Супер 19 минути | 29.04.2011

- Каква е причината да решите да напуснете bTV, неотдавна в ефир си пожелахте да се пенсионирате там?

- Конкретната причина е, че решиха да сменят часа на излъчване на предаването от 17.00 вместо от 18.00. Освен това го направиха по един неприемлив за мен начин. С декрет в средата на сезона, което за мен е дълбоко подозрително в тези предизборни месеци. Не ми харесва да разхождат предаването из схемата. Мисля, че то е знаково и една телевизия трябва да прецени иска ли да има такова предаване или не. Това беше поредният симптом, че bTV не иска. През последните години бях осъдена да работя и без екип, в много трудни условия и затова реших да улесня и себе си, и телевизията, като напусна на 10-ата година. Идеално – 10 години не са малко време. Никъде не съм работила толкова много, колкото в bTV.

- От Вашите думи излиза, че подозирате намесата на политически интереси срещу Вас?

- Да, смятам, че има много префинен политически натиск, който преминава през много пари. Обикновено се изсипват пари – най-вече на външни продуценти, и офертата става неустоима. Така че през външните продуценти се купуват частните медии. Смятам, че и сега така беше изработена една такава схема – в началото да бъда скрита там някъде, а след това евентуално да бъда и отстранена. Реших, че е по-добре да разсечем възела от раз. Умен беше узряло вече едно такова решение и това беше просто капката, която преля чашата.

- Значи решението Ви е обмислено?

Абсолютно. Не е емоция от последния момент и защото онзи ден са решили да ми сменят часа на предаването. Не мога да диктувам техните програмни решения, разбира се. Но ги бях предупредила, че нещо такова – дори някаква козметична промяна, ще донесе негативи на bTV в тези предизборни месеци и ще създаде усещането у мислещите хора в България, че става дума за политически натиск и цензура. Освен това в началото на годината направих остри коментари във връзка със скандала със СРС-тата. Както и тезите, които лансирам в Сеизмограф за голямата измама на прехода – че през всички тези години е имало имитация на смяна на партиите във властта. А на практика една и съща задкулисна клика диктуваше всичко само и само да се преразпредели националното богатство и то да отиде в определени лица. Виждам, че тези идеи стават все no-масови, завладяват все повече хора и явно има застрашени – хора, които имат какво да губят, с много пари. Смятам, че те също имат някакво участие в това, което се случва с предаването. Но както се казва, живот и здраве.

- Можете ли да кажете конкретно кой упражнява такъв политически натиск на предаването?

Не мога да кажа. Не мога да идентифицирам конкретни личности, но анализирам факти. Виждам, че има предавания, които са удобни на властта и се правят обикновено от външни продуценти в телевизиите и им се дава огромна територия в програмите. За тях не е проблем да бъдат по 2-3 часа. Там властимащите ходят под строй, на тепсия поднесени, и по този начин се опитват да подменят журналистиката. Това е просто една имитация на журналистика – квазижурналистика. За телевизии- те е изгодно, защото през тези външни продукции влизат в тях. Такава схема виждам в конкретния случай. Властта деморализира. Тя си има своите механизми. Парите, които се отделят от контрабандата, наркотиците и така нататък, отиват точно за това. Утре ще бъдат изборите, комисиите и т.н. На това просто трябва да се противопоставим като общество. Иначе, ако обществото е съгласно по този начин да се купуват изборите, нищо не може да се направи. Така ще си кретаме, докато се затрием като държава.

- Вие самата изморихте ли се да се борите за качествена журналистика?

- Никога няма да се изморя, защото не телевизионна звезда или нещо друго, а Журналист за мен е най-голямата титла. Ще си остана журналист докрай. Никога няма да престана да се боря, защото журналистиката е имунната система на обществото. Ако тя се разболее и се срине, обществото започва да боледува непрекъснато, докато се стигне до фаталния изход и се спомине. Мисля, че все пак има общност от мислещи и разумни хора, които искат добро бъдеще за децата си и за България. Те ще се противопоставят на опасните процеси в страната.

- Обижда ли Ви ситуацията?

- Не. Защо да ме обижда? Човек може единствено сам себе си да обиди. Те обиждат себе си, а не мен, като постъпват по този начин. Аз съм Светла Петрова в bTV. Но съм Светла Петрова и извън bTV. В края на краищата bTV е това, което е, заради хората, които работят в нея. Имам стойност сама за себе си. Дори вкъщи да се затворя, нито ми е скучно сама с мене и с хората, които ценя и обичам, нито смятам, че ще ми падне по някакъв начин цената от това, че не работя в bTV. Навсякъде съм това, което съм. Така че това по никакъв начин не ме обижда. Напротив. Благодарна съм на ситуацията и обстоятелствата. Щом нещо има да се случва, значи то трябва да се случва. Такава философия изповядвам. Знам, че това по някакъв начин ми е предопределено, защото ми предстои нещо друго. Какво е това друго, не знам все още, но знам, че ще ме намери и в това отношение съм абсолютно спокойна. Като че ли съм по-малко притеснена от случващото се от всички хора около мен.

- Имате ли планове за ново предаване? Или завръщане при първата Ви любов – радиото?

- Първият ми проект е да си направя пролетното почистване вкъщи. След това към края на месец май имам едно пътуване до Израел и после ще видим какво ще се случва. Не знам още.

Стр. 22 

М-Тел I 28.04.2011

Сцената на НДК събра близо 400 души на официална церемония по връчването на годишните журналистически награди

Необикновена вечер на сцената на НДК събра медийния елит на България за второто поредно издание на журналистическия конкурс за материали, посветени на иновациите. Под панорамно звездно небе и с необичайно 3D шоу, излъчено за първи път на българска сцена, протече церемонията по награждаването на отличените журналисти, изкушени от темата за технологиите и тяхното влияние върху обществото.

Специален гост на събитието тази година беше Лаура Ескивел. Мексиканската писателка говори за влиянието на новите технологии върху общуването. „Обичам тишината. Обичам да я слушам. Понякога си мисля, че чувам кръвта във вените си, при това без да употребявам или да пуша разни неща”, сподели примата на латиноамериканската литература. Тя обяви, че е парадоксално, че скоростта, с която се развиват новите технологии води до намаляване, а понякога и до липсата на нормален човешки контакт. „Не съм против новите технологии, напротив, даже през 1995 година издадох първата мултимедийна книга, а сега смятам да издам „Законът на любовта” във версия за iPad”, каза Лаура Ескивел. Според нея обаче младите хора вече комуникират основно в социалните мрежи, вместо да си говорят с хората около тях. Лаура Ескивел е в България за първи път, специално за церемонията на M-Tel Media Masters с партньорството на издателство „Колибри“. Официален превозвач на писателка по време на престоя й в България е „Порше София Запад”.

Голямата награда M-Tel Media Masters грабнаха Веселина Седларска, журналист на свободна практика, за материала й „Искаме да се изгубите”, отпечатан в списание „Тема”; блогърът Никола Балов, който спечели в новата категория „Информационни агенции и нови медии”, и журналистът от Дарик радио Константин Вълков за проекта си „Иноваторите”.

Петте призови награди получиха Светослав Иванов от Би Ти Ви за репортажа „Агент 00359“; Анна Мельова от БНТ, за „Разглезените” крави, които дават повече мляко“; Начо Стригулев, списание „Мениджър“, за „Материалът, който спаси слоновете“; Николай Петров от вестник „Труд“, за статията „Нов световен ред чрез малко хаос“, Валерия Йонкова от Vsekiden.com, за публикацията й “Компютърът-убиец и учител”.

Повече от 90 материала на журналисти от 34 национални и регионални медии се състезаваха за наградите в трите категории – Печатни медии, Електронни медии и Информационни агенции и нови медии. Техните материали бяха разгледани от независимо жури в състав: утвърдените журналисти Нери Терзиева и Петко Бочаров, специалистът по онлайн медии и маркетинг Жюстин Томс, преподавателят в Софийския университет и координатор на Европейската асоциация за обучение на журналисти Мануела Манлихерова, управителят на Центъра за развитие на медиите Огнян Златев, писателят Богдан Русев, както и Йън Райт, директор на фондация „Гардиън“, кореспондент на едноименния британски вестник по време на войната във Виетнам, негов международен редактор и по-късно отговорен редактор. Той поздрави М-Тел за смелостта да организира конкурс, в който участват материали, критикуващи новите технологии. Чуждестранният член на журито подчерта и доброто партньорство с Центъра за развитие на медиите в България, с помощта на който се проведе второто поредно издание на M-Tel Media Masters.

Списък на всички номинирани журналисти от отделните категории:

Електронни медии:
Константин Вълков, Дарик радио – поредица „Иноваторите“
Светослав Иванов, Би Ти Ви – „Агент 00359“
Анна Мельова, БНТ – „Разглезените” крави, които дават повече мляко“
Марина Стоименова, Нова Телевизия – „Социална клопка“
Владислав Велев, Дарик радио – „Навигационно устройство за автомобил“
Кристина Владимирова, Би Ти Ви – „Спешно – телефон 112“

Печатни медии:

Веселина Седларска, журналист на свободна практика – „Искаме да се изгубите“, списание „Тема“
Начо Стригулев, списание „Мениджър“ – „Материалът, който спаси слоновете“
Николай Петров, в. „Труд“ – „Нов световен ред чрез малко хаос“
Елизабет Радкова, Пиер Петров, Даринка Илиева, в. „24 часа“ – „София: 80 000 лампи и мрак в малките улички“
Румен Леонидов, списание „Осем“ – „Опасност в джоба“
Искра Ценкова, списание „Тема“ – „Нямаш поща“
Стоян Везенков и Теодора Зарева, списание „Осем“ – „Кибермедитация“

Информационни агенции и нови медии
Никола Балов, nixanbal.com – “Мобилните оператори в България – обществен враг?“ и “Обзорно за Mobile World Congress 2011 в Барселона“
Валерия Йонкова, Vsekiden.com – “Компютърът-убиец и учител”
Анна Кълцева, Vsekiden.com – „Морето на интернет е за всички, дори за пиратите“
Малина Дачева, Expert.bg – “Нова вълна в дигиталното море”
Светла Иванова, indigovo.info – Преди да се роди и след това
 

сп. Sign Cafe | Радина РАЛЧЕВА, собственик и управител на PR агенция GO Green Communications", тясно специализирана в реализирането на Green PR | 23.04.2011

Политиката е особено битие и онези, които пребивават в него, би трябвало да имат много изострена чувствителност към света около себе си и силно усещане за посока и мисия. По презумпция. Доколко това е така е отделен въпрос. Повечето мои познати знаят, че не обичам особено политиката, в частност – българския й вариант. Но сега ще ми се наложи да се потопя в тази парадигма, защото ще си говорим за "зелен" PR и политика и пресечните точки между тях. А те напоследък стават все повече.
В началото бе природата. После се появи екологията. После се появиха гражданските движения на природозащитници и НПО. После зеленото стана цвят с различни нюанси в политиката. А към днешна дата "зеленото" в политиката варира от наситено зелено до резеда, но винаги е част от палитрата и няма как екологията да не присъства в политическия дебат. Политиците на 21-ви век могат да си позволят да бъдат "за" или "против", но не и безразлични към темите за околната среда и човешкото въздействие върху нея. "Зеленото" влиза видимо в политическия речник горе-долу от 60-те години на миналия век, или иначе казано, от времето, когато започна да се поражда и да се засилва разговорът за това сме ли, или не, и ако да, доколко сме вредни ние, хората, за своя дом – Земята. "Зеленият" PR в политиката премина през много вариации – някои крайни, други несигурни, за да стигне до нещо като равновесна точка, при която политиците се опитват да балансират между очевидната нужда от решителна промяна и огромните икономически и други интереси, които ще бъдат засегнати.
Както знаете, модерно е да си "зелен". Но ми се струва, че това стана възможно благодарение на поредица от усилия на много хора за дълъг период от време, които доведоха до количествени натрупвания по въпросите на екологията. Кулминацията и повратната точка на политически обвързаното говорене за околната среда се случи в началото на този век. Ал Гор. Едва ли има човек, който да не знае това име. филмът на Ал Гор "Неудобната истина" предизвика буря от полемики и спечели "Оскар" за документално кино през 2007 г. Същата година самият Ал Гор стана Нобелов лауреат за мир заради усилията си за повишаване на информираността за климатичните проблеми. Ал Гор продължава да е активен природозащитник и макар за филма да се твърди, че е преувеличил няколко научни факта, а политикът да е обвиняван, че е натрупал дивиденти за себе си, има един важен аспект, който сякаш остава пренебрегнат. Ал Гор е политикът, който превърна темата за екологията в своя differentia specifica. И по този начин успя да я "вкара" в световния дневен ред. След "Неудобната истина" беше почти невъзможно да се неглижират въпросите за климатичните промени. Да, това беше грандиозна "зелена" PR акция. И аз бих казала, че тя беше успешна. Както поради гореизброените причини, така и поради факта, че с този филм Ал Гор успя да направи нещо не особено лесно – да "преведе" на разбираем за всички език труда и усилията на много и различни учени, изследователи и еколози и да обобщи и изложи на показ потенциалните рискове от продължаващо пренебрегване на екологичните промени. И, което не е за подценяване, да предизвика бурни реакции на одобрение или неодобрение, а следователно и диалог, който продължава и днес.
Иначе в политиката "зелената" тема е Все по-важна. Великобритания беше сред пионерите в Европа и потегли публично и решително към по-екологично ориентирана национална политика. ЕС прие и продължава да приема множество документи
u ga променя регулаторната рамка в подкрепа на устойчивото развитие. Наред с това, и Обама превърна "зелената" тема в част от своята програма и пое курс към възобновяеми енергийни източници. Изобщо, политическата машина се задвижи. И след крайно незадоволителните резултати от срещата в Копенхаген, последва тази в Канкун миналата година, където имаше по-видима и силна политическа воля, която постигна "компромисен" успех. Споразумението от Канкун определи промените в климата като "едно от най-големите предизвикателства на нашето време". Между 3 и 8 април 2011 г. в Банкок пък предстои да се проведе среща на висши правителствени представители на почти 200 държави. Тя трябва да "отключи" преговорите по продължението на Протокола от Киото за намаляване скоростта на глобалното затопляне. Изглежда, въпреки силната скрита и явна опозиция и гигантските пари и лобита, на политиците им става все по-ясно, че глобалната екологична криза е всъщност глобална политическа криза, защото политиците са тези, които би трябвало да намерят приемлив вариант и ресурси за осъществяването на неизбежния преход към устойчива икономика и мислене. Политиката често трябва да реагира и на "спешни" "зелени" теми. Трагедията в Япония показа по недвусмислен начин, че каквото и да си мислим, няма начин да сме достатъчно подготвени. Дори най-подготвената нация беше пометена от силата на природата. Апропо, това ми напомня, че човечеството постоянно демонстрира един повтарящ се дефект – въпреки всички доказателства за противното, ние незнайно защо продължаваме да си "вярваме", че "контролираме" и "управляваме". Тази масова и заразна заблуда вероятно е сред причините често да сме толкова неадекватни въпреки огромния ни потенциал и мозъчен капацитет. Но да се върнем на темата. Бедствието в Япония изкара на дневен ред призрака на радиацията и темата за ядрената енергетика. И това доведе до вълна от политически реакции и последствия. Като ехо на събитията във фукушима, християндемократите в Германия загубиха една от крепостите си – най-богатата немска провинция Баден-Вюртемберг, където управляваха близо 60 години. Големият победител там е Партията на Зелените, която настоява за бърз отказ от ядрена енергия и явно обществото я подкрепя. Според анализаторите, това може да се превърне в най-тежката политическа криза за партията на Ангела Меркел.
В опит да резюмирам – вярно е, че политиците често използват "зеления" PR за собствени цели и за предизборно трупане на подкрепа. Но от друга страна е вярно и друго – тяхната задача не е никак лека. Както сподели наскоро председателят на Европейския парламент Иежи Бузек по повод неотложния характер на климатичните предизвикателства: "Няма просто решение. Затова регулаторните органи, бизнесът и гражданите трябва да действат заедно." В този смисъл не бива да бъдем перфекционисти по въпроса за "зеления" PR и политиците – няма как нещата да се случват идеално, особено пък по толкова сложен, многопластов и мащабен казус като екологията. На политиците може, както да им е лесно, така и да им е трудно, зависи от контекста, от това колко отговорни са, доколко не са загубили сетивността си и държат връзка с реалността и доколко притежават силата да правят компромиси, както и куража да убеждават. Затова ще завърша с думите на Райнхолд Меснер: "Унищожаването на природата е унищожение на нас самите. И това е политическо. Поради това този, който мисли, че отказът от политиката и отбягването й е правилният път, дълбоко се заблуждава. Защото това е приемане на съществуващото положение и мълчаливо съгласие с неекологичните проекти… Трябва да се грижим за природата, за да могат и следващите поколения да намерят в нея това, което търсихме ние – път към опознаване на самите себе си. Природата като недокоснато от цивилизацията пространство е най-доброто огледало за нашата човещина и за стойността ни като хора."

Стр. 76 – 77

сп. Sign Cafe | Юлиан ДОБРЕВ – директор изследвания, агенция Прагматика, www.pragmatica.bg | 23.04.2011 

"Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш" – Николай Хайтов, "Мъжки времена"

Практиката показва, че компаниите често залагат високи цели и имат сериозни амбиции по отношение на пазара, но, както често се случва, "крехките мечти се разбиват в твърдата действителност". Желаното се разминава с реалното. Защо се получава така? Къде е "клЬчът към успеха"?
Практиката ми като изследовател ме е сблъсквала с много примери, при които управляващите даден бизнес (марка) срещат разочарование от разминаването на желаното с реалното. Причините за това са различни, но често горчивият привкус на разочарованието е следствие на неточности при един от най-важните въпроси в бизнеса – "Кои са клиентите на нашия продукт или услуга?". Това е фундаментален въпрос, който неподправено ясно и малко грубо изказан звучи така: "От кого ще вземем парите?".

ДИЛЕМАТА ЗА ВСЕКИ БИЗНЕС

Звучи чудесно "да се фокусираме върху конкретен сегмент", но на практика реализирането е трудно, а изкушението да имаме и този, и този, и още един тип потребители е голямо. Принципно, споделям схващането на Оскар Уайлд относно това, че "единственият начин да устоиш на изкушението, е да му се отдадеш", но съм скептичен, че това може да доведе до успех в конкретния случай, фокусирането в маркетинга и изборът на ясно дефинирана целева група е част от предпоставките за успеха.
В настоящото четиво ми се иска да запозная читателите с нещо доста по-всеобхватно от това да потърсим и намерим целевите си пазари.
В ежедневната си практика съм го назовал като "трите основни въпроса, чиито отговори трябва да търсим, когато искаме да правим успешен бизнес."
Въпросите са лесни, но в отговорите им се крие идеята за същината на бизнеса и амбициите на тези, които го правят.
Къде сме?
Компаниите предприемат различни активности, инвестират средства и време в това да се усъвършенстват, развиват и да постигат определени резултати. В един момент е важно за мениджърите да си "сверят часовниците", т.е. да научат къде точно на пазара се намира компанията като известност, имидж, проникване, лоялност – най-общо, мястото на фирмата на пазара. Трябва ясно и категорично да си дадем сметка кои са нашите клиенти и на кого реално продаваме нашите продукти или услуги. Нормално е маркетинговите изследвания да установят и очертаят механизма за избор на разглеждания продукт, както и причините за избора на продукта на конкретната компания. Като се прибави към това и познаването на ценовата, дистрибуционната и комуникационната политика на основните конкуренти, можем да установим къде е мястото на компанията в бизнеса спрямо конкуренти и потребители и кои точно са нашите целеви групи.
Къде искаме да бъдем?
След като е получен отговорът на първия въпрос, логично е да го съпоставим с отговора на това, което предварително сме искали и е заложено в целите на компанията. От отговора на въпроса зависят бъдещите активности на компанията. Ако компанията се движи в правилната посока, просто трябва да се запази същият курс, като задължително трябва да се отчитат промените, които настъпват на пазара – промяната на пазарната конюнктура. Но при положение, че целите на компанията се разминават В нежелана посока с реалната позиция, която тя заема на пазара, е необходимо да се предприемат адекватни и решителни мерки. На първо място е добре да се анализира ситуацията и да се идентифицират проблемите и причините, довели до подобна нежелана позиция на компанията. Казано по-просто, трябва да се разбере причината за разминаването между реалния и желания резултат. Локализирането на подобни проблеми и съпътстващите ги причини, довели до тях, трудно се постига от хората във фирмата. Ето защо, при наличието на подобна ситуация, външно наети компании успешно могат да съдействат. Мениджъри и собственици, след анализирането на настоящата ситуация, трябва да пристъпят към преосмисляне на желаните от тях пазарни позиции.
Тук е мястото да отбележа, че не е задължително да говорим за проблеми, за да преосмисляме поставените цели. Добре е регулярно да се прави анализ на текущата ситуация и да се "сверява" посоката, както и да се анализира кой сегмент какво ни дава като бизнес. Дори и при успех е добре да се анализира причината за него и да се установи приносът на отделните целеви групи. Причината и ползата се свеждат до възможността успехът да бъде повторен – ако е възможно с още по-добър резултат.
Как да можем да го постигнем?
След прецизното локализиране на "отклоненията", причините за тях и преразглеждането на желаните пазарни позиции, е необходимо да се изгради план за действие – стратегията на фирмата с оглед новата конюнктура. Необходимо е да се проучат пазарното поведение и навици на потребителите, ценовата чувствителност, възможностите за позициониране и ре-позициониране, сегментация на пазара и т.н. Необходимо е да се генерират и в последствие тестват активности – идеи за нови продукти, различни ценови нива, нови подходи за дистри-бутиране, механизми за промоции, рекламни послания и други подобни, залегнали в разработената стратегия. Най-общо казано, добре е да се установят различните възможности, които пазарът предлага с оглед новата конюнктура и конкретните механизми, с които това може да се случи. В противен случай е възможно отново да се върнете след 6 месеца на анализа на въпроса "Защо НЕ сме там, където искахме да бъдем"?
В този порядък е добре да се преразгледа потенциалът на експлоатираните целеви групи. По подобие на първоначалното СПП (сегментиране, прицелване, позициониране), е добре да се установи потенциалът на целевите групи от интерес. Това, от своя страна, е свързано с няколко основни стъпки:
• Валидизиране на отделните сегменти – детайлно определяне на общовалидни за всеки сегмент характеристики и тяхното проектиране върху реалностите на пазара и в частност на компанията и нейните цели.
• Оценка на привлекателността и реалния потенциал (принос) на всеки сегмент – отделните сегменти се съпоставят най-вече според очакваните приходи (печалби) от реализирането на продукта и тяхното постоянство във времето. Сегментите могат да бъдат съпоставени и според това, доколко могат да се удовлетворят потребностите и очакванията на съответния сегмент и как тези очаквания, респективно потребности, ще се изменят във времето.
• Анализ на разликите между предварително планираните (заложените) потенциали и тези, които самият пазар е наложил. За жалост, рано или късно идва часът на истината – планирали сме едно, а се случва съвсем друго. Това не е толкова страшно – по-добре е да знаем къде сме и да се опитаме да се променим, отколкото да мултиплицираме неясната си позиция.
• Преосмисляне на пазарното поведение по отношение на целевите пазари и избор на целеви сегменти. Добре е това да се направи на базата на съгласуване на оценките от привлекателността на сегментите, фирмените корпоративни и маркетингови цели и новосъздалата се пазарна конюнктура.
• В оперативен порядък, по-горе споменатото е свързано с разработването на стратегия за стабилизиране на пазарната позиция или, при необходимост, стратегия за репозициониране с оглед новосъздалите се пазарни възможности.
За финал, бих искал отново да се Върна към изключително мъдрото послание на Хайтовия герой.
Много компании имат желанието, голяма част от тях имат и потенциала, но не всички на практика успяват да реализират своите цели. А още по-малко са онези, които имат силата да локализират своите слабости и погрешни стъпки, а след това да са достатъчно волеви, за да продължат напред в правилната посока.
Да си успешен е лесно – просто трябва да имаш цел, да я следваш, от време на време да си даваш реално сметка докъде си стигнал и да се фокусираш отново в целта. Останалото е просто въпрос на постоянство – не мислите ли?

Стр. 52, 54

сп. Sign Cafe | Стоян А. СТОЯНОВ I 23.04.2011 

За политическия PR в България можем да говорим само добро или нищо. Или да не говорим. Не защото го няма, а защото е трудно видим, много потаен и в крайна сметка неоткриваем… В ерата на интернет, на Wikileaks и на форумните анонимни коментатори на пръв поглед не е толкова трудно да намерим информация за всекиго, нали? Реалността обаче е различна. Все още в България няма обществена яснота кой се грижи за политическата комуникация на партиите, кои са успешните PR проекти в политиката и как да наемем добрите PR специалисти, ако имаме нужда.

ВИДИМИТЕ ГОВОРИТЕЛИ

Всеки, който се интересува от политика и медии ще намери често официалните говорители на партиите по телевизиите и страниците на вестниците. Някой от тях активно споделят и информация за своите работодатели в социалните медии и блогове. Неведнъж и ние сме публикували информация и анализи за известните имена, ангажирани с политически PR и маркетинг – Нидал Алгафари, Джими Найденов, Арман Бабикян и други. Това са и експертите, които по някакъв начин са свързани в публичното пространство с определени политически партии.

ДВИГАТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПУБЛИЧНОСТ

Но кои са истинските имиджмейкъри и двигатели на публичните стратегии на политическите партии? Това си остава енигма за обикновения читател и зрител – те не са публични, те не обичат да споделят за коя политическа партия работят, те са горди по своему, че работата им е "зад кадър" и може би единствено медийната шумотевица около политическите им лидери или успешните изборни резултати ги кара да се усмихват.
Кой стои зад публичните комуникации например на премиера Бойко Борисов? Във всяка една "бяла" държава това е повод за професионален престиж и признание. В България обаче ние не знаем със сигурност дали има професионален комуникатор, който съветва Борисов за популярните и нетолкова популярни негови публични активности, изявления и политически ходове. Поне двама от известните имиджмейкъри в България са работили по негови кампании, но колегите от бранша не признават открито… Парадигмата, че Борисов е "самороден PR" и това е една от силните негови страни, е особено популярна и допринася за енигматичния му образ. Допринася и за общото мнение, че PR не е точна наука, а умения за лобиране, добри медийни познанства и задкулисни дейности, нещо което просто не е вярно.

"ИМА ЛИ PR В САМОЛЕТА…"

Защо комуникаторите на политическия образ се притесняват от публичност? Според мен причините са няколко…
1. В България няма нищо вечно… и почтено… Ако работиш с една политическа партия, дори и тя да е от най-големите, традиционните или прозрачните – налага се да вземаш решения, които не са популярни и често недотам почтени. Свързването на твоя имидж на успешен PR специалист с определени неуспешни политики плаши и вреди.
2. Последните 20 години показват, че властимащите се сменят често, техните интереси също, понякога партиите залязват без шанс за политическо възраждане. Ако си заложил на губещата политическа сила, може и да не успееш да развиваш успешен бизнес при новите силни на деня.
3. Потайният PR имидж помага. Ако си явен – си лесна мишена за коментатори и медии. В противен случай ти си добрият съветник, а успехите могат да бъдат приписани на партийните лидери. А неуспехите – за тях по-добре да не мислим.

ДА СЕ ПОХВАЛИМ С УСПЕШНИ ПОЛИТИЧЕСКИ PR ПРОЕКТИ

Всеки е чувал и чел за политическата кампания на президента на САЩ Варак Обама, с която той спечели изборите през 2008 година, използвайки откритост и иновативност в комуникацията си с избирателите. Имената на неговите PR съветници са известни. Имаме ли успешни примери и в България? Със сигурност има, но колегите отново не обичат да се хвалят. Не обичат да представят успешните проекти и в конкурсите, организирани от професионалните организации в бранша. Традиционният конкурс за успешни PR проекти PR Приз 2011, организиран от Българската конфедерация за връзки с обществеността, и тази година очаква предложения в конкурсната категория "Политически PR". За съжаление през последните няколко години тази категория остана без подадени конкурсни проекти, което е показателно.

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ PR ИЗЛИЗА НА СВЕТЛО…

Като председател на една от най-старите и авторитетни PR организации в България – Българското дружество за връзки с обществеността, аз виждам поне три добри причини, които могат да изкарат пред публика успешните политически PR кампании и агенциите и имиджмейкърите, които ги осъществяват:
1. Модерно е … да си успешен.
2. Успешно е … да си добре познат, открит и професионален.
3. Професионално е … да можеш да застанеш с името и авторитета си до всеки свой клиент или кампания.
Доколко политическият PR ще излезе на светло – е въпрос на време. На време и желание на всички нас – на професионалната общност, на медиите и на политическите лидери, които да се открият пред прожекторите на общественото внимание.
***
Стоян А. Стоянов, Издател на PRnew.info I PR&Meдиa Новини

Председател на Българското дружество за връзки с обществеността

Стр. 74 

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 23.04.2011 

сп. Sign Cafe | 23.04.2011 

След като научихме, че екипът на Fleishman-Hillard (САЩ) е класиран в топ 50 на списание Forbes за равноправно отношение към жените в компанията, както и това, че Fleishman е единствената PR агенция в класацията, решихме да се обърнем към екипа на All Channels Communication Group* и да направим заедно едно забавно социологическо проучване, което да ни помогне да разберем какво е положението с "женския въпрос" в България. Молбата ни беше всички дами, работещи в групата, независимо от това каква позиция заемат, да отговорят искрено, забавно и кратко на въпроса: "КАКВО Е ДА СЪМ ДАМА В ОФИСА НА ALL CHANNELS GROUP?"

Ето какво показват резултатите:

Румяна Мудрова, Project Manager, All Channels Communication
Да бъдеш дама в All Channels означава да си истинска супер героиня – да можеш да омагьосваш и да правиш бюджети едновременно, да говориш по телефона на сън, да се транспортираш във времето, подготвяйки договори… Все палави занимания, които в All Channels се превръщат в удоволствие, забава, страхотни моменти с колеги, смесени с женски смях и чар.

Наталия Халачева, Account Executive, All Channels|PR
"Дама", не би било точно определение за жените в All Channels. Hue сме машини. И това ни прави ultimate survivors в живота, справяме се във всички ситуации.

Мария Василева, Administrative Officer, All Channels Communication
Свикваш c репликата: "Пич, имаш ли 5 минути?". Всекидневно се учиш да издаваш различни животински звуци – съскаш, ревеш, чуруликаш… Постепенно се превръщаш В професионален солов изпълнител с амбиции за световна оперна прима – елементарно е да преминеш от алт в тенор за част от секундата. Понякога се изгубваш в сладки мечти и бленуваш да бъдеш Джак Изкормвача или в най-добрия случай – Американски психар. Абе, изобщо веселба е винаги, постоянно и навсякъде из офиса.

Александра Костова, Events Specialist, All Channels | Activation
Да си дама в All Channels е….трудно! По-лесно е да си всичко останало. Но като такава ти е простено да се гримираш и лакираш по време на работа, разбира се, ако ти остане време за това. Иначе, 8-10 часа на ден забравяш, че си такава, казвам го от личен опит. Бременна съм и много често забравям за това.
Иначе, ЗА ДА си дама в All Channels, задължително трябва да си малко хиперактивна и много
луда, да не приемаш нещата прекалено на сериозно, но да гледаш на работата си много сериозно. Личният живот е задължителен, но да не прекаляваме…

Силвия Костова, Managing Director, Symmetric Communication Consultancy
Модерен преразказ на древната приказка за амазонките.

Диляна-Мартина Петров (или просто Моника), Events Specialist, All Channels | Activation
Мъка, майко, мъкаааа… от мъкнене на толкова неща ми викат вече кака Здравка.
Определено липсата на грим сред толкова жени е оправдана
Но това си има и своите плюсове.
И, когато си гримирана, еврика, забелязват, че си жена…

Ния Константинова, Account Assistant, All Channels | PR
Представете си едно парти с много дами и по-малко господа. Кой ще избира музиката? Основно дамите. Кой ще преобладава на дансинга ? Отново те. А кой би обрал овациите за невероятния му успех? Е, пак дамите. Това е да си дама в АСС – като част от мнозинството, получаваш аплодисменти и ма-а-алко повече права. А асоциацията с партито, не е случайна.

Саня Стефанова, Events Assistant, All Channels | Activation
Да съм една от многото дами в АСС е много яко. На 8 март получаваме цветя, мъжете в офиса (макар и малко) ни помагат с тежката физическа работа. Гледат ни като писани яйца. Трябва всички задружно да им благодарим, че ги има.

Елена Грибнева, Account Executive, All Channels | PR
Дама, жена, майка, приятелка, колежка, адреналинка – на вашите услуги!

Рая Цветкова, Account Manager, Symmetric Communication Consultancy
Всъщност е страхотно, защото в All Channels сме попаднали на едни от последните истински кавалери – няма 8-ми март, на който да не получим цветя напр. Генерално, това да си дама днес (включително и в нашия офис) е сериозно предизвикателство, защото предполага да си мултифункционален: да владееш всички женски тактики, като задължително използваш и целия познат мъжки арсенал. Дамите В All Channels определено се справят успешно с това изискване, както и с много други!

Мая Донева, Financial Manager, All Channels Communication
Истинско удоволствие е да си дама в ACCG. Макар и малко, мъжете в офиса успяват да ни накарат да се чувстваме като истински дами – денят започва винаги добре когато чуеш "Здравейте, прекрасни дами!" по коридорите. Наличието на многото други дами в офиса пък дава възможност за своевременна обмяна на новите тенденции в областта на мода, козметика и сериали.

Йорданка Дакова, Senior Account Executive, All Channels | PR
Bee no-често е хубаво да си дама, независимо къде. А в АСС е още по-приятно.

Графиня Димитрова, Office Manager, All Channels Communication
На прекрасния празник на жената ни обсипват с цветя. На рождените ни дни, получаваме най-желаните подаръци. Общо взето, всеки ден е малък празник (погледнато по-детайлно). Оставям на Вас да прецените как се чувства всяка дама в Компания като нашата.

Анита Пейкова-Бедин, Head of All Channels | Activation
Подаряват ни цвете за 8-ми март, обръщат се към мен с "бате", явно много еманципирано го раздавам, това за топките май всичко го знаят – според едни въпросници излязох с мъжки профил. ©

Елена Михайлова, Events Assistant, All Channels | Activation
Хубаво е, цари женската политика и правила и всички се съобразяват с настроенията и неразположенията на жените. Разчитаме само на себе си. Всички чакаме времето, в което ще се появи колегата " мъжкар", който ще бъде използван и схрускан на първия ден. А малцината мъже, които имаме, определено са по-глезените и не знам как не получиха цветя за 8-ми март.

Евелина Михайлова, Events Manager, All Channels | Activation
Да постигнеш невъзможното no единствения възможен начин – с пилешки мускули, широка усмивка, голяма амбиция и твърдоглав реализъм.

Мария Харизанова, Copywriter, All Channels | Advertising
Лесно е да си намериш дамска превръзка при нужда. Винаги наблизо има нежно, разбиращо рамо, на което да поплачеш за превишените калории и скъсания чорапогащник. Ако трябва да съм сериозна – страхотно е да работиш във фирма, развенчаваща мита "Много жени на едно място работа не вършат."

Валя Петрова, Media Manager, All Channels | Advertising
Радвам се, че мога да бъда преди всичко себе си – дама или не, сдържана и любезна или яхнала метлата, хората около мен ме приемат такава, каквато съм. Поне досега оплаквания не съм имала.
Марина Желева Digital Specialist All Channels | Interaction
Да работиш най-вълнуващата работа на света, която всеки ден е различна от преднишния.

Мария Николова, Production Manager, All Channels | Advertising
Бързи и яростни, креативни и прецизни. Ултимативни и внимателни.
Най-добрата група за партита, известна с името "Сватбарките"!

Юлия Златанова, Account Assistant, All Channels | PR
Дама съм, докато стигна до офиса на All Channels. След като прекрача прага му, се превръщам в професионална убийца на цветя и ми плащат за това!
(уточнение: за олченълци божурите не са цветя, а синоним на "проблеми")

Камелия Павлова, Digital Manager, All Channels | Intarection
Дамата в All Channels винаги има от кого да си намери червило преди среща (защото сме много).
И винаги може да разчита на усмивка или нежно гласче по телефона, за да си набави необходимите дизайни от най-креативните мъже в офиса.

Петя Пандулева, Digital Specialist, All Channels | Interaction
Страхотно е, въпреки че рядко се чувствам нежна и приятна. Опитвам се да запазя женствеността, но като цяло отчитам, че съм много по-асертивна от повечето дами, които познавам. От много време не ми е оставало време за да отида на маникюр, само това ще кажа.

Сандра Пеев, Account Executive, Symmetric Communication Consultancy
Всъщност, невероятно вълнуващо е – винаги има кой да забележи новата ти прическа и винаги има с кого да обсъдиш вълненията си покрай предстоящата лятна почивка.

Ани Тенева, Account Executive, All Channels | Advertising
(Снимката е c Марин Костов-Мъро, Creative Director, II Channels | Advertising)
All Channels е най-уютното място със съб-джект: "работа", на което някога съм се озовавала. През първите няколко месеца след постъпването ми пребивавах в най-мъжката стая в агенцията и спомените и усещанията, които имам от този период, са уникални – определено тук духът на екипа е супер френдли и винаги, когато си на дъното, се намират няколко добри души, които те изваждат от там с пълна сила!

Венера Тошева, Account Executive, All Channels | PR
Да си дама в All Channels означава да се чувстваш като в своята крепост – много сме и се подкрепяме, а и мъжете винаги ни помагат.

Ваня Димитрова, Manager, 2Travel
Да си истинска дама тук не е въпрос на възпитание, а цяло изпитание! Защото май жените станаха по-големи мъже от мъжете!

Румяна Ечкова, Account Executive, Symmetric Communication Consultancy
Винаги отворени врати. Много протегнати ръце. Неслизаща усмивка.

Калина Горинова, Account Assistant, All Channels | PR
Тук всички сме еднакви – дамите могат и да мъкнат, и да пият колкото прекрасните ни кавалери?!

Ана Цаловска, Account Assistant, All Channels | PR
Жени, яхнали метли.

*Изборът на българската компания не е случаен – припомняме, че от 2006 г. тя е единственият афилииран партньор на Fleishman-Hillard за България.

Стр. 88 – 89, 90

в. Банкер | 30.04.2011

И интернет форумите вече не са това, което бяха. Партийните амбиции надничат и от тях. Илюзия е, че ако, вбесени от небивалици на напиращи за власт партийци, изключите телевизора, радиото и седнете пред компютъра си, ще намерите покой от политиците.
Няма партия, на която да й е замирисало на избори и която да е пропуснала уреждането на интернет агитация. Дори столетницата се превъзбуди по темата, което предизвика остра полемика в редиците й. А младият (за БСП) червен стратег Антон Кутев стигна дотам да се отрича от дълго съчиняваната си пропагандна концепция. Тя предвиждаше левицата да хване националните и местните форуми, като във всеки град организациите изберат между 10 и 15 "млади и образовани хора". Всеки един от тях щял да пише в различна сфера. Задачите на едни трябваше да хвалят кандидата за кмет на партията, а други да се застъпват пред останалите юзъри за идеите на БСП и "да ги обясняват". Друг екип от 15 души щял да следи работата на "колегите си" и да защитава партийните цели във форумите на националните медии.
Социалистите, впрочем, откриват топлата вода. Герберските онлайн групи действат вече от няколко месеца, а от години в нета се вихрят сините.
Наивно е да се мисли, че хвалбите за един или друг политик или партия идват само от техните искрени фенове. Повечето са дело на наемници, които срещу заплащане следят блоговете на противниковите политически сили и на воля ругаят "враговете". В интернет няма ограничения да наречете опонента си "мангал", "гнусно ченге", "комунист" или "корумпе". Управляващите не успяха да прокарат идеята си за носене на наказателна отговорност в относително свободното засега пространство.
Друг е въпросът, че ако решат да открият източника на ругатните, това не е трудно. Проблем са само огромното количество "благословии" по отношение на управляващите, чиито източници, ако трябва да бъдат разкрити, ще се наложи създаване на ново спецзвено към МВР, което да се занимава единствено с интернет. Не че сега ДАНС и ГДБОП не се занимават и с това, но явно не им достигат сили и време…
Впрочем вече има и ценоразписи за партийно тролство в интернет. Поддържане на тема във форуми чрез различни акаунти струва между 1000 и 1500 лв. на месец. Предлагат се и "стандартни пакети", които са по-скъпи – между 3000 и 5000 лв. месечно. Услугите, които предлага един стандартен пакет, е поддържането на различни акаунти от трима-петима души, чиято задача е определена тема в електронните издания. Те следва да се изказват по нея, да участват активно в поне два тематични форума, като се стараят да поддържат актуален интерес към зададената тема и да следят подобни теми в специализирани блогове и се изказват по тях, лансирайки определена информация или гледна точка.
Сега е ред на партиите да изчислят дали форумните тролове няма да им излязат по-евтино от рекламите по телевизиите – то и бездруго май не останаха българи, които да вярват на обещания, давани от политици. Агитацията в интернет има и още едно предимство – инвестициите в нея няма нужда да се отчитат пред Сметната палата. Лошото е само, че партиите ще ни откажат от интернет форумите, много от които благодарение на тях вече изтъпяха и се напълниха с неграмотници, които само ругаят…

Стр. 14

www.btv.bg I 1.05.2011

Сергей Станишев стана баща. В 5.20 ч. тази сутрин се е родила дъщерята на лидера на БСП Сергей Станишев. Момиченцето се казва Дария, то тежи 3.30 кг и е 50 см., стана ясно в началото на първомайския митинг на БСП. Момиченцето е родено в столична болница. Лидерът на БСП обяви, че очаква първото си дете от ПР-а Моника Йосифова в началото на февруари.

Оригинална публикация

сп. .net.biz | Десислава КРЪСТЕВА | 27.04.2011

.biz: Компанията ви е една от най-бързо развиващите се въпреки условията на криза. На какво се дължи това?

ИН: факт е, че компанията ни се развива успешно. Основният фактор за това е екипьт, който работи в компанията. Малък на брой, но съставен от изключителни професионалисти, мотивирани от цялостната визия и стратегия за развитие на NEG. Компанията е стуктурирана по различен начин от другите компании в бранша, липсват тежките корпоративни процеси. Това не означава, че нямаме такива, но те са далеч по-гъвкави от тези при другите играчи, което ни позволява да вземаме бързи решения, да се адаптираме според очакванията на пазара и да предоставяме цялостно обслужване на нашите клиенти с много по-бързи темпове.

.biz: Каква беше 2010 г. за вашия бизнес, как изпращате първото тримесечие на 2011 г.?

ИН: През 2010 г. имаме над двоен ръст спрямо 2009 г. През първото тримесечие на 201 I г. съумяхме да реализираме 104% ръст на консолидирана база в сравнение с предходния период на 2010 г. Амбицията ни е през 201 I г. NEG да се утвърди в топ 3 на най-големите пъблишъри на онлайн реклама в България, като за цялата година да успеем да реализираме отново поне двоен ръст на постигнатото от 2010 г.

.biz: Как изглежда според вас цялостното развитие на интернет рекламата в последната година?

ИН: Интернет рекламата има сериозен ръст през 2010 г. Не само за нас, а по принцип. Това показва, че много компании са преосмислили стратегиите си и са увеличили дяловете на интернет в рекламния си микс. Това показва далновидност от тяхна страна, защото във времена на бурен растеж не се замисляш детайлно и под лупа в какви канали инвестираш. Но във времена на криза или времена без стабилен растеж интернет не само е по-подходящ, но и задължителен.

.biz: Какво е нивото на онлайн пазара в България?

ИН: Интернет рекламата е една от малкото сфери, която следва само една посока на движение и тя е нагоре. Ръстовете не спряха въпреки кризата. Показва го и статистиката. Наскоро IAB България (Интерактив Асошиейшън България) представи първото по рода си сериозно проучване на този пазар, проведено със съдействието на Price Waterhouse Coopers и с всички нас – най-големите пъблишъри и участници на този пазар.
По данни от това проучване на IAB брутните инвестиции В онлайн реклама са 30,1 млн. лева за 2010. Това е ръст спрямо предишната година между 10 и 20 % в зависимост от ъгъла, под който гледаме на цифрите. Онлайн рекламата, въпреки това, остава под 10 % от общия медиен микс. Заедно с партньорите ни от IAB ние се борим това да се промени. Интересна е статистиката кои са най-големите рекламодатели в интернет. На челните места се нареждат два мобилни оператора и няколко големи банки. Хранително-вкусовата промишленост и бързооборотните стоки също държат челните места. Допълват се и от няколко технологични компании и сайтове.

.biz: Кои са основните ви конкурентни компании?

ИН: Конкурентите ни са основните пъблишери в България – Hem Инфо, Инвестор.БГ, Дир.БГ.

.biz: Предвиждате ли разширяване на портфолиото си и в каква посока?

ИН: Имаме ясна визия за начина, по-който трябва да се развие NEG. Пътят ни е изпълнен с много препятствия, с които тепърва ще се сблъскваме. Портфолиото на компанията категорично ще се разширява, а в каква насока – ще разберете скоро.
***
Към момента сайтоВете на NEG се посещават от 1,7 млн. потребители по данни на Gemius. Компанията е създадена В края на 2008 г. с придобиВането на най-големия сайт за бременност и майчинство BG-Mamma.com. Година по-късно е придобит и най-големият футболен сайт Winner.bg. През октомври 2010 г. компанията придоби мрежата за таргетирана реклама User Media, оперираща с рекламата в най-големите автомобилни (AutoForums.bG). спортни (SportForums.BG) и студентски (StudentForums.BG) форуми В България. Същата година е придобит и любимият на деца и тийнейджъри портал Kefche.com. Отскоро NEG придоби и едни от най-големите независими форуми за автомобилни ентусиасти – Tuning.bg и Testdrive.bg. В портфолиото на компанията влезе и сайтът за здравословно хранене и фитнес – BB-Team.org

Стр. 3