БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.07.2012
Водещ: Жега –така в една дума можем да обобщим медийните събития на отиващата си седмица. Така беше и преди 7 дни. Днес продължава да бъде актуално. Как иначе започна медийната седмица?
:Ваши думи са размествани, монтирани и е вписано…
Бойко Борисов:Аз си спомням много добре как казах няколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Помня го до ден днешен. Президентът ми се обади и каза, че митничарите правят безобразия.
:Аз… Това е въпросът. Дали променят смисъла, контекста.
Бойко Борисов:И с няколко леки пипания разговорът придобива съвсем друг… Но помня една голяма ругатня по линия на президента, я нямаше в записа, защото това става ясно,ч е той ,ми се е обадил и всъщност аз този Мишо Бирата не го познавам. Никога не съм имал нищо общо с него, с неговото семейство, с неговия бизнес и каквото и да било. Точно обратното. Той дава на БСП масите, столовете по бирфестите, които правят. И всички го знаят. Той си беше на Първанов приятел, на Румен Петков. И той вечерта като ми се обади и понеже ги няма тези работи, и след това вътре няма още няколко, не мога, нямам такава памет да си спомня, но кое е най-важният факт – няма нито едно последвало обстоятелство на извършена проверка или прикрито, или каквото и да било. Проверката си е направена, протоколирана, всичко. Няма никакво последствие, освен за мен шамара публичен, който получих заради това, че съм се намесил в нещо, което… Как да не реагирам като президентът ми се обади и ме помоли. Не че е правилно. Не е трябвало да го правя, но съм си такъв. Всеки човек има своите грешки и аз, разбира се, се обадих. Прекрасно знаейки, че натам телефонът е под контрол. В този момент аз не съм казвал абсолютно нищо, което считам,че е грешно, защото не съм повлиял по никакъв начин.
Водещ: Две минути, които може би ще разтърсят доклада за България. Усещането, че премиерът изпусна новина пред блогърите Асен Генов и Константин Павлов, за които благодаря за това звуково доказателство, Константин Павлов Комитата. Вече имат свое потвърждение и в чужди издания. Нещо повече – има вече и коментари. У нас коментарите в началото бяха по-скоро разочарования, вероятно заради въс дългото интервю, което всички чухме – всички хвалби. Новината, не по правилата на журналистиката, дойде в самия край на интервюто. Разбира се блогърите си работят по свои собствени дела. До колко може да се говори за война между журналисти и блогъри? Въпросът остана да виси през седмицата. Вихреното начало на седмицата беше характерно за финалът и. Вчера станахме свидетели на първия протест на съдии в България, след като през седмицата ВСС уволни съдия. Поредният доклад от Европа ще определи за пореден път европейци ли сме? Дали това, че новините около този доклад не бива да вървят на фон, това Ви предизвикваме да коментирате на Фейсбук стената ни. Ще ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. Щом и песните имат редакции в текста и продължения. И така, както чухте, 9 милиона /…/ се превърнаха в 9 милиона длъжници като редакция. Актуална редакция, а пък ако не си припяваш „Дим да ме няма”, някой може да реши „дим да те няма.” Ако Ви е станал интересен и този музикален колаж, можете да го чуете повторно на Фейсбук стената ни. А иначе не сегашното правителство, а вчерашният ден на съдебната реформа трябва да влезе в учебниците. Коментарът на следователя и блогър Христо Панев ще чуете след малко в „Клубът на журналистите”. Темите от седмицата ще коментираме с колегите Надежда Узунова от БНТ, Райна Маркова от в.”Култура”, за съжаление Елена Кодинова няма да може да дойде, но пък в замяна на това тук е социалният антрополог, който напоследък влезе в дрехите на фоторепортер Васил Гарнизов. Има ли война между журналисти и блогъри в Германия с коментар ще включим по телефона и Боян Юруков. „Клубът на журналистите” тази седмица започна една нова класация. Най-споделяните музикални цитати като коментари. Тази седмица формата е ТОП 2. Но разбира се Вие може да променяте това. Най-споделяните музикални сюжети на отиващата си седмица в социалните мрежи бяха два, но със сходно заглавие. Ера – „Не е лесно” и Соня Иванова – „Да бъдеш гербер не е лесно”. Клип с този ТОП 2 на най-споделяните реплики е качен на Фейсбук стената ни. Там очаквам да прочета и коментарите Ви. А през седмицата моля споделяйте какво споделяте. Както е казано там, където думите свършват, започва музиката. При нас напоследък музикалните цитати. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Любомир Пъшев, Дарина Арнаудова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във Фейсбук всичко, което смятате за важно. Медийните събития на седмицата започваме да коментираме сега в „Клубът на журналистите” и тъй като взаимоотношенията между блогъри и журналисти бяха много актуални през седмицата, нека първо един блогър да подреди своите акценти. Христо Панев, който освен следовател, е и активен блогър.
Христо Панев: Основната тема е уволнението на /…/ и протестът. Протестите определено за по-важна тема. Имам в предвид протеста пред ВСС. Второто – поредна промяна в изборното законодателство ,което сякаш беше малко подминато. Харесва ми определено. Поне до момента историята на България, съвременната – в последните 20 години са показали, че който се опитва да променя закони в последния момент, страда само. Третата е включването на действащото правителство в учебниците по история. Леко иронично подминато с насмешка и за историческата наука като наука, мисля че е интересно събитие, защото поне според мен…
Водещ:Добър ден на гостите ми в студиото. Надежда Узунова от екипа на „Панорама” – БНТ. Добър ден.
Надежда Узунова:Добър ден.
Водещ:Твоите събития?
Надежда Узунова:Ами протестът на съдиите определено е на първо място и за моята класация. Аз не знам дали правителството ще влезе в историята по този начин, по който премиерът си пожела, но този ВСС определено ще влезе в историята с неща, които едва ли са си пожелавали тези хора, когато са отивали. Но те сами си го направиха. Лошото е, че го направиха и на цялата система.
Водещ:По-късно ще анализираме тази новина. Твоите други събития, актуални от седмицата?
Надежда Узунова:Ами другите събития продължаващите социални протести. Тази седмица видяхме поредният спонтанен протест срещу цените на тока. Бих включила, аз бих отвърнала на реверанса на колегата, събитието – блогъри се пробват като журналисти. Ние не сме ревниви – нека видят, нека опитат. Може иб така ще оценят по-добре нашите усилия. Какво ни е на нас.
Водещ:Добър ден и на Райна Маркова от в. „Култура”. Първа блогърска страница за вестник „Култура”.
Райна Маркова:Блогърска, малко силно казано. По-скоро аз отговарям мрежата, не какво става в блоговете и технологиите, и последствията на технологиите върху не само, и то не само върху…
Водещ: Върху медиите и върху тяхното мнение.
Райна Маркова:И върху обществения живот, и върху културата. И не е лесно.
Водещ:Иначе твоите най-важни мнения и събития на седмицата.
Райна Маркова:Ами аз бях доста щастлива за това, че предметът на моята колонка се оказа толкова интересен за цялото общество. И събитието според мен беше точно това, че…
Водещ:Вестник „Култура” винаги е бил критикуван за това, че малко хора го четат, но всъщност тази седмица, като че ли беше доста цитиран.
Райна Маркова:Не, мисля че това не може да е проблем на „Култура”, защото тя има някаква мета роля и четат я важните хора, които там прихващат, има мета роля „Култура” и оказва влияние по този начин на общественото мнение чрез масовите медии. Масовите медии четат. Така че, който е решил да критикува мен, за това, че колонката ми не е приспособена, не се приспособява към масовия вкус или култура като цяло, мисля че просто не схваща.
Водещ:Събитията ще подреди и Васил Гарнизов, който смени ролята си от социален антрополог, влизайки в обувките на репортер. Удобни ли са?
Васил Гарнизов :Ами не са много удобни. Аз, смисъл, има радостни, има недоволни. По-добре разбирам Вашия занаят, отколкото сега е лесно да ядосаш важни и влиятелни хора, обаче от друга страна пък си има чар, защото влизаш в пряк диалог или опосредстван камера или нещо друго с най-различни индивиди, групи, слоеве. Просто двойки, млади, средни, т.е. в един момент това някак ми помага. Хем ми помага на професията, хем ми помага да изляза от нея, т.е. едната ми обувка е професионална, другата от друга професия и там вече между куцането на двете може и голям сакатлък да стане.
Водещ:Между другото не стана сакатлък, стана цяла изложба.
Васил Гарнизов:Това с изложбата беше голяма изненада. Тя стана възможна благодарение на един изключително мотивиран и упорит човек – професор Любомир Христов, който ми каза „абе тия снимки”, защото аз ги качвам във Фейсбук, малко блогърска работа, всичко, което снимам го качвам. Хората се намират, означават, тагват се, коментират, продължава. Да, смисъл това, което е ставало на улицата, после продължава и върху снимките и едни доволни, други недоволни. Имаше много хора, недоволни, че не са влезли в изложбената зала като снимки. Тук да им кажа, че просто от 6000 снимки ме принудиха да избера 40, аз избрах 160 – най-накрая вместо мен кораторката на изложбата избра 35.
Водещ:Сега искам да Ви помоля да изберете 3 събития на седмицата.
Васил Гарнизов:а, ТОВА е много сложно. Значи протестът на съдиите захлупи всичко останало. Той може би нямаше да изглежда толкова важен, но първо се случи на края. Тамън правителството се прави с улични протести, после с пожара на Витоша. След това с няколко медийни гафа на няколко министъра, включително и на министър-председателя. И тамън всичко аха да кротне към петък, изведнъж тази меко казано неумела, непрактична, нетактична и неморална постъпка на ВСС припомни всъщност, че живеем в доста тревожно време. В доста, в ситуация на голям произвол, на неясни стандарти, на неясни морални ориентири. И защо? За да не го размиваме, няма да кажа другите две събития. Значи 100 съдии по моите сметки се равняват, казвам 100, смисъл трябва да дам единица мярка – 100 съдии се равняват в моите представи на 10 000 протестиращи на „Орлов мост”. Защото съдиите в България, поне когато за последен път им гледах бройката, миналата година по едно време на работа бяха 1679. Сега примерно могат да имат 1800 щатни бройки. Половината от тях поне, около 800 са абсолютно доброволно членове на този Съюз на съдиите. Това не е някогашния комунистически профсъюзен съюз на юристи и някакви други. Абсолютно доброволна организация. Тази абсолютно доброволна организация, която включва половината съдии, 200 човека са излезли – това означава ¼. Представете си какво представлява съдебната система. Тя е много стара, много бюрократична, много чиновническа, много урегулирана законово, с много тесни възможности за гражданска изява. 200 съдии на практика, ако другаде излязат, могат да съборят цяла държава. И тези ще я съборят. Уверявам Ви, че това, което стана вчера,м ще разтресе държавата много дълбоко и аз виждам тежката тревога на премиера. Виждам и ужасно в какво небрано лозе се набута Цветан Цветанов и Ви уверявам , че заради това, което той прави през последните седмици, много е вероятно есента вече да не е министър. Да вдигнеш ти срещу себе си съдийското съсловие, което преди това те е критикувало, че посягаш на системата. Предупреждавало те е един път, втори път, трети път, четвърти път. И накрая ти да се намесиш по тоя груб начин срещу съдия, който пряко е работил срещу теб. Вече нещата отиват отвъд всякакъв здрав смисъл. Уверявам Ви, това, ако го разглеждаме като край на активния сезон, уверявам Ви, че след лятната почивка, тая работа ще продължи и няма да продължи по добър начин за институционалната стабилност, политическата стабилност и политическото здраве на това правителство.
Водещ:Аз обаче смея да направя една малко по-различна прогноза, защото 18 е след четири дни. Наде, според теб, коя критика има повече шансове да влезе в доклада, който всички очакваме? Дали признанието пред премиера, защото вече в западни издания има информация за загрижеността на ЕК или това уволнение?
Надежда Узунова:Безспорно и двете ще бъдат част от доклада.
Водещ:Защото обществена тайна – докладът се пише до неделя.
Надежда Узунова:Така е. Безспорно този доклад няма да бъде това, на което цялата държава и се иска да прочете. Аз бих продължила думите на Васил. За мен лично големият проблем в случая не е Цветан Цветанов. Нормално е и до сега, по време на целия преход, всеки вътрешен министър се е опитвал по някакъв начин да влияе на съдебната система и някак си за мен е нормално дори вътрешният министър да изисква някакви неща от съда. Големият проблем е ВСС. Тези хора са длъжни, те за това са избрани, за да отстояват независимост. В момента те, бидейки на края на своя мандат, на един мандат изпълнен със скандали, те нямат никакви морални задръжки да поставят цялата система на колене пред другата власт, пред изпълнителната власт. Това е големият проблем. Този ВСС ще влезе в историята със своята безпринципност. Значи съгласна съм, че решението за съдия Мирослава Тодорова е принципно. Ок. Тя е просрочила три дела, сериозно е просрочила едното – 4 години. Трябва да бъде наказана.
Водещ:Но Бойко Борисов…
Надежда Узунова:Къде беше принципността при кадруването, при другите дисциплинарни производства. Когато си превърнал безпринципността за начин на съществуване и само веднъж проявиш принципност, това е скандално. И още повече, когато я провиш срещу един явен критик, на самия ВСС, на вътрешния министър.
Водещ:Нека да се върнем сега на тротоара пред ВСС вчера около 10 часа сутринта. Сега обещанието си е обещание. Връщаме се във вчерашните ден на тротоара пред ВСС, където потърсих мнение на няколко юристи. Госпожа Куткува и господин Грозев ще чуете сега.
Нели Куцкова:Въпросът е принципен как трябва да се наказват съдиите при несъздадени стандарти за натовареност и при недостатъчно обсъждане на условията, при които работят съдиите чувството за справедливост на колегите е накърнено и този протест днес е идея на млади съдии от софийските съдилища. Виждам и хора от други градове от страната, които си взеха отпуск, за да дойдат да подкрепят каузата. Въпросът не е личен, не е само за съдия Тодорова. Въпросът е, че това е вече капката, която преля чашата и колегите искат да изразят виждането си.
Водещ:Какво значи това уволнение, господин Грозев?
Йонко Грозев:Поредното безобразие в стъпка от много безобразия, които този ВСС направи. И ясна индикация, че той е напълно подчинен и изпълнява поръчки политически на управляващите. Много важно е да се разбере, че не става въпрос за оправдаване, омаловажаване на проблема със забавяне на писане на решения, изобщо със забавяне на делата. Това е изключително сериозен проблем. Това решение не само, че не решава проблемът, то го задълбочава. На практика крадецът вика „дръжте крадеца”. Създадени са условия на работа, в които един съдия работи 3-4 пъти повече от друг, а когато стане въпрос за оценяване на работата, това колко работа е свършил няма никакво значение. Единственото нещо, което има значение, е дали е направил в някакъв момент грешка. Другото нещо, което е изключително показателно, е че става въпрос за целенасочено търсене на грешки от съдия Тодорова и няма друго разумно обяснение за това целенасочено търсене на грешки от преди 6-7-8 години, освен това тя да бъде санкционирана за принципната и позиция на критика и към правителството, и към ВСС за това, че на практика не правят нищо, за да решат сериозните проблеми на системата. Именно това е много тревожно.
Водещ:Госпожо Илиева, какво значи това уволнение?
Маргарита Илиева:Уволнението значи политическа разправа с опонент на властта и много виден общественик. Без независим съд, ние нямаме права. А това, което властта се опитва да направи, е именно да подцени съдът. Той да не бъде повече независим и в цялата тази, вече една година, кампания тече по репресиране на Съюза на съдиите посредством лично атакуване на неговата лидерка е да се подчинят, да се сплашат, да престанат да говорят публично, да престанат да критикуват, да престанат да бъдат опоненти. Това е много плашещо и ние със сигурност вече не можем да си позволим да го оставим да продължи. Просто нещата опряха, минаха пределите, всички възможни по мое мнение и вече не остава място за гражданска пасивност.
Водещ:Как ще коментирате чутото от ВСС след уволнението?
Маргарита Илиева:Значи това е демагогия. Тази държава от 20 години има структурни проблеми с бавно правораздаване, за което има десетки решение на Европейския съд по правата на човека, включително и пилотни решения. Това означава една наказателна процедура за една държава, което не се справя със структурен проблем. Властите никога не направиха нищо, за да променят, за да поправят този проблем. Той се дължи преди всичко на обективни пречки, не на субективни дадености, че този съдия или онази съдия така или онака, а на структурни проблеми на самата система на разпределяне на делата, на организация на движението. Някои съдии са свръх натоварени. В най-натоварените съдилищата, каквито са тези в София. Т.е. властта ги превръща в нарушители, всички са нарушители и след това властта избира произволно според това как и е удобно да преследва, когото тя реши. Лесно е всички да бъдат държани в страх и подчинение, понеже може да се наложи репресията срещу всекиго.
Водещ: Коментарът на премиера беше, че това уволнение е провокация, насочена към доклада, който очакваме. Знаем, че до неделя той продължава да се пише.
Маргарита Илиева:Демагогията на премиера е поразителна понякога. Човек, който той лично и неговият вицепремиер Цветан Цветанов се стремят всячески да утвърдят тотален авторитарен контрол върху това, което става в държавата. Когато е очевидно, че ВСС действа като техен изпълнител, те да се оплакват от това, че някой им е направил нещо на тях… Без коментар.
Водещ:И така, на тротоара пред ВСС чухме коментарите на съдия Нели Куцкова, на Йонко Грозев, който на този протест се появи като юрист, извън политическите му изяви напоследък и Маргарита Илиева – представител на Българския хелзинкски комитет. Сега мнението на следователя и блогър Христо Панев.
Христо Панев:Аз не знам. Носят се легенди за самата зора на демокрацията, когато/…/ Аз лично тогава съм бил 10-12 годишен. И все още има хора, които разказват за такива случаи. Това е подобен случай, но всъщност самият случай не е изолиран, той е един процес, който започна още през 2001 година. Промените в конституцията доведоха до реално превръщането на /…/ в един неработещ… А съдебната система разполага за защита на независимостта си именно с тях. Реално, въпреки че преди 2 години аз примерно/…/
/…/ ЛОШО КАЧЕСТВО на записа от интервюто с Христо Панев. /…/
Водещ:От тук нататък никой няма да има смелостта да пуска. След като съдии, юристи, журналисти постояха на тротоара пред ВСС бяхме поканени от член на този съвет – Пламен Стоилов, вътре на разговор. Чуйте как започна всичко.
Пламен Стоилов:Уважаеми колеги, уважаеми представители на медиите- аз съм Пламен Стоилов – член на ВСС. И един от петимата членове на ВСС, които внесоха предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу колежката Мирослава Тодорова. До настоящия момент прочетох много сайтове, гледах много телевизионни програми, слушах и радио. Исках да се ориентирам така в обстановката, във вашите настроения, нагласи, в това, което се говори. И прецених, че днес е моментът, в който моите задължения все пак да се срещна с Вас и да Ви отговоря на всички въпроси, които Ви интересуват във връзка с конкретния случай и ще Ви помоля да се придържаме към конкретиката, защото ако започнем дълги обсъждания на тема независимост, принципи в съдебната власт, справедливост, ефикасност и т.н. Не че темата ми е чужда и неприятна, но просто няма да имаме време. За това заповядайте.
Десислава Иванова: Десислава Иванова – Софийски градски съд. Ние не можем да коментираме делото. Ние сме съдии. Няма как да го коментираме в момента. Нито защото сме запознати с конкретиката на фактите, нито защото имаме пред себе си материалите по това дело. Отделно този случай очевидно е висящ. Има още по –голямо основание нито един от нас не би могъл да коментира делото. Имаме една забрана в Закона за съдебната власт, за това нещо, тъй като делото предстои да се разглежда в съда. Имаме забрана, етичен кодекс.
Пламен Стоилов:Бе отказвам да отговарям на никакви въпроси.
Борислав Белазелков : Аз съм Борислав Белазелков и съм изпълнителен секретар на Съюза на съдиите в България. Този протест не е ние да осъществим контрол върху Вашето решение, защото ние много добре знаем кой каква компетентност има. Целта на този протест е хората, които са взели решението, да видят каква е обществената реакция, да видят каква е реакцията на професионалната гилдия и ако могат да се…
Пламен Стоилов:Разбирам. Обществената реакция.
:Да си подадете оставката. Това е. Незабавно.
Пламен Стоилов:Незабавно. Да си подадем оставката, добре. Ако не се…
:Ако не се затваряте, не ги подавайте!
Пламен Стоилов:А Вие сте решили да предприемете ролята на обвинители…
Водещ: После имаше още доста въпроси. Но научихме от господин Пламен Стоилов, че някои неща не би искал да бъдат коментирани. Тези някои бяха много неща. Господин Гарнизов, тайно и полека ли гражданската инициативност бе заменена от гражданска активност?
Васил Гарнизов: Ами за мен има една известна изненада, защото примерно някакви малки граждански организации и зимата, и пролетта се опитваха да притискат изпълнителна власт или някакви други, или просто да поставят някакви въпроси. Не само екологични организации. Непрекъснато има едни малки групи, които поставят въпроса за цената или ниските доходи на възрастни хора. Това е просто, това е просто един калейдоскоп от малки групи, които протестират. Но сега изведнъж се получи така, че просто на „Орлов мост” се получи много широка коалиция на недоволни хора, на фрострирани хора по различни причини. Екологически мотивирани, морални мотивирани, просто обедняващи или млади хора, които усещат, че пътят им е запушен. И мисля, че това разтресе много здравно изпълнителната власт и парламента и всъщност премиерът Борисов много бързо и много гъвкаво, макар че нямаше правомощия, при гласуван закон, който трябва Цецка Цачева да изпрати и да подпише, и да изпрати на президента, той се намеси между парламент и президент. Спря го, обеща от името на президента на има вето. Имаше вето. В един момента гражданската активност стана нещо, което в никакъв случай не пише дневния ред, но влияе на взимането на едни или други решения. Струва ми се, че протестът на съдиите има, е почерпил някаква енергия от успеха на предходните протести. Примерно да кажем за горите.
Надежда Узунова:Големият проблем, прощавайте, големият проблем е, че тук премиерът не може да се намеси между първо и второ четене и да им каже „прегласувайте”.
Васил Гарнизов:Може.
Надежда Узунова:Просто я няма тази власт.
Васил Гарнизов:Гледам Борисов, който няма власт, но има влияние. Борисов в момента ще постъпи, уверявам Ви, гледайте какво ще стане до понеделник, а може да стане до тази вечер, ще постъпи като с волейбола. Той нямаше никакви компетенции във волейбола, но извика там федерация, уволнен тренъор, за да ги сдобри. Сдобри ги. После те обаче се разсдобриха, защото на практика той има само влияние, но не и власт. Все още Борисов има влияние. Големият проблем в България ще стане есента, когато той престане да има инструменти на влияние. Сега, ние започнахме с Вас един разговор предварително – ВСС е гнездото, което трябва да се разтури, а моята тема е, че имаме проблем с изпълнителната власт. Всъщност проблемът е двоен. От една страна е порочно заченат ВСС, да наистина е порочно заченат в една предишна фаза, но от друга страна трябва да признаем, че ВСС никога не е бил подложен на такъв тежък натиск от страна на изпълнителната власт, както става сега. На ВСС, на този, който се обясняваше, съжалявам, че не запомних…
Водещ:Пламен Стоилов.
Васил Гарнизов:Пламен Стоилов – въобще не им е в момента до това да се разправят със Съюза на съдиите и с нейния председател. Това става под тежък натиск на изпълнителната власт и по какво го разбираме? Бързата реакция на правосъдната министърка, която побърза веднага, като член на ВСС без право на глас, да заеме страната на ВСС. Първо, бързата реакция на Цветанов и последващата реакция на Цветанов, който снощи пак каза „да, да, може би те там да си се оправят. Ама вижте, знаете ли, има хора, не могат да дочакат правосъдие толкова години – изнасилвани и прочее.” Значи изпълнителната власт има две възможности – или си трае и казва „оправете се в името на общия ред и общото благо, ние ще подкрепяме с каквото можем, но няма да се бъркаме” или ако се бърка, става част от проблема. Вече е част от проблема. И сега и едните са проблем, и другите са проблем. И кога вместо…И за това само влиянието на Борисов може в момента да сложи край на пожара. Иначе този пожар ще се разгори много. Дали ще го сложи, предполагам че разбира, че това го засяга много пряко. Понеже всички аргументират обвинението със забавянето на делата, моят опит в съдебната система показва, че бавенето на делата е стандарт. Това е подсъзнанието на системата.
Надежда Узунова:Съдиите в софийските съдилища са пренатоварени. Те имат в пъти, десетки пъти повече дела от колегите им в страната. И е работа на ВСС да балансира това. Трябва да бъдат повече като брой съдиите в софийските съдилища, за да бъдат те разтоварени. Не можеш ти да държиш в подчинение тези хора, пренатоварвайки ги с работа и после да им държиш сметка защо те се бавят в работата си. Ами съдия Мира Тодорова е гледала по 30 дела
Васил Гарнизов:Не исках да персонализираме.
Надежда Узунова:Ок. Всички са така.
Васил Гарнизов:За да не се окаже нали председателката Мирослава Тодорова. Въпросът е, че аз го виждам. То за големите райони е стандарт да се влачат дела, по 4, по 5, по 6 години.
Надежда Узунова:Зад лицемерието „отказ от правосъдие” в момента ще се наложи нов отказ от правосъдие, защото уволнявайки този човек, този съдия е момента ще останат, ще трябва да започнат от начало и да се преразгледат всички тези десетки, стотици дела, които тя е водила. Ето там вече ще имаме отказ от правосъдие. А какво става с хората по тези дела, какво става с жертвите на тези престъпления? Нали всичко е една демагогия и едно лицемерие. Друго нещо – в проверката, която уличава тази съдия в тези професионални нарушения,са открити нарушения и на други съдии от Градския съд. Георги Ушев, на Владислава Янева, на Петя Крънчева.Къде са тези хора сега? Единият е шеф на Специализирания съд, другият – шеф на Градския съд, третият е зам.шеф на Градския съд. Ами ето ги двойните стандарти. Ето е безпринципността.
Водещ:Дали това ще бъде лятото на нашето недоволство, дали може би ще стане лятото на нашата солидарност? Останете с нас. Ще продължим след малко. Обещахме си да продължим да разсъждаваме за мрежата, журналистиката и изобщо за това какво се случва. Райна Маркова се опита по време на песента да го изговори. Какво се случва?
Райна Маркова:Да, чета тези дни някакви коментари във Фейсбук и изобщо по социалните мрежи, критически особено по повод случващото се във ВСС. Къде бяха до сега тези съдии? Питам се. Или изобщо по всички други поводи. Къде бяха до сега? Ами моят поглед на човек, който се опитва да обхване, който обхваща голяма част от свлучващото се, от пирок пейзаж, панорама благодарение на това, че отглежда новите медии, моето мнение е, че хората тепърва почнаха да комуникират и всъщност това е фектът на мрежата. Аз съм писала много за Ларсеновия ефект на тази комуникация, който е нещо негативно, т.е. нали прекалено директната комуникация между страните води до зацапване на сигнала и…
Водещ:До влизането в едни не добри отношения.
Райна Маркова:Да и правенето на тази комуникация невъзможна, но когато от двете страни на веригата стоят хора, които имат какво да кажат и имат отношение по някакъв проблем, защото всички видяхме, че на „Орлов мост” не се струпа тълпа, а се струпаха интелигентни, мислещи хора, които знаеха какво правтят там и какво искат. И всъщност мрежата би могла д абъде от помощ на всички, които… Аз съм писала за този пчелен вид комуникация, както пчелите комуникират помежду си в рояк, почти несъзнателно реагират на сигналите една на друга, това може да звучи и малко така…
Водещ:Като от учебника по биология. Без конец.
Райна Маркова:Или някак си така омаловажаващо спрямо отделната личност, но не е така. Ние можем да си останем личности и индивиди, и действащи в идеален синхрон и…
Водещ:Има ли конфликт според Вас между блогъри и журналисти?
Райна Маркова:Предполагам има. Аз не съм нито едното, нито другото. Просто нямам енергия да съм блогър. Понеже колонката ми и преподаването ми, и писането на други неща ми отнема прекалено много енергия. Но предполагам има някакъв конфликт, не съм и журналист, но от една страна блогърите са обвинявани от журналистите в липса на окурантност, поне аз съм останала с такова впечатление, липса за чувство на отговорност. И някакво такова…
Водещ:Ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да можем да включим в нашия разговор и Боян Юруков от Германия, който е блогър, доста известен. Добър ден.
Боян Юруков:Добър ден.
Водещ:За съжаление Елена /…/ е възпрепятствана по много обективни и сериозни причини да бъде тук. Много ми се искаше да продължите един Ваш стар диалог на тема журналисти и блогъри. Но поради тази причина можем да говорим малко по-принципно. Вашето усещане – има ли конфликт журналисти – блогъри и през тази седмица не видяхме ли финалът на този конфликт?
Боян Юруков:Не мисля, че има конфликт. По-скоро има от доста време тече един процес, в който се разпознават блогърите под една или друга форма като фактор в медийната среда. И тъй като за сега журналистите, медиите, медийните компании са били или поне са се чувствали като централна фигура, като единствена фигура в тази медийна среда, излизането на блогърите малко по малко променя тази медийната обстановка и се получава точно моментът, че едните реагират на това. В последната седмица точно това видяхме – страшно много журналисти започнаха много силно да наблягат на това колко са некадърни, как това е вредно за медийната сфера, как едва ли не, не всички блогъри внасят единствено и само шум в цялата обстановка и това слага много силно качество на…
Водещ:Е, може би, ако трябва да сме обективни, трябва да кажем, че не бяха чак толкова много гласовете, че блогърите са… Аз лично си направих труда да говоря и с Константин Павлов – Комитата, и с Асен Генов. На пръстите на едната ръка успяха да отброят критиките към себе си за това, което направиха миналата неделя.
Боян Юруков:Може би имаше просто шумни гласове. Може би просто ние реагирахме доста силно, но казвам го, защото и преди е имало такива коментари. И преди е имало такива мнения и някак си сега просто катализираха тези неща. Моето мнение – много блогъри има, не само по материали, не само по качеството. Блогърите пишем това, което на нас лично ни харесва. Днес някой се бъзика, че сме писали…Но в същото време не можем да кажем, че блогърите като цяло качеството на материалите… Защото от мои лични наблюдения абсолютното съотношение на глупости, които се пишат от много от блогърите и качеството на материали е същото, както при журналистите. И това надали някой може да го отрече. Просто има ужасно много материали, включително на големи ежедневници и медии, които са просто под всякаква критика. И също можем да кажем за блогърите, за това не мисля, че може да…
Водещ:Въпросът – имате ли усещането, че вече взаимоотношенията ни са малко по –нормални – блогъри-журналисти? Макар че Вие специално сте гостувал в „Клубът на журналистите” и знаете, че има медии, в които блогърите винаги са се чувствали добре дошли.
Боян Юруков:Да, разбира се. На първо време има много вече все повече хора, които са и блогъри, и журналисти. Има много блогъри, които станаха журналисти и обратното. /…/ Мога да го твърдя като човек, който много успява със своя блог. Има много медии, които създадоха свои блогове.Самата комуникация между чистите блогъри и медии също се подобрява много, защото едните и другите оценяват вече плюсовете към някаква такава комуникация, било то възможност за съобщение или /…/ От страна на журналистите да получат /…/
Водещ:Благодаря Ви з атози коментар. Няма как социалният антрополог да не го попитам. Краят на войната ли е за тази между блогъри и журналисти, колкото и новината да е била силно преувеличена, като се позовах на мерните единици на Марк Твен?
Васил Гарнизов: Войната беше малка война, в смисъл не се разгърнаха армии.
Водещ:Една улична престрелка.
Васил Гарнизов:Но за сметка на това беше остра. Смисъл и принципна. В края на седмицата взе да възцарява примирителният тон, за сметка на абсолютно банализиране. Т.е. е, ние сме готини, Вие сте готини, има бивши журналисти станаха блогъри и то прекрасни, смисъл Иван Бедров, Иво Инджев и прочее. И бивши блогъри станаха журналисти. Има граница. Има заплаха в печатните медии откъм електронните медии. Има заплаха на професионално организираните журналисти в радия, телевизии и вестници, включително дори малки такива провинциални вестници. От тази лавина от информация, коментари и най-различни сведения, документи, които текат в мрежите, з акоито Вие говорихте. В този смисъл ние се намираме в такъв момент, аз го гледам в Западна Германия, в САЩ все повече мрънкат основателно, вероятно, професионалните журналисти, че заради полупрофесионални мрежови изяви губят влияние. Нали, този проблем вероятно ще предстои в следващите няколко години. Нито ще изчезне обаче професионалната журналистика, нито ще изчезнат и блогърите. Вероятно обаче много по-силно ще се поставя въпросът за професионалните стандарти, за индивидуалните проведените примерно да кажем журналистически разследвания, много по-силно ще се постави въпросът за смелостта в национални телевизии, радия, т.е.
Надежда Узунова:За ефективността според мен, защото според мен медиите…
Васил Гарнизов:Няма полза да банализираме, то не е война, напрежението. Това напрежение може да даде много сериозен и груб профил. Истински хубав импулс.
Водещ:Но е добре да не се превръща във война, защото тогава нещата вече…
Васил Гарнизов:Дали ще се превърне в новина, това е нали, както викаше Радичков, веднъж две филоксерии се биха с мотики. Ще стане новина в скандала. Иначе тази седмица това за нас беше, аз не предполагах, просто не предполагах, че има всъщност такова скрито напрежение между хората, които професионално, които живеят от това да събират информация, да подреждат, да интерпретират, да издирват…
Водещ:Всъщност те проблемите са два и са преплетени. Обикновените, конвенционалните медии – нека така да ги наречем, са разделени на две – тези, които са подписали Етичния кодекс и другите. А пък блогърите нямат етичен кодекс и може би това са поводите, формалните поводи.
Надежда Узунова:Бих искала да кажа. Има една много тънка граница и тя се нарича отговорност. Да си журналист е отговорност. В блога си всеки може да напише всичко. Но журналистиката е отговорност. Не мисля, че има война, повечето журналисти, които познавам, са и блогъри.
Райна Маркова:Според мен това наистина е някакъв измислен проблем, защото чисто технологически според мен медиите се хибредизират и скоро ще имаме… Всичко се излива в мрежата.
Водещ:Казахте, че ще правите едно журналистическо разследване.
Райна Маркова:Това беше споменато в „На 4 очи”, да. И да, разчитам точно на мрежите, а между другото споменах го по повод случващото се в, случилото се вчера пред ВСС. Аз се страхувам, че ако започна да разследвам нещо, ще се окажа в позицията на самоубиец, ако няма действащо правосъдие. В този смисъл го казах, но дай Боже да имам сили да го довършим. Но разчитам, да, точно на публикации в мрежата, а не в… Разчитам на публикации в bivol.org.
Водещ: Преди две седмици с колегата Силвия Великова си говорихме за една работна среща на съдиите, които обсъждаха вътрешни проблеми и стана дума с нея, коментирахме, че всъщност при липсата на правосъдия реално, е нелепо да говорим на хората за електронно правосъдие. Най-вече трябва ли да ги пеем новините за съда, за да стигнат те наистина до хората, защото едва ли по Националната телевизия или по Националното радио те са чули малко по въпроса. Защо няма чуваемост? Всъщност това е проблемът.
Надежда Узунова:Аз мисля, че… Големият проблем е, че съдебната система превърна скандала в свое постоянно съществуване. Съдебната система, забележете, че влиза в новините само и единствено със скандали. Което е много жалко, защото според мен те добива имунитет към този скандал. Вече на никой нищо не му прави впечатление.
Водещ:Всъщност там нищо не се случва – само скандали от време на време.
Надежда Узунова:За съжаление стигаме до там – всички са маскари и нека се оправят.
Водещ:Както каза социалният антрополог – това е едно банализиране, което е абсолютно излишно.
Надежда Узунова:Именно. Всеки един от нас в качеството си на гражданин има интерес съдебната ни система да функционира правилно. И аз преди време го казах в „Панорама” – за съжаление независимата съдебна власт е идеалът на прехода, но в момента тя не е нищо повече от дъвка идеал. Смисъл, това е едно нещо, което ние предъвкваме периодично от време на време то излиза,м обикновено покрай доклади и говорим си колко е важно, колко така… И какво? И нищо. И този ВСС пък успя да катализира абсолютно всички негативни процеси, които биха могли да се случат. Мисля, че образно казано „скъсаха синджира” с Красъо Черния. От там нататък беше ясно, че по-черно от това не може да стане. И се завихриха такива…
Водещ:Във вчерашния ден, да.
Васил Гарнизов:И все пак аз наистина също се тревожа, че много отдавна никакви новини за съдебната система не могат да стигнат до широки групи граждани, които пряко са заинтересовани от нея. Може би в тоя момент, но утре или вчера. По най-различни спорове, по които трябва да имаме ефикасен съд. В момента обаче се случва нещо много позитивно. Трябва да бъдат убедени, че реформа в съда извън съда няма как да стане. Това е обсъждано много, мислено, от началото на прехода, помня го още на кръглата маса най-голямата им грижа беше да имат независим съд, за да не бъдат разстрелвани. За да не бъде конфискувано имуществото на номенклатурата. Да кажем ясно на нашите слушатели за какво говорим. Иначе нямаше да допуснат безкръвен преход. Получиха си го този имунитет. Началото съдът трябваше да бъде независим, за да опази старата номенклатура, старата олигархия или както я наричаме.
Водещ:Чухте от Христо Панев – съдии бяха уволнявани по факса…
Васил Гарнизов:Ама така беше. В това отношение – значи ти като ги оставиш сами и им кажеш – виж сега, ние не Ви пипаме, Вие правете, каквото искате, Вие не пипайте никой от нашите – те така и се бяха подбрали. Цялата съдебна система е с произход от номенклатура.
Надежда Узунова:Така се роди и съдебната олигархия, съдебната…
Васил Гарнизов:Това няма никакво значение. Не ме дразни дори съдебната олигархия и съдебната аристокрация и независимостта. Дразни ме банализирането. Значи в самия съд има вече няколко поколения. Има едни съвсем млади и едно средно поколение съдии, много от тях са организирани в Съюза на съдиите. Не ги познавам – познава само бившата председателка и настоящата председателка. Не лично. Но проследих избирането на процедурата „човек на годината”, защото аз бях номинирал Дими Паница. Тогава вече беше починал и гледах конкуренцията. И казах „да, конкуренцията, която спечели, спечели достойно”. Значи виждам потенциал. Именно тази, даже не група, то е на практика половината, една втора от съдиите в България, организирани в една доброволна организация, от вътре сами бавно и революционно реформират съда, така че не за мен да има правосъдия, а да има правосъдие за нашите деца и внуци. Ние не можем да бъдем утопични в тази зала, идеалисти и дъвка идеал никого не помага. Най-малкото на слушателите. В този момент трябва да си абсолютно полудял, да си скъсал с всякакви корени на здравния разум. Не да си скъсал с контрола на изпълнителната власт или въобще с контрола на общественото мнение, да уволниш човека на годината. Такива работи на времето по комунизма ги правеха друго яче. Първо ще го омаскаряват една година. Нали „ай какви дела тази ги забатачи!Ах тук едно изнасилено момиче не е получило достъп до правосъдие”.
Водещ:Имаше такива позиции между другото.
Васил Гарнизов: Да, ама ако бяха останали със здравия си разум една година щяха да я заливат с кал и най-накрая общественото мнение подвластно на дъвката идеал щеше да каже „Боже, тази най-сетне няма ли да я махнат?” Тази арогантност „ние ще махнем шефа на Съюза на съдиите, който при това е човек на годината, който при това страда от същите дефекти, от които страдат всички софийски съдии, следователно това е структурен дефект” Ние знаем, че е структурен дефект, въпреки това бой по каската демонстративно, арогантно, за да се покаже, че те са тези, които определят правилата на играта. Да, обаче арогантност се получи и на Витоша. Спряха лифтовете арогантно. „Няма да има ски!”. Така ли? Излиза Цеко от Алеко. Три дена и се обръща всичко – закон, влияние, олигархия, лобиране. И тук ще стане така. Заразата, която тръгна – ние се намираме в световен цикъл. В края на този цикъл. И всичките тези ВСС, нашите олигарси и част от министрите просто не разбират, че живеем в друг свят. Те се правят… Аз бях в Тунис преди и след революцията. Никой в Тунис не допускаше, че самоубийството на един търговец от една периферия ще събори толкова мощна, въоръжена с пари, армия, полиция система. И че тя пък след това ще помете цяла Северна Африка. Тази зараза, смисъл наричана зараза на доброто настроение, зараза на идеята, че човек може да влияе на управляващите.
Водещ:И като бактерия…
Васил Гарнизов:Пряко свързана с това, за което ти говориш – с новите мрежи, със способността за бързо обменяне на информация и за бързо организиране.
Водещ:И за това блогърите да бъдат един вид добър на журналистите, но разбира се това ще се регулира.
Васил Гарнизов:Към блогърите, за да завърша. Блогърите, особено моите приятели като Косъо и Асен, да започнат като BBC. Преди да напишат един коментар, да си проверят три източника. Те се опитват. В този смисъл аз се радвам, когато те се опитват да вкарат професионален стандарт в непрофесионална среда, а пък да заразят със смелост журналистите, които си вадят хляба с това.
Водещ:Аз искам обаче накрая да се опиташ в три изречения да ни кажеш защо е толкова важно съдът да е независим. Ако искаш го изпей. Нали започнахме с този подход днес.
Надежда Узунова:Боя се, че ще изгоня аудиторията. Важно е съдът да бъде независим, за да бъде всеки един от нас свободен. Не знам дали се… И защитен. Защото съдебната независимост е гаранция за свободата на всеки един от нас, а хубавото в момента е, че самата система показа воля от вътре за промяна, защото преди време един правосъден министър беше казал, че да реформираш съдебната система, е като да преместиш гробище. Не може да очакваш помощ от вътре. Е, в момента помощта от вътре я има. Въпросът е дали това може да се катализира към нещо позитивно наистина да настъпи тази промяна.
Водещ:Може и да звучи не чак толкова интересно, но темата наистина е важна и си заслужава усилието да бъдем в час. Хубав и спокоен съботен следобед Ви пожелаваме Любомир Пъшев, Снежа Спасова, Дарина Арнаудова и аз Ирен Филева.
Posted in PR&Media News
Tags: Асен Генов, БНР, Бойко Борисов, Боян Юруков, Васил Гарнизов, Ирен Филева, Клубът на журналистите, Константин Павлов, Медии, Надежда Узунова, Радио, Радио програма "Христо Ботев", Райна Маркова, Христо Панев
