Публичният образ на Юлияна Плевнелиева

kremenageorgieva.blogspot.com I Кремена ГЕОРГИЕВА I 28.01.2012

Липсващата първа дама: PR коз в ръцете на екипа Президента
 
Ако оставим на страна всичко изговорено по адрес на г-жа Плевнелиева през последната седмица – он и офлайн и се фокусираме единствено върху същността на наблюдаваното от всички публично явление, то неизменно ще забележим доста интересни неща, свързани не толкова със самия образ на съпругата на Президента, колкото с очевидно работещия механизъм, по който се създават „публични герои” у нас.
 
Случващото е класически модел за позициониране и поддържане на устойчив публичен образ в медиите. Примерът с Юлияна Плевнелиева, поне към момента, е типичен и се реализира по стъпките за налагане и развитие на персонален публичен образ в общественото пространство. В опит да отделим „лицето” от методиката за налагане на устойчиви публични явления, нека очертаем етапите за реализиране на подобно явление, които спокойно могат да се използват и в други публични сфери:
 
Стъпки за създаване и налагане на устойчиво публично явление:
  1. Избира се публична роля, чието присъствие във фокуса на публичното внимание (на медиите и оттам – на широката общественост) е натоварено с конкретни очаквания. В настоящата ситуация, това е ролята на „първата дама” или „съпругата на Президента на България”;
  2. Прави се анализ на предварителните очаквания на аудиториите и на базата на него се подбира и следва поведенческа линия, която да е в разрез с тях. Разбира се, поведението не може да е хаотично – то се ограничава в определени рамки на „другостта” и образът се натоварва с голям брой характеристики, които същата аудитория би оценила като „положителни”. В случая – майка на три деца, независима, загрижена за семейството си, еманципирана, красива, интелигентна, бунтарка.
  3. Създава се информационен повод, който да въведе „новината” на вниманието на медиите. В конкретния пример, това беше церемонията по встъпването в длъжност на Росен Плевнелиев като Президент на Р България и отсъствието на съпругата му.
  4. Следва етап на пълно информационно затъмнение. Липсата на каквато и да е информация по даден проблем, в контекста на публичното пространство,  е доказано благодатна среда за разпространение на слухове. В случая това е тоталният отказ на Юлияна Плевнелиева да се покаже и да говори пред обществеността.
  5. Тъй като изграждането на публичен образ не може да се осланя на неконтролируеми публични слухове, то те биват „захранвани” от източника на информация (задължително по неофициален път), така че да се развиват в желаната плоскост. Г-жа Плевнелиева е особено активна в социалните мрежи, като поддържа собствен профил, който списва чрез провокативни и двусмислени публикации.
От PR гледна точка, е интересно какви биха могли да бъдат прогнозите за развитие на така създадения публичен образ, от тук нататък. Моите предположения се свързват с три възможни сценария:
 
Сценарий 1:
Предвид особеностите на българската аудиторията и доказаната кратка продължителност на интереса й („всяко чудо за три дни”), за да се поддържа вниманието към изградения вече образ, публичното пространство ще трябва да се захранва с още неофициална информация на цикличен принцип. В тази връзка, възможно е да изтичат „случайно” в медиите папарашки снимки, да се появяват интервюта на приятелки на дамата или дори на роднини. Този вид непотвърдена информация ще поддържа образа жив в представите на хората и ако се запази достатъчно дълго време – ще се наложи като устойчив публичен мит. В този контекст, всяко публично или официално представяне на дамата би имало категорично деструктивна сила по отношение публичния образ.
 
Сценарий 2:
Така създалия се публичен образ и интересът към него биха могли да влязат в режим „латентен образ”. Ако публичното пространство не се захранва с „неофициални новини” за по-продължителен период от време, то постепенно ще изгуби интерес по темата. Въпреки това, изградените вече публични възприятия към образа няма да изчезнат. Нещо повече – при евентуален рязък спад на рейтинга на Росен Плевнелиев или евентуална негова репутационна криза, интересът към образа на първата дама може да бъде „съживен” и използван като „коз” от страна на PR екипа. Тогава отново би могъл да се инициира информационен повод и така образът на първата дама отново да се въведе на публичното внимание и то да се измести от конкретния наболял проблем.
 
Сценарий 3:
Всяка публична поява на първата дама и официализиране на образа, ще унищожи своеобразния мит за нея. Първоначалното внимание ще е голямо, но то ще е последвано от силно затихващ интерес към нея. Този сценарий е малко вероятен.
 

Брой 44 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ I 2012-02-06

В новия 44-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • Общо събрание и годишна среща на членовете на БДВО на 18 февруари;

  • Актуални PR новини и събития;

  • Обяви за работа от компании и организации в PR сектора, информация за специалисти, търсещи работа;

  • PR Лица: Кремена Георгиева, PR редактор всписание SignCafe;

  • За и PRотив "Периодично повтарящите се PR кампании", от Мила Миленова;

  • PR Забавление: "Наръчник за любовна среща с PR специалист".

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 44 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2012/02/PRaktiki_Newsletter_06_02_2012.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Радина Ралчева, r.ralchevabdvo.org
Мила Миленова, m.milenova@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Стоян Стоянов

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org   

PR и отдадените потребители

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 29.12.2011

Колко добре познаваме аудиториите си? На пръв поглед този въпрос звучи направо абсурдно, що се отнася до това, че вие, аудиторията на SIGNCAFE, която чете и се интересува от раздела за PR, наистина знаете с какво сте се захванали. На второ четене обаче и след нов, доста по-критичен преглед, със сигурност няма да отречете, че въпросът, колкото и естествен да изглежда, никак не е лишен от смисъл в контекста на нашето бизнес настояще. Да поразсъждаваме заедно…
Днес въпросът с аудиториите е едновременно и по-важен, и по-пренебрегван от всякога. Възможностите, които интернет дава на брандовете да таргетират и сегментират публиките, до които искат да достигнат, в изключително висока степен задава изискването за дълбочинното им изследване на един по-преден етап. С други думи – за да достигнеш до най-правилната аудитория на твоя бранд, ти трябва първо да знаеш коя е. Често обаче едни или други обстоятелства довеждат до криворазбрани интерпретации, които лесно подхлъзват брандовете в търсене не на качеството, а на количеството. Броят на "приятелите" или "последователите" в един момент се оказва по-важен от това, кои са те. Броят на лаиковете се оказва повод за гордост от страна на мениджмънта, без да се търси реален измерител на това, дали и как всеки лаик се материализира в сключена сделка или направена покупка. Броят на негативните коментари е показател за среднодневното настроение на управата, без да се гледа отвъд възможностите и силата на всеки един отделен "хейтър". Преди да фокусираме темата по-конкретно върху възможностите на дигиталния свят и промяната на току шо изредените тенденции, която да стартира именно от нас, авторите на целенасочено съдържание, бихме искали да върнем лентата назад във времето, за да припомним защо и как се е стигнало до тук.
В 4-ти век преди новата ера Аристотел систематизира всичко, свързано с изкуството на убеждаващото говорене, и поставя основите на науката реторика. Тя, естествено, в самото й начало се свързва no-скоро с говоренето пред публика, отколкото с разпространяването на писмени съобщения. Въпре-
ки това, познаването и от там – владеенето на публиката още тогава е изведено като един от трите най-важни елемента за реализация на целите, които сме си поставили в началото на нашата публична комуникация. Аристотел построява триъгълника на ефективната целева комуникация, подчертавайки, че трите основни елемента – ораторът, речта и аудиторията, са в непрекъсната симбиоза, до степен, до която, ако дори едно от тях не е на мястото си и не е в координация с останалите две, то ефективността от целия речеви акт неминуемо ще бъде сведена до нула (а често дори и до отрицателни стойности) (фиг. Реторически триъгълник). Така на практика древногръцкият философ се превръща в първият анализатор на науката за публичното и целево говорене, който осъзнава изключително голямата роля на аудиторията за хода на цялостната комуникация. И тук не става въпрос за това, дали знаем най-общо каква ще е аудиторията, пред която ще се изправим. Става въпрос за детайлен преглед на присъстващите, който да предопределя качеството и характера на нашето публично изказване. Освен това, да предопределя начина и стила, по който ние (ораторите) ще представим самото съобщение.
Изкуството, а оттам и оформящата го наука за публичното говорене, в хода на историческите епохи фокусира приоритетно вниманието си върху един или друг от отделните елементи от триъгълника на Аристотел. Преди Гутенберговата епоха, създаването на печатарската машина и масовото разпространение на писменото слово естествен фокус върху развитието е поставен върху ролята на оратора. Пръв за нея започва да говори през 1-ви век Цицерон, но темата остава отворена и до днес. Поведение, изпълнение, авторитет, вербална и невербална комуникация са само малка част от изключителните качества и умения, които говорещите пред публика трябва да имат. Независимо дали са родени с талант, или са го придобили след поредица от специализирани обучения, те се превръщат в необходим арсенал за всеки един общественик вече 21 века.
Естествено, с възникването на печатарската машина съдържанието се превръща в централно за вниманието на философите (преди Едуард Бернайс никой не говори за специалисти по комуникации или PR eкcnepти). Оттук нататък официално реториката не се припознава като "наука за публичното говорене", а като "наука за убеждаващата комуникация". Все повече оратори, особено най-ярките личности на Френската революция – Дантон, Марат и Робеспиер, записват своите ораторски изяви, за да ги запазят за поколенията. Освен тоВа, те репетират, пишат и пренаписват своите речи, за да може представянето пред публиката да е наистина завладяващо.
С развитието на печатните медии, а след това и електронните, съобщенията в тях се адаптират към спецификите не само на всеки един канал, но и на неговата аудитория. Изборът на медиата някак естествено предопределя параметрите на публиката й,
основно според нейните интереси. Независимо от канала, използван за транслиране на съобщения обаче, видът и структурата им се генерират според целите, които те преследват. Най-общо целите се определят още от Аристотел като три – информативна, агитационна и убеждаваща, и това генерализиране не се е променило и до днес.
Новото предизвикателство пред специалистите по комуникации днес обаче идва с възможностите, които дава технологичното развитие и рязкото повишаване на броя на възможните канали. И тук не говорим само за интернет и за мобилните устройства. Комуникацията, опосредствана от медиите, се измества рязко от посока от монолог към диалог и това развитие поставя цялостния комуникационен обмен в изключително интересна ситуация. Всеки един от нас може да бъде едновременно и аудитория, и медия
и тази двойственост поставя авторите на съобщения В нова роля – от тях се очаква не просто да генерират качествено първоначално съобщение, съобразено с общите параметри на ориентировъчна аудитория, а да бъдат автори на глобален сценарий, при който отделните сегменти на аудиторията имат различни роли, а процесът на комуникация е доста по-дълъг и трябва да бъде медииран до край. Целевата комуникация в условията на дигиталната ера, в която живеем, все повече наподобява игра на шах, в която ходовете трябва да са премерени, а ключовите актьори – изключително добре познати. Неслучайно, ако преди 20 години беше достатъчно да се знае какъв е рейтингът на дадена медия, колко са продажбите и какъВ е профилът на "средния потребител", то днес понятието "среден потребител" преминава през фина сегментация, подчинена на нагласите. Ефективната целева комуникация в условията на интернет вече не се интересува от това, колко са потребителите, а кои са и какви са те; какво е потребителското им поведение извън магазина – дали разпространяват мълвата за стоката, дали са доволни или недоволни; дали са активни или пасивни в рамките на генералния комуникационен диалог, свързан с бранда, и колко хора ги слушат. С други думи, днес ние нямаме просто "аудитория" или просто "потребители". В емоционален план днес имаме "фенове" и "хейтъри". Имаме и аудитория, която е пасивна и не участва толкова активно в глобалния диалог, но въпреки това тя е там – чете, слуша, влияе се, купува или не купува. Част от тази аудитория, независимо дали е много, или малко активна, се състои от лидери на мнение. От влиятелни хора ("инфлуенсъри"), на които думата се чува и, независимо дали казана веднъж или повтаряна многократно, тя повлича крак, мултиплицирайки нагласата многократно. Част от влиятелните хора, основно по-активните от тях се превръщат неусетно в хората, които тестват, пробват, разучават, дават силна обратна връзка -независимо дали директно на бранда или индиректно в собствените си социални медии – блогове, онлайн профили, форуми. В професионалните среди тези хора са познати като "просуматорите" – армията от изключително качествена аудитория, ключова за бранда. Те са хората, към които е насочено и бъдещето на целевата комуникация. Онези, за които в следващите няколко години ще се говори все повече и повече.
Така преходът от сегментирането на аудиторията на "възраст-статус-произход" (Аристотел) през "пол, възраст, доходи, образование" (Хабермас) към "потребители-клиенти-инфлуенсъри-просуматори"(социалните медии) вече тече с пълна сила. И които първи овладеят силата на новия комуникационен сценарий и правилно разпределят ролите на отделните участници в него, те ще успеят да позиционират своите съобщения до максимален обем качествена аудитория, която да се превърне в единицата "отдадени потребители".

Стр. 171,172,173

Коледното PR Парти на БДВО събра родния комуникационен елит

ХАЙЛАЙФ I 13.12.2011 г.

Десислава Бошнакова спечели „дуела на титаните” по темата дали жените или мъжете са по-добри комуникатори в социалните медии, а шест PR специалисти си тръгнаха със специални награди

За втора поредна година Българско дружество за връзки с обществеността събра родни PR практици, преподаватели и студенти по комуникации на Коледното PR Парти. Тази година то се проведе под мотото „Обединени и различни” и привлече много от младите и от по-опитните родни PR специалисти.
Партито бе вдъхновено от разнообразието на индивидуалности в PR професията и показа, че всеки специалист в областта на връзките с обществеността носи своята уникалност. Обединяващото е отдадеността на професията и ангажимента към професионалните и етични практики. „Радвам се, че сме повече различни, отколкото обединени, защото да си различен, означава индивидуалност, собствен почерк, а това е едно от най-ценните качества в нашата професия” – каза Александър Христов, и.д. председател на БДВО в началото на партито.
Дебатът на тема „Кой е по-добър PR комуникатор в социалните медии – мъжете или жените?”, в който се противопоставиха двама от най-видните PR професионалисти в страната – Десислава Бошнакова и Любомир Аламанов, беше спечелен от представителите на нежния пол. Гостите на партито имаха възможност да залагат за своя фаворит, с което и определиха победителя в дебата. В специална томбола след това един от заложилите за победителя в дебата спечели уикенд за четирима в комплекс „Кочорите”. Късметлията се оказа Биляна Кънчева от агенция Prates.
На коледното PR парти бяха раздадени и няколко специални награди. Победителите имаха доста оспорвана конкуренция и бяха определени в онлайн гласуване, в което се включиха 1225 души. Наградата за най-ентусиазиран PR специалист спечели Стоян Стоянов от агенция PRoWay, а за най-„тежък” – Николай Неделчев от Publicis MARC. Най-елегантна се оказа Кремена Георгиева от SignCafé, а за най-млад гласувалите определиха Десислава Виткова от Go Green Communications. В категорията за най-усмихнат PR специалист победителите са двама, събрали еднакъв брой гласове – това са Нели Бенова от Apeiron Communications и Росен Стоянов от НБУ.
Коледното парти продължи с благотворителен търг на Комисията по етика към БДВО, чиито произведения бяха направени лично от членовете на Комисията. Те ще бъдат подложени на онлайн търг, който ще стартира на 2 януари 2012 г., а набраните средства ще отидат за създаването на специален сайт на Комисията по етика. Допълнително ще бъде представена и информация за условията и възможностите за участие в онлайн търга.
Водещи на партито бяха известните Димитър Павлов и Захарина Вецева. За доброто настроение на гостите се погрижи и Domaine Boyar, с артистичната колекция вина Ars Longa, вдъхновени от древногръцката сентенция на Хипократ – Ars Longa, vita brevis est (“Животът е кратък, изкуството – вечно.”)
Партито беше реализирано със съдействието на фирма „Щурият балон”, която осигури украсата, „Конгрес инжинеринг”, които се погрижиха за техническото обезпечаване и младите колеги от „Праксис”.

Снимка: ХАЙЛАЙФ

Оригинална публикация

Технологии, иновации, PR

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА I 14.11.2011

Какво би станало, ако в разгара на предизборната кампания един политически PR специалист остане за няколко часа без интернет? А ако му спрат внезапно мобилния телефон? Дали ще успее да си свърши планираните задачи за деня, или зависимостта на нашата професия от технологиите е достигнала онази повратна точка, от която връщане назад няма? Задавайки си всички тези въпроси, изведнъж се сещам, че съвсем наскоро един от най-емблематичните преподаватели no PR в СУ продължаваше да настоява пред студентите си, че прессъобщенията се изпращат на медиите по факс…..О, времена, о, нрави!" е възкликнал Цицерон преди 21 века и сам не е осъзнавал как тази фраза ще прилегне като ръкавица на развитието на PR бизнеса две хилядолетия по-късно.
Още със самата си поява, PR-ът е неразривно свързан с каналите за комуникация, независимо дали те са каменни плочи, вестници, телевизия, радио или… всякакви технологични иновации, присъщи за времето, в което живеем ние с вас, тук и сега. В тази връзка, може би PR е една от най-класически- модерните професии, които се развиват в и чрез новите канали за комуникация. "Класически модерна", защото, чрез зависимостта си от развитието на иновациите, професията си гарантира "вечна младост", отправяйки нови и нови предизвикателства към професионалистите – с появата на всяко следващо технологично нововъведение.
В контекста на професионализма, развитието на технологиите се налага като изначална част от PR професията. И това далеч не е каприз или мода, каквито биха могли да бъдат интерпретациите на хора, малко запознати с естеството на нашата професия. Когато изграждането или развалянето на имиджа са въпрос на секунди, брой кликове, количество лайкове или точен коментар в точното време и точния форум, луксът да не бъдеш в крак с технологичните възможности, които светът ни предлага, е направо немислим. Разбира се, дори PR специалистите имат право на избор. Изборът обаче тук се свързва директно със самооценката и проектирането на собственото "аз" в света на комуникациите. Независимо от всички технологични възможности и сравнително лесният достъп до тях, на финала от избора на всеки професионалист реално зависи, дали ще бъде част от mainstream-a, или ще предпочете дистанцираната зона на комфорт. Ако професионалните търсения не кореспондират с представата за човека, който пише по едно прессъобщение на седмица и организира едно събитие в годината, то технологиите се оказват неизбежни.
Съвсем различен е въпросът за степента, в която технологиите са овладени от професионалните PR – както у нас, така и в чужбина. Интернет и цялата необятна гама от възможности, които той предлага; социалните мрежи и хилядите оптимизиращи приложения, които се разработват ежедневно; мобилните телефони и хибридните устройства, които съчетават в себе си качествата на телефон, компютър и какво ли още не – в един момент се превръщат в необятно море от възможности, в които всеки непредпазлив лесно би се загубил. Съветът на експертите в тази посока е категоричен – не може да сме специалисти по всичко, но със сигурност трябва да бъдем много компетентни поне в едно от направленията на модерните канали за трансфер на информация. Без да пренебрегваме класическите медии, разбира се.
В опит да задоволим поне малко вътрешната потребност за технологична оптимизация на онези от PR специалистите, които избират да живеят в mainstream-a на нашата професия, с всичките плюсове и минуси на едно подобно решение, на следващите страници ви предлагаме подробен преглед на някои от най-актуалните онлайн възможности, които биха могли да оптимизират работата ни, да ни спестят време и нерви и да ни осигурят поне пет минути повече свободно време за любимия човек.
***
Особеностите на Google+
Преди по-малко от месец, Google+ обяви, че потребителите му са надминали 25 милиона – факт, който го превръща в най-бързо развиващата се социална мрежа в историята. Ако и вие току що сте се присъединили към нея или планирате да я прибавите към местата, на които поддържате профили, представяме ви малко съвети за бързо и лесно ориентиране.
Всичко започва преди няколко месеца, когато от Google обявиха, че ше тестват един +1 бутон сред определен кръг от хора. Две седмици след това съобщение, в интернет беше пусната новата социална мрежа – експериментът Google+. Още от самата му поява Google+ се превръща в първата по рода си социална мрежа, която позволява участие с помощта на внимателно създадена платформа, която цели да служи вярно на потребителите. Новата социална мрежа беше представена с впечатляваща промоция. Огромно е количеството на медийните публикации от целия свят, които следват развитието й още от преди да се появи в интернет. Новата социална мрежа стартира посредством поредица от покани за приятелство, но началото никак не е лесно и създателите й са принудени да я блокират няколко пъти поради прекалено големия брой на желаещите да станат част от нея.
Какво точно е Google+ и каква е разликата между нея и Facebook? Google винаги е била компания, която създава удобни и лесни за употреба програми. Въпреки това през годините се дистанцираше от социалните мрежи и така загуби битката за първенството в тази сфера. За да наваксат изоставането в тази посока, в един момент създадоха бързо провалилия се Google Buzz, който беше обновен чрез партньорство между Google и Facebook. Всички тези проблеми и неволи и тяхното преодоляване явно са помогнали на компанията да научи своите уроци за социалните мрежи, а резултатът е Google+. Още със създаването си тя си поставя сериозната цел да поведе в ожесточената конкуренция между Facebook, Twitter, Linkedln, Quora и т.н. Днес от Google осъзнават, че чрез тази социална мрежа проблемът, който е общ за всички останали – прекалената публичност на информацията, трябва да бъде преодолян. Така създават "кръговете", които представляват много интелигентен вариант за систематизиране на приятелствата. Нещо повече, приятелските кръгове позволяват на участниците в тях да комуникират единствено с включените в тях участници и това се оказва може би най-силният коз на новата програма, съобразяващ се със желанието ни само част от нашите приятели да имат достъп до всичко, което искаме да споделяме/ преживяваме/публикуваме.
Друг интересен елемент от Google+ е т.нар. "Hangouts", опция, която съвместява Google Voice и Google Talk и създава среда за общуване в реално време. Така всеки има възможността да вижда и слуша и говори с всичките си приятели или колеги директно в Google+. Мрежата предлага и Instant Uploads – опция, поддържаща мобилната версия на Google+, която позволява публикуване на снимки в реално време дирекнто в социалната мрежа и запаметяването им в личен албум. Също така опцията "Sparks" позволява създаването на обща среда на интереси, в която всеки потребител, едновременно с приятелите си, може да публикува и съхранява материали, от които се интересуват всички. Това, което към момента липсва в Google+, е възможността за инкорпорирне на четеца Google Reader. Нещо, което със сигурност предстои да бъде добавено. Наред с това, Google+ трансформира албуми от снимки по атрактивен и елегантен начин. Всъщност всичко в Google+ е направено така, че да бъде просто и лесно за употреба. Google+ създават и алтернатива на бутона "Like" от Facebook, познат още като "+1". С този проект Google обещават, че предстои пускането на още нови опции.
Как можем да пренесем приятелите си от Facebook в Google+? Мохамед Монсуа от Google+ обяснява, че най-лесният начин да преместите приятелите си от Facebook в новата мрежа е чрез Facebook Friend Exporter – разширение за Google Chrome, което се свързва с бутона "Export friends" на Facebook.

Tips & Tricks за Google+

-ако искате да се обърнете към някого в коментарите или в публикациите си, можете да го направите, както с "@", така и с "+" преди името. Тръгнете ли да изписвате името му, както във Facebook, търсачката ще започне да го търси във всички имена на приятели.
- ако желаете да добавите приятели, които не са в приятелските ви кръгове, просто трябва да отидете на профила на конкретния човек, да се вземете линка от там, да копирате на мястото на името и, преди да натиснете "Share", трябва да махнете часта: https://plus.google.com.
-можете да пишете в bold или italic, но това става с малко помощ. За да пишете в bold, напишете конкретната дума със звездички преди и след нея: ‘example’. А ако искате да пишете в italic, сложете преди и след думата долни тирета: _example_. Има възможност думата да бъде и зачеркната, а това става така: -.
- можете да пишете на различни езици. Отидете на Settings (в горната част отляво на тулбара) и просто изберете език.
-можете да скролирате надолу и нагоре в програмата, като за целта използвайте буквите "j" за "надолу" и "к" за "нагоре".
- Google+ позволява, когато се качва профилна снимка, тя да бъде подобрена в програма за промяна на снимки, наречена Picnik.
Ето една пътечка до нея: Google+ Settings / Account Overview / Edit Profile / Change Photo. Когато качите снимката, някъде в долната й страна автоматично ще се появи "Edit in Picnick".
-когато се регистрирате в системата, не пропускайте да отбележите дали и какви известия да получавате на вашия имейл. В противен случай пощата ви ще се задръсти.
-друго интересно нещо, свързано с програмата, е че можете да направите така, че името ви да се изписва автоматично всеки път, когато посетите нечий блог или сайт, и да гласувате с "+1", което е еквивалентът на добре познатото ни "Like". За да задействате тази възможност, отидете на Account Overview / Google +1 на non-Google sites и отбележете Enable или Disable. По този начин ще можете да "харесвате" статии, които ви допадат – анонимно или с името и фамилията си.
-най-важното нещо при разучаването на Google + е внимателното вникване в идеята за "кръговете". Това е и основното предимство на тази програма пред Facebook. С помощта на кръговете всеки може да организира контактите си в много ясно структурирани списъци от колеги, приятели и роднини. Когато споделите нещо, имате възможност да изберете в кой или кои кръгове, да го публикувате. Непрекъснато можете да създавате нови кръгове, да триете стари, да добавяте или премахвате участници от тях. Можете да прибавяте нови участници в кръговете с влачене и полагане, но най-лесният начин е просто да посочите с мишката върху името и веднага ще ви се отвори прозорец, който ще ви покаже дали човекът е или не е част от някой ваш кръг. Ако не е -просто го "занесете" в кръга, в който искате той да бъде.
-можете да триете или редактирате публикации. На нивото на всяка публикация, в края й има х, също като във Facebook. Тук обаче, когато отидете и кликнете на този бутон, ще падне меню, от което можете да изберете между това да редактирате, триете и т.н. Във Facebook можете само да премахнете публикацията.
***
Едно революционно приложение
Когато Facebook представиха най-новата си платформа на 22 септември, по време на специално организирана конференция, едно конкретно приложение, което привлече вниманието на мнозина, беше Social Reader на един от най-големите ежедневници – Washington Post. Много журналисти от цял свят ентусиазирано писаха за него в различни блогове и специализирани сайтове, впечатлени от начина, по който съдържанието на вестника вече се разпространява по един много по-оптимален и "социален" начин, при който, освен всичко останало, регистрираните могат да виждат кой от тях какво чете.
Сега, само месец по-късно, приложението е на път да достигне 1 милион потребители и с това да се превърне в най-бързоразвиващата се технология за приобщаване на нови читатели, използвана някога в историята на печатните издания за маркетинговите цели на вестник. Оттук нататък предстои да видим дали тези читатели ще продължават да използват приложението и занапред. Независимо от това, какво ще се случи обаче, настоящото явление само по себе си е доказателство за нещо много сериозно – Facebook има реален потенциал да се превърне в огромен нов дистрибуционен канал и за издателите, които да използват мрежата за популяризиране на брандовете си и тяхното съдържание. Такава перспектива ще се окаже сериозно предизвикателство пред Google, независимо че сме още съвсем в началото на подобно явление…

Експлозивното развитие

Както можете да видите на графика 1, приложението е на път да достигне 1 милион потребители, което е изключително впечатляващо постижение не само за вестник, но и за период от един месец. Разбира се, трябва да се отчете, че засега е минало прекалено малко време от началото на този своеобразен експеримент, което само по себе си допуска евентуална възможност голяма част от потребителите да са регистрирани единствено защото са били провокирани или от целия шум около него, или от възможността да изпробват новата технология. Много от тях със сигурност дори и днес не използват приложението ежедневно, тъй като новините са предимно фокусирани около събитията в САЩ и нямат голямо значение за хората извън страната. Имайки предвид обаче трудната икономическа ситуация, в която се намират печатните медии по целия свят, навлизането на подобен дигитализиран вариант на вестникарските брандове определено би могло да се интерпретира като "надежда" за реалното им съществуване, която, предвид интереса, никак не бива да се пренебрегва..
Нови хоризонти за новинарските емисии?
Днес новините се създават в Twitter от журналисти, които използват социалните мрежи за източник на информация, за черпене на градски клюки или споделяне налинкове. Имайки предвид 800-те милиона потребители във Facebook, както и времето, което всеки един от тях прекарва ежедневно в социалната мрежа, съществуването на това приложение може да се тълкува и като крачка в посока разширяване на хоризонта за читателите, които търсят качествено съдържание.
***
Facebook: промяната е задължителна!
За добро или за лошо, Facebook непрекъснато се променя. Я интерфейсът е нов, я някое приложение. Напоследък обаче, промените се засилиха до такава степен, че на много места по света потребителите по-скоро недоволстват, отколкото се радват. Неслучайно изследване на Mashable сочи, че 70% от потребителите въобще не са доволни от промените, напротив.
В тази ситуация най-сериозното предизвикателство за маркетинговия екип на най-голямата социална мрежа се оказва именно популяризирането на силните страни на нововъведенията и разпространяването на повече информация за потенциалните възможности, които приложенията предоставят. Някои промени са козметични и за тях усилията не предполага да са толкова големи. Други обаче, които са свързани с нововъведения и нови приложения, определено се нуждаят от допълнителна популярност. Не за друго – най-малкото заради това, че ако не сте страстен "нещотърсач", няма как да разберете за всичките предимства, които новите приложения предлагат на своите потребители. И най-вече – на онези, чиято работа е свързана със социалните мрежи.
Накратко за някои от по-важните явления, които се "случиха" при последното обновяване на Facebook. Разгледайте ги внимателно и със сигурност ще намерите най-подходящото, с което да оптимизирате максимално работата си в социалните мрежи.
***
1. Аналитичното приложение Insights
Това ново приложение позволява да се проследят няколко ключови неща:
   1. Да се проследи как публикациите от вашата стена могат да достигнат аудитория във Facebook, по-широка от тази, състояща се от вашите фенове;
   2. Да се проследи броят на "всички лайкове", "приятели на фенове", "хора, които говорят по конкретната тема" и "общият брой на посетилите на страницата ви на седмична база";
   3. Да се оптимизира съдържанието на публикациите – независимо дали то е от снимки, видеа или въпроси – и да се изследва какво е най-ефективно, що се отнася до достигането до широка аудитория, както и какво трябва да се публикува, така че да се увеличи вирусният ефект на публикациите и да се стимулира тяхното споделяне от потребителите.

2. People Talking About This

Тази метрика отчита степента на взаимодействие на потребителските профили с вашата страница за период от седем дни. Това включва копиране на адреса на страницата; публикации на стената; споделяне на някои от вашите публикации или друг вид съдържание, подобно на снимки, видеа или албуми; степен на откликване на въпрос, зададен от вас на стената ви; степен на откликване на изпратени от вас покани; споменаване или отбелязване във ваши албуми. Тази метрика се появява на екрана под броя на "лайковете" в лявата страна на вашата страница.

3. Conversations on Pages

Приложението ..Conversations on Pages" дава възможност на брандовете да достигнат не само до феновете си, но и до по-широка аудитория, което е изключително важно за повишаване на разпознаваемостта, за набиране на нови клиенти и дори за реализиране на оналйн продажби. Това приложение се прелива във ..Friends of Fans".

4. Приложението Insights API

За да насърчи развитието на аналитичните възможности във Facebook, екипът на социалната мрежа разработва приложението Insights API, специално предназначено за хора, които се нуждаят от дълбочинни анализи. То дава възможност за създаване на персонални аналитични решения, предназначени за вашите реални и потенциални клиенти.
***
Краят на класическите медии
Безспорно, един от най-технологично ориентираните български PR експерти е Максим Бехар. Неслучайно потърсихме именно него за обобщение на взаимовръзката между технологии и PR както у нас, така и в световен мащаб. Не изненадваща в контекста на технологичния бум, в който живеем, неговата прогноза за бъдещето е свързана с края на класическите медии. Какво предстои оттук нататък пред PR специалистите и целия бизнес с комуникации разказва пред SIGNCAFE Максим Бехар.

- Как бихте коментирали степента, в която PR специалистите използват технологиите и иновациите в своите кампании?

- Едва ли някой вече може да успее в нашия бизнес, без да ползва в максимална степен новите технологии. Когато преди повече от 10 години стартирах онлайн бизнес и започнах да изграждам отдели и компании с програмисти и дизайнери, много от моите колеги гледаха на това по-скоро с насмешка. Още тогава обаче беше ясно, че на повърхността изплуват нови медии и те ще променят тотално нашия бизнес, тъй като той в голяма степен е зависим точно от медиите. Сега вече новите медии, които тогава бяха по-скоро пасивни като вестниците, а сега са силно интерактивни, наистина са основният двигател на промените в PR бизнеса и всички ние трябва да полагаме огромни усилия да ги опознаваме по-добре.

- В тази връзка, как бихте коментирали степента на развитие на родния PR бизнес в тази посока – в посока оптимално използване на технологични възможности и иновации за ефективно представяне на посланията до публиките?

- Все още се радваме на социалните мрежи като на нова играчка-количка, без обаче да можем да я пуснем да се движи. И причината е много проста. Единствената, най-голямата и, струва ми се, безвъзвратна промяна в нашия PR бизнес от самото му възникване преди повече от един век се случва именно сега, с появата на – както Пол Холмс го нарича – цунамито на социалните мрежи. И това е именно защото нашата роля беше да посредничим интелигентно, креативно, честно и почтено между медиите и нашите клиенти. Сега обаче клиентите ни и ние самите за първи път притежаваме медии и това е безспорно. Нашата задача е по-скоро да се научим как да правим и да управляваме тези медии, и то честно, почтено и прозрачно. В България хората, които умеят това, в общи линии се броят на пръстите на едната ми ръка, но пък все повече колеги осъзнават тази проста истина и се насочват към опознаване на социалните мрежи. Процесът обаче ще отнеме години, тогава и медиите ще бъдат коренно различни.

Тъй като Вие пътувате много, как бихте определили състоянието на PR бизнеса по отношение на използването на технологиите и в кои страни то е най-силно застъпено? На какво според Вас се дължи това?

Преди месец бях на световната PR среща на ICCO в Португалия и за първи път там изключителни професионалисти в нашия бизнес започнаха да споменават термина "пост-Америка" или твърдението, че САЩ и Великобритания вече не са основен иновативен играч в бизнеса. Въпреки това, що се отнася до новите технологии, все още смятам, че най-новите идеи идват от САЩ, дори и поради това, че бизнесът ни е много англоезичен, а и социалните мрежи утвърдиха категорично английския език като доминиращ в света. Безспорно нашият бизнес отдавна вече е онлайн, отдавна е в реално време и всяка секунда в него е толкова ценна, колкото преди 10 години беше ценен цял ден.

Прогнозирате ли пълно изместване на PR фокуса от класическите към модерните медии?

Абсолютно. Това вече е факт и не може да има никакво съмнение. Т.нар. класически медии вече си отиват. Някои от тях – печатните, няма как да се трансформират, освен да направят свои онлайн издания, докато телевизиите и радиата в близките години ще се променят изцяло.

Коя е най-впечатляващата за Вас кампания (на световно ниво), която би могла да бъде пример за ефективно използване на различни модерни канали?

Има много, които в момента вървят, и те са твърде успешни. Компании като Microsoft, IBM, Nestle вече изцяло разчитат на онлайн медиите. За мен най-впечатляваща беше последната кампания на Starbucks в Америка, в която дори и аз се включих, бидейки почти целия август на обучение в Сиатъл. Starbucks бяха едни от първите, които разбраха иновативността на социалната мрежа Foursquare и само за 2010 г. използването й повиши оборотите на компанията с 30 на сто. Всеки, който влезе в ресторант на Starbucks и се регистрира във Foursquare, че е там, получава нещо безплатно – или кафе, или кроасан или нещо, което е обявено за деня, ако, разбира се, заведението е включено в тази програма. Логиката е много проста. Получаваш безплатно кафе – добра причина да влезеш в Starbucks, а не някъде другаде. Но статистиката сочи, че всеки, който се е регистрирал от мобилния си телефон във Foursquare и получава нещо безплатно, купува поне още едно нещо към него. Просто Starbucks бяха първите, сега вече над 10 000 компании в САЩ използват Foursquare. Дори хотелът ми в Сиатъл мотивираше с лотария и дребни подаръци всеки, който се появи в лобито и се регистрира в социалната мрежа, че е там… Този проект само показва, че интересното и непознатото в нашия бизнес тепърва предстои и това го прави още по-интересен и предизвикателен. Тези, които съумеят да реформират бизнеса си и смело да влязат в социалните мрежи, те ще успеят. Никой друг.

Стр. 87,88-89,90-91

Политическият PR unplugged

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 23.04.2011 

Ако мога да перефразирам една любима на мъжете поговорка, бих казала, че "човек и добре да живее -рано или късно идват избори". Докато се обърнем и пак се задават телевизионни изяви, политическо празнословене, political spin, безсънни нощи и безкрайно много работа. Какви са очакванията за предстоящата предизборна кампания, колко е тънка границата между "обичан" и "мразен" и има ли мяра в публичните изяви са въпроси, които ще получават много и различни отговори през следващите месеци. Прогнозите за титанично медийно присъствие на кандидат-президенти и кметове никак не са без основание и това прави интересът към предстоящата кампания още по-голям. Дали ще е наистина така – предстои да видим. Дотогава обаче събирането на мнения, впечатления и коментари по темата си е направо задължително. Ето какво успяхме да съберем ние…
 
BLACK & WHITE PR
 
Разсъждавайки no темата за политическия PR и предстоящите "есенни приключения", няма как да не си спомним за последната голяма кампания. Кой беше най яркият елемент от нея? Кое ни Впечатли? Кое беше новото? Каква остана поуката? Без да изпадаме в подробности, мисля, че ще ви е интересно на бързо да си припомним без коментар мненията на някои от PR експертите, замесени в Парламентарни избори 2009*.
- Историята за черния PR е и ще си остане най-яркият спомен от тези избори, независимо дали на някой му харесва или не! (Михаил Михайлов, PR експерт на "Лидер")
- Въпреки това, не трябва да подценяваме факта, че именно този черен PR буквално раздразни хората, подтиквайки ги да отидат и да гласуват. (Веселин Пенев, PR съветник на ДПС)
- Ако трябва реално да изчислим дали с кампанията на Коалиция за България е било по-добре, или по-зле, ще ви кажа, че без нея щеше да е по-зле. Поне тя накара хората да повярват, че гласът им струва нещо и излязоха да си го дадат! (Юрий Асланов социолог)
- След като излезе клипът с брадвата, всички в щаба реагираха много остро и много първосигнално и дори настояха да отговорим "на удара с удар" като направим аналогичен агресивен клип. Аз се опитах да ги разубедя, но на този етап никаква разумна аргументация като че ли не действаше. Тогава реших да им представя вариант на евентуален наш клип и когато го видяха, всички буквално се отвратиха. Така визуализацията се превърна в най-силната ми аргументация, с която успях да убедя щаба да не отвръщаме на нападките. Аз признавам, че някой може да каже, че в нашите клипове има лека нотка на познатия ни от миналото т.н. "соцреализъм", но искам да ви уверя, че именно това се оказа формулата, която работи най-успешно в България. Оказва се, че тук битовите, дребните истории са наистина много по-истински и близки до хората и именно затова те ги възприемат като естествени и ненатрапчиви. (Найо Тицин, PR ескперт на Синята коалиция)
- В потвърждение, искам да кажа, че фактите са категорични, че една такава социална, битово-масова кампания като тази на Синята коалиция в крайна сметка се оказа доста по-печеливша от нашата, която беше по-елитарна, някак си по-отдалечена от обикновените хора. (Людмила Виденова, директор на пресцентъра на НДСВ)
"Разговорът е част от открита закуска на политически PR специалисти, посветена на темата "Btack&While PR", проведена на 10 юли 2009 година.
***
ПРЕКАЛЕНАТА ПУБЛИЧНОСТ
Независимо че все още има доста време до официалния старт на предизборната кампания 2011, на практика ние вече сме в такава. Доста специалисти по политически PR са единодушни, че кампанията за предстоящи избори започва още на следващия ден след изборния ден от предходните. Дали целенасочено следвайки тази максима или не, настоящото правителство демонстрира доста сериозно медийно присъствие и в това две мнения няма. Подобна активна употреба на медиите обаче естествено провокира размисли около взаимовръзката между "публичност" и "политически имидж", както и около това дали все пак понякога публичността може да стане "прекалена". Да поразсъждава с нас на тази тема поканихме политическия PR Арман Бабикян.
 
Бихте ли да определили трите най-важни елемента при изграждане на персонален политически имидж?
Рискувам да прозвучи като клише, но ако говорим само за три елемента, то със сигурност трябва да се работи за разпознаваемост, харесване и доверие. Обикновено се твърди, че тези фази вървят последователно, но опитът ми показва, че е по-добре да вървят успоредно. Животът и събитията в кариерата на един политик рядко следват учебникарската логика. Искам да кажа, че дори да те познават само 20 души, ти трябва да ги впечатлиш положително и да бъдеш откровен с тях. Елементите се преплитат, защото политиката е обществена дейност, за която човек доброволно е решил да отдели определен брой години от живота си. У нас общото възприятие е, че това е доходен бизнес, маскиран зад благовидна кауза. В същността си дали си доброволец на Червения кръст или общински съветник е вид дарение на усилия и знание в полза на общността. Опасно е да ме сметнете за наивник, но има такива хора и у нас и те опитват да пробият в политиката.
Съществува ли подобно явление като "прекалена публичност"?
Разбира се. През последните две години се нагледахме на това "пресоляване на манджата". Нацията спешно се нуждаеше от герой, а той забрави да слезе от екран, когато фабулата се смени. Хищното консумиране на медийно внимание не е новина. Дори и в България това вече се е случвало и резултатът обичайно е лош. Но искам да уточня смисъла на думата "прекалено". Това не е честотата на появата в медиите, а броят на случаите, в които присъстваш безсмислено. Без да има какво да кажеш на публиката. Тогава е прекалено. Хората не чуват новина, не чуват решения, които ги засягат. Тогава политикът става коментатор, а това е друга професия, за други специалисти. Те не водят хора зад себе си, а становища.
Може ли да се каже, че 6 някакъв момент публичността е "достатъчна"? Ако "да", кога?
Не. В началото е нужна, за да спечелиш доверие за себе си, за каузата си, за хората, които представляваш. Ако си ги получил -значи си на власт. Тогава пак ти е нужна, обратно, за да даваш доверие на хора, на каузи… Не на последно място, публичността ти е нужна, за да дадеш прозрачност на политиките, които провеждаш, защото властта е управление на хора, време и пари за определен срок. Тези, които са ти авансирали вяра, и тези, които не са, трябва да виждат стъпките ти.
Има ли възможност, при която "прекалената" или "натрапчива" публичност на даден политик, да изиграе негативна роля?
Има естествено. Примерът не е един. През 1999 година имаше кандидат за кмет на Варна на име Добрин Митев. Той буквално "течеше от чешмите" на хората. На гласоподавателите им се отщя. Нали знаете как реагира бебе, на което насила тикаш препълнена лъжица с храна. Хората го правят, водени от убеждението, че е полезно за него, но то е малко и не разбира това. Така стана и във Варна. Беше кандидат на сините. Години по-късно така сбърка и една дама в Русе. Целият град беше в тапети с лика й. Беше от БСП. Съпругът и имаше печатница и решиха да ползват личния си "неизчерпаем" ресурс за агитация. Тя също загуби драматично. Има нещо по-интересно. Опитните PR специалисти понякога успяват да изнервят щаба на опонента си да постъпи грешно и панически да се "олее", в опит да компенсира изоставане в рейтинга или нещо друго…
Кое, според Вас, е най-смущаващото, що се отнася до начина, по който "класически" протичат предизборните политически PR кампании у нас?
Купуването на гласове. Това обезсмисля демокрацията. Кампаниите също губят смисъл, апропо и политиците.
Някой харчи едни пари, които после чрез властта открадва обратно, поне в троен размер, от всички. Включително и от тези, на които е раздал подкупа. Това е отвратителен механизъм, работещ в бедни общества, които стават още по-бедни. В такива райони доверието не се дава, а се продава. Съответно, същото се случва и когато гражданинът потърси услуга от такава държава или община. Тя му я продава. Кръгът се затваря и демокрацията и пазарът губят почва. Това е голяма тъга. Мерзост, която накара много хора да си тръгнат от тук. Но това е по-лесният избор…
Коя е най-впечатляващата предизборна кампания, която си припомняте Всеки път, когато предстоят избори?
Когато предстоят избори, се насилвам да не си припомням нито една кампания, защото това е лесен начин да загубиш. Навикът убива. Дори успешният. Опитвам се всеки път да го правя все едно е за първи път. Хората са различни, мястото, времето, опонентите, политическите цели… Няма матрица. Дрехата трябва да се ушие според размерите на събитието и участниците в него. А иначе, повече поуки съм извлякъл от няколкото загуби, а не от победите. За колорит ще ме разберете, ако ви припомня една сравнително скорошна кампания, която бе на Мария Капон. Само по села и малки градчета в област Пловдив. Почти без медии, по прашните пътища с две минибусчета, и 10 души млади хора, за 16 дни събра около 14 хиляди гласа. Човек по човек. По 15 часа на денонощие. За всички бе странно. Говоря за типичен градски човек, космополит, с добро материално положение, който стои по-естествено в Милано или Брюксел. Уникално беше като експеримент и опит. Изводите от такава кампания разбиват всички стереотипи на експертите.
***
МЕДИЙНИ ИЗЯВИ
Като човек, който вярва, че когато някой реши да гради публичен образ, талантът не е достатъчен, винаги ми прави впечатление, когато някой политик или кандидат-такъв, самоуверено произвежда гаф след гаф, убеден в своята безупречност. Времето, в което образът на Жорж Ганчев впечатляваше електората с екзотика и колорит, безвъзвратно отмина. Вродената ораторска дарба днес повече от всякога е важно, но недостатъчно условие. Още по-важни са обаче качествените специалисти по спийчмейкинг и професионалното проумяване, че да пишеш впечатляващи речи или да обучаваш някого за изяви пред медиите не е умение, което върви ръка за ръка с абревиатурата PR. То е нещо, за което се изисква продължителна подготовка, тренировки, инвестиции на време и пари, амбиция, упоритост и четене. Със сигурност, периодът на усвояване на тънкостите на говоренето пред публика (респективно "медии") ще е доста по-кратък от този на Демостен, но това никак не означава – да е сведен до минимум. Говорейки критично за ораторските умения на политици и PR специалисти, бихме искали да ви представим няколко урока от Брад Филипс, специалист по медиа тренинги, автор на изключително полезния блог Mr. Media Training, собственик и управител на Phillips Media Relations, агенция, специализирана в медийни тренинги и спийчмейкинг.
1. Развийте своето съобщение. Нищо друго не е толкова важно, колкото това да знаете какво точно искате да кажете, когато се изправите пред аудитория. Точно преди да вземете думата, си систематизирайте трите опорни точки (ключови фрази), които искате непременно да съдържа вашето послание и които носят смисъла на изказването ви.
2. Повтаряйте. Повтаряйте. Повтаряйте. Добре е да повтаряте поне едно от вашите ключови послания при отговор на всеки отправен към вас въпрос. Разбира се, не бива да повтаряте едно и също до безкрай, но не бива да забравяте, че вие сте там, за да комуникирате вашето послание. А то трябва да се съдържа във всеки отговор.
3. Пренасяне. Няма такова нещо като "перфектният въпрос". Като комуникатор, Ваша работа е, когато се изправите пред питаща аудитория (репортери), да изградите мост между техните въпроси и вашето послание. За да си улесните работата, можете да използвате вметнати изречения като "най-важното, което трябва да се спомене, е…" или "това, което става ясно тук е, че…"
4. Не завързвайте нови приятелства. Ако прекарате 20 минути в компанията на някого, който Ви интервюира, и разговорът потръгне, лесно можете да се подведете и да си кажете "Е, колко било лесно!". Обаче в момента, в който започнете да се чувствате удобно и започнете да възприемате репортера за "приятел", вероятността да се отдалечите от фокуса на съобщението и да допуснете грешка нараства лавинообразно. Определено репортерът/журналистът/събеседникът ви може и да е приятелски настроен, но той със сигурност не ви е приятел.
5. Говорете ежедневен език. Твърде е вероятно да ви се струва, че ако използвате термини или висок стил на изказ, ще звучите no-начетено и достоверно. Точно обратното. Използването на висок стил често издига стена между вас и публиката ви. Когато говорите със смесена аудитория, състояща се от различни хора, използвайте езика на 12-годишно дете.
6. Не подценявайте силата на лийда (увода). Когато отговаряте на въпроси, не използвайте индукция. Дайте всички най-важни неща в началото (в лийда). Ако след това имате още време за изказване, може да се върнете на аргументите и да задълбочите аргументацията. Но помнете, че ако не започнете с най-важното, твърде възможно е репортерът да ви изреже при монтажа, още преди да сте си довършили мисълта.
7. Демонстрирайте отдаденост. Въпреки че този съвет звучи повече като клише, той е изключително важен. Повечето хора, които правят публични изяви, се опитват да
слагат маски и да демонстрират хладен, делови стил. В резултат – често изглеждат отегчени. Отпуснете се и говорете със страст, с жестове и мимики. Бъдете приветлив и усмихнат, ако ситуацията го позволява.
8. Говорете 10% по-високо от обикновено. Ако застанете пред микрофон и говорите с обичайната височина на тона си, най-вероятно ще звучите монотонно (това далеч не се отнася за хора, които по принцип говорят в по-високия регистър). За повечето от нас обаче микрофонът има снижаващ ефект, което означава, че трябва да говорите малко по-високо, за да звучите така, както звучите по принцип. Освен това, повишаването на гласа автоматично подпомага включването на жестове и мимики, което усилва влиянието от комуникацията.
9. Внимавайте за интонацията си. Ако се чувствате атакуван, ще бъдете такъв. Вместо да посрещате трудните въпроси с паника, приемете ги като възможност да промените мнението на аудиторията си. Дори и да нямате перфектен отговор, аудиторията ще е по-склонна да повярва на оратор, който е убедителен, а не обяснителен.
***
THE KING’S SPEECH
И като заговорихме за ораторски техники и усвояването им, няма как да пренебрегнем сценария на "Речта на краля", фактът, че Ники Неделчев (управителят на Publicis MARC Group) беше обявен за "българския двойник на Колин фърт", далеч не е единствената допирна точка между филма и PR специалистите. Нещо повече – може би всяко обучение по публични изяви трябва да започва с този филм – така "ученикът" сам ще разбере колко е сериозно това начинание и колко изключително важно е да слуша учителя си. На същото мнение е и Сюзан Янг – специалист с над 25 годишен опит в PR и комуникациите, управител на Get Infront Communications. Впечатлена от сюжета на филма, тя го препоръчва на всички специалисти по комуникации. Освен това, с намигване, систематизира своите "5 кралски урока по комуникации" – взети директно от него:
1. Имайте вяра в гласа си
Бърти (Кралят) е толкова привикнал към факта, че цял живот силните и влиятелни мъже в семейството му му се подиграват, заради заекването, че в един момент той буквално заживява с мисълта, че "няма глас". Точно заради това, преди терапията, всеки път, когато баща му, Крал Джордж V, му дава думата за произнасяне на публични речи, той не може да обели нито дума. Въпросът тук е – дали и на вас ви засядат думите в гърлото, когато трябва да се изправите и да говорите пред публика?
2. "Слушайте ме!"
Ето един от диалозите между Бърти и Лайнъл (неговият учител):
Кралят: С-с-слушай ме…слушай ме!
Лайнъл: Защо да си губя времето и да те слушам?
Кралят: 3-з-защото имам глас!
Лайнъл: (с гордост)…Да. така е! Ти имаш глас!
И тук идва въпросът – използвате ли гласа по най-ефективния начин? Или тихичко се молите останалите да обърнат случайно внимание на вас, марката ви или блога ви? Или, както пита Шерил Сандберг във Facebook: "Имате ли място на масата или седите прави около нея?". Всеки има глас. Използвайте го!
3. Представете най-доброто от себе си
В едно интервю актьорът Джефри Ръш (Лайнъл) казва: "Този филм има изключително послание, което е представено метафорично. Гледайки "Речта на краля", ние не просто присъстваме на историята на един човек, който заеква, а на една епическа метаморфоза, която метафорично представя най-добрата версия от нас самите". В тази връзка идва въпросът – гордеете ли се или се срамувате от Вашето публично Аз? Как сте възприеман от останалите? Как можете да подобрите поведението си и цялостното си представяне?
4. Отворете си устата… и…
Ричард Брукс включва този цитат в своя репортаж за Sunday Times. "Точно преди да обяви официалното свикване на новия Кабинет през ноември 1940, той (Берти) пише: "Лайнъл, умирам от страх. Сънувах как стоя пред членовете на Парламента с широко отворена уста и просто не мога да изрека нито дума!". А Вие преживявали ли сте кошмара от това да останете безмълвни?
 
5. Говорете на и за хората
Колин фърт казва: "Красноречието е много важно за тази работа. Когато Кралят говори, нацията усеща, че той говори за и на всеки един от жителите на Великобритания. И точно заради цялото това напрежение, страхът в него се надига и той усеща как не може да продължи да говори." А Вие изправяли ли сте се пред критична публика, която трябва да завладеете? Или по-скоро се криете зад чужди цитати, мисли, публикации в блогове, социални мрежи и чужди аватари?
***
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ PR И СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
В onum да дадем отговор на може би най-важния въпрос, който касае предстоящата предизборна кампания – "С какво тя ще е по-различна от предишните?", в чисто комуникационен план, смело можем да кажем, че основната разлика е явлението "социална мрежа". Силата и влиянието на Facebook и Twitter са безспорни и организираният там Национален протест против цените на горивата е само един от многото потвърждаващи примери. Какво обаче е предизвикателството, пред което трябва да се изправят PR специалистите при реализиране на политически кампании в интернет, попитахме PR специалистите Вики Флоуер и Джоуи МакГийр, които и 6 момента работят заедно по предизборната кампания на кандидата за кмет на Остин (САЩ) – http://RogerChanForAustin.com. Ето какво споделят те специално за SIGNCAFE:
Как социалните медии промениха класическите PR кампании?
Вики: Социалните медии разшириха обхвата на PR кампаниите и увеличиха нуждата от отворен и отговорен диалог с аудиториите. Сега е много по-трудно да си прикриваш грешките, затова е много важно всеки PR специалист да развие чувство за хумор, с което да посреща гафовете в хода на кампанията. Вече е много трудно да се игнорира мнението на която и да е група, част от обществото, както и да се пренебрегват неудобните теми или въпроси. Като цяло, да правиш политическа PR кампания в социалните мрежи е много вълнуващо, но наред с това крие и много опасности, с които голяма част от политическите PR специалисти, занимавали се с класически кампании, все още не са се научили да преодоляват.
Джоуи: Социалните медии създават двупосочна комуникация между кандидата и избирателите. Преди 100 години в САЩ, за да говориш с някой политик, освен че трябваше да си влиятелен общественик, трябваше и да живееш някъде близо до него, както и да го срещнеш на някоя от партийните сбирки. Преди 20 години – можеше да и да успееш да си уредиш среща за разговор с някой кандидат за сенатор, но отново условието беше да не си "случаен". Днес с помощта на всички възможности за комуникация, вече всеки може да говори дори и с президента, което със сигурност не е съвсем лесно, но никак не е невъзможно. Просто трябва да зададеш правилния въпрос и да го направиш по начин, който ще предизвика ответна реакция.
Кое е най-голямото предизвикателство пред PR специалистите, които провеждат предизборна кампания в социалните мрежи?
Вики: Най-голямото предизвикателство е да бъдат естествени и да говорят открито. Чрез техниките на традиционния PR е сравнително лесно да се изгради имидж, да се контролира посланието или да се напасват фактите. Социалните медии в голяма степен либерализираха чувствително този тотален контрол, който имаха PR специалистите. Сега кандидатите трябва да се открояват като истински личности, както и да имат личен живот, който не само да не е таен, но и да е
достоен за споделяне. Или, с други думи, брандът, който са самите те, трябва да е силен, интересен и подходящ за споделяне. В тази връзка PR специалистите трябва да използват всички канали с цел да достигнат възможно най-близо до аудиториите си, а след това – просто да слушат внимателно какво говорят те. Това отнема много време, но вече е абсолютно задължително за всеки, който се занимава с политика, да бъде част от социалния разговор, който тече в рамките на кампанията.
Джоуи: Според мен, най-големият ни враг е времето. Така например, повечето от останалите кандидати в конкретните избори, за които работим заедно с Вики, кандидатстват за втори мандат и по време на първия са били многократно в медиите. За нас остава да се погрижим в кратки срокове да имаме интензивно послание. Другият вариант е да си купим гласове – нещо, което в никакъв случай не трябва да се случва. Погледнато глобално, един политик не може вечно да си купува лоялността на електората, както и няма сума, с която да може да си купи симпатиите на хората…
Кое е най-важното, което трябва да се има предвид, преди да се стартира предизборна PR кампания в социалните мрежи?
Вики: Трябва да познаваш твоя кандидат добре, за да разбереш кой от всички канали ще е най-подходящ за него като личност, темперамент, световъзприемане. Това разбира се включва и много добро познаване на всеки един вид социална мрежа, както и на очакванията, които потребителите в нея имат. Модерният PR специалист на практика трябва да е голям project manager и планьор, защото има толкова много малки неща, които могат да бъдат изпуснати в бързината и които да сринат изведнъж всичко онова, което сте постигали с месеци. В тази връзка дори коментарите или бележките, които са неприятни, не бива да се пренебрегват, а трябва да им се обръща специално време и внимание.
Джоуи: Това, че взаимодействието с електората е нещото, което ще спечели изборите. Кандидатът трябва да бъде на първо място човек – това означава, да бъде прозрачен, ясен, дори уязвим и понякога бъркащ. А това е нещо, което никой кандидат нямаше да възприеме като съвет от своя PR щаб само до преди десетина години. Да обаче гласоподавателите са умни. Много умни, чувствителни и информирани. Затова не бива да обиждате тяхната интелигентност като се правите на някого, който не сте. Така например, Роджър Хан има само един крак. Ако отричаше своя недъг и се правехме, че това не е вярно, нямаше да направим нищо друго, освен да излъжем и да загубим доверието на хората. Какво от това, че има недъг? Това не го прави по-малко способен за кандидат. Напротив – това, че се справя с този проблем го прави толкова човек, колкото и всички нас. Той вече е представител на народа и като такъв е важно да демонстрира, че е един от нас, а социалните мрежи му помагат да го направи, без да загуби от блясъка си.
Кое е най-голямото препятствие пред PR специалистите?
Вики: Времето. Може да се използва определена автоматизация на труда, но хората очакват техният кандидат да бъде достъпен за тях и техните въпрси, поне такъв е случаят тук в САЩ. Освен това, ако хората, които гласуват, не са тези,
koumo са онлайн, тогава е изключително важно в кампанията да са включени и интегрирани офлайн методи, чрез които да се достигне и до останалата част от аудиторията. Всеки PR специалист трябва да е сигурен, че много добре разбира профила на аудиторията, с която трябва да общува, за да може да адаптира посланието максимално точно за нея. Не бива да се губи време в разпространение на послание чрез канал, който аудиторията не използва.
Коя е кампанията, която най-силно Ви е впечатлила, що се отнася до реализиране в социалните мрежи?
Вики: Президентската кампания на Барак Обама през 2008 със сигурност ще остане в историята като една от най-добрите такива, реализирани в социалните мрежи. Неговият екип направи всичко като по учебник. Ако трябва да реализирам подобна кампания, аз бих я използвала като образец. Спомням си, че тогава те питаха всеки един в социалните мрежи за разрешение за контакт и така демонстрираха огромно уважение, когато комуникираха посланията си. Освен това, имаха силно и решително послание, което обаче поднасяха много лично и много емоционално. В кампанията бяха включили имейл, Twitter, Facebook, традиционна реклама и още много неща, чрез които да достигнат до аудиторията си. Като оналайн PR те определено много ме впечатлиха. Наблюдавах с интерес всичко, което правеха и си го записвах, за да мога да използвам тези елементи в моята работа. Беше изключително!
***
PR THURSDAY: PR ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ
Темата за политическия PR и предизборните кампании определено е необятна. Колкото повече наближава Големият Ден, толкова по-необятна ще става и тя. Сигурното обаче е едно – определено няма да ни е скучно нито като професионалисти по комуникации, нито като гласоподаватели. Кой какво ще свърши или няма да свърши – ще бъде предмет на разговори дълго след Изборния ден, чак до… следващите избори. Точно така, както е било и ще бъде винаги. За да завършим с усмивка и да си пожелаем една вълнуваща предизборна кампания, ще обобщим темата с помощта на най-впечатляващите реплики от мартенския PR Thursday, на който гости бяха три невероятни дами – Диана Дамянова (собственик на PR агенция "Д&Д Агенция"), Елена Вълчева-Янева (управител и съдружник
в PR агенция "Янев и Янев") и Жанет Пашалиева (директор на пресцентъра на БСП). Благодарности към екипа на МЗ College за предоставения материал!
Тази професия е робска, идиотска, хамалска, с много малко моменти на радост. Ти имаш един клиент, който може и да е най-големият пън, но твоята работа е от него да направиш човек. Това си е адвокатска професия, в която обаче нямаш жури, а трябва цял народ да убедиш колко прекрасен е твоят човек. (Диана Дамянова)
- Когато отидох да правя предизборната кампания на Вежди Рашидов в Кърджали, 4 дни само се ослушвах – точно като преди банков обир. (Диана Дамянова)
- Казват, че предстоящите избори ще са много тежки. В България всички избори са екстремни и драматични! (Жанет Пашалиева)
- Успешният PR по време на избори се гради много време предварително. Не става само за месец. (Жанет Пашалиева)
- PR-cka работа е да усетим накъде духа вятърът. (Елена Вълчева-Янева)
- Сега много хора заявяват, че няма да гласуват. Има няколко месеца до изборите – над това трябва да се работи. (Елена Вълчева-Янева)
- Икономическото състояние се влошава, а уж щяхме да се оправяме. Над това също трябва да се работи. (Елена Вълчева-Янева)
- Гласуването става със сърце. В крайна сметка важна е емоцията – харесал си си го този и за него гласуваш. (Елена Вълчева-Янева)
- Този трябва да си стои вкъщи. Няма никаква харизма. Той просто не е за парламента. Работата на PR специалиста е предварително да каже дали човекът подлежи на обучение, или не. Имаш 15 минути да прецениш дали ужасът е поправим или не. (Диана Дамянова)
Никой не чете предизборните програми. Никой! На гражданина трябва да му бъде смляно и повторено многократно! (Диана Дамянова)
- Политикът е продукт. Той трябва да бъде добре опакован. Но на вас, PR специалисти, продуктът трябва да ви бъде даден навреме! (Диана Дамянова)
- Когато голям политик влезе в джамия и бъде видян и сниман със скъсани чорапи, това не е негов проблем, не е проблем и на жена му – този проблем е ваш! Вие носите тоталната отговорност. Ако не го осъзнавате – не ставате за тази работа. Трябва да можете да предвидите всичко. (Диана Дамянова)
- PR специалистът трябва така да изгради една идея, така да я поднесе на клиента си, че той да я приеме и да си повярва, че сам я е измислил. Само така ще бъде убедителен и успешен. (Елена Вълчева-Янева)
- Подготвяте му интервюто до последната подробност. Той не знае какво да каже и как да го каже, затова PR специалистът му го пише. След това вижда публикуваното в медиите интервю и казва: "Ооо, как хубаво съм го казал. Защо давам толкова малко интервюта?". Тогава вие си мълчите. (Диана Дамянова)
- Важно е политиците да се появяват само когато имат какво да кажат. Иначе са безкрайно досадни. А те искат да имат снимки как яздят кон, държат бебе и т.н. (Елена Вълчева-Янева)
- Трудно е да накараш политика да се появи в медиите. Обаче, като му хареса, после пък не можеш да го спреш. (Жанет Пашалиева)
- Вие сте в непрекъсната война със своя клиент. Ако знаете, че не може да става рано сутрин, а има насрочена ранна пресконференция и той трябва да присъства – просто не го оставяйте да си легне! Аз съм го правила. (Диана Дамянова)
- И знаете ли колко пъти са ме уволнявали? Уволняват ме на всеки 15 минути. (Диана Дамянова)
- Аз пък забранявам на определени хора да ядат сладко. (Жанет Пашалиева)
- Със сърденето аз имам най-голям опит. Всички знаят всичко, компетентни са по всички въпроси. Голям проблем е да се накара политикът да изглежда достъпен и да говори на езика на хората, да не се държи менторски. (Жанет Пашалиева)
- Случвало ми се е на пресконференцията вечерта след изборите определените да говорят хора да не искат да седнат на една маса. Тогава в продължение на 2 часа влизах ту в едната, ту в другата стая и рисувах различни варианти, кой до кого да седне и кой след кого да говори, докато успея да ги убедя. (Жанет Пашалиева)
- Най-краткият етап е този на радостта. Стойте, облечени в гордост. Знаете как сте направили от пъна човек, но нямате право да кажете на никого. (Диана Дамянова)
Стр. 67, 68 – 69, 70 – 71, 72 – 73

БНТ и криво (НЕ) РАЗБРАНАТА ПРОПАГАНДА

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 04.12.2010

След всичко, което направиха властите на Чили, за да поддържат добрия имидж на държавата си, както пред собствените се граждани, така и пред света, един български репортаж ми направи особено впечатление. Българската национална телевизия, излъчи в централната си информационна емисия "По света и у нас" на 14 ноември 2010 г. подробен материал, в който разказа историята на младата дама X, която по думите на водещата е студентка, "която се върна, за да остане тук, но в крайна сметка се оказа по-лесно да си купи билет и да се върне обратно за Америка". Нареден веднага след друг, посветен на данни на Световната банка за броя на имигрантите в Европа, в анонса на който водещата обяви, че 16% от тях са висококвалифицирани българи, мисълта за него продължава да ме владее пореден ден. Няма как да се съглася, че изводът, направен на финала на репортажа, който гласи нещо подобно на това, "отидете и се развивайте в Щатите (или някъде другаде, но не и в България – б.а.), защото там нещата се случват бързо и лесно, за разлика от тук, където нищо не се случва", е меко казано обиден. Обиден към всички нас, които искаме, развиваме се и ще останем да живеем тук, в малката и обезкървена страна, която в резултат на подобни материали, насърчаващи младите да напускат страната, след някоя и друга година, може изобщо да не съществува на картата. Материалът е обиден и защото това е вторият подобен такъв, който аз самата засичам по същия канал, в рамките на един месец. Първият беше посветен на историята на младежите У и Z, които, следвайки "Американската мечта", отиват зад океана, учат в университет, реализират се в голяма световна банка и "само за 9 години се издигат до мениджърски позиции там". Не ме разбирайте погрешно, това само по себе си е страхотна новина. Но аз като млад българин се питам, не е ли по-добре новините за тези успехи да вървят "от уста на уста", а не в ефира на Националната телевизия? Защото, да, страхотно е, че те са успели на друго място и със сигурност е голяма гордост за тях и за родителите им, че се справят сами от другата страна на планетата. Не се съмнявам, че е гордост и за Националната телевизия да пълни ефира си с антибългарски материали, но когато се раждат внуците на тези успели българи, дали те ще бъдат горди и ще бъдем ли горди всички ние, ако на финала няма страна, с която да се гордеем? Така посланието оставя неприятен вкус не заради това, че някой някъде е успял, а заради скритата агитация (случайна или не) за реализиране в чужбина. Защото дори и идеята на материала да е свързана с това да покаже примери как млади хора все пак се връщат в страната, то тя може да бъде разбрана погрешно, насърчавайки младежите да заминават, меко казано – абдикирайки от отговорността към станата си. А това вече изобщо не е добра новина. Въпреки, че дни наред мисля какви биха могли да са реалните мотиви на редакторите и телевизията изобщо да излъчват материали, които показват колко добре и лесно е там и колко трудно е тук, тези репортажи ме оставят почти безмълвна. Безмълвни обаче очевидно са останали и хората, които в тази ситуация би трябвало да вземат своевременни мерки за това подобни материали да не бъдат излъчвани най-малкото по медия, която е национална и би трябвало да защитава интересите на обществото ни. И тук вече изобщо не говорим за характера на телевизията, данъците на данъкоплатците и нейното финансиране…

Стр. 69

Брой 9 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ  I 2010-06-23

В новия 9-и брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • Актуални PR новини и събития;

  • "Из записките на един посетител" на ПР фестивал 2010 г.;

  • Интервю с Юлия Угринова Мениджър, “Корпоративни комуникации”, “СОФАРМА” АД; 

  • WEB 2.0 МИСЛЕНЕ, от Калина Тачева, студент в НБУ;

  • „Сексът и градът” 2: PR на високи токчета, от Кремена Георгиева;

  • БДВО Членове: Елица Наумова, завеждащ отдел „Маркетинг и връзки с обществеността“, ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”;

  • За и PRотив "Наградите за добро отразяване", от д-р Александър Христов;

  • PR забавление. 

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 9 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/06/PRaktiki_Newsletter_23.06.2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова

Нели Бенова

Стоян Стоянов

Александър Христов

Елица Наумова

Симона Стефанова 

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org

“PRактики” се издава с любезното съдействие на: 

Брой 7 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ  I 2010-05-17

В новия 7-ми брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • Актуални PR новини и събития;

  • Статия на Аманда Джейн Сучи на тема: „Единствено PR може да обедини Евро-Средиземноморския регион”;

  • Статия на Проф. Георгий Почепцов на тема: "Модерният PR: От „знам” към „избирам”; 

  • Интервю с Албена Ивайлова, PR директор, Viveka Positive Communications;

  • "За и PRотив" от д-р Александър Христов";

  • БДВО Членове: Ралица Жикова, Заместник-Изпълнителен директор в PR агенция Publicis Consultants | MARK;

  • PR специалистът през погледа на един PR студент:
    Един критико-аналитичен материал за най-открояващите се качества в професионалната характеристика на българския PR практик, от Симона Стефанова.

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 7 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/05/PRaktiki_Newsletter_17.05.2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова
Стоян Стоянов

Александър Христов
Симона Стефанова 

Мила Миленова
Кремена Георгиева

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org

Спортните журналисти в България са привилегировани

БДВО I 2010-03-18

София, 18 март 2010 г. Вчера Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) организира кръгла маса на тема: „PR-ът в спорта и спортът като инструмент за PR”. Събитието се проведе в конферентната зала на „София Прес”. Участваха представители на PR гилдията, спортисти и журналисти. Идеята на дискусията беше да се определи ролята на PR-а за изграждането и поддържането на образите в спорта от една страна и от друга страна – да се очертае значението на спорта като инструмент за PR.

Лектори на събитието бяха Станка Златева – трикратен световен и четирикратен европейски шампион по борба, Цветомир Михайлов – вицебалкански и двукратен вицерепубликански шампион по културизъм, Клаус Лукас – генерален директор на WWP, организатор на “Mtel Beach Masters”, Владимир Памуков – ръководите на отдел „Спорт” във в. „Труд” и Виктор Сокачев – Управител на „София Прес”.

Темите, които бяха засегнати, обхващат представата за PR-a като имиджмейкър и като пресаташе, значението на спортната журналистика за изграждането на образи в спорта, възможността за реализиране на професионален PR по отношение на спортните клубове и спортистите, професионалния спорт като част от образа на България пред света и спонсорството в спорта като елемент от корпоративните PR стратегии и огромната му значимост за нивото развитието на спорта в страната, и мн. др.

В хода на дискусията бяха представени различни тези – Владимир Памуков направи съпоставка между спортната журналистика в България и по света, даде оценка на добрите и лошите примери за PR и спорт в България и в крайна сметка обобщи, че спортният PR има още много да се развива в България и това е неразработена ниша, от която могат много да печелят както клубовете и спортистите, така и самите PR специалисти и компаниите, които евентуално представляват. Според него за момента спортистите не ценят PR специалистите, които работят за тях, тъй като няма строги правила, които да се спазват и спортистите не са обвързани чрез договорни отношения със PR експертите, които работят за тях, ако изобщо има такива. 

В дискусията се включиха Ивайло Стоименов от Sportcafe.bg, Кремена Георгиева от M3 College, Драго Панков от в.”Телеграф” и др. Всички участници стигнаха до извода, че самите спортисти и техните мениджъри не са дозрели до идеята, че някой друг би трябвало да управлява тяхната публичност и за момента всичко се случва спонтанно. В този смисъл самите PR експерти би следвало да обясняват защо е необходима тяхната помощ и най-вече да изградят позитивен имидж на професията пред спорта и да създадат доверие с течение на времето.

Във втория панел се говори предимно за спонсорство и PR. Kато успешeн пример беше посочена ролята на Mtel за популяризирането на плажния волейбол у нас и издигането на спорта на световно ниво чрез организирането на турнира “Mtel Beach Masters”. Значимостта на PR-а в спорта бе подчертана и при шахмата – успехите и известността на Веселин Топалов дадоха тласък на следващото поколение млади шахматисти, които тепърва започват своите изяви. Виктор Сокачев пък спомена за голямата необходимост от финансови средства в спорта. Той посочи за пример организираната от него ветроходна регата „Виктори”, която миналата година се е провела без награден фонд поради тази причина. Двамата спортиста потвърдиха, че реално няма дългосрочни договори със спонсори, които да поддържат спортистите и да ги мотивират за повече успехи по света, а държавата също е „абдикирала” от спорта. По този повод всички поздравиха Mtel за политиката, която водят по отношение на спорта. 

Участниците в кръглата маса си спомниха назначаването на първите говорители на български футболни клубове в началото на 90-те години на XX век. Справка показа, че първите PR специалисти на спортни клубове в световен мащаб са били назначени през 40-те години на XX. В заключение участниците в кръглата маса отбелязаха, че темата понастоящем е много актуална в България и тепърва предстои спортният PR да се развива, но в Европа е била дискутирана още в средата на миналия век и имаме да черпим много опит от страните на стария континент.

Българско дружество за връзки с обществеността организира множество събития – семинари, дискусии и кръгли маси в областта на PR, които допринасят за развитието на професионалната гилдия в страната. Дружеството е първата по рода си национална организация, учредена в България и обединява PR практици, академици и студенти по PR в България. БДВО е основано още през 1996 г. с идеята да бъде пресечна точка за интересите на всички, които биха искали да се реализират в областта на комуникациите.

За повече информация: 

Симона Стефанова, Административен секретар – БДВО,
02/483 36 31, 0885 106 372, s.stefanova@bdvo.org