QR кодовете в PR-а

сп. Sign Cafe | 14.11.2011

Специалистите по маркетинг и реклама вече съвсем успешно използват възможностите, които QR кодовете дават, за да създават успешни, атрактивни и впечатляващи кампании – поредно доказателство за това е тазгодишното Grand PRIX от Cannes Lions, което замина за Южна Корея (подробности за кампанията можете да прочетете в брой 8/2011 на сп. SIGNCAFE). PR специалистите обаче все още не използват технологичните възможности достатъчно ефективно, въпреки че QR кодовете могат да помогнат за генерирането на допълнителни "лайкове", фенове и импресии, изграждайки мост над пропастта между реалния и дигиталния свят. За да ви вдъхновим да започнете да използвате и вие последните технологични възможности, които ни предоставя дигиталното пространство, избрахме да ви представим съветите на изпълнителния директор на Hipscan – Боби Мархамат, специалист в разработването и употребата на мобилни маркетингови устройства.
Изберете си внимателно платформа. Не всички QR кодове са създадени еднакви, така че се уверете, че сте избрали този, който е най-подходящ за вас и вашата кампания. Някои платформи предлагат безплатни характеристики за кодовете, като например цветни кодове, анализ на потреблението им и изпращане на бързи известия. Други пък са фокусирани върху самия процес на генериране на кода. Задръжте вниманието на посетителите на сайта си. QR кодовете са най-ефективни, когато отвеждат потребителите до интернет страници, оптимизирани за разглеждане през телефон. В тази връзка заглавната страница на сайта трябва задължително да съдържа информация, която да провокира към конкретни действия. Отговорете си на въпроса, какво точно ще искате от потребителя, когато той дойде на страницата ви. Освен това си помислете как бихте задържали потребителите си, така че еднократното влизане на сайта да се превърне в редовно.
Насърчете соииално обвързване. Когато става въпрос за социалните мрежи, QR кодът улеснява потребителите и им помага директно да "лайкват" страници във Facebook, както и да проверяват или следват публикации в Twitter. Помнете: колкото по-лесна за употреба е цялата дигитална система, която изграждате (код-сайт-социални мрежи), толкова по-голяма е възможността да задържите вниманието на потребителите си за по-дълго време. Създайте съдържание, което е полезно за потребителите. Често PR екипът е отговорен за изграждането и поддържането на онлайн връзки. В резултат специалистите много добре знаят кое съдържание би било интересно на тяхната аудитория. Именно това знание трябва да се използва активно и при реализирането на успешна кампания с QR кодове. PR специалистите често се занимават с разказване на истории. Именно това тяхно умение е изключително ценно, когато се изграждат качествени мобилни кампании. Основната цел при QR кампаниите е още с първата кампания аудиторията да се провокира до степен, до която при последващи кампании да има интерес да се включи отново. Най-важното е да се предложи оферта, на която потребителите да не могат да устоят – ексклузивни намеления, препоръки и информация за продукти или услуги или free downloads. Всичко трябва да е просто. Дори и при мобилния маркетинг това правило е абсолютно задължително. Не реализирайте кампания или код, които изискват сложни действия от страна на потребителите. Направете така, че съдържанието ви да е лесно и достъпно – и, разбира се, провокиращо конкретни действия.

Стр. 92

Технологии, иновации, PR

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА I 14.11.2011

Какво би станало, ако в разгара на предизборната кампания един политически PR специалист остане за няколко часа без интернет? А ако му спрат внезапно мобилния телефон? Дали ще успее да си свърши планираните задачи за деня, или зависимостта на нашата професия от технологиите е достигнала онази повратна точка, от която връщане назад няма? Задавайки си всички тези въпроси, изведнъж се сещам, че съвсем наскоро един от най-емблематичните преподаватели no PR в СУ продължаваше да настоява пред студентите си, че прессъобщенията се изпращат на медиите по факс…..О, времена, о, нрави!" е възкликнал Цицерон преди 21 века и сам не е осъзнавал как тази фраза ще прилегне като ръкавица на развитието на PR бизнеса две хилядолетия по-късно.
Още със самата си поява, PR-ът е неразривно свързан с каналите за комуникация, независимо дали те са каменни плочи, вестници, телевизия, радио или… всякакви технологични иновации, присъщи за времето, в което живеем ние с вас, тук и сега. В тази връзка, може би PR е една от най-класически- модерните професии, които се развиват в и чрез новите канали за комуникация. "Класически модерна", защото, чрез зависимостта си от развитието на иновациите, професията си гарантира "вечна младост", отправяйки нови и нови предизвикателства към професионалистите – с появата на всяко следващо технологично нововъведение.
В контекста на професионализма, развитието на технологиите се налага като изначална част от PR професията. И това далеч не е каприз или мода, каквито биха могли да бъдат интерпретациите на хора, малко запознати с естеството на нашата професия. Когато изграждането или развалянето на имиджа са въпрос на секунди, брой кликове, количество лайкове или точен коментар в точното време и точния форум, луксът да не бъдеш в крак с технологичните възможности, които светът ни предлага, е направо немислим. Разбира се, дори PR специалистите имат право на избор. Изборът обаче тук се свързва директно със самооценката и проектирането на собственото "аз" в света на комуникациите. Независимо от всички технологични възможности и сравнително лесният достъп до тях, на финала от избора на всеки професионалист реално зависи, дали ще бъде част от mainstream-a, или ще предпочете дистанцираната зона на комфорт. Ако професионалните търсения не кореспондират с представата за човека, който пише по едно прессъобщение на седмица и организира едно събитие в годината, то технологиите се оказват неизбежни.
Съвсем различен е въпросът за степента, в която технологиите са овладени от професионалните PR – както у нас, така и в чужбина. Интернет и цялата необятна гама от възможности, които той предлага; социалните мрежи и хилядите оптимизиращи приложения, които се разработват ежедневно; мобилните телефони и хибридните устройства, които съчетават в себе си качествата на телефон, компютър и какво ли още не – в един момент се превръщат в необятно море от възможности, в които всеки непредпазлив лесно би се загубил. Съветът на експертите в тази посока е категоричен – не може да сме специалисти по всичко, но със сигурност трябва да бъдем много компетентни поне в едно от направленията на модерните канали за трансфер на информация. Без да пренебрегваме класическите медии, разбира се.
В опит да задоволим поне малко вътрешната потребност за технологична оптимизация на онези от PR специалистите, които избират да живеят в mainstream-a на нашата професия, с всичките плюсове и минуси на едно подобно решение, на следващите страници ви предлагаме подробен преглед на някои от най-актуалните онлайн възможности, които биха могли да оптимизират работата ни, да ни спестят време и нерви и да ни осигурят поне пет минути повече свободно време за любимия човек.
***
Особеностите на Google+
Преди по-малко от месец, Google+ обяви, че потребителите му са надминали 25 милиона – факт, който го превръща в най-бързо развиващата се социална мрежа в историята. Ако и вие току що сте се присъединили към нея или планирате да я прибавите към местата, на които поддържате профили, представяме ви малко съвети за бързо и лесно ориентиране.
Всичко започва преди няколко месеца, когато от Google обявиха, че ше тестват един +1 бутон сред определен кръг от хора. Две седмици след това съобщение, в интернет беше пусната новата социална мрежа – експериментът Google+. Още от самата му поява Google+ се превръща в първата по рода си социална мрежа, която позволява участие с помощта на внимателно създадена платформа, която цели да служи вярно на потребителите. Новата социална мрежа беше представена с впечатляваща промоция. Огромно е количеството на медийните публикации от целия свят, които следват развитието й още от преди да се появи в интернет. Новата социална мрежа стартира посредством поредица от покани за приятелство, но началото никак не е лесно и създателите й са принудени да я блокират няколко пъти поради прекалено големия брой на желаещите да станат част от нея.
Какво точно е Google+ и каква е разликата между нея и Facebook? Google винаги е била компания, която създава удобни и лесни за употреба програми. Въпреки това през годините се дистанцираше от социалните мрежи и така загуби битката за първенството в тази сфера. За да наваксат изоставането в тази посока, в един момент създадоха бързо провалилия се Google Buzz, който беше обновен чрез партньорство между Google и Facebook. Всички тези проблеми и неволи и тяхното преодоляване явно са помогнали на компанията да научи своите уроци за социалните мрежи, а резултатът е Google+. Още със създаването си тя си поставя сериозната цел да поведе в ожесточената конкуренция между Facebook, Twitter, Linkedln, Quora и т.н. Днес от Google осъзнават, че чрез тази социална мрежа проблемът, който е общ за всички останали – прекалената публичност на информацията, трябва да бъде преодолян. Така създават "кръговете", които представляват много интелигентен вариант за систематизиране на приятелствата. Нещо повече, приятелските кръгове позволяват на участниците в тях да комуникират единствено с включените в тях участници и това се оказва може би най-силният коз на новата програма, съобразяващ се със желанието ни само част от нашите приятели да имат достъп до всичко, което искаме да споделяме/ преживяваме/публикуваме.
Друг интересен елемент от Google+ е т.нар. "Hangouts", опция, която съвместява Google Voice и Google Talk и създава среда за общуване в реално време. Така всеки има възможността да вижда и слуша и говори с всичките си приятели или колеги директно в Google+. Мрежата предлага и Instant Uploads – опция, поддържаща мобилната версия на Google+, която позволява публикуване на снимки в реално време дирекнто в социалната мрежа и запаметяването им в личен албум. Също така опцията "Sparks" позволява създаването на обща среда на интереси, в която всеки потребител, едновременно с приятелите си, може да публикува и съхранява материали, от които се интересуват всички. Това, което към момента липсва в Google+, е възможността за инкорпорирне на четеца Google Reader. Нещо, което със сигурност предстои да бъде добавено. Наред с това, Google+ трансформира албуми от снимки по атрактивен и елегантен начин. Всъщност всичко в Google+ е направено така, че да бъде просто и лесно за употреба. Google+ създават и алтернатива на бутона "Like" от Facebook, познат още като "+1". С този проект Google обещават, че предстои пускането на още нови опции.
Как можем да пренесем приятелите си от Facebook в Google+? Мохамед Монсуа от Google+ обяснява, че най-лесният начин да преместите приятелите си от Facebook в новата мрежа е чрез Facebook Friend Exporter – разширение за Google Chrome, което се свързва с бутона "Export friends" на Facebook.

Tips & Tricks за Google+

-ако искате да се обърнете към някого в коментарите или в публикациите си, можете да го направите, както с "@", така и с "+" преди името. Тръгнете ли да изписвате името му, както във Facebook, търсачката ще започне да го търси във всички имена на приятели.
- ако желаете да добавите приятели, които не са в приятелските ви кръгове, просто трябва да отидете на профила на конкретния човек, да се вземете линка от там, да копирате на мястото на името и, преди да натиснете "Share", трябва да махнете часта: https://plus.google.com.
-можете да пишете в bold или italic, но това става с малко помощ. За да пишете в bold, напишете конкретната дума със звездички преди и след нея: ‘example’. А ако искате да пишете в italic, сложете преди и след думата долни тирета: _example_. Има възможност думата да бъде и зачеркната, а това става така: -.
- можете да пишете на различни езици. Отидете на Settings (в горната част отляво на тулбара) и просто изберете език.
-можете да скролирате надолу и нагоре в програмата, като за целта използвайте буквите "j" за "надолу" и "к" за "нагоре".
- Google+ позволява, когато се качва профилна снимка, тя да бъде подобрена в програма за промяна на снимки, наречена Picnik.
Ето една пътечка до нея: Google+ Settings / Account Overview / Edit Profile / Change Photo. Когато качите снимката, някъде в долната й страна автоматично ще се появи "Edit in Picnick".
-когато се регистрирате в системата, не пропускайте да отбележите дали и какви известия да получавате на вашия имейл. В противен случай пощата ви ще се задръсти.
-друго интересно нещо, свързано с програмата, е че можете да направите така, че името ви да се изписва автоматично всеки път, когато посетите нечий блог или сайт, и да гласувате с "+1", което е еквивалентът на добре познатото ни "Like". За да задействате тази възможност, отидете на Account Overview / Google +1 на non-Google sites и отбележете Enable или Disable. По този начин ще можете да "харесвате" статии, които ви допадат – анонимно или с името и фамилията си.
-най-важното нещо при разучаването на Google + е внимателното вникване в идеята за "кръговете". Това е и основното предимство на тази програма пред Facebook. С помощта на кръговете всеки може да организира контактите си в много ясно структурирани списъци от колеги, приятели и роднини. Когато споделите нещо, имате възможност да изберете в кой или кои кръгове, да го публикувате. Непрекъснато можете да създавате нови кръгове, да триете стари, да добавяте или премахвате участници от тях. Можете да прибавяте нови участници в кръговете с влачене и полагане, но най-лесният начин е просто да посочите с мишката върху името и веднага ще ви се отвори прозорец, който ще ви покаже дали човекът е или не е част от някой ваш кръг. Ако не е -просто го "занесете" в кръга, в който искате той да бъде.
-можете да триете или редактирате публикации. На нивото на всяка публикация, в края й има х, също като във Facebook. Тук обаче, когато отидете и кликнете на този бутон, ще падне меню, от което можете да изберете между това да редактирате, триете и т.н. Във Facebook можете само да премахнете публикацията.
***
Едно революционно приложение
Когато Facebook представиха най-новата си платформа на 22 септември, по време на специално организирана конференция, едно конкретно приложение, което привлече вниманието на мнозина, беше Social Reader на един от най-големите ежедневници – Washington Post. Много журналисти от цял свят ентусиазирано писаха за него в различни блогове и специализирани сайтове, впечатлени от начина, по който съдържанието на вестника вече се разпространява по един много по-оптимален и "социален" начин, при който, освен всичко останало, регистрираните могат да виждат кой от тях какво чете.
Сега, само месец по-късно, приложението е на път да достигне 1 милион потребители и с това да се превърне в най-бързоразвиващата се технология за приобщаване на нови читатели, използвана някога в историята на печатните издания за маркетинговите цели на вестник. Оттук нататък предстои да видим дали тези читатели ще продължават да използват приложението и занапред. Независимо от това, какво ще се случи обаче, настоящото явление само по себе си е доказателство за нещо много сериозно – Facebook има реален потенциал да се превърне в огромен нов дистрибуционен канал и за издателите, които да използват мрежата за популяризиране на брандовете си и тяхното съдържание. Такава перспектива ще се окаже сериозно предизвикателство пред Google, независимо че сме още съвсем в началото на подобно явление…

Експлозивното развитие

Както можете да видите на графика 1, приложението е на път да достигне 1 милион потребители, което е изключително впечатляващо постижение не само за вестник, но и за период от един месец. Разбира се, трябва да се отчете, че засега е минало прекалено малко време от началото на този своеобразен експеримент, което само по себе си допуска евентуална възможност голяма част от потребителите да са регистрирани единствено защото са били провокирани или от целия шум около него, или от възможността да изпробват новата технология. Много от тях със сигурност дори и днес не използват приложението ежедневно, тъй като новините са предимно фокусирани около събитията в САЩ и нямат голямо значение за хората извън страната. Имайки предвид обаче трудната икономическа ситуация, в която се намират печатните медии по целия свят, навлизането на подобен дигитализиран вариант на вестникарските брандове определено би могло да се интерпретира като "надежда" за реалното им съществуване, която, предвид интереса, никак не бива да се пренебрегва..
Нови хоризонти за новинарските емисии?
Днес новините се създават в Twitter от журналисти, които използват социалните мрежи за източник на информация, за черпене на градски клюки или споделяне налинкове. Имайки предвид 800-те милиона потребители във Facebook, както и времето, което всеки един от тях прекарва ежедневно в социалната мрежа, съществуването на това приложение може да се тълкува и като крачка в посока разширяване на хоризонта за читателите, които търсят качествено съдържание.
***
Facebook: промяната е задължителна!
За добро или за лошо, Facebook непрекъснато се променя. Я интерфейсът е нов, я някое приложение. Напоследък обаче, промените се засилиха до такава степен, че на много места по света потребителите по-скоро недоволстват, отколкото се радват. Неслучайно изследване на Mashable сочи, че 70% от потребителите въобще не са доволни от промените, напротив.
В тази ситуация най-сериозното предизвикателство за маркетинговия екип на най-голямата социална мрежа се оказва именно популяризирането на силните страни на нововъведенията и разпространяването на повече информация за потенциалните възможности, които приложенията предоставят. Някои промени са козметични и за тях усилията не предполага да са толкова големи. Други обаче, които са свързани с нововъведения и нови приложения, определено се нуждаят от допълнителна популярност. Не за друго – най-малкото заради това, че ако не сте страстен "нещотърсач", няма как да разберете за всичките предимства, които новите приложения предлагат на своите потребители. И най-вече – на онези, чиято работа е свързана със социалните мрежи.
Накратко за някои от по-важните явления, които се "случиха" при последното обновяване на Facebook. Разгледайте ги внимателно и със сигурност ще намерите най-подходящото, с което да оптимизирате максимално работата си в социалните мрежи.
***
1. Аналитичното приложение Insights
Това ново приложение позволява да се проследят няколко ключови неща:
   1. Да се проследи как публикациите от вашата стена могат да достигнат аудитория във Facebook, по-широка от тази, състояща се от вашите фенове;
   2. Да се проследи броят на "всички лайкове", "приятели на фенове", "хора, които говорят по конкретната тема" и "общият брой на посетилите на страницата ви на седмична база";
   3. Да се оптимизира съдържанието на публикациите – независимо дали то е от снимки, видеа или въпроси – и да се изследва какво е най-ефективно, що се отнася до достигането до широка аудитория, както и какво трябва да се публикува, така че да се увеличи вирусният ефект на публикациите и да се стимулира тяхното споделяне от потребителите.

2. People Talking About This

Тази метрика отчита степента на взаимодействие на потребителските профили с вашата страница за период от седем дни. Това включва копиране на адреса на страницата; публикации на стената; споделяне на някои от вашите публикации или друг вид съдържание, подобно на снимки, видеа или албуми; степен на откликване на въпрос, зададен от вас на стената ви; степен на откликване на изпратени от вас покани; споменаване или отбелязване във ваши албуми. Тази метрика се появява на екрана под броя на "лайковете" в лявата страна на вашата страница.

3. Conversations on Pages

Приложението ..Conversations on Pages" дава възможност на брандовете да достигнат не само до феновете си, но и до по-широка аудитория, което е изключително важно за повишаване на разпознаваемостта, за набиране на нови клиенти и дори за реализиране на оналйн продажби. Това приложение се прелива във ..Friends of Fans".

4. Приложението Insights API

За да насърчи развитието на аналитичните възможности във Facebook, екипът на социалната мрежа разработва приложението Insights API, специално предназначено за хора, които се нуждаят от дълбочинни анализи. То дава възможност за създаване на персонални аналитични решения, предназначени за вашите реални и потенциални клиенти.
***
Краят на класическите медии
Безспорно, един от най-технологично ориентираните български PR експерти е Максим Бехар. Неслучайно потърсихме именно него за обобщение на взаимовръзката между технологии и PR както у нас, така и в световен мащаб. Не изненадваща в контекста на технологичния бум, в който живеем, неговата прогноза за бъдещето е свързана с края на класическите медии. Какво предстои оттук нататък пред PR специалистите и целия бизнес с комуникации разказва пред SIGNCAFE Максим Бехар.

- Как бихте коментирали степента, в която PR специалистите използват технологиите и иновациите в своите кампании?

- Едва ли някой вече може да успее в нашия бизнес, без да ползва в максимална степен новите технологии. Когато преди повече от 10 години стартирах онлайн бизнес и започнах да изграждам отдели и компании с програмисти и дизайнери, много от моите колеги гледаха на това по-скоро с насмешка. Още тогава обаче беше ясно, че на повърхността изплуват нови медии и те ще променят тотално нашия бизнес, тъй като той в голяма степен е зависим точно от медиите. Сега вече новите медии, които тогава бяха по-скоро пасивни като вестниците, а сега са силно интерактивни, наистина са основният двигател на промените в PR бизнеса и всички ние трябва да полагаме огромни усилия да ги опознаваме по-добре.

- В тази връзка, как бихте коментирали степента на развитие на родния PR бизнес в тази посока – в посока оптимално използване на технологични възможности и иновации за ефективно представяне на посланията до публиките?

- Все още се радваме на социалните мрежи като на нова играчка-количка, без обаче да можем да я пуснем да се движи. И причината е много проста. Единствената, най-голямата и, струва ми се, безвъзвратна промяна в нашия PR бизнес от самото му възникване преди повече от един век се случва именно сега, с появата на – както Пол Холмс го нарича – цунамито на социалните мрежи. И това е именно защото нашата роля беше да посредничим интелигентно, креативно, честно и почтено между медиите и нашите клиенти. Сега обаче клиентите ни и ние самите за първи път притежаваме медии и това е безспорно. Нашата задача е по-скоро да се научим как да правим и да управляваме тези медии, и то честно, почтено и прозрачно. В България хората, които умеят това, в общи линии се броят на пръстите на едната ми ръка, но пък все повече колеги осъзнават тази проста истина и се насочват към опознаване на социалните мрежи. Процесът обаче ще отнеме години, тогава и медиите ще бъдат коренно различни.

Тъй като Вие пътувате много, как бихте определили състоянието на PR бизнеса по отношение на използването на технологиите и в кои страни то е най-силно застъпено? На какво според Вас се дължи това?

Преди месец бях на световната PR среща на ICCO в Португалия и за първи път там изключителни професионалисти в нашия бизнес започнаха да споменават термина "пост-Америка" или твърдението, че САЩ и Великобритания вече не са основен иновативен играч в бизнеса. Въпреки това, що се отнася до новите технологии, все още смятам, че най-новите идеи идват от САЩ, дори и поради това, че бизнесът ни е много англоезичен, а и социалните мрежи утвърдиха категорично английския език като доминиращ в света. Безспорно нашият бизнес отдавна вече е онлайн, отдавна е в реално време и всяка секунда в него е толкова ценна, колкото преди 10 години беше ценен цял ден.

Прогнозирате ли пълно изместване на PR фокуса от класическите към модерните медии?

Абсолютно. Това вече е факт и не може да има никакво съмнение. Т.нар. класически медии вече си отиват. Някои от тях – печатните, няма как да се трансформират, освен да направят свои онлайн издания, докато телевизиите и радиата в близките години ще се променят изцяло.

Коя е най-впечатляващата за Вас кампания (на световно ниво), която би могла да бъде пример за ефективно използване на различни модерни канали?

Има много, които в момента вървят, и те са твърде успешни. Компании като Microsoft, IBM, Nestle вече изцяло разчитат на онлайн медиите. За мен най-впечатляваща беше последната кампания на Starbucks в Америка, в която дори и аз се включих, бидейки почти целия август на обучение в Сиатъл. Starbucks бяха едни от първите, които разбраха иновативността на социалната мрежа Foursquare и само за 2010 г. използването й повиши оборотите на компанията с 30 на сто. Всеки, който влезе в ресторант на Starbucks и се регистрира във Foursquare, че е там, получава нещо безплатно – или кафе, или кроасан или нещо, което е обявено за деня, ако, разбира се, заведението е включено в тази програма. Логиката е много проста. Получаваш безплатно кафе – добра причина да влезеш в Starbucks, а не някъде другаде. Но статистиката сочи, че всеки, който се е регистрирал от мобилния си телефон във Foursquare и получава нещо безплатно, купува поне още едно нещо към него. Просто Starbucks бяха първите, сега вече над 10 000 компании в САЩ използват Foursquare. Дори хотелът ми в Сиатъл мотивираше с лотария и дребни подаръци всеки, който се появи в лобито и се регистрира в социалната мрежа, че е там… Този проект само показва, че интересното и непознатото в нашия бизнес тепърва предстои и това го прави още по-интересен и предизвикателен. Тези, които съумеят да реформират бизнеса си и смело да влязат в социалните мрежи, те ще успеят. Никой друг.

Стр. 87,88-89,90-91

PR, Медиите и технологиите

сп. Sign Cafe | Стоян А. СТОЯНОВ I 14.11.2011

Стоян А. Стоянов, главен редактор, PRnew.info I PR&Медиа Новини

Въпросът ще изместят ли новите медии класическите, получава все по-голяма широта ден след ден в света на PR специалистите. Това, което прави силно впечатление тук обаче е двойнствеността във възможностите за интерпретация. За съжаление, по стар български обичай възможните отговори отново се разделят по оста "ние-света". Или с други думи казано – един е отговорът му у нас и съвсем различен в страни от запада (САЩ, Швеция или Великобритания).

Какво е положението у нас?

Независимо от степента, в която глобализмът завзема все по-силно позиции у нас, за добро или за лошо, трябва да признаем, че класическите медии все оиде са "класиката в жанра". Сутрешното кафе продължава да е ритуализирано в ансамбъл със сутрешен вестник, а тв новините между 7 и 9 са задължителният гост на масата за вечеря в повече от 80% от българските домове. Успоредно с това, Facebook е предпочитаното място за прекарване на свободното време, а сайтовете са най-честият източник на информация. Тази доста еклектична обстановка поставя специфични предизвикателства към родните PR специалисти. Те трябва еднакво добре да познават класическите и новите медии. Трябва да подготвят и адаптират посланието си за всеки канал, съобразявайки се с неговите специфики. Тази своеобразна отговорност хвърля сериозна ръкавица към колегите, която – ако бъдем максимално честни, не винаги е добре реализирана от тях (нас). В бързината и кратките срокове доста често посланията се транслират на повърхността, а оптималните възможности на новите медии не се използват. В това отношение родните PR специалисти имат оиде много да учат. Сред най-основното може би застава баналното проумяване на съидностната разлика между характерите на класическите и новите медии. Неслучайно, дори и днес, качествените PR кампании, реализирани изцяло в новите медии, са изключителна рядкост и почти няма бранд, който да разчита единствено и само на технологична публичност.

Какво се случва на запад?

"Нишо неочаквано", бих отговорил аз. Страни като САЩ и Швеция от няколко години си поделят първото място, що се отнася до впечатляващи кампании, които използват технологичните възможности на новите медии в техния максимум. Разбира се, крушката си има опашка. Всички впечатляващи кампании, които се състезават на големите PR форуми, са резултат от насочените усилия на специалистите, от преквалификацията им в посока "технологии и PR" и от навременното и далновидно предугаждане на посоката на развитие на световния PR. За университетските дисциплини "Връзки с обществеността" специалности като "нови медии и технологии" никак не са рядкост и това само по себе си води до изключително добри резултати.

Какви са моите прогнози?

Като главен редактор на сайт, няма как да не ми допада хипотезата, че "краят на кла-
сическите медии е неизбежен". В рамките на реалността обаче за мен този край у нас няма да е никак близо. Сблъсъкът между традиционни и нови медии ще е със сигурност епичен, но той ще ражда нови алтернативи и за двата отбора, без да доведе до реалното асимислиране на единия от страна на другия. Конкуренцията ще доведе до повече и нови възможности, до сблъсък на идеи и автори – а от това ще спечелят само читателите/ зрителите. Що се отнася go PR специалистите – те първа предстои да видим на какво наистина са способни те. Духът е пуснат от бутилката, това, което остава е – той наистина да се развихри!

Стр. 94

“Зелени” PR истории

сп. Sign Cafe | Радина РАЛЧЕВА I 14.11.2011

Радина Ралчева, собственик и управител на PR агенция "GO Green Communications", тясно специализирана в реализирането на Green PR

Ако преди 10-ина години ме бяхте попитали, най-вероятно щях да ви кажа, че PR професията е no-скоро професия на отношенията. Добрите отношения с колегите от медиите, например. Защото журналистите държаха "правата" върху разпространението на информацията, а ние, PR професионалистите, държахме "правата" върху достъпа до ключова информация. И така нашите отношения създаваха средата, в която тази информация можеше или не можеше да циркулира, да се придвижи и да стигне до различните разпръснати широки аудитории. Не че историята не беше важна, просто контекстът правеше по-важни връзките.
Ако ме попитате днес? Ще ви отговоря, че отношенията са важни и винаги ще бъдат, защото е въпрос на етика да си коректен, искрен, открит и т.н., защото журналистите са значим обществен фактор, защото личният контакт е незаменим и т.н. Но трябва да съм честна и да ви кажа и друго. Днес сякаш е по-важна историята. Днес можеш да си позволиш да разкажеш една добра история, без да замесиш нито един журналист, и тя пак да стигне до много хора, до толкова, че чак да се изненадаш. Днес можеш да си медиатор, без да си журналист и можеш да си влиятелен източник на информация, без да си PR професионалист.
И сега ще ви изненадам малко като ви кажа, че това е възможно, защото PR професията "позеленя". Спомнете си преди години как подготвяхме обемисти папки с информация за всяко събитие, което организирахме -т.нар. press kits. Спомнете си и как изпращахме съобщения до колегите от медиите по факс. Или пък как подвързвахме дебели папки с хартиени копия на печатните издания, за да направим press clipping за клиентите си? И това всеки ден. Спомняте ли си? Аз си спомням. А това не беше никак "зелено". Като си помисля само за тоновете хартия, мастило и прочие консумативи, които сме изразходвали по този начин, и "зелената" ми душа се бунтува. А знаете ли колко гориво, електричество и нерви сме похабили, за да се събираме за важни и маловажни корпоративни дела и колко вреди газове сме произвели ние, PR професионалистите, и колегите ни журналисти. А днес можеш, вместо семинар, който хаби много енергия във всеки смисъл, да организираш webinar. Вместо да се виждаш с колегата си за най-дребното нещо, можеш да се "видиш" с него в Skype. И да, вече не пращаме факсове, а имейли, не раздаваме папки, а ползваме дигитални носители и т.н.
В този ред на мисли, "зеленият" PR започва от нас самите. Защото днес е важна историята. Онази, която всеки от нас може да разкаже по различни начини. Въпрос на избор е. Можем да действаме традиционно, или да я разкажем онлайн. Можем на сайта си да направим само стандартните категории, или да добавим една специална категория media room, където да публикуваме всичко, което касае нашите ресорни журналисти и където те, въоръжени с персонални атрибути за достъп, да получават своевременно информацията, която ги интересува. Можем да постъпим отговорно като прецизираме и онези наши PR събития и активности, които наистина изискват личното и физическо присъствие на хората, с които работим, и тези, които не го изискват и ни позволяват да бъдем по-креативни, смели и нетрадиционни и да си "говорим" с аудиториите индиректно.
Освен това, ако историята си струва, гарантирам ви, че един имейл е достатъчен, за да намери своите читатели, зрители и почитатели. И все по-очевидно става, че днес, в модерната PR практика, историите, които имат значение, са не толкова тези, които са важни за нас, а тези, които са важни за другите. Традиционният PR c традиционните си средства най-често разказваше историята на компанията от нейната гледна точка. Модерният PR c иновативните си и доста "зелени" похвати се стреми да разказва историята за въздействието, което компанията има върху потребителите, индустрията, хората и начина, по който живеем.
Пример тук бих дала с екипа на световния лидер в производството на алуминий Alcoa, който е създал цял сайт, до който може да се "стигне" директно от корпоративният сайт – той се нарича Make an Impact. Там рядко, да не кажа изобщо, ще видите нещо за компанията, но за сметка на това ще намерите каквато се сетите информация за начина, по който да си взаимодействате по-отговорно с околната среда. А иначе, историята на Alcoa е една доста интересна история, която си струва да бъде разказана и вероятно аз ще го направя някой следващ път.
Сега имам възможността да ви разкажа и една друга история. Тя започва като история с много отсечени дървета, които се превръщат в листове, листове, листове, листове…, счупени копирни машини, купища прашни и не толкова прашни папки, дим от ауспуси и много нерви. В момента историята продължава по-оптимистично – с далеч по-малко прашасали папки, с използване на "гръбчета", с имейл, Skype, Facebook, Twitter, c онлайн press releases, дигитални информационни бюлетини, "умни" устройства, хибриди, по-малко дим от ауспуси и все толкова нерви. Схващате ли накъде бия? Когато си мисля за PR практиката в контекста на "зеленото", си давам сметка, че иновациите и технологиите имат своето значение, включително и в професии като нашата. И че всъщност наглед дребни неща създават голямата разлика между екологично и неекологично поведение. Днес всички ние в PR професията имаме шанса да бъдем "зелени", без да ни струва нищо, даже напротив, с всички ползи, които това носи за нашето професионално развитие и за доброто на клиентите ни. Хубаво е, че PR-ът всъщност наистина може да бъде "зелен". Буквално.

Стр. 93

РRодуктовото позициониране

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 12.10.2011

Вече повече от век проблемът за продуктовото позициониране провокира мислите и въображението на специалистите по комуникации от цял свят. Както значението на почти всяко понятие, зад чиято фактическа реализация стои солиден творчески потенциал, и "продуктовото позициониране" позволява интерпретация в доста широки граници. За да избегнем каквато и да е мискомуникация, преди да продължим напред в анализа на това явление и неговото значение и особености конкретно в PR бизнеса, нека започнем с малко определения, които възникват и се налагат с времето.

НАЧАЛОТО

Преди бума на филмовото производство и телевизионните продукции, "сапунените сериали" заемат огромна част от времето за забавления на американците. Това, което е изключително любопитно и е пряко свързано с нашата тема, е фактът, че "сапунените сериали" възникват като продукт, който цели популяризация на широка гама перилни препарати, включително и Proctor&Gamble – оттам идва и името им "сапунени сериали" Lsoaps"). През 1890-те, когато възникват първите многосерийни продукции, братята Люмиер вплитат в сюжетите на филмите си марката сапуни Lever Sunlight Soap и причината за това е много проста. Тя е свързана със запазилия се и до днес вариант на PR "продуктово позициониране" – стратегическото. В конкретния случай, братята просто имали сериозни бизнес отношения със собствениците на марката сапуни и това бил техният начин да ги подкрепят. В следващите почти сто години позиционирането в най-популярния му смисъл – "платена форма на вплетено в сценария показване/споменаване на брандовете", не представлява особен интерес за рекламистите. Това обаче се променя драстично през 1980-те, когато за много кратко време се налага като територия, управлявана в по-голямата си степен именно от тях.

ОБРАТЪТ

Теоретиците по публични комуникации поставят като "повратна точка" във възприемането на значението и ролята на "продуктовото позициониране" годината 1982 и появата на превърналия се в тотален хит филм "Извънземното" ("Е.Т.") на Спилбърг. В една сцена от него извънземното е скрито в кашон, натоварено е на колело и, докато го возят, по земята зад колелото остава следа от малки кръгли бонбончета, изсипващи се от
кашона. Бонбоните са Reese’s Pieces – изцяло нов продукт, пуснат на пазара от Hershey. За тази сцена от Hershey не осъществяват директно плащане, но дават 1 милион долара под формата на спонсорство на Universal Pictures, за да подпомогнат развитието на филмовата индустрия. В следващата една година инвестицията се оказва повече от оправдана, филмът става тотален хит, а продажбите на бонбоните скачат с 80%.

PR И ПРОДУКТОВОТО ПОЗИЦИОНИРАНЕ

Днес масовото възприятие на значението на продуктовото позициониране се свързва с "платената поява на бранда, вплетена в медийното съдържание". Въпреки това, едно професионално преразглеждане ясно би могло да разграничи понятието типово, детерминирайки част от него като запазена територия за PR. Най-общо казано, продуктовото позициониране се разделя на платено и безплатно, като платеното (съставляващо значително по-голяма част от цялото) остава зона на рекламата, докато безплатното (осъществявано без директно плащане) се превръща в цел, за която се състезават най-добрите специалисти в PR-a. Разбира се, както за всяка атрактивна територия, и тук кандидатите са много, но цената за присъствие често се оказва непосилна. Нещо повече – у нас все още доста рядко можем да говорим за "PR продуктово позициониране" като причините за това са много – за част от тях ще стане дума по-долу. За да успеем да отговорим обаче на най-важния за PR специалистите въпрос, касаещ конкретната тема – а именно: "Как бихме могли да позиционираме собствените си брандове, без за това да плащаме рекламна цена?", нека продължим по-нататък с опита за прецизиране на термините. В рамките на PR продуктовото позициониране съществуват различни видове, всеки от които има конкретни особености и изисквания, а познаването и разбирането им е важна част от пътя до тях.

Позициониране по убеждения

Едно от най-желаните позиционирания от всеки PR специалист е позиционирането на бранда му по усмотрение на редакторите на медията. Професионалните нагласи, интереси или компетентната специализирана оценка на гейткипърите задават субективни критерии, които, веднъж покрити от бранда, го възнаграждават с внимание, позитивно отношение и допълнителна популярност. По проявление този вид PR продуктово позициониране е изключително рядък и за него обикновено се "преборват" марки с многогодишна история и високи нива на потребителско доверие. До голяма степен той е свързан с качествените характеристики на продукта и безупречността на репутацията му. Най-често това позициониране засяга медицински или козметични брандове, както и марки, свързани с производството на техника или иновативни изобретения. Към позиционирането по убеждения (разглеждано в позитивен смисъл) попадат и друга категория брандове – "първите на пазара". Те, освен че са пионерите в категирията, задължително имат дългогодишна история и поддържат високи нива на корпоративна репутация. Всичко това ги налага като нарицателно в тяхната продуктова категория. На български език примерите са често свързани с употребата на думи като "памперси" (вместо бебешки пелени), "ксерокс" (вместо копирна машина), "елка" (вместо калкулатор).

Позициониране при реализиране на истински добра идея

Този вид позициониране спокойно може да се нарече "висшият пилотаж в PR-a". Именно той кореспондира с всичко, писано в учебниците no PR. За да се реализира обаче, са необходими няколко задължителни условия, а липсата на което и да е от тях автоматично сваля шансовете за реализацията му на нула. За да може да реализира успешно позициониране от този вид, PR специалистът трябва едновременно да познава в дълбочина конкретната медия, да поддържа доста добри отношения с редакторите й, да бъде креативен и гъвкав и за финал – да успее, "влизайки в обувките" на редакторите, да измисли идея за материал, която умело да вплита бранда в интересен за читателите/зрителите на медията контекст, представен изцяло в нейния стил. Разбира се, всеки един елемент от процеса по реализацията на този вид позициониране е достатъчно изискващ – неслучайно успешният резултат се реализира доста рядко и три са основните причините за това:

1. За да се създаде и реализира достатъчно добра идея, PR специалистите трябва да притежават доста от качествата на журналистите – да могат да мислят и пишат като тях. В тази връзка схващането, че добър PR се става, след като преди това си практикувал като журналист, никак не е без основание.

2. Реализацията на подобни добри идеи е по-лесна, когато PR специалистите се познават добре с редакторите. Това е много добър реален пример за всичко, което пише в учебниците – "изграждането и поддържането на добри/ приятелски взаимоотношения с медиите е изключително важно". За съжаление, все още у нас съществува известна "пропаст" между болшинството PR специалисти и повечето журналисти и именно първите сме тези, които трябва да изградим мостовете върху нея.

3. Инвестицията на време и усилия от страна на PR специалистите не винаги е оправдана пред клиента. Все още по-лесно е да се обадиш на клиента и да кажеш колко ще му струва платена публикация, отколкото да защитиш бюджет за възнаграждение на PR специалистите си (а не на медията) за техните усилия. Все още клиентите и в България са по-склонни да разпределят по-големи бюджети за реклама, отколкото за PR – факт, чиято промяна е заложена в краткосрочните цели на бизнеса в глобален мащаб.

Позициониране при организация на събития

Терминологичното установяване и разграничаване се оказва най-важна при разбирането и на този вид позициониране. Според изследователите Ейлинг, Уайт и Грюниг, бъдещето на успешните комуникационни кампании се състои в едновременната реализация на различните компоненти, съставляващи маркетинговия микс. Нещо повече, взаимната обвързаност на отделните дисциплини и подчиняването им на крайната обща цел, позволява интердисциплинарен трансфер на отделни техники. Така, в зависимост от целите, определени маркетингови инструменти биха могли да служат за ефективна реализация на PR. Като най-често срещан в тази връзка авторите открояват варианта спонсорство на спортни или културни събития, което служи за ефективна реализация на CSR PR. С други думи, при определени контекстуални условия маркетинговият похват "спонсорство" съдейства за ефективна реализация на корпоративна социално отговорна PR кампания, която повишава доверието на марката пред медиите, а оттам и пред цялата общественост.

Водени от тази теория, за разговор по темата поканихме Клаус Дукас, Генерален мениджър на WWP-България, тесен специалист по спортен маркетинг.

Клаус Лукас, Генерален мениджър на WWP-България. Компанията е специализирана в сектора на спортния маркетинг

Какво печелят брандовете, когато избират да инвестират в спортно събитие?

Инвестирайки в спортно събитие, брандовете на първо място получават изключително ефикасен и атрактивен комуникационен инструмент, трудно постижим със стандартните инструменти на маркетинга като рекламата например. Той предоставя уникалната възможност да бъде изградена непосредствена емоционална връзка между дадена марка и даден спорт или спортно събитие.
Друг важен аспект в комуникацията чрез спорта е социалната отговорност на компанията спонсор, финансирането от страна на бранда подпомага развитието на спорта като цяло, както и това на отделни състезатели. Това пък води до един широк социален отзвук и изграждане на позитивен имидж на марката.

Разполагате ли с данни, които показват степента на доверие на потребителите към бранда, когато брандът застава зад подобно събитие, сравнени със случая, когато същият инвестира бюджета си в директна реклама?

Факт е, че само в рамките на Европейския съюз излъчваните телевизионни реклами са над 2 400 000 на година, а на рекламния пазар се представени над 60 000 различни бранда. Всичко това води до инфлация на марките, което прави все по-трудно открояването на дадена марка. Не така стоят нещата, когато брандът застава зад спортно събитие и това често се оказва единственият начин да се достигне до търсената аудитория.

Какво е отношението на медиите към брандираното събитие и има ли разлика в начина, по който те отразяват брандирано и небрандирано такова?

На практика единственото значимо спортно събитие, по време на което не присъстват комерсиални брандове, са Олимпийските игри. В тази връзка резервираната реакция на някои медии да отразят брандирано спортно събитие е непрофесионална и е в противоречие с амбицията им да се наричат сериозна или национална медия. За щастие, представителите на прогресивно мислещите медии стават все повече и се надявам, че в бъдеще този проблем ще съществува все по рядко! Популярността на проекта М-Tel Beach Masters например все пак доказва, че ако бъде създадено нещо полезно, аудиторията ще го оцени и няма да го приеме като поредния рекламен трик. Това се вижда и от страна на медиите, които не се колебаят да споменават името на турнира, в което присъства и името на бранда. В този случай събитие и бранд се приемат като едно цяло и преминават през призмата на полезен и качествен продукт.

Каква е разликата в начина, no който едно брандирано спортно събитие е възприемано от медиите в чужбина?

На запад организатори на спортни събития, спонсори и медии отдавна работят като един отбор, в който всеки един възприема другия като партньор, от който зависи общият успех. Медиите не се колебаят да анонсират инвестирането на компания или бранд в даден вид спорт, а големите спонсорски суми стоят на челни места.
Един от най-престижните наши проекти е легендарното състезание от календара на Световната купа по ски в Китцбюл. Сътрудничеството с всички представители на медиите по време на това събитие е много успешно, още по време на подготовката се провеждат множество срещи, на които се обсъжда как събитието да бъде отразено най-добре, като това неизменно включва представянето на брандовете, които го финансират. Това се дължи на факта, че всяка една от страните осъзнава важността на всеки елемент, за да бъде постигнат успех – професионална организация, добро финансиране и перфектно медийно отразяване!

Стратегическо позициониране

Въпреки че на пръв поглед този вид позициониране изглежда доста разпространено, дълбочинното вникване в същността на терминологичната рамка показва точно обратното. Припомняйки основното и споменатото по-горе разграничение между "продуктово позициониране" и "PR продуктово позициониране", "стратегическото позициониране" на свой ред се разделя между такова, обвързано пряко с рекламата и калкулирано по-често като бонус в рамките на рекламния бюджет, и такова, което няма директна връзка с финансови параметри. Общото между двете е, че са инициирани от страна на редакторите и целят подобряване на бизнес взаимоотношенията между тях и рекламодателите им. За целите на настоящия материал обаче, ние ще се спрем на второто, тъй
като то не е свързано с директна форма на заплащане и това го прави особено интересно за PR специалистите. Инициира се от редакторите и те сами позиционират бранда в материалите си, вплитайки ги в изначален сюжет. Отговорът на въпроса: "Как може да попадне и нашият бранд в подобно позициониране?" е кратък, но състоятелен – при три ключови условия: 1 .Ако сме добър рекламен партньор на медията, 2. ако поддържаме добри връзки с редакторите и 3. ако брандът ни има наистина висока репутация сред аудиторията на конкретната медия.

Позициониране в блоговете

Изключително важно е, когато правим опит за обзорно разграничение на видовете позициониране, да правим разлика между позиционирането по усмотрение на редакторите в класическите и онлайн медии и това по желание на авторите на блоговете. Основната разлика, разбира се, се корени в същностните характеристики между двата типа медии. Ако съществуват изградени и работещи механизми за комуникация между PR специалисти и журналисти, то тези между PR специалисти и блогъри все още са в процес на развитие. Защо – причините са различни. Основните, разбира се, отново препращат към същностното разграничение между медии и блогове – последните са доста по-лични от традиционната журналистика. Именно заради това и авторите им най-често подхождат много по-ревностно към всеки един детайл от съдържанието им. В тази връзка, позиционирането в блоговете настъпва най-често в резултат на продължителна ефективна комуникация между PR експерти и блогъри (когато е позитивно) и спонтанно и силно емоционално повлияно по желание на автора (по-често негативно, отколкото позитивно). В опит да вникнем по-дълбоко в проблематиката по оста "PR специалисти – блогъри – PR продуктово позициониране" разпитахме доц. Десислава Бошнакова, в качеството й едновременно на PR експерт и на блогър, познат в онлайн средите със своето активно присъствие и силна гражданска позиция.

доц. д-р Десислава Бошнакова
зам. ректор по ПР и международна дейност на НБУ, управител на ROI Communication http://boshnakova.com/

Как бихте определили ролята на продуктовото позициониране като част от PR технологиите?

Когато е направено умерено и изглежда естествено, е ефективен начин за комуникация. Но съм виждала и много дразнещо натрапвне на продукта. Така че, като всички форми на комуникация, и продуктовото позициониране има своето място, но трябва да се спазват правила, за да бъде и ефективно.

Каква е степента на PR продуктово позициониране в блоговете?

Не помня точната статистика, но блогърите често пишат за продукти и услуги, защото ги ползват. Друг е въпросът, как компаниите работят с блогърите, за да ги запознаят със своите продукти и услуги. Блогърите (по-голямата част) не са журналисти и не искат с тях да се отнасят като с журналисти. Те искат да пишат по своя си начин, за продукти, които ги интересуват, или поне са им били предоставени за ползване – за да могат да говорят от първо лице единствено число.

Това се случва и при нашите блогъри – тестват и пишат и в повечето случаи пишат откровено за онова, което са харесали, и за онова, което не са харесали.

Какви са тънкостите, с които трябва да е запознат успешният PR специалист, ако цели неплатено (PR) продуктово позициониране на бранда си в български блог?

На първо място трябва да познава блоговете и за какво се пише в тях. Добре е (задължително е) да ги прочете, за да намери връзката между неговия продукт и конкретния блогър. Добре е да подходи към него като към човек, а не институция. И да се подготвят компаниите, че блогърът ше напише истинското си мнение – което рядко е само напълно положително. Хората четат даден блог, зашото вярват на блогъра. Ако той си позволи да наруши доверието в него, ше загуби читателите си. Така че, когато се търсят блогърите за подкрепа в дадена кампания, трябва да сте подготвени за истината – а тя винаги е шарена.

Как вие бяхте определили трите най-големи грешки, които допускат PR специалисти, когато общуват с блогъри и целят PR продуктово позициониране на страниците им?

На първо място, подхождат към блогърите като към медии. Те са хора, които пишат, а не медиа, която има структура и ресорни журналисти. Блогърите имат интереси и е добре да се потърсят блогърите с интерес по темата, а не първите 10 блогъри от класацията.

На второ място, блогърите искат да напишат нещо, което няма да бъде написано от всички останали. Така че трябва да се потърси нещо различно, което да се предложи на блогърите – и най-често това е тестване на продукт или услуга, за което след това блогърът ще напише своето мнение.
На трето място, никога не искайте да прочетете предварително написаното и не молете блогъри да свалят текстове.

Кога PR продуктовото позициониране е допустимо в даден блог и не би провокирало негативното отношение на читателите му?

В личния ми блог има категория статии на тема: Ако бях … (напр. кола) щях да бъда… В тях разказвам за любимите си продукти и услуги. Нито една компания не ме е молила за това, но аз ползвам продуктите и обичам и споделям. Когато историята има личен отенък, няма как да дразни. Но когато е безлична и дистанцирана – тя освен че дразни, не води и до желания успех. А малцина блогъри ще си позволят да я публикуват. Затова ПР специалистите трябва да изучат внимателно кой кой е в българското блог пространство и да намерят онези блогъри, които се интересуват от това, с което те се занимават.

Кога лично вие сте провокирана да пишете/изразявате мнение за продукт/услуга на страниците на блога си? И как този вид естествено позициониране (по преценка на автора) се възприема от читателите ви?

Обикновено се случва или с продуктите и услугите, които обичам, както споменах по-горе, или с онези, които силно са ме разочаровали. Но и в двата случая читателите не са реагирали негативно, защото, когато споделяш собствен опит, винаги ще има хора, които ще се съгласят, както и такива, които няма да се съгласят. Но едно от най-интересните неща в блоговете са коментарите под публикацията. Влогът е личното пространство на своя автор и той има право да изразява мислите си в него. А всеки на свой ред има право да не се съгласява. Такъв е животът и хора с различно мнение дебнат отвсякъде.

Стр. 75, 76, 77, 78, 79

Медиите и ефективното позициониране

сп. Sign Cafe | Стоян СТОЯНОВ, гл. редактор на www.prnew.info I PR&Megua Новини | 12.10.2011

Продуктовото позициониране в медиите не е "проста" работа. За разлика от филмовия бизнес, в който "Мартини"-то на Джеймс Бонд е признак на престиж и се "преглъща" жадно и с усмивка от зрителите през последните 50 години, включването на продукти и услуги в статиите и репортажите на журналистите, без изричното позоваване на "рекламното" партньорство, се възприема като плитко и предизвиква сбърчени чела у драгите медийни потребители. Тук разбира се не говорим за телевизионни риалити формати и медийни инициативи, в които присъствието на определени марки бири, бързооборотни стоки и потребителска техника вече не прави впечатление. Темата ни е журналистическият продукт, редакторското одобрение и медийната политика по отношение на споменаването и показването на брандове, продукти и услуги.

Назад в спомените

Продуктовото позициониране в българските медии няма сериозна история и винаги е било в сянката на "скритата" реклама, близостта със собствениците и редакторите на дадена медиа, или пък със "силните на деня".
Първите ми впечатления от продуктовото позициониране в медиите са от преди пет години, когато прочетох нещо в един "жълт" вестник, което граничеше със скрита реклама, но си беше с ефект на "медийно позициониране". В едно малко родопско село, забравено от всички, за първи път бе светнала електрическа крушка, благодарение на местната електроразпределителна компания. Едва ли някога ще разберем, дали това е бил медиен реверанс, интересна история, или платено позициониране. Статията беше симпатична и моето очакване тогава беше, че тази практика тепърва ще набира сила. През последните пет години, обаче медийната среда 6 България се промени значително и то, за съжаление, не към добро. Общо казано, голяма част от медиите разбраха, и то по трудния начин, че тяхното финансиране и оцеляване зависи единствено от влиянието и портфейла на собствениците им, а не от качеството на журналистическия труд и от доверието на читателите. В един момент, особено през последните години, медиите категорично обявиха за продан всичко, за което можем да си помислим – освен традиционните рекламни площи и платени публикации, може да се купи ежедневно споменаване
и славословене за продукти, услуги, политици, държавници и други… Извратената форма на медийното позициониране прие форми, в които може да си поискаш всичко.
Въпреки всичко това, добрата новина е, че не рядко виждаме и добри примери, в които PR професионалисти умело лавират между съдържание и цели и… успяват да реализират успешно позициониране на брандовете си в медиите. Без да изреждам добрите практики, предлагам ви няколко съвета, по-скоро извадени от практиката и лични наблюдения, които и аз следвам и които, без никакви претенции – просто искам да споделя с вас!

Как да направим позиционирането ефективно?

Има няколко прости правила, за да бъде успешно медийното позициониране:

Направи по-добър продукт или услуга и тогава го позиционирай в медиите. Ако
твоята алкохолна напитка е некачествена, дори да платиш на медиите и да им осигуряваш постоянно информационни поводи и материали за публикуване, ефектът е нулев, а дори лошата слава може да се върне като негативен бумеранг към твоя фирмен бранд.
Открий своята медия (медии). Дори и да имаш неограничен финансов и рекламен бюджет, помисли кои са медиите на твоите потребители и бъди активен.
Дай си почивка. Избери си поне два месеца в годината, в които твоята дългосрочна медийно позиционираща кампания ще почива. Така може дори и да "залипсваш" на зрителите и читателите.
Бъди иновативен. Опитай да представиш своя бранд, продукт или услуга по начин, по който твоите конкуренти не са си и помисляли.

Какво никога не бива да правим!

"Пресолената" манджа обикновено никому не е сладка, затова си помисли дали:
Всекидневното славословене в медиите може и да не е здравословно. Хората са мнителни и, когато медиите се опитват да им пробутат едни и същи "добри герои", се дразнят. Ако шефът ти обаче обича да чете своето име в сутрешните вестници ежедневно, може и да пропуснеш този съвет.
Да пренасочиш скъпоструващите "медийно позиционирани" кампании към добри социални инициативи, активно присъствие в социалните медии, реклама…
Да убедиш своите клиенти и мениджъри, че медиите не са това, което бяха,
и че потребителите могат да повярват на твоята компания или да купят твоя продукт, ако достигнеш директно до тях с по-добро предложение от твоите конкуренти.

Стр. 87

Кампанията, която “скъса” с традициите

сп. SignCafe | 03.08.2011

След Cannes Lions 2011 нищо вече не е същото. Отново. Всяка година след седмицата през юни, в която титаните на рекламата и PR-a се събират, за да премерят идеите си – поне месец след това нищо не е същото. Креативният сблъсък за всяка една от категориите е толкова могъщ, че ударната вълна от него неизбежно продължава месеци наред. Все още близо до епицентъра му, сигурни сме, няма специалист no PR, отделил време да се запознае с някои от близо 1000-та ентрита (състезаващи се само в PR категориите, без да броим останалите), който да остане равнодушен към този истински идеен мегаспекакъл. Като медиен партньор на Cannes Lion, SIGNCAFE ще публикува всички кампании, които вдъхновяват, шокират, впечатляват. Изборът няма да е лесен, признаваме си. Един брой също няма да е достатъчен. В този решихме да фокусираме цялото си внимание върху едно единствено ентри – това, което журито единодушно определи за PR GRAND PRIX’2011. За да бъдем максимално ефективни, поканихме и пет български PR експерти, които накратко да споделят с нас професионалните си впечатления от него.

PR Lions GRAND PRIX’ 2011
Агенция: Clemenger BBDO Мелбърн, Австралия
Клиент: National Australia Bank (NAB)
Ситуацията: В Австралия е много разпространено схващането, че четирите най-големи банки в страната – Commonwealth, Westpac, ANZ и National Australia Bank (NAB), ca подписали картелно споразумение и работят на еднакъв лихвен процент, за да елиминират конкуренцията. Истината за една от банките – NAB, обаче е доста далеч от това.
Кампанията: NAB в продължение на 2 години инвестира време и ресурси в това да реализира различни реформи, с които да намали лихвените проценти и да премахне банкови такси – все усилия в полза на клиента. Въпреки това, заради предразсъдъците и заради това, че хората си мислят, че и тази банка е "част от онези", клиентите отказват да забележат промените. Така се стига до реална необходимост от комуникационна кампания, която да привлече вниманието на клиентите към нововъведенията в банката.
Вместо кампанията да е насочена по посока опровергаване на съществуващата ситуация, PR агенцията на банката решава да
тръгне в съвсем друга посока – да създаде своеобразно "реалити", в рамките на което, буквално пред цялата общественост, NAB да "скъса" (метафорично) с останалите банки. Чрез всеки елемент от кампанията по раздялата хората трябва да разбират по един елемент от промяната в политиката на NAB. Наред с това, всеки етап е измислен така, че да е възможно той да бъде споделян както в социалните мрежи, така и да бъде атрактивен и подходящ за новинарските емисии. Кампанията започва с обикновена публикация в Twitter, чиято тема са "наранените чувства". Тъй като темата е доста "неочаквана" за профил на финансова институция, всички единодушно я възприемат като грешка на някой банков служител и започват да я коментират като такава, а новината за нея се разпространява мигновено от профил на профил. На втория етап следва много лично писмо за прекратяване на връзката на NAB с всички останали банки. Писмото е публикувано във всички големи австралийски вестници, докато едновременно с него онлайн се появяват и 60 клипчета, в които служители
на NAB "късат" с други национални банки. И двете акции генерират огромно медийно покритие. В третия етап медиите буквално започват да се надпреварват кой какво да покаже в тази история и тогава NAB организират своеобразна "засада" на другите банки, реализираща се в съобщения за раздяла, които се появяват по улиците пред другите банки и дори в небето около сградите. На финала, когато медиите са отразили всички гледни точки по темата до този момент, екипът създава "блог на раздялата", където провокираните от темата откриват всяка една промяна в новата политика на NAB.
Резултатите: Кампанията променя нагласата на хората по отношение на банката буквално "за една нощ". След нея австралийците започват да разпознават NAB не само като "различната банка", която е по-честна и "конкурентоспособна", но и като много по-човечна и близка. Този "сценарий на раздялата" генерира $5 милиона медийно покритие на ден.

КОМЕНТАРИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ:

Любо Аламанов,
Managing Director, APRA Porter Novelli
По компонентите: Добър бриф, клиентът знае какво да поиска от агенцията си. Иска да се промени мисленето на хората, а не иска 10%-но увеличение на нещо си. Ясно осъзнава разликата между стратегическа цел и последствията от нея. Много добър анализ на ситуацията. Явно и в Австралия хората са консервативни по отношение на финансите си. Затова и решението за масирана кампания е добре взето. Нищо по-малко е нямало да проработи. Брилянтно използване на всички възможни комуникационни канали. Днес трудно се постига масова кампания само с един канал. Перфектно използване на социалните мрежи: Twitter, блогове и др. – въвличането на клиентите в самата кампания още повече увеличава силата на внушението. Показателно е как вече се губят границите между традиционните рекламни и PR агенции. Или си всичко, или си нищо. Малко е рано за подобна кампания в България. Ние все още робуваме на феодални разбирания за банки и финанси. Една кампания, показваща как банка "къса" с други банки може да се посрещне зле. А и все още в BG народопсихологията "късането" е нещо лошо, докато явно в Австралия това се възприема като начало на нещо ново и хубаво. И последно, браво за хубавата кампания, но най-важното е, че има резултат. Защото и най-креативната кампания е безсмислена, ако няма резултат.

Деница Сачева, изпълнителен директор, IntelDay Solutions
Кампанията впечатлява в редица отношения – познаване на средата и народопсихологията, чувство за хумор, пречупване на тенденции чрез влизане в ситуацията, почти сливане с нея, но не съвсем. Понякога хората толкова вярват на нещо, което не е истина, че единственият начин да ги накараш да проумеят обратното е точно този – да ги оставиш да си мислят, че са прави, но да ги
конфронтираш no най-неочакван начин. Радвам се, че по света има такива свободни професионалисти, които имат възможност да работят за свободни общества. Представих си подобна кампания тук… Щеше да бъде една жестока история…. В професионален план много умело са използвани всички съвременни канали за комуникация, които допринасят за разгръщането на кампания и за постигането за кратко време на много голям мащаб на разпространение на новината. Но изкуството на медийното планиране нямаше да е достатъчно, ако я нямаше забавната история на "банковия развод". Тя сама по себе си предизвиква интерес и кара всички да говорят.

Васил Николов,
PR експерт, BWorks
Безспорно кампанията е образец за съвременен и иновативен подход в комуникационната стратегия, която е приложена по един блестящ начин. През последните години се наблюдава сериозно израстване в глобален мащаб на мисленето на добрите PR специалисти. Безполезната непримиримост с неистинността и непрестанната борба да накараш хората да повярват в определени твърдения вече са изместени от правилното и умело управление на информацията. Отдавна вече е ясно, че промяната на човешките нагласи няма нищо общо с описания в книгите процес, при който трябва да покажем на потребителя, че е сгрешил, атакувайки неговата съвест. Развенчаването на митове е не само сложно, но в определени случаи може да бъде и вредно. Именно днес, когато доверието в банковата система е толкова разклатено, идва и тази уникална кампания, в която ставаме свидетели на управлението на една криза чрез изключително умел контрол на информацията, а и на самата ситуация като цяло. Вероятно всяка друга посока би била грешна, но не и тази. Комуникационните експерти са уловили момента и са се възползвали именно от слабостта на своя клиент. Вместо да се противопоставят на общоприетото твърдение, те го "употребяват" с много находчивост, чувство за хумор и вдъхновяваща креативност.

Д-р Александър Христов
Акаунт директор, CIVITAS България
Председател на БДВО
Кампанията очевидно е грандиозна по своя мащаб, изключително креативна и силна. Стратегията да потвърдиш нещо, което би трябвало да не съществува или поне не би трябвало да го обявяваш, е доста смела и с видимо феноменални резултати в този случай. Но всъщност не по-малко важен и иновативен момент в кампанията е активното използване на социалните мрежи в една такава доста консервативна сфера. Иска ми се обаче да знам какво стои зад твърденията, че общественото мнение е било тотално преобърнато "за един ден" и зад цифрата от 5 млн. долара, която се цитира. Малко ми е трудно да повярвам, че в тази сфера са възможни толкова бързи резултати – където и да е по света. Дали една такава идея може да е приложима в България? Не съм убеден. Или поне мен би ме било шубе да я предложа или приема. За да се случи, първо трябва да има break-up по отношение на две много важни рамки на българския пазар. Първата е разпространеното сред нас мнение, че "всички са маскари". В такъв контекст една подобна силна кампания би могла да постигне обратен ефект – не като публичност, а като влияние върху продажбите. Втората е така нареченият системен риск при банките, комбиниран със страхове у родните потребители, реминисценции от сравнително близкото минало. Това води до ситуацията, че проблеми или съмнения около една банка автоматично се пренасят върху останалите. Имаше такива случаи сравнително наскоро.

Людмил Каравасилев,
Мениджър PR & Спонсорство, ОББ
"Раздялата" на National Australia Bank не е нещо ново като комуникационна кампания в англосаксонския свят, където сравнителната реклама и позоваването на конкуренцията са допустими от гледна точка на законодателството. Презумпцията е, че свободата на словото позволява да сравняваш или споменаваш конкурента в своя кампания, стига да можеш да го докажеш впоследствие в съда. Подобна кампания за първи път правят Burger King през 80-те години в САЩ, доказвайки чрез сравнение и измерване, че в техните сандвичи кюфтето е по-голямо от това на McDonalds.
Ситуацията, в следствие на която National Australia Bank демонстрира раздялата си с другите големи банки, прилича на българската – и тук 4 големи банки доминират във финансовия сектор, следвани плътно от още 5-6 други. И тук потребителите на банкови услуги вярват, че банките са се разбрали зад гърба им да печелят за тяхна сметка. И в България, и в Австралия това не е вярно, но гражданите не могат да осъзнаят това.
Защо обаче подобна кампания е невъзможна в България? Първо, защото сравнителната реклама или споменаването на конкурента не се допуска от българското законодателство, а Комисията по защита на конкуренцията е особено чувствителна на тази тема. При това не само за банки, но за каквито и да е други видове бизнес. В голяма степен конкретно за банките това се дължи на финансовата криза от 90-те години, заради която фалираха множество банки, а десетки хиляди клиенти изгубиха спестяванията си..
Използваните техники и комуникационни канали с лекота могат да бъдат приложени и тук – блогове, Twitter, видео и други, но ще се сблъскат с традиционния скептицизъм на българските граждани.
факт е, че никоя българска банка не би си позволила подобна акция заради почти джентълменската конкурентна борба, която водим – без компромис към конкурента, но с "едно на ум" за общата представа, която създаваме за сектора. И досега в банковите среди се помни популярното през 90-те години сравнение – че с вестник можеш да убиеш и муха, и банка.

Стр. 76 – 77, 78 

PR ефективността и медиите

сп. Sign Cafe | Стоян СТОЯНОВ, гл. редактор на www.PRnew.info | 03.08.2011

КОИ СА УСПЕШНИТЕ КАМПАНИИ С ОТЛИЧНО МЕДИЙНО ОТРАЗЯВАНЕ?

Тук можем да разгледаме няколко обобщаващи примера за успешни PR кампании:

1. ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ КАМПАНИИ
Оправданието, че всичко зависи единствено от размера на рекламните бюджети за кампанията, са неточни и често нелепи. Професионалистите знаят и могат да намерят доброто място в медиите.
Кампанията на PR агенция Anettevents "Unibet – от играчи за играчи" е христоматиен пример за това, как с отлична идея, изключително професионална реализация, малък бюджет и никаква реклама можеш да привлечеш вниманието на медиите и на техните потребители. Въпросът, на който трябваше да заложат любителите на мисловната надпревара, бе "Кого Боряна ще целуне пръв в новия сезон (на сериала "Стъклен дом")? Касабов-син или Касабов-баща?". Интересът към героите от сериала се пренесе много ефективно и върху проекта на Unibet. Логично, същата кампания спечели една от сериозните конкурсни категории на PR Приз 2011.
Друг добър пример за изключително добро медийно отразяване бе проектът за публични комуникации на екипа на държавната "Национална компания за железопътна инфраструктура" за решаване вътрешнокомуникационни проблеми, отново победител в PR Приз 2011. Списъкът с участия на представители на компанията в различните медии, публикациите и отразяването са наистина впечатляващи, а техният тон е предимно информативен и позитивен.

2. ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНИТЕ КАМПАНИИ
Това, че една кампания е полезна за обществото или решава проблеми, вече не е никак достатъчно, за да попадне успешно в медиите. Когато обаче съберем няколко важни фактора в "кошницата" на проекта, а именно – решаването на важен проблем за обществото, подкрепа от страна на компания от големия бизнес, маркетингов бюджет и отново PR професионализъм, медийното отразяване може да бъде изключително успешно.
Примерите за отлични кампании са много, но бих посочил две.
Кампанията на Сдружение "Културни проекти" за преоткриването на България и нейните малко познати красоти и съкровища, подкрепена от Обединена българска банка, е медийно атрактивна, включва активното партньорство на водещи медии, ангажира лично и журналисти, които се интересуват и отразяват сектора. В резултат на това повече от две години темата е във обществения фокус и все повече обикновени хора пътуват, търсят и предлагат своите любими места в България.
Дългогодишната кампания на All Channels Communication "Срещу рака на гърдата", осъществена с подкрепата на AVON, е другият успешен пример за устойчива и успешна инициатива, която постига своите цели и ангажира общественото внимание с помощта на медиите.

3. МЕДИЙНИТЕ КАМПАНИИ
Да, медиите в България често имат кампании, които впрягат сериозен медиен ресурс, и постигат успешно своите цели. Обикновено проблемът тук е, че конкурентните медии неглижират тези проекти, а често ги и бойкотират.
Спорът, дали PR-ът, или рекламните дейности са по-ефективни по отношение на медиите, е стар може би "колкото света". Най-добре обаче е да ги използваме и двете – активно, с мисъл и подобаващ бюджет. Реалностите за медиите, както и за PR специалистите, обаче са различни. Особено в последните кризисни години бюджетите, насочени към медиите и включващи партнъорства, реклама или платени съобщения, са оскъдни и все недостатъчни. Поне според собствениците на медиите, които постоянно оплакват официално или "под сур-динка" своята нерадостна съдба.
Най-актуалният пример от последните седмици са двете (почти идентични) кампании, поруляризиращи две нови таблоидни ежедневни издания – "България ДНЕС" и "Всеки ден". Самият факт, че нови медии (вестници) се раждат и се полагат сериозни ресурси и усилия, за да бъдат наложени, е похвален и радващ. Но реалността показва, че успешната медийна кампания е по силите единствено на големите и силни медийни групи. Какво виждаме в двете паралелни медийни кампании – генериране на новини за двете издания предимно в близките им медии (от същата група), дуел на рейтинги и изследвания на тиражи и четаемост, скъпоструващи рекламни кампании. В крайна сметка – медийното отразяване е впечатляващо. Доколко е успешно – все още е рано да се каже.

4. ДРУГИ КАМПАНИИ
Без други не може.
Имаме доста примери, които не могат да бъдат категоризирани, но постигат впечатляващо медийно отразяване и то се дължи на точно избрания момент, добрите контакти с медиите или с участието на интересни личности в своите кампании.

КАКВО СЛЕДВА?

Чакат ни интересни времена. В които професионализмът, раждането и успешното реализиране на добри идеи, както и отличното познаване на спецификата на медиите в България ще бъдат водещи. Убеден съм.
‘ Авторът е председател на журито на PR Приз 2011

Стр. 67

PR: провокацията продължава

сп. Sign Cafe | 03.08.2011

В началото на месец юли бяха официално обявени резултатите от реномираното ежегодно изследване на състоянието на комуникационния бизнес в Европа – Европейски комуникационен монитор ‘2011. Темите, върху които специалистите тази година фокусират вниманието си, очертават и ключови тенденции в интересите на специалистите no PR В различните региони на Стария континент. Ролята на специалистите по комуникации в бизнеса, начинът по който са възприемани те от публиките, с които работят ежедневно (основни медиите), начините, по които отчитат ефективността от работата си, защитавайки бюджети, възнагражденията, за които работят, са част от основните акценти, на които е обърнато сериозно внимание в тазгодишния обзор.
Изследването, в което тази година са включени над 2209 специалисти от висшия мениджмънт по комуникации от цяла Европа, представлява най-задълбоченият анализ на ежегодното състояние на PR бизнеса на стария континент. Целите, които то си поставя, са фокусирани върху няколко основни направления – наблюдаване на тенденциите в комуникационния бизнес, анализ на променящото се състояние на бизнеса в различните европейски региони, качествена оценка на нивата на доверие, социални и медийни знания и умения, степени на използване на различните информационни канали, нуждите за бъдещо развитие на бизнеса.

Как се възприема терминът "PR" в Европа?

Резултатите от изследването показват, че из цяла Европа репутацията на специалистите no PR, изграждана и поддържана от медиите, е по-скоро негативна. PR имиджът е с най-ниски нива на доверие в Полша, Великобритания, Норвегия, Хърватска, Дания, Словения, Сърбия и Германия. В останалите страни в Европа всеки три от десет специалисти по комуникации също признават, че усещат негативно отношение в медиите към термина PR.
Негативният имидж на PR професията естествено оказва лошо влияние върху доверието, което специалистите по комуникации изграждат между тях и публиките им. В резултат на това, повечето специалисти по комуникации предпочитат да назовават себе си с термини, различни от "PR специалист". Между предпочитаните са: "специалист по комуникации", "комуникационен мениджър" и експерт "Стратегически комуникации".

Бизнес лидери ли са комуникационните мениджъри?

Данните от изследването показват, че поведението на специалистите по комуникации в Европа е доста по-различно от това на колегите им в САЩ. Докато в Америка те са си отвоювали право за участие в бордовете на директорите, в различните региони на Стария континент положението никак не е аналогично. Като естествен резултат от това се явява и лидерското поведение, което
мениджърите в отдели "Комуникации" имат у нас – те предпочитат екипната работа, 6 която ролята на директора не е стратегическа и отговорностите са хоризонтално разпределени.

Гласът на специалистите по комуникации е все още слаб 

Общата картина на състоянието на PR професията в Европа показва, че на база минали години специалистите постепенно отвоюват все повече внимание, респект и доверие като професионалисти със стратегически бизнес опит. Въпреки това обаче нивата на възприемане на специалистите по комуникации като равноправни и влиятелни партньори при вземане на стратегически
бизнес решения са все още доста ниски. 20% от специалистите по комуникации в Европа имат място в топ мениджмънта на големите бизнес организации, но трябва да се има предвид, че процентното им разпределение варира в различните региони на континента.

Съществува неточна употреба на термина за ефективност "ROI" (return of investment)

По отношение на съществуването, употребата и значението на термина за ефективност, възприеман доста на широко от специалистите по комуникации по целия свят – "ROI’, европейците никак не са единодушни. И докато в икономиката терминът се дефинира много ясно и без никакви колебания като съотношение между печалбата и инвестицията, то употребата му при отчитане на ефективността от дейността на специалистите по комуникации е доста мъглява.

Дигиталният PR и изграждането на доверие са сред основните предизвикателства пред всеки модерен PR специалист

Разбирането, познаването и ефективната употреба на дигиталните канали ще остане сред приоритетите в развитието на всеки PR специалист и през следващите пет години. Интересен факт е, че в последните няколко изследвания тази тенденция съществува постоянно, но през 2011 г. тя поставя акцент по-скоро върху прозрачността в комуникацията с корпоративните публики и в този контекст е и употребата на онлайн каналите и социалните мрежи – за поддържането й. Три от всеки десет анкетирани посочват, че изграждането и поддържането на високи нива на доверие между марката и нейните публики е ключов приоритет, както днес, така и за следващите пет години.

Нараства влиянието на вътрешните комуникации

В сравнение с данните от предишни години, през 2011 г, анкетираните специалисти по комуникации прогнозират приоритетно преразпределение на значението на профилираните специалности в семейството на комуникациите. Като водещи в следващите години те посочват специалностите "стратегически комуникации" и "корпоративни комуникации". Веднага след това се нареждат познанията по "маркетинг" и "потребителско поведение", които се оказват на едно ниво с "вътрешните комуникации". Наред с това, прогнозите очертават и ясна тенденция за подчертано засилено и осмислено значение на "корпоративната социална отговорност" (CSR).

Подчертано нарастващо е значението на работата си в социалните мрежи

Данните от изследването показват скокообразно нарастване на значението на социалните мрежи в работата на специалистите по комуникации в последните години. Процентът на респондентите, определили социалните мрежи като изключително важен канал в работата си, през 2007 г. е 11.5%, през 2009 г. -19.5%, а през 2011 г. – 40.5%. Въпреки тези показатели обаче, нивото на владеене и на дигиталния PR от специалистите по комуникации в Европа все още е доста ниско. Социалните мрежи продължават да бъдат водещи платформи за изграждане на послания, Twitter все още се развива.

Модерните специалисти по комуникация се нуждаят от непрекъснато самоусъвършенстване

В следващите пет години областите, в които модерните специалисти по комуникации ще се нуждаят от допълнително самоусъвършенстване, ще бъдат: непрекъснато оптимизиране на работата с медиите (в това число и социалните), изграждане на устойчиви бизнес взаимоотношения с всички публики и публичната реч. Изключително ценни ще бъдат познанията в междукултурната комуникация и джендър особеностите. Равносметката, след анализ на данните от 2011 г., е, че към момента бизнесът има нужда от по-квалифицирани кадри по комуникации, отколкото се предлагат на масовия пазар в Европа.

Специалистите по комуникации в Европа стават все по-добре платени

Данните от въпросите, посветени на възнаграждението на специалистите по комуникации, показват, че краят на кризата в Европа е факт. На база миналата година,
през тази възнагражденията в целия сектор бележат ръст, който връща тенденцията на нивата от преди пика на кризата (2009 г.). Заплатите на специалистите по комуникации в различните европейски региони все още се различават чувствително, както и заплащането мъже/жени продължава да е в полза на силния пол, независимо от нивото в йерархията.

Стр. 72 – 73, 74 – 75 

Нюанси на зеленото

сп. Sign Cafe | Радина РАЛЧЕВА, собственик и управител на PR агенция GO Green Communications", тясно специализирана в реализирането на Green PR | 23.04.2011

Политиката е особено битие и онези, които пребивават в него, би трябвало да имат много изострена чувствителност към света около себе си и силно усещане за посока и мисия. По презумпция. Доколко това е така е отделен въпрос. Повечето мои познати знаят, че не обичам особено политиката, в частност – българския й вариант. Но сега ще ми се наложи да се потопя в тази парадигма, защото ще си говорим за "зелен" PR и политика и пресечните точки между тях. А те напоследък стават все повече.
В началото бе природата. После се появи екологията. После се появиха гражданските движения на природозащитници и НПО. После зеленото стана цвят с различни нюанси в политиката. А към днешна дата "зеленото" в политиката варира от наситено зелено до резеда, но винаги е част от палитрата и няма как екологията да не присъства в политическия дебат. Политиците на 21-ви век могат да си позволят да бъдат "за" или "против", но не и безразлични към темите за околната среда и човешкото въздействие върху нея. "Зеленото" влиза видимо в политическия речник горе-долу от 60-те години на миналия век, или иначе казано, от времето, когато започна да се поражда и да се засилва разговорът за това сме ли, или не, и ако да, доколко сме вредни ние, хората, за своя дом – Земята. "Зеленият" PR в политиката премина през много вариации – някои крайни, други несигурни, за да стигне до нещо като равновесна точка, при която политиците се опитват да балансират между очевидната нужда от решителна промяна и огромните икономически и други интереси, които ще бъдат засегнати.
Както знаете, модерно е да си "зелен". Но ми се струва, че това стана възможно благодарение на поредица от усилия на много хора за дълъг период от време, които доведоха до количествени натрупвания по въпросите на екологията. Кулминацията и повратната точка на политически обвързаното говорене за околната среда се случи в началото на този век. Ал Гор. Едва ли има човек, който да не знае това име. филмът на Ал Гор "Неудобната истина" предизвика буря от полемики и спечели "Оскар" за документално кино през 2007 г. Същата година самият Ал Гор стана Нобелов лауреат за мир заради усилията си за повишаване на информираността за климатичните проблеми. Ал Гор продължава да е активен природозащитник и макар за филма да се твърди, че е преувеличил няколко научни факта, а политикът да е обвиняван, че е натрупал дивиденти за себе си, има един важен аспект, който сякаш остава пренебрегнат. Ал Гор е политикът, който превърна темата за екологията в своя differentia specifica. И по този начин успя да я "вкара" в световния дневен ред. След "Неудобната истина" беше почти невъзможно да се неглижират въпросите за климатичните промени. Да, това беше грандиозна "зелена" PR акция. И аз бих казала, че тя беше успешна. Както поради гореизброените причини, така и поради факта, че с този филм Ал Гор успя да направи нещо не особено лесно – да "преведе" на разбираем за всички език труда и усилията на много и различни учени, изследователи и еколози и да обобщи и изложи на показ потенциалните рискове от продължаващо пренебрегване на екологичните промени. И, което не е за подценяване, да предизвика бурни реакции на одобрение или неодобрение, а следователно и диалог, който продължава и днес.
Иначе в политиката "зелената" тема е Все по-важна. Великобритания беше сред пионерите в Европа и потегли публично и решително към по-екологично ориентирана национална политика. ЕС прие и продължава да приема множество документи
u ga променя регулаторната рамка в подкрепа на устойчивото развитие. Наред с това, и Обама превърна "зелената" тема в част от своята програма и пое курс към възобновяеми енергийни източници. Изобщо, политическата машина се задвижи. И след крайно незадоволителните резултати от срещата в Копенхаген, последва тази в Канкун миналата година, където имаше по-видима и силна политическа воля, която постигна "компромисен" успех. Споразумението от Канкун определи промените в климата като "едно от най-големите предизвикателства на нашето време". Между 3 и 8 април 2011 г. в Банкок пък предстои да се проведе среща на висши правителствени представители на почти 200 държави. Тя трябва да "отключи" преговорите по продължението на Протокола от Киото за намаляване скоростта на глобалното затопляне. Изглежда, въпреки силната скрита и явна опозиция и гигантските пари и лобита, на политиците им става все по-ясно, че глобалната екологична криза е всъщност глобална политическа криза, защото политиците са тези, които би трябвало да намерят приемлив вариант и ресурси за осъществяването на неизбежния преход към устойчива икономика и мислене. Политиката често трябва да реагира и на "спешни" "зелени" теми. Трагедията в Япония показа по недвусмислен начин, че каквото и да си мислим, няма начин да сме достатъчно подготвени. Дори най-подготвената нация беше пометена от силата на природата. Апропо, това ми напомня, че човечеството постоянно демонстрира един повтарящ се дефект – въпреки всички доказателства за противното, ние незнайно защо продължаваме да си "вярваме", че "контролираме" и "управляваме". Тази масова и заразна заблуда вероятно е сред причините често да сме толкова неадекватни въпреки огромния ни потенциал и мозъчен капацитет. Но да се върнем на темата. Бедствието в Япония изкара на дневен ред призрака на радиацията и темата за ядрената енергетика. И това доведе до вълна от политически реакции и последствия. Като ехо на събитията във фукушима, християндемократите в Германия загубиха една от крепостите си – най-богатата немска провинция Баден-Вюртемберг, където управляваха близо 60 години. Големият победител там е Партията на Зелените, която настоява за бърз отказ от ядрена енергия и явно обществото я подкрепя. Според анализаторите, това може да се превърне в най-тежката политическа криза за партията на Ангела Меркел.
В опит да резюмирам – вярно е, че политиците често използват "зеления" PR за собствени цели и за предизборно трупане на подкрепа. Но от друга страна е вярно и друго – тяхната задача не е никак лека. Както сподели наскоро председателят на Европейския парламент Иежи Бузек по повод неотложния характер на климатичните предизвикателства: "Няма просто решение. Затова регулаторните органи, бизнесът и гражданите трябва да действат заедно." В този смисъл не бива да бъдем перфекционисти по въпроса за "зеления" PR и политиците – няма как нещата да се случват идеално, особено пък по толкова сложен, многопластов и мащабен казус като екологията. На политиците може, както да им е лесно, така и да им е трудно, зависи от контекста, от това колко отговорни са, доколко не са загубили сетивността си и държат връзка с реалността и доколко притежават силата да правят компромиси, както и куража да убеждават. Затова ще завърша с думите на Райнхолд Меснер: "Унищожаването на природата е унищожение на нас самите. И това е политическо. Поради това този, който мисли, че отказът от политиката и отбягването й е правилният път, дълбоко се заблуждава. Защото това е приемане на съществуващото положение и мълчаливо съгласие с неекологичните проекти… Трябва да се грижим за природата, за да могат и следващите поколения да намерят в нея това, което търсихме ние – път към опознаване на самите себе си. Природата като недокоснато от цивилизацията пространство е най-доброто огледало за нашата човещина и за стойността ни като хора."

Стр. 76 – 77