в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 05.01.2013

Няма споразумение, няма и Би Ти Ви в програмата на "Булсатком" вече 4-и ден. Телевизията и сателитният оператор продължиха косвено спора си вчера с официални изявления.
"Булсатком" обяви в писмо, че телевизията налага "ценова преса", а исканите цени за 7-те канала на групата "представляват близо 50% от сумата за правата на всички програми на "Булсатком".
"Изявлението е пореден отчаян опит за подмяна на фактите, който цели да се отклони вниманието от некоректните пазарни действия спрямо Би Ти Ви. Последните изследвания на АБРО – Асоциацията на частните радио- и тв оператори, доказва факта, че "Булсатком" укрива реалния брой на абонатите си. Загубите за телевизията са колкото производството на два български сериала", заявиха от Би Ти Ви.
Според оператора досега броят на абонатите не е бил критерий за определяне размера на таксите, затова твърдението за абонатите било клевета. Въпреки това "Булсатком" не съобщава колко са те.
Би Ти Ви припомня, че по данни от пресата укритите абонати били близо 800 000. В същото време от "Булсатком" обявили, че ще обезщетят клиентите си с по левче на месец заради спрените 7 програми на Би Ти Ви. "Това прави приблизително към 10 млн. лева годишно, за които не се плащат данъци", предположиха от телевизията.
"Чрез изявлението си "Булсатком" се опитва да оправдае на гърба на Би Ти Ви повишаването на таксата за зрителите си", обявиха от медията.
Междувременно вместо 7-те канала на медийната група операторът е пуснал два почти неизвестни, единият от които е научнопопулярен.

Стр. 4

Varnapress.net I 27.09.2012

Регионалните издания на “Труд” и “24 часа” в Пловдив, Варна и Бургас от понеделник няма да се печатат. Последният брой на местните вестници в съответно втория, третия и четвъртия по големина български градове ще бъде подготвен в четвъртък и ще се разпространява на следващия ден.
Схемата предвижда регионалните дирекции да се трансформират в кореспондентски бюра, обслужвани от двама журналисти. Не е ясно дали ще има щатен фоторепортер или ще се работи на хонорар. Дописките ще бъдат публикувани в централното издание, но няма да има местни подлистници. Съкращенията се налагали по финансови причини.
Притурките бяха създадени през 1998 г., когато немската WAZ купи двата най-големи тогава български вестника – “Труд” и “24 часа”. Още от самото начало изданията се правеха от шест отделни екипа – по два в Бургас, Варна и Пловдив. През 2009 г. бяха закрити половината регионални редакции – в Бургас и Пловдив останаха екипите, правещи до този момент притурката за “24 часа”, а във Варна – на “Труд”. От закритите местни медии останаха по двама кореспонденти за съответния централен вестник.
Сътресенията в двата ежедневника започнаха след като WAZ ги продаде на “Медийна група България Холдинг” на Любомир Павлов и Огнян Донев. След скандал от оперативното ръководство на вестниците бяха отстранени дългогодишните им главни редактори Тошо Тошев и Венелина Гочева. Наскоро Любомир Павлов се оттегли от прякото ръководство на холдинга и неговото място бе заето от Венелина Гочева. /Димана ТОДОРОВА, БЛИЦ

Оригинална публикация

в. Дума | 11.09.2012

Поредна промяна претърпя ръководството на вестник "24 часа". От вчера досегашната главна редакторка Данка Василева е сменена от Борислав Зюмбюлев, който съвместяваше ръководството на вестник "168 часа" с длъжността първи зам.-главен редактор на "24 часа". От изданието обявиха, че Василева ще продължи да е част от медийната група, но "ще се занимава с онлайн проекти".
ДУМА припомня, че преди по-малко от седмица Венелина Гочева пое управлението на "Медийна група България Холдинг", която издава всекидневниците "Труд", "24 часа" и още няколко печатни издания. Рокадата стана дни след като Гочева е регистрирала компанията "Нюз Про" ООД. Любопитство буди фактът, че предмет на дейност на дружеството е "рекламна, информационна, програмна, импресарска и маркетингова дейност, издателска, предпечатна и печатна дейност, сделки с интелектуална собственост и други". Съдружник на Гочева е бившият изпълнителен директор на "Феста холдинг" адвокатът Димитър Димитров.

Стр. 2

БНР, 12+3 | 25.06.2012

Лабораторията за медиен мониторинг на фондация Медийна демокрация представи своя анализ на поведението на медиите. Става дума за анализ на медийната среда през последните 5 месеца. Ключовите въпроси в изследването са защо медиите продължават да губят свободата си, как изданията на основните участници в медийните войни пишат за премиера и правителството и кой е политикът №1 по брой публикации в пресата, то за това мисля, че няма нужда от изследване специално, че да разберете кой е политикът №1 по брой публикации в пресата. Но ето сега – репортажа на Светослава Кузманова.
Репортер: Че премиера Бойко Борисов е най-споменавания политик в медиите през последните 5 месеца едва ли е изненада за когото и да било. Той е може би най-споменавания в последните няколко години. Разликата обаче между неговото първо място и всички останали е станала толкова голяма, че :
Орлин Спасов: Бойко Борисов от началото на тази година присъства в наблюдаваните медии 4 пъти повече в количествено отношение от президента Росен Плевнелиев и така продължава много силно да доминира информационното пространство.
Репортер: Казва доц. Орлин Спасов от СУ, който е изп.директор на Фондация Медийна демокрация и ръководител на екипа, провел изследването. А то е на базата на пет вестника и едно онлайн издание. "24 часа", "Труд", "Телеграф", "Стандарт", "Сега", "Преса" и "Дневник". Повече от 30 000 са публикациите в тези медии, на чиято основа е анализа, а самото изследване е проведено в периода януари – май. И още от доц. Спасов.
Орлин Спасов: Бойко Борисов остава абсолютен лидер в дефинирането на това какво да се счита за важно в българското информационно пространство. Бойко Борисов до голяма степен е иззел инициативата и продължава доста лично да изговаря и формира поведението и отношението на партията си към ключови събития от дневния ред на страната. Той е централния, основен говорител на партията и там различаваме малко други хора, които изразяват отношение. Почти всички наблюдавани издания, с изключение на в. "Сега" имат подчертано позитивно отношение към премиера през този период от началото на тази година.
Репортер: И все пак – най-позитивен сред позитивните е в. "Телеграф". Изследването отчита, че той е най-близък до властта, защото най-положително отразява работата на кабинета. Но освен към Борисов, "Телеграф" ласкае и ДПС и в частност Ахмед Доган. За това, според Спасов, ако някой говори за коалиция между ГЕРБ и ДПС, то тя вече се е случила на страниците на това издание. Освен това:
Орлин Спасов: Може да се направи извода, че воюващите помежду си пресгрупи, едни събития, на които ставаме свидетели през последните месеци, всички тези пресгрупи без изключение, независимо от това, че воюват помежду си, пишат позитивно за премиера. Ето защо може да се каже, че битките им помежду им са в някаква форма битки за спечелване на благосклонното отношение на Бойко Борисов и сякаш медиите очакват изхода от битките помежду им да бъде решен еднолично от премиера и за това, както казах, почти без никакво изключение те пишат позитивно за него.
Репортер: Според Спасов, медиите помпат рейтинг и работят като PR-и на ключови фигури от политиката. В изследването е интересен образа на председателя на парламента Цецка Цачева. В медиите, присъствието ѝ е маргинално, твърди Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Тя е с един медиен образ на политик с представителна функция и с колоритни лични качества. Разбираме, че отказва цигарите и край – фурор. Купува подарък на майка си. Този образ се поддържа най-вече от уеб изданията на печатните медии. Доминиращото отношение е позитивно. Медийния рейтинг на политическите лидери показва фаворизиране на представителите на властта, категорично при премиера Борисов и президента Плевнелиев и ограничено при председателя на НС Цецка Цачева. Сергей Станишев е опозиционния лидер с най-благоприятно медийно отразяване до този момент. А налице е негативен медиен контекст за останалите представители на опозицията.

www.cross-bg.net | 26.10.2011 

София /КРОСС/ Споровете между собствениците и издатели на тиражните „Труд", „24 часа" и „168 часа" и на печатницата в Полиграфическия комбинат продължават. Временно възстановеният от съда като съуправител на пресгрупата Христо Грозев обвини другия съуправител Любомир Павлов, че му отказва достъп до скандални договори и източвал дружеството чрез свързани лица – неговият личен адвокат, съобщава bTV.
Христо Грозев и австриецът Карл фон Хабсбург повече от половин година оспорват пред съда как съдружниците им Любомир Павлов и Огнян Донев през пролетта са превзели пресгрупата, като са намалили неправомерно техните акционерни дялове.
Докато съдът окончателно се произнесе по спора Христо Грозев с обезпечителна заповед от няколко дни е върнат временно като пълноправен съуправител на пресгрупата. Любомир Павлов сега отказвал да покаже на Грозев какви договори за кредити и за продажби на печатарски машини са подписвани, докато те са били отстранени от управлението на пресгрупата.
„Това значи, че самото дружество е помогнало да бъде източено. Нямаме друг избор освен да се обърнем към прокуратурата и полицията с молба да се намесят и да ми осигурят достъп до документите. Господин Павлов ми обясни, че ако се обърна към полицията, тя щяла да ми откаже достъп. И на мен ми е много интересно откъде той знае как ще реагира полицията", попита Грозев.
Карл фон Хабсбург заяви, че не иска нищо друго освен съдът да отсъди безпристрастно по тази спор.
„Това, което много ме шокира, е агресивното поведение, което бе предприето срещу съда в тази фаза на процеса. Аз съм много чувствителен, когато се проявява такава агресия и съпротива. Смятам, че тези неща отдавна са останали в далечното минало – не само тук, а в цяла Европа", каза той.

Оригинална публикация

сп. Тема | 23.10.2011

Когато през декември м.г. новите тогава собственици на "Труд" и "24 часа" Христо Грозев, Огнян Донев и Любомир Павлов обявиха, че искат да навлязат по-сериозно на интернет пазара, в който имало ниша, те едва ли имаха предвид, че и лично ще го захранват със скандали, както се случи впоследствие. Тази сряда виртуалното пространство тиражира стотици пъти новината, че полицаи помагат на частен съдебен изпълнител да влезе в Полиграфическия комбинат и да опише имуществото на "Вестникарска група България – холдинг". Появата на съдебния пристав дойде след постановление на Софийския градски съд. Той реши още Грозев да има статут на "особен представител" (нещо като втори управител), докато трае съдебният спор с двамата му съдружници.
През 2010-а Грозев, Павлов и Донев обявиха, че чрез фирмата си "БГ Принтинвест" първият ще държи мажоритарния дял в медиите, а Павлов и Донев – по-малкия. През пролетта двамата се отметнаха от думите си с пояснението, че съдружникът им не е осигурил нужния му капитал за сделката. В отговор Грозев заведе дело, което още не е започнало по същество.
През седмицата той обяви, че е поискал опис на имуществото, тъй като се натъкнал на документи, доказващи, че най-големият кредитор на "Труд" и "24 часа" вече не е банка, а 35-годишен адвокат Грозев поясни, че през март фирма "Комерс контакт" ЕООД на Стоян Венциславов Николов, син на заместника на Любомир Павлов от периода му като председател на надзорния съвет на Общинска банка – Венцислав Николов, е придобила чрез цесия 15 000 000 евро от 25-те милиона заем, който холдингът изтегли от Уникредит Булбанк. Срещу залог на цялото имущество на вестниците и на Полиграфическия комбинат банката е отпуснала на "Комерс контакт" и още 5 милиона евро кредит.
"Ако банката беше кредитор, ние имаме доверие, че няма да направи нещо незаконосъобразно, примерно да си изиска утре предсрочно заема, за да може да разпродаде активите – коментира Грозев в интервю за сайта "Всеки ден". – Но когато имаме частно лице, свързано с политическия кръг от мандата на Софиянски, не можем да стоим пасивно и да чакаме да дойде денят X за гледане на делото."
Вече е ясно, че спорът между тримата ще продължи и догодина, а вероятно и през следващите 2-3 години. За поредната колизия между издателите на "Труд" и "24 часа" можеше никой да не разбере, ако управителят им Любомир Павлов бе изпълнил решението на съда и бе допуснал съдия-изпълнителят да си свърши работата. Тогава нямаше на мястото на събитието да се налага да идва нито полиция, нито репортери, които за пореден път да превръщат правенето на новини в новина.

Стр. 37

в. Всеки ден | 15.10.2011

"24 ЧАСА" и "Труд" са заплашени от закриване, защото скоро няма да има журналисти, които да ги списват. "Всеки ден" научи, че цели отдели се пренасят в новия вестник на Тошо Тошев, който наскоро окончателно напусна "Медийна група България" и обяви, че ще прави ново издание.

Преселението започнало от крими отдела на "24 часа", и то не толкова заради повечето пари, които Тошев предлага, а заради намалените заплати във ВАЦ-овите издания. Репортери от отделите правен, спортен и култура също обмисляли варианта да се разделят с ежедневника и да пристанат на Тошо Тошев. И известни автори на вестник "Труд" не са далече от идеята да сменят работното си място. Сред тях е Валерия Велева, която от няколко месеца работи като външен автор в "Стандарт", след като напусна със скандал изданието.
Най-силното крими перо на "24 часа" Блага Георгиева, която миналата година грабна "Черноризец Храбър" за разработките си по бандата на "Наглите", напусна вестника, в който се труди над 10 години и от 12 септември вече се грижи за медийния образ на новия председател на Софийски градски съд Владимира Янева. Още трима от криминалните репортери на вестника също са подали молбите си за напускане, като двама от тях със сигурност ще са част от новия проект на Тошев. Двама репортери от правния отдел на "Труд" пък солидарно напускат след смяната на властта и като верни кучета отиват при Тошо Тошев.

Колегите им от отдели "Общество" и "Икономика" също са подали молби за напускане

Новото издание "Трибун" тръгва до месец. То ще бъде подкрепено от сайт. Междувременно стана ясно, че Тошев гради цяла медийна империя с парите от продажбата на акциите си. Медийният бос е продал старата сграда на "Труд" и така е получил допълнителен капитал. С парите веднага е откупил закъсалото списание "Тема", което влиза в новия му пул. В групата ще има и интернет сайт. Същевременно ситуацията в бившата ВАЦ е критично. Актуалната сводка за тиражите показва, че "Труд" е паднал под критичните 50 000 броя. "24 часа" напълно се е сринал – миналата седмица тиражът му бе 44 400 копия. Непродадените количества на двата ежедневника са между 40 и 50% в различните дни.

Стр. 10

сп. Тема | 02.08.2011

Собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов възразяват срещу закупуването на "Пресгрупа Утро" от фирмата съдружник в изданията "БГ Приватинвест", личи от регистрите на Комисията за защита на конкуренцията. Тя принадлежи на българина Христо Грозев и на австрийския гражданин Карл Хабсбург. Донев и Павлов оспорват сделката пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е образувала производство.
"Медийна група България Холдинг", която е издател на "Труд", "24 часа", "168 часа" и други издания, е възразила срещу покупко-продажбата, при която съдружникът им Христо Грозев иска да стане собственик на русенския вестник "Утро". През декември м.г. тримата и Хабсбург купиха "Труд" и "24 часа" от германския издателски концерн ВАЦ. През тази година между Донев и Павлов, от една страна, и Грозев и Хабсбург, от друга, се появи спор за дяловото разпределение във вестниците.
В сигнала си до КЗК Донев и Павлов, които са мажоритарни собственици на "Труд" и "24 часа", твърдят, че съдружникът им Христо Грозев не може да стане собственик на "Утро", тъй като така нарушава решение на КЗК от 2005 г. Тогава антимонополната комисия разрешава на ВАЦ да придобият "Медия холдинг" АД, но само при условие че продадат русенския вестник, тъй като в противен случай ще се стигне до концентрация на пазара. Тъй като "БГ Приватинвест" на Христо Грозев на практика е съсобственик в "Медия Холдинг", той също не би следвало да притежава други издания, тъй като така ще наруши разпореждането от 2005 г., смятат двамата бизнесмени.

Стр. 6

www.inews.bg | Ралица Стоянова | 05.07.2011 | 17:40

Това сочи проучване за медийния пазар, проведено от Института за социални изследвания и маркетинг

Все повече хора четат вестници. Това сочи проучване за ситуацията на медийния пазар, проведено от Института за социални изследвания и маркетинг сред 1462 души.
Ако през декември 2010 г. 52% от анкетираните са заявили, че изобщо не четат вестници, то през юни тази година техният процент е намален до 36 на сто. Най-голямата част от читателите – 67%, живеят в София. За 58% от тях пресата е най-добрият начин да се информират за събитията.
Фаворитите сред всекидневниците остават "Труд" (27%), "24 часа" (22%) и "Телеграф" (10%). Сред седмичниците най-четени са "Уикенд" (17%), "168 часа" (9%), следвани от "Шок", "Галерия" и "Шоу".
Въпреки големия брой читатели, жълтата преса не се ползва с доверието на аудиторията, сочи проучването.
За положителната динамика на пазара на вестници има две причини, заяви директорът на института Мирослава Радева. Първата е от сезонен характер – през лятото хората предпочитат вестника като най-удобно за транспортиране и използване на открито информационно средство. Другият фактор са наближаващите избори и желанието на гражданите да са в час със случващото се.
Положителна е тенденцията и при използването на Интернет като информационно средство. Той има потенциала да преструктурира интереса към информацията. Увеличава се делът на хората, които четат новини в информационни сайтове – от 23% през декември 2010 г. на 30% през юни тази година.
Интернет се ползва още за търсенето на информация, разговорите с близки и приятели, проверяване на електронната поща, влизането в социалните мрежи и т.н. Най-посещаваните сайтове са Facebook.com, abv.bg, google.com, dir.bg.
На въпрос на iNews дали сайтовете биха могли да изместят вестниците като предпочитано средство за информиране, Радева коментира, че за всеки влак си има пътници. За налагането на информационните сайтове голяма роля ще има и развитието на мобилния интернет, който в момента не е на необходимото ниво, смята Радева.
Телевизията запазва ролята си на информационен лидер. Предпочитаните канали остават bTV, Нова телевизия и БНТ 1. Проявява се интерес и към канали като Диема, bTV Comedy и National Geographic.
Радиото като фонова медия започва да се измества от телевизията. Основните му проблеми са наличието на твърде много радиостанции, които се дублират тематично и музикално, плюс лошият сигнал, смята Радева.

Супер 19 минути | 01.07.2011

Истината: 19′ пласира на ден само в София повече бройки, отколкото 24 часа в цяла България; на сергия преброихме 80 продадени Телеграфа срещу 4 от часовете

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш! Този лаф е на великия Хайтов и неслучайно е станал култова фраза. Същата максима важи и за зачестилите напоследък стъкмени рейтинги на вестниците. Вчера в часовите вестници излезе статистика, направена от неизвестната досега Би медиа консултант, която силно се разминава с действителността.
Проблемът не е само браншови, защото по подобен начин се пресмятат и политическите проценти преди избори. И после всички са изненадани от истинския вот на хората!!!
Първото, което прави впечатление е, че за разлика от признатите за официални статистици ТНС/ТВ план и ГАРБ, при публикацията на Би Медия липсват данни за редовна и за цялостна аудитория.
Първата бележи процента от хора, които са чели вестника поне 3 пъти за седмица, а втората – познаваемостта на марката. В тази графа важна е продължителността на живота на заглавието, което при Труд е повече от 70 години, при 24 часа -20, а при нас – няма и 3 години.
Статистиката е неточна и по друга причина. Някои от всекидневниците излизат 7 дни в седмицата и са привилигировани в сравнение с излизащите 6 дай, както и с 19′, който има само 5 броя, също като Пари и Дневник.
Също така, единственият безплатен всекидневник стига до 4 големи града и няма как да бъде познат като марка на жителите на другите населени места За да избегнат неточности, социолозите би трябвало да отчитат данни вестник по вестник и после да ги обединяват.
Преди месеци масовиците бяха много недоволни от публикувано в Стандарт изследване по поръчка на вестника на друга недотам популярна агенция, според което бие 24 и Труд, където ги хване.
Сега обаче новоизпечените издатели прибягват до същото оръжие. Странно е как при 2,3 измерена от Тв План редовна аудитория на 19 минути и познаваемост 3,0 %, при 2,2% постоянна и 3,2% обща аудитория от другите официални изследователи – ГАРБ, в категорията Месечна аудитория на националните всекидневници на Би медия – това ще да е нещо като "цялостната аудитория" от официалните изследвания, резултатът за по-високия ни процент е 0,9%…
Разликата в местата е 5-о по ТВ План и 12-о при Би Медия. Дали пък наказателната акция не е свързана с разкритията ни как едни софийски пари, минали през едни офшорки са стигнали до сделки около поръчителите на изследването?
Дори не смеем да си го помислим.
Ние пък разполагаме с поръчано от нас изследване, според ‘което нашата средноседмична аудитория е 19,3%.
Защо се получава така?
Разликата в данните зависи от начина на задаване на въпроса. Ако той е съвсем конкретен: Четете ли Труд и 24 часа, много вероятно е доста хора да отговорят утвърдително.
Ако следващият въпрос е открит – кой друг вестник четете, с един възможен отговор, човек може да впише първото, което му хрумне.
Така данните се получават доста криви, но звучат идеално за поръчителя.
Немаловажни факти са и представителността на извадката (брой анкетирани и географско съвпадение с разпределението на населението). В публикацията на 24 и Труд липсват такива съществени данни.
А всичко, даже мястото на анкетата е важно. Ако я направите примерно в софийското метро, 19* ще заема първо място със 100%, защото това е негов основен канал и всеки, пътувал с подземната железница знае какво е 19′.
Истинските данни се виждат от пласираните бройки. 19′ има практически 100% реализация и само в София пласира повече от 24 часа в цялата страна. Това е ясно за всички, които имат представа какво е безплатният вестник по света и у нас.
При платените вестници е още по-лесно. Избрахме произволна сергия в среднобедния софийски квартал Сухата река, чиято аудитория е абсолютно съпоставима по доходи и потребление както с други такива столични квартали, така и с тази в градове като Стара Загора, Плевен или Шумен. За вчерашния ден на сергията се продадоха 80 бройки Телеграф, 5 от Труд и 4 от 24 часа. Това е истинската статистика!

Стр. 2

Оригинална публикация