в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 16.07.2010 

От КРС не обясниха мотивите за решението си

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи компанията "Хану Про" за победител в конкурса за изграждане на т.нар. обществен мултиплекс. Така се нарича цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват обществените медии БНТ и БНР след 2012 г. Никой от КРС не пожела да обясни мотивите за избора на "Хану Про".
След решението на регулатора латвийската "Хану Про" става притежател на четири от общо шест мултиплексора, тоест ще контролира две трети от разпространението на цифрова ефирна телевизия в България. Още през 2009 г. компанията спечели друг конкурс на КРС за изграждането на три мултиплекса, които ще работят само с частни телевизии.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че първо ще се запознаят с решението на КРС, преди да предприемат нещо.
Останалите два мултиплексора отиват в ръцете на компанията "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" – джойнт венчър между БТК и офшорната компания Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Банкерът финансира пазарната ескпанзия на "Нова медийна група" на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Издателската компания притежава "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновския "Борба" и вероятно "Уикенд". Групата контролира и телевизиите TV7 и Би Би Ти.
В конкурса за обществен мултиплексор КРС класира на второ място Ди Ви Би Ти – консорциум от няколко български компании за проектиране на мрежи, водени от "Инсат електроникс", собственост на Бойко Бочев.
Той коментира, че ще обжалва решението на телеком регулатора във ВАС. Бочев твърди, че една и съща фирма изгражда техниката на "Тауърком" и "Хану Про", откъдето той съди, че финансирането идва от от един източник. Името на фирмата е неизвестно, а доказателства за връзка между "Хану Про" и "Тауърком" липсват. Бойчев ще поиска и техническа експертиза на офертата на "Хану Про".
В конкурса на КРС участваха още БТК и "М-тел". От бившия държавен телеком отказаха коментар по темата. Има опасност всички мултиплекси да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира, заяви пред "Медиапул" Андреас Майерхофер, изп. директор на "М-тел". От мобилния оператор засега се въздържат да коментират дали ще обжалват решението на КРС.

Кой стои зад "Хану Про"
Гинтарс Кавацис е изп. директор на латвийската компания "Хану Про", показва справка в Търговския регистър. Българският клон се управлява от Цветелина Костадинова. Нейният софийски офис е в бившия завод "Електрон", но засега никой не вдига телефона, записан в Търговския регистър. "Хану Про" има още офиси в Рига, Талин и Вилнюс. Тя е основана през 1993 г. Компанията участва в прехода към цифрова телевизия в Латвия, осигурява IPTV услуги (тв сигнал, излъчван по интернет кабел върху телевизор) и мобилна телевизия.

Стр. 4

www.mediapool.bg | Владислава ПЕЕВА | 14.07.2010 

Има опасност всички платформи за цифрово радиоразпръскване у нас – т.нар. мултиплекси, да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира. Това заяви в сряда пред журналисти изпълнителният директор на “Мобилтел“ Андреас Майерхофер, след като ден по-рано излезе неофициална информация, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е отхвърлила тяхната оферта и тази на “Виваком“ за получаване на лиценз за мултиплекса, който ще разпространява програмите на обществените медии БНТ и БНР.
За обществения мултиплекс оферти дадоха М-Тел; “Виваком“, която наскоро сключи сделка за продажбата на половината Национално управление “Радиотелевизионни системи“ (НУРТС), разпространяващо в момента програмите на БНТ и БНР, с офшорката “Манселорд“, представлявана от собственика на Корпоративна банка Цветан Василев; “Хану про България“, която е част от латвийска група за медийни системи и вече взе лиценз за изграждането на три от мултиплексите за частните радиа и телевизии, и “Ди Ви Би Ти“ – група от седем компании, водени от “Инсат Електроникс“, поддържаща мрежите на телевизия Про.бг и радиата “Експрес“, “Дарик“ и “FM+“.
По думите на Майерхофер в телекомуникационните среди се говори за сливане на “Хану про“ с “Тауърком“, която пък взе другите два частни мултиплекса за цифрово разпространение. “Тауърком“ е част от сделката между “Виваком“ и “Манселорд“ и дружеството ще се влее заедно с НУРТС в новата компания между бившата БТК и офшорката на Цветан Василев, който държи контрола и в “Нова медийна група“, издаваща вестниците “Монитор“, “Телеграф“ и др.
Според шефа на М-Тел конкурсът за обществения мултиплекс е бил нагласен и това ставало видно още от тръжната документация. В нея най-голяма тежест в оценката на офертите се дава на опита в изграждането на такива съоръжения, което пък дава предимство на “Виваком“ като собственик на НУРТС. Затова и операторът привлякъл като партньор унгарска компания с изпълнени такива проекти и Майерхофер убедил акционера “Телеком Аустрия“ да участват в процедурата.
От “Мобилтел“ не са информирани официално, че отпадат от надпреварата и, ако това е така, България ще изгуби много милиона евро инвестиции през следващите няколко години в момент, в който правителството се опитва да убеди всички чуждестранни инвеститори да влагат в страната, коментира Майерхофер. “Подобни непрозрачни решения не са добър знак за чуждите инвеститори“, коментира той.

"Провал на КРС"

“Никъде досега не съм виждал такива действия от страна на далекосъобщителния регулатор, с председател, който е следствен за корупционна схема и който е неспособен да взема решения“, нападна той Комисията за регулиране на съобщенията и шефа й Веселин Божков. По думите му България е единствената страна в Европа, в която все още има монопол от 95 на сто при фиксираните мрежи от страна на “Виваком“ (бивша БТК) и това се дължи на провала на КРС в сферата на фиксираните телефонни услуги. По думите му комисията е съсредоточена върху мобилния пазар, а фиксираният е този, който осигурява по-добри възможности за пренос специално на данни, защото през оптичен кабел съвсем други са възможностите на интернет.
“Никой не задължава БТК да си отвори мрежата за други оператори и тя да се ползва на регулирани цени“, допълни директорът на М-Тел. Това, по думите му, пречи на конкуренцията и поевтиняването на цените не само на разговорите, но и на интернет услугите, което от своя страна ощетява потребителите. Ако КРС предприеме мерки за разбиване на монопола на “Виваком“, това ще освободи 30 на сто от фиксираната мрежа за конкуренцията, смята той и даде пример как “Телеком Аустрия“ в момента държи около 50 процента от стационарните постове в Австрия.

По-голям играч на фиксирания пазар

Намеренията на М-Тел са да стане по-голям играч на пазара на фиксирани услуги, имаме инвестиционна програма и в скоро време ще научите подробности, каза още Майерхофер. По думите му два са начините това да стане – чрез разширяване на съществуващата мрежа и изграждане на нова, или чрез придобиване на оператор. “Държим си очите отворени за бъдеща сделка за БТК“, каза той, запитан дали М-Тел проявява интерес към очакваното навлизане на нов инвеститор в бившия държавен телеком.
Майерхофер се възмути и от решението на Пловдивския общински съвет от миналия четвъртък да се премахнат 99 от общо 150 мобилни антени в града, защото били вредни за здравето на населението. Не се знае каква част от тях са на М-Тел, и каква на останалите мобилни оператори.
“Местни политици си играят със страховете на хората и искат да се въведат европейските норми за лъчение, без да знаят, че тези пределни нива са десет пъти по-високи от заложените в българското законодателство“, каза шефът на телекома. Той заяви, че няма да се съобрази със заповедта и да остави фирмите и хората в града без телефонни връзки заради неясни политически интереси.
“Видяхме какво стана в Пловдив, когато заради технически проблем не можаха да гледат финала на световното по футбол, представете си да оставим града без мобилни телекомуникации“, каза изпълнителният директор на "Мобилтел“.

Оригинална публикация

сп. Тема | Светослав ИВАНОВ | 10.07.2010 

При пълна тишина върви (и е на път да приключи) конкурсът за третия телевизионен цифров мултиплекс, известен и като "държавния". Победителят в него ще получи правото да разпространява програмите на БНТ и БНР след 2012 г. Съгласно стратегия за цифровизацията на ефира, приета още от миналия кабинет, същият конкурс трябваше да е приключил до края на юни. Това обаче не се случи, затова 9-членната комисия, състояща се от шестима експерти на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), двама на Съвета за електронни медии и от човек на ДАНС, продължи да заседава и през тази седмица. Освен при пълна тишина конкурсът се провежда съвсем нетипично – без предварително огласяване в медиите и без обява на първа страницата на сайта на организиращата го институция. Там в средата на март се появи единствено намерението на КРС да го проведе. След това органът даде срок фирмите, които проявяват интерес, да попълнят до края на април необходимите формуляри. После настана мълчание и КРС спря да дава каквито и да е индикации за следващите си намерения. Затова нито една медия не публикува ред, че такъв конкурс се задава и че той ще определи нещо много важно за държавата – името на фирмата, която след година и половина ще започне да разпространява БНТ и БНР до всички точки на България. Мълчанието беше прекъснато с появата на регистър, в които фигурираха имената на вече записалите се за участие в конкурса фирми. В същото време журналистите не разбраха кога и как точно председателят на КРС Веселин Божков е информирал всички потенциални инвеститори и дали всеки желаещ да участва е получил своя шанс. Въпреки че процедурата започна при "загасени лампи", впечатление прави краткият срок, който КРС отпусна за подготовка на документи – от 21 май, когато обявата се появи в Държавен вестник (следваха почивни дни, което направи така, че първият работен ден се оказа седмица по-късно), до 18 юни, когато всички папки трябваше да бъдат предадени. Скорострелният конкурс накара експертите да коментират, че комисията се готви да даде победата на играч, който разполага с инсайдърска информация и по тази причина е подготвил книжата си по-отрано. За участие все пак успяха да се запишат четири фирми – М-Тел, БТК, Ди Ви Би Ти и "Хану про". Измежду тях единствено "Хану про" вече бе участвала в първите конкурси, които КРС организира за частните мултиплекси. Нещо повече – латвийците не просто участваха, а и спечелиха втория, което им дава право да експлоатират след 2013 г. Три цифрови честоти, върху които ще могат да разположат по 10 тв програми. Преди това "Хану про" отстъпи в първия конкурс, в който победител стана словашката "Тауърком". Напоследък обаче все по-усилено се говори, че точно хора на "Хану про" работят по проекта на "Тауърком", чиято мрежа вече трябваше да е готова. След като стана ясно, че "Хану про" влиза в битката и за "държавния" мултиплекс, се чу, че гарант по финансовото осъществяване на нейния проект е Корпоративна търговска банка. Другото, което все по-усилено се обсъжда, са критериите за оценка на кандидатите, изготвени от КРС така, че най-доволен да остане един играч. Подозренията идват от изискването компаниите вече да притежават най-малко една цифрова честота, чрез която да разпространяват обществен оператор. Както вече стана дума, след победата си във втория конкурс през 2009-а "Хану про" вече разполага не с една, а с цели три. Обстоятелство, което е твърде възможно да изиграе решаваща роля в крайното класиране

Стр. 27  

в. 24 часа | 05.07.2010

- Какъв конкурс за генерален директор на БНТ се очертава, г-н Лозанов? Сблъсък на идеи или на лобита?

- Едва ли ще е на лобита, защото те вече щяха да са надлежно описани – преходът тренира журналистите в ресора безпогрешно да ги разпознават и разобличават.
Както беше например в началото на мандата на царя, когато останаха трима кандидати в надпреварата за поста и всеки знаеше зад кого кой стои. Тогава пак бях в СЕМ, но не гласувах, защото казах, че не мога да бъда рефер на мач, който се играе в съблекалнята.
Иначе битката е и на идеи, и на характери, и на съвместимост, ако щете, между човек и медия – просто трябва да й отива.

- Какъв шеф й отива на БНТ?

- На първо място трябва да е специалист по излизане от кризи, каквито в момента са най-търсени по целия свят. Второ, трябва да принадлежи на семейството на европейските обществени медии – и като мислене, и като контакти. Трето, да е човек на бъдещето, на цифровата ера. Четвърто, особено важно за мен, да има ухо за гласовете на обществото. Спомням си един случай с Лили Попова – аз я ценя, въпреки че имахме сериозни конфликти, докато бе шеф на БНТ, най-малкото защото си тръгна от телевизията по-бедна от всички, които останаха. Но съдействах за среща между нея и режисьора Рангел Вълчанов, за да й представи идеята си за нов филм. И той – един от най-чаровните разказвачи в нашата култура, цял час в кабинета й обяснява, играе, вживява се, а накрая единственото, което тя му казва, бе: “Свършихте ли?".
Иска ми се, когато отиде да разкаже за свой филм на новия директор, той, дори да му откаже, да го направи така, че следващия път Рангел пак да дойде първо в БНТ. Не говоря, естествено, за Рангел конкретно, а за диалогичността като управленски подход, защото тя е в основата на културното многообразие, а то пък е в основата на обществената медия.

- Свирен ли е мачът в полза на Вяра Анкова, както се говори?

- Не, разбира се, дори само защото ангажиментът й като шеф на новините на БНТ, е утежняващо обстоятелство в сравнение с другите кандидати. По време на “мача" тя има неблагодарната роля да превръща колективните негативи на БНТ в собствени позитиви.

- Болна ли е БНТ, както се чу на дискусия преди дни. Какво трябва да предприеме новият шеф веднага?

- Болна е и диагнозата е все старата – криза. Виждал съм БНТ жертва на какви ли не кризи – политически, управленски, творчески. В момента очевидно я мъчи икономическата.
Състоянието й може би не е много по-различно от редица обществени сфери, но така или иначе, досега ефективно лечение няма. Първата работа на новия директор ще е да смени терапията, което минава през оценка на причините и опира до персонални отговорности и дефицити. Спешно ще му се наложи да решава човешки съдби, което винаги е болезнено.
Още повече че предстои цифровизация, включително изискваща създаването на цели нови канали. А цифровизация по време на криза си е направо Маркесов сюжет. Но пък пали въображението и осигурява запазено място в ненаписаната история на българските медии.

- Ако вие бяхте генерален директор, кого от кандидатите бихте поканили в екипа си?

- Разбирам капана във въпроса – да изразя предпочитание към някои от кандидатите, което, разбира се, няма да направя преди гласуването на 15 юли. Но мога да призная, че с повечето от тях професионалните, а и личните ни маршрути вече са се пресичали.
Със Светлана Божилова освен във Факултета по жуналистика сме работили и в НСРТ и сме защитавали не една или две общи каузи. Най-дълго се познавам с Александър Бешков – още от редколегията на сп. “Българско фото" през 80-те г. Бях поразен от желанието му да живее два живота наведнъж – своя и на прочутия му баща. Това едва ли има много общо с медиите, но е благородно усилие на кръвта и паметта.

- Успокоиха ли се духовете в БНР след избора на новия-стар шеф Валери Тодоров?

- Странното е, че въобще се разбуниха от непочиващото на нищо подозрение, че има политическа поръчка Валери Тодоров непременно да бъде махнат, която СЕМ, главно в мое лице, трябвало да изпълни. А и не мисля, че “спокойствието на духовете" е добра атестация за обществените медии. Особено пък у нас, където моделът им още не е намерен.
Не спокойният, а реформаторският дух създава репутацията на директора. В това отношение Валери Тодоров засега е длъжник и на радиото, което масово го подкрепи, и на СЕМ, който единодушно го избра.

- Шеф сте на комисията, която пише новия медиен закон. За какво спорите?

- Още сме в антрето – обсъждаме какво да обсъждаме. Но пък щом се реши, пасиансът ще започне да се нарежда сам. Идеята е до края на юли да изчистим концептуалните въпроси и да ги поставим на голям публичен дебат, където да се чуе мнението на всички заинтересовани страни и на широк кръг експерти. Въобще, законът да се пише под погледа и според очакванията на обществото.
Има обаче няколко тези, около които позициите в групата вече се сближават: регулация на съдържанието, независимо от средата на разпространението му; опростяване на лицензионните режими и свеждането им до един, при това най-добре регистрационен; либерализация на традиционната реклама в радиото, където новата й форма – продуктовото позициониране, едва ли може да има съществена роля; оптимално изнасяне по пътя на корегулацията на правомощия на регулатора към държавни и гражданскиорганизации; цялостна реорганизация на обществените медии; прозрачност на собствеността не само на нивото на субектите, но и на капиталите.
Моето мнение е, че тук е систематичното място и на разпоредбите за прозрачност на капиталите в пресата, така че да получим един закон за медийните услуги въобще. В глобалния комуникативен свят всички наследени деления между медиите стават все по-излишни и формални. Самото понятие “медия" също.

- Има ли нагласа и у останалите ви колеги от комисията БНТ и БНР да се слеят под някаква форма и това няма ли да обезсмисли конкурса за тв шеф?

- Още не сме минали през тази тема, но мисля, че поне зам.-председателите на групата – Хачо Бояджиев и Радомир Чолаков, са привърженици на обединението. А конкурсите за шефове въобще няма да се обезсмислят. И защото медийното време е бързо и докато законът влезе в сила, могат да се направят чудеса. И защото, ако наистина се направят, съм сигурен, че законодателят в преходни разпоредби ще съхрани по някакъв начин ролята на избраните директори в новата Национална радио-телевизионна компания.

- А ако общото мнение на комисията е да се закрие СЕМ като регулаторен орган или да се слее с КРС, вие на каква позиция ще сте?

- Естествено, че общото мнение ще е решаващо. Но все ми се струва, че унищожаването на СЕМ като независим, включително и от КРС, орган е доброволен отказ от демокрация. Заради неспособността си да го създадем на европейско ниво, прибягваме до сталинската логика – няма орган, няма проблем.

- Има ли смисъл от такси при цифровизацията?

- Прякото финансиране от обществото е благо за медиите, но наистина то е далече по на мястото си в аналоговата ера. Ние за повече от 10 г. така и не успяхме да съберем нито един лев от такси и сега е късно. Новият закон обаче задължително трябва да задвижи предвидения и сега фонд за обществените оператори и за обществени проекти на търговските оператори. Тоест таксите не като практика, а като принцип – помощ от държавния бюджет, но разпределяна извън него.

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е философия в СУ. Бил е зам.главен редактор на в. “Култура" и главен редактор на списание “Егоист". Член на НСРТ от 1997 до 2001 г., след което е член и на Съвета за електронни медии. Неотдавна бе избран за председател на СЕМ. Председател е на УС на Българска медийна коалиция. Преподава във Факултета по журналистика на СУ, в НБУ и НАТФИЗ. Автор е на повече от 100 научни студии и над 200 статии. На 15 юли СЕМ трябва да обяви кой е новият генерален директор на БНТ. Кандидатите са 7 и ще бъдат изслушани от съвета на 12, 13 и 14 юли.

Стр. 16

в. Капитал | 19.06.2010

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) одобри сделката между БТК и Mancelord Limited за придобиването на 50% от националната мрежа от ефирни тв и радиопредаватели (НУРТС). Регулаторът е прехвърлил четири лиценза от досегашния собственик БТК на дружеството "НУРТС България" ЕАД. Към момента то е еднолична собственост на кипърската офшорна компания Mancelord Limited. Ако бъде одобрена сделката и от Комисията за защита на конкуренцията, БТК и офшорната компания ще трансформират "НУРТС България" в джойнт венчър, в който всеки ще има дял от 50%. Mancelord е представлявана в България от инвестиционния консултант "Бромак", контролиран от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка. НУРТС излъчва ефирните телевизии и радиа в страната. Тя ще има водеща роля в предстоящата цифровизация на електронните медии.

Стр. 4

БНР, Неделя 150 | 2010-06-13

Водещ: А сега Илияна Беновска има възможността да заключи нашето предаване, тъй като й предстои много сериозна седмица и тя е свързана с недоумението как е възможно в България при съществуването на СЕМ или регулатора Комитет за честотите, би трябвало да кажем, че беше допуснато успоредно, паралелно излъчване на една и съща честота. Вашата борба продължава и до каква степен може да формирате тук обвинението, това, на което вие разбира се залагате?
Илияна Беновска: Благодаря ви, г-жо Маринкова, за участието! Епилогът на предаването си е ваш, вие сте домакин в студиото, така че аз само ще изложа проблема. Случаят с радио К2 е доста прословут. Като една от стъпките около това обществено-политическото радио да беше заменено с едно радио, в което се излъчваха цинизми и вулгаризми в ефира на София, и беше осъдено с наказателна присъда, за това да бъде заменено за 2 години, в нашия ефир се случваха такива неща, нашето радио беше завладяно от хора с героичен произход от миналото. Ние превърнахме едно гангстерско радио, което го владееше Златко Баретата, Антон Милтена – Ключан и други знайни и незнайни герои от този преход, ние го превърнахме в обществено-политическо радио. Това, за което сте ме поканили, разбирам, че е вероятно делото. Във вторник ще се състои първото заседание по наказателното дело в СГС. Нека да кажа за нашите слушатели, делото е публично. 1034 на 14-и състав от 9.30 на 15, вторник. Това дело е срещу председателя на КРС настоящия Веселин Божков. То е и срещу бившия, но настоящият председател ще бъде в обсега на обвинението, че не е изпълнил, представете си, разпореждане на Върховна административна прокуратура да извади тези лица, които излъчваха неправоспособно в нашия ефир цинизми и вулгаризми. Ще си позволя едно кратко отклонение. Вчера посланикът на Франция Етиен Дьо Понсен беше гост на радио К2. Той коментира това, за което и вие говорихте доста в предаването, срещата между европейските посланици и Бойко Борисов. И каза нещо много знаменателно. Дотук виждаме сякаш повече спектакъл, цитирам малко свободно разбира се, но не се достига до високото равнище на престъпността. Стига се до средното равнище. Тук искам да вместя и казуса „Божков”. Той в момента е председател на КРС, незаменим очевидно, поставен от правителството на БСП и продължава а седи като такъв при правителството на ГЕРБ. Няма нищо лошо в това, но след като той е обвиняем за длъжностно престъпление в качеството си на председател на регулаторни орган, той просто няма място там. Така че ще видим във вторник дали съдът ще го отстрани от длъжност.
Водещ: Илияна Беновска от радио К2.
Илияна Беновска: Може ли само още едно изречение. В залата ще има представители на френския посланик, на испанския посланик и на посланика на САЩ.

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-06-06

ГЕРБ повери контрола над М-Тел, "Виваком" и "Глобул" и дигитализацията на ефира на бивш редактор в "Учителско дело"

През отиващата си седмица ГЕРБ взе може би най-дискусионното кадрово решение, откакто е на власт. Управляващата партия трябва да се радва, че то няма да се обсъжда и да се утвърждава от Европейската комисия. В противен случай в Брюксел със сигурност щеше да избухне смях, не по-малък от този, който Румяна Желева предизвика като кандидат-комисар. В четвъртък (3 юни) с гласовете на най-голямата парламентарна група и на "Атака" за членове на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) бяха избрани трима нови. Те заместват хората с изтекъл мандат в нея – Петър Рендов, Тодор Костурски и Валентин Хараламбов. Първите двама бяха избрани преди години по предложение на НДСВ, а третият – на ДПС.
Първият нов е Константин Тилев, съветник от ГЕРБ в Столичния общински съвет. Той е известен и като водещ в БНР и основател и съсобственик до 2007 г. на радио "FM плюс". Вторият нов член на регулатора, който контролира бизнеса на М-Тел, "Виваком", "Глобул" и на интернет провайдърите и решава въпроси, свързани с техническата страна на радио-телевизионния бизнес, е бившият главен редактор на програма "Христо Ботев" на БНР Никола Колев. В биографията, която той изпрати до Народното събрание, пише, че кандидатът е завършил българска филология и е написал книгите "Вятър в планината", "Зъл или мъртъв", "Синеокото куче", както и множество радиопиеси. Отбелязано е също, че познанията му по телекомуникации са натрупани от това, че в БНР е отговарял за спазването на технологичните изисквания при предварително записани и при живи предавания. В хода на дискусиите стана ясно, че Колев е бивш редактор във вестниците "Учителско дело" и "Нова светлина". Това също бе посочено като плюс към мотивите да стане член на телеком регулатора.
Третият нов член на КРС е преподавателят по криптография в Техническия университет инж. Ирина Романска. С кандидатурите ожесточено се бориха не само депутатите от опозицията, но и от Синята коалиция. "Тематичният" коалиционен партньор на ГЕРБ отправи всъщност най-много критики към новите членове, спирайки се по-подробно на Колев и Тилев. Хората на Иван Костов и на Мартин Димитров повториха нееднократно, че за КРС трябва да се търсят хора с опит в областта на телекомуникациите, мобилната и стационарната телефония и с виждания за предстоящата цифровизация на тв ефира. "Изхождайки от представените биографии, кандидатите на ГЕРБ изглеждат по-подходящи за членове на Съвета за електронни медии, отколкото на КРС -коментира заместник-председателят на транспортната комисия Иван Иванов от ДСБ. – Никола Колев може да е утвърден автор на романи, радиопиеси и новели, но Народното събрание се нуждае от хора, с помощта на които България да излезе колкото се може по-бързо на пътя на цифровизацията, чието въвеждане към момента изглежда безвъзвратно закъсняло."
Синята коалиция не хареса Тилев и за това, че на кметските избори през 2007-а в неговото досие се появи картон на сътрудник на Шесто и на Първо управление на бившите тайни служби. Тогава доскорошният собственик на първото частно радио у нас защити честта си с пояснението, че става дума за история, следствие на семейна трагедия, и че през годините се е доказал като човек и професионалист.
Въпреки това сините издигнаха алтернатива на Тилев и на Колев. Те съобщиха, че предложеният от тях Иван Симеонов е работил 12 години в сферата на телекомуникациите за компании като М-Тел и БТК, че през последните две години е участвал в реализацията на далекосъобщителен проект в Армения и че познава много добре материята, която има да се регулира. В крайна сметка "за" Симеонов гласува и БСП. Червените подчертаха, че не познават добре качествата му, но че в сравнение с Тилев и особено с Колев той изглеждал като титан на далекосъобщителната мисъл. Техните гласове обаче не стигнаха изборът на ГЕРБ да се провали.
Против Колев "гласуваха" и бивши негови колеги от БНР. През седмицата деветима журналисти от "Драган Цанков" разпространиха отворено писмо, в което припомниха, че доскоро Никола Колев е бил публично по-известен с фамилното си име Павлов. "Разпознахме го трудно, защото сега се представя като "досегашен главен редактор на програма "Христо Ботев" или шеф на дирекция "Култура". И двете твърдения са неверни – се казва в декларация на журналистите Севелина Савова, Ирен Филева, Антоанета Райчева, Станислав Цонев, Антон Митов и Георги Василски. – Никола Колев, или Николай Павлов, беше и.д. директор на програма "Христо Ботев" по време на злополучното управление на Иван Бориславов. Тъкмо Николай Павлов сваляше от микрофон титулярни водещи. Без мотиви той уволни седем от протестиращите журналисти, които тогавашното ръководство наричаше "добре платени политически клакьори и криминални елементи". След това българският съд ги възстанови на работа."
Нито един от доводите на опозицията и на хората от бранша не трогна ГЕРБ. "И трите кандидатури отговарят на чл. 22 от Закона за електронните съобщения, който гласи, че "членовете на комисията трябва да са български граждани с професионална квалификация в сферата на съобщенията, информационните технологии, медиите, икономиката или правото – контрира председателят на транспортната комисия Иван Вълков. – Ако наистина искаха лустрация, БСП и СДС имаха безброй много години във властта да я направят законово изискване. Както всички знаем, такова има по отношение на СЕМ, но не и на КРС."
От новите в комисията сега се очакват знания и умения, за каквито биографиите им наистина не подсказват. Вече стана дума, че периметърът на КРС е регулация на телекомуникациите, контрол и разпределение на радио-телевизионния честотен спектър и познаване на новите технологии. Именно от тези пазари идват и някои от най-големите неразбории, на които родните потребители са свидетели. В началото на май "Труд" съобщи, че ЕК подготвя поредната процедура за несъответствие срещу страната ни в областта на телекомуникациите. Този път Брюксел вижда отклонения от евродирективите по отношение на цифровизацията на стационарните телефони. Еврокомисията забелязала, че този процес у нас се бави. През годините тя вече ни порица няколко пъти – за забавено въвеждане на преносимостта на телефонните номера, за муден старт на единния номер за спешни повиквания 112 и за закъсняло освобождаване на честотите, на които работят слуховите апарати.
Скоро КРС ще трябва да взима и друго важно решение. Комисията вече няколко пъти отложи отговора на въпроса разрешава ли на "Виваком" да продаде 50 на сто от мрежата си за разпространение на радио- и телевизионния сигнал -НУРТС, на кипърската офшорна фирма Mancelord Limited. Подразделението осигурява пренос на сигнала на ефирните телевизии и радиа до всички точки на страната. У нас Mancelord Limited се представлява от мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. По същия казус думата си трябва да каже и Комисията за защита на конкуренцията. Вече се чува, че сделката на практика е решена и че се чака само Комисията за регулиране на съобщенията да започне работа в обновения си състав, за да стане официалното й одобрение.
Назначенията в КРС не са първият случай, при който кадровата политика на управляващите в сферата на медиите предизвиква коментари. Преди два месеца те наложиха за свой представител в Съвета за електронни медии пресаташето на вече споменатата Румяна Желева – София Владимирова. Преди това тя е работила като PR и във фирмата на Иван и Андрей "Междинна станция". Още тогава се появиха въпроси какво разбира Владимирова от медийна регулация и кой е човекът в ГЕРБ, когото премиерът персонално е натоварил със задачата да следи сектора. Официален отговор на второто питане няма и досега. През седмицата новият член на КРС Ирина Романска призна, че дължи номинацията си на структурата на ГЕРБ в столичния район "Оборище", на която е член. Шеф на организацията там е общинската съветничка Мита Георгиева, която също като Романска е кадър на Техническия университет.
За Никола Колев (бивш Николай Павлов) също се чу, че е жител на квартала. Назначението на Тилев пък се смята за идея на хора от асоциацията на частните радиа и телевизии АБРО, на чийто управителен съвет той дълги години бе член. През 2005-а Тилев участва в местните избори и като кандидат за общински съветник от партията на Стефан Софиянски – ССД. Тогава в интервю за вестник "Сега" той каза, че Софиянски е освободил центъра на София от задуха и че Париж имал също толкова добър кмет, колкото бил и бившият столичен градоначалник. Две години по-късно в друго интервю той вече бе на противоположното мнение, скоро след което пак бе избран за съветник, но от ГЕРБ.

Стр. 26 – 27

в. 24 часа | 2010-06-04

Парламентът вчера одобри трите кандидатури на ГЕРБ за нови членове на Комисията за регулиране на съобщенията – журналистите Никола Колев и Константин Тилев, и доц. Ирина Романска.
Кандидатурата на Иван Симеонов, издигната от Синята коалиция, не бе обсъждана. Според лидера на СДС Мартин Димитров при трима нови членове от ГЕРБ регулаторът нямало да е независим.

Стр. 8

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I Юлияна КОЛЕВА I 2010-05-26

Двама бивши журналисти и един инженер програмист да влязат в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) предлагат управляващите от ГЕРБ. Мнозинството е внесло проекторешение, с което номинира бившия главен редактор на програма "Христо Ботев" в БНР Никола Колев за зам.-председател на телеком регулатора.

Проекторешението предвижда също общинският съветник Константин Тилев, основател и съсобственик до 2007 г. на радио "FM плюс", и изпълнителен директор до 2008 г. на радио "Стар FM", също да стане член на КРС. Пред "Дневник" бившият министър на транспорта Петър Мутафчиев (БСП) коментира, че е възможно Тилев да има конфликт на интереси.

През 2009 г. Тилев беше огласен от Комисията по досиетата като сътрудник на бившата Държавна сигурност. Според установените от комисията данни той е бил секретен сътрудник Първан, вербуван през 1976 г. от Шесто управление, работил е и за Първо главно управление (ПГУ).

Третото предложение е за Ирина Романска, която в момента работи в Техническия университет в София в катедра "Компютърни системи".

По-рано днес от БСП поискаха и бяха подкрепени от Синята коалиция гласуването на предложенията за нови назначения в КРС да бъде отложено, за да бъдат изслушани тримата кандидати в ресорната комисия. Искането им обаче беше отхвърлено. Очаква се новите членове да бъдат гласувани утре.

Съставът на телеком регулатора вече беше намален от 9 до 5 членове и от него бяха освободени Вяра Минчева, Радослав Илиевски и Свилен Попов. Сега предстои да бъдат подменени и други тримата участници в комисията с изтекъл мандат – Петър Рендов и Тодор Костурски (НДСВ) и Валентин Хараламбов (ДПС). Постовете си запазват председателят Веселин Божков, чийто мандат е до края на 2012 г., и Анета Павлова, назначена от президента, до края на 2013 г.

Оригинална публикация