в. Десант, Бургас | 20.05.2011

БИВШАТА шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски уволниха във вторник кореспондентката на "Монитор" в Кърджали Вилдан Байрямова, защото си позволявала да критикува ДПС. И то не къде да е, а в постовете си във фейсбук. Това разказа самата Вилдан пред "Десант". Според нея "Монитор" вече е придобило облика не само на издание на ДПС, но и на вестник, който зорко следи служителите си какво правят в извънработно време. "Още преди няколко седмици ми се обади шефката на отдел "Кореспонденти" във вестника и ме предупреди, че заради действията ми във фейсбук трябва да чакам "най-сериозни последици". Всъщност тогава в ДПС ги тресеше голяма треска да не би партията им да се разцепи, заради напускането на Касим Дал, а аз бях написала няколко поста в личната си страница във фейсбук, в които коментирах страховете на Доган, а и изобщо положението в партията му", разказа Байрямова. Въпреки това предупреждение обаче, тя продължила да си коментира критично ДПС, без да се замисля, че в "Монитор" всъщност всяка критика срещу Доган автоматично означава уволнение. Както е известно, макар и официално собственост на "Нова медийна група холдинг", вестниците "Монитор" и "Телеграф", както и ТВ 7, на практика са в обръча от фирми, който обгражда ДПС. В трите медии името на Доган е обявено за светено, а за ДПС е позволено да се пише само хвалебствено и тържествено. Едновременно с това трите медии го играят и официози на Бойко Борисов, който иначе на думи уж е голям противник на Доган. Така двата вестника и телевизията на практика се явяват нещо като топла връзка между ДПС и ГЕРБ. Байрямова разказа, че самото уволнение е било извършено по затвърден сценарий, който Ирена и син Пеевски вече са прилагали в миналото. Директорът на "Телеграф" и "Монитор Васил Захариев я повикал във вторник в София, уж да й даде указания как да отразява предстоящата изборна кампания. На място обаче той се скрил, а от счетоводството й връчили заповед за уволнение, в която пишело, че й съкращават щата. Едновременно с това й бил забранен достъпът до залата с колегите, с които тя не могла дори да се сбогува. По подобен начин преди три години мама Иренка и синчето уволниха и главната редакторка на току-що закупения от тях вестник "Експрес" Данка Василева (в момента шеф на "24 часа"). Една сутрин пред редакцията я причакал охранителят на медията, иззел й входната карта и й обяснил, че тя вече не работи там, подир което я бе изгонил.

Стр. 8

в. Труд | 09.04.2011

"Монополизмът в медиите – заплаха за свободното слово и демокрацията. "Над тази гореща тема разсъждаваха вчера журналисти от вестници, списания и електронни медии. На кръгла маса в БТА ги събра Съюзът на българските журналисти и фондация "Фридрих Еберт".

"Една медийна група държи 80% от вестниците. От началото на прехода не е имало толкова едностранно отразяване на политическите процеси", откри дискусията Пенчо Хубчев от фондацията.
По-късно журналистката Ива Николова (виж на съседната страница статия от нея) назова имената на монополистите – Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Тя обаче уточни, че те са подставени лица на собственика на една банка.
"Монополите в медиите се появиха, защото изданията не могат да се финансират от собствената си дейност. Тиражите им падат, което означава, че са загубили финансовата подкрепа на обществото", тази теза разви коментаторът от вестник "Сега" Светослав Терзиев, който обобщи, че благодарение на тези нови икономически условия става възможно купуването на медии"на килограм".
"Унизително е да се работи в групата на Ирена Кръстева", допълни Терзиев. Корпоративна търговска банка финансира изкупуването на медиите чрез парите на държавните предприятия, фактически държавата има интерес да финансира монополизъм, защото тези медии стават удобни и послушни, разви тезата си журналистът.
В етичния кодекс на гилдията у нас няма "клауза на съвестта", каквато съществува във франция, даде пример Терзиев и обясни, че когато някой журналист не е съгласен с линията на новия си собственик,той е свободен да напусне, но следва да получи обезщетение, с което да се издържа, докато си търси работа.
Каква клауза на съвестта, като тези хора нямат съвест – възкликна Велислава Дърева. Според нея най-безопасно и лесно се правят стачки в държавните медии. "Аз лично съм организирала протест във в. "Дума", защото един от предишните собственици се опитваше да въведе цензура", спомни си тя. Резултатът – 17 уволнени журналисти. Самата Дърева е уволнявана 13 пъти.
Като хора с някакви остатъци от достойнство трябва веднага да предприемем действия, с които да принуждаваме, да притискаме власт, опозиция, политици и общество да се въведат стандарти, които няма да позволяват на тайни субекти под масата да протягат пипалата си към онова, което крепи демократичния статус на обществото – медиите, призова Ива Николова, която в момента е директор на студио "София" на Нова българска телевизия. Тя разказа, че медиите вече търгуват с влияние. Затова се появи и дежурната фраза, когато колеги журналисти обсъждат дадено събитие: "Това при нас няма да мине." Групировката на Ирена Кръстева и Делян Пеевски обаче не била виновна за господстващото си положение, то й било поднесено.
Според Ива Николова нашествието на медийния монопол все още може да бъде спряно. Инструментите за това обаче са в ръцете на държавата – проверка от Националната агенция по приходите, промени в закони, прозрачност в собствеността.
Радиожурналистката Розита Попова призова журналистическите колегии да настояват техните издатели да подпишат колективни трудови договори. Всички участници в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да се възроди солидарността в журналистическата гилдия, защото сам човек се удря по-лесно.
***
Текст под снимка
Светослав Терзиев, коментатор на в. "Сега", Милен Вълков, председател на СБЖ, Снежана Тодорова, главен секретар на съюза, Пенчо Хубчев, програмен координатор на фондация "Фридрих Еберт" в България, и Ива Николова, директор на студио "София" на Нова българска телевизия (от ляво на дясно), се включиха в дискусията за монопола на медиите. Снимка Пламен Стоименов

Стр. 16

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 09.04.2011

Журналистът Светослав Терзиев, шефът на СБЖ Милен Вълков, секретарят на съюза Снежана Тодорова, Пенчо Хубчев и Ива Николова (отляво надясно). Снимка БТА

Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион – вестниците "Труд" и "24 часа", заяви журналистката Ива Николова. Тя бе един от лекторите на дискусия за монополизма в медиите като заплаха на свободното слово и демокрацията.
Форумът бе организиран от СБЖ и фондация "Фридрих Еберт". Идеята за него била доста отдавна, но събитията от последните две години ги убедили, че е необходимо да се говори повече за това, тъй като темата за монополизма в медиите излиза все повече на дневен ред, обясни Пенчо Хубчев, представител за България на фондация "Фридрих Еберт".
Според Николова скандалът в бившата пресгрупа в момента е точно заради това – че една медийна групировка прави подмолен опит да вземе част от собствеността на "Труд" и "24 часа" – това е групата на Ирен Кръстева и синът й Делян Пеевски. Николова обаче смята, че не е справедливо да се споменават само техните имена, тъй като те са подставени лица на една банка, в която повечето държавни фирми си държат парите.
Защо всеки от нас трябва да финансира този погром върху медиите, попита журналистката, която преди време напусна "Политика", веднага след като вестникът стана част от империята на Ирена Кръстева.
Според Николова медийната среда започнала да се извращава, когато собствениците решили, че не просто защитават обществения интерес, а творят действителността в България и преминали на страната на управляващите. Затова тази групировка, която в момента тъпче и бесува не е виновна, просто й го поднесоха на тепсия, добави Николова.
Според нея обаче собствениците не оправдали доверието, защото не могли да свършат работата – единият вестник е с тираж от 2000 бр., а в."Монитор" се преподавал във Факултета по журналистика като пример за антижурналистика.
Наш дълг е да почистим тази медийна октоподна среда и да принудим политиците и обществото да въведат стандарти, които да не позволяват на тайни субекти да протягат пипалата си към медиите, призова Николова, която сега е директор на софийския клон на Нова българска телевизия.
Медиите са загубили статута си на четвърта власт, констатира с тъга и Пенчо Хубчев от фондация "Фридрих Еберт". По думите му има два вида монопол в областта на медиите в България – на отразяването на управляващите и в разпространението на вестниците. Една групировка държала 80 на сто от разпространението в момента, даде пример той.
Журналистът от в. "Сега" Светослав Терзиев добави, че у нас има медиен монополизъм и върху рекламата, който е нарочно създаден, защото чрез нея се управляват медиите.
Според Терзиев днес се наблюдават слаби медии, защото не могат да се финансират от собствената си дейност. Живеем в информационно общество, има бум на информацията и в същото време медиите линеят, някои изчезват, журналистите стават лесни за купуване, отбеляза Терзиев.
Концентрацията на медиите е болест, която порази много държави, дори Италия и Франция, а у нас една банка, в която държавата държи парите си, финансира изкупуването на медии. Държавата има интерес от това, защото тези медии ще отстояват интересите на властта, каза Терзиев и веднага допълни, че това е заблуда и са хвърлени пари на вятъра, защото хората, които искат информация ще я намерят в интернет.

Стр. 4

в. Дума | 28.02.2011

17 компании искат 2 честоти на столичното радио

 Две телевизии, кандидатстващи за радиодейност на територията на София, отново поставиха Красимир Гергов и Ирена Кръстева като преки конкуренти за медийния пазар в България. Надпреварата е за две честоти – едната е 91 мегахерца, до 2008 г. по нея се излъчваше радио Би Би Си. Другата честота е на Радио "Мелъди", което е на 93,40 мегахерца и в момента е с временен лиценз.
Седемнайсет компании са купили документи за участие в конкурса, става ясно от списъка на Съвета за електронни медии. Сред тях са БТВ и ББТ. Собствениците на БТВ са холандската СМЕ и медийният и рекламен бос Красимир Гергов. Гергов държи 75% от капитала и на Радикомпания Си Джей, също проявила интерес към конкурсите. Сред конкурентите за радиоефира е и ББТ, която от от лятото на 2009 г. е собственост на "Нова българска медийна група", управлявана от Ирена Кръстева.
От подадените документи става ясно, че е много вероятно БТВ и ББТ да се окажат преки конкуренти във финалните етапи на конкурсите за радиа в София. Въпреки това напоследък двете телевизии започнаха да комуникират добре помежду си. Про.бг Медиа ООД, която е част от БТВ Медиа груп, получи разрешение от СЕМ да прехвърли на ББТ лицензите си за аналогова телевизия в 27 български града. Това са същите онези честоти, с помощта на които преди няколко години беше сглобена ТВ2, преименувана после на Про.бг, а наскоро и на БТУ Action. БТВ си позволи да прехвърли този честотен ресурс, защото като оператор с национално покритие Про.БГ вече се сдоби с правото да качи на цифровия мултиплекс програмите си. ББТ обаче излъчва по кабел и сателит. След сделката с БТВ тя се сдоби с лицензи в 27 града и вече се нарежда сред националните телевизии. Това ще й даде възможност да претендира програмите й да се излъчват от цифровия мултиплекса още на първия етап на цифровизацията в България. Кандидатите за софийския радиоефир могат да подават заявления за участие в конкурса до средата на март.

Стр. 5

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 08.01.2011

Антимонополната комисия глоби "Икономедиа" за три публикации в "Капитал" и "Дневник"

Не обичаме да занимаваме читателите със себе си, но този път ни се налага.
Малко преди Нова година Комисията за защита на конкуренцията глоби "Икономедиа" – компанията, която издава "Капитал", заради журналистическо разследване за политическата корупция, засягащо отношенията власт, публични финанси и медии.
Става дума за серията текстове, в които разглеждаме връзката между парите на държавата, Корпоративна търговска банка и медийната група, която притежава вестниците "Монитор", "Телеграф" и още няколко издания. В материалите твърдяхме (и продължаваме да стоим зад това мнение, подкрепено с факти), че отношенията на зависимости и произтичащите от тях действия на тази група са в противоречие с принципите на демократична държава, която гарантира на хората прозрачно управление на публичните ресурси и свободни и честни медии.
Това според нас е вредно и опасно, защото, ако има сигурен белег за демократичността на едно общество, това е независимостта на медиите. Най-добрите демокрации по света гарантират и насърчават свободата на словото с всички възможни средства. От друга страна, стремежът да се ограничава тази свобода със законови или административни мерки винаги се е смятал за белег на авторитаризъм.
Най-пресният пример за това са последните събития в Унгария, където управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан прокара скандален закон, даващ инструмент на правителството да контролира медиите, като налага чудовищно високи глоби на медии за "небалансирана информация". Актът беше публично осъден от политици в Европейския съюз и САЩ заради потъпкването на фундаментални свободи, а авторитетни медии като "Вашингтон пост" наредиха Унгария до страни като Русия и Беларус по свобода на словото. Скандалът е още по-голям, защото съвпадна по време с началото на унгарското председателство на ЕС. В Европа се появиха гласове дори за отнемане на председателството на Будапеща, заради опита да се сложат юзди на независимата журналистика.
Макар и без толкова шум, България дава трвожни сигнали, че поема по стъпките на Унгария. В средите на управляващата ГЕРБ съвсем сериозно се обсъжда прокарването на закон за клеветата, който ще увеличи възможностите за натиск над независими (неудобни) медии. Автор на идеята е съпредседателят на ПГ на партията Красимир Велчев, който смята, че законът трябва да бъде приет преди предстоящите местни и президентски избори, когато щяло да има бум на медийните клевети.
Случайно или не, това съвпадна с друго грубо посегателство срещу свободното слово. В навечерието на Коледа държавата в лицето на Комисията за защита на конкуренцията реши да наложи глоба от 32 050 лева на "Икономедиа" АД (дружеството, което издава вестниците "Капитал" и "Дневник") за разследванията за връзките между власт, пари и медии. Това е опасен прецедент, тъй като за първи път в мандата на това правителство чрез държавен орган се налагат административни санкции на медии заради тяхната независима позиция. По-смущаващото е, че решението облагодетелства директно "Нова българска медийна група", известна с безрезервната си подкрепа към всеки, който е на власт.
Конкуренция на свободното слово
Делото срещу "Икономедиа" беше заведено през май м.г., след като стана публично известно, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са сложени на депозит в една-единствена частна банка – Корпоративна търговска банка. Тя пък от своя страна е свързана с "Нова българска медийна група" (НБМГ), управлявана от Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски (депутат от ДПС). (Да припомним: банката отпусна кредитите, с които навремето Кръстева изкупи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" заедно с мажоритарния дял от ИПК "Родина" и разпространителската фирма "Близнаци", а след това стана основен неин рекламодател.) Вестниците от своя страна пък се превърнаха в официози на управляващата ГЕРБ веднага след изборите, въпреки че подкрепяха безусловно предишното правителство на тройната коалиция.
В жалба до антимонополната комисия се твърди, че с публикациите си "Капитал" и "Дневник" са увредили и създали опасност от увреждане на доброто име и доверието към холдинга, управляван от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Става дума за статиите "Петата власт: рекет", "Корпоративна банда" и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка", публикувани в периода април-май 2010 г. НБМГ твърди също, че "Икономедиа" е оказала нелоялна конкуренция на нейните вестници, осветявайки и коментирайки факти, които са публично известни.

Нека ги повторим още веднъж:

1. Според официална справка на Министерството на финансите близо 50% от депозитите на държавните предприятия са в една банка – Корпоративна търговска банка.
2. Според официален мониторинг на TNS/TV Plan за периода януари – април 2010 близо 90% от рекламния бюджет на същата тази банка са били насочен към "Нова българска медийна група" (НБМГ).
3. Парите от Корпоративна търговска банка формират около 70% от рекламните приходи на НБМГ в същия период.
Тези три факта не се оспорват нито от Ирена Кръстева, нито от КЗК. Комисията обаче е приела, че тези факти не са достатъчни, за да се направи изводът, че пресгрупата на Ирена Кръстева се подкрепя от държавата, и че е налице гигантска уродлива сделка "медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт".
Антимонополната комисия е отхвърлила искането на "Икономедиа" да се направи експертиза, която да докаже твърдението на НБМГ, че статиите в "Капитал" и "Дневник" са повлияли на продажбите на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Това щеше да покаже дали има настъпили щети от "нелоялна конкуренция" за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева – тоест дали е имало пренасочване на аудитория и реклама от тях към "Капитал" и "Дневник". Според КЗК това искане за назначаване на експертиза е неоснователно и неотносимо към предмета на делото (?!).

Цензура, облечена в правни аргументи

Това не е първото решение на КЗК в полза на НБМГ. Предишния път антимонополната комисия отсъди в нейна полза по делото, заведено от "ВАЦ – Вестникарска група България" срещу изданията на Ирена Кръстева. Антимонополната комисия прецени, че ниската цена на "Телеграф" от 40 стотинки не е пример за дъмпинг, и наложи минимална санкция само заради вестник "Засада" (който преди се казваше "Експрес").
Сега КЗК отново решава медиен казус в полза на НМБГ и във вреда на неин конкурент. Наложената глоба на "Икономедиа" е за това, че вестниците й "Капитал" и "Дневник" са си позволили коментари и оценки на базата на съществуващи факти. Това по същество е вид цензура, тъй като основната работа на медиите във всяко демократично общество е да правят оценки и коментари на базата на факти. Нещо повече – дълг на медиите е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират факти и сведения, които говорят за подобна злоупотреба.
Точно това направиха "Капитал" и "Дневник" с поредицата от публикации, благодарение на които беше потвърдена една публична тайна – че парите на държавни предприятия (ръководени от техните принципали – ресорни министерства) са концентрирани в една-две банки, приближени до властта. Вместо да има разследване как стотици милиони от държавата са попаднали в точно тези банки и не е ли това недопустима държавна помощ за едни банки и медии спрямо интересите на останалите участници на пазара, държавата (чрез КЗК) избра по-лесната тактика – да накаже лошия вестоносец.
За пръв път държавата в лицето на своя институция наказва медия за това, че си върши работата, като осветява опасни връзки на властта с една банка и пресгрупа. Така, съзнателно или не, от регулатор КЗК се превръща в инструмент за цензура. Фундаменталният въпрос е може ли антимонополен орган да глобява медии за статии, които индиректно засягат интересите на политическия елит.
Членовете на КЗК имат явен конфликт на интереси в случая, тъй като с решението си в полза на НБМГ те косвено "освобождават от отговорност" последните две правителства за толерирането на определени икономически субекти и медийни групи, което е вече пример за истинска нелоялна конкуренция. Макар и да се води формално независим орган, КЗК е под контрола на изпълнителната власт (заради бюджета) и законодателната власт (заради назначаването и смяната на членовете й). Ето защо подобни решения хвърлят сянка на съмнение, че под предлог че е загрижена за лоялната конкуренция, КЗК обслужва конюнктурни интереси на силните на деня.

Да глобяваш медии не е европейско

В своята практика през 70-те и 80-те години на миналия век Европейския съд за правата на човека в Страсбург налага трайно защитата на свободния и критичния дебат по въпроси, които са от политически и обществен интерес. "Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглеждано производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая", смята адв. Бойко Боев, правозащитник в базираната в Лондон неправителствена организация Article 19, специализирана в защитата на свободата на словото (виж цялото му мнение тук).
С решението си КЗК на практика наказва един вестник – санкцията де факто е за публикуваната информация, не за поведението на фирмата "Икономедиа". При това положение излиза, че Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е лост за регулиране на свободата на печата. И че във всеки случай, когато някой има претенциите, че е засегната търговската репутация на някой стопански субект, може да го използва за запушване на устата на медиите. Оказва се, че досега не сме имали Закон за защита на конкуренцията, а Закон за държавен контрол върху печата.
Целта на ЗЗК е да осигури защита на търговците и да гарантира някакви условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива. Затова пази репутацията на търговците от посегателства на конкуренти. Такъв е и смисълът на разпоредбата, по която е наложена санкцията. Тя обаче по никакъв начин не може да се тълкува и прилага в противоречие с конституцията (чл. 40), която казва:
1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Няма никакво съмнение, че свободата на пресата е по-висок интерес от свободата на личната позиция. С две думи, текстът от ЗЗК, по който е наложена санкцията на "Икономедиа", не може да бъде приложен по отношение на съдържанието в публикацията и е ограничаване на свободата на словото, защото средството за масовата информация не може да се сравнява със средство за търговската дейност на издателя. Това е така, защото медията се ползва със специална защита от конституцията. Медиите имат важна функция, която гарантира интересите на обществото. Не можеш да приравняваш издателската дейност с останалите търговски дейности.
За да не се стига до цензура, в нормалните държави никога не се наказват медии, а отговорност се търси (и носи) само за конкретна информация, и то ако са нарушени защитените права от конституцията, засягащи доброто име и т.н. Ако търговец говори срещу друг търговец чрез медия, отговорността би следвало да се носи от търговеца, а не от медията. Ако е журналистически материал, отговорността се търси (в зависимост дали е издателят, редакторът или самият автор) по граждански (Закона за задълженията и договорите) или наказателен път (НК). Процесът, по който се установява това нарушение, гарантира минимални стандарти на равнопоставеност на страните, което при производството пред КЗК и после административния процес във ВАС (силно, силно, силно формализиран) го няма.
Тази логика на правоохрана се подкрепя и от практиката до този момент по чл. 30 от ЗЗК, който се използва, когато един търговец говори неверни неща за друг. В случая няма никакво съмнение, че има погрешно тълкуване на този текст от ЗЗК и така се заобикаля текстът от конституцията, който гарантира свободата на словото. Именно тук е проблемът, който КЗК отваря с формалното прилагане на закона.

Индулгенция пред Брюксел

Освен като предупреждение за неудобните медии осъждането на "Икономедиа" има още една цел – да служи като политическа индулгенция пред Брюксел за Корпоративна търговска банка (КТБ). Тя е нужна на банката, защото в момента тече разследване на Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ на КТБ по повод депозитите на държавните предприятия. То е образувано в средата на миналата година по анонимен сигнал и във връзка с него Министерството на финансите и Българската народна банка трябва да дадат писмени становища в Брюксел. В тях трябва да обяснят странния факт, че близо 50% от парите на държавните фирми стоят на депозит в една определена банка, която има доста малък пазарен дял при корпоративните депозити. Тъй като цялата документация по тази процедура е засекретена, до момента публично не е станало известно на какъв етап е разследването. Независимо дали ще завърши със санкция за България, разследването би могло да даде на правителството на ГЕРБ нужния кураж да прекъсне порочните механизми на зависимост между публичните средства и част от медиите, наследени от тройната коалиция.
***
Позиция на съвета на директорите и редакционния съвет на "Икономедиа" АД

В края на миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие решение, според което налага глоба в размер 32 050 лева на "Икономедиа" АД, издател на вестниците "Капитал" и "Дневник", за нелоялна конкуренция към "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, сред чиито издания са вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Съветът на директорите и редакционният съвет на "Икономедиа" АД оценяват административната санкция като много опасен прецедент и грубо посегателство срещу свободата на словото в България. Основна роля на медиите в демократичните общества е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират важна и чувствителна информация по значими проблеми в обществото.
Изданията на "Икономедиа" в продължение на дълги години безспорно са доказали, че спазват най-високи професионални и етични стандарти. Информацията, оценките и коментарите, които журналистите на "Капитал" и "Дневник" са изнесли и направили по повод на "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, са базирани на публично известни и публично потвърдени факти, които предизвикаха широк отзвук у нас и в чужбина. Журналистическите разследвания на "Капитал" и "Дневник" доведоха да промяна на ключови регламенти за управление на обществените ресурси, насочени към по-голяма прозрачност и конкурентност. Налагането на глоба за разпространяване на фактически вярна информация представлява еднозначен опит да се заглуши гласът на независимите медии и да се прикрият опасни зависимости в държавата. Това решение на КЗК за съжаление нарежда България в списъка на държавите, в които се цензурира свободата на словото.
Смятаме, че решението на КЗК е неправилно и несправедливо, и ще го обжалваме пред Върховния административен съд (ВАС) в съответния законов срок, както и пред всички допустими европейски инстанции.
***
БОЙКО БОЕВ, ПРАВОЗАЩИТНИК В АRTICLE 19, ЛОНДОН: Комисията е подходила формално
Решението е проблематично от гледна точка на правото на свобода на изразяване и свободата на медиите в частност. В демократичните общества свободата на медиите заема централно място. За съжаление Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглежданото производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая.
Решението на комисията да наложи глоба представлява вмешателство в свобода на изразяване. Международното право и по-специално Европейската конвенция за правата на човека позволява подобно вмешателство, ако то отговаря едновременно на три условия: 1.) то трябва да е законоустановено, 2.) то трябва да преследва законоустановена цел и 3.) то трябва да е необходимо в демократичното общество. Тъй като комисията не е направила нужната оценка за вмешателството в свободата на изразяване, нека я направим сега тук: Първо, съществува спор дали вмешателството е законоустановено, т.е. дали комисията може да се произнесе по жалбата на "Нова българска медийна група холдинг“, доколкото е спорно
дали страните в настоящото производство се намират в отношения на конкуренция, тъй като молителят е собственик на капитал в търговски дружества, а не издател, и поради това не се намира в пряка конкуренция с издател на вестници. Ако приемем, че изискването за законност е налице и че в случая законната цел на вмешателството в свободата на изразяване е защита на репутацията на "Нова българска медийна група холдинг“, тогава трябва да разгледаме необходимо ли е да бъде налагано наказание. Моят отговор е отрицателен, тъй като въпросният спор е свързан с нормални отношения за едно демократичното общество. Първо, налице е разследване на журналистите от "Капитал“ и "Дневник“ за прозрачността в собствеността на медиите, за връзките на медиите с правителството и за търговията с медийно влияние. Това са въпроси от обществен интерес и е нужно да се дискутират. Дискусията е не само в интерес на обществото, но и основната дейност и смисъл на медиите.
Все въпроси, които комисията не е оценила.
Авторите на публикациите е трябвало да бъдат оценявани за това доколко са свършили работата си съгласно професионалните си правила. Комисията не е направила това. Вместо това тя се е заела с оценка дали изнесените факти отговорят на действителността. В случая това е трудна задача, тъй като собствеността на повечето български медии е непрозрачна. Липсва закон, които да разкрие физическите лица, собственици на медиите, за да се разбере кой ги контролира. В този смисъл комисията се е нагърбила да обсъжда въпрос, който няма засега отговор. Трудно може да бъде доказано нещо, което законът позволява да бъде скрито.
Най-голям проблем в случая е липсата на належаща обществена нужда за защита на "Нова българска медийна група холдинг“ от комисията. В случая става дума за особени стопански субекти – издатели, които имат възможност да осветят истината на страниците на своите вестници. Като не взема предвид липсата на належаща обществена нужда, комисията допуска вмешателство в свободата на изразяване, което не е необходимо в демократичното общество и води до нарушение на свободата на изразяване на "Икономедиа“ като издател на "Капитал“ и "Дневник“.ИК
***
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ, "ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ“
В решението има съществени пропуски
Въпреки че решението е подробно и че са написани много неща в него, то има съществени пропуски. Един от тези пропуски е, че тук става дума за свободата на словото. Това различава казуса съществено от всички други казуси, които КЗК разглежда. Този факт не е отчетен по никакъв начин, изключая едно бланково изречение, че свободата на словото търпи ограничения. Според практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, която е неделима част от българското законодателство, за да се стигне до ограничение на свободата, трябва да са налице три предпоставки:
1) Ограничението да е предвидено в закона
2) Да се цели защитата на легитимен интерес
3) Трябва да е необходимо за демократичното общество. Бихме могли да приемем, въпреки че е спорно, че първите две хипотези са налице. Третата хипотеза обаче със сигурност не е налице. Тук не става дума за търговско слово, а за тема, която засяга демократичното общество. Това е информация, която е получена от ЗДОИ след подаване на заявление от 13 главни редактори. Това е много силно свидетелство за наличие на много висок обществен интерес. Въпрос, който не е изследван по никакъв начин от КЗК. Публикациите са разгледани поотделно, а не като
съвкупност. Те в цялата съвкупност казват едно: КТБ осъществява контрол, тъй като влияе върху съответните медии, а това става, като дава кредит и като е основен рекламодател. Отделно от това в КТБ се държат голям процент от парите на държавните компании… Получава се тема, която е от изключително висок интерес за обществото. С пари на данъкоплатеца се създава система за прокарване на корпоративни интереси. Тази взаимовръзка не е разгледана от КЗК, а са извадени отделни изречения. Това е странно и е в противоречие на начина, по който се третират такива казуси.
КЗК допуска и друго съществено нарушение – не прави разлика между оценки и факти. Не е отчетено едно решение на ВКС, според което не може внушенията и субективният прочит и представа да бъдат криминализирани. Внушението е субективен процес и не е обективен факт. Не може КЗК да прави изводи от факти от субективната реалност. Това е недопустимо и е съществено нарушение на КЗК и я е качило на едни други
релси, които са успоредни на закона и съдебната практика. Заменяме въпроса с това какво е казано с какво й харесва на тази комисия. Смисълът на словото в демократичното общество е точно това – да има различни мнения. Това, че е едно нещо не се харесва, не значи, че то е незаконно. Напротив, то вдъхновява обществения дебат и ползва демокрацията. На мен ми се струва изключително притеснително, че КЗК коментира оценките, а не истинността на изнесените факти, на които е базирана оценката. КЗК прави абсурдни констатации и през въображението си допълва публикациите, прави единственото число в множествено и т.н. Не е отчетено, че словото може да бъде в контекста на обществения интерес и етичните норми и законът казват, че когато той налага, е допустимо да се прекрачат някои норми и това не е нарушение.
Приема се, че има пряка вреда заради това, че се въздейства върху давлението на читателите, а никъде няма доказателства за това. Твърди се, че има настъпила вреда, и не става ясно как е установена тя. Тя съществува във въображението на членовете на комисията и в техните предположения. Казусът е изключително важен, защото ще създаде една нездравословна среда и опасност за всички медии в страната.
Стр. 16, 17, 18

в. Банкер | Ади Ангелова | 31.12.2010

Трагедията на журналистиката е, че задава отговори

В средата на декември българските издания на германския концерн ВАЦ (сред тях вестниците "24 часа", "Труд" и "168 часа") бяха продадени на "БТ приватинвест ГмБХ". Така ерата на ВАЦ, която наложи огледалната реклама във вестникарския бизнес у нас, свърши. Последиците от присъствието на германците, както и съдбата на вестникарството след тяхното оттегляне тепърва ще се анализират. "БАНКЕРЪ" потърси мнението на създателя на брандо-вете "24 часа" и "168 часа" – Петьо Блъсков.

Г-н Блъсков, защо малко преди оттеглянето си от България, някъде през лятото на тази година, ВАЦ заявиха, че не свързват страната ни с пазара на бъдещето?

- Защото ВАЦ са едни некадърници. За тях пазар е само този, в който могат да мачкат и да обират благодарение на осигуряваното им от правителствата монополно положение. Такова те имат в своята провинция Северен Рейн-Вестфалия. Те си представят всяка една държава като някаква германска провинция. Не са никакви вестникари и това го доказаха и в България, и в Румъния, навсякъде, където оцапаха вестникарския пейзаж. Те са просто едни смукачи на пари чрез вестниците, които притежават. На правителствения комфорт те се отблагодаряват също с комфорт. Изобщо развратът в българската журналистика е 100% дирижиран, внесен и филтриран от ВАЦ. Те донесоха в България и влас-топоклонничеството, и под-лизурщината в професията. Противно на всичките си приказки за европейски стандарти, за плурализъм на мненията, за уважение към истината и читателя те докараха своето и заразиха и разсипаха българската журналистика.

Те обаче твърдят, че…

- Всичко, което ВАЦ твърдят, не е вярно. Те твърдят онова, което искат да твърдят, фактите обаче са други.

Защо? С огледалната реклама, с монопола не им ли беше удобно?

- Да, но не можеш десет години да лъжеш. Политиците, рекламодателите и всичко останало можеш да ги метнеш, но Негово величество читателя – не. Лъжеш го една година, втора, трета, но на четвъртата, петата той разбира, че си го излъгал. Затова от 350 000 хиляди тираж преди години "24 часа" е с 55 000 в момента, от които продава 25 000. Това е истината за журналистиката на ВАЦ и за техните регионални изпълнители.

Как се стигна до това свиване на тиражите?

- Има един вестник, който се казва "Телеграф". Е, от него тръгнаха печалните тиражи на ВАЦ-овите вестници. Изобщо всичките идеи на ВАЦ светят от глупост. Една от тях например беше, че в двата вестника – "24 часа" и "Труд", ще има редакционна конкуренция. Глупости! Двата вестника се надпреварваха да изглеждат един като друг, да се преписват един друг, да се надпреварват в примитивността си. И ето го резултатът – на един хал са, въпреки че социологическите агенции, на които се плаща, продължават да си ги слагат в рейтингите най-отпред.

Това ли са най-влиятелните вестници?

И аз твърдя, че съм Брад Пит, но какво от това, като го твърдя, да виждаш до мен Ангел инка? Няма я. Тя си е при Брад Пит, не при мен. Читателите и тях ги няма при ВАЦ-овите вестници.

Съгласен ли сте с тезата на германците, че няма реална конкуренция на вестникарския пазар у нас?

- Така ли? Ето, пак лъжат! Нямаше свободна конкуренция на вестникарския пазар, когато на пазара бяха само те. Но пропуснаха един много интересен факт, че все още съм жив и че все още съм на пазара. Не бива да го забравят не само ВАЦ.

Има ли алтернатива ВАЦ-овата журналистика?

- Няма какво да обсъждаме ВАЦ.

Но нали твърдите, че те са причината за нивото на вестниците в момента, че те са ги съсипали?

- Да, съсипаха ги. Ако не бяха изсмукали рекламата преди години с пожелание на правителството и на Виденов, и на Костов, вестникарската игра в България щеше да се развие по друг начин.

По какъв например?

- Вестниците щяха да имат икономическа свобода. Нямаше да ги издава този или онзи. Инфекцията ВАЦ е зловеща, тя е неличима. Вижте какво направиха в Румъния и в Сърбия. Докъде ги пуснаха? Доникъде. Като ги видяха какви са и ги изгониха! Не бил интересен пазарът у нас! Те са изгонени, защото си служат само с измислици. В историята на ВАЦ има един интересен факт – те са двулична група, защото издават и социалдемократически, и християндемократически вестник. С други думи, и на тези да взимаме парите, и на онези.

Не беше ли такова поведението им и у нас?

- Не, ако беше такова, нямаше положението им да е толкова трагично. Те имаха друга схема – който стане президент или премиер, отиват при него, целуват му ръка и не мърдат от килимчето. Въпреки че се бият в гърдите, че са независими. Ми то като не зависи нищо от тях… Един от представителите на собствениците във ВАЦ, социалдемократът, който преди седем-осем години почина, беше в управата на социалдемократическата партия на Германия. Оказа се, че по същото време е дал 80 млн. марки за предизборната програма на християндемократа Хелмут Кол. Това е истинското лице на ВАЦ. След като скандалът гръмна, този човек беше изгонен от социалдемократическата партия. Шефката на партията нарече това "позор".

И какво ще стане, все пак има ли някакво лечение за вестникарството?

- Може би има някакво лечение, но то ще се прилага трудно и бавно. Най-важното е да се прави журналистика. Нищо друго не трябва да се случи. Всичко зависи от хората, които управляват вестниците. Ако те са професионалисти, ако са почтени, ако вярват в себе си и вестникарския пазар, то той ще започне да се развива, ще се балансира.

Ще се вдигнат ли тиражите?

- Ами, когато една лимонада е хубава, хората си я купуват.

Да, но потребителите може да предпочитат друго питие, дори и да не им харесва, ако има масирана и ефективна реклама…

- Аз знам едно лекарство и то се нарича журналистика.

Правителството наложи със законови мерки на издателите да се обозначават кои са в първия за годината брой на вестника или на списанието си. Това ли е начинът за разрешаване на вестникарските неволи?

- Това са глупости. Само да се вдига гюрултия. Е, и?

Мотивите са, че по този начин читателят по-лесно ще се ориентира за политиката на съответното издание…

- Това са пълни административни простотии. Хората не си купуват вестника заради този или заради онзи, а за това, какво пише и как е написано. Какво означава в днешния свят да напишеш едно име? Аз ще напиша Гошо Иванов. И ще го регистрирам в търговския регистър. Какво следва от това? Никой не задава истинските въпроси. Защо на пресконференции журналистите мълчат? Защо ако задават въпроси, задават обслужващи въпроси? Това е трагедията на днешните журналисти и репортери – разнасят напредна-зад микрофоните и химикалките и задават отговори. И пренасят отговорите на чиновника във вестника. Е, така ли ще се прави журналистика?

Това и аз питам – как ще се прави журналистика при този "материал"?

- Няма да се обслужва чиновникът, а ще се служи на интересите на читателя. Вестникът не е на чиновника! Министър еди-кой си казал… И какво като казал? Чиновниците трябва да ни обслужват, а не ние – тях.

А кадри? Няма ли криза за кадри?

- Не, хора има, но проблемът на българските журналисти в момента е, че са дълбоко некомпетентни, неграмотни и неподготвени.

Защо издателите предпочитат да наемат некомпетентни, отколкото тези с бекграунда?

- Къде са тези с бекграунда, че нещо не се сещам и не ги виждам? По-добре да са без бекграунд, защото идват едни с такъв бекграунд, че се чудиш после как да им го изчегърташ. По-добре да дойдат студенти, да ги научиш, да им обясниш за какво става въпрос, а пък те – ако искат така да работят – да работят. Ако не – тяхна си работа. Един такъв с бекграунд навремето го изгоних от "168 часа", пък той взе, че стана министър; председател. За Сергей Станишев говоря.

Явно неуспелите журналисти дотам стигат…

- Точно така, жалко само за изгубеното време от ВАЦ-овото управление на журналистиката. "24 часа"
и част от пресгрупата бяха една страхотна школа, която за съжаление залезе през това време.

Как ще коментирате тенденцията хора, които не са професионални журналисти и вестникари, да управляват вестници?

- Разбира се, издателската дейност има специфика. Всеки един обаче, който добре познава вестникарския пейзаж или опитващ се да го опознае, би могъл чудесно да се справи.

Не са ли много вестникарските заглавия?

- Да, ужасно много са, но това си е българска традиция. Всеки иска да си издава вестник. Този въпрос най-добре е описал Алеко Константинов.

А Съюзът на издателите на вестници пази ли реално интересите на издателите?

- Това не е съюз на издателите, а съюз на ВАЦ. Така беше създаден и така се разви. Едно смешно сдружение, което не работи за интересите на своите членове, а за тези на ВАЦ. Поддържа спокойствието им да не бъдат обвинявани в монополизиране и в разни други лоши неща. Въпреки че за една такава организация има място в обществото.

Една или повече, защото и тази организация има своята алтернатива?

- Да, на вестниците на Ирена Кръстева. Няма лошо да се множат. Въпросът е какво се случва. Какво правят. Ама нищо не правят.

Изданията в групата на Ирена Кръстева няма ли също да станат монополисти?

- Те не ползват такава техника, а пък са и с различни аудитории. Те са така моделирани, че няма да конвергират монопол.

От какво са зависими повече медиите в България – от политическия натиск или от икономическия?

- За съжаление в България властта успява да дирижира голяма част от вестниците по много канали. Финансовият е с държавните поръчки, с участието в проекти – от такива техники доста пари падат. Да не навлизам в подробности и да не цитирам, но и днес в министерствата си имат любим вестник или вестници. Като ги отворите, ще видите кои са тези, които са пълни със съобщенията на министерствата. Не се знае как са проведени конкурсите за тези обяви, измислят се хиляди ходчета тези медии да си вземат парите от държавата, а те не са малко. И защо тогава да не обслужват властта? Защо тя да не им дава пари? Няма лошо. Заедно си цапаме в блатцето и ни е хубаво.

Хубаво ли ви е?

- Аз не участвам в тези игри, слава Богу, което, разбира се, ми носи само неприятности. Но пред съвестта и пред децата си съм чист.

Стр. 36

в. Капитал | 11.12.2010

Повече от 10 години след като спря партийния си орган "Права и свободи", ДПС планира да започне отново да издава вестник. "Възраждаме партийния печат", така депутатът от движението и отговорник за връзката с медиите Камен Костадинов коментира новината. Пред "Капитал" той уточни, че изданието ще е седмичник. По думите му ще започне да излиза през месец януари следващата година, но все още не е избрано името му. От партийната централа на ДПС казаха, че засега се обсъждат две имена – на предишния вестник "Права и свободи" или "Общност". По думите на депутати изданието ще е двуезично – ще излиза на български и турски език, като целта е да се разпространява главно в малките населени места, където основно е концентриран електоратът на движението. Костадинов уточни, че вече е избран главният редактор на партийния орган, но отказа да каже името му. В дълбока тайна се пази и в какъв тираж ще излиза вестникът. Засега само се знае, че депутатът от ДПС Делян Пеевски е поел ангажимент седмичникът да се печата в ИПК "Родина". Печатницата е част от Нова българска медийна група, собственост на майката на депутата – Ирена Кръстева. Издателската компания притежава и вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Засада" и великотърновския "Борба". ДПС няма да има и проблем с разпространението на седмичника, защото Нова българска медийна група контролира и няколко разпространителски фирми за вестници.

Стр. 39

в. Капитал | 30.10.2010 

Експанзията на "Нова българска медийна група" стигна до Брюксел

От тази седмица списъкът на медиите, които са приятелски настроени към правителството на Бойко Борисов, набъбна с още един вестник. Това е EUROPOST – издание на "Нова българска медийна група", собственост на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Особеното на изданието е, че то ще излиза на английски език, а редакцията му ще се намира в столицата на Европейския съюз Брюксел. Той ще се печата на розова хартия, а цената му е 2 евро.
Представянето на вестника стана в зала "Концерт Нобел", която се намира в близост до сградата на Европейския парламент, където Ирена Кръстева заявила, че вестникът ще е "мост между хората и културата в Европа, между България и Европейския съюз". Вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" разпространиха снимки от церемонията, на които се вижда как облечената в черен костюм Ирена Кръстева реже лентата на новия кореспондентски пункт на "Нова българска медийна група" в Брюксел. Според изданията специални поздравителни адреси изпратили министър-председателят Бойко Борисов, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, еврокомисарят Кристалина Георгиева и културният министър Вежди Рашидов. Поздрави изпратили също Зинаида Златанова, ръководител на представителството на ЕК в България, и шефката на информационната служба на ЕП у нас Виолета Станичич.

Стр. 39

в. Република | 24.08.2010

Преди да отпразнува една година от създаването си, вестник "Галерия" се разцепва. Според информация на Frognews.bg, Алексей Петров напуска вестника оглавяван от Кристина Патрашкова. От цялата ситуация печелил Георги Коритаров, който щял да оглави нов вестник.
Избухналия скандал между съдружниците довел до пълната изолация и до отстраняването на един от членовете на директорския борд на изданието. Това е Давид Леон Леви, който беше кандидат за евродепутат от партията на Яне Янев РЗС.
През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник "Уикенд". Той го напусна, когато 75% от който бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

Стр. 6

в. Show | 04.08.2010

Фолкбраншът се тресе от слуховете, че кръг, близък до Ахмед Доган и ДПС, е договорил купуването на фирма "Пайнер". Според мълвата до края на 2010 г. сделката с "Нова българска медийна група", зад която стоят Делян Пеевски и Ирена Кръстева, и боса на "Пайнер" ще бъде финализирана. Основната цел на протежетата на Доган е "Планета тв", твърдят добре информирани източници. Те разкриват, че неслучайно вестниците на Кръстева и Пеевски са сред основните медийни партньори на лятното турне на "Пайнер". "ШОУ" пък припомня, че Делян от няколко месеца върти любов с Цветелина Янева, която неистово лансира.

Стр. 2