БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-15
Водещ: Задава ли сте си въпроса! Как сме живели без мобилни телефони? Кога за последно погледнахте тревожно през прозореца, за да видите ще има ли буря, зареди която интернетът ще спре. Искам да ви кажа подобни въпроси си задаваме и ние медиите, просто технологиите ни предизвикват. Международната среща за регионалните радиотелевизионни и телекомуникационни организации и производителите на техника за радио разпръскване, се проведе за първи път в България, по инициатива на БНР. Престижната международна среща е осма по ред, началото е поставено през 2003 година и в течение на годините към инициативата се присъединяват все повече страни. На тези срещи се провеждат професионални дискусии за цифоривзацията във всичките и аспекти. От производството на медийни продукти, през цифровите технологии за пренос, до радио и телевизионните приемници. Защото 2012 може да изглежда далеч все още, но експертите в Европа отдавана работят по проекти създаващ техническите норми, според които трябва да се извърши цифровизацията. Кой къде е, също става ясно на подобни срещи. Къде сме ние, ще коментираме днес в студиото на „Клубът на журналистите” с генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров и експерта по телекомуникации проф. Кирил Конов. Ще чуем разбира се и коментара на г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг” организацията, която свързва в Европа интересите на бизнеса и обществените, и търговските оператори. Регионалните медии получиха своите награди, какво се случи там, ще коментираме с члена на журито г-жа Аксения Димитрова от вестник „24 часа”. Корупция в печатните медии? Защо такава тема избраха за дискусия от Фондация за свободата „Фридрих Науман" ще питам Аспарух Панов. Разбира се започваме с коментар с медийната новина на деня, президентът Георги Първанов ще съзира Конституционния съд за редукцията на членовете на СЕМ. Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Ами да коментираме медийната новина на деня!
Даниела Петрова: Новините на деня са много, но тази действително е една сред по-значимите. Считам, че в правомощията на президента е да направи своята преценка за упражняване на правомощия, в това число и за упражняване на вето. Не намирам нищо ново, дали това е просто някакво заигриване или предварително изказване. Закона не е минал на второ четене в през зала, за да се прави предварителни заявления. Но нека да оставим всеки да упражнява своите права и правомощия. Няма предварително отказ от права, така, че тук няма някаква драма.
Водещ: Предвиждате ли някакво извънредно заседание на парламентарната комисия? Ако се стигне…
Даниела Петрова: След като мине в зала, ако разбира се има вето, закона ще се върне в парламента и по процедурата. Той проекта е гласуван на второ четене в комисия и предстои гледането му в зала.
Водещ: Да.
Даниела Петрова: Т.е. не може да има връщане обратно преди минаване в зала в комисия, съобразяване с бъдещи намерения.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Г-жа Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, с първи коментар на медийното събитие на денят, президентът Георги Първанов ще съзира Конституционният съд за редукцията на членовете на СЕМ. Добре дошли в „Клубът на журналисте” ви казваме Бушнаков, Руслан Беров, Цвети Николова, Гала Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: През 1991 година, по инициатива на ЕС за радио и телевизия започна проектът DVB, който обединява 270 организации от цяло Европа, радио и телевизионни оператори, както обществени, така и частни. Телекомуникационни компании и производители на техника за радио разпръскване. Каква е целта, целта е да се противодейства на японския и американския пазар в областта на цифровизацията на телевизията. Както и да се съхрани европейската индустрия разбира се, в областта на новите технологии. DVB е цифровият формат по който ще излъчват всички телевизионни оператори в Европа от 2012 година. Експертите, които работят по проекта създават техническите норми, според които трябва да се извърши цифровизацията на телекомуникационното излъчване в Европа, когато срокът за завършване на процеса за страните членки дойде и той е 2012. Ситуацията днес показва, че от всички европейски държави, не само от ЕС, само балканските и някои от средиземноморския регион не са започнали цифровизацията. От 45 страни в широка Европа. Това заяви за БНР, г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг”, организацията която служи за свързващото звено между интересите на бизнеса и обществените, и търговски оператори. Г-н Сове-Гоашон участва в срещата във Варна за сподели опита на по напредналите в цифровизацията европейски страни. Според него цифровизацията е неизбежна, както и интернет и мобилните телефони. А ползите на въвеждането на новите технологии за крайния потребител са многобройни. Защо цифровизацията е по-добра от аналоговото излъчване, попитахме г-н Даниел Сове-Гоашон, с превода ни помага Мая Пеловска, експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Даниел Сове-Гоашон: Цифровизацията е неизбежна в цяла Европа, така като касетките бяха заменени от компакдискове, същото нещо в момента се случва с радио и телевизията. Аналоговото излъчване задължително трябва да стане цифрово. Същата с телевизията, там където преди можеше да се излъчваше един канал една програма, сега на този същия кана, могат да се излъчват 8 телевизионни програми. Очевидно ползата за потребителя е това, че той ще може да получава много повече програми. Ще ви дам един пример от Франция! Сега имаме 40, като и в предишния и в сегашния случай, 6 и 40 говорим само за наземно излъчване. Но същите предимства важат и за телевизията, която се разпространява чрез сателит. В момента сателитно се излъчват и съответно получават хиляди програми, тъй като въвеждането на цифровизацията и там включително се пести място. Другото голямо предимство на цифровизацията, че можете да гледате телевизия през интернет, докато аналоговия канал, аналоговото излъчване не позволява да се гледа през интернет. Само, че това не е края на еволюцията! Не само пестим място, но и благодарение на това спестено място там можем да сложим програми, които имат много по-високо техническо качество. Това се казва High Definition TV. И ако дам още един пример от Франция! Освен 40-те програми, които се излъчват цифрово, които споменах, които са със стандартното за това излъчване качество. Имаме още 12 програми, които са с още по-високо качество. Аз също имам кабелна телевизия, преди я получавах аналогово, сега цифрово, съответно сега има много повече програми, цената е същата както преди. България е част от една група, където предимно се гледа кабел. Същата е и в Германия. Франция, Великобритания и Италия е различно. Има кабелна телевизия, но за една много малка част от населението. Например във Франция са само 7% от населението има кабелна телевизия. Страните където има много кабели, които са целите окабалени, тъй като наземното излъчване е безплатно, всъщност кабелните оператори си притесняват за това, че могат да си изгубят клиентите. Бих искал да кажа още едно предимство на цифровизацията. И пак говоря за наземното излъчване и приемане. Тъй като цифровия сигнал е много по-мощен, вече можем да получаваме сигнал, наземния сигнал без антена, което означава, че нашия втори, трети, пети телевизор няма нужда да е включен в кабел някъде нали, както сега.
Водещ: Г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг”, организацията която служи за свързващо звено на цифровизацията в Европа. С превода на Мая Пеловска, международен експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Водещ: Цифровизацията кара хората да си задават въпроси, но не само хората и медиите да си задават въпроси, изобщо новите технологии ни предизвикват. Защо е важно да знаем как се вземат решенията за цифровизацията. Нека от тук да започнем разговора с генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров и медийния експерт проф. Кирил Конов. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Защо е важно да знаем решенията които се вземат за цифоривизацията какви са и как се вземат.
Валери Тодоров: Защото да знаем, защото трябва да знаем с каква сила ще ни стоварят последствията. Тъй като цифровите технологии изискват промяна на навиците, промяна на цялата организация на приемане на информацията. Същевременно те са и покрай всички положителни страни, един сериозен стресов фактор, защото вие изведнъж ще получите много големи възможности. И трябва в рамките на тези възможности да извършите селекция, да подтиснете едни желания, да дадете предимство на други. Наистина това е една технология, която ще събере картина, звук, текст в едно и в зависимост от вашия избор, вие ще получавате с предимство онова което искате. Но по-важното е, че всичко това трябва да се усвои, като в този процес има две страни. Едната страна, която ще приема продукта, а другата която ще го произвежда. Мисля, че стреса ще е еднакво силен и от двете.
Водещ: Проф. Конов, добър ден.
Кирил Конов: Добър ден.
Водещ: Защо е важно да знаем повече за цифровизацията и за решенията, които се вземат за нея?
Кирил Конов: Ами вие вече чухте, зрителя трябва да бъде…
Водещ: И слушателя!
Кирил Конов: …подготвени, и слушателя, и зрителя, трябва да бъде подготвен. Защото цифровата техника иска нови приемни устройства. При това, ако телевизията с един аналогов телевизор можеше да се работи например в кабелната телевизия, можехме да включим един, втори, трети аналогов телевизор. Към преминаването на цифрова телевизия, към всеки един приемник трябва да има и приставка, която е прието да се казва чуждицата приемен SETBOX. Той практически е цифрова приставка и трябва да се закупи към всеки телевизор. При това трябва да се знае, че приставки за спътникова са едни, а за наземна телевизия приставките са други. Освен това трябва да се знае много важно нещо. Че стандарта който е приет в нашата страна за кодиране на сигнала е MPEG4, който се различава от стандарта в Европа, MPEG2. MPEG2 е много стар стандарт, ние сме преминали към по-нов. По-нов, по-съвременен стандарт, който дава възможност по-добре, повече програми да се предават в един телевизионен канал. Който означава, че приставките трябва да бъдат купувани от България, а не от чужбина. Това трябва да знае, трябва да знае зрителите, например тези които имат роднини и деца в чужбина, да им приставките от там, трябва да си ги купят от България.
Водещ: Всъщност стигнахме бавно и полека до въпроса за парите! Защото това са разходи от една страна, за тези които ще получават цифров вариант на радио и телевизия и от друга страна, самите медии също така трябва да планират своите разходи!
Кирил Конов: Да, медиите също трябва да планират своите разходи. Интересното е това, че се предвижда един период в който едновременно би трябвало да се предава както аналогова, така и цифрова телевизия, също в бъдеще вероятно ще бъде и за радиото. Това означава практически почти двойно заплащане за разпространение. За това повечето страни рязко ограничават този съвместен период на съвместно излъчване, което означава много добра подготовка в населението, да се подготви да премине към цифрово приемане на програмите, за да може да се облекчи, да се опрости разпръскването на програмите.
Водещ: Ние готови ли сме?
Кирил Конов: Колкото е по-кратък… Моля?
Водещ: Ние готови ли сем?
Кирил Конов: Ами програма за преминаването съществува, но тази програма още не съм чул да е задействана, което означава, че практически още не сме готови. Това е задача на медиите, които трябва много широко да прорекламират, да разкажат „Да преминава се към цифрова” цифровата има определени предимства, предимства е по-малко шумове, възприема се по-качествено изображението, много повече програми. При това програмите, които се излъчват ще бъде свободни, което означава, че ще бъдат безплатни за разлика от спътниковите телевизионни програми и от програмите от кабелната телевизията, което е едно облекчение към зрителя. Но от друга страна към всеки един телевизор трябва да бъде купена приставка за приемането. Приставките действително не са скъпи, обаче са определена инвестиция.
Водещ: Обаче в криза, всяка една инвестиция може да бъде отсъдена като скъпа.
Кирил Конов: Да и особено когато е принудена.
Водещ: Да. Много ви моля да останете на телефона. Г-н Тодоров, ние напрактика има какво да се споделим.
Валери Тодоров: Само ще направя една корекция. Ясно е, че безплатни ще бъдат обществените програми. Платени ще бъдат, също така ще бъдат платени някои от услугите, които допълнително ще се предоставят при цифровото излъчване.
Водещ: Но ние вече излъчваме цифрово, доста преди да се вземат решенията.
Валери Тодоров: Да, националното радио започна излъчване със съдействието на БТК, по технологията DVB-D, която сега предстои да се внедри масово, за София и Софийска област още през 2007 година. През 2008 година, ние пуснахме в действие технологията Radio Digital Mondiale, това е цифров формат върху късите вълни, той се използва от много от страните, които имат големи територии, тъй като се предава тази технология, позволява предаване на сигнал на по-далечни разстояния, с по-високо качество. Интересното, че тези страни са всъщност и потенциалните производители на приемници. Също така интересен факт, че ние сме една от страните, която е разположена в ъгъла, на един от ъглите на ЕС. Тази технология свободно би могла да покрие европейската територия от единия край до другия. Т.е. този наш експеримент залага един потенциал, залага една перспектива, която се надявам да бъде полезна ако разбира се бъде избрана тази технология в бъдеще като основен цифров формат.
Водещ: Защото безспорно цифровото излъчване изисква технологична готовност, а за да има човек технологична възможност, той трябва да има инвестицията, за да може да оперира, това също е…
Валери Тодоров: Първо за радиото се смята, че до 2020 година ще запазят актуалността си УКВ излъчванията с чистотна /…/ Същевременно ние се готвим да затворим цикъла на производство на цифрови програми. Вие знаете, че освен това открихме две нови програми, две нови радиостанции, които са оборудвани с най-новата техника и най-новите технологии. Освен това ние преминахме към унифициране на техниката и технологията на централното радио. Предстои да влязат в действие новите студийни комплекси на програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев”, които вече ще ползват всички предимства на новите технологии. Можем да кажем, че предстои, технологиите са заложени вече в регионалните ни радио станции и предстои да се цифровизира, да се вкара ново поколение техника, ефирна студийна в някои от регионалните радио станции. Но националното радио вече извършва вече такива излъчване. Знаете, че в рамките на европейския проект „Евра Нет” ние сме първата радио станция, която излъчва цифрово новини на четири езика, излъчваме и два модула по шест часа на програма „Хоризонт”и „Христо Ботев”. Така, че за разлика от повечето балкански страни, ние сме наистина доста напред, ние сме с добри позиции в рамките на ЕС за радио и телевизия. Мога да кажа, че радиото през последните две години и половина направи много за развитието на техниката и технологията. Вероятно и вие сте го почувствали. Така в по средстровид предстои да го почувствате следващите месеци, тъй като ще преминете изцяло на нови технологии. Това е бъдещето, важното е да убеждаваме хората, че те ще трябва да си сменят навиците, защото вижте можете да приемате различен тип програми, много е важно ние разглеждаме, проф. Конов тука говори за технологиите, тъй като технологията е важна, ще води технологията. Но вие при цифровата ера изведнъж отваря множество гласове, образи, програми. Вие в един момент, ще можете да приемате и аналогово и цифрово, и ще може да се съчетава с интернет, и вече водещо става съдържанието. Онова което посланието ще предаде, зависимо много от качеството. Борбата за качеството и за съдържанието, всъщност ще се превърнат във водещи за конкуренция по-нататък.
Водещ: Професоре, как виждате бъдещата медия в цифровия и живот?
Кирил Конов: Ми това е доста сложен въпрос и специално за телевизията какво е! Преминаването към телевизия с висока разделителна способност, нали това което е хита в момента и това което пък е супер така хит, това е телевизия 3D, чието въвеждане ще има много въпроси, много се склонни да твърдят, че има, че не е много полезно гледането продължително на 3D телевизия, обаче живота върви напред и аз очаквам, че и тези въпроси ще бъдат решени.
Водещ: Що се отнася до 3D телевизията, според мен там е много подходяща приказката за гроздето което е кисело?
Кирил Конов: Да, това в момента е просто такъв, макар и хит, но докато стане ежедневие ще мине доста време. За сега за нас е важно, нашата страна да преминем към цифрово разпространяване на програмите. Искам само да напомня, че в България в София, първите предаватели бяха пуснати в ноември 2004 година. Така, че от 2004 година в София имаме DVB предаването по стандарта MPEG2 и се излъчвате шест програми на 64 канал. Но поради слабата реклама, приемането на тези програми не е масово в София. Сега е важно, действително масово сериозно с качествено покритие на страната, с цифрови телевизионни програми и преди всичко на националната телевизия.
Водещ: Как според вас можем да мотивираме хората да приемат по-лесно преминаването на медиите в цифров вариант?
Кирил Конов: С добро покритие, с много програми, които като основната част от програмите са отворени, безплатни, което ще мотивира хората. Това показва и опита в Европа, известен процент от хората се отказват от кабелните телевизии, преминават към цифрово приемане на програмите, защото предимствата са очевидни. Предимствата са очевидни, всъщност в излъчването трябва да има достатъчен брой интересни програми на български език и тези програми, които представляват интерес. Това са Eurosport, която едва ли ще бъде безплатна, програмите Discovery. Така, че подбора на програмите, които ще се излъчват и качественото покритие са в основата за бързото преминаване. А ако има интерес, хората много бързо ще си закупят приемници и ще преминат към цифрово приемане. Още повече, че цените на цифровите приемници съвсем не са високи.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. Чухте експерта по телекомуникации и цифрова телевизия, проф. Кирил Конов.
Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора с генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. Нека да опитаме да обясним на някакъв по-разбираем и прост език какво ще даде цифровизацията на хората повече от обичайния начин който е познат за слушане на радио?
Валери Тодоров: Ако говорим за радио, ние вървим към така нареченото хибридно радио, т.е. вие ще можете да получавате и звук и картина и ще можете да теглите и записи по заявка , ще можете всичко, онова което получавате от различни източници, да го събирате върху един носител, до го получавате по един стандартизиран начин. По този начин ще съберат аудиториите, които работят с различни навици и имат така вкус към различни усещания от технологиите. За това смятам, че изключително важно е да се разясни кое как се случва. Разбирам, че сега интереса към телевизиите е повишен, тъй като картинката наистина дава по-голямо въображение. Но в при движението на технологиите, ще се получава така, че от една страна радиото ще се визуализира все по-активно, ще можете да виждате лицата на водещите, ще разбира се ще пазим магията на радиото, ще можете да ползвате всички наши архиви. Същевременно ще се наложи да се разработят модифицирани програми за тези нови цифрови технологии. Т.е. вече границите между радиото и телевизията ще се приближават, но винаги ще води или картината, или звука. Т.е. ако вие сте седнал на едно място, естествено е, ще искате вие да получавате върху екрана и текста на новините, допълнителна информация различни позиционирани продукти. Допълнителна сервизна информация. Но ако пътувате и вие възможност да гледате картинката, там ще ви се подава справочна информация по-къс вид, ще имате справочната картинка, но вас ще е водещ звука, онова което слухово ще възприемате. Но тук…
Водещ: Но това ще е, това ще бъде личен избор на слушатели, нали ще даде предимство на едното или на другото?!
Валери Тодоров: Да, вие можете съответно при цифровизацията да си пуснете телевизията, стига телевизията да може да ви даде тази информация в по-експресен вид. Радиото е по-бързо, по-скоростна медия. Тя предлага по-големи масиви, по-голям обем от информация. Телевизията изисква повече време, тъй като това е свързано и с подготовката на картината. Но ако примерно радиото ви дава пряка визуална връзка от някои събития, предава на под кастинга, то тогава вие слушате едновременно програмата, получавате сервизната информация и новините на текст, едновременно с това можете да наблюдавате едно събитията, съответно ако искате и да го слушате. Така, че виждате в един момента. За това ви казах не случайно, че трябва да подтиснете едно желание за сметка на друго. Да решите ако пътувате в кола, ясно, че за вас ще е водещ звука. В следващия момент вие имате един мобилен телефон. Ясно е, че ви можете получавате визуална информация на, можете да гледате и телевизионни програми. Но вие ако искате наистина да гледате с качеството, т.е. да изпитате удоволствие, не само да се информирате, вие ще изберете друг подход. Ето тук за това, в това изключително разнообразие на услуги и на възможности. Избора ви ще бъде по-сложен! Но този избор ще наложи и промяна в навиците ви, по които трябва да достигнете до един или друг продукт. За това е много важно да се разяснява, за да се избегне първоначалния стрес. Ясно, че е тази технология която предстои да се внедри за телевизията, искам да са наясно и слушателите. Тя наистина е телевизионен формат. Тя е там като радиото е спомагателна медия, вие водещо ще е картината, а в подкастинга ще имате радио станция. Но вие за да преминете от един мултиплекс и на друг, и т.н. Ще трябва да минете през видеото, през телевизията, да стигнете до радиото, ако то е разположено в друга зона. Докато идеята на цифровото радио, вие да имате един интегриран приемник, който да приема всичко формати и ви изписват името на програмата, приемника търси и без разлика тази програма на кой формат излъчва, да можете в това приемно устройство да получи тази програма, без разлика къде се намирате. За това е важно с разработват и националните технологии, т.е. технологията на националното покритие, същевременно технологиите за пренасяне на сигнал на далечно разстояние, за разлика от функциите на телевизиите, които разбира се са със засилено национално присъствие, т.е. присъствие на национална територия.
Водещ: Но все още не се говори колко струва този приемник?
Валери Тодоров: Приемниците вече, така достигнаха до умерената цена от 50 евро, има и по-евтини. Изключително важно е, че страни като Индия, като Китай, Русия се ангажираха с производството на тези приемници, те признаха и технологията DRM за водеща, тъй като тя е подходяща за тези големи територии. Което е насърчителен фактор, ние за това и когато стартирахме технологията DRM, ние ориентирахме към предаване за чужбина, т.е. знаете, че ние предаваме на 11 езика, ориентирахме към страните към, зоните където тази технология е разпространена, където има съответните приемници. Държавата ще трябва да инвестира и в приемните устройства, цифровите устройства и за телевизия, и за радио. Ясно е, че с телевизия ние леко вече закъсняваме и ще трябва да се компенсира. Докато за радиото все още имаме да помислим. По-важното е, че радиото като технически и технологичен лидер в момента даде шанс тези технологии да се развиват, да се експериментират, да се доказват. Смятам, че едната от технологиите категорично се доказа, другата вече ще се внедрява като телевизионна форма, радиото освен това развива активно и УКВ мрежата, тъй като тя също пострада силно, след като демократичните промени. Знаете, че нашата УКВ мрежа беше изградена с двойно предназначение, обслужваше и военни функции, обслужваше така и политическия блок. И се образуваха така дупки, бели петна. За това искам да кажа, когато нас ни разглеждат, говоря нас като обществена медия, ни разглеждат като конкурентна частните медии. Ние не сме в истинския смисъл на конкурент, защото задължение е на държавата да информира безплатна достъпна на всички платформи информация, обективна, разностранна информация.
Водещ: Това го пише и в Конституцията!
Валери Тодоров: Да, пише го ви в Конституциите. Докато смисъла на търговската медия, тя трябва да обслужва определен търговски интерес, т.е. тя може да си избере района на покритие, може да си избере начина на посланието, дали ако е музикално, кой формат предпочита. Или ако вкарва информация, какъв вид информация. Докато ние сме длъжни да гарантираме пълния обем от информационни услуги с разнообразие на програми, с разнообразието на гледните точки, с обективността. За това ние сме единствените, ние сме най-големия процент на музика, на драматургия, ние записваме и архивираме всички по-големи културни музикални събития. За това, винаги казвам, ние имаме собствени музикални състави, които са водещи за страната. За това не може някой да ни разглежда и смятам, че не е добър подхода, когато се правят механични сравнения между частна медия и търговска медия, или да речем някой от нашите програми може да сравни с друга радио станция, да речем „Хоризонт” с Дарик радио. Въпреки, че те са доста различни. Аз в момента не правя реклама на колегите, с огромен толеранс, това е една от солидните радио станции, които успя да се докаже през годините, в много трудна пазарна среда. Тука понякога се налагат формати и се твърди за разпространението на други радио станции, които са под статистическия минимум, но с една добра реклама може да правя внушение. Нека да, всички имат място на пазара. Нашите функции като обществен медия са други, ние сме и държавна медия, защото за сметка, независимо от бюджетната субсидия, ние реализираме и план за собствени приходи. Знаете, че търговските радиостанции, те работят и по търговските закони, по търговското право. Докато ние работим така в изключително строг, строго зададен формат според закона за радиото и телевизията. Държа тези неща да са ясни, да са разбираеми, ние сме и звукозаписваща къща и продуцент, и медия, и същевременно сме и шапката на един голям културен институт с изложбите, с музикалните състави.
Водещ: Да, защото в крайна сметка радиото наистина трябва да приятел на човека.
Валери Тодоров: Трябва да е най-добрия приятел на човека, защото когато изпаднете в беда и когато радиото е единственото средство и няма да можете да видите какво става по телевизията, радиото ще ви помага, още повече, че радиото както знаете изпълнява и сега съвременната епоха и други функции. Т.е. не дай си боже то е в случаи на нужда, то се превръща система за информационна сигурност, за оповестяване на гражданите. Още повече националното радио е единственото което се чува по всички ъгли и от двете страни на всички наши граници, само до преди две години това не беше така, знаете имаше огромни прекъсвания по, дори когато се движите по магистралата и това не бива по никакъв начин да се разглежда, както коментират някои колеги, като монополизъм. Не, напротив, ние функцията на обществената медия са съвършено различни. Тук не става дума за конкурентни интереси. За това, че ние ползваме бюджетна субсидия, ние имаме редица ограничения, дори и в рекламната си политика. Това са неща, които смятам, че трябва да се разберат и знаят.
Водещ: Иначе радиото ще продължи да бъде най-добрия приятел на хората. Благодаря за този коментар на ген. директор на БНР, г-н Валери Тодоров.
Водещ: Годишните награди на Българската асоциация на регионалните медии вече са връчени, отбелязана и 90-годишния юбилей на най-стария вестник, издаван без прекъсване у нас „Черноморски фар”, честито колеги. Сега вече е време за изводи, какво се случва в регионалните медии, добър ден казвам на членът на журито Аксения Димитрова, колега от „24 часа”.
Аксения Димитрова: Добър ден.
Водещ: Трудна ли е работата на колегите в регионалните медии?
Аксения Димитрова: Много трудна и много им се възхищавам, че се наемат в такива условия да правят, включително и разследвания. Това от което аз разбирам и зареди което бях поканена да се включа в журито. Журналистическото разследване в малък регионален вестник в България, по това време е нещо наистина изключително трудно и понякога дори непосилно.
Водещ: Всъщност това е едно предизвикателство, да избереш дали след твоето разследване, ще продължиш да живееш там. Защото в крайна сметка май до там стигат нещата!
Аксения Димитрова: Ами за съжаление много често така се случва, свидетели сме за това което се случи на колежката Лидия Павлова в малък регионален вестник, въобще в този региона Югозападна България, която беше обект на няколкократни атаки. Не случайно тя миналата година получи, първо една от наградите на и тогава бях в журито за смелост, но получи и една друга голяма награда на /…/ смела журналистика, защото е смелост да се опълчиш срещу някой койот никой не смее нищо да каже, никъде.
Водещ: Да, което прави работата наистина много трудна на колегите. Това значи ли, че бъдещето е мрачно, в посока липса на разследвания?
Аксения Димитрова: Ами не ми се иска да вярвам, че е мрачно, но може би не е много светло до мига в който няма установен пазар на медии, в България и няма условия. Един вестник или друга медия да се развиват по начина по който се развиват малките регионални медии в развитите страни. Аз съм учила и специализирала включително в малка медия, регионална медия в САЩ и още тогава 96-та година бях свидетел на механизма по който всичко става. Значи там има такъв голям пазар на стари коли, услуги и т.н. в региона, че всички тези хора трябва да си финансират мощно с реклами главно, местния вестник. И така по този начин той става независим. Ако например в региона в който се издава вестника, има 3 или 4 къщи за продажба на стари автомобили, 5 или 6 други компании, всякакви видове развити услуги, те мощно се рекламират в тези регионални медии и тогава регионалните медии стават независими, до степен до която да могат да правят разследванията и не са зависими в бюджета си от как, да бъдат купени от този или от онзи и да чакат на неговото благоволение, защото в България точно това се случва. А малките медии, за да оцелеят са принудени да правят много компромиси и пък оцеляването им е резултат функция от това, че нямат добре развита икономика в регионите, която не да поддържа благоволение, ако е необходимо да се рекламира самата тя във вестника, да дава пари за вестника. Така, че за съжаление и в регионалната журналистика, кризата се отразява, но според мен кризата в България още повече се отразява, защото съответно намаляват хората, които купуват вестници и те имигрират в големите градове, те заминават извън България, намаляват производствата, затварят /…/ сергиите, магазините и т.н. и т.н. И е напълно естествено хората изпълнявайки, е напълно естествено да имат два процеса, първо хората да не могат да купуват медии или няма кой да ги купува тези медии и второ, местното производство да не си позволява, ако въобще съществува да се рекламира в тези медии, така те да бъдат зависими.
Водещ: Всъщност единственото което ние можем да направим е по-често да се обръщаме към колегите си от регионалните медии и да някак да им оказваме помощ!
Аксения Димитрова: Честно казано, да. Ние онзи ден говорихме с председателката на, с една от колежките която се води зам. председател на Съюза на регионалните медии, обсъждахме форми и някак си да измислим за обучение на колегите. Аз току що се връщам преди няколко седмици от шестата световна среща за разследващи журналисти, която беше, която се проведе в Женева и там от България бяхме поканени аз и колежката ми Миролюба Бенатова от бТВ. И освен, че трябваше да изнесем нашите доклади, ние чухме, докладите на около 100 журналисти от около 50 страни по света за различни ситуации, модели, нови култури, се налагат при тази криза. Т.е. едно знание, което е пристигнало при нас и аз не искам да го задържам по никакъв случай само за себе си и да го прилагам, както правя много години в нашия вестник и с колегите. А с удоволствие бих го споделила с колегите от регионални медии, става въпрос за разследвания, за база данни, за методи, примерно за теми за разследвания, които са правени по малки регионални медии в други страни, недоразвити и не толкова развити. И обсъждахме това как може да стане макар, че и за това са необходими пари. Ние с колегата ми Данаил Въгленов, направихме с подкрепата на холандското посолство в продължение на две години, един проект за обучение, който беше главно от два семестъра в Софийския университет на журналисти, но след това представихме резултатите от това обучение, пак говоря само за разследваща журналистика, в Благоевград, в Пловдивския университет, във Великотърновския университет, Благоевградския, Югозападна… в Нов Български университет. И аз видях, че има много млади хора, това бяха първо, втори, трети курс студенти, които са жадни да научат повече и са жадни да усвоят това знание което ние сме придобили по най-различни световни форуми.
Водещ: Или както каза г-н Въгленов пред клубът на журналистите, най-важната задача на разследващия журналист е да оцелее!
Аксения Димитрова: Ами да, това е факт, особено не само зареди кризата, ами и зареди опасната работа, която върши. Така, че има почва за това, нещо. Много сме благодарни, надявам се /…/ припозна нашия проект, защото наистина разбра, че има необходимост от това. Но за съжаление сега в България журналистиката вече се смята за изградена, парите които се дават за обучение по различни програми от Западна Европа и Америка, и т.н., вече спряха. Вече са насочени към бивша Югославия, …републики, в /…/,в Молдова, в Армения. Където имат нужда, имате вероятно проблеми, много по-сериозни и огромни от нашите. Те са това което ние бяхме преди повече от 15 години. Така, че аз съм много щастлива, че не сме на това дирадже, защото съм преподавала и в Молдова на колеги журналисти, съм водила курсове по разследваща журналистика и Азербайджан и в Армения. Те наистина, да не кажа светлинни години назад, но са след нас. Това което казвам, бяхме ние преди 15 години. Така, че не може да сме с тях, недоволни, ние сме развили сравнително доста добре и доста бързо. Но все има какво да се желае.
Водещ: Благодаря за този коментар, г-жа Аксения Димитрова, колега от вестник „24 часа” с коментар за регионалните медии и бъдещето на разследването в регионалните медии. Поглеждам часовника и виждам, че ми остава време само да ви пожелая хубав ден, дано да не е много мокър. Това е от нас.
