Георги Лозанов: Предстои героичен период за БНТ

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.10.2010

До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове, казва шефът на СЕМ

- Г-н Лозанов, БНТ прогнозира, че до края на годината ще има дълг от 35 млн. лева. Сумата е огромна. Как ще се оправи телевизията според вас?

- Това ще е така само ако новото ръководство не постигне никакъв резултат в преговорите с доставчиците и държавата, ако не включи в програмата предавания, които да повишат рекламните приходи, особено преди Коледа. А то добре знаеше, че поема медията в изключително тежко състояние, което предполага два периода в ускорен ритъм. Първият е аналитичен, който приключи с представянето на доклада. Вторият е героичен и той престои.

- Кой ще й плати дълговете? Възможно ли е БНТ да фалира?

- Не, това е равносилно държавата да фалира. Нейната роля в случая обаче трябва да е пропорционална на усилията на телевизията сама да си плати дълговете. Нека не забравяме, че въпреки всички възможни коментари на "Сан Стефано" е струпан огромен ресурс от хора и техника. Въпросът е само кой как го задвижва…

- Данните са от анализа, който БНТ сама прави за икономическото си състояние. Как СЕМ го прие?

- Съветът го прие с разбиране, защото в него няма увъртания. Картината е нарисувана безмилостно в гамата на черното и сивото въпреки подозренията, че Вяра Анкова, като свързана с предишното ръководство, ще се опита да го пази.

- Веднага след като анализът ви бе представен, вие самият го определихте като обективен, но и безперспективен. Защо?

- Обективен е, защото е "сюита на числата", написан е от тяхната отстранена, безпристрастна гледна точка. А е безперспективен, защото показва, че вината до голяма степен е трагическа, заложена още в модела на обществените медии в България. И защото не води към изход. Много се надявам, че такъв ще се намери във втората му част, която вече няма да четем на хартия, а ще видим на екрана.

- В анализа няма посочени конкретни лица, виновни за ситуацията. Нужно ли е да има, възможно ли е целият колектив от 1633 души да е виновен за липсата на 35 млн. лева?

- Нужно е да има, разбира се, но това не е в компетентността нито на СЕМ, нито на УС, а на държавните контролни органи, които на базата на доклада предстои да влязат в БНТ и да продължат проверката.
Друг въпрос е повтарящата се готовност на колектива, щом на "Сан Стефоно" стане горещо, да принесе в жертва шефовете си, за да се съхрани и възпроизведе. В БНР сякаш не е така, заради което кризите там са по-редки или поне по-малко личат.

- Вие сте на мнение, че трябва да се променят програмата и съдържанието на БНТ и тогава ще свършат бедите й. Каква програма си представяте?

- Това е дълга и в някакъв смисъл забранена за мен тема, тъй като СЕМ няма право да се бърка в програмното съдържание на операторите. Мога да кажа само, че виждам възможност за съчетание на по-комуникативни формати като игрите л риалитата с ангажиментите на обществената медия да отразява и поддържа гражданските дебати. В това отношение "Референдум" е само първа, и то плаха, крачка. Несъмнено БНТ трябва да се включи и в производството на български сериали. Така може да се появи адекватен отговор на турските, вместо да се сърдим на хората, че ги гледали, и на телевизиите, че им ги пускали. Но това е дългосрочна перспектива. До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове.

- На СЕМ стана ли му ясно от анализа защо БНТ е губеща тв? Дали причината не е, че е бюджетно предприятие, а повечето такива сякаш винаги са в преразход?

- Няма съмнение, че държавата трябва да ограничи и преди всичко да отграничи ролята си в БНТ. Най-малкото, за да отговорим на европейските изисквания, е необходима ясно формулирана обществена мисия и финансиране от бюджета само на предаванията, които я реализират пряко. Останалите трябва да се издържат сами от реклама и спонсорство и дори да носят печалба. Чак когато това стане, мъглата около понятието "обществена медия" у нас ще започне да се вдига.

- Въпреки анализа СЕМ изисква в БНТ да влязат контролни институции. Не му ли вярвате? Какво очаквате от външния контрол?

- Не е въпрос на недоверие, а както казах, на компетентности. Анализът добросъвестно засяга видимата част на харчовете. А ако те имат и невидима, каквито подозрения оставя самият той, трябва да се произнесат органите със специализирана за такива случаи методика. УС най-много може да е в ролята на д-р Уот-сън, но не и на Шерлок Холмс.

- Преди доста години разбунихте много духове, след като предложихте БНТ да се приватизира. Още ли сте на същото мнение?

- Не. Тогава имаше опити за скрита приватизация на символни, а и не само на символни ресурси на БНТ в полза на външни продуценти, чужди фирми и пр. И аз настоявах, че ако ще е скрита, по-добре да е откровена, по правила. Предишното ръководство на чело с Уляна Пръмова обаче в осезаема степен прекрати тези опити. А и след края на радио "Нова Европа" или на RE.TV загубих надежда, че заложената в закона благородна възможност за частни обществени медии някога ще се осъществи.

- Медийният пазар у нас е нещо, което никога не е спокойно. Непрекъснато има промени. Как изглежда той в очите на СЕМ?

- Движещи се пясъци и миражи – това е, което се вижда с очите на регулацията. Ето само два примера – единия от аналоговата, другия от цифровата ера. Упоритото развитие на тавтологични музикални формати в радиото за сметка на граждански активното говорене доведе до драстично разминаване между реалната практика и издадени с конкурс програмни лицензни. Това до голяма степен ги обезсилва и ако спешно не се променят, има риск да влезем отново в "пиратски период". В потвърждение на този риск да спомена, че кабелните оператори пък поначало отказват да плащат на дружествата за колективно управление на права.
Ето и какво става със задължителното цифрово разпространение на телевизионните програми (т.нар. мъст кери) – законът даде това право на голям кръг оператори (толкова голям, че чак изненадахме Европейската комисия), но те самите нямат особено желание да се възползват от него. Цифровизацията у нас засега поне се преживява повече като бреме, отколкото като привилегия.
С други думи, нормативните инструменти, с които регулацията е въоръжена в момента, лесно се чупят в ръцете й, особено под тътена на интернет. Достъпът до аудио-визуални услуги, които той предлага, невидимо пренарежда пазара. Някои от големите играчи, като Мърдок или Кириаку, вече си тръгнаха, скоро по билото на мрежата ще слезе следващото поколение лидери в комуникацията.

- Вие сте един от авторите на новия закон за радиото и телевизията. Той кога ще бъде готов?

- До края на ноември ще е готово "скелето" му – формулираните проблеми и предлаганите решения. След това ще започне нов кръг на консултативни и съгласувателни дебати, включително и втора публична дискусия, вече върху конкретен текст. Защото степента на завършеност на един закон, особено в сфера като медийната, е пропорционална на обществения консенсус, който той постига.

- Ще увеличите ли чрез закона рекламното време за БНТ, която се нуждае от приходи?

- Няма полза от този дебат, както върви досега, с поглед, вперен в тавана. След като се формулира обществената мисия на БНТ и се види колко пари държавата трябва да плати за реализирането й, ще стане ясно и какви средства трябва да дойдат от реклама. Сметката е проста – колкото по-големи обществени задачи и държавен бюджет получава БНТ, толкова по-малко реклама трябва да има. И обратното.

- Ще гарантирате ли със закона възможността на българските граждани да гледат общественозначими събития – например мачове на националния отбор? Преди време подобен мач бе пуснат само от една кабелна тв, до която повечето зрители нямат достъп.

- И тук сметката е проста, защото в спортните събития щастливо се пресичат обществена мисия и комерсиални възможности. Те са общественозначими само когато предизвикват голям зрителски интерес. А щом е така, предаването им трябва да носи висок рейтинг и съответно висока печалба. Следователно гаранцията за достъпа до тях много повече е въпрос на добър мениджмънт на БНТ, отколкото на закон.

- След приемането на закона какво ще се случи с цифровизацията? Ще поискате ли отлагането й, както примерно стана в Румъния, тъй като времето не стига?

- Обратно на общото мнение лично аз мисля, че няма обективна пречка да не се справим ако не до началото, то поне до края на 2012 година. Необходимо е само законът така да регулира отношенията между субектите – тези, които произвеждат програми, и тези, които ги разпространяват, че те да се окажат от "една и съща страна на барикадата".

- Рекламата, външните и европейските продукции, интернет – как ще бъдат регулирани?

- Рекламата, както е сега в рекламни блокове, мирише на минало
Конвергирането й с останалото съдържание, продуктовото позициониране ще са изпитанията пред регулацията оттук нататък.
По-точното определение, което дава смисъл на съществуването на външни продуценти, е независими продуценти. Предстои обаче да се дефинира в какво се състои тяхната независимост и как може да бъде гарантирана. Досега те тънат в общата мъгла.
Европейските продукции и в момента намират защита в закона и едва ли е нужно разширяването й. Тук по-скоро СЕМ е на ход – трябва да се направи мониторинг по спазването на квотите. Но и аз да кажа като домакините по време на великденско чистене: Кое по-напред?
За интернет съм убеден, че и той рано или късно ще попадне под единна регулация с другите форми на информационни услуги – глобалната комуникация не търпи асиметрии. Той засега обаче си остава мечтан "остров на свободата" и не бива да се пипа, преди да сме му се нарадвали.

- Предвиждате ли да има СЕМ? Защо е нужен съветът? Какво добро е свършил досега?

- В далечна перспектива с либерализация на регулацията и поемането й от саморегулацията той може би естествено ще отпадне. Но засега е задължителен белег на цивилизованост и европейска принадлежност.
Доброто, което е направил, можем да изчислим само ако си припомним ситуацията преди конституирането му по закон по време на управлението на ОДС: монополно положение на БНТ, кабелни програми, произвеждани по гаражите, и разпространяването им по висящи между блоковете жици, пиратство, превърнато в национален спорт, и т.н.

Стр. 21

Пресаташе осъди БСП

в. Монитор | 21.10.2010

Служител в пресцентъра на БСП осъди партията да го възстанови на работа. Това съобщи пред "Монитор" потърпевшият Цветан Фиков – бивш член на медийния екип на червените. Решението, взето от Софийския районен съд, е в полза на уволнения на 28 март тази година Фиков. Червената партия трябва да му плати почти 5000 лв. за пропуснати ползи и да го върне обратно в пресцентъра си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок.
Мотивите, с които Фиков заведе иска срещу червените, бяха, че е неправомерно съкратен, без да е направен необходимият подбор в колектива, както и че няма реални съкращения, а преструктуриране на пресцентъра.
Беше решено уж съставът да бъде намален с двама души, но никой не дефинира какви да са те – дали да е завеждащият пресцентъра, или да е от служителите, обясни Фиков.
Един от мотивите на Столетницата беше, че пресаташето е завършил НАТФИЗ, но аргументът не бил приет.

Стр. 4

Иван Бунков: Регионалните медии бият по места централните

Информационна агенция КРОСС I Цветана ГЕОРГИЕВА I 19.10.2010

Регионалната преса те информира за твоя град, твоя кмет и твоята улица, независимо дали си в България или по света. За местните вестници, техните проблеми, кризата и свободата на словото Информационна агенция КРОСС разговаря с Иван Бунков.

В началото на месеца Българската асоциация на регионалните медии остро възрази срещу проекта за договор за абонаментна кампания с Български пощи. Какво се случи от тогава?
Постигнахме споразумение с Български пощи и големи отстъпки от тяхна страна по отношение на регионалните медии. Разговорът се проведе в петък в София. Става дума за всички регионални медии, а може би и централни ще получат същите условия. Намален е процентът за отстъпка към пощите. Той беше повишен на 35%, а сега максималният ще бъде 32%, тоест не повече от 32% от цената на абонамента да се дават на пощите за разпространение.
Става дума за коричната цена на вестника. Ако той струва 1 лв., 32 стотинки ще отидат за пощата. Другите пари идват в редакцията, които отиват за заплати и други.
Друго, те искаха да има забавено плащане до 90 дни, тоест три месеца след като се абонираме и им дадем първия брой, те да ни дадат парите. Чакаме този абонамент през зимата, за да оцелеем, а този срок за нас е неразумен. Постигнахме споразумение това да става за не повече от 30 дни.
За рекламните материали, които се слагат по поръчки на клиенти, те бяха разделили нещата на две категории- до 20 грама и от 20 грама нагоре. Бяха поставили доста високи цени, а също и да им плащаме един ден по-рано. Там се разбрахме да се върнем на старите цени и да няма авансово плащане.
Бяха планирали страхотни санкции при закъсняване с предаването на вестници за разпространение, например, ако има проблем с транспорта. Те бяха до 5000 лв., които са много пари за регионалните медии, даже и за централните. Пощите си взимат парите от абонамента.

Какъв е пазарът на регионалната преса спрямо централната?
Всички регионални вестници водят в своите региони пред централните по продажба. Регионалните медии конкурират централните по обем. Ние сме много повече. Има много малки вестници, които излизат веднъж седмично и са в малък тираж.

Как ви се отразява кризата?
Много зле. Голяма част от нашите колеги съкратиха хора и т.н. Всеки търси своя начин да се спаси. Това е голям проблем, който трябва да се постави. В тази държава всеки иска, но пред нас пътят е или съкращаване, или някакво помощ, която няма откъде да дойде.
Нашите хора работят за срамно малко пари. Правят го, защото обичат тази професия. Не може да си четвърта сила, а да нямаш стабилна заплата.
Ние получаваме пари от общините, но това става  благодарение на общината и вестника. Ако вестникът критикува много, общината ще го отреже. Получава се тотална зависимост. Представете си в Кърджали, където управлява една партия, как може един журналист да реагира. Тази самостоятелност, за която пледираме- никой вестник не може да е тотално независим.

О къде може да дойде помощ? Търсите ли други държавни институции, правителството?
Тук може да дойде опитът на Гърция и Турция, където има централна политика по отношение на регионалните медии.
Ако съм на мястото на управляващите бих обърнал голямо внимание на регионалните вестници, защото те са силни. И рекламодателите трябва да пускат повече реклама.
Да не гледаме чак в Западна Европа или ги има, като Белгия с тираж от 50 000, или са ги загубили, като англичаните, които ни казват, че на всяка цена трябва да имаме регионални вестници, защото бе тях губи сила гражданското общество.

Защо е важна регионалната преса?
Без регионални медии трудно може да се води диалог, да има гражданско общество. Централните медии ще пуснат два-три реда за регион като Кърджали. А Хасан и Иван няма къде да спорят и да поставят проблеми, ако не е регионалната преса. Освен това, почти всички регионални медии имат и интернет-страници, в които това общуване става още по-лесно.
Можете ли да си представите тези 20 години преход в Кърджали, където се сблъскаха толкова интереси и имаше толкова напрежение, ако не бяха вестниците- да се изговорят тези неща. В регионалните вестници можеш да отсееш точно това, което ти е необходимо.
Регионалните вестници са страшно необходими. Ние поддържаме България в душите на всички българи по света. Всеки, който се е отделил от Кърджали, независимо къде се намира, влиза в „Скайпа”, отваря сайта и чете – за своята улица, за своя кмет. Това е невероятна връзка със света. По телевизията и по централните медии се говори едно и също. Но носталгията по родното място е съвсем друга. Имаме изселници от Турция по света и четат какво става в Кърджали. Да не говорим за отношенията между България и Гърция. Отварят се граници, контактите се засилват. Постоянно е необходима информация.
Няма бизнесмен от региона, който да не осъмва с нашия вестник на бюрото. Така ще види какви са новите тенденции, какъв търг има и т.н. А София занимава цялата страна с едни и същи неща, например парното.

Какво предстои от тук нататък?
Искахме дълго време среща с Бойко Борисов, но той не успя да ни приеме. Просто се отказваме. Идеи отдавна има. Имаме свои проблеми, но се отказахме да ги представяме  пред Бойко Борисов и другите. Надяваме се занапред да се стабилизира положението. Ще имаме и нови срещи с ръководството Пощите. Ще обсъждаме нашите отношения за бъдещите пет години. Ние искаме да им помогнем да не са губещи. Трябва двете страни да си подадем ръцете, тъй като голяма част от парите за разпространение отиват в частници. Не искаме противници, а партньори.

Оригинална публикация

Закопчаха Супер Бианка в Перник, тя се разплака

в. Вяра, Благоевград | Милена ГРОЗДАНОВА | 20.10.2010

Арестуваха шарената и ексцентрична репортерка Супер Бианка от шоуто на Иван и Андрей в Перник. Задържането стана веднага след като държавният глава отговори на въпросите на журналисти. Цветната и напориста Бианка също се опитваше да зададе въпроси на президента Георги Първанов, но той не пожела да отговори.
"Моля Ви, господин президент, моля Ви…", не спираше да тика микрофона пред лицето на държавния глава Супер Бианка. Тогава полицаите я спряха. След това обаче Супер Бианка симулира припадък, което доведе до нейното арестуване.
Един от служителите на реда я хвана за ръката и я отведе настрани. След малко русата Бианка се разплака. Оказва се, че репортерката няма документи за самоличност. Тя бе задържана в полицията в Перник до установяване на нейната самоличност. Повдигнато й е обвинение по Закона за българските документи за самоличност, след което репортерката е пусната. Според версията на полицията Супер Бианка се е опитала да пробие кортежа на държавния глава и е задържана, за да й бъде съставен акт за нарушение.

Стр. 1, 3

Благотворителността е натоварена с все по-големи очаквания

PRESS.dir.bg I 19.10.2010

Това е един от изводите на Шеста годишна дарителска конференция на Български дарителски форум, която се състоя в София днес.

Все повече апели за подкрепа на различни каузи присъстват в публичното пространство. По този начин благотворителността се натоварва с все по-големи отговорности, насочени както към обикновените граждани така и към фондациите и компаниите, които даряват. Натискът върху дарителите се увеличава и с възможностите, които дават новите социални мрежи. Чрез тях все повече кампании и каузи, които трудно намират достъп чрез традиционните канали, достигат до широка аудитория и търсят съмишленици. На благотворителността и на дарителите се делегира ангажимента да запълват пропуските в държавните политики и механизми и да изпълняват част от функциите на държавата. Особено силно това личи в социалната и здравна сфера.

Друга важна тенденция, която организаторите отбелязаха, е промяната на топ дарителите в световен мащаб – докато до миналата година в обема направени дарения първо място заемаха компаниите и фондациите, то сега идивидуалните дарители убедително водят в процеса. Над 80% от всички дарения в Западна Европа и САЩ се правят или от изключително богати хора, или от малки дарители, които дават до 1 евро за избрана от тях кауза. В България все още е обратното – най-много даряват компаниите и фондациите.

Не на последно място сред новите световни тенденции се откроява засилването на прозрачността в дарителството. В публичното пространство се поставят въпроси, които доскоро благоприлично се премълчаваха: прави ли се политика с парите за благотворителност? Откъде идват средствата за нея и каква част от тях се предоставят действително безусловно? Какъв е интересът на една компания да дарява?

Шестата дарителска конференция тази година беше с фокус върху иновациите. Събитието се състоя под патронажа на американското посолство в България с официален гост Н. Пр. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България.

Темата “Дарителство и иновации: модели, практика, комуникации” предложи различни гледни точки към иновативни практики в благотворителността : от създаването на корпоративни фондации до възможностите на Web. Специален акцент в програмата беше комуникацията на социалните инициативи и начините те да намират по-силен отзвук в онлайн пространството.

Шест нови компании бяха официално приветствани като членове на Български дарителски форум.

Като част от Конференцията се проведе и Панаир на благотворителността.
На него компаниите и фондации, членове на Форума, представиха свои общественозначими проекти и инициативи.

Целта на конференцията и на Панаира е да провокира в дарителите различни нови и интересни идеи за благотворителност, чието реализиране да води до истинска социална промяна.

За повече информация:

Боряна Кирилова
Мениджър Комуникации
Български дарителски форум
Тел.: 0882 52 74 38  
02 951 59 78 

Оригинална публикация

Евелина Колева, Александър Пайр и Крисчън Мур поемат управлението на ТВ7

ТВ7 I 19.10.2010

Считано от 15 ноември, 2010 г. Изпълнителни директори на националната ефирна телевизия ТВ7 стават досегашните членове на Борда на директорите на телевизионния канал – Евелина Колева и Александър Пайр.
В борда на директорите на ТВ7 ще влезе Крисчън Мур (синът на известния холивудски актьор Сър Роджър Мур, изиграл ролята на Джеймс Бонд).
„Ще продължим да работим по налагането на ТВ7 като сериозна и отговорна медия, която да поднася на зрителя все по-качествени, интересни и уникални за България продукции”, заяви Евелина Колева, Изп. Директор и член на борда на директорите на ТВ7.
С присъединяването на Крисчън Мур към мениджърския екип на ТВ7 медията ще разчита на международния му опит и контакти в кино и телевизионния бизнес. В плановете на ТВ7 са залегнали два нови мащабни проекта, работата по които ще започне през 2011 г.

За ТВ7: ТВ7 е национална ефирна телевизия, която стартира излъчването си през месец ноември 2005 г. От 23 януари, 2010 г. ТВ7 започна ефективно разпространение на програмата си и освен по кабел и сателит, телевизията има ефирно покритие в 58 български града. Програмата, която телевизията разпространява, е с изключително високо техническо качество, произведена, обработена и излъчвана изцяло в цифрова среда.
ТВ7 има 24-часова програмна схема, насочена към широка аудитория и предлага разнообразен подбор на филми и сериали, висококачествени новинарски емисии и разнородни публицистични и ток шоу предавания. ТВ7 е и единствената телевизия у нас, която излъчва ексклузивно стартовете от Формула 1.

За допълнителна информация:

Ася Георгиева
PR Координатор
Тел.: +359 2 861 27 81; +359 2 816 27 40
Моб: +359 885 208 849
e-mail: asya_georgieva@tv7.bg
Web: www.tv7.bg

Светлана Василева е новият CEO на Нова ТВ

ТЕЛЕМАНИАК I 19.10.2010

Нова телевизия, собственост на Modern Times Group MTG AB, обяви днес назначението на Светлана Василева за CEO (Chief Executive Officer) на телевизионните канали на компанията в България – Нова телевизия, семейството на Диема и Нова спорт, както и четирите платени канала на MTG.

Светлана Василева идва в Нова ТВ с впечатляваща автобиография, натрупана в българската телевизионна индустрия. Тя е първият изпълнителен директор на bTV, както и генерален директор на каналите на Fox в страната. През последната година работи като изпълнителен директор на частния телевизионен канал TV7.

Светлана Василева ще наследи поста от Якоб Андерсън, който е CEO на Diema Vision от април 2008 г., както и на Нова телевизия след придобиването й от MTG през октомври 2008 година. Якоб Андерсън, който е в MTG от 2005 г., ще продължи да работи за компанията на нова позиция.

Светлана Василева ще се присъедини към компанията от 15 ноември и ще поеме новия си пост в Нова телевизия на 1 януари 2011 г. Нейната телевизионна кариера започва през 1994 г., когато тръгва първият частен телевизионен канал в България – Триада-CNN. От 1998 до 2000 г. Светлана Василева работи като мениджър на Медиа линк, представител за България на каналите Fox Kids и National Geographic. Назначена е за директор на bTV през 2000 г., когато тръгва Balkan News Corporation, собственост на Рупърт Мърдок. Каналът бързо се превръща във водещата частна телевизия в България. Светлана Василева заема поста в продължение на пет години, след което оглавява друг бизнес на Рупърт Мърдок в България и съседните страни – кабелните канали Fox Life и Fox Crime, както и всички канали Nat Geo. Напуска преди година, за да застане начело на частния телевизионен канал TV7, където е и член на борда на директорите.

Групата на Нова телевизия, към която тя се присъединява сега, се състои от Нова телевизия, Диема, Диема 2, Диема фемили, Нова спорт и женското списание „Ева”. MTG притежава 95% от тази група, а Apace Media държи миноритарен дял от 5% в дружеството. MTG е едноличен собственик на платените телевизионни канали TV 1000 Balkan, Viasat History, Viasat Explorer и Viasat Nature, които също ще бъдат част от задълженията на Светлана Василева.

Андерс Нилсън, председател на борда на директорите на Нова телевизия груп и главен оперативен директор на MTG коментира:

„Светлана Василева успешно ръководи няколко телевизионни канала в България – от Триада до bTV, Fox Life, Fox Crime и TV7. Нейният опит е идеалният избор, който ще изведе каналите на MTG в България на следващото ниво.“

„Бих искал също така да благодаря на Якоб Андерсън за неуморната му работа в България при сливането на Диема вижън и Нова телевизия. Той ще продължи да работи за MTG на нов пост. Наемането на местен мениджър е в съответствие със стратегията на MTG да работи с водещи местни ръководители на местата, където развива бизнес.“

Оригинална публикация

Брой 12 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ I 2010-10-18

В новия 12-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • Актуални PR новини и събития;

  • Обяви за работа от компании и организации в PR сектора, информация за специалисти, търсещи работа;

  • PR Лица: Константина Маркова – PR мениджър на BTV Media Group;

  • The new generation: Понякога все още се питаме какво точно означава – Public Relations?;

  • За и PRотив "Суперлативите", от д-р Александър Христов;

  •  Представяне на "Спортно спонсорство за един по-добър свят. В примери", автор: Дейвид Д’Алесандро, издателство: ROI Communication, от Александър Кръстев;

  • Представяне на "Branding: За политика и не само. Политически брендинг с рекламен акцент?", автор: Стефан Серезлиев, издателство: ИМАГИНЕС, от Василена Вълчанова;

  • PR забавление.

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 12 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/10/PRaktiki_Newsletter_18_10_2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова, m.atanassova@bdvo.org
Стоян Стоянов, s.stoyanov@bdvo.org
Александър Христов, a.hristov@bdvo.org
Елица Наумова, e.naoumova@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Александър Кръстев
Василена Вълчанова
Симона Стефанова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1164, кв. Лозенец,

ул. Арх. Йордан Миланов  №18, ет. 1

Тел: 02/ 421 4280, 

Ел.поща: office@bdvo.org

“PRактики” се издава с любезното съдействие на:   

Сашо Диков за състоянието на държавата

Нова телевизия, Горещо | 17.10.2010 

Водещ: Добър вечер, уважаеми зрители. Днес специален гост в студиото на „Горещо” е Сашо Диков.
Сашо Диков: Дълбоко ме отвращава начинът, по който се вършат някои неща особено Цветан Цветанов. Над 40, т. нар. знакови операции, само че от тези 40, 39 са срещу кокошкари, анонимници. Осем месеца от „Октопод” има един-единствен обвинителен акт по делото. Знаеш ли за какво е? Затова, че по-малкият брат Йордан Стоянов гледа тигри незаконно. Питах преди десетина дни Борис Велчев къде са големите имена. Питах и Бойко Борисов къде са лицата на корупцията от предния кабинет – Джевдет Чакъров, Гагаузов и Емел Етем. Къде са техните стотици милиони, милиарди окрадени? Аз „за” или „против” Алексей Петров мога всичко да говоря, защото тогава, когато той за всички беше „лоялният гражданин”, при мен, в нашето студио жената на Николай Колев – убития, разстреляния прокурор тогава каза: „Алексей Петров е един от организаторите на убийството на мъжа ми”.
Водещ: Много ти благодаря, че си гост в „Горещо” и още в самото начало го казвам, дано не го изрежат, защото наистина като казвам нещо хубаво, колеги оставяйте го отвреме-навреме, защото съм, много признателна чисто и като колега и като приятел на Сашо за един жест твой, който никога няма да забравя – към мен и към предаването. Преди три години и половина имаше една кампания срещу „Горещо”. „Край. „Горещо” няма да го има, никой да не ходи в това предаване, това е съсипано”. Точно в този един месец, кризисен да го наречем за „Горещо” обадих ти се по телефона, ти дойде, направихме невероятен разговор, който излъчихме в две последователни предавания, с много висок рейтинг, благодарение на това, че ти си винаги честен, много откровен, много директен. Така че има от този период четирима човека, които винаги ще помня. Това са Сашо Диков, Васил Найденов, Емилия и Камелия, които се отзоваха на нашата покана без да се съобразяват с това каква е черната агитация и Пи Ар. Още веднъж, наистина ти го казвам. Благодаря ти. Казвала съм го много пъти, казвам го сега и пред камерата, защото така си проличават истинските хора. Днес съм те поканила да говорим какво се случва в държавата, тъй като четем по вестниците стряскащи информации, виждаме – сменят се министри, идва нов треньор на националния отбор по футбол от чужбина. Ври и кипи в държавата във всички сфери – политически, икономическа, спортна. Да започнем първо с политическата обстановка в държавата. Наскоро имаше смяна на министър – здравният министър. Така, поне от твои стари интервюта съм виждала твоето отношение към нея, че не си я харесвал. Много пъти си питал кога ще бъде сменена. Ето – Анна-Мария я няма вече.
Сашо Диков: Ней-тъпото в случая е, че когато Бойко Борисов нещо сбърка кадрово, той ужасно мрази да си признае грешката и това е в няколко такива случая. Така, както започна с христоматията Румяна Желева, която беше очевидно недоразумение, но не искаше да я маха, но махна. Ето и първото интервю с него –януари месец, защото нямаше накъде вече…
Водещ: Твоето интервю с него?
Сашо Диков: Да. Сега стана пак така с….
Водещ: Пак твое интервю?
Сашо Диков: Да. Със здравната министърка. И в двата случая не става дума за просто слаб кадър, а просто става дума за недоразумение. Просто човек, очевидно попаднал там, не където му е мястото. Аз му казах и сега в интервюто миналата седмица: „ОК, тя може да е идеален лекар, но просто като управленец е карикатура, карикатура като управленец”. Аз упорито, тъй като не мога да давам рецепти, не разбирам от здравеопазване и не знам как да се оправи, но не мога да си представя, че такъв човек като нея би могъл да направи нещо смислено и полезно, както навремето му казах и за Лъчо –Мозъка, Лъчо Иванов. Този човек е недоразумение, не може такъв човек да е зам.-председател на парламента и да е председател на Здравната комисия. Такъв човек като него може да генерира само скандали, недомислия, идиотщини, които няма как да не доведат рано или късно до махането му, както и стана. Още тогава му казах, че Цецка Цачева е поредното недоразумение, не става. Парламентът и оттогава и досега е потвърждение на това, че когато един човек очевадно не си е на мястото не става отникъде. Сбърканост изначална и затова и парламентът е на този хал. Това е една пародия на законотворчество. Изключвам, не изключвам, но като логична последица – безбройните скандали за лобистки закони къде ли не, нарко поправки, т. нар. и т. н. и т. н. Но той не желае да си признава грешките и особено кадровите грешки. Така че, вярно е, че мога да с съглася с него, че иска да намери свестни и кадърни хора обаче не може чак. Аз разбирам – намери, ако намериш, които що годе да не стават, но когато намериш очевадно, ти като видиш, че човек е такъв, ти трябва да го разбираш от не знам колко минути разговор, че нещо не…
Водещ: Не става.
Сашо Диков: Не става.
Водещ: Но той в това знаково интервю от миналата седмица ти казва, че и той е много натоварен, че всичко много преживява.
Сашо Диков: Хубаво, аз това казвам. ОК, ти като си много натоварен, колкото и да си натоварен, ти би трябвало да разбираш, че Цецка Цачева е огромен камък, ти би трябвало да разбираш, че Симеон Дянков е очевадно, поредно, не бих казал недорамитзумение, но някакъв човек, който не си е на мястото. Като един финансов министър ти говори едно, а след няколко месеца в държавата откъм финансова гледна точка става коренно различно и друго. Той то говори за балансиран бюджет, след това се актуализира бюджета, следователно този финансов министър е очевадно некомпетентен и когато той говори за балансиран бюджет, че ще правим, а Стефан Софиянски и Димитър Иванов от Лондон ти казват „това е безумие, това е абсурд, не може да издържи такъв бюджет” и се оправдават техните очаквания, това е тотално сбъркан бюджет. Бойко трябва да се замисли, че в този човек явно има нещо объркано. Той може да е бил с 70-100 държави, разни такива Африка и къде ли не, но тук очевидно действителността го опровергава. Ти не може да си финансов министър и да говориш: „направихме най-хубавия бюджет, прекрасен бюджет” и след това се срутва всичко и актуализираш бюджета. Това са неща, които и аз, завършеният лаик в тази сфера то се разбира от всеки. Коренно, тотално разминаване между думи и действителност, която идва след 2-3 или 5-6 месеца.
Водещ: Но пък е усмихнат Симеон Дянков и като го дават по новините ние се успокояваме, че ще изкараме зимата. Ако е някой плашещ човек да се стреснем как ще си платим парното.
Сашо Диков: Това са поредните глупости, които той ги говори: „тия бюджети, април месец, сега излизаме от кризата”, сега отново е запял нова песен. Той фактически спира парите. Миналата година спря парите на съдебната власт, ония го заплашиха, че на конституционния съд отива и намери пари. Сега не дава пари от стари разплащания на здравеопазването, изведнъж Бойко вчера или завчера намери 195 млн. лв. Те искат 215 млн. лв. -210 млн. лв. той 190 млн. лв. Откъде ги вади? От някъде, от какъв джоб вади заек, нещо, от кое бомбе. Пак някакви фокуси без да се казва как така. Като заплашиха със стачка докторите, изведнъж се намират пари. Защо трябва да се стига до цялата тази истерия в държавата.
Водещ: Дянков онзи ден го гледах по телевизията много весело и спокойно каза: „Аз затова съм сложен там като искат пари аз да казвам „няма пари”.
Сашо Диков: Тогава, това беше същата история около Нова година с тези пари на съда и на докторите, пак бяха такива истории. Само че, когато зад гърба ти или на теб Бойко Борисов ти казва: „Даваме 190 млн. лв.”, казваш:”не, аз бях дотук”. Хващаш си шапката и си тръгваш, защото тези министри се оказаха освен всичко друго и мижитурки, някои от тях. Просветният министър казва: „БАН трябва да бъде отрязана главата, децентрализация и т. н.” БАН тръгнаха на шествие и докато тръгнат от БАМ и стигнат Министерския съвет (МС) Бойко Борисов им каза: „всичко е наред, така”. Сергей Игнатов при 3 грама достойнство си тръгва на секундата, защото Бойко му извъртя адски гаден номер. Или този ти казва Трайчо, моята слабост, шушумигата. Вярно – промени си прическата, ама не става за това.
Водещ: Прическата си му коментирал и той явно много внимателно чете твоите препоръки, защото и прическата промени.
Сашо Диков: Обаче аз коментирах и влюбеността на Симеон Дянков, където Бойко каза: „Ние –двамата с теб сме последните, които ще коментираме тези неща”.
Водещ: Но казва и „Няма лошо. Да си влюбен е много хубаво нещо”.
Сашо Диков: Аз също казвам, че е прекрасно, плюс това аз не уточнявам в какво. То не си ли влюбен в работата си, примерно…
Водещ: Не сме казали, че в сътрудничката си е влюбен, не сме казали не ели ходил с нея в Китай, не сме казали с какви пари е ходил в Китай.
Сашо Диков: Не сме казали за романтични вечери, на рождения си ден с не из Европа.
Водещ: Това не сме го казали.
Сашо Диков: Не го казваме и не ни интересува.
Водещ: Дори не протестираме, че с парите от нашите данъци ходят на екскурзия в Китай.
Сашо Диков: Той бил казал, че това е протокол, по протокол ходел с нея. Да е жив и здрав.
Водещ: По протокол от нашите пари ли се вземат, от данъците?
Сашо Диков: Не знам, както и да е. Това е най-малкото, аз ти казвам. Това е най-малкото, защото другото е по-страшното, че той казва едно, други хора в същото време казват точно обратното и става обратното. Това, което казват хора, които не са на неговия пост, което се предполага не добро познаване. Там е най-страшното и там е, което и странното, и тъпото, че Бойко упорито продължава да упорства и да не го маха. Той очевидно не се приема,не знам от някой да се приема. Тази басня дето върви и от устата на Бойко „всеки финансовия министър го мрази, защото той стиска парите”, само че аз се питах нещо друго. Скоро тук някъде четох – 80 млн. лв. за култура, 100 млн. лв.забележи, за подслушване на МВР. Майка му стара. При това – 100 млн. лв. за подслушване са по-малката беда, по-голямата беда е, че тези 100 млн. лв. неефективно се използват, защото не знам какъв процент – 1,2, 4 от това подслушване върши работа в съда. Аз разбирам тези 100 млн. лв. от тези 100 млн. лв. да са заловени далавери за 200-300, 500 млн. лв. да кажеш – Да сте живи и здрави, да са дошли в хазната, само че неефективно. Така че това нещо е част от голямата пародия, наречена Борба с организираната престъпност. Да, това му е болното място на Бойко, защото там е най-чувствителен, само че вече това са фарсови операции. Цветанов прави над 40 т. нар. знакови операции, само че от тези 40, 39 са срещу кокошкари, анонимници. Не може, само че всички проснати, всички с видео камери, колко е страшно. Този, който си мисли, че чрез захаросани медии това ще му помогне по-дълго да е на власт, дълбоко се лъже, изобщо не стана това, което се очакваше да стане. Бойко Борисов ще последва примера на Иван Костов и сам ще се свали от власт. Цветанов каза: „ в операция „Всичко коз” 250 млн. лв. източиха тези мошеници от държавата за тези две години”. Отива в съдебната зала не само, че няма 2,5 млн. лв., няма и 1,5 млн. лв., няма един документ.
Водещ: За източени пари.
Сашо Диков: За източени пари.
Водещ: Няма доказателства.
Сашо Диков: Няма доказателства. Някакъв свидетел казал, че веднъж направили далавера за милион, после за 2,5 млн. лв. и ги пускат всички, при това с подписка без доказателства, защото няма доказателства.
Водещ: да го оставят в ареста?
Сашо Диков: Да. Ако вземеш прочутото дело „Наглите”. Първо Хамстера беше обявен за мозъка.
Водещ: На цялата група.
Сашо Диков: На цялата група. Какво се оказа? Минаха три месеца 4-5 прокуратурата го оневини защото ням доказателства, изведнъж отпаднаха обвиненията срещу него. Вкараха делото в съда, съдът им го върна, защото прокуратурата в обвинителния акт нещо сбъркано. Извинявай, ама те били дребни грешки, протоколни. Чакай, ти след като с такова знаково дело бъркаш, какво е. Значи умишлено правят тези грешки да протакат делото. Аз не мога да си представя, че в знаково дело ти можеш да правиш такива грешки. Другото, което е.
Водещ: Прекият пример.
Сашо Диков: Другото, което е „Октопод”. Няма „Октопод” от самото начало. На осмия ден, когато…
Водещ: Аз за първи път от теб това го чух. В ведно твое интервю прочетох, че ти си отишъл в съдебната зала и си слушал всички тези неща. Аз навсякъде чета по вестниците, че има „Октопод”. Единственият човек, който от журналистите, който е отишъл да слуша цялото това нещо си бил ти.
Сашо Диков: И с пълно основание ти си си помислила – той или е луд, или не разбира, или е напълнил гушата с пари от Дамбовеца-милионера и от Алексей Петров, друг милионер арестант.
Водещ: Не, за теб никога не бих си помислила, че си ходил…
Сашо Диков: аз съм сигурен, че 90% от хората така си мислят и са прави да си мислят. Само че като отивам там, на осмия ден Апелативният съд от седем арестувани пет пуска от ареста, от тези пет трима ги пуска, защото няма никакво доказателство срещу тях. И осем месеца по-късно продължава да няма доказателства, което ти говори, че „Октопод” не е имало изобщо. Да не говорим, че покрай това цялото това дело, да не говорим за журналистиката, да не говорим спестените изказвания на Алексей Петров, викове по коридора. Хайде, на времето даваха по десетина минути 5-6 минути да говорим с него, сега не ти дават. На първото изречение, което се опиташ идва, както мен ме изблъска офицер завчера: „напускайте залата, няма никакво говорене с него”. Вече не дават и на журналистите да говорят с Алексей Петров, да не говорим сума ти неща, които бяха очевадно пропускани. Осем месеца от „Октопод” и има един-единствен обвинителен акт. Знаеш ли за какво е? Затова, че по-малкият брат Йордан Стоянов гледа тигри незаконно. Това е факт.
Водещ: Аз не съм знаела това, от теб го чувам.
Сашо Диков: Това е факт и аз съм го показвал този обвинителен акт. Осем месеца ровене, ръчкане,търсят хора, които да натопят Дамбовеца.
Водещ: За едни тигри?
Сашо Диков: Моля.
Водещ: За едни тигри? Това е…
Сашо Диков: Тигрите – това е единственият обвинителен акт, написан досега. Другото, което е – основен свидетел срещу мозъка на „Октопод” т. нар. Николай Велков е напият добър познат Пламен Тимев – Ганди, артистична натура тук на близко е. Знаеш театър „Ла Страда”, човек на изкуството и т. н. Миналата седмица знаеш ли какво му се случи на Пламен Тимев – Ганди?
Водещ: Не.
Сашо Диков: Той е основен свидетел на мозъка на „Октопод”, защото Октопода го заплашвал, рекетирал за едни пари, които има да си взима. Същият този рекетьор в кавички, мозъкът на Октопода влезе със съдебно решение и съдия-изпълнител, влезе вътре в „Ла Страда” и „Ла Страда” вече е в негово владение и до 9 на Ганди му е даден срок да се изнесе.
Водещ: Той затова ли е станал свидетел срещу него?
Сашо Диков: И мозъкът на Октопода Николай Велков благодари на полицията за брилянтно свършената работа по този случай.
Водещ: Значи трябва да си мислим, че той затова е станал свидетел,з а да си запази заведението?
Сашо Диков: Естествено. Това не е първият случай, това е редовна практика. Взимат се хора, единият от основните свидетели срещу Марчело Джотолов е човек, забележи, бивш полицай с 21 висящи дела за измама и с три дела, влезли в сила за измама. Този човек е основен свидетел срещу Марчело Джотолов, един от двамата с Алексей Петров, които са вътре, все още арестувани осем месеца. Разбираш ли за какво става дума? Другото знаково дело за министър Николай Цонев. След като му слагат белезниците, забележи, тогава Роман Василев казва: „На колене, долу, ти си абсолютен престъпник”.
Водещ: Да, всички го гледахме това нещо.
Сашо Диков: Нали разбираш? Те са такива детайли обаче са показателни. Аз разбирам да се е съпротивлявал, нещо да го караш да… Не само, той човекът беше адски уплашен и така. Това говорят, че веднъж е сбъркана, как да го кажем,настройката ли, манталитет ли, на някои прокурори. Второ – тотално сбъркана преценка за кое е редно да се пуска в публичното пространство като видео кадри, въпреки че там има и монтаж. Трето-тук има… За всичко това Роман Василев е наказан със забележка и обръщане на внимание, нещо такова. Да не говорим последния случай – онзи с човека по гащи, братът на прокурора, който бяха объркали. Снимаш го п слипове, защо го пускаш да се не види, защо пускаш тази гавра? Не знаеш ли,ч е освен всичко този човек, да беше и най-големия престъпник, не може така да го злепоставяш, само обвиняем е. На всичкото отгоре се оказа, че той няма обвинение този човек, на всичкото отгоре го объркаха от пресцентъра на МВР, че това е самия прокурор. Разбираш ли? Това е серия от идиотски гафове, които минават и заминават. Най-многото, което каза Цветан Цветанов , че тук в прокурорската история нашият Пи Ар отдел сбърка, не трябваше да пускаме тези кадри. Къде отиваме и за какво става дума? Накрая тука последните четири тръшкания- четири човека тръшнати за черно тото. Натръшкани, както си трябва. След 24 часа трима от тях пуснати, което ще рече, че няма никакви доказателства срещу тях и ги пускат. Дори прокурора не ги задържа за 72 часа, което говори за последната издънка, за поредния балон, нещо такова. Бащата на едното от арестуваните момчета е футболист от „Спортист” (Своге) и вика: „дойдоха в къщи 15-20 човека маскирани в „Хаджи Димитър” в панелката. Малкият ми син вика – батко е убил някой ли, какво е, какво става”. И същият този човек, аз разбирам – като тръшкаш, тръшкай, вдигни някакви сериозни обвинения. След 24 часа – поредният балон гръмнал на темата черно тото. Питах преди десетина дни и Борис Велчев къде са големите имена. Питах и Бойко Борисов къде са лицата на корупцията от предния кабинет – Джевдет Чакъров, Гагаузов и Емел Етем. Къде са техните стотици милиони, милиарди окрадени? Такива, каквито бяха заявките миналата година – юли месец, когато ГЕРБ дойде на власт. Нона Караджова каза на не знам кой ден, откакто влезе в министерството, че поне за 700 млн. лв. е далаверата. Нещо да си чула за Джевдет Чакъров? Аз искам да знам за Гагаузов. Аз искам да знам тези лица и тези символи на корупцията на тройната коалиция ако са бандити да ги видя с доказани вътре, проснати, с белезници, както към всеки друг престъпник. Аз „за” или „против” Алексей Петров мога всичко да говоря, защото тогава, когато той за всички беше „лоялният гражданин”, при мен, в нашето студио жената на Николай Колев – убития, разстреляния прокурор тогава каза: „Алексей Петров е един от организаторите на убийството на мъжа ми”. Така че затова смятам, пак може би наивно да звучи, че аз за Алексей Петров, както мога да говоря, че може да е наистина убиец, така мога да говоря, че е в случая човек, подложен на уникална репресия. Делото срещу него се води в разрез със сума ти такива основни, а вече в последните вече месец-два, че минава и всякакви норми от чисто хуманна гледна точка. Това, което каза последния път пред съдията Алексей Петров: „Аз съм служил на четири правителства. Изпълнявал съм задачи, поставени включително и от последния министър-председател и от последния главен прокурор. Аз съм най-проверявания човек в държавата по бизнес линия и съм най-контролирания човек по линия на службите, защото съм бил доскоро служител в тези служби. Изобщо няма как да съм извършил престъпленията, в които ме обвиняват те”. При което на всичкото отгоре, тук наскоро, преди 15 дни стана ясно, че той през 2008 г. на него му е издаден допуск до комисията на Цвета Маркова му дават допуск до класифицирана информация с гриф „строго секретно”. До този момент Цвтан Цветанов казваше, че ВСС всички трябва да минат през службите като през рентген, за да се гарантира, че те имат чисто минало и не са зависими от никого. Изведнъж сега, казах на нашата репортерка, попитай Цветанов. Хубаво, нали след допуска до тази информация от Цвета Марков и индулгенция за чисто минало, тогава…
Водещ: Как му е било дадено?
Сашо Диков: Какво правим? На което следва култовия отговор: „Този допуск трябва да се види кой му го е дал. Второ – тези допуски се дават понякога заради услуги”. На което информацията за Алексей Петров е била в архивите на МВР, си е стояла там, на което друга журналистка веднага му забива култовия въпрос: Тази информация значи ли, че е била и между 2001 и 2005 г.? Въпросът е гаден, защото тогава главен секретар е Бойко Борисов, на което Цветанов казва: „Сега няма да коментирам архивите на МВР”. Само че аз съм още по-гаден и казвам: „Бойко, тази работа с архивите, тази история Цветан Цветанов те наклепа теб, просто те злепостави казвайки, че по твое време има информацията за другата страна на Алексей Петров пък ти си я проспал”. „Как, аз – не, аз главен секретар, той министъра тогава действаше със службите, с тази информация”. Само че и в двата случая отговор няма. Те отвсякъде нещата се разпадат със страшна сила.
Водещ: А какво ти е отношението към Бойко Борисов, защото критикуваш неговите министри, а самия него? Симпатизираш ли му?
Сашо Диков: Аз, когато симпатизирам на някой човек нямам проблем да кажа, че симпатизирам. Както на първото интервю му казах, че съм фен, но ще те критикувам. Тогава изразът беше страхотен „фен съм ти, но ще те критикувам”. Заради този израз и Слави ме бъзика в шоуто си, Георги Първанов ме избъзика и той на една пресконференция, защото викам: „Сега много ти е удобно да ходиш като Слави като се слага.” „А ти като се слагаш на Бойко Борисов?” Викам: „Не знам да съм се слагал”. „Ама онова слагаческо интервю?” „Добре, хайде ще те поканя на кафе, ти ще вземеш интервю с Бойко, аз ще взема интервю на Слави да видим кой, на кого повече ще се слага?” Познай дали ме е поканил на кафе досега.
Водещ: Да сравните интервютата.
Сашо Диков: Но сега му казах, въпреки че ме бъзика. Аз сега ще ти кажа, че съм фен обаче, който все повече ме притеснява и аз наистина се притеснявам от това. Не може това вечно пожарникарско прибягване между МС и парламента да укротява онези безименици, които правят гаф след гаф, в последния момент да гаси пожара. Не може, както тази история последната – няма да вдигаме удръжки за болниците, а не ще ги вдгат около пенсионната реформа, не така- онака. Не може вечно. Издава някаква непоследователност и някаква липса на хора около него, които да му кажат. Като избереш един път, като избереш една линия, вървиш по нея. Не може, който скочи със стачки и протести да им угаждаш. Не става. Не случайно днес имаше някакъв материал „Защо няма да бъдат чути артистите? Те нямат трактори просто”. Кинаджиите, както протестираха – нямат трактори, ако имаха трактори да излязат някой щеше да ги чуе. Това нещо не може вечно, не може вечно от ръкава да вадиш някакви десетки, стотици милиони и да запушваш там и там, без да казваш откъде ги взимаш. Не става така просто. Прави му чест, че е първият, който скочи на предишните. ОК, само че оттам-нататък. Не става това, което се очакваше да стане. Нещата бяха силата и енергията в свирката, а локомотивът да не кажа, че стои на едно място, но едвам- едвам. Това, което мен ме дразни – дразни ме, че няма ясната визия как да стават нещата.
Водещ: А ти със самия Бойко говорил ли си извън тези интервюта, които си правил с него, извън микрофона и камерата, така – по мъжки нещо да си кажете?
Сашо Диков: Не съм. Няма как да ти… Той например ми каза защо не маха Дянков след като свършихме интервюто. И аз му викам: „Бе, човече, разбери, да му се невиди, арзбери”…
Водещ: Това е тайна, което ти го е казал? Не може да го кажеш пред камерите?
Сашо Диков: Аз не мога да го кажа пред камерите, защото той го е казал на мен каква е причината, за да не маха Дянков.
Водещ: Страшна ли е тази причина?
Сашо Диков: Не става дума да е страшна. Не е нещо някакъв компромат, да не помислиш, не е нещо в сферата на жълтото в сферата на обективните.
Водещ: Но ти преценяващ, че това нещо не трябва да се каже пред камерите и не го казваш?
Сашо Диков: Не. Аз не мога да го кажа след като не съм го питал може ли да го кажа, защото няма случай досега аз на някого да съм…
Водещ: А този отговор задоволява ли те, това, което си чул от него?
Сашо Диков: Донякъде има логика.
Водещ: Но не си съгласен напълно?
Сашо Диков: Не съм съгласен.
Водещ: А каква ти е прогнозата как ще изкараме зимата? Ще се оправят ли нещата или ще е много зле? Тежка зима ли ни чака?
Сашо Диков: Аз не виждам в този момент честно казано наистина изход от нещата, напротив – виждам ако така продължават нещата. Бойко Борисов ще последва примера на Иван Костов и сам ще се свали от власт. Навремето, 2001 година Иван Костов имаше законодателната власт, в парламента пълно мнозинство, изпълнителната власт – всички негови министри, съдебната власт, плюс медиите, те бяха хванати за гушите. Същата история. Хайде сега, сами са се хванали за гушите. И сам, понеже се увлече, понеже се помисли за богоизбран на третата и четвъртата година от управлението, помисли си, че е незаменим, че е без алтернатива, отврати хората, дойде онзи сбърканяк, изчете за 15 минути, някой му беше написал нещо ясно и смислено и хората отвяха Иван Костов. Царят спечели с 42% и нещо от гласовете и като сомнамбул, гледах го с очите си в нощта на изборите, не можеше сам да ходи, та трябваше партийната секретарка, жена му, той да се крепи в нея, за да отиде на пресконференцията не вярващ на това, което е станало. След което се обиди и година и половина не говори на народа си.
Водещ: Говориш за Костов?
Сашо Диков: Говоря ти за Костов. Историята до този момент се повтаря.
Водещ: За теб историята с Костов се повтаря в момента с Бойко Борисов?
Сашо Диков: Да. Защото първото нещо, което беше, смени министрите, ако си спомняш, половината министри. Защо ги сменяш? Не даваш обяснения. Чакай. Ти не можеш така да действаш. Сменяш Лъчо-Мозъка. Защо? Защото се бил обадил в Нова телевизия. При всичките тези гафове на Лъчо-Мозъка ти за това го сменяш и не казваш другото? Сменяш зам.-министъра на земеделието – не ни съвпаднаха нещо, така, вижданията за това. А затова, че той е син… баща му е един от най-големите арендатори в Добруджа, има ли там някакви конфликти на интереси – не казваш. И това остава. Сменяш Нанев, не казваш всъщност за какво точно. Проверка на ДАНС на Лъчо-Мозъка и на Нанев – едва изплю камъчето. Завчера беше казал – до две-три седмици обявява резултатите. На 34-ата седмица най-после каза – няма, те не били нарушени. Брей да му се не види. Разбираш ли, тези неща… А пък от другата страна, викам му – излъгахте хората, бе, излъгахте хората. В парламента първият закон, който трябваше да приемете е за Избирателния кодекс. Такива бяха обещанията в нощта на изборите – ние започваме първо с Избирателния кодекс, за да не казват хората, че към края, както направи сегашната власт и както всяка предишна прави, съобразно обстановката да приемаме Избирателен кодекс, който е изгоден. Досега още не е приет, както виждаш. И не си признава. Вика му – разбери, че излъгахте хората и не удържахте на думата си. Не, не е така. Как да не е така. Това са фактите. Не признава, не признава и това е. А така не става. Иначе, като тръгне някой на стачка да го плаши, лавира, прави, струва, фокуси, от единия, от другия ръкав, дава пари и запушва. Но скоро време ще стане така, че няма да има вече… с фокуси няма да стане. А се иска… Лошото е, че трябва да се направи… Според мен ако трябва да се закриват болници, ще закриваш. Като няма друг изход. И аз, доколкото разбирам, защо не си удържа на думата за пенсионната реформа. Тази цялата сфера, осигурителна, била пред фалит. Така чувам. Само че няма някой, който смело да излезе и да каже – хора, фалира държавата.
Водещ: Какво значи пред фалит, аз това не мога да го разбера?
Сашо Диков: Тъй като не могат да съберат необходимите пари. Защото аз съм чул апокалиптични сценарии, както това го каза наскоро, много добро интервю правих миналата седмица с Димитър Иванов. Той вика – разбери, държавата фалира, не се ли промени коренно финансовата политика, не се ли влеят пари, не се ли по най-бързия начин вземат някакви заеми отвън, за да се задвижи целият бизнес, държавата фалира. Викам, стига, как фалира.
Водещ: А тя фалира заради сегашното правителство или заради грешките на всичките предишни правителства?
Сашо Диков: Тя фалира сега, защото не могат да се събират пари от данъци, акцизи и това…, с които пари да се плащат пенсии, заплати, каквото има като бюджетни разходи. Пак казвам какво казват специалистите, аз не съм и не мога да ти кажа.
Водещ: А къде е журналистиката в цялата тази наша история? Гледаш всички предавания, телевизии – какво ти е мнението за предаванията, за водещите?
Сашо Диков: Най-сигурният начин да убиеш журналистиката е журналистиката или медията да спечели пари и да има пари. Това е най-сигурният начин. Доказали са го и западните медии, само че там е в по-други размери и по по-друг начин, но го доказват и нашите медии. Защото, както се казва – робът може да загуби само оковите си. Когато ти си роб само на дълга, така да се каже тъпо, журналистическия дълг, гладен, беден…
Водещ: Но даваш всичко от себе си и се ровиш и правиш добро предаване. Да.
Сашо Диков: Да. Но тъй като сега нещата в медиите станаха коренно различни, едно че някои, които имат пари… Първо, за да направиш пари, ти няма как… тъй като у нас и журналистическият, медийният пазар не е нормален пазар в повечето случаи, защото до голяма степен парите на медиите зависят от рекламните. А рекламният пазар е плод на монополи и така не е нормално. Ти не можеш по нормален начин, заради това трябва да лавираш, трябва да се слагаш, трябва да угодничиш, трябва хиляди услуги да правиш, съобразявания – първо с големия бизнес, защото срещу големите рекламодатели не можеш да пишеш, защото те ти спират кранчето и отиваш на кино. Същата е историята, подобна е историята и около властта. Плюс това не малко медийни босове искат да са и в буквалния смисъл близко до властта. Така че, разбираш ли – получава се една идиотска ситуация, в която сме го докарали до там. Върхът на всичко е – ти виждаш – една медийна група на Ирена Кръстева и на Пеевски буквално за една нощ обърнаха на 180 градуса курса. Стигна се до там, че най-тиражният жълт вестник стана официоз. Разбираш ли, ей такива, само и само да се угажда на сегашната власт.
Водещ: Докъде ще доведе това нещо?
Сашо Диков: Това ще доведе… Този, който си мисли, че чрез захаросани медии това ще му помогне по-дълго на власт, дълбоко се лъже.
Водещ: Появиха се някои заглавия, че си във война със сценаристите на Слави, не знам каква война ще водиш с тях?
Сашо Диков: Аз няма никаква война с тях. Те ме поканиха. Аз преди да вляза в студиото им казах – момчета, да не би да ви е последното предаване, да не се оказа, че ви е последното, защото не знаете какво ви чака. Те викат – за какво ще говорим. Викам – нали знаете, че за каквото и да говорим, аз ще кажа това, което мисля и това, което искам да кажа. След което започна предаването и станаха всичките тези там бози и такива работи. При което, според мен, Слави не е знаел, без неговото знание е било. Но е интересно, че те в предаването ми казаха – готов ли си да дойдеш като си дойде Слави, естествено, че съм готов, какъв е проблемът. Честно казано, на мен не ми се вярва да се осъществи тази покана. Но аз съм отворен. Аз нямам, какво да ти кажа, нямам притеснения. Моите притеснения са от друго, което им казаха – момчета, каузата на шоуто, така, онова, за което беше създадено това шоу навремето, умря. Умря, за съжаление умря. И каузата я убиха парите. Човек като Слави се превърна в отрицание на самия себе си. Онова, което беше каузата навремето, беше бунтарят, свободата, долу, това-онова. Аз съм ходил навремето, докато бяха в онова мазе в „Ескейп”, оттам излъчваха и с касетки разпространяваха по кабеларките, когато стана гафа, като ги изхвърлиха от Канал 1. Там съм ходил да участвам и не ми е пукало. Ходил съм с едно шествие, което беше организирал Слави за сестрите.
Водещ: Медицинските сестри.
Сашо Диков: В началото, малко след арестуването им. Да, защото беше друго. Само че сега, изведнъж идва Първанов и ти му се слагаш по безобразен начин. Идва Румен Петков и не смееш да му зададеш един въпрос накриво. ОК, плюй Бойко, само че еднакъв аршин трябва да има към всички.
Водещ: А ти имаш ли притеснения за тези неща, които говориш, че нещо може да ти се случи?
Сашо Диков: Виж какво, аз отдавна знам, че на мен всичко може да ми се случи. Много добре знам, че всичко може да ми се случи. Единственото ми успокоение е, че поне тези, които могат с един пръст да наредят нещо да ми се случи, поне знаят и са убедени, че всичко това, което говоря право-криво е плод на моето вътрешно убеждение, а не че някой ми е платил да топя този или онзи или да говоря един или друг. Но нали знаеш, че когато… няма как да се спасиш, ако някой нещо реши да прави, защото в тази държава какво по-лесно от това.
Водещ: Да поръчаш убийството на един човек?
Сашо Диков: Естествено.
Водещ: Оказа се, че цената е много ниска.
Сашо Диков: Естествено. Затова ти казвам, че аз ги говоря тези неща, защото съм… дълбоко ме отвращава начинът, по който се вършат някои неща, особено от Цветан Цветанов, защото тези хора дойдоха в името на нещо друго, коренно различно, да се борят възмездие, справедливост да въздадат. Така да се кажа. Нещо, което е само балон, а не акции, PR акции, снимки…
Водещ: Как си обясняваш тогава този негов висок рейтинг, най-висок в държавата.
Сашо Диков: Не мога да си го обясня ти казвам. Може би, ако тези неща, които ти ги наговорих, на които съм пряк свидетел, ако някой друг беше свидетел и ми ги разправяше, нямаше да повярвам, естествено. 

Иво Сиромахов: За да станеш известен в България е достатъчно да те набият или нае.ат

www.e-vestnik.bg | Невена БОРИСОВА | 16.10.2010 

Не забелязвате ли, че от април кризата свърши и всички българи тънат в блага, пита сатирикът-сценарист

Един американски сатирик беше казал, че е щастлив човек, защото цялото правителство работи за него. За да си хуморист може би са нужни две условия. Първо – да бъдеш “лекар” или  поне “медицинска сестра” на обществото и на политически недъзи. Но лекар-веселяк, от онези, странните, които може да разказват виц, докато гледат рентгеновата ти снимка. И второ – важно е да не вземаш себе си прекалено насериозно. Което като че ли важи за Иво Сиромахов.
Иво Сиромахов е роден е 1971 година. Завършва НАТФИЗ, специалност – театрална режисура. Работи като режисьор в Малък градски театър зад канала и в Театъра на армията. От август 1998 до 2000 г. завежда отдел “Култура” и пише фейлетони във в. “24 часа”.
От 2000 година е отговорен сценарист в “Шоуто на Слави”. Междувременно продължава да пише сатирични текстове, радващи се на добра популярност.
Кое е първо? Хумористичното или критиката? Едва ли на този въпрос се отговоря с едно интервю, но това пък не пречи то да се проведе…

- Турнето на екипа на “Шоуто на Слави” в САЩ и Канада беше скоро? Какво се случи там?

- Случиха се много неща, но най-важното е, че за пръв път българска група прави турне в Съединените щати в концертни зали пред многобройна публика. Защото, когато български изпълнител каже „бях на турне в Щатите”, обикновено става въпрос за обиколка в няколко кръчми, където пее пред 20-30 души. Ние успяхме да излезем от този позорен модел и да направим нещо истинско. Концерти, каквито българската публика в САЩ и Канада заслужава.

- Според вас тези няколко хиляди българи, които дойдоха да ви видят, ще останат ли там? А техните деца ще отидат ли на турнето на Слави Трифонов през,  да кажем, 2030 година?

- Според мен ще останат там, защото условията за живот и за работа са несравнимо по-добри. Никой не бяга от хубавото. В Америка, ако си трудолюбив, няма начин да не успееш. Държавата нито ти пречи, нито те рекетира, а хората от властта не говорят постоянно глупости по медиите…
А дали ще има турне през 2030 година и кой ще отиде на него, не мога да гадая. Питайте Симеон Дянков, само на него е дадено да провижда в бъдещето. Той още миналата година каза, че кризата ще свърши през април и позна. Не забелязвате ли, че от април всички българи тънат в блага?

- Като журналист и хуморист, имате мнение по най-различни теми. Какво смятате за отрицателния прираст на българите, най-зле в ЕС? Ще оцелеем ли като нация?

- В отрицателния прираст няма нищо драматично. Исландците са около 300 хиляди, но не страдат от тоя факт. Лихтенщайн има едва 35 хиляди жители, но живеят прекрасно. Така че не виждам причина да изпадаме в общонационално униние, освен ако не сме решили да се явяваме на световното първенство за най-многобройно население.

- Текстове ви за попфолка, за светски личности, са пълни с ирония и издават възмущение…

- Отнасям се с ирония към цялата тая „светска” паплач, която не слиза от страниците на медиите. Това е една прослойка от безсмислени тъпаци, които си плащат, за да бъдат популярни. А за какво им е тая популярност – и те не знаят.
Поне да имахме някоя известна личност богата като Парис Хилтън. А нашите „селебритита” са бедни като гаврошовци – ходят с дрехи под наем и набиват филии с лютеница.
За да станеш известен в България, не е нужно да имаш някакви качества. Достатъчно е да те набият или да те наебат. А най-добре и двете.

- Иронизирали сте личностите, които са на фокус в много медии и списания – попфолк певици, Дим Дуков… Кои хора за вас биха били ценни като обект на внимание в нашето общество и защо не са?

- Хората, които са ценни за обществото, няма как да станат популярни, защото журналистите са прости и не разбират стойността им. Простият човек не може да разбере защо Веско Топалов е по-ценен от Андреа. И защо Борис Христов е по-смислен от Митю Крика.
В повечето медии се работи на принципа: „дайте да пишем глупости, защото повечето хора се интересуват глупости”. Вярно е, че глупците винаги са били мнозинство, но пък те са неграмотни и не четат вестници, така че да се пише за тях е безсмислено. А пък грамотните няма какво да прочетат и затова тиражите се сринаха. Чувам, че няколко вестника са пред фалит. И сами са си виновни.

- Чалгата провокира иронията ви, но в шоуто на Слави дава поне частична подкрепа на развитието на попфолка като музика в България? Това противоречие притеснява ли ви? Какво мислите всъщност за чалгата? Признак на какво е тя?

- Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но въпросът ви показва тотално непознаване на българската музикална действителност. Подкрепа за развитието на отделни музикални жанрове имаше по времето на комунизма, когато държавата по неизвестни  причини финансираше естрадата. Но от 89-та музикалният пазар е свободен и всеки може да прави каквато си иска музика. Е, някои са по-успешни, други – не, но така е в живота. Неуспешните би трябвало да се сърдят на себе си, а не да плюят по успешните и да се делят на „добри” и „лоши” жанрове. Милчо Левиев казваше, че има два вида музика: талантлива и неталантлива.
Аз осмивам набедените некадърници, каквито има и в попфолка, и в политиката, и във футбола. Иронизирам тия, които пеят на плейбек, но и  депутатите в парламента, защото 90 процента от тях гласуват на плейбек.

- Проявявате ли самоирония в същата степен, в която проявявате ирония и към други външни обекти? Какво смешно намирате в себе си?

- Самият факт, че давам това интервю, вече е нещо много смешно.

- Смешно? Съжалявам, ако сте се почувствал некомфортно заради нещо. Защо?

- В думата “смешно” не влагам негативен смисъл. Аз харесвам смешните неща и самият правя смешни текстове. В случая ми е смешна самата ситуация на човек даващ интервю, защото в България интервюта обикновено дават хората, които нямат какво да кажат.

- Като човек, който борави с иронията като инструмент, към кои хора се числите – по-скоро към веселите или  към мрачните?

- Предполагам, че съм от веселите.

- Ако живеехте в държава като Германия, която българите винаги възхваляват, щяхте ли да се надсмивате на нещо? На какво?

- Във всяка държава има на какво да се смееш. Но в България има най-много поводи, защото правителството е букет от смешници. В коя друга държава могат да се съберат във властта екземпляри като Бойко Борисов, Божидар Димитров и Вежди Рашидов? Хората гледат новините и се смеят. Весел народ – щастлива държава.

- Кои са жертвите, които сте направили, за да се развивате и да следвате пътя си на пишещ човек? Кога?

- Не съм правил никакви жертви. Всичко стана съвсем безболезнено. Разбира се, трудил съм се много, но аз не смятам труда за жертва, а за необходимост.

- Като пишещ човек, т. е. като човек, който поначало е скрит зад кулисите, харесва ли ви да бъдете в светлината на прожекторите в шоуто? Защо?

- Не, не ми харесва. Зад кулисите е много по-интересно. Някои хора смятат, че като ги дават по телевизията, това им принажда някаква стойност. Няма как да стане. Умният си е умен – със или без камери, а тъпакът си остава тъпак.

- Казвал сте в предишни интервюта, че шоуто е създадено, за да осмива властта. Какви трябва да бъдат критериите, за да спечели една власт на “кастинг” за осмиване?

- Няма такъв кастинг. Те сами доказват всекидневно, че са достойни за осмиване.

- Какво е според вас значението на “Шоуто на Слави” в България? Чувствате ли се един от новите идеолози на предаването, освен Слави Трифонов, разбира се?

- Шоуто е най-гледаното телевизионно предаване в последните 10 години, значи има някакво значение. Разни хора се опитваха да ни конкурират, но опитите им завършиха самотно и тъжно – диджей Дамян, Ива Якимова, Азис, Иван и Андрей.
Идеолози е много тежка дума, но ако под нея разбирате хората, които създават идеите – да, сценаристите сме хората с идеите.

- Кой е най-вълнуващият проект, който ви предстои – като екип или лично на вас?

- Не зная. Как да преценя дали нещо е вълнуващо, ако още не ми се е случило?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Малко игра на въпроси и отговори:

- Висок ли сте?

- Достатъчно висок, че краката ми да стигат до земята.

- Пътят е постлан с…?

- В България – с дупки.

- Какво се случва винаги?

- Каквото трябва.

- Иво Сиромахов е…?

- Иво Сиромахов е Иво Сиромахов. Това е положението.

- Какво ви привлича в Слави Трифонов?

- Защо трябва да ме привлича? Мен ме привличат жени. Работя със Слави, защото е почтен, добър приятел и защото имаме сходни разбирания за смисъла на професията.

- Големи или малки?

- По-важно е дали са умни или глупави.

- Как?

- По моя начин, my way, както пее Франк Синатра.

- Иво Сиромахов е десет по десетобалната система по отношение на…?

- Когато аз учих, на мода беше шестобалната система. Завърших гимназия с 5.45, а висшето си образование с 5.50. Преизчислете си го колко излиза по десетобалната.

- …А Иво Сиромахов е три, отново по десетобалната система, по отношение на…?

- Приложете горната формула. 

Оригинална публикация