Новият медиен закон ще стане факт до края на ноември

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010

Обществените оператори са във фокуса на нормативния акт

До края на ноември ще бъде готов текстът на новия закон за електронните медии. Това каза председателят на работната група, която пише нормативния акт, доц. Георги Лозанов. Още следващата седмица пък председателят на медийната комисия в парламента Даниела Петрова очаква предварителен доклад за работата на групата.
Според Петрова новият закон ще бъде по-либерален и ще създаде подобри механизми за работата на медиите, особено на обществените. Той ще предвижда и по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на медиите, обясни Лозанов.

За обединението на БНТ и БНР

В момента вървят обсъждания на свършеното от всяка от трите подгрупи, които се занимават с отделни части от закона – реклама, финансиране, функциониране на обществените медии и прочие. В четвъртък се очаква да бъде дискутирана надълго и нашироко съдбата на БНТ и БНР.
Вероятно в новия медиен закон ще бъде заложен механизъм за обединяване на администрацията и мениджмънта на обществените радио и телевизия. Идеята беше лансирана още при първата дискусия по закона в края на юли тази година.
Тогава тя бе защитена от Георги Лозанов, Хачо Бояджиев и Радослав Чолаков, които са част от работната група, занимаваща се с новия медиен закон.

Идеята

Идеята на бившия дългогодишен генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев предвижда двете медии да се обединят в холдинг, но да се запазят редакционната им самостоятелност и юридическа автономност.
И БНТ, и БНР ще се управляват от изпълнителни директори, които ще се назначават от управителното тяло на холдинга. Президентът на цялата структура пък ще се избира от парламента с квалифицирано мнозинство, гласи предложението на Бояджиев.
Според председателя на работната група Георги Лозанов обединението на двете обществени медии ще бъде свързано и с промяната на начина на финансирането им.
Той предлага вариант, при който държавата субсидира само предавания с обществено значима функция. "Останалата част от програмите на БНТ и БНР трябва да се издържа от реклама, въобще от приходи извън държавния бюджет", казва доц. Лозанов.
"Така БНР и БНТ въпреки двойното си финансиране няма да са нелоялни конкуренти на търговските оператори. Те ще играят с държавата според задачите, които им е поставило обществото, а на рекламния пазар – според правилата, валидни за всички, като няма да може да местят пари от единия джоб в другия", казва още Лозанов.
Според него обаче, за да се стигне до такъв модел на финансиране на обществените радио и телевизия, трябва ясно да се дефинира в закона какво включва обществената им мисия.
В закона е отделено и специално място на цифровизацията. Предвижда се дори да се създаде Съвет по цифровизацията, чиито функции вероятно ще бъдат описани в нормативния акт. Готовият текст съвсем скоро ще бъде качен на сайта на Министерския съвет за обсъждане.

Стр. 23

Ще остане ли интернет свободна зона

в. Сега | Наделина Анева | 09.11.2010

Новият медиен закон няма да ограничава права в световната мрежа, уверяват авторите му

Новият медиен закон няма да ограничи свободата в интернет. Това ще е философията на проекта, който от лятото периодически всява смут в гилдията с идеи от рода на обединяването на БНТ и БНР под обща шапка. "Този закон трябва да даде регулация за всички нови медии, но на този етап виждането е интернет да остане остров на свободата. Ще подлежат на контрол само онези аудиовизуални услуги в интернет, които се излъчват и в традиционните медии", обясни шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. Това означава, че СЕМ няма да има права за регулация върху сайтове, блогове и социални мрежи, а ще следи само за излъчването на телевизия онлайн. "Много неща от закона още не са изяснени, защото територията е много деликатна", признава обаче Лозанов.
"Не ми се иска законът да влезе в интернет", твърди и друг участник в работната група – юристът Радомир Чолаков. Според него няма проблем и в момента СЕМ да контролира телевизиите, които излъчват в интернет. Друг спорен въпрос е да подлежат ли на регулация мобилните оператори, които разпространяват телевизия по телефона. "Ако зависи от мен, няма да има такава регулация", казва Чолаков. Той е защитник и на друга либерална теза – радиото да остане само на лицензионен режим и да не подлежи на регулация от СЕМ, както е сега. Мотивира се с това, че за радиоразпространението няма евродиректива и специални изисквания.
Пълно затишие цари по скандалното предложение за обединение на БНТ и БНР под обща шапка. Според запознати експертите изчакват да видят как ще заработи държавната телевизия с новото ръководство и тогава ще решават за кардинални промени. Заради това вероятно и законът ще бъде забавен за след Нова година. Шефът на СЕМ обаче е оптимист, че основният проект ще е готов до края на този месец, за да бъде подложен на обществено обсъждане през декември. Всъщност обществено обсъждане вече имаше преди няколко месеца, но то така и не успя да надхвърли общите приказки.
Междувременно СЕМ признава и в отчета си, че новите процеси на медийния пазар нямат необходимата нормативна обезпеченост. "Технологичният скок в резултат на цифровизацията и конвергенцията между традиционните и новите медии вече променят репертоара на комуникацията и водят до разместване на пазара", отчитат медийните надзорници. Финансовата криза е фактор, който води до отказ от добри практики в медиите, пише още в изводите им. От регулатора смятат, че се налага частично прелицензиране на голяма група радиооператори заради разминаване между програмната дейност и параметрите, записани в лицензиите им. На практика това прелицензиране вече започна, обясни Лозанов. То ще засегне предимно големи радиовериги, които изцяло са сменили профила си.

НЕВОЛИ

Финансови тревоги измъчват Съвета за електронни медии, който често печели критики с бездействието си. След държавната телевизия и медийните надзорници се оплакаха, че не могат да изпълняват задълженията си с отпуснатия бюджет. "Невъзможността съветът да погасява всекидневните си задължения за електроенергия, вода, топлоенергия, почистване, поддръжка на интегрираната система за мониторинг, интернет и пр. поставя регулаторния орган в ситуация на институционална криза", твърди Георги Лозанов в отчета си до депутатите за първите 6 месеца на годината. През този период СЕМ е похарчил 637 667 лв., което е 27.68% от утвърдения план. Най-много пари отиват за заплати на персонала и за издръжка. Оказа се обаче, че за разлика от депутатите медийните надзорници не са замразили заплатите си и те продължават да се актуализират на три месеца според данните на НСИ за средната заплата в обществения сектор.
Медийният съвет също е пострадал от повсеместните мерки за икономии в бюджета – средствата за разходи са намалени със 140 000 лв. "Актуализираното месечно разпределение на разходите води до невъзможност за нормалното изпълнение на основните функции на СЕМ", твърди доц. Лозанов. Още в средата на годината съветът е имал 67 743 лв. просрочени задължения. Почти 51 000 от тях са за фактурирани и неизплатени услуги за април, май и юни, а 16 832 лв. са нужни за обезщетения на съкратените 4-ма членове на СЕМ за 143 дни натрупан отпуск.

Стр. 14

Георги Лозанов: Предстои героичен период за БНТ

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.10.2010

До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове, казва шефът на СЕМ

- Г-н Лозанов, БНТ прогнозира, че до края на годината ще има дълг от 35 млн. лева. Сумата е огромна. Как ще се оправи телевизията според вас?

- Това ще е така само ако новото ръководство не постигне никакъв резултат в преговорите с доставчиците и държавата, ако не включи в програмата предавания, които да повишат рекламните приходи, особено преди Коледа. А то добре знаеше, че поема медията в изключително тежко състояние, което предполага два периода в ускорен ритъм. Първият е аналитичен, който приключи с представянето на доклада. Вторият е героичен и той престои.

- Кой ще й плати дълговете? Възможно ли е БНТ да фалира?

- Не, това е равносилно държавата да фалира. Нейната роля в случая обаче трябва да е пропорционална на усилията на телевизията сама да си плати дълговете. Нека не забравяме, че въпреки всички възможни коментари на "Сан Стефано" е струпан огромен ресурс от хора и техника. Въпросът е само кой как го задвижва…

- Данните са от анализа, който БНТ сама прави за икономическото си състояние. Как СЕМ го прие?

- Съветът го прие с разбиране, защото в него няма увъртания. Картината е нарисувана безмилостно в гамата на черното и сивото въпреки подозренията, че Вяра Анкова, като свързана с предишното ръководство, ще се опита да го пази.

- Веднага след като анализът ви бе представен, вие самият го определихте като обективен, но и безперспективен. Защо?

- Обективен е, защото е "сюита на числата", написан е от тяхната отстранена, безпристрастна гледна точка. А е безперспективен, защото показва, че вината до голяма степен е трагическа, заложена още в модела на обществените медии в България. И защото не води към изход. Много се надявам, че такъв ще се намери във втората му част, която вече няма да четем на хартия, а ще видим на екрана.

- В анализа няма посочени конкретни лица, виновни за ситуацията. Нужно ли е да има, възможно ли е целият колектив от 1633 души да е виновен за липсата на 35 млн. лева?

- Нужно е да има, разбира се, но това не е в компетентността нито на СЕМ, нито на УС, а на държавните контролни органи, които на базата на доклада предстои да влязат в БНТ и да продължат проверката.
Друг въпрос е повтарящата се готовност на колектива, щом на "Сан Стефоно" стане горещо, да принесе в жертва шефовете си, за да се съхрани и възпроизведе. В БНР сякаш не е така, заради което кризите там са по-редки или поне по-малко личат.

- Вие сте на мнение, че трябва да се променят програмата и съдържанието на БНТ и тогава ще свършат бедите й. Каква програма си представяте?

- Това е дълга и в някакъв смисъл забранена за мен тема, тъй като СЕМ няма право да се бърка в програмното съдържание на операторите. Мога да кажа само, че виждам възможност за съчетание на по-комуникативни формати като игрите л риалитата с ангажиментите на обществената медия да отразява и поддържа гражданските дебати. В това отношение "Референдум" е само първа, и то плаха, крачка. Несъмнено БНТ трябва да се включи и в производството на български сериали. Така може да се появи адекватен отговор на турските, вместо да се сърдим на хората, че ги гледали, и на телевизиите, че им ги пускали. Но това е дългосрочна перспектива. До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове.

- На СЕМ стана ли му ясно от анализа защо БНТ е губеща тв? Дали причината не е, че е бюджетно предприятие, а повечето такива сякаш винаги са в преразход?

- Няма съмнение, че държавата трябва да ограничи и преди всичко да отграничи ролята си в БНТ. Най-малкото, за да отговорим на европейските изисквания, е необходима ясно формулирана обществена мисия и финансиране от бюджета само на предаванията, които я реализират пряко. Останалите трябва да се издържат сами от реклама и спонсорство и дори да носят печалба. Чак когато това стане, мъглата около понятието "обществена медия" у нас ще започне да се вдига.

- Въпреки анализа СЕМ изисква в БНТ да влязат контролни институции. Не му ли вярвате? Какво очаквате от външния контрол?

- Не е въпрос на недоверие, а както казах, на компетентности. Анализът добросъвестно засяга видимата част на харчовете. А ако те имат и невидима, каквито подозрения оставя самият той, трябва да се произнесат органите със специализирана за такива случаи методика. УС най-много може да е в ролята на д-р Уот-сън, но не и на Шерлок Холмс.

- Преди доста години разбунихте много духове, след като предложихте БНТ да се приватизира. Още ли сте на същото мнение?

- Не. Тогава имаше опити за скрита приватизация на символни, а и не само на символни ресурси на БНТ в полза на външни продуценти, чужди фирми и пр. И аз настоявах, че ако ще е скрита, по-добре да е откровена, по правила. Предишното ръководство на чело с Уляна Пръмова обаче в осезаема степен прекрати тези опити. А и след края на радио "Нова Европа" или на RE.TV загубих надежда, че заложената в закона благородна възможност за частни обществени медии някога ще се осъществи.

- Медийният пазар у нас е нещо, което никога не е спокойно. Непрекъснато има промени. Как изглежда той в очите на СЕМ?

- Движещи се пясъци и миражи – това е, което се вижда с очите на регулацията. Ето само два примера – единия от аналоговата, другия от цифровата ера. Упоритото развитие на тавтологични музикални формати в радиото за сметка на граждански активното говорене доведе до драстично разминаване между реалната практика и издадени с конкурс програмни лицензни. Това до голяма степен ги обезсилва и ако спешно не се променят, има риск да влезем отново в "пиратски период". В потвърждение на този риск да спомена, че кабелните оператори пък поначало отказват да плащат на дружествата за колективно управление на права.
Ето и какво става със задължителното цифрово разпространение на телевизионните програми (т.нар. мъст кери) – законът даде това право на голям кръг оператори (толкова голям, че чак изненадахме Европейската комисия), но те самите нямат особено желание да се възползват от него. Цифровизацията у нас засега поне се преживява повече като бреме, отколкото като привилегия.
С други думи, нормативните инструменти, с които регулацията е въоръжена в момента, лесно се чупят в ръцете й, особено под тътена на интернет. Достъпът до аудио-визуални услуги, които той предлага, невидимо пренарежда пазара. Някои от големите играчи, като Мърдок или Кириаку, вече си тръгнаха, скоро по билото на мрежата ще слезе следващото поколение лидери в комуникацията.

- Вие сте един от авторите на новия закон за радиото и телевизията. Той кога ще бъде готов?

- До края на ноември ще е готово "скелето" му – формулираните проблеми и предлаганите решения. След това ще започне нов кръг на консултативни и съгласувателни дебати, включително и втора публична дискусия, вече върху конкретен текст. Защото степента на завършеност на един закон, особено в сфера като медийната, е пропорционална на обществения консенсус, който той постига.

- Ще увеличите ли чрез закона рекламното време за БНТ, която се нуждае от приходи?

- Няма полза от този дебат, както върви досега, с поглед, вперен в тавана. След като се формулира обществената мисия на БНТ и се види колко пари държавата трябва да плати за реализирането й, ще стане ясно и какви средства трябва да дойдат от реклама. Сметката е проста – колкото по-големи обществени задачи и държавен бюджет получава БНТ, толкова по-малко реклама трябва да има. И обратното.

- Ще гарантирате ли със закона възможността на българските граждани да гледат общественозначими събития – например мачове на националния отбор? Преди време подобен мач бе пуснат само от една кабелна тв, до която повечето зрители нямат достъп.

- И тук сметката е проста, защото в спортните събития щастливо се пресичат обществена мисия и комерсиални възможности. Те са общественозначими само когато предизвикват голям зрителски интерес. А щом е така, предаването им трябва да носи висок рейтинг и съответно висока печалба. Следователно гаранцията за достъпа до тях много повече е въпрос на добър мениджмънт на БНТ, отколкото на закон.

- След приемането на закона какво ще се случи с цифровизацията? Ще поискате ли отлагането й, както примерно стана в Румъния, тъй като времето не стига?

- Обратно на общото мнение лично аз мисля, че няма обективна пречка да не се справим ако не до началото, то поне до края на 2012 година. Необходимо е само законът така да регулира отношенията между субектите – тези, които произвеждат програми, и тези, които ги разпространяват, че те да се окажат от "една и съща страна на барикадата".

- Рекламата, външните и европейските продукции, интернет – как ще бъдат регулирани?

- Рекламата, както е сега в рекламни блокове, мирише на минало
Конвергирането й с останалото съдържание, продуктовото позициониране ще са изпитанията пред регулацията оттук нататък.
По-точното определение, което дава смисъл на съществуването на външни продуценти, е независими продуценти. Предстои обаче да се дефинира в какво се състои тяхната независимост и как може да бъде гарантирана. Досега те тънат в общата мъгла.
Европейските продукции и в момента намират защита в закона и едва ли е нужно разширяването й. Тук по-скоро СЕМ е на ход – трябва да се направи мониторинг по спазването на квотите. Но и аз да кажа като домакините по време на великденско чистене: Кое по-напред?
За интернет съм убеден, че и той рано или късно ще попадне под единна регулация с другите форми на информационни услуги – глобалната комуникация не търпи асиметрии. Той засега обаче си остава мечтан "остров на свободата" и не бива да се пипа, преди да сме му се нарадвали.

- Предвиждате ли да има СЕМ? Защо е нужен съветът? Какво добро е свършил досега?

- В далечна перспектива с либерализация на регулацията и поемането й от саморегулацията той може би естествено ще отпадне. Но засега е задължителен белег на цивилизованост и европейска принадлежност.
Доброто, което е направил, можем да изчислим само ако си припомним ситуацията преди конституирането му по закон по време на управлението на ОДС: монополно положение на БНТ, кабелни програми, произвеждани по гаражите, и разпространяването им по висящи между блоковете жици, пиратство, превърнато в национален спорт, и т.н.

Стр. 21

Доц. Георги Лозанов, Председател на СЕМ: Турските филми ни доближават до съвременния човек

в. Република | Даниела ТАНЕВА | 23.09.2010

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е български експерт по медии и журналистика. През 1982 г. завършва специалност "Философия" в Софийски университет. Работи в списание "Българско фото" между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист" (в последната година от съществуването му). Преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет, в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Председател е на Съвета за електронни медии (СЕМ).
"За кое дело говорите. Не става дума за конфликт на интереси, това не е доказано. Просто има забавяне в една декларация". Това обясни пред РЕПУБЛИКА председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов. Преди дни стана ясно, че Върховният административен съд е образувал дело срещу Лозанов за това, че не е спазил законовите срокове за подаване на декларациите си за конфликт на интереси. По закон декларациите трябва да бъдат подадени до 7 дни от встъпването в длъжност, а за неспазване на това изискване се налага глоба от 1000 до 3000 лв..
Той обясни, че объркването идва от това, че въпросният документ е бил подаде в СЕМ. "Наложи се да я подам за втори път, но не е в срок. Това дело няма нищо общо с конфликт на интереси по същество, а има с това дали е трябвало да подам същата декларация в определения срок за втори път", продължи шефът на медийния регулатор.
За глобата той каза: "Няма да ми е приятно да ме глобят с 1000 – 2000 лева. Това обаче е техен проблем". В заключение на темата медийният експерт заяви, че се надява съдът да отсъди справедливо в негова полза.
Що се отнася до това, че на официални празници програмите на телевизиите са пълни с турски сериали, Лозанов бе категоричен. 

Не може да има само български продукции.

"Такъв тип чистота не може да се очаква, все пак светът е глобален.", заяви той. По думите му турските сериали се надценяват. 
Не мисля че това е политическа пропаганда в полза на Турция, това все пак е развлекателен продукт, който ни доближава до идеята за съвременния човек в Турция. Пък и не бива да се свързва Турция с поробителя, това не е в полза на България. Има една хи-перболизирана представа относно турските сериали".
Това е проблем на самото програмно мислене, все пак каза експертът.
За дискутираното напоследък негово предложение като председател на медийния регулатор, за сливането на БНТ и БНР, Лозанов потвърди, че това е на базата на добрите практики в целия Европейски съюз.
Сливането на БНТ и БНР е добро решение, остава на позицията си Лозанов, въпреки критиките, които се чуха по негов адрес.
Той допълни, че евентуално обединение на двете обществени медии е свързано и с промени в Закона за радио и телевизия.
"Това е тема евентуално на цялостната промяна на един Закон за радио и телевизия,
който още не е започнал да се пише, така че единственото, което смятам сме длъжни, е действително да й дадем максимална възможност публично да бъде обсъдена тази идея. Впрочем, тя нито е нова, нито е революционна. В повечето европейски страни обществените медии функционират по този начин, да спомена ББС и "Дойче веле" например, така че това ще даде много привилегии, включително и това най-после да има един модел, който в някакъв смисъл да конструира тези обществени медии, защото досега те стоят под сянката на държавната медиа, слабо реформирана е сферата", коментира Лозанов.
Един от съвременните проблеми на частните електронни медии у нас е, че те все по-рядко изпълняват обществени функции.
Комерсиализацията, особено в телевизиите, е голяма, каза още Георги Лозанов.
"Трябва обаче да има консенсус около обединението на БНТ и БНР. Те трябва да направят всичко, за да отговарят на европейски`те практики. В момента двете национални медии, трябва да формулират мисия, която българското общество да разпознава. Изискването в директивите на ЕС е тя да е ясно формулирана, но достатъчно авторитетно от от нормативна гледна точка.
Мисията трябва да фигурира и в Закона за радио и телевизия. Идеята за сливането започва именно от там. Това не е формална идея, тя е напълно реална
Репликите срещу сливането са реплики срещу реформата в тези медии, това е една опасно висока цена", отговори на нападките доцентът.
За сливането на медийните регулатори, Лозанов бе категоричен – това няма да стане скоро.
"Това е тенденция, която има страшно малко практики и няма достатъчно привърженици в ЕС.
Все повече се държи на регулация на съдържанието, посочи той.
"По-скоро според мен регулаторите след време може да ги няма, но не и да се сливат. Според мен регулацията ще отстъпва място на саморегулацията и колрегулацията".
Един от възприетите без колебания принципи в групата е регулация на съдържанието независимо от средите на преноса му – по въздух, по кабел, сателит, през интернет или каквото ни чака в бъдеще. Тогава няма никаква логика да събираш регулатора по съдържанието и регулатора по преноса в едно, а и това е получило слаба популярност в страните на ЕС. Има и още нещо – така ще се получи мощна държавна институция, а истинската роля на СЕМ е да функционира като обществен орган", убеден е той. Особено в страните в преход, държавният и общественият интерес невинаги съвпадат, затвори темата за медийната конвергенция той. По повод на задействаната процедура от страна на Комисията за регулиране на съобщенията в Турция за оправяне на проблема със заглушаването на честотите на нашите радиа, за сметйка на техните, Лозанов коментира:
"Трябва да се направят нови конкурси и ново планиране.
Техните радиостанции ни заглушават, не защото водят война, а защото са по- добре от техническа гледна точка.
Това е резултат от това, че ние не сме достатъчно подготвени. СЕМ е взел решение в последните месеци, да започнат конкурси в съответните региони, където има ресурси. Трябва да се обявят конкурси…Трябва сами да финансираме радио предаването в тези региони. На никой не трябва да се сърдим сами трябва да гарантиране комуникацията си там", убеден е експертът.
***
Закъснение
Казва, че като малък е бил мълчалив.
Научил се е да чете чак на 11 години, като през следващите години чете непрекъснато.
Увлича се най-вече по философия.
В момента единственото нещо, което може да го откъсне от словото, е цигара и едно питие.

Стр. 9  

Кеворкян възражда “Всяка неделя” в интернет, одит във ВАЦ-овите издания

в. Конкурент, Враца | FRОGNEWS.BG | 9.09.2010

Треска в медийните среди – издания сменят собственици, съкращения на екипи, уволнения, орязани заплати, списание "Playboy" обезглавено

Голямата новина в медийните среди е свързана с Кеворк Кеворкян. Известният журналист качва легендарното си предаване "Всяка неделя" в интернет. Работата по проекта била напреднала, а съдействие му оказвали издателите па в. "Шоу" и сайтът "Блиц". Посетителите ще могат да видят стари предавания и интервюта в пълен вариант, актуални коментари и дискусии по обществено значими въпроси и проблеми. "Мисля, че има доста интересни неща, които не са излъчвани и които ще покажем на читателите. Интернет дава много възможности, предизвикателството си струва", заяви Кеворкян.
Вътрешни проучвания на големите телевизии показвали, че има отлив от зрители на многобройните ток шоута, където подборът на водещи и редактори се свеждал в повечето случаи до външността и скандалната популярност на дадения кандидат. Запознати дори предвиждат скандали в скоро време с раздути рейтинги на определени "звезди" и предавания за сметка на други. Така че "Всяка неделя" ще попълни незаета ниша. Предаването ще стартира до десетина дни.
Нови рокади и съкращения тресат вестникарската гилдия. Одит се извършва в момента във ВАЦ-овите издания, съобщиха източници от групировката. Ревизиятае свързана с преговорите за продажбата на "Труд", "24 часа", сградата на Полиграфическия комбинат и другите издания на германските собственици в България. Проверявали се приходите от рекламата и разпространението. Също и отношенията на ВГБ (Вестникарска група България) с обслужващите я Райфайзен банк и Банка ДСК.
Финансова групировка води разговори за купуване на бизнеса на ВАЦ в България. Лице на сделката като главен консултант бил Красимир Гергов. Зад него обаче седели истинските собственици на капитала, с който ще се осъществи евентуалната продажба. Първоначално от ВГБ отрекоха да се водят подобни преговори, но шефът на ВАЦ в Есен, Германия, Бодо Хомбах призна, че групировката иска да се изтегли от Източна Европа, в това число и от България. Като причина той изтъкна лошите условия за бизнес, влиянието на сивата икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.
Друга новина от телевизионния фронт е дефицитът на средства в БНТ, който течащата вътрешна проверка изчислила до момента на внушителните 23 милиона лева. Тази сума обаче не е окончателна. Членове на новия управителен съвет, впрегнати в анализа на неизплатени, но сключени договори, както и на върволица от мистериозни анекси към тях, твърдят под сурдинка, че недостигът от средства в държавната медия може да надмине 25 милиона лева.
Тепърва обаче на данъкоплатците им предстои да научат за грандиозните задължения. Стига, разбира се, старото или новото ръководство на "Сан Стефано" 29 да благоволи да даде поне една пресконференция за това какво става в телевизията и какви са намеренията на новите шефове.
Неотдавна някои от новите членове на управителния съвет на БНТ се заканиха, че ще настояват за повишаване на субсидията от държавата. Модерна обществена медия се правела с много пари, изцепи се един от избраниците на Вяра Анкова, без да обели дума за схемите, чрез които телевизията е била източвана безнаказано от години. В замяна на това новата програмна шефка Севда Шишманова обяви тържествено, че ще удължи времетраенето на "Лека нощ, деца" от 10 на 15 минути.
Похвали се още, че моментално ще стартира нов сезон от прословутото "Голямото четене", но този път за малчугани. Пречка за реализацията на вдъхновените начинания била липсата на пари. За да не падне жертва на собствената си причастност към батака в БНТ като бивш член на управителния съвет, Шишманова панически се втурнала да търси рамо и средства за плановете си.
Посетители на виенската сладкарница "Пролет" – до Софийския университет "Св. Климент Охридски" – онзи ден станали свидетели на прелюбопитна среща на амбициозната програмна директорка Шишманова с политолога Иван Кръстев и с външния министър Николай Младенов. Насред целувките и прегръдките към радушното рандеву се присъединила и Вяра Анкова. Из медийните кръгове бързо се разнесе слух, че известният с отбраните си местни и задгранични контакти анализатор Иван Кръстев се канел да доведе няколко богати евреи, желаещи да инвестират в медиите. Анкова и Шишманова търсели начин да се наредят на опашката за щедри спонсори.
Наблюдателите на процесите в БНТ обаче не са никак оптимистично настроени. Ако продължи мълчанието на Темида, на СЕМ или на изпълнителната власт по повод на изскочилите разкрития за нецелесъобразно харчене на държавни пари в медията, то значи, че БНТ ще продължи да се използва за дойна крава на бизнес лобита и шуробаджанашки клики, докато съвсем се обезличи. Засега няма данни, че новоназначената шефка на медията Вяра Анкова се кани да промени ситуацията, която сама по себе си е стимул за кражби или за разхищения.
Доскорошният шеф на Националната телевизия Уляна Пръмова твърдеше, че дефицитът в БНТ не е повече от 10 милиона, които били дължими към БТК за излъчването на програмата. В последния си отчет пред медийните надзорници от СЕМ тя официално опроверга слуховете за грандиозен недостиг на средства в телевизията. Пръмова заяви пред петчленката на Георги Лозанов, че към края на втория й мандат БНТ имала не повече от 2 или 3 милиона задължения от неизплатени хонорари и авторски права. Сумите щели да бъдат покрити от рекламните приходи след края на Световното първенство по футбол. Освен това тя обвини на няколко пъти финансовото министерство за съкращаването на субсидията през изтеклата година с около 7-8 милиона лева.
В началото на август пресата нарочно или не пропусна да отбележи, че прокурорът от Градска прокуратура Моника Малинова е наредила на дознателя от столичната дирекция на полицията Кирил Владимиров да събере данни по сигнала на не-успялата кандидатка в конкурса за шеф на БНТ Светлана Божилова. Преподавателката по журналистика и известна медийна експертка обжалва пред ВАС процедурата и решението на СЕМ, с които Вяра Анкова бе избрана за генералендиректор. Божилова освен това сигнализира прокуратурата за случаи на нецелесъобразно и неоправдано изразходване на държавната субсидия на "Сан Стефано" 29.
През септември ще се разбере дали събраните данни и експертизи ще са достатъчни за прокурор Моника Малинова да започне разследване за изтичането на средства от държавната медия в съучастие или със знанието на длъжностни лица, някои от които и днес са в управлението й.
Междувременно големи съкращения и намаляване на заплатите се извършили в редакцията на в. "Новинар". Сред останалите хора в екипа упорито се говори, че след като Любен Дилов-син станал главен редактор на списание "L’Europeo", "Новинар" бил обявен за продан от собственика Антоан Николов. Засега обаче нямало голям интерес към изданието, освен запитвания от собствениците на Нова Българска медийна група. Те обаче проявявали повече любопитство, отколкото истински намерения, твърдят запознати. Слуховете допускат и вариант, при който хартиеното издание се закрива и остава само онлайн вариантът на "Новинар".
Христо Кьосев пък беше освободен като главен редактор на списание "Playboy". Гърците, които държат правата на култовото издание за България, били недоволни от падащите тиражи и спада в рекламните постъпления. Заедно с Кьосев си тръгвали и повечето хора от екипа. Очаква се Кьосев, който е бивш кадър на "24 часа", да се върне отново там. Екипът на другото мъжко списание "Maxim" начело с главния редактор Ивайло "Нойзи" Цветков щял да поеме и правенето на "Playboy".

Стр. 7

Георги Лозанов блесна с новата си книга и на “Аполония”

СБЖ I 3.09.2010

"Какъвто трябваше да бъда" – книгата на доц. Георги Лозанов беше представена снощи и в Созопол след София и Пловдив, съобщи БНТ. Противно на очакванията, породени от заглавието, тя не е автобиографична. 

Въпреки че както казва авторът, когато се загледаш в дъното на който и да е било свой текст, виждаш собствения си образ. В книгата присъства и образът на Созопол, от който Аполония отдавна е неизменна част. 

Георги Лозанов предпочете да се срещнем за интервю не в тишината на художествената галерия, а сред глъчката на една крайбрежна кръчма – място, където също се усеща духът на морския град: 

Носи ли по-особено настроение представянето на книгата "Какъвто трябваше да бъда" именно в Созопол на "Аполония"?

Носи. Аз съм, така да кажем, "аполонско" поколение. Помня нелегалния период на "Аполония", разбира се, казано съвсем в кавички, когато беше някаква алтернатива. 

Когато всичко по-важно ми се струваше, че се случва на "Аполония" в културата, че там нещата си намират публика. Иначе вървят неориентирани през онзи свят, но накрая стигат до когото трябва на "Аполония".

Там се казват важните коментари. Там се получаваха сблъсъците, така че аз с удоволствие, разбира се, и малко носталгично, като реминисценция изживявам своята книга тук. 

СБЖ помни. Още за книгата: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=7821   

Оригинална публикация

Увеличаването на рекламата в БНТ не се подкрепя от бранша

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 17.08.2010 

Идеите на новия генерален директор Вяра Анкова събудиха предложението за пълна забрана на рекламата в държавната медия

Да има ли реклама в държавната телевизия или не. Това е новата дискусия в бранша, която започна веднага след встъпването в длъжност на новия генерален директор Вяра Анкова. Нормално. Предстои изработване на нов медиен закон и сега е времето на БНТ да си извоюва повече приходи чрез реклами.

Отпор

Тази идея на Анкова обаче среща сериозен отпор както в браншови организации като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), така и донякъде в СЕМ. "Ако се увеличи обемът на рекламното време в БНТ, трябва да се даде възможност на частните оператори да кандидатстват пред Фонда за радио и телевизия за финансиране на предавания с обществена функция", каза пред в. "Пари" председателят на регулатора Георги Лозанов. В противен случай според него ще се стигне до нелоялна конкуренция. "Частните оператори настояват за пълна забрана на рекламата по БНТ", пък твърди Силва Зурлева, член на управителния съвет в АБРО (виж коментара й по-долу).

Позицията на тези, които си плащат

Досещал ли се е някой да попита рекламодателите какво мислят по казуса? "Ограничението от 15 мин реклама на денонощие не е причина, за да не инвестират в БНТ", коментираха пред в. "Пари" от Асоциацията на рекламодателите у нас. Причините по-скоро се коренят в ниския рейтинг и високите тарифи за реклама. "Нашите членове рекламират в БНТ, когато таргетират групи, в които телевизията има силен рейтинг, но поначало предпочитат частните телевизии заради по-високата им гледаемост, казват още от организацията и препоръчват: "С една по-ясна търговска политика и гарантиране на рейтинги БНТ със сигурност ще привлече повече рекламодатели." Всъщност по-малкото реклама по БНТ радва само зрителите, на които отдавна им е писнало от досадни рекламни клипове.

Компенсации

Анкова обаче заяви твърдо, че ако рекламното време на телевизията бъде отрязано или остане на същите нива (бел. ред. -15 мин на денонощие), тя ще настоява за "справедливи компенсации". Вариант е въвеждането на такси за операторите, които излъчват програмите на обществената телевизия.
"Не мисля, че това е възможно да се случи. Никога не сме събирали такива такси, затова сега е късно да се връщаме към тях", коментира още Лозанов.

Към настоящия момент

БНТ има 6.454 млн. лв. приходи от реклама, което означава, че телевизията е продала над 60% от рекламното си време. На 100% е запълнен праймтаймът обаче. Затова компромисен вариант би бил БНТ да поиска 15-те минути на ден да бъдат изразходвани само в праймтайма. Това ще доведе до повече приходи. Въвеждането на продуктово позициониране пък би увеличило приходите на телевизията с около 20%, казва шефката на рекламата и маркетинга в БНТ Димитринка Кирова.

Стр. 14

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 14.08.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.08.2010

Тази седмица глобалното затопляне дойде и в медийните коментари и позиции за обществения характер на БНР
 
Водещ: Тази седмица глобалното затопляне дойде и в медийните коментари и позиции за обществения характер на БНР. Година и половина след като европейското определение за обществена медия спря да прави връзката между начина на финансиране и определянето на една медия за обществена или не, у нас трайно се заговори за структурни промени. Така нареченото сливане на Българското национално радио и Българската национална телевизия, предложено от доц. Георги Лозанов в качеството му на председател на СЕМ от пролетта беше повод за доста дискусии и коментари. Дали едно сливане ще промени начина на финансиране, дали острите фрази ще накърнят репутацията на БНР? Правото на обективна информация е защитена освен в действащото медийно законодателство и конституцията. Общественото доверие към БНР е безспорно, безспорен е и един друг факт, трябва да се прави разлика между рейтинг и доверие! Повече от очевидно е, че хората за разлика от агенциите измерващи рейтинга правят тази разлика. Друг е въпросът дали експертите искат да видят този факт. До къде се простира статуквото и от къде започват реформите, в чии интерес и на каква цена отстояваме обществения характер на БНР. Горещата дискусия продължава днес в „Клубът на журналистите” с участието на председателя на СЕМ, доц. Георги Лозанов, ген. директор на БНР Валери Тодоров, председателя на парламентарната комисия по Култура, гражданско общество и медии, Даниела Петрова и медийния експерт Маргарита Пешева. В началото на този горещ медиен спор бе, бе дадено точно преди седмица с интервюто на доц. Георги Лозанов пред „Капитал”, цитирам „Съпротивата срещу сливането на БНР и БНТ”, „Алиби на съпротивата срещу реформи”. Изказванията на председателя на СЕМ съзнателно дискредитират медията, нейната програмна и рекламна политика бе част от отговора на журналисти и представители на обществения и управителния съвет на БНР. Кой и как се съпротивлява срещу реформите? Наистина ли има съпротива срещу тях? Може ли журналистите сами да направят тези реформи? Липсата на реформи поставяли под съмнение работата на журналистите и как? Ето това са част от отговорите, които ще потърсим днес, защото никак не е без значение. Защо се създава такъв нов тон в говоренето за стара къща, както експертите наричат БНР. Ще ми се да не забравим духът на свободното слово, който винаги се е чувствал като у дома си на брега на „Цанков 4”. Дали този дух отново ще проговори и остро ще заяви позиция, наистина това зависи от хората в СЕМ, експертите, които коментират медийните факти и от работната група, която пише новите медийни правила. И журналистите можем да питам и да коментираме. Правото на хората е да не вярват или не? В името на тази истина днес търсим коментарите на онези, които разгорещиха дискусията. Останалите действащи лица в тази пиеса е добре да бъдат обективни, освен интересни. Добре е и в анализите на експертите и членовете на независимия регулаторен орган да няма рейтингови подбуди. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Любомир Пашев, Иво Георгиев, Здравко Петров, Анелия Крушанова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: Ледът по който стъпват политиците, които създават правилата за медиите е много тънък, от една страна от тях зависи медийната регулация, от друга страна са политици, на политическото влияние /Записа е повреден/ …Територия на „Клубът на журналистите”, до сега повечето експерти казаха „не” на идеята за обединение на БНР и БНТ. Наистина ли това е най-важния въпрос за написването на медийния закон. Добър ден на председателя на СЕМ, доц. Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Добър ден. За обединението да говорим, да.
Водещ: Това ли е най-важното?
Георги Лозанов: Не, не е най-важното. В това интервю което стана поредният повод за по-остри реплики, казвам ясно, че не е най-важно обединението, а най-важна е реформата, което трябва да се извърши, в това съм обединен. А дали тя ще стане чрез обединение или всяка медия по отделно, това е въпрос на дебат, който, който практически измества дебата за реформата. И аз така с /…/ огорчение, което почва да се чувства в това интервю надявам се. Слушах тези дискусии, които организира Министерския съвет. Имаше страшно много изказвания срещу обединението, независимо от моите опити, а и на другите представители на групата, да кажем, че обединението е просто една експертно дадено за обсъждане възможност. А важно е това какво искаме да се случи с българското обществено радио, национално радио и телевизия. В тази посока никакви тези и идеи не се чуха освен едно общо взето доволно възпроизвеждане на един отчет на свършеното до тук, което е едва ли някой оспорва най-малко СЕМ, който е прие този отчет. И аз като негово председател! За това на мен ми се струва и за това колегите от „Капитал” са извадили това заглавия напред. Аз действително съм казал такава фраза, че това толкова мощно говорене за обединението и срещу обединението, представянето на обединението като политическо решение, което вече е факт и т.н. Независимо, че включително и министър председателят каза, че няма такова нещо и, че не са свързани никакви политически решения, а вървим на една експертна територия, търсейки инструменти за реформата в БНТ, но насочвайки целия разговор в това в борбата срещу обединението, патоса, силните думи, оскърбленията и опитите да оскърбяваш. Всичко това фактически е в това се съзира едно желание да се поприказва по същество, какво му трябва на БНР и на БНТ, в каква посока трябва да тръгнат нещата. Колегите от БНТ в някаква степен повече говориха за това, главно в плана на финансирането на обществените медии, което също е въпрос, но и също не е централен въпрос.
Водещ: Но пък има разлика във финансовото състояние на „Сан Стефано” и „Драган Цанков 4”, ако тук, т.е. …
Георги Лозанов: Има, може да направим анализи за това как се е получила тази разлика и смисъл как се е получило финансовото състояние, така или иначе общо взето управата на БНР получи висока оценка за това, че добре стопанисва активите. Това няма, това не подлежи на особено съмнение и аз не мисля да го оспорвам и не го оспорвам. Как точно се е получило, пак казвам отделен въпрос. На мен ми се струва обаче, че трябва да поприказваме за това каква реформа се изисква и аз това интервю съм си позволи да кажа ясно каква реформа и то не съм я измислил аз, а това е изцяло така хващайки логиката, а изискване в текста комисия. Определяне и то нормативно в документ на обществената мисия. И то обществената мисия за България, защото обществената мисия не абстракция. После създаване на правила, по които се разбира как и до колко ефективно предаванията изпълняват тази мисия и накрая отделяне на пари само за тези предавания, които изпълняват тази емисия, защото парите се отделят по принцип. Това вече е нарушение с изискванията на ЕК и на отделната конкуренция. Това нещо никога не се е случвало в обществените медии. Все говорим, но все говорим за една субсидия и така да се каже от там нататък нагласата е такава, тя е за нас, за обществените медии, ние си знаем какво е обществена медия така, че не бива.
Водещ: Обаче пък ние журналистите също знаем какво е обществена медия и надявам се, че няма да оспорите, че работещите на „Драган Цанков 4” нямат /…/ и обърквания?!
Георги Лозанов: Не само не оспорвам, дори в това интервю съм каза, че до колкото се постига обществената мисия на радиото, въобще на медиите, тя се постига на парче чрез усилията и компетентността на отделни журналисти. Но аз не говоря за това. Това винаги ще бъде и това не е привилегия на модела на медията. Вижте ето тука имам такива ясни правила. Ето какво казва ЕК, изисква обществените електронни медии да бъдат упълномощени чрез възлагане на обществена функция по формален начин. Изпълнението на обществената функция да бъде предмет на достатъчен надзор от страна на държавата, което значи на СЕМ. И беше много смешно в този отговор, който видях, че аз съм обвиняван за това, че имам отношение и давам оценка, така да се каже, на БНР. Този надзор от страна на държавата, който естествено е възложен на СЕМ е част от самата обществена мисия и опити да бягаш от това да монополизираш не само правенето на радио, но и оценката на радиото. Това е в дълбоко противоречие със самата обществена функция.
Водещ: Искам да ви кажа, че ние журналистите усетихме така негативна оценка в думите ви. Тя може, тя прозира между редовете!
Георги Лозанов: Ами да, след този модел който не бърза, но даже обратното, аз бих дал много висока оценка за себе си и съм давал на самите журналисти на отделни журналисти, който въпреки модела успяват да дават обществен характер в много отношения на медията. Но ние тука когато говорим за закон, трябва да говорим в друг мащаб, не толкова да се хванем за това, че ние сме ето тука в тази ситуация, в тази конкретност, този директор, аз стоя срещу вас, вие стоите зад този микрофон, а да помислим малко за радиото в една перспектива на базата на собственото ни 20-годишно развитие в ситуация на преход.
Водещ: Нека да се върнем към началото, защото наистина губим нишката. Имаше ли истинска дискусия на идеята за обединяването?
Георги Лозанов: Имаше, имаше какво да кажа, преписване на вина за това, че и то на политическа вина да се препише, за това, че е въведена темата за обединението на медиите. Първо както може би някой помни, навремето възникна това не като някаква моя идея, която аз съм седнал да декларирам, а като журналистически въпрос в не едно или две интервюта, тъй като тази идея е нито моя, нито е екзотична. Тя е добра практика в европейските страни, в някои европейски страни.
Водещ: А в други отричана!
Георги Лозанов: Е не е отречена, в други имат, другата обратната практика или различна практика. Няма значение…
Водещ: Най-изразителния пример в това отношение дискусията на шведския парламента…
Георги Лозанов: Е това е … добре, има всякакви примери. Ние сега казваме и мен попитаха дали аз бих подкрепил такава идея и аз казвам, че бих подкрепил. Аз бих подкрепил всяка идея впрочем, която най-после ще гарантира една радикална реформа на модела на обществените медии. Това ми се стори достатъчно радикална идея, още повече го свързах със засилваща се несъмнено комерсиализация в ситуацията, която влизаме в много програми в една цифрова среда, която не е никак зле, обществените медии да седят на един остров на обществената функция на собствения си ангажимент и по този начин да намерят мястото си в променящата се медийна среда. Но съвсем десет пъти, даже сто пъти, казвам това, че съвсем не съм фанатизиран привърженик на тази идея. Стига да се намери достатъчно категорична, категоричен инструменти за реформа, така да се каже съхранявайки сегашната ситуация на двете медии в тяхната отделност, няма последния ще бъде който ще се съпротивлява срещу това.
Водещ: Разбира се, вие казвате, че няма истинска дискусия. Аз много бих искала да чуя и мнението на генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров. Добър ден!
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Имаше ли истинска дискусия на идеята за обединяването и според вас, задавам ви същия въпрос, според вас това ли е централната тема в новото медийно законодателство, което трябва да бъде написано?
Валери Тодоров: Ако трябва да кажем дали е имало дискусия или не, според мен не може едно изказване в рамките на пет минути без размяна на реплики, без размяна на аргументи да бъде наречено и дискусия и широка, и обществена, и т.н. Още повече,ч е присъстващите бяха регулиране със списък по квоти, ясно е залата не позволява, има и това формално /…/ позволява по-широко присъствие. В рамките на пет минути излагаш някаква позиция, понеже беше употребена думата „алиби”. Ами ако това е алибито на обществената дискусия, за мен тя няма тези характеристики. Друг е въпроса за изместването на темите. Аз и сега не разбирам защо смятате, че водещата тема в закона е обединението или необединението на радиото и телевизията, тъй като имам много въпрос. Ето ние в едно друго становище предложихме да се постави на въпрос, като въпрос състоянието на медийната регулация. Има ли нужда от промени, от каква рамка и след като вървим към либерализиране, дали е необходима регулация или саморегулация, в кои сфери, в какви граници с какви органи, чрез какви органи това да става. Няма да стане очевидно по формулата държавата – това е СЕМ, а СЕМ съм аз, също така. Очевидно е, че има необходимост от позициониране на повече мнение в публичното пространство. Иначе се създават впечатление, че едни и същи хора, ето както в случая и аз, и г-н Лозанов обсебваме правото на други експерти, на други мнения. Нашите мнения ние имаме възможност достатъчно пространно да ги изложим на много места. Така, че това към което аз пледирам, наистина да чуем мнението на обществото. Първо да уточним кой с каква цел, в чии интерес иска промени. Кого и в интерес на кого ще бъдат тези промени. Това е, това са важните въпроси. Говорим за обществена функция! Ето всички, много медии тръгнаха с позицията, че ще правят обществено радио. Всичко това се обърна в ограничени музикални формати. Много ми е интересно дали тези промени са регистрирани в лицензите на тези оператори. Ето това е една от грижите на СЕМ. Очевидно е, че и Съвета за електронни медии има нужда да разгледа своите функции, своята роля, своето място. И за мен опасно е и от моя страна, от страна на г-н Лозанов да се изказва от лични оценки. Ние трябва да избягваме именно това и да отворим пространството и за други мнения. Това което най-важно, това е най-важното което трябва да се случи от тук нататък. Друг е въпросът дали обединението е реформа, защото реформа, когато се променя техниката, технологиите, програмите, когато се отварят медиите за по-широки дискусии. Ето ще ви дам един пример покрай някои изявления. Тези дни имаше и интервю на премиера. Ами конкурента например на Дарик радио, беше даден пример, че Дарик радио работи с 480 души. /…/ на конкурента на Дарик радио, Програма „Хоризонт” не е цялото национално радио. В „Хоризонт” работят под 200 души, това е програма, в която има, това е най-голямата информационна мрежа в страната. С кореспонденти в страна, в чужбина, с много широки функции. При това, националното радио сме един съобразен /…/ с десет 24-часови програми. Ами ето нашата най-млада програма „Радио София” работи само с 26 души. Това реформа ли е или не? „Хоризонт” е безспорен медиен лидер, 38% от аудиторията. Това обществена функция ли е, обществено влияние ли е. И маса други въпроси. Ами ето вземете Програма „Христо Ботев”, най-обществената от всички обществени медии съществуващи в страна. Кой ще прави радио театър, детски предавания. Ми в момента пет или шест, не помня, наши екипи записват всичко най-значимо от културната, от събетийната панорама в страната, най-значимите национални обществения събития. Ми кой друг го записва. Моите уважение към колегите от търговските медии, но те нямат да тръгнат да го правят. За това е необходимо всички тези обстоятелства да бъдат отчетени, защото тук става дума за национална памет, за национална история, национална култура и за обществен интерес.
Георги Лозанов: Мога ли да попитам нещо г-н Тодоров?
Валери Тодоров: Да, заповядайте.
Георги Лозанов: Така сме по-диалогично. Имам един единствен въпрос, аз знам за всички тези успехи на БНР, които вие цитирате често.
Валери Тодоров: Пропускате да ги отбелязвате само, че….
Георги Лозанов: Да, защото и за това ми е въпроса! Защото сега говорим за законодателство, което за вбъдеще ще регламентира едни доста напрегнати, с много интереса свързани несъмнено…
Валери Тодоров: А преди това аз да ви задам един въпрос!
Георги Лозанов: Да, да, само нека ви попитам. Вие фактически смятате, че БНР не се нуждае от реформа ли и той реализира обществената си функция и мисия си в този вид, или обратното казвате, че има нужда от реформа, защото аз бях чул и едното и другото. Само, че тя трябва да мине по някакъв друг начин, различен от обединението което аз приемам, че може да има такава гледна точка. Т.е. стоите ли зад хипотезата и зад необходимостта от реформа в обществените медии, включително БНР или смятате, че то си върши работата и няма нужда да бъде особено променяно?!
Валери Тодоров: Аз смятам, че в правото на отговор което беше направено и аз не казвам, но лично аз съм за реформи. Ако ние не бяхме извършили реформи г-н Лозанов, щяхме…
Георги Лозанов: Не, аз не говоря за това което сте направили, а става дума закона и очаквате ли да…
Валери Тодоров: Аз съм категорично за смислени, ако питате мен лично, аз съм за по-убедителни, категорични смислени реформи!
Георги Лозанов: Добре, каква е вашата позиция, каква реформа, как си представяте тези смислени реформи, смисъл какво трябва да се реформира? Питам го без всякаква задна мисъл, защото ние с вас фактически за пръв път водим този разговор!
Валери Тодоров: Ама не, първо тъй като беше монополизирано правото на СЕМ, какво и как трябва да се случи, може би вие трябва да зададете рамката … на вашето очаквания. От натам нататък…
Георги Лозанов: Да, аз го правя, но понеже вие имате някакви съпротиви големи, страхове.
Валери Тодоров: Кой, аз лично?
Георги Лозанов: Да, ами не в това което пишете и казвате по този въпрос, но не персонално качествено вероятно, но искам да разбера това което вие си представяте, че трябва да се случи и на което се боите, че няма да стане. Което е то?
Валери Тодоров: Нямаме никакви страхове от това което може да се случи, самия аз съм доказал, че радиото има волята, има решимостта за реформи. Самия факт, че вие сега говорите за цифровизацията с така доста непонятни за мен определения. Докато ние вече работим с два цифрови формата. Радиото 36 години не беше откривало нови регионални радио станции, ние открихме две. Вие казвате това е един вид отчетност, вие признали тези успехи. Ами вие знаете, че националното радио не се слушаше в много региони на страната, сега се слуша в УКВ-обхвата почти навсякъде. Ами ние излъчваме на дълги, къси, средни, УКВ, сателитно, интернет, цифрово. Кажете коя друга медия, това е изискване на Съвета на Европа, обществените медии да звучат, да бъдат достъпни на всички възможни платформи. Това са реформите са техника, технология, програми. Ами нашите програми удвоиха и аудиторията и доверието, рейтингите си. Ми това според вас резултат от какво е?
Водещ: /…/ нека така…
Валери Тодоров: Ние не се боим от следваща стъпка, самия аз…
Георги Лозанов: Аз просто питам каква според вас трябва да бъде следващата стъпка, нищо повече не казвам, не се връщам към…
Валери Тодоров: Ами… аз се виждам като поредица от стъпки, вие сте запознати с концепцията която съм защитил в качеството си на генерален директор, зареди…
Георги Лозанов: Понеже участвате в една дискусия свързана със законови промени, аз за това ви…
Валери Тодоров: Да и в тази дискусия аз официално ще депозирам и личното си мнение и мнението си на генерален директор. Не се безпокойте за това!
Водещ: Всъщност не трябваше ли да тази дискусия да започне от това, колко струва едно такова обединение, за да бъдат наистина малко по-ясни…
Георги Лозанов: Не, вижте, самото обединение е пак казвам, далечна и то несигурна форма на реализация на реформа в радиото. Реформата трябва да започне ето това. общественото финансиране трябва да бъде ограничено до нетни разходи за изпълнение на обществената функция. Чета от документите на ЕК.
Водещ: Но, да, обаче от друга страна…
Валери Тодоров: Но това е задължение на СЕМ, СЕМ трябва да формулира какво е обществена функция!
Георги Лозанов: Не, това трябва да бъде формулирано в нормативен акт и никак не е лошо това да стане в бъдещия закон. И ние от там трябва да започнем и от там, и аз и в това интервю не един път от там говоря, че трябва да започне. А после при възможността да се направи модел прозрачен при изпълнение на тази обществена функция, може да се използва обединението като инструмент. Пак казвам, може и да не се използва! Аз вече напоследък така да се каже, станах пишман с това, че тази тема въобще се въведе, защото действително тя започна да измества същността на това, което искаме да направим.
Валери Тодоров: Ами да, защо беше натрапена тази тема, която далеч не е водеща в закона!
Георги Лозанов: Не, тя не беше натрапена, по-скоро беше натрапена много остра реакция срещу нея така, че всичко друго да потъне…
Валери Тодоров: Ама извинявайте, освен вас, аз не така и сред експертите не видях някой който да я позиционира…
Георги Лозанов: Напротив, в групата, в групата както знаете, общо взето, както се резюмира и водещия на тази част от дискусията, г-н Чолаков е общо взето имаше подкрепа на идеята за обединение. Сега в резултат на дебатите и на съпротивите може тази подкрепа и този консенсус да се е разпаднал…
Валери Тодоров: Ама не, не наричайте споровете съпротива, защото така некоректно поставяте колегите, които не са съгласни с вас в неизгодна позиция. Дайте, ние говорим за обществена дискусия.
Георги Лозанов: Каква дума, каква дума ви харесва за колегите които не са…?
Валери Тодоров: Ами изберете вие, защо аз да…
Георги Лозанов: Добре, защото аз бях избрал съпротива, не ми се струва много обидна.
Водещ: Нека аз да избера думата. Всъщност работещите на „Драган Цанков 4” са много чувствителни към оценките и това е качество мисля, а не недостатък. В крайна сметка…
Георги Лозанов: Ами трябва да разгледаме какво оценяваме точно, дали колегите, дали модела, дали начина по който се води публичния дебат… тема за оценяване и не можем да оценим на куп тая торба.
Валери Тодоров: Е но вижте сега, аз пропуснах, пропуснах да задам, исках да ви задам един въпрос.
Георги Лозанов: Да, слушам ви.
Валери Тодоров: Защо вие толкова акцентирате на националното радио, проблеми има много и то в телевизията.
Георги Лозанов: Ама аз никога не съм говорил само за националното радио! Винаги говоря за…
Валери Тодоров: Обърнете внимание, във всичките си интервюта вие говорите за радиото… непрекъснато!
Георги Лозанов: Напротив, не за двете медии. От радиото дойде много голям така да се каже ресурс на дебата, какво да кажа. Много гласове се включиха да спорят с мен и аз вероятно зареди това отговаряйки им, се създава впечатление, че интереса ми е към националното радио. Напротив, напротив…
Валери Тодоров: После вие говорите с оскърбление, вижте онова което сте казали в своето интервю, как вие бихте го определили?
Георги Лозанов: …Аз да мисля, че самото интервю съм казал, че вероятно тези оценки… и точно аз директни и негативни оценки не съм давал никому.
Валери Тодоров: Не вие дискредитирате политика, вие накърнявате имиджа на националното радио, една от медиите с най-високо доверие в обществото!
Георги Лозанов: Аз не дискредитирам нищо, аз говоря за модел и то модел който минава през финансиране, през начина на устройство на медията. Най-малко съм давал…
Валери Тодоров: Ако искате и за финансиране можем да говорим, аз не се притеснявам да цитирам европейски практики, самото начало на дебата вие казахте как ще има обединение по тима Би Би Си. Нито една от европейските институции, Европейския съюз за радио и телевизия, самото Би Би Си не препоръча някой да повтори техния модел. По същия начин това беше изведен модела на Дойче Веле. Ами Дойчев Веле е Радио България и звучи на 11 езика!
Георги Лозанов: Дойче Веле никой… аз не…
Валери Тодоров: После дадохте пример с унгарското радио и телевизия, които не бяха обединени, обединиха се сега под натиска на правителството, видяхте девет години мандати на генералните директори. Добре, дайте на генералните директори на националното радио и телевизия девет години мандат, лично аз ще се откажа!
Георги Лозанов: Никой не казва, никой не казва да възпроизвеждаме лоши практики. Казвам само, че когато медиите функционират заедно, това е една от добрите практики в ЕС, независимо сега няма нужда да черним и други държави, зареди това, че това на нас в момента не ни харесва. Но това е отделна тема и толкова е важна тази аналогия, тези норми.
Валери Тодоров: /…/ една декларация на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тя също поставя въпроса, че в някои европейски държави свободата на медиите е застрашена, нормално е и колегите да искат…
Георги Лозанов: Вижте сега, в България по скалата на свободата на словото падна достатъчно в ситуация когато двете медии, въобще никой не мислеше за никакво тяхно обединение.
Водещ: О не, аргументът беше все пак намеса на държавата!
Георги Лозанов: Намеса на държавата, да.
Валери Тодоров: Опасенията, извинявайте опасенията…
Георги Лозанов: Ама да /…/ на държавата ще бъде някак си стимулирана от обединението, а пък ще бъде за…
Валери Тодоров: Не, вижте сега, опасенията на колегите не са от политическа намеса. Минаха тези времена.
Георги Лозанов: Ми тогава!
Валери Тодоров: Опасенията са от икономически намеси и от лобизъм, това са опасенията, които изказват колегите.
Георги Лозанов: Ми добре, ама защо те мислите, че икономически са по-устойчиви сами по себе си от колкото биха били обединени? Аз не съм сигурен в това, въпрос на анализ е!
Валери Тодоров: Ами по много причини, ще отнеме много време аргументацията на този въпрос, тъй като…
Георги Лозанов: Сигурно, но г-н Тодоров, не е това най-важното, аз пак искам да кажа. Казвам го и в това интервю, независимо, че в заглавието е извадило напред. Дайте да не въртим толкова това, още повече, ето аз го казах, аз не съм фанатик на тема обединение. Ако намерим друга система, убедителна на достатъчно радикална реформа, а на мен ми се струва, че такава е необходима, независимо от успехите персоналните на фигури в радиото. Аз тях не ги отричам, тогава обединението от само себе си, ще отпадне като тема.
Валери Тодоров: Мога ли да изкажа едно лично опасение г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Кажете!
Валери Тодоров: Тъй като то и опасение на колегите, но аз няма да го изказвам така в колективния му вид. Нашите опасения са, че СЕМ се опита във ваше лице да повтори поведението на НСРТ преди години, когато се намесваше в програмната, редакционната политика, търговската и начина, по който вие указвате кое как трябва да се случи по ваш вкус, е много опасна практика и не граничи с добрите практики в ЕС.
Георги Лозанов: Е сега, момент, в момента, в момента това е абсолютно голословно обвинение, за да не кажа друга дума. С какво аз лично съм се намесвал в управлението на медията или в програмите!
Валери Тодоров: Ми направете анализ на интервютата, които досега се появиха в печата.
Георги Лозанов: Моето мнение ли като намеса го смятате? И това в каква посока намеса?
Валери Тодоров: Знаете ли, ние с вас в момента така спорим с аргументи, в които може би имаме и аз, и вие пристрастия, което е нормално, но хубаво е да се чуят и странични мнения, мнения на други специалисти.
Георги Лозанов: Вижте, по начало СЕМ е колегиален орган, той си взима своите решения на базата на колегиален вот. Аз не мога да разбера по какъв начин моите персонални мнения, а пък и какви толкова оценки за програмата съм давал аз на радиото или за икономическата имало политики и т.н., сме оказвали влияние.
Валери Тодоров: Вижте, вие и аз, аз и вие нямаме право на персонални оценки, защото все едно вие сте в момента председател на СЕМ, аз съм ген. директор на националното радио.
Георги Лозанов: Първо, в границите на групата, аз работя като експерт, който излъчен /…/ действително, но и свързан със законодателните практики, а не със сегашното състояние на медията…
Валери Тодоров: Да, но ето аз като ген. директор не съм в тази група и не случайно и на така наречената дискусия, аз казах, че може да се повиши ранга…
Георги Лозанов: Ама вие, чакайте можеше, можеше да бъдете, въпрос на БНР беше да излъчи, който пожелае, можеше да дойде директора разбира се. Вие сте излъчили друг представител, имахте представител в групата на БНР, както и в…
Валери Тодоров: Нека да не навлизаме в тази тема!
Георги Лозанов: Що, какво и е на тази тема?
Валери Тодоров: Ами аз смятам, че тази работна група действително вътре в нея има хора, които да имат позиция, които има виждане, но тя има нужда да бъде преструктурирана и действително в рамките на тази група да бъдат вкарани тези виждания, които да се дискутират и от там да се тръгне. В момента ние насипваме някакви идеи, работейки по тези предположения с идеята от там да извлечем нещо. Може би според мен трябваше СЕМ като един координиращ…
Георги Лозанов: Но СЕМ не е координиращ…
Валери Тодоров: Регулаторен орган, да предложи свои виждания!
Георги Лозанов: Също може да предложи свои виждания, нещо повече групата в след ваканцията, както сме дали заявка, публична, ще направим нова дискусия, вече на базата на едни конкретни предложения. Само, че всичко зависи от добронамереността и конструктивността на този диалог. Ако отново целта ще бъде дискредитация на една или друга фигура в групата, то тогава каквито и виждания да се дадат…
Валери Тодоров: Или медия, или медия също подчертая така.
Георги Лозанов: И медия.
Валери Тодоров: Защото се получава така, нали аз разбирам, че вие сте обвързани примерно с колегите от телевизията, с приятелски отношения, работили сте заедно по проекти, но това не е повод вие да проявявате не еднакво отношение към двете медии.
Георги Лозанов: По кои проекти… заедно!
Валери Тодоров: Разберете ме правилно, по този начин…
Георги Лозанов: Нищо подобно, нищо подобно…
Валери Тодоров: Ние доста бързичко получихме някои санкции, които закъсняват за другите медии. Това създава впечатление у колегите за някакъв вид двоен стандарт.
Георги Лозанов: Нищо подобно…
Валери Тодоров: Разбира се, аз не ви упреквам в това и вярвам, че не е така!
Георги Лозанов: БНР е една от най-малко санкционирани медии, няма смисъл да говорим за това нещо. И най-малко и към него е проявено някакво негативно отношение в дейността на СЕМ и така. Вие събирате някак си така, /…/ вероятно на ваше оскърбление или настроение срещу мен, събирате доводи, които нямат никаква обективна основа.
Валери Тодоров: Добре, извадете мои изявления, ако намерите някъде оскърбление срещу СЕМ или към който, към колегите които аз изключително уважавам.
Георги Лозанов: Не, аз казвам, че вие сте се почувствали оскърбен. Вижте не е монополно БНР, обществената оценка на самото радио. Всеки от нас има право да дава оценка, като аз пак твърдя, че моята оценка е обективна и съвсем не е негативна.
Водещ: Което е едно добро начало към разрешаване на този спор, защото ми се струва наистина, че подобни спорове вредят и накърняват интересите на националното радио. Никой не оспорва факта, че в крайна сметка хората вярват на националното радио.
Георги Лозанов: Никой не оспорва този факт! След като му вярват хората и това е най-добре. Добре е освен това…
Водещ: Но подобни горещи дискусии не работят в тази посока.
Георги Лозанов: Не, добре освен това обществената медия винаги да е в окото на обществото. Дори сега, дори с цялата /…/ на тази дискусия която се води, така аз мисля, че тя прави нещо важно. Поставя проблемите на обществените медии на обществено обсъждане. Това е единство и аз съм в това отношение съгласен с г-н Тодоров, че трябва да се чуят много гласове и аз се уморяват вече от това да чувам едни и същи гласове, нека дадем думата.
Водещ: Ами ето сега след малко ще имаме възможност да включим и експерти. Но аз ще си позволя само да отбележа факта, че на ефирната територия експертите говорят по различен начин от този, който, по който дават своите коментари на обсъжданията.
Водещ: Разгорещената дискусия по повод идеята за сливането на БНР и БНТ, която да осигури някакъв вид реформи в двете медии тръгна в посока, чуването на повече гласове на експерти. Ето веднага го правим. Факт е, че се натрупа напрежение. От тук насетне как следва да се развият нещата и какво трябва да се пише в закона, добър ден на председателя на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова: Чува ли ме някой, нищо не чувам.
Водещ: Г-жо Петрова, дали ме чувате?
Даниела Петрова: Не.
Водещ: Имаме явно някакви технически неблагополучия. Колегата се опитва да ги отстрани. Та въпросът беше дали обединението би било централно, централна тема в едно такова медийно законодателство и натрупаното напрежение, как трябва да се изчисти, за да не се, как да кажа, да няма рискове за липсата на доверие към БНР? Г-жо Петрова, дали ме чувате? Не. Очевидно имаме. Та да продължим с доц. Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Нека да използвам случая да отговоря на въпросите на г-н Тодоров. Много настойчив. Той беше само на частта от дискусиите, които бяха от три части, за двете обществени медии. Предишната част беше именно за това което той така го постави като тема, а именно за регулацията и за регулатора. Там също имаше много разгорещени най-различни теми и сблъсъци на мнения. Така, че в това отношение групата съвсем не е пренебрегналата тази тема и разбира се регулацията, също подлежи на развитие. Няма никакво съмнение, че посоката е на делиберализъм и дерегулация, която е свързано и с цифровата ера. Аз съм го заявявал много пъти, изглежда не съм бил чут по тази тема.
Водещ: Проблемът е, че експертите говорят по различен начин в ефира и на дискусиите. Надявам се, че сега имаме връзка с председателя на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, г-жа Даниела Петрова. Добър ден. Добър ден г-жо Петрова!
Георги Лозанов: Не се чува.
Водещ: Ми много сериозни проблеми имаме. А дали междувременно не можем да чуем и мнението на г-жа Маргарита Пешева, която е медиен експерт. Добър ден.
Маргарита Пешева: Добър ден.
Водещ: От къде трябва да започне реформата на БНР и наистина темата за обединението трябва да бъде централно?
Маргарита Пешева: Първо бих искала да кажа, че хипотетичното обединение на националното радио и националната телевизия, не е равнозначно и равностойно на реформа. Реформата не означава и не минава задължително през това обединение, а още повече когато говорим за реформа при две утвърдени обществени медии, всяка със своята многогодишна история. Радиото е най-старата електронна медия, телевизията имат 50-годишна история, БНТ. Реформата означава най-малко две неща! Тези две медии, които са различни да бъдат в крак с новите технологии, с предизвикателствата на цифровизацията и да предложат такава модерна програмна политика, която наистина да гарантира обществения интерес. А въобще не виждам никакъв особено резон, административното обединение на БНТ и БНР, да доведе до съществени и значителни реформи в двете обществени медии. Мисля само, че това ще проблематизира в условията на криза, тяхното самостоятелно развитие, постигнатите резултати и бих казала различията в темповете и скоростта на развитие на двете медии. По един начин се развива националното радио, по друг начин се развива националната телевизия. Опитът чрез една административна шапка да се направи един своебразен скачен съд, за да може да се администрира на долу програмното развитие, поне по мое скромно мнение не означава реформа. Ето аз виждам как двете медии търсят новите кросмедийни проекти със сутрешните блокове, със създаването на този кросмедиен проект, което показва много голяма чувствителност към новото. Виждам риска на Вяра Анкова, която поздравявам, смятам този избор на СЕМ за много успешен. Риска за първи път да предложи управителен съвет, който е изцяло от външни хора на медия, изключвам г-н Бойко Станкушев, да предложи вариант заседанията на управителния съвет да стават успоредно, да присъства и обществения съвет на тези съвет. Т.е. всяка медия е отворена към реформи, към промяна, към приемане на предизвикателствата на новите технологии.
Водещ: Т.е. искате да кажете, че трябва тонът на обсъждане на този, на новите медийни правила да бъде по-различен. Сигурно ще приемете като допълнение към вашите аргументи и факта, че едни и същи медийни експерти в ефира казват едно, после в работната група се оказва, че застъпват съвсем друга теза! Така ли е?
Маргарита Пешева: Не, не мога да коментира това, коментирам личната си позиция. Аз смятам, че се подменя дебата. В общи линии представата, че обединението на двете медии, етикетът на реформата е дълбока погрешна. Напротив реформата може успешно да се извърши в двете медии такива каквито са, защото те имат 75-годишна история за радиото самостоятелно и 50-годишна история за телевизията, също самостоятелна. И защото историческите практики на подобно, тъкмо подобно административно обединение са доказали в България своята неефективност. И нека да не се привеждат аргументи с чужди практики, а най-малко Би Би Си, която е неприложима към българските условия, особено във време на криза. Във време на голяма икономическа криза е рисково да се прави подобно преструктуриране на двете медии, защото това може да доведе до крайно плачевни резултати. И за двете!
Водещ: Благодаря ви за този коментар, сега пак ще опитаме наистина да намерим връзка с председателя на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, г-жа Даниела Петрова. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Третият път се оказа успешен, радвам се да ви чуя. Натрупа се напрежение, от тук насетне как, кое трябва да сложим в центъра на обсъжданията на новото медийно законодателство?
Даниела Петрова: Ами въпросите, които трябва да се разгледат към настоящия момент не са основния въпрос да се обединяват двете медии. Ясно е, че трябва да се чуе дискусията на заинтересованите страни. По този въпрос вече чухме при обсъждането на медийната група различните експертни становища и смятам, че по-скоро акцентите трябва да бъдат на рамката на философията на въпросите, принципните въпроси по отношение на плурализма, прозрачността и съответно цифровизацията.
Водещ: Ако трябва вие да коментирате плурализма, кой опит ще застъпите, този на Швеция или някоя друга европейска практика?
Даниела Петрова: Ами вижте, аз не смятам, че могат да се пренасят модели и съответно да се налагат директно към нашата действителност. Тъй като навсякъде има специфика, но има и натрупана практика, която може да се използва. Аз смятам, че двете медии трябва да съществуват разделно, т.е. така както съществуват и до настоящия момент по отношение на радиото и телевизията. Своята позиция съм я изразявала многократно в този аспект и считам, че ако трябва да се извършва някаква реформа, това е реформа по промяна на мениджмънта на управлението, на оптимизацията, на техническите средства, начин на ръководене. И по този начин биха се постигнали целите и на реформата в отделните медии. Но едно обединяване примерно би могло да ограничи гледните точки и позиции, които всъщност всяка обществена медия представят за българските граждани.
Водещ: Благодаря ви за този коментар, ние ще очакваме още дискусии на истински дискусии между експертите. Но това което казвате, това са мотивите на шведския парламент, който прекрати този проект по обединението.
Водещ: Доц. Лозанов, нека да ви попитам така, след всички чути мнения. Склонен ли сте да се откажете от тази идея?
Георги Лозанов: Не разбира се, никаква идея не съм склонен да се откажа. Но преди всичко, не /…/ склонен да се откажа от дебата. Трябва да има различни гледни точки, трябва да има сблъсък. Аз в някакъв смисъл така виждам стойността на тази идея в този момент, за дали ще се реализира в бъдеще е отделен въпрос, в това, че тя наистина отпуши напрежение, даде видимост на напрежения. Те стоят в средата в медийната средата. И вижте сега, казва се, че двете медии имат голяма история, радиото и телевизията, това е самата истина. Но нека да не забравяме части от тази история, големи части, които по някакъв начин се възпроизвеждат и пренасят през 20-те години на прехода. Съвсем на са истински капитал за медията, тогава когато трябва да говорим за нея като обществена функция и като обществена медия. И в това отношение на мен ми се струва, че се налага реформа важна. И то обединението би могло да помогне на нещо, което разбира се може да стане и без обединение. Администрацията да се превърне в услуга, не властова структура. В момента начина на избор на генерален директор, неговия управителен съвет, който се оказа негов екип, а не негова форма на надзор. Субсидията на държавата която не се измерва пряко във връзка с реализацията на обществената мисия. Всичко това като модел оставя медията по-скоро близка до наследена от социализма тип направена на БНР и БНТ, от колкото на съвременна медия. И тогава…
Водещ: Но нито от изброените неща, не е в ръцете на националното радио, за да ги промени!
Георги Лозанов: Не, не, точно така, нещо повече. Аз пак да повторя, пак да кажа на колегите от радиото, особено пък и на телевизия, но особено от радиото, че аз много добре виждам и много пъти съм подкрепял възможността на самите журналисти, на собствен ход така да се каже, от място да създават обществени лица на медията. На тях се дължи това доверие, а не на пренесеният през годините модел, който трябва да пазим.
Водещ: Но всъщност нищо не пречи моделът да бъде…
Георги Лозанов: И нищо не заплашва тези журналисти, вярвайте ми. Може би заплашва някакви административни структури, начина на натрупване на излишни там човешки ресурси, но самите журналисти, лицата на медията, хората, които я правят, освен това по никакъв начин обединение или без обединението, не заплашва програмната независимост. Говорим за обща администрация като услуга на програми, а не за администриране на програмите. Г-жа Пешева чух да говори за администриране на програмите, такова нещо не бива да има и не може да има. Трябва да има редакционна независимост и трябва да направим такъв модел, който да гарантира. Би могло законодателен модел тази електронна независимост. И така нататък, аз малко уморено говоря вече за тези работи, защото много пъти. Сега разбира се, ние ще трябва в групата да представим някакъв проект с ясно разписани разпоредби, за да се види как това може да се случи. Като без да се откажа от идеята за обединението, защото аз фактически не чувам особени аргументи срещу, извинявам се, че казвам това! Чувам заклинания, това, че медийния плурализъм може да се наруши от това, извинявам се и към шведите, преди да са седнали на масата, медийния плурализъм може да се наруши от това, че двете обществени медии, ще се обединят. Моля, той медийния плурализъм е вътрешен за тези медии, той гарантирано ниво за всяко едно предаване. Между другото сега тук медийния плурализъм се одържа не в някаква независимост от БНТ, който би провел по друг начин този дебат, не знам. Аз съм ходил там, така, впрочем по сходен начин ги водим. Медийния плурализъм се гарантира от това, че чувам, че и г-жа Пешева, че чуваме и г-н Тодоров, който би имал всякакви гледни точки. Това е медийния плурализъм. Нека да не създаваме фалшиви, фалшиви представи.
Водещ: Не, истината е, че по посока едно обединение ще има обединение и на репортерите, което наистина.
Георги Лозанов: Дали ще има обединение на репортерите, не си представям такова нещо. Аз пак казвам, трябва независимост на програмите, които си имат собствени репортери, собствени дейности. А обединение на администрацията. Вижте, администрацията е услуга, услуга, тя не е една властова структура в една обществена медия. И тази услуга трябва да е максимално съвременна, максимално технолоризирана, максимално опростена и трябва да е много силна като мениджмънт! Вижте сега, г-н Тодоров много често говори за това, че БНР има много добра аудитория, тя непрестанно нараства и това наистина е така. Това трябва да се усвоява мениджмънтски през един нов модел за мениджмънт.
Водещ: Може би щеше да бъде по-лесно и нямаше да бъде толкова напрегнатата дискусията, ако наистина имаше отговор на въпроса колко би струвало едно такова обединение и как биха изглеждали…?
Георги Лозанов: Аз имам отговор на този въпрос, но ние трябва да дадем възможност това да бъде направено по една независима експертиза, която не е станала, включително и зареди финансовите затруднения, за да се поръчват експертни доклади и в което е цялата държава.
Водещ: За да стане по-ясно…
Георги Лозанов: Но аз мога да кажа, че това което аз знам колко би струвало едно обединение, съвсем не е плашеща сума.
Водещ: Да поразсъждаваме по една хипотеза с цел да станем наистина малко по-ясни!
Георги Лозанов: Така е.
Водещ: Чуждите формати, размера на големия брат, дали биха могли да бъдат класифицирани като обществен интерес? Повече от очевидно е, че…
Георги Лозанов: Повече от очевидно, че не!
Водещ: Обществените медии се въздържат от такива формати…
Георги Лозанов: Естествено, вижте сега, обществения интерес във всяка държава произтича от много специфично и общи разбира се, и от много специфични характеристики. Аз съм сигурен, че…
Водещ: Някой би казал, че това е социално познание!
Георги Лозанов: Точно така. Свързан например с интеграцията на не интегрираните общности. Аз мисля, че младите са не интегрирана общност в България.
Водещ: В условия на криза, как ще подходите тогава, на кого ще дадете парите, на големия брат или на салона за култура на БНР?
Георги Лозанов: Е вие се шегувате! Първо аз съм абсолютно на малко американската позиция тук, не европейската, че обществения характер общо взето работи с некомерсиални формати, се подържа с некомерсиални формати. Защото тези които пазара може да издържа, няма особени причини държавата да ги финансира или обществото.
Водещ: Но винаги има желание!
Георги Лозанов: Защото европейския модел говори за това, че трябва да има формати, които да задоволяват всички интереси. Тогава ще се появи и спорт. Но тука е важно много е важно една граница, която именно в описанието, обществената мисия да се направи. Ще се появи спорт, но не чалга! Нали! Независимо от това, че има интерес, тогава решаваме, че този интерес ще се задоволява по пътя на търговските оператори, т.е. на платената комуникация, защото той има пазара, не може да съществува, да съществува и така. Не защото трябва да раздаваме някакви санкциониращи тези по отношение на една или друга форма на желание на хората.
Водещ: Но повече от очевидно е, че нямам как да се формулира в един закон пожеланието за добър вкус?
Георги Лозанов: Не, в един закон се формулират така, но тука е казано ясно и конкретно. Ето в тая директива която тука в тази позиция на ЕС е казано да има яснота и конкретност нали. Ето достатъчно точно, възможно най-точна дефиниция на обществената функция на ниво на нормативен акт. Това никога не е правено и вярвайте ми, това ще е страхотна подкрепа на журналистите и на свободата на словото и това, което правите. Това не е нещо което ще се вземе от националното радио, обратно ще се даде сигурност, че обществото стои зад това. И най-после обществото да знае, че това е неговата медия, защото това е една обществена задача, която предоставена за реализация на медията.
Водещ: Но това би могло да стане както по пътя на обединението, така и по пътя на една истинска реформа!
Георги Лозанов: Естествено, обединението решава други въпроси. Решава изваждането на програмното управление за сметка на административното, а административното вкарването му пак казано в /…/ на услуга, на един добър мениджмънт. Но така и тогава вярно, че така да се каже блясъка шефа на върха на пирамидата, ще се загуби. И ако някой така да се каже жали по този блясък, има причина да се притеснява от обединението.
Водещ: Едва ли, едва ли това е аргумента…
Георги Лозанов: Да, и аз мисля. Но мисля, че това е най-големия риск от обединението, другите не са толкова.
Водещ: Може би наистина трябваше да тръгне тази дискусия в друга посока и от друго място.
Георги Лозанов: Но аз пак казвам, пишман станах с това обединение, даже ми се струва, че ако възниква темата, трябва да възникне доста по-късно. Сега трябва да поприказваме за обществена мисия, за други неща, говоря за границите на работа на групата, пък дали ще бъде чрез обединение или самостоятелно, какво да кажа. Ако могат медиите, за мене обединението има този смисъл, да накара непременно медиите да извършат радикални реформи. Иначе ми се струва, че тя все може да бъде козметична, както е минала до сега през тези 20 години.
Водещ: Нека да дадем думата и на г-н Валери Тодоров.
Георги Лозанов: Нека да му дадем.
Водещ: Добър ден пак.
Валери Тодоров: Да, здравейте. Аз смятам, че ние пак така влизаме в един недостатъчно коректен тон и към медията, и към участниците в диалога. Защото така както аз не мога да бъда блясъка на шефа и блясъка на пирамидата, както беше описан. Нито пък…
Георги Лозанов: Аз казвам само по принцип г-н Тодоров, защо всичко приемате към себе си, не мога да разбера!
Валери Тодоров: Ами не, защото вие така го адресирате г-н Лозанов и именно за това е…
Георги Лозанов: Не, аз така го наблюдавам 20 години!
Валери Тодоров: Значи, така както вие не можете да бъдете кралят слънце на медийната регулация, така и аз не мога да бъда звездата върху пирамидата, така както ме рисувате.
Георги Лозанов: Ама защо, аз как, хубава работа, аз говоря за това, че 20 години става така…
Валери Тодоров: Аз съм журналист и мога да споря с вас и не само като генерален директор, като журналист при това познавам достатъчно добре и повечето европейски практики, също мога да споря. Мога да защитя една реформа в рамките на една структура, тъй като и опита, цялата ми биография премина в радиото и телевизията съм работил, и в други медии. Така, че хубаво е да разглеждате администрацията като услуга, но да не забравяте, че администрирането е един изключително важен момент от мениджмънта на една медия, тъй като той гарантира развитието, условията за развитие, средата и по никакъв начин не бива да разглеждаме администрацията като един вид обслужват персонал, защото все пак тази администрация работи за хора, … биография.
Георги Лозанов: Чакай малко Валери, дай малко, дай да поприказваме малко без конвенцията на този ефирен разговор. Въобще, нали говорим за закон и за бъдеще, за това да построим един модел който не засяга в момента персоните. Нали говорим за нещо, нещо за перспектива, защо го поставяш, защо го приемаш непрестанно върху себе си и после започваш да се обиждаш.
Валери Тодоров: Не, аз съм длъжен просто да защитя позицията на медията, тъй като тук аз представям не само своето виждане. Казвам ти аз като журналист съм готов и вие като експерт да спорим, като махнем факта, че вие сте председател на СЕМ, а пък генерален директор.
Георги Лозанов: Ами добре, айде така да спорим, аз…
Валери Тодоров: Вие подлагате под съмнение независимостта сега на програмите, ако имате някакви такива съмнения…
Георги Лозанов: Защо, къде се подлагал на съмнения дейността на програмите?
Валери Тодоров: Ами от това което чух искам само да поясня, че в националното радио има две ключови длъжности. Едната е директор, втората е главен продуцент! Главният продуцент е човекът който тежи на творческите въпроси, както продуценти на отделни направления и това е случва от 2007 година насам.
Георги Лозанов: Но това нещо трябва да стане закон, освен да го има!
Валери Тодоров: Добре, вие това /…/ като закон, а не го вкарвайте като някакъв недостатък, все едно, че той не съществува. Съществуват много добри утвърдени практики, утвърдени в периода на прехода. Отново потребявате думата социализъм, мен това ме тревожи, тъй като начина по който се опитвате да наложите и своето мнение, също не прилича на демократически централизъм. Който е най-отгоре, той е най-прав. Аз не искам и аз да изглеждам по същия начин. За това мога да разгранича своето лично мнение от мнението на…
Георги Лозанов: Аз наистина не знам защо спорите с мен, но добре щом така се чувствате, че защитавате медия, това е ваш дълг несъмнено.
Валери Тодоров: Разбира се, за това ние…
Георги Лозанов: Вижте, ако аз съм врага, така да се каже на БНР от който той трябва да бъде защитен…
Валери Тодоров: Не, не вие не може да бъдете враг, защото ние сме част от гражданското общество и …
Георги Лозанов: Разбира се, не исках да кажа, че тогава БНР наистина няма врагове и аз на това се надявам!
Валери Тодоров: Не би следвало изобщо да се позиционират врагове в едно гражданско общество. Ние всички участници…
Георги Лозанов: Еми тогава какво защитавате от мен медията?
Валери Тодоров: В равноправен диалог, равноправен. Ако някой от нас си позволи да обсеби правото на другия или правото да говори от името на всички, това би било опасна тенденция. За това и аз апелирам!
Георги Лозанов: Е даже аз отговорих тука на вашия въпрос за надзора, надзорния орган, че това беше цял панел, да използвам тази дума, в дискусията и това се говори, имаше гледни точки.
Валери Тодоров: Спомняте си, че ние в началото на нашите спорове предложихме, темата, дискусията да се разшири, да се засегнат и въпросите на медийните регулации, тогава отхвърлихте…
Георги Лозанов: Да, защото беше на границата на конкурса за генерален директор на национално радио, не беше мястото на тази тема там. Значи тя е важни и много важна тема за самата работна група.
Валери Тодоров: Ами сега ако искате можем да се прехвърлим към резултата на дискусията от това, само ще загубим и времето на слушателите.
Георги Лозанов: Ами не беше, резултатите от дискусията в крайна сметка бяха във ваша полза, ако говорим за дискусиите за генерален директор, защото вие бяхте избран в резултат на всички дискусии…
Валери Тодоров: Не, не бих казал, аз не бях избран зареди дискусията въпреки дискусията!
Георги Лозанов: И зареди дискусията, е защо?
Валери Тодоров: Защото дискусията не се състоя във вида в който възнамерявах…
Георги Лозанов: Не, в дискусията имаше много подкрепа изразена към вас от хората, които работят с вас, което беше много важен аргумент.
Валери Тодоров: Ами аз допускам, че може, че поне част може да е заслужена г-н Лозанов.
Георги Лозанов: Е никой казва, че не е. Иначе, ако тя беше незаслужена, нямаше да бъде аргумент, защо?
Водещ: Има ли нужда от промяна на тона при обсъждането на новите медийни правила, очевидно има проблем?!
Валери Тодоров: Не, няма проблем, бих искал също така да ви кажа, това че ние така разговаряме остро, това е също част от един спор. Той трябва да бъде, ние трябва да поемем риска той да бъде остър, за да стигнем до резултат и по никакъв начин не бива да създава впечатлението. Виждам, че вие няколко пъти употребихте думата напрежение, не няма напрежение, има дискусия, има спор, има несъгласия с позиции. Мисля, че това е здравословно. В края на краищата не може пациента да отиде при лекаря и лекаря да му казва, вие сте болен, а той казва аз съм здрав или обратното. Състоянието на болния трябва да се види от общата клинична картина, там трябва той трябва да бъде прегледан и от други лекари, а и трябва да чуем мнението на обществото по всички спорове, които водим. Т.е. трябва да разширим кръга…
Георги Лозанов: Само не разбрах в тая метафора, кой е в ролята на пациента?
Валери Тодоров: Не, не вижте, аз не разглеждам нито вас, нито себе си като…
Георги Лозанов: Да, защото…
Водещ: Добре, аз ще кандидатствам за ролята на пациента, ако искате, за да може сюжета да бъде завършен!
Валери Тодоров: Да, да не слагаме белите престилки, просто да няма нищо лошо в повишения тон, стига той да не стига до оскърбителни интонации. Смея да твърдя, че в няколко оценки, които се появиха в публичното пространство се съдържат такива оценки и мен лично този факт ме тревожи, тъй като аз винаги съм бил привърженик на коректния тон и на убеждаването с позиция и аргументи. Тъй като журналиста в случая съм и в качеството на мениджър мисля, че имам яснота и съм доказал, върнете си тези прибори назад, ние сме представили отчети на екипа който работи последните три години, вижте резултатите, вижте кое ние наричаме реформи и кажете, ако го отхвърляте, тогава трябва да отхвърлите и онова което вече сте одобрили и онова което сте признали.
Георги Лозанов: Лично аз нищо не отхвърлям, искам нататък да вървим и да вървим на базата на опити, но не само от последните три години…
Валери Тодоров: Да, ние имаме г-н Лозанова опит в цифоривизацията, което предстои за страната. Ако искате можем да ви запознаем с наши виждания…
Георги Лозанов: Аз съм запознат, вие сте ни запознавали. Сега може да има и нови неща, разбира се, че това ще е много важно страна на работата по закона.
Валери Тодоров: Но радиото и телевизията няма да изчезнат в процеса на цифровизация със сигурност.
Георги Лозанов: А, ще изчезнат! Ще се трансформират, всичките неща се трансформират с новите технологии…
Валери Тодоров: И ние няма да се превърнем в просто доставчик на услуги, а ще бъдем обществена и културна институция.
Георги Лозанов: Да, напротив, аз казвам, че тъмно сега ролята на обществените медии ще става все по-значима, защото общо взето върви в тази посока развитието на комуникацията през много голяма роля на аудиторията, която ползва като услуга информационните съдържание, но специално обществената медия, ще е тази която ще трябва да пази същинският политематичен формат, това е много голямо задължение и аз затова…
Валери Тодоров: Да, това трябва да бъде задължение на обществен орган, какъвто вие претендирате, че сте. Между другото вие сте също на държавна субсидия. Орган при това който е с…
Георги Лозанов: За съжаление напоследък малка, но иначе това е самата истина!
Валери Тодоров: Ми и при нас бяха, ние сме без 10 млн., но както виждате се справяме, не хленчим, не тичаме по институциите да молим за още пари, разбираме състоянието на държавата и искаме да сме отговорни към обществото което ни се доверява.
Георги Лозанов: Кого имате предвид? Надявам се нямате предвид СЕМ, защото и ние нищо не тичаме по никакви институции, не водим публични дискусии.
Валери Тодоров: Не, нека да не отнасяме всичко…
Георги Лозанов: И аз така ви предлагам, така ви предлагам да.
Водещ: Ами благодаря за участието. Някак е по-добронамерен е накрая тона.
Георги Лозанов: Но ви отменихме с г-н Тодоров, виждате, почти проведохме самостоятелно този разговор.
Водещ: И както се казва, аз доброволно поех ролята на пациент.
Валери Тодоров: Може би трябва да се редуваме с г-н Лозанов в студиото на Програма „Христо Ботев”. Вие да сте и още трети водещ, така ние, аз, г-н Лозанов, вие и така може пък да стигнем до някоя истина в процеса.
Водещ: И определен брой експерти.
Валери Тодоров: И много, много други мнения!
Водещ: Да, да разбира се. За да довърша метафората, която вие двамата създадохте. Аз в ролята на пациента си пожелавам в края на това предаване да се чувствам все по-здрава и да имам възможността да задавам, да продължавам да задавам въпросите. Хубав ден от екипа ни, Любомир Пъшев, Здравко Петров, Анелия Крушанова и от мен Ирен Филева.

БНТ има нов Управителен съвет

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 11.08.2010

Бившият заместник финансов министър Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в телевизията
Весислава Антонова

Освен нов генерален директор – Вяра Анкова, БНТ си има и нов Управителен съвет (УС).

Бившият заместник финансов министър в кабинета на Симеон Сакскобурготски – Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в Българската национална телевизия (БНТ). Той вече е част от новия управителен съвет на медиата, който днес Съветът за електронни медии (СЕМ) одобри. В него влизат още Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите, журналистът Бойко Станкушев и Анастас Гьоков.

Те бяха предложени от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова и единодушно подкрепени от членовете на СЕМ. Председателят Георги Лозанов коментира, че единственото, което му липсва, е юридическата експертиза, като според него е важно да има такава фигура, но извън управителния съвет. "Важно е програмното ръководство да създаде мощно програмно дело, тъй като това беше дефицит на предишното управление", каза още Лозанов.

Бойко Станкушев ще отговаря за програмното развитие на телевизията и ще бъде гарант за "една независима журналистика". При представянето му Анкова обясни, че той е с голям опит в обществените и частните медии, което ще е изключително полезно съчетание за новата визия на БНТ.

Огнян Златев е избран като представител на гражданското общество в България. Разработил е практиката за използването на европейски и международни програми в медиите, а Центърът за развитие на медиите е обучил над 7 хил. журналисти от различни държави, обясни пред СЕМ Анкова.

Тя мотивира предложението си за Атанас Кацарчев с опитът му. Според нея в условията на криза не може в управителния съвет да няма човек, който да разбира от финанси. Кацарчев ще носи отговорност за анализа на финансовото състояние на БНТ и преструктурирането на телевизията. Кацарчев напуска поста заместник-министър през 2002 г. После той бе съветник на Пламен Орешарски, финансов министър в кабинета на Станишев.

Анастас Гьоков ще ръководи ресор "Цифровизация" заради големия опит, който има в тази сфера. повече информация за членовете на УС на БНТ може да прочетете на сайта на БНТ.

"Нито едно взето решение няма да бъде недискутирано с управителния съвет. Подкрепата носи отговорност", каза Анкова. На 30 септември трябва да бъде представен анализът за причините за лошото финансово състояние на БНТ, обясни генералният директор на БНТ и допълни: "Нямаме време, защото ни е ясно, че очакванията на обществото са за промени. Но си даваме сметка, че реформи и имидж на една медия не се прави за дни или месеци", каза Анкова.

Според изискванията на медийния закон членовете на УС са четирима и се избират с мандат от 3 години. Всеки един от тях ще участва в цялостното управление на БНТ и отговаря за определен ресор.

От тук нататък от управляващите зависи да дадат шанс на новия екип в БНТ да реализира добрите си намерения през новия медиен закон. Ако очаквания нов текст на закона не гарантира през текстове стабилността на държавната телевизия, тя отново ще е в изходна позиция без шанс да се затвърди на пазара като обществена.

Още по темата очаквайте в новия брой на "Капитал".

Оригинална публикация

Публичен дебат за новия медиен закон. Ден втори

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация