Топ 5 около продажбата на “24 часа” и “Труд”

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 19.12.2010

Мина се почти седмица от сделката за вестниците. "24 часа" и "Труд" бяха продадени от ВАЦ (Медийна компания България) и купени от "БГ Приватинвест". Последната пък е собственост на Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Миноритарни собственици върху заглавията и имуществото на пресгрупата са Любомир Павлов и Огнян Донев.

Ето и по-интересните коментари и публикации от последните дни:

Петьо Блъсков в предаването "Отпечатъци" (видео на БиТиВи)
същественото започва в 35:20
Петьо Блъсков е човекът, който основа "24 часа" през 1990 г. и по-късно доведе ВАЦ в България

Накъде след ВАЦ? (анализ на "Капитал")
Гледната точка на конкурентна група, участник на медийния пазар

Кой купува "Труд и 24 часа" (разработка в блога "Биволъ")
Теории за произхода на парите по сделката

Новите собственици обявиха за приоритет Интернет (статия на "Дневник")
Няколко думи за това накъде тръгват изданията

Борсата ще направи още по-независими "24 часа” и "Труд" (интервю на "24 часа")
събеседник – Огнян Донев, който има идеи за листване на БФБ.

Оригинална публикация

Сбогом ВАЦ, няма да ни липсвате!

glasove.com I Явор ДАЧКОВ I 15.12.2010

Новината за продажбата на българските издания на ВАЦ е важна поне от няколко гледни точки. Аз ще се спра само на две от тях, които се отнасят до миналото и бъдещето. С ВАЦ си отива една епоха на журналистиката на прехода, което означава, че някакъв етап от този преход със сигурност е завършен. Друг е въпросът как ще оценим тази епоха и приноса на вестниците “Труд” и “24 часа” за развитието на България. Предполагам, че тези дни отвсякъде ще чуем суперлативи. Моят отговор е по-скоро негативен. Вестниците “Труд” и “24 часа” имаха сериозен принос за това преходът днес да изглежда такъв, какъвто го преживяват повечето българи – отвратителен. Двете издания на ВАЦ имаха чудесната възможност да наложат стандартите на честната и свободна журналистика, но не го направиха. Точно обратното – до голяма степен те изиграха роля за развитието на медиите такива, каквито ги познаваме днес. Конюнктурни, винаги със силните на деня и непременно пошли.

„Труд” и 24 часа всъщност бяха жълти вестници, които имат наглата претенция да са ужасно сериозни и именно този фалш и това тяхно лицемерие отвориха огромната ниша за днешните най-масови вестници в България като “Уикенд”, “Шоу” и “Галерия”.

Същевременно тиражът на ВАЦ-овите издания се срина, и то не само заради световната конюнктура и икономическата криза, а заради реалния отлив на читатели, които са направили съзнателен избор и са предпочели повече да не плащат, за да ги лъжат. Казвам, че “Труд” и “24 часа” имаха много добра възможност, защото техни издатели бяха чужденци, чийто бизнес не е така радикално зависим от българските политици, колкото българския, а двете издания дълго време се радваха на рекламен монопол в България. Така че можеха да си позволят далеч по-смело и принципно поведение предвид финансовата си независимост. Но както вече казах, не се случи нито едното, нито другото. Двете медии наложиха журналистически стил, който се оказа изключително заразителен: в началото на всяко управление неговите политически лидери се хвалят безкритично, в края на първата година се появяват критични публикации, в средата на втората започва обстрел на отделни членове на кабинета или на цели групи по интереси, които са се оформили в управляващото мнозинство, а към края на мандата излизат много смели журналистически разследвания за скандали в управлението, което се изкарва по-черно от самия дявол, както се изразяваше Тодор Живков. Без никакъв свян медиите, които държат подобно поведение, се втурват към новия победител на поредните избори и машината се завърта отново.

Въпреки че беше германски издател, ВАЦ не наложи принципите на немската журналистика, а заложи на комунистическия модел на управление, който сигурно е изглеждал най-сигурен. Преди няколко години имах възможност да посетя редакцията на “Берлинер Цайтунг”, едно от най-големите издания на социалистически Берлин, което след обединението на Германия бе попаднало в ръцете на западногермански мениджъри. Първата им работа била да уволнят журналистите, доносници на ЩАЗИ, които съставлявали около 70% от редакционния екип. У нас за шеф на едното издание на ВАЦ бе оставен Тошо Тошев, който има агентурен псевдоним от ДС, а начело на “24 часа” беше сложена изключително посредствена журналистка с големи амбиции, каквато е Венелина Гочева, и моделът на поведение на журналистите в медиите бе предопределен. ВАЦ-овите издания бяха такива, каквито са и техните главни редактори. С повече вкус и усет към интригата и слагачеството и много далеч от професионализма на журналиста. Между другото, и Тошо Тошев, и Венелина Гочева пишат изключително слаби текстове. Двамата са точно толкова отговорни за безобразията, които се случиха в даден период от време, колкото и политиците, защото те имаха не по-малка власт от тях. И нещо повече, бяха призвани да бъдат коректив на политиците. Вместо това се превърнаха в техен обслужващ персонал и нека да подсетя – тяхното поведение се оказа изключително заразително. Сега големите фирми и телевизии се държат така, както се държаха преди десет години ВАЦ, но има една съществена разлика – плурализмът днес е много по-голям и човек може все пак да прави макар и малък избор и да се добира до повече информация, благодарение най-вече на интернет. Преди десет години ВАЦ бяха вездесъщи и участваха активно в политическото инженерство в България, от чиито резултати всички сме потърпевши. Тогава тиражите им бяха многократно по-високи, а влиянието огромно. Десет години по-късно продажбата им бе неизбежна след плачевните резултати от катастрофални тиражи, които до голяма степен се дължат и на разочарованието на техните читатели.

Друг е въпросът дали ВАЦ бяха най-добрият образец на западен инвеститор. Моят отговор е отрицателен, и то не само защото името на Бодо Хомбах, бивш политик социалдемократ от Германия и настоящ изпълнителен директор на групировката, бе замесено в грандиозни корупционни скандали. Самите ВАЦ не се ползват с добро име в Германия. Във времето има редица публикации, които ги изобличават в нечистоплътни отношения със съмнителни бизнесмени и дори с КГБ. Новината, че ВАЦ вече не е в България, е добра. Дори много добра.

И тук следват няколко изречения за другия аспект на това събитие, свързан с настоящето и бъдещето. Засега и тук има добра новина. Купувачите са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов. Това прозвуча изненадващо дори и за най-посветените в медийните клюки в България, както и за мнозина политически играчи, които са си правили различни сметки около предстоящата продажба на вестниците. За купувачи бяха спрягани най-различни личности и фирми, като се започне от „Газпром”, мине се през медийния олигарх Красимир Гергов и се свърши с една нова медийна и твърде амбициозна групировка, свързана с ДПС. Добрата новина е, че “Труд” и “24 часа” не попаднаха в тези ръце, което силно би нарушило и без това много крехкия баланс на силите в медиите. Имаше риск да се създаде опасен медиен монопол, който би се превърнал в мощно оръжие за груба политическа намеса.

Сега това не е така, силите не са съсредоточени в една посока, а сред споменатите кандидат-купувачи имената на двамата бизнесмени като че ли звучат най-добре в днешния български контекст. Друго предимство е, че тук собствеността е напълно прозрачна и ясна, а единият от двамата нови издатели има опит в медийния бизнес. Остава да им пожелаем да направят това, което техните предшественици не успяха, защото и в двата вестника има много добри журналисти, които просто трябва да бъдат мотивирани и освободени да упражняват професията си. Да се надяваме, че това ще се случи.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"

Оригинална публикация

“Санома Блясък България” придоби сайта www.gotvetesmen.com

APRA Porter Novelli I 20.12.2010

20.12.2010 г., София. “Санома Блясък България АД” придоби нов интернет сайт – Gotvetesmen.com и добави в своето портфолио любимо място за почитателите на готварството и кулинарните изкушения. Сделката беше финализирана на 20.12.2010 г в централния офис на “Санома Блясък България АД”. Продавачи на сайта са уеб-агенция “Блек Борд Студио” и Юлия Мусева – главен редактор на Gotvetesmen.com.

“Сделката е продължение на нашата стратегия за утвърждаване на позициите на “Санома Блясък България” като водещ издател на списания и сайтове, ориентирани към жените. Заедно с кулинарната секция на Rozali http://recepti.rozali.com/, ще имаме най-богатия онлайн кулинарен справочник с над 4 000 рецепти, повече от 320 000 посетители месечно и 3,2 милиона импресии. От друга страна, с купуването на Gotvetesmen.com почитателите на списание “Кулинарен журнал” – лидер в категорията си, ще могат ежедневно да следят актуални рецепти и кулинарни съвети, а рекламодателите ще имат достъп до атрактивна и таргетирана онлайн аудитория”, сподели Димитър Друмев, изпълнителен директор на “Санома Блясък България АД”.

Oт 2005 г. Gotvetesmen.com обединява близо 2000 оригинални рецепти, изпробвани и препоръчани лично от Юлия Мусева. Средният брой месечни почитатели е 218 000, а импресиите са над 1,7 милиона. Сайтът има своята лоялна аудитория – регистрираните потребители във форума са 25 204,а публикуваните мнения са над 127 240.

„Санома Блясък България АД” ще запази търговската марка Gotvetesmen.com и името на сайта, като бъдещите планове за развитие са свързани с обогатяването с нови функционалности и разнообразяване на съдържанието, увеличаване на популярността на сайта и предлагане на услуги с добавена стойност за потребителите.

За Санома Блясък България

Заедно с www.gotvetesmen.com сайтовете от семейството на Санома Блясък България стават 6: www.rozali.com; www.cosmopolitan.bg; www.bliasak.com; www.moetodete.bg; www.nationalgeorgaphic.bg

Оригинална публикация

Кои са тези момчета?

сп. Тема | Светослав СПАСОВ, Калин ПЪРВАНОВ | 18.12.2010 

Авторитетните всекидневници "Труд" и "24 часа" минаха в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции не може да се каже почти нищо сигурно

Според новите собственици на вестниците "24 часа" и "Труд" в събирането им пръст е имала и случайността. Българинът Христо Грозев се срещнал с Карл Хабсбург пряк наследник на трона на Австро-Унгарската империя, ако тази държава все още съществуваше. От 2004 г. двамата работели заедно с Даниел Руц – инвестиционен банкер с богат опит в Централна и Източна Европа, който им помагал при купуването на нови медии. Самият Карл Хабсбург се запознал със ситуацията в България през 90-те години, бидейки "част от една българска делегация" в качеството си на евродепутат. Това му дало възможност да опознае медийната среда, а също и това "колко важно е да се постига плурализъм на мненията" в новите демокрации.
Когато решили да придобият изданията на ВАЦ у нас, тримата се огледали за български партньори. Първият човек, с когото се свързали, логично се оказал Любомир Павлов, с когото преди време преговаряли за придобиване на пакет от телевизионния му канал TV7 и който оставил у тях прекрасни впечатления със своите познания и професионализъм. Павлов пък довел своя приятел от детинството Огнян Донев – мажоритарен собственик на "Софарма" (фармацевтичният гигант бе приватизиран при управлението "Софиянски", за чийто идеолог бе считан тъкмо Павлов). Така се сглобила великолепната петорка която пое контрола върху двата най-големи всекидневника в България.
Че немската издателска компания "ВАЦ Медиа Груп" продава всичките си активи в България, съобщиха едновременно на 13 декември онлайн изданията на вестниците "Труд" и "24 часа". В сделката влизат още русенският всекидневник "Утро", седмичниците "168 часа,, "Седмичен Труд", "Всичко за семейството", "Здраве", "Български фермер", Доби фермер" и "Тук", списанията "Хай клуб", "Всичко за жената", Auto bild, Auto bild 4×4, "Имам имот", "Идеален дом", "Идеален дом декор", GEO и "Съвременник", печатницата на ВАЦ, както и фирмата за разпространение на печата "Стрела".
Купувачът "БГ Приватинвест медия" ООД е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Учредители на "БГ Приватинвест ГмбХ" са австрийският гражданин Карл Хабсбург, живеещият в Лондон германец Даниел Руц и българинът Христо Грозев. Като партньори в покупката на "Труд" и "24 часа" тримата са привлекли председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев u бившия шеф на Надзорния съвет на Общинска банка и екссобственик на телевизия TV7 Любомир Павлов. Миналата седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи за намеренията на Хабсбург да се включи 6 проект с печатни медии в България, цитирайки неговия пълномощник – адвокат Александър Грубер. Грубер отбелязва, че за сделката все още е рано да се говори в детайли, тъй като тя трябва да бъде разгледана и от Комисията за защита на конкуренцията в България. "Виртшафтсблат" все пак допълва, че "БГ Приватинвест ГмбХ" е била вписана в австрийския търговски регистър дни преди Хабсбург да заговори за намеренията си и че собствеността в нея е разпределена в съотношение 34 на сто за Христо Грозев и по 33% за Хабсбург и Руц. Все още обаче не е ясно кой по колко държи в българската фирма, която ще е собственикът на "Труд" и "24 часа". На пресконференция през седмицата петимата нови издатели се задоволиха да кажат, че групата от Австрия ще има по-голям дял от българските инвеститори и по-този начин ще притежава контрола над медиите
Така стълбовете на информацията в България "Труд" и "24 часа" минават в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции всъщност не се знае почти нищо. Според официалното съобщение хората, идващи от Австрия, "имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия". В сряда Грозев поясни, че там става дума за "едно от най-бързо развиващите си национални радиа" и за "едно от най-бързо развиващите се списания". По-кьсно пред "ТЕМА" той уточни, че говори за националната станция "100%NL" и за едноименното списание. В сайта на електронната медия, която представлява нещо като холандски еквивалент на "БГ радио", липсва каквато и да е информация за фирмата собственик и за органите на управление на радиото. Според холандската Уикипедия обаче "100%NL", което е в национален ефир от 2006-а, е изцяло в ръцете на финландската компания Mediasales Oy. В нейния сайт също няма данни потомъкът на последната династия, управлявала Австро-Унгария, или някой от неговите партньори да са акционери или представители на акционерите в "100%NL" .
Според друг холандски сайт радиото наистина е най-динамично развиващото се в Холандия с около 1 500 000 слушатели седмично. Въпреки това то все още е извън Топ 5 на най-рейтинговите радиомедии. В интернет пространството липсват каквито и да е други данни за инвестиции на Хабсбург, Руц или Грозев в електронни медии извън България. Що се отнася до месечното списание "100%NL" – според публикация на medianieuws.nl от миналата година идеята за него принадлежи на 35-годишна домакиня от град Волендам. През юни 2009-а тя я реализира с помощта на волендамска звукозаписна компания и на едноименното радио. И холандските журналисти обаче мълчат за участие в него на австрийския благородник, на германеца, живеещ в Лондон, или пък на Грозев.
Мистерията, която цари около инвестиционната дейност на тримата зад граница, вече даде основания на част от българските наблюдатели да се усъмнят, че те действително представляват само себе си в сделката с "Труд" и "24 часа".
Преди седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи, че интерес към "Труд" и "24 часа" са проявявали общо три компании. Знае се, че един от кандидатите е бил Спас Русев, който е участвал заедно с французина от български произход Владимир Моллов, работещ за "Ашет филипики". Като друг участник слуховете замесват "вечния заподозрян" Красимир Гергов.
Карл Хабсбург е роден на 11 януари 1961 година, пише в официалния му сайт. Като млад завършва училище за военни пилоти и работи като такъв. Следват политическа кариера в Консервативната християндемократическа партия и място в Европейския парламент в периода 1996-1999 г., след което се отдава на бизнес. За кратко е и водещ на тв играта Who is who no австрийската обществена телевизия ORF.
До 2008-а Христо Грозев беше директор по развитието на ирландската медийна Communicorp Group (в България собственик на БГ радио, Радио 1, Радио Нова и др). През 2004 г. компанията се сля с радиогрупата Metromedia International Inc. Името на Грозев се завъртя по-сериозно в публичното пространство в началото на 2009-а, когато бе консултант и кандидат за покупката на ВВТ и като консултант на Re:TV
За третия външен инвеститор – германеца Даниел Руц, засега се знае най-малко. В официалното съобщение за него пише единствено, че живее в Лондон и че вече има няколко успешни медийни проекта. Какви са те – колегите му и публично достъпната информация мълчат.
Хабсбург, Руц и Грозев се замесват за пръв път в сделка от подобен мащаб у нас, но на местния медиен пазар те съвсем не са perfect strangers. Миналата година друга тяхна фирма – Stevia communications, направи опит да купи 50% от кабелната информационна телевизия "Европа". Тримата трябваше да откупят дела на създателя й Емил Стоянов, в момента евродепутат от ГЕРБ. Според Грозев обаче до покупко-продажба не се е стигнало, защото на "Европа" несправедливо бил отказан ефир (през юни 2009-а Комисията за регулиране на съобщенията избра кабелният канал да започне да се разпространява ефирно над градовете Бургас и Стара Загора, но по-късно "Европа" изненадващо се отказа от двете предоставени й честоти).
Новите собственици на "Труд" и "24 часа" няма да сменят заглавията на изданията и екипите, нито да закриват вестници и списания или да се месят в редакционната политика, съобщи управителят на "БГ Приватинвест" Христо Грозев. Основните им усилия щели да бъдат към разширяване на рекламата и развитието на двете марки в интернет.
"Именно качествата на изданията – като обективност и независимост и на екипите, утвърдените марки "Труд" и "24 часа" привлякоха интереса ни, затова няма причина да ги променяме", обобщи ситуацията Грозев. Освен придобитите издания като пример за високи стандарти в българската журналистика той посочи "Икономедия" (издател на вестниците "Капитал" и "Дневник"), където основен съакционер е бившият председател на работодателите от КРИБ Иво Прокопиев. Относно редакционната политика на "24 часа" и "Труд" Грозев посочи, че единствено ще настояват за още по-високи журналистически стандарти и за недопускане на популшъм който въздейства спрямо "слабите, да ги наречем така – непривилегированите слоеве от населението". Какво разбират под популшъм новите собственици, тепърва ще проличи. Но е факт, че изданията се приближават още повече до работодателските среди.
В началото на пресконференцията Грозев съобщи, че при запознанството на новите собственици с българския им партньор Огнян Донев те дори не знаели, че собственикът на "Софарма" отскоро е и председател на КРИБ. По-късно обаче Грозев изпусна репликата, че във всички други страни партньорите му са постигали успехи "чрез привличането на индустриални и секторни организации". Новите български съсобственици бяха запитани и дали не се опасяват, че инвестицията им може да се окаже като купуването на фабрика на 9 септември 1944 година? "Що се касае до фабриките, една повече или по-малко няма значение", гласеше лаконичният отговор на Огнян Донев.

Стр. 18, 19

Даниел Руц, съсобственик на “24 часа” и “Труд”: Има смисъл да се инвестира само в лидерите на пазара

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 18.12.2010

Нямаме телевизор вкъщи, трите ми деца са малки, но се справят с компютъра добре

- Г-н Руц, вие сте най-неизвестният сред петимата собственици на "24 часа" и "Труд". Кой сте вие?

- Германец съм. От 6-7 години живея в Лондон. Последните 4 години тясно работя съвместно с Христо Грозев и Карл Хабсбург. Ние тримата всъщност заедно се занимаваме с всички инвестиции, които правим в Европа. Познавам Христо Грозев от 8-9 години вече. Навремето, когато той беше шеф в "Метромедия радио", аз бях инвестиционен банкер. Започнахме да работим съвместно в тази връзка, докато той беше в тази компания. Стилът и на тримата е да сме много упорити и честни. Ние сме приятели, така че ще работим заедно, тъй като винаги сме се разбирали чудесно. Еднакви стойности са важни за нас.

- С какво точно се занимавате?

До 2007 г. бях инвестиционен банкер. Работил съм в различни международни банки. Но винаги фокусът ми е бил върху медии и телекомуникации. Грижил съм се за много трансакции на радиа, вестници, издателства, външна реклама, телевизия. Става дума за сливане или придобиване на различни компании. Всякакви транзакции в размер до 300400 млн. евро. С това съм се занимавал 15 години. Започнах от 1995 г. и сега продължавам. Всъщност ние тримата се занимаваме с отделни проекти, в които сме консултанти. Фокусът ни е върху инвестициите, но същевременно сме и консултанти на различни международни медийни предприятия. Единствено сега тази сделка е наш собствен инвестиционен проект.

- Какво знаехте за нашите вестници, преди да започнете да преговаряте за тях?

- От три години се опитваме да инвестираме в медии в България. Разгледахме всички телевизии, но до сделка не се стигна. Познавам ВАЦ отдавна и ми беше интересно, когато разбрахме, че тук имат инвестиция. Всъщност единственото, което знаех, е, че двата всекидневника са лидери на пазара. Знаех, че вестникарският пазар в България е като във всички други държави. Но има смисъл да се инвестира само в лидера на пазара, а не в някакви други вестници.

- Цял свят говори, че вестниците вече са старомодно занимание. Какви са вашите планове да развивате този бизнес?

- При вестниците тенденцията е наистина да падат тиражите и това ще се запази. Не може да се отрече, че има поколение читатели, което застарява. Следващото поколение вече не чете така вестници. Затова трябва да се намери начин да се покаже на новото поколение, че вестниците са идеална платформа, нещо, което и сега е така. От друга страна, трябва да му предложим платформа, която то да възприеме. Затова моят фокус е върху онлайн изданията. Мисля, че точно в тези онлайн медии е много важно да се прави същата разследваща журналистика, както при печатните издания. В интернет изданията прекалено бързо се публикува информация, която е повърхностна. А в мрежата има нужда да се предлагат новини и информации, които са добре проверени и отговарят на истината – нещо, което е факт при вестниците. Това е по отношение на съдържанието. Естествено, това води до промени в определени структури.
Интернет не спи. Там не можеш да кажеш, че чак сутринта ще излезе новото издание.

- Какви промени ще настъпят за хартиените издания заради интернет?

- Всички, които работят във вестници, знаят, че са нужни някакви промени, особено когато чуват разни изказвания, че след 20-30 години може да няма вестници. Просто трябва да се нагодим към промените. Все още в световен план няма концепция какво да правим Мисля, че вестниците, които са заели много добра позиция като лидери на пазара, за България могат да бъдат източник на информация. Естествено, че не можем да принудим хората да купуват вестници. Това е невъзможно в днешно време. Хората всъщност имат нужда, искат информация, а не конкретно вестника, тоест те не се нуждаят от хартия, а от информация.

- Възрастта ви подсказва, че вие сте от поколението, което чете повече в интернет. Четете ли хартиени вестници?

- Да. Аз съм израснал с вестници и продължавам да ги чета. Съвсем друго е да седнеш да четеш нещо на хартия в сравнение с това да погледнеш на монитора нещо набързо, което е публикувано в интернет. Всеки ден чета по няколко различни вестника.

- Имате ли деца и те четат ли вестници?

- Имаме 3 деца и всичките са под 4 години, но четат книги. Вкъщи всъщност нямаме телевизор.

- Така ли? Защо?

- Не е нужно. Не съм фен на телевизията. При нея имаш малка възможност да избираш, а получаваш нещо. което просто трябва да го консумираш, докато във вестника можеш да си избереш какво да четеш. По телевизията трябва да чакаш, докато дойде нещо, което те интересува. Има и още нещо. Не знам как е в България, защото не съм гледал българска телевизия, а и не разбирам езика. Но в други държави съм забелязал, че има сериозно влошаване на тв качеството като съдържание.

- Но компютър имате и децата ви вероятно го използват вече?

- Най-голямото ми дете на 3,5 години и го използва. Следващият е на 2, но боравят с айпада толкова добре, колкото и аз.

Стр. 21

ВАЦ избра по-ниската оферта

в. Капитал | 18.12.2010 

Австрийците спечелиха в надпревара с фирма на Максим Димов

По информация на "Капитал" преговорите за покупката на "ВАЦ-Вестникарска група България" са продължили близо година. Преговори са били водени с около десет потенциални кандидата, поканени да подадат оферти с посредничеството на инвестиционната банка "Ротшийлд". В самото начало е станало ясно, че ВАЦ не желаят да продадат на фирми, свързани с "Нова българска медийна група" (издател на "Телеграф" и "Монитор"), за не бъдат обвинени, че са спомогнали за монополизиране на българския медиен пазар.
Споразумение по договора за продажба е имало още в средата на ноември. Последната пречка пред сделката е било получаването на одобрение на купувачите от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е миноритарен акционер в Ost Holding (структурата, чрез която ВАЦ притежаваше медиите си в региона на Балканите). Източници от ВАЦ твърдят, че към този момент изборът е бил сведен до две оферти. Едната е била тази на австрийско-българската група, а другата е била на "МакКап" АД, собственост на Максим Димов, бивш депутат от ДПС и ковчежник на царската партия, който в последните години разви мащабен бизнес в областта на енергетиката.
Димов има няколко проекта за ветрени и соларни паркове, за които е ползвал кредити от Корпоративна търговска банка, според отчета на дружеството в търговския регистър. Освен това той е съучредител и бивш съдружник в "Бромак" – фирмата, която е мажоритарен собственик в момента на Корпоративна банка. Познанството му от този период с банкера Цветан Василев (сегашен собственик на "Бромак" и Корпоративна банка) са дали основание на продавачите да смятат, че Димов играе в полза на "Нова българска медийна група".Според същите източници офертата на "Маккап" е била на стойност 50 млн. евро, докато офертата на австрийската група от инвеститори е била с няколко милиона евро по-ниска. Тези информации не бяха потвърдени официално от страните по сделката, които се оправдаха с подписаните клаузи за конфиденциалност. Сигурно е само, че ВАЦ и партньорът й ЕБВР са предпочели офертата с по-ниска цена, като условието е било продажбата да се финализира незабавно. Новите собственици са имали седмица или две, за да платят договорената цена и да получат акциите. Те дори не са извършили задължителния в такива случаи финансов и правен анализ (due diligence) на придобиваните дружества.
Купувачът "БГ Принтмедиа" е компания, създадена специално за целта на придобиването. Мажоритарен собственик в нея с 53% е регистрираната във Виена компания BG Printinvest GmbH, притежавана от Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Според германския вестник "Виртшафтсблат" Грозев има 34% от компанията, а другите двама собственици притежават по 33% от дяловете. Тримата съдружници имат съвместни медийни инвестиции и в други страни. Те притежават дялове в радиостанция и списание в Холандия. Тримата бяха на път да придобият през компанията STEVIA Communications преди две години 50% от българската "ТВ Европа", но сделката се провали в последния момент заради неполучения лиценз за ефирно излъчване.
Партньори с 47% в "БГ Принтмедиа" са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. Първият е познат от миналото му на банкер и медиен инвеститор (Павлов беше собственик на ТВ-7 и вестник "Експрес", които продаде на свързани с Цветан Василев компании). Вторият е собственик на едно от най-големите публични дружества – фармацевтичната компания "Софарма", чиято пазарна капитализация в момента е 515 млн. лева. Компанията има 12 завода в страната и 3 в чужбина, като в групата влизат още дружества, специализирани в аптеки, дистрибуция, офисни площи и др. Отскоро Огнян Донев е председател и на най-голямата работодателска организация КРИБ. Участието му в сделката за пресгрупата е първата му медийна инвестиция.
Пред "Капитал" Любомир Павлов заяви, че всички участници в консорциума са участвали с лични средства в закупуването на вестниците. Той потвърди информацията, че е бил изтеглен и голям банков заем от Уникредит Булбанк, но не пожела да коментира сумата и срока на погасяване.
След сделката станаха известни и няколко любопитни детайла. Настояването на ВАЦ за бързо финализиране на сделката не е позволило на българско-австрийския консорциум да регистрира изцяло нова фирма. Наложило се е да бъде използвана една от фирмите на Любомир Павлов за целта. Става дума за "Дриймхаус пропърти" ООД, която е регистрирана преди два месеца и до тази седмица е била еднолична собственост на Павлов. Пред "Капитал" Любомир Павлов обясни, че е създал дружеството с идеята чрез него да управлява закупени от него имоти във френската Ривиера – Монако, Кан и Монте Карло. В навечерието на сделката той е прехвърлил дялове от нея на австрийските си партньори, а фирмата е била прекръстена на "БГ принтмедия".
Интересно е също, че Любомир Павлов ще бъде едноличен управител на закупената фирма "ВАЦ-Вестникарска група България-холдинг" – дружеството, което притежава вестниците, сградата и печатницата. Причината вероятно е, че нито един от представители на австрийската група не живее постоянно в България. В компанията-майка "БГ принтмедия" управители ще бъдат съответно Любомир Павлов и Христо Грозев.

Стр. 34, 35

Накъде след ВАЦ?

в. Капитал | 18.12.2010
 
Продажбата на най-голямата издателска компания в България може да оживи целия пазар, но само ако вестниците й останат в полето на качествената журналистика
След близо една година опити издателската група "Вестдойче алгемайне цайтунг" (WAZ) успя да да се раздели с медийните си активи в България. През изминалата седмица сделката за продажбата им най-после стана факт. Консорциум от български, германски и австрийски инвеститори придоби 100% от собствеността на WAZ у нас, която освен двата големи национални ежедневника – "24 часа и "Труд", включва седмичника "168 часа", портфолио от списания, разпространителската агенция "Стрела", сградата на Полиграфическия комбинат в София, печатница и още няколко други дъщерни фирми.
Водещ инвеститор в консорциума е австрийското дружество "БГ приватинвест", собственост на три физически лица – австриеца Карл фон Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. Техни партньори са мажоритарният собственик на "Софарма" Огнян Донев и Любомир Павлов (повече за купувачите виж в другия текст).

Залогът при тази сделка е много по-голям от това кой ще управлява два от водещите ежедневници на България. Основният въпрос е дали оттеглянето на WAZ ще доведе до нормализация на българския медиен пазар. Или напротив – ще го направи още по-непрозрачен и порочен заради използването на медиите като инструмент за търговия с влияние. На този етап е трудно да се каже по кой път ще поемат вестниците на пресгрупата след смяната на собственика им. Но засега е сигурно, че беше избегната най-голямата опасност – "Труд" и "24 часа" да попаднат в ръцете на кръгове, свързани с "Нова българска медийна група" (управляващи медийната група на "Монитор" и "Телеграф"), тъй като това щеше да доведе до почти пълен монопол на пазара с всички негативни последствия от това.

 
Бизнес с двойно дъно
 
Българският вестникарски пазар по принцип има две лица. От светлата му страна са професионалните и качествени издания, които се опитват да печелят пари, като продават повече вестници и реклама в тях. Собствениците и журналистите в тези вестници знаят, че продажбите им зависят от доверието към медиите, затова интересите на читателите са на първо място. В тъмната страна на вестникарския пазар са изданията, които продават не тираж и реклами, а редакционното си съдържание. Тези издания съществуват противно на нормалната бизнес логика само защото собствениците им търгуват с влияние.
Такива са и коментарите на външни анализатори за българския медиен пазар. "Има усещането, че в България собственици купуват медии не за да информират българите, а за да обслужват личните си интереси чрез тях. Тоест чрез тях те си купуват влияние или за политическите им интереси, или за икономическите. А това никак не е чисто", е коментарът на Жан-Франсоа Жулиар, генерален секретар на организацията "Репортери без граници".
 
Порочността на този бизнес модел
 
В краткосрочен план търговията с влияние носи някакви печалби на издателите, но в дългосрочен вреди много. Ощетени са всички хора, които разчитат да получават честна и обективна информация, за да си съставят мнение и да взимат решения какво да правят в работата си и живота като цяло. Злоупотребата с медийна власт ощетява също и всички останали медии, защото подкопава доверието към журналистиката. Досега ВАЦ бяха от светлата страна на вестникарския бизнес. Като голяма германска компания търговията с влияние за нея е недопустима практика. Всъщност именно тази тенденция на пазара е основната причина за оттеглянето на ВАЦ от България.
Това беше заявено в прав текст от члена на съвета на директорите на германската компания Бодо Хомбах преди време в интервю за "Ханделсблат". "За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там", заяви той и допълни, че основната причина за това е "липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар". "Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт отравя пазара", казва Бодо Хомбах.
Фактът, че ВАЦ притежаваше два от най-големите всекидневника в България, досега беше положителен факт, защото гарантираше, че те няма да преминат към "тъмната страна". Това е и основната причината, сделката от тази седмица да е важна. Големият въпрос след нея е дали ще бъде нарушен балансът на вестникарския пазар и дали няколко от най-влиятелните вестници ще сменят политиката си.
 
Какво да очакваме
 
Първите изявления на новите собственици по-скоро не дават основание за притеснения. Архитектът на сделката Христо Грозев обяви на пресконференция, че има ниша за независими медии. Той добави също, че ще бъде запазена редакционната политика на изданията и ще се повишат етичните стандарти в редакциите.
"Както е било и досега, няма да има вмешателство в редакционната политика на изданията. Единствено ще има още по-строги изисквания за придържане към журналистическата етика и проверка на фактите, които се отразяват", обяви Грозев. Според него изданията на ВАЦ са лидери на пазара и отговарят на изискванията за независими медии, за които има все още огромна ниша. Подобни обещания за ненамеса в редакционната политика направиха и техните партньори Огнян Донев и Любомир Павлов.
Задържането на бившите ВАЦ-ови вестници от светлата страна на печатния бизнес ще е хубаво, но смяната на собствеността дава възможност да се реализира и по-добър сценарии. Като най-голям играч на пазара тази група има възможност да наложи нови правила в бизнеса с печатни издания и така да му помогне да излезе по-бързо от кризата.
Най-големият проблем е разпространението
Дистрибуцията на вестници е хаотичен пазар с много и неясни собственици, обединени в полукартелни споразумения по места. Тази ситуация е наследена от ранните години на прехода, когато сергиите за продажба на вестници бяха раздадени на фирми, близки до местните кметове, председатели на общински съвети или други чиновници с влияние в местната власт. Държавата от своя страна досега не е направила нищо за изваждането на тази търговия на светло – вестниците са един от малкото останали продукти, за чиято продажба не се изискват касови бележки. По този начин няма точна отчетност за извършваните продажби.
В резултат на всичко това бизнесът с вестници се оказа окупиран от полукартелни съюзи, включващи хиляди търговци на дребно, обединени на регионален принцип. Липсва отчетност и яснота кой вестник какво продава. Тази ситуация може да се промени, но това не може да стане без участието на най-големия играч на пазара.
Отношенията с рекламодателите и техните агенции е друго поле, в което ВАЦ може да промени за добро положението, и то не само за себе си. В момента един от основните проблеми между вестниците и компаниите, които рекламират в тях, е липсата на яснота за броя "очи", които виждат дадено издание. По принцип цената на рекламата се определя по един обективен критерии – колко струва съобщението ти да стигне до хиляда човека. Този показател позволява да се сравняват цените на различни медии.
При телевизиите например пийпълметричната система дава възможност за лесно и (с известни уговорки) достоверно измерване на аудиторията. При вестниците това е доста по-трудно. Социологическите изследвания не могат да измерят точно броя на читателите. Дори и да приемем, че има обективни данни за отпечатания тираж, те не вършат работа, защото не се знае каква част от него реално се продава.
Единственият начин да се реши този проблем е, ако има независима агенция, която да одитира продажбите на вестникарските компании. Това е задачата на Одит-бюрото по тиражите, но до момента единствената компания, която допуска проверки, е "Икономедиа" – издателят на "Капитал" и "Дневник".
Нуждата от достоверни данни за продажбите на вестници е не само осъзната от компаниите, но те вече и настояват за това. Преди седмица асоциацията на рекламодателите изпрати официално писмо до Съюза на издателите, с което поиска да се предприемат бързи мерки в тази посока. Включването на "Вестникарска група-България" в подобна инициатива би било от голямо значение не само за нея, но и за целия пазар. До момента вероятно заради предстоящата продажба ВАЦ беше по-скоро пасивна и не предприемаше подобни стъпки.Ключът за решаването на тези проблеми сега ще бъде в ръцете на новите собственици на "Труд" и "24 часа", защото правилата на пазара се променят от лидерите, а не от малките играчи. Фундаменталният въпрос след продажбата на пресгрупата е дали "БГ принтинвест" ще започне да изпълнява ролята на активен пазарен лидер. Ако това се случи, ще спечелят всички – и самата група, и бизнесът в лицето на рекламодателите, и целият вестникарски пазар.
Този положителен сценарии обаче е възможен само ако се изпълни друго важно условие – изданията на групата да останат там, където читателите и рекламодателите се печелят с качествена и честна журналистика. Където вестниците се правят, за да се четат. А не за да завиваш в тях бурканите с туршия…
 
Стр. 33, 34, 35

Любомир Павлов, един от новите собственици на “ВАЦ Медийна група България”:Трябва да продаваш в началото на кризата и да купуваш в края й

www.vsekiden.com | Марина ЧЕРТОВА | 16.12.2010

Г-н Павлов, какво ви накара отново да се върнете в медийния бизнес при положение, че преди време продадохте медиите, чийто собственик бяхте? Става дума за някаква особена магия, която ви дават медиите или само за бизнес?

Някаква особена магия е малко силно казано, макар че и така може да се каже. (смее се) Медийният бизнес е интересно занимание, не е просто бизнес. Все пак има известна разлика дали човек има фабрика за производство на дървен материал или продава ябълки на пазара или издава медии. Все пак има отговорност да се казва истината, да се гарантира свободата на словото. Отдавна имам интерес към това да има свобода на хората и винаги съм смятал, и през комунистическия режим, че не липсата на пари или лошата икономика, които безспорно бяха най-големият бич, най-лошото нещо беше тоталното ограничаване правата на човека. Свободата на словото за мене е най-голямата придобивка на прехода. Така че от тази гледна точка има и някаква емоция, но основното си е бизнес.

Вие вчера споменахте, че краят на кризата ви е накарал да инвестирате отново в медии.

Моето мнение просто е, че трябва да се инвестира в различни видове активи. Трябва да се продава, когато се зададе кризата в последния момент, но не много рано, защото при кризата цените падат. И да се инвестира, когато се усетят първите симптоми на излизане от кризата. Когато всички разберат, че се излиза от кризата цените отново се качват нагоре. От тази гледна точка смятам, че сега е подходящ момент.

Споменахте, че трябва да се гарантира свобода на словото. Смятате ли, че в медиите има достатъчно такава свобода?

Има свобода на словото. Тя винаги може да е по-голяма и би трябвало да е по-голяма. Ние ще положим усилия в това отношение, специално нашите мажоритарни партньори австрийците държат много и ние горещо го подкрепяме, да се засили и да се въведе морален етичен кодекс.

Смятате ли тогава, че действащият в момент Етичен кодекс на българските медии, не е достатъчен?

Доколкото ми е известно няма категоричен общоприет кодекс за всички медии в момента. Има медии, които не го приемат. Христо Грозев смята, че и този, който е приет от част от медиите, трябва да се засили.

Г-н Павлов, кога ще стане ясно дали и вие ще участвате със собственост в “Медийна група България”?

Аз участвам. Всички тези петима, които бяхме на пресконференцията вчера (б.ред.- Карл Хабсбург, Христо Грозев, Даниел Руц, Огнян Донев и Любомир Павлов) и занапред ще участваме със собственост.

Оригинална публикация

С императорска жилка в българското медийно господство

www.vesti.bg | 16.12.2010

49-годишна "издънка" на австрийската императорска династия е един от новите собственици на "Труд" и "24 часа", пише Зюддойче Цайтунг. Сделката е солидна, защото ВАЦ бе водеща медийна група в България, четем още там.
Шефът на ВАЦ Бодо Хомбах отдавна не бе доволен от присъствието на медийната група на Балканите. "Югоизточна Европа е регион, на който ние, като медийни компании, напоследък трябва да гледаме особено критично", каза той в интервю за Ханделсблат през август. Според него в някои страни конкуренцията е абсолютно изкривена: "Олигарси си купуват на Балканите все по-често вестници и списания, за да упражняват чрез тях политическо влияние", оплака се тогава медийният мениджър и някогашен министър към канцлерството, който в продължение на три години беше и координатор на ЕС по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Освен това приходите от реклами в региона са се влошили драматично. Още в края на юни Хомбах оповести оттеглянето на ВАЦ от Сърбия, но поради много специфични причини. Там концернът притежаваше няколко дялови участия и бе придобил лош опит с местни партньори и политици. По-късно бе продаден и 50-процентовия дял от румънския вестник Романия либера и то на съсобственика Дан Григоре Адамеску. В България ВАЦ, "въз основа на привлекателна оферта", продава всичките си медийни участия на група инвеститори, начело с главата на династията на Хабсбургите, Карл фон Хабсбург-Лотринген. 49-годишната "издънка" на някогашната императорска династия тутакси обеща, че "новите собственици ще дадат своя принос за гарантиране на плурализма на информациите и мненията". Няма официални данни за платената конкретна цена, но сред познавачите в бранша се говори за двуцифрено число в милиони. Покупката е солидна, защото ВАЦ беше водеща в сектора на печата в България. След като описва точно изданията на ВАЦ в България и съответните им тиражи, авторът на статията Клаус Брил продължава: "Двата всекидневника са булевардни вестници, които, както и други български медии, понякога преминават отвъд границите на сериозната журналистика. Както разкри специална комисия, главните им редактори са били някога сътрудници на прословутата комунистическа тайна служба ДС." България не е непозната за новите медийни господари, още повече, че сред тях има и българи, пише още Брил. Бъдещият собственик формално ще е специално създаденото дружество БГ Принт Медиа Лимитед, която е дъщерна фирма на създадената също едва в петък във Виена БГ Принтинвест ООД. Собственици на дялове, според фирмения адвокат Александър Грубер, са вече споменатия Карл фон Хабсбург-Лотринген и живеещият в Лондон германски бизнесмен Даниел Руц – с по 33 процента участие, а също така и българският предприемач Христо Грозев с 34 процента. Според австрийския вестник Виртшафтсблат Грозев и Хабсбург са още от лятото на 2009 г. собственици на българския новинарски телевизионен канал ТВ Европа. Освен това тримата партньори притежават едно радио и едно списание в Холандия, четем още в статията. В България те са се обединили с още двама местни бизнесмени: Огнян Донев и Любомир Павлов. И двамата с участия в дъщерната фирма Принтмедия. Всички имали много опит в Централна и Източна Европа, твърди фон Хабсбург-Лотринген, който от 1996 до 1999 година е евродепутат от консервативната Австрийска народна партия. След скандал с партийни дарения, от 1999 година насам Карл фон Хабсбург-Лотринген е бизнесмен и ръководител на Паневропейския съюз в Австрия. /Дойче веле

Оригинална публикация

Новите собственици

в. Стандарт | 15.12.2010

Грозев работи с големия бизнес

Христо Грозев е съсобственик на "Стевиа Комюникейшънс" заедно с двама съдружници – Карл фон Хабсбург, наследник на австроунгарската корона, и Даниел Рутз, инвестиционен банкер от Германия. У нас компанията беше в преговори за покупката на три тв канала – ТВ 7, Би Би Ти и ТВ Европа, но и трите сделки не се състояха. Притежават радиостанции и списание в Холандия. Преди това Грозев е бил президент на радиогрупата на Metromedia с присъствие в 9 страни в Европа. После тя е погълната от Communicorp Group, където Грозев е директор по развитието. Компанията притежава у нас 7 радиостанции и една музикална тв.
"Стевиа" атакува в Брюксел решенията за раздаване на лицензи за тв честоти в България, както и тези за т. нар. мултиплекси – платформите за цифрово излъчване на тв и радиостанциите, заради които страната ни е заплашена със санкции от Брюксел.
Грозев става популярен през 1990 г. , когато заедно с Живко Желев и Александър Момчилов осъществяват първото предаване на радио "Канал КОМ" в Пловдив. Завършил е пловдивската английска гимназия, а после и Американския университет в Благоевград. Там е сред създателите на университетското радио.
***
Павлов с интереси в медиите и банките

Бизнесменът Любомир Павлов отдавна се занимава с медии. Но е завършил медицина. Роден е на 9.12.1957 г. в Пловдив.
По собствена инициатива се включва в първите антикомунистически акции през 1989 г. За себе си казва, че преди това не е познавал по-известните лица на СДС. Запознава се с д-р Константин Тренчев и в онези смутни години започва да си партнира с "Подкрепа". След това става член на Националния координационен съвет на СДС.
Съосновател е на Обединения демократичен център (ОДЦ), където привлича стария си приятел Стефан Софиянски. Учил е банково дело и финанси. През 1998 г. е председател на Надзорния съвет на столичната Общинска банка. Любомир Павлов е женен за журналистката Диляна Грозданова, депутат в 39-ото народно събрание от НСДВ. ТV 7 и в. "Експрес" са правени по негов проект, в който участват и съпругата му Диляна Грозданова, и брат му Юлий Павлов. Управлението на двете медии се поема по-късно от "Нова Българска Медийна Група Холдинг" АД.
***
Донев – приказката за Рокфелер в БГ вариант

Приказката за ябълката на Рокфелер е най-близко до историята на фармацевтичния бос Огнян Донев. След 1989 г. той започва от най-ниското стъпало – с гаражна търговия. Огнян Донев завършва международни икономически отношения във Висшия икономически институт в София и има докторска степен по икономика от Берлинския университет. Във времето се занимава с търговия с метали, доставя български стоки на "Метро" в чужбина, внася детски играчки. В ролята на Рокфелеровата ябълка обаче за него влиза малката фармацевтична фабрика "Унифарма", която успява да купи с печалбите от предишните си дейности. Постепенно я вдига на крака и разраства. Печелившата формула прилага после и за "Софарма", която купува в окаяно състояние на ниска цена. За да я превърне сега в едно от проспериращите български предприятия. Междувременно преди няма месец той стана новият председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Пак по това време за "Стандарт" Донев заяви, че идва време на крупни сливания и поглъщания на фирми у нас и че няма нищо страшно в това, силните и мощните да погълнат малките и слабите. И само след дни доказа на дело думите си.

Стр. 4