сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 05.12.2010

Това, че един мениджър не умее добре да говори пред публика, не го прави лош мениджър. Но това, че умее, го прави още по-добър и най-вече – харесван

КОЛКОТО ПО-ВИСОКО в корпоративната и обществената йерархия стои един мениджър, толкова по-публична личност е той. Колкото по-голяма е неговата публичност, толкова интересът към него (като личност и като професионалист) е по-голям. Всички тези зависимости идват да ни кажат, че за един човек на такава длъжност е критично необходимо да умее да общува с големи групи от публики, съответно да говори успешно пред тях. Изискване, което може би вече е време да бъде записано редом до лидерските и организационните качества, уменията за делегиране и всичко останало, което се повтаря във всички гласни и негласни изисквания за заемане на висока мениджърска длъжност.
Вероятно това, че един мениджър не умее добре да говори пред публика, не го прави лош мениджър. Но това, че умее, го прави още по-добър и най-вече – харесван. Това е като да бъдеш отличникът в класа – нито учителите, нито съучениците ти оспорват твоя ум и постижения, ама шантавият ти перчем все им се навира в очите.
Естествено, не е задължително всеки мениджър да разбира от тънкостите на говоренето пред публика или да притежава вродена и неизкоренима харизма. Тази работа е прерогатив на неговите пиар специалисти, чиято задача е да го подготвят, да го обучат и да го въведат в занаята на реториката. А задачата на мениджъра пък е да ги изслуша внимателно и да осмисли техните съвети. Второто като че ли е значително по-трудно изпълнимо от първото, колкото и по-лесно да изглежда на пръв поглед. Защото мисленето от типа на "какво ще се разкарвам нагоре-надолу като панаирджийска маймуна" за съжаление все още ръководи поведението на притеснително голяма част от иначе успешните български бизнесмени. И затова няколкото съображения и препоръки в този текст са предназначени не само за тях, а за всички останали, а също и за пиар специалистите, които се трудят върху тънкостите на публичното им говорене.
Първо, говоренето пред публика категорично не означава четене пред публика. Прочетеният и изговореният текст се различават по много признаци – конструкция, интонация, последователност, свързаност на изреченията, паразитни думи и други. Поради това независимо дали виждаме или не човека, който чете, ние много добре усещаме дали той го прави. А четенето създава дистанция и намирисва на незрял академизъм или на отчетно-изборно събрание. Ясно е, че написаният текст донякъде помага да се овладее сценичната треска и дава сигурност и ориентация на говорещия. Именно поради това е добре да има подготвен текст, но да не е със свързани изречения, а основните пунктове да бъдат изброени като подточки или като ключови изрази. Така хем няма да се губи мисълта или да се пропусне нещо важно, хем говорещият сам ще си конструира изреченията. И още нещо: говоренето пред публика е индивидуален акт, пряко свързан с личността на говорещия, но колкото по-малко "аз" присъства в експозето, толкова по-добре. По принцип много малко от слушателите възприемат нормално и абсолютно безкритично каквато и да било форма на самоизтъкване.
Второ, началото е изключително важно. Никой от аудиторията, освен вероятно членовете на семейството на говорещия, не очаква с трепет това, което той ще каже. Затова вниманието трябва да бъде привлечено още в началото. Някаква тема, случка, гръмко твърдение, интересно наблюдение, забавен коментар върху нещо, което е казал предишният лектор, интересна метафора, цитат от известна личност, дори понякога виц. Стига всичко това да е уместно по отношение на аудиторията и да е пряко, ама много пряко свързано с темата на изказването. Обратното – дългите благодарности като при получаване на "Оскар", подробните въведения и особено фразите – убийци на вниманието, от типа на "в условията на световна икономическа криза", "нашата компания винаги се е стремяла" и други подобни са доста лош старт. Най-малкото защото те представляват нещо, което всички знаят, не са нищо ново и не казват защо аудиторията трябва да чуе думите на говорещия. В този смисъл препоръчвам приписваното на Кърт Вонегът обръщение към абсолвентите от випуск 1997 на Масачузетския технологичен институт. То започва с: "Ползвайте плажно масло".
По-нататък: оправданията и обстоятелствените обяснения могат само да развалят една по същество добра презентация. Може да започнем с извинение само ако сме закъснели за събитието или само ако извинението е в хумористичен контекст. Да, разбира се, и също когато някой от аудиторията открие грешка в представянето или се разгорещи дискусия, въз основа на която говорещият да има възможност да преразгледа някои от своите позиции. Категорично са непрепоръчителни и всякакви сервизни реплики или такива, които обясняват какво е трябвало да се случи, от типа на "моите сътрудници тук са ми подготвили…" или "по принцип трябваше да ви покажа графиката на ръста, но…". Те отклоняват вниманието от същественото и губят времето на аудиторията. Освен това никой няма да запомни какво е трябвало да се случи, а какво се е случило. А най-голямото безумие е репликата "извинявайте, аз малко се притеснявам". От една страна, нормално е човек, пък било то и висш мениджър, да изпитва сценична треска – истината е, че на някои хора не им минава цял живот. И общо взето, аудиториите са благосклонни към нейните проявления – треперещ глас, излишни жестове и други. А от друга страна, може да бъдем абсолютно сигурни, че 50% от жените и 99% от мъжете в залата въобще няма и да разберат, че говорещият се притеснява. Освен ако не го заяви, разбира се.
Независимо дали едно изказване пред публика е дълго или кратко, винаги трябва да се търси контакт с публиката и обратна връзка. Първото помага изключително много в това да доближи говорещия до аудиторията и да създаде впечатление, че той се обръща към всекиго поотделно. Това е ключово по отношение на привличане на вниманието. А адаптацията към публиката или обратната връзка му помага да промени тона и понякога дори посоката на изказването си в зависимост от реакцията на аудиторията. Защото понякога дори и най-смешният виц се оказва, че звучи тъпо точно пред тази определена публика, или пък дългите обяснения по някакъв въпрос само някой си е въобразявал, че са важни. Няма как да разберем всичко това, докато не застанем пред аудиторията, но можем да променяме тактиката в движение. Даже е необходимо. И понякога е доста конфузно, когато правим презумпции за реакцията на аудиторията – например, че ще се засмее, че ще се втурне да разсъждава по въпросите, които сме поставили за дискусия, и други подобни. Съответно не бива да се учудваме или да дерайлираме, когато това не се случи.
Още няколко важни момента, по-скоро формални: преценката на времето и агресията. Ако са предвидени повече от 5 минути за изказването, първата реакция често е "какво ли ще говоря за толкова много време". Това кара хората да претрупват изказването си с допълнителна информация и в крайна сметка времето не им стига. Затова преценката на времето е важна, но много по-важна е преценката на тежестта на темите и на това какво да не включим в изказването. Винаги е по-добре говорещият да приключи по-рано, отколкото по-късно. А агресията дори в тона на говорещия (освен ако не става въпрос за някого с типажа на Фидел Кастро) е изключително противопоказна. Не става въпрос само за отношението по време на дискусията, а за отношението по време на самото изказване. Съгласно една фройдистки звучаща концепция говорещият е мъж, а публиката – жена, съответно тя трябва да бъде ухажвана, преди да бъде обладана.
Бившият руски премиер Виктор Черномирдин, светла му памет, ще остане в историята с много неща, включително и с репликата "Искахме да стане по най-добрия начин, а се получи както винаги". За да не става както винаги, пиар специалистите, подготвящи някого да говори пред публика, трябва да са по-настойчиви към него. А за мениджърите: моля, слушайте съветниците си и не мислете, че уменията за говорене пред публика са маловажни за цялостния успех.

Стр. 102, 103

сп. Мениджър | 05.12.2010

Ще трябва да раздадете бонуси. Не е задължително те да са в пари. Има още много начини да зарадвате служителите си
МОЙ ПРИЯТЕЛ, ДИРЕКТОР на голяма компания с много служители, дефинира проблем: През последната година има осезаем спад в мотивацията на хората и оттам в качеството на работата. Оформят се групички, плетат се интриги и т.н. Лошото е, че дори естествените лидери, които винаги са влачили по няколко души на гърба си, проявяват признаци на слаба заинтересованост към бизнеса. В същото време е криза – компанията почти няма ръст, съответно няма пари за бонуси, а номерът на ейчарите "Имате привилегията да работите в престижна компания!" вече действа само на стажантите.
Приятелят ми поръчал на отдел "Човешки ресурси" да помислят за пакет от нефинансови стимули, с които да оправят настроението на хората по Коледа. След като прегледал предложените идеи, се затруднил още повече, защото не бил убеден доколко те наистина ще сработят.
След като ми разказа всичко това, приятелят ми ме попита: "Как да мотивирам хората си в крайна сметка?". Аз му отговорих: "Ами попитайте ги! Убеден съм, че ако се позаровите в ежедневието им, ще откриете неподозирани етажи от пирамидата на Маслоу*. А оттам ще излязат и прекрасни идеи за нефинансови стимули. А и самият факт, че ги питате, вече е стимул, защото показва уважение и интерес към тях". Естествено, "питането" в една голяма компания далеч не е толкова лесно, колкото в малка или средна фирма, но нали за това са вътрешните комуникации като списания, бюлетини, блогове, форуми, анкети, "фейсбук" групи и т.н.
Все пак, тъй като съм консултант и част от работата ми е да предлагам ноу-хау, разказах накратко на приятеля ми няколко находчиви кампании, реализирани със или без мое участие в компании, за които съм работил.
Една от тях се случи в холдинг, изграден на принципа на синергия-та на няколко различни бизнеса, развивани около водеща българска компания. Броят на служителите в различните фирми варираше от около 30 до над 3000 и не беше никак лесно по еднакъв начин да се прилагат стандартните мотивационни техники. В същото време висшият мениджмънт имаше желание да подкрепи хората, въпреки че поради мащаба на екипа често се оказваше високо и далеко, а и пари за бонуси почти нямаше.
Седнахме да помислим и изпълнителният директор, който е много земен човек, първо каза, че иска да може да честити на всички рождените им дни. Да, идеята може да звучи просто и не особено оригинално, но аз знам, че в много големи компании това не се практикува именно поради проблема с мащаба и големия брой на служителите. Все пак успяхме да създадем оптимизирана система – мениджърите получаваха личен поздравителен адрес на луксозна хартия с подпис и печат, а всички останали служители поздравявахме във вътрешното списание, което издавахме в този период. И имаше много добър ефект, защото поздравителните адреси отбелязваха в спомените на мениджърите всяка ценна година от кариерата им в голямата компания. А за останалите хора си беше малко удоволствие да видят името си в издание, което все пак излизаше в тираж 4000 броя и повечето техни колеги четяха и им честитяха.
Другата, доста по-осезателна мотивационна техника, която компанията приложи, се базираше на икономията от мащаба и беше много проста и абсолютно безплатна. На финансовия мениджър му хрумна да използваме факта, че холдингът се явява корпоративен клиент на дълъг списък от доставчици. Те постоянно се надпреварваха да предлагат застраховки, мобилни телефони, техника, кредити и други стоки с отстъпки като за голям корпоративен клиент. Единственото, което остана, за да се получи идеята, беше да се договори тези отстъпки да бъдат предоставени и на нашите служители. Което не беше трудно, защото доставчиците нямаха нищо против над 3000 потенциални клиенти да бъдат насочени към техните магазини.
Естествено, малко компании имат мащаб, от който да могат да направят голяма икономия, но пък средните и по-малките размери дават възможност за прилагане на много други креативни идеи. Важното е фокусът върху мотивацията на хората да е достатъчно нагоре в приоритетите на мениджърите. Пример за подобно отношение е случка с изпълнителния директор на германска компания с над 300 български служители у нас. Правехме програмата на много сериозно корпоративно събитие, което включваше официална част с правителствено присъствие, брифинг с всички медии и вътрешно събитие със служителите. И всичко това в един ден. Естествено, най-трудно беше да направим времевия план, защото трябваше да се съобразяваме с графика на медиите, с претенциите на министрите и с куп други неща.
За да започнем все пак отнякъде, попитах изпълнителния директор: "Коя част е най-важна за вас?", имайки предвид официалната или медийната. Получих отговор, какъвто не съм получавал за над десет години в бранша: "На мен събитието със служителите ми е най-важно!". И наистина направихме събитието със служителите в 11 ч., когато по принцип е по-добре да се поканят медиите. Следобеда журналистите ни скъсаха нервите от мрънкане, че им е късно и неудобно, но… този начин на мислене се отрази в това, че българският екип, част от огромна интернационална компания, в последните две години счупи няколко рекорда в рамките на групата и се очертава като един от най-добрите в дейността й на световно ниво.
Оказа се, че немците, за които знаем колко ценят дисциплината и трудолюбието, знаят много добре, че тези екстри не се получават по подразбиране. Въпросната компания има цял пакет от стимули и социални придобивки за служителите, като ваучери за храна, 30% отстъпка в служебния стол и отстъпки в магазини като тези, за които разказах по-горе. За Коледа винаги се прави парти с някоя звезда и служителите, освен че се снимат с Мария Игнатова например, получават награди като екскурзия в Египет или билети за дербито "Арсенал" -"Челси" в Лондон.
Между другото интернационалната група има вътрешно футболно първенство и отборите от различните страни пътуват за мачове из целия свят на разноски на компанията. При това с половинките си. И всеки мач, независимо дали бият, или падат, става повод за безкрайно забавление във "Фейсбук" групата, която им направихме за вътрешна комуникация.
Е, да, не всяка компания е част от международна група, но и у нас има доста междуфирмени първенства, а участието на един отбор не е прекалено скъпо за една средна компания. В същото време целият екип става агитка на отбора, преживява победите и загубите и сплотяващият ефект понякога е невероятен.
Естествено, много компании осигуряват на служителите си безплатни здравни осигуровки, застраховки живот, обучения или магистратури и допълнително пенсионно осигуряване, но тези стимули все пак струват пари. Затова да се върнем на приятеля ми от началото на този текст, който нямаше никакви финансови опции за стимули. Той все пак реши да "попита" хората си.
Заедно с ейчарите той разработи анонимна онлайн анкета, така че да получим възможно най-откровените отговори. И ги получихме. Всички, които анализирахме резултатите от анкетата, забелязахме един и същ тренд – сред многото обективни и някои не толкова обективни оплаквания се открояваше рефренът "Не ми стига времето!". Не толкова очакваното "Не ми стигат парите!" или "Шефът ми ме дразни!", или "Компютърът ми е скапан!". Малко неочаквано, но всъщност толкова нормално за всички нас. Хората бяха дали и доста конструктивни идеи за оптимизиране на работното време. Остана само в отдела "Човешки ресурси" да седнат, да анализират схемата на работа и предложенията на служителите и да подготвят нова схема за гъвкаво работно време, така че хората да получат повече и по-разнообразни възможности за почивка или време за себе си.
Резултатът беше впечатляващ и компанията въведе една от най-модерните програми за гъвкаво работно време, за които съм чувал. И до ден днешен хората там предизвикват завист с екстри като свободен ден на рождената дата, възможност за работа от вкъщи два дена в месеца, опция да се работи вечер, ако през деня човекът е бил зает, опция да се вземе почивен ден през седмицата и да се отработи през уикенда и т.н.
Следващата година показа, че схемата не само не намали производителността, но хората заработиха по-продуктивно. Може би най-важният ефект беше, че служителите се усетиха чути. Усетиха още, че мениджмънтът ги уважава като професионалисти и им вярва, че ще си свършат работата добре и без да им се виси постоянно на главите.
Естествено, новината беше анонсирана на Коледа и в първия ден след празниците хората не бяха в обичайното минорно настроение, а усилено коментираха кой как ще се възползва от новата схема.
Между другото в момента пак в тази компания се разработва нов пакет от "времеспестяващи" екстри за служителите като: домашен майстор (всъщност домакинът на компанията), почистване на домовете (естествено, от фирмата, почистваща офиса), фитнес и детска градина близо до офиса и дори човек за плащане на комунално-битовите сметки и химическо чистене до врата.
*Пирамидата на Маслоу се състои от пет нива. В основата са физиологичните нужди, след това сигурността, принадлежността и увереността. На върха е самоусъвършенстването на личността.

Стр. 78, 80

сп. Sign Cafe | Любен ДИЛОВ-СИН | 04.12.2010

Сравнението на интернет с будка за вестници все повече ми допада – влизаш и избираш. Както се казва – кеф ти сериозно издание, кеф ти жълт клюкарник. Особено интересна е аналогията, когато визираме конкретно блоговете. Когато авторът на блога има какво да каже в него, а не си го е направил само "защото е модерно" или "защото всички имат", тогава нещата са наистина различни. Точно при тях въпросът за учредяването на награди "Черноризец Храбър" за блогъри изобщо не звучи абсурдно. Какво би променила една такава награда и как би изглеждал достойният за нея блог, ще ни разкаже човекът, автор на идеята никак небезизвестният в онлайн пространството Любен Дилов-син.

"ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР" ЗА БЛОГЪРИ

Трябва да се учреди "Черноризец Храбър" за блогъри, защото явлението е вече достатъчно значително, за да се превърне не само в коректив на официалната журналистика, но и – самото то – в напълно приета журналистика, но по-интимна, по-близка до потребителите си, разкриваща нови хоризонти като медиа. Егоистично погледнато, от камбанарията на Съюза на издателите в България -това е и начин да се журира едно явление, което е породено и от официозността на самия съюз…

БГ БЛОГЪТ

Определено разлика има между българските блогове и тези от Запада. Тукашните все още имат характеристиката на съпротивително движение, те са ъндърграунд на официалната журналистика и – в условията на известна политическа и икономическа несвобода на официалните медии – ще стават все no-важни. В Западна Европа, и особено в Америка, сякаш вече са се институционализирали като форми на оценка и публично общуване.

FACEBOOK VS. БЛОГОВЕТЕ

"Лицевата книга" само доказва твърдението ми, че аудиторията се стреми към силно индивидуализирана журналистика, разказ от първо лице единствено число, който да съдържа оценки и мнения. И това е съвсем очаквано, в постмодерния период на българските медии. Те все още робуват на марксистко-ленинското разбиране за журналистиката като колективен организатор, агитатор и пропагандатор за колкото се може по-големи маси. А хората искат персонално отношение. Всъщност, в момента Facebook е основната среда, в която блоговете се авторекламират.

СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ VS. КОНВЕНЦИОНАЛНИТЕ МЕДИИ

Конвенционалните медии са застрашени от социалните мрежи заради скоростта, с която се разпространява информацията в тях. Те помитат традиционните писма на читатели, зрителски и слушателски обаждания и т.н. Традиционните медии са застрашени и от собствената си невъзможност да общуват индивидуално.

УСПЕШНИТЕ ПРОФИЛИ

За Facebook профила е важно на първо място той да бъде интересен, да докосва лично потребителите си, да ги дразни и провокира да бъдат активни, да осъществява постоянен диалог. Да бъде дневник на едно и също време, което обитават блогър и читатели на блога, респективно профила. Абсолютно същите неща са важни и за успешните блогове, плюс изискванията за грамотност, визуална атрактивност и известна завършеност на публикациите. Във Facebook можеш да си позволиш да оставиш многоточие, а блогът предполага точка. И в смислово, и в емоционално отношение, и като форма на журналистическа мимолетност…

Стр. 84

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 21.12.2010

Здравко от “Биг Брадър”: Да махнат първо порнографията от екрана, после другото

Много скоро ще бъде сложен край на участието на деца в риалити формати. Това ще стане, след като бъдат приети поправките в Закона за радиото и телевизията, обсъждани вчера в парламентарната комисия по култура. Според текста родителите, които допуснат детето им да участва в тв риалити шоу, ще бъдат глобявани със суми от 1000 до 2000 лева.
Още по-голяма е санкцията за нехаещите родители и настойници, които не предотвратят участието на хлапета във формати от типа на „Биг Брадър”, създаващи риск за неговото, физическо, психическо, нравствено или социално развитие повторно – срещу това ще трябва да се бръкнат с 5 бона.
Според Здравко от Приморско, който участва два пъти в “Биг Брадър”, като вторият път дори с дъщеря си Яница, това е излишно губене на депутатско време.
“Извинявайте, но едно дете на 2 години не би могло толкова да се повлияе от средата за кратко време. Освен това, Къщата на “Биг Брадър” е най-добре организираната къща в България – там има специалисти, които следят всяка една секунда състоянието на детето, тъй че това едва ли е най-важният проблем, с който трябва да се занимава парламентът в момента. Има хиляда деца по домовете у нас, в които аз и жена ми Христина видяхме потресаващи неща. По-добре да помислят за тях, а не за тези, които имат родители, и които носят така или иначе отговорността. Аз така прецених тогава и го направих – вкарах Яница в Къщата. Сега, когато е на пет години, не бих я вкарал, но за малките деца няма опасност”, заяви пред “Всеки ден” известният брадър.
Михаил Стефанов от Национална мрежа за децата обаче е на друго мнение. Според него рискът за подрастващите в едно такова предаване далеч не опира до физическото им здраве, затова той и останалите неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на децата, са щастливи от така развиващите се събития около промените в закона.
“Да, ситуацията е малко след дъжд качулка, но пък е добре все пак тези неща веднъж завинаги да се регламентират в медиите, защото ние се консултирахме с чужди специалисти и те бяха категорични, че участието на дете в риалити не води до нищо хубаво. Ако едно момиченце падне в басейн пред очите на цяла България, то то ще остане в съзнанието на хората като момиченцето, падало в басейн, а не с нещо друго.Искам да кажа, че ефектът на такова предаване може да бъде погубен за детската психика”, допълни още Стефанов.
Как биха постъпили организациите обаче, ако се появят родители, готови да платят глобата от 2 хиляди лева, само за да видят отрочето си в ефир? Според Михаил Стефанов дори и хипотетично това едва ли ще се случи, защото телевизиите ще се въздържат да правят подобни формати с деца. Но дори и това да стане, то е добре майките и бащите да знаят, че “В Конвенцията за закрила на детето“ се посочва, че родителските права не са неограничени. Когато има констатирано нарушение, то децата могат да бъдат отнемани от родителите или най-малкото да се издаде забрана за достъп на детето до съответното предаване”, каза още той.
В крайна сметка от Националната мрежа за децата са убедени, че нито родителите, нито медиите публично ще възразят срещу бъдещите промени в Закона за радио и телевизия, защото те са в услуга на всички.
За съжаление, продуцентът на “Биг Брадър” Нико Тупарев, както и шефовете на Нова телевизия, която излъчи всички сезони на риалитито, не бяха открити за коментар.
Затова пък приморският Здравко смята, че ако трябва да има рестрикции срещу това какво да се показа по телевизията, то те не трябва да са насочени към раилити форматите. “Нека първо спрат порнографията, пък после да се занимават с “Биг Брадър” . И на мен ми омръзна дъщеря ми да гледа глупости и да учи мръсни думи и ругатни, звучащи от екрана, ама никой не ме пита”, възмущава се бившият гларус.

Оригинална публикация

в. Пари | 21.12.2010

Заетите в сферата на информационните услуги са над 58 хил. души

Журналистите в България взимат до два пъти по-високи възнаграждения от средните за страната. Това показват данните от изследване на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет.

Високо равнище на заплати

През 2010 г. хората в сектора са взимали средни заплати от около 1290 лв. В същото време средната стойност на възнагражденията в страната е била 619 лв. Това показва, че противно на твърденията журналистическата професия не е нископлатена у нас. Авторите на изследването дори я класифицират като професия с високо равнище на заплатите.

Колко са журналистите у нас

Над 56 хил. души са били заетите в сферата на информационните услуги през третото тримесечие на 2010 г., сочат още данните в изследването. към тази категория не спадат само редактори, репортери, издатели или фоторепортери, но и всички работещи в сферата на разпространението, печатните услуги и далекосъобщенията. Те са с около 2000 души по-малко в сравнение с първото тримесечие на годината. Тогава заетите в тази сфера са били над 58 хил. души.

Стр. 22

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 21.12.2010

Радиата са спечелили по-малко – над 2 млн. лв.

За никого не е тайна, че от телевизия в България се печели повече, отколкото от радио, печат или интернет. Едва ли някой обаче е предполагал, че разликите в сумите са драстично големи. През 2009 г., когато рекламният пазар се сви до неузнаваемост, телевизиите у нас все пак са отбелязали обща печалба над 57 млн. лв. Сборната печалба на радиата пък е била малко над 2 млн. лв. Това показват данните от проучването на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет.

Електронните медии

Общите приходи на телевизиите в България надвишават 500 млн. лв., а тези на радиата едва достигат 87 млн. лв., сочи още проучването. Най-големи са приходите на електронните медии от реклами и спонсорство. Те представляват 44.8% от всичките постъпили суми в бюджета на телевизиите и 32.5% от тези на радиата.
Електронните медии харчат най-много средства за разпространение и производство на програми. Според данните в изследването всички телевизии у нас са изхарчили близо 221 млн. лв. за тази цел при общи разходи, възлизащи на 475 млн. лв. Това означава, че над 43.7% от приходите си те инвестират в производство и разпространение на програмите си. При радиата процентът е дори по-висок – достига до 67%. От общите разходи на радиата, възлизащи на 84 млн. лв., те отделят всяка година над 56 млн. лв. за производство и разпространение.

Печат и интернет

Изследването обаче не дава подобни сборни финансови резултати за пресата и интернет медиите. Отчетени са само подадените в Търговския регистър данни на някои големи вестникарски групи. Финансови резултати за интернет медиите въобще липсват. Затова пък авторите на изследването дават интересна статистика каква част от населението използва редовно интернет и получава информация от медиите в мрежата. Според резултатите от проучването едва 45% от българите на възраст между 16 и 74 години ползват интернет. Това е една от причините медиите в мрежата да не отчитат растеж с бързи темпове, каквито бяха очакванията. Рекламата там също не е толкова добре платена както в електронните медии и пресата.

Умиращи вестници

През 2009 г. на българския пазар са излизали 109 издания по-малко в сравнение с 2000 г. Това показват още данните от изследването на преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация. Според проучването през миналата година на българския пазар са се търгували 436 вестника, докато преди 10 години те са били 545. Статистиката сочи още, че най-много печатни издания са загинали през 2003 г. Тогава редовно са излизали 386 вестника.
За период от 10 години тиражите също доста са се променили. Пикът на оборота на вестниците е бил през 2000 г. Тогава общият годишен тираж е възлизал на над 442 млн. копия. През 2009 г. той вече е 355 млн. копия.
Изводът от цялото изследване все пак е позитивен. Той затвърждава досега битуващото мнение, че журналистическата професия е динамична и устойчива на промените.

Стр. 22 – 23

в. 24 часа | 21.12.2010 

Българската агенция "Реформа" спечели награда за реклама на престижния фестивал "Епика" с нестандартна идея.
Тя успешно рекламира в пресата през годината първото частно гробище "Бояна парк" в София, а свежите слогани станаха причина да грабне и приза. "Реформа" взе бронз в категорията за печатна реклама.
Epica Awards е един от най-престижните европейски рекламни фестивали, който се прави всяка година в Париж.
Тази година в него участваха 3155 проекта на 530 агенции от 48 държави.
Сред тях има още 4 български агенции – The Smarts, "Ноубъл графикс", "Актив комюникейшънс" и Publicis, c общо 19 реклами. Бронзът за "Реформа" обаче е единствената награда за българска рекламна агенция тази година. Наградени са 69 агенции.
"Ние сме локална агенция, но с глобално мислене, наградата ни го показва", каза Десислава Олованова, шеф на "Реформа".

Стр. 30

Информационна агенция и Пресклуб „София прес” I 20.12.2010

По повод появилите се съобщения в интернет, че Алексей Петров е сринал финансово агенцията, като не й е платил 38 000 лева за информационно обслужване, уточняваме следното:

1. Екип на агенцията организира пресконференция на Алексей Петров на 26 –ти ноември в неговия дом на ул. „Арарат” 12, за което той ни дължи суми по официални тарифи за организиране на пресконференция и други услуги извън залата на Пресклуб „София прес”. Точната сума по фактура е 1965 лева без ДДС.
2. Разпространеното по-късно интервю бе по повод идеята на проф. Милен Семков да организира Инициативен комитет за издигането на Алексей Петров за кандидат за президент. За това Агенция „София прес” не калкулира суми.
3. Пресклуб „София прес” и Информационна агенция „София прес” са отделна и самостоятелна юридическа структура, наемател и ползвател на името от Сдружение „Агенция София прес”.
4. Пресклубът и Информационната агенция се стопанисват от независими журналисти, които със собствени сили създават нова медия и предлагат затворен цикъл на медийно обслужване – публични събития, новини и ПР услуги.

20.12.2010 Г. ЕКИПЪТ на Информационна агенция „София прес”

в. Пари | Теодора МУСЕВА | 20.Декември 2010

Етикетът не е маниерност, а начинът да се харесаш на всекиго

"В България етикетът все още се смята за маниерност. Всъщност той е просто код на общуване. Универсален език, който улеснява контактите. Когато го владеете, има време всичко да се случи по-спокойно и по-адекватно." Това твърди Мария Касимова, собственик на Ma Studio – Coaching&Behavior, което започва да предлага курсове по етикет и протокол. "Хората, които всички харесват, обикновено са много дипломатични и умерени, те не прекаляват с нищо", споделя Мария. Според нея, тъй като българската култура е по-южна, реакциите ни са емоционални и експанзивни. "Всичко е на показ, всичко е крещящо, дрехите на момичетата са къси, комбинациите са странни, бижутата са големи. Фактът, че сме имали толкова бедни години, през които не е можело да показваме това, което имаме, извади една култура на пищна показност. В същото време западната култура си изрязваше етикетите на марковите дрехи, защото им беше неудобно", допълва тя. Мария смята, че всеки трябва да се опита да овладее тази непоказност и умереност.

Бизнес обноски

В света на бизнеса не е важно какво правите, а как го правите. Кое определя имиджа, а оттам и печалбата на вашата фирма? На първо и последно място трябва да сложим поведението на вашите служители. Това е единствената рамка, в която компанията може да изглежда солидно и привлекателно. "По дрехите посрещат…", а в случая, дори по дрехите изпращат. Защото, оказва се, че предлаганата стока или услуга невинаги е на първо място. Вие сте минипрезентация на цялата компания и всъщност продавате себе си на първо място.
С един незначителен жест можете да впечатлите или да обидите партньорите си, да се представите като културен човек или да станете социален аутсайдър. В конкурентната бизнес среда поведението е от голямо значение независимо дали търсите работа, искате повишение, сключвате голям договор или общувате с клиенти.

Спазвай дистанция

Етикетът е и начин да защитиш личното си пространство. Касимова отбелязва, че човек може да се научи на стратегии, чрез които да избегне неудобен въпрос или да отговори с контравъпрос. "Това е начин да поставиш своите параметри, да се опазиш. Цялата западна култура е заета с това да си опази личното пространство, тук сме заети да си го нарушаваме", твърди тя. Всъщност етикетът не е престорена куртоазия, нито признак на специална сексуална ориентация, а съществен инструмент в общуването и облекчение на контактите. Дори и човекът срещу вас да не е запознат с протокола, спазването му винаги оставя впечатление, че вие сте "възпитан човек".

Човекът с червените чорапи

Ролята на етикета не е да ограничава, а да улеснява. Касимова отбелязва, че всеки може да си измисли малки странности, които да придават чар на външния му вид и да го правят забележим. "Един от най-добре облечените мъже, които съм виждала, беше шеф на банка в Лондон", разказва тя. "Прекрасно облечен мъж: с тъмен костюм, брилянтно ушит от най-прекрасния плат, ризата му е точно каквато трябва и изведнъж виждам – червени чорапи. Бях много учудена. Впоследствие се оказа, че този човек, който много добре владее етикета и кода на поведение, е въвел тези чорапи като своя запазена марка. Това е човекът с червените чорапи. Повярвайте ми, въобще не пречеха на идеалния му вид тези червени чорапи. Веднага го запомняш."

А ти… мене уважаваш ли ме?

"Много хора с добри качества не успяват да ги покажат, защото не знаят как да се държат", отбелязва Касимова. "Някои казват, че етикетът е нещо вродено", казва тя и пояснява, че може да имаш вродени маниери или да ги носиш от семейството си, но няма как да знаеш различните правила на протокола или дрес кодовете. Според нея това е нещо, което се учи. "Има дрес код за бизнес срещи, за интервю – начинът, по който си облечен, показва отношението ти към другите. Това е твоето послание: аз ви уважавам, уважавам това, което сте направили, уважавам и себе си."

Курс: Модули по етикет, протокол и добри маниери

- Социален етикет и поведение в обществото – история и факти
- Силата на първото впечатление
- Стил, дрес кодове и персонален имидж
- Изкуството на масата
- Официалната вечеря и начините за "справяне" с нея
- Негово опасно величество Коктейлът
- Чаена церемония и кафе-култура

ВИЗИТКА: КОЯ Е МАРИЯ КАСИМОВА?

- Тя е консултант по етикет и протокол, медиа консултант и трейнър. Обучението си в областта на етикета и дипломацията получава в различни школи и училища в Париж, Лондон и Брюксел, сред които Minding Manners и International School of Protocol and Diplomacy.
- По образование е журналист, магистър по български език от Софийския университет. Мария Касимова има дълъг опит в медиите. От 2002 до 2005 г. е отговорен редактор в списание "Едно", след това главен редактор на ELLE
България, главен редактор на "Капитал Лайт", а през 2008 г. създава и работи като главен редактор на списание "НЕЯ".
- След закриването му наскоро Касимова основа своето Ma Studio – Coaching&Behavior, където осъществява обучения, тренинги и развива социални мрежи в реални условия.

10 СЪВЕТА ПО БИЗНЕС ЕТИКЕТ

1. Първото впечатление се създава за 9 секунди. Веднъж създадено, то може да се промени чак след година и половина. За първото впечатление това, което казвате, има заслуга 10%. Останалите 90% зависят от всички сетива: аромата, дрехите, силуета, езика на тялото. Прекалената експанзивност винаги дразни, така че бъдете умерени при първа среща.
2. Посветете пълното си внимание на събеседника. Гледайте го в очите.
Тялото ви трябва да е обърнато към него. Не говорете през рамо и не обръщайте гръб.
3. Научете имената на всичките си колеги и партньори. Винаги се обръщайте към човека по име. Това прави много добро впечатление.
4. Не говорете само за себе си. Никога не обсъждайте домакина или работодателя си.
5. Макар и половин час без мобилен телефон да ви се струва мисия невъзможна, според етикета по време на среща писането на SMS-и и говоренето по телефона са забранени.
6. Парфюмът ви трябва да е дискретен и ненатрапчив.
7. Баджът с името ви се закачва на десния ревер на сакото, тъй като европейците четат от дясно на ляво.
8. Ако сте седнали и ви представят на някого, задължително трябва да се изправите.
9. Отговаряйте на имейлите в рамките на 24-36 часа.
10. Когато ви дадат визитна картичка, винаги давайте своя в замяна.

Стр. 24

www.cross-bg.net | 20.12.2010

БНТ е пред гибел, а може би вече е навлязла в този стадий. Това обявиха на пресконференция Светлана Божилова, Люба Кулезич, които бяха кандидати на конкурса за генерален директор на БНТ, който се проведе през лятото, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.
По думите им бюджетният дефицит на обществената медия за няколко месеца е нараснал от 12 милиона лева на 35 милиона лева. Според тях това се дължи на продължаващите финансови злоупотреби – разпродаване на имуществото, конфликт на интереси и множеството интриги в медията.
Двете представиха документи – единият от които акт за собственост на скъп ведомствен апартамент в центъра на столицата, собственост на БНТ, който според тях "е подарен на някой и никой не казва на кого".
Другият документ е писмо на английската фирма „Солид стейт лоджик", доставчик на техническо оборудване до генералния директор на БНТ от 30 септември. В писмото англичаните посочват, че на проведена зад граница техническо изложение техният щанд е бил посетен от Атанас Гьоков, член на УС на БНТ, който се интересувал от закупуването на оборудване за бъдещата цифровизация на БНТ. От английската фирма изразяват безпокойство във връзка с думите на Гьоков, който заявил, че вече не желае да работи с техния официален представител в България и че трябва да се намери друг начин за сътрудничество. На щанда Гьоков е бил с представител на друга българска фирма – UVT, а не на "Текно".
От "Солид стейт лоджик", заявяват, че не биха искали да се откажат от възможността за бизнес с БНТ, но в същото време желаят да останат лоялни към своя дистрибутор. Англичаните молят генералния директор на БНТ да предложи друг вариант за съвместна работа и предлагат директно договаряне.
Според Люба Кулезич този случай е пример за конфликт на интереси. "С този документ от английската фирма молят Вяра Анкова БНТ официално да съобщи, че вече ще работи с тях, а не с българската фирма, за да не си развалят бизнес-отношенията с дистрибутора, каза Кулезич. По думите й, той е доказателство, че в БНТ продължава "абсолютно същото мошеничество и начини, по които да се източват държавни пари чрез свързани лица. "Това престъпно и криминално статукво продължава", заяви Кулезич.
„Писмото показва един реален конфликт на интереси от страна на настоящия член на управителния съвет Гьоков и опитите му да пробута фирмата, в която е работил (UVT) на пазара на БНТ”, коментира на свой ред Тома Иванов, бивш финансов директор на националната телевизия.
Според Светлана Божилова Съветът за електронни медии е съучастник и носи много голяма отговорност за кризата в БНТ.
„Преди време колегите от двата органа в БНТ – Етичната комисия и Общото събрание на пълномощниците излязоха с данни, които показваха управленската и финансова криза в националната телевизия, огромния бюджетен дефицит и конфликти на интереси”, припомни тя. Тогава те поискаха от СЕМ да се създаде антикризисен щаб и да бъде избран временно изпълняващ длъжността генерален директор.
По думите й от протоколите на срещите на СЕМ с членовете на етичната комисия и общото събрание на пълномощниците става ясно, че съветът не само не предприема никакви мерки въз основа тези материали, но той застава на страната на Уляна Пръмова. Седмица по-късно председателят Георги Лозанов пише до комисията по култура, медии и гражданско общество, че СЕМ ням никакви правомощия да се намесва по отношение на антикризисните мерки и финансовото състояние на БНТ.
„В закона за обществените медии се казва, че СЕМ подписва договори за възлагане на управление с генералните директори и членовете на управителни съвети и там могат да бъдат вписани конкретни параметри към тяхната дейност”, коментира Светлана Божилова.
На свой ред Люба Кулезич посочи, че концепцията на Вяра Анкова, която спечели конкурса за генерален директор на БНТ, в момента не се изпълнява. „Г-жа Анкова беше назначена с нагло нагласен конкурс. От 1 август досега не е направено нищо по изпълнението на нейната концепция – няма нито едно съкращение, нито една оптимизация на щатовете, не е въведена в действие новата управленска структура. Не е направено нищо, за да се пести”.
Кризата в БНТ се дължи на остарелия закон за радиото и телевизията. Това заяви Тома Иванов, бивш финансов директор на БНТ. „В този закон няма никакви изисквания към членовете на СЕМ – орган, който се назначава с политически квоти и той след това избира по политически критерии шефовете на БНТ. От своя страна генералният директор на телевизията избира членовете на Управителния съвет, отново без никакви критерии”, каза Иванов.
По думите му върху работата на БНТ липсва всякакъв обществен контрол: „Така нареченият Обществен програмен съвет, който би трябвало да представлява интересите на обществото в БНТ, се назначава пак по волята на генералния директор”.
Друга причина за плачевното състояние, в което се намира обществената телевизия е отказът от продуцентския принцип на управление и въвеждането на т.нар. редакционен принцип: „Този принцип е подходящ за общества в планова икономика, защото той не се интересува от ресурсите, които се ангажират при производството на програмата, нито от резултатите – дали има рейтинг, а се интересува само и единствено дали се изпълнява редакционната политика. Не може да произвеждаш новини в обем колкото твоята конкуренция с огромен личен състав от около 300 човека – само щатни служители в дирекция „Новини”.

Оригинална публикация