БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.12.2010

Водещ: Обществената мисия е по-важна в информационното общество и тя може да се изпълнява от обществени организации посредством различни платформи и предлагането на различни услуги. Това се казва в една от многобройните препоръки на Комитета на министрите към страните членки на Европейския съюз относно мисията на обществените медии в информационното общество. Съветът на Европа разглежда нееднократно деликатния въпрос за необходимостта да се осигурят правните, финансовите, техническите и други подходящи условия, които да позволят на обществените медии да изпълняват своята функция. Препоръките обикновено очертават основните предизвикателства и възможности за предефиниране на обществената мисия, за да може тя по-лесно да стигне до хората. Казано на по-прост език – обществените медии имат нужда от помощ, за да продължават да изпълняват функцията, заради която са създадени. А предизвикателствата са много. Младите хора все по-често използват новите технологии и едно от ключовите предизвикателства за обществените медии е те да се разпространяват и чрез тези технологии. Обществените медии трябва да могат да достигат чрез тези нови технологии, които експертите наричат „новите платформи” и за това не бива да бъдат лишавани или ограничавани при изработването на нови продукти, които се разпространяват точно по този начин. Майкъл Корс, член на регулатора FCC в САЩ в Колумбийския университет, предлага да бъде въведен тест за обществен интерес. Според него регулаторът изоставя отговорността си за обществения интерес в радиото и телевизията, функция, за която е създаден. И така ставаме съвременници на мания за консолидация. Майкъл Корс обосновава и други идеи, които вече са реализирани в Европа. Препоръчва държавни субсидии за обществените радио и телевизия – перлата на нашата медийна среда, така ги нарича. Както и разпространение на програми, кабелно и безжично, тъй като за разлика от Европейския съюз регулирането в САЩ не е технологично неутрално. Според обратното мнение посоката е само една – дерегулация и нека оценката на съдържанието да я прави пазара. Всички тези цитати са в блога на Нели Огнянова. Такива са препоръките на експертите по света. Реалността все повече предизвикателства поднася – криза, икономическа. Wikileaks засипва с факти, които освен да объркат един или друг човек, друго не могат да направят. И още един цитат на Умберто Еко: „Държавата следи всеки един гражданин, но вече всеки гражданин или всеки хакер може да проникне до някаква тайна на държавата.” В тази среда, ако някой не преведе на простичък език защо на хората им се случва това или онова, или защо правилата се променят, този някой друг едва ли може да бъде различен от обществените медии. Защо беше отложена обществената дискусия за закона за медиите, който се пише в момента? За това ще говорим днес с Радомир Чолаков, член на работната група, пишеща закона. Доколко се спазват правата ни в интернет, защото напоследък се повдигна отново въпроса за това следят ли ни в интернет. За това ще поговорим с Богомил Шопов. За етичните норми, които може би спазват ПР агенциите в предпразничните дни, този факт ще коментираме с председателя на асоциацията на ПР агенциите Максим Бехар. Обикновено журналистите контролират властта – на път ли е този модел да бъде демонтиран. Добре дошли в Клубът на журналистите Ви казваме – Поли Петрова, Цвети Николова, Галя Траянова и Ася Ирен Филева. Правилата са създадени, за да правят живота на хората по-обясним и по-лесен. Как това, което се отнася до хората, се отнася и до медиите, разбира се. Всички знаете, много отдавна медиите, електронните, имат нужда от нов закон. Той се пише. Беше предвидена една дискусия за края на годината, но тя беше отложена. Добър ден на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден!
Водещ: Всъщност какво наложи отлагането на тази дискусия? Да започнем от там.
Радомир Чолаков: Откровено да Ви кажа, не знам. Така, моето впечатление е, че работната група си свърши работата още в средата на месец ноември. Нека да припомним, че със заповед на Министър-председателя, мандатът на работната група, който трябваше да напише проект на нов закон за радиото и телевизията, беше 30 ноември тази година. В хода на дейността на работната група се прецени, че е добре тя да бъде разделена на три подгрупи. Едната, която да се занимава по-задълбочено с общите положения на закона, изискванията към програмите на радията и телевизиите въобще, с дефинициите – с тези по-общи категории. Втората подработна група трябваше да се занимае с бъдещето на лицензирането в България или да го кажем регулацията на частните медии третата подработна група трябваше да се занимае с нашата представа за бъдещето на обществените медии – Българско национално радио и Българска национална телевизия. Трите групи дадоха своите доклади до 15 ноември, нали, на практика ние бяхме готови. След това започна едно забавяне, което аз лично не мога да си го обясня. Вчера беше, фактически седмичното заседание на работната група, след 15 ноември. Значи близо месец минава. Получихме заповед, с която мандатът на работната група се удължава до 30 януари и задачата и се преформулира не да пишат проект на закон, а да пише проект на концепция за бъдещия закон. Аз лично си позволих доста остро на заседанието да изразя недоволството си от това, че нещо започват да ме мотаят. Но мисля, че работната група в мнозинството си е твърдо решена напук на всичко, така в много кратък срок, да произведе въпросната концепция и да я представи на Министерски съвет, с което да изпълни мандата. Тоест, ние нашия мандат ще го изпълним. Ще има концепция за нов закон или нови закони за радиото и телевизията в България.
Водещ: И, ако погледнем на тях като на дух, изпуснат от бутилката – как изглежда този дух? Страшен ли е?
Радомир Чолаков: Не, не. Значи, вижте, ние ще се съгласим с Вас, че когато в България започне дискусия за медийното законодателство, всички се хващат за брадвите и си мислят, че нещо много страшно ще се случи. Аз лично го играя този цирк за четвърти път. Но това, което ми прави впечатление е, че има едно израстване или как да кажа – узряване или умиротворяване на средата, независимо, че на публични дискусии, когато си ги организираме, има по-остри изказвания, ми се струва, че те се правят по-скоро заради медиите и заради /…/ в рубриката „Проблясъци.” Всъщност, струва ми се, че всички вече са наясно, че действително медийната среда в България беше зачената в грях. Тя създаде доста дефекти.
Водещ: А какъв е грехът?
Радомир Чолаков: Че, ако мога да го формулирам с едно изречение, грехът е, че законът за радиото и телевизията, както беше приет 1998 година, трябваше да даде свобода на медиите, а всъщност се опита да ги постави всички под политически диктат. Тоест, той беше едно Патъонкиново село, една колиса демократична, една фасада от добре звучащи думи, зад които се криеше опитите или запазване на възможността за политическа доминация и диктат. Аз съм се убедил, че с думите не може човек да си играе безнаказано. Значи, като кажеш „демокрация” и „свобода”, а имаш предвид нещо друго – думите в един момент си отмъщават. Когато кажеш свобода, трябва да мислиш свобода. Когато кажеш, че искаш България да има свободни медии, е добре да мислиш, че наистина трябва да има свободни медии, да осъзнаваш защо това е необходимото, все едно. Факт е, че в България има страшно много електронни медии и просто, независимо, че през цялото време се твърдеше, че няма достатъчно честоти, знаете че беше много трудно пускането на Нова телевизия, на БТВ – то бяха конкурси, обжалвания, спомняте си, нали, драмите на края на деветдесетте години – кой ще вземе лиценза, кой няма да вземе лиценза, пък все нямаше честоти, все не стигаха честотите. В един момент се оказа, че в България може да има толкова телевизии, колкото си поискаме, и фирми. Вече кабелни телевизии пък името им е легиом. Радията също, нали, известен факт е, че в София има повече радия, отколкото в която и да е една нормална европейска столица на много по-богата държава. Така че духът беше изпуснат от бутилката в този смисъл, в който Вие казвате, създадоха се прекалено много медии без да се държи сметка, че те няма как да се финансират, няма как да се самоиздържат. Обществото, все пак, е бедничко. Как да кажа – както.. Знаете ли – нека да го кажа така : ние трябва да започнем да си обясняваме някои факти и не виждам защо се срамуваме. Примерно защо се срамуваме да си кажем, че не сме толкова заможни хора? Българите, нали, защото сме относително бедни. Да – срамно е, но не е порок.
Водещ: Не е порок, но не е и тайна според мен.
Радомир Чолаков: Не, защото знаете ли…
Водещ: Изглежда това е най-строго охраняваната тайна в законодателните текстове, но иначе в реалността мисля, че няма спор.
Радомир Чолаков: Ами не, защото Вижте, когато кажеш, че всеки, който поиска, би могъл да направи радио, ти лъжеш всъщност, защото ако приемем, че частните медии се издържат от реклама и ако приемем, че рекламният пазар миналата година, преди кризата, е бил сто и осемдесет милиона евро, в годината на кризата – 2010, той е вече сто и четиринадесет милиона евро. Това са данни на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори. Значи, със сто и четиринадесет милиона евро ти трябва да си направиш сметка колко смислени медии можеш да имаш. Тези стои четиринадесет милиона евро за колко медии са достатъчни, така че тези медии да имат качествена програма и, ако щете журналисти, които получават що годе достойно заплащане.
Водещ: А има ли политически коректна логическа формула за това?
Радомир Чолаков: Ами, това е въпрос на анализ, който не беше направен 1998 година, ние така почнахме. 1998 година никой не броеше този анализ. Наскоро ми казаха, което ако е вярно е ужасно, но пък е ужасно логично- един виден политик на прехода бил казал 1998 година „Искам да има много медии, които да са бедни, за да можем да ги контролираме!” Изключително вярна логика макар и перверзна, защото логиката е колкото повече медии, толкова по-бедни медии и толкова по-готови да служат на властта. И нека пак да кажа, ако това е така замислено, планът е изпълнен блестящо. Само че в момента се намираме в една ситуация, в която огромна част от медиите, според мен нали, така от най-общи наблюдения на ситуация на технически фалит и те или трябва да започнат да затварят, или трябва да започнат да се сливат, или трябва да паднат на колене пред властта и да молят за някаква форма на държавно финансиране. Понеже държавно финансиране на частни медии е невъзможно по дефиниция, евентуално би могло да има скрито финансиране, което вече е краят на медийната свобода в България. И всъщност, това беше констатацията, до която работната група стигна при разсъжденията върху това как трябва да изглежда новият закон за радиото и телевизията, която оценка, впрочем, се споделя от значителната част на медийната общност. Когато сме между нас си, ние си го признаваме, че това е така. И въпросът сега на работната група беше как да се предотврати колапса на медийната система като цяло, как да се направи, как да Ви кажа, една така организирана и планирана трансформация, в която медийното пространство само да намери силите да отстрани това, което не е необходимо, което не допринася за обществото, което очевидно не може да се самоиздържа и да се самофинансира, как да се получи една планирана концентрация на ресурси в областта на медиите без при това да се загуби пурализма. Това е малко като квадратура на врага. Да кажем как от двадесет телевизии да останат примерно седем и тези седем да изпълняват в съвкупността си една добра обществена задача.
Водещ: До какви още изводи стигна работната група? Ще има ли медии, които ще могат да влязат убедително в ролята на Барон Мюнхаузен и да се извадят за косата си, докато другите се давят? Останете с нас. Ще научите след малко. В Клубът на журналистите продължаваме с телефонна среща с председателя на Асоциацията на ПР агенциите, Господин Максим Бехар. Добър ден!
Максим Бехар: Добър ден!
Водещ: Спазват ли етични норми ПР агенциите в празничните дни?
Максим Бехар: Това е част от нашия бизнес. Дали е празник или делник, дали е Коледа или Великден, или просто средата на годината, няма никакво значение. Това е все едно един зъболекар да прави по-добри зъби и да лекува по-професионално по празниците и по-малко професионално, когато не са празници. Етиката и моралът са незаменима част от нашия бизнес и особено ние, в Асоциацията, но и в компании, които са извън Асоциацията, много добре знаят, че това са правила, които би трябвало да бъдат желязно спазвани. Имаме две думи в нашия бизнес. Това е много просто – едната е public, другата е nation. Тоест, ние сме публични компании. Нашият бизнес е публичен и разчита на отношения между хората, между компаниите и техните клиенти. И след като сме публични, след като сме прозрачни, след като всеки ни вижда и ни гледа, естествено е етичните норми и правила, моралът да бъдат при нас на много по-високо място, поставени в професията, тъй като сме на показ всички ние.
Водещ: Достатъчни ли са само етичните норми обаче?
Максим Бехар: Не в професионализма, защото част от професионализма са етичните норми, разбира се, но професионализмът е далеч по-важен, тъй като отново, аз се върнах към, може би, точния пример със зъболекарите и лекарите, или каквато и да било друга професия – може да си най-етичният лекар на света обаче ако не си професионалист, ако не умееш да лекуваш добре, какво от това, че си много етичен? И за това – това е една химия, органично свързани неща, втъкани в нашия бизнес. Струва ми се, че професионализъм е на първо място. Трябва да бъдем честни, точни, да бъдем професионални и след това, разбира се вече, да се съобразяваме с моралните и етичните норми.
Водещ: Всъщност, медиите също са прозрачни, в тях също работят хора, които са професионалисти, но много често напоследък си признаваме, че само етичният кодекс не ни е достатъчен. Защо?
Максим Бехар: Защо да не ни е достатъчен? Не може да има закон, който да казва една медия, едно радио, един вестник, една телевизия трябва да бъде честна по закон. Има си нормални норми в България по наказателни кодекс, в който, ако някой журналист пристъпи задълженията си като журналист и , не дай си Боже, вземе рушвет – това си е наказуемо по всички възможни закони в Европейския съюз. Смятам, че медиите също са етични, разбира се, че са прозрачни и поради това, че някой си някъде нещо е свършил не би трябвало в никакъв случай да хвърля отпечатък върху всички медии. Ние участваме в едно общество, което започва да става все по-прозрачно. В крайна сметка, вече нищо не може да се скрие и виждате какво се случва с Wikileak, случва се и редица други неща, най-вероятно в бъдеще, които ще показват, че ако един човек много говори и се прави на много интересен и казва колко е честен и колко е почтен, всъщност не е така.
Водещ: Как обаче да си обясним факта, че от доста години все се пише медиен закон и все такъв няма. А предимно се кърпи един много стар.
Максим Бехар: Вие визирате вероятно закона за радио и телевизия, този за електронните медии, за печатните медии – никога не са били обект на закон. Аз смятам, че американският модел, в който регулацията е сведена до абсолютния минимум и всички нарушения, плюсове и минуси на нашата професия са оставени на другото законодателство, е възможно най-добрият пример, защото не може със закон наистина да накараш някой да бъде честен или нечестен, или морален и неморален. От друга страна има закон, който забранява така нареченото в нашия бизнес – продуктово позициониране. Закон, който забранява Вие да споменете името на една компания или на един продукт на тази компания, защото веднага ще бъдете глобени специално в електронните медии Вие ще бъдете подведени по… Което е абсурд. Ако една компания инвестира много пари, за да направи, за да построи една детска градина, например, училище в София или да направи нещо много полезно – спортна площадка или каквото и да е за хората, по силата на този закон, Вие нямате право да споменете тази компания никъде. Тоест, някой е направил детска градина, инвестирал е два милиона евро в тази детска градина. Защо? Не защото стоките ще се продават по-добре, не защото той ще бъде по-добре брандиран, а защото просто хората са решили. И ние в нашата компания го правим това всяка година по много пъти. Хората са решили, че имат едни излишни пари и могат да ги дадат на обществото, което пък им се връща с това, че обществото става по-образовано, по-добро, работниците, които идват при тях ще бъдат също така по-позитивни и когато Вие направите репортажа за въпросната детска градина или каквото и да е, Вие не можете да я споменете тази компания. Не е проблемът тук, че няма да споменете някоя банка или някоя софтуерна компания, или някоя друга, или която и да е. Проблем не е в това дали ще споменете компанията или не, проблемът е,че когато се спомене тази компания, тогава много хора взимат пример. Не е въпросът някой шеф да ходи по улиците и да се пъчи и да казва : „Аз направих тази градина” или „ Аз построих тази поликлиника”. Въпросът е много други хора, като чуят името на компанията, която и да е тя, да си кажат „ Аха, щом тази компания прави това…”
Водещ: Значи тя е социално отговорна, най-малкото.
Максим Бехар: Не. „Защо и аз да не го направя?” Естествено, че е социално отговорна и че мисли за обществото, за средата, в която живее, но добрият пример на една компания, която инвестира в нещо полезно за обществото, е просто необходим на всички нас.
Водещ: Но, за съжаление, законът, както отбелязахте, ни забранява да вършим това. Даже, ако продължим логично мисълта Ви, се оказва, че сме лишени от правото да поднасяме и добри новини, защото това са класически добри новини.
Максим Бехар: Ето защо смятам, че по-малко регулация носи по-голяма отговорност към медиите, към журналистите и те биха се съобразявали много повече кога и по какъв повод споменават името на една компания.
Водещ: Предполагам ще Ви е любопитно сега да чуете и какво ще каже за Вашите думи Радомир Чолаков, който е член на работната група, която пише закона за медиите.
Максим Бехар: Хайде, да чуем какво ще каже Радо!
Радомир Чолаков: Добра новина, най-вероятно! Последното заседание на работната група, което беше онзи ден, бяхме изслушани колеги от Българския дарителски форум, които изнесоха точно тезата, за която господин Бехаров момента говори. Аз мисля, че ако ни бъде разрешено да пипнем закона за радиото и телевизията, това ще бъде първият въпрос, който ще бъде генерално разрешен точно в смисъла, в който е сега. Забраната е нелепа, нелепа интерпретация на една друга рекламна забрана, която, нали, както казва Максим, е пълна глупост. Пак да кажа, ако ни бъде позволено да го пипнем този закон, това нещо Ви гарантирам, ще отпадне!
Водещ: Господин Бехар, в един часа без четири минути научихте за тази вероятност. Имате ли вече готова схема?
Максим Бехар: Ние, в Асоциацията на ПР компаниите в България няколко пъти сме сезирали и Парламента, и Правителството, и различни отговорни инстанции за това, че трябва да отпадне и благодаря на Радо за тази новина и за тези усилия, но това е, как да Ви кажа – и той го характеризира като абсурд. Повече от ясно е, защото това се премахва от законите и след, може би два-три месеца, никой от нас няма да си го спомня въобще, че е било. По-важното е – могат медиите също да стимулират и мотивират компаниите да бъдат социално отговорни, да могат да инвестират повече в обществото, особено в културата, защото смятам, че в днешно време 2010-2011-2012 година култура в България много трудно би могла да съществува или да се развива с добри европейски норми, без бизнеса. И съм убеден от много години, че бизнесът трябва да обръща огромно внимание на културата, да инвестира там и ако в закона има такъв текст, който забранява името на една компания да бъде споменавано, на спонсора или на частник в някакво интересно културно събитие – тогава мотивацията е много по-малка. Има много сфери, в които бизнесът може да бъде социално отговорен. Не е задължително медиите, нали, да ходят като … на всяка една такава проява и да казват „Ах, колко е добра тази компания, че направи това или онова”. В същото време, журналистите в България са достатъчно образовани, интелигентни, опитни и са от съвсем ново поколение, това, което е трето поколение на практика след деветдесета година и те могат да преценят коя новина е интересна и коя не е интересна. Това е работа на журналистите, всъщност. Ние трябва да ги оставим да си вършат спокойно работата.
Водещ: Ще бъдат ли оставени журналистите спокойно да си вършат работата? Останете с нас. Продължаваме след малко. Благодаря на Максим Бехар! Доколко духът на новия закон, който няма да е точно закон, а ще е концепция, стана вече ясно, ще разрешава на журналистите да бъдат свободни. Ето, до тук стигнахме и от тук продължаваме нататък в „Клубът на журналистите” с Радомир Чолаков, член на работната група, която пише концепция вече, не закон.
Радомир Чолаков: Ами, знаете ли, Госпожо Филева, аз изведнъж сега от разговора с Максим Бехар, си дадох сметка, че ние като че ли от петнадесет години сме говорили за абсолютно различни работи. Че като казваме „закон за радиото и телевизията”, всеки си представя нещо различно и имам чувството, че ние трябва да започнем съвсем отначало и да си отговаряме на въпроса „Ние какво разбираме всъщност под закон за радиото и телевизията?” И да Ви кажа направо – сега си давам и сметка от къде идват примерно някои мои проблеми в разбирането на това, което казвам. Когато аз казвам „закон за радиото и телевизията”, аз не разбирам съдържателни ограничения към дейността на медиите. Аз не смятам, че със закон медиите могат да бъдат направени свободни, че могат да бъдат направени честни. Не смятам, че законът може да нормира качеството. Значи, понятието „качествена медия”, никакъв закон не може да го дефинира, разбирате ли? Освен, ако не… Тоест – ние трябва да се съгласим като в книгата за /…/ че няма дефиниция на качеството.
Водещ: Няма, да!
Радомир Чолаков: Ако ние изначално знаем, че няма дефиниция на качество, значи няма как със закон ние да наложим качество.
Водещ: Обаче това, като че ли е определение на политиците.
Радомир Чолаков: Аз за това казвам, че май ние трябва да се върнем съвсем в началото на дискусията и да си отговорим на въпроса „Ние всъщност какво искаме от закона?” Законът за радиото и телевизията, аз винаги съм го разбирал, знаете ли как? Като една система от организационни, чисто, как да кажа, чисто процедурни механизми, които да дават отговор на въпроса „ Колко медии трябва да има в България, в крайна сметка? Колко радия и колко телевизии?” и които да казват в частта обществени медии БНТ и БНР – как трябва да се финансират тези медии и срещу парите, които държавата и обществото им дават – какъв продукт те трябва да връщат. Само тези две неща, разбирате ли? Нищо друго! Значи, аз не смятам, че в закона за радиото и телевизията трябва да има всичките тези идиотски забрани, за които говорим сега. Ама, извинявайте, кой е решил някога в закона да напише забрана за това някоя банка, като направи голямо дарение в детско отделение, например, или болница, да не и бъде съобщено името? Извинете, ама в църквата от две хиляди години на входа се слага портрет на Инвеститора или името на инвеститора.
Водещ: Но в системата за купуване на индулгенция пък е отречена.
Радомир Чолаков: Не, значи вижте, аз смятам, нали също като Максим Бехар, че има нещо, което се казва „здрав разум” и ние трябва да му имаме малко повече доверие. Сега, разбирате ли? Ако законът разреши, смисъл ако отпадне забраната да се споменава името на меценат – това в никакъв случай не означава задължение на медията всеки път да споменава името на мецената. Сега, нали в крайна сметка Вие сте разумна жена и аз съм разумен мъж, ако мисля и работя в медия и ако дойде една банка и ми каже : „ Аз съм раздал двадесет вафли на едни сираци! Може ли да ми съобщиш името?” Ще му кажа „Бягай от тук! Няма да ти го съобщя!” Смисъл, защо трябва да се опитваме да нормираме нещо такова след като то е въпрос на здрав разум и на етика. То това е етиката! И това е саморегулацията, да. Има хиляди, хайде хиляди не, но има десетки постановление в действащия закон за радиото и телевизията как трябва да изглеждат медиите и какво трябва да правят и да не правят, които не се спазват, разбирате ли? Оставете ги свободни и те ще се оправят!
Водещ: Как трябва да изглежда обществената функция на националните медии?
Радомир Чолаков: Ами, ето Вижте, това е друг въпрос.
Водещ: Защото тя е ясно дефинирана, има много европейски и ясни дефиниции по въпроса.
Радомир Чолаков: Мислите ли?
Водещ: Ами, опитвам се да мисля, но главно ще прочета сега. „Понастоящем голям брой обществени електронни медии могат или са задължени да предлагат интернет или други нови комуникационни услуги като част от тяхната обществена мисия.”
Радомир Чолаков: Тъй.
Водещ: Ами, да поразсъждаваме върху този факт. Къде в нашите закони се пише такова нещо?
Радомир Чолаков: Ама, хайде сега пак по обратната логика. Кой спира радиото да си направи интернет услуги? Мисля, че ги прави!
Водещ: Слава Богу, никой!
Радомир Чолаков: Защо е необходим закон, за да му се каже „Ти трябва да направиш интернет услуга!”?
Водещ: Защото всяка една обществена дискусия, която се води на запад, идва при нас в ролята си на фарс. Сигурно си спомняте – неотдавна имаше такива дискусии в Германия, дали парите на данъкоплатците трябва да бъдат харчени за интернет развитие. Това са рикушетите на световната икономическа криза. И такива прецеденти възникват всеки ден.
Радомир Чолаков: Вижте, ако говорим за обществените медии и пак, стъпвайки на моята философия, на начина по който аз ги разбирам нещата, смятам , че те и заради това, може би, не се случва спокойствието на обществените медии, което, впрочем, всички го искаме. Защото и там малко с всичките тези години се подменяше дебатът. Значи, Вие казвате какво е обществена медия на базата, дайте да измислим една дефиниция, тоест да изредим едни думи, които обществено означава да защитава…Ясно е!
Водещ: Които така го казват винаги, че обществените медии са в ролята на виновници, че не са достатъчно обществени.
Радомир Чолаков: Ами, да! Абсолютно сте права и между другото това е манипулацията, в която влизат тези дефиниции. Защото аз твърдя, че няма такава дефиниция, в която да се напише с думи двадесет – тридесет думи и които, като ги прочетете или медията като си ги прочете и да кажа : „Аз вече станах обществена медия!” Значи, обществена медия се познава по резултата, а не по някаква дефиниция, която може да я закачим на входа на радиото, обаче никой няма да я разбира и няма да я спазва. Аз за това казвам, че думите не пораждат реалност сами по себе си. Ние хората я правим реалността. И вижте, това, което винаги съм си мислел пак – на чисто структурно ниво, на чисто инструментално ниво има едно положение в медийното право и в медийната теория и то е, че обществената медия е тогава обществена, когато в нейната вътрешна структура на управление се възпроизвежда структурата на управление на държавата. Разбирате ли? Това е едно чисто теоретично правно положение. Значи, какво в държавата има законодателна, изпълнителна и контролна власт – съдебна власт, в обществената медия трябва да има законодателна, изпълнителна и контролна власт.
Водещ: За да го обясним по-лесно с актуален пример. Наши творци, известни, създадоха, как да кажа, едно обединение срещу терора върху Jingle bells – така са се кръстили. Всъщност тяхната мечта е да не се чува по радиото Миналата Коледа на Джордж Майкъл. Без директора да разпореди на Галя Траянова, която избира музиката, Галя Траянова не пуска тази музика, защото сме обществена медия. Така изглежда Вашият пример. Тоест – Вашата дефиниция, обяснена в пример.
Радомир Чолаков: Това изглежда моят пример, който се постига по случаен път, защото Галя Траянова, примерно е човек, защото тя симпатизира на тази кауза и защото просто така е решила, и защото просто никой не и е попречил. Въпросът е обаче, че може ли някой утре пък да реши в обществено радио, аз не знам дали това е добра кауза или лоша кауза…
Водещ: Не я определяме ние. В крайна сметка, това е реалност.
Радомир Чолаков: Това, което моят пример казва, Госпожо Филева е, че в обществените медии, аз наистина, длъжен съм просто да го повтарям, независимо, че някой може да се сърди, няма законодателен орган , няма разделение на властите, разбирате ли? И това всички го знаят. Значи, в обществените медии трябва да има законодателен орган, който е програмата – как се определя програмата, как се решава какво има в програмата и какво няма в програмата. Вижте, това е единствената разлика между обществените медии и частните медии, разбирате ли? Разделението на властите. В частната медия – на върха стои собственикът или неговият представител, който казва : „ Ще правите това, което Ви казвам аз!”. Разликата между частната медия и обществената медия е, че на върха на обществената медия трябва да има едно обществено тяло, което да казва „Вие ще правите това, което е обществен интерес, а то е :…!” И започва изреждането. Значи, в единият случай управлява чорбаджията, в другият случай управлява общественото мнение, което е обективирано в орган, разбирате ли? В някакъв орган,. Значи, докато това нещо го няма в българските обществени медии, те винаги ще бъдат уязвими и винаги ще бъдат подложени на атака, че нещо те правят, което е в разрез с общественото мнение. И ние не можем да го преодолеем този проблем- той е структурен.
Водещ: Във Вашите текстове как изглежда решението на този проблем?
Радомир Чолаков: Нашите текстове, аз сега не искам да предпоставям, но истината е, че в частта „Обществени медии” , работната група виждам, че е най-пестелива. Със сигурност няма да има предложения за обединяване на радиото и телевизията. Даже, по-скоро ще има предложения в никакъв случай да не се обединяват радиото и телевизията. Има тенденция, която идва по инициатива на БНТ И БНР, нали просто техните представи, общо взето позицията на работната група ще се ориентира върху становищата на БТН и БНР, които са официално представени. Със сигурност ще има предложения за обръщане на управленската пирамида, това, което е многократно коментирано, че в момента СЕМ назначава директор на БНТ или БНР, които после предлагат управителен съвет, който трябва да контролира тяхната дейност. Нали, това е очевидно – и юридически , и житейски, както щете. Самите медии са наясно, че това е логически ноусенс. И със сигурност ще бъде предложена нова система, която или органът, който назначава управителния съвет, който пък ще назначава изпълнителен директор, или просто генералният или изпълнителният директор ще бъде наречен и управителния съвет ще бъдат излъчвани от два различни органа, ако единият го назначава СЕМ, другият да го назначава примерно Парламентът или нямам в момента ясна идея, нали, как това трябва да става. Лична ясна идея. Работната група със сигурност ще има. Така че тези две власти да се сдържат и наистина да има генерален директор като изпълнителна власт, управителен съвет като надзорна власт, като съдебна власт, която да контролира сметките.
Водещ: Ако кажете и че по-различно време ще се разбират,тотално ще се загубим в превода.
Радомир Чолаков: Смисъл, как да се разбират?
Водещ: Ами, да се избират. Да има разминаване на мандатите в годините.
Радомир Чолаков: Не знам, това са вече технологии. Това, което за мене като медиен теоретик е важно и Ви го казвам – то не е важно за мен, то е важно за медиите. Чрез структурата на управлението да се постигне обществената им легитимация, защото, Госпожо Филева, нека да го кажем в прав текст – и ние сме си го говорили, частните медии от две години насам с методичността на индианската капка, поставят на политическо ниво въпроса кое е това, което БНТ и БНР правят, което ние на правим. И уверявам Ви, че ако още малко продължи този процес – индианската капка ще пробие мозъка. Кое е това нещо, което те правят и което ние не правим? Защо те получават двете заедно от бюджета сто милиона лева, за да правят нещо, което ние спокойно правим без да искам от бюджета нищо? Защо те излъчват реклама и играят на рекламния пазар, след като те получават сто милиона лева? Това са въпроси, които Ви казвам – всеки ден се задават, всеки ден се поставят и рано или късно някой ще трябва да им отговори. И аз твърдя, че, съжалявам че трябва да го кажа, отговорът на БНТ и БНР не може да бъде „ Ами, защото ние сме обществени медии!”, защото въпросът е „По какво се познава, че Вие сте обществени медии?” И отговорът е пак „ Ами, защото в закона пише, че сме обществени!” И пак въпросът „ А по какво се познава, че Вие сте обществени?” Разбирате ли? Въпросът е много по-опасен. Нямаме легитимен отговор!
Водещ: Аз мисля, че все пак е хубаво да се разграничава рейтинг от доверие.
Радомир Чолаков: Не, значи, и рейтингът, и доверието са малко субективни категории.
Водещ: При положение, че дори в Америка вече се сочи примера на Европа за това, че дори директното финансиране не прави една медия държавна, когато тя е обществена. Защо ние вървим в другата посока?
Радомир Чолаков: Защо да вървим в другата посока? Разбирате ли ми мисълта? Аз искам да помогнем на обществените медии! Аз искам да помогнем на БНТ и БНР! Но БНТ и БНР трябва сами да си помогнат и да отговорят на въпроса защо са те обществени, кое ги прави обществени медии, Госпожа Филева?
Водещ: А кой трябва да отговори на този въпрос и къде?
Радомир Чолаков: Ами, това, което безуспешно явно се опитвам да обясня – искам да ми покажете една медия в Европейския съюз. Една медия искам да ми покажете, която няма програмен съвет, който се избира по закон.
Водещ: Ама БНТ и БНР каква вина имат за това?Те имат ръководството, което … законът действа в момента.
Радомир Чолаков: Точно така, значи, на мен ми се струва, но това е мое частно мнение, че работната група, ако се съгласи, разбира се, най-настойчиво трябва да препоръча частта обществени медии и бъдещия закон, когато и да бъде написан той – значи, нямаме претенции. 1е ние ще го напишем, явно няма да го напишем! Въпросът е да сложим просто жалона – та, когато някога бъде написан нов закон за Българско национално радио и Българска национална телевизия, просто да се има в предвид, че в структурата на управление трябва да има програмен съвет, изпълнителен директор и надзорен съвет върху финансите. Ето, тази тройна конструкция на управленските органи и тези три органа трябва да се избират по легитимен законов път. Не генералният директор да си назначава управителен съвет и ако поиска да си назначи програмен съвет, както е сега.Когато се създаде тази програмна конструкция, никоя частна медия вече не може да Ви задава въпроса – кое Вие общественото. Ето това ни е общественото, защото никоя частна медия няма такава конструкция на управление.
Водещ: Обаче Националната телевизия и Националното радио не могат да я създадат тази конструкция. Трябва Вие да я създадете. Къде по пътя на писане и дискутиране на текстовете на този закон, който както стана ясно – ще бъде концепция, се загуби политическата воля, защото очевидно тя някъде се е загубила, за да има такава трансформация? Това е едно от най-логичните обяснения!
Радомир Чолаков: Ами, на мен също ми е интересно! Аз, знаете ли, изобщо не знам всяко правителство, ние с Вас сме го следили този процес – идва с идеята, че ще направи нов закон за електронните медии и някъде след девет –десет месеца изведнъж отлита това желание. Обикновено в някакъв момент се правят някакви активни промени, дребни, за да се реши някой въпрос, и всички утихва. Някак си всички са свикнали с тази неудобна дреха, наречена закон за радиото и телевизията и очевидно си се чувстват добре в нея. Нямам представа! Не знам. Ето, ни е с Вас си говорим , че има очевидна необходимост, нали, да има нов закон за радиото и телевизията, а аз наистина смятам, че ако не се промени скоро конструкцията на обществените медии, те ще загубят също индианската капка. Знаете, че Института за пазарна икономика официално беше предложил приватизация на БНТ и БНР и Вие знаете възможностите на Института за пазарна икономика – да внушава икономически идея и така нататък. Значи, тази идея за момента е спряна. Вярвайте ми, че рано или късно тази идея ще бъде подновена. Та ние имаме в момента спешна нужда от нов закон, аз бих казал на БНТ и БНР само, в който нов закон, отделен за тях – оставете ги частните медии, в който отделен закон да се гарантира именно, че те са недосегаеми, че те няма да бъдат закачани, че те не са обект на приватизация, защото те са медиите, които са Ноевият ковчег на българската култура и Ноевият ковчег на българската свобода на словото. Когато всички, както се казва в един филм, когато всички други светлини угаснат, а те – както сме я подкарали – ще угаснат, трябва да останаТз вощеници и те се казват БНТ и БНР. За това според мен, трябва да има отделен закон за тези две медии, в които в член едно да бъде записано : „ Те са обществено благо и не подлежат на приватизация.” По никакъв начин!
Водещ: Това значи ли, че допускате такава вероятност?
Радомир Чолаков: Ами, кое в момента според Вас би могло да се противопостави на един такъв процес? Не, това е просто теоретично предположение. Нямам нищо конкретно предвид. Нека да не правим новина сега. Моля Ви се! Нищо конкретно в предвид нямам! Ако още две години се задава въпроса от частните медии „ Кое е това нещо, което БНТ и БНР правят, което ние не правим?” най-накрая на някое като това, следващото или по-следващото правителство като нищо ще му дойде идеята „ Абе, дайте да си ги дръпнем тези сто милиона, да им дръпнем шалтера и готово!”
Водещ: Тук стана ясно поне това, че може би трябва да има закон за обществените медии!
Радомир Чолаков: Задължително!
Водещ: Дали ще има, обаче, зависи от политиците, които може би в момента са ангажирани да ловят снежинките във въздуха! Шегата настрана, разбира се! Сега, към едно ново предизвикателство. Wikileaks не спират медиите по света да коментират това, което се случи/ Първо отрязаха бизнес-организации – така трябва да го кажа по закон. Отрязаха достъпа до финансите на Wikileaks, Wikileaks пък пуснаха хакери срещу въпросните бизнес-организации, които обслужваха техните финанси. И до къде може да стигне тази война? Добър ден на Богомил Шопов, по-известен в блогърските среди като Бого.
Богомил Шопов: Добър ден!
Водещ: До къде може да стигне тази война и това медийна война ли е или става дума за нещо друго?
Богомил Шопов: Само да кажа, че Wikileaks не е пускал хакери срещу никой.
Водещ: Е, така казаха. Такива бяха обществените обяснения.
Богомил Шопов: Можем да сравним ситуацията като във всяка една среда, така и в интернет има обществен договор, така наречен или правила, които всеки трябва да спазва. Това е абсолютно същото, когато една от страните наруши договора – другата се чувства да направи нещо. Така че именно това се случва в момента, когато е една държава – кара бизнес-организациите, които са на нейна територия, да направят нещо незаконно, така другата страна се чувства длъжна да направи нещо по въпроса.
Водещ: И каква е регулацията в рамките на етиката, за която Вие говорите?
Богомил Шопов: Ами, за всяко нещо си има закони – така и в средата на интернет има закони. Те се спазват, както виждате, вече са на съд и съдът ще се произнесе дали той е извършил някакво престъпление или не е извършил някакво престъпление. Самото публикуване на тези телеграми в интернет е нещо незаконно. Нито една държава в света не може да потвърди, че това нещо е незаконно. То е законно. По-незаконно е, или може би проблемът е там, да се реши вече от къде са изтекли тези телеграми, каква е тази информация, по какъв начин е събирана и още всякакви хиляди висящи въпроси.
Водещ: Според Вас, има ли проблем, че няма закон, който да контролира дейността в интернет или не?
Богомил Шопов: Аз това повтарям – закони има. Всяка една държава има закон, който се отнася и до интернет. Аз в момента не мога да направя нещо незаконно, ако в момента обидя някои през интернет – той има правото да ме съди. Интернет е една среда – то не е нещо друго , по-различно и закони си има във всяка една държава, които касаят и средата интернет, и рекламите, и съобщенията.
Водещ: От тук насетне как ще завърши този двубой, да го наречем и ако се обърнем към класиката кой е Давид и кой е Голиат?
Богомил Шопов: Така или иначе предстои интересно нещо да се случва. Започва ерата на Wikileaks. След години ще говорим със сигурност за това какво се е случило и какво ще предизвика то. Наистина не можем да съдим от сега, защото Съединените щати започва да се разработва един анти Wikileaks закон. В България и в Европейския съюз ще се присетят, че използвайки този някакъв нищожен пример, могат да направят още някакви поразии, така да го наречем, в интернет. Така че отворено е гнездото на осите, да видим какво ще се случи.
Водещ: Благодаря за този коментар на Богомил Шопов. Ние продължаваме с Радомир Чолаков. Ще се присетите ли нещо да измислите?
Радомир Чолаков: За кое? За интернета, за Wikileaks?
Водещ: Да!
Радомир Чолаков: Не, наистина, това ми хареса накрая – „отворено е гнездото на осите” Да видим какво ще стане. Както Вие казахте в началото на разговора ни – бутилката е отворена и духът е излязъл.
Водещ: Никой не го вижда обаче. Там е проблемът, че никой не го вижда.
Радомир Чолаков: То има един дух, медиен дух – няма как да се види. Това е духът на абсолютно стихийна, безмилостна комуникация. Имаше на времето, 60те години, знаете, една книга, която легна в основата на модерното разбиране за медиите – на Нил Постман, бележитият американски идеолог,така, теоретик на медиите – книгата се казваше „Ще се забавляваме до смърт”. И той, значи 65-та година предупреди, че настъпва епохата на развлекателните медии, в които ще се забавляваме, докато се побъркаме. Това се оказа вярно. Ако сега трябва да се напише книга, тя би се казвала „Ще комуникираме до смърт”. Значи всеки комуникира – комуникационните канали са безумно много, отворени. Това, което казвате – всеки може да отиде навсякъде.
Водещ: И, ако Вие сте шеф на БНТ или на БНР, какъв аргумент срещу индианската капка ще дадете?
Радомир Чолаков: Аз със сигурност, и го препоръчвам това нещо, бих поискал да бъде приет отделен закон за БНТ и БНР с въпросния член първи, в който структурата на БНТ и БНР да е направена по системата на разделение на властите – законодателна власт – програмен съвет, изпълнителен директор – изпълнителна власт и контролна власт – съдебна власт – управителен съвет, който да контролира финансите как се харчат, за да няма никакви спекулации, никакви съмнения как се харчат обществените пари. И това щях да го искам, независимо дали съм генерален директор или не, и дали след като се приеме такъв закон аз ще продължа да бъда генерален директор,защото, Вижте, за мен това е екзистенциално важно. Значи, аз съм работил в БНТ, знам какво значат обществените медии в едно демократично общество, защото пак да кажа, тази стихийна подавляваща комуникация – в нея трябва да има един остров. Трябва да има един остров на здрав разум, на добронамереност, на доверие и на почтеност. И този остров трябва да са БНТ и БНР.
Водещ: Какво мисли работната група по този въпрос? Безспорно сте споделяли тези мисли с тях. Хипотезата възможно ли е или не е възможно?
Радомир Чолаков: Ами, вижте сега, аз мисля, че хората са, нека кажа, че в тази работна група наистина са събрани много добри експерти, може би едни от най-добрите.
Водещ: Може би ще има дискусия.
Радомир Чолаков: Нека да ог кажа така. Ние ще направим заключителния доклад, ще си направим предложението, това, което си споделихме – независимо дали ще има закон или няма закон – ние ще излезем с чест от тази ситуация. Значи ние ще дадем всичко от себе си като професионализъм, ще кажем какво смятаме в доклада пък ако иска Правителството да го приема – ако иска да пише закон, ако не иска да не пише закон. Нашето намерение е ние да създадем един теоретичен факт, който да бъде незаобиколим фактор за бъдещите дискусии за медийното законодателство.
Водещ: Ами, толкова от нас. Трябва да Ви пожелая хубава събота. Търси се, за пореден път, политическа воля за приемане на нови медийни правила. Идва Коледа, а по Коледа казват, че стават чудеса. Хубав ден Ви желая от екипа ни : Поли Петрова, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен Ирен Филева.

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 07.12.2010

Обсъждаме варианта в новия медиен закон да попадне клауза, която да задължава и електронните медии да обявяват собствениците си

Господин Чолаков, защо само печатните медии бяха задължени по закон да обявяват собствениците си? електронните не са по-малко влиятелни.

- Бяха направени промени в закон, който засяга само печатните издания – в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения. Ако се осъществят съответните изменения в Закона за радиото и телевизията, електронните медии също ще бъдат задължени да обявяват собствениците си. Това беше инициатива на Съюза на издателите. Организацията няма правомощия да иска промени в закона за електронните медии.

В момента се правят съществени изменения и в него. Ще залегне ли подобна клауза?

- Такава възможност се обсъжда в работната група.

Защо е необходимо издателите на печатни издания да публикуват всяка промяна в собствеността? Това е доста трудоемко, особено за акционерните дружества.

- Мисля, че в България няма много собственици на печатни медии, които са акционерни дружества. Повечето са ООД. Има два вида акционерни дружества – публични, чиито акции се търгуват на борсата, и затворени дружества с акции на приносител. Законът прави изключение за акционерни дружества, които се търгуват на борсата. Те не са длъжни да публикуват имената на действителните собственици. Достатъчно е да се обяви борсата, на която се търгуват акциите на съответното дружество, и се приема по дефиниция, че то е до статъчно прозрачно дори по линия на финансовите закони. Колкото до другите акционерни дружества, искам да дам един личен пример. "Медия холдинг", издателят на "Труд", е акционерно дружество, което не се търгува на борсата, въпреки това ние ще съобщим имената на акционерите си в сряда или в четвъртък.

Много ли са физическите лица – акционери в "Медия холдинг"?

- Не са малко. Ние ще публикуваме действителните собственици на ВАЦ в Германия. В "Медия холдинг" акционери са ВАЦ Германия, едно швейцарско дружества, Тошо Тошев и Зоя Деянова като физически лица. По-дългата линия собственици на ВАЦ в Германия са наследниците на основателите на компанията. Едно време са били Прост и Фонке, а сега са внуци и правнуци. Ние в "Медия холдинг" ще съобщим имената, защото Съюзът на издателите поиска тази прозрачност. В крайна сметка няма да ни затрудни един път в годината да публикуваме 20 имена в карето.

Как стои въпросът с офшорните фирми?

- Няма да може да се разкрият действителните собственици на офшорните фирми, но както се шегуваме, те също имат действителен собственик, който например може да е някой кипърски адвокат. Ние приемаме, че действителен собственик на офшорна фирма издател на вестник в България е адвокатът, който притежава фирмата. Ако вие като журналист имате проблем с този вестник, просто можете да звъннете на този адвокат и да му задавате въпроси за неговата дейност и тази на вестника му. Аз съм сигурен, че на втория път в този вестник ще се случат положителни промени, защото няма адвокат с офшорна фирма, който много държи да бъде публична личност.

Какво смятате, че ще се промени в медийната среда, след като печатните издания публикуват собствениците си?

- Промените в закона няма да доведат до незабавна промяна. Това е декларация от страна на издателите в посока на почтеност и на прозрачност. Има друго изменение в закона, много съществено, което според мен беше подценено. Освен че всички издатели трябва да съобщят кои са техните действителни собственици, вече ще е много трудно да се печатат вестници без каре. Има едно дребно изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни издания, в което се казва, че освен издателя отговорност за наличието на каре носят печатарят и раздавачът. Въвежда се т. нар. каскадна отговорност. Има няколко парамедийни продукта в България, които излизат без карета. Те обикновено нарушават авторските права, крадат материали от чужди вестници. Доста злоупотребяват с клевети и обиди. Ако някой печатар отпечата такъв вестник или разпространител продава такова издание, те ще носят солидарна отговорност. Аз очаквам положителни промени в посока на заздравяването на пазара именно по тази линия. Има няколко издателства за книги в България, които публикуват антисемитска литература. Те също не публикуват карета. Това вече не би трябвало да се случва. Съществена промяна ще има, защото вече ще се знае кой какво издава и ще бъде невъзможно да се издават парамедийни продукти.

Визитка
Кой е Радомир Чолаков

Радомир Чолаков е главен юрисконсулт на "Вестникарска група България". Завършил е право в Софийския университет през 1990 г. От 1991 до 1995 г. специализира медийно право в Германия. Бил е главен секретар и изпълнителен директор на Българската национална телевизия. Участва в списването на промените в Закона за задължителното депозиране на печатните произведения, с които се въведе изискването издателите на печатни медии да публикуват действителните си собственици. В момента е част от работната група, която се занимава с изготвянето на новия закон за радиото и телевизията.

Стр. 23

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 30.10.2010

Водещ: Ако гледате само картината от новинарските хроники без звук и се опитате да изтриете всичко което знаете за политическия живот, като нищо бихте решили, че най-често присъстващите в новините репортери са политиците! И тази седмица, те продължиха да си задават чрез журналистите въпроси един към друг. Хронологията на седмицата се вписаха още арест на журналист и необходимост от защита на семейната чест на друг колега. Дали подобни случки ни дават повод за Българската журналистика да се говори, че не е свободна. Точно преди седем дни в това студио коментирахме поредното дъно, 70-то място в класацията за свободата на словото на Репортери без граници. В Европейския парламент пък дискутират нарастващата политизация и моделите на финансиране на обществените медии. Разбира се поводът е финансовата криза и недостатъчното финансиране. Какво коментираме ние? 30 анонимни решават дали имаме свободно слово. Това е днес позицията по повод състоянието на четвъртата власт във вестник „Труд”. Разбира се колегите са се постарали да потърсят отговор на въпроса, кой е определил дали имаме свобода на словото от Репортери без граници, чието изследване току що ви цитирах. Иначе пред радио Дойче Веле експерт от Репортери без граници каза „Единствените, които инвестират в българските медии, изглежда са хора, които имат някакви връзки с организираната престъпност. Проблемът със свободата на медиите остава”, това е мнението на Оливие Базил, ръководител на белгийския клон на Репортери без граници. Кои са европейските правила за поведение в професията, достатъчен ли е етичния кодекс за решаване на конфликти? Обикновено разговорът за правилата в професията започва с някой шумен скандал и завършва с въпроса „Вие Закон за печата ли искате и рестриктивни правила за електронните медии?”. Какво липсва в този разговор? Очаквайте да чуете днес коментара на Александър Андреев от Дойче Веле, Силвия Великова от Програма „Хоризонт” на БНР, Радомир Чолаков от работната група пишеща новия медиен закон и Румен Леонидов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Бушнаков, Иво Георгиев, Галя Траянова, Цвети Николова и аз, Ирен Филева.
Водещ: Една от събитията на седмицата, което не можем да отличим като нещо изключително е това, че за пореден път политиците си задаваха въпроси чрез журналистите един към друг. Дали това е как да кажа в правилата на професията или не, с усмивка казвам добър ден на Сашо Андреев от Дойче Веле. Здравейте. Г-н Андреев дали се чуваме? Добър ден г-н Андреев. Не, връзката е прекъснала очевидно. Да започнем, ще възстановим разбира се връзката, но да започнем с гостите в студиото, но да тръгнем от събитието на седмицата. Добър ден на Силвия Великова от Програма „Хоризонт”.
Силвия Великова: Добър ден.
Водещ: Айде да се опитаме да пласираме събитията на седмицата!
Силвия Великова: О, даже не съм се замислила какви са били събитията на седмицата, смисъл за да ги класирам. Не знам, много, нищо ново не се случи. Продължи това говорене за което ти говориш, някакви хора да задават въпроси, вместо да отговарят, други да коментират, вместо да разследват. Нищо ново под слънцето.
Водещ: Г-н Леонидов, Румен Леонидов, добър ден и на вас.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ: Може ли да откроите нещо?
Румен Леонидов: Това което най-дълго време се очаква, че президента ще прави партия или формация, това едва ли е някаква новина, но по-скоро има голямо бълбукане около това, че оставаме без президент за една година и това, че някакви хора от ляво, от дясно се събират щом им замирише на избори се втурват отново да атакуват парламента. Изглежда, ако трябва да се забрани тая наркомания, трябва да се забрани въобще парламентарния живот, който влезе вътре, после вече излезе не може да преживява без този, без тази дрога наречена парламентарно присъствие.
Водещ: Сега ми подават сигнал от апаратната, че имаме повече шанс с телефонната връзка. Добър ден на Сашо Андреев.
Александър Андреев: Добър ден.
Водещ: Случва ли се немските политици…
Александър Андреев: Много зле ви чувам.
Водещ: За съжаление как да кажа, това е телекомуникационния фонд в България, може би това е причината. Случва ли се в Германия политиците да си задават чрез журналистите въпроси един към друг?
Александър Андреев: Случва се разбира се, естествено е, че се случва и се знае определени издания, телевизионни програми, радия до кого са по-близки, особено когато трябва някои дискусионна тема да се подхвърли в общественото пространство, то става по този начин. Разбира се въпросите, поне на мене не ми се е случвало да видя, никога от интимен разобличаващ или прочие булеварден характер.
Водещ: Някак си не можем да ги причислим към жълтата преса, разбирам. Пред Радио Дойче Веле експерт от Репортери без граници каза, че единствените, които инвестират в българските медии, изглежда са хора, които имат някакви връзки с организираната престъпност. Ако в Германия такова изказване бъде направено за медиите, какво ще се случи?
Александър Андреев: Ами ще стане голям скандал, но по-скоро даже няма да стане скандал, никой няма да му обърне внимание, защото това би прозвучало абсурдно на тукашния терен. Тука прозрачността на медиите, собствеността на медиите е абсолютно прозрачна на частните. Тъй, че едва ли има някакво място за такива дискусии, по-скоро с германската медийна собственост извън граница се получават има няма възпаления, инвестициите на /…/ в Австрия или в Сърбия, включително и в България. Но тук специално наистина е съвсем прозрачно чии са медиите и каква политика водят, ако водят някаква и защо я водят по този начин. Исках да кажа, понеже вие започнахте с това дали си задава въпроси, аз, както и много други хора сме смутени, шокирани от тематиката която се налага в българските медии, тези дни и знаете какво имам в предвид. Та ми хрумна, че тука имаше един удивителен консенс, нагласен консенсус в медиите да не се говори за сексуалната ориентация на сегашния външен министър Гидо Вестервеле, преди той самият да отвори тема за това. Т.е. това беше една публична тайна, пазена 15 години може би, за която никой не отваряше дума, включително булевардните издания, защото се смяташе, че това си е негова частна работа. Ако иска той да говори, ще говори.
Водещ: Достатъчно ли се дискутират, имате поглед върху медиите и в България, и в Германия, достатъчно ли в България се дискутират правилата в професията или обикновено започваме да говорим за тях след шумен скандал и после завършваме с констатацията „Закон за печата” дали ни трябва?! Но средата като чели липсва.
Александър Андреев: Разбира се, че няма дискусия достатъчно. Аз от няколкото случая от които съм се занимавал с преподавателска дейност в Факултета по журналистика в София, мисля, че има преки впечатления за какво точно става дума. Много талантливи, много способни студенти и студентки, но без никаква професионално морална ориентация. В България има колеги и организации, които се опитват вече години, ако не и десетилетия наред да внесат някакъв ред, да го /…/, моралните и професионалните задължения на гилдията. Но техните гласове остават гласове в пустиня, още повече, че за всичките тези десетилетия в професията навлизаха непрекъснато недобре подготвени, необучени, да не каже необразовани и неграмотни хора, защото глада за евтината медийна храна, която се харчи на българския пазар нарастваше непрекъснато и именно такива хора бяха нужни да я произвеждат. В момента тенденцията е друга, знаете българските медии, както и медиите в други страни по света имат големи трудности, особено печатните. И си мисля, че това може пък да се окаже оздравителен процес.
Водещ: Имате ли усещането, че някой направлява медиите в България?
Александър Андреев: Някой като точно определена фигура или сила, не. Но за съжаление голяма част от медиите през, в икономически капан и щат, не щат, както като редакционна политика, така и като авторски материали, това което прави отделния журналист. Те обслужват определени поръчки. Медиите в България, голяма част от тях се намират в едно менгеме според мен, от едната страна са икономическите, икономическата принуда на собственици, издатели, спонсори и рекламодатели, а от другата страна ги притиска все по-деградиращия вкус на тяхната публика, който налага тяхна все по-стремителна булевардизация.
Водещ: Но пък в крайна сметка, те са скачени съдове и медиите някак си би трябвало да носят в себе си по органичен начин отговорността за тази публика!
Александър Андреев: Определено, напълно съм съгласен с вас. Просто българските медии една част от тях, пак казвам има и сериозни издания, радия, които работят срещу течението, плуват срещу течението. Но като чели в голяма част от българските медии изобщо отсъства самосъзнанието, че тази публика би трябвало да бъде и водена, и малко образована и малко напътствана.
Водещ: Нека ви върна отново към външния министър и мълчанието около него. Това как се случи в Германия, как медиите решиха да се държат по този начин?
Александър Андреев: Ами, широко разпространено, особено в нашите професионални среди е категоричното убеждение, че такива неща са лична работа на всеки човек, независимо той колко високо е в политическата или икономическата йерархия. И никой не би си позволил само зареди евтината сензация и еднодневния си тираж или там зрителска, слушателска квота да наруши този принцип, защото после ще бъде като прокажен, ще бъде презрян в цялата гилдия. Вече когато, в Германия вече има няколко политици, които официално са обявили своята хомосексуална ориентация и /…/ и кмета на Берлин, Воверайт. Когато те сами го направят или когато се показват в на обществени места с партньорите си, когато пътуват с тях зад граница, това вече е тема на медиите, но темата се обсъжда пак според мене по един много възпитан, хуманен начин с огромно уважение към тези хора, за които, които се мерят по това което правят като професионалисти, а не по онова което правят в спалнята си.
Водещ: Благодаря за този коментар на Александър Андреев, от радио Дойче Веле. А ние продължаваме с коментар в студиото. Такъв, такова съгласие в нашата професия може ли да се случи? Силвия!
Силвия Великова: Е не, разбира се, защото трябва да си продадеш вестника. Аз слушайки и Сашо Андреев, това си мислих, като съм по събитие и слушам как разсъждават колегите, с които сме там и как ние всички по един и същи начин възприемаме една случка и като отворя вестниците или като видя интерпретацията в другите медии. Тук ще се съглася с едно изказване на Бойко Борисов от преди време, че като само прочетеш и видиш какво се излъчва, разбираш кой го е продиктувал. Така, че /…/ прекалено много зависими от това, кой е собственика, кой е задал политиката. Факта, че можеш да пишеш за един човек, независимо от това дали той е обвиняем, не е името му, а прякора му. От друга страна да говориш с него на „ти”, като с приятел. Това са двете крайности, които наблюдавам. Означава, че няма да говорим, че хората могат да очакват от всички медии обективно, безпристрастно, неутрално отношение от страна медиите.
Водещ: Г-н Леонидов, може ли въобще да се случи такова нещо в България и след колко време?
Румен Леонидов: Ами това което каза Сашо, много е тъжно за България, тъй като показа колко сме изостанали въобще като медия, като общество, като развитие на нацията. Аз като приложен националист, който не съм фашизиран и не съм нормален националист, патриот, много ме боли от тая работа, но това е. Това е все едно да знаеш, че си роден на село и ходил до 18 години по така, по голяма нужда навънка в двора и да не си го признаеш. Явно цялото общество или средната класа, де да знам. Равнището на развитието на европейското общество, на германците, германеца, на средния германец, неговото възпитание не позволява да се бъркаш в неща, които са интимни. Всички друго може да мине като критика, тука политика, /…/ политик /…/, той вика „Ти си педераст”. И това не е жълт вестник, а това са политици. След което се прави една шумотевица, всички знаем или подозираме еди кой си има други наклонности, какво от това, това е твой проблем. Но когато политиците се замерят с поставени лица по този начин, това вече какво да говорим. И за това, пресата какво да възпитава? Чалгата кой я въведе в България, народа го иска и ние си казваме, не, не ще слушаме Бранс, няма да слушаме нито Бетове, нито Бранс. Защо не слушат българска музика от едно време, когато беше забранявана или… не искат, искат това да слуша. Искат клюки, за това и нещо повече, политиците клекнаха на жълтите вестници. Видяхте какво става по време на изборите.
Водещ: Интервюта на водещи политици по жълтите…
Румен Леонидов: Сега гледам единия жълт вестник, удря по Цветанов, разкатава му майката, другият пък жълт вестник, пълна защита. Ама четири-пет страници! Е и едното е тъпо, и другото е тъпо, защото си има ред, ако Цветанов има незаконни доходи, а той явно узаконени. Но никой не говори какво става с тия 10, 1 млн. долара или 1 млн. лева ли е, 1 млн. евро ли беше общински. Това се замълча. Онзи ден виждам в интернет, слава богу, че ги има като по-свободна медия. Колеги от един от сайтовете изваждат статия срещу шефа на Народното събрание в София, Иванов. В което, преди три години са описали колко съмнителни са неговите доходи. Ако има съдебна система, ако има прокуратура, той отдавна вече да е зад решетките или поне да е проверен и да се докаже, че тоя човек има там някакви дарения от запад, от изток, от роднини. Защото така става, каквото и да ми казват, аз мога да кажа, тези пари са ми докарани от някакъв приятел от Америка, даде ми за 10 години, 2 млн. долара и аз въртя бизнес, какво, купил съм апартамент. Т.е. на цялата тази какафония, ние не може да възпитаваме никого. Защото средата в която живеем, и работим е такава, че тя ни бута, сваля ни назад. Там в Германия знаели всичките, кои са собствениците. У нас още тепърва след нова година ще трябва всеки да си каже. Абе това е все едно приказките на Бойко, че ще вземе апартаментите и вилите на тези, които са ги направили. Никой не е толкова тъп от тези хора, да ти се остави някакви луфтове, че тя тази собственост е прехвърлена, прехвърляна, прехвърляна. Има някакви физически лица, някакви сдружения и толкоз. Но този експерт в Германия, който е казал, че инвестира, да. По-скоро сивата, аз не знам дали организираната престъпност, защото тя вече, /…/ всичко е организирана до такава степен, че е престъпно. Не можеш да си платиш телефона, не можеш да си смениш парното, всичко е така организирано, че е престъпно наистина. Но има няколко големи основни, не знам колко са на брой, не съм такъв спец и не искам да бъда икономически групи, които излъчват партийни отряди и те непрекъснато се боричкат. И това което казва Трактора, че философски, с които страшно шашна публиката. Ами след големия хаус, винаги настъпва нов ред, закон на физиката. Какъв нов ред ще бъде в блатото в което живеем. Най-много тези утайки, политически и човешки, да си разместят местата. За какъв нов ред ми говори този противен до доказване на противното човек? И стоят едни хора, като борба срещу Бойко, други пък викат, абе не те са мутри. В края на краищата кой избира тия хора, кой избира хората, които назначиха, дадоха такава огромна национална и международна задача на трактора! Кой избра Бойко? Ние го избрахме. Ние сме утайките същите и това как да му го кажеш на простака. Като му кажеш, той казва „Абе ти какво се правиш, ти не си по-умен от мене”. А той не иска да те чуе. И аз напоследък въобще отказвам да ги коментирам тия неща, даже и не ги слушам. Даже и вкъщи имаме спорове, какво ще стане с Цветанов, какво ще…Не ме интересува какво ще стане с Цветанов. Какво ме интересува! Не мога да вярвам на никого, преди видя истината, а истината се покрива и залива непрекъснато. Аз като човек който, /…/ дори интуиция съм проявявал между редовете да намеря някакво решение. Иначе това е отчайваща работата. И какво да възпитавам, цял живот да възпитавам кого? Единствено мога да си възпитам децата, да ги направя същите идиоти като мен и които да се борят за истината. И накрая да се окаже, че истина няма! Така, че обществото не желае да бъде възпитавано, то не желае да се променя, то не протестира, то не използва гражданските права, то дори не рипа! Само ако го засегнат, тогава! И сега лекарите ту ще стачкуват, ту няма да стачкуват. Абе единия министър ми говори, не ходете в университета, в СУ как така се говори въобще, не знам. После ми казва Леонидов, не персонално, но ти вече си за пенсия, ще се пенсионираш може би след 15 години, има спокойни има време, няма да те оставим на улицата. Сега после ми каза, не, още утре си на улицата, каквото искаш прави, трябва да се пенсионираш по-бавно в по-малко пари, трябва да живееш още толкова време зареди мен! Пълен хаус, единия министър казва едно, другия казва съвсем друго. След което безполовата опозиция, така потрива ръчички и вика „Сега, ние може ще дойдем есента, пролетта”. Като дойдете какво ще направите? Нали бяха толкова години, когато имаше пари, когато имаше, нямаше световна криза, когато имаше инвестиции, когато парите бяха в излишък, вместо да направят реформата в здравеопазването, вместо да го направят в образованието. Вместо да направят истински реформи, ама това е. Сега виж, народа го е казал много добре! Гърбавия само гроба го оправя, нищо друго, то не може да стане. Не може от тоя боклук да стане нещо друго. Те възпроизвеждат боклуци, захранват ни с шоу програми….
Водещ: Имате ли усещането, че политиците са репортери?
Румен Леонидов: Ами да, те са повече от репортери. Те се държат като долни репортери на жълти издания. Даже в жълтите издания има много по-интересни текстове, ако четете внимателно, някой път интервюта, с които не са пипани. Особено за миналото, /…/ как между редовете изкачат например така, четох едно интервю с Йордан Василев, мой приятел на Блага Димитрова, вдовеца, критик. И той казва, така само с две думи ще съобщя. Как са се сетили за Волен Сидеров, да го направят главен редактор? И Данчо си вика, как се сети! Ами вика, Блага, слушахме Свободна Европа, там Дойче Веле, Свободна Европа помня, че едно момче никой не го знае, едни остри неща, едни страхотни неща. След което вика аз, като станах главен редактор кой, кой да взема за заместник, Волен Сидеров. Си викам на акъла, а бе Данчо, когато трябваше да подписваме писмата за връщането имената на турците, аз бях всеки ден у вас. Бях през цялото време, когато трябваше да спасяваме от смърт, от гладна смърт поета, който не знам дали е жив, Петър Манолов. Викаха ни в Държавна сигурност, правиха очни ставки и т.н. Как пък се сети за един, който никога не е бил между нас? Как пък се сети точно за него. И съм благодарен на тоя жълт вестник, защото Данчо вече е абсолютно не си спомня за това кое е говорил и какво трябва да се говори и как да не се говори. Така, че в този смисъл, там дори има повече неща, които човек може да научи. Защо трябва да го чете непрекъснато, купуваш една буца хартия, разгръщащ всичко и четеш едно интервю. Ако го няма, може би затова пък можеш да прочетеш стихове, там вече има в някои стихове, има полезни съвети за градината. Как да си сготвиш киселото зеле.
Силвия Великова: …и да се лекуваш без да ходиш на лекар!
Румен Леонидов: Или да, как да повярваш на някоя гледачка, която е втората Ванга.
Водещ: От друга страна може би все пак си заслужава разговора за правилата в професията. Хайде да не казвам да започне, защото няма много белези за това, че е започнал. Но хайде, нека да продължи. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: Добър ден сега на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ: Радвам се, че сте отново гост в „Клубът на журналистите”. Говорим си за това, достатъчно ли се дискутират правилата в професията и не липсва ли нещо основно от този разговор, дали въобще е започнал този разговор, на фона на случващото се, че политиците съвсем спокойно могат да бъдат сбъркани с журналисти.
Радомир Чолаков: Ами слушах г-н Леонидов и как да кажа, трудно човек не може да не подпише под неговите думи. Аз в случая може би по-скоро като юрист следва да говоря и да ги погледната неща, и изобщо винаги гледам от тази гледна точка, може би професионално деформация. Та се питах всичко ли пък е толкова апокалиптично, нали ще ми се да има някакъв изход и може би да го търсим, в този смисъл сте права, че може би малко по-често да говорим за правилата, защото ясно е, че фактическото положение такова, каквото е, не ни харесва. На никой не му харесва!
Водещ: Може би нямахте възможност в началото на предаването да чуете пък това което каза Александър Андреев от Дойче Веле, той напомни случаи, в които журналистите са взимали решение да не коментират, как да кажа, някои своеобразности на техни политици, докато самите политици не го обявяват пред обществото. Такова нещо може ли да се случи у нас и дали трябва да се търси връзката в прозрачността на собствеността на медиите в Германия?! Аз знам, че темата прозрачност на собствеността в българските медии ви е любима!
Радомир Чолаков: Не знам дали може да се случи такова нещо в България. Може би вие трябва да ми кажете, журналистите! Аз също понякога съм си мислил, че има някакви такива текущи силни скандали, които, ако медиите изобщо не им обръщат внимание, много по-бързо ще се решават съответните въпроси. Но вижте мисля, че сме си говорили и преди. В България се случват прекалено много неща, има прекалено много медии. И напоследък знаете ли, започнал съм да си мисля, че самото количество на медии започва да произвежда ниско качество. На скоро ми казаха, не знам дали е вярно, но ако е вярно е много страшно, защото е много логично, да е било така. Голям български политик в началото на прехода бил казал „Искам да има в България много медии, за да може да са бедни, за да може да ги контролираме”. И ако това е било така, пак ви казвам, то някак си развитието сочи, че като чели може да е била вярна тая мисъл. Смисъл, наистина да е било казано.
Водещ: Не, тя мисълта хубаво, нека да си съществува, но мисълта…
Радомир Чолаков: Защото ситуацията е точно такава. Ние имаме много медии, бедни медии, които са боричкат за малко рекламни постъпления, за малко спонсорски постъпления и в крайна сметка бъдейки бедни, те изпадат в различни зависимости. Ние, де да знам, някак си не можахме да изградим стабилна медийна система, може би защото самата мисъл, че все пак медиите трябва да подлежат на известна регулация, на известна регламентация, в началото на 90-те години беше еретично. И в крайна сметка ако се замислим по дългите причиноследствени връзки, каквото посееш, това ще пожънеш. Значи ако не си искал, преди 20 години да има регулация и регламентация, сега няма защо да се сърдиш и да викаш, ама то няма регулация, няма регламентация. Колкото до собствеността на медиите, вие сте права. Аз изпитвам някакво такова малко съвсем мъничко удовлетворение, че все пак Народното събрание прие и ако забелязахте без абсолютно никакви, дебати практически, смисъл с пълен консенсус предложенията на Съюза на издателите за изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения, то е много дълго име, с което се задължават всички издатели на вестници и на книги да си публикуват имената на физическите собственици. Сега нали много хора ще кажа, ама какво от това, много важно, ама те ще се скрият, ама то нали въпреки това може с /…/ и може не знам си какво. Не мога да спра, как да ви кажа, така да изпитвам удовлетворение, когато понякога макар и дребнички положителни неща се случват, защото дай боже днеска едно дребно положително нещо, утре едно дребно положително нещо. Има една мисъл, която много обичам, тя е на Владимир /…/, той някъде беше казал „Задача на правото е не да направи света рай, а да му попречи преждевременно да стане ад”. Ние понеже някак така винаги се стремим към едно райско състояние, ние искаме всичко изведнъж тотално да е хубаво. Пропускаме може би тези дребни стъпки, които трябва да правим. Една по една, лека по лека, за да започне да се оправят нещата.
Водещ: Няма как да не ги.
Радомир Чолаков: Света да не бъде този ад, за който говори г-н Леонидов. Аз съм абсолютно съгласен.
Румен Леонидов: Това е моят вътрешен ад, той от вънка е всичко прекрасно. Хубаво е да има правила, още по-хубаво е те да се прилагат. Лошото е, че не се, ни живеем в една шизофрения, медийна шизофрения. Всеки ден ни будят с Цветан Цветанов, той през ден се явява пред телевизиите, не искам да я гледам телевизията. Искам нещо друго да гледаме. Станеш нещо най-елементарно във Враца, някой се спънал, паднал или го ударили. Веднага новина, дори и в националното радио се е случвало. Което е изумително. Първата новина „Какво е станало във Враца, някакъв кютюк са го ударили или той е ударил”. Това ли е божественото, това ли е реда естественото, това е реда на нещата, това е добротата, това ли е част от парченцето рай? Не и няма да каже, оставете тия боклуци да правят каквото искат, другите внимавайте, дръжте се по… понеже след като жълтите вестници поеха политически функции и тука, хората около този вестник, на който му правим така реклама „Галерия”, осъзнаха, че най-добре е да има много масово и също да се прокарват идеи. Там научих нещо което вие като юрист, сигурно ще го потвърдите. Едва ли може би го знаете, защото сте юрист. Един от проекта на „Галерия” в началото, като тръгна прочетох, че там има една точка от Наказателния правилник, че човек когато е под, под прикритие работи, нищо от неговите деяния не може да бъде подсъдно, т.е. да си убиеш човек, да окрадеш или изнасилиш и като повториш още веднъж тия престъпления, ти работиш тайно, ти си мутра, ти си престъпник и трябва да бъдеш. И от тогава разбрах, че този процес е абсолютно не, ще фалира, няма да стана нищо от него. Или друга, скоро дадох един здравен вестник една бележка, че е страшно уредно да се движиш така в транспорта, градския или пък не в личния и да говориш по мобилния. Защото прехвърлянето от антена на антена, тези магнитно електрически полета те удрят и може да получиш и мозъчен, при напрежение в мозъка, можеш да получиш всичко, дори и рак. И се оказа, че това е табу! Тази тема, а защо на всяка кутия цигари пише, че е забранено, т.е. че не се препоръчва, че е опасно, а нито една медия в България сериозна не смее да каже „Абе дайте поне съветите, не говорете много дълго, не ги дръжте около бъбрека, не ги дръжте около джобовете си, защото младите мъже ще станат стерилни, жените ще получат рак на гърдата, говорете по-малко, не говорете в движение”. Защо това също, това свобода на медиите ли е, аз не знам, не знам юридически проблем ли е, какъв е проблема, аз съм объркан. Виждам, че нямам желание дори да ги коментирам работите, защото казвате парченце по парченце! Всичко което говоря сега изглежда екстремизъм. Добре моя живот свършва, все едно. Но аз не виждам да остава друга среда след време, да знам след 10-20-15 години, децата дали няма да живеят в същата какафония, същото това което сме гледали. Щом се появи някакви странни проблеми, започват единия мириси срещу другия, президента срещу министър председателят или да кажем онзи ден, в началото на септември имаше филм, документален филм по Георги Стоев! Един млад режисьор, намерил пари, не знам кой му ги е дал, какви заеми е взел в Дома на киното. И ми вика ела заповядай, вие бяхте познати. Поканил съм 303 души. Викам ще дойдат 30. Дойдоха 60 или 80, момчето и коктейлче някакво направил. На коктейла не остана никой, като видяха филма и даже, аз се чудих, че един от столичните вестници е имало съобщение такова малко, че той издава, че имал такъв филм и това е. Тотално мълчание, тотално мълчание, защото в продължение на два часа, книгите на Георги Стоев се преразказани по начин илюстрирани с визии, в които всичко е, включително и от купил е права от различни телевизии и два часа, които не повече от час има чувството, че си жив, защото много бързо минава времето и излизаш като застрелян. За първи път премиера, никой не ръкопляска, за първи път виждам на коктейла да останат 15 души, всичко изчезна от страх. А нито една медия не съобщи! Защото там се визира и се казва, точно кой е, ако това не е вярно, нека живите, които са, които са живи герои да съдят и автора и който искат. Но каква свобода на печата, какви шест стотинки.
Силвия Великова: Може ли да опонирам!
Водещ: Да, да може.
Силвия Великова: Г-н Леонидов, не може да очакваме от журналистите да решат всички проблеми на държавата и ако във Враца е имало убийство, да не го кажем, то става убийство. Какво е да кажем, че синдикатите и работодателите спорят за някакви пари, каква е алтернативата на това, за да не кажем, че се е случило това. Това е проблем?
Румен Леонидов: Ами това убийство, въобще не ми дреме за това убийство, това за кого го интересуват, тия сводки са абсолютно ненужни. Всеки ден стават, това, че синдикати се хванали за гуша за гуша, това е по-интересно за всички.
Силвия Великова: В какъв смисъл, ако…
Румен Леонидов: Смисъл, че се решават…
Силвия Великова: Смисъл, че продължават да се държат гуша за гуша вече един месец и пенсионерите не разбират какво следва от това?!
Румен Леонидов: Ами тогава някой да кажа, че както рече тук колегата, ние не сме гласували за синдикатите и не искаме те да определят политиката…
Силвия Великова: Не сме гласували и за работодателите?
Румен Леонидов: За работодателите сме гласували.
Силвия Великова: Не, не сме.
Водещ: Нека…
Радомир Чолаков: Може ли да се включа към…
Румен Леонидов: След като работим за тях, гласували сме.
Силвия Великова: Мисля, че малко надценяваме ролята на журналистите, те няма как да регулират живота ни!
Румен Леонидов: Не, въобще няма как, аз не казвам, че журналистите са виновни!
Силвия Великова: И това дали пушиш или не пушиш не зависи от това дали четеш надписите?!
Румен Леонидов: Говорих за медиите, медиите като продукт на …
Силвия Великова: На, началниците си.
Водещ: Да, нека да чуем и г-н Чолаков!
Радомир Чолаков: Да, ако може да помогна, макар, че едва ли моето мнение, кой знае колко меродавно. Но аз съм съгласен пак с г-н Леонидов, че новината за убийство във Враца самата по себе си е извадена от контекста, не носи нищо! Не мене ми се струва, че медиите имат една задача, която обаче за съжаление те отдавана я забравиха и тя е да поддържат, да стимулират и развиват обществения дебат до степен в която, обществото може да взима решения. Защото вижте, в крайна сметка смисъла на обществото, пък и смисъла на медиите е да седнем на една маса, на медийната маса, да го кажем така, да обсъдим някакви наши общи проблеми и да стигнем до общо решение, което да е добро. Въпроса е, че и на мене ми се струва, че ние в България и в медиите в частно не можем да проведем дискусия, в която да стигнем до резултат и да кажем „Ето това е добро за обществото, това не е добро за обществото”. Между другото, примера който даде г-н Леонидов с агентите под прикритие, не ми е тема, но просто косвено съм, как да кажа, съм я следил в Германия, когато аз живеех там. Тогава започна тази тема за агенция под прикритие, може или не може и при какви условия може да има такива агенти. Да ви кажа там дискусията се вдигна някъде около две години, преди да се приеме съответната законова там промяна и беше решено, че да може да има агенти под прикритие, но те носят наказателна отговорност и което е най-важното, всичко което те са придобили по време на участието си в престъпната група, става автоматична собственост на държавата. Значи обществото след две годишна дискусия, ама уверявам ви, това беше дискусия всеки божи ден, било в един вестник, било в друг вестник, в списания, в медия, в специализиран форум, специализирани сайтове или както щете. Най-накрая намериха златното сечение и стигнаха, така общоприемливо правило, което после беше материализирано в закон, окей нали. За разследване на престъпността ще ни трябват агенти под прикритие, но тези хора трябва да се подчиняват въпреки всичко на средните правила. Първо, второ, трето, четвърто! И по нататък нещата тръгват и някак си проблемите започват да им се решават. В случая, ние сме приели някаква норма, че ще има агенти под прикритие, без да сме водили дискусията и изведнъж се оказва, че агенти под прикритие, те са страшно богати хора и всички викат, ами забогатял е, какво да правим нали. От където се увеличава усещането ни са фустрация, т.е. това което искам да кажа, че медиите според мене изневериха на основната си функция и по дългото причинно следствена логика в момента страдат от това, основната си функция да поддържат обществения дебат и да предлагат на обществото решение или да му помагат на обществото да взима решение. Защото вижте, в крайна сметка за какво трябва да купя аз днеска вестник и да дам един лев? Значи аз трябва да получа нещо като гражданин, и мога да получа две неща! Или участие, усещането, че участвам в просветен дебат или някакво евтино шоу. И ако не участвам в осветен дебат, значи шоу.
Силвия Великова: Ама как да участвате в осветен дебат, когато този дебат?
Радомир Чолаков: Моля!
Силвия Великова: Ама как да участвате в просветен дебат, когато този дебат не се води от просветени хора, а медиите просто отразяват този дебат. Извинявайте, какъв е този разговор, който върви между президента и вътрешния министър, какво просветено да има в него?!
Водещ: Нали, те просто си дават…
Радомир Чолаков: …вижте, ама не само президента и…
Силвия Великова: Ами добре и Яне Янев, можем да сложим!
Радомир Чолаков: … или Яне Янев в тази държава.
Силвия Великова: Е как не са, това са първите хора в държавата!
Радомир Чолаков: Не, значи първите, как да го кажа. Задача на медиите…
Силвия Великова: Ама не може да очакваме медиите да направят нещо с хора, които се държат като непросветени, защото непросветени!
Радомир Чолаков: Не, медиите са длъжни да показват алтернатива.
Силвия Великова: Т.е. да превеждаме на…
Радомир Чолаков: Не, не медиите са длъжни да показват алтернативни гледни точки, алтернативните мнения, защото винаги има алтернатива в живота. Винаги има и хумни хора. Вижте, дайте да подценяваме обществото!
Водещ: Ние не го подценяваме…
Радомир Чолаков: Винаги има умни хора, задача на медиите е да ги намерят. Но понеже на медиите име е по-лесно да висят в парламента и да /…/ да отразяват нали това, което някой в парламента казва, за това сме на тоя хау.
Водещ: Ама…
Румен Леонидов: Медията..
Водещ: Не може…
Силвия Великова: Кое е алтернативната гледна точка, да кажем на държавния глава или на вътрешния министър, подскажете, наистина помогнете ни да я представим на слушателите и на зрителите. Опасявам се, че не се сещам!
Радомир Чолаков: Не, не за мене много по-важен беше въпроса, който постави г-н Леонидов, как в България нормативно или законово е уреден статута на агент под прикритие.
Силвия Великова: Ами аз тука ще се намеся като съдебен репортер да ви кажа, че ако Алексей Петров не беше подсъдим, обвиняем в момента, нямаше да си задаваме с вас въпроса как е уреден статута на агента под прикритие? Нали така?
Водещ: Има причинно следствие?
Силвия Великова: И още повече е хубаво да не си задаваме този въпрос, защото агента под прикритие, за това е агент под прикритие, защото не трябва да си говорим за него и да не знаем, че се казва Алексей Петров. Това също е част от изкривения дебат който водим. Аз не мога така с категоричност да кажа, дали така както казва г-н Леонидов, че цитирайки този адвокат знам, че имаше дебат около приемането на тази фигура в Наказателно процесуалния кодекс през 2006 година. Знам, че амнистия за всички престъпление е не осигурена, този адвокат все пак представлява Алексей Петрова и това е защитна теза, тъй като това е тезата в съда, че Алексей Петров не е вършил престъпления, защото е бил агент под прикритие, но това е много дълга тема. И тя е тема, защото става дума за Алексей Петров, а не за агент под прикритие…
Румен Леонидов: Ставаше дума за обществения дебат, както каза, той винаги… трябва, обществени дебати и това, че културата на, здравостта на демокрацията в Германия е светлинни години преди нашите.
Силвия Великова: И за това, както казахте вие преди това, в Германия няма как да има дебат, получава ли Яне Янев любовни или праща СМС, защото това какво правиш е твой…
Румен Леонидов: Не, защото журналистите са решили да не го коментират, а защото германеца не се бърка в тези работи.
Силвия Великова: Точно така, за това става дума.
Водещ: …да не говорим, че това съвпадна с…
Силвия Великова: Става дума за години разлика!
Румен Леонидов: И искам да направя следната скоба. Когато говорим въобще за медии, също бъркаме да генерализираме и аз ако така излиза, си правят само отвод. Самия факт, че се води в национална медия тоя разговор, самият факт, че „Хоризонт” в това отношение се държи изключително точно и абсолютно като обществена медия, дори националната телевизия в новините не пропуска нито един, никакъв вид /…/ към правителството, обратно информиран, не от желание за сензация. Това показва, че поне в тези електронни медии, но не може да не забележиш една от основните телевизии е на страната на правителство и категорично работи срещу дадена група, друга която не е удобна. Това личи, това личи на хора, които са вече деформирани от медийната болест като мен и много бързо забелязвам нейните симптоми. Но сигурно, сигурно направете го този закон, поне да имаме основание за някакви права около, които да се въртим. Сега, че няма да се спазва, няма. Колко моралния кодекс, който беше въведен и който… Етичния… който ме уволниха от поглед, само защото не съм се съгласил със статия написана в „Труд” и рязко съм реагирал, понеже такъв ми е характера. Но ме уволниха, но не само мен, трима души. Това какви етични, какви не етични работи, заминаваш си и това е.
Водещ: Г-н Чолаков до къде стигна работата по медийния закон?
Радомир Чолаков: Ами по медийния закон работата върви на приливи и отливи. Но аз да ви кажа, ставам напоследък оптимист, макар, че така нали след като бяха проведени обществените дискусии, обществени реакции…
Водещ: Като казахте приливи и отливи, та се сетих така цитата на финансовия министър. С пари ли е свързано или не?
Радомир Чолаков: Е, с пари най-вероятно, смисъл да. Винаги когато има такава мисъл, когато ви говорят… да знаете, че става дума за пари. Но на такава последните обсъждания, които направи работната група, мисля, че се получи откровен разговор, защото в крайна сметка всички членове са професионалисти, всички се въртим 10-20 години в този бизнес. Знаем проблемите, знаем защо възникнаха проблемите. И наистина в момента в цялото медийно пространство ситуацията е тежка, защото говори се, че рекламния пазар за последната една година е намалял с 30%. Значи ако е бил примерно 180 млн. в момента е 110. Т.е. парите не стигат, медиите са много, стават все повече и започват, както си позволих одеве да го спомена това нещо, започват едни зависимости, защото медиите се блъскат на един и същи пазар, то просто няма място. От където пада качеството и от където започват нали да се правят тези компромиси, с които ние очевидно не сме съгласни и няма как да сме съгласни. Та въпроса е, че цялото медийно пространство, не говорим само за печатни медии – електронни, радия, телевизии, интернет ако щете, така се борят за съществуване. И следващата година ще имам някакви /…/ битки, които ще са много страшни. В крайна сметка ще се отразят върху качеството, ще отразят върху качеството и заплащането на журналистическия труд. И може би е дошло време наистина, честно да седнем и да кажем нали, какво правим, изобщо какво става в тази страна. Вижте, ние от 20 години сме на вълната на идеологията на Ласафер, смисъл всеки да прави каквото си иска, той пазара ще реши. Виждаме, че няма сфера в България, която в момента да не е в криза, именно зареди тази Ласафер идеология. Нали дай там всеки ще си прави каквото си иска, нали пък пазара най-накрая ще разясни всичко. Оказа се, че не е така. Държавата била глупава, тя нямала право да се меси, видяхме хиляди, хиляди частни бизнесмени, които се оказаха точно толкова глупави и които си фалираха бизнесите. Така, че въпроса е пак да се върна на основната си тема, в състояние ли сме ние да проведем дебат по която и да е тема, в която да решим, кое за нас българите е добро и кое не е добро. И да вземем решенията, ако трябва да се изменят някакви закони, ако трябва да се въвеждат някакви правила.
Водещ: Да или не?
Радомир Чолаков: В крайна сметка, за да стане добро?!
Водещ: В състояние ли сме или не?
Радомир Чолаков: Аз мисля, че има хора, които са в състояние. Има достатъчно умни хора, които виждат в България каква е ситуацията, нали във всяка отделна сфера, ако щете медии, ако щете пенсионна реформа, ако щете здравна реформа.
Водещ: Ако трябва вие да предложите, решение за как да кажа, Закона за електронните медии или както ще го кръстите по-късно, решение на натрупаните проблеми, какво ще е това решение?!
Радомир Чолаков: На кой от всички проблеми например? За обществените медии ли?
Водещ: Да, за обществените медии! Ето в момента в Европейския парламента върви въпроса за начините на финансиране на обществени медии!
Радомир Чолаков: Аз от 15 години предлагам нещо което е възприето между другото в цялото европейско законодателство, което не се приема и знам, че или рано или късно ще се приеме или просто няма да има обществени медии. И то е нещо много просто! Обществените медии трябва да имат отделна регулация, трябва да имат отделен закон, устройстван за българско радио и българска телевизия и тези две медии, без относително дали се обединяват или не се обединяват, това няма никакво значение, трябва да получат програмни съвети, в които да бъдат излъчени по легитимен начин хора, на чието мнение ние държим и които уважаваме, които хора да формулират програмната им задача, за да получат по този начин тези две медии, обществената легитимност на програмите, която в момента им липсва. Това ще ги стабилизира, това ще им даде легитимност, от там нататък вече въпроса за финансирането е вторичен, защото ако вие имате легитимно формирано обществена задача, обществото ще знае, защо си дава парите по един или друг начин.
Водещ: Мога ли да ви задам един въпрос. Всъщност какво ви липсва от обществените медии, като информация?
Радомир Чолаков: Липсва устойчивата им структура. Значи вие знаете, аз все пак така работил съм в обществени медии и знам до каква степен под крехката обществена външност понякога могат да се взимат субективни решения. Това е възможно, нали знаем, че е възможно и се е случвало. Значи както казах, задача на правото не е да превърне света в рай, а да му попречи да се превърне в ад. Това, че в момента ситуацията на обществените медии относително изглежда спокойна, не означава, че утре не може да бъде в ситуация, в която те да бъдат реално инструментизирани не добри обществени цели. Аз бих искал като гражданин, тази опасност да бъде минимизирана докато е време. Това е!
Водещ: А кои ще са тези…
Радомир Чолаков: Ако обществото не иска или медиите не искат, или ако гилдията не иска, окей. Но утре да не излизате пак на стачка, вие в радиото!
Силвия Великова: Е какво е лошото на стачката всъщност!
Радомир Чолаков: Не, не казвам само.
Силвия Великова: Както казвам, демократична…
Радомир Чолаков: Казвам, това значи криза, това означава криза, това означава, че нещо не е било както трябва, нещо се е случило не наред.
Водещ: Да, но факт, че е имало стачка не значи, че нещата са наред с регламентите и са спазени морално етичните правила. Все пак се е намерило някой, който да каже, че царят е гол!
Радомир Чолаков: Понеже ми искате моето мнение, аз ви казах мое частно мнение. Вие не сте съгласни, окей!
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Но пак ви казвам, тоя разговор го говорим 15 години, очевидно ще го говорим докато сме живи. И както каза г-н Леонидов за трети път го цитирам вече, но ми харесаха просто някои от неговите разсъждения. Ако ние сме отговорни за децата ни, дайте да видим какво да им оставим. Ние вече не сме отговорни и за това! Ние искаме да се забавляваме до смърт, както е казал /…/, добре ще се забавляваме до смърт.
Силвия Великова: Но знаете ли, казвате го в ефира точно на медия, която не се забавлява до смърт и се опитва да прави сериозна журналистика.
Радомир Чолаков: Не, не ние говорим за медиите въобще!
Силвия Великова: Да, но понеже говорихме и в частност и за радиото и телевизията, не можем да бъдем сложени в групата на забавляващите се до смърт и събиращи пари за дечица под формата шоу със СМС-и, наистина тука се опитваме да правим някакви неща, с малко пари. Не знам, вие защо смятате, че някакви програмни съвет, могат да отразяват обществото такова какво то иска да бъде. Медиите защото, всичко е саботирано, някой може да иска г-н Леонидов да е в нашия програмен, друг да не го харесва…
Румен Леонидов: В никакъв случай няма да…
Силвия Великова: Абсолютно, разбирате ли, много е сложно да се допитаме до обществото, кои да са фигурите.
Водещ: Всъщност едно от важните неща, които като чели трябва да бъдат…
Радомир Чолаков: А кой формулира програмната задача, работещите в медиите, журналистите ли?! Не ви ли намирисва на узурпация някаква или не?! Вие сте окей…
Водещ: Къде видяхте узурпация? Смисъл, че… няма такова нещо, но когато имаше узурпация, имаше и стачка.
Радомир Чолаков: Не, не, понеже ние сме вътре, ние ще определяме. Ами ако сме вънка. Вижте има и нещо друго, знаете ли. Как да го кажа, ние малко разсаждаме субективно пак. Закона се прави не когато си на власт, не с презумцията аз ще съм на власт и аз ще съм добре, закона се прави с презумцията, че може и да не сме добре, може да сме отвън. Разбирате ли, то е като приказка за стълбата, ако си горе е хубаво нали, нали ти си принцип по рождения, боговете са ти братя, ама ако си долу?! Значи не бива никога да се изхожда завареното положение, в което някой член на обществото е добре и ние по случайност сме попадна ли в групата на тези, които са добре, защото утре може да се окажем в групата на тези, които са зле.
Водещ: Ама вие говорите за мотивацията на политиците, които делегират права да се пише закон, ние говорим за журналистите и за правилата, които трябва да регулират тяхната дейност.
Радомир Чолаков: Така.
Водещ: Смисъл, че е хубаво да се подчертае, за да не се объркат нещата.
Радомир Чолаков: Вижте, аз продължавам да смятам, че ние сме едно цяло и сме в една лодка, както беше казал, ами политиците не са някакви извънземни хора и ние журналистите не сме извънземни хора. Нали не сме, екстериториални някакви враждуващи гилдии. Нали в крайна сметка…
Водещ: Но е добре винаги да сме на една ръка разстояние поне!
Радомир Чолаков: Това така, това е така. Извън всякакво съмнение. Но в крайна сметка, темата на разговора беше, че нещо в развитието на медиите в България ни смущава и ние си задаваме въпроса, как да го променим.
Водещ: Защо нямаме манталитета, ние журналистите да зачитаме личната територия на политиците, политиците да зачитат личната територия на журналистите и до колко това може да бъде регулирано в един закон?
Радомир Чолаков: Ами това едва ли може да бъде регулирано в закон, да ви кажа. Това е въпрос пак на лична култура, може би на обществена култура и на известен професионализъм в крайна сметка. Мисля, че сме си говорили с вас и преди от всички, пет или шест основни журналистически въпроса в така нашата журналистика, най-важния въпрос е кой?! А по всички учебници най-важния въпрос е защо? Ако не се лъжа. За нас е важно кой казва нещо, ние се нахвърляме върху него и започваме да анализираме личните му субективни човешки качества, ама нали кой е тоя бе, той ли бе, ама тоя аз го знам бе, а не защо! Одеве беше даден примера с един политик, да го анализираме или да не го анализираме, да го коментираме или да не го коментираме, ама вижте. В Германия изобщо Западна Европа, когато някой политик каже нещо или направи някакво предложение, първия въпрос е защо той го прави, какъв интерес той защитава и в край сметка се проследява биографията на той какви предложения е направил за доброто на обществото. И няма никакво значение наистина, личните му сексуални или там някакви, може да имат, но много посредствено и много косвено. До колкото те влияят върху процеса на взимане на решение, в главата му!
Водещ: Коя ще е следващата дискусия, която ще организира работната група, обещавали сте няколко такива дискусии по време на работата?!
Радомир Чолаков: В края на ноември.
Водещ: В края на ноември. Благодаря на Радомир Чолаков. Нека да продължим и ние в студиото. Ми въпроса защо, ще влезе ли в закона?
Силвия Великова: Ама то въпроса „Защо?” всъщност според мене е по-страшния въпрос от въпроса „Кой?”. Защото когато е „Защо?” ти търсиш подтекста, търсиш втората линия, търсиш нещо друго. Защо Първанов пита това, защото иска да уязви Цветанов, а не защото иска да получи отговори. Защото всъщност въпросите, които формулира Първанов във времето са получавали отговори, но той сега иска да ги насочи към Цветанов с определена цел. Или защо Цветанов внушава, че Първанов се е срещал с Пешо Сумиста, ами защото иска да го компрометира. Какво…
Румен Леонидов: Никъде няма доказателства за това, аз вчера в колата слушах въпросите на президента. И викам, защо не си отговориш, направо отговори. Както ги задаваш, кажи знам, че си ходил там, имам доказателства, знам кой спонсорира партиите и ГЕРБ включително, знам кой го назначи, Костов и там. Знам всичко знам и му казвам защото, вие предизвиквате така… той задава въпроса и се хили, после чака някой да го отговори. Ония вика пък, ти си говорител на …
Силвия Великова: Ти пък си говорител на Алексей Петров, да.
Румен Леонидов: Каква журналистика, когато самите хора почват да се отвращават от политиката. Ние все пак колкото и да не искаме да сме, на ничая страна и да сме обективни, занимават ни с кофти материя. Ние тя материя трябва да отразим някак си, трябва да я коментираме и се занимаваме. Ето и тогава вече проблема за професионализма на журналиста, за неговата съвест остават на втори, трети, пети план. На не говорим за битието му, да не говорим, че той иска да напише нещо за… няма кой да го пусне…
Водещ: Да, абсолютно.
Румен Леонидов: И по пресконференции се правят, мои познати правят пресконференция в БТА, за това, че Сърбия не трябва да бъде приета в ЕС, докато не си промени отношението към българските малци, това защото има много хора, защото това е, че те нямат право да го, да бъде собственик на тая територия, защото ние Ньойския договор е ликвидирал, той е дал на Югославия и няма Югославия. Всички са, нито един журналист не отиде, никой не дойде. Така, че за какво да дойде, за какво да идва.
Силвия Великова: А те през това време са някъде да записват какво казва Първанов, Цветанов и Бойко Борисов, това е проблем и собственика искат да бъдат там.
Румен Леонидов: И цели сериозен проблем, който е много сериозен за нашите малцинства за това и те чакат, чакат тези хора, някой от нашата преса, някой политик да каже. Вижте какво, или се оправяйте там или няма да ви пуснем в Сърбия, защото вие сте големи националисти, но искаме просто патриотичното да се…
Водещ: Ама вие виждате, че с Турция нещата бяха изродени с някакви тениски, с някакви якета.
Румен Леонидов: Да, там е много ясно, че трябва да върнат тези земи.
Водещ: /…/ от самите политици бива на глежирани!
Румен Леонидов: Такива политиците, които се явяват с фланелки, които поставят наистина правилно въпрос, макар и по грешен начин, трябва много добре да е ясно, да не правят от това джангър, защото ние нямаме документите. Голяма част от собствениците нямат, загубени са натурални актове, как да платиш на някого или дайте 2 млрд. ние ще си ги разпределим. Кой ще ти ги даде?
Водещ: Ама нали видяхте как беше отразено събитието. С тениската, а не с познания…
Румен Леонидов: Точно така, проблема е същия какъвто е със Сърбия.
Водещ: За съжаление …
Румен Леонидов: Но нека да има закони… няма да има несъвършен закон, но аз не се надявам, че този който правят в момента, ще реши проблемите с медиите в България. Но обезсмисля се въобще човек да се занимава с журналистика, особено ако е в частна медия. Защото там командва главния редактор, той го командват други хора и по този начин… аз затова пак казвам съвсем честно, обективно, защото се намираме в национална медия. Никой не ни е затворил устата, нито ни е предупредил да не говориш, като ме карат, ме изслушват и никой не казва „Прекаляваш или не прекаляваш”. Прекаляването става за моя сметка, хората казват „Тоя прекали”.
Силвия Великова: А именно всъщност това е оценката, това е най-важното.
Водещ: Не, може би прекалено оптимистична би била тази теория. Да пожелаем този нов закон да разграничи по някакъв начин рейтинг от доверие, защото доверието в БНР е традиционно голямо, то се цитира и в Европа, а не случайно и в Европа търсят решение за стабилност на обществените си медии и препоръчвате парламентите, правителствата и регулаторните органи, да започнат дебат за бъдещото на обществените електронни медии, като акцентират върху деполитизирането на проблемските им структури. С това пожелание.
Румен Леонидов: …препоръчват ли го да национализираме всички частни медии, да станат като националното радио и телевизия…
Водещ: Не, такива неща не препоръчват. Това ще бъде…
Румен Леонидов: Това ще бъде хубава идея, да се даде на Атака, те веднага ще препоръчат!
Водещ: Това ще бъбе българският прочете най-вероятно. Благодаря ви за гостуването и за коментара. Силвия Великова Програма „Хоризонт” на БНР и Румен Леонидов. Хубав ден от всички ни, Иво Георгиев, Руслан…, Цвети Николова, Валя Траянова и от мен Ирен Филева.

в. Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 30.09.2010

Атанас Панайотов е шеф на издателство "Черноризец Храбър" и притежател на марката със същото име. Той е категоричен, че Съюзът на издателите всяка година връчва традиционните призове за журналистика със същото име в противоречие със закона.
Спорът му със Съюза на издателите е още от 2002 година. Тогава с него се свързва Радомир Чолаков, адвокат на групировката ВАЦ, която е собственик на всекидневниците "Труд" и "24 часа". Чолаков се опитва да го убеди да преотстъпи марката "Черноризец Храбър", която в бъдеще да бъде използвана само за цепите на организацията. Панайотов притежава марката от 1995 година когато прави своето издателство и започва да публикува книги на Евтим Евтимов, Надежда Захариева и Дамян Дамянов. Тъкмо Дамян Дамянов измисля името на издателството – "Черноризец Храбър".
Преди време Тошо Тошев кани Панайотов в кабинета си, където заедно със своя адвокат и много близък приятел Тодор Ненов му предлагат споразумение от 10 000 лева за преотстъпване на правата върху името. Издателят се съгласява, като в деня на подписването сумата изведнъж се намалява наполовина. Той отхвърля офертата.
След което завежда дело. Отговорът на Съюза на издателите е контрадело, което губи на най-висша инстанция – във Върховния административен съд.
Изведнъж обаче се оказва, че Панайотов вече не е собственик на марката. "Адвокат Ненов отиде при Костадин Манев, шефа на Патентното ведомство и двамата се разбраха по топла линия да отменят притежаваната от мен марка. Интересното е, че отменят собствеността само в единия от класовете, в които съм я регистрирал и който пречи за провеждането на церемонията за наградите"^ разказва Атанас Панайотов.
Когато установява, че вече не е собственик на марката, издателят търси отговорност от Патентното ведомство. Оттам му заявяват, че не го били открили и затова не е уведомен. По съвет на адвоката си Наталия Бошна-кова Панайотов обжалва решението.
В този момент Тошо Тошев, Венелина Гочева и Радомир Чолаков започват да твърдят, че за първи път се сблъскват с казуса на Панайотов и никога не са знаели за негови претенции. На масата за преговори главният редактор на "24 часа" споделя колко бедна организация е Съюзът на издателите и едва ли не със собствени средства финансират церемонията. Тошо Тошев отново му предлага 5000 лева с думите: "Ето, Наско, от джоба си ще ги извадя". Ядосаният Панайотов отговаря, че е запознат с финансовото състояние на съюза и няма да се подложи на подобно унижение. Отново се стига до дело в Софийския градски съд което съдия Ивайло Младенов гледа цели шест години. Накрая постановява, че раздаването на награди в никакъв случай не противоречи на търговския закон, а Съюзът на издателите не печелел от церемонията. "Това ми изглежда абсурдно, защото всяка година това мероприятие има поне двадесет спонсори, които редовно наливат в касичката. Публикува реклами във вестниците в замяна на своята щедрост. Всеки може да пресметне каква част от парите отиват за провеждане на събитието в Народния театър и каква – в джобовете на онези, които нямат 10 000 лева да ми дадат за да им отстъпя името", споделя Панайотов.
Той твърди, че и скулпторът Васил Маргаритов, изработил първоначалния вариант на статуетката, също е в тежък конфликт със съюза. "Те отказаха да му платят за труда, а ставаше въпрос за някакви 600-700 лева. На втората година престанаха да раздават неговата скулптура, но именно тя е регистрираната в съда.
Пак питам – как така Съюзът на издателите е дружество с идеална цел, като печели толкова много от спонсорство?"
Въпреки дългата съдебна одисея Атанас Панайотов не се отказва да търси правата си. Сега предстои да обжалва отново решението на Софийския градски съд.

Стр. 18-19

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.08.2010

Едните хващат, другите пускат, третите цитират и накрая кой какво разбра?
Няколкото “революционни идеи” за новия закон за медиите изгубиха шансовете си да станат реални текстове, докато бяха коментирани от експерти.
Каква е рамката на новия медиен закон, изводи от дискусиите изводи на дискусиите на експертите – коментар на Радомир Чолаков
Едните хващат, другите пускат, третите цитират и накрая кой какво разбра?
Защо цитатите на съдии, прокурори и полицаи объркаха всички – Иво Никодимов от БНТ 1 и Силвия Великова от програма “Хоризонт” на БНР.
…
Радомир Чолаков: ..тема по тема, частните медии, електронни медии са за пълна либерализация на лицензионните режими, която вече се обуславя и от обстоятелството, че влизаме в цифровата ера. В бъдещия закон за радиото и телевизията няма да има най-вероятно думата лиценз. Всички радиа и телевизии ще бъдат поставени на регистрационен режим, защото в крайна сметка вече и технологически възможности всеки с един общо взето по-мощен компютър и една по-свястна камера да си прави програма в домашни условия и да я излъчва в интернет. Така че едно от добрите неща, които ще се случат може би с новия закон за радиото и телевизията е, че просто ще иам пълна либерализация на този сектор. Другото нещо, което се поставя като въпрос е по какъв начин ще става качването на т.нар. цифрови мултиплекси. Тук има едно настояване от страна на КРС – качването на цифровите мултиплекси да става малко или много задължително. Т.нар. must carry. От страна на частните оператори обаче според мен се поставя абослютно разумно въпроса как така ще се качваш ти задължително на един частен мултиплекс без да знаеш каква цена ще плащаш. Аз също си позволих на едно от заседанията на работните групи да поставя въпроса наистина ли някой си въобразява, че работната група, пишейки закона, ще задължи частните радиа и телевизии, а и изобщо всички радиа и телевизи да се качват на мултиплексите задължително без да е ясно колко ще плащат. Тоест наистина ли ние ще ги заведем като овце, за да ги стриже мултиплекса. Ясно е, че това няма да стане. Така че ето ви един спорен дискусионен въпрос. И всъщност има един проблем с БНТ и БНР, който пак изникна малко.. как да ви кажа, насилствено. Аз винаги се учудвам как от време на време на някой му хрумва да започне да си играе с нервите на двете къщи и се поставя въпроса за обединението. Очевидно е, че двете къщи БНТ и БНР, актуалните им ръководства са категорично против. Очевидно журналистите са категорично против. Така че очевидно е,ч е това по-скоро ще остане като теоретична идея.
Водещ: Аз мисля, че доста оптимистично гледате на нещата. В смисъл че БНТ и БНР имат само един проблем. Те имат и други проблеми, но нека да ви попитам така. След тази пълна либерализация, за която става дума, предвиждат ли се някакви текстове, които да гарантират възможността на обществените медии да работят за обществената кауза, защото в крайна сметка трябва да има подобни защитни механизми.
Радомир Чолаков: Аз говорех само за частните медии. Пълна либерализация за създаването и разпространението на частни медии. Медии, които се произвеждат от частни лица. Вижте, тук горе долу с радиото и телевизията вече става като с вестниците. Всеки в крайна сметка може да си купи хартия, да си напише нещо, да си отпечата вестник и да го продава. Никога не е имало регулация за вестниците, както казахме няма и закон за печата, няма и идея да има закон за печата. Тоест винаги се е приемало, че това е един абсолютно свободен пазар, в който дето се вика читателя решава кой вестник да си купи. Регулацията на електронните медии възниква като идея, защото имаше ограничен ресурс. Нали разбирате? Като има малко честоти, по които могат да се разпространяват радио или телевизионни програми, естествено се поставя въпроса кой да ги получи и от там идва нуждата за регулация. В момента, в който няма технологична пречка и има безбройни технологични възможности за разпространение на радио и телевизионни програми просто регулацията отива в историята. Това е за частните. А сега за обществените медии, всички ние знаем, че те са една особена форма на медии и че през тях трябв ада се гарантира обществения интерес от, да го кажем в най-общ смисъл, балансирано плуралистично представяне на информация, образование, култура и развлечение. В някакви дози, които обществото с някакви свои механизми е приело за редни и правилни. Обществените медии в крайна сметка са, аз го казах и по времето на дискусията, обществените меиди са последната ни предпазна мрежа пред жълтия поток, нека да го кажа така. Тези две медии трябва да са онези две медии, които в крайна сметка съхраняват българската култура, ако щете като в ноев ковчег, за да я пренесат в бъдещето. Медиите, които извличат най-доброто и го представят. Сега всъщност спора е в механизмите, чисто правните и организационни механизми, с които се постига качеството. Знаете, че качеството няма дефиниция. Няма дефиниция за качество. Един казва – програмата му харесва, друг казва – програмата не му харесва и в крайна сметка това са субективни мнения.
Водещ: И накрая всички забравят този спор, когато стане дума за пари.
Радомир Чолаков: И накрая всички забравят този спор, когато стане дума за пари. Много ви благодаря за забележката. Защото това, което мен лично ме учуди по времето на дискусията е, че представителите на обществените медии говореха за пари, предимно за пари и че как ако има повече пари програмите ще станат може би по-добри, но във всеки случай – пари, пари, пари. Странно за мен е, че представители на частния сектор поставиха въпроса аджеба как двете медии БНТ и БНР оправдават тези пари, които искат. Тези, които получават и тези, които искат. И вижте, откровено ви казвам, аз в случая съм неутрален наблюдател, хващам себе си като неутрален човек. Разбира се имам естествена симпатия, естествена склонност към обществените медии, в частност към обществената телевизия…
Водещ: Ама защо чухте само изказванията им за парите. И други неща казаха.
Радомир Чолаков: Някак си се натрапи това з апарите, да ви кажа. Натрапчиво беше. Две неща се казаха много ясно – да няма обединение в никакъв случай, защото както каза един колега – забравете за обединение, защото иначе ще стане страшно. И друг колега, който каза – дайте ни пари и не ни закачайте рекламата, защото ще се хванем за брадвите. Това беше дословен цитат. Та исках да кажа, че се старая да бъда обективен човек и много се притеснявам от една тенденция, а именно, че частните медии все по-настойчиво представят въпроса на обществените медии – вие собствено за какво служите. Защо собствено вие смятате, че изпълнявате обществена задача, след като и ние изпълняваме обществена задача. И се дават редица примери на програми в частни медии, радиа и телевизии, които наистина като се замисли човек пък са обществено полезни.
Водещ: Разбира се, но това звучи трайно несериозно, защото тези предавания знаете как се програмират в търговските медии, само на база рейтинг. и когато тези предавания нямат рейтинг, те се свалят. Тоест всичката тази информация, която трябва да достигне до обществеото по един или друг начин, тя няма някакви шансове за изява.
Радомир Чолаков: Да, ясно. Теоретично е така. Но съгласете се, че едном обществено..
Водещ: Ама защо само теоретично? И на практика е така.
Радомир Чолаков: … обществено полезно предаване може да има висок рейтинг. не пречи. Примерно тези каозалистки предавания, които се излъчват около Коледа и Нова година, Българската коледа и прочие, които са в частните медии впрочем, редица акции, които те правят … Вижте, аз не искам да влизаме в момента с вас в този спор. Защото вие сте представител на обществена медия, аз все пак съм неутрален експерт, идващ от печатната сфера, нямам някакъв интерес в електронните медии.
Водещ: Е то е задължително да нямате интерес в електронните медии, след като сте в работната група.
Радомир Чолаков: Вижте, наистина ще ми се да бъде чуто това, което казвам. Има една лоша тенденция, в която частни медии казват кой от четирите компонента –информация, образование, култура или развлечение, ние не даваме на българското общество. От където следва логичния въпрос защо вие получавате сумарно 100 млн.плюс възможност да играете на рекламния пазар като рекламни играчи, срещу каква точно услуга? На което обществените медии казват – ние ги получаваме, защото сме обществени. Разбирате ли? Ама много е нестабилна тая позиция. И според мен ако обществените медии, двете медии БНР и БНТ не намерят някакви механизми или не се обединят около някакви механизми, с които те демонстрират как точно се случва обществения им характер, аз се боя, че становището на частните оператори, ако не сега, то в много близко бъдеще, 2012-2013, ще надделее. И като е държавата в криза и като се каже – айде няма нужда да финансираме чак толкова обществените медии, защото и не можем да оправдаем техния обществен характер на базата на някакви обективни критерии, работата може да отиде много зле. Вие знаете между другото, че има една идея, която също се лансира в бъдещия нов закон за създаване на обществен фонд. Обществен фонд, о ткойто да се финансират всякакви обществени програми. Аз съм го писал това нещо. Казах го някакси оставам с впечатление, че на никой не му прави впечатление, не знам защо не му прави впечатление. 100-те млн., които в момента държавния бюджет отпуска за финансиране на БНТ и БНР идеята е не да се отпускат целево на БНТ и БНР, а да влизат в един общ фонд, в който да могат и частни телевизии да кандидатстват със собствени проекти.
Водещ: И със собствени лобисти.
Радомир Чолаков: И със собствени лобисти, точно така. Точно така е това, да.
Водещ: И тогава какви са гаранциите за обществените медии, които…
Радомир Чолаков: Гаранциите… вижте, нека да ви го обясня така. Гаранциите за обществените медии са първо в никакъв случай да няма такъв фонд. И второ, те да намерят начина да убедят обществото,ч е техните програми са обществени. Това е висш пилотаж в медийното право. Искаше ми се да го водим тоя разговор по време на дискусията, не се получи.
Водещ: Е, нищо. То за това е "Клубът на журналистите", за д аводим такива разговори.
Радомир Чолаков: Ето, вижте. Поставям в момента ребром въпроса. Кои са правните механизми, с които обществените медии трябва да у бедят обществеността, че те заслужават 100 млн.лева плюс рекламно време?
Водещ: Нека да довършим изречението. Каква част от тези 100 млн.лева отиват за излъчване? Защото те отиват в частни ръце.
Радомир Чолаков: Е това представа нямам, да ви кажа, в смисъл нито познавам бюджета на двете къщи, няма как да се произнеса. Но да кажем< добре, айде, държавния бюджет може да ги поеме за своя сметка средствата за излъчване. С което обаче бюджета на двете къщи най-вероятно пропорционално ще бъдат намалени, така че не по врат, а по шия. Пак ще бъде същото. Не е въпроса в конкретните пера на бюджета и кое за какво се харчи. Проблема е, че се поставя много остро въпроса кое вие давате, което частните не дават. И на този въпрос БНТ и БНР според мен много спешно трябва да намерят отговор.
Водещ: Ами аз смятам, че отговора е в ефир. След като вие не сте можели да проведете на дискусията този разговор, а сега го водим по радиото – ето това е един от възможните отговори.
Радомир Чолаков: Точно така. Между другото точно така. Но това трябва да стане масова практика в двете медии.
Водещ: То във всеки един репортаж смятам в обществените медии това е практика. Разбира се винаги има изключения. Но не знам защо ние сме поставени в позицията на виновни, които трябва да се оправдават.
Радомир Чолаков: Ами просто така се получи на дискусията. Имаше много силни и остри изказвания, ако вашите гости в студиото също са били на дискусията би трябвало да си го спомнят и да им е направило впечатление. Там да кажем представителите на АБРО казаха – ние искаме да се забрани рекламата в двете медии.
Водещ: Две усмивки, скептични. Никодимов, БНТ.
Иво Никодимов: Това беше единственото сериозно, г-н Чолаков, което аз чух като резултат от тази медия и това е една борба, лобистка борба бих казал, на частните медии да нямат реклами в националните медии. А в същото време в крайна сметка виждаме, че европейската практика е съвсем различна. Разбира се, че има ограничения за рекламното време на обществените медии, но много малко са примерите, които можем да извадим и да дадем за обществени медии без реклама.
Радомир Чолаков: BBC, които не знам защо в България непрекъснато се цитира BBC между другото е точно такъв пример.
Иво Никодимов: Да не забравяме обаче, че BBC също имат реклама що се отнася до сайтовете си и до това, което не излъчват в ефира. Те също имат своите рекламни лостове, чрез които работят и чрез които събират съответно приходи, за да финансират част от дейността си. Още повече, че пък ако трябва да се върнем назад във времето, от приемането на сегашния закон за радиото и телевизията, до ден днешен никой не изпълни неговите разпоредби за финансиране на двете обществени медии, което при всички положения не е вина на радиото и телевизията, нали?
Радомир Чолаков: Не, вижте, ние всички знаехме, че те няма да бъдат изпълнени, защото фонда така, както е заложен сега действащия закон предполага всеки българин да плаща такса електромер. Размера в закона е така определен, че аз ви уверявам, още навремето, като работех в БНТ ги правехме тези сметки 1998г.и се оказа, че ако този фонд бъде задействан и бъде спряна държавната субсидия и БНТ и БНР минат само на фонд, те ще фалират за 6 месеца.
Силвия Великова: Но това е свързано с факта, че българина не обича да плаща такси.
Водещ: Силвия Великова, програма Хоризонт.
Радомир Чолаков: Ама разбира се. И защо не го приемаме този факт филососки и не кажем – да, българина няма да плаща такси. Защо настояваме да се възстанови онзи фонд, който е в закона за радиото и телевизията, след като пак ви казвам, първо размерите са такива, че БНТ и БНР при 100% събираемост ще им се намали бюджета най-малко с 60% от сегашния. А след това ние пък и знаем, че няма да има събираемост. Защо го искаме?
Водещ: Не, ние не го искаме. Ние просто коментираме създаването на мъртви законодателни текстове.
Радомир Чолаков: О, моля ви се. Разбира се. Тук се подписвам с две ръце. Точно така.
Иво Никодимов: Щастието е, че тези, които писаха този закон не го пишат и сега в това отношение.
Радомир Чолаков: Не, вижте, де да знам. Закон, как да ви кажа, писането на закона е малко или много техническа работа. Могат да го напишат младши юрист консулти в МС. Ако е въпроса кой седи на компютъра и ги пише текстовете. Въпроса е има ли някакъв здрав разум и в крайна сметка гилдията, професионалната, медиите, а пък и в крайна сметка политическия фактор как си представят уреждането на нашия общ медиен живот.
Водещ: Има ли отговори на тези въпроси след проведените дискусии или предвиждате нови такива?
Радомир Чолаков: Задължително. Ние се уговорихме и между другото това стана ясно още в х ода на самата дискусия, която ние разбираме като предварителна, след като се набележат вече, а те се набелязаха, основните спорни въпроси да бъдат разработени някакви вариантни текстове нормативни и задължително втората половина на септември аз включително ще настоявам много енергично да направим още една такава дискусия, само че вече по конкретните теми. Лицензиране за частните медии – да, не. Просто как ще изглежда регистрационния режим. Обществен характер на програмите на БНТ и БНР, тук си признавам, че това ще бъде много трудна задача, формулирането в нормативен текст как се постига обществен характер на БНТ и БНР. И ние раздадохме, впрочем, един въпросник. Много моля всички колеги,които наистина имат живо отношение към обществените медии да ни помогнат. Да ни помогнат с предложения за конкретни формулировки, за конкретни текстове, които трябва наистина да легитимират, да аргументират и да закрепят общественото начало, обществения характер в програмите на двата обществени оператора, БНТ и БНР, защото това ще ни е после, как да кажа, щита срещу частните медии, които казват спрете им рекламата и им намалете бюджета. Аз наистина пак ви казвам, чувствам себе си лобист на обществените медии и много моля самите те да помагат с аргументи в тая посока.
Водещ: Иво Никодимов.
Иво Никодимов: Аз лично си вадя едни изводи, че всъщност не обществените медии трябва да се чувстват гузни, а по-скоро редица правителства и парламенти в случая трябва да се чувстват гузни, защото историята показва, че едните приеха закон недоносче, следващите продадоха БТК с разпространителската мрежа, в следствие на което се увеличиха многократно таксите за излъчване на БНР и БНТ. И мнгоос е притеснявам да не се стигне до там, че поредните ще забранят рекламата така, както постъпиха с продуктовото позициониране.
Радомир Чолаков: Това със сигурност е така, както казва г-н Никодимов. Нека само още едно изречение да ви кажа. И под това, което той каза бих се подписал. Обаче знаете ли, ние наистина от 1998г. влязохме в една много лоша тенденция. Както той каза, един много лош закон, котйо размаза границите между обществено и частно. Впрочем ние в мометна му берем плодовете. В закона от 1998г.непрекъснато се лансираше идеята за равнопоставеност. И това беше методично натрапвано. Равнопоставеност, равнопоставеност, равнопоставеност между частните и обществените медии. А това беше много опасна тенденция. Много опасна идея, която странно защо всички обаче я прегърнаха. Идеята е те да не са равнопоставени. И аз съм го отстоявал това нещо още 1998г., заради което брах ядове тогава. Но ние сме в момента на една ръка разстояние от това, което каза г-н Никодимов. Лош закон, приватизация на БТК. Не знам какво стана след това. На една ръка разстояние сме от това БНТ и БНР да бъдат хлъзнати лекичко по пързалката и просто да изчезнат като обществени медии. Не искам да използвам по-груби изрази.
Силвия Великова: Е то това зависи от вашия закон и от политическата воля, която е неясна.
Радомир Чолаков: Това зависи до толкова, до колкото аз примерно схващам себе си като експерт в тази група, който винаги когато трябва да казва не ще казва не. Но моля ви се приемете, че аз съм 1 от 14.
Силвия Великова: Тоест вашето мнение и мнението на юрист консулта от МС имат различна стойност…
Радомир Чолаков: Моля?
Силвия Великова: Казахте за юрист консултите от МС и… Кое не е по-важното не?
Радомир Чолаков: Това ще каже гилдията.
Водещ: Къде и кога?
Радомир Чолаков: На следващата дискусия, която надявам се ще направим втората половина на септември. Тогава трябва да говорим с да и не. Конкретно предложение – да или не. И всеки ще си носи отговорността за това, което казва. И за последствията, разбира се.
Водещ: Добре. Но "Клубът на журналистите" остава отворена територия за дискусии по темата. Благодаря на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Аз ви благодаря също.

Водещ: Какво да се прави с клишетата, натежа този въпрос по много поводи тази седмица. До сега разгледахме законодателните медийни клишета от започването на регулацията на електронните медии до ден днешен. Сега се връщаме на класиката в жанра – ние ги хващаме, те ги пускат. Започнахме в началото с уточнението, че става дума за един филм, но сега се връщаме в реалността. Какво се случи, че пак се наложи да цитираме тази крилата реплика, и аз вече не знам как да я наречем. Иво Никодимов.
Иво Никодимов: Ами какво, поредица отпуснати от ареста, при това от съда. И от апелативния съд, което пък е отгоре на всичкото не подлежи на обжалване. Нещо, което отдавна не бяхме..
Силвия Великова: Не, мисля, че Бойко Борисов нещо обещаваше да го обжалват, но мисля, че не са го обяснили, че инстанцията за сега е последна.
Иво Никодимов: Което наистина отдавна не бяхме виждали точно такава поредица, макар че е съвсем нормално някой като поседи в ареста известно време след това да излезе. Докато се реши дали е виновен или не, защото в крайна сметка принципа си е ясен – всеки е невинен до доказване на противното. А доказването на противното е в тежест на обвинителя, а не в тежест на обвинения.
Водещ: Нека да се замислим сега върху това. Имаше ли равнопоставеност в цитатите, имаше ли по-гласовити пред нас, журналистите?
Силвия Великова: Да, мисля че този път нещата започват да се обърщат и ако основно до сега говоренето се изнасяше от представителите на изпълнителната власт (?) или чрез някоя агенция, сега мисля, че съдиите разбраха, че тяхното мълчание работи срещу тях. И в този смисъл има някакво отваряне, как да кажа, персонифициране, въпреки изказване на министър Цветан Цветанов, че трите съдийки, пуснали от ареста Килърите и Всичко коз никой няма да запомни имената им, аз мисля, че имената им ще бъдат запомнени и това е добре. Съда трябва да намира възможности да обяснява своите решения на популярен език. Може би не толкова популярен, колкото използват вътрешния министър и премиера, но достатъчно разбираем за хората.
Иво Никодимов: Просто съда трябва да се раздели с това свое виждане, че говори с мотивите си. Първо защото мотивите не са атрактивни, дори за писане във вестник, та камо ли са разказване по радио и телевизия. И второ защото мотивите са мотиви, но чисто човешкото обяснение защо си взел едно решение е по-важното за хората.
Силвия Великова: Това се казва простичко високомерие. Съда до сега се държеше високомерно и видя, че това му носи 1.1 рейтинг. отвори форумите, включително на специализираните и на сериозните издания, виж какво мислят хората за съда. Нищо хубаво. Така че трябва да се пречупят, да съблекат тогите и пак запазвайки позицията си на арбитъра, да започнат да обясняват защо взимат едно или друго решение, а не да се позовават на вътрешното си убеждение или на корицата на делото или на законови норми, които цитират с числа, а не с думи.
Водещ: Промени ли се обаче общественото мнение, след като започна и съда да демонстрира някаква отвореност?
Силвия Великова: Е рано е още. Няма как. (?).
Иво Никодимов: Трудно е, още повече и за нас ще бъде важно да успяваме да извадим от един съдия отговор на въпроса защо едни доказателства ги чете така, а не иначе. Както когато издава осъдителна, така и когато издава оправдателна присъда. Трудно ще бъде да обясним и един по-модерен принцип в правораздаването, който обаче е изключително важен и който всички трябва да живеем с него – че е по-добре 10 виновни на свобода, от колкото един невинен в затвора. Защото страшното са съдебните грешки. Тогава, когато вкарваш човек, който не е извършил нищо зад решетките. Това е много по-страшно, от колкото да извадиш наистина 10 виновни на свобода.
Силвия Великова: хубаво е да не са на свобода виновните, защото това после се обръща срещу съда и аз наистина се опитвам да си представя макар не смятам, че те заслужават това, е до колко съдийките които пуснаха Килърите след всичко, което написаха за тях, спят наистина спокойно, защото ако ти вмени вътрешния министър всяко следващо престъпно деяние на тези хора на твоята съвест е нещо изключително натоварващо и тежко. Това не е редно, не е правилно и за това в случая наистина направи най-силно впечатление мълчанието на прокуратурата, защото това не може да бъде спор между МВР и съда. Всъщност истинския спор е между прокуратурата и съда. Прокурора е господар на процеса, както пише в закона, той внася искане за мерките за неотклонение, той ги защитава, той събира доказателствата, давайки инструкции. Някак си липсата на прокуратурата от този разговор е симптоматично, защото тя може да бъде, как да кажа, помирителя. Тя е в съдебната власт, но зработи с изпълнителната. Съда няма как да работи с изпълнителната. Съда е арбитър, казахме го няколко пъти. Така че мълчанието на прокуратурата за мен е много странно и показва, че тя си дава сметка, че този разговор не е достатъчно професионален, но няма смелост да излезе и да го каже.
Иво Никодимов: Освен това може би тук наистина става вече доста наболял въпроса за това какво трябва да се случи с НПК така, че хем да се гарантира, че всяко едно доказателство може да бъде обективно проверявано, хем наистина и тези, които се занимават със хващането на престъпниците да знаят, че разполагат с възможности да събират доказателства, които ще могат да представят. Защото в момента проблема е в това, че все пак вкарват в съда неща, които очевидно не могат да бъдат доказателства като докладни записи между мен и теб. Ами аз винаги мога да седна на едно бюро и да напиша „Силвия е виновна”. И когато това не може да се провери обективно, как някой ще го приеме?
Силвия Великова: Това е големия въпрос за формализма, защото съда не може да се произнесе по нищо по-различно от това, което му е дадено в папките. Но винаги има възможност, аз поне съм го чувала от съдии, и винаги има възможност да се даде някакъв шанс на прокуратурата И на МВР, ако те подскажат, че чакат в близките дни някаква експертиза. Заседанията по мерките за неотклонение допускат отлагане с няколко дни заради екпсертиза и ако например тези разследващи по случая с Килърите са разполагали с нещо много важно, което до 2-3 дни след гледането на мярката е щяло да бъде готово, има начин, по който ти да оставиш следа в делото. За това и по тези мерки се явяват прокурори. Те са хорат,а които могат да кажат.но да очакваш, че съда ще предполага, че ти след няколко дни може да имаш балистична експертиза, която да доказва нещо или някакви писмени доказателства на свидетел, че тези хора са готвили покушение срещу премиера, повярвайте ми няма как да се случи и няма как да се случи, защото има и друг момент. Мерките за неотклонение могат да бъдат проверявани от инспектората на Върховната касационна прокуратура. Тоест всеки когато постановява едно или друго решение много добре знае, че макар да е последна инстанция за тези хора, над него има по-горна инстанция. Тя може да провери до колко той по доказателства се е произнесъл и до колко по някакви други причини, не знам какви са, някои намекват за пари, друг инамекват за страх. Между другото това е най-страшното, че ние сега не знам дали съда правораздава по доказателства или правораздава под страх за спокойствие, на инат.
Водещ: Или по някаква друга причина.
Силвия Великова: А ние всички можем да стигнем до този съд под една или друга форма и очакваме нас да ни съдят по това, което са събрали срещу нас, а не това, което някой във вътрешното си съзнание натрупва като обида или като ожесточение от тези думи, защото тези хора ходят в магазините. Тези хора някъде казват – аз работя като съдия и чуват колко много омраза и озлобление има срещу тях.
Водещ: Да. Оказва се, че мълчанието е слабото място на нас журналистите, защото ние трябва да цитираме, за да може обществото да си създаде мнение, по възможност върху реалността, а не върху клишето.
Силвия Великова: Да, но цитираме този, който говори. Когато говорят вътрешния министър и хората от МВР, цитираме тях.
Водещ: Да. Когато има блестящи с мълчание, ние за съжаление сме безсилни. Ами останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: В "Клубът на журналистите" продължаваме да разсъждаваме със Силвия Великова от програма Хоризонт на БНР и Иво Никодимов от БНТ 1 върху въпроса какво могат да направят журналистите така щото един репортаж, в който звучи трайното клише „ние ги хващаме, те ги пускат” да бъде нещо повече от филмова реплика и да носи малко повече смисъл на хората. Нямаме средства, с които да принудим съдиите или в конкретния случай прокуратурата, която блесна с мълчание.
Силвия Великова: Не, няма никакъв механизъм, по който да ги принудим освен ако те самите не осъзнаят, че мълчанието им работи срещу тях. Така че всеки сам преценява мълчанието злато ли е или не.
Иво Никодимов: Ами трудно е по принцип. Човек трябва да усеща това, което се случва и да намери начин да го пресъздаде.
Силвия Великова: Вчера, извинявай, един прокурор каза нещо много интересно. И това е статистика на прокуратурата, между другото. 96% осъдителни присъди се постановяват в България. Ние тук си говорим за едни 4%, това са втренчените дела, знакови, брюкселски, както искаш ги наричай, където каквото и да се случи, то се приема много драматично. Алексей Петров продължава да стои в ареста, очевидно там има събрани доказателства. По-голямата част от Наглите са в ареста, очевидно там има доказателства. Защо тогава не възхваляваме съда в тези случаи и не казваме колко са велики, готини, прекрасни, арбитър…
Иво Никодимов: На мен ми направи вчера впечатление изказването на един съдия, който каза – ще бъдат доволни от нас, когато има 100% осъдителни присъди. Е няма такава държава. Познаваме една държава такава от миналото, времето на Съветския съюз. В съвременното, в модерното право такава държава няма. Дори и в ЕС, ако трябва да бъдем точни, статистиката е категорична, че около 70% са осъдителни и 30% оправдателни присъди, дори има страни, в които оправдателните присъди са към 40% и горе долу нещата са във варианта 50-50.
Силвия Великова: Не, това пък не говори добре и за тези, които повдигат обвинения, ако се стига до 40% оправдателни присъди. Аз мисля, че в този случай ние стоим доста добре, доста сериозно и строго и за това не може от случилото сде по 2-3 дела да се правят знакови генерални изводи, че съдебната система и съда е корумпиран и обвързан с Красьо, с Октоподи и с кого ли не. Просто това са недопустими изявления на политици, защото в крайна сметка се оказва, че в случая с Килърите това е абсолютен парадокс. Ти тръгваш, създаваш си враг в лицето на съда, заради убийтвото на един човек. Аз не казвам какъв е този човек, добър, лош или не. Но това е човек с около 18 висящи дела, Юрий Галев,тоест самия човек трябваше да влезе на съд малко преди да бъде убит. Тоест човек, който ти не си успял за толкова много години смятайки го за еди какъв си да събереш каквито и да е доказателства и да го изпратиш там, където му е мястото. За това се стига и до убийството. Това не са убийства случайни. Някой посегна на Юрий Галев, защото той на някой друг беше направил нещо.
Водещ: Всъщност има реплики и от други филми, те също са класика. Дали н якой скоро ще ги цитира, защото има доста класически примери за това как полицаи, на филм, на кино пак да кажа, правят подобни акции. Защото така може да продължим?
Силвия Великова: Ама ние видяхме наскоро на сайта на МВР как се арестува нарко задържан и му се казва – казвай какво е това иначе много ще те боли. Значи истината е, че няма никой, който да е съвършен в тази сложна правоохранителна, правораздавателна система. Всъщност какъв е проблема. Проблема е, че МВР непрекъснато обяснява, че съдебната система не става, дали е с този висш съдебен съвет, дали с друг висш съдебен съвет, че има корумпирани съдии там, Цветан Цветанов ги изброи до 5%. Но не каза кои са те. Имаме един Петър Сантиров с обвинение за подкуп. Петър Сантиров щяха да го правят спец съдия. Това е друга гледна точка към кадровия подход, който МВР има.
Иво Никодимов: Въпроса значи е, че трябва да стане ясно кои са корумпираните. Това значи, че службите трябва да си свършат работата, част от които са в МВР, а други може би в ДАНС.
Силвия Великова: Прокуратурата да ги превърне в доказателства.
Иво Никодимов: И прокуратурата да повдигне обвинения, превръщайки тези данни в доказателства, разбира се.
Силвия Великова: И докато това не се случва, аз се питам дали всъщност МВР не го устройва това, което се случва в момента.
Иво Никодимов: Защото и драмата с Красьо Черния е същата. И този скандал ще тегне, тъй като ние знаем Красьо Черния с кого си е говорил, но няма доказателства за какво. И ако Красьо Черния наиситна си е говорил с лицето Х за осигуряване на майстор водопроводчик – какво от това? Но пък ако Красьо Черния си е говорил с лицето Х, за да бъде назначен еди си кой за председател на определен окръжен или районен съд, тогава нещата са много различни. А ние не знаем.
Силвия Великова: Но пък имаме близо 20 наказани магистрати, въпреки че не знаем за какво си е говорил с тях. Тоест нещо се е случило. Нямаме нито един наказан политик или полицай.
Водещ: Но пък имаме подходящ…
Силвия Великова: Но те също бяха на Красьо, имаше 2-3 уволнени или наказани полицаи, нищо повече..
Иво Никодимов: Да, полицаи от Плевен…
Силвия Великова: … от 1000 души в тефтерчето на Красьо. Така че нека … справедливостта трябва да е справедливост до край. Истината е, че съдебната система с всичките и недъзи се оказа единствената, която започва да се чисти, включително и с магистратските имоти също, Цветанов настоява за бързина. Там нещо се случва, има дисциплинарни производства. Какво се случва с бивши МВР шефове, които също са получили по този начин имоти, бивши кметове, политици – нищо, ползват си ги.
Иво Никодимов: Тоест политическото тефтерче на Красьо Черния трябва да заработи.
Водещ: А в това време той обяснява, че е адски обиден от това, че му викат Черния, защото той бил бял.
Силвия Великова: Ами не е точно бял, но няма значение. Дали е бил на солариум или е естествено черен, това е атракцията в случая.
Иво Никодимов: Така че трябва наистина да видим какво се случва и обществото може би тук е и неговата роля да спре да избира политици, които си падат по Красьо-Черневци.
Силвия Великова: Аз все пак да се върна към темата. Нека да ги назоват поименно корумпираните съдии, защото очевидно за съдии говорим, явно прокурорите не са корумпирани. Те отличниците очевидно повече се поддават от двойкаджиите там от чиновете, и тогава ще бъде по-лесно да си обясним какво се случва в съдебната система , защото аз също съм чувала за купуване на дела, чувала съм за съдии, които контактуват неподходящо. Ама аз съм го чувала, аз не разполагам с инструментите да го докажа. С тези инструменти разполагат тези, които в момента са сърдити на съда.
Водещ: И те неслучайно работят във ведомство, което се нарича силово. То за това се нарича силово.
Силвия Великова: Ами видяхме Станислава Димитрова, просната на земята, с целите и 35 килограма. И аз се питам защо трябва да проскаме една 25-годишна жена само защото е женена за Валентин Димитров. и да проскаме на земята примерно и един от Наглите. Не смятам, че трябва да има знак за равенство по начина, по който в България се наказват извършителите на престъпление.
Иво Никодимов: Още повече, че вчера например имаме друг прецедент, в който самия съд в производство по мярка за неотклонение записа, че тази жена не е извършила престъпление и намекна на прокуратурата, че всъщност данните, които те са представили водят до извод за извършване на престъпление на други две лица. Единия от които е съпруга на тази жена.
Силвия Великова: Евентуално. А в същото време з аобществото ще остане неясно защо. Софийския районен съд каза, че Станислава Димитрова е извършила престъпление и трявбва да стои в ареста, а Софийския градски съд прочете същите доказателства по различен начин. Всъщност това е обяснението, което дължи на съда и това, че България има двуинстанционен контрол на мерките за неотклонение и триинстанционен на делата по същество не е достатъчно обяснение. Хората имат нужда да знаят защо един съд вижда, че тази жена .. срещу нея има достатъчно доказателства. Други твърдят, че тя изобщо няма нищо общо с престъплението. От тук идва неяснотата и по ирония на съдбата се оказва, че по-склонни да обяснят своите решения са тези, които постановяват по-непопулярните за властта решения. Защото ние трудно можем да очакваме районния съдия, оставил Станислава Димитрова или окръжния съдия оставил Килърите да излязат пред журналисти и простичко… а те излизайки пред нас илизат пред хората, това е идеята, ние няма да занесем тези интервюта вкъщи…
Водещ: Да, категорично.
Иво Никодимов: Тоест това, което казах, ние да можем да направим едно сравнение между това защо един прочита доказателствата така, а друг прочита доказателствата иначе.
Силвия Великова: А те са едни и същи. Те не са се променили. Три дни делят мерките за неотклонение една от друга.
Водещ: Близо ли сме, с една дума накрая, близо ли сме до възможността да имаме всички цитати? По-близко ли сме от друг път?
Силвия Великова: Ами не знам, зависи какво става със списъка на МВР. Ако е понамалял може и да станат по-нормални отношенията. Ако има още за заваляне от онези, които ги бяха описали, сигурно цитатите ще станат до тука.
Водещ: Иво?
Иво Никодимов: Аз по-скоро си мисля да не стигаме до повече цитати, а да почнем да виждаме, че всеки по веригата си върши работата, защото в крайна сметка вярно е това, че всички са едно цяло и че нещо, което започва в МВР свършва в съда. Ако всеки по веригата си свърши работата както трябва, ако бъдат събрани доказателства, ако те бъдат внесени и бъде доказано – да, наистина това, за което говорим че ни се случва 20 години ще спре да ни се случва.
Силвия Великова: Знаеш ли, като с журналистиката е. Последната дума е наша, ти можеш да ми затвориш микрофона сега.
Водещ: Аз не, режисьора ще го направи след малко.
Силвия Великова: Последната дума е на съда. Всеки трябва да знае чия е последната дума, да се надява, че тя е наистина обоснована на реалността.
Водещ: И че е обективна и че не е цитат от кино. Ами така да завършим, с пожеланието за хубав ден се разделяме.

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация

в. Сега | Радомир ЧОЛАКОВ* | 20.07.2010

Данданията около избора на генералните директори на БНР и БНТ мина. Хубава, лоша, всяка власт е от Бога и трябва да й се подчиняваме. Дотук – добре.
Сега остава да се напише новият закон за радиото и телевизията (ЗРТ), за да се успокои съвсем секторът и да се отдаваме на мирните си трудове. С новия ЗРТ работата е същата, както с генералните директори. На пръв поглед изглежда сложна, ама всъщност може да е и много проста. Може да е лесна, може да е тежка. Може да е и много тежка. Зависи как ще се подхване. Нека кажем коя според нас е леката и коя – трудната част. С което да дадем своя принос към предстоящата обществена дискусия.

Лесна част – частните медии

След 27-ата си поправка сегашният ЗРТ най-после беше напълно синхронизиран с европейските директиви. Тоест, директивите бяха директно преписани в него, с минимални творчески отклонения. Можем да се гордеем, че имаме един напълно европейски закон. И напълно либерален. Всеки може всичко. Да прави каквато си иска програма. Дя я променя както си иска. Да я излъчва откъдето си иска. Да я разпространява както си иска. По кабел, през мултиплекс, чрез спътник, през интернет, кой както може. Има малък проблем с дефинирането на това що е то телевизионна програма, но не бива да се издребнява. Едно по-общо определение ще свърши работа. И без това след една-две години то няма да има значение.
На рекламата е дадено "свободно". В радиото ограничения няма. В телевизията уж има ограничение до 12 минути на час, ама е разрешено пласирането на продукти, така че като се комбинират "модерните рекламни практики", може да се рекламира в 60 от 60 минути.
Лицензиране на телевизии вече няма да има. Няма смисъл. Докато ефирният ресурс беше ограничен и държавата го разпределяше, трябваше да има уж някакъв регламент. Откакто ресурсът стана неограничен и мултиплексите ще могат да качат 40 програми, а кабелът 400, какви лицензи да издаваш? Една регистрация и готово. Либерална медийна Аркадия. По-преди имах обичая да питам защо в София има 30 радиа, а в Лондон – 8? Защо англичаните са толкова прости, та са пуснали само 8 радиа, а не са използвали целия наличен радиоспектър, който е същият като софийския? Дали защото си мислят, че многото количество води до влошаване на качеството? Или гледат да не се прецаква рекламният пазар? Вече не питам. Не ми е работа и не ме интересува. Щом у нас сме решили моделирането на медийната среда да става с максимални исторически производствени разноски, така да бъде.
Прочее, в новия ЗРТ трябва да се копират с мишката от стария всички негови части, касаещи общите изисквания към програмите, рекламите, регистрациите и още това-онова и в тези си части законът е практически готов.

Преди три седмици публично с колеги зададохме въпроса какво ще работи в бъдеще СЕМ?

Гого Лозанов ще потвърди. Факт е, че този важен през прехода медиен регулатор остава без работа. Няма задачи. Няма да има вече лицензиране на електронни медии. Няма да има надзор върху спазването на рекламните ограничения, защото няма ограничения. Регистрирането на програмите може да става в КРС. Или в Министерство на културата. Където собствениците на радиата и телевизиите ще могат да регистрират и себе си, както е при собствениците на вестниците. Няма да има надзор за спазване на програмните параметри, защото няма програмни параметри. Плурализмът на съдържанията се гарантира чрез конкуренцията на телевизиите. Пак като при вестниците. За вестниците защо няма медиен регулатор? Има си Етична комисия, която ги мъмри, ако нарушат етичния кодекс. Ако сгазят някой закон, си има други органи. Впрочем Етична комисия си има и за електронните медии. За какво ще е СЕМ? Cut с мишката сегашния раздел "СЕМ" от закона и готово.
Истина е. Нов, ясен и стегнат ЗРТ може да се направи само с няколко движения с мишката. Ако не бяха т.нар. обществени медии. Ако можеше да се обособят в специален закон, ЗРТ щеше да е готов до две седмици. Ама не може. Щото така!

Трудна част – БНТ и БНР

Тази е била винаги най-трудната част в досегашните закони. Моят немски професор казваше, че точно тук законодателят си показва мръсното бельо. Трудно е, защото се опитва да го прикрие. Никога не успява, но е длъжен да опита.
Обединението на БНР и БНТ е технически проблем. Новото образувание може да се казва например Българска телевизия и радио (БТР). Обединението става пак с мишката върху сегашния ЗРТ. Преди 15 години го предложихме написано на пишеща машина, сега ще стане още по-бързо. Кучето обаче не е заровено тук. Кучето е заровено във въпроса кой ръководи програмата? Кой определя каква ще е програмата, заради която тези две медии се наричат "обществени"? Сегашният ЗРТ има един тежък конструктивен дефект – БНР и БНТ нямат програмни съвети. Няма такъв закон за обществени медии в Европа, в който да не е казано, че в обществените медии се изграждат обществени програмни съвети, които от името на гражданското общество определят параметрите на програмите. Колко новини, колко детски, колко култура и т.н. Нашият е единственият. Което води до шизофрения. СЕМ изпитва генералните директори за програмните им намерения. После вика, че трябвало да се разделят административното от програмното ръководство, ама не казва как. Ето, казвам ви как. С обществен програмен съвет. Впрочем в Закона за радиото на ген. Пенчо Златев от 1935 г. към Радио София има обществен програмен съвет от 17 души, от които 10 общественици. Чувате ли г-н Лозанов, онази контекстуално-исторически проблемна власт е тачила гражданското общество повече от демократичната! Не може така! Та тежкият проблем е да се измисли как да се композира този програмен съвет. Но без него не бива. Излагаме се вече много пред европейците.
Другият проблем ще бъде с "продуцентския принцип". Има идеи в новия закон частта за БНР и БНТ да бъде пронизана като червена нишка от т.нар. продуцентски принцип. Нямам нищо против. Нека само кажа, че понятието "продуцентски принцип" във всяка обществена телевизия, извън Би Би Си, се използва като евфемизъм за "ендемична корупция". В една телевизия в континентална Европа го въведоха като модернистичен експеримент, след което директорът лежа 18 месеца. И се отказаха. Може у нас да не стане така, но съм длъжен да предупредя.
Кой ще управлява БТР-а е второстепенен въпрос. Борд някакъв или надзорен съвет. Петчленен, седемчленен, колкото – толкова. Как ще се избират? Както се реши, но от СЕМ твърдят, че не искат повече да се занимават с тая работа. Правилно. И аз да съм, и аз няма да искам.
Всъщност най-уместната забележка по повод бъдещото обединение направи независимият продуцент Димитър Митовски. Той каза: "Ако след обединението ще има повече пари за програми, аз съм "за". Ако ще са по-малко, за какво ни е?"

Невъзможната част – финансиране на обществените медии

Стигнахме и до парите. Сега напускам хвърковатия тон на тези бележки и ви казвам абсолютно сериозно. Има натрапчива идея чрез новия ЗРТ да се създаде "Фонд обществени медии". Целта е в този фонд държавата да налива общо стоте милиона лева, които сега се отпускат целево за БНР и БНТ. За субсидия от този фонд ще може да кандидатства всяко радио или телевизия, ако прави "обществени предавания". БТР-ът ще кандидатства на равно основание. Управителният съвет на фонда ще решава. Може да реши, че частното радио в село Овче поле има толкова гениална идея, че заслужава пет милиона. А БТР-ът не заслужава.
Извинявайте. Доказал съм, че не съм подозрителен човек, но защо ли ми се струва, че който влезе в управителния съвет на този фонд, ще стане милионер в зелено за нула време? Хайде, всички да гледат! Кой иска да стане милионер?
——-
*Авторът е зам.-председател на работната група, която ще изготви новия закон за радиото и телевизията и бе сред кандидатите за генерален директор на БНТ.

Стр. 14

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 17.07.2010

Държавната телевизия БНТ се оборудва с нов генерален директор – Вяра Анкова. Сегашната шефка на новините на "Сан Стефано" 29 спечели гласовете на Съвета за електронни медии. И петимата надзорници – двама от квотата на президента и трима от тази на парламента, предпочетоха бившата кореспондентка на БНТ в Атина пред останалите кандидати. (В надпреварата се хвърлиха седмина, но Емилия Стоева бе дисквалифицирана още преди препитването от СЕМ заради липсата на 5-годишен стаж в медията, а принадлежност към бившата ДС не позволяи на проф. Александър Бешков да заеме шефското кресло. И не само тя.). След изслушването Люба Кулезич събра два гласа – на доц. Георги Лозанов и на София Владимирова. Останалите претенденти – Радо Чолаков, Светлана Божилова и Ростислав Главчев – нито един. Според анализатори за първи път изборът на СЕМ е съвпаднал с този на новинарите от БНТ, които подкрепиха Вяра Анкова с подписка. Как и какво обаче очаква държавната телевизия в следващите три години? Дали наистина Вяра Анкова ще оправдае големите надежди и ще реформира телевизията, като я превърне в модерна обществена медия? Ще стане ли зрителят съавтор на програмата, или отново ще се правят отвлечени предавания като "В неделя с"…

Защо Анкова?

Надзорниците мотивираха избора си така – Анкова имала ясна визия за бъдещето на БНТ, необходимата компетентност, професионализъм и желание за работа в екип. Освен това била изключително лоялна към държавната медия, а това според Ани Хаджиева от парламентарната квота в днешни дни почти не се срещало. Един от основните плюсове в полза на новинарката бил и този, че се придържала към реалността и щяла да измъкне БНТ от блатото чрез програма за развитие.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов подкрепи и кандидатурата на Люба Кулезич, но определи концепцията й като страстен артистичен одит на телевизията. Той обаче откри и дефицити – абсолютното отрицание на сегашната програма на БНТ, включително и на новинарските емисии. Лозанов е на мнение, че има качествена промяна в новините, откакто Вяра Анкова е оглавила дирекция "Информация", и трябвало да й се даде шанс да разгърне концепцията си в цялата медия.

Каква телевизия обещава Анкова?

Развлекателна. Новата тв началничка повтори няколко пъти определението в ефира на БНТ, докато колегите й я интервюираха вече в качеството й на бъдещия голям шеф. Наследничката на Уляна Пръмова заяви, че липсата на развлекателни програми била един от най-големите минуси на програмната схема в момента. Към бъдещите си планове за визията на медията журналистката добави и определението "различната" телевизия. Според нея БНТ трябвало да стане различна и да бъде разпознаваема като такава, а основният инструмент за това бил ИНТЕРНЕТ. Вяра Анкова ще се стреми медията да извоюва повече пространство в глобалната мрежа, защото това бил основният начин да се стигне до младите потребители. За целта щяла да използва неограничените възможности на Facebook, Twitter и YouTube. Новинарката плени СЕМ с идеята си да качи максимална част от програмата на телевизията в световната мрежа. Подобна съдба предвижда и за новините, тъй като голяма част от тях, осбено тези от регионалните центрове, "загивали", без да стигнат до ефирно излъчване. Всичко това ще бъде подчинено на основната теза за излизането от кризата според концепцията на Анкова – качествена програма. Новата тв началничка твърди, че успешната формула за БНТ е в баланса между качество и гледаемост. За целта е необходимо тя да докаже, че обществена телевизия не означава скучна и че може да бъде телевизията на зрителя. "Какво трябва да съдържа програмата на една обществена медия? Отговорът, който дават европейските телевизии, е: да правим доброто популярно и популярното добро; да имаме предаване за всеки и да привлечем зрителя за съавтор", пише в концепцията на Анкова. Тя предвижда БНТ да продуцира обществено риалити, да направи външнополитическо предаване, да възроди традицията на телевизионния театър, като първо ще бъде заснета трилогията на Чехов "Вишнева градина", "Три сестри" и "Чайка" на режисьора Крикор Азарян, да създава културни събития – например с БНР можело да разработят Медиен културен календар.
Освен това програмата на БНТ ще влезе в най-новата тенденция в обществените телевизии (Полша и Холандия) – ексклузивните тематични пояси. Те представят актуалните събития през различни телевизионни форми.
По време на мандата на Вяра Анкова БНТ ще реализира мултимедийни проекти, свързани с обмен на съдържание с други медии – т.нар. cross media в две посоки – или "телевизията влиза във вестника" (като видео на сайта на изданието), или "вестникът влиза в телевизията". Международната медийна практика позволява на авторитетни седмични или месечни списания да имат съвместни предавания с тв канали или с радиа и ИНТЕРНЕТ портали.
На препитването си пред СЕМ новата шефка засегна и вечния въпрос за съкращенията в БНТ, но не посочи точни цифри на служителите, които ще си тръгнат. Това трябвало да стане след внимателен анализ на ситуацията и нови длъжностни характеристики. Новинарката обаче сама ще избере екипа си. Затова очаква двадесетина оставки – на главните редактори, на шефовете на дирекции, на членовете на управителния съвет, на шефовете на програмата. Бъдещите ченове на управителния съвет вече ще имат ясни ресори – за европейските проекти, за цифровизацията, за програмата, за финансите и т.н. Сред първите й начинания на новата длъжност са връщането на екипната работа и увеличаването на заплатите, но при предоставянето на качествен продукт.
Анкова предвижда БНТ да привлича приходи не само от реклама, но и от европейски проекти, както и копродукции например. Преди да седне в шефското кресло, новинарката обещава и преоценка на бюджета, одит и бизнес оценка за днешното състояние на медията. Сред намеренията й са изготвянето на нова маркетингова концепция, засилено присъствие на продуцентския принцип, пускане в експлоатация на Студио 1. Анкова ще разработи и връзките с обществеността, като създаде звено за вътрешна комуникация. Ще бъде обособен и "Офис на генералния директор" – структурно звено, в което влизат правният отдел, главният секретар, международният отдел, вътрешният одит, и "Стратегия и развитие" (това щял да бъде специален отдел, отговорен за дългосрочната стратегия за развитие; той ще търси и контролира изпълнението на европейските проекти).
След цифровизацията БНТ ще има един флагман – БНТ1, заявява още Анкова. Той ще търси най-голяма зрителска подкрепа. Останалите канали ще бъдат профилирани в зависимост от интереса на потребителите. Все пак основният принцип в нейната концепция е редовно проучване на зрителския интерес.
В частта за антикризисните мерки, които ще приложи, одобрената кандидатка твърди, че кризата се бори с развитие. Затова вярвала, че най-добрата антикризисна мярка била качествената програма, която да генерира повече приходи от реклама и спонсорство. Вяра Анкова ще съкрати разходите на БНТ, като оптимизира излишни административни звена, преоцени свръхфинансирани предавания и дейности, както и работата на кореспондентите.

Уреден ли бе мачът?

На препитванията Вяра Анкова категорично отрече, че върху нея има политически чадър, защото не контактувала с политици. "С Първанов се виждаме само по приемите за "Българската Коледа", с Бойко Борисов се познаваме, откакто беше главен секретар на МВР, но скоро не сме се засичали", обясни тя пред надзорниците. Еуфорията около новия БНТ началник някак гигантски засенчи притесненията на гилдията преди старта на конкурса. Опасенията бяха, че изборът е предрешен, т.е. че мачът е уреден в полза на журналистката Анкова. Стигна се дотам, че семаджиите трябваше да успокояват телевизионерите, че всички кандидати стартират от равни позиции. Имаше и хора, които отказаха да си подадат документите заради ясната представа, че нямат никакъв шанс.
След като станаха известни имената на участниците в конкурса, в гилдията се говореше, че основните претенденти за стола на Уляна Пръмова са Вяра Анкова и главният юрисконсулт на Вестникарска група "България" Радомир Чолаков. Твърдеше се, че появата на дамата е със санкцията на президента. Като доказателство се прибавяше и фактът, че Анкова е в екипа на досегашната тв началничка Пръмова, която и през двата си мандата се ползваше от неговата подкрепа. За втория кандидат се говореше, че бил човекът на сегашните управляващи. Обещаваше се още, че този път лобитата на разните олигарси щели да бъдат пренебрегнати и играта щяла да премине изцяло феър плей на полето на големия професионализъм. Може би наистина е така, колкото е истина, че БНТ бие по рейтинг комерсиалните телевизии. Реално обаче битката се пренесе между Анкова и Люба Кулезич. При все това Анкова бе посочена категорично за фаворит в някои ИНТЕРНЕТ медии. Сигурно са се допитали до модния оракул – октопода Паул.
Всъщност на данъкоплатеца едва ли му пука дали мачът е бил уреден. Вътрешнозаводската трагикомедия вълнува тези от СЕМ, може би, тези от БНТ, най-вероятно не всички и повечето от върховете на политиката, рекламния и медийния бизнес. И разни придворни около тях. Традицията е категорична, че на управлаващите никога не им е пукало как промените по високите етажи на "Сан Стефано" ще рефлектират върху интереса на зрителя. Той отдавна е анонимният реципиент, заради когото кандидатът Х иска да направи от БНТ успешна телевизия, все роптае срещу настоящите й управляващи и тяхната некадърност, обещава да реформира медията и дори да я изведе на печалба. Едва ли обаче е останал някой балък, който да вярва, че всичко това се прави в името на зрителя. Все пак БНТ е търговско предприятие, а не хуманоидна кауза. Затова от намеренията на новата тв началничка като най-сигурно остава да не опъва чадър върху тези, които са се възползвали от постовете си на "Сан Стефано" 29, и да изкара на светло имената им. Това е един от начините да докаже, че се разграничава от екипа на Уляна Пръмова и да й дадат възможност да яхне реформаторските си намерения. Докога обаче, не е ясно. Дори и СЕМ не й гарантираха пълен мандат заради новия медиен закон.

Стр. 36

в. Стандарт | Теодора ЙОЛЧЕВА | 16.07.2010

СЕМ избра Анкова за шеф на "Сан Стефано" 29, новинарката с нов екип от 1 август

Всички шефове на дирекции в БНТ – на кастинг. Началниците на отдели ще трябва да защитават концепции и да представят идеите си за развитие пред новия Управителен съвет на телевизията. Това обяви новият генерален директор на държавната телевизия Вяра Анкова броени часове, след като СЕМ я избра за първия пост на "Сан Стефано" 29. Чаровната новинарка удържа пълна победа над конкурентите, като получи 100-процентова подкрепа от медийните надзорници – 5 от 5 възможни гласа. Сребърният медал в конкурса за изпълнителен директор остана за Люба Кулезич, която на предварителния рунд получи подкрепа от председателя на СЕМ Георги Лозанов и София Владимирова.
Анкова спечели надпреварата с вижданията си за реформа, диалогичност и доказания си успех като шеф на Информационната дирекция, поясни шефът на медийните надзорници.
Други двама от смятаните за сериозни претенденти – Радомир Чолаков и Светлана Божилова, не получиха по нито един глас. Като недостатък на техните програми беше отчетен прекалено експертният подход към управлението на телевизията.
Самата Анкова не присъстваше на момента на триумфа си. Макар и задочно обаче, тя получи първата си задача от Георги Лозанов. Веднага щом одитът на Сметната палата за финансите в Националната телевизия стане ясен, той трябва да бъде внесен за обсъждане в Съвета, заяви шефът на СЕМ. По неговите думи въз основа на финансовата картина в телевизията, новият изпълнителен директор трябва да построи и програмата си за управление. Очаква се журналистката да встъпи в новата си длъжност на 1 август. Тогава сегашният генерален директор на телевизията Уляна Пръмова ще подаде предсрочно оставка. Така тя дава бързо шанс на наследничката си да окомплектова екипа, с който ще работи, и да направи антикризисен план на "Сан Стефано" 29. Молбите си за напускане ще подадат и тримата членове на Управителния съвет.
Новината за избора на Анкова предизвика фурор в редиците на телевизионерите. По-голяма част от тях бяха обявили предварително подкрепата си за журналистката. По думите на Лозанов, рамото от професионалните организации също е казало тежката си дума при избора на СЕМ. В конкурса за шеф на БНТ Вяра Анкова беше подкрепена от 50 обществени организации.

Стр. 5

в. Сега I Галя ГОРАНОВА I 15.07.2010

Единият от кандидатите отпадна по трасето и накрая финишираха петима

СЕМ приключи вчера изслушванията на кандидатите за генерален директор на БНТ и днес с явно гласуване ще избере победителя. Шестима подадоха документи за участие, но до края останаха петима, след като бе установена принадлежност на Александър Бешков към бившата ДС. Радослав Главчев пък, който се явява за 8-и път, участва по-скоро формално.

Четиримата останали претенденти – Вяра Анкова, Люба Кулезич, Светлана Божилова и Радомир Чолаков, обещаха радикални реформи, въвеждане на продуцентска система, отстояване на обществения характер на БНТ. Повечето са на мнение, че трябва да отпадне ограничението за реклама в праймтайма на БНТ, поне докато трае кризата.

Вяра Анкова поиска държавата да се ангажира с реформата в телевизията и с предстоящата цифровизация по примера на ЕС – чрез целева субсидия или увеличаване на бюджета. Тя призова в новия закон да бъде ясно дефинирана задачата на обществената телевизия, да се допусне публично-частното партньорство, БНТ да може да участва в търговски дружества, да отпадне ограничението от 15 мин. реклама в праймтайма. Анкова отрече да е съучастник в източването на БНТ, нямала никакво отношение и към скандално раздутия бюджет на предаването "В неделя с" с Димитър Цонев. Но и не пое ангажимент да го свали от екрана.

Само Радомир Чолаков заяви, че сегашните 60 млн. лв. за БНТ са "ужасно много пари", и който не се справи с тях, не става. На въпрос за рекламата той подметна, че има идея за 2 млн. евро, но не посмя да я огласи, за да не я откраднат частните телевизии. Чолаков, който е и зам.-шеф на работната група за новия медиен закон, подкрепи сливането на БНР и БНТ и припомни, че като го предлагал още преди 15 г., бил поруган. Сега обаче идеята си проправяла път в закона. Кандидатът отписа младежката аудитория на БНТ, която била безвъзвратно загубена и предложи да се инвестира в предавания за деца.

"Ако младите видят на екрана на БНТ своите проблеми – ще гледат", опонира му задочно Светлана Божилова. Тя обеща конкурси за всичко и пълна прозрачност за разходите на БНТ. Наблегна и на стратегическото планиране. За погасяване на дълговете от 15 млн. лв. предложи заем от ЕБВР при изгодни условия. Шефката на студентската телевизия "Алма Матер" смята, че почти всички културни и образователни предавания могат да се финансират по европейски проекти. Божилова вярва, че българските домакинства биха давали по 6 лв. месечно за БНТ, ако я припознаят като "тяхната" телевизия.

Семеен канал пък се зарече да направи от БНТ Люба Кулезич. Първата й работа ще е да събере средства за култов тв сериал. Тя обеща да подчини цялата администрация на производството, защото "програмата е сърцето на БНТ". Приоритет ще й бъде създаването на журналистически стандарти. Кинокритичката се закани да провери издъно всички договори с външни продуценти и обществени поръчки заради съмненията за злоупотреби. Има идея за създаване на БНТ-колеж, в който да се обучават кадрите. "Аз не съм учила за мениджър. Аз съм мениджър по дух", обяви Кулезич.

—–ЧАДЪРИ

Политическите протекции зад кандидатите също бяха предмет на обсъждане. Чолаков декларира, че не се ползва с политически протекции, не е питал Бойко Борисов дали да участва в конкурса и няма никакво взимане-даване с президента. Люба Кулезич също изтъкна като свое предимство факта, че няма политически гръб. Същото заяви и Вяра Анкова, която за последно се видяла с президента покрай "Българската Коледа", а с премиера – още по-отдавна.