БНР, Преди всички | 2010-05-31 

Водещ: Началото на този интензивен диалог, който очаква медиите да кажаат дали върху тях се оказва натиск бяха промените в заона з арадиото и телевизията. Те бяха приети с доста спорове, първо от парламента, президента наложи вето, твърди се, че след като се върнат в парламента, ако бъдат прегласувани отново ще има работа за конституционния съд. Президента изрази притесненията си от съкращаването на регулаторния орган и с намаляване на представителите на неговата квота, разбира се и на тази на парламента. Сега ще говорим по темата с двама представители на медийната комисия, с председателя на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова. Здравейте, г-жо Петрова.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: И с Петър Курумбашев, който е член на комисията, който надявам се ще може да има мнение по тази тема и като човек, котйо разбира много пряко от журналистика. Добро утро, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев: Добро утро.
Водещ: Да кажа, че в писмото, което премиера изпрати до главните редактори на медиите има и въпрос, който се отнася до това, което вие като законодатели правите. Дали началниците на медиите тълкуват решението за намаляването на броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС, като ограничаване на независимостта на българските медии и влиянието върху редакционната политика в интерес на правителството. Не цитирах в печата, но почти всички , които са се изказали по темата са категорични, че броя на членовете на СЕМ и на КРС не е право пропорционално на работата, която те вършат. По-скоро началниците на медиите имат възражения срещу същността на тези органи – СЕМ и КРС. Г-жо Петрова, вие вече имахте повод да отговорит ена президента Първанов, има ли обаче възможност да се преосмисли ветото да се използва като възможност още веднъж да помислите полезно ли е за медиите това, което се случва в медийния закон.
Даниела Петрова: Разбира се, винаги може да се коментира, да се преосмислят позиции. Но в случая не виждам никаква драма, тъй като с намаляване на броя на определен регулаторен орган, тук не се използва всяване на страх, не се използва всъщност опита да се пречи на медиите да работят. И нещо повече, изпълнява се една хоризонтална мярка, за която е взето решение не само по отношение на СЕМ и на КРС, а и на други регулаторни органи, комисии, които също състава им се намалява. Там не се оказва натиск, там не се пречи на работата. Така че ми се струва, че има едностранно тълкуване. Но като че ли е някаква лична обида.
Водещ: Каква точно според вас е тази лична обида?
Даниела Петрова: Ами може би начина на преценка за вземане на решения за намаляване на квотата от стрна на президента.
Водещ: Г-н Курумбашев, и вие ли виждате личен елемент в това вето?
Петър Курумбашев: Не, аз не бих тръгнал с това да има нещо лично към президента. Ние се занимаваме с политика и трябва да провеждаме различни политики, а не някой за някой, че е откраднал играчките. В случая става дума за едно много неприятно внушение, което се случва с прекратяването на мандатите на хората, наистина на всички регулаторни органи, не само в СЕМ и КРС, смисъла на мандатността е смисъла н а това да не се (?) с власт, никога до сега, нито едно до сега мнозинство не си е позволявало предсрочно да прекратява мандатите в различни регулаторни органи и именно за това те се водят независими органи. Иначе просто членовете на мандатните органи щяха да бъдат сменяни заедно с правителството. Просто сменя се правителството, избират се нови министри, не чакаш никакви мандати, сменяш всичките 9 т.нар. независими комисии и това внушение е към тези, които са членове на тези регулаторни органи и съответно и тези, които тези регулаторни органи назначават. Сега махаме вашите началници, скоро можем да махнем и вас.
Водещ: Добре, но г-н Курумбашев, медиите не виждат проблем специално по отношение на СЕМ и КРС. Сега като казвам медиите и аз няма като Бойко Борисов да смятам, че един човек може да говори от името на медиите, но поне в отговорите не се прави причинно0следствена връзка между работата на медиите и броя на членовете на СЕМ например.
Петър Курумбашев: Не, в случая става дума за това, че те се използват, за да се подменят и определени хора не само в тези органи, но и в другите органи, тъй като няма и единнност в смяната. Например на някои места членовете се променят ччрез жребиЙ, на някои места се премахват последните хора, които са назначени, това е случая с КРС. Изобщо навсякъде се сменят по различен начин хората просто само и само да си отидат определени хора. Така че тук за медиите, ако искате да го водим разговора малко по-…
Водещ: Да, ще го разширим задлжително…
Петър Курумбашев: Да, да го разширим малко разговора и то разговора е за това, че аз знам за определени схеми, които съществуват в медиите от много години, за което имат заслуги и много предишни управляващи. Но това, което виждам е, че г-н Борисов няма никакво желанеи да промени схемите в тези медии. Той просот иска да промени хората в тези схеми и творчески да ги развие. И тук не става дума само за БНТ и БНР, а става дума, знаете, преди дни стана дума и за една друга дискусия за други медии. Така че по този начин просто медиите да бъдат офанзивно насочени в определена посока. Моето впечатление е, че за тези 20 години никога не е било оказван толкова голям натиск върху медиите, колкото в момента. И в момента г-н Борисов много цинично отправя въпрос, аз съм казвал и (?), че го е казвал, и то огромен, и то не от сега. Той е от времето, когато беше главен секретар, до времето, когато беше кмет на София, а включително и в момента вече ползвайки инструментите на държавата.
Водещ: По какъв начин според вас се оказва този натиск, чрез присъствието му в ефира и на страниците? Чрез началниците?
Петър Курумбашев: По всякакъв възможен начин, включително и чрез директен контакт с журналистите. Нали имаше една любима тема, дето беше коментирана, примерно пращал ли е SMS-и на определени журналисти или на главни редактори или т.н. Просто ежедневие.
Водещ: Г-жо Петрова, вие какво виждате полезно в писмото, което премиера Борисов изпрати до шефовете на медиите? Понеже не очакваме те да кажат – да, върху нас се оказва натиск. Някак си и това се потвърждава от реакциите. Какво за вас като човек, който трябва да има отношение към медиите е важно в този диалог?
Даниела Петрова: В този диалог действително е важно дискусията, която отново тръгва да се изговори, да се напише това, да се изкажат проблемите, ако има такива те да бъдат решавани. Защото аз считам, че това, което се твърди, че в момента се оказва натиск върху медиите е просто лъжа. Считам,ч е с поведението си, с контактите си с медиите, който е почти ежедневен, не съм забелязала и най-малко притеснения и оплаквания в този смисъл. Това са моите лични преки впечатления.
Водещ: Сега разбира се в тези 20 години, за които говори г-н Курумбашев, никога не стана неактуална темата, че журналистиката върви след победителите, обаче вие не виждате ли нещо притеснително в това, че премиера присъства минимум по 3 пъти в една емисия, с по няколко снимки в един вестник. Тоест смятате ли, че това е отговор на активността на правителството или има нещо друго?
Даниела Петрова: Може да се тълкува по различен начин отразяването. Но считам, че след като има събитие и след като това е преценката, след като участва активно, естествено че активно ще бъдат отразявани събитията. Така че дали ще бъде със снимка или с материал, това е въпрос на преценка на главния редактор, респективно на участниците в медийния процес. И не смятам, че това е притеснителното.
Водещ: А кое е притеснителното?
Даниела Петрова: Притеснителното е пряката свършена работа. След като има интерес към медиите, след като получава одобрението на гражданите, значи действията са правилни, те са коректни, медията също е коректно отразила, след като и тя се купува и се чете или съответно се ползва.
Водещ: Добре, но вие смятате ли, че има полза от въпрос като този, който зададе министър-председателя – кажете оказвам ли ви натиск. Смятате ли, че има главен редактор или генерален директор, който ще каже – да, оказваш ми натиск.
Даниела Петрова: Въпроса не е точно така пряко зададен. Въпроса е малко по-индиректно зададен. По отношение на (?) или решение на българското правителство, с което се ограничават правата на медиите или съответно дали могат свободно те да бъдат финансирани, развивани, разпространявани в този смисъл е зададен въпроса. Тоест в този въпрос се съдържат няколко въпроса и действително не считам, че трябва да се получи еднознчен отговор.
Водещ: Ами той се получи за съжаление вече и всъщност всички в един глас казват, че такъв натиск няма. Между другото г-н Курумбашев, вие казвате, че такъв натиск не е имало никога,но колеги си припомнят за времето на Жан Виденов и на Иван Костов, така че дали са сравними тези натиски, за които се припомня?
Петър Курумбашев: Ами вижте, аз съм участвал даже и в подписката, когато уволниха водещи журналисти от националното радио, което между другото винаги е бил По-сериозна крепост на независимостта на словото, примерно националната телевизия, аз съм участвал в нея през 1996г., дори по време на еднопартийните управления на Виденов и на Костов не е било такова чудо. В един вестник да излезе пет пъти снимката на премиера на пет различни страници, просто този резултат не го е постигнал нито Виденов, нито Костов, нито някои премиери преди или след него. И даже си мисля, че в случая тези медии, които така услужливо отразяват премиера, му п равят и много лоша услуга, защото всъщност проблема, който са имали всички управляващи е, че по някой път с прикриването на ситуацията или със замазването на положението и с услужливото показване на нещата всъщност са започнали да вярват наистина на огледалото и всъщност не са чували това, което никой не трябва да чуе, тъй като една критична медия въсщност прави и услуга на правителството и го държи в ситуация то да може да оценява по-реално нещата. Така че наистина това е моето впечатлние и по отношение на конкретни медии, които … вижте, има медии, които не пускат по един критичен ред за правителството. Да приемем, че работят блестящо, но имат 5% грешки. Има медии, които не пускат по 1 ред критика за правителството.
Водещ: Е, така беше…
Петър Курумбашев: Никой не казва – свирете мача 50 на 50. Ама поне да го свирят 70 на 30, да се каже.
Водещ: Сега все пак сме още първата година на мандата на това правителство и сигурно ако прегледаме вестниците и прослушаме предаванията от първата година и на мандата на Тройната коалиция, вероятно може би ще видим също една такава, как да кажа, едностранна любов. Готов ли сте да си признаете, че това е проблем на политиците изобщо?
Петър Курумбашев: Аз съм готов да си го призная, че е проблем изобщо на обществото. То е същия проблем…
Водещ: Да, той е и на медиите, между другото.
Петър Курумбашев: Разбира се, че е проблем и на медиите, тъй като това е една свобода, която човек ако иска да си я извоюва, може да се бори за нея. Иначе може да я кара с прочутата българска поговорка – преклонена глава, сабя не я сече. Иначе представете си ситуация пък, която е… един министър вика шефа на предприятие, което му е подчинено, или което не му е подчинено, да речем, че е частно, но пък доста добре зависи от някакви държавни поръчки. И му казва – извинявай, аз меся ли ти се в работата, праща му едно писмо. Той какво да му напише? Цинизъм е да се праща такова писмо. Просто цинично. Естествено, че ще му върне отговора, който той иска да чуе.
Водещ: Г-жо Петрова, няма ли да е по-добре наистина и за ГЕРБ ако чува и различни критични мнения и те да не са само на опозицията, но и на други неангажирани политически институции, каквито биха могли да бъдат медиИте. Не говоря за тенденциозна критичност, говоря за здравословна, за каквато спомена г-н Крумбашев.
Даниела Петрова: Аз смятам, че правителството на ГЕРБ изключително чувствително се вслушва в мнението на обществото, на журналистите и винаги е отворено да променя своите позиции. Действително в ситуацията, в която се работи и в която така динамичном се променят нещата има и действително признаване на грешки, има и корекция и на поведение и на текстове. По-добре е човек вместо да си затвори очите и да излъже, той съответно да признае допусната грешка и бързо да я оправи, от колкото да натрупва негативи и съответно да не признава. Тук не става въпрос за признаване на грешки ежедневно. Тук става въпрос действително за поведение, което смятам, че новото правителство, макар и със своята така кратка работа в период на 9 месеца, се е стремяло да бъде адаптивно, да отговаря на очакванията. И за това не смятам, че в случая тази дискусия тръгва в една друга посока. Посока, в която се показва, че има воля да се постигне целта. Това, което е обещано да се постигне, и предизборните обещания, програмата на правителството. Ще се работи в по-трудна ситуация и финансова, в ситуация на криза, в ситуация на неизпълнени решения и обещания – това е факт в цялото общество.
Водещ: Всъщност това не е ли проблема, че коментирайки това, което ГЕРБ не може да направи, вие веднага препращате там, на където препраща и Бойко Борисов непрекъснато – към миналото правителство. Кажете тогава това, което зависи от вас. Вие как ще мотивирате тази голяма мега промяна в медиите, която обмисляте чрез този закон за радиото и телевизията, който ще обедини СЕМ, КРС, БНР, БНТ, ще въведе етични правила за частните медии. Тоест всичко ще бъде регламентирано в този един закон. Има ли такава идея, тя политическа ли е, подхвърлено мнение на председателя на СЕМ, който е избран и предложен от ГЕРБ ли е?
Даниела Петрова: Аз считам, че с един закон не може да се регулира всичко, защото закона дава определените правила за рамката. В момента се работи върху нов закон за радиото и телевизията, това са медии, които съответно следва да бъдат регулирани съобразно новите правила и съобразно новата цел, която е в момента, задачата цифровизация. По отношение на печатните медии въпроса е изяснен. Там се подготвят текстове, които ще бъдат в закона за депозиране на печатни произведения и (?) печатни произведения и други, където са подготвени и разписани текстове по отношение на прозрачността на медиите, на собствеността.
Водещ: Това е политическото решение или това са идеи, защото г-н Лозанов чухме нещо различно. Че всичко това, което вие сега описвате трябва да бъде събрано в един мега медиен закон.
Даниела Петрова: Не е обсъждано. Това е позиция на г-н Лозанов, която може би е (?) в началото на дискусията, но не могат печатни, електронни и радио и телевизия, всички медии да бъдат регулирани по един и същи начин. Нещо повече, печата съотвтно е налице по отношение на него едни добре развити процеси на саморегулация. И смятам, че пътя към саморегулация и корегулация не е чрез законови мерки, и то еднотипни, за конкретните медии.
Водещ: Това, което казвате вие за голям закон за радио и телевизия, промени в закон друг, свързан с печатните издания. Това политическо решение на ГЕРБ ли е или отново да кажем на група депутати. Нека да изясним това. Има ли политическо решение?
Даниела Петрова: Политическо решение и това, което е във видео отчета, във видео материала, представен на парламента е, че ще се работи върху цялостен нов закон за радиото и телевизията.
Водещ: Обединява ли той двете медии в обща шапка?
Даниела Петрова: Не, на този етап не. До нас, като законодател, не е достигнал от работната група такова предложение.
Водещ: А СЕМ и КРС?
Даниела Петрова: Но може би в процеса на работа и на тази дискусия да се направи такава преценка. За обединяване на СЕМ и на КРС също считам, че преди да се постигнат определени резултати в процеса на цифровизаия е трудно те да бъдат обединени, защото те трябва да изпълняват възложените им функции към момента, тъй като ситуацията сега е една, избора на модела дали да бъдат обединени в един или съответно да продължат функционирането си като два самостоятелни органа и е въпрос на преценка.
Водещ: Да, защото за втори път казахте въпрос на преценка, тъй като искам да чуем и г-н Курумбашев, какво значи въпрос на преценка? На някакъв анлиз, на финансова преценка, на проучване? Г-жо Петрова, вас Питам първо. Преценка, що е то преценка?
Даниела Петрова: Преценката трябва да се направи съобразно обема от работа, който ще се върши и поставените задачи. Действително може да се проведе дискусията, но ние трябва да се съобразим с определени финанси и с поставените задачи, които следва да изпълняват органите.
Водещ: Г-н Курумбашев, да чуем вашето мнение накрая. Аз честно казано до колкото разбирам от г-ж аПетрова всякакви изказвания на тема обединяване на радиото и телевизията, обединяване на КРС и СЕМ, регулация на печатните медии звучат като някакви лични мнения. И няма ясно политическо решение, всичко ще се преценява в движение. Изобщо има ли нужда от такова?
Петър Курумбашев: Ами по принцип това е стандартната ситуация в ГЕРБ, така че не е нещо, което би трябвало да ви изненада. Иначе по отношение на обединяване на КРС и СЕМ, трябва да ви кажа, че тази практика не е приета в Европа, много малко европейски държави имат сливане на тези два органа и тези дори, които при тях има сливане, се чудят как да ги разделят. Така че очевидно е по-добре, те се занимават с различни сегменти и е по-добре да бъдат отделни органи. Може би има някои части например, по отношение на цифровизацията, където има припокриване, но това не пречи просто да има два отделни органа, тъй като така или иначе техните задачи са съвсем различни. Изобщо ние първо трябва да решаваме въпроса за функционалността, какво искаме да постигнем като крайна цел и след това вече да видим с какви регулатори да се постигне.
Водещ: Може би тази преценка…
Петър Курумбашев: Това, че първо бяха тръгнали да сменят всичките членове на СЕМ и КРС, те го бяха измислили просто да ги слеят, за да може да сменят всички членове на КРС и СЕМ, както се казва, с един куршум – два заека. В тази посока бих ги посъветвал ако искат много да слеят деветте регулаторни органа в България, включително КРС и СЕМ да ги слеят с ДКЕВР, да речем, така че той ще определя цената и на тока и на водата и ще дава и лицензи за телевизии..
Водещ: Е може да се осъществи такса Електромер, която беше заложена някъде някога за финансиране на радио и телевизия.
Петър Курумбашев: Ами пак е въпрос на разговор с обществото. Това е решението в Англия, кдъето например така се финансира BBC и то е станало точно с повод налагане на един министър-председател, който е казал – на вас ви даваме бюджет, така че да излъчвате това, което ние искаме, много интересен разговор между другото от преди десетки години в Англия. И тогава се е решило в обществото, че общестовот е по-добре директно да финансира медията, за да може да има независима медия. А тук вече идва нашия въпрос. Нашето общество иска ли да има наистина независима медия.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Всъщност може би това, което каза г-жа Петрова, че ще се преценява после какъв да бъде пътя може би трябва да бъде обърнато. После трябва да е в началото. Но ние ще следим тази дискусия, още повече със сигурност днес ще продължат коментарите и обясненията по повод писмото, което изпрати премиера Борисов до ръководството на медиите. Даниела Петрова, председател на комисията по култура, гражданско общество и медии, Петър Курумбашев, член на комисията, Даниела Петрова от ГЕРБ, Петър Курумбашев от КБ с техните гледни точки за състоянието на медиите, отговорите и въпросите, които им се задават. 

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация

БНР, 12+3 | 2010-05-31 | 18:45:09

Водещ: Полемиката между министър-председателя Бойко Борисов и президентът Първанов е в нова фаза на обвиненията на Първанов за натиск върху медиите. Началникът на кабинета на премиера, знаете, изпрати писма до всички главни редактори на медиите с въпрос оказан ли е натиск върху тях и какво мислят за намаления състав на СЕМ и на КРС. Прочетохме и чухме отговорите на почти всички главни редактори. По темата в „12+3” за блиц интервю поканихме журналистите Велислава Дърева и Калина Андролова, добър ден на двете.
Велислава Дърева: Добър ден.
Калина Андролова: Добър ден.
Водещ: как ви изглежда на двете писмото до главните редактори на медиите и има ли основание за безпокойство, според вас? Г-жо Дърева.
Велислава Дърева: Аз мисля, че това е нещо недопустимо, което се случва. Такова чудо не се е случвало никога, не се е случвало дори по времето преди 10 ноември, Тодор Живков не си е позволявал това.
Водещ: Защо?
Велислава Дърева: Защото аз смятам, че това е едно невероятно лицемерие, което просто умът ми не го побира. Това означава вълкът да попита агнетата, „Вие чувствате ли се застрашени от мен? Страхувате ли се, че аз нещо искам да ви изям?” Това е този въпрос. Това е изключително недостойно. Първо, медиите са тези, които създадоха Бойко Борисов, те с голяма радост се оставиха да бъдат прелъстени от него и сега той ги превръща в инструмент на своята лична битка, което за мен е…
Водещ: Не смятате ли, че Борисов е първият премиер, който се съобразява с медиите, че медиите влияят на решенията?
Велислава Дърева: Не, аз не мисля, че медиите влияят на решенията ни най-малко, просто това правителство има един особен начин на работа, някакъв табиет странен, обявява някакви идеи, след което се отказва от тях. На всеки пет минути се отказва от нещо, което току-що е съобщил, никой не може да разбере каква, в крайна сметка, е неговата политика и какви са целите на тази политика. Така че според мен не медиите са тези, които влияят, а те се използват като някакъв инструмент, първо в личните битки и второ играят ролята на социологическа сонда, но не съм убедена, че с тези социологически сондажи, ако можем така да ги наречем, правителството се съобразява ни най-малко с нещо се съобразява правителството. Тоест страхът да бъде критикувано преди всичко.
Водещ: Нека да чуем мнението и на Калина Андролова. Здравейте, Калина.
Калина Андролова: Здравейте. Сега, аз първо искам да подчертая нещо много интересно и фрапиращо и това е съществената разлика в политиките на обществените медии, така наречените обществени медии или държавни, както искате, и корпоративните медии. Тук има един много сериозен разрез между тях, което е много странни, тъй като обикновено се смята, че обществените или държавните медии, ползвайки бюджети са доста по-лоялни към правителствата, които са към определения момент. Но аз искам да кажа нещо от моя собствен опит. Първо аз имам една коментарна рубрика в съботното предаване на Петър Волгин „Деконструкция”, в която рубрика понякога съм особено и наистина особено критична към министър-председателят Бойко Борисов.
Водещ: И сте нямала проблем нали?
Калина Андролова: Да, и ако трябва да призная съвсем откровено и искрено, че непрекъснато очаквам от страна на ръководството на Националното радио някаква забележка да изстрелят към Петър Волгин, но това не се случва. Истината е, че това не се случва, мога да го заявя наистина със възхищение и да го установя, и дори сега, когато премина изборът за генерален директор и г-н Валери Тодоров, логично е трябвало да бъде доста по-внимателен към властта, никакъв натиск не е имало и не е оказван.
Водещ: Аз също мога да кажа, аз от шест месеца работя, не е имало натиск, но вие правите някаква разлика между корпоративното.
Калина Андролова: Знаете ли, аз наистина поздравявам Валери Тодоров, защото има особена смелост да предоставя на журналистите изключителна свобода, но искам да подчертая нещо, именно това, за което говори и Велислава Дърева и на мен ми е пределно ясно за какво става дума, защото политиката в корпоративните медии и манипулацията там е много сериозна. Много сериозна и не случайно на пръсти се броят публицистичните предавания в частните медии. Просто частните медии са откровено опитомени от страна на правителството през различни лостове, от приятелски отношения и договорки до бартерни сделки и вие няма да ме чуете, аз ще ви запазя статуквото, примерно. Това напълно важи за медийната група на държавните средства, знаете вложени в Корпоративна банка. Това е особен скандал и за това нещо ще се рови и ще се говори по-нататък във времето, абсолютно съм сигурна. И всъщност това е контрол, един взаимен контрол, една симбиоза – аз на вас, вие на мен, тоест контролът не трябва да се разбира в толкова тесен смисъл вдигам телефона и ви казвам: вие сега какво казахте за мен? Контролът е нещо много по-широко и извън директния смисъл. Аз ходя на сарми на рождения ден на Валерия Велева, значи Валерия няма да напише нищо лошо за мен, нали така? Или аз ще уредя нещо на главния редактор на еди кой си вестник или телевизия, срещу което той ще е добре настроен към мен и няма да пише за моите гафове. Това е своеобразно купуване на медиите по един или друг начин.
Водещ: Но това не е натиск от правителството.
Калина Андролова: Освен това всички знаем, че в България има рекламен бос и много по-лесно е да се разбереш с един рекламен бос, който контролира рекламните потоци към всички частни медии, отколкото да се разбираш поотделно с всички главни редактори. Това просто не бива да се крие. И това е факт. Натискът от правителството е по този начин. Аз ви казвам, специално към частните медии. Те се купуват по друг начин. Не е нужно натискът да е спуснато нареждане като по време на тоталитаризма. Това са едни приятелски отношения. Тук са шепа хора, всички се познават и си ходят на коктейлите и на купоните. И най-странното е, че в момента наистина държавните или обществените медии са наистина най-свободни, най-либерални. И аз поздравявам и Юлияна Пръмова, и Валери Тодоров за начина, по който се държат със служителите си.
Водещ: Госпожо Дърева?
Велислава Дърева: Да, слушах внимателно Калина Андролова. Аз мисля абсолютно същото. Изумително е например, за някои хора, за много повече хора е изумително, че точно Българското национално радио и Българската национална телевизия са наистина много по-свободни и аз също мога да гарантирам, че няма цензура при тях. В същото това време обаче в частните издания нещата наистина изглеждат по съвсем различен начин. Защото така, както Бойко Борисов, по-точно не той, а неговият съветник и шеф на кабинета формулира тези въпроси. Интересно е на кого задават тези въпроси. На собствениците на вестниците, частните медии, на издателите, на главните редактори, на шефовете на отдели или на журналисти? Това е сериозният въпрос. Естествено собствениците на вестници, говоря за частните медии, никога няма да кажат, че някой упражнява контрол върху тях, защото те държат да бъдат в много добри отношения с властта, тъй като това на тях има дава всякакви други възможности. Знаете чудесно, че всеки, който има едни пари, в един чудесен момент се оказва горд собственик на няколко вестника, на телевизии, списание или каквото ви хрумне. Той зависи от своите пари, т.е. от тяхното количество, от начина, по който са придобити, от биографията на тези пари, държи тези пари да се преумножават, а това може да стане само като си в добри отношения с властта. Иначе няма как да се случи.
Водещ: Добре, не е ли полезно според вас, че това писмо ни кара да говорим за тези въпроси?
Велислава Дърева: Не ви чух.
Водещ: Казвам, не е ли добре, че след това писмо започваме да говорим за собственост на медиите и въобще да дискутираме тези въпроси.
Велислава Дърева: Мисля, че ние говорим много преди това за собствеността на медиите. Много пъти е поставян този въпрос. Лично аз съм го поставяла, вече не знам колко пъти съм поставяла тази тема за разискване. Но някакси няма желание тя да бъде обсъждана. Това, което според мен ще се случи е, че повечето издатели ще отговорят, че разбира се върху тях няма абсолютно никакъв натиск.
Водещ: Те отговориха вече, да.
Велислава Дърева: Да, да, всичко е чудесно и прекрасно. Т.е. властта ще получи този отговор, който иска да получи. Което е естествено.
Водещ: Нека да дадем последни минути на Калина Андролова. Какво ще се случи?
Калина Андролова: Мисля, че писмото е да, малко риторично. Но на мен ми е интересна тази трета точка в това писмо – как се тълкува решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС. Според мен много по-лесно се манипулират 5 членове, отколкото 9. Това е ясно за всички. Така че общо взето всичко се прави, за да се ореже президентската квота в СЕМ. Но на мен ми е интересно друго. Сякаш настоящият президент ще векува. Нали утре ще дойде друг президент. И общо взето съм съгласна с констатацията на президента, че това управление прави персонални закони и промени в законите според ситуацията и въобще конюнктурата, която е удобна на управляващите. Честно казано, това е…
Велислава Дърева: Може ли и аз да добавя две думи?
Водещ: Да, последни думи, защото наистина трябва реклама да звучи.
Велислава Дърева: Две думи за СЕМ. Само това искам да кажа, че целта е разбира се чрез този орган, чрез СЕМ, да бъдат подчинени политически електронните медии. То това е целта. Както е тръгнало, утре някой, а може би вече, работи върху закон за печата, който всъщност би бил закон за цензурата. Това е за което говорим.
Водещ: Да. Велислава Дърева и Калина Андролова – техните мнения чухте.

в. Стандарт | 2010-05-31 

Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Сакскобургготски, г-н Станишев и г-н Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите. За правителствата на Жан Виденов и Иван Костов не желая да си спомням.
Като председател на Съюза на издателите в България мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми.
Що се отнася до намаляването на броя на членовете на СЕМ, мисля, че след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии.

Стр. 4

в. Стандарт | 2010-05-31 

Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години "Стандарт" накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното.
Позицията на "Стандарт" е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове. Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество.
Ние прекалено много уважаваме нашите читатели, за да се опитваме да ги манипулираме. Ръстът на тиража на "Стандарт" в този труден момент за целия печат е най-красноречивото доказателство, че вестникът се стреми да бъде обективен и честен.
Безспорно при предишното правителство имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за националноотговорна позиция на медиите. В крайна сметка опитите всички проблеми да бъдат туширани и представени в розово изигра лоша шега и на тройната коалиция, и на държавата като цяло.
Относно намаляването на членовете на Съвета за електронни медии подобен ход изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган.

Стр. 4

в. Стандарт | 2010-05-31 

Бих посъветвала българските политици две неща: да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките помежду си. Залповете от последните дни обаче показват, че няма кой да се възползва от този мой съвет.
Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мене като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии-власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение.
С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното.
Българските медии ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити.
***
Уляна Пръмова, директор на БНТ: Не ми се е случвало
Още утре ще напиша, че върху мен лично не е упражняван натиск. Не мога да коментирам други медии, затова говоря за БНТ.

Стр. 5

в. Стандарт | 2010-05-31 

Нова телевизия има независима редакционна политика. През годините всички политици са имали желание да влияят върху нея, но това е нямало как да стане, защото ние сме професионалисти. Натиск е идвал върху нас заради определени журналистически разследвания, но от групировки и мафиотски структури. Ние си вършим работата обективно и безпристрастно. Що се отнася до съкращаване членовете на СЕМ, не виждам това как би повлияло на работата на този орган.
***
Радосвет Радев, собственик на Дарик радио: Жан се опита и се провали
Отлично си давате сметка, че е голяма глупост да се упражнява натиск върху "Дарик". Последният, който опита, беше Жан Виденов. Никой не е упражнявал натиск върху нас и ако искаме да сме коректни към историята, ние имахме пълната свобода да критикуваме премиера и финансовия министър.
***
Владимир Йончев, главен редактор на в. "Телеграф": Зависим само от читателите
Няма натиск, спокойно мога да го кажа. Вестник "Телеграф" е зависим само от читателите си.

Стр. 4

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-05-31

Не служим на ничия търговска или друга кауза, зрителят веднага би го усетил

Люба Ризова е новият мениджър „Новини“ на bTV и PRO-BG. В продължение на 10 години тя е главен редактор на „Новини и актуални предавания” в bTV. Заема тази позиция при създаването на телевизията през 2000 г. след спечелен конкурс. Преди това е работила в БНР и Нова телевизия. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, Факултета по журналистика и масови комуникации. Преминала е специализации по телевизионна журналистика в САЩ. От 2000 г. Люба Ризова е член на Американската асоциация на новинарските директори на радио и телевизия (RTNDA). 

- Госпожо Ризова, да се върнем 10 години назад към началото? Какво бе усещането ви, захващайки се с такъв голям проект?
- Беше изключително предизвикателство, защото имахме пълната възможност да направим нещата така, както ги виждаме. На мен много ми помогна факта, че съм работила в телевизия, в радио, завършила съм журналистика и съм била на специализации в Америка. Имах пълната свобода, но разбира се, и огромна отговорност да избера хората, с които искам да работя. Имахме силно желание, мотивация и визия за нещата.

- В онзи момент нищо ново не бе правено в телевизионната среда като продукт. Какви бяха възможностите за развитие?
- Ние имахме алтернатива в пътя си – или да наподобим вече известен модел в България, който беше БНТ, или да направим нещо различно. За мен шансът беше, че това различно аз го бях видяла вече в САЩ. Това не е обаче програмата CNN International. Говорим за новини в политематична програма, в която има всичко. Шансът беше, че бе заложен правилен модел още в самото начало – това да бъде т.нар. семейна телевизия. За цялото семейство да има по нещо – от филмите, през забавните програми до новините и актуалните предавания. 

- Можете ли да дефинирате принципите си за новините? И каква е силата им като телевизионен жанр?
- Новините са това, което интересува хората и е важно за тях. Те не са нищо друго. Новините са онова, за което хората си говорят, онова, за което хората биха говорили, ако знаеха, че съществува. Твърдението, че новините са черна хроника, не е вярно. Просто внезапно се случват лошите неща. Хубавите неща са резултат на процеси и те са очаквани, те не ни изненадват, когато се получи резултатът. Къщата се строи, дървото расте, бебето се ражда обикновено след 9 месеца. Когато се случват тези неща, не са изненада, а очакван резултат. За съжаление новината в по-голямата си част от случаите като същност е нещо извънредно, идва внезапно и обикновено е лошо – земетресение, катастрофи, кризата. Изведнъж стана ясно, че финансовият свят започва да се срива откъм Америка. Никой не я беше предвидил. Спомняте си сигурно една много изразителна снимка на стъклената фасада на американски билдинг, на чиито прозорци се виждаха белите ризи на облегнати с гръб към улицата стотици хора. Текстът отдолу гласеше: „Служители очакват да чуят имената си в списъка със съкращения”.
Нашите новини са български новини и са предназначени за българския зрител. Всяка новина, дори тя да е световна, носи по някакъв начин и българския ъгъл. Това са новините – до каква степен те засягат този, който ги гледа. Когато се поставиш на мястото на зрителя, ти знаеш какво да му предложиш. Защото в крайна сметка всички ние сме зрители и не бихме приели да ни губят времето с несъществени неща, неинтересни.

- Слогънът на продукта е „Новините – всички гледни точки“. Защо е важен професионалният стандарт за много ракурси към събитието? Това кореспондира и с другата тема – тази за манипулациите в медиите.
- Да, въпросът с манипулацията в новините е философски въпрос. Защото когато аз ти разказвам една история, аз те манипулирам. Но не защото искам да те манипулирам, а защото така изглеждат нещата за мен. Истината е една, но има много очи. Тя не е плоскост и едно измерение. За това са нужни различните гледни точки. Професионализмът на телевизионната журналистика е ,без да прави коментари, да покаже фактите, различните гледни точки. Зрителят трябва да бъде оставен сам да прецени за себе си нещата. 
Ние търсим максималния резултат, който се измерва с доверие. Защото при една търговска телевизия, която изпълнява обществена функция, каквато сме ние, тези две неща не се противопоставят. Ние не служим на ничия търговска или друга кауза, защото зрителят веднага би го усетил. Аудиторията не бива да бъде подценявана. 

- След придобиването от CME на bTV логичният въпрос е можем ли да очакваме състезание в новинарските продукти на PRO.BG и този на bTV?
- Има процес на интеграция, който ще се разположи във времето с по-голяма продължителност. Тъй като вече собствеността е една, координацията съответно също ще е централизирана. Смисълът е петте канала да предоставят алтернатива за клиента – зрител, слушател ,читател, който е потребител на информация и на съдържание. Концепцията е да се предлага избор на продукта – когато има силно токшоу, успоредно по другия канал да предлагаме силен филм и т.н. за различна аудитория. Палитрата от тези платформи да е достатъчно конкурентоспособна откъм съдържание спрямо останалите медии. 
По отношение на новините и актуалните предавания – да, там също ще има някакви промени, които ще запазят обаче стила и запазената марка на продуктите на PRO.BG и този на bTV. Смисълът е те също да дават разнообразие и да имат собствен профил. При PRO.BG може да се търси още изчистване на стилистиката и лицето, защото когато се каже НОВИНИ, зрителят има определени очаквания. И това е задача на професионалистите, да могат да предоставят на хората такъв продукт. Новините не дават толкова много възможности за различни решения. Те по принцип са консервативни, по отношение на възприемането на информацията, защото те са съдържание и не трябва да имат прекалена претенция като форма.

- Какъв е коментарът ви по отношение на подготовката на новия Закон за радио и телевизия? 
- От журналистическа гледна точка мога да кажа, че той трябва да е много ясен и кратък. Законът трябва да осигурява максимална свобода на словото и информацията, възможността да се изразяват различните гледни точки. Но да има гаранции за качеството на информацията, когато някой не застава с лицето си да твърди едно или друго нещо, то да е проверено от журналиста, а не да се позоваваме на казано по сайтове и форуми. За всички медии обаче е от изключително важно значение да е ясна и собствеността и да има регулация и гаранция за ненамесата й в редакционната политика. За всички тези близо 10 години „Нюз Корпорейшън“ се интересуваше от резултата, който за нашата работа е в изражението на рейтинг и доверие. Беше важно да се подбират най-добрите. Защото хората са тези, които правят продукта добър или лош. Конюнктурата нямаше значение, защото собствеността нямаше връзка нито с местната икономика, нито с местната политика. Логиката е в това, че когато имаш добър продукт – висок рейтинг, нямаш проблем с желаещите да рекламират при теб и всъщност това те прави изключително независим от локалната икономика и политика. Това дава и комфорт за самите журналисти. Сега отново имаме ясна собственост с международно участие и медийна група, която си е създала добро име в шест европейски държави. 

- Какво е бъдещето на новините като жанр?
- Бизнесът с новините е вечен. Новини ще има, докато има хора. Защото те се оглеждат в новините и в информацията. 21-ви век е векът на различните платформи на комуникация. Комуникацията между хората е в информацията, която получават те чрез тази комуникация. 

стр. 20

www.avtora.com | 2010-05-30 

С оригиналното име "Номер 69" от 2 юни на пазара дебютира ново, изцяло българско мъжко списание.

На първата му корица е най-популярният роден модел в момента – Николета Лозанова. Красавицата е заснета от нашумелия фотограф Петър Тодорински във VIP-апартамента на Victoria Spa в хотел "Дедеман Принцес". Освен 8-странична фотосесия, списанието съдържа и двустранен плакат с уникални кадри на Николета.
"Номер 69" ще излиза на всеки две седмици в 68 страници с лъскава корица и цена 2.95 лева. Негов издател и главен редактор е Георги Неделчев, доскорошен шеф на FHM и дългогодишен редактор на българския Playboy.
"Ще се постараем да наложим нов тип продукт на българския пазар. ‘Номер 69′ ще бъде по-актуално и оперативно от конкурентните издания, но това няма да е единственият му плюс. Съдържанието е почти 100% българско. На корицата ще има само знаменитости", обяснява редакторът на списанието.
"Ще докажем нагледно и формулата, че от всяко амбициозно и красиво момиче може да се направи успешен модел, а от всеки успешен модел – истинска звезда. В №69 хубавите българки ще намерят най-доброто поле за изява", казва още Георги Неделчев.
Втората голяма фотосесия в броя е на Лидия Стоичкова – носителка на титлата "Мис Русе 2009" и финалистка от тазгодишния конкурс "Мис България". Това е и абсолютен дебют на сексапилната брюнетка в еротичния жанр, уточняват от "69".
Рубриките STAR 69 и MISS 69 съдържат още секси-кадри – с актуални български звезди или с кандидатки за моделска кариера.
Интервюто на първия брой е с водещия на Big Brother Ники Кънчев. Специални очерци са посветени на предстоящото Световно първенство в ЮАР, както и на най-добрите камео-роли в киното и телевизията – Андреа, Бойко Борисов, Павел Чернев, Джордж Лукас и др.
Светска хроника, лайфстайл съвети, публицистичен форум, курс по фотография, вицове, любопитни факти и цитати допълват палитрата на новото списание.
"Неоновата ни емблема неслучайно е като американски пътен знак. ‘Номер 69′ ще бъде пътуването на модерния български мъж към един по-приятен и красив живот. Както и магистралата на всяко хубаво момиче към кариерата на модел и звезда", пише в уводната статия на списанието.

Оригинална публикация

www.vesti.bg | 2010-05-30

"Лошото е, че медиите се държат като евтини проститутки. Те са много щастливи ако някои политик ги приласкае за кратко”, заяви в интервю за БГНЕС издателят на в. "Новините днес” Петъо Блъсков.
"Има журналисти, които казват: "Вижте ме, мен премиерът ме приема, дава ми интервю. И те изведнъж стават като стари мекици и много са радостни и са щастливи”, коментира той. Според него обръщането на медиите към новата власт става, защото източникът на доходи на вестници не е рекламата и не е търговията с вестници. "Вестниците освен всичко друго са бизнес. Докато те са лишени от естествените си приходи, те са принудени да ходят и да се слагат на политиците, които допуснаха монопола в рекламата”, каза той, връщайки се назад в годините, когато ВАЦ купи "24 часа” и " Труд” и започнаха да предлагат огледална реклама в двата всекидневника. "Около 65- 70 % от рекламните обеми във всекидневниците до преди 3 години бяха в ръцете на ВАЦ, благодарение на мълчаливото съгласие на държавата и нейните регулаторни органи. От тогава насам вестниците бяха заставени да бъдат или корпоративно ангажирани или политически заграбени и натиснати. В този момент, когато държавата им даде монопола, те започнаха да обслужват властта и го правят и до ден днешен.”, каза още Блъсков. Той прогнозира, че никога будките за вестници няма да останат празни. "В деня, в който българският вестникарски пазар се освободи максимално от ВАЦ може би ще започне някакво възраждане на българските всекидневници”, смята Блъсков. Според него шеговитият материал на Иво Сиромахов за това, че вестник в България се прави със сваляне на информация от интернет, подкрепяна на доброто в лицето на тези, които са на власт и без анализи на политиката и бизнеса, за да не се обиди някои, на 96 % процента е успешен.
Той се обърна към журналистическата гилдия с думите : "Колеги, разберете вие правите безплатна реклама за милиони на всякаква кифла и на всякакво кюфте наречено депутат или министър и те се чувстват велики. Вие им създавате това самочувствие, след което то се стоварва върху вас, защото започват да ви манипулират”. Ако един месец не стъпи нито едни журналист в Министерски съвет, в парламента , по партийните централи – това стига на някои от тези хора да могат да се гръмнат. Ние отгледахме политическия Франкещайн, който излапа свободната журналистика, а перспективата е журналистиката да се пребори за своята чест, каза още Блъсков. Според него има хора, които се опитват да противопоставят медиите едни срещу други, а митът за неясните собственици на медиите се създава от политиците нарочно, за да не се говорим за другите, истинските проблеми на българските вестници.
От понеделник вестник "Новините днес” вече ще носи името "Република”. В продължение на няколко месеца дистрибуторите на изданието предлагаха анкетна карта, с помощта на която читателите да изберат заглавието, което най-много им допада. Абсолютен фаворит на аудиторията на вестника, събрал близо 80 % от гласовете на анкетираните се оказва именно името "Република”. "Съвсем професионални са мотивите за промяната на името на вестника и те се коренят там – при безплатен вестник едно име като "Новините днес” беше много подходящо. При един платен вестник, който седи на сергията заедно с другите вестници марката е необходимо да бъде ясна и разпознаваема”, обяснява Блъсков. Той изтъкна, че от края на другата седмица "Новините днес” ще бъде в зоната на третия или четвъртия вестник по тираж в държавата. „Бракът" на "Република” ще бъде около 18 %, като за сравнение вестниците, които са с тираж малко по-голям от нашия или същия (имам в предвид главно вестниците на ВАЦ ), които се реализират с около 37-38%”, коментира Блъсков.
———–
Петьо Блъсков е създател е на "24 часа”, "168 часа”, "Монитор“, "Телеграф“ и "Политика“. Бил е главен редактор на вестниците „Монитор”, "24 часа” и "168 часа”. По-късно ги продава. "Монитор” отива при на Ирен Кръстева, взима и "Телеграф”, "Политика”."24 часа” и "168 часа” са продадени на ВАЦ. /БГНЕС

Оригинална публикация