сп. OK! | Иво ПЕТРОВ | 23.12.2010

ЕМИЛ КОШЛУКОВ УМОРЕН ОТ ПОЛИТИКАТА

В no-миналия брой ти разказахме за Вили Сечкова и продуцентската й компания No Frame. Черешката на тортата оставихме за днес. Обещахме да ти разкрием кой е дясната ръка на Вили или на кого Вили е дясна ръка… Както и да бъде зададен въпросът, отговорът е един – Емил Кошлуков.
Бившият депутат се е захванал сериозно с телевизия и възнамерява да потъва във все по-дълбоките води на този бизнес. За съдружието му със Сечкова и за бъдещите планове – Емил Кошлуков отговаря изчерпателно пред ОК!

Какви са точно отношенията ти с Виолета Сечкова?

Изключително приятни. Познаваме се от много години, аз съм и кръстник. Когато решихме да създаваме продуиентската компания, беше най-естествено да се обърна към нея, Иван Радев и Стани. Не е тайна, че самата Вили беше копродуцент на "Градски легенди" заедно с Иван и Андрей. Така че тя има много опит в телевизията. Другите колеги съши имат добра биография. И двамата са работили в най-успешните и гледани телевизионни формати. За мен беше голямо предизвикателство след 20 години политика плюс пет в затвора да се захвана с нещо тотално ново и непознато.
Винаги съм се изкушавал да се занимавам с телевизия, но трябва да си призная, че ме е било страх. Въпреки че всичко живо вече прави телевизия и застава на екран… Хората в България забравят едно – това, че ходиш в ресторант, не те прави ресторантьор, а това, че си добър барман, не означава, че можеш да станеш кръчмар. Затова се чудех дали мога да се занимавам с телевизия. Приех предизвикателството и мисля, че се справяме към момента.

Година след началото?

По проекта работим от година, но реално доста по-късно започнахме да произвеждаме продукция. Вече имаме предавания по няколко телевизии. Работим успешно с TV7, в работни отношения сме и с bTV. Това не е никак малко и ни прави едни от най-работещите в момента. Има къщи с повече продукции от нас, но ние, както споменах, съществуваме по-малко от година, а постигнахме резултати, които други, работейки с години, нямат. За нас е голямо предизвикателство да се борим с големите. В кризата телевизиите режат предаванията, а ние създаваме нови.

Да уточним – ти ли си "баща" на фирмата?

Това е малко подвеждащ въпрос. Сега да не стане така, че кръщелницата (б.а. Вили Сечкова) да подскочи, като прочете това интервю. Съвместна идея е, говорим си го от много отдавна.

Да не е още от първото предаване на "Градски легенди"? Все пак Вили направи дебюта си с твоето гостуване…

Да, аз бях първият гост и видяхме как приключи цялата работа. {Смее се.) Виж, време е да уточним какви са моите функции във фирмата. Вили, Радев и Стани са по-творческата част, аз съм по преговорите. Договарям се с телевизиите за бюджети и всички подробности. Включвам се и към идеите, естествено. Смятам, че ме бива. Знаеш ли, ние правим много смели неща. Вкарахме чужденец за водещ – Лео с готварското предаване. Получи се много успешно. В екипа ни бачка режисьор от италианските "Господари на ефира". Заложихме на външен опит. Гледаме много американски предавания и черпим идеи. "Нашенци" е непознат формат за родния ефир. Смело е, но искаме да видим как ще го приеме пазарът. Утвърдена практика е да се купуват известни формати. Ние се опитваме да бъдем по-различни и по-успешни. Дори опитът ни с Камелия беше рисков. Тя е попфолк певица, известна със своята скандалност. Да, водила е предаване, но в него тя беше себе си – предизвикателна, секси, освободена. Тук образът е друг. Успяхме, предаването се радва на изключително висок рейтинг.

На кого е идеята тя да поеме това предаване?

Идеята пo-скоро е на Вили. Аз бях я гледал в "Голямата уста". Но предизвикателството да сложиш Камелия в някаква сериозна рамка беше голямо. Сега мога да си призная, че имах големи притеснения. Вили беше убедена, че ще се справи, и позна.

Да минем на твоето съботно-неделно предаване пo TV7. Как реши отново да водиш предаване, различно от "Таралежите"?

Трябва да уточним, че продукцията няма нищо общо с No Frame. Предаването е вътрешна продукция и предложението дойде от самата телевизия. Признавам си, че след като машината във фирмата заработи, това предложение дойде навреме. Опитът ми в политиката и новият стаж в телевизията ме привлякоха да правя публицистика.

Как ти се отразява ставането сутрин? Предаването започва в доста ранен час за събуждане през уикенда…

Изключително трудно ми е. Както казват старите хора – всичко се връща. След като 45 години съм ставал късно, сега е обратното, и то през най-тежкия период – уикендите. Няма как, сбогувах се с петък и събота вечер. Мисля да се оплача, чувствам се дискриминиран, смятам, че това е нарушение на човешките ми права. (Смее се.)

Казват че телевизията е "крастава болест". Ти си от двете страни на камерата. Разболя ли се вече?

Да, така е. Един път, като влезеш в този свят, той те поема изцяло. Досега винаги съм бил пред микрофона, никога не съм се интересувал дори как точно се случват нещата. Сега, когато вече знам, наистина ми стана интересно. Всеки ден ми е все по-любопитно. Оказа се, че не е страшно да започнеш нов живот, защото той е пълен с предизвикателства, които малко или много те променят и подхранват като човек. Освен като продуцент аз работя върху изявите си на екран. Не мога да си позволя да бъда един от многото. В България е много модерно водещият да бъде пионка и да не изказва мнение. Как така нямаш мнение? Какъв човек си тогава? Аз изразявам позицията си, защото имам такава! Интересно ми е как се вади новина от гост, как се монтира интервю, как се правят тийзърите – малките автореклами, които показват какво остава да се види до края на предаването, как може с едно изречение да накараш зрителя да те гледа. Много работя върху себе си и ще продължавам, защото ми харесва, надявам се да продължавам да печеля публика с работата си, защото това е най-голямата награда.

Мислиш ли обаче, че в събота и неделя сутрин на зрителя му е до публицистика? Тя изригва от екрана пет дни в седмицата.

Няма да крия, че аз черпя много опит и идеи от американските канали. Гледам и попивам. Всичките пет водещи телевизии в САЩ излъчват публицистика в събота и неделя сутрин. При нас тя е следобед – Цветанка Ризова, Росен Петров… Нека пробваме модела на по-успелите и да видим. Засега вървим напред, така показват рейтингите.

Приключи ли тотално с политиката?

Знаеш ли, докато си в играта, не знаеш какво е всъщност. Политиката беше целият ми свят. Но когато се отделих от нея, когато подадох оставка… осъзнах, че съм се уморил. Наистина! Всичко си оказва влияние един ден. Политиката е много негативно занятие. На този етап с нея ще бъдем само "колеги" пред камерата.

Стр. 74-75 

сп. OK! | Иво ПЕТРОВ | 22.10.2010

В дебрите на телевизията

Думата продуцент от години е често използвана от телевизионните водещи. Едни споменават с добро продуцентите, други се оправдават с тях, трети ги хвалят. Всички сме чували: "Продуцентите така решиха", но кои са те? Повечето предпочитат да стоят в сянка, а други са лица на своите продукции. Пример за това е Слави Трифонов. С две думи "Продуцентът" е шефът! Той решава, той дава парите и той командва играта. Представяме ви едно ново продуцентско трио, което от тази пролет атакува тв ефира. Бившата телевизионна водеща Виолета Сечкова (предаването "Градски легенди") и нейният екип стоят зад най-успешните продукции, излъчвани no TV7. Готварското шоу на Лео, "Споделено с Камелия", комичното оригинално предаване "Нашенци" и неделното "5400" са само началото на про-дуцентската компания No Frame Media. Специално за ОК! Вили даде първото си интервю по повод новото й начинание в дебрите на телевизията. Нейните колеги проговарят също за първи път. Разбери още за това, как се прави предаване, защо тримата се разделиха с Иван и Андрей (след като започват кариерата си точно при тях) и какво се случва в професионалния и в личния живот на новите мускетари в телевизията?

Какво точно работиш в No Frame?

Вили: The Boss.

Стани: Нищо в правенето на телевизия не ми е чуждо: монтирам, режисирам и подготвям новите ни проекти, от опаковката до декора. С други думи, работата ми е свързана с всичко, което включва визуализацията на перфектното съдържание. Ние тримата заедно с целия екип от професионалисти сме идеално работеща машина.

Радев: И аз като Вили – работя Шеф!

С какво се занимаваш, когато не работиш?

Стани: Тук ще съм кратък – спя.

Вили: Всяка свободна минута прекарвам със сина ми.

Радев: Излизам с приятели по барове.

Кога не говориш за работа?

Вили: Когато съм с детето.

Радев: Аз по принцип не говоря за работа.
Все пак съм ШЕФ!

Стани: За добро или зло над 90% от приятелите ми са хора, занимаващи се с телевизия. Карма. Така че дори и извън офиса темата си е актуална. Трудно се бяга от нещо, което ангажира цялото ти ежедневие, още повече че никога не съм бил от хората, за които работното време свършва в 6 вечерта.

Какво гледаш по телевизията?

Вили: Музикални телевизии, новини, футбол – това се гледа вкъщи. Не ми остава време да съм насаме с телевизора.

Радев: Discovery.

Стани: Напоследък ми остава малко време за телевизия. Успявам да си открадна по няколко часа вечер, така че не подбирам, сменям каналите и гледам да наваксам от това, което се предлага в ефир.

Какво не искаш да гледаш?

Вили: Посредствени формати, които се опитват да ме убедят колко сме глупави.

Стани: Уважавам всичко, което гледам, все пак е нечий труд. Невинаги го разбирам. Не ми е приятно да гледам как се подиграват със слабостите на българина и с тежкото му финансово положение, лъжейки го, че ще спечели пари, като показва долните си гащи.

Радев: Не искам да натрапвам мнението си. Всеки има над 100 канала на телевизора си – би било тъпо, ако не може да си избере нещо сам.

Кога се раждат идеите?

Вили: Моята най-добра идея се роди на 1 септември 2009 г. в "Шейново".

Радев: Зависи от метаболизма – понякога сутрин, понякога вечер. Може и по два пъти!

Стани: Преди да се родят легендите… градските!

Откъде се познавате тримата?

Вили: Работили сме заедно в "Междинна Станция".

Радев: С Вили се познаваме от времето, когато тя беше асистент-водещ на "Сблъсък", а аз – сценарист. Със Стани – от "10-те най".

Стани: С Радев стана ясно, а с Вили съм обещал да не казвам. Ха-ха, сега сериозно – с нея се познаваме от "Градски легенди".

Кой никога не отстъпва?

Вили: И тримата отстъпваме, когато сме сигурни, че това е вярното решение.

Стани: Няма как да съществува такава голяма продуцентска къща, каквато е No Frame Media, ако никой от нас тримата не прави компромиси. Хубавото е, че при нас те не са с качеството на продукцията, а по-скоро лични. Всеки отстъпва, когато е за общото благо.

Радев: Разбираме се перфектно. Аз съм корав, Стани е пич, а Вили е комбинация от двете!

Как станахте екип? Кой направи първата крачка?

Стани: Всеки един от нас е професионалист и с годините сме си го доказали. Амбицията да се разбиваме ни събра в No Frame Media, a когато хора с общи идеи и големи цели се съберат, се получава качествен продукт. Идеята за компанията беше на Вили. Сподели я с мен и Радев, оттам нататък беше въпрос на време да стане реалност. Е, стана, и то, за жалост на злите езици, доста успешно.

Момчета, Вие израствате във фирмата на Иван и Андрей. Дълги години с тях ви е свързвало професионалното, но и личното. Все пак сте били приятели. Защо решихте да си тръгнете?

Радев: Човек достига до едно ниво, на което трябва да вземе решение. Не ми беше трудно.

Стани: Трудно… Израснал съм с Иван, познавам семейството му. Сестра му е сред най-близките ми хора, много я обичам, а майка му ми е като втора майка. Благодарен съм на Иван и Андрей, че повярваха в мен и ми дадоха възможност да се доказвам, с което мисля, че не сбъркаха. Никога няма да забравя първия път, когато влязох в апаратната на bTV За малкия ми опит тогава имах чувството, че се намирам в космически кораб. Когато работиш на едно място години наред, екипът ти става като второ семейство и е трудно да решиш да си тръгнеш. Но аз съм амбициозен и имам нужда да се развивам. Винаги искам още и още. Просто усетих, че те няма как да ми го предложат, и реших да си тръгна, без да знам какво ще стане след това. Просто скочих!

Съществува ли "ново начало" в живота?

Вили: В живота има едно начало и един край.

Радев: Не. Това е женска реплика след възглавница, напоена със сополи. При мен животът просто си върви.
Стани: Разбира се, – от утре, в понеделник, на първи, или в краен случай – от Нова година. И тримата поотделно имаме слабости, но заедно сме съвършени.

C какво се промени мисленето ти в рамките на тази твоя първа самостоятелна година?

Вили: Мисленето ми не се промени. Набелязах си нови цели.

Стани: Видях как стоят нещата и от другата страна. Досега съм изпълнявал задачи, а сега ми се налага аз да ги възлагам и да следя за изпълнението им. Майка ми винаги е казвала, че е трудно да ръководиш голям екип. Сега всекидневно си доказвам колко е права.

Какъв е проблемът на всеки от тримата?

Стани: Приел съм ги такива каквито са, с всичките им плюсове, а иначе Радев е… (с три букви е!)

Вили: Радев е твърде самоуверен, Стани твърде отзивчив, а аз съм твърде спокойна. И тримата поотделно имаме слабости, но заедно сме съвършени.

Радев: Аз имам малък пенис, Стани е дебел, а Вили привидно изглежда перфектно – сигурно е нещо в психиката.

За какво нямаш време?

Стани: Да не изброявам, списъкът е дълъг, по-добре е да не знам какво пропускам.

Вили: За всичко имам време.

Радев: Напоследък почти не се обличам в женски дрехи.

Кое е първото ти предаване?

Стани: Казваше се Expose. Дори бях водещ, но бързо разбрах, че трябва да не се показвам пред камера.

Вили: "Сблъсък".

Радев: "Сблъсък".

Кое е любимото ти предаване и защо?

Вили: Chelsea Lately на Челси Хендлър, защото е супер забавно.

Радев: "5400" и "Нашенци". В "5400" правим изключително освободени неща, без да преминаваме границата. "Нашенци" е ново шоу за България и световен прецедент от гледна точка на продуцентство. Никъде по света няма шоу, което да върви всеки ден!

Стани: В момента "5400" – уникално шоу, перфектен сценарий и водещи и страшно красив декор. Какво му трябва на човек.

Какво е да си шеф?

Вили: Страхотно е да знаеш, че работиш за себе си.

Радев: Всички са мили с теб.

Стани: Не искам да гледам на себе си като на шеф. По-скоро вярвам, че с целия екип работим заедно за една идея. Да направим продукт, който е с много нива по-висок от това, което правят другите.

Ще забогатееш ли с този бизнес?

Вили: О, да!

Радев: Не. Аз съм потомствен милионер и едва ли ще постигна нещо повече.

Стани: Откакто си купих замък, самолет и яхта, и аз си задавам същия въпрос.

Какво мисли конкуренцията за теб?

Вили: Мислят, че съм невероятна, неотразима и неповторима.

Радев: Предполагам – каквото аз за тях, само че те не са прави.

Стани: Смятам, че не ме познават. Аз съм геният в сянка.

Какво мислиш ти за конкуренцията?

Вили: Само хубави неща. Приятели сме с всички конкуренти.

Стани: Аз съм за лоялната конкуренция, въпреки че живеем в малка страна с неголям тв пазар. Има място за всички продуцентски къщи. Пресяването и доказването на компаниите трябва да става с произвеждането на качествена продукция. Нека по-добрите печелят. Така се създава истински конкурентен пазар. Има стимул за развитие.

Радев: Ако кажа, ще разваля магията на предишния отговор.

Страх ли те е от нещо?

Стани: Сигурно… Не искам да се замислям.

Вили: Да. Откакто имам дете, ме е страх от много неща.

Радев: От рак, СПИН, хепатит и други.

Вили, интересуваш ли се от писанията в жълтата преса?

Вили: Да, но не ме притесняват.

Как се разделихте с Иван и Андрей?

Вили: Те винаги са знаели какви цели имам и не мисля, че се изненадаха, когато ги осъществих. Винаги сме били приятели преди всичко, така че те се радват, че се развивам добре, както и аз се радвам на техните успехи.

Ти си силен човек и вдъхваш респект въпреки крехката си възраст. Случвало ли се е обаче да не погледнат на теб по сериозен начин?

Вили: Аз съм жена и изглеждам добре – естествено, че са ме подценявали. Но никой не се е опитвал да ме спре да създам No Frame.

Казват, че всичко е благодарение на мъжа до теб…

Вили: Естествено, че е вярно – той ме вдъхновява.

Кой ти помага в грижите за малкия Александър?

Вили: Майка ми и една фея – Жуци.

На кого прилича той?

Вили: На дядо си.

Как се виждаш след 10 години?

Вили: С още едно дете.

Какво би те върнало на екран?

Вили: "Градски легенди".
***
Иван Радев е на 29 години и е завършил стопанско управление. Всички го наричат Радев и за това понякога забравят имения му ден. Обича да пие и мрази мусака. Семейното си положение определя като "семеен". Първите му истински шефове са Иван и Андрей.
***
Станислав Христов е на 25 години и е завършил режисура. Всички го наричат Стани. В бизнеса е от седем години. Относно семейното си положение категорично заявява: "Мастурбацията е хубаво нещо!" Обича да се храни и се старае да не му личи. Първите му истински шефове са Иван и Андрей.
***
Виолета Сечкова е само на 24 години. Първото й предаване като водеща е "Градски легенди", което я превръща в звезда. Малко преди Втория рожден ден на светското шоу тя става майка за първи път. Няколко месеца след раждането на сина й Александър Вили започва и първия си бизнес.

Стр. 60 – 61, 62 – 63

 

Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 23.12.2010

Бременна плачех на площад "Славейков", защото не знаех накъде да поема в живота

Офисът на Мадлен Алгафари е в центъра на София. Целият е отрупан в заленина, има дори папагали и канарчета. Мадлен твърди, че в тази обстановка пациентите й се чувстват по-добре. С известната психоложка говорим не само за професията, но и за трудностите, през които е преминала, за съпруга й Нидал Алгафари и двете им деца. Нейната лична терапия пък е книгата "Приказки за пораснали деца", която вече е на пазара.

- Как решихте да се занимавате с психология, г-жо Алгафари?

- Съдбата го реши. Исках да уча етнография, защото това е професията на майка ми. Кандидатствах с история, но оценките ми стигнаха само за психология. Тази специалност стана популярна едва напоследък. Аз затова се бутам на всяко гърне меродия, за да се опитам да популяризирам занаята. Когато започнах, осъзнах, че съм направила кръстоска между заниманията на родителите ми, защото баща ми е химик, а аз се налага да ползвам в професията си и химия, и медицина.

- Вярвахте ли, че ще можете да изкарвате пари от психологията?

- Не. Беше в началото на 90-те години, пак криза. Никъде не можех да си намеря работа. Единственото място, където ме приеха, беше Телефонът на доверието към Червения кръст, където се записах като доброволец.
Плащаха ни шест лева на ден
Реших да си помогна, като започнах да се занимавам с журналистика. Пишех статии за съдбите на обаждащите се, което ставаше с тяхно съгласие. Много беше трудно да се издържам. По едно време работех в Агенцията за чуждестранна помощ като преводач, защото знам италиански и френски.
Един ден в пристъп на яд и безпомощност се разревах насред площад "Славейков". Тогава бях бременна, седнах на плочките насред площада и с глас плачех, и се питах защо е толкова трудно. Тогава Нидал ми каза нещо, което ще помня винаги: "Искам много добре да се запомниш така".
Защото той знаеше амбициите и възможностите ми.

- Как се запознахте с Нидал?

- Имаше конкурс за репортери и редактори в "Ку-ку". С моята съквартирантка отидохме, но аз бях само придружител. Тогава се занимавах с режисура на куклен театър. Докато тя пишеше, се ядосах, защото открих много грешки в теста. Написах им рецензия с името си и им обясних, че са сбъркали. След това тя отиде да проверява дали е приета и изведнъж видяла и моето име там.
След това имаше вече тест пред камера. Оттогава Нидал се шегува, че сякаш с конкурс ме е избирал, защото ме бил бройнал веднага. По-късно обявиха и конкурс за щатни бройки в БНТ. Явих се и попаднах в програма "Войн", правила съм и предаване за Гражданска защита.

- Защо се върнахте към психологията?

- Един ден на адреса на родителите ми във Враца получих предложение за следдипломна квалификация по психотелесна терапия. Не можех да си я позволя, защото беше много скъпа. Нидал реши, че щом толкова го искам, ще го имам. Започна да снима рекламни клипове за тапети за да може да ми осигури таксата за първата година.
След това започнах да превеждам лекциите и учебниците на български и дори поех офиса на тази швейцарска академия у нас. Пет години превеждах, изваждах визи за студентите, наемах зали, автобуси, бях телефонист, а същевременно учех.

- Кога започна частната ви практика?

- През 1996 година. В началото трябва да се подложиш самият ти на терапия, след това я прилагаш и на пациенти под наблюдение. Първият ми кабинет беше на "Парчевич". В началото нямаше никакви хора. Клатех си краката по цял ден. Вземах по два лева на час, после станаха седем, двадесет. Имала съм по двама пациенти в седмицата. След години идваха вече по десет на ден, което пък се оказа също непосилно.
Сега, покрай кризата, хората пак понамаляха. Не само защото нямат пари, а тъй като в трудни моменти те се мобилизират. Не случайно по време на война психиатриите са празни.

- Скъпа ли е терапията?

- Това е една от най-скъпите терапии, защото страшно много се инвестира в обучение. За да може да бъде мотивиран един човек, той трябва и да дава. Най-важното е да се откъснеш от обичайната си среда. Много хора смятат, че работата на терапевта е само да седи и да клати глава. Моята работа обаче не е точно такава. Аз общувам, докосвам. Така се атакува проблемът изцяло.

- Случвало ли ви се е пациентите да се привържат много силно към вас?

- Да. От време на време се налага да прекъсна връзката.
Понякога дори е възможно пациентът да припознае в терапевта родителя си. Някои с неудоволствие си тръгват.

- Бяхте психолог на предаването "Пълна промяна". Вие бихте ли се подложили на такива интервенция?

- Много крайни, не. Със сигурност правя редовно някакви усилия за физиономията си, мажа се с разни неща, ходя на фитнес, играя гимнастика. Но има естествени неща, които не трябва да се пипат.

- Отнасяте ли се като терапевт и към децата си?

- Дъщеря ми иска да върви по моя път. Приета е в три университета в Англия, иска да замине да учи там терапия. На 18 години е. Не мога да забравя нещата, които знам, и затова ми е трудно понякога да не ги подлагам на анализ вкъщи.
Децата ми са в сложна възраст- синът ми ще стане на 16 след месец. Те често скачат, опитват се да се налагат, да завоюват пространство. Вероятно правя неща, които немного педагози биха приели. Често млъквам, когато се създаде конфликт, защото знам, че той се дължи на хормоните.
Понякога ми се сърдят, че говоря като терапевт, че ги третирам като пациенти. С Нидал рядко се караме. Ние приказваме много с него, водим диалог. Невинаги сме на една и съща позиция. Спорили сме за подхода към децата. За мен е важно те да знаят, че съм възмутена безкрайно, ако имат двойка, но това не значи, че не ги обичам.

- Остава ли ви свободно време?

- Малко е и тогава предпочитам да се отдам на готвенето и на животните. Имам котки, куче, заек, птици. Чета много. Телевизията напълно я бойкотирам. С огромно притеснение трябва да призная, че не знам кой на какво е министър.
Обичам много да пътувам, да бягам към дивото. Оказва се, че съм най-каненият автор по читалища и библиотеки. Говорим си с хората на всякакви теми. Почти всеки петък или събота съм някъде – Търново, Бургас, Пловдив, Шумен.

- Дълъг път ли извървяхте от Телефона на доверието до този кабинет?

- Знам какво ми е струвало. Колко вагона прочетени книги, колко срещи с хора, колко много изводи от грешки, колко плюсове и минуси от това, че се бутам навсякъде. Доволна съм от постигнатото. Не съм го получила с вълшебна пръчка. Работя едновременно няколко професии. Страшно ми е трудно в момента, защото
кризата и на мен ми се отразява
Позволихме си след двадесет години брак най-после да заживеем в къща, но срещу такъв кредит, който ме обвързва завинаги. Аз имам доста дългове. Нидал също е затруднен в момента, защото паднаха предаванията, които правеше. Радвам се, че сме станали по-състрадателни. Вече мислим повече за другите.

- Защо написахте "Приказки за пораснали деца"?

- Това е последната ми книга, в която исках да вкарам всичко, което съм научила за последните 24 години. Сюжетите в нея са приказни. Опитах се в метафорична форма да събера всички послания за душата. Следващата книга също е почти готова, но не знам кога ще я издам, защото и това опира до финанси. Аз сама съм издател, защото предпочитам книгата да има добро качество и да ми харесва.

Стр. 20, 45

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 19.12.2010

Мина се почти седмица от сделката за вестниците. "24 часа" и "Труд" бяха продадени от ВАЦ (Медийна компания България) и купени от "БГ Приватинвест". Последната пък е собственост на Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Миноритарни собственици върху заглавията и имуществото на пресгрупата са Любомир Павлов и Огнян Донев.

Ето и по-интересните коментари и публикации от последните дни:

Петьо Блъсков в предаването "Отпечатъци" (видео на БиТиВи)
същественото започва в 35:20
Петьо Блъсков е човекът, който основа "24 часа" през 1990 г. и по-късно доведе ВАЦ в България

Накъде след ВАЦ? (анализ на "Капитал")
Гледната точка на конкурентна група, участник на медийния пазар

Кой купува "Труд и 24 часа" (разработка в блога "Биволъ")
Теории за произхода на парите по сделката

Новите собственици обявиха за приоритет Интернет (статия на "Дневник")
Няколко думи за това накъде тръгват изданията

Борсата ще направи още по-независими "24 часа” и "Труд" (интервю на "24 часа")
събеседник – Огнян Донев, който има идеи за листване на БФБ.

Оригинална публикация

glasove.com I Явор ДАЧКОВ I 15.12.2010

Новината за продажбата на българските издания на ВАЦ е важна поне от няколко гледни точки. Аз ще се спра само на две от тях, които се отнасят до миналото и бъдещето. С ВАЦ си отива една епоха на журналистиката на прехода, което означава, че някакъв етап от този преход със сигурност е завършен. Друг е въпросът как ще оценим тази епоха и приноса на вестниците “Труд” и “24 часа” за развитието на България. Предполагам, че тези дни отвсякъде ще чуем суперлативи. Моят отговор е по-скоро негативен. Вестниците “Труд” и “24 часа” имаха сериозен принос за това преходът днес да изглежда такъв, какъвто го преживяват повечето българи – отвратителен. Двете издания на ВАЦ имаха чудесната възможност да наложат стандартите на честната и свободна журналистика, но не го направиха. Точно обратното – до голяма степен те изиграха роля за развитието на медиите такива, каквито ги познаваме днес. Конюнктурни, винаги със силните на деня и непременно пошли.

„Труд” и 24 часа всъщност бяха жълти вестници, които имат наглата претенция да са ужасно сериозни и именно този фалш и това тяхно лицемерие отвориха огромната ниша за днешните най-масови вестници в България като “Уикенд”, “Шоу” и “Галерия”.

Същевременно тиражът на ВАЦ-овите издания се срина, и то не само заради световната конюнктура и икономическата криза, а заради реалния отлив на читатели, които са направили съзнателен избор и са предпочели повече да не плащат, за да ги лъжат. Казвам, че “Труд” и “24 часа” имаха много добра възможност, защото техни издатели бяха чужденци, чийто бизнес не е така радикално зависим от българските политици, колкото българския, а двете издания дълго време се радваха на рекламен монопол в България. Така че можеха да си позволят далеч по-смело и принципно поведение предвид финансовата си независимост. Но както вече казах, не се случи нито едното, нито другото. Двете медии наложиха журналистически стил, който се оказа изключително заразителен: в началото на всяко управление неговите политически лидери се хвалят безкритично, в края на първата година се появяват критични публикации, в средата на втората започва обстрел на отделни членове на кабинета или на цели групи по интереси, които са се оформили в управляващото мнозинство, а към края на мандата излизат много смели журналистически разследвания за скандали в управлението, което се изкарва по-черно от самия дявол, както се изразяваше Тодор Живков. Без никакъв свян медиите, които държат подобно поведение, се втурват към новия победител на поредните избори и машината се завърта отново.

Въпреки че беше германски издател, ВАЦ не наложи принципите на немската журналистика, а заложи на комунистическия модел на управление, който сигурно е изглеждал най-сигурен. Преди няколко години имах възможност да посетя редакцията на “Берлинер Цайтунг”, едно от най-големите издания на социалистически Берлин, което след обединението на Германия бе попаднало в ръцете на западногермански мениджъри. Първата им работа била да уволнят журналистите, доносници на ЩАЗИ, които съставлявали около 70% от редакционния екип. У нас за шеф на едното издание на ВАЦ бе оставен Тошо Тошев, който има агентурен псевдоним от ДС, а начело на “24 часа” беше сложена изключително посредствена журналистка с големи амбиции, каквато е Венелина Гочева, и моделът на поведение на журналистите в медиите бе предопределен. ВАЦ-овите издания бяха такива, каквито са и техните главни редактори. С повече вкус и усет към интригата и слагачеството и много далеч от професионализма на журналиста. Между другото, и Тошо Тошев, и Венелина Гочева пишат изключително слаби текстове. Двамата са точно толкова отговорни за безобразията, които се случиха в даден период от време, колкото и политиците, защото те имаха не по-малка власт от тях. И нещо повече, бяха призвани да бъдат коректив на политиците. Вместо това се превърнаха в техен обслужващ персонал и нека да подсетя – тяхното поведение се оказа изключително заразително. Сега големите фирми и телевизии се държат така, както се държаха преди десет години ВАЦ, но има една съществена разлика – плурализмът днес е много по-голям и човек може все пак да прави макар и малък избор и да се добира до повече информация, благодарение най-вече на интернет. Преди десет години ВАЦ бяха вездесъщи и участваха активно в политическото инженерство в България, от чиито резултати всички сме потърпевши. Тогава тиражите им бяха многократно по-високи, а влиянието огромно. Десет години по-късно продажбата им бе неизбежна след плачевните резултати от катастрофални тиражи, които до голяма степен се дължат и на разочарованието на техните читатели.

Друг е въпросът дали ВАЦ бяха най-добрият образец на западен инвеститор. Моят отговор е отрицателен, и то не само защото името на Бодо Хомбах, бивш политик социалдемократ от Германия и настоящ изпълнителен директор на групировката, бе замесено в грандиозни корупционни скандали. Самите ВАЦ не се ползват с добро име в Германия. Във времето има редица публикации, които ги изобличават в нечистоплътни отношения със съмнителни бизнесмени и дори с КГБ. Новината, че ВАЦ вече не е в България, е добра. Дори много добра.

И тук следват няколко изречения за другия аспект на това събитие, свързан с настоящето и бъдещето. Засега и тук има добра новина. Купувачите са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов. Това прозвуча изненадващо дори и за най-посветените в медийните клюки в България, както и за мнозина политически играчи, които са си правили различни сметки около предстоящата продажба на вестниците. За купувачи бяха спрягани най-различни личности и фирми, като се започне от „Газпром”, мине се през медийния олигарх Красимир Гергов и се свърши с една нова медийна и твърде амбициозна групировка, свързана с ДПС. Добрата новина е, че “Труд” и “24 часа” не попаднаха в тези ръце, което силно би нарушило и без това много крехкия баланс на силите в медиите. Имаше риск да се създаде опасен медиен монопол, който би се превърнал в мощно оръжие за груба политическа намеса.

Сега това не е така, силите не са съсредоточени в една посока, а сред споменатите кандидат-купувачи имената на двамата бизнесмени като че ли звучат най-добре в днешния български контекст. Друго предимство е, че тук собствеността е напълно прозрачна и ясна, а единият от двамата нови издатели има опит в медийния бизнес. Остава да им пожелаем да направят това, което техните предшественици не успяха, защото и в двата вестника има много добри журналисти, които просто трябва да бъдат мотивирани и освободени да упражняват професията си. Да се надяваме, че това ще се случи.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"

Оригинална публикация

Karieri.bg I Ангелина ГЕНОВА I 21.12.2010

Започна набирането на кандидатури за стипендиантската програма на световната информационна агенция "Ройтерс".

Програмата ще се проведе през 2011/12 г. в рамките на три, шест или девет месеца и ще даде възможност на около 25 журналисти от цял свят да направят разследвания по теми, избрани от тях самите, със съдействието на специалисти от Университета в Оксфорд.

Фондация "Томсън Ройтерс" осигурява пълно финансиране на одобрените кандидати, което включва разходите по пътуването и престоя в Оксфорд, както и стипендия в зависимост от продължителността на одобреното проучване.

Кандидатите трябва да имат минимум пет години опит в каквото и да е журналистическо направление и да владеят отлично английски език, писмено и говоримо. Срокът за кандидатстване е до първи февруари 2011 г..

Кандидатурите трябва да съдържат пълна автобиография и лично изявление, съдържащо личните журналистически ценности, основните тенденции в личната сфера на работа и кратко описание на това, с което кандидатът планира да допринесе за стажантската програма (до 500 думи).

В друг текст до хиляда думи пък трябва да се опише концепцията и целите на планираното от кандидата проучване. От фондацията подсказват, че приоритет ще имат тези предложения и журналисти, които са насочили изследванията си в областите, върху които работи институтът за изучаване на журналистиката на Ройтерс. 

Кандидатурата трябва да е подкрепена от две препоръки – от настоящ и бивш работодател.

Пишещите журналисти трябва да осигурят три преведени на английски език статии или репортажи, с посочени дати и заглавия. Кандидатите, заемащи мениджърски или редакторски позиции, които не разполгат с авторски материали, трябва да опишат работата си с не повече от 500 думи.

Журналистите, специализирани във аудио-визуалните репортажи, трябва да изпратят пример за работата си на видео/аудио касета или CD/DVD с максимална продължителност от 10 минути. Изискват се още кратко описание на материала и писмен превод на английски език. В друг текст до 500 думи трябва да се опишат програмите и проектите, в които са участвали аудио-визуалните журналисти.

Повече информация за конкурса можете да намерите тук.

Оригинална публикация

МЕНИДЖЪР.NEWS I 16.12.2010

Празникът става още по-хубав, когато е споделен! Нашият екип е убеден в това и затова решихме да организираме една специална изненада за всички наши приятели и читатели.

От днес стартираме фотоконкурс „Коледен парти кадър“, в който могат да участват всички, с регистрация във Фейсбук. Както е редно, ще има и награди, но преди да стигнем до тях, още малко подробности за участието в надпреварата.

За да се включите в конкурса „Коледен парти кадър” трябва да изпратите авторска снимка, запечатала най-емоционалният, най-вълнуващият момент от коледното парти на вашата фирма, предприятие, компания на e-mail: konkurs@manager.bg. в периода 16 декември, 2010 г. – 9 януари, 2011 г. Както вече споменахме, трябва да имате и регистрация във Фейсбук.

Всеки участник има право да се включи само с една снимка. В конкурса няма да се допускат снимки с нецензурно или неприлично съдържание, поради което редакцията си запазва правото на селекция на изпратените кадри. Нужно е и да имате съгласието на заснетите лица кадърът с тяхното изображение да бъде публикуван.

Имейлът с кадъра трябва да е придружен от кратко описание кога и къде е направена снимката, както и името на фирмата, предприятието, компанията, организатор на коледното празненство.

Нашият екип ще прегледа и ще публикува снимките в специално създаден албум „Фотоконкурс: Коледен парти кадър“ във „Фейсбук” страницата на „Мениджър” на 10 януари 2011 г.

Победителите ще бъде определени по най-справедливия начин – чрез гласуване от страна на читателите в специално учредената секция на конкурса. А самото гласуване ще върви във Фейсбук, за което, логично е необходимо да имате регистрация. Оттам-нататък е лесно – можете да дадете своя глас за снимката, която най-много ви е грабнала чрез бутона „Харесвам/Like”. Гласуването ще започне на 10 януари, 2011 г. и ще приключи на 16 януари, 2011 г., в 23:59 ч.

Победителите ще бъдат обявени на 17 януари.

За най-добрите попадения сме предвидили две Първи награди:

Почивка за двама в хотел „ Премиер Лъкшъри Маунтин Ризорт – Банско (http://www.banskohotelpremier.com). Пакетът включва 2 нощувки с включени 2 закуски за двама.

Кафемашина NESCAFÉ® DOLCE GUSTO® – „кръглото” бижу в дизайнерската колекция на NESCAFÉ® DOLCE GUSTO®

Както и

Втора награда за автора на снимката, класирана на второ място според събраните гласове, който ще спечели шестмесечен абонамент за списание „Мениджър“.

А също и

Трета награда за автора на снимката, поставена на трето място. Той ще получи пакет книги от поредицата „14 урока“ на сп. „Мениджър“.

Участвайте, за да спечелите – най-вече много настроение!

Оригинална публикация

myPR.bg I 16.12.2010

Организации от бранша подписаха Меморандум за сътрудничество.

Българска уеб асоциация, Webit Ambassadors за Централна и Източна Европа, Интерактив Асосиейшън България, Българската Асоциация на Рекламодателите, Фондация БГ Сайт и Националния съвет по саморегулация подписаха Меморандум за сътрудничество и създадоха неформално обединение на дигиталната индустрия.
Вчера бе проведена и първата среща между неформалното обединение на дигиталната индустрия, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представлявано от зам. министър Първан Русинов, експерти от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и др. На нея интернет индустрията представи своята обединена позиция и готовност да работи съвместно с държавната администрация за намирането на най-добри регулаторни решения на предизвикателствата на дигиталната среда в полза на потребителите и индустрията в страната.

Организациите от дигиталната индустрия се обединиха около следните основни цели:

Да представляват българския дигитален бизнес пред държавните, европейски и световни институции;
Да разработват общи становища, свързани с развитието и позицията на българския дигитален пазар;
Да защитават интересите, както на българския дигитален бизнес, така и на потребителите на дигитални услуги и продукти в България;
Да информират всички заинтересовани страни и обществото, като цяло за промените и развитието на българския дигитален пазар.

„Промените и предизвикателствата, които предстоят, не са характерни само за България. Пред всички държави от Европа днес стоят едни и същи казуси за решаване и в този смисъл една обединена индустрия в България е категорична предпоставка за ползотворен диалог както с изпълнителната и законодателна власт, така и с представители на потребителските организации", заяви Дора Василева, Председател на Българска уеб асоциация.
„С тази стъпка се поставя едно ново начало в развитието на дигиталната индустрия в България. Промените, които интернет и мобилните технологии налагат в живота ни, в начина по който се прави бизнес, маретинг и реклама следва да намират своето отражение в регулаторните механизми и законодателството с цел развитие на индустрията и защита на правата на потребителите” каза Пламен Русев, член на почетния борд на Webit Ambassadors.
„Пред неформалното обединение предстоят много задачи – работа и предложения по въвеждането на европейската директива за личните данни в частта, свързана с ползването на интернет; работа по европейската директивата за онлайн рекламата, свързана с поведенческото таргетиране; и съгласуване на етични стандарти за саморегулация на индустрията в полза на потребителите и много други”, допълни той.

За допълнителна информация:

Зорница Симеонова
Изпълнителен секретар на БУА
тел.: 02 9166815, 9522227, 0886 700 377
E-mail: z.simeonova@bwa.bg

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 05.12.2010

За силата и влиянието на авторитетния източник, или какви стратегии използват компаниите, за да станат част от информационния поток

КАК ДА ПРЕВЪРНЕМ нашата компания или марка в силно цитиран източник? Отговорът на този въпрос със сигурност трябва да накара много мениджъри да се замислят. Ако ви търсят за мнение или коментар, значи вашият имидж и репутация, както и този на вашата компания са достатъчно добри, при това не само сред потребителите, партньорите и служителите, а и сред конкурентите. Но задавали ли сте си въпроса колко пъти като мениджъри сте предприемали съзнателни усилия за подобряване на репутацията си? За някои това е загуба на време и усилия, за други това, че са сред най-добрите в своята област, е достатъчно условие всички да ги ценят и уважават. Оказва се, че в реалните бизнес отношения нещата не са толкова елементарни и компаниите следват предварително начертани стратегии, които целят подобряване на имиджа.
Първата стратегия образно можем да наречем "Звезда". За да можете да я прилагате ефективно, трябва да имате собственик, изпълнителен директор или акционер, който да е силна и влиятелна личност и всички медии, и дори вашите конкуренти, да я цитират и да се съобразяват с нейните думи. Две от емблематичните имена в световния бизнес без съмнение са Стив Джобс и Ричард Бранеън. Те са истински комуникационни гурута, всяка тяхна дума рефлектира върху развитието на цели браншове, те определят тенденциите. Но какво се случва, когато тези личности вече не са част от компанията? С тях си отива и аурата на техния бизнес. Видяхме какво стана с Body Shop след смъртта на легендарната й основателка Анита Родик. Компанията вече е част от друг козметичен гигант и харизмата на бранда изчезна. А години наред повечето иновативни маркетингови практики в козметичния бранш бяха свързани с името на Body Shop.
Затова, следвайки тази "звездна" стратегия, е добре да си помислите за наследник на вашия лидер, така че да намалите в максимална степен зависимостта на марката и компанията от една-единствена личност. Исторически погледнато, лидерите, обект на засилен интерес, обикновено са и създатели на своите едноименни компании. Това е било не само в миналото, а продължава и до днес. Дисни, Форд, Ферари, Бенетон, Шанел – силата и влиянието на създателите на тези компании и до днес са в основата на репутацията на техните марки. Но какво правим, ако нямаме такава харизматична личност в компанията си, но притежаваме всички качества да бъдем силно цитиран източник? Разбира се, че има стратегии и за тази ситуация. Ще разгледаме някои от най-често прилаганите, с което в никакъв случай не казвам, че няма други. Най-лесният начин е марката ви да владее най-голям пазарен дял. В този случай всяка информация, която излиза от вашата компания, става определяща за развитието на пазара. Но ако все пак не сте най-големите, а сте в подножието на върха, насочете усилията си или в посока да се превърнете в най-влиятелния играч, или намерете друг начин да влезете в информационния поток. А такива има със сигурност. Опитайте се да станете най-иновативната компания.
Обикновено иновациите са присъщи на по-малките. Те винаги са привличали вниманието на медии и потребители, така че ако вие прилагате иновационни техники или правите иновационни продукти, предлагате иновационни услуги или решения, това е сигурна предпоставка за превръщането ви в силно цитиран източник.
Другият начин да се наложите е да започнете да предлагате полезна информация – за потребителите, за конкурентите, за медиите. И тук съвсем убедено мога да кажа, че всяка компания разполага с такава информация, просто не я събира, анализира и споделя. Това е начин да създадете новина и да говорите авторитетно за това, което разбирате. И ако приемем, че иновациите и предлагането на полезна информация бяха трудни за реализиране в света на масовите комуникации, то в света на социалните медии всичко зависи от вас. Какво имам предвид? Днес никой не ви пречи да се утвърдите като авторитет и да общувате с потенциалните си клиенти. Просто трябва да сте твърдо убедени, че имате какво ценно да кажете и да намерите своето племе онлайн. Има много примери за бизнеси, тръгнали от един блог или форум. И тези примери ще стават все повече. Ако наистина можете, имате какво да предложите и това, което предлагате, е търсено и ценено от хората, за вас ще е относително лесно да превърнете себе си в марка и да бъдете цитирани както в онлайн пространството, така и в традиционните медии. Но времената поставят пред специалистите още едно предизвикателство. Общо мнение е, че днес марката е това, което излиза за нея в резултатите при търсене онлайн. А голяма част от съдържанието се генерира от потребителите, а не от тези, които управляват самата марка. Иначе казано, съвременната стратегия за превръщането на една марка в цитиран източник трябва да е насочена към активните създатели на съдържание онлайн. При всички случаи един забавен видеоматериал, качен в мрежите за споделяне на видеосъдържание, може да представи марката ви пред много хора. Но ако приемем, че реализирането на видео е по-сложно, то има много авторитетни блогъри, които биват често цитирани. Вероятно има и авторитетни блогъри сред вашите служителите, които използват блога като форма за споделяне на полезна информация с потребителите. И после на свой ред потребителите ги цитират и заедно с тяхното име споменават и вашата компания. Всъщност в голяма част от мислещите компании вече има отдел "Нови медии" или поне екип от специалисти по нови медии, които могат да отговорят на промените в публичното пространство.
И все пак единственият сигурен начин да се превърнете във влиятелна марка е, като дадете на хората сериозна причина да ви цитират – нов продукт, нова услуга, нови технологии, отговорно отношение, ценна информация, отношение към околната среда, уважение към общността и т.н.
Има и още нещо важно – ако искате да ви цитират, бъдете достъпни. Медиите работят със срокове и когато видят, че вие или други от компанията не се съобразяват с тези срокове, те просто си улесняват живота и цитират тези, които са коректни. Понякога нещата не са никак сложни. Задават ти въпрос и ти отговаряш. Като кажеш, че ще отговориш след една седмица, никой няма да те чака. Така че, за да ви цитират, бъдете достъпни и спазвайте сроковете. Иначе или изобщо няма да ви споменават, или ще ви цитират в отрицателен контекст. А това едва ли го желаете.

Стр. 106, 107

сп. Мениджър | Александър БОЙЧЕВ | 05.12.2010

И в електронните комуникации личното отношение е най-важно

ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ефективните имейл кампании и спама е много тънка. Тя е точно там, където се разделят добрият вкус от пошлостта, хубавото вино от оцета и възпитанието от лошото държание. Става въпрос за личното отношение. Имейл маркетингът е ефективен и практичен начин да достигнете до много хора. Директният контакт с получателите на разпространяваната информация е както възможност, така и отговорност. Възможност, защото можете да общувате без посредници с хора, които вярвате, че търсите, а отговорност – защото не трябва да злоупотребявате С доверието им. Достигането до тези лица се извършва чрез регулярно или кампанийно разпращане на електронни писма, които съдържат в себе си търговска информация. С имейл кампании е добра идея да популяризирате публична проява, например семинар, на който искате да привлечете партньорите си за участие. Използването на имейл съобщения е полезно и в случаите, когато искате да стимулирате лоялността на клиентите си и да ги уведомите за предстоящи промоции и оферти. Не на последно място с едно електронно писмо може да подсетите за себе си, като проявите лично отношение. Личното отношение в имейл маркетинга е същото като това в живия живот – не изпращайте писма, които никой не е поискал, а ако държите да се представите и запознаете, го направете учтиво и културно. Освен това имайте предвид, че не трябва да сте натрапчиви и нахални. Направете експеримент -подгответе електронно писмо, което искате да изпратите до група хора, и го прочетете на глас след 10 минути. Като чуете текста си, ще идентифицирате всички излишни прилагателни, както и ще проверите дали посланието ви се разбира. Обикновено отсрещната страна ще ви даде няколко секунди до половин минута, преди съобщението ви да бъде изтрито или дори по-лошо -маркирано в спам филтъра. Бъдете информативни, но не разточителни във фактите, бъдете полезни, но не нахални. С един имейл не можете да постигнете резултат. Но е хубава идея да накарате хората да посетят вашия интернет сайт или промоционалната страница за инициативата, за която искате да ги привлечете. Преди всичко обаче, за да приложите ефективни имейл решения, ще се нуждаете от база данни с реални електронни адреси на истински хора. Може да събирате тези адреси по различни начини – чрез регистрационна форма на сайта си, с която приканвате учтиво всички, които искат да знаят повече за бизнеса ви или за свързани с дейността ви анонси, да я попълнят. Този начин е естествен, хомогенен, но и бавен. Ако имате необходимост от бързина и ефективност, ще се наложи да потърсите услугите на специалист. Различни компании предлагат достъп до сортирани бази данни с адреси с по няколко хиляди записа, като цената за тази услуга е около 600 лв. за подготвянето и контрола на мейлинга плюс такса за всяко изпратено писмо (около 10 стотинки на мейл). Този подход крие риска, че може би няма да достигнете до лицата и хората, които наистина са важни за вашата кампания. Защото колкото и добре да е приготвена информацията във вашето писмо, тя ще създаде категорична агресия в сърцата на онези, които въобще не се интересуват от нея. Правилният подход би бил да се започне отнякъде. Ако нямате база данни, но искате да общувате директно с потребителите и партньорите си, потърсете експертна помощ. Започнете обаче и подготовка за изграждането на собствена база с потенциални лица за контакт. Съществуват и специализирани софтуерни решения, които могат да ви спестят време и усилия при създаването на мейл кампания. Благодарение на такова техническо решение може да разберете например каква част от мейлите ви са получени, отворени, прочетени, колко души са кликнали върху линковете от мейла и т.н. Подобни решения са ефективни в случаите, когато обработвате голяма база данни и разходът за подобна автоматизация няма да натовари бюджета ви прекомерно. Съществуват различни имейл кампании, които преследват различни цели и съответно са адресирани към различни хора. Затова и работата с базата данни е много важна преди началото на всякакви дейности. Съдържащите се имейли в една база трябва да бъдат осъвременявани постоянно, най-добре след провеждането на кампанията, защото така ще знаете кои са невалидните и кои не са заинтересовани. Също така е добра идея да се консултирате с Комисията за защита на потребителя (КЗП), за да сте сигурни, че няма да нарушите нечие спокойствие чрез спам.
Ако искате например да промотирате предстоящо събитие, трябва да прецените дали анонсът ви да стигне до висшия управленски състав (който взема решението за плащането на такси за участие и дава разрешение на служителите да присъстват). Или до самите служители (които може да видят в предстоящото събитие потенциална възможност за личностно израстване и да предприемат мерки вътре в компанията да получат като някаква форма на бонус възможността да отидат на това събитие). Когато разпращате регулярен нюзлетър с информация за предстоящи промоции или новини около вашата марка, избягвайте думата Sale (продажба). Твърде често тя е използвана от зловредния спам, поради което филтрите на пощенските кутии автоматично биха запратили писмото ви надалече, формулирайте ясни и информативни теми на изпращаните писма, за да могат получателите да се ориентират с един бърз поглед дали това е релевантно и важно за тях точно в този миг. Статистиката сочи, че ако изпратите 1000 мейла, повече от половината получатели ще изтрият автоматично писмото ви. Вие се борите за вниманието на една част от оставащите 500 контакта, като в зависимост от темата, обхвата и качеството на писмото ви ще "вербувате" по-голяма част от тях за вашите цели. Според агенция Jupiter Research около 25-30% от получателите на 1000 души ще отговорят. Разпращането на имейли може да не служи пряко за продажби. Понякога е полезно просто да информирате и да съобщавате с редовни бюлетини за случващото се във вашия бизнес. Хората искат да са информирани, затова ценят бързото и своевременно известяване. Важно е обаче да спазвате правилото, че такъв информационен имейл се разпраща само до хора, които изрично и предварително са потвърдили (например през сайта ви), че искат да получават подобна информация. В противен случай това би било непоискано търговско съобщение – спам, което би навредило повече на бизнеса и марката ви. Защото дори и в електронните комуникации личното отношение е най-важно.

Стр. 104, 105