www.capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 8.10.2010

"Лада" възкръсва като доказателство, че списанията трудно се предават пред кризата

По различни статистически данни на българския пазар има (внимание!) между 500 и 600 списания. Кризата на пазара и намаляването на рекламните бюджети през последните две години са взели жертвите си, но въпреки това сергиите преливат от гланцирани издания. Паралелно с новините за спрели заглавия не липсват и такива за излизащи нови. 

"Лада", но списанието

Въпреки че според скептиците 20-30 години са много дълъг период за ремисия на издания, едно от най-популярните женски списания от близкото минало "Лада" се възражда и започва да излиза отново. Докато четете този текст, то вече ще е по сергиите. "Списанието, превърнало се преди години в институция, ще се различава от многобройните дамски и лайфстайл издания", казват от екипа в специално съобщение до медиите. То не само ще информира за най-актуалните модни тенденции, но ще съдържа истории за драми, любови и житейски перипетии на известни и обикновени хора. По това ще се различава и от класическата легендарна марка. Според корицата на днешната "Лада" то ще е "списание за шоу, мода и нещата от живота". Преди повече от 50 години, когато излиза първият брой на "Лада" екипът му уточнява, че това ще е списание за "мода, естетическо възпитание, култура на бита, дома и семейството". "Лада" излиза от 1959 до началото на 90-те. Издание е на две министерства – на леката промишленост и на търговията. През годините тиражът му се променя, като на български е приблизително 75 хил. броя, на руски – 46 хил, на немски – 50 хил. У нас е месечно, а в останалите държави – по три или четири книжки на година. "Лада" не е единственото сред женските списания по онова време. Излизат още "Божур" и "Жената днес".

Днес "Лада" ще има по-скромно присъствие на пазара. Ще излиза всеки месец и няма да слива броеве, както правят други списания особено през летните месеци. Издател на "Лада" е "Ен Ем медиа" ЕООД, чийто изпълнителен директор е Милена Трандева. Името й фигурира като съсобственик и управител в "Милениум пъблишинг" заедно с бившия издател на вестник "Уикенд" Недялко Недялков. Цената на първия брой е 3.95. "Това е промо цена за първите няколко месеца. Възможно е тя да бъде коригирана", обясни главният редактор на списанието Биляна Димитрова. От издателството гарантират, че "Лада" ще излиза твърдо в 128 стр. и тираж 20 хил. "Тръгваме смело с висок тираж и ни се иска да не падаме под него", категорична е Димитрова. Тя разказва, че идеята на новото издание е да има "повече четива". "Да има любопитни, човешки истории, шоу новини. Ще има и мода, но ще се стремим да привличаме хората, които са уморени от рекламното съдържание в повечето списания", коментира Димитрова. Според нея разликата между "Лада" преди и изданието сега е, че "в миналото е имало много българска мода, сега тя е в криза".

Жертви на кризата

Въпреки устойчивостта и волята да се справят със свития рекламен пазар повечето издатели са на мнение, че ще има марки, които няма да издържат финансовата криза. От следващия месец "Икономедиа" (издател на "Капитал" и "Дневник") спира женското списание "Нея". "Списанието е нов продукт в силно конкурентен пазар с нисък рекламен потенциал. Рекламодателите предпочитат лицензионни брандове, което поставя "Нея" в стратегически неизгодна позиция", коментира изпълнителният директор на "Икономедиа" Елица Ангелова.

Attica Media България – издателите на Grazia, Maxim, Playboy, ОК и Joy – също предприеха крачка за справяне с кризата по метода две в едно. Освободиха екипа на Playboy и сега списанието се прави от екипа на Maxim. Двете издания вече имат един главен редактор – Ивайло Нойзи Цветков.

Останалите издания намаляват броя страници и спестяват, като намаляват заплатите на служителите си и съкращават разходите за фотосесии. От май не са излизали женското Madame Figaro, също Easy и Explorer.

Картина на пазара

В шарената картина на пазара на списания вече съвсем сериозно нахлуват сиви тонове, особено ако погледнем данните на агенция TNS/TV Plan за приходите на месечните издания от реклама.

Важно е да се направи уточнението, че данните на TNS/TV Plan (единствената агенция, която наблюдава пазара на пресреклама в България) осветяват пазара на печатните медии откъм "официалната му страна" – изчисляват площта на рекламите в изданията и пресмятат на база официалните тарифи, обявени от съответните издания. Факт е, че тези данни в някои случаи са много далеч от реалните, но от друга страна, те са изкривени за всички медии, следени от TNS/TV Plan, така че мониторингът им дава база за извеждане на тенденции.

По данни на TNS приходите на месечните издания за първите шест месеца на тази година са спаднали с 30%. Издателите обаче с неохота коментират, че реалният спад с днешна дата е между 50 и 70%, тъй като отстъпките (които TNS/TV Plan не отчита) са достигнали рекордни проценти. На въпроса с колко се различават реалните им рекламни постъпления от тези от мониторинга медийните групи или не отговарят или споделят, но неофициално. "Издавам списанието си малко на инат. От уважение към марката и идеята с която го пуснах на пазара. Истината обаче е че нищо не печеля. Важното е поне, че накрая излизам на нула", откровен е издател, който обаче не пожела да застане с името си.

Заради кризата списанията са склонни на всякакви договорки, комбинирани отстъпки за реклама в повече от едно издание на група, безплатни продуктови представяния, PR материали, интервюта…

Тази стратегия, ако и да е спорна от журналистическа гледна точка, изглежда за момента помага да се тушират ефектите от кризата и поне за известно време да гарантират оцеляването на списанията. Сигурно е обаче, че в момента борбата на пазара не е за по-големи печалби, а за това кой ще остане на сергиите.

Оригинална публикация

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 24.08.2010

Трябва вече да се открие някакъв концлагер за телевизионни слагачи.

Има невероятни типове днес. Навремето биха ги отстранили без никакви колебания, дори щяха да им изтръгнат езиците. Соцпропагандата не си позволяваше диви крайности дори по отношение на Живков като сегашните лъскачи. Да, имаше немалко хора, които го славословеха – някои го правеха убедено, други от конюнктурни съображения, и все пак спазваха някаква мярка.
Между другото много е забавно например днес да се чете дневникът на един партиен “дисидент" като Христо Радевски, който цял живот беше накичван със звания, а минаваше за инакомислещ, понеже Живков го беше разкарал от Съюза на писателите. В дневника си той пише доста срещу Живков, но иначе на глас никога нищо не каза съществено. В същото време пак там, в дневника, педантично отбелязва всяка нова награда, която получава от същия този сатрап. И никога не му е минавало през ум да не си взема подаянията.
Реплики от рода на “Слава Богу, премиерът Борисов ни гледа!", са недопустими в ефир, ако той, разбира се, се подчинява на някакви правила. Пък и тавтологията е досадна, все едно казваш: “Слава Богу, Бог ни гледа!"
Преди време Иво Казар, когото не познавам, ми изпрати сборника си “VIP". Според скромната ми преценка, има и сполучливи попадения между неговите сатирични рими. Казар определя себе си като “тв воайор, всенароден отпор на измисления VIP и на всеки нагъл тип".
Струва си да бъде цитирано стихотворението му “Барекович":
Ламаринено съм аз петле -
бдя на покрива за ветрове.
И гълча ги, кукуригам,
и въртя се, и намигам
аз на ветрове и урагани -
според както стане.
Техен аз съм назидател,
техен и съм аз ласкател.
Вкратце: ветропоказател.
Не е съвсем изискано, поне по моя вкус, но е дълбоко вярно. Явлението е схванато добре. Но ветропоказателите не са нещо само досадно комично, те са и направо опасни.
Преди време Алексей Лазаров написа по сходен повод нещо любопитно, беше го озаглавил “Защо глупостите на Бареков могат понякога и да са опасни". Той припомня някои примери на възторжена орална любов, които са наистина позорни, но медиите нямат очи за подобни неща. Ще призная правото на съществуване на етичната медийна комисия едва тогава, когато тя се самосезира за вопиющи примери на подмазвачество. Няма да го дочакам, разбира се. В замяна на това тя охотно ще се занимава с мен, ако кажа две думи на кръст срещу циганите.
Същинското заглавие на статията на Лазаров е “Под блога – теле", което е доста точно, то може да бъде разчетено така -
“Под подмазвача – теле"
Продукцията на телешки възторг е нещо заразително за мнозина. В същото време телешкият език е безмилостен към слабия, към политическия опонент на Божеството (както се случи с Мая Манолова в “Здравей, България").
Телешкият възторг обаче е причина да не бъдете допускани до събеседника си, до някаква нова страна от характера му, до някоя дори битова или делнична подробност – тя остава недостъпна за телешките езици. Бойко например – справедливо е да кажем това – гледа с абсолютно пренебрежение на подобни хора. Но пък крие това усърдно, удобно му е с тях. Като силов играч на него му е приятно да ги мачка и успява често в това си намерение. Той е много по-предпазлив към ония, които стоят спокойно срещу него. Другите, които подскачат услужливо на стола си, сякаш ги дразнят хемороиди, са му изгодни, но за кратко. Не можеш да го омаяш с букет гербери. Това би имало ефект, ако си сигурен, че в някои дни от седмицата Бойко има някаква скрита сексуална другост.
Подмазвачеството руши професията отвътре, прави я достъпна за всякакви пришълци, за всякакви случайни хора. Днес да си водещ е нещо като светско занимание. Продължение на връзката ти с някакъв продуцент или шеф на телевизия. Не всяко гадже е подходящо за нещо и извън кревата, но в телевизията малцина го разбират. Професията се превръща също и в демонстрация на фамилните възможности или богатство. Когато Станишев е премиер, изглежда редно да се намери някаква друга издънка на номенклатурна фамилия за шеф на телевизията. Трябва да има хармония, симетрия. На Станишев това му се вижда светско. Хайде, някаква Пръмова все ще я преглътнете. Но доста по-трудно ще се справите с навалицата от водещи, които би трябвало да имат друго предназначение. Изборът на значителна част от днешните водещи се прави насаме по ъглите, нейде в някой ресторант, докато мляскат над питието си. Съвсем други зависимости – а не професионални съображения има зад подобен избор. И сякаш вече дори е по-прилично, когато налагат любовниците си в тази професия, отколкото когато угаждат на влиятелните покровители на разни кокетки.
Подобни хора директно попадат в отдел “Телешки възторг", там се чувстват най-удобно, понеже смятат, че телевизията е място за размяна на сплетни и светско гукане. Нашествието на фолкдиви или бивши манекенки, или просто мадами във всякакво отношение, е видимо. Бивши диджеи също се вреждат. Някой иска да ни внуши, че това е журналистиката. Шансовете на професионалните журналисти стават все по-минимални. Те ще бъдат все по-недолюбвани, ще бъдат унижавани по всякакъв начин, докато ги прекършат. А мадамите са си поначало прекършени. Могат да имат външност, но нямат дух за тази професия, те дори не знаят какво означава дух. Може би си мислят, че това е нещо като “духи" – евтините съветски парфюми. Какво по-хубаво, си казват тайните селекционери.
А отгоре на всичко светското у нас винаги е било комично, то и така е било и заквасено. Посрещането на княз Александър Батенберг е типичен пример. Нашите първенци слагат фракове и цилиндри, а князът слиза на варненското пристанище, облечен в българска народна носия, с потури, калпак и пр.
На днешните светски особи почти винаги им личат потурите.
Ужас и картофи, миличките.
***
Ако някой ден се събудите със странното хрумване да правите интервю с Димитър Цонев, не е лошо да не му се доверявате сляпо. Подгответе се добре и му искайте доказателства за всяко твърдение. Не казвам, че е стопроцентов лъжец, но поне що се отнася до бърборенията му за “Всяка неделя" това е сигурно. Той вижда неща, които никой друг не може да види, провиждат му се призраци.
Преди няколко дни в “Труд" Митко каза някои необмислени неща за предаването си “В неделя с…", като храбро се сравняваше с “Всяка неделя". Да видим сега какво в действителност е оставил зад гърба си.
Предполага се, че едно предаване, особено ако се тътри от около 3 години, към края все пак би трябвало да е набрало някакви силици, някаква инерция, да е привлякло вниманието на публиката, да е оценено по някакъв начин – извън фантазиите на самия Цонев.
Ето какви са фактите за прословутия рейтинг на “В неделя с…" – от 3 януари до 15 август тази година, цели 7 месеца и половина – за аудиторията от 4 години нагоре, тоест – за цялата публика. Като изключим някои проблясъци, Митко е нямал особени утешения.Общо взето, той си е двойкаджия, упорит при това. От 33 предавания, които са разделени на две части – 17 имат рейтинг двойка и нещо процента, 16 предавания са с тройка и нещо, 8 са с направо със зашеметяващия рейтинг единица и нещо, има и едно вълнуващо предаване с рейтинг 0,9. Средният му рейтинг е 3,3. И това е отличникът на БНТ – поне според неговите твърдения. Представяте ли си какви фантазьори има на “Сан Стефано". Има и няколко предавания с малко по-приличен рейтинг – но те не са повече от десетина. Ясно се вижда една категорична тенденция – от март до спирането му през август предаването никога не е имало рейтинг, от който да не те е срам и нощем. При подобен рейтинг по-амбициозните водещи от другите телевизии биха се хвърлили от десетия етаж -заедно с Уляна Пръмова за авторитет.
И никога за този период предаването на Митко, нито веднъж, не е попадало в Топ 50 на телевизионните предавания. Да го оставим него настрана с нещастието му – ами и БНТ като цяло не може да бъде особено щастлива. За периода януари – юли тази година, като изключим световното първенство по футбол, БНТ е успяла да вкара в престижната класация единствено “Шоуто на Канала", както и на два пъти “По света и у нас".
Между другото, БНТ няма никаква заслуга за приличните си рейтинги по време на световното футболно първенство – понеже тя само транслираше криво-ляво срещите, като с удоволствие ги съсипваше с безобразния коментар на пратениците си.
Да се върнем към Митковата горест. И за този негов боклук – ако се изразим с езика на рекламистите – са харчени луди пари.
Ето тъй се създава фалшивото самочувствие, ето тъй някои хора се опитват да създадат някаква представа за скромните си особи. Обаче, както се казва, трябва да си луд, за да спориш с фактите. Има и нещо наистина идиотски смешно в интервюто на Митко: когато повтаряли неговото предаване, то се гледало повече от повторенията например на “Стъклен дом"?! Може ли спокоен разум да изрече подобно нещо – и да не схване какво всъщност казва.
Сега ще ви припомня още малко цифри – пак за 7 месеца, но за периода септември 2004 г. – април 2005 г., когато безцеремонно натириха “Всяка неделя", понеже Първанов имал някакви страхове, а пък мишките от БНТ изобщо не ги интересуваше какво им носи тази програма. Понеже те винаги са се интересували какво ще им донесе нещо лично на тях.
През този период по седмичните изследвания на аудиторията на ТВ ПЛАН “Всяка неделя" е имала среден рейтинг 10,87. Тоест – повече от 3 – три пъти! – по-висок.
Също тогава близо 20 пъти “Всяка неделя" бе в класацията Топ 50. Притежава и рекорда за най-висока гледаемост с едно от своите предавания. Ако периодът на сравнението се увеличи, разликата ще бъде още по-категорична. (Данните са на разположение в редакцията на “Труд".)
Спряха “Всяка неделя" на 24 април 2005 г. На следващата седмица в същия пояс рейтингът се сгромоляса на 1,7. Колкото днешните миткоцоневи радости.
По време на “третата" “Всяка неделя" водещият (сегашният кротък дописник К.К.) и програмата му са поставяни от зрителите начело в 9 представителни допитвания на НЦИОМ.
Предаването е цитирано и коментирано близо 400 пъти. В печата са публикувани около 60 интервюта от “Всяка неделя". Бяха издадени три обемисти книги. Направени бяха над 40 телевизионни моста от 4 континента. Предаването носеше годишно около един милион лева на телевизията (2004 г.). С други думи – имаха всички основания да го спрат. Мерси. През май 2005 г. 83 процента от анкетираните зрители настояваха предаването да се запази.
***
Изобщо не се надявайте, че ще се откажа да опровергавам лъжите и измислиците за “Всяка неделя". Никога няма да се откажа. По този начин правя услуга и на милионите й предани през годините зрители, които много добре знаят истината, но нямат възможност да кажат мнението си.
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд", в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 11 895 души и бе коментирана от 82 от тях.

Стр. 16

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 24.08.2010

Изданията от луксозна хартия очакват стабилизиране на приходите от реклама

Как приходите от реклама са паднали, как телевизиите са все пак по-добре, а печатните медии най-зле – омръзна. Но ако има нещо свежо, то може би трябва да се търси в настроението на издателите на списания, които преминаха през най-драстичния спад на рекламните приходи. Напоследък те като че ли вярват, че пазарът през следващите месеци ще се стабилизира.
Приходите на списанията се покачват на месечна база, но приходите общо за първите шест месеца остават под тези от същия период на 2009 г., казва Николай Караджов, директор "Издания" в издателската група "Санома Блясък" (издават "Блясък", Elle, Cosmopolitan). Неговото мнение се споделя и от други мениджъри на списания у нас. Силвия Чапарова, маркетинг мениджър на Attica Media (Playboy, Joy, Grazia), също смята, че спадът изглежда овладян. По подобен начин се изказват и други медийни директори. Но дали това е реалност или задължителен позитивизъм, естествено ще стане ясно в следващите епизоди до края на годината.

Числата се разминават

Пийпълметричните изследвания традиционно показват по-песимистична картина. Според проучване на агенцията TNS/Tv Plan, цитирано във в. "Капитал", приходите от реклама на списанията у нас за първите 6 месеца на 2010 г. спрямо 2009 са паднали средно с около 30%. Данните на друга авторитетна медия агенция – Piero97, се доближават до тези на TNS/ TV Plan. Според тях намалението е между 18 и 20%. Но според хора от индустрията действителният спад за периода по-скоро е близо до 50%, като най-тежко пострадали са лайфстайл списанията. Разликата в числата погоре се получава от начина на измерване. Официалните данни на TNS/Tv Plan и Piero97 пресмята площта на рекламата в списанието по официалната тарифа, без да се отчитат собствените реклами, бонусите, отстъпките или пък бартерните сделки, които издателите сключват с рекламодателите. "Целта е да има повече реклама по страниците на списанията, но реално парите, които получават от тях, са доста по-малко", казва управителят на Piero97 Иво Цеков.
Оптимизъм без граници
"Темповете на възстановяването са твърде ниски и в краткосрочен до средносрочен план няма изгледи да бъдат достигнати нивата от предкризисната 2008 година", казва Николай Караджов. Мнението му споделя и Иво Цеков. Той обаче прави уговорката, че тенденцията към подобрение ще се усети едва след като някои списания престанат да съществуват. "Има прекалено много издания в една и съща пазарна ниша, като тази на лайфстайл списанията, модните и дамските", смята също Цеков. И допълва, че нашият пазар не би могъл да издържи и в момента някои издатели губят от публикуването на тези списания. Всъщност едва ли има издатели, които не губят пари в момента. Любопитно е обаче, че според медийния анализ на Piero97 "2009 – какво се случи?" през миналата година само едно издание спря да излиза – дамското "Тя".

А някои поставят ново начало

И макар засега издателите да издържат финансово, без да закриват издания, редица проекти просто не започнаха да излизат по първоначалния си план. През миналата година бяха обявени, но не и публикувани: Esquire, GQ, Dove, Shape, Forbes.
Все пак проектът на Forbes не изчезна окончателно. Според издателите от AtticaMedia първият брой трябва да се появи на българския медиен пазар през ноември тази година с тираж 25 хил. броя и със смели рекламни тарифи.
Според някои AtticaMedia правят смела стъпка с Forbes. И наистина при пазар, за който се спори дали е паднал с 40 или с 80%, всякакви усилия може и да изглеждат безсмислени. Но това не задължително е вярно. Вярно е единствено, че при напълно съсипан пазар новите продукти имат шанс да бъдат видени. А който успее да си върне читателския интерес, ще си върне и интереса на рекламодателите.

Спад на приходите от реклама при списанията (за първите 6 месеца от 2010 г.)

18-20%
според проучванията на Piero97
30%
по данни Ha TNS/TvPlan
50-70%
по неофициална информация

Стр. 14

Още по темата: Иво Цеков, управител на Piero97: Някои пазарни ниши на списания трябва да бъдат разчистени, в. Пари | 24.08.2010

в. Телеграф | Ася ИВАНОВА | 10.07.2010 

Покрай световното първенство по футбол БНТ мина по рейтинг през юни Нова телевизия, която до неотдавна дишаше във врата на bTV за първото място.
Проучванията сочат още, че о6що 37,61% от зрителската аудитория е предпочела да гледа програмите на bTV през юни. 15,76% са гледали БНТ, а 12.11% – Нова телевизия. Това показват данните за зрителския интерес на TV Plan/TNS. Жените се оказаха по-големи почитателки на турските сериали, отколкото мъжете им на футбола, тъй като именно теленовелите отново са най-гледаното нещо за месеца, по-предпочитани дори от мачовете. На върха на класацията за зрителски интерес се.нареждат сериалите "Листопад" и "Двама завинаги" на bTV. Въпреки че първата частна национапна тепевизия заема 11 позиции в топ 50 за юни, на БНТ 1 за пръв път се падат цели 31 позиции в тази класация. 30 от тях са за футболните срещи от световното първенство, а другата – за "Шоуто на Канала". В топ 50 Нова телевизия присъства само с едно излъчване на "Биг брадър фемили – лайв" и "Биг Брадър фемили -Истината". Първенец През месец юни bTV отново се оказва първенец във всичко. И при новинарските емисии, и в сутрешните блокове лема първата позиция. Късната емисия на "bTV Новините" е предпочетена от над 1 млн. българи. "По света и у нас" на БНТ е на второ място с 963 хил. зрители, а "Календар" на Нова телевизия – на трето, с 419 хил. Сутрешният блок "Здравей, България" пък на Нова е вторият по гледаемост в своя пояс през юни със 104 хил.зрители.

Стр. 55

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 10.07.2010

Рекламните приходи в списанията спаднаха с 30%

Погледнат от перспективата пред сергиите, пазарът на месечни списания в България е в истински разцвет. Лавиците на павилионите преливат от пъстри лицензни и български издания. На практика за всеки готов да се раздели с от 2 до 10 лв. има по нещо.
Шарената картина обаче рязко посивява в мига, в който сменим ъгъла, през който гледаме на бизнеса със списания и хвърлим поглед върху данните на агенция TNS/TV Plan за приходите на месечните издания от реклама (виж таблицата).
По данни на TNS приходите на месечните издания за първите шест месеца на тази година (виж таблицата) са спаднали с 30%. Неофициално обаче на пазара се коментира, че реалният спад е между 50 и 70%, тъй като отстъпките (които TNS/TV Plan не отчита) са достигнали рекордни проценти. На въпроса с колко се различават реалните им рекламни постъпления от тези от мониторинга медийните групи обикновено не обичат да отговарят.
Важно е да се направи уточнението, че данните на TNS/TV Plan (единствената агенция, която наблюдава пазара на пресреклама в България) осветяват пазара на печатните медии откъм "официалната му страна" – изчисляват площта на рекламите в изданията и пресмятат на база официалните тарифи, обявени от съответните издания. Факт е, че тези данни в някои случаи са много далеч от реалните, но от друга страна, те са изкривени за всички медии, следени от TNS/TV Plan, така че мониторингът им дава база за извеждане на тенденции. Той не включва още отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите и бартерните договори. В сумите не са включени рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции.
Според директора на медия агенцията Mindshare Лили Георгиева "в момента списанията са склонни на всякакви специфични договорки, комбинирани отстъпки за реклама в повече от едно издание на група, предоставяне на безплатни продуктови представяния, PR материали, интервюта, нестандартни присъствия и т.н., което повишава ефективността на рекламата в пресата и може би до някъде компенсира намалената читаемост и тиражите на списанията", категорична е тя. Като пример за пакетно предложение Георгиева даде "Вестникарска група България" – "за комбинирана реклама във вестник и списания, отстъпката, която комапанията дава, може да достигне до 65%". Според Лили Георгиева "за съжаление, спадът в рекламата на месечните списания в най-добрия случай би останал в рамките на 30%, но по-вероятно е да се увеличи до края на годината".
Изповедта на издателя
Управляващият директор на издателство S Media Team (какво издават отделните компании можете да видите в карето)* Любомир Станиславов коментира пред "Капитал", че "цената на рекламата е функция от търсенето и предлагането на пазара, ние държим да бъдем адекватни на условията. На част от изданията задържахме цените на рекламата на нивата от 2007 г., а на други намалихме съобразно условията в момента".
Маркетинг мениджърът в "Sanoma – Блясък България" Ева Ботева обясни, че "цената на рекламата [в нашата издателска компания] остава същата, но за да отговорим на нуждите на рекламодателите, разработваме специални рекламни проекти, свързани с нестандартни активности и предоставяне на добавена стойност на рекламодателите". В Attica Media Bulgaria* също са запазили нивата на рекламните тарифи. Директорът реклама на Attica Деница Димитрова обясни: "Запазили сме цените на рекламните публикации от началото на 2009 г., когато кризата реално се усети и на българския пазар. Също така бонусираме допълнително клиентите си, за да се чувстват комфортно в новите икономически условия."
Издателите не навлизат в подробности, когато трябва да коментират как се отнася финансовата криза на изданията им, но са единодушни, че трудностите са еднакво големи за всички и тяхното премълчаване не би ги скрило или направило по-малки. "Всъщност, като направихме анализ на изданията си, той показа, че всички трудности за нас се дължат на намалението на потреблението у нас, а оттам и драстичния спад на рекламния пазар като цяло. В действителност във всички останали показатели (продажба на сергия, абонамент, структурни разходи и т.н.) ние отчитаме чувствително подобрение", коментира Любомир Станиславов.
Издателят и съсобственик в QM Кристияна Великова обяснява, че "най-големият удар от кризата се пое от строително-инвестиционния бранш, затова през тази година трансформирахме [архитектурното списание] Abitare от двумесечно в тримесечно издание. През 2010 и 2011 г. Мax, Аmica и Bravacasa ще излизат 10 пъти годишно, обединяваме броевете януари и февруари, юли и август. Това е световна практика, повечето лицензионни договори дават такава възможност, независимо дали светът е в криза или не, поради по-слабите инвестиции в реклама през тези месеци. Възползвахме се от тази опция, макар че досега не ни се е налагало. Намалихме обема на някои от изданията – автоматично се редуцираха някои тежки пера в разходната част – хонорари, запазени права на снимки, хартия, печат и т.н.", обясни Великова.
Кризисен план
Има издатели като Любомир Станиславов, които смятат, че "освен негативни ефекти кризата има и положителни страни. Например ние не просто сме оптимизирали екипа на компанията, но имахме и възможност да ангажираме нови качествени кадри, вследствие на което сме успели да повишим ефективността на всеки един от нашите служители почти двойно. Имахме възможност да предоговорим условията, при които работим с всички наши основни пратньори, сега те са по-добри и по-изгодни от всякога", каза Станиславов.
Все повече издатели засилват и активността си в интернет и социалните мрежи и залагат на организирането на специални събития, за да са по-интересни за рекламодатели и спонсори. "В момента тече организираното от нас TopGear Auto Show, което на практика ще бъде най-голямото автомобилно събитие у нас през 2010 г.", убеден е Станиславов.
По отношение броя на служителите картината навсякъде е различна, но като цяло на пазара има два модела на реакция. "Не просто намаляваме броя на служителите, а привлечеме нови качествени експерти в нашия екип", каза Станиславов. На друга позиция е Мила Кръстева от Liberis, която обясни: "Екипът ни е изграден от изключително ценни професионалисти и свиването му би бил крайна мярка в нашата компания." Конкурентната Attica Media залага на оптимизиране на работата на вече работещите в компанията служители. Издателят на списанията от групата QM Крисияна Великова обясни: "Преструктурирахме цялото издателство, което наложи да се разделим с около 10% от хората. Предприемането на тази крайна мярка бе най-болезнено."
Въпреки устойчивостта и волята да се справят със свития рекламен пазар повечето издатели са на мнение, че ще има марки, които няма да издържат финансовата криза. "Разбираемо е кризата да вземе своите жертви. Голямата част от списанията боледуват. Ще се запазят най-силните, а други ще отпаднат", каза управляващият директор на Liberis Мила Кръстева. От месец май TNS вече изпраща таблица до клиентите си със справка за цикличността на излизане на списанията. От нея става ясно, че мъжкото списание FHM е излязло с общ брой за април, май и юни. Има и още няколко женски списания, които са излезли с общ брой за април и май. През май не са излизали женското Madame Figaro, Easy, Explorer.
Бъдеще има, но…
Шанс за списанията е да обърнат по-сериозно внимание на развитието си онлайн, така както правят големите марки на английския и американския пазар например. Само проектите в интернет могат да променят лицето на хартиените списания и да се опитат да преобърнат нагласите на рекламодателите онлайн, като привлекат нови аудитории за марките си, които традиционно не си купуват списания.
Повече от половината от най-популярните списания имат месечeн трафик от 1.5 милиона онлайн регистрирани потребители, констатира проучване на Columbia Journalism Review, публикувано през март 2010 г. Изследването, обхванало общо 665 списания, както и техните уебсайтове, е проведено от американската агенция за маркетингови проучвания Abt SRBI.
Според изследването приходите от онлайн реклама на списанията са нараснали с 83%. Почти 2/3 от сайтовете, които отчитат категорична печалба, предлагат съдържанието си безплатно.
Интернет комуникацията е все по-значима. Журналистите, работещи в списанията, обект на проучването, са посочили, че социалните медии печелят широка популярност и 60% от тях съобщават, че Facebook и Twitter пренасочват трафика към техните сайтове.
Повечето лицензни и български марки списания имат онлайн версии, блогове, страници във Facebook, но все още не са се научили да ги използват ефективно, така че да повишат рекламните си приходи.

Основни издателски групи

"Sanoma Блясък – България": Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Harper’s Bazaar, Максимум, Тя, Story, "Блясък" и др.
Attica Media България: Grazia, Maxim, Playboy, ОК и Joy
QM: Bravacasa, Max, Amica, L’Еuropeo, Abitare и др.
"Болкан медиа груп" – "Жената днес", "Наш дом"
"Вестникарска група България": "За жената", "Идеален дом", GEO, "Хай клуб" и др.
S Media Team: BBC TopGear, BBC GoodFood, BBC Knowledge, F1 Racing, MotorShow и др.

Стр. 32

PRESS.dir.bg I 2010-04-21 

Списание "Мениджър" е на първо място по приходи от реклама през първите три месеца на 2010 г. Ръстът на "Мениджър" е 20% и така измества от двете челни позиции модните женски списания. Средният спад на приходите от реклама в месечните списания е 34%. Данните са на агенция TNS/TV Plan, която наблюдава рекламния пазар в медиите.

www.dnevnik.bg I 2010-04-19

Цели 30% спад на рекламните приходи в печатните издания за първите три месеца – това показва официалният мониторинг на агенцията за маркетингови и пийпълметрични изследвания TNS/TV Plan. Данните показват, че вестниците и списанията със сигурност са един от най-пострадалите медийни продукти в кризата.

Като се има предвид, че TNS/TV Plan изчислява сумите по официалните тарифи на съответните медии и не включва отстъпките, комисионите на рекламните агенции и бартерите, по-реални цифри биха се получили, ако се извадят между 10 и 50% от официалните стойности.

Така например според изчисленията на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за 2009 г. рекламният пазар на печатни издания е спаднал с около 38%, докато цифрите на TNS/TV Plan сочат спад с около 7%.

По същата логика може да се направи обобщението, че приходите от реклама на печатните издания са съкратени наполовина за първите три месеца на 2010 г. В същото време в сегмента на печатни издания често се наблюдават събития и активности, далечни от пазарната логика – стартиращи нови проекти въпреки свиването на маркетинговите бюджети на рекламодателите и нереални ръстове на някои издания, дължащи се на инвестициите на близък кръг от фирми срещу медийно влияние.

Татяна Лозович, управител на медийна агенция Media S SMV, потвърждава тезата, че пресата е най-пострадалият медиен канал, и казва, че трудно може да се открие обща тенденция в поведението на медийните групи на полето на печатните издания.

"Всички се опитват да се адаптират спрямо пазара, но отстъпките и политиката на продажби варира в зависимост от това дали има и друг тип медии в групата, каква е комбинацията от издания и т.н.", изброява тя.

По думите й няколко фактора влияят негативно върху резултатите на печатните медии – от една страна, поевтиняването на рекламата в телевизията, която успява да отнеме дори от средствата, които рекламните агенции са предвиждали, че ще се пренасочат към интернет. "От друга страна, данните сочат, че консумацията на печатни медии намалява, а аудиторията се разпръсква по различните издания", обяснява Лозович.

Според наблюдателите на пазара лоша услуга на печатните медии играят и липсата на прозрачност по отношение на тиражите, а оттам и на ясна измеримост на аудиторията, което е значителна пречка пред решението на рекламодателите да инвестират в пресата. На годишния рекламен форум през март АРА определи поведението на вестниците и списанията в кризата като паника.

Въпреки че намалението на бюджетите се е оказало по-голямо от предвижданото, печатните издания са увеличили своите официални тарифи между 5 и 10%, като в същото време са започнали да предоставят на рекламодателите си бонусни публикации, които се отчитат от мониторинга като платени, а реално не са.

От асоциацията предупредиха, че натискът на рекламодателите за директно договаряне с медиите, както и практиката на безплатни публикации под формата на бонуси и извънтарифни споразумения ще влошат качеството на рекламата и ще доведат до срив на пазара, който ще отнеме повече време за възстановяване.

Привидно добро тримесечие за всекидневниците

Ако всички останали сегменти в пресата се движат с около 20-30% спад на рекламните постъпления, то секторът на всекидневниците, напротив, бележи ръст от 11%.

Той се дължи предимно на изданията на "Нова българска медийна група" – "Монитор" и "Телеграф", чиито приходи растат с бомбастичните 134% и 198%. Справка в базата данни на TNS/TV Plan показва, че сред най-големите рекламодатели в контролираните от Ирена Кръстева и бившия зам.-министър от квотата на ДПС Делян Пеевски (син на Кръстева) медии са фирми, близки до Корпоративна търговска банка и председателя на надзорния й съвет Цветан Василев.

За него се смята, че участва във всички сделки за покупки на медии на групата и в крайна сметка е реалният им собственик. Самата Корпоративна търговска банка пък се нарежда на първо място сред рекламодателите в пресата за първи път, откакто съществува рекламен мониторинг.

Ръст в сегмента отбелязват още вестниците "Класа" (81%), "Новинар" (44%), безплатният "19 минути" (47%) и "Стандарт" (28%). Вестник "Дневник" запазва позициите си от началото на 2009 г. с лек ръст на инвестициите от 1%. Надолу са приходите на лидерите сред всекидневниците "24 часа" и "Дневен Труд", а бизнес изданието "Пари" съкращава приходите си с 43% според мониторинга.

В сектора със седмичните вестници обаче не се наблюдават положителни тенденции. Първата позиция продължава да държи вестник "Капитал", но постъпленията му са надолу с около 15% (издава "Икономедиа" АД, в чието портфолио е и "Дневник").

Спад бележи дори и таргетираното към по-възрастната аудитория издание "Трета възраст", което отбелязваше бум на инвестициите в последните няколко години. Увеличение има "Политика" (отново от портфолиото на "Нова българска медийна група"), както и насоченият към женската публика "Всичко за семейството".

Подобна е картината и в сегмента на седмичните списания, където леко подобрение на рекламните приходи има единствено светското списание Story, част от групата на "Санома Блясък България".

Традиционният двигател на пазара на печатни издания – месечните списания – намаляват рекламните си постъпления средно с 34%. Изненада в сектора е издаваното от "МИТ Прес" специализирано списание "Мениджър", което измества от лидерските позиции модните женски списания и заема първо място по приходи с ръст от 20%.

Татяна Лозович казва, че наблюдава изтегляне на рекламни инвестиции от месечните списания и пренасочването им в телевизия, тъй като тя е станала достъпен канал и за традиционните рекламодатели в списанията.

Походът на ритейлърите

Според данните от мониторинга основните групи рекламодатели в печатните издания – автомобилните вносители, финансовите услуги, телекомуникациите и модните марки – значително са свили бюджетите си.

Изключение прави вече споменатата Корпоративна търговска банка с ръст от 3000%. Увеличение има и Българо-американската кредитна банка, която е вложила с около 100% повече от същия период за миналата година поради активното промотиране на своите депозитни продукти.

Агресивното навлизане на търговски вериги и отварянето на молове е отчетено като тенденция и в рекламния мониторинг.

Един от най-шумно маркетираните проекти – "Сердика център София", се нарежда на трета позиция сред най-големите рекламодатели в пресата с бюджет от 497 хил. лева. Управителят на Media S SMV Татяна Лозович обаче смята, че този тип инвестиции няма да имат дългосрочен ефект върху пазара или поне няма да продължат в този обем.

Оригинална публикация

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-03-30

Смелите инвестиции помагат за спечелването на пазарен дял

През последните години интернет рекламата в България отбелязваше главозамайващ ръст от порядъка на 80-100%. Изминалата 2009 г. обаче беше различна. Брутната сума на рекламните инвестиции в интернет се оценява на около 33.44 млн. лв., показват данните на TNS/TV Plan и медийната агенция "Пиеро 97". Най-големите и традиционно рекламиращи в интернет клиенти свиха бюджетите си средно с 20%. Въпреки негативната тенденция интернет е единствената медия, която отбелязва ръст от 4% през 2009 г. спрямо 2008 г. Все пак имаше, макар и малко, рекламодатели, които използваха случая да завоюват по-голям пазарен дял. Такъв играч беше М-Tel, който спечели значителна преднина благодарение на силното си присъствие в мрежата. От автомобилния сектор изпъква поведението на "Тойота", която е увеличила инвестициите си в онлайн реклама с близо 113%. Най-активни от банковия сектор са ПИБ с ръст от 102% и Райфайзенбанк със скок от повече от 50%. От козметичния сектор най-силно се представят Beiersdorf, които са увеличили инвестициите в онлайн маркетинг с 93%. Според експертите през 2010 г. ситуацията с интернет рекламата ще се запази и онлайн рекламата ще остане в сходни обеми.
Тенденции
Доказано е, че в моменти на криза трябва да се рекламира най-много, в противен случай продажбите падат, коментира за в. "Пари" Жанет Найденова. Всички конкуренти свиват бюджетите си от миналата година, а ако ние ги запазим, това ще ни позволи да увеличим пазарния си дял. През миналата година се планираше на парче, компаниите не смееха да инвестират в маркетинг и дори се стигна до абсурдната ситуация в края на 2009 г. да бъдат "изсипани" едни пари, които просто се изхарчиха за реклама, а не се инвестираха. Препоръката ми е да не се свиват бюджетите, доколкото е възможно, и да се тества ефективността на каналите. А интернет вече е доказан маркетингов канал, допълва Найденова. За да бъде рекламата успешна и запомняща се, трябва да се акцентира върху нестандартни идеи и подходи, коментира за в. "Пари" Жюстин Томс, мениджър на ABC Design. Предимството на интернет рекламата е, че предлага евтини и ефективни решения. Фактът, че все повече хора използват интернет – около 40% от населението по данни на "Гемиус", е добър знак за онлайн рекламата. През 2009 г. имаше очаквания да има бум на онлайн рекламата за сметка на тази в традиционните медии, но това не се случи. Моето обяснение е, че на интернет рекламата се гледа като на вид екзотика, а по време на криза маркетолозите предпочитат да играят на сигурно. Интересна тенденция е присъствието на по-малки български компании в интернет. Големите международни корпорации не са толкова гъвкави, колкото българските, които си позволяват експерименти, допълва Томс.
Прогнози
Голяма част от надеждите на анализаторите за ръст на пазара са насочени основно към 2011 г. Проучване, направено от анализатори на JP Morgan, показва, че 45% от анкетираните представители на медия агенции са на мнение, че през второто шестмесечие на годината разходите за интернет реклама в световен мащаб ще се повишат с 5-9%. Очакванията са за леко възстановяване на пазара, но никой не се надява да се върнем до нивата от 2006 г.

Стр. 23