Регионалното министерство се оплете в пиар и реклама

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА | 17.03.2012

Въпреки абсурдните грешки и купища неясноти станалата вече пословична обществена поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за рекламиране на оперативната програма "Регионално развитие" все пак стигна до отваряне на техническите оферти на кандидатите. Съвсем очаквано, след предишните гафове, този път съобщение до медиите нямаше, нищо че става дума за раздаването на стотици хиляди левове. А иначе, както научи "БАНКЕРЪ", документи са подали три фирми – "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс", "Грейн адвъртайзинг" и консорциумът "Арген – Апра". Те се борят за 540 хил. лв., срещу които се очаква да извършат планиране на печатните издания, да подготвят, организират и разпространят рекламните публикации, както и да направят анализ на постигнатите резултати. Какви са ценовите оферти на участниците и кой ще прибере парите ще стане ясно на 12 април. Но по-всичко личи, че надпреварата ще е изключително ожесточена.
Мажоритарен собственик на "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс" е Добромир Дочев, а негов съдружник е Красимир Кандев. Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с пиар и реклама, така и с търговия, с недвижими имоти и други. Сред тях са "Зак Аутдор", "Чап медия", "Монодизайн", "Агропро" и "Дрейв". Не е за пропускане и фактът, че през 90-те Добромир Дочев бе в обкръжението на о.з. ген. Любен Гоцев като изпълнителен директор на "Чап холдинг". Чрез "Зенит адвъртайзинг" той и преди е печелил държавни поръчки. През септември 2011-а, като част от консурциума "Зак и Ко", в който влиза още "Скриин Брадърс" на Женя Йорданова и Николай Василев, Дочев е взел близо 100 хил. лв. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изработване на рекламни материали на оперативната програма "Транспорт". С фирмата си "Монодизайн" пък е спечелил конкурс на културното министерство за авторски надзор при ремонтните работи на Оперно-филхармоничното дружество в Русе.
По-интересно обаче е, че този претендент е в доста близки отношения с другия кандидат в търга – консорциума "Аргент – Апра", в който влизат медийните агенции "Аргент 2002" и "Апра". Съсобственик с Йоана Даракова и управител на "Аргент 2002" е Владимир Денев и според фирмения регистър "Дакси" той е бил партньор на Дочев в "Дрейв" ООД.
Дали това е от значение за сегашната процедура, трудно може да се каже, но фирмата на Денев и Даракова също не е за подценяване. През 2010-а, като част от ГД "Консорциум Евроинфо", в който влиза едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева", "Аргент 2002" взе от Министерството на земеделието 720 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. Компанията е печелила и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. Тя участва и в редица други консорциуми като например "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, и през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка.
Колкото до "Апра", и тя е сред редовните печеливши на държавните търгове. Последният договор с нея е подписан от Министерството на земеделието и храните на 22 декември 2011-а. Той е за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции за популяризиране на програмата за развитие на селските райони. За изпълнението му фирмата, чиито собственици са Томислав Цолов и Любомир Аламанов, ще вземе над 300 хил. лева. Преди това тя е организирала информационни и промоционни кампании за насърчаване на здравословния начин на живот по поръчка на Министерството на физическото възпитание и спорта (за 650 хил. лв.). Големият й удар обаче е през 2009-а, когато "Апра" получава близо 2.4 млн. лв. за организиране и провеждане на информационната кампания за популяризиране на България и честване на 100-годишнината от независимостта на страната. Възложител на тази поръчка е бил Министерският съвет.
С не по-малко богат опит е и третият кандидат в търга на регионалното министерство – "Грейн Адвертайзинг". Едноличен собственик на фирмата е Мартин Батков, брат на известния адвокат, собственик на футболен клуб "Левски" и издател на в. "Стандарт" Тодор Батков. Той държи 70% от дяловете и в "Грийн Мастърс", която се е занимавала с популяризирането на мерки по програмата за селските райони, като за целта е получила над 930 хил. лева. "Грейн Адвертайзинг" участва и в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова. Любопитното е, че споменатата вече "Аргент 2020" и "Прайм тайм" са били регистрирани в консорциум, но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Който и да спечели поръчката за популяризиране на програмата "Регионално развитие", със сигурност ще бъде поставен в доста объркана ситуация. На първо място в документацията на търга като задължително условие е посочено рекламирането да става чрез високотиражни печатни медии. Само че какво разбират чиновниците под "високотиражни", така и не е обяснено. Дефиниция за това понятие няма. Нито законова формулировка. Днес у нас с най-висок тираж са т. нар. жълти издания. Всъщност отворен остава и въпросът как точно ще бъдат избрани приоритетните медии? Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и медия планиране лесно могат да се промъкнат нетолкова подходящи издания, но близки до определени хора.
Има и още нещо. В задължително посочените чуждестранни издания Economist и Financial Times не може да бъде договорена отправка на платената публикация на първа страница, каквото условие фигурира в изискванията за изпълнение на обществената поръчка. На практика чиновниците на регионалното министерство ще си измият ръцете с победителя, който ще трябва сам да прецени как да реагира в случая.
"Текстът на търга е готов и не може да бъде променен. Ще разгледаме офертите на тримата кандидати и ще видим какви са техните предложения", обясниха за "БАНКЕРЪ" от оценителната комисия. Изглежда, че хората, които ще ги оценяват, не са запознати с проблема. Още по-голямо учудване буди фактът, че някои "експерти" дори не знаят какво точно означава изискването, записано в тръжната документация – "Публикуваните материали, следва да бъдат с отправка на първа страница".
От друга страна, при задължителното включване на чуждестранните издания изискването за максимален брой вестници у нас и минимален размер на публикациите от половин страница заложените 540 хил. лв. изглеждат крайно недостатъчни. Още повече че с тях ще е необходимо да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим, че срокът на поръчката е 34 месеца и при сегашните тарифи за рекламиране излиза, че или ще се публикуват по едно две карета в медия на няколко месеца, или ще има продължително популяризиране само в "подбрани" издания.
"Не сме правили предварителен анализ за броя на материалите. Това е работа на кандидатите, които би трябвало да са изчислили в техническите си оферти какъв ще е броят на публикациите и колко ще струват. Всяка от фирмите например може да предложи по-високи цени за публикуван текст, което на свой ред ще намали техния брой и обратното", заявиха от оценителната комисия.
Дали обществото ще стане по-информирано за програмата "Регионално развитие" ще разберем през лятото, когато се очаква да се появят първите платени публикации и реклами.
***
Изисквания
Пиар публикациите и рекламите на оперативната програма "Регионално развитие" ще трябва да се подготвят в срок до 48 часа след подаването на заявка от регионалното министерство. Одобрените материалите следва да се публикуват на 3-а, 5-а или друга вътрешна страница, като е задължително да имат отправка на първа страница. Размерът на публикациите в националните медии не бива да е по-малък от половин страница. Когато текстът е придружен със снимка, визуализирането не трябва да надвишава 50% от общия размер на публикацията.

Стр. 26

Скандалът “Хохегер” удари и ГЕРБ

www.segabg.com I 15.03.2012

Една от учредителките на ГЕРБ Росица Велкова, която е близка на вицепремиера Цветан Цветанов, е била управител на фирмата "Хохегер БГ" от 2008 г. до лятото на 2009 г., съобщи offnews.bg. Велкова е и един от авторите на управленската програма на ГЕРБ и е координатор на ИТ екипа на ГЕРБ, който е подготвил стратегията на партията за информационни и комуникационни технологии преди парламентарните избори. Стратегията е писана точно по времето, в което Велкова представлява австрийския лобист у нас.
"Росица Велкова не е била учредител на ПП ГЕРБ, нито член на партията", съобщиха от пресцентъра на ПП ГЕРБ. През 2008 г. Велкова е участвала като един от експертите в Експертната комисия по информационни технологии към ПП ГЕРБ. В рамките на комисията всеки един участник е имал възможност да дава становища и препоръки за развитието на сектор информационни технологии като цяло.
Вчера ГЕРБ обявиха, че искат анкетна комисия в парламента, която да провери фактите, изнесени в рамките на скандала в Австрия. Моника Йосифова обяви на пресконференция, че австрийският лобист Петер Хохегер е платил над 382 хил. евро по два договора с нейната фирма "Актив груп". Тя раздаде договорите, данъчните си декларации и материалите, с които е отчетена свършената работа. Йосифова обяви, че е готова да отговори на всички въпроси на депутатите, но ще съди всеки, който замесва името й в австрийския скандал за корупция, с който тя няма нищо общо. Според нея атаката е заради факта, че в момента тя съжителства с лидера на БСП Сергей Станишев.
В ГЕРБ бяха изненадани, че името на учредителка на управляващата партия е замесено със скандала "Хохегер".
"Честно казано нямам никаква идея", коментира заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов, цитиран от News.bg.
Управляващите не дават еднозначен отговор дали Велкова ще бъде изслушана в бъдещата парламентарна комисия по случая. Валентин Николов обаче намекна, че проверка по случая с фирмата на Росица Велкова може би ще бъде направена.
"Да видим дали са отивали потоци пари към нейната фирма. Аз поне не знам такова нещо. Знам, че има потоци пари към фирма, която е към госпожа Моника Йосифова. Нека да видим тези пари за какво са дадени, ако са дадени, аз нямам нищо против, ние не обвиняваме в момента. Досега не съм чул някой да обвинява. В момента нещата идват от Австрия. Поставяме въпроси, които в австрийския парламент са поставени и в австрийските медии. Така че аз не виждам проблем", коментира Николов, цитиран от БНР.
"През 2005 г. мои познати от Австрия, тъй като аз съм учила там, се обърнаха към мен да им създам офис в България. Тоест аз трябваше да намеря място, където да се разположи офисът и да намеря квалифицирани служители", обясни Росица Велкова пред "Блиц". Тя трябвало да намери и управител, който да поеме българския офис на компанията. От следващата 2006 г. Росица Велкова заявила, че напуска компанията “Хохегер БГ”. През 2008 и 2009 г. била на обучение в САЩ.
На въпрос в какви отношения е с Цветан Цветанов, Росица Велкова отговори: “Кой Цветан Цветанов?”. Младата дама обясни, че познава вътрешния министър и зам.-председател на ГЕРБ единствено от малкия екран. "Никога не съм работила за него. Подобни твърдения са спекулация", каза още Росица Велкова.
В момента ПР специалистката е управител на фирмата “Виена мениджмънт консултинг”.
Още един човек от екипа на ГЕРБ е работил за Хохегер. Ивайло Георгиев, който първо бе съветник на финансовия министър Симеон Дянков, после шеф на зала "Арена Армеец", а в момента – на НДК, също е работил за българския офис на "Хохегер".
"Работих за голямата ПР агенция Burson-Marsteller и отговарях за корпоративните клиенти. Агенцията имаше договор с "Хохегер" за Източна и Централна Европа. След като договорът бе прекратен през 2009 г., продължих да работя за Burson-Marsteller", обясни пред "Сега" Ивайло Георгиев.

Оригинална публикация 

Информация за Росица Велкова: http://vmc.bg/en/our-people.html

Информация за Ивайло Георгиев: http://www.prkernel.com/?action=80&id=195

Моника Йосифова: Ще съди всеки, който се гаври с името ми

в. 24 часа | Елица ГИЛТЯЙ | 15.03.2012

Непочтено е – атаката е само защото живея със Сергей. Работих перфектно, платих 1,7 млн. лв. данъци и не се срамувам от нищо. Няма да вляза в политически битки

Няма да позволя да се гаврят с името ми, което градя от години. Ще съдя до дупка всеки, който го споменава заедно с думи като “машинации", “спекулации" и “корупция", обяви Моника Йосифова.
Жената до соцлидера Сергей Станишев е собственик на пиар агенцията, с която австрийският лобист Петер Хохегер е работил в България по договора си с предишния кабинет за изграждане на положителен имидж на България. В момента лобистът е разследван за политическа корупция в Австрия.
Йосифова ще се консултира допълнително с юристи, но намерението й засега е да съди министър Мирослав Найденов, който пръв я спомена като замесена в корупционния скандал, вероятно и Цветан Цветанов. Тя определи като “пошло" изказването на МВР шефа по адрес на отношенията й със Станишев, но било “въпрос на духовна нищета и първите 7 години". (Цветанов я нарече любовница на соцлидера – бел. ред.)
Йосифова извади контрактите си с агенцията на Хохегер.
Първият е сключен през август 2006 г. с тогавашната й фирма “ПР Медиа" и е за 239 хил. евро, срещу които трябвало да организира пресконференция в Брюксел на премиера Станишев, срещи и интервюта на външния министър Калфин в Берлин, посещение там и на главния прокурор Борис Велчев, визита и срещи с медиите на Меглена Кунева и Николай Василев във Финландия и пр.
Работата ми е еталон за професионализъм, от нищо не се срамувам, свършила съм за имиджа на България повече, отколкото сега се върши по всички комуникационни стратегии за десетки милиони, обяви Йосифова. Получила съм възнаграждение, но така издържам семейството си и 35 служители, допълни тя. Извади дебели папки с публикации в западната преса, обясни и че друг наш премиер не е имал толкова мащабно отразена изява в Брюксел.
Вторият договор е с фирмата й “Актив груп" от януари 2008 г. за 143 488 евро и отново е за публикации в европейските медии. Не съм им плащала, подобен въпрос обижда – нито една западна медия не взема пари, за да публикува нещо, увери Йосифова. Според нея не вземали и българските.
Хохегер я потърсил, защото агенцията й била водеща в работата с институциите. Тогава работела за кампанията на Георги Първанов, преди това била пиар на НДСВ, изпълнявала проекти и с Министерството на транспорта.
Институционалните проекти дават 50% от приходите ни, изчисли тя. Годишните й обороти се движели между 1,5 и 2, до 2,5 млн. лева, а от 2005 г. досега платила 1,73 млн. лв. данъци. По евростандартите това е фирма от малкия бизнес, който е гръбнакът на икономиката, и държавата трябва да ме защитава, а не да ме мачка, настоя тя.
“Цялата история е, че живея със Сергей Станишев, изключително непочтено е една жена да се атакува за това", заяви още Йосифова. Подчерта, че е работила с трима премиери – Сакскобургготски, Станишев и Борисов. В момента агенцията й изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с МИЕ, има спечелен проект и на здравното министерство. “Моята дейност не започва от Станишев, нито приключва с неговото управление", заключи тя.
Станишев не ми е плащал, не съм спечелила договор с МС, а съм наета заедно с други подизппълнители от агенция “Хохегер", подчерта пиарката. А защо кабинетът е избрал него, не било нейна работа.
“През 2006 г. живеех ли със Станишев?", попита още Моника и уточни, че по това време е съпруга на банкера Венцислав Йосифов, както и при следващия договор с австриеца от 2008 г. “Това, че срещнах Сергей, са нормални човешки неща. Дъщеря ни е на 11 месеца – някъде се губят 3 години. Няма никакъв конфрликт на интереси, колеги!", обърна се тя към журналистите.
Не отхвърли тезата, че атаката е политическа, но отказа да коментира темата: “Не се включвам в политически бойни действия."
“Не виждате ли кой има интерес", бе лаконична Йосифова на въпрос откъде все пак идва атаката.
***
ГЕРБ изчаква с комисия по скандала
Неочаквано анкетната комисия за разследване защо се замесва името на България в корупционния скандал с Хохегер не влезе в дневния ред на парламента. От ГЕРБ обявиха във вторник, че още тази седмица ще се създаде органът, който да проучи на какви лобисти е плащала БСП.
На вчерашния председателски съвет обаче въобще не станало дума, а зам.-шефът на БСП Михаил Миков не получил отговор кога ще се гласува такъв орган. От мнозинството обясниха, че събират подписи. Депутати предположиха, че се чака завръщането на Бойко Борисов от Катар. По правилник шефката на НС има право да включи нова точка във вече гласувания дневен ред.
“Ще се срещна с всеки депутат и ще им обясня какво съм направила за имиджа на България, защото всички те, взети заедно, не са направили толкова", коментира Йосифова. Увери, че ще им занесе всички папки, за да не губят ценното си време в разследвания, и така ще е първият човек, проучван от комисия на НС, който сам й осигурява материалите.

Стр. 10 

Една вечеря и много въпроси

в. Капитал Daily | Зорница МАРКОВА, Виена | 15.03.2012

Бившият министър Щрасер каза пред австрийския парламент, че е взел 100 хил. евро по проект в България 

Признания и още въпроси. Това е резултатът от изслушването в австрийския парламент вчера на бившия вътрешен министър Ернст Щрасер във връзка с аферата "Хохегер". Пред депутатите от разследващата комисия министър Щрасер заяви, че е взел хонорар от 100 хил. евро само за работата си по проект в България. Той е бил консултант на лобиста Петер Хохегер в изпълнението му на договора за 1 млн. евро за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Срещата със Станишев

Какво е правил в България и защо е получил 100 хил. евро хонорар от фирма на лобиста Хохегер? Това беше една от основните теми, които вълнуваха депутатите в Австрия вчера. Щрасер разказа малко. През 2006 г. той е бил на вечеря в София – единственият път, когато е идвал в българската столица. На вечерята са били тогавашният премиер Сергей Станишев, хора от обкръжението му, единият представен като шеф на кабинета, Петър Хохегер и негов служител, една дама. За имената Щрасер не се сети.

Говорели си на английски.

Преди две седмици, попитан от "Капитал", Сергей Станишев заяви, че не познава този човек, не знае какво е правил по проекта в България и защо е получил хонорар. Изявленията на Щрасер твърдят друго.

Скъпи съвети

На тази вечеря австрийците и българите са обсъждали как може да се подобри имиджът на страната пред европейските институции. Поводът бил зачестили-
те критики за корупция и неефективна полицейска система в България, каза Щрасер. В продължение на часове той давал идеи и съветвал какви контакти да изгради България, за да се справи с проблемите си. Съветите били: как да се подобри представянето на България , как вътрешното министерство да спечели доверието на сходните институции в Европа и да подобри работата си със съседните страни. За консултациите Щрасер взел хонорар от 100 хил. евро.
"Инвестирах няколко часа с министър-председателя в София. Аз съм един от най-опитните министри в ЕС, провел съм може би най-голямата реформа в полицията в Европа", каза Щрасер пред парламента и добави, че съветите му струват пари. Той добре знаел как някой може да защити проектите си както в сферата на полицията, така и на национално ниво.

Въпросителните

Показанията на бившия вътрешен министър не съвпаднаха съвсем с данните и документите, които депутати от разследващата комисия имат. От тях се вижда, че Щрасер и Хохегер са подписали договор за сътрудничество в средата на 2006 г., а министърът е получил парите си на три транша между 2008 и 2009 г. От тази ситуация може да се направят два извода: той или е имал и други дейности в България и е бил възнаграден не само заради вечерята си със Станишев, или е взел пари за нещо, което въобще не е свързано с България. Твърдението на самия Щрасер е, че една вечеря с него струва тези пари.
***
Моника Йосифова призна за договорите с Петер Хохегер

Моника Йосифова, собственик на фирмата за PR услуги "Актив груп", призна, че е имала два договора с австрийския лобист Петер Хохегер – от 2006 г. и от 2008 г., като е получила общо по тях около 380 000 евро. Жената, с която живее председателят на БСП Сергей Станишев, свика пресконференция, за да поясни това. Преди две седмици пред в. "Капитал" обаче тя отрече да е работила за австрийския лобист. "В цялата история имам едно-единствено слабо място -моят отговор за вестник "Капитал", призна в сряда Йосифова. "Изневерих на професионалния си принцип да казвам истината. Искам да поднеса извиненията си на колегите от "Капитал", защото се опитах да спестя факти", каза още тя. По думите й постъпила така, тъй като "исках да избегна политическите спекулации, но не успях". Тя заяви категорично, че няма конфликт на интереси и че името й по никакъв начин не е било споменавано в Австрия. Обеща и пълно съдействие на анкетната комисия, която ще се сформира в българския парламент. Йосифова не си спомни да се е запознавала и да е била на вечеря с бившия вътрешен министър Ернст Щрасер. Тя заплаши със съд всеки, който обвърже името й със скандал за корупция. Първият, срещу когото ще заведе дело, е министърът на земеделието Мирослав Найденов.

Стр. 5

Разговор с Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните, на тема: “Скандалът „Хохегер”

БТВ, Тази сутрин | 15.03.2012

Тема: Скандалът „Хохегер”
Гост: Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните

Водеща: Мирослав Найденов много, много търпеливо от Катар ни изчака да изслуша този разговор по телефона.
Водещ: Здравейте.
Водеща: Здравейте.
Водещ: Ще се извините ли на Моника Янова или напротив, ще я обвините в още грехове? Тя ви заплаши със съд и въобще всички, които се гаврят с нейното име. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добър ден.
Водеща: Аз се мъча да…
Мирослав Найденов: Първо, ако позволите да ви кажа, че много странно звучи разговора по телефона от хиляди километри от студиото и ако наистина човек предварително не е подготвен за какво става въпрос…
Водеща: И от една по-топла страна, нали?
Мирослав Найденов: По-топла е, но няма да разбере… Наистина, не знам дали разбират зрителите в момента за какво става въпрос. Аз ще трябва да направя моя коментар, защото това, което трябваше да прозвучи всъщност в студиото, може би ще трябва да се разбере след време в тази комисия, която са направили. А по отношение на това, което е казала г-жа Янова – първо, това не е персонална атака срещу нея, като спътница на г-н Станишев. Тези обвинения или коментара, свързването на нейното име, както и на г-н Станишев…
Водеща: Вие какво казахте точно, заради което тя ви се обиди? Че предстои голям скандал, свързан с БСП и със спътницата на Сергей Станишев – някаква такава беше формулировката.
Мирослав Найденов: Точно така.
Водеща: Мъча се да го намеря.
Мирослав Найденов: Това бяха цитати от австрийската преса. Това се коментира от австрийския парламент, т.е. ако аз пръв съм го казал, би следвало аз да съм отворил темата.
Водещ: Стоите ли зад думите си?
Мирослав Найденов: Но в случая темата се отвори от австрийското общество и по тази логика тя би трябвало да съди австрийските парламентаристи и австрийските вестници, и австрийското общество (…).
Водещ: А да не би да си миете ръцете за тази перифраза?
Мирослав Найденов: Не, не си мия абсолютно нищо. Вижте, когато има коментари по отношение на България, и то, отново повтарям, в австрийския парламент, в обществото като държавник, аз настоях и това казах в предаването в другата телевизия, че на тези въпроси трябва да се отговори. Защото ако остане това петно, и то петно към България, няма да е добре за нас.
Водещ: Формулирайте въпрос.
Мирослав Найденов: Ако разбира се те твърдят, че това не е истина, те трябва да отговорят.
Водещ: Формулирайте въпроса, на който трябва да се отговори.
Мирослав Найденов: И аз зададох другия резонен въпрос – морално ли е, ако допуснем, че е законно, защото предполагам, че са изпипани договорите много добре, морално ли е да се харчат милиони за нещо имагинерно, да лъскат имиджа на България, че по същото време бяха спрени европейските средства за България, имахме лоши доклади.
Водещ: Имагинерно ли е?
Мирослав Найденов: Абсолютно имагинерно.
Водещ: Понеже като факт го казвате. „Морално ли е за нещо имагинерно”. Имагинерното факт ли е?
Мирослав Найденов: Ами факт е, защото, вижте, плаща се за нещо, което всъщност не е свършено. Ако е лъскан имиджа на България, защо ни спряха европейските средства, защо идваха тези лоши доклади?
Водеща: Г-н Найденов, я ни кажете – ГЕРБ, изобщо всякакви институции, които са под шапката на ГЕРБ, защото ГЕРБ управлява в момента, какви договори за лъскане на имиджа в различни сфери в и извън България има и не ми казвайте, че няма. Има ли такива?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам, защото този договор е сключен от Министерски съвет и ако някой трябва да лъска имиджа на България навън, той не го прави отделно от министерството.
Водеща: В момента нямате ли информация Министерския съвет или пък някой министър, или някое министерство да е подписвало подобни договори със същия предмет на дейност като тези например на Моника Янова?
Мирослав Найденов: Ами не мога да знам. Такова нещо не знам – договори за лъскане на имидж, тъй като така те формулираха този договор. И аз питам, като са лъскали имиджа…
Водещ: Един акцент точно по този въпрос. В момента агенцията изпълнява договор…
Мирослав Найденов: Вижте, какво е излъскано всъщност е важно.
Водещ: В момента агенцията изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с Министерството на икономиката и енергетиката. Има спечелен проект и на здравното министерство. Тоест, ако тя е толкова неизпълнителна за това, за което се плаща, защо пък има договори и по времето на ГЕРБ – друг резонен въпрос. Ако се твърди, че се злоупотребява с нещо, защо се случва и сега?
Мирослав Найденов: Отговорът е много прост. Ако тя е кандидатствала и това е пък другото доказателство, че към нея персонално няма никаква дискриминация – разбирате, че ако имаше някаква атака по отношение на г-жа Янова, това, което казвате вие в момента, нямаше да е факт. Тоест тя се явява и това показва, че договорите могат да ги спечелят хора, които представят определена концепция. Въпросът е обаче не как ще спечелиш договора, а как ще го изпълниш. И това трябва да отговорят – дали наистина за това, за което са платени парите, да се излъска имиджа на България, е направено.
Водещ: Имате съмнения и твърдите, че не е направено, след като поставяте въпроса. Така ли?
Водеща: Чакайте сега…
Мирослав Найденов: Ами очевидно. Вижте, фактите говорят. По същото време, по което те са лъскали имиджа, спряха европейските фондове, идваха доклади от лош – по-лош. Е това ли е лъскане, за това ли платихме тези милиони…
Водеща: Той и последният не е много добър.
Мирослав Найденов: … тогава, когато Станишев говори, че пенсиите… Нека да направим и другия паралел. Колко беше пенсията, за която толкова говори Станишев и се гордее, че ги е повишил, и колко получава неговата спътница? Нека да е ясно на българските пенсионери и да направят този паралел. Аз няма да го правя. Но вижте, другият въпрос, който трябва да си зададем…
Водещ: Тя казва, че живота и не започва и не завършва със Сергей Станишев.
Мирослав Найденов: … и е резонен. След като в момента…
Водеща: Работи в сфера, в която се въртят много пари. Вижте какви милиони се въртят за лобизъм в Европа, по света.
Мирослав Найденов: Естествено, че се въртят. Те се въртят, но има резултати. Ако в случая няма абсолютно никакъв резултат, тези пари са дадени на вятъра. Ако пък с тези пари, освен на вятъра, са плащали и на австрийски политици и тези политици в момента са разследвани за това, разбирате, че това е огромно петно към България. И аз като държавник зададох този въпрос, и то не към спътницата на Станишев, към него персонално и към изпълнителя на този договор в лицето на г-жа Моника Янова.
Водеща: (…) да ви попитам. Законно предполагате, че е. Казвате изпипани са сигурно добре договорите пак. Да се върнем към началото – морално ли е?
Мирослав Найденов: Категорично не. Категорично не, защото даване на толкова пари в това време, когато те вече са знаели какво следва…
Водеща: Ама ето, и в момента се дават пари за такива неща от различни министерства.
Мирослав Найденов: Аз не знам да се дават за лъскане на имиджа, международния имидж, както всъщност е формулирано в договора.
Водещ: Може би е друго.
Мирослав Найденов: Такова нещо аз не знам.
Водеща: Само… да отидем сега малко към вчерашна дата…
Мирослав Найденов: Но искам другия факт, защото предполагам… аз… Малко прекъсва разговора, не знам дали се чуваме добре.
Водеща: Чува се.
Мирослав Найденов: Самият факт, че днес и тя, и г-н Станишев си позволяват да размахват пръст към български министри, и както каза, ще цитирам г-н Станишев, „ще ме гони до дупка” – точно това каза: „Ще гоня Найденов до дупка” – е показателен колко са се самозабравили и наистина докъде може да стигне в тая цялата история тяхното безочие. Аз не се…
Водеща: Само кратка реплика ваша за вчерашната история – сменям темата, защото времето напредна – вчерашната история, при която се оказа, че е имало бизнес-среща между български бизнесмени, които са си платили отгоре на всичкото участие в тази делегация…
Водещ: Всъщност, че е нямало среща.
Водеща: … и е трябвало да бъде организирана, и катарски бизнесмени. Такава среща не е имало, защото нито един катарски представител на бизнеса не се е явил на срещата.
Водещ: За да сте в час с отзвука, три заглавия: „До Катар за зелен хайвер”, пише примерно „Стандарт”; „Изложихме се пред чужденците”, казва Николай Банев, популярен бизнесмен; „1 200 евро, за да чуеш английския на Трайков”, понеже той е говорил на английски, ама е нямало чужденци. Какво мислите?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам на какъв език е говорил министър Трайков…
Водещ: На английски.
Мирослав Найденов: …, защото по същото време аз имах с българския аграрен бизнес, който беше с мен, изключително важна среща в „Хасад фууд” – това е най-големият инвестиционен фонд в областта на храните в Катар, международен фонд. Така че имаше отделни срещи, организирани от всяко министерство. Тези бизнесмени, които бяха с мен, бяха на изключително ползотворна среща вчера. Затова има и пробив по отношение… заяви го снощи техния министър-председател. Той буквално каза: „Всичко, което произведете, като агнешко, пилешко, като продукти хранителни, ние ще го купим”. Така че не знам…
Водещ: Вие си говорите за вашата среща, по вашия ресор.
Водеща: Ще питаме външния министър защо пое външно министерство…
Мирослав Найденов: Аз ако бях организирал среща… А този бизнес форум – и оттук може би и противоречивите съобщения – този бизнес форум се състоя снощи в присъствието на двамата премиери и на целия бизнес. Това, което трябваше да чуят бизнесмените и на двете страни, бяха посланията от страна на премиерите, защото особено в Катар…
Водеща: Което е станало снощи, но сутринта е имало друга среща, която не се е състояла.
Водещ: Другата случка не я отричате, нали така?
Мирослав Найденов: Вижте, сутринта е имало, предполагам, тъй като аз не съм бил там, предполагам, че е имало организация може би от Министерството на икономиката, нямам представа. Но там, където аз…
Водеща: Добре, не сте човекът, когото трябва да питаме по този въпрос. Питаме ви обаче за нещо, което – ще ви помоля за кратък отговор – в хода на днешния и на утрешния ден ще се доразработва темата. Готов ли сте вече с този доклад, който трябва утре да предадете на Бойко Борисов…
Водещ: За обуздаване на цените.
Водеща: … за високите цени на храните и има ли спекула? Извод към този етап, в четвъртък, в 8,45 имате ли? Има ли спекула и ако има…
Мирослав Найденов: Не, не е това заръката на премиера. Трябваше заместниците – и моите, предполагам, че и на останалите колеги – да работят по тази тема, да се срещнат с браншовиците. Утре ние ще направим срещата, тримата министри – така поне разпореди премиера Борисов – аз, министър Трайков и министър Дянков, за да обсъдим ситуацията и това, което ще ни докладват нашите заместници, и тогава вече ние ще трябва да докладваме на премиера. Но нека това да стане и да го коментирам, след като се прибера в другиден.
Водещ: Благодаря ви за участието.
Водеща: Добре, благодаря ви много.
Водещ: Мирослав Найденов.
Водеща: Лек ден ви желаем.         

Блатото „Държавни поръчки”

KremenaGeorgieva.com I 15.03.2012

Патово положение и за PR, и за рекламата

Кризата подтикна целия PR сектор да повиши вниманието си към държавните поръчки. Естествено – когато бюджетите на компаниите стават все по-стеснени, алтернативата да организираш „пресконференции” или „информационно обслужване” за десетки хиляди, няма как да не звучи особено атрактивна. Въпреки възможната идиличност на подобен сценарий, който да протече по класическите: „качествен брийф от страна на институцията, следван от креативен пич – от страна на агенциите и на финала – звън на лед в чашите за уиски, с които се отпразнува сделката”, нещата у нас никак не седят така розово. Най-често конкурсите се печелят от едни и същи хора, които естествено никак не са „никому” не познати и почти е невъзможно с чист креативизъм и творчески ентусиазъм да се спечели една или друга поръчка, дори и кандидатът да е представил най-нисък бюджет. Защото, за разлика от частните конкурси, при държавните „бюджетът” никак не е водещ за резултата от конкурса. За съжаление – не са водещи и „креативната идея” и „талантливият подход”. Водещи са единствено връзките. И въпреки, че големите „играчи” в PR бизнеса често предпочитат да помахват с ръка и да сменят темата, когато разговорът наклони в посока „държавни поръчки”, фактите са си факти.
Срещата на CHIVAS 12, посветена на “Рекламата” и проведена неотдавна, показа, че освен в PR, картинката и при усвояване на държавни поръчки в сектор „Реклама” е доста сходна. Вероятно, защото на финала на секторите „Връзки с обществеността” и „Реклама” седят едни и същи специалисти „Маркетинг и реклама”, от които зависи кой какво ще получи, кой какво ще даде и кой каква кампания, ще успее да изфабрикува. Ситуацията е повече от патова за сектора – едни и същи пари достигат до едни и същи хора, на които им липсва каквато и да е мотивация да правят креативни неща и, извинете ме за грубия израз, но най-често реализират кампании лишени от тотален смисъл, идея или въображение. Просто, защото там някъде има едни пари, които трябва да се усвоят и те ЕДИНСТВЕНО и САМО трябва да се усвоят. Без значение по какъв начин. И проблемът, както казва във видеото от срещата (гледай тук: http://video.chivas12.bg/advertising/) и режисьорът Стоян Радев, не е в злините, които са направили онези, които са снимали един или друг глупав клип – държавна поръчка, а в пропуснатите възможности да се реализират добри неща с тези наистина големи бюджети.
Няма нужда да обясняваме кой за какво е виновен или да изследваме причините защо се е стигнало до тук. Факт е че тази ситуация ще продължи да битува, докато всички ние, участниците и в двата сектора, не й дадем масова гласност. Силно се надявам, че тази среща на CHIVAS, която на финала завършва с Меморандум, ще се превърне в първа крачка към масова кампания (надявам се подкрепена от браншовите организации), която да генерира buzz по темата и с упоритост, малко по малко, да успее да стигне до вниманието на когото трябва и тежкото и тромаво колело най-после да се задвижи. Със сигурност МНОГО недоволни от тази публичност ще има, защото интересите са огромни. И битката ще е ожесточена, но… нима възможността да правим добре платени креативни кампании не си заслужава усилието? Съмнявам се.

Оригинална публикация 

Деница САЧЕВА, изпълнителен директор на Intelday Solutions: Експертите, които пишат изискванията, не знаят какво е PR

в. Пари | 21.09.2010 

Водещите PR компании организират проекти от порядъка на 50-100 хил. лв. В България по-големите проекти са в диапазона 1-2,5 млн. лв.

През последните години държавата стана голям клиент на PR агенциите, но не на всички. Причината за поява на този ключов клиент е усвояването на структурните фондове, при които има изискване за публичност на проектите. Затова всеки проект има и комуникационен бюджет. В последните години се засили организирането на комуникационни кампании на държавните институции. По мое мнение за такива проекти се отделят не по-малко от 10-12 млн. лв.
Парадоксално е, че изпълнението на големите комуникационни проекти, за които всички разбираме, не се печели от големите агенции. Същите големи компании, които печелят международни отличия и награди, но не успяват да спечелят търг за организирането на държавните комуникационни проекти. Водещите PR компании организират проекти от порядъка на 50-100 хил. лв. В България по-големите проекти са в диапазона 1-2.5 млн. лв. Една част от причините, поради които много от големите агенции не кандидатстват в държавните търгове, е неадекватността на техническите задания, които се пишат. Експертите, които изписват критериите за участие, не знаят какво е всъщност PR. Затова имат изисквания, които е невъзможно да бъдат покрити. Нерядко се покриват поръчки за PR услуги с рекламни поръчки. Всичко това кара агенциите да работят предимно с частни клиенти.
Основно поръчките на големите PR компании – около 75-80%, идват от частни компании, неправителствени организации и международни организации с нестопанска цел. Друго, което спира големите компании да участват, е изискването за най-ниска цена. Това е интелектуален труд, който не може да бъде оценен на най-ниска цена. Най-малкото трябва да бъде постигнато съотношение 50:50 между техническа работа и разумна цена.

Стр. 23

Новите процедури дават сигнал, че при търговете има повече прозрачност

в. Пари | Александър ДУРЧЕВ, директор на комуникационна група All Channels Communication | 21.09.2010

В предишните години беше почти невъзможно да се работи с държавата – имаше определени агенции, които обслужваха нейните комуникационни проекти. Съвсем смело мога да заявя, че в момента около 90% от големите PR агенции имат спорадична работа с държавните институции. Държавата не е основният източник на приходи за големите компании в бранша. Частните клиенти са по-предпочитани, тъй като гледат крайния резултат, не толкова подготовката на документи за даден проект. При кандидатстването за проекти на държавните институции трябваше да разполагаш с изрядна документация. Това означаваше, че при най-малкия пропуск отпадаш от правото да участваш по-нататък. Този проблем беше много ясно изразен при предишното правителство. Това пречеше на голяма част от компаниите да участват в подобни кампании. Друг лош момент беше изискването за цена – много ниската финансова оферта невинаги е гарант за качествен продукт след края на кампанията. Сега има няколко големи поръчки, едната от които е за стимулиране на вътрешното потребление. Смятам, че държавата има възможност да влее доста пари в PR бранша в България. Когато става въпрос за работа с държавата, се говори за бюджети, които нито една голяма компания няма да даде. Затова такива проекти са много интересни за големите PR агенции. В момента се наблюдава промяна на ситуацията. С новите процедури се дава сигнал, че се случва нещо много по-прозрачно. Новият момент е, че при пропуски в документацията впоследствие можеш да изпратиш нужните документи. Това създава възможност за участието в тези търгове на повече агенции. Друг важен сигнал е, че вече има канцелирани спечелени търгове заради конфликт на интереси.

Стр. 23

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ И НАЙ-ВРЕДНИЯТ КЛИЕНТ

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 21.09.2010

Държавните поръчки за PR компаниите все още са сериозна част от бизнеса, но остарелите изисквания и липсата на прозрачност пречат за нормалното развитие на пазара

Като най-голям клиент на PR услуги държавата до известна степен деформира този пазар. Търговете за един или друг комуникационен проект на държавни институции не се печелят от големите агенции, които получават награди от международни конкурси и са отличени за най-добри в дадена област. Колкото и парадоксално да звучи, най-големите поръчки получават определен кръг агенции. Около това мнение се обединяват представители на големи агенции, които се занимават от години с PR. "Около 90% от тези агенции имат съвсем спорадична работа с държавни институции", смята Александър Дурчев, директор на комуникационна група All Channels Communication. Една от причините се крие в прекалено строгите изисквания към документацията при кандидатстването за комуникационни проекти на държавата. При най-малкия пропуск в документацията агенцията е отстранявана от правото да участва в търга.
Липсва прозрачност как е бил избран изпълнителят на проекта, както и на какви критерии е отговарял, за да спечели поръчката. Тази тенденция продължава от много време. Въпреки че държавата остава най-големият клиент, който предлага изготвянето на проекти за огромни суми, сериозните и най-големите играчи на пазара рядко проявяват интерес към тях. Не защото не изглеждат атрактивни, а защото краят е предизвестен. Поради тази причина водещите PR компании са насочили внимание към частни клиенти, неправителствени организации или международни организации с нестопанска цел. Частните клиенти гледат повече крайния резултат и нямат толкова строги изисквания при подготовката на документите, което ги прави по-желан клиент от държавата. Над 75-80% от клиентите на повечето големи агенции са частни, каза за в. "Пари" управителят на IntelDay Solutions Деница Сачева. Специално в нейната агенция съотношението е 65% в полза на недържавните клиенти срещу 35% поръчки от обществени институции.

Що е тo PR

Друга сериозна пречка пред доказаните агенции са техническите задания, които са посочени в документите за търговете. Експертите не правят разлика между PR и реклама и каква е същността на тяхната дейност. И докато управляващите се сменят, а с тях и интересът към тези поръчки, експертите, които изписват изискванията за кандидатстване, остават незасегнати от смяната на властта. Липсата на диалог между представители на бранша и държавата ще продължи да влошава ситуацията, алармират PR специалисти. В повечето случаи институциите залагат абсурдни изисквания, които никой не може да изпълни. Това кара голяма част от сериозните и големи играчи на пазара просто да подминават дър-
жавните обяви.

Предпоставки за корупция

Предварително заложените условия за кандидатстване дават шанс на лобистки агенции да се появят на пазара и да изпълняват поръчки в порядъка на 6-7 млн. лв. Това дава повод за пораждането на скандали, подобни на онзи, при който президентът Георги Първанов обяви, че голяма част от парите, изпрани в политиката, минават именно през PR агенциите. Вследствие на него няколко професионални асоциации в бранша изказаха възмущение от обвиненията на държавния глава. Подобно на неговото мнение обаче може да се чуе и от представители на големите PR агенции у нас. Факт е, че всички са единодушни, че доскоро изпълнителите на държавни поръчки в тази сфера са били предварително известни на всички в бранша.
Държавните институции рядко търсят агенции за чисто PR услуги. Ако все пак се случи, то е под формата на консултации, единодушни са PR специалистите.

Държавата като лош клиент

Негативен момент при търговете за различни комуникационни проекти е търсенето на най-ниската цена при тяхното разработване. От PR бранша са категорични, че най-ниската финансова оферта не е гарант за качествен продукт след края на кампанията. "Когато става въпрос за комуникационен проект на държавна институция, рядко става въпрос за пари от бюджета", казва Александър Дурчев. Това са средства, които идват по европейски проекти, чиито управляващи органи в страната са министерствата. А за всички подобни проекти имат задължително заложен комуникационен бюджет. Същото мнение споделя и Деница Сачева – ниската цена според нея намалява сериозно качеството на тяхната работа. Според Сачева е необходимо постигането на подходящо съотношение между техническа работа и разумна цена.

По-прозрачни

Въпреки негативната картина от предишни години на пазара на държавни поръчки за комуникационни проекти има раздвижване. В процедурите за кандидатстване има промени, които позволяват участие на повече агенции. Ако имат пропуски в документациите, PR компаниите биват известявани, за да осигурят необходимите документи. Това според Александър Дурчев е сигнал, че нещата вече стават по-прозрачни. Друга положителна тенденция в последно време е отмяната на вече спечелени оферти. Това също е ясен сигнал, че държавата иска да извади на светло дейността си при избор на PR агенции.
В условията на пазарна икономика добрият производител успява да намери своето място сред конкуренцията. Големите PR агенции отдавна са утвърдили имената си сред известни компании. Не може и да се оплачат от липса на поръчки към тях. От агенциите са единодушни, че в кризата компаниите се лишават по-скоро от реклама, но не и от PR. Все пак един голям играч, какъвто е несъмнено държавата, може да раздвижи още повече пазара. Редно е държавата да създаде равни условия за всички на пазара на обществените поръчки за нейните комуникационни проекти. А не да предрешава кой да спечели чрез залагането на абсурдни изисквания. А после целият бранш да бъде набеден в изпирането на средства от държавни институции.

Стр. 22

Трети Национален Семинар: “Практически проблеми на процедурите за възлагане и изпълнение на обществени поръчки. предстоящи промени в закона за обществените поръчки”

EVENTS.dir.bg

Кога: 15 и 16 март 2010 г. (понеделник-вторник)
Къде: София, х-л "Света София", зала "Света София"
Достъп: Такса участие
Организатор: "ЛЕГА КОНСУЛТИНГ"

Събитието: С цел информиране на възложителите, кандидатите и изпълнителите на обществени поръчки, за предстоящите промени в Закона за обществените поръчки, Правна Кантора „ЛЕГА КОНСУЛТИНГ” организира провеждането на Трети Национален Семинар: 

“ПРАКТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ. ПРЕДСТОЯЩИ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ”.

На Семинара, който ще се проведе от 15 до 16 март 2010 г. в гр. София, също ще бъдат разгледани актуални проблеми на процедурите по възлагане на обществени поръчки, изискванията към кандидатите и участниците в процедурите и правилата за изпълнение на обществените поръчки.

Ще бъде изнесена лекция на тема „Практически аспекти на договорите за обществени поръчки. Възможности за изменение, прекратяване и разваляне на сключените договори”.

Семинарът е насочен към възложителите на обществени поръчки, кандидатите за изпълнение и изпълнителите на обществени поръчки, представителите на общини, агенции, комисии и други публични институции.

Основните Лектори на Събитието са представители на АГЕНЦИЯТА ПО ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ и Правна Кантора „ЛЕГА КОНСУЛТИНГ”.

За повече информация и записване – www.legaconsulting.org e-mail: events@legaconsulting.org

Оригинална публикация