www.bapra.bg I 30.04.2015г.

30 април 2015 г., София – На стилна церемония вчера Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) обяви победителите в шестото издание на престижния ПР конкурс – BAPRA Bright Awards. 21 ключови постижения в сферата на маркетинговите комуникации получиха престижното отличие Bright Awards. Събитието се състоя в бизнес и конгресен център Рейнбоу плаза. Тази година в конкурса се включиха рекорден брой проекти – 97, подадени от 19 комуникационни агенции и 4 вътрешни ПР отдела на компании и организации. Отчетеният повишен ръст в броя на заявките е в размер на близо 13% в сравнение с миналата година.

На церемонията присъстваха петима представители от многоуважаемото международно жури на Bright Awards 2015: д-р Зехра Гюнгьор, председател на журито и президент на Международната ПР асоциация за 2014 г.; г-ца Бинта Кристин Хамерич, генерален мениджър на Световната ПР асоциация (ICCO); г-н Кристоф Жинисти, международен ПР гуру и специалист по социални медии с над 20 годишен опит в областта; г-н Джон Сандърс, регионален президент на  Fleishman-Hillard за Европа, Близкия Изток и Африка (EMEA) и талантливият творец с дълбока страст към историите на марките и основател на Edgar – Дамян Обал. Всички членове на журито могат да бъдат видяни тук: http://www.bapra.bg/2015/bg/jury/

„За първи път посещавам България и се вълнувам изключително много, че съм тук тази вечер в качеството си на председател на международното жури в Bright Awards 2015. Впечатлена съм от нивото на проектите в конкурса и смятам, че всеки един от участващите проекти е напълно достоен за отличие.“ сподели д-р Зехра Гюнгьор, председател на международното жури в BAPRA Bright Awards 2015.

Присъстващите гости на церемонията се насладиха на въздействащите изпълнения на етноформация Бalkansky – музикалната легенда Теодосий Спасов, електронен звук и ритъм от Иван Шопов и интерактивна визия, дело на Иво Христов. Омайното съчетание от традиционна българска музика, електронен звук и визия, допринесоха за впечатляващата атмосфера на вечерта.

Престижната статуетка BAPRA Bright Awards 2015 по категории отиде при:

„Агенция на година“ – United Partners;

„Кампания за устойчиво развитие“ – New Moment New Ideas Company за кампанията „Погледни бежанците с други очи“;

„Специално събитие“ (2 първи места) – All Channels Communication Group за кампанията „Саундтракът на София“ и APRA Porter Novelli Group за кампанията „Живей активно!“;

„Иновативна кампания“ – All Channels Communication Group за кампанията „Саундтракът на София“;

„Кампания, реализирана от вътрешен ПР отдел“ – Българска национална телевизия за кампанията “Купувам българското”;

„Комуникационна кампания на годината“  - All Channels Communication Group за кампанията „Саундтракът на София“;

„Комуникационна кампания в публичния сектор“ – APRA Porter Novelli Group за кампанията „Величественият Дунав – непокътнати природни красоти и люлка на древни народи“;

Останалите агенции и компании, които бяха наградени в BAPRA Bright Awards 2015 са:

„Агенция на годината“

All Channels Communication Group – ІІ награда;

Publicis Groupe Bulgaria – ІІІ награда;

„Кампания за устойчиво развитие“

BBDO Group за кампанията „Най-добър старт за всяко дете“ – ІІ награда;

DeConi за кампанията „СТАНИ ЕКОГЕРОЙ: Научи всички вкъщи да събират разделно“ – ІІІ награда;

„Специално събитие“

Publicis Groupe Bulgaria за кампанията „Офис под небето“ – ІІ награда;

All Channels Communication Group за кампанията „Мtel Media Masters 2014 – “Човекът е изчезващ вид“– ІІІ награда;

„Иновативна кампания“

United Partners за кампанията „EE Music” – ІІ награда;

M3 Communications Group, Inc. за кампанията „Буквата С е навсякъде“ – ІІІ награда;

„Кампания, реализирана от вътрешен ПР отдел“

FOX International Channels Bulgaria за кампанията: „FOX International Channels Bulgaria“ – ІІ награда;

AMI Communications за кампанията „Съвременните двама“ – ІІІ награда;

„Комуникационна кампания на годината“

Грозданов Комюникейшънс Консултинг за кампанията: Предотвратяване приемането на вредния „Закон срещу търговските вериги“ – ІІ награда;

M3 Communications Group, Inc. за кампанията:  Хепи ли Си?– ІІІ награда;

„Комуникационна кампания в публичния сектор“

Intelday Solutions за кампанията „Информационна кампания „Младежта в движение“, София 2014“ – ІІ награда;

Победителите в категория „Кампания за устойчиво развитие“ получиха допълнителен сертификат от българската мрежа за корпоративна социална отговорност csr.bg. Сертификатите бяха връчени лично от г-н Борис Колев, изпълнителен директор на csr.bg.

Спонсори на проекта са: Рейнбоу плаза, Dve events, Авенди ООД, Брангаба, Кока-Кола, Текама, Загорка АД и I-nature.

Официални партниращи организации на BAPRA Bright Awards 2015 са: Български форум на бизнес лидерите (БФБЛ), Гръцки бизнес съвет в България (HBCB) и Италианска търговска камара в България (Camera di Commercio Italiana in Bulgaria).

Медийни партньори на конкурса са: Българска национална телевизия, сп. Мениджър, Дарик Носталжи и интернет платформите:  Economy.bg, marketing360.bg, csr.bg, investor.bg, PR&Media News, actualno.com, expert.bg, dir.bg, myPR.bg, Еcon.bg и b2bmagazine.bg.

Актуална информация за BAPRA Bright Awards 2015 можете да следите в социалните мрежи с хаштаг #BrightAwards2015 или да изпратите запитване на: office@bapra.bg.

Ако желаете да получите допълнителна информация за конкурса, моля изпратете своето запитване на: office@bapra.bg.

***

За BAPRA Bright Awards

Наградите BAPRA Bright Awards са учредени през 2010 г. и много бързо се утвърдиха като единствения форум у нас, който дава възможност на ПР професионалистите да сравнят своите постижения със световната ПР практика. С всяка изминала година броят на заявките за участие расте значително. През 2014 г. взеха участие 86 кампании, а през 2013 г. – 80. Изборът на победителите е напълно конфиденциален, като всеки член на журито оценява самостоятелно постъпилите кандидатури в дадена категория.

За БАПРА

Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел да подпомага и утвърждава ПР-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на ПР бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в асоциацията приемат Етичния кодекс на ПР специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. БАПРА е гласът на българския ПР бизнес.

Twitter: BAPRA Bulgaria @BAPRABulgaria

Facebook: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl   

Web-site: www.bapra.bg

Hashtag: #BrightAwards2014

За Бalkansky

Бalkansky е аудио-визуален творчeски проект, който съчетава традиционна българска музика с електронен звук и визия. Проектът стартира със сътрудничество между Иво Христов и Иван Шопов. По-късно към тях се присъеднява и музикалната легенда Теодосий Спасов и понастоящем тримата представят проекта на живо по целия свят. Всяко тяхно участие на живо включва музикално изпълнение от Теодосий Спасов, комбинирано с електронни звуци и ритми от Иван Шопов и интерактивни визии от Иво Христов.  Повече за етноформация Бalkansky можете да намерите на: www.balkansky.bg

www.konkurs-agora.com I 13.03.2015г.

На церемонията, състояла се на 12 март в гр. София, бяха връчени наградите на Конкурс АГОРА за най-успешна инициатива, реализирана от читалище и мобилизирала местните хора за решаване на реален проблем през 2014.

Специално обръщение към участниците и гостите на събитието отправи Иван Иванов, зам.-председател на Народното събрание. От сцената на Конкурса той подчерта ролята на читалищата на местни граждански организации и значението им за развитието на общностите.

След тайно гласуване гостите на церемонията определиха голямата награда да бъде връчена на НЧ “Св. Св. Дамаскин и Онуфрий Габровски – 2011”, гр. Габрово за създаването на селски мол – Базар "Забравени традиции, живи вкусове" в града. Селският мол стартира през 2014 г. и до момента има реализирани четири издания. В него се предлагат стоки на производители от региона, които предлагат местната си, домашно произведена продукция в града. Като във всеки мол събитието е съпроводено от много музика и настроение, а в Селския мол също така се танцува и пее. Инициативата на читалището припомня на жителите и гостите на региона за Веселите пазари в Габровско от миналото.

На церемонията бяха връчени наградите и на петте финалиста категориите на Конкурс АГОРА 2014. Журито на конкурса определи това да са: Категория "Общност в развитие" за НЧ "Христо Ботев 2008", село Гарван, общ. Габрово за "НеЗабравено имане"; Категория "Солидарност и хуманност" за НЧ "Пенчо Славейков кв.Малашевци – 1919", гр. София за инициативата "Синьо лято 2014"; Категория "Изкуство и култура за развитие" за НЧ "Изгрев – 1930", с. Баничан, общ. Гоце Делчев за "Цветни приказки без край върху везаните пищюмали на Баничан"; Категория "Перспективи за израстване" за НЧ "Дружба – 1870", гр. Харманли, обл. Хасково за инициативата "Завръщането на рока и естрадата в града на Белоногата"; Категория "Най-продуктивно партньорство" за НЧ "Св. Св. Дамаскин и Онуфрий Габровски – 2011" за Базар "Забравени традиции, живи вкусове" – Селски МОЛ. Повече за тях: http://agora-bg.org/bg/news.html?newsid=421

За четвърта поредна година Министерство на културата присъди специална грамота за Принос в развитието на читалищното дело. Отличено с нея бе Ловчанско читалище "Наука – 1870 г." за инициативата “Люлякови музикални вечери – Ловеч 2014”, а наградата връчи д-р Силва Хачерян, държавен експерт в Отдел  „Регионални дейности”. “Люлякови музикални вечери – Ловеч 2014” са четири вечери, в които на различни сцени в града се представят Държавна опера Русе, балет “Арабеск”, Теодосий Спасов с оркестър, както и Плевенската филхармония.

Специалната награда електронен четец PocketBook Mini получи Народно читалище „Дружба – 1870”, гр. Харманли за инициативата Клуб „Читателски клас”. Наградата се дава за модернизирането на библиотеката и насърчаване на електронното четене сред децата и младежите в общността. От името на PockeBook наградата връчи г-н Галин Бородинов от агенция PR Point.

С това завърши шестото издание на Конкурс АГОРА, част от което станаха повече от 35 инициативи от цялата страна, оспорвали си местата в петте категории, както и голямата награда на конкурса.

Събитието се организира от Платформа АГОРА с финансовата подкрепа на Фондация "Чарлз Стюарт Мот", в партньорство с: Комуникационна агенция PRoWay, осигурила наградата в категория "Изкуство и култура за развитие";  Университетското издателство „Св. Климент Охридски", което по традиция връчи колекция от книги на финалистите; Хотел „Рамада София", който се погрижи безвъзмездно за тържествения вид на зала “Диамант”.

Конкурс АГОРА се реализира с медийната подкрепа на Българското национално радио, dir.bg, dnes.bg и информационен портал за НПО в България ngobg.info.

Снимка: Михаил Георгиев

www.bapra.bg I 20.02.2015г. 

За втора поредна година в рамките на конкурса ще се проведе ПР форумът – Sofia PR Summit на тема „Силата да разказваме истории в бизнеса“

20 февруари 2015 г., София – Днес, Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) обяви началото на подаване на заявки за участие в шестото издание на престижния ПР конкурс BAPRA Bright Awards. Това е единственият ПР конкурс в сферата на маркетинговите комуникации у нас, в който журито е съставено изцяло от международни ПР и комуникационни експерти от най-голям калибър. Кандидатурите ще се приемат през онлайн платформата на конкурса www.bapra.bg/2015/ от днес до 20 март 2015 г., включително. Кампаниите следва да са осъществени в периода март 2014 г. – февруари 2015 г. И тази година в рамките на конкурса ще се проведе ПР форумът – Sofia PR Summit с участието на изтъкнати местни и международни лектори. Основната тема, по която те ще споделят актуални възгледи и тенденции е „Силата да разказваме истории в бизнеса“.

Председателят на международното жури за 2015 г. е д-р Зехра Гюнгьор. Тя е президент на Международната ПР асоциация (ИПРА) за 2014 г., работи в Борда и Съвета на ИПРА от 11 г., притежава докторска степен по „Комуникации“. Д-р Гюньор ще журира в трето поредно издание на BAPRA Bright Awards. Всяка година председателското място се заема от водещи имена в световната ПР индустрия със забележителни постижения в областта. За първи път в историята на конкурса жена застава на начело на журито. През годините председатели са били доказани световни ПР експерти като Пол Холмс, Дейвид Галахър и Франсис Ингам.

Членовете на журито са утвърдени професионалисти с богат опит в областта на ПР и комуникациите, сред които: Кристоф Жинисти – смятан за един от основните двигатели, допринесли за развитието на дигиталните комуникации в Европа и основател на неправителствената организация WebDiversity; Дамян Обал – основател на Edgar – компания, която по невероятен начин свързва малки и средни компании с най-добрите разказвачи на истории, които да работят за техните марки и продукти. Дамян е UX дизайнер с докторска степен в компютърните науки и дълбока страст към историите на марките; проф. Джо Голдблат – автор на книгата „Специални събития“, основател и президент на Международното дружество за специални събития (ISES); Анна Краейвска – тя полага основите за развитието на ПР индустрията в Полша. Анна е ПР професионалист с повече от 25 години опит в управлението на кризи, корпоративен и финансов ПР, връзки с инвеститори; Барт де Врийс – директор на ИПРА за 2015 г. и бъдещ президент на ИПРА през 2016 г. Барт е професионалист с над 25 години опит в ПР индустрията. Пълното представяне на всички членове в журито може да намерите тук: http://www.bapra.bg/2015/bg/jury/

Категориите, в които могат да се подават заявки в конкурса са седем: „Кампания за устойчиво развитие”, „Специално събитие”, „Иновативна кампания”, „Кампания, реализирана от вътрешен ПР отдел”, „Комуникационна кампания на годината”, „Агенция на годината” и „Комуникационна кампания в публичния сектор”.

Подробна информация за конкурса, срокове, такси и документи за участие може да бъде намерена на www.bapra.bg/2015/. Актуална информация за BAPRA Bright Awards 2015 можете да следите и в социалните ни мрежи с хаштаг #BrightAwards2015.

Официална партнираща организация на BAPRA Bright Awards 2015 е Български форум на бизнес лидерите (БФБЛ).

Медийни партньори на конкурса са: сп. Мениджър, Дарик Носталжи и интернет платформите: Economy.bg, marketing360.bg, csr.bg, investor.bg, PRnew.info, actualno.bg, expert.bg, dir.bg, myPR.bg и b2bmagazine.bg.

Спонсори на проекта са: Рейнбоу плаза, Брангаба, Dve events, Кока-Кола, Текама и I-nature.

Ако желаете да получите допълнителна информация за конкурса или да се присъедините като партньор, изпратете своето запитване на: office@bapra.bg.

***

За BAPRA Bright Awards

Наградите BAPRA Bright Awards са учредени през 2010 г. и много бързо се утвърдиха като единственият форум у нас, който дава възможност на ПР професионалистите да сравнят своите постижения със световната ПР практика. С всяка изминала година броят на заявките за участие расте значително. През 2014 г. участваха над 80 кандидатури. Изборът на победителите е напълно конфиденциален, като всеки член на журито оценява самостоятелно постъпилите кандидатури в дадена категория.

За БАПРА

Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел, да подпомага и утвърждава ПР-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на ПР бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в Асоциацията приемат Етичния кодекс на ПР специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. БАПРА е гласът на българския ПР бизнес.

Фейсбук: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl

Фейсбук на BAPRA Bright Awards: https://www.facebook.com/BAPRABrightAwards

Туитър: @BAPRABulgaria

Уебсайт: www.bapra.bg

Youtube: BAPRA Bulgaria

За допълнителна информация:

Илиана Джамбазова

БАПРА

Тел. 02/ 43 40 781

Мобилен: 0896 786 735

Имейл: i.djambazova@bapra.bg

в. Капитал | Юлиян АРНАУДОВ | 29.10.2011

Интернет пораталът "Дир.бг" планира да излезе на борсата, което е първият дебют за последните три години

Преди седем години интернет компанията "Инвестор.БГ", която тогава притежаваше само едноименния сайт, а сега вече има цяло уебпортфолио, стана първата българска фирма, която доброволно излезе на фондовата борса. Тя набра скромните 1 млн. лв., но повлече крак и след нея редица по-големи компании станаха публични. След като световната финансова криза пресече борсовата еуфория, вече три години няма нови първоначални публични предлагания (IPO). Изглежда обаче и тази тенденция е на път да приключи, и то отново благодарение на интернет компания. Порталът "Дир.бг" вече има изготвен проспект от KBC Securities, който е внесен Комисията за финансов надзор. В близките седмици компанията планира да направи борсов дебют. Точната дата, както и конкретните параметри ще станат ясни, след като регулаторът даде одобрението си. Засега се знае само че "Дир.бг" планира да издаде 454 хил. нови книжа, с които да увеличи капитала си с 10% до 4.994 млн. лв.

Път с неравности

Интернет порталът избира труден момент за излизане на борсата. Тамара Бечева, анализатор в "Елана трейдинг", коментира пред "Капитал", че настоящият пазар е изключително свит. Дори акции с история на Българската фондова борса (БФБ), които са на атрактивни нива в момента, не успяват да привлекат купувачи.
Около подобно мнение се обединяват и другите големи играчи на българския интернет пазар.
"Това първично публично предлагане се прави в условията на много тежък инвестиционен климат", коментира за "Капитал" Любомир Леков, председател на борда на директорите на "Инвестор.бг". Към него се присъедини и Иван Николов, изпълнителен директор на НЕГ.БГ. Неговото мнение също е, че в момента финансовите пазари са в много лошо състояние.
Независимо от тежката ситуация, в която се намира българската борса, има и поводи за известен оптимизъм. "Безспорно публичното предлагане на "Дир.бг" ще привлече внимание още повече при текущата пазарна ситуация. Порталът е един от най-посещаваните и е известна марка в интернет пространството у нас", коментира Тамара Бечева. По нейни изчисления справедливата цена за акция е 1.76 лв. Тя е формирана на базата на финансовите отчети на компанията за 2010 г., сравнена със средните пазарни оценки на дружества от интернет сектора според агенция Bloomberg, както и с борсовите котировки на "Инвестор.БГ".
Бечева подчертава, че инвеститорите обикновено изискват дисконт в цената при нова компания, която още не е изградила доверие и не се знае каква ще е ликвидността й. Ако приемем тази цена за акция, пазарната капитализация на "Дир.бг" ще достигне около 8 млн. лв., а набраните средства ще са под 1 млн. лв. Преди да се предприеме излизането на борсата, в компанията бяха апортирани марките на сайтовете на dir.bg. Според независими оценители те струват 1.54 млн. лв. Освен това капиталът беше увеличен и с натрупаните през годините неразпределени печалби.
Независимо от трудностите на борсата в момента и предизвикателствата там според повечето наблюдатели излизането на "Дир.бг" може да окаже положителен ефект както на капиталовия пазар, така и на интернет индустрията в страната. "Пазарът има нужда от нови компании, които поне отчасти да върнат капиталите в България", допълни Бечева.
Любомир Леков смята, че борсовият дебют на "Дир.бг" ще окаже положителен ефект на интернет сектора в страната, като така той ще стане по-прозрачен. Листването на компанията ще я задължи да пуска по-често финансови отчети, като вместо в края на годината това ще става всяко тримесечие.
На Българската фондова борса се търгуват акциите на два конкурента на "Дир.бг". "Инвестор.бг" (investor.bg, dnes.bg, start.bg, blog.bg и др.) направи IPO през 2004 г. и сега се оценява от пазара на 17.8 млн. лв. "Уеб медия груп" (news.bg, money.bg, topsport.bg и др.) пък излезе на борсата през 2005 г. и сега има пазарна капитализация 1.1 млн. лв.

Сега в София, скоро и…

Пускането на 10% от акциите на Българската фондова борса е всъщност част от тригодишен план на интернет компанията за набиране на допълнителен капитал. Тоест това няма да е единственото пускане на книжа на финансовите пазари, като дори се обмислят варианти за листване на чужда борса.
"Това е първата стъпка от тригодишен проект, изцяло насочен към капиталовите пазари", заяви за "Капитал" изпълнителният директор и основател на "Дир.бг" Владимир Жеглов. "В него е включено и листване на чужда фондова борса, като в момента работим паралелно върху три сценария."
Идеята за излизане на капиталовите пазари извън България обаче не е толкова лесно начинание. Причината е, че повечето български компании са насочени към регионалния пазар и имат ниска капитализация. Това ги прави по-малко забележими на по-големите борси, където те не са познати имена и трябва да бъдат забележими в конкуренция с доста по-големи дружества.
"Листването на чуждестранни борси е все още мечта за повечето български компании", коментира пред "Капитал" изпълнителният директор на НЕГ.БГ Иван Николов. Той допълни, че според него наша фирма трудно може да привлече инвеститори на друг капиталов пазар. Любомир Леков, председател на борда на директорите на "Инвестор.бг" също изрази скептицизъм относно излизането на "Дир.бг" на чуждестранна борса.

Покупки или продажба

Въпросите, които изникват след новината за борсовия дебют, са свързани с бъдещето развитие на компанията. И по-конкретно за какво ще бъде използван допълнителният капитал и дали през следващите години ще има промяна в собствеността. Последното засега е малко вероятно поради пускането на 10% от акциите. Листването на борсата обаче дава допълнителна гъвкавост на компанията и възможностите й за разширяване на дейността, коментира Жеглов. Той допълни, че привлеченият финансов ресурс ще бъде главно за разработването на мобилни приложения и предоставянето на интернет базирани услуги (т.нар. cloud computing или облачни услуги). Не е изключено с пари от увеличението да бъдат придобити и други интернет компании.
"Съществуват редица интернет компании с добри търговски марки, които поради своя ограничен мащаб имат проблеми с ефективното си монетаризиране на трафика. Такъв род компании биха могли да бъдат обект на интерес", допълни Жеглов. Конкурентите на "Дир.бг" обаче са раздвоени по мнението си за бъдещето на дружеството и особено дали през следващите години предстои продажба. Обсъждат се два хипотетични варианта – първият е привличане на капитал с цел експанзия на дейността, а вторият е увеличаване на пазарната капитализация, за да се намери стратегически инвеститор.
"Целта е да се привлече капитал, като вътрешното ми усещане е, че не се готви продажба на компанията", коментира Любомир Леков. Иван Николов пък предполага, че целта е търсене на стратегически инвеститор, който да влезе впоследствие във фирмата. Това обаче не означава автоматично, че може през следващите години да бъде продаден мажоритарния пакет на интернет портала.
Каквито и обаче да са плановете на "Дир.бг", за инвеститорите остава надеждата, че след излизането втора .бг компания на борсата ще последват също толкова успешни години, колкото и след първата.

"Дир.бг" в цифри
"Дир.бг" стартира през 1998 г. и в момента функционира като интернет портал, който предлага разнообразни услуги като блогове, новини, електронна поща, каталози и др. Компанията е основана от Владимир Жеглов, който държи 99.3% от акциите. Дружеството е на печалба от 2007 г. насам, като приходите са със стабилни нива от около 2.6-2.8 млн. лева. Нетната печалба на "Дир.бг" през 2010 г. е 578 хил. лв. при приходи от 2.69 млн. лв. В началото на икономическата криза през 2008 г. обаче тя спада на 103 хил. лв при приходи от 2.85 млн. лв.

Стр. 49

сп. Sign Cafe | Росана ЛАВО, интернет медиа директор, Piero 97 | 08.07.2011

Дали първите тогава са първи и днес!?

Росана Лаво вече десета година се занимава с планиране и продажба на интернет реклама. От 6 години е в екипа на Пиеро 97, а от 2008 г. година ръководи Интернет отдела. Заедно с екипа си консултира водещи рекламни агенции. Преди това е работила в Dir.bg. Има завършено висше образование със степен Магистър, специалност Туризъм в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ето че и новата медия остаря! Скоро си дадох сметка как бързо изиминаха тези години, като почнаха онлайн медиите една след друга да празнуват десетата си годишнина начело с Dir.bg. Самата аз съм в бранша от цели 10 години. Хубав повод за равносметка. Предлагам ви да поспрем за малко и да обърнем поглед назад. Нещо, което рядко правим, заети с вечните прогнози за следващото тримесечие. Какво се случи за тези години? Хората, които стартираха този бизнес преди време с толкова хъс, дали са още в играта? Какъв път извървяха българските интернет медии? Дали първите тогава са все още първи и днес? Според Superbrands (глобалната организация, която проучВа репутацията на брандовете), най-известните български марки в онлайн пространството са Dir.bg и abv.bg. Ако погледнем и статистиките от метриките на Gemius, България или Nielsen Online, те все още привличат и най-много потребители в своите сегменти: Dir.bg като хоризонтален портал и abv.bg като най-ползваната поща. Dir.bg е и с най-висок процент на потребители, които са изписали името му в полето за търсене на своя браузър, а не са попаднали случайно в портала, търсейки нещо друго. Що се касае за приходи от реклама, по официални данни тези две медии (включвам abv.bg към медийната група на Netinfo) също са в топ 5. Dir.bg и Netinfo са двата колоса на българския уеб. Често оплювани, много копирани, но най-често предизвикващи завист, те си остават мерило за успех на много от новите играчи в онлайн бизнеса. Малко факти: Dir.bg е създаден 1998 г., а само година след портала се появяват abv.bg и Netinfo. Интересното е, че първият регистриран портал реално не е Dir.bg, а Gbg.bg, който скоро след това става притежание на Netinfo. Другото любопитно е, че първата реклама на Netinfo е в Dir.bg. Цяла година са си плащали за банер в поддиректориите. Покупката на Gbg.bg през 1999 г. е ключова за пазара, защото тогава реално Dir и Netinfo стават конкуренти и започват да развиват по-сериозно съдържанието си. "Пазарът се движи и диктува от тези двама играчи. Те въвеждат стандарти и формати, определят цените, осъществяват най-ефективна комуникация с клиенти, с техните рекламни агенции и сключват първите договори с медийни агенции.", пише Жюстин Томс в книгата си "Интернет рекламата мисията възможна". Dir.bg избира да се развива хоризонтално, създавайки тематични електронни списания под същия домейн, които са акутални и до днес, като banks.dir.bg, kino.dir.bg, auto.dir.bg и др. Netinfo решават да заложат на партньорство с други, по-малки нишови сайтове, обогатявайки портфолиото си и предлагайки на рекламодателите по-прецизно таргетиране. През 2002 г., покрай световното по футбол, доста сериозни рекламодатели влизат в интернет. Акумулираните средства позволяват на компаниите да се развиват, привличат се хора, инвестира се в съдържание и се оформя първооблика на това, което днес наричаме интернет медия. През 2000-2003 г. Dir.bg е с 65% пазарен дял, a Netinfo с 30%. Вижте как изглеждаха двата сайта по това Време’ /фиг.1 и 2/ Като говорим за първите сериозни онлайн проекти В България, трябва да кажем, че в първите години на родния уеб преобладава модата на порталите. Известна популярност имат и портали като all.bg, hit.bg, top.bg, portal.bg, need.bg, които поради една или друга причина не успяха да се наложат. Сега наблюдаваме по-скоро неуспешен опит да се съживи top.bg като част от медийната група на MS Key. Годините минават и лека полека интернет се превръща В сериозна медия и се настанява трайно в медийния микс на рекламодателите. По-голямата част от планиранията се правят реално от Пиеро 97, който пръв предложи интернет реклама на своите клиенти, а и в началото липсваха специалисти В рекламните агенции. По-късно и други медийни агенции започват да предлагат онлайн медия планиране и закупуване. Разбира се, Dir.bg и Netinfo не остават сами на пазара. През 2003 г. Mail.bg заема третото място по привлечени рекламни обеми. Mail.bg е първата поща, предложила демографски таргетирана реклама и е Втората най-ползвана безплатна поща В България и до днес. Разбиват се много нишови сайтове като imoti.net, investor.bg, econ.bg, lex.bg, rozali, com, bg-mamma.com, az-jenata,bg, bgmaps.com и gp. Конкуренцията се засилва. Парите за реклама В интернет са повече. През 2006 г. се случват интересни неща. Ражда се родният Youtube – Vbox 7. Стартира и Sportal.bg. Започват сливания и окрупняване на играчите, за да се даде началото на така наречените днес медийни групи. До средата на 2008 г. пазарът на онлайн реклама в България се намира във фаза на неспирен растеж. "Пиеро 97" следи и анализира целия медиен пазар от 1998 г. насам. Нашите данни сочат, че само за периода 2006 – 2008 г. ръстът е В порядъка на 300%. /виж графика 1/ Въпреки Вечната борба за надмощие между двата най-големи – Dir.bg и Netinfo – и навлизането на нови амбициозни играчи, интернет небосклонът като цяло е безоблачен и спокоен. Пари има за Всички, интернет медиите следват правилата и логиката на пазара. Развиват съдържанието си и се доверяват на медийните агенции за продажбата на реклама. Няма сайтове като Yahoo.com, Amazon, com, е-Вау.сот на български език. Единствено Google разваля идиличната картинка. Dir.bg се опита да се намеси и на този фронт със своята търсачка Diri.bg, но не успя да откаже българите от навика да търсят В Google. И до днес те са лидерите с 98% дял при търсенето по ключови думи. Връщайки лентата назад, виждаме, че бяха осъществени някои съвместни проекти с чужди сайтове, но не особено успешни. През 2005 г., в резултат на партньорството си с ICQ Inc., Netinfo създава първия инструмент за мигновена онлайн комуникация на български език АБВЧСО. Не мисля, че успяха да спечелят много от това. През 2008 г. групата Investor BG, подтикната от липсата на силна поща в портфолиото си, сключва договор да дистрибутира реклама в пощата на Yahoo. Продажбите са минимални, а изискванията на Yahoo – големи и скоро договорът е прекратен. Периодът до 2008 г. е време за експерименти, време на бурен растеж, на утвърждаване на позиции и завоюване на нови територии. Оформя се тенденция за все по-голямо фрагментиране на пазара с появата на нови, помалки играчи. През 2002 г. интернет ползват 11.1% от населението, а до 2007 г. – 29% от българите2. От гледна точка на българския уеб като медия, навлизането на онлайн пипълметричните системи Nielsen Online и Gemius България през 2008 г. е едно голямо събитие. За първи път родният уеб е обединен, измерен, категоризиран и представен професионално от трета, независима страна. Метриките повишиха доверието на рекламодателите в българските онлайн медии, представиха ги като качествен рекламен канал със значителна аудитория. Въведоха терминология и улесниха планирането. Създадоха истинска конкуренция сред медиите. Поглеждайки графиката на Gemius, виждаме как само за период от две години, 2008-2010, интернет потребителите в България скачат с близо 1 млн. и достигат 3,2 млн. /виж графика 2/ Като логичен ход в резултат на този бурен ръст са и две сериозни инвестиции на чуждестранни групировки в български интернет компании. В началото на 2009 г. 3TS Cisco Growth Fund придоби дял от 16,77% от капитала на Инвестор. След неколкократни закупувания, към края на юли 2010 г. фондът вече е най-голям акционер в дружеството, притежавайки 21,33% от капитала. През април 2008 г. Sanoma Magazines International, четвъртата по големина издателска група в Европа, придобива 80%, а от началото на 2011 г. -100% собственост върху компанията Netinfo. "Към края на 2008 г. на пазара сериозно е наложен моделът на медийните групи. Лидерите изкупуват светкавично най-перспективните млади проекти, които започват да отнемат дори минимален процент от пазарния дял на големите. Целта е всяка една група да привлече възможно най-много средства от рекламните бюджети. За справка могат да се посочат няколко сериозни поглъщания от 2008 г. Investor.BG придоби най-посещавания тийнейджърски форум www.Teenproblem. com, с което добави хиляди младежи посетители към портфолиото си, както и новинарския портал за авто новини www.Automedia. bg и здравния портал www.Puls.bg. Netinfo пък погълна едни от най-перспективните web 2.0 проекти за България като цяло. Това са социалната мрежа за споделяне на съдържание www.svejo.net, видео порталът www.vbox7. com и списваният изцяло от потребителите сайт за новини, коментари и споделяне на мнения – www.bgreporter.com.
Към края на същата година над 70% от пазара на онлайн реклама в България се контролира стабилно от 9 големи компании (уеб пъблишъри). Това са Dir bg, Netinfo, Investor.BG, Web Media Group, Web Ground, DarikWeb, Икономедиа, MSKey Group и Mail.bg (no данни на Пиеро от 2008 г.). /Виж таблица 1/ Забележете, че сред тези групи има 2 офлайн компании, които навреме усетиха накъде духа вятърът и създадоха онлайн проекти, доста успешни и добре развиващи се и до днес. И така, ведро и оптимистично, стигаме до повратната 2009 е., която доста поохлади медийната атмосфера, Българският онлайн бизнес взе студен душ и отбеляза нулев ръст. За първи път в историята на интернет рекламата заложените таргети не бяха постигнати, прогнозите бяха напълно погрешни, направените инвестиции не се изплатиха, фактите сочат, че 2009 г. е първата, в която някои отбелязват спад от -20%, а други – ръст до +15%, но средно нивата са около нулата, което, предвид направените инвестиции в предходните години, си е чиста загуба. Повечето медии намалиха персонала, преразгледаха портфолиото си и закриха непечеливши проекти. Годината се отличи и с официалното навлизане на цял куп по-малки играчи на полето на онлайн медиите, факт е, че въпреки появата им и легитимирането им със замерване в Gemius България, те не успяха да заемат голям дял от общото. Интерес предизвикват все пак две групи, които доказаха, че с добър бизнес план, ефективен мениджмънт и разумни инвестиции може да се расте с бързи темпове, дори и по време на криза – това са NEG и bTV. "Придобиването на разработени нишови сайтове се превръща в запазена марка на тригодишната компания NEG.BG. Скоро след регистрацията си през 2008 г., тя купи популярния форум BG-Mamma.com, а две години покъсно попълни портфолиото си с рекламната мрежа User Media и тийнейджърския портал за забавление и игри Kefche.com. Чрез последната си инвестиция (сделките вече са финализирани) компанията придобива мажоритарен дял в автомобилните форуми Tuning.bg и Testdrive.bg. NEG.BG купува и 50% от сайта за хранене, диети и фитнес BB-Team.org."4 А в сайта на bTV четем: "През 2008 г. bTV беше първата национална телевизионна медия, която инвестира значително в интернет и за кратко време превърна медийния си портал www.btv.bg в един от най-посещаваните в България. Сайтът се посещава ежедневно от над 150 000 уникални потребители, а импресиите са над 1 милион дневно. Според класацията на Gemius през последните няколко години www.btv.bg е най-посещаваният новинарски сайт у нас и е в топ 3 на най-посещаваните сайтове като цяло." В началото на тази година спокойно можем да обобщим, че от рекламните бюджети за интернет над 80% се разпределят в посочените групи в таблица 2. Китайското проклятие: "Дано живееш в интересни времена!" важи с пълна сила и за медийния пазар към настоящия момент. Последните две години станахме свидетели на толкова много събития и промени, свързани с онлайн бизнеса, колкото не се бяха случвали за цели 10 години. Пресечени в полет от кризата, българските интернет медии са принудени да променят изцяло своята политика. За първи път те трябва да се обединят срещу един общ враг: Facebook, който се ползва от вече 2 млн българи и привлича много рекламодатели. Трябва да се справят с намалените рекламни бюджети, жестоката конкуренция и новата медия в лицето на мобилните телефони. И все пак, като теглим чертата, можем да направим извода, че компаниите, които стартираха бизнеса си преди повече от 10 години, са все още с лидерски позиции. А що се отнася до всички колеги и приятели, с които започнахме толкова отдавна да се занимаваме с интернет реклама, и те са тук, наоколо, и със същата страст работят за развитието на българския интернет пазар. Всички млади хора, които тепърва стъпват в този бизнес и мислят да останат задълго бих посъветвала: Следвайте правилата и логиката на пазара, учете се от старите кучета! Опитът е безценен. Среща след още 10 години.

Стр. 52, 53, 54, 55

www.inews.bg | Ралица Стоянова | 05.07.2011 | 17:40

Това сочи проучване за медийния пазар, проведено от Института за социални изследвания и маркетинг

Все повече хора четат вестници. Това сочи проучване за ситуацията на медийния пазар, проведено от Института за социални изследвания и маркетинг сред 1462 души.
Ако през декември 2010 г. 52% от анкетираните са заявили, че изобщо не четат вестници, то през юни тази година техният процент е намален до 36 на сто. Най-голямата част от читателите – 67%, живеят в София. За 58% от тях пресата е най-добрият начин да се информират за събитията.
Фаворитите сред всекидневниците остават "Труд" (27%), "24 часа" (22%) и "Телеграф" (10%). Сред седмичниците най-четени са "Уикенд" (17%), "168 часа" (9%), следвани от "Шок", "Галерия" и "Шоу".
Въпреки големия брой читатели, жълтата преса не се ползва с доверието на аудиторията, сочи проучването.
За положителната динамика на пазара на вестници има две причини, заяви директорът на института Мирослава Радева. Първата е от сезонен характер – през лятото хората предпочитат вестника като най-удобно за транспортиране и използване на открито информационно средство. Другият фактор са наближаващите избори и желанието на гражданите да са в час със случващото се.
Положителна е тенденцията и при използването на Интернет като информационно средство. Той има потенциала да преструктурира интереса към информацията. Увеличава се делът на хората, които четат новини в информационни сайтове – от 23% през декември 2010 г. на 30% през юни тази година.
Интернет се ползва още за търсенето на информация, разговорите с близки и приятели, проверяване на електронната поща, влизането в социалните мрежи и т.н. Най-посещаваните сайтове са Facebook.com, abv.bg, google.com, dir.bg.
На въпрос на iNews дали сайтовете биха могли да изместят вестниците като предпочитано средство за информиране, Радева коментира, че за всеки влак си има пътници. За налагането на информационните сайтове голяма роля ще има и развитието на мобилния интернет, който в момента не е на необходимото ниво, смята Радева.
Телевизията запазва ролята си на информационен лидер. Предпочитаните канали остават bTV, Нова телевизия и БНТ 1. Проявява се интерес и към канали като Диема, bTV Comedy и National Geographic.
Радиото като фонова медия започва да се измества от телевизията. Основните му проблеми са наличието на твърде много радиостанции, които се дублират тематично и музикално, плюс лошият сигнал, смята Радева.

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-04-13

Вестници, телевизии и радиа преоткриват силата на интернет

Световната икономическа криза удари навсякъде – не подмина дори и медийния бизнес. За никого не е тайна, че в последно време тиражите на много печатни медии падат главоломно. Рекламните карета в тези медии също стават по-малки, понякога липсват напълно. Наблюдава се сериозна тенденция на пренасочване на потока от новини от печата към интернет. Все повече издания се ориентират към изграждането на новинарски сайтове, които допълват техните традиционни полета на действие.
Информирането от интернет не е новост за българския потребител. Много преди печатните медии да изникнат в уебпространството, там вече се бяха утвърдили информационни сайтове като Dir.bg, Investor.bg и още куп други медии. Виртуалният облик на вестниците среща сериозна конкуренция в лицето на онлайн медиите, които вече имат своята вярна аудитория.

Пазарът

Българските новинарски сайтове са добре развити и полагат много усилия да са в крак със световните тенценции, казва Жюстин Томс, мениджър на ABC Design&Communication.
Пробуждането на традиционните медии беше преди 4-5 години. Тогава те осъзнаха, че интернет е мястото, на което трябва да присъстват, смята мениджърът Томс. Според Александър Савов от уебкомпанията Creato от началото на 2009 г. значително е нараснал броят на традиционните медии, които са инвестирали в добри интернет портали като нов комуникационен канал. Според него новинарските сайтове сега навлизат в своя тийнейджърски период.
Савов оценява като радостен факта, че се наблюдава увеличаване на собственото съдържание в онлайн медиите, както и собствените проучвания, собствени видеорепортажи, собствени фотографии. Някои медии напоследък избягват от copy/paste съдържанието, коментира той. За съжаление това не са всички – все още има издания, които не са разбрали силата на оригиналното съдържание, допълва той. Савов е категоричен, че българските сайтове за новини са на равни позиции с който и да е международен проект поне като технология. По отношение на съдържанието обаче има какво още да се желае.

Печатни и онлайн издания

Като медии със силно онлайн присъствие Жюстин Томс откроява "Дарик", "Капитал", "Дневник", "Медиапул", bTV. В последно време появата на много издания в уебпространството направи средата много конкурентна, казва тя. Предимство на чисто онлайн медиите според нея е, че те са от по-отдавна на сцената – поне 10-12 години, което ги прави силно наложени на българския пазар. Другото им преимущество е, че имат изграден модел за бизнес съществуване, докато всички останали медии се учат тепърва как да изкарват пари от интернет.
Не всички традиционни медии обаче имат адекватно онлайн присъствие, казва Томс. Един новинарски сайт е качествен, ако е функционален. От изключително значение е стилът на писане – нещо, което малко медии са осъзнали, смята тя. Във вестник дадена новина се пише по един начин, но в интернет тя трябва да е поднесена в съвсем различен стил. Това влияе и на популярността на сайтовете, защото един качествено написан за уебсайт материал ще бъде по-добре индексиран в Google и при търсене ще излиза на по-предни позиции, добавя Томс. Друга слабост на много издания е, че не се използва възможността за добро линкване и свързване на материали по дадена тема.
Според Савов традиционните медии използват интернет страниците си като допълнение към основния си профил – водещите телевизии препращат зрителите за повече информация към сайтовете си и използват потребителско генерирано съдържание в предаванията си. В новинарските си емисии bTV редовно цитира резултати от анкети, проведени в уебсайта им. Интересен факт е, че скоро предстои да станем свидетели как сайт на всекидневник "изяжда" родителя си и се превръща в самостоятелна медия, прогнозира Савов. Според него е логично сайтовете на традиционните медии да бъдат по-богати на съдържание и да представят по-актуална информация, като се има предвид, че разполагат с репортерски екипи. Това обаче засега не се получава, водещи онлайн медии са такива, които нямат зад гърба си друга структура, твърди той. Според Томс обаче сайтовете на печатните издания разполагат с едно сериозно предимство – те имат вече разработена репортерска и журналистическа мрежа. Това позволява пускането на материали с качествено съдържание направо от страниците на вестника в интернет.

Стр. 22 – 23

Още по темата: 

Станимир Въгленов, ръководител на отдел “Информационни и онлайн услуги”, Вестникарска група “България”: Интернет е все по-важен за нас

Анна Христова, управляващ редактор на Dnevnik.bg: Интеграцията вестник – сайт е ключът за успеха

Capital.bg I Андриан ГЕОРГИЕВ I 2010-03-19

Пожарът, довел до срива на популярния български портал "Дир.БГ", е поучителна история за бъдещето на мрежата. Надяваме се.

"Пристигнахме за четири минути. Излизаше дим от прозорците на втория и третия етаж. Влязох с пожарникарите. Беше силно задимено, никой не беше отворил прозорците. Горяха кабели, затова спряхме тока за целия етаж и започнахме да гасим с вода. Всичко продължи пет минути", разказва инспектор Даниел Дамянов.

За него съботният пожар в Телефонната палата в София е рутинно събитие, нищо особено. В средите на българския интернет обаче огънят ще се помни дълго. В резултат на изгорелия хардуер популярният български портал Dir.bg пада за четири дни. Това е най-тежката авария в българската интернет история. Надяваме се и поучителна за всички участници.

Пожарът категорично е неумишлен

съобщават от БТК, собственик на изгорялото помещение. Причината според софийската пожарна е "техническа неизправност". Къде и как остава неясно.

Фактът, че пожарникарите гасят с вода, беше осмян прибързано в интернет, при условие че става дума за електроника. Коментарът на огнеборците е лаконичен: "Първо спряхме електричеството на втория етаж, където се намира залата. Беше много задимено, не знаехме какво друго се намира в помещението и затова използвахме вода. Това е нормалната практика", разказва Даниел Дамянов.

"При силно отделяне на дим не може да се използва прахов пожарогасител", допълва го главен инспектор Антон Богданов.

"Изключването на централното захранване не изключва аварийното захранване към сървърите и те са били в работно състояние, когато са гасени с вода", казва Владимир Жеглов, изпълнителен директор на "Дир.БГ".

Т.нар. помещение за колокация не е изчислителен център. Последните имат системи за потушаване на огъня, като за секунди изсмукват въздуха от помещението. Залата на БТК има само пожароизвестителна система. Там записва видеокамера, но данните се записват на носител, разположен в стаята, който също е пострадал от пожара. В момента тече процес по възстановяването на видеото.

Мястото, където е било пострадалото оборудване на "Дир.БГ", е помещение, което телекомът дава под наем на IT фирми, за да разположат там своята техника. "Бизнес моделът на партньорството е, че "Дир.БГ" плаща наем за съхранението и поддръжката на машините – охрана, охладителна система, ток и т.н. По договор БТК няма право да работи с оборудването."

Възнаграждението за БТК може да варира от 100 до 600 – 700 лв. на месец. Сред изгорялата техника на "Дир.БГ" са рутери, комутатори (switch) и сървъри. По думите на Владимир Жеглов "загубата е на стойност стотици хиляди левове".

"Почти от създаването на "Дир.БГ" нашето оборудване се намира в Телефонната палата. Причините са, че БТК предлага най-добрата свързаност в България. Почти всеки зависи от БТК. Телефонната палата е сред най-защитените места в страната", коментира Владимир Жеглов.

В момента "Дир.БГ" преговаря с БТК за нови условия, при които да съхранява техниката. Темата за обезщетенията, които големият български портал би трябвало да получи, остава без коментар. Допълнително в "Дир.БГ" преосмислят изцяло своята IT архитектура.

Неприятният факт обаче си остава: четири дни посетителите на dir.bg нямат достъп до портала. По данни на агенцията за проучвания в интернет Gemius това са над 1.4 млн. потребители за февруари. Техният анализ сочи, че няма драматично преливане на аудитория към конкурентните новинарски сайтове.

Никой обаче не бива да се чувства

имунизиран срещу падане на сайта

Сигурно някои от вас са усетили липсата на capital.bg за 14 часа преди месец. "В началото на февруари единият от дисковете на уебсървъра, който съхраняваше съдържанието на сайтовете на групата, изгоря. Тoй беше в гаранция, очаквахме реакция на доставчика и подценихме риска от повреда във втория диск. В 1 през нощта на 10 февруари изгоря и вторият диск на същия сървър. Възстановяването на информацията от back up на подходящ функциониращ уебсървър отне няколко часа. Успяхме да върнем сайтовете онлайн в 15 часа", разказва Юлияна Плевнелиева, IT директор в "Икономедиа" (издател на "Капитал" и "Дневник").

Ето и какви са предприетите мерки, така че това да не се случи отново: "В момента ползваме адаптивно in-house решение – инвестирали сме в собствено сървърно с добри параметри и имаме възможност за разширяване там. Паралелно на пазара има различни възможности за локация на виртуални сървъри, които разглеждаме като вариант", разказва Плевнелиева.

"Инвестор.БГ", другата голяма уебгрупа в България, съхранява своята техника в изчислителния център на телекомуникационната компания "Еволинк". "Разполагаме с 40 сървъра… Преди да намерим добър хостинг център, сменихме около три-четири такива, като имаше период, когато нашите сървъри бяха в непосредствена близост до тези на "Дир.БГ", обяснява Тодор Стоянов, технически директор в "Инвестор.БГ". Той не коментира каква е back up стратегията на интернет компанията, в чието портфолио попадат сайтове като investor.bg, aha.bg, dnes.bg и т.н.

"Нетинфо" – най-голямата уебгрупа в България, ползва услугите на изчислителните центрове "Телепойнт" и "Нетера". "Данните на сайтовете [abv.bg, vesti.bg, vbox7.com] се копират непрекъснато на резервно оборудване между двата центъра", казва Милен Евтимов, технически директор на "Нетинфо".

Сривове като този на "Дир.БГ" не са запазен български патент. Заради технически проблем през февруари миналата година Gmail изпадна офлайн в цял свят за два часа и половина. За обезщетение Google предложи на всички платени потребители 15 дни безплатна употреба на стойност $2.

Тези два инцидента обаче ясно показват колко зависими сме от интернет. Почти толкова, колкото онлайн компаниите от доставчиците, на които са доверили своята техника. Днес проблемът е на "Дир.БГ", но представете си паниката, ако утре има срив на Skype. Всъщност това вече се случи през лятото на 2007 г. когато комуникацията блокира глобално за два дни. Не дойде краят на света, но повече хора бяха принудени да разберат какви са алтернативите на Skype.

Помислете си за миг обаче какво би станало, ако бизнесът и държавните институции приемат за официална комуникация интернет услуги като Skype и Twitter? Или Amazon, подслонил под наем в своите изчислителни центрове хиляди малки онлайн компании, изведнъж се огъне? Тогава пораженията от липсата на услуга ще се усети далеч по-тежко. Може би Дон Мъкаскил от сайта за качване на снимки SmugMug има отговора – повече локални сървъри, които да поемат оперативните задачи и евентуалното натоварване, когато отдалеченият хостинг се провали.

Със сигурност пострадалите компании ще трябва да се научат как по-ясно да информират потребителите, останали без достъп, ако искат пазарът да приема (и да е готов да плаща) за онлайн услуги, базирани на отдалечени сървъри. Това включва навременно обяснение за причините и как точно протича възстановяването на данните. А ние вече подозираме какво си мислите – "всичко ще е ок… до следващото падане на сайта".

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I Адриан ГЕОРГИЕВ I 2010-03-16

Порталът dir.bg ще възстанови своите услуги до края на деня в сряда, заяви пред "Дневник" Владимир Жеглов, изп. директор на интернет компанията. Пожар в Телефонната палата в София в събота изгори оборудването на "Дир.БГ", което се съхранява в помещение, дадено под наем от "Виваком".

Според софийската пожарна причината е техническа неизправност. Категорично е установено, че пожарът не е умишлен, затова няма да има полицейско разследване, съобщиха от телекома. След сигнал от пожароизвестителната система в залата огнеборците пристигат за четири минути и пет минути по-късно огънят е потушен.

Към момента се преглеждат записи от видеокамерите в изгорялата зала. Според първоначалната информация именно гасенето с вода е повредило сървърите на "Дир.БГ". "Първо спряхме електричеството на втория етаж, където се намира залата. Беше много задимено, не знаехме какво друго се намира в помещението и затова използвахме вода. Това е нормалната практика", коментира за "Дневник" инспектор Даниел Дамянов, участвал в гасенето на пожара.

"При силно отделяне на дим не може да се използва прахов пожарогасител", допълни гл. инспектор Антон Богданов. По техните думи в залата с площ около 40 кв.м е имало четири касети сървъри и друго оборудване. Пожарът е засегнал площ от 5 кв.м. Все още няма оценка на щетите от огъня и какви ще са загубите на "Дир.БГ".

При пожара е пострадало оборудване и на други компании, включително на телекома "Орбител", но те са възстановили своите услуги, казват от "Виваком". Най-големите щети са за dir.bg, чийто екип от понеделник постепенно връща услугите онлайн, възстановявайки информацията. От портала съобщават, че всички техни данни са паралелно записани на друго оборудване, като част от него се намира в чужбина.

Късно в понеделник отново бе активирана електронната поща и хостинг услугата на dir.bg. Дотогава са възстановени 12 от общо 40 терабайта данни, допълват от портала. Вчера е върнат достъпът до секцията с тематични клубове на сайта. Новините, търсачката diri.bg и услугата за пренос на данни tranz.it обаче все още не са достъпни.

Порталът Dir.bg е един от най-популярните и посещавани сайтове в България с аудитория от общо 1.5 млн. потребители за януари, сочат данните на агенцията за проучвания в интернет Gemius. Според нейните анализи обаче няма драматичен скок в посещенията на конкурентни новинарски сайтове, които да са провокирани от временното спиране на dir.bg.

Оригинална публикация

БНТ, Денят започва | 2010-03-16 

Вижте видео от интервюто (от интернет страницата на БНТ)

Водещ: Огромни поражения за няколко големи информационни компании има след пожара, който се случи през уикенда в телефонната палата на ул. „Гурко” в центъра на София. Видях го тогава като съобщение, но не ми направи огромно впечатление. Но се оказва, че щетите са огромни, много потребители не могат да влязат в страницата на най-големия български портал Dir.bg, да не говорим, че хората нямат достъп до електронните си пощи, въпреки че току-що разбрах, май че това вече е възстановено тази нощ. Владимир Жаблов, изпълнителен директор на Dir.bg, най-големия български портал, е в студиото, добро утро! Да кажа в началото, че търсихме „Виваком” – отказаха коментар. Доколкото разбирам от вас тече там някаква смяна на собствеността и всъщност вашият договор за експлоатация на тези сървъри, заради които имате този срив с „Виваком” ли са или с някой друг?
Владимир Жеглов: По принцип договорът е с БТК-Нет от вече почти 10 години, така че самата смяна на собствеността си върви. В момента първоприемникът е „Виваком”.
Водещ: Проблемът е, аз ще вляза на страницата на Dir.bg, вие сте започнали да възстановявате, предполагам и другите пострадали, последното съобщение е от 23.03, достъпът до хостинг услугите. Преди това вчера късно вечерта сте възстановили електронните пощи, защото много хора се обадиха, притеснени, не могат да си ги ползват, дали тази информация се съхранява. ОК ли е всичко поне с електронните пощи?
Владимир Жеглов: Абсолютно всичко е ОК като запазени данни. Може би това, че ние паралелно записваме цялата информация на отдалечени сървъри…
Водещ: В друга сграда?
Владимир Жеглов: В друга сграда. Дава шанс всичко да бъде възстановено без абсолютно никакви загуби.
Водещ: А защо се твърди, че… Много гневни коментари има в интернет, че такова чудо по света не се е случвало – дейта център, така ли се нарича?
Владимир Жеглов: Локейшън център.
Водещ: Не се е случвало. Ето и премиерът каза, че по-тежко от войната не е било. По време на войни сигурно се случва да изгори такъв масив. Къде е проблемът?
Владимир Жеглов: Въпреки че и там има бункери и т.н. За нас наистина може би звучи малко като виц да стане пожар в телефонната палата, една от най-първокласните като охрана и защита сгради в България от царско време. И другият виц е Dir-а да спре – нещо, което никога не се е случвало, но очевидно и това е възможно.
Водещ: Вицовете оживяват. А на какво се дължи? Имате ли първоначална информация за този гаф, проблемът в противопожарната система ли е или в това, че сте си избрали да си държите техниката в телефонната палата просто?
Владимир Жеглов: При всички случаи, за да се стигне до такова нещо има може би низ от проблеми, случайности и т.н., но за нас случайността да се случи такова нещо рискът е някъде около едно на 20 млн. Това е при условие, че няма умисъл и че са спазени всички мерки за пожарна безопасност, което очевидно…
Водещ: А има ли умисъл и спазени ли са всички мерки за пожарна безопасност, какво подозирате?
Владимир Жеглов: Това е нещо, което очевидно трябва да се разследва, но не би трябвало да е възможно да се случи.
Водещ: Вие сте питали, интересували сте се какво…
Владимир Жеглов: Да, възникнала е искра, не е отреагирано своевременно и в момента, в който нещата са били извън контрол, а може би не е имало кой да ги контролира, вече са се намесили с риск да пазят сградата съвсем професионално служителите на пожарната охрана.
Водещ: Рекламодатели, ползватели на електронни пощи, хора, които по някакъв начин биха желали да си търсят дори обезщетение, какво им казвате, какво им отговаряте? И вие самите ще търсите ли такова?
Владимир Жеглов: За радост, всички потребители, една голяма част от потребителите се отнасят с голямо разбиране, защото наистина…
Водещ: Някои си псуват…
Владимир Жеглов: Да, но в края на краищата това е един доста сериозен форсмажор за нас. Въпреки че идеята да бъдем в такова място е защита на форсмажора. Това наистина, което сме успели да направим е да спасим цялата информация.
Водещ: Всъщност идеята да има такива зали, или как да ги нарека, помещения е точно, за да се предпази информацията от загуба, от щети, от пожар, така ли?
Владимир Жеглов: Точно така, да се предпази техниката, информацията и т.н. И добре, че в случая ние сме запазили цялата тази информация съвсем паралелно, отделно, на друго място.
Водещ: Къде?
Владимир Жеглов: В отдалечен сървър. Може да се каже, че част от нещата са били дори не в страната, за да имаме сега възможността да имаме в рамките на днешния ден Dir отново.
Водещ: Няма да казвате къде да не стане пожар на другото място.
Владимир Жеглов: Няма как да стане. Вече…
Водещ: А има различни версии или това са вече фантазии според вас, че може пък и да не е случайно, защото именно в Dir.bg анонимни разработки срещу политици са се появявали през годините. Даже има припомняне, че порно клипчето с адреналинката Яна е тръгнало първоначално от линк, тръгващ от Dir.bg. Разсъждавали ли сте около това? Или около смяната на собствеността? Някакъв мол се твърди, че ще има. Или това са от мухата слон.
Владимир Жеглов: Трудно е да се мисли каквото и да било. Може да се предполага абсолютно всичко. Ние сме в голяма степен изцяло независима, свободна медия и от тази гл.т. не че не е възможно, но просто не искам да си го мисля. 

Снимка: Вестник "Капитал"