парите, за да ги осъществи. Какви качества са нужни за това? И идеите ли се намират по-трудно или парите?

- Първо да уточним, че има разлика между продуциране на реклами и продуциране на кино и телевизионни предавания. Когато говорим за реклами, това е много сложен процес между клиент, агенция и продуцентска компания, каквато се явяваме ние. Продуцентът трябва да постигне максимален production volume, да направи възможно най-качествения продукт, който да покрива най-високата летва за дадения пазар. Идеите са генерирани от рекламните агенции и са съобразени с изискванията на клиента и с пазара, а ние като последно звено ги изпълняваме. Смятам, че имаме потенциала да реализираме проектите си, както всички компании по света го правят.
Продуцирането на кино и тв програми – това е нещо съвсем различно и е свързано с вярата в идеи и проекти, в търсенето на сценарий. Аз много се потиснах, когато след 18 години работа осъзнах, че финансирахме филмите си само в България, смятахме, че единственият вариант да реализираш проектите си са националните фондове. Никой не поглеждаше навън, което е същността на професията продуцент – създаването на филми не е задължително да става само в пределите на страната ни. Това е процес, който се осъществява във всички точки на света. А ние не сме имали желание да разширим възможностите си. Димитър Митовски за първи път погледна по-широко и създаде българска мащабна продукция. Възможностите му позволиха да покани актьорите, които искаше да участват в "Мисия Лондон", и успя да пречупи онази бариера, която казваше, че всеки български филм е неуспешен, негледаем и нещата винаги ще си останат такива. За мен е много важно младите хора и хората въобще да разберат, че ако работиш във всички точки на света, това ще те направи по-добър професионалист. България изостава със законовата база, която помага на киното да се развие. Държавата трябва да подпомага културата със закони и финансови средства, филмовата индустрия в Европа е субсидирана и ние няма как да бъдем различни – трябва да вървим напред.
Продуцентът трябва да се научи да намира парите -това е неговата работа. Естествено, всеки в този бизнес се стреми да намира добри сценарии и да прави добри проекти – това е част от световната игра. Състезанието е кой ще направи по-добър филм, кой ще вземе "Златна палма",
кой ще вземе "Оскар" и т.н. България не трябва да бъ де разглеждана като отделна част от този свят. В последните години видяхме, че български филми доста сериозно се позиционираха на фестивали, "Мисия Лондон" сериозно се позиционира като зрителски интерес – той спечели повече зрители за две седмици, отколкото скъпоструваща продукция като "Аватар".

- Вашата компания е продуцент на едни от най-успешните телевизионни формати – "Биг Брадър", " Стани богат ", " Стъклен дом". Това късмет ли е или резултат от пазарни анализи? Как избирате с какво да се занимавате?

- Когато говорим за телевизия, едва ли е изцяло късмет. Започвайки със "Стани богат", рискувахме много, защото притежавахме правата на предаването много преди да ги продадем на телевизията. В крайна сметка си свършихме добре работата и това даде резултат – зрителите харесаха новите предавания. След нас започнаха и други продуцентски компании да реализират подобни формати – получи се състезание, в което може би се прояви нашият късмет. Преди година започнахме да разработваме идея за български сериал в романтичен план с надеждата, че ще можем да я осъществим. Тогава не вярвах, че телевизиите ще са склонни да реализират такива проекти. Спомням си, че четох статистика, според която в Англия най-гледаното телевизионно предаване от 20 години е някакъв сериал. Това може би провокира у мен желание да направя нещо, което наистина да се гледа, да е правено в България и да е приравнено към качеството на световни продукции. Тук е мястото да благодаря на bTV, че ни повярваха и ни дадоха възможност да осъществим "Стъклен дом". Аз съм сигурен, че с този сериал отворихме нова страница, защото много български продуцентски компании ще тръгнат по нелекия път и като че ли съревнованието с друг български сериал ще бъде видно – ще има конкуренция и нещата ще се развиват. Смятам, че засега това, което направихме, е равностойно на онова, което се прави по света, и е хубав повод да повярваме, че можем да правим конкурентоспособни продукции. В България в момента има доста сериозна група от млади хора, които имат знанията и амбицията да произведат качествени български продукции и това ще си проличи в следващите две-три години.
Практически няма как да избираме проектите си, ние от 18 години се занимаваме с производство на реклами, през произвеждане на игрално кино и създаване на телевизионни предавания. Понякога един проект може да се развие от един разговор, от купуването на една книга… Постоянно има много аналитичен избор, който много ми се е искало да е подчинен на подреденост и правила, но уви, не е. За съжаление ситуацията в България чисто финансово се влошава и не знам как ще рефлектира специално върху киното – надявам се да не бъдат лоши последствията, защото дълго време това изкуство излизаше от летаргия. Напоследък филмите ни бележат сериозни успехи и бавно стигнахме до 2009 г., когато се заговори за нас по света.

- За широката публика по-неизвестната част от вашия бизнес са рекламите – вие сте направили повече от 2000. С кои се гордеете и смятате за визитка на компанията?

- Да, започнахме така, със снимане на реклами. Имаше период, в който единственият начин да преживяваш в тази сфера беше рекламата. Тя не бива да бъде разделяна от киното, защото брилянтният разказ на една история в 30-секунден клип е висш пилотаж. Създаването на реклама изисква много сериозно познание – факт е, че едни от най-талантливите режисьори, като Робърт Олтман, Кустурица, плеяда големи имена, създават кратки шедьоври. Според мен тази индустрия ще поддържа младите хора в нашата сфера, които искат да се развиват в България.
Няма как да се гордея – за мен това е било работа. Смело мога да твърдя, че няма рекламен клип, в който да не сме вложили максимално количество професионализъм. Не се сещам в момента за такъв, който да не е визитка за компанията.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на сп. "Мениджър", бихте ли казали какво трябва да знае един рекламодател, за да ви стане клиент? Например да не ви казва как да му снимате рекламата?

- Рекламата е процес между клиент, рекламна агенция и продуцентска компания, а стремежът на клиентите е да намерят талантливите хора, които да оформят идеи и да ги реализират. Всички ние искаме да създаваме продукти, които на нас ни харесват, а компаниите искат да бъде създаден продукт, който ще продава стоката им, и тук възниква сериозен конфликт. Ако рекламата е просто произведение на изкуството, а не продава, за клиента няма никакъв смисъл. В началото, когато тази индустрия започна да се развива, рекламодателите нямаха доверие в екипите на агенциите и продуцентските компании. Сега вече е изградена добра връзка и работата върви. Единственото, което клиентът трябва да направи, е да се довери на професионалистите, с които работи.

- "Мисия Лондон" има рекламна кампания, каквато не е правена за български филм. Доколко това имаше значение за пазарния успех и въобще това урок ли е за българския бизнес, че рекламата не трябва да се подценява?

- Аз много често си мисля какво е било преди 200 години, когато е имало само два сапуна… В наши дни продуктите по рафтовете на магазините са хиляди и не мога да си представя как без реклама някой ще разбере за нещо, което никога не е виждал.
"Мисия Лондон" следва международни правила за реализиране на такава кинопродукция. Ако не ги спазиш, ти ще загубиш. Ако не направиш добра реклама, за да стигнеш до максимален брой потенциални зрители, колкото и да е добър филмът ти, може залите да се окажат празни. Митовски реализира много добра маркетингова стратегия и успя да позиционира филма така, че резултатът да бъде пълни киносалони. Разбира се, от изключителна важност е и продукцията, която рекламираш, да е стойностна – в противен случай гледаемостта ще бъде засилена при релийза на филма, а след това рязко ще спадне. "Мисия Лондон" излезе в правилния момент – от много време се очакваше жанрово кино и съчетанието с добрата реклама донесе впечатляващия резултат от 337 503 зрители до момента (точната дата е 13 юни). По време на социализма имаше добри филми с по 1 млн. зрители и ако някой продуцент успее да вкара толкова хора в киносалон на българска продукция, това ще бъде сериозно постижение. Следващата стъпка в България ще бъде да се прескочи бариерата от 500 хил. зрители.

- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?

- Бих искал да кажа нещо много важно по този въпрос – държавата не бива да загърбва културата си, не е редно да се съкращават дори и малкото отпускани пари. Тази сфера изисква отглеждане и ако процесът се прекъсне, оставаме без култура, което ще бъде пагубно. В рекламната индустрия скъпият режисьор си остава търсен, но в киното, ако направиш нещо добро, това не означава, че ще те потърсят да направиш следващото. Може да минат години и никой да не ти обърне внимание. А професионалистите в тази област ще развият културата. В миналото проектите се създаваха на база лични контакти, но смятам, че сега се промениха нещата и държавата не трябва да абдикира точно в този момент. В противен случай всичко ще се превърне в консумация… Едно цяло поколение ще остане без световно присъствие – ако го има, тогава ставаш ценен като
държава на световната карта. Давам прост пример с Кустурица, който изведе сръбското кино в света и всички разбраха за тях. Културата се изнася най-мащабно от една държава и не бива парите да бъдат извеждани на първо място.

НАЙ-КАСОВИЯТ български игрален филм "Мисия Лондон", телевизионният сериал "Стъклен дом", прословутата реклама "0, Пепи" са хитове на Агенцията за филмиране на фантазии, собственост на Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков. Името на продуцентската компания СИА е съкращение на Screen Imagination Agency (SIA). Създадена през 1993 г. и допълнена през 2000 г. от дъщерната "Камера", тя произвежда игрални и документални филми, телевизионни предавания, рекламни и музикални клипове. Подписът й стои под повече от 2000 реклами на най-големите компании, под най-популярните риалити предавания – Big Brother и VIP Brother (първите издания), "Стани богат", "Сделка или не".

ДИМИТЪР ГОЧЕВ обича да се шегува с хората, които го бъркат с адаша му режисьор, че е ходил в Тибет и там се подмладил. Той е на 53 години и открай време е кинаджия – първо чиракува в Киноцентъра в Бояна, после следва операторско майсторство в НАТФИЗ. Снима и продуцира документални и игрални филми, телевизионни предавания и реклами. Оператор е на "Пазачът на мъртвите" -филма, спечелил "Златна роза" от кинофестивала във Варна.

Димитър Митовски: Импровизациите са за артистите, аз предпочитам термина "нестандартен подход" в бизнеса

ДИМИТЪР МИТОВСКИ е 4 в 1 – продуцент, режисьор, сценарист и художник. Завършил е гимназия по изящни изкуства и НАТФИЗ. Заедно с Камен Калев е режисьор на късометражните филми "Върнете заека" и "Лошият заек", номинирани в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 г. Режисьор е на "Мисия Лондон". От тримата собственици на СИА и "Камера" той е най-отвореният към медиите.

- Странно, господин Митовски, вие сте от малкото български артисти, които не се жалват от липса на пари и казват, че в крайна сметка за добрите идеи пари се намират.

- Навсякъде по света се намират пари за добрите идеи. Сега като се замисля, всичко в света се крепи на добрите идеи. Нещо като Рокфелер, ако не се беше сетил да излъска "ябълката", нямаше да може да я препродаде на цената за две и щеше да остане беден и неизвестен. Разбира се, когато става въпрос за изкуство, е доста по-различно, защото не всеки артист е добър търговец. Авторите, които не могат да продават сами идеите си, трябва да помислят за мениджър, импресарио, агент или нещо такова. Тази стъпка е особено трудна за нас, българите – ние, както знаем, разбираме и можем всичко.

- Тази ваша максима за парите изпитана ли е в практиката?

- Нашите продуцентски компании СИА и "Камера" и екипите, с които работим, доказаха тази максима особено с последните ни два много успешни проекта – "Мисия Лондон" и "Стъклен дом". Това са изключително трудни за реализиране проекти от финансова гледна точка, но ето че имаме най-гледаните и харесвани филм и сериал.

- СИА може ли да си позволи да прави само кино и да се откаже от рекламите например?

- Не виждам причина да се отказваме да снимаме реклами. Ние държим най-голям дял от пазара и това е съществен процент от приходите ни в компанията. Чрез снимането на реклама развиваме и много различни стратегии за развитието на продуцентския бизнес в България.

- Комерсиален и значим филм едновременно – това, изглежда, е пресечната точка между бизнеса и изкуството. Вие успявате ли да я намерите и как – по интуиция, със социалнопсихологически анализи на вкусовете на публиката, с (из)следване на чуждия опит?

- Наблюдавам, чета, търся, опитвам се да разбера съвременния свят, нуждите и душата на хората, инту ицията никога не е излишна, но трябва и малко талант.

- Разказвате, че навремето с ези-тура сте решили във ВИТИЗ ли да кандидатствате или в Художествената академия…

- Наистина това беше дилема, която нямах време да обмислям сериозно, и трябваше да взема решението бързо и спонтанно. Нека не забравяме, че във времето, в което се случи всичко това, всяко едно от решенията щеше да бъде печелившо. От нешна гледна точка езито ми "спечели" още две професии – режисьор и продуцент.

- Хазартен тип ли сте?

- По-скоро съм артист.

- Има ли във вашата компания мениджърски импровизации?

- Импровизациите са присъщи за артистите, но аз предпочитам термина "нестандартен подход", ако става въпрос за бизнес.

- Продуцент, режисьор, сценарист, художник – често сменяте ролите си. Значи ли това, че не се доверявате да оставите определена работа на друг и се заемате да я свършите сам?

- Тези роли са пряко свързани с изкуството и затова ще ви отговоря с култова реплика от български филм – "представяш ли си на Луис Армстронг чичо му да му надува тромпета".

- В "Мисия Лондон"разказвате история за политици, в "Стъклен дом" – за бизнесмени. Всъщност какво мислите за новия елит и защо според вас българите не го уважават – сменят политическите си фаворити на 4 години, а богатите просто мразят.

- За да уважаваш някого, първо трябва да уважаваш себе си. За да се уважаваш, трябва да постигнеш душевен мир. За да постигнеш душевен мир, трябва да опознаеш света около себе си и самия себе си. Това е тежък и сложен процес, особено за някои националности, явно ние попадаме сред тях. Докато мразим себе си, няма как да обичаме живота, а животът е прекрасен!

- Списание "Мениджър" събира идеи как може да се промени образът на България пред света. Според вас какво трябва да се прави?

- Да направим Пловдив Амстердам на Балканите. Ще прокопаем канали около Марица, ще се обръщаме към ромите с термина "хора с по-цветен цвят на кожата" и ще легализираме "Петричката зелена превъзходна".

Росен Цанков: И в изкуството пазарът отсява сам. Понякога по-бавно, но винаги се случва

- Господин Цанков, вие сте трето поколение човек на изкуството, но любопитното е, че сте и трето поколение мениджър – дядо ви Христо Цанков е бил директор на Народния театър, баща ви Вили Цанков също беше театрален директор. Известно е, че артистичният талант често се предава по наследство, но важи ли това и за мениджърските умения?

- Да, може би се предава. Но това не означава нищо – това са три различни времена. За дядо ми не знам как се е справял, но баща ми не беше добър мениджър – той не разбираше от пари, а от изкуство и беше много добър в това, което правеше. По негово време мениджърът беше държавата. Съвременната бизнес среда, в която аз работя, е много по-различна от времената на баща ми и дядо ми.

- Как избирате хората, с които работите? Можете ли да понесете талантлив, но недисциплиниран човек и как се справяте в такива случаи?

- Аз притежавам странния талант след едноминутен разговор с когото и да е да разбера този човек притежава ли определени качества и отговаря ли на дадените изисквания или не. А що се отнася до таланта и дисциплината – няма талант без дисциплина, а ако има, той много бързо се изгубва.

- Конкуренцията във вашия бранш почтена ли е – имам предвид главно телевизионните предавания и рекламите. На мен като на зрител ми се струва, че често се среща доста неинтелигентно копиране на печеливши образци.

- Вижте, не мога да кажа дали е почтена или не, но пазарът отсява сам, защото е като жив организъм – сам се контролира, свива се, отпуска се, изчиства се от паразити, от нелоялни хора, от спекула и т.н. Понякога този процес е по-бавен, но винаги се случва.

- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?

- Като ми зададат този въпрос, винаги имам чувството, че ние сме най-културният народ на света и как, видите ли, ние си губим културата. Какво имаме да пазим толкова -нямаме една Нобелова награда, нямаме един "Оскар", имаме едно "Грами", но то е за аранжимент на чужда песен… нямаме "Златен глобус" или "Златна палма". Какво пазим?
Никой не ни знае и не се интересува от нас. Преди всичко трябва да отделим внимание на личната си култура и след това да виним държавата. Лично аз виня държавата само за едно – че не забрани чалгата. Оттам изтича културата на България. Малко по-оптимистично съм настроен, след като видях стадион "Васил Левски" пълен на концерта на AC/DC. И си казах: "Мамка му, има светлина в тунела!". България не е люлката на световната култура – това са някакви националистически истерии, които трябва да спрат. Какво да кажат държави като Гърция и Италия – те със сигурност имат какво да пазят.

- Вашата компания е пионер в риалити форматите с "Биг Брадър". Вярно ли е, че има "опростачване на нацията", и вие имате ли заслуга за това?

- Не, форматът "Биг Брадър" не ме притеснява – това е бизнес. Безпокои ме фактът, че хората го гледат. По-горе казах, че пазарът сам се регулира – щом го гледат, това означава, че има потребност. Вие сами си направете изводите за нацията.

- След бума на риалити шоуто в българските телевизии дойде бумът на сериалите. Кой ще е следващият бум?

- Порно каналите.

РОСЕН ЦАНКОВ е трето поколение човек на изкуството – внук на писателя Христо Цанков-Дерижан, син на режисьора Вили Цанков, а майка му Мария е омъжена за актьора Стефан Данаилов. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и започва кариерата си като оператор, но и пише – съсценарист е на филма "Върнете заека", номиниран в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан. Продуцент е на едни от най-гледаните телевизионни предавания и на сериала "Стъклен дом".

Стр. 66 – 67, 68 – 69, 70 – 71, 72 – 73

“Маг Адвъртайзинг” ще рекламира българския туризъм в Русия, “Медиа Консулта” и “Крес” – в Германия

Dnevnik.bg I 5.08.2010

Рекламните агенции "Маг Адвъртайзинг" на Красен Кралев и "Крес" на Красимир Гергов са спечелили проект за реклама на България като туристическа дестинация в чужбина, пише "Медиапул" като се позовава на регистъра на Агенцията за обществени поръчки.

Поръчката за 6.47 млн. лева се финансира от оперативната програма "Регионално развитие". Тя е разделена на три според пазара, на който ще се рекламира.

"Маг Адвертайзинг" през следващите 14 месеца ще работи в Русия, за сумата 1.5 млн. лв. На германския пазар ще рекламира обединението между германската "Медиа Консулта" и "Крес" на Красимир Гергов. Финансирането е за 2.9 млн. лв.

Поръчката за Великобритания ще бъде обявена наново, защото нито една от офертите не е отговаряла на изискванията на възложителя – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

Оферти бяха подали осем кандидати – руската рекламна агенция "Сорек Медиа" и нестопанското сдружение от Москва "Междурегионална фондация за устойчиво развитие на туризма", както и германските агенции "Крос Уърлд" и "Бест Вербеагентур". За участие в търга освен победителите кандидатстваха и българските "Триас холдинг" и консорциум между "Нойзи дизайн и реклама" и рекламна група "Таргет медия".

Оригинална публикация