www.mediapool.bg I 9.03.2012

Вестник “Новинар” е с нов собственик от края на февруари – “А. Е. Бест съксес сървисис България”, става ясно от справка в търговския регистър. Регистрираното в Холандия дружество е близко до Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, според публикация във в.”24 часа”. Неофициално хора свързани със сделката потвърдиха пред Mediapool, че новият купувач е Пеевски. Той не беше открит за коментар.

В началото на ноември 2011 г. “А.Е. Бест съксес сървисис България” стана собственик на музикалната телевизия The Voice и четири радиа – Magic, The Voice, “Витоша” и “Веселина”.

Управител на регистрираното в Холандия дружество е Гергана Данова. Миналата година тя напусна Нова телевизия и отиде в “Интерактив медиа сървисис”, която прави всички тв игри с есемеси и също се свързва с групата на Делян Пеевски.

Официално Делян Пеевски не фигурира сред собствениците на ИПК “Родина”. Дружеството издава вестниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”. Председател на редакционния съвет е Ирена Кръстева, майката на Пеевски, която от известно време е извън България – твърди се, че се подвизава в Брюксел, където издава бутиков безплатен англоезичен вестник, който се разпространява в европейски институции и има за цел да създава позитивен имидж на управлението у нас.

Групата е собственик още на вестниците "Засада", "Борба", "Меридиан мач" и телевизиите ТВ7 и ББТ.

С името на Пеевски се свързват и вестниците "Уикенд", "Шок" и "Контра", както сайтовете Вnews и "Всеки ден", но в регистрите и системите за фирмена информация няма такива следи.

Неофициално се твърди, че Пеевски стои зад новите съдружници в “Стандрат”, които влязоха през лятото на миналата година, както и че има дял в започналия да излиза от 2012 г. в. ”Преса”.

Пеевски държи и 80% от разпространителската вестникарска мрежа по неофициални данни, писа в.”24 часа”. Депутатът от ДПС е сочен от хора в този бизнес за действителния собственик на разпространителските дружества "Близнаци", "Сенатор", "Оларт", "Национална дистрибуция", БИС – Бургас,"Камекс". През март 2011 г. в медиите се появиха информации, че е закупил и две от най-големите фирми в бранша – "Прес" ООД и "Братя Герини". “Прес” контролира разпространението на вестници по морето, а “Братя Гергини” – в Пловдив и цяла Южна България.

В средата на февруари 35 издатели се обединиха в Български медиен съюз. В него влязоха предимно медиите, контролирани от Пеевски. Сред учередителите са още “Санома Блясък”, на Димитър Друмев, Красимир Гергов и Светлана Шаренкова.

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.02.2012

Водещ: Вашингтон – станция на метрото. Студена януарска сутрин през 2007 година. Мъжът с цигулка и изсвири шест пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2000 души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите три минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди. След това побърза, за да не закъснее. Четири минути по-късно музикантът получава първия си долар. Жена хвърля монета в шапката и продължава да върви без да спира. Шест минути по-късно млад мъж се обляга на стената, за да послуша. После поглежда часовника си и хуква нанякъде. 10 минути по-късно три годишно дете спира, но майка му започва да го дърпа. Детето отново спира, за да погледне към цигуларя, но майката отново го дърпа. 45 минути по-късно – музикантът продължава да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара. За един час той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза, никой не го аплодира, нямаше признание за него. Това е един уникален експеримент, който прави „Вашингтон пост” заедно със световно известния цигулар Джошуа Бел. Два дни преди това свирил в концертна зала с разпродадени билети със средна цена 100 долара. Един от изводите след експеримента – ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти на света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога с един от най-скъпите инструменти, струващ 3 и половина милиона долара, то за какво друго бихме имали време. Историята не е непозната. Публикувана е в „Капитал”. Имам спомен, че и аз съм я разказвала, не това обаче е важното. Интересно е, че тази история е споделя 86 хиляди 525 пъти и едно от споделянията е именно на Филип Харманджиев. Историята стана известна. Той я припомни тази седмица във facebook.com. Което ме накара да се замисля, ами ако нямаме време да разлистваме многото вестници, които има на пазара с хилядите рейтингови новини, за да стигнем до истинските, какво ще направим? Защо Ви припомних тази история ли? Защото вчера беше създаден Български медиен съюз, но отговорите бяха по-малко от въпросите. Интересно беше да бъдат видени на едно място издатели като Валери Запрянов и Димитър Друмев от една страна, редом до тях Дилян Пеевски и Мартин Радославов, който освен с другите си издания, е свързан и с „Уикенд”. Рекламистът Красимир Гергов, който пък не се слави с особено ласкави отзиви за част от издателите. Стана ясно и че се пише нов Етичен кодекс. Тодор Батков коментира, че дори на мач не се е радвал на такъв репортерски интерес. Чуйте и оценката на Тошо Тошев преди самото учредяване.
Тошо Тошев: Събитието, което видимо е развълнувало прогресивната обществена среда. Докато трае нашето заседание, ще помоля репортерите да ни оставят на спокойствие. След като приключим, ще имате възможност да зададете всички въпроси на ръководството на новия съюз. А сега Ви моля да оставите шефовете и представителите на тези структури, издателства, които ще правят новия съюз. Това се отнася и за репортерката на…
Водещ: Само да уточня, че „България днес” и репортерката, която именно беше помолена да напусне, е издание на Делян Пеевски. И така. За председател на новия съюз на издателите малко по-късно бе избран Валери Запрянов. Ето и на кого ще разчита той.
Валери Запрянов: Колеги, учудвам се от този голям интерес. Никога не ми се е налагало да говоря срещу толкова много колеги, които ме гледат в укор с фотоапарати и камери. Пред Вас е новото ръководство на Българския медиен съюз. До мен седи Светлана Шаренкова, Мартин Радославов, Тошо Батков и Димитър Друмев. Знаете кой какъв издател е, с едно уточнение, че Мартин Радославов, прощавай, ще ти купя наистина риза, представлява изданието „Географ”. Съюзът сега има 35 членове и са поканени няколко асоциирани членове. Колективни членове, но трябва да се проведат общи събрания и на следващото общо събрание съюзът да приеме желаещите да членуват в него. За членове на Управителния съвет бяха избрани Тошо Тошев, Делян Пеевски, /…/, Васил Захариев, Красимир Узунов, Бистра Георгиева, Гриша Камбуров и Иван /…/. Беше избран и контролен съвет в състав Красимир Гергов – председател, членове – Милена Дяконова, Гергана Данова, /…/ и Николай Малинов – издателя на „Дума”. Залата е наета от нас – инициаторите и кафето е платено от нас.
Водещ: В същото време в Европа BBC предупреди, че съкращаването в разходите на новинарския канал на BBC не трябва да доведе до влошаване на качеството. Може да се наложи новинарският канал на BBC да се откаже от втория си водещ, освен при представянето на извънредни новини от голямо значение. В същото време BBC Trust изрази мнение, че вътрешните промени в BBC са едновременно предизвикателство и възможност за начина, по който медията отразява международни новини. Едно от заключенията на ръководството, е че BBC трябва да свърши по-добре работа по отношение на рекламирането на парламентарния канал. Евро комисар Нели Круз започна сразяваща вербална атака срещу медийните закони в Унгария, заклеймявайки ги като дълбоко тревожни. Комисар Круз за цифровия дневен ред каза, че… Описа законите като прекалено рестриктивни и принуждаващи пресата към авто цензура. Сигурно си спомняте – повечето европейски експерти не спират да припомнят, че всъщност свободата на словото в Европа зависи от оцеляването на вестниците. Специалисти, новинари и ръководни кадри от няколко водещи световни медии, представители на академичните среди, медийни правни експерти и представители на организацията за свободата на печата – последната седмица проучваха бъдещето на професионалната журналистика в цифрова среда по време на конференция на ЮНЕСКО. Съветът на медиите след „Wikileaks” и „News of the World”се организира от международната неправителствена организация „Комитет за свободата на пресата” в сътрудничество с ЮНЕСКО. Тема от седмицата продължи да бъде разбира се и ACTA заради леко объркващия край. Какво казаха медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното ще чуем днес. Ще чуем и нещо повече за Гърция, защото темата бе доста подценена в медиите и се заключаваше по-скоро в хроника на подпаленото, отколкото в анализи и прогнози. Оценката не е моя, но ще я чуете малко по-късно. И на блогърите и медиите не се разминаха в оценката си за темите от седмицата. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Никола Попов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. И така – вчера бе основан Български медиен съюз. Ето как стана това.
: В момента се подготвя етичен кодекс, който да формулира рамката за членство и за поведение на изданията, които членуват в него. Някъде до 1 месец участниците на днешното събрание ще подпишат етичния кодекс и ще се задължат да го спазват. Не може да има много етични кодекси като не могат да се различават един от друг, защото принципите са ясни. Знае се какво означава морал, почтена журналистика, източници. Съюзът ще има свой етичен кодекс, който едва ли ще се различава коренно от етичния кодекс, който сме подписали. Но ще има – той ще бъде по-широк, защото тук ще членуват и Асоциацията на рекламните агенции, ще членуват разпространителите – те също трябва да имат свой етичен кодекс. Ще членува АБРО. Членуват всички, колеги забравих да Ви кажа, официално членове за българските медии в чужбина. Мисля да дам думата на Светлана Шаренкова. Тя говори по-добре от мен и ще обясни нещата.
Светлана Шаренкова: Като един от учредителите на Съюза на издателите в България на 16 ноември напуснах заедно с колегите си този съюз, който бяхме учредили преди 10 години и в момента в Съюза на издателите на България не членува нито един от учредителите. Единствено „24 часа” и „Труд” като издатели, но тогава, когато основавахме Съюза на издателите, Любо Павлов изобщо не е предполагал, че може да бъде издател на тези медии. Имахме намерение и в Съюза на издателите да тръгнем към едно обединяване на съюзите и разширяване на нашия издателски съюз, но това не се случи заради много голямата упоритост, с която Павлов реши, че трябва да оглави Издателския съюз. Поради тази причина ние напуснахме и сега създаваме Български медиен съюз. Надяваме се, че всички грешки, които сме имали, когато бяхме участници в другия съюз, ще ги избегнем.
:А сега давам думата на Димитър Друмев.
Димитър Друмев:Идеята на новия съюз е да обединява всички медии, защото много от проблемите са еднакви или сходни, въпреки че информацията е на различен носител. В новия съюз ще членуват и са поканени и интернет медиите, които стават все по-важни и чиято проблематика е сходна, но не е идентична с тази на печатните медии и на телевизиите например. Също така и компаниите за реклама, но те са също медия. Те също като разновидност на печатната медия също са поканени и някои от тези компании ще се включат. Едно от положителните развития е че учредителите на новия съюз се обединяваме около идеята да се създаде, най-вероятно в отделна организация, Одит бюро по тиражите, което въпреки че може би ще се казва „Одит бюро по тиражите”, тези организации съществуват във всички по-развити държави и те обикновено одитират читаемостта и посещаемостта, или гледаемостта на друг тип медии също, и това е една от пречките за развитието на българския медиен пазар – липсата на прозрачност. А това е една от целите на новия съюз. Така че надявам се да има скоро време и новини по този въпрос.
Водещ:И не само тиражи, а и продажби, колега, защото машината може да произведе много, особено когато е твоя. Въпросът е колко продаваш. Знаете, че напоследък най-тиражните издания са така наречените жълти издания.
Водещ:/…/ на собственик и управител на /…/ дружество, което създава списанията „Географ” и /…/ „Уикенд”, „Всеки ден” и други издания в тази група на този етап не са членове на съюза. Евентуално могат д абъдат присъединени при обсъждането на етичния кодекс. Казвам това пояснение, защото то е важно.
Делян Пеевски:Знаете, че в света, освен жълти издания, има и розови издания. Ако трябва да обяснявам цветово – където се казват същите любопитни неща, само дето не са измислени. Това е едно от условията – да няма измислена информация. Светлана Шаренкова беше човекът, който отговаряше при нас като зам.председател от предишния съюз – Съюза на издателите в България, за провеждане на „Черноризец храбър”. Разбира се цялото председателство се занимавахме с този конкурс и ако си спомняте, тази година тези колеги и издателства, които останаха в съюза, бойкотираха „Черноризец храбър”. Според мен те нямат никакво право да ползват тази марка. Морално право.
Аз не искам да прекъсвам, Господин Пеевски, но Господин Пеевски е председател на Съюза на вестникарите и разпространителите и в това качество беше поканен и беше избран съответно за член на управителния съвет.
Водещ: Освен това учредителите дадоха отговор и на въпроса защо се учредява Българският медиен съюз. В началото думата взе Тодор Батков.
Тодор Батков: Истината е, че нашият сектор – на медиите, независимо какви, е в тежка криза. Че в един момент съществуваха два издателски съюза на печатните издания. Все повече доминираща роля на пазара на печатните издания заемат жълтите издания. Факт е, че има сериозна криза в рекламния бизнес. Има тенденция на все по-голямо увеличение на относителни дял на рекламата в електронни медии за сметка на рекламата в печатни медии и т.н. Факт е – в тиражите и в продажбите цари пълна мъгла. Факт е, че когато ние медиите сме разединени, потънали в спорове или оттеглили се като нас в знак на протест от някого, няма това образование, това обединение, което да партнира на държавата по редица важни въпроси. Въпроси на законодателната власт, въпроси на изпълнителната власт. Пък вземете дори и ситуацията, която стана с ACTA. Виждате по какъв начин беше посрещната и виждате каква е реакцията на правителството. А ние медиите, които по дефиниция трябва да защитаваме свободата на словото, да гарантираме свободата на словото и да се борим срещу посегателства в какъвто смисъл отделни текстове на ACTA се явяват посегателства, ние мълчахме. Т.е. сайтовете и интернет, и улицата в добрия смисъл подтикнаха държавата да вземе това решение. Никой не реагира адекватно от страна на медиите, а най-малкото някакъв медиен съюз просто защото няма такъв. Или ако има – те да маргинални или спорят помежду си, или доминиращите издатели си решават бизнес спорове помежду си, клеветят се и т.н. Това не може да продължава. Ние сме демократична европейска държава в 2012 година, 21-Ви век. Няма аналог в Европа, сравнен с това, което е в момента в България – разединени издатели на печатни медии, почти никакво обединение на електронни медии. Нали така?
: Само на книга.
Тодор Батков: Да. Само на книга. Няма одит на тиражите. /…/
Журналист: Когато дадохте примера с ACTA – много колеги журналисти се изказахме за ACTA. Как си представяте официализиране от името на съюзна позиция на …?
Тодор Батков: Така, както сме бранили нашите права до сега и в другия съюз, така новият съюз ще брани правата на гилдията.
Журналист: А ще има ли етични комисии?
Тодор Батков: Естествено.
Журналист: А алтернативни?
Тодор Батков: В момента се пише етичният кодекс. Не мога да Ви отговоря.
: По същия начин стои въпросът и със защитата и грижата за подобаващо обществено отношение към журналистическия труд. Аз не съм журналист – аз съм издател. Вложил съм пари, нищо не печеля от това, че съм издател, но аз милея за журналистите, най-малкото защото аз съм син на журналист.
Водещ: Сега казвам добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев. Здравейте.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Всъщност два дни преди това събитие, което Вие чухте как се случи и защо се случи, Вие написахте, че истинската журналистика е на път да изчезне като динозаврите. Смисъл, че тя изчезва като динозаврите без да си дава сметка за това. До колко този нов съюз би могъл да и помогне?
Светослав Терзиев: Ами аз се безпокоя, че единственото вярно от всичко, което чухме към момента и имаше отношение към същинския проблем е, че журналистиката наистина е в криза. Но тази криза по никакъв начин не се решава чрез подобни издателски обединения, защото последната грижа на тези обединения е журналистиката. Техният проблем всъщност са собствените им /…/ и за това си размножават. В този целия дебат журналистите ги няма. Ако Ви прави впечатление, вече имаме два издателски съюза, но нито един журналистически синдикат. Защото Съюзът на българските журналисти дори по устав не се определя като синдикат, а се определя като творчески съюз. Както искайте го разбирайте. Но няма кой да защитава правата на журналистите и докато издателите се наговарят помежду си да си делят пазара, който все по-тесен става и за това и толкова много се карат, журналистите просто ги продават на пазара като овце, купуват се редакции. С тях се купуват и журналистите. Не им се дава никаква възможност да изкажат собствената си позиция и собственото си мнение, защото просто ги уволняват.
Водещ: По какво се различава българският от европейския модел? Вие го припомнихте миналата седмица. Смисъл припомнихте съответни издания и неблагополучия с тях.
Светослав Терзиев: Аз говоря иначе в своята публикация за общата криза на журналистиката, която не произтича от наши специфични проблеми, а тя произтича от цялостната трансформация на медийното пространство, за което медиите не бяха готови. Става дума за това, че журналистиката, преминавайки в интернет пространството, губи приходи. Защото в интернет тя все повече се превръща в безплатна или много ниско платена журналистика, тъй като журналистите, противно на широко разпространеното мнение и това е една масова заблуда не само в България, но въобще по света, не продават информация. На информационният пазар те не могат да продават информация. Защото не я притежават – тя няма и цена. Те обаче продават медийни продукти, които стават и медийни услуги, все по-евтини в сферата на интернет. И най-важното – те могат много лесно да се копират тези продукти. И по тази причина след като няма и защита на авторското право на журналистиката, за разлика от авторското право в художественото творчество, естествено журналистите и в случая медиите са нерентабилни. Те не могат да спечелят, не могат да се самоиздържат. И по тази причина фалират, както големи, така и малки медии. Въобще това е един процес, който засяга цялата медийна среда. И бъдещето е много неясно, защото не е намерен механизъм за самофинансиране на медиите. А след като те не се самофинансират, те губят опората си в обществото и престават да му служат.
Водещ: Всъщност вчера възникна и поредната схизма по отношение на етичния кодекс. Кой според Вас трябва да пише етичен кодекс и какво ще се случи с два етични кодекса? Макар че бяха направени, разбира се, уговорките, че няма как да се различават особено един от друг.
Светослав Терзиев: Това е едно безполезно упражнение, което е плод на амбициите на отделни издатели, за да изглеждат и те оригинални. Аз не виждам какво оригинално могат да напишат. Дори съществуващият етичен кодекс в България, по който и аз съм се трудил, не е някакво откритие, нещо оригинално. Той е базиран върху етичния кодекс на BBC. В този смисъл нещо кой знае какво няма да открият. А пък съчетаването на етичен кодекс на журналистиката с етичен кодекс на рекламодателите не е нищо друго освен признание на водещата роля на PR. Т.е. на платената имитация на журналистика, което и всъщност е една платена пропаганда и агитация. И в крайна сметка ще се подменят някои основни принципи с подобия, което ще бъде доста позорно, защото ще видим какъв нов кодекс ще напишат. И мисля, че това ще принесе само за разединяване на журналистиката, а не за съединяването и.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Ахилеас Лилов, добър ден.
Ахилеас Лилов: Здравейте.
Водещ:Всъщност ние искахме да си говорим като за начало за една малко по-подценена тема – какво се случва в Гърция, но петък следобед малко попромени нещата. Какво прави журналистите свободни? Нека да започнем от там.
Ахилеас Лилов: Ами какво ги прави свободни? Трябва да имат пари. Без пари нито журналистите, нито учителите, нито инженерите – никой не може да бъде свободен в днешно време. За съжаление, както каза Господин Терзиев, бизнесът в журналистиката – вече почти няма бизнес, както се казва. Журналистът се занимава с какво ли не, за да се изхранва, да изкарват насъщни – дето се казва. Така че за свободата първо, както се казва „Санчо, първо трябват парички.” Поне това е моето скромно мнение. Другото разбира се е една силна само организация, която в България липсва. Има много съюзи. Създадоха се още в началото на демокрацията. Имаше и стари от СБЖ-то, после „Подкрепа”, КНСБ и какво ли още не, но в крайна сметка в България няма една организация читава, която да каже, да тропне по масата и да се чуе нейният глас. Непрекъснато се появяват някакви декларации и някакви съюзи като този, който се появи, етични кодекси, но в крайна сметка не съм чул някой журналист да е бил уволнен, някой съюз или синдикална организация да се е появила и този журналист да е бил възстановен. Аз поне не се сещам за такова нещо.
Водещ:Е, има и някои изключения, но те са когато е имало прекалено груба политическа намеса. Историята помни тези случаи, но е безсмислено да се връщаме към тях. Господин Терзиев, кои са въпросите, които бихте искали да зададете по отношение на амбициите за написването на нов етичен кодекс?
Светослав Терзиев: Бих ги запитал дали ще включат една клауза, която не успяхме да включим в съществуващия в момента кодекс – например клаузата на съвестта. Тя е много важна, защото какво означава? Това означава, че не може издателят да упражнява насилие върху съвестта на журналиста и в случаите, когато една медия се продава или сменя ориентацията си, това е форма на насилие върху съвестта на журналиста. Той има право да напусне, както и сега му дават такова право, но това право е съчетано със задължението на издателя да го компенсира, защото принудително журналистът трябва да напусне медията, за да запази своята съвест. И тогава той трябва да получи обезщетение. Такава клауза съществува например във Франция. Т.е. ако искат да бъдат по-оригинални, да направят нещо повече – нека да включат такава клауза и тогава ще разберем какви са истинските намерения на издателите и дали са толкова загрижени за журналистите, както чухме от Господин Тодор Батков. Или са загрижени повече за управление на съвестта на журналистите.
Водещ:Истината е, че написването на новия етичен кодекс е възложено на Господин Димитър Друмев, който обеща другата седмица да гостува, за да поговорим малко по-подробно по този въпрос. Но като че ли ние имаме още въпроси, които да зададем. Останете с нас. Ще продължим след малко. Заедно с написването на нов етичен кодекс от вчера вече има и още промени. Те са свързани с разпространението. Чуйте ги от Тошо Тошев.
Тошо Тошев: Съюза на вестникарите и разпространителите се саморазпуска от днес. Направихме заедно и с тях този нов съюз.
Водещ:Всъщност достъпът до пазара е най-важният.
Тошо Тошев: Съюзът на издателите в България, в който до скоро много от нас членуваха, по същество не съществува. Съдът не признава и избора на негов председател.
Водещ:Отказва да го впише.
Тошо Тошев: Да. Там формално мен ме слагат за председател. Аз отдавна си дадох оставката,
Водещ:Кое ще направи словото ни по-свободно според Вас?
Тошо Тошев: Другите журналисти.
Водещ:Къде са те?
Тошо Тошев: В медиите.
:Какво означава редакционна политика?
Водещ:Шефът каза да не пишем за този – в превод.
:Аз мога да Ви кажа, че в моето издание няма такова нещо. Може би два или три пъти седмично аз звъня и се интересувам какво е челото, но от съдържанието никога. И с интерес го гледам преди полунощ, когато излиза в сайта. Не се меся, но какво означава редакционна политика? Това противоречи на етичен кодекс според мен.
Водещ:Така е. Аз за това Ви задавам този въпрос.
:Покойният ми баща в онези тежки години се стремеше, доколкото е възможно, да избягва такава редакционна политика. Те тогава си бяха регламентирани в член 1, нали така?
Водещ:Задното място по степен на свободата на словото какво Ви говори?
:Това е тревожно.
Водещ:Тревожно е, да.
:Тревожно е. Очевидно има цензура. Очевидно има редакционни политики, за които Вие споменахте. Очевидно има и – то е донякъде авто цензура, донякъде може би пряко влияние на най-високо ниво какво да се пише и как да се пише, което е тревожно. Това, което се случи с Мърдок в Англия, също е тревожно и това е недопустимо. Не може да бъде при нас.
Водещ:Смятате ли, че този съюз ще прекрати възхода на жълтите медии?
:Надявам се. Пазарът е свободно състезание, свободна конкуренция. Но надявам се поне, със създаването на съюза, да се възцарят някакви принципи на етичност между нас, уважение към истината и т.н. Това, което принципно отличава жълтите медии от сериозните медии.
Водещ:Всъщност при написването на предишния етичен кодекс участваха доста колеги журналисти. Сега как смятате да…?
:Сигурно по същия начин.
Водещ:Да конструирате…
:Сигурно ще бъде по същия начин.
Водещ:И така. Господин Терзиев, как според Вас можем да си обясним задното ни място по степен на свобода на словото? Ето, издателите нямат обяснения.
Светослав Терзиев:Ами би трябвало издателите да имат обяснение, защото те до голяма степен определят до колко медията ще има свободата да каже едно или друго, защото в момента обществото е позагубило тази възможност да влияе върху медиите, тъй като медиите не се финансират от обществото и съответно то няма и как да претендира какво да потребява от тях. Потребява, каквото му дадат. Тези, които решават, са всъщност издателите, които финансират медиите, защото медиите в България в момента, говоря за сериозните медии, за всекидневниците, от национално значение, не се самофинансират. Те не могат да се самоиздържат. И съответно някой трябва от друга дейност да отделя пари, за да ги финансира. След като той ги финансира, той може да определя и тяхната редакционна политика в зависимост от своите разбирания до колко свободата на медиите е полезна или не. Тъй че тези сдружения на издателите са още един показател всъщност какво е мястото на паричните фактори в нашата медийна среда. Не случайно, аз Ви казах, няма журналистически синдикат. Защото тяхната дума, на журналистите, не е толкова съществена, макар че се говори, че журналистите имат някаква роля и че щели да си пишат сами статиите и т.н. Това е просто едно хубаво пожелание, но няма как да се случи. Ако издателите наистина много се интересуваха от мнението на журналистите, нямаше да гледат така враждебно на всеки опит за тяхната само организация. Защото много добре знаем, че тези, които са новите учредители на сегашния втори медиен издателски съюз, има и такива, които дори гледаха зле на членството на своите колеги в безобидния Съюз на журналистите.
Водещ: Между другото може би по-различно ще се погледне на този въпрос, когато,дай Боже, се осъществи готвеното посещение на представители на „Репортери без граници”, защото тогава ще могат да бъдат задавани пряко въпроси към тях защо България е на това място. Нека сега да чуем обаче от Ахилеас Лилов как в Гърция се чувстват свободни журналистите, как си взаимодействат? Нека да излезем от репликата на Светлъо Терзиев – как си взаимодействат с хората? Едва ли само като пазарна мерна единица.
Ахилеас Лилов: По принцип в Гърция журналистиката има големи традиции, известни вестници от десетилетия излизат, които обаче вече започнаха и да фалират. Ето, един от най-големите вестници /…/ – символично в превод „Свободен печат” фалира. Което ще рече, че дори за свободните, известни, силни медии в Гърция вече е много трудно да преживяват, което се разпростира и върху самите журналисти. Разбира се свободата на словото в Гърция винаги е била доста ценена и винаги самите журналисти са се борили много активно и много успешно, за да защитават тази своя свобода.
Водещ:Какво я гарантира обаче тази свобода?
Ахилеас Лилов:Силната обществена подкрепа. Гръцкото общество, мога да кажа спокойно, че в Гърция има гражданско общество, винаги е подкрепяло справедливите протести, не само на журналистите, но и на да речем други отрасли или слоеве от населението. И винаги, когато да речем някой журналист или група от журналисти са поставяли някой наболял техен личен или професионален проблем, те винаги да намирали отклик сред хората, което неминуемо след това стига и до политическата класа и са се взимали някакви адекватни решения. Това мисля, че значи – гръцкото гражданско общество е един вид гарант за независимата журналистика в Гърция.
Водещ:Макар че ние би трябвало да сме скачени, като скачени съдове, медиите и гражданското общество, и до някъде липса на гражданско общество трябва да поемем като своя лична вина, като че ли.
Ахилеас Лилов:Не знам. Мен наистина ме радват тези млади хора, които виждам напоследък да излизат по улиците. Никой не ги организира. Някакви сайтове, както чух преди малко.
Водещ:Facebook.com е главната организация.
Ахилеас Лилов:Да, но се появява. Ето това е гражданско общество, може би.
Водещ:Господин Терзиев, дали ще ни подкрепят тези млади хора, ако ние се опитаме да защитим свободата на словото?
Светослав Терзиев: Ами тези млади хора живеят общо взето в друг медиен свят. Така да се каже само организиран и…
Водещ:А защо ние не сме част от този медиен свят?
Светослав Терзиев: Защото техните потребности са други вече. Не са вече тези, които традиционно са съществували. Средата е променена. Те имат възможност в много по-голяма степен и протестите им са такива – с пряка комуникация. А когато има пряка комуникация, няма нужда от посредник, т.е. от медии. И бедата е друга. Разбира се аз не искам да преиначавам нещата. Бедата е, че равнището на потребности вече е променено – може би не е това, което е било по-рано. В момента, колкото и да е странно, имаме едно не толкова образовано поколение, което търси повече развлечението, отколкото отговори на сериозните въпроси. И за него тази медийна среда е по-скоро една развлекателна среда. Т.е. променени са функциите, променено е предназначението. Разбира се това не означава, че младите хора не се информират и не разбират какво се случва в обществото. Не бива да ги упрекваме. На тях по начало им е присъщо влечение повече към забавления, към увеселения.
Водещ: За съжаление обаче няма да можем да си внесем гражданско общество в Гърция. Дори и тя да фалира.
Светослав Терзиев: Аз бях преди няколко години на конгрес на журналистите от северна Гърция и ми направи впечатление колко сериозно се отнасят към своите проблеми. Те имат същите впрочем проблеми, както о в България.
Водещ:И те в момента имат малко по-големи.
Светослав Терзиев:При тях в някаква степен даже се задълбочиха, защото наистина издръжката на медиите е един голям въпрос. Доколкото обществото потребява тази продукция, но не я заплаща, получава я безплатно, скъса нишката между обществото и медиите. Т.е. медиите нямат опора в обществото и съответно те престават да носят отговорност към него, защото друг има плаща. Знаете, който плаща, той поръчва музиката. И когато се получава една такава тенденция, нещата се обръщат тотално и в поколенчески аспект. Аз имам и наблюдения в средите на студентите, които се готвят за работа в медиите. Съотношението в момента е две към едно на подготвящи за PR спрямо подготвящи се за журналисти, защото въобще интересът към журналистиката е катастрофално намалял. Предпочитат да бъдат платени, така да се каже обществени коафъори, разкрасяващи образа на една или друга институция, на фирми, на партии.
Водещ:Едва ли обаче трябва да напомняме, че в повечето европейски конституции правото да бъдат информирани хората е именно защитено в тези конституции. Това едва ли е случайно. Благодаря на Светослав Терзиев от вестник „Сега”. След малко ще чуете една своеобразна класация на новините от седмицата от двама интересни събеседници – Иглика Трифонова и Алек Попов. Заради леко объркващия край през тази седмица ACTA продължи да бъде едно от водещите събития на седмицата. Какво казахме медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното, ще чуем сега.
Иглика Трифонова:Опитах се да прозра какво точно значи ACTA, защото мен ме касае директно. Ние, които правим кино, в последните години сме теглили абсолютно безвъзмездно. Това се случи и в Европа, въпреки че там вече се слага ред на това нещо. Тук, у нас, кино показът направо е разбит, защото като качат филма ти, всеки предпочита да си го гледа вкъщи. Харесваха ми физиономиите на младите хора, които излязоха да се противопоставят на ACTA. Явно това далеч не е съвършенѝ документ. Доколкото аз успях да си дам сметка, той защитава повече правата на разпространителите, което е една тенденция в света, за жалост – а не на хората, които правят изкуство. И това има някакъв предел, защото едни неща не могат да бъдат дистрибутирани, предлагани без край, ако самите те не се създават. Има страшна агресия в начина, по който говорят тези хора за правото си да теглят безплатно изкуство. Това не може да с бъде вярно. Толкова далеч сме отишли в тези бурни години, в които киното започна да се случва през компютъра и всеки да може да си го тегли. Оставям на страна ниското качество, на което често се качва. Стръвта, с която бързат да го качат, което приличаѝ на някаква истерия и кражба много повече, отколкото желание този филм да се види в истинските му качества като картина и като звук. Но вече се е случило едно раздразнение към творците, че имат претенция да им бъде заплащано за труда им. И не знам кога се случи, но това не е красиво нещо., Това е някакъв естетически проблем и то няма да завърши добре. Притесних се вчера, когато Трайчо Трайков, министърът, който пое вината някак си, според мен малко артистично, че „да съм прочел по-добре” каза той, „оттегляме подписа си върху ACTA”. И върху обяснението му защо го правят имаше едно изречение, в което той каза „не може авторските права на някого да са по-важни от правата и свободите.” Това ме ужаси, защото авторските права на някого са част от същите тези права и свободи, за които става дума.
Водещ:Кой от всички, към които медиите се обърнаха, за да търсят различна гледна точка, беше чел ACTA според Вас?
Иглика Трифонова:Със сигурност един мой колега, който е написал в интернет един текст днес – Людмил Тодоров, защото той скоро има премиера и взе решението сам да разпространява филма си. Със сигурност той беше прочел ACTA.
Водещ:Да, но „Паламуда” го няма като торент качен.
Иглика Трифонова:Няма го и слава Богу. Това му дава някакъв шанс да опита и да видим какво ще се случи, ако един човек дръзне сам. Това е много приятен прецедент.
Водещ:А ако трябва да направите филм? Жанрът какъв ще бъде?
Иглика Трифонова:Жанрът – поетично комедиен жанр.
Алек Попов: Това са неща, с които е по-добре да не се спекулира. Най-добре е човек обективно и спокойно да разглежда. Това, което следя с интерес се случва в Гърция, защото това е близка страна и протестите са интересни.
Водещ:А какво се случва там?
Алек Попов:Всички знаем общо взето или по-скоро никой не знае.
Водещ:Ами ACTA започна като драма и май завършва като комедия. По оценката на Иглика Трифонова и Алек Попов. Обаче Алек Попов каза нещо много по-важно. Никой не знае какво се случва в Гърция. Какво се случва в Гърция, Ахилеас?
Ахилеас Лилов: Ами, ако очаквате аз да Ви кажа отговора, който ще остави всички с отворена уста, няма да е точно така. Според мен всичките оценки, анализи и коментари, които се правят за Гърция, са верни. Смисъл, че всеки един от тези коментари и оценки съдържа нещо ценно.
Водещ: Къде се къса обаче нишката? Гърция ни е съсед. Би трябвало това да е много важна тема, а се оказва не рейтингова.
Ахилеас Лилов:Ами аз виждам просто, че новините, които идват от Гърция, идват от международните агенции, чрез кореспондентите, които имат някои медии в Гърция. Видях и няколко филма, направени напоследък, излъчени по телевизията. Но не знам дали може да се усети точно духа и това, което се случва в Гърция с тези няколко реда или с тези няколко минути, които се дават по телевизията. Това, което ми прави впечатление, дори зад сухата статистика, която всеки ден тече по интернет, това са коментарите на българите, на нашите българи. 99% от тях са толкова негативно, злостно настроени към съседния гръцки народ, че направо не мога да разбера това нещо. В Гърция отиват стотици хиляди българи всяко лято да почиват. Стотици хиляди българи там работят, изваждат си насъщния, къде по-добре или къде по-лошо. Не мога да разбера защо така голяма част от хората, които коментират или възприемат новините от там, ги възприемат толкова отрицателно. Мисля си, че за това има, не казвам вина, отговорност и самият премиер. Неговата тайна и вечна рецепта, когато им станат заплатите като българските, тогава ще се оправят гърците. Ето това, ако е стремежът те да станат най-бедната страна в ЕС и ако това е рецептата, не мисля, че ще ги спаси това нещо.
Водещ:Между другото сега се сещам, че преди доста време Бойко Борисов беше казал в Брюксел, че нас много ни интересува какво се случва в Гърция, защото сме съседи. Как да примирим двете тези?
Ахилеас Лилов: Ами как? С това, че всъщност от една страна трябва да ни интересува, от друга страна може би си казваме „нека те да видят сега какво е криза. На нас толкова зле ни беше толкова години.” Но истината е, че те може би в най-тежката криза няма да стигнат това, което ние сме били, защото Гърция измина този тежък период, който измина България от 90-те години насам през 50-те години – след тежката Втора световна война. Гражданска война имаше в Гърция. Милиони гърци 50-те и 60-те години напуснаха страната и се установиха в цял свят. После в Гърция, знаете, имаше военна хунта. Гърция също е имала много трудни периоди и това, което е постигнала в последствие, наистина е плод на много голям труд. Това, че казваме, че гърците са мързеливи или че българите са мързеливи, не трябва по никакъв начин да се…
Водещ:Тези обобщения никога не са били верни.
Ахилеас Лилов:Не са верни, но мисля, че трябва да разберем, че обикновените хора там са обикновени хора като тук, като в България. По една или по друга причина получават повече пари, по-добри доходи, но да не забравяме че гръцкият брутен вътрешен продукт в няколко пъти по-голям от българския. Някой ще каже „да, защото взимат заеми”. Със заеми или без, те произвеждат много повече, отколкото произвежда България. Това е истината.
Водещ:Но ми се ще малко повече да коментираме завръзката между медиите и гражданското общество в Гърция. Тръгнахме, докато вървеше песента, да гледаме колко струват българските вестници. Съботно неделни – те са малко по-скъпи разбира се. Българските са между 70ст и 1 лев, докато в Гърция как стоят нещата?
Ахилеас Лилов:Ами в Гърция цените на вестниците през седмицата започват от евро, евро и половина, което ще рече 2-3 лева. Съботно-неделните вестници, които са с доста дебели приложения, стигат до 3-4-5 евро. Значи правете си сметка – 10 лева струва един вестник. За това по принцип в Гърция, не казвам, че не се четат вестници, но в сравнение с това, което е в България, не е. Дори гърци като идват в България ми прави впечатление, че четат или четяха доскоро много вестници. В Гърция се информират повече по електронните медии, по радио, по телевизия, които са да кажем безплатни. Там няма кабелни оператори. Всичко се излъчва безплатно по ефира и за това не им се налага, и не купуват толкова вестници, което си има плюсове и минуси.
Водещ: Къде кризата е по-голяма по отношение на медиите? В Гърция по отношение на печатните или на електронните медии?
Ахилеас Лилов: Ами тя е повсеместна. Защото самите електронни медии, Ви казах, в Гърция няма кабелни оператори. Те не могат да разчитат на друго освен на постъпления от реклама. Кризата удари и печатните, и електронните медии. Закриват се електронни медии, както Ви казах, и един от най-големите вестници беше закрит, фалира. Намаляват се непрекъснато щатовете и самите гръцки журналисти казват, че това удря косвено,вече дори и пряко, по свободата на словото. Всеки си пази хляба. Прави съответните компромиси, които е длъжен да прави.
Водещ:Тази съботна сутрин не бяхме в компанията на семейство Григовори по БНТ, но сега можем да чуем и тяхната версия за най-важното от седмицата и разбира се коментара им
Иглика Трендафилова:Това е тема, по която според мен много хора се само цензурират.
Асен: Абе, не е комедия.
Иглика Трендафилова:И на мен не ми звучи като комедия. Може да се окаже трагедия в края на краищата.
Асен: Не е екологична, а политическа трагедия. За екологична съм почти сигурен, че няма да се окаже.
Водещ:Добре, ако трябва да определим пък жанра на ACTA, той какъв ще бъде?
Асен: Срещнахме една известна певица в едно известно заведение. Седнахме, помолихме я да седне при нас и я питахме „Какво мислиш за ACTA”? Тя каза „Кой ACTA?” Беше шега и от нейна страна. Тя знаеше за какво става дума. Там жанрът е международна конспирация, граничеща с психо тероризъм. Хора се договарят срещу много други хора да продължат да печелят едни много пари по най-лесния начин, по който са ги печелили примерно последните 70 години. Просто не сме последните 70 години и много е различен светът. Много са различни усещанията за бизнес, колкото и тъпо да звучи – за морал в бизнеса. Колко пъти можеш да пострижеш една овца?
Имаше доброволец да поеме цялата вина през седмицата.
:Според мен заслужено трябваше да си я поеме вината.
Асен: Абсолютно. Това е негова отговорност. Къорав карти не играе и т.н.
:Искам да призная – един добър акт.
Асен: Защитихме наше мнение.
:Между другото малко е смущаващо, че хората ни обвиняват, че имаме мнение и не могат да приемат, че журналист може да има мнение. Особено… Примерно за шистовия газ.
Асен: /…/ После ни погват по социалните мрежи. Що сме казали това? Що сме казали онова?
Водещ:Имате ли различни мнения?
:Гледаме да ги уеднаквяваме.
Водещ:Как става тази работа?
:Поспорваме и накрая някъде се срещаме.
Водещ:Имаше през седмицата драматични репортажи на тема „високи сметки за ток, за парно, заплахи за…”
: Там има една новина и това е поскъпването на газа с 27%. Поправи ме, ако не е толкова, на която не се реагира. След това се реагира на сметките. Ама те сметките са функция от това.
Асен: Тези, дето подскачаха тук да се спряло проучването за шистов газ, сега защо не подскачат? 27% е една трета, по дяволите.
: Едно от най-големите клишета, с които съм се сблъсквала в тази професия е, че идва някой и ти казва „хората искат да видят това.” Ама от къде този човек знае какво искат да видят хората, така и не съм разбрала до ден днешен.
Асен: И кои са хората.
: За това аз имам едно правило. Гледам, че и Асен го има същото – „добрият журналист трябва да се интересува от всичко и той трябва да е радарът, а не хората, които не са професионалисти в тази сфера.”
Водещ: Всъщност това е може би вярната рецепта – Ахилеас, за да бъдем заедно с гражданското общество.
Ахилеас Лилов: А има ли такова в България? Продължавам да се питам толкова години.
Водещ: Усмихна се ти на моята версия, че ще си внесем от Гърция, ако фалират. Между другото, шегата настрана. Докато слушахме Асен, ти каза, че всъщност единствените издания, книжни, които в Гърция са добре, са партийните.
Ахилеас Лилов: Партийните, защото партиите, както в България, получават много солидни субсидии от държавата и ги влагат в свои печатни издания. Наистина много сериозни, силни вестници са партийните издания в Гърция. Там не се среща някой вестник да каже, че е издание на еди коя си партия. Както и в България се знае, че има доста партийни вестници, но зад тях седят други собственици. Но на практика защитават позициите на една или друга сила, или фактор.
Водещ: Всъщност Светослав Терзиев в началото направи една хипотеза дали ще влезе клаузата за съвест в новия етичен кодекс. Според теб има ли смисъл в това?
Ахилеас Лилов:Ами няма смисъл според мен, защото…
Водещ:На фона на това, че има издания, за които хората говорят, да използваме този легален изказ, са партийни, а пък не са партийни.
Ахилеас Лилов:Ами, значи и другото, което говорихме, че вече ще има нов етичен кодекс. Значи те сега ще станат два етични кодекса.
Водещ:Схизма. Поредната схизма.
Ахилеас Лилов:Да. Един журналист с кой етичен кодекс трябва да се съобразява? После коя комисия него ще разглежда? На единия съюз или на другия съюз? И аджеба, както се казва, тези хора, които ще напишат този етичен кодекс и тези имена, които седят отзад – те имат ли морала да съдят, да кажем журналистите? Те могат да смятат, че имат този морал, но поне в общественото съзнание по един или друг начин са компрометирани.
Водещ:Всъщност сега въпросите са по-малко от отговорите. Предстоят много отговори да дадат тези, които създадоха вчера Българския медиен съюз. Техните нагласи пък търпеливо изчакаха да научат какви са по отношение на една бъдеща законодателна мярка. По-простичко казано – закон за печата. Това се опитаха да разберат от фондация „Медийна демокрация”, а пък ние бяхме така търпеливи да изчакаме и тях, за да обобщят резултатите. И така – според създателите на новия Български медиен съюз закон за печата не е необходим, но ето подробностите от Юлия Роне.
Юлия Роне:Това, което успях да разбера от интервютата, които направихме е, че по-голямата част от тях разчитат на една само регулация на печатните издания. Т.е. мнозинството се обяви против специален закон, който да регулира тези издания с аргумента, че в крайна сметка пазарът трябва да реши това. Също така на мен ми се стори доста интересен аргументът за самото обучение на журналистите, които трябва да бъдат обучавани в крайна сметка, не само в етичния кодекс на професията, това е ясно, но и в развитието на съвременните технологии и новата медийна среда. И в крайна сметка наистина това, което аз мога да изтъкна като обобщение на всички отговори, беше първо опиране на вече съществуващото законодателство и неговото по-ефективно прилагане и второ – разчитане на свободата на пазара и на решението на потребителите да отсеят кое е вярно, кое не, коя медия е сериозна, коя медия не е. Това беше доминиращата нагласа. Имаше разбира се различни мнения, но мнозинството от хората, които интервюирах, отговориха това.
Водещ: Ами това беше от нас в днешното издание на „Клубът на журналистите”. Разчитаме следващия път да научим малко повече подробности от Господин Димитър Друмев, който ще се занимава с написването на новия етичен кодекс. Хубав съботен следобед Ви желаем Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.          

в. България днес | Иван БАКАЛОВ | 17.02.2012

Медиите, издържани c държавните пари в Корпоративна търговска банка, разширяват монопола си

Тошо Тошев и Делян Пеевскн щели да правят нов Съюз на издателите, оповестиха техните вестници.

Трепнаха от радост сърцата и на читателите, и на журналистите. Най-после! Сега интересите на всички ще бъдат защитени. В един юмрук се събират великият журналист Тошо Тошев и великият издател Делян Пеевски. И той ще се стовари с цялата си мощ върху корумпираната българска политика и пороците на хората на власт.
Може да си помечтаем още малко в тази
посока…
Докато тези издатели се налудуват, организацията "Репортери без граници" обяви, че България е стигнала дъното си, откак я включват в класацията за свобода на печата – 80-о място. Втора поредна година слиза надолу и никога не е била толкова зле. Пряка връзка има между сегашната власт и ограничената свобода. И слагаческите медии, разбира се.
За кого работят издатели като Пеевски и Тошев? Няма никакво съмнение, че са обслужващи властта на Борисов.
Сега реално този нов съюз иска да повтори "най-доброто" от стария – флиртове с властта, президентът на връчването на журналистически награди, премиерът пуши пура с Пешо Пешев, пардон, Тошо Тошев, политически интриги, пиар обслужване на отбрани, което се заплаща щедро, и т.н.
И като допълнителен резултат – мемоарни книги, които дават

МАТЕРИАЛ ЗА АНАЛИЗ ОТ ПСИХИАТЪР

Тошо Тошев създаде стария Съюз на издателите и чрез него се опита да дърпа конците на всички вестници в България. Създаде един своеобразен монопол, от който страдаха най-вече журналистите и авторитетът на вестниците.
И Тошев логично беше отстранен от вестник "Труд", който затъваше с него от години. Сега се прави отново на издател, след като някой му даде пари да прави нов вестник. То е ясно кой е този някой – личи си по ласкавото отношение на изданията на Пеевски към новия вестник и сдружаването на двамата в нов съюз. Зад всички тези издания седи Корпоративна търговска банка, която е

НАТЪПКАНА С ДЪРЖАВНИ ПАРИ

И се получава така – държавата дава пари на една банка, за да издържа тя медии, а те да хвалят правителството на Борисов. И новият Съюз на издателите ще утвърждава тази новаторска практика в световния печат. И страната ще постига нови успехи в свободата на словото, отчетени от " Репортери без граница" и "Фридъм хаус".
Ето какво е написала бившата американска посланичка в София Нанси Макълдауни в секретна грама за вестниците, тогава още сдружени в Съюза на издателите начело с Тошев:
"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце.
Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество.
С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика.
Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори.
Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.
С появата на нови медии и безброй вестници "еднодневки" много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите.
Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях.
В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите."
(От "Уикилийкс"- сайта "Биволъ" със съкращения)

Разликата със сега е, че на Борисов все по-малко му се
налага да диктува. Вестниците на новите издатели сами тичат да му бършат задника и да му

ЛЪСКАТ
ГЕНЕРАЛСКИТЕ
ЛАМПАЗИ

Но в доклада на посланичката има и една констатация, специално за Тошо Тошев още като главен редактор на "Труд", макар и да не е споменат поименно:
"…германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника – "Труд" и "24 часа", с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Тъй като
чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори."
Колко деликатно казано. Всъщност направо става дума за пропаганда, пиар, злепоставяне.
Ей такива Тошевско-Пеевски вестници сега ще се сдружават.

Стр. 30

в. Монитор | 13.02.2012

Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестници и списания да станат членове на новия медиен съюз, който ще се учреди на 17 февруари 2012 година от 14 часа в хотел "Радисън" – София. Професионалните проблеми и предизвикателствата пред печатните медии са твърде големи, за да може всяко отделно издание да ги решава само. Това е причината за създаването на много по-широко представен издателски съюз, който да привлече за участие и други организации, които имат пряко отношение към медийната дейност. След отказа на съда да впише промените в ръководството на СИБ в края на миналата година дейността на съюза реално е блокирана.
Издателите, които напуснаха в знак на протест срещу избора на Любомир Павлов за председател, предпочитат да насочат енергията си към създаване на нов, действащ съюз, вместо да я посветят на съдебни спорове.

Стр. 1, 2

www.capital.bg I 16.11.2011

Изборът на Любомир Павлов за председател извади на показ конфликтите между издателските групи

Съюзът на издателите в България (СИБ) се разцепи – представителите на няколко издания заявиха официално, че напускат организацията в знак на протест срещу избора на Любомир Павлов за негов председател. Това се случи след драматични тричасови спорове при закрити врати, които останаха скрити за журналистите. Напусналите са "Стандарт", "Тема", "Банкеръ", "Земя", "Новинар" и досегашният председател Тошо Тошев.

Днешните събития са логичен финал на конфликтите между издателските групи, които ескалираха в последните месеци и прераснаха в медийни войни. Враждите между издателствата проличаха и по време на последните награди "Черноризец Храбър", връчени на 10 ноември, които бяха бойкотирани от част от членовете на съюза. (В номинациите за наградите не участваха журналисти на "Икономедиа", "Медийна група България холдинг" и "Сега".)

Изборът на Любомир Павлов

Заседанието на издателите се очакваше с голям интерес, заради избора на нов председател. До момента съюзът се оглавяваше от Тошо Тошев, който представляваше "Медиа холдинг" – фирмата, издаваща вестник "Труд". Преди два месеца обаче Тошев напусна "Медийна група България холдинг" и обяви, че ще прави нов вестник в съдружие с главния редактор на сп. "Тема" Валери Запрянов. Двамата регистрираха обща фирма "Обединени свободни медии" АД, в която акциите са разпределени поравно между тях.

На предишното заседание на Съюза на издателите Любомир Павлов, съдружник в "Медийна група България холдинг", поиска Тошо Тошев да бъде освободен от председателския пост с аргумента, че той вече не представлява "Медиа холдинг". В отговор Тошев съобщи, че е придобил акции от дружеството, издаващо сп. "Тема", тоест той продължава да е "издател".

Днес двамата се очакваше двамата отново да премерят сили за председателския пост. В крайна сметка Тошев не беше номиниран изобщо. Така Любомир Павлов беше избран с 11 гласа. Той беше и единствената номинация, след като издателят на вестник "Капитал" Теодор Захов и на "Марица" Степан Еремян си направиха отвод.

Още преди същинското гласуване част от участниците в заседанието напуснаха. "Знам само, че съюзът вече няма да е същият, защото хората, които си отиват, са сред създателите на съюза. Смятам, че това няма да са и единствените хора, които ще си тръгнат от него", заяви пред журналисти Валери Запрянов, главен редактор на сп. "Тема".

Закрити врати и Twitter

Драматичното зеседание беше съпроводено от скандал с изтичане на информация. Главно действащо лице в него беше Христо Грозев, отстраненият съдружник в "Медийна група България холдинг", който води дело срещу Любомир Павлов и Огнян Донев за изхвърлянето на неговата фирма "БГ Приватинвест" от управлението на холдинга. Той предложи в началото на заседанието вратите да бъдат отворени за чакащите отпред журналисти. Повечето от издателите обаче отхвърлиха предложението.

Малко след това Грозев започна да публикува в профила си в Twitter цитати от изказванията на участниците. Така стана ясно, че издателите имат проблем с кворума, тъй като няколко члена не са платили членския си внос, както и че още в началото издателите са си разменили взаимни обвинения за "неназованата война" помежду им.

Също чрез "кореспонденциите" на Грозев стана ясно, че неговият бивш съдружник и настоящ враг Любомир Павлов е предложил държавата да поеме разпространението на вестниците. Издателят на "Стандарт" Тодор Батков пък е заявил, че двете големи медийни групи в България (на Любомир Павлов и Делян Пеевски) субсидират изданията си, заради война помежду им, която е за сметка на всички останали. Той алармирал и че през 2012 г. вестниците ще получат по-малко пари от рекламодателите за сметка на електронните медии.

Малко преди 14 часа стана ясно, че няколко медии са заплашили да напуснат СИБ. Новината съобщи също Христо Грозев. Минути по-късно се разбра, че в залата е избухнал скандал, заради изтичането на информация. На Грозев е било забранено да пуска повече съобщения през Twitter.

Размяна на обвинения

Скарването на издателите стана официален факт в ранния следобед, когато Валери Запрянов и Тошо Тошев напуснаха демонстративно заседанието, последвани и от други участници.

"Основното изискване към лицето на съюза е морал, което нови добавена стойност на организацията. Всички, които влизахме в съюза, когато се създаваше, първо бяхме журналисти и след това бизнесмени. Сега, след избора на Павлов, организацията става един фирмен съюз, а един такъв вече има създаден", заяви Валери Запрянов. Той обясни, че не е гласувал в избора на председател и предпочел да напусне заседанието.

"Ние издателите имахме едно споразумение помежду си да не заставаме зад жълтата преса и да не създаваме жълти вестници. Човекът, който оглави съюза (Любомир Павлов – бел.ред.) създаде жълт вестник между две заседания и наруши този принцип", добави Запрянов.

Издателят на "Стандарт" Тодор Батков коментира, че се оттегля от организацията, тъй като според него съюзът ще се използва за корпоративно влияние и лични интереси (цитатът е по БТА).

"Днес страстите и емоциите надделяха над прагматичното. За мен това е малко странно, защото съюзът трябва да го има. Има много работа да се върши и да се развива. Нормално е да има разногласия, но не е редно да бъдат толкова силно акцентирани. Затова има и управителен съвет, чрез който да се осъществява обратната връзка с издателите", коментира пред dnevnik.bg Теодор Захов от името на "Икономедиа".

"Вярно е, че има членове, които не приемат г-н Павлов, но постът не е пожизнен. Предстои му да се докаже, предизвикателствата пред него са големи, защото трябва да се решават принципни въпроси – за етиката в медиите, за разпространението, разпределянето на рекламните бюджети, за бъдещето на хартията и тиражите. Това са много чувствителни теми за бизнеса и по тях трябва да се търси общо решение. Това са проблеми, които няма как да се решат от всяко издателство по отделно", допълни Теодор Захов.

Новият председател Любомир Павлов обяви пред журналисти: "Оставяме отворена вратата към всички, които днес реагираха емоционално". "В България често крадецът казва дръжте крадеца. Много хора се притесняват, че в мое лице ще има човек, който ще защитава свободата на словото и демокрацията", заяви Павлов, цитиран от БТА.

В отговор на въпрос той посочи, че общо с правосъдието има всеки българин, но е важно да има справедливост. Ние не пренасяме в медиите спорът, който е в съда, отбеляза Павлов. По думите му съюзът не бива да влиза нито в корпоративни, нито в политически спорове, а да дава право на всеки да изрази това, което мисли и вярва, допълва агенцията.

Оригинална публикация

Дарик радио, Денят | 04.10.2011

Водещ: В първите дни на новата година на вестникарския пазар в България ще се появи ново издание – вестникът, който подготвя журналиста и бивш главен редактор на „Труд” Тошо Тошев и главния редактор на списание „Тема” Валери Запрянов. Знаете, че след като в началото на годината стана факт продажбата на „Труд” и „24 часа”, в края на август Тошев напусна Медийна група „България”, в чийто борд беше вицепрезидент. Мотивът му – несъгласие със стила на ръководството на пресгрупата. Все още се обсъжда името на новия вестник, който ще бъде подкрепен от съдружник от чужбина. В интервю за „Денят на Дарик” Тошо Тошев увери, че веднага след като договореностите с този съдружник бъдат финализирани, ще представи публично кой стои зад помощта за новото издание. Според Тошев, през последната година на печатния пазар у нас нахлуват бизнесмени, които не са професионални издатели и това срива медийния пазар. Чуйте разговора на Йовка Йовчева с Тошо Тошев.
Репортер: Г-н Тошев, през последната година има сериозна динамика на вестникарския пазар. Кризата или по-скоро някакви, как да кажа, дори закономерни процеси наложиха това? Смени се собствеността на „24” и „Труд”, два нови вестника лятото се появиха, сега се чака вашето ново издание. Как Вие лично тълкувате тази динамика?
Тошо Тошев: Динамиката наистина е голяма и тази динамика и по-точно новите собственици на сериозните медии – искам да направя веднага една уговорка, говоря преди всичко за хартиените медии, за вестниците на първо място – та всъщност, промяната на собствеността доведе на пръв поглед, като че ли невидими за обикновения човек, но всъщност сериозни размествания на пазара. Оказа се, че огромната част от новите собственици всъщност не са професионалисти издатели. Тъй като всъщност навсякъде по света сериозните вестници в крайна сметка са собственост на частни компании, но има голяма разлика дали компанията е професионален издател. Пример давам с доскорошния собственик на споменатите вестници немска групировка ВАЦ, която е един могъщ медиен концерн с европейска стойност. Съвсем друго е, когато издателят има някакъв друг сериозен бизнес. Не говоря дали този бизнес е 100% легитимен, дали е сенчест. Ако той е сенчест, драмата става още по-голяма, да не кажа, убийствено, убийствено тежка за медията, която става собственост на този издател, да речем. Разликата между тези две групи издатели води до сериозните сътресения на какъвто и да било вестникарски пазар. За жалост, като че ли в България последната година надделя собствеността на бизнесмени, които не са професионални издатели. Те нахлуват на вестникарския пазар със своите амбиции. Не искам нищо лошо да кажа нито за амбициите, нито за хората, но: първо, те са непрофесионалисти; второ, при тази криза въобще, икономическа, стопанска, при тази слабост въобще на икономиката в нашата страна видимо има някакъв друг вид мотивация за нахлуването, стремглавото нахлуване на богати хора на медийния сектор.
Репортер: Каква би могла да бъде тая мотивация?
Тошо Тошев: Аз няма да гадая, но тя би могла да бъде наистина всякаква. Може да подсказва амбиции в сферата на политиката. Чрез медиите може да се прави политика, да се подкрепят политически структури, партии, да се подкрепят политики и хора и да се получават дивиденти, някакъв вид дивиденти. Това могат да бъдат мераци за лична реализация, за популярност. Защото един бизнесмен може да е много богат, може да има страхотно успешен бизнес в каквато и да било сфера, но той да е известен на собствения си семеен кръг. А може би иска да лекува някакви свои комплекси.
Репортер: Губи ли медийния пазар от това?
Тошо Тошев: Той не губи. Той се срива, тъй като тогава, когато ти не си тръгнал да правиш, това е принципното положение, според мен, когато ти не правиш бизнес, чист бизнес, искаш да произвеждаш едно издание, за да печелиш чрез него, чрез качествено издание. А то за да е качествено, трябва да е свободно, то трябва да има гаранция. Хората, работещи в него, трябва да имат гаранцията, че могат да мислят свободно, че могат да реализират това, което таланта, познанията им дават възможност да излеят върху белия лист образно казано. Та ако собственикът иска да прави наистина такъв вид почтен бизнес, изданието има шансове да бъде успешно. Ако собственикът има друг вид амбиция, а не да прави бизнес чрез изданието, а изданието да му подпомага основния бизнес, от където той е тръгнал и намерил пари, за да купи вестника, да речем, ако иска да постига някакви свои политически болежки, ако иска да лекува свои комплексни рани, ако иска да задоволява някакво свое его, тогава всъщност медията става подчинена. Когато се говори за свобода на медията, този, който се оплаква, че примерно държавата го потиска, не му дава свобода, в България, за у нас говоря, не е прав. Да, вярно е, че политиците по различен начин, различните политици, се опитват да се преборват с медиите, да печелят по някакъв начин точки за себе си. Ами, това е съвсем естествено. Това става навсякъде по света. Но законово, ако щете като визия, в България има свобода от гледна точка на държавата. Нали знаете, че работих доскоро като главен редактор на един вестник. На мен никой не ми се е бъркал, не се е опитал да ми се бърка след 2000 г. примерно в работата, да ми нарежда. Няма такова нещо. Никой не си е позволявал. Най-много да са ме помолвали някой път за нещо. Просто умеех, струва ми се, да говоря приятелски, човешки и сериозно с политиците, с бизнесмените. В някаква степен това беше и предпоставка да ми върви работата, моята и на вестника, в който работех. Когато обаче искаш да постигнеш, като собственик или като главен редактор, когато искаш да постигнеш други цели, вече понятието свобода на словото става на патерица.
Репортер: Затова и казвате, че се срутва медийния пазар от подобна инвазия. Какво остана скрито за аудиторията около продажбата на „Труд” и „24 часа”?
Тошо Тошев: Аз не искам да говоря нито за „Труд”, нито за „24 часа”. Аз работих там много години и не е коректно. Друг е въпроса, че това което до тук се опитах да изложа като принципна ситуация, като позиция на вестникарската хартиена индустрия в България, всъщност се получи в този си вид, получи този си образ на някакъв вид завършена болестна ситуация, се случи именно сега, през тази година. Започна по-рано. Не е началото от сега. Започна от по-рано. В желанието си да влияят пряко върху процесите на социалната практика, чрез директни атаки, чрез жълто помийно заливане на образите, на лицата, на ситуациите в държавата, през тази година се появиха всекидневни „вестници-убийци”, които всъщност създадоха от друга страна, според моето скромно убеждение, и предпоставката за това един човек с някакъв опит, с някаква практика, ако намери и подкрепа някаква, да се опита да направи една сериозна медия.
Репортер: Преди все пак да поговорим за вашия проект, който подготвяте, вашата гледна точка – накъде, според Вас, новите собственици на тези две издания водят, хайде ще кажа, в частност в-к „Труд”? Може ли да се стигне до там един вестник с над 70-годишна история да изчезне от вестникарския пазар?
Тошо Тошев: Не искам да говоря за в-к „Труд”. Не е коректно. Аз бях 20 години негов главен редактор. Няма да чуете от мен такова нещо. Каквото имах да кажа, го казах.
Репортер: Когато си тръгвахте, казахте, че не искате повече да участвате в тоя маскарад.
Тошо Тошев: Не знам дали съм употребил думата маскарад, но наистина горе-долу по такива причини си тръгнах.
Репортер: Поне можете ли да кажете на кого станахте неудобен?
Тошо Тошев: Ама аз въобще съм неудобен човек.
Репортер: В случая нещо е отключило обаче…
Тошо Тошев: Моето желание. Единственото, което отключи, това беше моето желание да работя свободно и да се опитам да правя това, което, струва ми се, че мога. В продължение на 20 години наистина се доказвах. Доколко съм успял, това е друг въпрос. Дълги години аз, мисля, че съумявах да правя един добър вестник заедно с един добър екип, разбира се. И ето, аз реших, че с малко прекъсване, за да ми узрее в главата цялата тази истина, да се превърне в убеждение, та с малко прекъсване, мисля, че горе-долу сега, последните два-три месеца, дойде мига, когато да се опитам да го направя.
Репортер: Кога стартира опозиционния вестник? Така го анонсирахте, като издание. Тук в ЦУМ ли ще се прави?
Тошо Тошев: Да. Искам все пак да поясня. Аз смятам, че е грешка, когато някои издатели или главни редактори привързват към колесницата на някоя партия или идеологема своето издание. Значи, не може да се мисли, че е сериозна медията, че тя е свободна или освободена, сама себе си да е освободила, не свободна откъм държавни пречки или предпоставки. За да е освободена, тя не бива да се свързва с лява, дясна или каквато и да било партийна политическа доктрина. Това веднага ограничава сферата на мислене, начина на подход на един репортер, на един журналист, на един редактор. Медията поначало, не само хартиената, е призвана, като че ли да бъде коректив за обществото, коректив за управлението на обществото. Което какво ще рече? Че е призвана да бъде опозиционна. И аз ще се опитам да правя такъв вестник.
Репортер: „Трибуна” – някой спомена това работно заглавие или още…?
Тошо Тошев: Това го уточнявах. Няма още решено заглавие. Това е сериозно, колежке. В момента, в който го има, аз съм заинтересован да го съобщавам, за да се наложи в съзнанието на публиката. Ще видим. Тук, надявам се, до месец, месец и нещо, тъй като проектът, вестникът трябва да почне да се появява на бял свят от първите дни на следващата година. Тоест, исках да избегна изборите. Да минат изборите, да отшумят, да не се политизира веднага медията заедно с раждането си, да изврещи партийно-политически. Та, като съм готов, наистина ще го съобщя.
Репортер: Стои ли зад този медиен проект и политически проект?
Тошо Тошев: Не разбрах.
Репортер: Някаква проекция, която би могла да зададе параметри за визия напред във времето. Въпреки че ето, да…
Тошо Тошев: Тоест, някаква политическа сила дали стои? Не.
Репортер: Не. Не политическа сила, защото един очевидно опозиционен вестник, поне в желанието си да не бъде такъв…
Тошо Тошев: Аз ще имам подкрепа, разбира се. Няма да съм сам. Първо, ние в момента работим заедно и сме съдружници във фирмата, която направихме, акционерно дружество. „Обединени свободни медии” се казва дружеството. Излезе неговата регистрация. Работим заедно с моя колега и изключителен журналист Валери Запрянов. Ние ще имаме подкрепа от чуждестранен инвеститор. Не са ни приключили, тъй като знам какво ще ме попитате, не са ни приключили окончателно разговорите. В смисъл, като разговори, те текат добре. Имаме, така да се каже, стиснали сме си ръцете. Но в момента, в който подпишем нещата и сме готови окончателно, техен най-виден представител ще дойде тук. Може би ще направим пресконференция, може би ще се… но със сигурност ще се покажем заедно.
Репортер: Като става дума за парите, подчертавате, че става дума за чужд инвеститор.
Тошо Тошев: Говоря за подкрепа. Говоря за подкрепа.
Репортер: Колко…
Тошо Тошев: Това не е само пари.
Репортер: Колко време един подобен медиен проект може да си позволи да работи на загуба?
Тошо Тошев: Аз не го наричам загуба. Винаги съм казвал, че добрата медия си изкарва парите. Ако е добра стоката, хората я купуват. Разбира се, малко по-сложно е това да правиш вестник, отколкото примерно качествени обувки. Има някаква разлика. Или гевреци. Вестник се прави трудно.
Репортер: По калъп.
Тошо Тошев: Медиите са много. Конкуренцията е голяма. Държавата е бедна. Хората получават малки заплати. Много, много фактори могат да се наредят, които пречат. Всеки случай не го наричам правене на вестник на загуба. Наричам го един инвестиционен период. Не мога да гадая, но аз се надявам за не продължително време вестникът да се издържа сам. Не очаквайте някакво число да посоча. Няма да е коректно. След шест месеца, ако Ви кажа, да речем, че ще сме готови , може да дойдете и да ме попитате – готови ли сте, какви са Ви сметките? А може би ще ми трябват седем месеца.
Репортер: Говори се, че и пари на Делян Пеевски ще стоят зад това издание.
Тошо Тошев: Не е сериозно. Не ми задавайте такъв нелеп въпрос! Опровергавам го много пъти. Делян Пеевски е един млад мъж, с който аз се познавам формално и доста бегло. Но аз уважавам неговите амбиции и вероятно ще работя с негови структури, ако той наистина, реално ги притежава, в сферата на разпространението. Имам още нещо предвид. В София има, ако не бъркам, три възможни печатници за правене на такъв весник. Едната е свързана с пресгрупата, от която аз излязох. Тя е тяхна собственост. Другата е на г-н Иво Прокопиев, ако не се лъжа. Третата е собственост, не знам точно на кого, но примерно на групата на Делян Пеевски. Ами, аз с една от трите печатници ще трябва да работя. Ще поискам оферти и от трите. По моему те би трябвало да са заинтересовани. Това е бизнес проект за тях. Но който ми даде най-добрата оферта, вероятно с него. Най-добра не значи на всяка цена най-евтина само. Ако щете, има график за работа, условия за хартия, за печат. Моят инвеститор, моят съдружник по-скоро ще бъде от чужбина. А с кого ще работя… аз ще работя и с г-н Павлов, ако той не ми откаже, не само в сферата на печатницата. Той е собственик на една от мощните разпространителски фирми. Нима е осъдително, ако работя с него, независимо че го напуснах сега?
Репортер: Не се ли опасявате, че предизвиквате с вашия нов проект размествания на медийния пазар? Няма ли да разрушите така и в-к „Труд”? Много хора Ви последваха.
Тошо Тошев: Аз не искам нищо да разрушавам. Аз искам да направя нещо ново. Ако появяването обаче на пазара на един нов вестникарски факт се окаже неудобно за други, това не е мой проблем.

Mediapool.bg I Лили ГРАНИЦКА I 23.08.2011

Дългогодишният главен редактор на в."Труд" Тошо Тошев окончателно напуска пресгрупата, която го издава, след като в понеделник е подал оставка. Той нито потвърди, нито отрече подновените слухове, че ще издава нов вестник.

Тошев, както и главният редактор на "24 часа" Венелина Гочева, бяха отстранени от постовете им след смяната на собствеността на пресгрупата в началото на тази година. И двамата бяха назначени за вицепрезиденти на “Медийна група България-Холдинг” ООД.

"На 22 август лично връчих оставката си на секретарката на г-н Павлов", каза Тошо Тошев във вторник пред Mediapool. Той не знаеше дали тя е разписана от изпълнителния директор на "Вестникарска група България" Любимир Павлов.

Павлов не беше открит за коментар. От компанията обясниха, че е в отпуск. По неофициална информация се очаква оставката на Тошев да бъде разписана в началото на септември.

В началото на юли "Труд" напусна първият заместник-главен редактор на вестника по времето на Тошо Тошев – Никола Кицевски. Месеци преди него това направи и "марковата" журналистка, както я наричаше Тошев, Валерия Велева.

"Нямам засега никакви изяснени медийни планове за в бъдеще", отговори Тошо Тошев на въпрос дали ще прави нов вестник заедно с депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски.

В медийните среди отдавна се коментират намеренията на Тошев да стартира нов вестник и да привлече част от екипа на "Труд". По неофициална информация това може да стане в началото на 2012 г.
Агент "Бор", както е псевдонимът му, с който е работил за бившата Държавна сигурност, става главен редактор на доскоро най-тиражния български вестник в зората на демокрацията през 1990 г. Той беше сменен на поста в началото на тази година след като германската компания ВАЦ продаде вестникарския си бизнес в България на Любомир Павлов, Огнян Донев и австрийско дружество, което първоначално държеше мажоритарния пакет, но впоследствие остана с минимален дял в резултат на разгорещен конфликт между съдружниците.

В средата на април Комисията за защита на конкуренцията одобри придобиването на контрола върху издателя на вестниците “Труд“ и “24 часа“ – “Медийна група България-Холдинг” ООД, от страна на бизнесмените Любомир Павлов, Огнян Донев и дружеството “БГ Принтмедия“. Огнян Донев тогава съобщи, че се планира издателската компания да стане публично дружество и акциите й да се търгуват свободно на Българската фондова борса.

Оригинална публикация

www.glasove.com | Явор ДАЧКОВ I 17.08.2011

Случаят "Пеевски" е истински лакмус за безсилието на българската политика, българските медии и българското правораздаване. Няма да е пресилено, ако кажем, че той е красноречив пример за безсилието на цялото ни общество. Доказателство, че държавата България съществува само формално. Само на думи. Като огромен симулакрум – подобие, което не притежава същността и качествата на оригинала, а само го наподобява.

Всички си играем на държава, публичност и правосъдие, но това няма нищо общо с истинската жизненост на институциите, мисията на медиите и функциите на съдебната власт. Случаят "Пеевски" не е баналната история за поредния монополист. Той е описание на дълбоката корупция, прояла държавата до абсолютно всички нива и парализирала всяка възможност за активно държавническо действие или усилие в обществена полза.
Въпреки че сме я описвали нееднократно, ще повторя за пореден път схемата. В частната Корпоративна търговска банка на Цветан Василев държавата влага повече от 70 процента от депозитите си без нито един разумен аргумент за този щедър избор. От своя страна банката безогледно отпуска кредити на депутата от ДПС Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева, а с парите двамата купуват медии, печатници и разпространителски мрежи.
Тяхно притежание са ефирната телевизия ТВ7, кабелната ВВТ, вестниците "Уикенд", "Телеграф", "Политика", "Монитор", "Меридиан мач", " Всеки ден", "Шоу", "Торнадо", великотърновският "Борба", бургаският "Черноморски фар", част от "Стандарт", с тенденция да го купят изцяло догодина, и сайтовете: "Всеки ден", "Блиц", "Бинюз", "Економедия" и други, както и няколко ефирни честоти за радио. Предстои разрастването им както в този сектор, така и в Мрежата чрез създаването на редица сайтове около новозакупения „Блиц”. Пеевски и Кръстева притежават най-голямата печатница в България, както и ОСЕМДЕСЕТ процента от вестникарската разпространителска мрежа в страната. Чрез тези медии, които фактически са на един собственик, двамата създадоха и алтернативен съюз на издателите, тъй като формално те не издават нищо…
Голямата им цел в областта на медиите е придобиването на мултиплекс – единствения начин, по който в близко бъдеще ще можем да гледаме телевизия, заради което двамата днес са стратегически съюзници с медийния и рекламен бос Красимир Гергов. Кръстева и Пеевски имат и издание, което се печата на английски език и излиза в Брюксел, а неговата основна цел е да легитимира дейността на групировката пред европейските институции.
Двамата пряко се месят в редакционната политика на изданията си, като дори и лично подбират някои снимки на особено важни за тях персони. Медиите им приличат по-скоро на пропагандни оръжия, отколкото на вестници, телевизии, радиостанции или сайтове. Единствената им цел е да създават комфорт на управляващите, а по този начин и комфорт за бизнеса на "предприемчивите” майка и син. Много често дописка от едното им издание буквално се препечатва в другите, а в нея се сменя единствено името на съответното издание – "както съобщиха за "Телеграф", "както съобщиха за "Монитор", и т.н.
Текстът остава без редакторска намеса и е разпространен през най-различни вестници, между които обикновеният читател не прави връзка. Това е добре смазана машина за пропаганда, а двамата не се притесняват да я употребяват безмилостно срещу всеки, който се осмели да критикува управлението. Лъжите и тоталното омаскаряване чрез доноси и измислици са основният прийом на списване както на "Уикенд", "Монитор" и "Телеграф", така и на всички останали. В сутрешния блок на ТВ7 чалгаджийският маниер на Бареков всеки ден произвежда "мокри медийни поръчки" срещу политически опоненти на ГЕРБ, нещо, което няма нищо общо с журналистиката.
Формално Пеевски и Кръстева не стоят зад всичко това, което е още една линия, по която разследващите органи могат да работят. Работата е там, че никой не работи. Преди две седмици публикувахме информация за това, че в ДАНС има две разработки срещу Пеевски, но никой не обясни защо тези материали все още не са влезли в прокуратурата. Пеевски е замесен в далавери с Държавния резерв, Комисията по конкуренция, а звездата му изгрява още по царско време, когато е едва 23-годишен.
Едно от обясненията за неговата недосегаемост може да се търси и във факта, че банката на Цветан Василев, която финансира Пеевски и Кръстева, е отпуснала кредит от 10 милиона евро на 27-годишния син на Иван Драшков, който е ръководителят в сянка на ДАНС и сатрап на всички управления от 14 години насам. Именно тази симбиоза между политици, медии и финансови институции е пример за истински октопод, който обаче изглежда напълно недосегаем. Въпреки че Пеевски е депутат от ДПС, никой – нито от политиците, нито от медиите, не смее да повдигне публично въпроса за неговия незаконен бизнес, който се превръща в реална заплаха за свободата на словото.
Всички политици без изключение много обичат да се упражняват в говорене срещу Доган, а Борисов дори дойде на власт благодарение на тази риторика. Да се говори срещу Доган е много модерно и в медиите – в последните две години ще откриете хиляди публикации за неговото барбекю и неговия хонорар от един милион. Почти няма да намерите, обаче, нещо за медийната империя, създадена с влиянието на Доган и управлявана с мълчаливото съгласие на властите, които с бездействието си се превръщат в съучастници на престъпления.
Да не говорим за фактическата подмяна на вота на избирателите. Както казахме, на последните избори мнозина от тях гласуваха срещу Доган и за Борисов. Вместо да му потърси сметка за очевидната корупция и редица престъпления, Бойко Борисов се договори с Ахмед Доган и му даде още по-голяма медийна власт, която в известен смисъл е по-значима от участие в управлението на страната. Поразяващо издайническа е и липсата на реакция от така наречените опозиционни политици. Костов много обичаше да нарича Доган проклятие, но днес не смее да каже нищо срещу незаконното придобиване на медии, защото и тай самият доста се облажи покрай банката на Цветан Василев, а и напоследък договорките му с ДПС станаха публично достояние за срам на сините избиратели.
Волен Сидеров, който направи политическа кариера от анти-ДПС говоренето, виси почти всеки ден в ефира на ТВ7, а в „Уикенд” му правят мили интервюта. Какво да говорим за Станишев, който даде зелена светлина на медийния проект на Пеевски и Кръстева, за Първанов, избран с гласовете на ДПС, а и за всички останали, които мълчат безучастно и страхливо. Най-жалко ми изглежда мълчанието на медиите, които не са част от тази групировка. С много малки изключения по темата почти не се пише, но дори и онези, които публикуват материали по въпроса, се ограничават само с това и нищо повече.
Ето защо ние с Криси Патрашкова от вестник "Галерия", заедно с Недялко Недялков, издател на "България днес" предприехме серия от срещи, започвайки от премиера. Основната ни цел е да предизвикаме публичен натиск и най-вече публично осветляване на това престъпление. Лично аз нямам илюзии, че Борисов или останалите институции ще стигнат докрай в разрешаването на този проблем, защото те са част от него. Мисля, обаче, че е важно да бъдат притискани непрекъснато, а чрез публичните акции по възможност да се ограничи разрастването на този истински медиен Франкенщайн. Пък и да има поне някой, който си е позволил да протестира… Нашето българско мълчание не само по този скандал е истински срам.
Нека кажа отново – тук не става дума за бизнеса на двама мошеници, а за оплитането на държавата в поредица от престъпления и превръщането й в техен съучастник чрез бездействието на институциите. Това е и нагледен пример за театралния характер на българската политика, в която изиграните роли на сцената нямат нищо общо с договорките зад кулисите. Бойко Борисов с Доган – защо не? Иван Костов с Доган – защо не? Волен Сидеров с Доган – защо не? Това не е политика, а порнография. Нима ще продължаваме да го търпим?

Текстът е публикуван във в-к "Галерия"

Оригинална публикация 

в. Ретро | Иван БАКАЛОВ | 20.08.2011 

България днес е на дъното от европейските страни по свобода на словото. В годишните доклади на международната организация "Репортери без граници" и на американската "Фрийдъм хаус" слизаме надолу в таблицата за свобода на печата и през 2009 г., и през 2010 г. В последната класация на "Фрийдъм хаус" страната ни е на 77-о място по свобода на словото – на най-ниското си ниво в последните 10 години. В класацията на "Репортери без граница" е на 68-о място, също най-ниското през последните 10 години. След Македония и цял куп африкански и латиноамерикански държави. В последния доклад на "фрийдъм хаус" се казва, че журналистите в България са притиснати в ъгъла, за да бъдат защитени икономически, политически и криминални интереси.
Тези мрачни данни са най-естествената прелюдия към темата за медийния монопол на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, който се разширява, а не намалява. Семейството има куп вестници, а продължава да купува и да пуска нови, да пазарува телевизии и сайтове. И Комисията за защита на конкуренцията да се заеме, няма да направи нищо. Тя само може да констатира монополно положение. А то е да имаш над 33% от пазара. Пеевски ги има.
Трудно може да се докаже и дали всички тези вестници, сайтове, телевизии и радиостанции са на Делян Пеевски и майка му. Защото някои от тях са скрита собственост, зад офшорни и други фирми, така че да не се направи връзка. Но тя е очевидна. Дори само по заглавията на вестниците. Следващата важна стъпка в медийната империя на Пеевски беше да започне да завзема разпространителската мрежа на вестниците и списанията. В тази сфера в България има около 10 по-големи фирми. Депутатът постепенно е придобил или контролира поне 6 от тях, разкриват хора от този бизнес. Някои твърдят, че Пеевски владее около 80% от пазара за продажба на вестници и списания. Дори това число да е двойно преувеличено, пак става дума за монопол.
Получава се такава ситуация, че освен монопол върху вестниците Пеевски придобива монопол и върху продажбите им. От него зависи кои да се продават и кои – не. И някои конкурентни на неговите издания започнаха да се оплакват от разпространителските му фирми. Опитват се да ги изтласкат от пазара с всички средства.

Каква е целта и смисълът на цялата тази битка за завземане на пазара

Пеевски ще сложи ръка на всички вестници, ще настъпи земен рай, читателите ще ликуват? По-скоро друг ще се зарадва, но дали за дълго.
Като разгърне човек вестниците на Пеевски, веднага му става ясно. Техните врагове са враговете на Бойко Борисов. Те имат една основна цел -непрекъснато да очернят и компорметиратопозицията, политическите съперници и дори журналистите от другите медии, които не водят същата политика. В един момент премиерът казва, че лекарите източват здравната каса и взимат десетки хиляди левове заплата на месец. Изявлението е последвано от мащабна кампания в медиите на Пеевски срещу лекарите – репортажи, случки, рушвети и т. н. Злепоставено е цялото съсловие, а не просто отделни лекари. Друг път Борисов посочва, че тия от БАН са лошите, веднага започва кампания от публикации за БАН колко са лоши. Вестници изкарват учените тунеядци, комунисти и т.н. Университетът ще стачкува и веднага става враг – никой не показва стачката му, не им дават думата, студентите са лоши, не ходят на лекции, само пият, има корумпирани преподаватели и далавери с имоти на университета. А многохилядните им шествия ги крият в новините…
Някой се изпречил нещо на пътя на Борисов – например като Яне Янев или като Меглена Кунева – започва бой по главата от цял оркестър медии. Пълен спектър – от измислиците в жълтите вестници до коментарите в уж сериозните. За Кунева, когато обяви кандидатурата си за президент, пропагандата надмина всякакво въображение. За няколко седмици в най-тиражните жълти издания като "Уикенд", "Шоу", "Всеки ден", пригласяше им и малотиражното дъно на журналистиката "Торнадо", излязоха лавина от измислици – че имала апартамент в Брюксел, че френска банка й плащала по 200 000 евро на месец, че носела златни копчета, че била човек на "Мултигруп", че е свързана с наркоразпространението, защото племенник на мъжа й лежал в затвора за наркотици, а близо до дома й в квартала били убити двама арабски наркодилъри…

За вестник "Шоу" съвсем отскоро се говори, не е купен от Пеевски

Дали е така, трудно може да се докаже, но той действа в пълно съзвучие с вестниците на Пеевски. Такова тотално навеждане на частни медии пред правителството и конкретни политици не е имало в 20-годишния период след 10 ноември 1989 г. И вестниците по времето на Тодор Живков не са били такива. Като че ли се ражда някакъв нов култ, с нови агитационни похвати.
Издателите майка и син Кръстева-Пеевски постигнаха качествено нов етап в развитието на частните медии у нас.
Пеевски, който е депутат от ДПС и един от фаворитите на Доган, денем е опозиция на правителството в парламента, вечер ходи в редакцията на трите си всекидневника и като същински цензор редактира текстове и сваля материали от 3 вестника едновременно. Лично избира дори снимките и портретите на Бойко Борисов. Особено грижлив е към изображенията на вътрешния министър Цветан Цветанов. За това свидетелстват напуснали или уволнени от издателската група журналисти. Например журналистът Стойко Тонев, бивш главен редактор на в. "Новинар", работеше около 2 години като наблюдател във вестниците на Пеевски и напусна. Ето какво написа той за атмосферата на работа във вестниците, след като те се хвърлиха да обслужват Борисов:
"Като един същи Победоносцев, той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре. (Да, да, този същият, дето му викаха Боко Тиквата преди изборите!) Че и на Цветанов. А то как да намериш снимка, на която Цветанов да изглежда добре, Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери…
Далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство. Чак почваш да се питаш дали пък не бъркаш, че Пеевски е бил част от този кабинет… А репортери и редактори тичат с изменени лица и само се питат: ‘Това дали ще мине, Делян да не го свали?"…" (край на цитата). Няма майтап – денем Пеевски е опозиция, а вечер прави пропаганда за управляващите.
Това граничи с шизофрения
Но не е. Това е сладка сделка. Търговия с влияние. Ситуацията е дори комична – вестниците на Пеевски (респективно на ДПС) пишат за правителството в пълно единодушие с вестник "Атака"! Еднакво яростно атакуват опозицията при всеки вот на доверие и нападат всеки, който се опитва да клати правителството. Дори изданието на семейство Сидерови се премести да се печата в ИПК "Родина" – в печатницата на Пеевски и Кръстева, респективно на ДПС. Това изглежда е част от услугите на властта към "Атака", благодарност за подкрепата към правителството.
Зад Пеевски и Кръстева безсрамно седят Корпоративна търговска банка и нейният шеф Цветан Василев, който преди това е бил член на съвета на директорите на Централна кооперативна банка (банката на групировката ТИМ). С кредити именно от тази банка са купени някои от вестниците и др. медии на групата. За Корпоративна търговска банка се знае без съмнение, че е свързана с ДПС. В нея има около 30% акционерно участие и султанът на Оман.
През април 2010 г., в отговор на питане на няколко вестника, които са конкуренти на Пеевски, правителството отговори официално, че почти половината от сметките на големи държавни компании и министерства са в Корпоративна търговска банка. Става дума за стотици милиони оборот на месец, от който банката печели.
Излиза така – държавата финансира Корпоративна търговска банка
тя финансира медийната група на Пеевски и майка му, а те подкрепят правителството на Борисов. Инициатор за създаването на този монопол е премиерът Борисов. Днес Пеевски с неговите вестници е като един Франкенщайн. Но утре може да се обърне срещу създателя си. Веднъж вече го е правил – преди изборите през 2009-а го наричаше Боко Тиквата, после се обърна на 180 градуса. Новото завъртане е само въпрос на време. Вестници, които са свикнали с мръсотии, пропаганда и услуги, не могат да станат нормални.
Затова не само Борисов, а и уж независими комисии като тази за конкуренцията, политици, трябва да се замислят. Изкушението да притежаваш медии и те да те обслужват е голямо, но може да свърши зле.

Стр. 1, 14, 15

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 02.07.2011 

Два нови таблоида влизат в директна битка за читатели

Много хора мислят, че през последните години в България се четат по-малко вестници и пресата е в криза. Това твърдение е по-скоро невярно. Читателите наистина намаляват, но до 2002 г.
През следващите години техният брой стабилно се увеличава, а причината за това е появата на масовите жълти вестници. Всъщност, ако има криза, тя е по-скоро за приеманите като "сериозни" медии. Останалите, по-лековати като съдържание играчи на пазара доскоро имаха период на бурен възход и сега се стабилизираха на завоюваните позиции.
Тази тенденция вероятно може да послужи за обяснение на появата на двата нови всекидневника, които излизат на пазара през следващата седмица. Издателите им категорично ги позиционират в категорията "жълти" и се целят в тиражи от над 100 хил. броя. До момента възходът на масовите вестници беше единствено в нишата на седмичните издания. Те останаха практически незасегнати от кризата, която порази останалите печатни медии, защото бизнес моделът им не зависи толкова от реклама. Огромна част от приходите им идва от коричната цена на вестниците и при голям тираж печалбите им са гарантирани.
От следващата седмица булевардната преса ще стъпи и на пазара на всекидневници. В понеделник на сергиите ще присъстват двата нови таблоида: "България днес" и "Всеки ден". Те ще са на пазара от 4 юли, ще струват 40 стотинки и ще се конкурират в един сегмент. С това приликите почти се изчерпват, а издателите им убеждават, че използват различни похвати за лов на читатели.

Кой, какво, защо

Зад "България днес" стоят издателите на "Труд" и "24 часа" – "Медийна група България – холдинг", дружеството, в което съсобственици са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. В проекта за новия вестник участва и издателят на "Ретро" Недялко Недялков. Зад конкурентното издание "Всеки ден" стои издателят на "Уикенд", "Ню медиа груп", който е неофициално свързан с "Нова българска медийна група" (НБМГ) на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Малко след като Любомир Павлов и Огнян Донев купиха "Мединйа група България" от германската вестникарска група ВАЦ, се разбра, че те ще се опитат да попречат на "Нова българска медийна група" да постигне хегемония на пазара на печатни издания. От тази гледна точка стартът на "България днес" може да се разглежда като директна атака срещу издавания от майката на Пеевски в. "Телеграф", който в момента е най-тиражният всекидневник. Това може да обясни и реакцията на "Уикенд"/НБМГ – за да отвърнат на удара, те спешно сглобиха свой проект само няколко дни след като "Медийна група България" обяви, че ще издава жълт всекидневник.
"При нас дойде Недялко Недялков с идеята за всекидневен таблоид, но може да се каже, че идеята за новия вестник "България днес" е взаимна. Още когато придобихме от ВАЦ "Труд" и "24 часа" наследихме и проекта за таблоид. ВАЦ бяха регистрирали търговската марка "България днес". Идеята им е била на пазара да излезе вестник по подобие на USA Today Когато Недялко Недялков дойде при нас, и ние имахме идея за подобно издание", обясни Любомир Павлов. Той аргументира решението да подкрепят Недялков, "защото той е доказал, че е развил успешни пазарни проекти като "Уикенд", "Галерия", "Ретро", каза Павлов. За нуждите на вестника е създадено ново дружество, "в което 67% държим аз и Огнян Донев, а останалата 1/3 е на Недялков", потвърди Павлов. Той обясни, че Недялко Недялков участва в проекта със свои средства.
"Аз винаги съм искал да развия такъв проект, но не ми е стигал кураж, екип и подкрепа. Сега открих подкрепа. Радвам се, че това са издателите на "Труд" и "24 часа", защото на тотално монополизирания медиен пазар те са един остров на професионалната журналистика, където човек може да бъде приютен. И те ми подадоха ръка", коментира пред "Капитал" Недялко Недялков. Той обясни, че с новото издание "ще търсим най-широка аудитория. Искаме това да е един масов, популярен семеен вестник, в който да има за всекиго по нещо.
Издателите на "България днес" се заканват да разбият пазара с новия си продукт. "Има ниша за забавни вестници. Сериозните са "24 часа" и "Труд". "България днес" ще бъде нещо различно, каквото липсва на пазара – евтин, пълноцветен, всекидневен таблоид. Той ще публикува кратка, интересна и вярна информация, ексклузивни снимки, скандални разкрития и сензации, но винаги истината", обясни управителят на "Медийна група България холдинг" Любомир Павлов. Главен редактор ще е Николай Пенчев, който доскоро управляваше седмичника "168 часа". Той е категоричен, че "България днес" идва, за да се превърне във "вестник за четене, с който да се забавляваме заедно с читателите и героите си". Според него новият вестник ще разказва какво става зад кулисите на властта, икономиката, престъпленията, шоуто и спорта, без да спестява нищо.

Конкуренцията

В понеделник на вестникарската сергия до "България днес" ще застане конкурентното таблоидното всекидневно издание "Всеки ден". То е проект на издателя на "Уикенд" – "Ню медиа груп". Въпреки че депутатът от ДПС Делян Пеевски винаги е отричал да е собственик на "Уикенд", през седмицата по "Нова тв" и по-късно на въпрос на "Капитал" създателят на жълтия седмичник Недялко Недялков потвърди, че е преговарял именно с Пеевски, когато му е продал своите 50% от "Уикенд". "Първоначалните ми впечатления са, че той определяше и контролираше редакционната политика на изданието. Сега не зная. Не съм следил", каза Недялков. За Делян Пеевски в медийните среди се знае, без официално да може да се потвърди, че стои и зад сайта www.vsekiden.com.
Мартин Радославов, който е един от съсобствениците в "Ню медиа груп" и член на съвета на директорите в дружеството, обясни, че "Всеки ден" представлява "синергия с едноименния сайт, но двете медии ще са различни и онлайн медията ще запази досегашния си вид. Ще използваме само името и политическия екип на vsekiden.com, от който очакваме да вади новини". Радославов обясни, че таблоидът "Всеки ден" "ще е нещо между британския таблоид The Sun и американския USA Today" и ще се прави основно от екипа на "Уикенд".
Вестникът ще излиза от понеделник до петък, като цената му само в петък ще е 50 стотинки. "От есента ще излиза вече седем дни. "Всеки ден" ще е класически папарашки, но и политически ангажиран, вестник. Ще представлява микс между светско и политическо съдържание, като всичко ще е пречупено през човешки истории", обясни Радославов. Той се похвали, че само до четвъртък вечерта (когато е редакционното приключване на "Капитал") за "Всеки ден" са получили заявка от дистрибуторите за 115 хил. копия.
Като основни конкуренти на изданието Радославов посочи "Телеграф" и "България днес". "Смятам, че от появата на толкова всекидневни таблоидни издания ще пострадат някои от водещите всекидневници, защото те имат консервативно съдържание, което особено през лятото не е ексклузивно за читателите. Появата на таблоидите с ниска цена ще подмени нагласата на читателите да дават повече от 40 стотинки за всекидневник."
С появата на "България днес" и "Всеки ден" се очертава интересна битка на пазара, който бе потънал в ежедневните политически сплетни и изглеждаше претрупан с обичайни полемики.
Това може да се окаже своеобразна втора революция на сергията, след като преди години жълтите седмичници, които бяха считани за маргинални, започнаха да печелят аудитория като източници на алтернативни текстове за забавление. Сега вероятно ще има същата радикална промяна, само че на всекидневно ниво. Според изпълнителния директор на медия агенцията "Пиеро 97" Иво Цеков "големите формати са почти изчерпани и се търси нишата на масовия потребител. Читателите намаляват и вестниците се стремят към нова аудитория". Той смята, че е трудно да се прогнозира какъв ще е успехът на новите таблоиди, преди те да са излезли на пазара.

Стр. 33