Медиите ще имат достъп до обществени поръчки под условие

www.segabg.com I 19.01.2015г.

ГАЛЯ ГОРАНОВА
 
До обществени поръчки ще се допускат само медиите, които декларират, че ще спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. Това е една от мерките за оздравяване на медийната среда, записани в управленската програма на правителството. Новият регламент ще бъде въведен със законови промени. Декларативният характер на изискването на практика няма да допринесе кой знае колко за журналистическата етика, но затова пък е възможно да бъде използвано за толериране на едни медии и отстраняване на други от участие в обществени поръчки, смятат медийни експерти.

Програмата предвижда още да се забрани прякото или косвено предоставяне на публични средства на медии, които не са декларирали собствеността си по закона за печатните произведения. Забраната ще се отнася и за електронни сайтове, които не осигуряват лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

Кабинетът предвижда да създаде специално звено в държавната администрация, което ще следи да няма монопол в медиите. Заедно с това ще се приемат норми, които да гарантират, че определен собственик не може да има "значително влияние" върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението.

 
 

Оригинална публикация

Не, наистина, това дразни!

www.manager.bg I 17.01.2015г.

Има някои особености на прессъобщенията, които ме дразнят.

Не се заблуждавайте. Аз не мразя прессъобщенията, въобще. Вярвам, че те са инструмент – много полезен на пиар специалистите. И все пак искам да споделя някои неща за тях, които не харесвам. Може би така бих бил полезен на някои професионалисти. Например следното:

  • Не харесвам как някои прессъобщения представят професията. Те са изпълнени с грешки или съдържат прекомерна доза суперлативи. Или пък новината, която разпространяват, е абсурдна. При все това, мнозина които не знаят много за работата на пиара, си мислят, че основната му задача е да пише, редактира и разпространява такива съобщения.
  • Представата, че прессъобщението може да се разпространява от само себе си. Има схващане, че всичко, което трябва да направи един пиар или маркетингов специалист, е да напише информация и да я прави. И тя ще продължи самостоятелен живот. Каква заблуда, колеги! В реалността нещата далеч не са толкова прости.
  • Твърденията за смъртта на прессъобщението, изказвани от комуникационни експерти.  “Хората на новите медии” често прокламират тази смърт. При това го правят от доста време. Действителността обаче продължава да ги опровергава – всеки ден се изпращат безброй нови и нови пиар съобщения по цял свят.
  • Примирението с агресивните нападки на четвъртата власт. Журналистите и в частност тези, които ходят на пресконференции, често критикуват пиар специалистите от позицията на публикуваща инстанция. Обясняват колко много се дразнят от подготвените папки с информация и че те обикновено са написани много лошо. Но също толкова често, когато попаднат на интересна, история питат: “А дали имате прессъобщение с информация, подготвено по темата?”
  • Ангажирането на големи групи от хора да участват в подготвянето на едно прессъобщение. В повечето компании като настъпи моментът да се изпрати прессъобщение често се събира група по-голяма от тази, която е написала Декларацията за независимостта на САЩ. Хората от различни отдели с разностранни компетенции идват да дадат своя принос. Ако сте пиар специалист, този процес може да е изключително “забавен”.
  • Клишетата. Прочел съм достатъчно цитати на изпълнителни директори, за да съм сигурен, че всеки, който заема тази топ длъжност, изпитва определен тип емоции. Той е или “развълнуван”, или “има честта” да каже нещо, или е “радостен” да съобщи някоя новина. Понякога е “дълбоко загрижен”, “натъжен” и т.н. от всичко негативно. И си задавам въпроса изпълнителните директори всъщност способни ли са на друг тип емоции? Според прессъобщенията, не.
  • Езикът. Само в тази епистоларна форма в днешно време може да срещнете изрази от рода на: “пазарен лидер”, “променящ играта”, “новатор” и “притежаващ основни компетенции” в едно и също изречение. 

Има ли нещо, което ви притеснява в прессъобщенията? Ако да, моля, добавете коментар.

Джаксън Уитман, PR и маркетинг специалист, в сп. Entrepreneur

 

Оригинална публикация

 

Мануела Дюлгерова – Тотева: Напрежението идва, когато си неподготвен

www.makethem.net I 16.01.2015

Мануела, здрасти и много ти благодаря, че отдели от ценното си време, за да си поговорим на тема презентации. Преди обаче да се гмурнем там, много ми се иска да те питам друго. Като четох биографията ти на сайта на БДВО, а и познавайки те от няколко години, имам чувство, че си била навсякъде и си правила всичко. Хайде кажи, какво не си била още, а ти се иска да бъдеш?

Първо, благодаря за поканата и успех на чудесния блог, който създаде и се оформя като поредната творческа инициатива с практичен привкус в твой стил. Относно питането ти – за мен човек трябва да преоткрива себе си и възможностите си ден след ден, без да спира, поставяйки летвата все по-високо, иначе се получава безметежно носене по течението, което изобщо не е типично за моя характер и зодиакален знак (Скорпион!). Определено последните десет години се отличават с трупане на много разнообразен опит в нестихваща динамика, което изисква огромна отдаденост и често води до компромиси с личното време за семейство и приятели и вероятно това обяснява усещането ти. Наскоро си правих равносметка какво следва, как се виждам след 5-10 години и установих, че е трудно, но не невъзможно да напаснеш желанието с реалните възможности, така че работя в тази посока. Някой ден искам да се посветя на писане, навремето исках да стана писател и журналист, тормози ме фактът, че сега нямам време. Струва ми се реалистично да вляза в ролята на учител и ментор, за да са още по-смислени годините прекарани в практикуване на професията и целия опит. Мечтая да имам шанса да се отдам на благотворителни каузи в области като подкрепа на деца и жени в риск, опазване на природата и ресурсите, защита на бездомните животни.

 

В последните години си изключително активна част от екипа на Българското дружество за връзки с обществеността и като такава имаш пряк поглед върху едно от най-важните събития за индустрията за годината – Годишните награди на дружеството. За онези от нашите читатели, които не са дотам вещи в ПР индустрията, ще обясним, че по време на наградите се представят и избират (от специално жури) най-добрите ПР проекти и компании за годината. Колко е важна там презентацията на участниците и влияе ли тя на крайната оценка на журито?

Представянето на проектите, участващи в конкурса, се провежда под формата на открити презентации пред журито, останалите участници, студенти, преподаватели и други представители на PR гилдията, които проявяват интерес към последните тенденции от практиката у нас. Това не случайно е вторият етап от конкурса, до който са допускат по-добрите и именно те получават реален шанс да грабнат статуетка в ръцете си. В този смисъл представянето по време на фиксираните 10 минути за презентация е от изключително значение – емоцията и езикът на тялото, тонът, възможността за отговори, двупосочната комуникация в реално време – това определя значителна част от крайната оценка на журито. Опитът в презентирането е важен и съветът ми към участниците в бъдещите издания на конкурса, е винаги да изпращат най-подготвения член на екипа си.

Имало ли е трудни за забравяне презентации по време на Годишните награди на БДВО и ако да, кое ги е направило такива? (Може и в негативен смисъл да погледнеш въпроса – толкова лоши, че е трудно да ги забравиш).
През годините на конкурса, който се провежда ежегодно от 2001 година насам, добрите или лошо поднесените презентации са били ключови за оценяването и те до голяма степен са накланяли везните нагоре или надолу. Смятам, че е непростимо, ако имаш самочувствието да се явиш на престижни професионални награди, каквито са организираните от БДВО, да не си в състояние да дадеш всичко от себе си, за да направиш най-атрактивната презентация и да спечелиш срещу конкуренцията. Няма да дам конкретни примери, по-скоро ще обобщя, че нивото на участващите проекти е добро и с годините се повишава. Като студент на Chartered Institute of Public Relations имах преди време възможност да получа база за сравнение с PR опита на Великобритания, държава, в която тази професия може да се похвали със завидно по-дълга история. Ще кажа, че нивото при нас достойно добро, а надеждата ми е най-вече в младите хора, които предлагат все по-нестандартни идеи и подходи за презентиране.

 

Била си и от двете страни на барикадата – и от страната на ПР агенцията, и от страната на клиент. Какви бяха предизвикателствата, когато трябваше да правиш презентация за клиент на агенцията, и какви са днес, когато трябва да оценяваш презентации на агенциите?
Опитът да си бил от едната или от другата страна, е предимство, което ми е дало критичен поглед. В общи линии, независимо от коя страна си, трябва да изпълниш сценария по възможно най-добрия начин без право на втори дубъл, особено когато печелиш нов клиент или проект. За да направиш ефектна презентация, за мен първо място трябва да покажеш, че познаваш бизнеса или организацията, да спечелиш доверие от самото начало, доказвайки заинтересованост. Горе-долу, като на интервюто за работа. Като ръководител комуникации на голяма компания от частния сектор днес съм в ролята на клиент и бих казала, че нещо, което е от значение и ми прави добро впечатление, е интерактивният подход. Честно казано мина времето, в което под „презентация“ имахме предвид единствено стандартни слайдове с повече текст и малко картинки. Ходя на доста събития, на които дори липсват слайдовете, а фокус е говорещият и неговите ораторски способности. Трябва да се търсят нови начини за убеждаване, както чрез визия, така и допир, вкус, мирис – ключовото за мен тук е презентиране, което докосва, създава емоция.

Разкажи ни малко повече за своя процес на създаване на презентации – коя част най-много обичаш, и за коя не остава много време. Как подхождаш към планирането, колко време отделяш за подготовка, за дизайн, за репетиции?

Живея на много високи обороти в бизнес среда, в която обикновено времето за презентация е твърде лимитирано с оглед спазване на крайните срокове. Но на първо място съм PR и като професионалист следва да отдавам значение на този процес. Обикновено в частта планиране си нахвърлям на лист хартия правоъгълници (слайдовете) и си структурирам съдържанието с първоначални идеи – винаги мисля по-трезво с химикалка в ръка, отколкото пред екрана. Следва пренасянето в електронен вид, което е оперативно ако съдържанието вече е налице. „Разкрасяването“ обикновено е умерено, като наблягам на диаграми и графично изобразени процеси, които улесняват възприемането, по-рядко снимки. Всичко е доста изчистено, но все пак говоря от страната на корпоративния свят. В друга област, разбира се, подходът ще е различен и са приемливи повече снимки, видео съдържание и т.н. Репетиция обикновено няма, но когато сам си подготвил презентацията, си достатъчно запознат с материята и едва ли е нужно да стоиш пред огледалото и да декламираш. Ако колега от моя екип ми е съдействал с подготовката, обикновено отделям време заедно да обсъдим, преди представянето пред дадената аудитория.

 

Как се чувстваш, когато трябва да говориш пред голяма аудитория? Как се справяш с напрежението преди важна презентация?

Дълго време професионално се занимавах с музика и излизането на сцена пред голяма аудитория беше почти ежедневие още в детството ми, изпълнено с клавирни продукции (концерти). Вероятно това ми е помогнало до известна степен, но днес не помня какво е чувството на притеснение и това дали говоря пред двама или двеста не ме кара да се чувствам некомфортно. Според мен напрежението идва, когато не си добре подготвен с информацията, която поднасяш, това разклаща увереността. Също така, ако предварително знаеш, че сред слушателите ти има негативно настроени, е минус и е възможно да ти повлияе негативно.

 

Имаш ли любими презентатори или говорители, или пък любими презентации? Кои са те?

Имам най-вече житейски примери, личности, с които съм се срещнала през професионалния ми път дотук и са се превръщали в модел за подражание.

Всички те са притежавали няколко основни характеристики, които се надявам да развивам – ясна и фокусирана мисъл, размах и сближаване с публикута от самото начало, умение за убеждаване без да се затрупва аудиторията с хиляди теоритични факти и аргументи, изчистени визии със семпли, но силни по своето послание акценти.

 

По традиция е време и за съвети към прохождащите презентатори. Кои са най-важните неща, които би им казала – как се става добър презентатор?

Нека използват всеки момент да упражняват и развиват умението да презентират добре. Вярвам, че ако го постигнат, ще им погомне от взимането на изпитите в университета, до печеленето на симпатиите на колеги и ръководители, а защо не и в личния живот. Винаги запълвайте със съдържание, за да ви запомнят и да вървите нагоре.

 

Петъчно с Мануела Дюлгерова – Тотева си говори Михаил Стефанов

 

Оригинална публикация

Излезе от печат Алманах на успешните бизнес казуси в България

www.united-partners.com I 16.01.2015г.

„Алманах на успешните казуси в българския бизнес“ бе представен снощи в изключително артистичната и елегантна атмосфера на магазин КАРЕ. Луксозното издание е финал на проекта на сп. Твоят БИЗНЕС „Мениджърите споделят“, който стартира през 2014 г. Над 100 гости – топ мениджъри и собственици на компании, които са участници в проекта, както и още много други приятели и партньори на медията бяха първите, които разлистиха уникалното издание и видяха кратък филм с блиц послания на мениджъри. Сред тях са Мариана Печеян – ВСК Кентавър, Ираван Хира – НР България, Иван Василев – TNT България, Камен Колчев – Елана, Борис Савчев – Рувекс, Ваня Ананиева – Интелект, Цветелина Николова – Платинум брандс, Мариела Ненчова – SSG, Галина Дойчинова – Лазурит 94, адв. Янита Тончева, Гергана Ташкова – Марс Армор, акад. Пламен Карталов, Петър Иванов – Майкрософт България, Мария Гергова – Юнайтед Партнерс, Николай Младенов – Загорка, Георги Минчев – сладкарници Неделя, Зарина Генчева – Метрореклама, Димитър Илиев – Академия за безопасно шофиране и още много други.

„В Алманаха представяме мениджъри и собственици на фирми, които много пъти не са под светлините на прожекторите, но са изключително интересни и позитивни личности, които имат сериозен мениджърски опит и увличат със своя ентусиазъм и вдъхновение. Бих си позволила да кажа, че благодарение на техния споделен опит създадохме своеобразен учебник по реален бизнес“, споделя главният редактор на списанието Ина Георгиева.

В началото на 2014 г. сп. Твоят БИЗНЕС стартира новия си проект „Мениджърите споделят“ – успешните бизнес казуси в България. В уникалната клубна среда в Терра спа комплекс в София, в пет срещи през годината, бяха поканени общо 40 мениджъри. Те споделиха своите правила за успешен бизнес и заедно с това представиха по един конкретен казус от живота на фирмата, която представляват, който е намерил успешно решение.

В онлайн медията те присъстват и с видео-обръщения http://www.tbmagazine.net/proektnaspisanieto.

Кулминацията на проекта е създаването на луксозното издание – Алманах на успешните казуси, което е първото по рода си издание у нас. Представянето на успешни практики, особено в трудно икономическо време, е изключително стимулиращо и позитивно въздействащо.

В книгата са събрани 40 интересни истории, разказани от първо лице от самите мениджъри. За всички тях, времето на икономическата криза ги е изправило пред сложни изпитания, но факта, че днес продължават да имат своето място на пазара, говори, че са се справили успешно.
В Алманаха не се прави класация на компаниите, а се представят личностите, които са двигатели и които са примери за успешни мениджъри. Любопитното е, че са включени мениджъри от различни поколения и от различни бизнеси, без да има повторения.

В края на февруари 2015 г. екипът на списанието стартира втори сезон на проекта „Мениджърите споделят“.

Автор:
United Partners

Мила Петрова е новият Търговски директор в Shell България

www.publicis-consultants.bg I 16.01.2015г.

Г-жа Петрова е дългогодишен служител на компанията – тя постъпва на работа като финансов специалист в първите години след регистрирането на Shell в България.

 От 1 януари 2015 г. Мила Петрова заема поста Търговски директор в Shell България. Мениджърският й опит през последните 16 години се развива и усъвършенства в различни стратегически структури на компанията, за да достигне днес до ключовата позиция на Търговски директор.
Основните приоритети на г-жа Петрова ще включват успешното балансиране между нелеките отговорности по постигане на високи финансови резултати на компанията  и мотивирането на всички дилъри и управители на търговските обекти в цялата страна. Нейна задача ще бъде и  въвеждането на глобалните политики и инициативи на Shell и съобразяването им с местните условия. Предизвикателство пред новия Търговски директор за България ще бъде и осъществяването на амбицията на компанията в световен мащаб да бъде най-добрият търговец на пазара на горива на дребно.
Мила Петрова е възпитаник на Немската гимназия в София, а след това завършва Университета за Национално и Световно Стопанство с две специалности „Международни икономически отношения“ и „Финанси“. В Shell България тя се изгражда през годините като заема различни позиции в компанията. Започва като финансов специалист през 1998 г. и четири години след това е назначена на длъжността "Финансов Мениджър за услугата с euroShell карти и бизнеса с маслата за България“. През 2008 г. заема позицията „Финансов Мениджър за продажба на горива на дребно за България“ и „Риск и контрол мениджър за Централна и Източна Европа(България, Унгария, Чехия, Словакия, Русия и Полша)“. Преди да бъде назначена за Търговски директор на компанията тя е „Мениджър Оперативни Стандарти и процеси за Централна и Източна Европа“.
“Като човек, който познава в детайли компанията и нейните високи стандарти, съм убедена, че спазването на стриктен контрол на всички равнища осигурява високото ниво на обслужване на търговските обекти Shell  и гарантира качеството и ефективността на горивата ни. Само така можем да сме сигурни, че нашите клиенти ще остават доволни при всяко зареждане.”-  сподели Мила Петрова.
Shell има изградена система за вътрешен подбор, която гарантира прозрачност и равнопоставеност на кандидатите в процеса на селекция за всяка позиция, подобна на външния подбор.  Вътрешният подбор е структуриран процес, който включва обявяване на свободни позиции, кандидатстване с документи, оценка на компетентностите (професионални и лидерски) в зависимост от профила на длъжността.
 За Shell България
 Shell е на българския пазар от 1991 г. В България компанията оперира верига от 100 търговски комплекса за продажба на горива на дребно и е един от лидерите на пазара на горива на дребно в страната, а за своите корпоративни клиенти предоставя услугата euroShell Card. Всеки месец в търговските комплекси Shell в България се обслужват повече от 1 милион клиенти. През 2009/2014 г. са открити 6 нови магистрални обекта – Shell Правец, Shell Калотина, Shell Студена, Shell Любимец Изток и Запад- те се присъединиха към европейската мрежа от магистрални обекти на Shell. Така клиентите на тези бензиностанции са сред 25-те хиляди клиенти, обслужвани всеки час в над 650 магистрални обекта в мрежата на Shell в Европа.

Най-добрите месеци, дни и моменти за публикуване в YouTube

www.manager.bg I 16.01.2015г.

Внимание, автори на съдържание в YouTube! Ако искате да направите публиката си възможно най-голяма, вземете пример от схемата на праймтайма в телевизията. 

Прегледите на видеоклипове в сайта на Google бележат пик вечер, според ново изследване на нюйоркската компания за наблюдение на множество YouTube канали Frederator, цитирано от списание Entrepreneur от САЩ. 

Frederator съветва да се публикува в YouTube между 2 и 4 ч. следобед американско време в понеделник, вторник и сряда и между 12 и 3 ч. следобед в четвъртък и петък. Това е между 21 и 23 ч. българско време от понеделник до сряда и между 19 и 22 ч. за четвъртък и петък. 

За уикендите съветът е друг – рано пиле рано пее. Тогава изследването, проведено сред 120 милиона месечни потребители на 1300 канала в YouTube, показва, че са имали най-широка аудитория клиповете, качени между 9 и 11 сутринта UTC в Щатите - 14-16 ч. за Европа и България. 

От всички дни в седмицата, най-добре е да се публикува във вторник и петък. Повечето активни потребители на сайта остават тийнейджърите и младите хора. Прегледите на едно видео започват да нарастват във вторник, достигат пикове в събота и спадат в неделя следобед. 

Най-лошите месеци от годината да се разпространява съдържание чрез видео портала са май и септември – "преходни месеци, в които болшинството от потребителите завършват учебни занятия или започват училище, стартират или приключват спортни сезони, ваканции или други дейности на открито, пише директорът на Frederator Мат Гилън. 

Но, разбира се, размерът на аудиторията не е еднинственият показател, който трябва да се взема предивид, когато се измерва ефективността на YouTube. Също е важна и промяната на рекламните равнища по време на календарната година.

Партньорите на YouTube получават дял от приходите от рекламни продажби в личните им канали или плащания на всеки 1000 прегледи. Миналата година рекламата достигна най-високи нива в края на март и остана постоянна като равнище от средата на май до края на юни. Тя се покачваше стабилно през август и септември и беше висока през целия октомври.

 

Оригинална публикация

Седмични новини за маркетинг и реклама

www.capital.bg I 15.01.2015г.

All Channels Communication Group с две отличия на Forbes Business Awards 2014, Twitter ще предлага реклама в чужди сайтове, Instagram е най-бързо растящата социална мрежа в САЩ

All Channels Communication Group с две отличия на Forbes Business Awards 2014

По време на наградите Forbes Business Awards 2014 All Channels Communication Group беше отличена с две награди – първо място в категория "Клиентска политика" и трета награда в категорията "Развитие на бизнеса". Агенцията беше и единствената компания от комуникационната сфера, получила награди в рамките на тазгодишната церемония. Наградите Forbes Business Awards 2014 се оценяват и присъждат от десетчленно жури, съставено от представители и партньори на бизнеса. За участие в конкурса пък са подадени 90 кандидатури в различните категории. В категорията "Клиентска политика" тази година на второ и трето място застават съответно Unique Estates и 60K, а на първото и второто място в отличието "Развитие на бизнеса" са Telerik и ScaleFocus. В прессъобщение, разпространено до медиите, от All Channels уточняват, че тазгодишните отличия по време на Forbes Business Awards не са първите за агенцията в този конкурс – през 2012 г. комуникационната група печели две втори места, съответно в категориите "Развитие на човешките ресурси" и "Развитие на бизнеса".

Twitter ще предлага реклама в чужди сайтове

Следвайки множеството промени в стратегията и портфолиото на Twitter от услуги и предложения към рекламодателите, по информация на Wall Street Journal от социалната мрежа планират да привлекат към рекламните си формати и потребители, които не са част от платформата за микроблогинг. Това ще става чрез включване на рекламни съобщения в плъгините на Twitter, добавяни към различни сайтове, както и чрез вградените туитове в самото съдържание. Друга особеност на новия рекламен формат е, че Twitter ще споделя приходите със самите сайтове, подобно на модела, който Google използва в своя Display Network. От социалната мрежа споделят, че идеята за такъв тип рекламно предложение идва от факта, че милиони потребители ежедневно потребяват съдържание от микроблогинг платформата, представена от трети страни, откъдето идва и логичното продължение този процес да бъде монетизиран. Към момента няма яснота кои рекламодатели биха се възползвали от този формат, макар от компанията да загатват за преговори със спортната медия ESPN и приложението за новини Flipboard.

Първата рекламна кампания, използваща Apple Watch

Въпреки че умният часовник на Apple ще започне своите продажби по-късно тази година, рекламодателите вече се подготвят да посрещнат неговите бъдещи потребители със своите рекламни послания.
Така например американската верига супермаркети Marsh обяви по-рано тази седмица, че вече е инсталирала iBeacon устройства в своите близо 100 магазина в САЩ. Този тип технология позволява на брандовете да изпращат автоматизирани съобщения до всички съвместими мобилни продукти на Apple. В случая на Marsh умните часовници могат да отворят автоматично списъка с покупки веднъж щом потребителите влязат на територията на супермаркета. От компанията споделят, че ще използват този нов канал, за да споделят със своите клиенти различни оферти и новини около лоялната програма на веригата супермаркети. От друга страна, такъв тип кампания ще позволи на Marsh да е в крак с тенденциите, като събира различни данни за своята аудитория – например колко време прекарва в магазина, кога е най-активна при покупките си или кои са най-посещаваните отдели в супермаркета.
Тази технология, разбира се, не е ограничена само до американския пазар, а може да бъде използвана и от българските рекламодатели. Трябва да се отбележи обаче, че подобен тип кампании изискват по-високи инвестиции, макар и тя да бъде правена в дългосрочен план.

Instagram е най-бързо растящата социална мрежа в САЩ

Данни от проучване на Pew Research Internet Project, проведено сред активните интернет потребители над 18 години в САЩ, показват, че Instagram е социалната мрежа с най-голям растеж. Компанията е покачила базата на своята активна аудитория с 9% спрямо миналата година. Това означава, че към момента 26% от американците онлайн използват услугата за споделяне на снимки.
С нарастването на своята потребителска база социалната мрежа е надскочила конкуренти като Pinterest (растеж от 7%), LinkedIn (6%) и Twitter (5%). Проучването посочва също така, че Facebook е намалил рязко растежа си, запазвайки непроменена аудиторията от 71% от анкетираните, в сравнение с проучване на Pew, публикувано през август 2014 г.
Според данните 52% от участвалите във въпросника потребители използват повече от една социална мрежа, докато през 2013 г. това са били 42%. От друга страна, анкетираните, които са се фокусирали само върху една платформа, най-често избират Facebook (79%).
Важно е да отбележим обаче, че данните не представят цялостна картина за пазара в САЩ, тъй като, подобно на повечето подобни проучвания, сред рецепиентите на въпросника не са включени по-младите потребители, които неофициално използват най-активно социалните мрежи.

Kantar Media Audiences ще е доставчик на рейтинговите данни за Румъния до 2019 година

Водещата британска агенция за медийни и маркетингови проучвания Kantar Media Audiences ще бъде доставчик на пийпълметричните данни за румънския пазар след проведен конкурс. Съобщението бе направено от Лусия Антал, председател на Румънската асоциация за измерване на медийната аудитория – ARMA. Цената на договора не се съобщава, но според източници на румънската Mediafax средната пазарна стойност на договора е 10 млн. евро за целия период. Kantar Media Audiences и досега бе доставчик на рейтингови данни за румънския пазар за периода 2012-2015. Новият договор отново ще е за четири години – от 2016 до 2019 година. Основен конкурент на Kantar в конкурса беше Nielsen Media Research.
Kantar Media Audiences има голямо портфолио от услуги и медийни проучвания за изследване аудиторията на печатни медии, радио, телевизия, интернет, кино, мобилни устройства, социални медии, външна реклама. Kantar Media Audiences възникна след придобиването на TNS Media и KMR Media WPP Group през 2008 г.

 

Оригинална публикация

 

Криминалните злоупотреби, а не медиите сриват доверието във финансовата система

www.aej-bulgaria.org I 15.01.2014г.

Българският финансов надзор се превръща в груб регулатор на свободното упражняване на журналистическата професия. Рекордната глоба от 160 хил. лв, наложена на медийна група „Икономедиа” за публикации, окачествени като съставляващи пазарни манипулации, и за отказ от разкриване на източници на информация, е форма на безпрецедентна бюрократична цензура. А „специалната” санкция от 10 хил. лв. за двама журналисти, отказали да разкрият източниците си, крие сериозната опасност да бъдат унищожени от бюрократично своеволие и последните инструменти за разкриване на корупционни практики и злоупотреби.

Максималната санкция в размер на 100 хил. лв. е наложена и на „Алпико пъблишинг” ЕООД, издател на вестник Зов Нюз-Враца за статията „И ПИБ пред фалит?", отразяваща напрежението в обществото в град Враца около слуховете за евентуалния срив на Първа инвестиционна банка. От медията изразяват своето недоумение от размера на глобата, още повече, че вестник „Зов Нюз” никога досега не е бил санкциониран или проверяван от КФН по никакъв повод. Налагането на максимална санкция предполага системни нарушения, висока степен на обществена опасност или особено грубо погазване на закона, а последствията от нея може да са пагубни за оцеляването на едно малко регионално издание.

Освен от Капитал, в края на 2014 г. Комисията за финансов надзор изиска и от онлайн изданията „Медиапул“ и „Бивол“ да разкрият източниците си на информация за публикации, отразяващи проблемите на българската финансова система, което в пълен разрез на медийната свобода.

АЕЖ-България е силно разтревожена от тенденцията държавните финансови регулатори да създават бариери за отразяване на факти, свързани с българската банкова система. Репресивните мерки, упражнявани от държавата, са в разрез с членове 39, 40 и 41 от Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека (чл.10, ал. 1) и Хартата на основните права в ЕС (чл.11, ал.1), регламентиращи свободата на изразяване. Нещо повече – в  своята практика, Европейският съд за правата на човека подчертава, че „ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение.“(Martin and Others v. France ).

КФН не може и не трябва да тълкува и прилага етичния кодекс на медиите, нито да задължава еднолично медиите да разкриват източниците си и да съобщават само официални данни. Последното би означавало край на журналистическите разследвания и би лишило гражданите от правото им на информация.

АЕЖ-България застава твърдо зад правото на журналистите да информират обществото и да не разкриват своите източници на информация, които често са физически застрашени. Поемаме ангажимент да запознаем своите международни партньори с поредните нарушения на свободата на словото, осъществявани от представители на държавните институции.

 

Оригинална публикация

 

Свободата на словото: цена и граници

www.dnevnik.bg I 15.01.2015г.

"Дневник" препечатва анализа от портала "Култура"

Щурмът срещу "Шарли Ебдо" е поредният от серията на ислямистката офанзива срещу една ценност, която принадлежи към ядрото на модерната европейска цивилизованост – свободата на словото. И тъкмо защото не е изключение, тази атака налага да се замислим за цената и границите на свободата на словото.

В последните десетина години имаше низ от удари срещу тази ценност. Една от първите атаки в тази поредица беше ислямската фатва за смъртна присъда на Салман Рушди – смъртна присъда срещу мюсюлманина, който в романа си "Сатанински строфи" си позволил непочтителност към исляма.

Последва добре известната конфликтна ситуация през 2006 г., предизвикана от публикуването на първите карикатури на пророка Мохамед. Към този низ от сблъсъци трябва да се добавят още няколко по-малко известни, но не по-малко показателни случаи.

В Женева беше свалена пиесата на Волтер "Мохамед, или фанатизмът". Човекът, комуто принадлежи най-силната формула за свободата на словото и търпимостта, беше цензуриран заради страх от яда на мюсюлмани. Подобна съдба беляза и берлинската постановка на Моцартовата опера "Идоменей". В режисьорския замисъл Идоменей се осмисля като унищожител на диктатурата на боговете. В края на представлението биват посичани главите на Исус, Мохамед, Буда и Посейдон, на божествата диктатори, поискали от Идоменей да жертва собственото си дете. Постановката беше свалена от афиша, защото щяла да разгневи мюсюлманите с богохулството си. Низът от ислямистки провокации срещу свободата на словото и начинът, по който им отговаряше европейското общество, постави въпроса

за цената на тази свобода и за нейните граници

В този контекст се оформиха две интелектуални становища. Едната позиция е категорична, че потъпкването на свободата на словото не може да бъде оправдавана под никакъв претекст и при никакви условия, защото тя е фундаментално право и неговото ограничаване би било равно на отказ от наследството на Просвещението.

Каквото и да е по своето съдържание и по тона на изказа си посланието (карикатура, роман, журналистическо слово и т.н.), то подлежи на ограничения само post factum – от съда, ако подбужда към омраза или призовава за насилие. Такава позиция заема, например, френският философ и публицист Бернар-Анри Леви. Преди няколко години той написа в статия, посветена на 20-годишнината от случая "Салман Рушди": "Случаят е знак за едно действително отстъпление на Просвещението. Какво е Просвещението? Правото да вярваш, или да не вярваш. Правото на онзи, който не вярва, да се забавлява с вярата.

Правото на богохулство

което в юдейството и християнството си е пробило път постепенно и болезнено, което обаче остава престъпление за исляма …"

Другата позиция е, че свободата на словото има своята цена и ако тя е твърде висока, тази свобода следва да бъде удържана в допустими граници. Холандският философ на правото Гелийн Молир формулира тази позиция така: "Ако свободата на словото означава, че други права биват нарушавани, то тогава тя трябва да бъде ограничена. Ако изборът е между обществената сигурност и правото на изказ, тогава колективните интереси имат предимство пред личните".

Двете перспективи за осмисляне на свободата на словото

се проявиха и при интерпретациите на варварството, упражнено срещу "Шарли Ебдо". В едната перспектива кръвопролитието беше оценено като осъдително и нетърпимо насилие над свободата на словото. В другата перспектива беше направено същото, но под едно сериозно условие – в свободата си да не засягаме чуждите религиозни чувства. Американските медии, пък и някои наши журналисти, говорят за станалото в Париж тъкмо в тази перспектива.

Но в едно отворено общество не следва ли свободата на вероизповеданията да предполага и свобода за критика на вероизповеданията. Допускането само на едната свобода е допускане срещу същността на свободата и на откритото общество. Иначе без да искаме, ще се приплъзнем към позицията на онази млада московчанка, която след варварството в Париж се появи в глобалната мрежа с надпис върху гърдите си: "Безбожниците от Франция се подиграха над Иисус Христос и получиха справедливо наказание". С наивната си лудост този надпис ни казва отчетливо: ако свободата е под условия, всяка религия ще е морално свободна да принася в жертва всички, които е уличила като богохулници.

Лазар Копринаров е учен и дипломат, бил е посланик във Венецуела от 2001 до 2006. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това Московския държавен университет. Темата на дисертационния му труд е "Културата срещу крушението. Идеите на Ортега-и-Гасет за културата". Днес ръководи катедрата по "Философски и политически науки" при Философския факултет на Югозападния университет.

 

Оригинална публикация

 

Журналисти могат да кандидатстват за медийно обучение в САЩ

www.karieri.bg I 15.01.2015г.

Български журналисти могат да кандидатстват за деветседмична стипендия за обучение в САЩ. Тя се предоставя от Фондация "Америка за България" в партньорство с World Press Institute и e отворена за журналисти и фоторепортери от печатни и електронни медии, онлайн новинарски организации и телеграфни агенции. Стипендията включва разходите за издръжка и пътуване, както и дневните за храна. Крайният срок за подаване на документи е 15 февруари 2015 г.

Условията за участие са кандидатите да имат между 5 и 15 години журналистически опит, да са свободни между август и октомври 2015 г., както и да притежават българско гражданство и постоянно местожителство в България. Спечелилият стипендията ще се присъедини към други десет стипендианти на World Press Institute от целия свят.

По време на програмата те ще се запознаят отблизо с управлението, политиката, бизнеса, медийната среда, журналистическата етика и култура на Съединените щати чрез обучения, пътувания и интервюта. Участниците ще бъдат базирани в централата на World Press Institute в Минеаполис-Сейнт Пол, Минесота, и ще имат възможност да пътуват до Вашингтон, Ню Йорк и други големи градове в САЩ.

Повече информация за стипендиантската програмата може да откриете на този адрес.

 

Оригинална публикация