e-vestnik.bg I 23.08.2010

e-vestnik.bg I Елена КОДИНОВА I 23.08.2010

На 13 август в сайтовете за свободен видеообмен се появява размазано клипче. Авторката му, подписала се като Пипи Дългото чорапче, възторжено твърди, че на него е успяла да заснеме световната звезда Джони Деп в бургаски хотел. Слухът плъзва мълниеносно по форуми и чатове и точно когато тръгва да умира, се появява ново клипче, този път малко по-ясно. На него се вижда човек, поразително приличащ на Карибския пират. Това е достатъчно на три от националните телевизии да излъчат подробни репортажи в централните си емисии. „Новината” се появява на първите страници на всички национални ежедневници.

Кметът на Бургас потвърждава информацията, след като преседява няколко часа като предан фен във фоайето на хотела в очакване на зърне холивудската знаменитост. Служителка на бургаската община се затичва с почетната книга за гости към предполагаемото местонахождение на Джони Деп и се примолва на мениджмънта на хотела като тринайсет годишна почитателка за съдействие за автограф. А няколко момиченца висят пред хотела с часове в най-голямата жега на годината с надеждата да зърнат своя любимец.

Накрая се оказва, че всичко е гениално замислена и изпълнена рекламна кампания, целяща да популяризира сайт на фотоконкурс – http://summershot.net/.

Какво направиха организаторите? Тихомълком вкараха един човек, който прилича на Джони Деп в един хотел, без да вдигат много шум. Оградиха го с професионална охрана, осигуриха му лукс като на холивудска звезда. Не са лъгали и убеждавали никого в нищо. Медиите сами си съчиниха останалото.

Какво стана ясно за българските печатни издания и телевизии, след завихрянето на истерията?

Клип с тв-репортажите + българина имитатор на Джони Деп (в края)

1.Българските журналисти са мързеливи. Те превърнаха един слух в новина, защото обикновено седят пред компютрите си и ровят в интернет за нещо, което да превърнат в дописка. Отдавна са отвикнали да обикалят улиците, да ходят по горещи точки, да разговарят с хора, да си проверяват лично информациите. Най-интересното от всичко е, че работодателите им изискват от тях работно време и ги задължават да стоят на бюрата си по осем часа на ден, вместо да ги прогонят извън редакциите да работят. Журналист на работно време няма никъде по света, освен у нас.
Из гилдията обикаля един легендарен слух, който на всичкото отгоре е верен. Собственик на вестник, вбесен от тази ленива технология на писане на новини, уволнил целия си екип. Казал, че няма нужда от репортери, които пишат статиите си по информации в агенции и интернет. И една седмица писал целия вестник сам, за да натрие носовете на мързеливите журналисти. После ги върнал обратно на работа, но с нови изисквания.

Уж папарашка снимка на Джони Деп с приятелка във фоайето на хотела. Снимки: организаторите на рекламната кампания
Същото трябваше да направят собствениците на национални медии след случката с Джони Деп. Защото нито един репортер не се сети да издири телефона на пи ара на звездата, да се обади и да попита. Или да се свърже с някой от хилядите хора, които са част от живота му и имат достоверна информация къде би могъл да бъде. Класическото правило, че новината се потвърждава от три независими източника, отдавна е забравено и превърнато в излишен разкош за родната медийна ширботреба.

2. Българските журналисти са лековерни и поддаващи се на манипулация. Можеш да ги убедиш във всичко. Здравословният репортерски скепсис отдавна е напуснал гилдията. Половината колеги вярват на всичко, защото не са особено интелигентни и изобретателни, а другата половина са готови да вярват във всичко срещу известни облаги. Щом толкова лесно се отдаде на организаторите на рекламната кампания заблудата с Джони Деп, представете си какви още неистини шестват по вестници и телевизии. Че живеем в рай, че имаме най-доброто правителство, че родната полиция ни пази, че сме нахранени и защитени, че бизнесът ни е честен и загрижен за обществото, че мощите на Йоан Кръстител са в Созопол. Утре някой ще реши да обясни, че Христос е слязъл на земята и е станал съветник на министър-председателя и нищо чудно всички национални медии да го отразят като истинска новина. А тези, които се усъмнят, ще бъдат уволнени за нелоялност към работодателя и застрашаване на националната сигурност.

Кадрите във Vbox7, които медиите приеха за истински

http://vbox7.com/play:075f3087

3. Почти няма медия, която да е създадена на професионален принцип. Тоест – да е основана от професионалисти, които си разбират от занаята и продават единствено новини, анализи и коментари. Ако имаше, тя щеше да разгадае мистерията още в първите 24 часа. А лъжата, че Джони Деп е в България не просто издържа, а се превърна в основно новинарско събитие за цели 4 (четири!) дни. Тогава стана ясно как дрънчат на кухо рекламните слогани на медиите, които се кълняха, че холивудската звезда е у нас – „Новините такива, каквито са”, „Цялата истина” и т.н. Празни фрази, зад които не стои реално съдържание. Истината е, че когато някой събере достатъчно пари, си прави медия, за да продава през нея влияние. И събира вътре лесно манипулируеми журналисти, които биха се справили с тази задача, а не истински занаятчии и професионалисти.

4. У нас жълтата преса в класическия й вид просто никога не се състоя. Ако имахме истински клюкарски медии, те щяха да обсадят хотела, в който се предполагаше, че е Джони Деп, да вербуват хора от персонала, да преровят боклука, който се изнася от стаята на звездата, да се катерят по дърветата край сградата и да спят по клоните. Това не се случи. Което още един път ни показа каква е технологията на правене на жълт вестник у нас – разпространение на злостни добре платени клюки срещу опоненти и конкуренти, изнудване и личен пи ар на мижавите ни звезди, които сами пускат слухове за себе си. А когато има възможност за истински папарашки удар, никой не си мръдна малкото пръстче.

Снимка, разпространена в медиите. Ако някой беше написал в интернет адреса на фланелката на Джони Деп, щеше да разбере, че става дума за рекламна кампания на фотоконкурс. Снимки: организаторите на рекламната кампания

5. Чрез замесването на бургаския кмет в събитието стана безпощадно ясно колко нездрава е връзката между власт и медии у нас. Кметът се опита да се отърка в звездната слава, за да си направи личен пи ар, медиите отразиха всичките глупости, които изрече, без нито за миг да се усъмнят в тях, защото те са свикнали папагалски да повтарят това, което казва властта. След подобна случка е нормално един управник да подаде оставка, защото е дискредитирана истинността на думите му. Днес твърди, че Джони Деп е в града му, утре ще каже нещо точно толкова вярно и за милионите за инфраструктура и обществените поръчки.

Журналист съм от 15 години, напоследък основно на свободна практика. Казвам всичко по-горе с болка, защото си обичам работата, а се оказва, че трудно мога да я практикувам честно, обективно и професионално. Почтените журналисти в България отдавна се притесняват да кажат какво работят. Повечето от тях си смениха професиите, по редакциите останаха предимно хора, които е много лесно да излъжеш, че Джони Деп е в България. След този казус вече никой не се съмнява, че гилдията има нужда сериозно да си зададе въпроса накъде върви и да преживее своя катарзис.

————————-

Елена Кодинова
* Авторката е работила във вестниците “Стандарт”, “Новинар”, “Политика”, “168 часа”. Била е редактор в списание “Егоист” и сценарист на предаванията “Чай” по БНТ и “Отпечатъци” по бТВ. В момента е автор на списанията ”Мениджър” и ”Жената днес”.

Оригинална публикация

Още по темата: Холивудски звезди у нас? По ли е зле журналистиката от… каквото и да е в България?, e-vestnik.bg I 23.08.2010

в. Сега | Таня ПЕТРОВА | 24.08.2010

Тиражите и приходите падат, но вестниците все пак оцеляват, показва изследване на ОИСР

Падащи тиражи, свиващи се рекламни бюджети, променена култура на четене и растяща конкуренция с онлайн доставчици на информационни услуги. 2009 г. беше кошмарна за глобалния вестникарски пазар, рязко задълбочавайки тенденцията за спад от последните няколко години. Силният удар по вестниците, особено в някои пазарни сегменти като регионалната преса, задвижи спасителни схеми в част от страните. Това са част от изводите в годишния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие "Еволюцията на новините и интернет", обявен наскоро. В констатациите няма изненади, освен може би една – прогнозите за "смъртта на вестника" са малко прибързани. Данните показват, че интернет не влияе толкова пагубно на пресата като основен актьор на медийния пазар, макар да стопява хартиените тиражи и да привлича все по-голям дял от рекламните бюджети.

Кой пострада най-сериозно от кризата?

Вестникарският пазар в САЩ отчита 30% спад за периода 2007-2009 г. по данни на "ПрайсуотърхаусКупърс". С близо 39 млрд. долара постъпления за 2009 г. Америка продължава да е най-големият пазар спрямо останалите страни в ОИСР, но отчита и най-големите загуби. Това може да се обясни със силната зависимост на вестникарския бизнес в САЩ от рекламата и чувствително по-ниския дял на приходи от продажба на хартиени копия спрямо други страни в Европа. Рекламата държи 87% от постъпленията на американските вестници срещу 54% за Финландия, 53% в Германия, 38% в Дания. В същото време за последните 2 години приходите на вестниците от реклама в САЩ са намалели с 23%.
САЩ са характерни и с рязък спад на читателската аудитория на вестници във всички възрастови групи и отливът към различни доставчици в интернет. През 2008 г. възрастните американци, които заявяват, че са чели вестник предния ден на хартиен или онлайн носител, е 30%, 31% е делът на четящите на възраст 18-24 години. В същото време интернет се ползва за новини от 40% от населението.
В Европа с най-сериозен спад е Великобритания. Тук сривът в рекламните приходи за 2009 г. е 26%. Общият европейски пазар по предварителни прогнози ще отчете спад от 8.8% за 2009 г., като с чувствително по-добри резултати спрямо останалите изпъква Германия.
Германия има огромен вестникарски пазар, с висок дял на абонираните за вестници читатели. През 2009 г. 71% от германците заявяват, че четат вестници. Характерен за Германия е и отпорът на издателите срещу появата на безплатни вестници. В тази среда издателската група "Аксел Шпринтер", собственик на "Билд" и "Ди Велт", отчита печалби за 2008 г., благодарение и на продажбата на дела си в телевизионната група Про 7. Германия обаче не е подмината от друга обща тенденция – за рязък спад на пазара на регионални и местни издания.
Кризата посече и безплатните издания, успели да се утвърдят за кратко като сериозна конкуренция на платените вестници. След близо двоен ръст от 2004 до 2008 г., особено в Европа (23% дял за страните членки на ОИСР), безплатните издания губят позиции и удържат фронта в шепа държави като Швейцария. 2009 г. сложи край на серия издания като "24 минути" в Италия и "Метро" в Испания.
Какви са изключенията от общата картина?
Въпреки тежката икономическа ситуация, отделни страни и издания успяват да бележат ръст. Причините за това са различни и комплексни, но се очертават и някои общи тенденции, отчитат анализаторите.
Специализираната преса се справя значително по-добре в кризата от неспециализираната, показват данните за приходи и тиражи. Типичен пример тук е "Уолстрийт джърнъл". Това е едно от специализираните издания, което бележи сериозен ръст в тиража за периода 2001-2008 г. – 13%. То се отличава от другите и с успешното налагане на платен достъп до част от съдържанието и услугите в интернет. Сайтът на финансовия ежедневник генерира около 33.4 млн. посещения на месец.
Друга тенденция е значително по-сериозният спад при регионалните медии спрямо националните. Спадът на тиражите при регионалните издания за периода 2004-2008 в ОИСР е минус 8.3% срещу минус 2.8% за националните издания.
Значимо изключение тук е франция. Благодарение на увеличения абонамент и високите разходи за разпространение на националните вестници, регионалната преса във франция минава значително по-леко през кризата и делът й спрямо общия пазар като постъпление е 29% (2008 г.) срещу 26% през 1990 г.
Изключение от общата тенденция за срив в тиражите са Ирландия, Полша, Турция, Португалия. От 2000 до 2008 г. тиражите тук растат съответно с 30, 24, 20 и 10%.

Интернет – заплаха и възможност

Делът на приходите от реклама на вестниците в интернет продължава да е нисък – около 6% от общите рекламни приходи за страните в ОИСР (2009 г.), но анализаторите са категорични, че тенденцията за ръст ще продължи за разлика от приходите на хартиените издания. Очаква се в следващите 2 години рекламата на хартия да отбележи рязък спад за сметка на интернет. В държави като Великобритания, Швеция, Дания, Норвегия през 2008 г. интернет вече държи 20% от общите рекламни разходи. Това ще е предизвикателство пред вестникарските бизнес модели, защото цените на рекламата в интернет продължават да са значимо по-ниски от тези в хартиените издания. Очаква се вестниците да компенсират това с нов опит да наложат платено съдържание в интернет. Различни проучвания показват леко повишена готовност на потребителите да плащат за съдържание.
Въпреки липсата на достатъчно надеждна методология, изследванията показват, че интернет всъщност разширява аудиторията на вестниците, вместо да я свива. На фона на спадащите хартиени тиражи уникалните посещения на вестникарски сайтове бележат огромен ръст в последните години. Според различни изследвания общата аудитория на вестниците – на хартия и онлайн, расте с до 8%.
Сайтовете на вестници удържат на сериозната конкуренция на инструменти като "Гугъл" и Yahoo! News. Тези информационни агрегатори държат под 10% от свързания с новини трафик в САЩ и около 5% във Великобритания и Австралия. Едно от обясненията за това е и по-доброто рефериране на вестниците в различни търсачки. Сериозен дял държат и онлайн информационните агенции, както и публичните оператори като Би Би Си.

Стр. 14

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 24.08.2010

Трябва вече да се открие някакъв концлагер за телевизионни слагачи.

Има невероятни типове днес. Навремето биха ги отстранили без никакви колебания, дори щяха да им изтръгнат езиците. Соцпропагандата не си позволяваше диви крайности дори по отношение на Живков като сегашните лъскачи. Да, имаше немалко хора, които го славословеха – някои го правеха убедено, други от конюнктурни съображения, и все пак спазваха някаква мярка.
Между другото много е забавно например днес да се чете дневникът на един партиен “дисидент" като Христо Радевски, който цял живот беше накичван със звания, а минаваше за инакомислещ, понеже Живков го беше разкарал от Съюза на писателите. В дневника си той пише доста срещу Живков, но иначе на глас никога нищо не каза съществено. В същото време пак там, в дневника, педантично отбелязва всяка нова награда, която получава от същия този сатрап. И никога не му е минавало през ум да не си взема подаянията.
Реплики от рода на “Слава Богу, премиерът Борисов ни гледа!", са недопустими в ефир, ако той, разбира се, се подчинява на някакви правила. Пък и тавтологията е досадна, все едно казваш: “Слава Богу, Бог ни гледа!"
Преди време Иво Казар, когото не познавам, ми изпрати сборника си “VIP". Според скромната ми преценка, има и сполучливи попадения между неговите сатирични рими. Казар определя себе си като “тв воайор, всенароден отпор на измисления VIP и на всеки нагъл тип".
Струва си да бъде цитирано стихотворението му “Барекович":
Ламаринено съм аз петле -
бдя на покрива за ветрове.
И гълча ги, кукуригам,
и въртя се, и намигам
аз на ветрове и урагани -
според както стане.
Техен аз съм назидател,
техен и съм аз ласкател.
Вкратце: ветропоказател.
Не е съвсем изискано, поне по моя вкус, но е дълбоко вярно. Явлението е схванато добре. Но ветропоказателите не са нещо само досадно комично, те са и направо опасни.
Преди време Алексей Лазаров написа по сходен повод нещо любопитно, беше го озаглавил “Защо глупостите на Бареков могат понякога и да са опасни". Той припомня някои примери на възторжена орална любов, които са наистина позорни, но медиите нямат очи за подобни неща. Ще призная правото на съществуване на етичната медийна комисия едва тогава, когато тя се самосезира за вопиющи примери на подмазвачество. Няма да го дочакам, разбира се. В замяна на това тя охотно ще се занимава с мен, ако кажа две думи на кръст срещу циганите.
Същинското заглавие на статията на Лазаров е “Под блога – теле", което е доста точно, то може да бъде разчетено така -
“Под подмазвача – теле"
Продукцията на телешки възторг е нещо заразително за мнозина. В същото време телешкият език е безмилостен към слабия, към политическия опонент на Божеството (както се случи с Мая Манолова в “Здравей, България").
Телешкият възторг обаче е причина да не бъдете допускани до събеседника си, до някаква нова страна от характера му, до някоя дори битова или делнична подробност – тя остава недостъпна за телешките езици. Бойко например – справедливо е да кажем това – гледа с абсолютно пренебрежение на подобни хора. Но пък крие това усърдно, удобно му е с тях. Като силов играч на него му е приятно да ги мачка и успява често в това си намерение. Той е много по-предпазлив към ония, които стоят спокойно срещу него. Другите, които подскачат услужливо на стола си, сякаш ги дразнят хемороиди, са му изгодни, но за кратко. Не можеш да го омаяш с букет гербери. Това би имало ефект, ако си сигурен, че в някои дни от седмицата Бойко има някаква скрита сексуална другост.
Подмазвачеството руши професията отвътре, прави я достъпна за всякакви пришълци, за всякакви случайни хора. Днес да си водещ е нещо като светско занимание. Продължение на връзката ти с някакъв продуцент или шеф на телевизия. Не всяко гадже е подходящо за нещо и извън кревата, но в телевизията малцина го разбират. Професията се превръща също и в демонстрация на фамилните възможности или богатство. Когато Станишев е премиер, изглежда редно да се намери някаква друга издънка на номенклатурна фамилия за шеф на телевизията. Трябва да има хармония, симетрия. На Станишев това му се вижда светско. Хайде, някаква Пръмова все ще я преглътнете. Но доста по-трудно ще се справите с навалицата от водещи, които би трябвало да имат друго предназначение. Изборът на значителна част от днешните водещи се прави насаме по ъглите, нейде в някой ресторант, докато мляскат над питието си. Съвсем други зависимости – а не професионални съображения има зад подобен избор. И сякаш вече дори е по-прилично, когато налагат любовниците си в тази професия, отколкото когато угаждат на влиятелните покровители на разни кокетки.
Подобни хора директно попадат в отдел “Телешки възторг", там се чувстват най-удобно, понеже смятат, че телевизията е място за размяна на сплетни и светско гукане. Нашествието на фолкдиви или бивши манекенки, или просто мадами във всякакво отношение, е видимо. Бивши диджеи също се вреждат. Някой иска да ни внуши, че това е журналистиката. Шансовете на професионалните журналисти стават все по-минимални. Те ще бъдат все по-недолюбвани, ще бъдат унижавани по всякакъв начин, докато ги прекършат. А мадамите са си поначало прекършени. Могат да имат външност, но нямат дух за тази професия, те дори не знаят какво означава дух. Може би си мислят, че това е нещо като “духи" – евтините съветски парфюми. Какво по-хубаво, си казват тайните селекционери.
А отгоре на всичко светското у нас винаги е било комично, то и така е било и заквасено. Посрещането на княз Александър Батенберг е типичен пример. Нашите първенци слагат фракове и цилиндри, а князът слиза на варненското пристанище, облечен в българска народна носия, с потури, калпак и пр.
На днешните светски особи почти винаги им личат потурите.
Ужас и картофи, миличките.
***
Ако някой ден се събудите със странното хрумване да правите интервю с Димитър Цонев, не е лошо да не му се доверявате сляпо. Подгответе се добре и му искайте доказателства за всяко твърдение. Не казвам, че е стопроцентов лъжец, но поне що се отнася до бърборенията му за “Всяка неделя" това е сигурно. Той вижда неща, които никой друг не може да види, провиждат му се призраци.
Преди няколко дни в “Труд" Митко каза някои необмислени неща за предаването си “В неделя с…", като храбро се сравняваше с “Всяка неделя". Да видим сега какво в действителност е оставил зад гърба си.
Предполага се, че едно предаване, особено ако се тътри от около 3 години, към края все пак би трябвало да е набрало някакви силици, някаква инерция, да е привлякло вниманието на публиката, да е оценено по някакъв начин – извън фантазиите на самия Цонев.
Ето какви са фактите за прословутия рейтинг на “В неделя с…" – от 3 януари до 15 август тази година, цели 7 месеца и половина – за аудиторията от 4 години нагоре, тоест – за цялата публика. Като изключим някои проблясъци, Митко е нямал особени утешения.Общо взето, той си е двойкаджия, упорит при това. От 33 предавания, които са разделени на две части – 17 имат рейтинг двойка и нещо процента, 16 предавания са с тройка и нещо, 8 са с направо със зашеметяващия рейтинг единица и нещо, има и едно вълнуващо предаване с рейтинг 0,9. Средният му рейтинг е 3,3. И това е отличникът на БНТ – поне според неговите твърдения. Представяте ли си какви фантазьори има на “Сан Стефано". Има и няколко предавания с малко по-приличен рейтинг – но те не са повече от десетина. Ясно се вижда една категорична тенденция – от март до спирането му през август предаването никога не е имало рейтинг, от който да не те е срам и нощем. При подобен рейтинг по-амбициозните водещи от другите телевизии биха се хвърлили от десетия етаж -заедно с Уляна Пръмова за авторитет.
И никога за този период предаването на Митко, нито веднъж, не е попадало в Топ 50 на телевизионните предавания. Да го оставим него настрана с нещастието му – ами и БНТ като цяло не може да бъде особено щастлива. За периода януари – юли тази година, като изключим световното първенство по футбол, БНТ е успяла да вкара в престижната класация единствено “Шоуто на Канала", както и на два пъти “По света и у нас".
Между другото, БНТ няма никаква заслуга за приличните си рейтинги по време на световното футболно първенство – понеже тя само транслираше криво-ляво срещите, като с удоволствие ги съсипваше с безобразния коментар на пратениците си.
Да се върнем към Митковата горест. И за този негов боклук – ако се изразим с езика на рекламистите – са харчени луди пари.
Ето тъй се създава фалшивото самочувствие, ето тъй някои хора се опитват да създадат някаква представа за скромните си особи. Обаче, както се казва, трябва да си луд, за да спориш с фактите. Има и нещо наистина идиотски смешно в интервюто на Митко: когато повтаряли неговото предаване, то се гледало повече от повторенията например на “Стъклен дом"?! Може ли спокоен разум да изрече подобно нещо – и да не схване какво всъщност казва.
Сега ще ви припомня още малко цифри – пак за 7 месеца, но за периода септември 2004 г. – април 2005 г., когато безцеремонно натириха “Всяка неделя", понеже Първанов имал някакви страхове, а пък мишките от БНТ изобщо не ги интересуваше какво им носи тази програма. Понеже те винаги са се интересували какво ще им донесе нещо лично на тях.
През този период по седмичните изследвания на аудиторията на ТВ ПЛАН “Всяка неделя" е имала среден рейтинг 10,87. Тоест – повече от 3 – три пъти! – по-висок.
Също тогава близо 20 пъти “Всяка неделя" бе в класацията Топ 50. Притежава и рекорда за най-висока гледаемост с едно от своите предавания. Ако периодът на сравнението се увеличи, разликата ще бъде още по-категорична. (Данните са на разположение в редакцията на “Труд".)
Спряха “Всяка неделя" на 24 април 2005 г. На следващата седмица в същия пояс рейтингът се сгромоляса на 1,7. Колкото днешните миткоцоневи радости.
По време на “третата" “Всяка неделя" водещият (сегашният кротък дописник К.К.) и програмата му са поставяни от зрителите начело в 9 представителни допитвания на НЦИОМ.
Предаването е цитирано и коментирано близо 400 пъти. В печата са публикувани около 60 интервюта от “Всяка неделя". Бяха издадени три обемисти книги. Направени бяха над 40 телевизионни моста от 4 континента. Предаването носеше годишно около един милион лева на телевизията (2004 г.). С други думи – имаха всички основания да го спрат. Мерси. През май 2005 г. 83 процента от анкетираните зрители настояваха предаването да се запази.
***
Изобщо не се надявайте, че ще се откажа да опровергавам лъжите и измислиците за “Всяка неделя". Никога няма да се откажа. По този начин правя услуга и на милионите й предани през годините зрители, които много добре знаят истината, но нямат възможност да кажат мнението си.
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд", в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 11 895 души и бе коментирана от 82 от тях.

Стр. 16

в. Република | 24.08.2010

Преди да отпразнува една година от създаването си, вестник "Галерия" се разцепва. Според информация на Frognews.bg, Алексей Петров напуска вестника оглавяван от Кристина Патрашкова. От цялата ситуация печелил Георги Коритаров, който щял да оглави нов вестник.
Избухналия скандал между съдружниците довел до пълната изолация и до отстраняването на един от членовете на директорския борд на изданието. Това е Давид Леон Леви, който беше кандидат за евродепутат от партията на Яне Янев РЗС.
През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник "Уикенд". Той го напусна, когато 75% от който бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

Стр. 6

в. Класа | 24.08.2010

Г-н Терзийски, редно ли е МП да отказва да съобщи имената на членове на комисия, които са държавни служители?

Не. След като конкурсът е приключил, съвсем не виждам основание да се отказват имената на членовете на комисията. Евентуално може да има отказ, ако комисията е в един и същи състав и за да не се оказва натиск върху членовете й, имената им не се съобщават. Но след като конкурсът е минал и спечелилите неправителствени организации са одобрени, не виждам никаква пречка да бъдат предоставени имената. Още повече, ако тази комисия не е постоянна и догодина ще има нова, в нов състав.

Имената на държавния служител лични данни ли са?

Не може имената на държавни служители да бъдат лични данни. Въпреки че Комисията за защита на личните данни има няколко решения в обратната посока. Ние категорично смятаме, че това е пълен абсурд. Какво значат две имена, например Иван Георгиев, служител в Министерството на правосъдието. Ходете и го намерете, да видим какво ще намерите. Нищо няма да откриете за него.

В самия закон за личните данни има текст, според който за журналистически материал може да се съобщи дори повече информация за дадено лице освен двете му имена.

Абсолютно. Това е още едно основание да бъде предоставена тази информация, а не да бъде отказвана. В закона е казано, че е допустимо да се предоставят такива данни за целите на журналистическа дейност, доколкото не се нарушава правото на личен живот на лицето, а това, да се знае, че някой е член на комисия в качеството си на държавен служител, по никакъв начин не нарушава правото му на личен живот. Личният живот е нещо различно от служебния живот.

Стр. 2

в. Класа | Иглика ГОРАНОВА, Ана МИХОВА | 24.08.2010

МП не иска да каже кои са чиновниците, които участват в комисиите за оценка на проекти в обществена полза

В. "Класа" ще съди правосъдното министерство заради отказ да каже имената на членовете на комисиите, които оценяват проекти в обществена полза от 2006 г. насам. Поводът: на 9 август т.г. изпратихме официално запитване до ведомството, в което попитахме кои са членовете на комисиите, оценявали проектите през годините, за да разберем дали едни и същи хора не участват в разпределението на парите. В няколко последователни броя подробно разказахме, че става дума за близо 3 150 000 лв., които се разпределят на неправителствени организации в обществена полза от държавния бюджет по абсолютно неясни критерии. Тази година на 16 юли бяха разпределени отново 153 503 лв. на четири организации. На 23 август получихме отговор на писмото си, в което дословно се казва, че МП отказва достъп до обществена информация относно поименното посочване на членовете на комисията, които одобряват проектите на юридическите лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър. Подобен отказ е необоснован, защото в Закона за достъп до личните данни се казва, че "обработването на личните данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните". Което пък означава, че някой в правосъдното министерство не иска да спазва политиката на прозрачност, която следва този кабинет.

Отрязани без отговор

От МП получихме и друга любопитна информация. Че комисиите, имената на чиито членове, както се оказва, са тайна, отказват да пращат мотивирани откази на обществените организации, които са кандидатствали, но не са спечелили. Мотивът е, че няма нормативен акт, който да ги задължи да правят това. Подобен пропуск в законодателството поставя под съмнение целите на програмата. В свое интервю пред "Класа" преди два месеца председателят на комисията в кабинета "Станишев" Сабрие Сапунджиева каза, че задачата на тази програма е да научи организациите да пишат проекти, за да кандидатстват после те по европейски програми. Този своеобразен ПУЦ (професионално-обучителен център) струва на българския данъкоплатец до момента над 3 млн. лв.
Затова пък получихме отговор, че тази година са били отхвърлени 83 организации заради пропуски в документите им.
Комисията е одобрила шест проекта, два от които е оценила с по-малко от необходимите 33 точки, и затова са финансирани само четири. Сред тях са такива, които очевидно работят в обществена полза, като Фондация център "Надя", която се бори с домашното насилие, проект "Джендър", който работи за равнопоставеност на работното място, Фондация за подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията, Асоциация "Съвременни читалища" – София, Фондация "Деца на бъдещето", Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания", Фондация "Деца с проблеми в развитието" и др. За първи път, откакто програмата функционира, Съюзът на тракийските дружества не печели проект. По този повод организацията написа в собствения си вестник "Тракия" гневна уводна статия.

Въпросите

След отговора на МП остават висящи няколко въпроса. А именно – какъв е смисълът на тази програма, при положение че организациите, които кандидатстват по нея, не знаят какви са им пропуските, за да ги оправят при следващ опит. Не е ясно защо се отпускат пари, при положение че няма кой да оцени ефекта на проектите и дали те са наистина в обществена полза, а не за екскурзии и семинари. В отговора от МП, който получихме, е записано, че правосъдното ведомство не е длъжно да упражнява контрол върху изпълнението на проектите и какъв е ефектът от тях. Не разбрахме защо трябва цял отдел в МП да се занимава с поддържането на регистър на организациите в обществена полза, които са длъжни да пишат годишни отчети, за да фигурират в регистъра, при положение че съдът е този, който извършва регистрациите.

Стр. 2

Още по темата: Кирил Терзийски от програмата “Достъп до информация”: Имената на държавния служител не са лични данни, в. Класа | 24.08.2010

в. Пари | 24.08.2010

Господин Цеков, през 2009 г. медийният пазар като цяло бележи спад в приходите от реклама. Как бихте оценили пазара на списанията у нас днес?

- Приходите от реклами на списанията и на печатните издания като цяло продължават да падат и през 2010 г. За списанията това се изразява между 18 и 20% спрямо миналата година. Разбира се, най-драстичен беше спадът през 2009 г., когато в нетни стойности той се изразяваше в около 38%. И тази година се отчита най-голямо понижение на приходите от реклама в пресата. През септември обаче се надяваме на стабилизация. Не трябва да забравяме, че когато има спад на пазара, той върви по инерция още няколко месеца, след като потреблението се стабилизира. Затова очакваме подобрението реално да се усети в края на годината.

Каква алтернатива виждате за развитието на пазара на списанията в България?

- Стабилизацията ще дойде, след като някои ниши бъдат разчистени. У нас има прекалено много издания в една и съща ниша. Така че някои от тях просто ще спрат да излизат. Най-пренаситена е нишата на лайфстайл списанията, дамските и модните. Не е възможно да има 7 или 8 издания, посветени на една и съща тематика. Нашият пазар не може да ги поеме, тъй като е малък. Те не само че не печелят, но в момента работят на загуба.

Има ли ниша на пазара на списанията у нас, която според вас не е запълнена или не е достатъчно добре развита?

- Няма незапълнени ниши. Има такива, които не са добре развити, като тези за нови технологии, IT и автомобили. При тях обаче е трудно да се правят добри приходи от реклама. Издателите им губят.

Стр. 14

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 24.08.2010

Изданията от луксозна хартия очакват стабилизиране на приходите от реклама

Как приходите от реклама са паднали, как телевизиите са все пак по-добре, а печатните медии най-зле – омръзна. Но ако има нещо свежо, то може би трябва да се търси в настроението на издателите на списания, които преминаха през най-драстичния спад на рекламните приходи. Напоследък те като че ли вярват, че пазарът през следващите месеци ще се стабилизира.
Приходите на списанията се покачват на месечна база, но приходите общо за първите шест месеца остават под тези от същия период на 2009 г., казва Николай Караджов, директор "Издания" в издателската група "Санома Блясък" (издават "Блясък", Elle, Cosmopolitan). Неговото мнение се споделя и от други мениджъри на списания у нас. Силвия Чапарова, маркетинг мениджър на Attica Media (Playboy, Joy, Grazia), също смята, че спадът изглежда овладян. По подобен начин се изказват и други медийни директори. Но дали това е реалност или задължителен позитивизъм, естествено ще стане ясно в следващите епизоди до края на годината.

Числата се разминават

Пийпълметричните изследвания традиционно показват по-песимистична картина. Според проучване на агенцията TNS/Tv Plan, цитирано във в. "Капитал", приходите от реклама на списанията у нас за първите 6 месеца на 2010 г. спрямо 2009 са паднали средно с около 30%. Данните на друга авторитетна медия агенция – Piero97, се доближават до тези на TNS/ TV Plan. Според тях намалението е между 18 и 20%. Но според хора от индустрията действителният спад за периода по-скоро е близо до 50%, като най-тежко пострадали са лайфстайл списанията. Разликата в числата погоре се получава от начина на измерване. Официалните данни на TNS/Tv Plan и Piero97 пресмята площта на рекламата в списанието по официалната тарифа, без да се отчитат собствените реклами, бонусите, отстъпките или пък бартерните сделки, които издателите сключват с рекламодателите. "Целта е да има повече реклама по страниците на списанията, но реално парите, които получават от тях, са доста по-малко", казва управителят на Piero97 Иво Цеков.
Оптимизъм без граници
"Темповете на възстановяването са твърде ниски и в краткосрочен до средносрочен план няма изгледи да бъдат достигнати нивата от предкризисната 2008 година", казва Николай Караджов. Мнението му споделя и Иво Цеков. Той обаче прави уговорката, че тенденцията към подобрение ще се усети едва след като някои списания престанат да съществуват. "Има прекалено много издания в една и съща пазарна ниша, като тази на лайфстайл списанията, модните и дамските", смята също Цеков. И допълва, че нашият пазар не би могъл да издържи и в момента някои издатели губят от публикуването на тези списания. Всъщност едва ли има издатели, които не губят пари в момента. Любопитно е обаче, че според медийния анализ на Piero97 "2009 – какво се случи?" през миналата година само едно издание спря да излиза – дамското "Тя".

А някои поставят ново начало

И макар засега издателите да издържат финансово, без да закриват издания, редица проекти просто не започнаха да излизат по първоначалния си план. През миналата година бяха обявени, но не и публикувани: Esquire, GQ, Dove, Shape, Forbes.
Все пак проектът на Forbes не изчезна окончателно. Според издателите от AtticaMedia първият брой трябва да се появи на българския медиен пазар през ноември тази година с тираж 25 хил. броя и със смели рекламни тарифи.
Според някои AtticaMedia правят смела стъпка с Forbes. И наистина при пазар, за който се спори дали е паднал с 40 или с 80%, всякакви усилия може и да изглеждат безсмислени. Но това не задължително е вярно. Вярно е единствено, че при напълно съсипан пазар новите продукти имат шанс да бъдат видени. А който успее да си върне читателския интерес, ще си върне и интереса на рекламодателите.

Спад на приходите от реклама при списанията (за първите 6 месеца от 2010 г.)

18-20%
според проучванията на Piero97
30%
по данни Ha TNS/TvPlan
50-70%
по неофициална информация

Стр. 14

Още по темата: Иво Цеков, управител на Piero97: Някои пазарни ниши на списания трябва да бъдат разчистени, в. Пари | 24.08.2010