в. Уикенд | Мая СТЕФАНОВА | 18.03.2011

Валерия Велева, прясната водеща на предаването "Рулетка" по Нова телевизия, има кариера за завист. Тя е от щастливите българки, които нито ден не са стояли безработни у дома.
Преди да се докаже на журналистическото поприще. Валерия е била теле граф в пощенска станция. Работила е и като машинописка, секретарка, шивачка, собственичка на моден бутик. Истинската й стихия обаче е кулинарията. Особено витите баници, с които става известна из гилдията, почти колкото с рубриката си "По пантофи" във вестник ..Труд", в тях Валерия влага толкова творчест во. че професионален майстор готвач би могъл да й завиди. Между корите реди всичко – от сирене до локум, а късметлиите, имали честта да ги опитат, остават омагьосани за цял живот.
Валерия Велева е родена на 2 януари 1955 г. В София и като истински представител на зодия Козирог не крие никога годините си, макар да е суетна като всяка втора жена. Израства в патриархално семейство, където народните традиции и обичаи се спазват стриктно. Баща й е инженер. Той е един от вдъхновителите за строежа на телевизионната кула на Витоша. От малка я научава да бъде дисциплинирана и отговорна. Майка й е съдия, но в същото време и перфектната домакиня. Вероятно от нея Валерия наследява умението да прави баници и погачи.
Журналистката винаги с много любов е разказвала и за своята баба по майчина линия. От нея пък си "откраднала" любовта към българското село. Възрастната жена била изключително трудолюбива. Цял ден се потяла по нивите, а на гърба си в шарена люлка носела малката Валерия. Така хубавицата опознавала света, растенията, билките, животните, а след време започнала да тича и боса по ливадите. Изпитвала невероятно усещане, за което едва след десетилетия учените ще говорят, че е вид енергийно зареждане.
Голямата й мечта е да се занимава с български език и литература. По настояване на родителите си обаче кандидатства за лекар. Тогава щастието й се усмихва и тя се проваля на кандидатстудентските изпити. За да уплътни времето до следващата студентска кампания, започва работа в пощенска станция, където прекарва 8 месеца.
След това постъпва в Националната телевизия като литературен сътрудник благодарение на протекциите на свой близък приятел. Там Хачо Бояджиев забелязва русата фурия и я кани за своя асистентка. Същевременно Велева завършва задочно българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Годината е 1988 – корифеят е телевизионния жанр и Валерия правят заедно нощното предаване – "формула 5". Като репортерка в предаването се изявява Наталия Симеонова. Шоуто се радва на завидна популярност. Водещата е облечена по последен писък на модата. Малцина обаче знаят, че повечето дрехи тя си е ушила сама. Колкото и невероятно да звучи, блондинката редовно изкупува модните списания. Копира кройки, избира платове и шие. Майсторлъкът с шевната машина овладяла още в 7-и клас и от тогава до ден днешен не пропускала да експериментира. Рекорд поставя, когато за два дни ушива балната си рокля.
"По време на криза зная как да оцелея. С тези ръце никога няма да остана гладна. Освен това си почивам, докато кроя плат за дрехи. Мога да правя не само рокли, но и ризи", споделяла пред приятели Валерия.
Участието й във "формула 5" е белязано с два основни скандала. Първото счепкване е с Наталия Симеонова, която по това време е брюнетка, ненавлязла още в телевизионния бранш. Двете се "захапват" една друга на база професионализъм. Враждата им не остава незабелязана и скоро из коридорите на "Сан Стефано" 29 тръгва мълвата, че някоя трябва да си тръгне. Следва втори скандал – този път с Асен Агов – тогава програмен директор в БНТ. Той посочва вратата на Велева и казва, че не е желана там. Предаването е спряно, Валерия натирена, а на Наталия е предложено ново музикално предаване "Рококо".
В яда си Валерия Велева пише открито писмо, озаглавено "В телевизията се извършва геноцид на професионалисти", което е публикувано във вестник "Труд" с благословията на Тошо Тошев. Той остава очарован от стила на писане на дамата и я кани на работа. В началото тя е на пробен срок, без заплата. Бързо обаче я назначават.
Първото интервю "По пантофи" взима от певицата Лиана Антонова. Следват изповеди на водещи политици като Ахмед Доган, доктор Константин Тренчев, Желю Желев, Тодор Живков, Бойко Борисов, Петър Стоянов, че дори й майката на синия лидер Иван Костов… Години по-късно Валерия се скарва с почти всички от събеседниците си. Иван Костов спира да я поздравява след неин критичен коментар, докато той е премиер. Най-големият скандал обаче е с Ахмед Доган. Миналото лято той я уличи индиректно в корупция и й лепна прякор, който най-вероятно ще върви с нея до края на професионалната й кариера -Мадам В.
Днес най-интересната клюка около Валерия Велева е колко апартамента в столицата има и как се е сдобила с тях. Според злостните клюкарите те са около 5-6, като почти всички са подарък от влиятелни приятели. Два от тях били на апетитни места в кварталите "Лозенец" и "Стрелбище". Близки на Валерия смятат, че броят на имотите й е силно преувеличен. Знае се, че Валерия обитава уютен апартамент на улица "Нишава", който успява да купи след 20 години журналистическа кариера в най-влиятелния вестник, факт е, че заплатата и е от най-високите в ежедневника и според нейни колеги заедно с хонорарите надхвърля 10 000 лева.
Освен многото жилища новата водеща на "Рулетка" има и малък семеен бизнес, който върти в съдружие с 30-годишния си син. Двамата притежават пиар агенция, както и издателство. Любопитен факт е, че преди години Валерия Велева за малко не стана свекърва на тв журналистката Гена Трайкова. Синът й се залюби с водещата на новините по Би Ти Ви, но скоро след това двамата се разделиха. В момента той има нова връзка с красиво момиче, а Валерия с нетърпение очаква мига, в който ще стане баба.
Личният живот на Валерия също от години е тема за всевъзможни спекулации. Журналистката се развежда малко след като се ражда синът й. Години наред пикантната мълва я спряга за любовница на композитора Найден Андреев. Двамата изживяват истинска любов и са заедно около 10 години, въпреки че никога не официализират връзката си. Преди 2 години Валерия и Найден се разделят и от тогава новоизлюпената тв звезда е сама. Клюката й приписва връзка с политици от всякакъв ранг, но каква е истината, само тя знае…

Стр. 20

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 15.03.2011

Иван Искров, шефът на централната банка, запуши устата на професионалния фантазьор Юрген Рот, който иначе се представя за “разследващ журналист" – и то без много приказки и екзалтации. Постави му срок – 8 март, и онзи дори два дни по-рано разкара от блога си измишльотините си за БНБ. В началото се направи на храбрец и се заинати -“до момента не виждал повод да се съмнява в достоверността на информацията". Но понеже знае, че германският съд не си поплюва с клеветниците, накрая послушно сви опашка. Сега е ред на лековерните български телевизии да реанимират Фантазьора, да му направят изкуствено дишане, уста в уста. Отдавна не са го питали нищо за Румен Петков, Филчев, Цветанов и останалите, време е пак набързо да му издадат някоя книжка и пр. Най-малкото тукашните му ортаци могат да го потърсят и да поискат някакво обяснение от него. Няма да го направят. Те не искат да пострада репутацията му, такива типове са им нужни, за да оправдават собствените си екзалтации. Такива от породата на Рот правят истината да изглежда като неоправено легло…
…
Доста се изненадах от репортажа на Венелин Петков в “Би Ти Ви Репортерите" (13 март). Венелин е талантлив журналист, той не е от агресивните герои на екрана, но качествата му са вън от съмнение. В новинарските емисии винаги е овладян, камерата очевидно го обича заради мекото му излъчване, автор е и на няколко впечатляващи документални филма. Последният – “Поражения" – обаче неприятно ме озадачи. Това е историята на сержант Александров от българската база в Кандахар, Афганистан, който през януари миналата година е тежко ранен при ракетна атака. Проследяваме историята на неговото мъчително възстановяване. След афганистанското си приключение Александров получава протеза за 30 000 лева, каквато все още много рядко се среща в Европа. Всички разходи са за сметка на Министерството на отбраната. Това е внушението на филма. Александров не казва нищо съществено. Говорят всички други – от майка му до лекарите – но той мълчи. И филмът свършва тъкмо когато трябва да започне. Един мъж е осакатен завинаги, независимо че е получил най-съвременната протеза. Но той упорито мълчи за най-важното. Понеже всички разходи са за сметка на Министерството на отбраната. Липсва онова, което би подсказало, макар и ненатрапчиво, безсмислието на подобни авантюри. Един живот е прекършен в афганистанската пустош, в която никой никога досега не е успявал да се добере до победата. Само някои наши дребни политически спекуланти се надяват да извлекат някаква аванта от това. Един дори беше изрекъл, всъщност припомнил, лъжливата фраза: “Ако ние не отидем в Афганистан, Афганистан ще дойде тук." Е, добре, Александров е живото доказателство, че Афганистан е дошъл тук, обаче едва след като той доброволно си е купил своя билет за шоуто. Какво става сега в съзнанието/душата му, какво крие мълчанието му – филмът не дава отговор на тези въпроси. Протезата, платена от министерството, се оказва по-важна от това. Ако Александров бе отказал да говори пред камерата, това щеше да е един добър отговор. Но и това липсва във филма. Филмът се нарича “Поражения", но всъщност не е изследвано основното поражение и затова той остава на нивото на една рекламна брошура за грижовното Министерство на отбраната. Венелин може да направи втори филм – как, с какви думи и истории подготвят кандидатите за мисията в Афганистан, с какви дози оптимизъм ги примамват. Сега дори кроткият въпрос към Александров “Струваше ли си?" би свършил добра работа. Но той остана незададен. Това всъщност си е филм за една протеза, от министерството вероятно са били много доволни. Ако Александров попадне в ръцете на Карбовски и той не е екзалтиран повече от нужното, ще видим нещо съвсем различно. Ще видим човека, Карбовски ще успее да се добере до скритото му сърце. Александров всъщност има нужда от телевизионно рециклиране.
…
Телевизионното рециклиране е новият жанр, който все повече се налага. Едни и същи хора гостуват в различни предавания, водещите не се стесняват да ги канят, все едно че имат шанса да разговарят с Далай Лама. Някаква ливанка, която отнема излишните килограми по магически начин – кой ги връща обратно веднага след това, засега не е ясно – гостува при Росен. Сетне цъфва при Иван и Андрей. Владо Береяну пък, който вероятно иска да отнеме от любовните си мъки,също е при тях, за да повтори онова, което е казал няколко дни по-рано при Гала. Самата Гала гостува на същите водещи, явно за да повтори онова, което ни е казала няколко дни по-рано при Цв. Р. по същата телевизия. Едни и същи хора се изреждат при едни и същи водещи. Разказват едни и същи истории. На водещите това не им прави впечатление, защото отдавна вече никой не си задава важния въпрос: “Какво ново постигнах с това интервю?" И това е обяснимо, след катоте нямат високи цели – освен да извадят някому окото. Най-жално ми става, когато големи имена от миналото попадат в ръцете на неподготвени водещи. Разговарят с тях, все едно че за първи път ги виждат. Тези примитивни интервюта са боклукът, който покрива думите, изречени от забележителни личности през годините. Вече нямат търпението да проникнат в един характер, в един човешки свят, да го изследват бавно и внимателно, с уважение. С една Стоянка Мутафова например е напълно безсмислено да се разговаря, ако не знаеш какво е споделяла тя през годините, ако не познаваш ранните й интервюта. Задоволяват се с някакво лигавене и тогава дори великата Мутафова, която е изключителна в своята проникновеност, се принуждава да им приглася – за да не ги обиди. Тези хора не правят интервюта със съзнанието, че ги оставят за времето, те просто изпълняват набързо поредния си ангажимент – да не остане чинията им празна, нещо такова. Дори водещи, които вече от дълги години са на екрана, не се сещатили не желаят да се върнат отново към предишните си герои. Година по-късно сержант Александров ще бъде още по-интересен, особено ако си позволи да говори. Най-потърпевш би трябвало да е Бойко, след като е колонизирал всички телевизии. Обаче не е, поне засега, и това може да бъде обяснено. Той е най-доброто доказателство за фиаското на водещите – всеки от тях примира Бойко да му гостува в студиото, защо обаче – този отговор изобщо не го занимава. Достатъчно е да се усуче някак около хероя, да се опита да му зададе поредните инфантилни въпроси и сетне да наблюдава отстрани собственото си предаване, обсебено от Б. Б. Почти след всеки по-обширен разговор Бойко спокойно може да каже: “Мерси, откраднах ти шоуто." Повечето водещи изглеждат жалки в негово присъствие, но това сякаш ги прави щастливи. Колкото по-банално е едно интервю, толкова по-доволни са те. Разходки по повърхността на монумента, нищо повече. През 2002 г. беше възможно да се направи един по-общ разговор с Бойко, той беше сравнително все още неизвестен. Днес, след като е дал стотици интервюта, той обаче остава все още същата енигма. Много забавен навремето бе отговорът му, когато го попитах какво представлява според него адът. Сега със сигурност отговорът му ще бъде доста по-различен. Отделям внимание на Монумента/Бойко, понеже той е под ръка на всички. И въпреки това си е все още толкова непознат. С шеги и натиск той успява да баламоса репортерите, сам мистифицира образа си. В този смисъл шансът да бъдатопознати важните фигури на времето става все по-нищожен. След поредните банални въпроси те се отръскват и всичко изпада от тях. Като кучето на бай Киров.
Само в една емисия Новини на Би Ти Ви (7 март) видяхме поразителни примери за българското безвремие: езическият ритуал “Тричане" на куче в странджанското село Бродилово и свада, при която англичанинът Роджър, заселник в поповското село Тръстика, наръгал с нож съселянина си Стефан. Имате много поздрави от Бродилово със следващите две реплики.
Денка Димитрова: “Аз си го храня кучето, аз ще си го правя каквото искам."
Димитър Киров: “Обичаят е – завързва се кучето, завърта се два-три пъти и се пуска вътре във водата, измива се, окъпва се и като излезе и се изтръска, ако има нещо, то всичко пада." А ето как общува с Роджър селянин от Тръстика: “Нали не му разбирам на езика, нещо вика, аз му викам – Ко? Ко?, той – Ок, Ок, и туй то. Три кучета има, всяка сутрин ги бий. Що ги бий, маниак ли е, какъв е тоз човек."
В Тръстика смятат хората, които малтретират кучета, за маниаци. В Бродилово пък разчитат на кучетата повече, отколкото на здравната каса. А на бул. “Витоша" (софийската “Шан-з-Елизе" – бре, бре) се проведе първото общонационално гонене на зли духове (пак репортаж от същата емисия).
И това е днешна България.
В “Малък коментар" в същия този ден децата отговаряха на въпроса: “Кои са хулиганите?" Невероятно красиви и одухотворени лица – и на човек чак му става страшно. Каква е гаранцията, че те няма да попаднат на обратния път, който отвежда към въртопите на Тръстика и Бродилово?
…
И на този фон българските екзалтации са още по-смущаващи. Медицинските сестри от либийската афера все още са със смъртни присъди, те не са отменени. Навремето, в общото въодушевление, президентът ги помилва. Без да има това право.
От една страна, нашето време тече тягостно бавно, като в езически ритуал, изрисуван на някаква скала. От друга – склонни сме да се екзалтираме по нищожен повод – дори той да има стойността на подхвърлено петаче. Бившият либийски министър на правосъдието изрече една необичайно мръсна глупост – че онези клети деца са заразени по заповед на Кадафи. Някои тукашни ентусиасти подхванаха интригата. Единствено адвокатът Хари Харалампиев намери кураж в “Денят започва" (БНТ) да отръска от либийската драма тази измишльотина. Дежурните нашенски юргенротовци не успяха навреме да се вкопчат в нея и да пренапишат наново всичко. Много често нашата история се шаржира от подобни хора. Обаче нобелистът Монтание и проф. Колици доставиха истината по време на онзи чудовищен процес.
…
Информация за читателите ми от сайта на вестника, но тя вероятно ще бъде любопитна и за всички останали.
Федър се подвизава в сайта на в. “ Труд" от края на 2009 г. Интересът му към рубриката на К. К. датира от 26 юни 2010 г. Първоначално е държал да бъде разпознаван като “читател" и “българин". Впоследствие преображенията му еволюират от “любопитен", “отегчен", и “развеселен", до “РоршаРх", RFC и “Потайно Опасен Анонимник". Често пише под чужди псевдоними, и то на някои от постоянните коментатори на рубриката – Джордж, Румен Митов, Боян, Стратий и други. Най-накрая се установява на името Федър.
Изключително продуктивен – с повече от 300 коментара (по-точно 337).
Своеобразен пик в активността на Федър е имало след излизането на дописката “SMS от Янето. Парафин и портокали". Там той е взел участие в дискусията цели 42 пъти. В последно време агресията го е обсебила окончателно, той ругае всеки, дръзнал да му противоречи. Ако някой притежава айпи адреса му, може да посети сайта http://en.utrace. de в любимия на всички Uncle Google. И ще научи доста забавни неща. Един читател ми изпрати една интересна мисъл, която блуждаела в мрежата неподписана: “Да изтипосаш своя творба в интернет и да я оставиш свободна за коментари е като да отвориш широко вратите на бутиков хотел, в който и последният дрипльо ще може да се отърка чисто гол в дивана “Честърфийлд". Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 30 689 души и коментирана 66 пъти.

Стр. 16

в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 09.03.2011

Соня Колтуклиева е била продуцента на култовото предаване "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, финансовия план "Реал" в Бразилия, империята "Газпром", компютърния гигант "Майкрософт", азиатските тигри Сингапур и Южна Корея, за бизнеса в Хонконг, Шанхай и Пекин, за българските общности във Ванкувър, Торонто, Буенос Айрес, Ню Йорк, Лас Вегас, Лос Анджелис, Франкфурт…
Изпълнителен директор на сайта Bulgaria-news.
Известната журналистка специално за "ШОУ" открехва задкулисието на изминалата политическа седмица.

- Соня, като че ли партийните централи още изчакват с обявяването на кандидатпрезидентските двойки. Ти разбра ли нещо от кухнята, какво се случва?

- Тази седмица ще бъде доста трескава за БСП. На "Позитано"20 трябва да си харесат кандидатпрезидентска двойка. Задачата е много усложнена, заради невротичните прибежки на знакови имена от "Позитано" 20 към "Дондуков"2 и обратно. Червените шамани посочили като потенциално най-успешен тандем Корнелия Нинова-Стефан Данаилов. Червенокосата фурия олицетворявала, според тях, експертното начало, икономическата експертиза и липсата на тежки негативи от миналото, свързани с отявлена корупция. Стефан Данаилов бил в състояние да спечели гласовете не само на левите избиратели, но да привлече вота на младите и необвързаните, дори да се стори приемлив на част от електората вдясно и център-вдясно. Реанимирането на култовия Майор Деянов чрез ролята на Димитър Касабов от популярния сериал "Стъклен дом" прибавя червени точки към идеята името му да се появи в изборните бюлетини. Освен това БСП сега напълно справедливо и резонно поставят въпроса за убогото съществуване на културата и неглижирането на образованието, така че Стефан Данаилов би могъл да олицетворява стремежа към повече духовност. Бившият министър на културата обаче не бил дал още ясен знак дали би се съгласил да. участва в президентската надпревара, защото се чувствал уморен от политиката. Корнелия Нинова, според мен, едва ли би могла да заблести "цялата в бяло с клонка от маслини" в предизборната кампания, защото останаха много въпросителни покрай отстраняването й като заместник-министър на икономиката по времето на нейния покровител Румен Овчаров. Твърде негативна е нейната роля в заграбването на Международен панаир – Пловдив от члена на Националния съвет на БСП Георги Гергов. Корнелия Нинова може и да иска да забрави, че е била председател на Борда на директорите по времето, когато червеният олигарх започна да коли и беси в най-проспериращото държавно дружество, но пловдивчани добре си го спомнят. Само да припомня, че Пловдивският окръжен съд неотдавна обяви сделката по увеличение на дела на "Пълдин туринвест" в активите на изложението за нищожна, а пък министър Трайчо Трайков даде замесените длъжностни лица на прокурор.
Червените активисти мърморят още, че Корнелия Нинова е била заведена от Кирил Добрев при Георги Първанов, както се казва: да целува ръка и да бъде "миропомазана" за кандидат-лидер на БСП, но поддръжниците на Сергей Станишев не позволиха президентският заговор да успее.

- Ти каза в предния брой, че Корнелия Нинова е участвала в тайна сбирка на президентската формация ..АБВ"?!

- Да, на 19 февруари в Правец говорителката на БСП е била между елита на тайната среща, което е довело до сътресения на "Позитано"20 и множество въпроси към нея – на кой стан тъче, всъщност. Корнелия Нинова може да пропилее шансовете си да бъде номинирана от БСП за кандидат-президент, ако продължава да се заиграва с Георги Първанов и неговото "момче за всичко" Кирил Добрев, защото в червените партийни редици има големи брожения срещу държавния глава, който е обвиняван, че разцепва столетницата в много важната година на президентски и местни избори, а кой знае дали не и парламентарни…

- Тогава защо на ..Позитано" 20 просто не се откажат от Корнелия Д Арк. както ти я нарече, заради пламенните й речи срещу корупцията от парламентарната трибуна?

- Защото е на път да се сбъдне нещо, което казах за първи път пред вашия вестник, когато още всички смятаха, че вицепремиерът Цветан Цветанов ще бъде сигурният кандидат-президент на ГЕРБ. Моята информация тогава беше, че симпатиите на_ Генерала клонят към Йорданка Фандъкова, която единствена, не го изложи публично, нито го предаде. Софийската кметица притежава имиджа на възпитан, фин, внимателен, балансиран и дипломатичен човек, който бързо навлиза в проблемите на милионната столица и се справя с тях сравнително добре. Така че на нея, преценили социолозите на БСП, трябва да бъде противопоставена също така сериозна и печелеща симпатии жена, която говори спокойно и убедително, а не грачи зловещо като някои червени грандеси, които потърсиха свой самостоятелен път за изява и забиха в кьорсокака на политиката.

- Ти твърдиш, че от дясното ще бъде издигната кандидатурата на Метена Кунева. ще бъде подкрепена от президента и ще се очаква на втория тур да й се прелеят леви гласове».

- Да, по пистата към "Дондуков" 2 вече се очертават три амбициозни кандидатки. На "Позитано" обмисляли вариант, в който присъства и бившата еврокомисарка, която е снаха на комунистическия функционер Иван Пръмов и е била за известно време част от администрацията на провалилия се премиер Жан Виденов. Виденията на червените шамани са, че Кунева може да бъде кандидат-вицепрезидент на президент от БСП: например на бившия министър на финансите Пламен Орешарски или на бившия министър на външните работи Ивайло Калфин. Тази конструкция можем условно да наречем "ъпгрейдвана Тройна коалиция". Идеята била да се оберат потенциалните гласове на БСП, ДПС и НДСВ.

- Но Ахмед Доган май много не я харесваше обаче?

- Да. Ахмед Доган не прикривате антипатиите си към първата българска еврокомисарка; тя доста остро е критикувала министрите на Сокола пред европейските институции, посочвайки ги като основни носители на корупционните практики в България, твърдят запознати със задкулисните сплетни на Кунева. С това е допринесла значително за негативния образ на ДПС в Брюксел. Заслужен, впрочем, като съдим по разкритията за зулумите на депесарските първенци по времето, когато Ахмед Доган "управляваше управляващите" в многострадалната ни родина.
В боянските сараи никак не се харесвала и информацията, че Кунева е прононсирана от хората на Трактора. Попитах Явор Дачков, заместник-главния редактор на "Галерия", наистина ли се среща често с Кунева и какво вярно има в твърденията за кандидатирането й за президент, той ми отговори: "Е, трябва да има една нормална фигура срещу Бойко, ако той се кандидатира за президент, нали? Представяш ли си Борисов да олицетворява България пред света?!"
Моето лично усещане е, че лидерът на ДПС, чийто авторитет и позиции силно бяха разклатени от бунтовника Касим Дал, ще подкрепи човека, посочен от Бойко Борисов за кандидат на ГЕРБ. От няколко източника вече получавам потвърждение на информацията, че Ахмед Доган е заплашен от искане за сваляне на депутатския му имунитет, след щателни ревизии на неговия "обръч от фирми"… Апропо, скоро в сараите се очаква голямо черпене: сподвижникът на Ахмед Доган депутатът Гюнай Сефер ще се сдобие, живот и здраве, на 1 март с дъщеричка
от атрактивната си дългогодишна приятелка.

- Май се очертава много женска 2011 година: раждат се момичета на елита, жени се надпреварват за президентския лост.

- Бях в родния си град Петрич тези дни и се размислих за пророчеството на леля Ванга, че руса жена ще оправи България. Май няма да е този път.
Ще почакаме още, докато естествена блондинка хване кормилото на "Дондуков" 1 или "Дондуков" 2. Сещам се за Мария Капон, например…
Впрочем елитът на червените спрягал и още едно име за президентските избори – на сегашния кмет на Благоевград Костадин Паскалев, бивш краткосрочен министър в правителството на НДСВ. Но той имал малки шансове да стане официален избор на партийната централа, заради обвързаността си с Кирил Добрев, за когото се носят какви ли не легенди за съмнителни сделки. Последно синът на покойния кандидат-премиер Николай Добрев бил обвинен от своите, че използва за лично облагодетелствуване формацията "РЕД", която трябваше да привлече младите с по-симпатичен и даже секси образ на Столетницата. Той е от активистите-консуматори, които приемат партията като трамплин за лично облагодетелствуване", гневят се стари партийни функционери.

- Възможно ли е самият Сергей Станишев да се кандидатира за президент?

- Не ми се вярва. Той сега е понесен на крилете на любовта и мечтаното бащинство, така че едва ли ще рискува да се впусне в мръсните схватки на кандидат-президентската кампания. Май ще трябва да се пита и Конституционния съд за гражданството му, както се случи с Царя. Навярно като пристрастен към историята човек, Станишев си дава сметка, че е невъзможно да се повтори неочакваната победа на Георги Първанов, който победи Петър Стоянов от позицията на лидер на БСП. Знаеш ли, интуитивно усещам, че бившият син президент ще излезе отново под светлините на прожекторите. Дали пък няма да бъде преценен като приемлива кандидатура на едно ново дясно обединение?! Все пак Петър Стоянов си тръгна от президентството като успешен държавен глава. Видях го на 1 март на тържеството за 75-годишнината на "Труд": изглеждаше доста енергичен, около него имаше тълпа от фенове…

- Имаше ли интрига на купона на в. "Труд"?

- За първи път, Откакто се правят прословутите купони на в."Труд" на 1 март не дойдоха нито президентът, нито премиерът, нито председатепят на парламента, нито главният прокурор. Така се случи, че когато пътувахме за "Бояна", към 20,00 часа покрай нашата кола избръмча кортежът на Бойко Борисов, който се прибра в резиденцията, но не си направи труда да отскочи до съседния Дом номер две, където се честваше 75-годишнината на най-стария български вестник. От управляващите бяха дошли само министрите Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков. Главна прокуратура се представляваше от съветника Росен Димов, многобройната иначе група на бизнеса този път беше сведена само до двамина: Борислав Дионисиев, бивш съдружник на сегашния съсобственик на вестника Огнян Донев и на банкерката Петя Славова. Кристина Патрашкова и Явор Дачков много се ядосаха, че са изпуснали вътрешния министър, към когото имали много интересни въпроси.

- Какво мислиш за слуховете, че бившият главен редактор на "Труд" Тошо Тошев ще прави пропрезидентски вестник?

- О, не, не мога да го повярвам. Познавам Тошо Тошев от 25 години. Той никога не е правил партийно зависим вестник, успя да устои на напъните дори на Командира, когато той като премиер беше превзел всички основни медии с внедряването на свой личен медиен слугинаж. Не мисля, че би правил вестник на Първанов, на Обама, на Саркози или на който и да било президент. Говорили сме си с него за вестници и Интернет, за опростачването на форумите, за отлива от сериозната журналистика, за безпаричието на хората, които се замислят пред дилемата: хляб или вестник … Да се създаде от нулата нов вестник не е нещо, което може да се измисли "ей така между две дръпвания от пурата", както обича да казва Тошо. Според него, падат тиражите на т. нар. сериозни вестници, запазват се високи тиражите само на т. нар. жълти вестници.

- Как ще участва Четвъртата власт в предстоящите избори. Раздадоха ли се вече фланелките?

- Принципно, Четвъртата власт ще бъде силен коз в раздаването на картите на предстоящите избори. Струва ми се, че "Труд" твърде агресивно налага бизнесмена Огнян Донев, един от новите собственици на т. Нар. ВАЦ-ови вестници – боя се, че този всекидневник се превръща във ведомствен вестник на "Софарма", дано това не продължава така занапред, прозрачни са и амбициите на Христо Грозев, другият съсобственик, да се ревизира сделката за мултиплексите, която той загуби. Нищо чудно милионерът Донев да бъде номиниран за кандидат-президент от бизнес-общността, сред която се ползва с доверие и подчертано влияние.
Ако участва успешно в покупката на мажоритарния дял на "Булгартабак холдинг" добрите му позиции в деловите среди ще се затвърдят.

- Мнозина се питат откъде са парите за покупката на ВАЦ-овите издания?

- Да, наистина, това е най-често обсъжданият въпрос в журналистическите среди от 15 декември миналата година насам. Официалната версия е, че парите за сделката / поне 40 милиона евро/ са дошли от Огнян Донев и Любомир Павлов, който продаде преди няколко години "ТВ7" /една доста приятна и професионална телевизия, която създадоха със съпругата си Диляна Грозданова и нейния екип от БНТ/ и вестник "Експрес"… Последната екзотична версия, която чух, е, че зад сделката стоят парите на турския мултимилионер от български произход Фуат Гювен, който има доста бизнес-активности у нас, включително и банка.

- Забелязва се раздвижване и на телевизионния пазар?

- Радва ме завръщането на Милен Цветков в Нова телевизия, за което първи съобщи Bulgaria News. Дано шамарите, които понесе от живота през последната година не са притъпили остро критичното му и непримиримо отношение към всички властимащи.
В неделя леко се втресох, като видях в публицистичното предаване "На четири очи" фолк-певицата Анелия. Бре, рекох си, чалгата вече залива като мътен порой всички медии ли, що ли?! Доколкото разбрах, Анелия е заменила Алексей. Цветанка Ризова имала уговорка с ВИП арестанта Петров да направят прочувствено разобличителен разговор "на живо" пред аудиторията на втората по гледаемост телевизия в страната, но нещо се е объркало. Или по-скоро между Трактора и Генерала има сделка, както ти казах преди няколко седмици – да се укроти топката преди изборите, за да може ГЕРБ да води активна и ефективна кампания – която, впрочем, ще бъде доста трудна на фона на спадащото доверие към управляващите, на нарастващите цени и задълбочаващия се недоимък на хората.

- А "Шоуто на Иван и Андрей" се е сринало до 58-мо място…

- Познавам Иван и Андрей от началните им стъпки като телевизионери, участвала съм в първите издания на "Сблъсък", имам слабост към двете момчета и затова ми е мъчно да чета за спадащия им рейтинг. В Нова щели да преразглеждат договора си с тях през май. Дано Иван и Андрей си върнат интереса на зрителите от летящия старт на своето появяване в късното вечерно шоу. От източници в Нова научих, че Марк 0′Селски ще дефилира на екран всяка делнична вечер от 23,00 часа – така че, къде отива "Шоуто на Иван и Андрей"?! Участвала съм в "На инат", докато беше в ТВ7 и много се забавлявах, намирам това предаване за страхотно! Вече в сутрешния блок на мястото на речовития Вито Саръиванов и невнятната Ели Гигова се появиха нови водещи, но стари познайници от екипа на Нова: Евгени, международен редактор от нюзрума и говорителката Цвета Кирилова. От септември големи промени ще ни предложи и ТВ7. С най-голям интерес очаквам неделното сутрешно шоу на Люба Кулезич. Медиите се стягат за избори!

- На фона на тази суетня какво прави отиващият си президент след правешката среща на "АББ"?

- Най-честите му събеседници били брат и сестра Добреви: Кирил и Мариана, която отговаря за ежедневната му програма и представлява "цедка" за кандидатите да си беседват с държавния глава. Според източници от президентството изключително много се е активизирала Зорка Първанова, която доскоро се държеше дистанцирано от държавните дела и публичните ангажименти на съпруга си. Тя е седяла от първия до последния момент на сбирката в Правец на президентската формация "АБВ", присъствала вече на срещи на президента с хората от личния му кръжец, правела анализи, изказвала мнения… Сред редовните участници в беседите на "АБВ" бил Ивайло Калфин, когото Сергей Станишев през пролетта на 2009 година лично предложи и даже заложи авторитета си, за да го наложи като водач на листата на БСП за евроизборите. Принадлежността му към най-близкото обкръжение на Първанови поражда обвинения за предателство и стопява шансовете му да бъде червен кандидат-президент.

Стр. 22-23

в. Торнадо | 12.03.2011

Бившите заместник главни редактори на Тошо Тошев във вестник "Труд" са му отказали да го подкрепят кадрово в новия вестник на президентската формация, който ще се финансира от олигарсите Георги Гергов и Николай Гигов. Според източници на "Торнадо" друг финансов донор на медията ще бъде скандалният бос Мишо Бирата, за когото Първанов се застъпи пред премиера Борисов и НАП. С най-категорична позиция била Светлана Джамджиева, като с нея се солидаризирали и други подчинени на Тошев. Никола Кицевски, който сега е в отпуска, също бил дистанциран от медийния проект на президента. По етажите на бившата ВАЦ-ова империя упорито се носят и други пикантни клюки. Фаворитката на Тошев Валерия Велева, станала известна като Мадам В., е получавала доскоро до 15 бона месечно. Шеметната цифра била орязана от новите собственици, което принудило Мадам В. да търси подслон в Нова Телевизия. Пръвоначално за главен редактор на "24 часа" била гласена Димитрана Александрова, но Венелина Гочева катогерично се противопоставила на предложението. Тя заплашила, че ще напусне новите собственици, ако Александрова седне на стола й. Така била направена рокадата – Данка Василева в часовия вестник, а Александрова при трудоваците.

Стр. 59

в. Дума | 07.03.2011

Оставки, продължителни отпуски и размяна на остри реплики разтресоха през изминалата седмица в. "Труд". Запознати с вътрешните напрежения във вестника твърдят, че се забелязва пълно неразбирателство между новата главна редакторка Димитрана Александрова и "старите кучета" Никола Кицевски, Валерия Велева и Светлана Джамджиева.
Валерия Велева, една от легендите на "Труд", си пусна дълга творческа отпуска преди няколко дни. Според вътрешна информация сътресението е дошло заради понижаването й в длъжност. Александрова поканила за шеф на отдел "Общество" бившия си подчинен от в. "Сега" Веселин Стойнов, а на Велева било предложено да стане политически наблюдател в "Труд". Имало вероятност Велева да реши да си тръгне официално от изданието.
Пръв с "Труд" реши да се раздели досегашният първи зам.главен редактор Никола Кицевски. Той е излязъл в двумесечен отпуск, но си е пуснал и предизвестие за напускане.
Според разкази на колеги Кицевски и Димитрана Александрова стигнали почти до бой на редакционна планьорка миналата седмица. Тогава новата главна редакторка поръчала на Кицевски да напише празнично коментарно обръщение към читателите на първа страница. Той обаче категорично отказал и заявил, че не е съгласен с политиката на новите собственици. Със същия аргумент отказала и другата зам.главна редакторка Светлана Джамджиева.
Димитрана Александрова усетила, че срещу нея се надига организирана съпротива, и отсякла: "Тогава позиция няма да има!" Валерия Велева реагирала с аргумента: "В този вестник от 20 години позиция има, ще има и сега!" В крайна сметка с конфликтната "позиция" бил натоварен ветеранът на вестника Людмил Павлов, който работи в него вече 59 години. Ядосана, главната редакторка светкавично понижила Валерия Велева в длъжност, а Кицевски излязъл в отпуска.

Стр. 5

в. Труд | 23.02.2011

На 1 март "Труд" празнува достоен юбилей. Най-старият действащ всекидневник у нас ще навърши 75 години. И разбира се, ще почерпи, както си му е ред. Тази пролет най-авторитетният вестник в България посреща своя празник с нови собственици и главен редактор. По традиция на рождения ден са поканени героите на нашите материали – президентът Георги Първанов, председателката на парламента Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, депутати, министри, бизнесмени, спортисти, интелектуалци, хора на изкуството, светила от науката и медицината, лица от шоубизнеса и др.
Приемът на "Труд" също си има запазена територия – това е дом № 2 на резиденция "Бояна". Тържеството се организира със съдействието на "М-Тел", OMV, ЦКС, ТЕЦ "Марица изток 2", "Сименс", "Армеец", "Инсаойл", "Водка Финландия", "Джим Бийм", "Братя Минкови", "Едоардо Миролио" и "Каменица".
И въпреки че рожденикът е "Труд", подаръците ден преди празника ще раздадем ние.
Към изданието, което верните ни читатели си купуват всеки ден, ще прибавим и книжка, в която ще разкажем какво представлява вестникът и каква е историята му през годините. Ще я получите на 28 февруари, понеделник. Тя е богато илюстрирана с уникални снимки от архива ни.

Стр. 8

Оригинална публикация

в. Пари | 21.02.2011 | 00:01 | Стр. 3

Димитрана Александрова и Данка Василева ще определят редакционната политика на двете най-тиражирани издания

Жени оглавиха вестниците "Труд" и "24 часа". Димитрана Александрова е новият главен редактор на "Труд", а Данка Василева пое управлението на "24 часа". Новината за избора на новите шефове дойде по-рано от очакваното. В началото на годината беше обявен конкурс за нови главни редактори, който трябваше да продължи до края на февруари. Всеки от кандидатите трябваше да изпрати концепция за развитието на вестника, за който кандидатства.

Нови-стари зам. главни
Първите заместник главни редактори на двата вестника няма да се променят. Втората по важност фигура в "Труд" ще продължи да бъде Никола Кицевски, който години наред определяше редакционната политика почти наравно с Тошо Тошев. Кицевски беше избран от новите собственици да ръководи временно изданието след отстраняването на Тошев. Зам. главен редактор на "24 часа" ще остане Борислав Зюмбюлев. Той беше човекът, който също управляваше вестника, докато траеше конкурсът от януари досега.

Кой кой е
Димитрана Александрова е била главен редактор на в. "Сега", отговорен редактор в "Капитал", а за последно е работила в списание "Мениджър". Данка Василева е била зам. главен редактор на в. "Сега", първи зам. главен редактор на в. "Монитор" и главен редактор на в. "Експрес", чийто собственик беше Любомир Павлов. В момента Павлов е един от собствениците на изданията във "Вестникарска група България" и председател на издателския борд на групата.

Посока
Преди време пред в. "Пари" единият от членовете на издателския борд на "Вестникарска група България" и управител на фирмата собственик "БГ Принтмедия" Христо Грозев сподели, че новите главни редактори ще имат задачата да върнат двете издания към първоначалния замисъл – "24 часа" да бъде градски ежедневник, преследващ по-млада аудитория, а "Труд" да бъде по-социален, с по-зряла читателска таргет група. Първоначалните стратегии, определени след купуването на двата вестника от бившите собственици – германската група WAZ, не са били следвани докрай. През годините ежедневниците бяха поставени в конкурентна среда един спрямо друг.

Стр. 3

www.dnevnik.bg I 18.02.2011

Димитрана Александрова ще оглави вестник "Труд", съобщава изданието в електронния си сайт. Неин заместник ще е досегашният изпълняващ същата длъжност Никола Кицевски.

Данка Василева е новият главен редактор на вестник "24 часа", а неин заместник ще бъде Борислав Зюмбюлев, който досега беше изпълняващ длъжността. 

Димитрана Александрова е била репортер в "24 часа". След това е била последователно главен редактор на в. "Сега", отговорен редактор в "Капитал" и главен редактор на излизалия няколко месеца "Градски вестник". Последното й работно място беше сп. "Мениджър", където главен редактор е нейният съпруг Максим Майер.

Данка Василева е бивш главен редактор на "Експрес", чиито собственик беше Любомир Павлов. Преди това тя е била първи зам.-главен редактор на "Сега".

Новите главни редактори на двата всекидневника бяха избрани с конкурс, обявен след смяната на собствеността  през декември 2010 г.. Едно от изискванията беше кандидатите да декларират, че не са били сътрудници на Държавна сигурност.

Все още не е обявено кой ще оглави седмичниците  "Седмичен Труд" и "168 часа". 

Немската медийна компания ВАЦ напуска българския пазар 13 години след като влезе на него с покупката последователно на вестниците "24 часа" и "Труд" и други издания. В средата на декември германската компания ВАЦ прехвърли собствеността си във "Вестникарска група България" – издателя на двата всекидневника, на австрийската компания "БГ приватинвест"  и  българските й партньори – мажоритарния собственик на "Софарма" Огнян Донев и бизнесмена и бивш банкер Любомир Павлов.  Собственици на "БГ приватинвест" са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Оригинална публикация 

в. Република | Георги ДАСКАЛОВ | 28.01.2011

Точно преди 14 години България преживяваше най-тежката криза в новата си история. Левът се обезценяваше с по стотачка на ден, от магазините изчезна почти всичко – хляб, цигари, месо. Което го имаше, струваше хиляди – бутилка "Кока кола" от литър например се продаваше за 900 лева. На 10 януари 1997 година обезумелите от страх какво има да става хора обсадиха парламента, вечерта полицията би протестиращите, включително беше разбита главата на бившия министър-председател Филип Димитров.
На теория това беше златно време за вестниците: харчеха се като топъл хляб, който впрочем го нямаше. На практика огромните тиражи не носеха никаква печалба, а, напротив, водеха до огромни загуби. Причината беше, че цената на един вестник беше 30 лева, около 1 цент.

Особености

"24 часа", който тогава беше водещият вестник, точно по това време се продаде на ВАЦ, последва го и "Труд" и двата вестника поддържаха дъмпингови цени с откритата цел да бъде убита конкуренцията. Което и стана. Кризата свърши, а след нея ВАЦ с двата си вестника установи фактически монопол на вестникарския и рекламния пазар.
Въпреки уверенията, че ще наложи добрите практики, ВАЦ изкриви неимоверно пазара Особеностите на наложения от немците модел, който се изразяваше в това, че вестниците получиха възможност да следват собствена политика, превърнаха "Труд" и "24 часа" в откровени политически играчи, не толкова в медии. С важното уточнение, че извличаха облагите от политическото влияние, без да носят каквато и да била отговорност.
ВАЦ прибираше парите от рекламата и продажбите, но истинското злато, голямата печалба беше точно в редакционната политика. Главните редактори се превърнаха в политически фактори и осребряваха влиянието, което вестниците имаха.
Зад парите се играеха мръсни игри, обикновено маскирани като независима журналистика. "По-мощни от танковете плюс хеликоптерите на бронираната вражеска техника бяха свободните медии. Отбранявали се яростно повече от година срещу канонадата на мрачно посинялата власт, те изведнъж поеха в атака", пише един от флагманите на тази т.нар. сериозна журналистика, главният редактор на "Труд" Тошо Тошев. Тошев, който е професионален апаратчик, започнал кариерата си в отдел "Пропаганда" на Градския комитет на БКП в София, през 1990 година стана главен редактор на "Труд" и така 20 години. През тези 20 години агент Бор, както е името му в регистрите на Държавна сигурност, създаде стотици себеподобни, а вестникът му произведе ченгеджийницата и интригантството в еталон.

Краят

Краят на тази история дойде на 10 януари 2011 година, когато новите собственици на "Вестникарска група България" пенсионираха Тошев. Направиха го вицепрезидент на току-що създадения издателски борд, което вероятно е елегантна стъпка към окончателното му избутване от играта. Без значение дали ще бъде щадено самочувствието на агент Бор, е ясно едно: в дългосрочен план той загуби битката, понеже вестник "Труд", ако и да се самовеличае като най-големия в България (което вече не е така), не успя да прекрачи в модерността Тиражите са сринати, доверието на читателите, доколкото все още ги има, продължава да пада. И основната причина е в самоличността на Бор, в начина му на мислене. Той вярваше и вярва, че читателите съществуват, за да бъдат манипулирани, обработвани, и че за тази високоотговорна задача трябва щедро да се плаща. Което и правеше 20 години. Сега си отива, а тези, които идват след него, ще трябва да се опитат да променят нещата, да правят вестници, които уважават хората.

Няма да е лесно.

Стр. 10

в. Пари | 24.01.2011

Вестници на борсата

% Новото предизвикателство пред него е участието му в "БГ Приватинвест"- дружеството, което изкупи активите на германската "ВАЦ" на българския медиен пазар, включително едни от най-тиражните вестници "24 часа" и "Труд".
% В сделката Донев си партнира сакционера от "Софарма"Любомир Павлов и с Христо Грозев, участвал в сделката за телевизия "Европа".
%Типичноза него първият му коментар след официалното обявяване на промяната беше, че ще пробва да убеди партньорите си, че най-добрият начин за ръководене на една медия е придаването на публичен статут.
% Остава да видим дали "24 часа" и "Труд" ще станат първите български борсово търгувани вестници. Сделката за вестниците може би не е случайна.

Стр. 22 – 23