www.argent-bg.com I 10.12.2015

“Нюзуик” спира печатното си издание след 80-годишната си история и в края на 2012 г. се превръща в онлайн медия. Като такава изданието е толкова успешно, че година по-късно в интервю за “Ню Йорк таймс” главният му редактор Джим Импоко обявява, че планира връщането на печатното издание през януари или февруари 2014 г. Така и става и сега политическото списание е по-добро от всякога. “Историята показва, че от 1600-ата година традиционните медии съществуват и ще съществуват още 400 години.

В същото време трябва да се напаснат към новата действителност, да има конвергенция.” Това обясни Даниела Каранджулова, която е изпълнителен директор на MEDIA Overland – една от големите медийни full-service агенции. Тя започва кариерата си в тази област в българската агенция “Аргент” през 1995 г. “Тогава беше тежко – клиентите не знаеха за силата на рекламата. Нашата основна работа беше да ги убеждаваме в силата ѝ. Сега сме се сблъскали с нова реалност”, обясни тя.

Даниела Каранджулова и Мат Хокинс – търговски директор за Европа на японската издателска група “Никей бизнес пъбликейшънс”, който също беше лектор на конференцията.

Каранджулова описа и фазите, през които преминава еволюцията на медиите – дигитализация, по-евтините медии, глобализация, висока скорост, конвергенция и персонализация. “До 2008 г. традиционните медии казваха, че трябва да се състезават с дигиталните медии. Но после осъзнаха, че трябва да се съсредоточат върху съдържанието и да засилят позицията си на пазара”, разказа Каранджулова.

Направи го на научната конференция, която агенция “Аргент” организира в сряда за 20-ата си годишнина. “В последните години “Аргент” се утвърди като една от топ 5 на медийните агенции. Бъдещето е реалността, към която са насочени усилията ни. Продължаваме да работим върху нови продукти, които да отговарят на пазара”, каза на откриването на събитието управителят на медийната агенция Владимир Денев.

Бъдещето на бизнеса бе и един от фокусите на научната конференция. Той се вмести в темата – Local Beyond Borders. За да разкажат повече за нея в София пристигнаха едни от най-големите експерти от чужбина.

“В бъдеще хората в медиите ще избират да работят в независими агенции вместо в големи мултинационални компании”, обясни Андрю Маклейн от САЩ. Той е изпълнителен директор на медийната агенция “Мъркюри медия” с годишен оборот от над 800 млн. долара. Маклейн твърди, че независимите агенции растат все повече, а причините за това са няколко.

Първо – все по-голямата дигитализация. На второ място са рекламодателите, които искат да имат повече контрол върху похарчените суми. На трето място е технологията, която премахва границите в разстоянията, информацията и достъпа до всякакви изследвания. Но най-важният фактор за увеличаването на независимите агенции са хората. “Новото поколение в медиите е по-отворено и средата им е базирана на общността. Те държат да участват в по-голяма степен и да бъдат уважавани като индивидуалности”, каза Маклейн.

Той обясни и разликите между мултинационалните компании и независимите агенции. Ако за първите от най-голямо значение са акционерите, клиентите и след това хората – работници, при вторите важни са клиентите и хората. “Има липса на обособяване на мултинационалните холдингови компании. Независимостта е добродетел”, каза Маклейн.

За липсата на разграничение между различните агенции говори и Мартин Ратъл от Великобритания. Той е президент на “Кълъмбъс медия интернешънъл” – най-голямата световна мрежа на независими медийни агенции.

Основното нещо, от което се оплакват клиентите, е липсата на избор, обясни Ратъл. Той даде пример – няколко различни агенции предлагат рекламна кампания на един и същ клиент. Накрая се оказва, че единствената разлика в предложените кампании е цветът, който предлагат отделните агенции.

Най-големият проблем обаче остава в това, че в агенциите няма прозрачност, но за сметка на това има липса на доверие у клиента. “Затова ANA – Association of National Advertisers (“Асоциацията на националните рекламодатели”), нае компания, която да направи разследване за прозрачността в медийните агенции. Фокусът му беше в плащанията, трансакциите”, каза още Ратъл.

За първи път “Аргент” организира научна конференция. Но управителят ѝ Владимир Денев покани всички да се съберат отново след 5 години на същото място, в същия час.

Оригинална публикация

obache.bg I 28.09.2015

От две години и половина някакви малки стъпки оставят черни следи по фасадата на БНР. Големите поражения обаче се виждат с просто око. И пийпълметричните данни, и социологическите проучвания, показват резултата от катастрофалната концепция „С малки стъпки към …големи промени“ на гендира Радослав Янкулов.

Най-видни са резултатите в малката регионална радиостанция Радио София, оглавена от един голям реформатор. Още с първите промени той срина рейтинга на популярното младежко и регионално радио.

След очевидните резултати Управителният съвет на БНР и Съветът за електронни медии препоръчаха на директора д-р Митко Димитров да върне старата концепция. Той все се напъва нещо да преправи, но все нищо не се получава. Дори докторската степен по неизвестни науки не му помага. От две години хората в радиото гадаят какво иска да направи момчето Митко. Той извика на помощ съветници от министерството на отбраната, където е работил преди това, за да се включат в сражението за изгубената аудитория. Да, ама не. Не се получава. За да не изпитва комплекси в реформаторския си плам, младият директор разчисти опитните кадри. Започна с известните журналисти Кин Стоянов и Емил Янев, а после продължи един по един да отстрелва останалите. Даже секретарките не са пощадени. Тези дни напусна и журналистът Симеон Белев, на когото Радио София дължи основната част от успеха на програмата на Съвета на Европа „Европа за мен“, която при Митко също отиде в минало време.

Обаче най-сетне стана ясно каква програма иска да направи гражданинът Димитров. Той назначи за главен продуцент бившата собственичка на ловешкото Радио Лиани Анелия Иванова, представена на колектива като „Нели“. Неотдавна в малкото радио Митко изкарал няколко години от скромния си стаж като „журналист“. Всъщност от това радио д-р Митко е започнал стремителната си кариера, отбелязала връх в Радио София. За малко перспективният Митко минал през Министерството на отбраната, където макар че се представял непрекъснато за директор, бил нещо като пиар експерт. Предвидливо той е запазил мястото си там, защото не се знае къде ще го отведат реформите в радиото. Във военното ведомство го очаква и сестра му, която той сръчно е успял да назначи на прилична работа. Преди това Митко назначи и приятелката си в БНР, която предвидливо веднага след акта го напусна. За съжаление не успя да назначи в медията и съпругата си, но затова пък привлича за съветници ценни кадри от военното министерство. Повечето от тях не са виждали радио, други имат прилично досие в ДС. Най-накрая директорът извика на помощ и „Нели“. Профилът на Радио София се прояснява.

Но успехите в БНР не свършват само с това. След два безуспешни опита СЕМ все още не е приел отчета на ръководството за поредния период, а лицензирането на Радио Кърджали буксува от скандал в скандал заради очевидното неумение на ръководството да реализира дори чужда идея.

Затова пък с радост слушателите на БНР узнаха,че прочулото се с бедния си език и богато самочувствие предаване „Часът на директора“ на гендира Радослав Янкулов отново се появява в ефир. Вероятно в предаването си ще развие идеите за по-големи стъпки от досегашните.

За по-сигурно се стягат и редиците. Преди две седмици гендирът, който воюва с журналистите от медията, уж на шега поискал синдикатите да го подкрепят за втори мандат. Пили уиски в кабинета и зачакали щастливи дни. Междувременно освободената директорка на музикалните състави на БНР Хелия Чавдарова решила да потърси реванш. Методите й на управление принудиха продуцентите в съставите да напишат остро писмо до СЕМ, след като Управителният съвет и гендирът се правеха, че не виждат недоволството им. Под ласкавия призив на регулатора, Радослав Янкулов решил да я смени и й обещал място в „Златния фонд“ на БНР, въпреки че за оттеглянето си амбициозната Хелия поискала място в друга медия. Тя обещала да се оттегли, но след два часа си взела болнични и от болничното легло е успяла да направи вече два филма със съпруга си – режисьора Росен Елезов. Въпреки че е завършила музикална педагогика, Хелия се опитва да диктува репертоара на диригента на Симфоничния оркестър Емил Табаков. Впрочем един от най-добрите диригенти у нас. За да реализира мащабните си идеи Чавдарова, на която неговата компетентност й пречи, е решила просто… да го махне. С тази цел е привлякла удобни кариеристи, прикрити зад синдикални длъжности, които, в писмо до гендира, прочетено от един от тях, са изсипали вини върху всички, несъгласни с нея. Направен е даже опит в интригата да бъде привлечен един музикален сайт от чужбина, който обаче предпочел да запази почтеност. Всъщност демаршът е ясен. Връща се Хелия, отново печели подкрепата на гендира, разбива враговете в оркестрите и заедно с един от лидерите на синдикатите там започват да дирижират Симфоничния оРкестър. Следващата малка стъпка – верните застават зад любимия радио ръководител и в писмо до СЕМ и обществеността го подкрепят за …втори мандат. За да е пълна победата, всички директори са пред микрофоните на БНР като водещи, начело с гендира.

Оригинална публикация

nglas.wordpress.com I 11.12.2015

Известната в Ловеч Анелия Иванова (собственичка на бившето радио „Лиани“ (1994 – 2009) и на затворения хотел „Лиани“) днес се подвизава в регионална радиостанция Радио София, част от БНР. Там е назначена от бившия стажант в „Лиани“ Митко Димитров, сега неин шеф.

Появата на Анелия Иванова като „Нели“ в ефир предизвика нееднозначни отзиви сред журналистите. Ето как е отразена новината от сайта „Обаче“ в статията „Малки стъпки, големи манипулации“. Ние обаче желаем успех на Нели в новото й амплоа, след като в Ловеч не успя да се наложи ни в журналистиката, ни в политиката, камо ли в бизнеса.
„От две години и половина някакви малки стъпки оставят черни следи по фасадата на БНР. Големите поражения обаче се виждат с просто око. И пийпълметричните данни, и социологическите проучвания, показват резултата от катастрофалната концепция „С малки стъпки към …големи промени“ на гендира Радослав Янкулов.
Най-видни са резултатите в малката регионална радиостанция Радио София, оглавена от един голям реформатор. Още с първите промени той срина рейтинга на популярното младежко и регионално радио.

След очевидните резултати Управителният съвет на БНР и Съветът за електронни медии препоръчаха на директора д-р Митко Димитров да върне старата концепция.

Той все се напъва нещо да преправи, но все нищо не се получава. Дори докторската степен по неизвестни науки не му помага. От две години хората в радиото гадаят какво иска да направи момчето Митко. Той извика на помощ съветници от министерството на отбраната, където е работил преди това, за да се включат в сражението за изгубената аудитория. Да, ама не. Не се получава. За да не изпитва комплекси в реформаторския си плам, младият директор разчисти опитните кадри. Започна с известните журналисти Кин Стоянов и Емил Янев, а после продължи един по един да отстрелва останалите. Даже секретарките не са пощадени. Тези дни напусна и журналистът Симеон Белев, на когото Радио София дължи основната част от успеха на програмата на Съвета на Европа „Европа за мен“, която при Митко също отиде в минало време.
Обаче най-сетне стана ясно каква програма иска да направи гражданинът Димитров. Той назначи за главен продуцент бившата собственичка на ловешкото Радио Лиани Анелия Иванова, представена на колектива като „Нели“. Неотдавна в малкото радио Митко изкарал няколко години от скромния си стаж като „журналист“. Всъщност от това радио д-р Митко е започнал стремителната си кариера, отбелязала връх в Радио София. За малко перспективният Митко минал през Министерството на отбраната, където макар че се представял непрекъснато за директор, бил нещо като пиар експерт. Предвидливо той е запазил мястото си там, защото не се знае къде ще го отведат реформите в радиото. Във военното ведомство го очаква и сестра му, която той сръчно е успял да назначи на прилична работа. Преди това Митко назначи и приятелката си в БНР, която предвидливо веднага след акта го напусна. За съжаление не успя да назначи в медията и съпругата си, но затова пък привлича за съветници ценни кадри от военното министерство. Повечето от тях не са виждали радио, други имат прилично досие в ДС. Най-накрая директорът извика на помощ и „Нели“. Профилът на Радио София се прояснява…
http://www.obache.bg/2661/malki-stapki-golemi-manipulatsii/

Оригинална публикация

Topnovini.bg I 8.12.2015

Липса на ясни данни за пазара, неясни действителни собственици, силна концентрация в няколко медийни групи и неморални практики. Това е краткото описание на медийния пазар в България според изследване на проекта “Медиатор”, осъществен от Асоциацията на европейските журналисти – България и с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България”.

“Недостигът на официална и достоверна информация е сериозна пречка пред прозрачното функциониране на медийния пазар”, пише авторът Николета Даскалова. Тя посочва, че липсва обща система за измервана на тиражите на вестниците и списанията. Неясни са както отпечатаните тиражи, така и реализираните продажби. Липсват и публични данни за дяловете от рекламния пазар в радиосектора. Подобна е и ситуацията при онлайн медиите, където индивидуалните пазарни дялове на отделните компании на този етап не се публикуват. Друг проблем е разминаването на официалните данни на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Националния статистически институт (НСИ), както и двойната пийпълметрия при телевизиите, която обърква рекламодателите. “Част от разминаванията се дължат на разлики в подходите (пийпълметрични, маркетингови, социологически, онлайн статистики) или в обхвата на извадката (пълнолетно население или определена целева група)”, смята Даскалова.

Изследването вади на показ и съмнителните практики в отношенията между медии и рекламодатели. “Налице са и практики, при които договорките излизат от сферата на регламентираната реклама и се разпростират върху редакционното съдържание. Такива са например случаите, при които медиите ухажват рекламодателите с бонусни или безплатни PR и имиджови публикации. Друга практика е скритата продажба на съдържание, както и търговията с влияние и с редакционна политика. Явлението е характерно за периоди на политическо напрежение и предизборни кампании, когато журналистическата подкрепа за партии и политици или обратното – поддържането на негативни кампании срещу опоненти, се осигуряват и с корупционни средства. Сред представителите на бизнеса също има случаи на плащане на журналисти „под масата” с цел медийно отразяване в позитивна светлина. Част от сенчестата икономика е и така нареченият медиен рекет – публикуване на неприятни статии срещу избрана фирма с цел фирмата да започне да рекламира в медията и негативната кампания да спре. Подобни употреби с медийното съдържание не само че деформират пазарните принципи, но влошават качеството на медийната среда като цяло”, алармира тя.

Незадоволително е и положението с обявяването на реалните собственици на медиите – главно във вестниците. “Все още съществуват сериозни дефицити на прозрачност. Така например не всички издатели на печатни произведения спазват законовото изискване да декларират действителните си собственици, в резултат на което в публикуваните списъци прозират бели петна. Освен това проследяването на контрола стига до задънена улица, когато идентифицирането на собствеността води до офшорна зона”, пише Даскалова.

И допълва: “Диагностицирането на контрола върху медиите допълнително се усложнява от текущите процеси, свързани с краха на Корпоративна търговска банка през 2014 г. От една страна фалитът на банката осветли медийни зависимости от тази финансова структура в големи мащаби. От друга страна пост-КТБ ситуацията води до динамично преструктуриране на позициите и зоните на влияние върху медийния пазар. Дори докато тече техническият процес на публикуване на настоящите данни в част от тях вече настъпват изменения заради смени на собственост, продажби, окрупнявания и фалити”.

“Българският медиен пейзаж впечатлява със свръхизобилие и формално разнообразие от медии. На практика обаче основните сектори на пазара функционират в режим на силна концентрация, което тушира ефекта от количественото многообразие”, сочи още анализът. “Ако приложим стандарта за измерване на концентрация „топ 4”, ще акумулираме приблизителен пазарен дял (на база рекламни бюджети) на водещите 4 телевизионни групи над 90%. Отчетливо висока е и концентрацията на аудиторни дялове в телевизионния сектор – над 70% за водещите 4 компании. Нещо повече – прави впечатление, че телевизионният сектор фактически е доминиран от само две медийни групи. Техният общ пазарен дял отчита внушителните над 80%, а сумарният им аудиторен дял е над 60%. В сравнение с лидерите bTV Media Group и Nova/MTG, останалите конкуренти в сектора заемат маргинални позиции – с индивидуален пазарен дял под 7%”, гласи изследването.

Състоянието при онлайн медиите също не е цветисто. “Онлайн медиите все повече губят от своята независимост и алтернативност спрямо традиционните медии. Актуалното състояние на онлайн средата отчита мощно присъствие на големите телевизионни и издателски компании в мрежата. Това се случва чрез два основни процеса. Единият се изразява в постепенното и конвергентно разширяване на бизнеса от страна на компании с традиции и наложени марки в пресата и телевизията (например Икономедиа, bTV Media Group, СББ Медиа, Медийна група България). Другият, по-агресивен пазарен подход е чрез закупуване на вече разработени интернет групи. Така например Nova Broadcasting Group и Bulgaria on Air сериозно разшириха портфолиото си през 2013 г., като придобиха две от най-големите онлайн групи – съответно Нет Инфо и Инвестор. Паралелно с тенденциите на консолидация и окрупняване, нарастващото влияние на онлайн средата провокира и допълнителни опити за овладяване на интернет, които отиват отвъд чисто пазарните ефекти. Такива са например практиките на продуциране на квазиновинарски сайтове, както и инсценирането на гражданско мнение чрез платени и контролирани читателски коментари”.

Бизнесът с разпространение на медии и пренос на съдържание също не се развива безпроблемно. “Дистрибуцията на печатни издания често е обект на критики през последните години. Основната тревога е в посока на това, че вертикалната концентрация между разпространители и издатели води до дискриминационни действия срещу конкурентни издания. Критиките се задълбочават след старта на проекта „Лафка” през 2013 г. Опасенията на експерти, граждани и търговци на дребно са, че търговската верига за продажба на вестници, списания, цигари и други дребни стоки е с недостатъчно прозрачна собственост и същевременно придобива монополни позиции на пазара на разпространение на печатни издания”, пише още Даскалова.

В изследването са включени и данни за популярността на различните медии. При радиостанциите ясно се вижда проблемът с двойната пийпълметрия. По данни на "Nielsen" и "Alfa Research за първото полугодие безспорен лидер е програма "Хоризонт" на БНР. Според GARB обаче радиостанция №1 е "Веселина".

При телевизиите лидер е bTV, следвана от "Нова телевизия" с разлика от над 10% от аудиторията. Данните за пазара на печатни издания покават, че най-много се харесват "жълтите" издания на групата медии на депутата от ДПС Делян Пеевски "Уикенд" и "Телеграф".

Пълния анализ и още данни може да видите тук: http://mediamarket-bg.info/index.html#home

Оригинална публикация

в. 24 часа | 02.12.2015

Двете водещи издания на групата – "24 часа" и "Труд", осигуряват достъп до 52,3% от читателите

"Медийна група България" събра на едно място най-добрите рекламни агенции и рекламните и маркетинг директори на най-големите компании рекламодатели.
Това се случва за първи път, поздравяваме ви, коментираха участници в срещата в нашумелия клуб "Перото" на НДК.
"Медийна група България" (МГБ), издател на най-влиятелните вестници "24 часа" и "Труд", представи пред рекламния бранш новите си продукти и проекти за 2016 г.
Мото на събитието бе Reestabhshing Connection ("Възстановяване на връзката с потребителите"). "В интензивния поток от информация и реклами клиентите са затрупани от много послания. Те невинаги са точно таргетирани. В резултат посланията се размиват. Освен това клиентите променят навиците си. Затова е нужно да се реагира динамично", посочи в презентацията си Иван Михалев, търговски директор на МГБ.
За да бъде ефективна рекламата, са нужни три неща – да открие точките на пресичане с клиентите, да открие клиентите на точното място в точния момент и да им поднесе правилното съдържание.
За съдържанието отговарят рекламните агенции, за прецизното таргетиране – агенциите за медийно планиране, а за точките на пресичане отговарят медиите.
"Ние знаем кога, къде и какво прави вашият клиент. Затова е лесно да създадем точки на пресичане между него и вас", посочи Иван Михалев.
МГБ предлага широко портфолио от издания, ориентирани към разнообразни потребителски групи. Сред тях са водещите всекидневници "24 часа" и "Труд", масовият "България днес", разследващият "168 часа", специализираният за агробизнес "Български фермер". Плюс още дузина издания, ориентирани към нишови читателски групи, като "Идеален дом", "Всичко за семейството", "Авто Труд", "Рецепти за здраве", "Клуб 100", както и най-новото списание TREND.
Двете водещи издания на групата "24 часа" и "Труд" осигуряват достъп до 52,3 % от всички читатели на всекидневници и близо 25% от пълнолетното население в България според данните на маркетинговата агенция "Прогрес консулт;.
Онлайн изданията на МГБ също са предпочитан партньор от рекламодателите, тъй като са едни от най-четените и покриват всички потребителски групи в интернет. Двата водещи сайта 24chasa.bg и Trud.bg са в топ 10 на новинарските сайтове, като генерират годишно близо 14 милиона импресии месечно и покриват 17,5 % от активните онлайн потребители (1.25 млн. души).
В портфолиото на групата влизат също развлекателният сайт bgdnes.bg, земеделският bgfermer.bg, разследващият 168chasa.bg, ориентираният към младите hiclub.bg. Най-новият "член на семейството" е женският сайт mila.bg, създаден от журналистите на сп. "Всичко за жената".
Групата разполага и с обновени мобилни версии, както и с приложения за Android и iOs. МГБ предлага на рекламодателите интегрирани кампании по модела ,3 в 1", които включват присъствие както в печатните и онлайн изданията на МГБ, така и в много обществени събития, които групата организира всяка година.

Снимки:
Людмил Каравасилев, мениджър "Корпоративни комуникации" в "Метро" – България, и Венелина Гочева, управител на "Медийна група България"
Пепа Гроздева, управител на агенция Ди енд Ди, и Даниел Дудов, директор "Реклама и връзки с обществеността" на "Кауфланд" – България
Веселка Вуткова (вляво), директор "Корпоративни комуникации" във "Виваком", и Елена Вълчева, управител на пиар агенцията "Янев и Янев"
Виктория Блажева, директор "Връзки с обществеността", и Ясен Димитров, мениджър реклама в УниКредит Булбанк
Елица Пенова, мениджър "Публични комуникации" в "Евробет", и Мила Иванова, главен редактор на сп. "Всичко за жената"
Росен Кутелов, управител на маркетинговата агенция "Прогрес консулт"
Владимир Денев, управител на медия агенция "Аргент", и Десислава Олованова, управител на рекламна агенция "Реформа"
Томислав Цолов, управител на агенция АПРА (вляво), и Александър Дурчев, управител на агенция "Ол ченълс"
Биляна Дякова, управител на "Кауза", Денка Василева, управител на MDV Advertising, Пепа Гроздева от "Ди енд Ди" и Ия Петкова-Гурбалова, ръководител "Маркетинг и реклама" в НДК
Иван Михалев, търговски директор на МГБ, и Росана Лаво, управител на "Пиеро 97"
Магдалена Котупова, директор "Визия за клиента" на "Мосю Бриколаж", Севдалина Василева и Веселина Маркова от Алфа банк (от ляво на дясно)
"Медийна група България" събра топрекламодатели и представители на най-големите рекламни агенции.

Стр. 14

Списание БИОГРАФ I 26.11.2015

Моника Белучи е на корицата на декемврийския брой, пакетът струва само 8 лева

Един от символите на италианското кино – Моника Белучи – е на корицата на новия декемврийски брой на „Биограф“, който вече е на пазара. Списанието отделя 22 страници на ослепителната актриса, която тези дни отново блести на екрана като партньорка на Джеймс Бонд в хита „Спектър“ и публикува колекция от уникални кадри от живота и кариерата й.
Този месец най-голямото българско списание излиза в комплект с книга – класическите разкази на Ги дьо Мопасан. Общата цена на пакета е само 8 лева. Следващия месец „Биограф“ отново ще предложи на читателите си литературна класика на същата достъпна цена – разказите на Антон Павлович Чехов.
Сред останалите хитови материали в декемврийския брой е ексклузивно интервю с френската кинозвезда Изабел Аджани, която наскоро отпразнува 60-годишен юбилей. Холивудската тематика се допълва от големи очерци за емблемата на нямото кино Бъстър Кийтън и любимеца на жените от сериала „Сексът и градът“ Крис Нот, изпълнител на ролята на Тузара.
В трилогията материали под мотото „На тихия фронт“ са трима представители на различни епохи и секции от българските тайни служби. „Полицай или негодник“ е разказ за легендарния полицай отпреди 9 септември Никола Гешев, послужил като прототип за образа на Велински от сериала „На всеки километър“. „Разузнаване в елита“ е интервю с шефа на 6-и отдел на 6-о управление на Държавна сигурност – Димитър Иванов. Последната част от трилогията е друго прелюбопитно интервю – с юбиляра Божидар Димитров, шеф на Националния исторически музей, който също говори за своето минало на таен български агент.
И през декември богатото съдържание на списанието, което преди месец издаде хитовия си 50-и брой, се допълва от материали на тема мода, лайфстайл, здравословен начин на живот, рецензии за нови филми, книги и музикални албуми и други интересни рубрики.

www.capital.bg I 17.11.2015

Ресорната парламентарна комисия прие бюджетите на БНТ, БНР и БТА за догодина и увери, че засега неработещият фонд "Радио и телевизия" няма да отпадне от закона без обществена дискусия

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС Полина Карастоянова, подкрепи идеята за обществена дискусия за модела на финансиране и мисията на обществените медии

© Анелия Николова

Парламентарната комисия по култура и медии отложи гласуването на проекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Днес трябваше да се състои първото четене на законопроекта в ресорната парламентарна комисия.

Правителството иска да промени начина на финансиране на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии със законопроекта, внесен в парламента още миналата седмица. Мотивът зад изменението е нуждата от фискална консолидация.

В момента обществените медии се финансират чрез субсидии от бюджета, а от догодина беше предложено това да става чрез трансфери. Разликата е, че трансферите са целеви и парите по-трудно се преместват по различни пера в бюджетите на съответните ведомства. При финансирането чрез субсидии по решение на самите ведомства парите могат по-лесно да се преместват по различните пера, ако някъде има недостиг.

Причината: Финансовото министерство

Промените се налагат заради изменение в Закона за публичните финанси. Беше предложено закриване и на Фонд "Радио и телевизия", който предвиждаше плащането на такси от потребителите на радио и телевизионни услуги. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона, но даваше надежда, че ще осигури на обществените медии независимост от държавното финансиране. Според проектозакона за бюджета за догодина за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42,112 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65,147 млн. лева.

Генералният директор на БНТ Вяра Анкова, която присъства на заседанието на медийната комисия в парламента, уточни, че представителят на телевизията в работната група в министерството на културата за промени в ЗРТ не бил запознат с крайната редакция на текста, отнасящ се до "Фонд радио и телевизия". "Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медиа и моделът й на финансиране", каза пред депутатите Вяра Анкова. Тя предложи скоро да бъде организирана такава дискусия, ако политиците са заинтересувани от съдбата на обществените медии. Членът на управителния съвет на БНР Христин Стрижлев подкрепи идеята на Анкова.

Председателят на парламентарната медийна комисия Полина Карастоянова каза, че подкрепя идеята за обществена дискусия и ще предложи такава да се състои "в рамките на следващата парламентарна сесия". Истината е, че този дебат едва ли има смисъл да се отлага чак за следващата година. Идеята за дискусия бе подкрепена от депутати от почти всички политически партии, представени в медийната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи на депутатите да не гласуват сега промените, свързани с финансирането на БНТ и БНР и Фонд "Радио и телевизия", а те да са част от дебата за мисията на обществените медии. Предложението му беше единодушно прието.

Парите за догодина са осигурени, но недостатъчни

На заседанието на комисията бяха одобрени на първо четене и проекта на бюджетите за БНТ, БНР и БТА, въпреки породилата се дискусия и изразените тревоги от страна на генералните директори, че финансирането е крайно недостатъчно. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че от предвидения за агенцията бюджет от 4, 385 млн. лв. ще трябва да отдели 273 хил. лв. за МВР, която да осигури охрана за агенцията. Оказа се, че БНТ и БНР също ще трябва да отделят от бюджетите си и да платят на МВР за това, че ги охранява. А и трите институции са сред обектите със специален статут и задължителна охрана.

Оригинална публикация

www.24chasa.bg I 16.11.2015

“Нилсен” ще мери тоталната аудитория – кой къде какво гледа на всички видове екрани, казва изпълнителният директор за Източна Европа на компанията

- Защо сте в София, г-н Кирияку?

- Като оставим настрана факта, че много ми харесва в София, дойдох заради едно обещание, което дадох тук преди няколко месеца. Тогава казахме на медийната индустрия, че ще се върнем с нови решения и продукти за нея. Така че дойдохме да ги представим – те са неща, чрез които рекламодателите и рекламните агенции могат да похарчат парите, отделени за реклама, по най-добрия и ефикасен начин.

- Какви са съвременните тенденции в пийпълметрията, очевидно не става вече само въпрос за тв рейтинги?

- Става много интересно. Разбира се, че не са само тв рейтингите. Наскоро обявихме в САЩ, че работим върху продукт, който нарекохме тотална аудитория (total audience). Това означава, че ще мерим всичко – едновременно линейните и динамичните видео и телевизия (линейните са тези, които операторът излъчва по програма с часове, динамичните – това, което човек сам избира кога и как да гледа – б.а.). В тези тотални измервания включваме и съдържанието, и дигиталната реклама – всичко, което се гледа по някакъв начин върху всички видове платформи. Това е нещо, което индустрията чака от години. САЩ ще са първите, като там ще се тества през декември, а официалните измервания ще се правят от догодина. Затова тази новина е толкова вълнуваща за индустрията. Същевременно гледаме напред да въведем технологията и в други части на света, включително и Европа.

- Вие ли сте първата компания в света, която предлага такъв продукт?

- Да. Има голямо напрежение в САЩ покрай този продукт.

- Защо?

- Всеки очаква да види как изглежда неговата компания, ще се промени ли и как начинът, по който рекламодателите харчат парите си. Идва време, в което те ще държат по-голяма сметка на агенциите за вложенията си в реклама, за да имат по-добра възвръщаемост. Предполагаме, че новият ни продукт ще ни даде преднина пред останалите компании за няколко години напред. Вълнуващи времена са.

- Кога този продукт ще бъде достъпен и в България?

- Много е трудно да се каже отсега. След САЩ ще започнем нашето разширяване по света от Полша, където той ще тръгне също догодина. Според това колко бързо можем да го включим на другите пазари, той постепенно ще стане стандарт навсякъде, но още не можем да кажем конкретни срокове.

- В България в момента има две пийпълметрични валути, които създават доста проблеми. Защо компанията ви влезе у нас, знаейки, че вече има една работеща система?

- Нямам отговор на вашия въпрос, тъй като, когато дойдохме във вашата страна, вече имаше две компании, две валути на пазара. “Нилсен” придоби чешката компания “Медия рисърч”, в която сега държи мажоритарния дял. Така че на практика наследихме България. Оказа се, че е много добър продукт, методологията отговаря на нашите стандарти и изисквания и правим добър бизнес тук.

- Как може да бъде разрешена ситуацията с наличието на две валути за тв пазара?

- Знам и съчувствам на всички играчи на пазара, тъй като двете валути създават напрежение и объркване. Това не е нещо, което може да бъде решено едностранно. Трябва да се направи от всички участници с доброто намерение да се даде на пазара възможно най-качественото измерване.

Ако се върна на въпроса ви дали е добре да има две валути в пийпълметрията, да не забравяме, че държави като Полша също ползваха две мерни системи за дълги години, мисля, че за двадесет. Беше само преди 3 или 4 години, когато “Нилсен” остана единствената пийпълметрична система там.

- Има ли някакви промени в традиционния начин на гледане на телевизия?

- Това, което се случва в САЩ, е много вероятно да се отрази и на европейския пазар. Преди 12 години в Щатите хората на средна възраст прекарват по 45-46 часа седмично с медия – гледат телевизия или слушат радио. Днес те гледат средно 67 часа, което е 40% ръст.

При гледането на телевизия има спад, но не драматичен – с някакви два процента. Новото е, че на върха сред медиите са таблетът, компютърът, смартфонът. Именно заради тях рязко нарасна консумацията на медии.

В момента има много дискусии в САЩ, че човек няма да има нужда от традиционната телевизия, но все си мисля, че големият екран на телевизора няма да изчезне. Може би ще се промени начинът на използване, ще остане само за кабелна или сателитна телевизия, но ще продължи да има значение.

Оригинална публикация

www.enterprise.bg I 04.11.2015г.

Фокус на събитието са глобалните и чисто български тенденции в областта на успешното медийно планиране, ефективните медийни канали и измерването на влиянието на рекламните кампании.

Ноември е месецът, в който компаниите финализират планирането на маркетинговите и рекламни кампании през следващата година, както разбира се и на бюджетите, свързани с тях. Всеки един от нас търси вълшебната формула как да достигне до максимум клиенти и потребители с разумен финансов ресурс.

Отговорът на многобройните въпроси, които си задават маркетинговите специалисти не е еднозначен, но пък той лесно може да бъде намерен в мнението на водещите експерти в бранша, които ще участват в практическата дискусия „Бъдещето на медийното планиране и рекламните комуникации 3.0“– трансформации и тенденции“, организирана от Списание ENTERPRISE на 24-ти ноември (вторник) от 9:30 в хотел „Новотел София“.

Гост-лектори на събитието са Мария Грашнова, Изпълнителен директор на Карат България, част от Dentsu Aegis Network, Благовест Йорданов, Мениджър "Проекти" в АdWise, автоматизираната рекламна платформа на Нет Инфо, Зарина Генчева, Председател на Tранспортна индор и аутодоор рекламна асоциация (ТИАРА) и др.

Най-добрите рекламни кампании ще бъдат представени чрез практически казуси от Гергана Нойкова, Маркетинг мениджър във Фикосота, Ясен Димитров, Мениджър масови и бизнес комуникации в УниКредит Булбанк, Ралица Милчева и Снежана Митева, Дивизия „Продукти без лекарско предписание Актавис“ АД, представител на Загорка АД, и Даниела Димитрова от BMW България.

Участниците ще могат да се запознаят отблизо с уникален инструмент, който дава възможност да се измери ефективността на различни видове медия микс в зависимост от поставените цели на дадена кампания и как този микс може да бъде оптимизиран, за да бъдат постигнати в максимална степен поставените за съответна кампания цели.

За допълнителна информация:

Надя Гогова

Списание ENTERPRISE

Тел. 02/983 588902/983 5889

Моб. +359 894 426 239+359 894 426 239

E-mail: nadya@enterprise.bg

Web: www.enterprise.bg

в. Строителство Градът | 26.10.2015

За първи път беше връчена наградата за медия с най-значим принос за популяризиране на ФМ бизнеса. От името на първия носител на отличието "Градът Медиа Груп" зам.- главният редактор Николай Тодоров получи приза от Бисера Иванова, изп. директор на "Фасилити Оптимум България" (на снимката). Развитието на специализирано образование и спазването на международните стандарти в България са сред най-важните предизвикателства пред фасилити мениджмънт сектора. Около това мнение се обединиха участниците в 10-ата юбилейна Международна конференция "Фасилити мениджмънт: Реализация в България", 22 и 23 октомври, в столичния бизнес център "Интерпред". Те отчетоха все по-голям интерес към професионалната поддръжка и управление на сгради не само в бизнес имотите, но и в индустриалните производства.
На събитието, което през годините се утвърди като възможност за дискусия в бранша, бе представено и проучване на пазара на услугите за поддръжка на сгради и активи в България и Централна и Източна Европа.
Предизвикателство пред целия сектор и Българската фасилити мениджмънт асоциация е образованието и липсата на квалифицирани кадри, коментира Антон Гинчев, ФМ професионалист, работещ в Германия, един от основателите на конференцията. Имаме работа по превода на фасилити мениджмънт стандартите, очакваме в началото на 2016 г. да започнем дискусия със сродни организации, за да можем да преминем към легализация на стандартите в България. Борим се и за определянето на бюджет за поддръжка като условие за издаване на Акт 16 на новопостроени сгради, заяви Горан Миланов, председател на БГФМА.
Най-големият ползвател на професионална поддръжка и управление на сгради остават бизнес имотите. Факт е обаче нарастването на интереса от страна на индустриалните предприятия, които търсят начини за оптимизация на процесите от БГФМА.
Секторът на поддръжката и управлението на сгради и имоти в България расте по-бързо в сравнение с другите държави в Централна и Източна Европа на фона на забавяне на растежа в региона според проучване Reality Consult, представено от Петер Пришъл. В региона натискът за намаляване на разходите е повсеместен. Силна е и конкуренцията за специализирани кадри, които често получават професионални знания направо на работното място.

Стр. 4