БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.12.2010
Водещ: Обществената мисия е по-важна в информационното общество и тя може да се изпълнява от обществени организации посредством различни платформи и предлагането на различни услуги. Това се казва в една от многобройните препоръки на Комитета на министрите към страните членки на Европейския съюз относно мисията на обществените медии в информационното общество. Съветът на Европа разглежда нееднократно деликатния въпрос за необходимостта да се осигурят правните, финансовите, техническите и други подходящи условия, които да позволят на обществените медии да изпълняват своята функция. Препоръките обикновено очертават основните предизвикателства и възможности за предефиниране на обществената мисия, за да може тя по-лесно да стигне до хората. Казано на по-прост език – обществените медии имат нужда от помощ, за да продължават да изпълняват функцията, заради която са създадени. А предизвикателствата са много. Младите хора все по-често използват новите технологии и едно от ключовите предизвикателства за обществените медии е те да се разпространяват и чрез тези технологии. Обществените медии трябва да могат да достигат чрез тези нови технологии, които експертите наричат „новите платформи” и за това не бива да бъдат лишавани или ограничавани при изработването на нови продукти, които се разпространяват точно по този начин. Майкъл Корс, член на регулатора FCC в САЩ в Колумбийския университет, предлага да бъде въведен тест за обществен интерес. Според него регулаторът изоставя отговорността си за обществения интерес в радиото и телевизията, функция, за която е създаден. И така ставаме съвременници на мания за консолидация. Майкъл Корс обосновава и други идеи, които вече са реализирани в Европа. Препоръчва държавни субсидии за обществените радио и телевизия – перлата на нашата медийна среда, така ги нарича. Както и разпространение на програми, кабелно и безжично, тъй като за разлика от Европейския съюз регулирането в САЩ не е технологично неутрално. Според обратното мнение посоката е само една – дерегулация и нека оценката на съдържанието да я прави пазара. Всички тези цитати са в блога на Нели Огнянова. Такива са препоръките на експертите по света. Реалността все повече предизвикателства поднася – криза, икономическа. Wikileaks засипва с факти, които освен да объркат един или друг човек, друго не могат да направят. И още един цитат на Умберто Еко: „Държавата следи всеки един гражданин, но вече всеки гражданин или всеки хакер може да проникне до някаква тайна на държавата.” В тази среда, ако някой не преведе на простичък език защо на хората им се случва това или онова, или защо правилата се променят, този някой друг едва ли може да бъде различен от обществените медии. Защо беше отложена обществената дискусия за закона за медиите, който се пише в момента? За това ще говорим днес с Радомир Чолаков, член на работната група, пишеща закона. Доколко се спазват правата ни в интернет, защото напоследък се повдигна отново въпроса за това следят ли ни в интернет. За това ще поговорим с Богомил Шопов. За етичните норми, които може би спазват ПР агенциите в предпразничните дни, този факт ще коментираме с председателя на асоциацията на ПР агенциите Максим Бехар. Обикновено журналистите контролират властта – на път ли е този модел да бъде демонтиран. Добре дошли в Клубът на журналистите Ви казваме – Поли Петрова, Цвети Николова, Галя Траянова и Ася Ирен Филева. Правилата са създадени, за да правят живота на хората по-обясним и по-лесен. Как това, което се отнася до хората, се отнася и до медиите, разбира се. Всички знаете, много отдавна медиите, електронните, имат нужда от нов закон. Той се пише. Беше предвидена една дискусия за края на годината, но тя беше отложена. Добър ден на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден!
Водещ: Всъщност какво наложи отлагането на тази дискусия? Да започнем от там.
Радомир Чолаков: Откровено да Ви кажа, не знам. Така, моето впечатление е, че работната група си свърши работата още в средата на месец ноември. Нека да припомним, че със заповед на Министър-председателя, мандатът на работната група, който трябваше да напише проект на нов закон за радиото и телевизията, беше 30 ноември тази година. В хода на дейността на работната група се прецени, че е добре тя да бъде разделена на три подгрупи. Едната, която да се занимава по-задълбочено с общите положения на закона, изискванията към програмите на радията и телевизиите въобще, с дефинициите – с тези по-общи категории. Втората подработна група трябваше да се занимае с бъдещето на лицензирането в България или да го кажем регулацията на частните медии третата подработна група трябваше да се занимае с нашата представа за бъдещето на обществените медии – Българско национално радио и Българска национална телевизия. Трите групи дадоха своите доклади до 15 ноември, нали, на практика ние бяхме готови. След това започна едно забавяне, което аз лично не мога да си го обясня. Вчера беше, фактически седмичното заседание на работната група, след 15 ноември. Значи близо месец минава. Получихме заповед, с която мандатът на работната група се удължава до 30 януари и задачата и се преформулира не да пишат проект на закон, а да пише проект на концепция за бъдещия закон. Аз лично си позволих доста остро на заседанието да изразя недоволството си от това, че нещо започват да ме мотаят. Но мисля, че работната група в мнозинството си е твърдо решена напук на всичко, така в много кратък срок, да произведе въпросната концепция и да я представи на Министерски съвет, с което да изпълни мандата. Тоест, ние нашия мандат ще го изпълним. Ще има концепция за нов закон или нови закони за радиото и телевизията в България.
Водещ: И, ако погледнем на тях като на дух, изпуснат от бутилката – как изглежда този дух? Страшен ли е?
Радомир Чолаков: Не, не. Значи, вижте, ние ще се съгласим с Вас, че когато в България започне дискусия за медийното законодателство, всички се хващат за брадвите и си мислят, че нещо много страшно ще се случи. Аз лично го играя този цирк за четвърти път. Но това, което ми прави впечатление е, че има едно израстване или как да кажа – узряване или умиротворяване на средата, независимо, че на публични дискусии, когато си ги организираме, има по-остри изказвания, ми се струва, че те се правят по-скоро заради медиите и заради /…/ в рубриката „Проблясъци.” Всъщност, струва ми се, че всички вече са наясно, че действително медийната среда в България беше зачената в грях. Тя създаде доста дефекти.
Водещ: А какъв е грехът?
Радомир Чолаков: Че, ако мога да го формулирам с едно изречение, грехът е, че законът за радиото и телевизията, както беше приет 1998 година, трябваше да даде свобода на медиите, а всъщност се опита да ги постави всички под политически диктат. Тоест, той беше едно Патъонкиново село, една колиса демократична, една фасада от добре звучащи думи, зад които се криеше опитите или запазване на възможността за политическа доминация и диктат. Аз съм се убедил, че с думите не може човек да си играе безнаказано. Значи, като кажеш „демокрация” и „свобода”, а имаш предвид нещо друго – думите в един момент си отмъщават. Когато кажеш свобода, трябва да мислиш свобода. Когато кажеш, че искаш България да има свободни медии, е добре да мислиш, че наистина трябва да има свободни медии, да осъзнаваш защо това е необходимото, все едно. Факт е, че в България има страшно много електронни медии и просто, независимо, че през цялото време се твърдеше, че няма достатъчно честоти, знаете че беше много трудно пускането на Нова телевизия, на БТВ – то бяха конкурси, обжалвания, спомняте си, нали, драмите на края на деветдесетте години – кой ще вземе лиценза, кой няма да вземе лиценза, пък все нямаше честоти, все не стигаха честотите. В един момент се оказа, че в България може да има толкова телевизии, колкото си поискаме, и фирми. Вече кабелни телевизии пък името им е легиом. Радията също, нали, известен факт е, че в София има повече радия, отколкото в която и да е една нормална европейска столица на много по-богата държава. Така че духът беше изпуснат от бутилката в този смисъл, в който Вие казвате, създадоха се прекалено много медии без да се държи сметка, че те няма как да се финансират, няма как да се самоиздържат. Обществото, все пак, е бедничко. Как да кажа – както.. Знаете ли – нека да го кажа така : ние трябва да започнем да си обясняваме някои факти и не виждам защо се срамуваме. Примерно защо се срамуваме да си кажем, че не сме толкова заможни хора? Българите, нали, защото сме относително бедни. Да – срамно е, но не е порок.
Водещ: Не е порок, но не е и тайна според мен.
Радомир Чолаков: Не, защото знаете ли…
Водещ: Изглежда това е най-строго охраняваната тайна в законодателните текстове, но иначе в реалността мисля, че няма спор.
Радомир Чолаков: Ами не, защото Вижте, когато кажеш, че всеки, който поиска, би могъл да направи радио, ти лъжеш всъщност, защото ако приемем, че частните медии се издържат от реклама и ако приемем, че рекламният пазар миналата година, преди кризата, е бил сто и осемдесет милиона евро, в годината на кризата – 2010, той е вече сто и четиринадесет милиона евро. Това са данни на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори. Значи, със сто и четиринадесет милиона евро ти трябва да си направиш сметка колко смислени медии можеш да имаш. Тези стои четиринадесет милиона евро за колко медии са достатъчни, така че тези медии да имат качествена програма и, ако щете журналисти, които получават що годе достойно заплащане.
Водещ: А има ли политически коректна логическа формула за това?
Радомир Чолаков: Ами, това е въпрос на анализ, който не беше направен 1998 година, ние така почнахме. 1998 година никой не броеше този анализ. Наскоро ми казаха, което ако е вярно е ужасно, но пък е ужасно логично- един виден политик на прехода бил казал 1998 година „Искам да има много медии, които да са бедни, за да можем да ги контролираме!” Изключително вярна логика макар и перверзна, защото логиката е колкото повече медии, толкова по-бедни медии и толкова по-готови да служат на властта. И нека пак да кажа, ако това е така замислено, планът е изпълнен блестящо. Само че в момента се намираме в една ситуация, в която огромна част от медиите, според мен нали, така от най-общи наблюдения на ситуация на технически фалит и те или трябва да започнат да затварят, или трябва да започнат да се сливат, или трябва да паднат на колене пред властта и да молят за някаква форма на държавно финансиране. Понеже държавно финансиране на частни медии е невъзможно по дефиниция, евентуално би могло да има скрито финансиране, което вече е краят на медийната свобода в България. И всъщност, това беше констатацията, до която работната група стигна при разсъжденията върху това как трябва да изглежда новият закон за радиото и телевизията, която оценка, впрочем, се споделя от значителната част на медийната общност. Когато сме между нас си, ние си го признаваме, че това е така. И въпросът сега на работната група беше как да се предотврати колапса на медийната система като цяло, как да се направи, как да Ви кажа, една така организирана и планирана трансформация, в която медийното пространство само да намери силите да отстрани това, което не е необходимо, което не допринася за обществото, което очевидно не може да се самоиздържа и да се самофинансира, как да се получи една планирана концентрация на ресурси в областта на медиите без при това да се загуби пурализма. Това е малко като квадратура на врага. Да кажем как от двадесет телевизии да останат примерно седем и тези седем да изпълняват в съвкупността си една добра обществена задача.
Водещ: До какви още изводи стигна работната група? Ще има ли медии, които ще могат да влязат убедително в ролята на Барон Мюнхаузен и да се извадят за косата си, докато другите се давят? Останете с нас. Ще научите след малко. В Клубът на журналистите продължаваме с телефонна среща с председателя на Асоциацията на ПР агенциите, Господин Максим Бехар. Добър ден!
Максим Бехар: Добър ден!
Водещ: Спазват ли етични норми ПР агенциите в празничните дни?
Максим Бехар: Това е част от нашия бизнес. Дали е празник или делник, дали е Коледа или Великден, или просто средата на годината, няма никакво значение. Това е все едно един зъболекар да прави по-добри зъби и да лекува по-професионално по празниците и по-малко професионално, когато не са празници. Етиката и моралът са незаменима част от нашия бизнес и особено ние, в Асоциацията, но и в компании, които са извън Асоциацията, много добре знаят, че това са правила, които би трябвало да бъдат желязно спазвани. Имаме две думи в нашия бизнес. Това е много просто – едната е public, другата е nation. Тоест, ние сме публични компании. Нашият бизнес е публичен и разчита на отношения между хората, между компаниите и техните клиенти. И след като сме публични, след като сме прозрачни, след като всеки ни вижда и ни гледа, естествено е етичните норми и правила, моралът да бъдат при нас на много по-високо място, поставени в професията, тъй като сме на показ всички ние.
Водещ: Достатъчни ли са само етичните норми обаче?
Максим Бехар: Не в професионализма, защото част от професионализма са етичните норми, разбира се, но професионализмът е далеч по-важен, тъй като отново, аз се върнах към, може би, точния пример със зъболекарите и лекарите, или каквато и да било друга професия – може да си най-етичният лекар на света обаче ако не си професионалист, ако не умееш да лекуваш добре, какво от това, че си много етичен? И за това – това е една химия, органично свързани неща, втъкани в нашия бизнес. Струва ми се, че професионализъм е на първо място. Трябва да бъдем честни, точни, да бъдем професионални и след това, разбира се вече, да се съобразяваме с моралните и етичните норми.
Водещ: Всъщност, медиите също са прозрачни, в тях също работят хора, които са професионалисти, но много често напоследък си признаваме, че само етичният кодекс не ни е достатъчен. Защо?
Максим Бехар: Защо да не ни е достатъчен? Не може да има закон, който да казва една медия, едно радио, един вестник, една телевизия трябва да бъде честна по закон. Има си нормални норми в България по наказателни кодекс, в който, ако някой журналист пристъпи задълженията си като журналист и , не дай си Боже, вземе рушвет – това си е наказуемо по всички възможни закони в Европейския съюз. Смятам, че медиите също са етични, разбира се, че са прозрачни и поради това, че някой си някъде нещо е свършил не би трябвало в никакъв случай да хвърля отпечатък върху всички медии. Ние участваме в едно общество, което започва да става все по-прозрачно. В крайна сметка, вече нищо не може да се скрие и виждате какво се случва с Wikileak, случва се и редица други неща, най-вероятно в бъдеще, които ще показват, че ако един човек много говори и се прави на много интересен и казва колко е честен и колко е почтен, всъщност не е така.
Водещ: Как обаче да си обясним факта, че от доста години все се пише медиен закон и все такъв няма. А предимно се кърпи един много стар.
Максим Бехар: Вие визирате вероятно закона за радио и телевизия, този за електронните медии, за печатните медии – никога не са били обект на закон. Аз смятам, че американският модел, в който регулацията е сведена до абсолютния минимум и всички нарушения, плюсове и минуси на нашата професия са оставени на другото законодателство, е възможно най-добрият пример, защото не може със закон наистина да накараш някой да бъде честен или нечестен, или морален и неморален. От друга страна има закон, който забранява така нареченото в нашия бизнес – продуктово позициониране. Закон, който забранява Вие да споменете името на една компания или на един продукт на тази компания, защото веднага ще бъдете глобени специално в електронните медии Вие ще бъдете подведени по… Което е абсурд. Ако една компания инвестира много пари, за да направи, за да построи една детска градина, например, училище в София или да направи нещо много полезно – спортна площадка или каквото и да е за хората, по силата на този закон, Вие нямате право да споменете тази компания никъде. Тоест, някой е направил детска градина, инвестирал е два милиона евро в тази детска градина. Защо? Не защото стоките ще се продават по-добре, не защото той ще бъде по-добре брандиран, а защото просто хората са решили. И ние в нашата компания го правим това всяка година по много пъти. Хората са решили, че имат едни излишни пари и могат да ги дадат на обществото, което пък им се връща с това, че обществото става по-образовано, по-добро, работниците, които идват при тях ще бъдат също така по-позитивни и когато Вие направите репортажа за въпросната детска градина или каквото и да е, Вие не можете да я споменете тази компания. Не е проблемът тук, че няма да споменете някоя банка или някоя софтуерна компания, или някоя друга, или която и да е. Проблем не е в това дали ще споменете компанията или не, проблемът е,че когато се спомене тази компания, тогава много хора взимат пример. Не е въпросът някой шеф да ходи по улиците и да се пъчи и да казва : „Аз направих тази градина” или „ Аз построих тази поликлиника”. Въпросът е много други хора, като чуят името на компанията, която и да е тя, да си кажат „ Аха, щом тази компания прави това…”
Водещ: Значи тя е социално отговорна, най-малкото.
Максим Бехар: Не. „Защо и аз да не го направя?” Естествено, че е социално отговорна и че мисли за обществото, за средата, в която живее, но добрият пример на една компания, която инвестира в нещо полезно за обществото, е просто необходим на всички нас.
Водещ: Но, за съжаление, законът, както отбелязахте, ни забранява да вършим това. Даже, ако продължим логично мисълта Ви, се оказва, че сме лишени от правото да поднасяме и добри новини, защото това са класически добри новини.
Максим Бехар: Ето защо смятам, че по-малко регулация носи по-голяма отговорност към медиите, към журналистите и те биха се съобразявали много повече кога и по какъв повод споменават името на една компания.
Водещ: Предполагам ще Ви е любопитно сега да чуете и какво ще каже за Вашите думи Радомир Чолаков, който е член на работната група, която пише закона за медиите.
Максим Бехар: Хайде, да чуем какво ще каже Радо!
Радомир Чолаков: Добра новина, най-вероятно! Последното заседание на работната група, което беше онзи ден, бяхме изслушани колеги от Българския дарителски форум, които изнесоха точно тезата, за която господин Бехаров момента говори. Аз мисля, че ако ни бъде разрешено да пипнем закона за радиото и телевизията, това ще бъде първият въпрос, който ще бъде генерално разрешен точно в смисъла, в който е сега. Забраната е нелепа, нелепа интерпретация на една друга рекламна забрана, която, нали, както казва Максим, е пълна глупост. Пак да кажа, ако ни бъде позволено да го пипнем този закон, това нещо Ви гарантирам, ще отпадне!
Водещ: Господин Бехар, в един часа без четири минути научихте за тази вероятност. Имате ли вече готова схема?
Максим Бехар: Ние, в Асоциацията на ПР компаниите в България няколко пъти сме сезирали и Парламента, и Правителството, и различни отговорни инстанции за това, че трябва да отпадне и благодаря на Радо за тази новина и за тези усилия, но това е, как да Ви кажа – и той го характеризира като абсурд. Повече от ясно е, защото това се премахва от законите и след, може би два-три месеца, никой от нас няма да си го спомня въобще, че е било. По-важното е – могат медиите също да стимулират и мотивират компаниите да бъдат социално отговорни, да могат да инвестират повече в обществото, особено в културата, защото смятам, че в днешно време 2010-2011-2012 година култура в България много трудно би могла да съществува или да се развива с добри европейски норми, без бизнеса. И съм убеден от много години, че бизнесът трябва да обръща огромно внимание на културата, да инвестира там и ако в закона има такъв текст, който забранява името на една компания да бъде споменавано, на спонсора или на частник в някакво интересно културно събитие – тогава мотивацията е много по-малка. Има много сфери, в които бизнесът може да бъде социално отговорен. Не е задължително медиите, нали, да ходят като … на всяка една такава проява и да казват „Ах, колко е добра тази компания, че направи това или онова”. В същото време, журналистите в България са достатъчно образовани, интелигентни, опитни и са от съвсем ново поколение, това, което е трето поколение на практика след деветдесета година и те могат да преценят коя новина е интересна и коя не е интересна. Това е работа на журналистите, всъщност. Ние трябва да ги оставим да си вършат спокойно работата.
Водещ: Ще бъдат ли оставени журналистите спокойно да си вършат работата? Останете с нас. Продължаваме след малко. Благодаря на Максим Бехар! Доколко духът на новия закон, който няма да е точно закон, а ще е концепция, стана вече ясно, ще разрешава на журналистите да бъдат свободни. Ето, до тук стигнахме и от тук продължаваме нататък в „Клубът на журналистите” с Радомир Чолаков, член на работната група, която пише концепция вече, не закон.
Радомир Чолаков: Ами, знаете ли, Госпожо Филева, аз изведнъж сега от разговора с Максим Бехар, си дадох сметка, че ние като че ли от петнадесет години сме говорили за абсолютно различни работи. Че като казваме „закон за радиото и телевизията”, всеки си представя нещо различно и имам чувството, че ние трябва да започнем съвсем отначало и да си отговаряме на въпроса „Ние какво разбираме всъщност под закон за радиото и телевизията?” И да Ви кажа направо – сега си давам и сметка от къде идват примерно някои мои проблеми в разбирането на това, което казвам. Когато аз казвам „закон за радиото и телевизията”, аз не разбирам съдържателни ограничения към дейността на медиите. Аз не смятам, че със закон медиите могат да бъдат направени свободни, че могат да бъдат направени честни. Не смятам, че законът може да нормира качеството. Значи, понятието „качествена медия”, никакъв закон не може да го дефинира, разбирате ли? Освен, ако не… Тоест – ние трябва да се съгласим като в книгата за /…/ че няма дефиниция на качеството.
Водещ: Няма, да!
Радомир Чолаков: Ако ние изначално знаем, че няма дефиниция на качество, значи няма как със закон ние да наложим качество.
Водещ: Обаче това, като че ли е определение на политиците.
Радомир Чолаков: Аз за това казвам, че май ние трябва да се върнем съвсем в началото на дискусията и да си отговорим на въпроса „Ние всъщност какво искаме от закона?” Законът за радиото и телевизията, аз винаги съм го разбирал, знаете ли как? Като една система от организационни, чисто, как да кажа, чисто процедурни механизми, които да дават отговор на въпроса „ Колко медии трябва да има в България, в крайна сметка? Колко радия и колко телевизии?” и които да казват в частта обществени медии БНТ и БНР – как трябва да се финансират тези медии и срещу парите, които държавата и обществото им дават – какъв продукт те трябва да връщат. Само тези две неща, разбирате ли? Нищо друго! Значи, аз не смятам, че в закона за радиото и телевизията трябва да има всичките тези идиотски забрани, за които говорим сега. Ама, извинявайте, кой е решил някога в закона да напише забрана за това някоя банка, като направи голямо дарение в детско отделение, например, или болница, да не и бъде съобщено името? Извинете, ама в църквата от две хиляди години на входа се слага портрет на Инвеститора или името на инвеститора.
Водещ: Но в системата за купуване на индулгенция пък е отречена.
Радомир Чолаков: Не, значи вижте, аз смятам, нали също като Максим Бехар, че има нещо, което се казва „здрав разум” и ние трябва да му имаме малко повече доверие. Сега, разбирате ли? Ако законът разреши, смисъл ако отпадне забраната да се споменава името на меценат – това в никакъв случай не означава задължение на медията всеки път да споменава името на мецената. Сега, нали в крайна сметка Вие сте разумна жена и аз съм разумен мъж, ако мисля и работя в медия и ако дойде една банка и ми каже : „ Аз съм раздал двадесет вафли на едни сираци! Може ли да ми съобщиш името?” Ще му кажа „Бягай от тук! Няма да ти го съобщя!” Смисъл, защо трябва да се опитваме да нормираме нещо такова след като то е въпрос на здрав разум и на етика. То това е етиката! И това е саморегулацията, да. Има хиляди, хайде хиляди не, но има десетки постановление в действащия закон за радиото и телевизията как трябва да изглеждат медиите и какво трябва да правят и да не правят, които не се спазват, разбирате ли? Оставете ги свободни и те ще се оправят!
Водещ: Как трябва да изглежда обществената функция на националните медии?
Радомир Чолаков: Ами, ето Вижте, това е друг въпрос.
Водещ: Защото тя е ясно дефинирана, има много европейски и ясни дефиниции по въпроса.
Радомир Чолаков: Мислите ли?
Водещ: Ами, опитвам се да мисля, но главно ще прочета сега. „Понастоящем голям брой обществени електронни медии могат или са задължени да предлагат интернет или други нови комуникационни услуги като част от тяхната обществена мисия.”
Радомир Чолаков: Тъй.
Водещ: Ами, да поразсъждаваме върху този факт. Къде в нашите закони се пише такова нещо?
Радомир Чолаков: Ама, хайде сега пак по обратната логика. Кой спира радиото да си направи интернет услуги? Мисля, че ги прави!
Водещ: Слава Богу, никой!
Радомир Чолаков: Защо е необходим закон, за да му се каже „Ти трябва да направиш интернет услуга!”?
Водещ: Защото всяка една обществена дискусия, която се води на запад, идва при нас в ролята си на фарс. Сигурно си спомняте – неотдавна имаше такива дискусии в Германия, дали парите на данъкоплатците трябва да бъдат харчени за интернет развитие. Това са рикушетите на световната икономическа криза. И такива прецеденти възникват всеки ден.
Радомир Чолаков: Вижте, ако говорим за обществените медии и пак, стъпвайки на моята философия, на начина по който аз ги разбирам нещата, смятам , че те и заради това, може би, не се случва спокойствието на обществените медии, което, впрочем, всички го искаме. Защото и там малко с всичките тези години се подменяше дебатът. Значи, Вие казвате какво е обществена медия на базата, дайте да измислим една дефиниция, тоест да изредим едни думи, които обществено означава да защитава…Ясно е!
Водещ: Които така го казват винаги, че обществените медии са в ролята на виновници, че не са достатъчно обществени.
Радомир Чолаков: Ами, да! Абсолютно сте права и между другото това е манипулацията, в която влизат тези дефиниции. Защото аз твърдя, че няма такава дефиниция, в която да се напише с думи двадесет – тридесет думи и които, като ги прочетете или медията като си ги прочете и да кажа : „Аз вече станах обществена медия!” Значи, обществена медия се познава по резултата, а не по някаква дефиниция, която може да я закачим на входа на радиото, обаче никой няма да я разбира и няма да я спазва. Аз за това казвам, че думите не пораждат реалност сами по себе си. Ние хората я правим реалността. И вижте, това, което винаги съм си мислел пак – на чисто структурно ниво, на чисто инструментално ниво има едно положение в медийното право и в медийната теория и то е, че обществената медия е тогава обществена, когато в нейната вътрешна структура на управление се възпроизвежда структурата на управление на държавата. Разбирате ли? Това е едно чисто теоретично правно положение. Значи, какво в държавата има законодателна, изпълнителна и контролна власт – съдебна власт, в обществената медия трябва да има законодателна, изпълнителна и контролна власт.
Водещ: За да го обясним по-лесно с актуален пример. Наши творци, известни, създадоха, как да кажа, едно обединение срещу терора върху Jingle bells – така са се кръстили. Всъщност тяхната мечта е да не се чува по радиото Миналата Коледа на Джордж Майкъл. Без директора да разпореди на Галя Траянова, която избира музиката, Галя Траянова не пуска тази музика, защото сме обществена медия. Така изглежда Вашият пример. Тоест – Вашата дефиниция, обяснена в пример.
Радомир Чолаков: Това изглежда моят пример, който се постига по случаен път, защото Галя Траянова, примерно е човек, защото тя симпатизира на тази кауза и защото просто така е решила, и защото просто никой не и е попречил. Въпросът е обаче, че може ли някой утре пък да реши в обществено радио, аз не знам дали това е добра кауза или лоша кауза…
Водещ: Не я определяме ние. В крайна сметка, това е реалност.
Радомир Чолаков: Това, което моят пример казва, Госпожо Филева е, че в обществените медии, аз наистина, длъжен съм просто да го повтарям, независимо, че някой може да се сърди, няма законодателен орган , няма разделение на властите, разбирате ли? И това всички го знаят. Значи, в обществените медии трябва да има законодателен орган, който е програмата – как се определя програмата, как се решава какво има в програмата и какво няма в програмата. Вижте, това е единствената разлика между обществените медии и частните медии, разбирате ли? Разделението на властите. В частната медия – на върха стои собственикът или неговият представител, който казва : „ Ще правите това, което Ви казвам аз!”. Разликата между частната медия и обществената медия е, че на върха на обществената медия трябва да има едно обществено тяло, което да казва „Вие ще правите това, което е обществен интерес, а то е :…!” И започва изреждането. Значи, в единият случай управлява чорбаджията, в другият случай управлява общественото мнение, което е обективирано в орган, разбирате ли? В някакъв орган,. Значи, докато това нещо го няма в българските обществени медии, те винаги ще бъдат уязвими и винаги ще бъдат подложени на атака, че нещо те правят, което е в разрез с общественото мнение. И ние не можем да го преодолеем този проблем- той е структурен.
Водещ: Във Вашите текстове как изглежда решението на този проблем?
Радомир Чолаков: Нашите текстове, аз сега не искам да предпоставям, но истината е, че в частта „Обществени медии” , работната група виждам, че е най-пестелива. Със сигурност няма да има предложения за обединяване на радиото и телевизията. Даже, по-скоро ще има предложения в никакъв случай да не се обединяват радиото и телевизията. Има тенденция, която идва по инициатива на БНТ И БНР, нали просто техните представи, общо взето позицията на работната група ще се ориентира върху становищата на БТН и БНР, които са официално представени. Със сигурност ще има предложения за обръщане на управленската пирамида, това, което е многократно коментирано, че в момента СЕМ назначава директор на БНТ или БНР, които после предлагат управителен съвет, който трябва да контролира тяхната дейност. Нали, това е очевидно – и юридически , и житейски, както щете. Самите медии са наясно, че това е логически ноусенс. И със сигурност ще бъде предложена нова система, която или органът, който назначава управителния съвет, който пък ще назначава изпълнителен директор, или просто генералният или изпълнителният директор ще бъде наречен и управителния съвет ще бъдат излъчвани от два различни органа, ако единият го назначава СЕМ, другият да го назначава примерно Парламентът или нямам в момента ясна идея, нали, как това трябва да става. Лична ясна идея. Работната група със сигурност ще има. Така че тези две власти да се сдържат и наистина да има генерален директор като изпълнителна власт, управителен съвет като надзорна власт, като съдебна власт, която да контролира сметките.
Водещ: Ако кажете и че по-различно време ще се разбират,тотално ще се загубим в превода.
Радомир Чолаков: Смисъл, как да се разбират?
Водещ: Ами, да се избират. Да има разминаване на мандатите в годините.
Радомир Чолаков: Не знам, това са вече технологии. Това, което за мене като медиен теоретик е важно и Ви го казвам – то не е важно за мен, то е важно за медиите. Чрез структурата на управлението да се постигне обществената им легитимация, защото, Госпожо Филева, нека да го кажем в прав текст – и ние сме си го говорили, частните медии от две години насам с методичността на индианската капка, поставят на политическо ниво въпроса кое е това, което БНТ и БНР правят, което ние на правим. И уверявам Ви, че ако още малко продължи този процес – индианската капка ще пробие мозъка. Кое е това нещо, което те правят и което ние не правим? Защо те получават двете заедно от бюджета сто милиона лева, за да правят нещо, което ние спокойно правим без да искам от бюджета нищо? Защо те излъчват реклама и играят на рекламния пазар, след като те получават сто милиона лева? Това са въпроси, които Ви казвам – всеки ден се задават, всеки ден се поставят и рано или късно някой ще трябва да им отговори. И аз твърдя, че, съжалявам че трябва да го кажа, отговорът на БНТ и БНР не може да бъде „ Ами, защото ние сме обществени медии!”, защото въпросът е „По какво се познава, че Вие сте обществени медии?” И отговорът е пак „ Ами, защото в закона пише, че сме обществени!” И пак въпросът „ А по какво се познава, че Вие сте обществени?” Разбирате ли? Въпросът е много по-опасен. Нямаме легитимен отговор!
Водещ: Аз мисля, че все пак е хубаво да се разграничава рейтинг от доверие.
Радомир Чолаков: Не, значи, и рейтингът, и доверието са малко субективни категории.
Водещ: При положение, че дори в Америка вече се сочи примера на Европа за това, че дори директното финансиране не прави една медия държавна, когато тя е обществена. Защо ние вървим в другата посока?
Радомир Чолаков: Защо да вървим в другата посока? Разбирате ли ми мисълта? Аз искам да помогнем на обществените медии! Аз искам да помогнем на БНТ и БНР! Но БНТ и БНР трябва сами да си помогнат и да отговорят на въпроса защо са те обществени, кое ги прави обществени медии, Госпожа Филева?
Водещ: А кой трябва да отговори на този въпрос и къде?
Радомир Чолаков: Ами, това, което безуспешно явно се опитвам да обясня – искам да ми покажете една медия в Европейския съюз. Една медия искам да ми покажете, която няма програмен съвет, който се избира по закон.
Водещ: Ама БНТ и БНР каква вина имат за това?Те имат ръководството, което … законът действа в момента.
Радомир Чолаков: Точно така, значи, на мен ми се струва, но това е мое частно мнение, че работната група, ако се съгласи, разбира се, най-настойчиво трябва да препоръча частта обществени медии и бъдещия закон, когато и да бъде написан той – значи, нямаме претенции. 1е ние ще го напишем, явно няма да го напишем! Въпросът е да сложим просто жалона – та, когато някога бъде написан нов закон за Българско национално радио и Българска национална телевизия, просто да се има в предвид, че в структурата на управление трябва да има програмен съвет, изпълнителен директор и надзорен съвет върху финансите. Ето, тази тройна конструкция на управленските органи и тези три органа трябва да се избират по легитимен законов път. Не генералният директор да си назначава управителен съвет и ако поиска да си назначи програмен съвет, както е сега.Когато се създаде тази програмна конструкция, никоя частна медия вече не може да Ви задава въпроса – кое Вие общественото. Ето това ни е общественото, защото никоя частна медия няма такава конструкция на управление.
Водещ: Обаче Националната телевизия и Националното радио не могат да я създадат тази конструкция. Трябва Вие да я създадете. Къде по пътя на писане и дискутиране на текстовете на този закон, който както стана ясно – ще бъде концепция, се загуби политическата воля, защото очевидно тя някъде се е загубила, за да има такава трансформация? Това е едно от най-логичните обяснения!
Радомир Чолаков: Ами, на мен също ми е интересно! Аз, знаете ли, изобщо не знам всяко правителство, ние с Вас сме го следили този процес – идва с идеята, че ще направи нов закон за електронните медии и някъде след девет –десет месеца изведнъж отлита това желание. Обикновено в някакъв момент се правят някакви активни промени, дребни, за да се реши някой въпрос, и всички утихва. Някак си всички са свикнали с тази неудобна дреха, наречена закон за радиото и телевизията и очевидно си се чувстват добре в нея. Нямам представа! Не знам. Ето, ни е с Вас си говорим , че има очевидна необходимост, нали, да има нов закон за радиото и телевизията, а аз наистина смятам, че ако не се промени скоро конструкцията на обществените медии, те ще загубят също индианската капка. Знаете, че Института за пазарна икономика официално беше предложил приватизация на БНТ и БНР и Вие знаете възможностите на Института за пазарна икономика – да внушава икономически идея и така нататък. Значи, тази идея за момента е спряна. Вярвайте ми, че рано или късно тази идея ще бъде подновена. Та ние имаме в момента спешна нужда от нов закон, аз бих казал на БНТ и БНР само, в който нов закон, отделен за тях – оставете ги частните медии, в който отделен закон да се гарантира именно, че те са недосегаеми, че те няма да бъдат закачани, че те не са обект на приватизация, защото те са медиите, които са Ноевият ковчег на българската култура и Ноевият ковчег на българската свобода на словото. Когато всички, както се казва в един филм, когато всички други светлини угаснат, а те – както сме я подкарали – ще угаснат, трябва да останаТз вощеници и те се казват БНТ и БНР. За това според мен, трябва да има отделен закон за тези две медии, в които в член едно да бъде записано : „ Те са обществено благо и не подлежат на приватизация.” По никакъв начин!
Водещ: Това значи ли, че допускате такава вероятност?
Радомир Чолаков: Ами, кое в момента според Вас би могло да се противопостави на един такъв процес? Не, това е просто теоретично предположение. Нямам нищо конкретно предвид. Нека да не правим новина сега. Моля Ви се! Нищо конкретно в предвид нямам! Ако още две години се задава въпроса от частните медии „ Кое е това нещо, което БНТ и БНР правят, което ние не правим?” най-накрая на някое като това, следващото или по-следващото правителство като нищо ще му дойде идеята „ Абе, дайте да си ги дръпнем тези сто милиона, да им дръпнем шалтера и готово!”
Водещ: Тук стана ясно поне това, че може би трябва да има закон за обществените медии!
Радомир Чолаков: Задължително!
Водещ: Дали ще има, обаче, зависи от политиците, които може би в момента са ангажирани да ловят снежинките във въздуха! Шегата настрана, разбира се! Сега, към едно ново предизвикателство. Wikileaks не спират медиите по света да коментират това, което се случи/ Първо отрязаха бизнес-организации – така трябва да го кажа по закон. Отрязаха достъпа до финансите на Wikileaks, Wikileaks пък пуснаха хакери срещу въпросните бизнес-организации, които обслужваха техните финанси. И до къде може да стигне тази война? Добър ден на Богомил Шопов, по-известен в блогърските среди като Бого.
Богомил Шопов: Добър ден!
Водещ: До къде може да стигне тази война и това медийна война ли е или става дума за нещо друго?
Богомил Шопов: Само да кажа, че Wikileaks не е пускал хакери срещу никой.
Водещ: Е, така казаха. Такива бяха обществените обяснения.
Богомил Шопов: Можем да сравним ситуацията като във всяка една среда, така и в интернет има обществен договор, така наречен или правила, които всеки трябва да спазва. Това е абсолютно същото, когато една от страните наруши договора – другата се чувства да направи нещо. Така че именно това се случва в момента, когато е една държава – кара бизнес-организациите, които са на нейна територия, да направят нещо незаконно, така другата страна се чувства длъжна да направи нещо по въпроса.
Водещ: И каква е регулацията в рамките на етиката, за която Вие говорите?
Богомил Шопов: Ами, за всяко нещо си има закони – така и в средата на интернет има закони. Те се спазват, както виждате, вече са на съд и съдът ще се произнесе дали той е извършил някакво престъпление или не е извършил някакво престъпление. Самото публикуване на тези телеграми в интернет е нещо незаконно. Нито една държава в света не може да потвърди, че това нещо е незаконно. То е законно. По-незаконно е, или може би проблемът е там, да се реши вече от къде са изтекли тези телеграми, каква е тази информация, по какъв начин е събирана и още всякакви хиляди висящи въпроси.
Водещ: Според Вас, има ли проблем, че няма закон, който да контролира дейността в интернет или не?
Богомил Шопов: Аз това повтарям – закони има. Всяка една държава има закон, който се отнася и до интернет. Аз в момента не мога да направя нещо незаконно, ако в момента обидя някои през интернет – той има правото да ме съди. Интернет е една среда – то не е нещо друго , по-различно и закони си има във всяка една държава, които касаят и средата интернет, и рекламите, и съобщенията.
Водещ: От тук насетне как ще завърши този двубой, да го наречем и ако се обърнем към класиката кой е Давид и кой е Голиат?
Богомил Шопов: Така или иначе предстои интересно нещо да се случва. Започва ерата на Wikileaks. След години ще говорим със сигурност за това какво се е случило и какво ще предизвика то. Наистина не можем да съдим от сега, защото Съединените щати започва да се разработва един анти Wikileaks закон. В България и в Европейския съюз ще се присетят, че използвайки този някакъв нищожен пример, могат да направят още някакви поразии, така да го наречем, в интернет. Така че отворено е гнездото на осите, да видим какво ще се случи.
Водещ: Благодаря за този коментар на Богомил Шопов. Ние продължаваме с Радомир Чолаков. Ще се присетите ли нещо да измислите?
Радомир Чолаков: За кое? За интернета, за Wikileaks?
Водещ: Да!
Радомир Чолаков: Не, наистина, това ми хареса накрая – „отворено е гнездото на осите” Да видим какво ще стане. Както Вие казахте в началото на разговора ни – бутилката е отворена и духът е излязъл.
Водещ: Никой не го вижда обаче. Там е проблемът, че никой не го вижда.
Радомир Чолаков: То има един дух, медиен дух – няма как да се види. Това е духът на абсолютно стихийна, безмилостна комуникация. Имаше на времето, 60те години, знаете, една книга, която легна в основата на модерното разбиране за медиите – на Нил Постман, бележитият американски идеолог,така, теоретик на медиите – книгата се казваше „Ще се забавляваме до смърт”. И той, значи 65-та година предупреди, че настъпва епохата на развлекателните медии, в които ще се забавляваме, докато се побъркаме. Това се оказа вярно. Ако сега трябва да се напише книга, тя би се казвала „Ще комуникираме до смърт”. Значи всеки комуникира – комуникационните канали са безумно много, отворени. Това, което казвате – всеки може да отиде навсякъде.
Водещ: И, ако Вие сте шеф на БНТ или на БНР, какъв аргумент срещу индианската капка ще дадете?
Радомир Чолаков: Аз със сигурност, и го препоръчвам това нещо, бих поискал да бъде приет отделен закон за БНТ и БНР с въпросния член първи, в който структурата на БНТ и БНР да е направена по системата на разделение на властите – законодателна власт – програмен съвет, изпълнителен директор – изпълнителна власт и контролна власт – съдебна власт – управителен съвет, който да контролира финансите как се харчат, за да няма никакви спекулации, никакви съмнения как се харчат обществените пари. И това щях да го искам, независимо дали съм генерален директор или не, и дали след като се приеме такъв закон аз ще продължа да бъда генерален директор,защото, Вижте, за мен това е екзистенциално важно. Значи, аз съм работил в БНТ, знам какво значат обществените медии в едно демократично общество, защото пак да кажа, тази стихийна подавляваща комуникация – в нея трябва да има един остров. Трябва да има един остров на здрав разум, на добронамереност, на доверие и на почтеност. И този остров трябва да са БНТ и БНР.
Водещ: Какво мисли работната група по този въпрос? Безспорно сте споделяли тези мисли с тях. Хипотезата възможно ли е или не е възможно?
Радомир Чолаков: Ами, вижте сега, аз мисля, че хората са, нека кажа, че в тази работна група наистина са събрани много добри експерти, може би едни от най-добрите.
Водещ: Може би ще има дискусия.
Радомир Чолаков: Нека да ог кажа така. Ние ще направим заключителния доклад, ще си направим предложението, това, което си споделихме – независимо дали ще има закон или няма закон – ние ще излезем с чест от тази ситуация. Значи ние ще дадем всичко от себе си като професионализъм, ще кажем какво смятаме в доклада пък ако иска Правителството да го приема – ако иска да пише закон, ако не иска да не пише закон. Нашето намерение е ние да създадем един теоретичен факт, който да бъде незаобиколим фактор за бъдещите дискусии за медийното законодателство.
Водещ: Ами, толкова от нас. Трябва да Ви пожелая хубава събота. Търси се, за пореден път, политическа воля за приемане на нови медийни правила. Идва Коледа, а по Коледа казват, че стават чудеса. Хубав ден Ви желая от екипа ни : Поли Петрова, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен Ирен Филева.
Posted in PR&Media News
Tags: БНР, БНТ, Богомил Шопов, Закон за радио и телевизия, Ирен Филева, Клубът на журналистите, Корпоративна социална отговорност, Максим Бехар, Медии, Радио програма "Христо Ботев", Радомир Чолаков, Реклама
