в. Пари | 19.01.2011

Харчените от държавата пари за реклама стават все по-необходими на медиите на фона на свития пазар. Заедно със свежите пари обаче идва и опасността от политическа зависимост

Над 4 млн. лв. от еврофондовете са изхарчени за рекламни карета, спотове, видеоклипове и специализирани информационни рубрики през 2010 г., показват справките на министерствата, които отговарят за отделните европейски програми. Около 1.5 млн. лв. от общата сума са парите, свързани само със 7-те оперативни програми, а останалите около 2.87 млн. лв. са похарчени за популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като най-предпочитани медийни канали се открояват БНТ и bTV при телевизиите, "Дарик радио" и БНР при радиата и вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Труд" при печатните издания. Наред с основните играчи обаче и редица национални и регионални медии са получили свежи рекламни постъпления,2 и то през година, когато кризата все още се усещаше сравнително силно на рекламния пазар.
Ефектът от евроинжекцията обаче не е само икономически, а и с лек политически привкус. Медиите, които са все по-зависими от рекламните си приходи в условията на криза и свит рекламен пазар, пряко или косвено стават по-благосклонни към рекламодателите си, за да може да ги запазят в бъдеще. В случая те стават угодни на държавни институции и техните министри и експерти.

Въпрос на подход

През изминалата година държавните ведомства по-скоро са избирали варианта да плащат за специализирани радио- или телевизионни рубрики, чрез които да популяризират дейността на дадена програма и по-рядко са давали парите за "класически" рекламни карета, радиоспотове и телевизионни клипове. От маркетингова гледна точка в този подход има логика. Вече минаха първите три години от старта на оперативните програми и програмата за селските райони, така че сега търсеният ефект не трябва да е "запознаване" на бенефициентите, а поддържане на добрата им информираност за новостите и специфичните изисквания по процедурите, по които може да кандидатстват.
в картина и звук
Обикновено радиорубриките са с продължителност от 5 до 15 минути, като предпочитаните радиа са "Дарик", БНР и "Фокус". Този вариант е избран от министерствата, отговарящи за програма "Човешки ресурси", "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони, а скоро започват рубрики и за програмата "Регионално развитие".
Телевизионната реклама е в тройката – БНТ (включително и сателитния канал), bTV и Nova TV. Специализирани консултантски рубрики обаче към момента има само за ПРСР, и то само по БНТ и БНТ САТ. През миналата година рубриките по програмата обхващаха не само телевизионната тройка, но и каналите "Европа" и ТВ 7. Европейски пари отидоха и за разработването и излъчването на два рекламни видеоклипа – по програма "Околна среда" и по закъснялата информационна кампания за всички програми, финансирана със средства от програма "Техническа помощ".

Стандартно и нестандартно

През изминалата година стандартният подход с публикуване на рекламни карета във вестници са избрали само консултантите на Министерския съвет по информационния проект за 1.4 млн. лв., който се реализира за 3 месеца в края на годината, и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), показва справката сред министерствата. По първия проект за реклама в български електронни и печатни издания и външна реклама са отишли близо 826 хил. лв., а от МЗХ са похарчили 1.88 млн. лв., от които 1.28 млн. лв. за реклама в национални ежедневници, а останалата част – в регионални. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) информират, че за реклама към медиите, основно – публикуване на обяви във всекидневници, са похарчили 16 хил. лв. Доста по-нестандарен подход са положили от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които през миналата година са поръчали изработката и разпространението на Fame картички с 8 различни визии по време на кампанията "Виртуална вода". От МЗХ пък са похарчили 250 хил. лв. за производството и разпространението чрез в. "Стандарт" на CD с информация за програмата.
При вестниците, които са получили немалки рекламни приходи от евро-програмите, изпъкват "Стандарт", "24 часа" и "Труд". Спорадични реклами има и в други национални или регионални издания.

Как се избират медиите

Министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява обществена поръчка за избор на изпълнител, който да подготви и реализира кампанията й за реклама и публичност. Обикновено на критериите отговарят рекламни, PR или медия агенции. Освен организационната и творческата дейност по проекта те трябва да дадат професионален съвет на възложителя и към кои медии да бъде насочена рекламата, за да бъде тя максимално ефективна. От водещите компании в рекламните среди, до които се допитахме, обаче са категорични, че в 99% от случаите те са ограничени в предоставянето на професионални съвети, тъй като заданието на обществената поръчка включва и търсения рекламен микс. "Обикновено когато изпълняваме обществена поръчка, задължителните критерии за медия планиране са зададени – например "3 национални ежедневника с над 55 хил. бройки тираж на ден" или "три национални ефирни телевизии". Това поставя агенциите в тесни рамки, в които трябва да планират. Практически националните ефирни телевизии са точно 3 и решението за медия микса не е в агенцията, а в самото задание", коментира Десислава Тодорова-Олованова, управляващ директор на рекламна агенция "Реформа". От министерствата пък обясняват, че когато избират медиите, се съобразяват с критерии като тяхната целева аудитория, обхват, тиражи и разпространение и не на последно място – цени.

Маркетинговият канал на влиянието

И възложители, и изпълнители са категорични, че не може да има толериране на едни медии пред други, когато се избира къде да бъде дадена реклама. "Не смятам, че има медии, които получават приоритетно рекламни бюджети, но повтарящите се имена създават хлъзгава основа за различни тълкувания", коментира Иво Цеков, управляващ директор на медия агенция "Пиеро 97".
Коментарите стават още по-хлъзгави, когато говорим за това дали заради европарите за реклама медиите не стават по-зависими и по-положително настроени към рекламодателя. Особено в България. "Принципно има логика да се получават подобни ситуации. Моите наблюдения по проекта, който изпълнявахме, обаче са, че медиите по-скоро реагираха като независима власт", казва Емона Гешева, управляващ директор на "Актив Груп". Компанията бе част от консорциума, изпълнил поръчката за информационна кампания за оперативните програми. Според данните от последното проучване на агенция Market Links вестниците, които са получили най-много реклама от еврофондовете, са обърнали и най-много внимание на властта през 2010 г., при това с доста позитивно отношение.
"Не смятам, че медиите са станали по-зависими или са започнали да имат по-добро отношение към държавните институции заради парите от реклама от еврофондовете, които получават или може да получат. Рекламните и информационните дейности по европрогра-мите са задължителни и тези пари така или иначе ще дойдат до тях", коментира Мая Цанева, експерт към Фондация "Медийна демокрация".

(Без)спорните резултати

Дали бенефициентите спечелиха от цялото това активно рекламиране? Отговорът не е еднозначен, защото някой може и да е научил нещо, да е чул нещо и да е видял нещо. Със сигурност обаче и медиите, рекламните и PR компаниите спечелиха. Затова и през 2011 г. те ще се надяват на нови траншове от европарите за реклама. Сред печелившите може би са и самите държавни министерства, които благодарение на европарите са създали по-топли отношения с някои медии. Затова, а и защото парите са реклама, така или иначе трябва да се усвояват, през 2011 г. ще има нови обществени поръчки за милиони.

КОЙ КАК РАБОТИ: МЗХ Е НАЙ-АКТИВНИЯТ РЕКЛАМОДАТЕЛ

- Министерството на земеделието и храните е държавната институция, която разполага с най-голям бюджет за реклама и комуникация и съответно е похарчила най-много пари за целта. – Към електронните и хартиените издания са били насочени около 2.62 млн. лв., а отделно за производство, тиражиране и разпространение на CD за Програмата за развитие на селските райони са заделени 250 хил. лв.
- През миналата година активни рекламодатели са били и министерският съвет, министерството на околната среда и водите, както и министерството на труда и социалната политика.
- От министерството на финансите, което отговаря за програма "административен капацитет", казват, че не са заделяли средства за популяризиране и реклама през 2010 г. заради преместването на управлението на програмата, спецификата на процедурите и малкия им брой.
- Пестеливи на реклама се оказват и министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на регионалното развитие и благоустройството, които акцентират по-скоро на информационни събития.

Стр. 4, 5

Оригинална публикация

в. Утро, Русе | 20.01.2011

Кабелните телевизии имат задължението да разпространяват безвъзмездно националните и регионалните програми на БНТ и БНР, но как ще го правят – решават самите те. Законът не ги задължава изрично да разпространяват сигнала и в цифров вид, това реши вчера състав на Русенския административен съд и поряза Комисията за регулиране на съобщенията. През май т.г. комисията е наказала с 500 лева една от телевизиите в Русе с мотива, че пуска програмите на БНТ само по аналоговите си канали. Телевизията обаче оспори по съдебен ред и спечели – решението на РАС не подлежи на друго обжалване.

Стр. 3

Работим активно и по законопроект за фонд "Кино"

- Г-жо Петрова, кои са приоритетите в работата на оглавяваната от вас парламентарна комисия в началото на новия политически сезон?

- Със сигурност това е работата по два важни закона – за сценичните изкуства с вносител МК и новия медиен закон. Законът за сценичните изкуства ще дефинира нормативната уредба по отношение на дейността и функционирането на културните институти и сценичните изкуства – театър, музика, опера, както и новия начин на финансирането им чрез делегираните бюджети.
В НС очакваме, че работната група към Министерския съвет, която бе сформирана със заповед на премиера Борисов, ще представи до 31 януари в завършен вид своите виждания по законопроекта. Групата трябва да представи доклад с концептуалните въпроси, по които е постигнато съгласие по медийния закон, за да може да започне работата в детайли по прецизирането на конкретните текстове. Все още не е конкретизирано точното наименование – дали ще е закон за радиото и телевизията, или ще има съответно два отделни закона за печатните и електронните медии. Това ще бъде конкретизирано съвсем скоро.
Предстои гласуване в зала на отчета на СЕМ за последното шестмесечие на 2010 г., както и гласуването в зала на измененията, касаещи риалити предаванията и участията на деца по сега действащото медийно законодателство, преди да започнат дискусиите и консултациите по дефинирането на новия медиен закон.
Преди броени дни проведохме среща в МС с представители на киногилдията, сценичните изкуства, МФ и МК, от която излязохме с няколко приоритета и решение да сформираме работни групи по бъдещи законопроекти. Съответно работим активно и по законопроект за фонд "Кино", който ще набира средства за подпомагане и осигуряването на средства за функционирането на филмопроизводството у нас. Също така се обсъдиха възможностите за това, как да бъдат подпомагани дебютните филми, и да се мисли за твърд лимит по отношение на останалите филми. Още не е определен процентът, който да регламентира броя гарантирани от държавата филми, за да може успоредно, допълнително чрез фонд "Кино" или чрез допълнителни източници да се набират средства, за да няма нулеви години за българското кино.

- Ще заработи ли най-сетне фонд "Радио и телевизия"?

- И по този въпрос очакваме становището на работната група, регламентиращо механизмите на набиране на средствата и начина, по който те ще се разходват. Нужна е преценка дали от този фонд на конкурсен принцип ще могат да кандидатстват за свои предавания и други медии освен обществените БНТ и БНР за финансиране.

- Доста разгорещени бяха дебатите в комисията по текстовете на Закона за авторското право и сродните му права след първо четене. Има ли вече постигнато принципно съгласие по спорните текстове?

- Разглеждането на Закона за авторското право и сродните му права е също в приоритетите на работата ни. Изтекоха сроковете за предложения между първо и второ четене в комисията. Проведохме много срещи със заинтересованите страни и смятам, че по основните въпроси постигнахме консенсус. Разбира се, предстоят още обсъждания, като ние ще вземем предвид становищата на широк кръг организации в сектора със стремежа да направим текстовете работещи. В най-голяма степен това се отнася както за чл.26, така и за чл.40, касаещи регистрационните режими на дружествата за управление на авторски права, административните санкции, които се завишават.

- Кои са водещите акценти в новите постановки, които ще бъдат дефинирани?

- Основното е, че очакваме да бъде възстановен чл.26, тъй като в настоящия Закон за авторското право и сродните му права се оказва, че има вписан текст, който вече 17 години не е заработил. Бих искала да подчертая, че едва сега, след нашата активност и факта, че текстовете на новите законопроекти бяха внесени в НС, бе заявена воля и консенсус да постъпят набираните средства във фонд "Култура", които са капка в морето. За 17 години са постъпили едва 24 000 лв. във фонда, което е равностойно на 20% отчисления. Към настоящия момент има предложения техният размер да бъде увеличен респективно до 30- 40%, тъй като фонд "Култура" има определени функции, а е в ситуация, в която той не разполага с финанси и не може да работи на практика, а стои само на книга, без да може да изпълнява функциите си.

- Необходимо ли е в новия медиен закон да бъдат препотвърдени стандартите на работа на медиите и във връзка с отговорността им при разпространяването на информация?

- Мисля, че в настоящия момент стандартите отговарят на потребностите на обществото. Друг е въпросът, че не всички медии ги спазват лоялно. Водещи остават основният принцип на саморегулацията, спазването на Етичния кодекс на медиите и съответно техният ангажимент и отговорност да предоставят само достоверна информация, което аз смятам, че те правят към настоящия момент. Има случаи, в които поради стремеж за бързина се разпространява и непроверена или неточна информация. Важното е, изпълнявайки основната си функция да информират, медиите да представят повече и различни гледни точки по темите в дух на плурализъм, без да злоупотребяват с властта на медията, произтичаща именно от функцията да информира, и без да допускат изкривяване или манипулация на информацията, съзнателно или не.

- Как гледате на медийния закон в Унгария?

- Няма никакво съмнение, че това е изключително рестриктивен закон, който ограничава работата на обществените медии, който налага цензура върху определени предавания. Смятам, че той обслужва конкретни политически среди. Немислимо и абсурдно е в XXI век да има каквито и да било рестрикции по отношение на медиите и свободата на словото.

Стр. 15

Оригинална публикация

http://www.klassa.bg/news/Read/article/155212

в. Класа| 13.01.2011

Академия ще номинира и избере българската песен за конкурса "Песен на Евровизия" обявиха от БНТ. Според международните стандарти авторите трябва да са български граждани, а песните оригинален национален продукт. Творбите не трябва да са изпълнявани публично преди 1 септември 2010 г. Максимално допустимото времетраене на песента е 3 (три) минути. В изпълнението на всяка песен не може да има повече от 6 лица на сцената.
Академията
Изборът на участници в българския конкурс ще се извършва от специална комисия – академия, съставена от не по-малко от 31 души. Селекцията и сформирането на
членовете на академията става чрез номинации от страна на професионалните организации на музикалните гилдии, професионалните училища и медиите. Председателят на академията (който е без право на глас), обобщава предложенията, а БНТ решава и оповестява списъка на членовете на журито.
Селекцията
Членовете на академията селектират трима изпълнители, които участват във входящо класиране. Един изпълнител не може да участва с повече от три песни. Председателят на академията обявява публично списъка на изпълнителите и песните, допуснати до кръговете.
Първото изпълнение на одобрените песни се осъществява и заснема в Студио 1 на БНТ, а творбите се излъчват по равен брой поне 6 календарни дни.
Оценяването
Оценката за песните дават академията и зрителите, като резултатите се документират с протокол. Редът на участниците в концерта се определя чрез жребии. Генералната репетиция се оценява от членовете на академията по точкова система от 1 до 12 за първите 10 места. Зрителите излъчват най-добрата песен по време на живото излъчване.
Изборът на финалист става на база на гласуване на академията и на зрителите.

Стр. 20

в. Уикенд | Васа ГАНЧЕВА | 07.01.2011

Е, кажи ми, любезни ми зрителю, как покорната ти тв наблюдателка да е "бяла и добра", позитивно и оптимистично настроена навръх новата 2011 година и в навечерието на личния си любим Васильовден? Който ял сладка баклава – ял.Тя, клетата, направо се отрови от новогодишните тв програми и сега с усилие на професионалната си воля ти докладва за видяното, което може да се обобщи с няколко думи: скука, творческо безсилие, еднообразие от лица и сюжети, затова пък – чалга в изобилие…
Още при най-беглия преглед на новогодишната тв тетрадка на любимия "Уикенд" стана ясно, че три ще са наблюдаваните телевизии – Би Ти Ви, Нова тв и БНТ 1. Останалите просто нямаха празнични програми.
Да започнем от най-доброто сред лошото. Нова тв находчиво се бе сетила да "шпикова" програмата си с лафове и спомени на букет от най-любимите ни комици през годините. При това в много приятен монтаж: Мутафова, Полова, Тодор Колев, Джони Пенков – народни, заслужили, любими зевзеци, ни настроиха къде весело, къде носталгично по отминалата ера на голямата българска естрада. Водещият Део бе чаровно-скучноват, песенните уж хитове на десетилетието {пробутаха се доста съмнителни такива) бяха заснети грозно и в грозна обстановка.
И комай това бе и най-читаво направеното шоу през цялата новогодишна нощ.
Защото подмамилите се от неистово въртяната реклама на "Шоуто на Слави" бяха жестоко излъгани да гледат изнемощелите напъни на бездарните сценаристи и вокалните злочестия на Дългия. По време на изпълненията отдолу течаха тъпи надписи от рода на : "Ако Слави Трифонов ви се вижда двоен, не спирайте да пиете – това са братя Аргирови на млади години!" или "Вие гледате тази програма благодарение на майка ви и баща ви!". Е, извинявай, драги ми зрителю, но ако си се усмихнал на това и на подобните визуални прозрения, или наистина бая си пил, или напълно си притъпил вкуса си за забавление.
Учиндолецът се бе постарал да изстиска и невъзможното от нефелния си творчески екип от балерини, певци, актьори. Някога обичаните превъплъщения на Радков, Калев и Бачев тъкмо в новогодишната нощ доказаха колко са ни втръснали и единствено гениалната пародия на Краси Радков на министър Вежди Рашидов и "лебедът" на Виктор Калев заслужиха пълна шестица в цялата новогодишна тв програма.
Общо усещането от "Шоуто на Слави" бе, че гледаме забавна програма от 70-те години с подправки от изкълчен и омърсен език и… чалга. Слави е впримчен в собствения си чалга капан, на всичкото отгоре нивото бе отчайващо, потресаващи бяха попфолк изпълнителките с неописуеми тоалети, фризури, изкуствени мигли, зъби и бюстове, въртене на задници и репертоар от сорта на "Алармата изключена, можеш всичко да пипаш"! С напредването на вечерта кючекът се развихри, черноризците на Дългия за сетен път демонстрираха пълна творческа импотентност, но великият "Ку-ку бенд" свиреше ли, свиреше отчайващия репертоар както винаги с брилянтно умение.
Капсулирането в собствените им екипи и ровичкане в изчерпаните им недра е синдром на всички централни телевизии. Но това носи стерилност, скованост и манифактурен вкус, не винаги добре познатото е добро. Това чертае и самовлюбената орбита, по която като хамстери в барабан се въртят писнала музика, писнал хумор, писнал балет и особено писнали водещи.
Това най-вече важи за хлебарките Иван и Андрей, които за сетен път ни натикаха неспособността да надскочат дребния си ръст и дребнавия си псевдоартистизъм в безумното начинание на своето шоу. Навръх Нова година те се омотаха в усукан и тъп сценарий, пълната им безпомощност и безплодие лъснаха в цялата измишльотина, в която нещастниците се правеха и на чалга певици, и на мафиотски тв босове. Не мина без кълченето на отвратителния вече Азис a Миро се появяваше изневиделица по разните телевизии като в лош сън. Накрая като 24-каратова златна кръпка върху продрания чувал на "Шоуто на Иван и Андрей" се появиха неподражаемите Богдана и Васко и ние с теб, изтерзаний ми зрителю, им благодарихме, че ги има, че с убийствения химн "Нова годино" на Стефан Димитров и с подкрепата на гласовитите и елегантни беквокалистки Руми и Снежа вляха родолюбив и култура сред чудовищния пейзаж на глупостите на неизтребимите хлебарки.
На всичкото отгоре по време на изпълнението им емблемите на поп музиката ни бяха скрити от завеса от просташки и бедняшки фойерверки!
И тъкмо се канех да протегна ръчица и взривя напичната ми пиратка, мятайки я по екрана на Нова, то пък взеха, че взривиха хлебарките и да се молим на добрия Господ да изчезнат завинаги)
Но ч е ре ш ката върху тортата на скандално тъпата новогодишна телевизионна нощ сложи предаването на БНТ 1 "Нощни птици". Въпреки напълно затвърденото убеждение за бездарността на Искра Ангелова и като водеща, и като актриса, на безспирно кокетиращата куха лейка, барнала се с потресаваща рокличка и къдри, бе поверено домакинството на най-скучното новогодишно предаване в цялата половинвековна история на БНТ. И бедната, не съзнаваща колко е отблъскваща, инфантилно се лигавеше с пълна пара, говорейки нещо, без да казва нищо.
Явно идеята е била да се получи нещо като интелектуално кабаре (?!), но резултатът бе спуснал се над екрана мрачен саван от неясни усилия и още по-неизяснен сбор от стари и млади представители на родната интелигенция.
Мрачен архаизъм, мрачни разсъждения, мрачни размисли за мрачни творби – всичко в тон със спусналия се напоследък над цялата тотално негледаема програма на БНТ, крещящ от бездарие и безпомощност мрак.
Едничка ведра нотка и настроение внесе докосналият се до смъртта Йоско Сърчаджиев! С пламнали, изпълнени с любов към живота и близките очи, той докосна сърцата ни в рязък контраст с пълната липса на жизнерадост и отчайващата скука на отдавна изпелите песента си "Нощни птици".
Единствено, оклюмал се мой зрителю, усмивки грейнаха в душата ни от страхотните "Комици" по Би Ти Ви. Следвайки сполучливата си схема на вариете с жива, реагираща публика, те бяха наистина смешни, виртуозни артисти, музикалните им гости бяха на високо ниво и се превърнаха в истинска, класическа новогодишна програма с настроение и смях.Тук бяха и единствените фолклорни интонации от прекрасния квартет "Славей".
Обаче, омаломощената твоя покорна тв наблюдателка усети да пърха в сърцето й надежда от видяното от нашия роден свещен площад. Под чудесното водене на сполучливо облечения Камен Воденичаров се изяви младата смяна на поп и рок музиката наша. Дума да няма -прекрасни бяха, героични бяха, модерни и греещи с младостта и таланта си! И накрая хорото, ах, това дяволски раздвижващо кръвта и възпламеняващо родолюбието ни наше хоро! Сякаш изживяхме целия този тотален кошмар в новогодишната телевизионна нощ заради това хоро, заради нашия вдигащ ни на крака химн, заради грандиозното изпълнение на Борис Христов, заради мъдрите слова на нашия президент
И добре, че Нова година е само веднъж в календара, та нека се отърсим от горчилката, поднесена ни от самозабравилите се некадърници по наричащите себе си "национални" телевизии и пийнем с теб, оптимистични ми зрителю, глътка руйно за именяците този месец. Оказва се май, че животът вече силно се е отдалечил от някога любимия малък екран и неговата магнетичност отдавна не е същата.
Но за това – друг път.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 29

в. Уикенд | 07.01.2011

Нещо страшно става с рейтинга, задава се масова чистка

Тежкото наследство, оставено от програмната директорка Олга Лозанова, все още мъчи Нова тв. Частната телевизия, която е най-скъпата медия в България заради сделката за 620 милиона евро, срещу която шведите от "Модърн Таймс Груп" я купиха, бе изпреварена дори от изпадналата във финансов колапс държавна БНТ.
Навръх Нова година; програмата на БНТ се оказа по-гледана от тази на частната телевизия въпреки гръмките закани на Иван и Андрей, че ще организират невиждано новогодишно шоу. "Опосумите" са събрали мизерния рейтинг от 3,74% – рекордно ниско ниво, за Нова от години насам. А издържаната от данъкоплатците държавна БНТ, която е длъжна да спазва редица ограничения, за да не е конкурентоспособна, събира рейтинг от 4,27%.
Абсолютен хегемон е Би Ти Ви – рейтинг от 27,13% и среден дял 62,2% за цялата телевизионна аудитория. От данните на "ТВ План" става ясно, че Би Ти Ви е 10 пъти по-гледана от конкуретната Нова тв. Преимущество, за което от първия частен канал едва ли някога са мечтали. Тоталният срив на Нова тв със сигурност ще доведе до сътресения и масови уволнения най-малкото заради отлива на рекламодатели. Каналът е принуден да прави допълнителни отстъпки на клиентите си, за да навакса загубения рейтинг. Като бонуси се раздават другите програми от групата – трите "Диеми".
Един вече изхвърча – продуцентът на сутрешния блок "Здравей, България" Асен Григоров е отстранен. Мълви се, че той ще бъде последван от Витомир Саръиванов и Ели Гигова, които търпят зрелищен провал като водещи на сутрешния блок. В този часови пояс Нова тв вече е изпреварвана от ТВ 7 и Николай Бареков, а Би Ти Ви и БНТ отдавна са дръпнали със солиден аванс.
През 2011 г. се очаква сериозно разместване в медийния пазар. Първата жертва вече падна – Про.бг спря, мълви се и за още няколко канала, които ще последват тъжната й участ. За сметка на това се забелязва невероятен подем на ТВ 7 и – изненадващо! – на държавната БНТ 1.

Стр. 28

в. Уикенд | 07.01.2011

Водещата Надя, която е гадже продуцента си, в депресия след уволнението

Новата година не донесе нищо добро за екипа на предаването "Елит". От 1 януари, светското шоу на БНТ най-после спря, след като години наред креташе с катастрофално нисък рейтинг и будеше недоумение с присъствието си в националната медия.
Предаването изобилстваше от потресаващо тъпи "светски новини" за абсолютно безсмислени хора и пробутваше скрита реклама за приятели на сценаристите на рубриката. "Елит" изкара 8 години на екран като през последните 5 на практика малцина забелязваха съществуването му.
"Най-накрая едно правилно решение! Време беше тази отвратия да спре и да затворят кранчето на продуцентите", доволни са редовите служители на БНТ.
Свалянето на "Елит" се отразило най-болезнено на неговата водеща Надя, бивша любовница на Стефан Данаилов и Андрей от "Сблъсък". В момента крехката блондинка живее на семейни начала с продуцента си Георги Тонев, който се разведе заради връзката си с нея. Водещата с вид на анорексичка дори изпаднала в депресия, разбирайки, че на практика остава безработна. Завършилата НАТФИЗ госпожица до последно не вярвала, че вече няма да се фръцка на екрана.
Най-вероятно на мястото на "Елит" ще стартира ново светско предаване. Според запознати Нико Tупарев имал намерение да предложи жълто шоу на националната медия.

Стр. 6

в. Show | 06.01.2011

- Г-н Торнев. всяка година по Коледа програмите разочароват много, гафовете изобилстват, а хората открито негодуват. Тази година заложихте на нещо, което провокира много положителни отзиви – концерта "Коледна нощ в Операта".

- Основната отговорност за коледния концерт беше, че трябваше да се излъчи навръх Бъдни вечер – празникът, който ние сякаш, улисани в Коледа, забравяме, а всъщност от него започва цялата подготовка за Рождество Христово. Който е празник не на веселбата, не на гуляя, а на очакването. Идеята на "Коледна нощ в Операта" беше да го наречем в християнското смирение, което според мен е и основна християнска добродетел. Вярно е, че българинът обича да си хапва и да си пийва, и аз съм българин, и аз обичам да го правя, но има моменти, в които трапезата и гуляят трябва да отстъпват пред смирението и духовността.

- Прекият ви тв конкурент БТВ не успя да ви отнеме зрителското внимание с "Комиците", което вероятно считате за спечелена битка?!

- Факт е, че всяка телевизия си има своя идеология, но истината е, че аз тях не ги гледах. Но подочух, че колегите са правили някои работи на наш гръб от гледна точка на излъчената продукция.

- А какво ще кажете за Българската Коледа, която ежегодно се провежда под патронажа на президента Георги Първанов? Тази година тя направи впечатление не само с хуманната си цел, но и с факта, че на сцената липсваха естрадни певци, преобладаваха фолкпевици.

- Самият аз съм настроен твърде песимистично относно чалгата, но искам да ти кажа, че като зрител не ми беше приятно да гледам този концерт. Не ми хареса Българската Коледа, Изобщо тази чалга култура, която наблюдаваме и на която сме свидетели отвсякъде, изобщо не ми е по вкуса. Това е и една от причините, поради които навремето се разделихме и със Слави Трифонов.

- Можем ли да определим в такъв случай коя е най-разочароващата продукция, която видяхме по време на празниците?

- За да бъда честен, не съм гледал всичко, но аз пак ти казвам -цялото разбиране, което имах за тези празници, го пресъздадох изцяло в "Коледна нощ в Операта". Всичко останало, което се е излъчило, не е напомняло по нищо на този концерт, което е повече от показателно. Истината обаче е, че рейтингът на нашия концерт не е по-висок от този на "Комиците", но новогодишната ни програма бие по рейтинг всички останали. Но ако трябва да си говорим откровено, ти знаеш, че българинът е избрал гуляя. За гюбеци винаги има време…

- Като човек, който се занимава от години с телевизия, какво мислите за всичките тези благородни каузи, които освен позитивния призив за обществена съпричастност провокират и други мисли – че тв ефирът, или по-конкретно съответната медия, в крайна сметка ги използва, за да повиши приходите си?

- Правилна оценка. Аз мисля, че всичките тези благородни каузи просто се обезсмислиха. , Защото българинът не , може да стане, не може да му се вмени вината, която трябва да бъде отправена към държавата. Аз не искам да се чувствам вече виновен, че държавата не си върши работата относно каквито и да е наистина благородни каузи. Но когато срещу тези каузите май престават да бъдат толкова благородни.

- Ако бяхте министър или поне с правомощията на такъв, какво бихте цензурирали в родния тв ефир?

- Нищо, нищо не бих цензурирал, защото злобата поражда глад. Чалгата стана национална култура, защото имаше министри, които тръгнаха да я цензурират, когато тръгнаха да казват, че е лоша. В това е проблемът. Тогава нямаше и навръх Коледа тя да влиза в нашия дом. Просто министрите разбраха, че най-забраненото нещо е най-сладкото нещо.
***
Текст под снимка
25 декември 2010 г. фолкаджийката Емилия даде рамо на президентската инициатива "Българската Коледа"
***
31 декември 2010 г. Иван u Андрей бяха водещи на новогодишното шоу на Нова телевизия.
***
Август 2008 г. Слави Трифонов лансира ромската перла Софи Маринова като своя партньорка в дуети.

Стр. 14

в. Труд | Соня ТОДОРОВА | 08.01.2011

- Г-н Димитров, знам, че когато преди месец част от вашите приятели разбрали, че сте се захванали с програма "Христо Ботев", са ви питали още ли я има тази програма. Докога смятате, че ще ви задават този въпрос?

- Ето това е една от надеждите ми – да накарам софиянци да слушат "Христо Ботев". В провинцията програмата се хваща добре, а и се слуша доста. Искам обаче да обърна внимание на столичани, че съществува такава културна радиопрограма, от която могат да научат всичко, което се случва в театрите, изложбените зали, да разберат какви са предстоящите концерти… Истината е, че по "Христо Ботев" звучи и много добра класическа и забавна музика. Няма чалга, няма пошлост.

- Вие лично какво слушате от "Христо Ботев" с притворени очи?

- Има много предавания, които слушам с наслада. Има и такива, които искам да се стегнат, да звучат с повече динамика. Замислил съм промени – някои от предаванията ще бъдат преместени в други часове, други – съкратени като времетраене. Имам и идея за политическо кабаре. Можем да го правим 2 пъти месечно. Идеята ми е група актьори да осмиват идиот-щините, които се случват в политиката.

- "Комиците" в радио-вариант?

- Нещо подобно, но с идеята да се осмиват само политици, а не толкова случки от всекидневието ни.

- Как ще накарате младите да ви слушат? Има ли шанс да слушаме нещо като "Мюзик айдъл" по програма "Христо Ботев" например?

- Мислил съм го и този вариант, би могъл да стане. Искам да направим и конкурс за детска пиеса за радиотеатър. Освен това има страхотни бисери в Златния фонд на радиото – гласовете на великолепни актьори, които вече ги няма. Ето така младите могат да научат нещо, да им стане интересно. Да разберат кой е Апостол Карамитев например.

- Какво бихте откраднали от частните радиа?

- Искам програмата да се авторекламира повече. Това е нещото, което липсва на "Христо Ботев". В това могат да помогнат "Хоризонт", а защо не и БНТ.

 - Заговорихте за БНТ. Питам ви като бивш член на СЕМ. Какво е мнението ви за обединението на държавните радио и телевизия, за каквито планове се говори от време на време?

- Това няма да е в полза нито на БНТ, нито на БНР – да се създаде комитет за радио и телевизия, както беше преди време. Смятам, че обединението е лоша идея, която ще породи със себе си звено с голяма администрация, повече началници. Двете медии са различни като структури, като начин на работа и управление.

- Вие сте били начело на БНТ. Какво й липсва на държавната телевизия? Ето, обявиха, че ще пускат бразилска сапунка, ще правят и токшоу…

- Това не е толкова страшно, напротив – това са изисквания на зрителите. Но за една обществена телевизия е много важно да продуцира собствена програма – сериали, повече предавания с обществено значение.

- Били сте и шеф на Нова тв. Харесва ли ви това, което сега върви по телевизията?

- Имам забележки, но как да ги кажа, като медийното пространство непрекъснато се променя?! Програмата на частните телевизии винаги опира до пари и до приходи от реклама. Според мен обаче една от функциите на телевизията е да възпитава, и то в добър вкус. Аз не виждам никакво възпитание, което да провеждат частните телевизии.

- Освен медиен началник обаче вие сте преди всичко композитор. Върху какво работите в момента?

- Направих една колекция от 14 диска, във всеки от които има 12 песни, общо 168 песни. Дисковете са 14 – колкото са буквите на името ми – Стефан Димитров, а заглавията са популярни песни, които се знаят от много хора в България. Колекцията може да се намери в добрите книжарници.

Стр. 21