БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 5.05.2012
Водещ:Законът за конфискация на незаконното придобито имущество, показната акция на митническите служби и задържането на поредния тир с нелегални цигари, арестът на 30 митнически служители, арестът на Алексей Петров, предложението за преместването на министерства и агенции в провинцията. Това бяха по-важните събития от страната тази седмица. Изборите във Франция, Сърбия и Гърция и придобилата политически при вкус спин афера в южната ни съседка, както и победата на лейбъристите във Великобритания – това пък в международен план беляза новинарските емисии. А ето как изглежда днешният 5 май според първите страници на българската преса. „Сега” – „Под диктовката на ЕС ГЕРБ прие абсурден закон за престъпните имоти”. „Удължихме живота с една година”, твърди премиерът Бойко Борисов от първа страница на „Труд”. „Рекордна безработица”, отговаря „Дума” и цитира данните на Националния статистически институт, според който почти 13% от българите са без работа. „Рушветите в злато-митничарите пазаруват на кило накити в Одрин”, обяви „Стандарт”. А „24 часа” отговаря „Тръгва чистка в митниците”. Според „Монитор” пък чукваш 65 и отиваш на шофъорски курс. „Всеки пети е без здравни осигуровки”, предложи „Новинар” и ни предупреждава за метеоритен дъжд и огромна луна по Гергъовден. Това бяха заглавията от първите страници на днешната преса, а иначе тази седмица светът отбеляза международния ден на свободата на печата. Това даде повод в някои европейски страни едновременно и отново да се дебатира върху проблема за свободата на словото. Ще го направим и ние днес в днешното предаване. Медиите в Европа и свободата на медиите. Това е темата ни днес. Тя е важна не само за нас журналистите. Важна е и за Вас, уважаеми слушатели, така че слушайте ни. Поканата е от целия ни екип – звукорежисъорите Александър Райчев и Валя Новакова, от Цвети Бахариева, която избира музиката, от Ирен Филева – редактор. Поканата е и от мен – Цвета Николова. От 1992 година по инициатива на ЮНЕСКО отбелязваме световният ден на свободата на печата. Неслучайно и американската неправителствена организация „Freedom house” публикува своята класация два-три дни преди този ден. Според нея България е на 78 място в света по свобода на медиите. Това я определи като страна, в която медиите са частично свободни. Частично свободни. Миналата година България беше на 76 място. Тази година делим 78-та позиция с Унгария. А помните всичко какво се случи с медийния закон в Унгария. На първо място по медийна свобода се нареждат Финландия, следвана от Норвегия и Швеция. Сред страните от Централна и Източна Европа България е на 10-то място. В групата на свободните държави в региона „Freedom house” поставя Естония, Чехия, Словакия, Литва, Полша, Словения и Латвия. Тенденцията за страната ни да пада все по-долу се наблюдава и в класацията на „Репортери без граница”. Ето защо толкова често в „Клубът на журналистите” говорим за свободата на медиите у нас. Медиите в Европа и свободата на медиите. Както казах – това е темата ни днес. Кои са явните и кои са скрити заплахи за свободата на словото и как могат те да бъдат преодолени? За всичко това ще разговаряме с гостите в студиото – доцент д-р Орлин Спасов – директор на фондация „Медийна демокрация”, както и с негови студенти, които преди 2 дни взеха участие в дебатите на кръглата маса, посветена на свободата на медиите в Европа. Тя беше организирана от фондация „Медийна демокрация”. Модератор беше колегата от БНТ Бойко Василев, когото чакаме малко по-късно в студиото. Участници в дебата бяха и колеги от Франция и Германия, колегата Гергина Дворецка също взе участие, като успя да направи и няколко интервюта с френските журналисти. Добър ден на всички казвам.
Орлин Спасов :Добър ден.
Водещ: Да кажа и имената на младите колеги от факултета по журналистика – Цвети Костадинова и Джейн Димитрова. Радвам се да Ви видя тук момичета и сега Гергина би ли представила на кратко, освен че беше участник в дебатите, както казах, успя и да направиш няколко интервюта с френските колеги. Би ли ни ги представила първо с по едно изречение всеки от тях и след това за какво разговаряхте?
Гергина Дворецка:Аз лично мога да кажа по няколко думи за всеки един от тримата френски журналисти, с които разговарях, защото ти пък интервюира и участниците от германска страна. И това, което мога да кажа като цяло – това са изключително интересни хора и стойностни професионалисти. На първо място бих поставила разбира се господин Филип Рошо, защото той има една много драматична, бих казала, журналистическа съдба. Той освен, че е журналист международен, роден е през 1946 година, т.е. е зрял човек. Той е имал съдбата да бъде заложник 105 дни по време на конфликта в Ливан през 1986 година. Т.е. това е един човек, който е изстрадал в своята професия и това като че ли го е направило изключително мъдър, изключително позитивно настроен към живота. Той разказа по време на самата среща, а и после в интервюто с мен, в по-лични разговори, какво е преживял, когато е виждал как преди него, тъй като е имало един заложник англичанин, той е бил разстрелян и това е било шок.
Водещ:За него. Освен това той разказа, че и на самия него са правени няколко пъти постановки за екзекуция.
Гергина Дворецка:Да, че ще бъде екзекутиран. Т.е. казвам за този човек и го поставям на първо място не само, защото той е и член на „Репортери без граница”, а и защото той наистина е изстрадал своето призвание на бъде журналист. Мисля да не изреждам имената, а просто с всеки от тези, които интервюирах, да имаме възможност да чуем какво той разсъждава по темата. И в случая аз разговарях с господин Филип Рошо за това какво всъщност той извлече като свой извод от дебата в София. И мисля, че това ще бъде интересна основа за разговор, защото той направи сравнение между казаното от германските колеги, от това, което е казал самият той и другите френски журналисти. „Беше интересно да сравняваме какво казаха нашите германски колеги с това, което ние говорихме, защото системите ни са съвсем различни в Германия и Франция. Коя система ще изберат българите? Дали ще се вдъхновят или вече се вдъхновяват от френската или германската система, това времето ще покаже. А що се отнася до разликите – мисля, че германците и изобщо англосаксонците отдават голяма значение на разследващата журналистика. Инвестират много повече средства в журналистика, отколкото ние. Например телевизиите в Германия дори в отделните лендери, те са големи организми. Излъчват много културни, политически предавания, дискусии и т.н. Ние във Франция, струва ми се, имаме по-повърхностна журналистика. Макар че и ние вече се ориентираме към разследваща журналистика и то доста успешно, но във Франция много сме изкушени също така да коментираме фактите. Англосаксонците умеят добре да различават коментарите от фактите. Ние се изкушаваме да ги коментираме. Но може би това е и нашият чар. Това е вече като една професионална тема за това какво представлява журналистиката днес.” То разбира се е и свързано със свободата на словото, до колко си свободен да коментираш като журналист това, което трябва да отразяваш обективно. Ето той е достатъчно самокритичен да открие, аз лично не мисля, че френската преса е повърхностна, но той го каза, може би сравнявайки с разследващата журналистика на Германия и други англосаксонски страни. Сега едно кратко представяне на Жан Кристоф Беше, който е фотограф, но изключително интересен професионалист в журналистиката. Имаше много интересни разсъждения по време на самата кръгла маса, но в разговора с мен отново направи разлика между Франция и Германия и стигнахме до извода, по-скоро той достигна до извода, че свободата на словото се крие и в професионализма на самия журналист. „Когато радиото е държавно, както във Франция например, журналистът се чувства много по-свободен. А когато радиото е частно, човек е задължен да бъде близо до търговската страна на нещата. Но мисля, че пак можеш да останеш свободен. Аз работя в една частна пресгрупа и въпреки всичко се чувствам напълно свободен като професионалист. За това трябва да си личност, трябва да се бориш, да повярваш и да си много добър в професията. И в един момент те приемат. Знам, че когато станеш по-известен, ставаш свободен.” Ето още една тема на разговор. Дали когато човек вече има журналистиката, той може да си позволи и коментари, и изнасяне на факти, които няма да го правят уязвим, просто защото той е фигура. И вече с удоволствие стигам и до Жерар /…/, който е философ, издател и директор на интернет изданието „Sense publique” Той отговори на един важен за мен въпрос – как журналистиката да не се занимава само с по-атрактивните факти в живота, дори по-драматичните, скандалните, а да вдъхва на хората, на читателите малко повече оптимизъм в живота. Ето какво смята господин /…/ – „Много е трудно да покажеш на хората, че трябва да бъдат смели сутринта, когато започнат да четат своя вестник, да проявяват ентусиазъм към нови неща през деня. Мисля, че работата на журналиста трябва да помага на хората да се радват на живота, да се въодушевяват от нещата в живота, а не само да се примиряват с факта, че нищо не могат да променят от положението си”. Това са трите моменти от интервютата ми с френските журналисти, но според мен биха могли да подскажат и много тези.
Водещ:Трябва да призная, че в „Клубът на журналистите” доста от темите, които се повдигат тук, са били обсъждани вече. Те не са чужди и на българските журналисти. Както вече ти отбеляза, аз пък успях да разговарям с колегите ни от Германия – Кал Гайбел и професор д-р Ралф Швартман. Кал Гайбел е бил главен редактор на няколко германски вестника, както и репортер в Иран, бившия Съветски съюз, САЩ, а пък д-р Ралф Швартман е професор по медийно право и ръководител на специалността право и икономика на медиите. Т.е. и двамата имат много добра представа как свободата на медиите може да бъде ограничавана от личен опит. Коя е най-голямата заплаха за медиите в Европа? Това ги попитах и ето как ми отговори Кал Гайбел. „На първо място това са много дълбоките икономически промени, които текат в момента в Европа. На второ място – това е злоупотребата от страна на властта, от страна на икономическите групировки и други групи в обществото. Тази заплаха съществува и в условията на демокрация.” А кои са гаранциите да се запази свободата на словото? Това попитах д-р Швартман. „Във всяка държава гаранциите са различни. В Германия сме намерили един модел, който работи много добре. Ние сме гарантирали свободата на словото в нашата конституция, а за спазването на конституцията много строго следи Федералният конституционен съд и той именно гарантира спазването на конституцията. И този модел в Германия работи много добре, но не може да бъде пренесен в други страни. Всяка държава трябва да намери своя модел. България е една много млада демокрация и е нужно време, за да установи кои са важните са нея свободи и по какъв начин да ги гарантира.” Забелязва ли се в момента в Германия концентрация на няколко медии в ръцете на един монополист? „Да, разбира се. Днес по случай деня на медиите в момента в Берлин са се събрали журналисти и предприемачи и обсъждат въпроса за нарастващата концентрация на медиите. Съгласно германското търговско право сливането на различни фирми трябва да бъде регистрирано в търговския регистър. Така че ние прекрасно знаем за това кой на коя медия е собственик и как върви този процес”. „Това – концентрацията, се следи не само от търговския закон и не само от законодателството за ограничаване на конкуренцията. Има специални органи, които наблюдават концентрацията на медиите. Например за радиото и телевизията – има специален орган, който на федерално ниво следи този процес и той разполага и с правомощия да ограничава концентрацията. А пък за пресата – тя се самоограничава, защото всяка група от хора, която има различни интереси, се стреми да има и свой вестник”, добави д-р Ралф Швартман. И така, колеги, Вие чухте какво казаха нашите колеги от Франция и от Германия. Аз само трябва да добавя, че на мен с превода ми помогна Надя Станчева и аз тук се уверих, на тази среща имах възможността да се уверя, че днес един или два езика в нашата професия просто не стигат и че човек трябва непрекъснато да се самообразова, ако наистина иска да бъде качествен журналист. Всъщност аз предлагам да продължим нашия разговор след една песен. След като в „Клубът на журналистите” чухме споделеният опит на колегите от Европа за свободата на медиите в Европа, за това какво я застрашава и кои са важните теми, по които там се дебатира, да се пренесем и на местна почва, както се казва. За това как върви дебатът тук в България и ще започнем с професор Орлин Спасов, който следи този процес. Кои са най-големите заплахи за свободата на месиите в България, професор Спасов?
Орлин Спасов:Доцент.
Водещ:Извинете. Вместо да кажа д-р, Ви казах професор, но Ви го пожелавам искрено. Както се казва от моята уста, в Божиите уши.
Орлин Спасов:И дано да е скоро. Наистина ние и във вашето предаване много пъти сме говорили по тези теми. Няма нещо ново. Това е един процес, който с години продължава. И за това беше интересно да имаме тези изключително симпатични, интересни участници, които се включиха в кръглата маса, за която до сега говорихме и която, освен от фондация „Медийна демокрация”, беше организирана от Френския културен институт в София, и от „Гъоте институт”.
Водещ:И с помощта на организация „Конрад Аденауер” също.
Орлин Спасов:Да, които участваха като консултант при организирането на събитието. Така че мисля, че този външен поглед към свободата на пресата, беше изключително полезен в няколко посоки. Първо – макар че има много индикации за проблеми със свободата на словото в българските медии и както и вие казахте „Freedom house”, а и други организации определят положението в България по отношение на индекса на свободата като частично свободни медии, въпреки това все пак без това да е успокояващо, видяха, че ние не сме някаква изключителна аномалия в Европа или в света. Видяхме, че подобни проблеми има и във Франция, и в Германия, макар че конкретно тези две страни са много по-напред във всички възможни класации, както може да се очаква. Но мен специално много ме впечатли нещо, което каза Филип Рушо, който чухме преди малко и в интервюто на Гергина. Той представлява и „Репортери без граници” и по време на срещата направи една много интересна уговорка, като каза, че тези оценки на „Репортери без граници” не трябва да се приемат като абсолютни стойности. Те по-скоро имат един по-мек, ориентировъчен характер.
Водещ:Но все пак очертават тенденции.
Орлин Спасов:Да, очертават тенденции, но искам да кажа, че това бяха едни изключително оптимистични, толерантни хора, с невероятно уважение към българските медии. В никакъв случай те не бяха дошли тук да ни заклеймяват, да ни назидават и да ни преподават какво да правим с медиите, което за мен беше изключително ценно и това всъщност беше и най-добрият индикатор за висотата на тази дискусия. Така че от гл.т. на този контекст, който чуждестранните участници въведоха, ние можем малко по-широко да разсъждаваме за мястото на България, на българските медии по-специално в контекста на европейските медии. И тук, макар да сме назад, макар да се изравнихме с Унгария, която е обикновено лошият пример по отношение свободата на медиите, защото знаете, че там имаше много опити през последните 1-2 години да се посегне да свободите на пресата и на медиите по-широко чрез инструмента на законодателството. В България имаме аналогични проблеми, макар тук натискът на свободата на словото да не върви през законодателството и през регулацията, а да са други формите на натиск и на ограничаване. Макар това приравняване с Унгария, все пак струва ми се, че би трябвало да анализираме положението в България и в малко по-широк европейски контекст и тук редица неправителствени организации, които наблюдават индекса на свободата на медиите в Европа, отбелязват, че в Европа като цяло има известна криза на свободата на медиите и това се дължи най-вече на недобрите резултати на страни като Унгария, но също така през последната година и на Исландия, която въвежда също едно доста рестриктивно медийно законодателство. Дори на една Великобритания, която също така наложи доста ограничения във връзка с бунтовете, които се случиха миналата година в Лондон, в някои други градове, ограничения при отразяването на тези събития. Но също така и от една страна като Италия, която има своите проблеми, свързани със силнотоѝ присъствие на водещи политически фигури като Берлускони.
Водещ:И концентрацията на медиите в ръцете на политици.
Орлин Спасов:Да, така че и „Репортери без граници” въобще отчете, че Европа, която по принцип е лидер в свободата на медиите в света, напоследък, като че ли губи от блясъка си на един безспорен пример и даже беше казано в техния доклад, че пиедестала, на която е Европа, започва лека полека да се разклаща. Така че не само в България има такива проблеми. Що се отнася до нашата собствена страна, проблемът е, че ние сме на последно място в ЕС, това трябва да ни накара да се замислим и да анализираме внимателно причините. Разбира се, когато говорим за тези причини…
Водещ:Да ги назовем все пак и тях.
Орлин Спасов: Обикновено най-често се посочват причини, които са вън поставени спрямо медиите. Това са различни форми на политически, икономически натиск, директна или косвена намеса в работата на редакциите.
Водещ:И като става дума за икономически натиск едва ли може да се каже, че е вън от този натиск, някак си вън от медиите, защото всъщност връзката е много тясна.
Орлин Спасов:Да, разбира се. Самите бюджети на медиите, включително на БНР и на БНТ не се определят от самите институции. Те се определят вън от тях. Също често се случва с частни медии, когато собственикът има една съвършено налагана доста силово политика по отношение на редакциите. Така че имаме много примери в България за такъв тип икономически натиск. През рекламата често, през характера на собствеността, през разпространението на много медии. Но също така имаме и форма на политически натиск. Критиките към България са именно в тази посока през последната година и те са много основателни. Въобще имаме едно консолидиране на икономическия и политическия натиск върху медиите, което е особено тежка форма. Но разбира се тук трябва да сложим монополизацията, олигополизацията на медийния пазар и редица други фактори, които ние многократно сме коментирали и във Вашето предаване, и на други форуми. Даже бих казал, че в известен смисъл ние малко изтощихме аудиторията да повтаряме всичко това и за това прагът на чувствителност, като че ли падна. И аз мисля, че малко трябва да сменим оптиката.
Водещ:Това е една от скритите заплахи обаче за свободата на словото. Това, че аудиторията не се интересува от тази тема.
Орлин Спасов:Така е, но мисля, че не само аудиторията, ами и много месии не се интересуват.
Водещ:И самите журналисти, да.
Орлин Спасов:Така че ние в нашата фондация много пъти сме имали този проблем, дискутираме такива проблеми, но когато назоваваме конкретни медии, често не виждаме нашата критика след това включена в предаванията или в страниците на вестниците, които са били критикувани.
Водещ:А защо избягваме да говорим, разбира се изключвам националното радио, защо избягваме да говорим, самите ние, по тази тема? Ето, ако искате тази среща, която беше проведена на 3 май, беше много слабо отразена в медиите. Ако колегията не разсъждава и не дебатира по тази тема, тогава кой?И добър ден казвам на Бойко Василев, който вече се присъедини при нас в студиото. Той пък беше модератор на тази среща. И там зададе въпроса кой е враг номер едно на свободата на медиите. Всички колеги казаха, че въпросът е 10-ката, докато някои други хора пък, наблюдатели, казаха, че въпросът не е много удачно поставен по този начин. Но…
Бойко Василев:Аз смятам, че въпросът е глупав, но знам също, че като се зададе глупав въпрос, става разговор. Глупав въпрос подхранва дискусия. И според мен отговорът е – виновни сме си ние самите, защото не искаме да се занимаваме с тези неща, защото сме вирнали главата нагоре и не виждаме, че ни е разкопчан ципът всъщност, че сме зле, че проблемите сме вътре в нас. За това ние не искаме да говорим. Ние смятаме, че сме някакви звезди и правото на свободата на словото се отнася лично до нас, конкретно и особено.
Водещ:Значи, когато някой друг колега е притиснат, това не касае нас.
Бойко Василев:Дори да не говорим за притискане. Вижте, притискането в София се решава лесно. Притискат те на едно място – отиваш на друго. Притискането по страната е ужасно нещо. Там има бой с тръбите в главата, има взривяване на бомби в двора, има жена ти я уволняват от работа. Има „детето ти го тормозят в училище”. Все пак в София голямата аудитория защитава по някакъв начин…Точно така. Но искам да кажа друго. Проблемът в София е съвсем друг. Проблемът в София е нашата лична арогантност, нашата неспособност да се погледнем в огледалото и да говорим за себе си самокритично.
Водещ:Всъщност на тази среща всички колеги подчертаха, че нещата, а това е и моето убеждение, че нещата винаги опират до конкретната личност и до конкретната проява на това чувство за свобода. За това да защитава правото си да казва това, което иска и собствената си смелост и етика.
Бойко Василев:Може би по-скоро етика. Ние смятаме, че смелостта е да се накараш на някого. В ранния преход аз парадирах тази журналистика. Като бяхме в „Ку ку” направихме едно интервю в Велислава Дърева, пародийно. Извикахме я. Тя беше депутат и аз и се накарах за минута и половина без да и дам думата. Казах и, обвиних я за всичко – като започнете от кризата, катастрофата и за това, че сме на първо място по аборти в страната. И тя накрая каза „Мога ли да кажа нещо?” аз и каза – нали трябва да се изслушваме. И приключих разговора. А значи тази пародия изразява субективното желание в някои от нас да правят това, което на английски се нарича … Това не означава дори коментар. Една степен над коментара. Това означава да излезеш от собствено име и да се изохкаш. Да застенеш на първа страница или в собственото си предаване и да кажеш „той е прав”, „онзи не е прав”, „онзи да отиде да се гръмне”. Това не е присъщо на журналистиката в целия свят. Това издава арогантност, прекалена вяра в себе си, идентификация между медията и персоната и да кажем – това е ядрено оръжия, с което се стреля в много краен случай. Проблемът е, че прекалено много от нас зареждат ядреното оръжие още на 21 годишна възраст. И почват да стрелят с него до дупка. И им свършват патроните точно тогава, когато се налага наистина да се стреля. Тогава нямат никакви патрони, а доверието пред аудиторията съвсем.
Водещ:Казвайки, че това се случва в една много ранна възраст и много добре подаваш топката за една друга посока на нашия разговор – за качеството на журналистите, за обучението на младите колеги, а и за нашето продължаващо обучение. Но все пак, за да обявим, че влезе в студиото, прекъсна професор Спасов. Тази година просто няма начин да не останете, съжалявам.
Орлин Спасов: Бих искал да се включа към това, което каза Бойко и наистина понякога мълчанието е най-сериозният проблем. Тогава, когато журналистът знае каква е истината, но я премълчава. Това е най-голямата санкция според мен по отношение на свободата. Но преди да дойда в предаването, тръгвайки от вкъщи, аз, знаейки каква ще бъде темата – за свободата на медиите, си направих труда да разпечатам онези точки от конституцията и от закона за радио и телевизия, които гарантират свободата на словото в медиите и да Ви попитам – Вие четете ли тези текстове, като представители на радиото и телевизията? Знаете ли какви са Вашите права? Защото вижте какво се казва примерно в конституцията – „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура”. Значи това е член 40 от конституцията. След това законът за радио и телевизия какво казва. Член 5, алинея 2 „Не се допускат цензурирането на медийни услуги под каквото и да било форма”. И по-нататък, един много интересен член. Това е член 13, алинея 3 „Публична критика спрямо доставчици на медийни услуги от страна на работещите в тях, не е нелоялност към работодателя.” Това означава, че Вие имате право да критикувате БНР и БНТ без това да бъде нелоялност към тези две институции.
Водещ:Аз вече казвам „господин”, за да не… Но искам да Ви кажа, че що се отнася до обществените медии, тук, надявам се колегата Бойко Василев ще бъде на подобно на моето мнение, че в обществените медии никой не ограничава свободата на колегите да се изказват и да критикуват работата на медията, на ръководството и т.н. Но искам да попитам това дали е възможно с колегите, които работят в частните или търговски медии, и ще кажа, че питам и отговор не искам, защото отговорът общо взето – знаете, че ако това се случи, колегата просто остава без работа.
Орлин Спасов:Да, докато обаче Вие сте защитени. Тук има още един член, който казва, че Вие може да откажете изпълнението на дадена задача, ако тя не отговаря на Вашите убеждения. И неслучайно аз направих тези извадки от закона. Те са много интересни. Мисля, че в крайна сметка ние имаме едно доста добро законодателство, което гарантира по един хубав начин свободата на медиите, но въпросът е какво се случва на практика и до колко ние имаме истинска правова държава, която стои зад тези основни принципи. И именно тук, струва ми се, е големият проблем за България, защото това законодателство или аналогичните на него практически не действат и съвсем скоро, неотдавна, фондация „Медийна демокрация” участва в едно проучване, което беше организирано по отношението на медийната среда в България от немската организация /…/. И всички журналисти, които присъстваха там, както от обществените, така и от частните медии се обединиха еднозначно около твърдението, че подобни постановки на закона на практика не влизат в употреба и тази защита не действа по отношение на журналистите.
Водещ:А защо обаче? Защото самите журналисти не ги използват и не се опират на тях.
Орлин Спасов:Първо, защото самите журналисти, както каза и Бойко, много често особено в по-малките медии в провинцията, работят в едни много тежки условия, където са подложени не на всекидневен, а на ежеминутен натиск. Второ – и това също е един много тежък проблем на медийната среда, тя не е достатъчно добре обединена професионално.
Водещ:Именно.
Орлин Спасов:Да, журналистите нямат силно действащ синдикат. Те са много разслоени като група, по медии. Всеки се е затворил в своята собствена ниша и в много малка степен тази професионална група разбира, че тя има свой собствен интерес, който трябва да отстоява и че отстояването на качествената журналистика, на синдикалната защита и на други подобни неща е нещо изключително важно за стойността на тази професия. Когато това не се случва съответно се получава отваряне на различни вратички за натиск върху всеки по отделно и върху професията като цяло.
Водещ:От това, което казвате, просто буквално извират теми, които непременно трябва да бъдат поставени за дебатиране. И това е синдикалната защита и т.н.
Орлин Спасов:За мен големият проблем в България е как тези принципи, които тук виждаме в законодателството и в конституцията да бъдат приложени на практика, защото има огромна пропаст между писаните текстове и всекидневната работа в много медии в България.
Водещ:Да дадем обаче глътка въздух на слушателите с една песен. След , което ще продължим. И тъй като разговорът се завъртя основно върху това какво се е случило на тази кръгла маса, стана ясно, че заплахите се делят на явни и скрити, и между скритите беше спомената невъзможността ясно да се разбере как е направен един материал, как е събрана информацията и не е ли възможно създаването на някаква корупционна практика. Времето напредва и няма как да дискутираме и върху тази тема. И тъй като са тук нашите млади колеги от факултета по журналистика – Цвети Костадинова и Джейн Димитрова, ми се ще с доцент Спасов, а и с колегата Бойко Василев, и с Гергина Дворецка, която също е в студиото да поговорим за обучението на качествени журналисти.
Орлин Спасов:Ами мисля, че това е много голям проблем, защото нямаме добро обучение по журналистика. Ние винаги ще рискуваме да имаме не свободни медии. Аз мисля, че такава пряка връзка може да се направи, защото, когато на медийния пазар се изпращат завършили един факултет по журналистика млади хора, които не са достатъчно критични, които не владеят инструментите да упражняват тази социална критичност, те са съответно и много по-податливи на всякакъв вид натиск и не са способни да анализират проблемите пред медиите. Да ги анализират смело при това, по един независим начин. Така че мисля, че един от проблемите пред факултета по журналистика, е да намери добър баланс между преподаването на теория и преподаването на практика. И сега в момента има известен конфликт между тези две неща, защото погледнато теоретично обучението по журналистика е поставено върху модела на качествените медии. Ние това преподаваме, но всъщност медийният пазар, на който отиват студентите по журналистика, много често още, докато работят, предлага една съвършено друга парадигма. Тя не е на качествените медии, а е на булевардните, на таблоидните медии. И нещо повече се случва, докато ние ги обучаваме в стандартите на качествената журналистика, пазарът ги превръща по-скоро в чиновници, защото това е един от най-големите на… Автори на материали, които по-скоро се измерват количествено…
Водещ:Задоволяват по-голям кръг аудитория.
Орлин Спасов:Знаете какво става в големите редакция. Просто журналистът отива на работа там напълно забравил каква е мисията на тази професия, сяда и получава задачата за деня. Днес да обработи 5 материала, еди колко си информационни единици и нищо повече от него не се иска. В тази ситуация той е принуден да бъде често много по-лоялен към своя работодател, отколкото към гражданското общество.
Водещ:Момичета?
Цвети Костадинова:Ние със сигурност като студенти по журналистика сме много изкушени към медийната среда и към начина, по който я възприемаме. И наблюдаваме това, че качеството на журналистиката спада, и това, че свободата на журналистиката също спада. Не знам до каква степен се възприема от аудиторията, защото тя в момента наблюдава една тенденция на много динамична журналистика, много различни медии, много различни продукти и журналистиката в момента е много по-продуктово ориентирана. И мисля, че аудиторията просто се губи в тази ситуация, която е създадена. И ние не би трябвало да забравяме всъщност каква е нашата роля. И да насочваме кое е правилното и кое е качественото.
Водещ:Вие и двете освен, че учите, и работите в момента. Случвало ли Ви се е вече да правите компромиси със своя професионализъм, за сметка на това да може да мине Вашият материал и т.н.
Джейн Димитрова:Да, случвало се е. На мен ми се е случвало примерно няма да кажа в коя телевизия, но казват „Няма да снимате от определена партия хора и няма да ги пускате”. Нали казват примерно…
Водещ:А обясниха ли Ви защо?
Джейн Димитрова:Ами не, такава е политиката на телевизията.
Водещ:А Вие попитахте ли защо?
Джейн Димитрова:А, да, естествено, питала съм. Ами няма отговор. Това е. Или го правиш или не го правиш.
Цвети Костадинова:Ежедневно се случва това нещо, защото точно тази пазарна роля на медиите, която все повече се увеличава и се търси интересът, отколкото качеството има много по-водеща роля.
Водещ:А смятате ли, че във факултета по журналистика трябва да има и някакво обучение да речем по психология на комуникацията, за да ви направят някак си по-устойчиви срещу един такъв натиск.
Цвети Костадинова:Ами то в един момент това се превръща в момент на самосъзнание. Това, което е вградено в човек, той го демонстрира, показва и работи с него. Т.е. университетът наистина ни дава само една база,но от там насетне ние сами се развиваме като хора.
Джейн Димитрова:Зависи от това какъв човек е самият журналист, защото ти, за да си журналист, трябва да си психически устойчив според мен. Да издържаш на напрежение и така.
Водещ:Напрежението в работата и чисто физическо натоварване, когато подготвяш един медиен продукт в своето предаване е едно. Аз не говоря за това – аз говоря за устойчивост срещу натиск.
Джейн Димитрова:Ами те няма как това да ти го предадат според мен.
Водещ:Има модели, има начини, които в някои страни това се учи.
Бойко Василев:Според мен, ако има полза във факултета по журналистика, това е тази. И то става не с преподаване, а че ти си в една общност от хора, с които работиш с едни ценности. Да Ви кажа честно, много малко хора от тези, с които работих, станаха подлеци. Просто защото някак имаш модели и вписваш се в тях, и вървиш.
Водещ:И лични примери.
Бойко Василев:Да. Някак си създава се отношение към професията. Може би трябва да спрем да го наричаме журналистика това обучение. Трябва да го наричаме обучение по комуникации, защото то има в крайна сметка такава висока научна част, която ти изучаваш комуникации и те какво по-важно нещо в днешния ден. Искам и още нещо да кажа – обучението в това, съзнанието за общност – то важи и за жълтите медии, защото и там може да се прави журналистика. Аз не виждам например българските жълти медии, с малки изключения, да правят истински разкрития. Виждам го по себе си. За мен какви ли не глупости са писани. Че си боядисвам косата, че имам гадже французойка, че заминавам за Майорка, а аз съм във Велинград. Но когато си счупих крака и цяла София ме гледаше така година и половина, никой не успя нито да ме снима, нито да ме види. Значи това означава, че там няма журналистика, там има поръчки, там има изпълнение на поръчки и на добри услуги. От тук нататък журналистиката до тук свършва. С това не искам никой, който ме слуша, да го предизвикам да почне да слухти около тук присъстващите. Искам само да кажа това, че всичко може да научите,но гръбнакът идва от Вас.
Гергина Дворецка:Аз отново ще припомня едно от интервютата, които направих с Жан Кристоф Беше, който още в самото начало на пресконференцията, преди събитието на 2 май, отправи призив да се купуват повече вестници. Т.е. да има някаква интерактивност между журналистите и хората, които ползват журналистически материали. Читатели, зрители и т.н. – те да си купуват вестници т.н., за да могат да се получават пари за журналистическата работа и той обясни защо. След това премина вече и в професионализма към съвременната френска преса. „От момента, в който няма средства за заплащане на журналиста, той престава да бъде журналист. Хората са задължени да си търсят друга допълнителна професия и ще посвещават много малко време на проучвания, няма да имат средства да стигнат до край в работата си. Това се случва вече в някои списание във Франция, наемат се млади хора, току що завършили училище, във Франция веки може да стане журналист в момента, дори в голямо списание, ако се прецени, че човекът е необходим, го наемат и няма нужда от диплома. И ако работи две години, получава журналистическа карта.” Т.е. по този начин се създават наистина различни хора. Едни хора, които няма да имат достатъчно подготовка и ще се вслушват в това, което им казват техните началници. Но за да има качествена журналистика, за да могат проучванията на журналистите да отиват в дълбочина, наистина би било добре да се влагат…
Водещ:Започнахме от икономическата независимост на медиите или икономическата зависимост и стигнахме до икономическата независимост на журналистите. И финални думи, доцент Спасов.
Орлин Спасов:Аз ще се присъединя към това, което каза Бойко и това, което казаха и нашите студенти. Наистина мисля, че свободата не е нещо, което се учи по учебник. Това е нещо, което се отстоява. И ние не трябва да очакваме, че тази свобода, тези възможности, които свободата носи, ще бъдат винаги спускани някъде отгоре, някой друг ще се погрижи за нашата свобода. Ние трябва да бъдем смели и да отстояваме тази свобода всекидневно с нашия опит като журналисти.
Водещ:Т.е. с едно изречение – финал на разговора ни днес. Свободата е вътрешно състояние, състояние на духа и ще цитирам : „Тя стои на върха на копието”. Благодаря Ви за днешното участие на всички Вас. Благодаря Ви и на Вас, уважаеми слушатели, че бяхте с нас. Останете с програма „Христо Ботев” на БНР.
Posted in PR&Media News
Tags: БНР, Бойко Василев, Гергина Дворецка, Джейн Димитрова, Кал Гайбел, Клубът на журналистите, Медии, Медийна програма на фондация "Конрад Аденауер", Орлин Спасов, Радио програма "Христо Ботев", Ралф Швартман, Фондация „Медийна демокрация”, Цвети Костадинова
