www.trud.bg | 08.01.2013

Прессекретарят на президента се сдоби със „Златния скункс" на „Господари на ефира", става ясно от сайта на предаването.
Поводът статуетката да се озове в ръцете на Мария Иванова е гафът със снимката на Скалистите планини в Колорадо по време на първото Новогодишно обръщение на Росен Плевнелиев като президент.
Прессекретарят на президента Мария Иванова прие „скункса" и изрази съжаление за допуснатата нелепа грешка, която засенчи иновативното обръщение на държавния глава.

Оригинална публикация

Varnapress.net I 27.09.2012

Регионалните издания на “Труд” и “24 часа” в Пловдив, Варна и Бургас от понеделник няма да се печатат. Последният брой на местните вестници в съответно втория, третия и четвъртия по големина български градове ще бъде подготвен в четвъртък и ще се разпространява на следващия ден.
Схемата предвижда регионалните дирекции да се трансформират в кореспондентски бюра, обслужвани от двама журналисти. Не е ясно дали ще има щатен фоторепортер или ще се работи на хонорар. Дописките ще бъдат публикувани в централното издание, но няма да има местни подлистници. Съкращенията се налагали по финансови причини.
Притурките бяха създадени през 1998 г., когато немската WAZ купи двата най-големи тогава български вестника – “Труд” и “24 часа”. Още от самото начало изданията се правеха от шест отделни екипа – по два в Бургас, Варна и Пловдив. През 2009 г. бяха закрити половината регионални редакции – в Бургас и Пловдив останаха екипите, правещи до този момент притурката за “24 часа”, а във Варна – на “Труд”. От закритите местни медии останаха по двама кореспонденти за съответния централен вестник.
Сътресенията в двата ежедневника започнаха след като WAZ ги продаде на “Медийна група България Холдинг” на Любомир Павлов и Огнян Донев. След скандал от оперативното ръководство на вестниците бяха отстранени дългогодишните им главни редактори Тошо Тошев и Венелина Гочева. Наскоро Любомир Павлов се оттегли от прякото ръководство на холдинга и неговото място бе заето от Венелина Гочева. /Димана ТОДОРОВА, БЛИЦ

Оригинална публикация

БНР, 12+3 | 25.06.2012

Лабораторията за медиен мониторинг на фондация Медийна демокрация представи своя анализ на поведението на медиите. Става дума за анализ на медийната среда през последните 5 месеца. Ключовите въпроси в изследването са защо медиите продължават да губят свободата си, как изданията на основните участници в медийните войни пишат за премиера и правителството и кой е политикът №1 по брой публикации в пресата, то за това мисля, че няма нужда от изследване специално, че да разберете кой е политикът №1 по брой публикации в пресата. Но ето сега – репортажа на Светослава Кузманова.
Репортер: Че премиера Бойко Борисов е най-споменавания политик в медиите през последните 5 месеца едва ли е изненада за когото и да било. Той е може би най-споменавания в последните няколко години. Разликата обаче между неговото първо място и всички останали е станала толкова голяма, че :
Орлин Спасов: Бойко Борисов от началото на тази година присъства в наблюдаваните медии 4 пъти повече в количествено отношение от президента Росен Плевнелиев и така продължава много силно да доминира информационното пространство.
Репортер: Казва доц. Орлин Спасов от СУ, който е изп.директор на Фондация Медийна демокрация и ръководител на екипа, провел изследването. А то е на базата на пет вестника и едно онлайн издание. "24 часа", "Труд", "Телеграф", "Стандарт", "Сега", "Преса" и "Дневник". Повече от 30 000 са публикациите в тези медии, на чиято основа е анализа, а самото изследване е проведено в периода януари – май. И още от доц. Спасов.
Орлин Спасов: Бойко Борисов остава абсолютен лидер в дефинирането на това какво да се счита за важно в българското информационно пространство. Бойко Борисов до голяма степен е иззел инициативата и продължава доста лично да изговаря и формира поведението и отношението на партията си към ключови събития от дневния ред на страната. Той е централния, основен говорител на партията и там различаваме малко други хора, които изразяват отношение. Почти всички наблюдавани издания, с изключение на в. "Сега" имат подчертано позитивно отношение към премиера през този период от началото на тази година.
Репортер: И все пак – най-позитивен сред позитивните е в. "Телеграф". Изследването отчита, че той е най-близък до властта, защото най-положително отразява работата на кабинета. Но освен към Борисов, "Телеграф" ласкае и ДПС и в частност Ахмед Доган. За това, според Спасов, ако някой говори за коалиция между ГЕРБ и ДПС, то тя вече се е случила на страниците на това издание. Освен това:
Орлин Спасов: Може да се направи извода, че воюващите помежду си пресгрупи, едни събития, на които ставаме свидетели през последните месеци, всички тези пресгрупи без изключение, независимо от това, че воюват помежду си, пишат позитивно за премиера. Ето защо може да се каже, че битките им помежду им са в някаква форма битки за спечелване на благосклонното отношение на Бойко Борисов и сякаш медиите очакват изхода от битките помежду им да бъде решен еднолично от премиера и за това, както казах, почти без никакво изключение те пишат позитивно за него.
Репортер: Според Спасов, медиите помпат рейтинг и работят като PR-и на ключови фигури от политиката. В изследването е интересен образа на председателя на парламента Цецка Цачева. В медиите, присъствието ѝ е маргинално, твърди Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Тя е с един медиен образ на политик с представителна функция и с колоритни лични качества. Разбираме, че отказва цигарите и край – фурор. Купува подарък на майка си. Този образ се поддържа най-вече от уеб изданията на печатните медии. Доминиращото отношение е позитивно. Медийния рейтинг на политическите лидери показва фаворизиране на представителите на властта, категорично при премиера Борисов и президента Плевнелиев и ограничено при председателя на НС Цецка Цачева. Сергей Станишев е опозиционния лидер с най-благоприятно медийно отразяване до този момент. А налице е негативен медиен контекст за останалите представители на опозицията.

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 15.05.2012

Presse-, Televisions- und Communications-Beteiligungs е с дял от 28% и във вестник "Труд" 

Издателят на вестник "Преса" и списание "Тема" – акционерното дружество "Обединени свободни медии", обяви, че има нов мажоритарен собственик. Това е швейцарската компания PTC- Presse-, Televisionsund Communications-Beteiligungs AG. Собственик на дружеството е Харалд фон Зеефрид. "Преса" го представя като швейцарски бизнесмен и консултант в областта на медиите. Зеефрид е също акционер и в дружеството, издател на вестник "Труд" – "Медиа холдинг", където в момента има дялово участие от 28%, показва проверка в Търговския регистър. Той влиза и в съвета на директорите на "Медиа холдинг". В списъка на акционерите на компанията швейцарският бизнесмен фигурира още от 1999 г. – времето, в което немската вестникарска компания ВАЦ притежаваше двата водещи всекидневника "Труд" и "24 часа". ВАЦ продаде българския си бизнес през 2010 г., но Харалд фон Зеефрид запазва своя дял. Въпреки че швейцарският инвеститор има участие в две медийни компании на българския пазар, за сделката с "Преса" не е искано разрешение за концентрация от КЗК.

Точните дялове все още не са известни

Преди да бъде обявена промяната в собствеността, акциите в дружеството "Обединени свободни медии" бяха поравно разпределени между Тошо Тошев и Валери Запрянов (50-50%). Днес те двамата остават миноритарни акционери, става ясно от публикуваната информация в "Преса". До редакционното приключване на "Капитал Daily" те не пожелаха да коментират какво е новото дялово разпределение в дружеството. В сектора се коментира, че новият мажоритарен собственик Presse-, Televisions-und Communications-Beteiligungs AG е придобил 70%, а останалите са разпределени между Тошев и Запрянов.
Какво е действителното дялово разпределение обаче ще стане ясно до седем дни. Такъв е законовият срок, в който издателите трябва да декларират пред Министерството на културата променената собственост. Това условие е заложено в Закона за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. В карето на "Преса" (до вчера -понеделник, бел. ред.) не фигурираше името на новия собственик.

Защо се прави

Пред собствения си вестник главният редактор на "Преса" Тошо Тошев коментира: "Смятам, че подобна чужда инвестиция в българската преса е гаранция за професионална и свободна журналистика." Важна причина за решението ми бе дългогодишното познанство с г-н Тошо Тошев, с когото сме съдружници от 1999 г. в "Медиа холдинг", обоснова покупката си новият собственик Харалд фон Зеефрид. В интервю пред "Преса" той коментира още, че в бъдеще "ще се стигне до концентрация на медийния пазар и ще съществуват само няколко силни и мощни издателски групи. Кризисните тенденции все още не са преодолени, сами виждате какви трудности изпитват всички издания по отношение на рекламния пазар. Затова не мога да прогнозирам кой ще успее да оцелее в тези, бих казал, катастрофални за медиите условия", е мнението на новия мажоритарен собственик в "Преса".
PTC се занимава с "медийни консултации" в цяла Европа и е собственик и на популярното хърватско списание "Национал", пише "Преса". Информацията за дружеството в интернет обаче е оскъдна и няма информация за дейността му.
"Преса" излезе на пазара в началото на годината с амбицията да изостри конкуренцията в сегмента на всекидневните издания. Появата на изданието обаче съвпадна и с увеличаване на напрежението между издателите. След раздялата на Тошо Тошев с "Вестникарска група България" той оглави не само нов вестник, но и бе в основата на учредяването на нов медиен съюз, което засили разделението на вестникарския пазар.

Стр. 15 

www.blitz.bg | 25.03.2012

Минаха 20 години от старта на първия и единствен български следобеден всекидневник след 10-и ноември

…И не беше лош вестник – тиражът му стигна 120 000, а се продаваше следобед само в София. В страната отиваше на другата сутрин – с всички топли-топли всекидневници, които опоскваха екшъните ни, без да им мигне окото и без да споменават първоизточника на информацията (с едно изключение – баткото “Дневен Труд”)…
Преди 20 години – на 23 март 1992-а – излезе първият редовен брой на “зеления Труд” – така му викаха хората. Преди това направихме два пробни броя – на 11-ти и 18-ти март. “Прилепи” ни кръстиха по-късно, когато вече всички знаеха за “вестника, който не спи”.

Идеята да се направи следобеден всекидневник беше на Тошо Тошев (сега главен редактор на "Преса") и Захари Главчовски (сега пенсионер) – тогавашните шефове на “Медиа” Холдинг, която издаваше “Труд” и седмичника “Жълт Труд” – с главна редакторка Зоя Деянова (сега пенсионерка). Не помня кой измисли името "Нощен Труд". Не бях аз – мисля, че беше колективна хрумка – изскочи на една "Труд"-ова планьорка.

Станах главен редактор една нощ на 9-ти март – нямаше никакво време, понеже бяхме разбрали, че основният ни конкурент – пресгрупа “168 часа” – прави сухи тренировки за следобеден вестник – “12 часа”. И червената “Дума” замисляше “Вечерна Дума”. Така че трябваше да тръгнем от днес за вчера, за да изпреварим всички.

Тогава бях шеф на репортерите в “Труд”. Тошо ми каза да си избера трима, с които да започна новия вестник. Харесах си Жоро Илиев (сега е управител на “Интермедиа” ООД, която издава седмичниците SHOW, “Над 55”, “Доктор”, нейна е и Агенция БЛИЦ); Маги Гигова (тя ми стана заместничка, сега е в ”Преса”) и Митко Статков (сега е извън журналистиката). Похвалиха ми много Милчо Игнатов и той стана отговорен секретар (сега е главен дизайнер в “Интермедиа”). Захари нарисува графиката на новия вестник. Това бяхме създателите на “Нощен Труд”.

За първите броеве много ни помогнаха колегите от "Дневен Труд" – без тях нямаше да се справим: бяхме шепа хора, а се даваха нощни дежурства по 12 часа!

Вестникът тръгна с летящ старт – явно бяхме уцелили ваксата. Пресгрупата не успя да регистрира марката “12 часа”, понеже Любен Генов (бивш главен редактор на “Поглед” и “Труд”; сега е пенсионер, но продължава да обучава бъдещи журналисти в УНСС) ги беше прецакал с марката в патентното ведомство. Така че техният следобеден вестник тръгна като “Врабец”, но ние бързо го отстреляхме. “Вечерна Дума” пък никой не я забеляза.

Екипът се попълваше в движение. Дойдоха четирима секретари: Жоро Грънчаров-Тихия (сега е секретар в SHOW), Георги Роканов-Роко (пенсионер), Мария Груева (не знам къде е сега), Тони Божилов (почина през януари т.г.). По-късно Жоро Вихрийски (сега кара такси) смени Мария, която отиде в "Дневен Труд"; още по-късно, когато страниците станаха повече, дойде Светльо Лесев (сега пенсионер).

От спрелия вестник “Демокрация-91” накуп пристигнаха Максо Караджов (“Труд”), Пецата Вълков (учител по испанска литература във Втора испанска гимназия-София), Милен Милушев (доскоро главен редактор на SHOW), Нено Петканов (той после стана зам.-главен редактор; сега е в “24 часа”); от в. ”Граничар” – Стоян Узунов (той пък по-късно отиде като зам.-главен редактор в “жълтия Труд”, сега е пресаташе на “Пирогов”), от в.”Българска армия” – Иван Генов (след време го направих мой първи заместник, сега е отговорен редактор в SHOW и БЛИЦ).

Фотографите ни бяха страхотни, правеха уникални неща – Сашо Мънзов (сега не снима, за жалост) и Жоро Славков (има автосервиз); после дойдоха Жоро Колев (снима на свободна практика), Цецо Томчев (“Труд”), Мишел Герон (“Класа”), Пламен Стоименов ("Труд").

Кримиотделът ни беше убиец – Митко Статков, Стоян Узунов и Цецо Гемишев (“Труд”) знаеха за ъндърграунда повече от полицията. А Ирен Делчева ( “Всеки ден”) бе на ти с всички ченгета и те първо на нея звъняха, като имаше екшън.

Спортистите ни бяха млади момчета, дойдоха направо от улицата и станаха страхотни репортери – шефът на отдела Ицо Йорданов (издава “Софийски вестник”), Боби Стоянов (независим депутат, беше в “Атака”), Дина Христова (“Сега”), Румен Илиев (шеф на спорта в БЛИЦ), Коко Стойнов (Диема), Станил Йотов (“Всеки ден”), Гонзо Иванов (“България днес”), Коце Радулов (работи върху себе си).

Международниците бяха най-опитните ни журналисти – Ваня Енчева (кореспондентка на “Труд” в Берлин) и Пламен Цветков-Гамбини (отдавна покойник).

Отнесена, но талантлива – Зорничка Петкова – правеше суперрепортажи, никой не можеше да се скрие от нея, знаеше пет езика (живее в Берлин). За медицината отговаряше Сашка Калоянова (в пресцентъра на “Пирогов”), за шоуто – Пепа Петрова (живее в Лос Анжелис; пишеше оттам за “Труд”, но май вече е в "Преса"), за всьо и вся – Лъчо Апостолов (списание “Камиони”). Най-малката, но и най-пъргавата репортерка, беше Миленчето Минчева ("Стандарт") – захапеше ли нещо, не пускаше!

Не се даваха и на най-опитните репортери Добринка Корчева (зам.-главен редактор на SHOW) и Eлица Стоилова (сега е на някакъв остров в Тихия океан – при Марианската падина!).
“Икономистките” – Вили Стоянова (шефка на рекламата в “Интермедиа”), Катето Виткова (стигна до зам.-министърка на образованието в кабинета на царя, сега е в частно книгоиздателство) познаваха и кътните зъби на банкери, милионери и обикновени мошеници. А Валя Петкова (“Труд”) внасяше нежен колорит в дивата ни редакция.

От армията дойдоха съкратените офицери Пламен Григоров (книгоиздател) и Красен Костов (“Труд”-Варна). Викаха им “ботушите” – правеха такава шеста страница, че военните нарекоха вестника “Нощна армия” и се убиваха да го купуват!

Имахме отначало само двама шофьори, бачкаха през нощ – Стайко Добрев-Пасарелеца (умря от рак горкият, преди 12 години) и Жоро Първанов-Армееца (шофьор в интернет-фирма). После се появиха Емо Христов (шофьор в “Интермедиа”), Ники Виденов (шофьор в парламента) и Данчо Михайлов-Фризера (върти волана в "Труд").

Това бяха хората в началото. С годините дойдоха още, не мога да ги спомена всичките. Да са живи, здрави и успешни там, където са сега!

Не мога обаче да не спомена пъргавите ни страньори и сканьори – семейство Цецка (изгубих й дирите) и Румен Гринко (той почина), Мариана Драганова (и тя вече не е между живите) и Сашко Воденичаров ("Труд"); техническият редактор Мария Туевска ("Труд"); коректорките, които ни спасяваха от грешките, допуснати в бързината, пък и от прекален артистизъм – Мери Великова и Валя Калчева (две сестри, сега не знам къде са).

Заникъде бяхме без компютърджиите на инж. Юрий Стаменов (в момента си почива вкъщи и чака оферти за работа) – това е човекът, който през лятото на 1996-а направи електронен пренос на “Нощен Труд” от София във Варна. Вестникът се печаташе едновременно в двата града и се продаваше на обяд и в морската столица – даже оттам тръгваха коли надолу: за Бяла, Обзор, Поморие, Бургас, Созопол – чак до Ахтопол. Летовниците-софиянци четяха любимия се вестник същия следобед!).

Заради нас не спяха по нощите "Труд"-овите кореспонденти – най-добрите в гилдията. Особено активно "прилепстваха" Мехмед Ходжов-Разград, Ваня Лалева-Благоевград, Веселка Венкова-Велико Търново, Албена Борисова-Перник, Невяна Троянска-Варна, Ники Каламов-Русе, Любчо Иванов-Стара Загора, Ваня Авджиева-Ямбол (повечето от тях и днес кореспонденстват – кой за "Труд", кой за други вестници).

Бях главен редактор на “Нощен Труд” 7 години и два месеца – до 14 май 1999 г. Подадох оставка заради “интервю” с хърватския президент Франьо Туджман през април.
Текста донася наш външен сътрудник – Тодор Петров (мой състудент от Факултета по журналистика). Денят е неделя, а аз като никога не идвам в редакцията – имаше някакво семейно тържество. Всички по веригата – дежурен, пом.-дежурен, зам.-главен редактор – проспиват факта, че не се взима току-така интервю с президент (още повече, че заглавието е “Милошевич е луд човек!”). Обаче Тошко казва, че интервюто е взето с посредничеството на Велизар Енчев, посланика ни в Хърватия(те двамата са от един курс на ФЖ – випуск 1978; аз съм випуск 1979)! А и текстът е добър.

В понеделник сутринта аз също заспивам – не казвам на дежурните да търсят Велизар Енчев в Загреб, за да разберат кое как. Или да звъннат поне в хърватското посолство в София. Вестникът излиза към 12 ч, а в 3 следобед ми звъни по вътрешния телефон Тошо Тошев: ”Интервюто е готино, искаме да го препечатаме в “Дневен Труд?”

Това е моментът да се предотврати всичко онова, което се случи сетне и провали кариерата ми в "Труд"-овете. Просто трябваше да кажа на Тошо: абе има някакъв проблем с това интервю, не го пускай!
Но, както вече казах, бях заспал. А когато главният спи, редакцията направо хърка. Пък и интервюто беше хубаво – както отровната гъба е по-примамлива от истинската…

Така че аз спокойно викам на Тошо: “Окей!”… и във вторник “интервюто” цъфва в “Труд” – тогава №1, с тираж 300 000! В "Нощен Труд" нещо може да мине между капките. Но в "Труд"…
И машината се завърта…

Звънят от хърватското посолство – “Нашият президент не е давал такова интервю!”
Звънят от сръбското: “Дайте записа на интервюто, ще ги разкатаем хърватите!”

Става международен скандал, а собствениците на “Труд”-овете – немците от ВАЦ – тъкмо пробиват в Хърватия.

Аз бях виновен. Другите под мен – също, но отговорността се носи от главния редактор – той затова получава най-голяма заплата. Нямаше как – написах си оставката и я дадох на Тошо. Той обаче не я подписа: каза, че трябва да идем “на килимчето” в Есен и там да решават големите шефове – Шуман и Гроткамп. И те решиха: ”Г-н Каменов, вие бяхте добър главен редактор, държахте се мъжки в тая тежка ситуация, поехте цялата отговорност. Уважаваме ви, но не можете повече да останете на тоя пост. Приемаме оставката ви.”

Никой друг от редакцията не пострада.

Това беше. Имало да става. Можеше да не стане, ако бях по-внимателен, по-строг, повече професионалист, ама…

Оставих вестника на 80 000 тираж.

Още в самолета на връщане от Есен Тошо ми рече, че се е спрял на стария си приятел Димитър Шумналиев за мой наследник. Не го познавах добре. Нищо не казах – бях смазан, пък и вътре в редакцията наистина нямаше готов главен редактор.

Десет години по-късно – през май 2009-а – същият тоя некадърник Шумналиев беше довел “Нощен Труд” до мизерните 18 000 тираж и немците го закриха. Старите колеги направили некролог на вестника – разлепили го по етажите в Комбината, където вече бяха “Труд”-овете. И на мен ми донесоха един – сложих си го в папката с двата пробни, първия редовен и последния брой, на който в карето пишеше:

Главен редактор
Пламен КАМЕНОВ

ПП: От 1 януари 2008-а съм в “Интермедиа” заедно с моя някогашен суперрепортер Жоро Илиев, когото имам за по-малък брат. Ако е рекъл Господ, тук ще завърша кариерата си в журналистиката.
Но, надявам се, има още време дотогава!

Оригинална публикация 

Нова телевизия, Карбовски: Директно | 05.11.2011

Водещ: Тошо Тошев, доайен, думата „доайен” харесва ли ти?
Тошо Тошев: Малко тъжно звучи, но ви благодаря!
Водещ: Кога започва новият вестник?
Тошо Тошев: Новият вестник от нова година.
Водещ: От нова година, от 1 януари?
Тошо Тошев: Ами може би, но не по-късно от втори.
Водещ: Няма да ми кажеш как се казва?
Тошо Тошев: Не съм готов още. Тук мога да ти кажа даже нещо любопитно. Понеже няколко пъти се спрягат различни имена, някои от които даже са неизвестни на мен възможност, се намериха предприемчиви млади мъже, които хукнаха да ги регистрират. Доста е любопитно. Показва голям интерес… Няма да ги купувам, ще си измисля име.
Водещ: Това е лесно поне.
Тошо Тошев: Не знам дали е лесно, но не е невъзможно.
Водещ: Мене ще ме поканиш ли?
Тошо Тошев: Като автор да.
Водещ: Като автор?
Тошо Тошев: Ти си автор. Ти си автор и аз с удоволствие бих работил с теб на едни и същи вестникарски страници.
Водещ: Сега ми кажи колко ти е мъчно за „Труд”? Имаш ли какво да кажеш или затваряме тази страница?
Тошо Тошев: Значи ще бъда съвсем кратък. Мене ме напуснаха от „Труд”. Аз не съм напускал „Труд”. Аз работих в този вестник 29 години и 9 месеца.
Водещ: С други думи прецакаха ли те?
Тошо Тошев: Не искам да употребявам подобни думи, не съм от хората, които се жалват, които хленчат. Не, не. Аз обичах „Труд”, аз не съм работил в „Труд”, „Труд” беше моят живот. Не преувеличавам. Мога да се аргументирам, но не е нужно.
Водещ: Виж какво са написали – 30-годишен труд. Колко години откара? 29…
Тошо Тошев: 29 и 9 месеца, точно.
Водещ: Е 30-годишен…
Тошо Тошев: Да, да. 20 години бях негов главен редактор.
Водещ: …кое ти е най-мъчно от „Труд”?
Тошо Тошев: За хората.
Водещ: За журналистите?
Тошо Тошев: за моите колеги.
Водещ: Те остават ли там?
Тошо Тошев: Една част остават, една част идват при мен в новия ми проект.
Водещ: Взимаш си.
Тошо Тошев: Поканих някои, няколко души ми отказаха по различни причини и аз не им се сърдя, това е нормално, но повечето от тези, които поканих, идват при мен. По приятно ми ставаше обаче в случаите, когато сами ми се обаждаха някои от колегите и изразяваха желание да дойдат в новия ми вестник и аз с удоволствие ги взимах.
Водещ: Ами те са си твои, в смисъл повече…
Тошо Тошев: Без изключенвия. Мои, разбира се с известна условност е това понятие. Аз съм ги откривал като репортери, като журналисти, аз съм ги назначавал. Мисля, че на всеки един повече или по-малко съм помагал.
Водещ: Валерия Велева ще бъде ли?
Тошо Тошев: Валерия Велева е зам.-главен редактор. Тя е голямо име.
Водещ: Не си и сърдит за това минало, общото ви минало?
Тошо Тошев: Няма за какво да съм й сърдит. Не, виж, това понятие между сериозни хора сърдит не съществува. В работата какво ли не се случва, някой път някой може да направи стъпка встрани, това нищо не означава. Важното посоката да е точна.
Водещ: Някой път срамувал ли си се от професията журналист? Идва ли такова време? Напоследък не е приятно.
Тошо Тошев: Страхотна е нашата професия. Цивилизацията според мен не е измислила нищо по-добро за обмен на информация между хората от журналистиката. И независимо от технологиите, независимо от това, че много хора вещаят, някак си смехотворно ми звучи едва ли не край на журналистиката. Тя е безкрайна. Как ще си обменят информация хората. Друг въпрос са технологиите. Сега, журналистиката, за да бъде тази, която аз уважавам и която, убеден съм, и хората искат да получават, трябва да бъде почтена. Журналистиката трябва да бъде почтена и коректна. Не лява или дясна. Призванието на журналистиката въобще е да бъде в опозиция на управлението, на управлението на каквато и да било структура, в това число и на държавата.
Водещ: Винаги да им се караме.
Тошо Тошев: Ами хайде да не употребяваме думата „караме”, че ми звучи малко махленски, но винаги да им казваме истината, тази, която мислим и като оценка за тяхната работа. Но, извинявай, трябва да бъде коректна. Журналистиката освен опозиционна към управлението задължително трябва да бъде коректна. Това е моето мото, към това съм се стремял. Виж сега, ще ти кажа, ако позволяваш, това е моя любима тема. Журналистът за разлика от локомотивния машинист би трябвало според мен официално да му бъде признато право на грешка. не може да не сбърка един журналист. Виж, един вестник, 40-страничен, започва да се произвежда, да се прави от 12 часа по обед и в 18-18.30 ч той трябва да отиде в печатницата. Обикновено той се прави от млади момичета и момчета.
Водещ: Могат да сбъркат.
Тошо Тошев: Не може да не сбъркат. Всеки ден в е дин вестник от около 40 стр. Има около 250 дописки, заглавия. Няма начин поне в 2, 3, 5 % от тези заглавия да има нещо неточно, нещо сгрешено. Това е простимо. Той трябва да може да се извини вестникът, разбира се, това е задължително. Но кое не е простимо? Не е простимо да си измисля, да се клевети, да се лъже. Това не е простимо. Ето от това понякога ме е срам.
Водещ: А това се прави зловещо в момента и се превръща в…
Тошо Тошев: Искаш ли да ти кажа нещо, не знам дали ще бъде метафорично, във връзка с това, което ти нарече зловещо? Нострадамос, известно като име, бил предрекъл, че жълтата раса през 20-тия век ще завладее Европа.
Водещ: Може би не говори за Китай?
Тошо Тошев: Значи китайците са една симпатична жълта раса, аз ги уважавам, те направиха бум, но това е друга тема, не ни е тема. България е част от Европа. Жълтата медийна раса завладя България. Признавам го, то е факт. И за разни медийни (…) всъщност издевателстват над читателската аудитория, която си купува, плаща със стотинки…
Водещ: За да бъде лъгана.
Тошо Тошев: Възможността да бъде излъгана.
Водещ: Какво означава това?
Тошо Тошев: Никога нищо лошо срещу читателя. Негово право е, негово свещено право е да си купува каквото иска, да му се радва колкото иска и колкото може. Но ето, на фона на всичко това аз мисля, че се създадоха предпоставки за моя проект. Всъщност като че ли читателят, сериозният читател, има такъв интелигентен и умен читател в тази държава, този читател има нужда от един сериозен вестник, който ще се опитва и ще го постига да бъде опозиционен на управлението и да бъде коректен.
Водещ: Може би рискуваш на надцениш малко читателя и потребителя на медия.
Тошо Тошев: Предпочитам така, отколкото да го подценявам.
Водещ: Да го подцениш, със сигурност ще успееш да го подцениш.
Тошо Тошев: Не, не, не искам да го подценявам. Читателят може да прецени кое е добро и кое не е. Ако се излъжа, толкова по-зле за мен обаче.
Водещ: забелязваш ли обаче, че това не е просто да говорим за жълто, появиха се нови жанрове даже, жанрът отмъщение, това е вестникът да почне да ти отмъщава за нещо лично, някой се разсърди на тебе, на мене и започва да пише директно.
Тошо Тошев: Това, за жалост, си прав, твое е откритието, ти го нарече великолепно като жанр. Аз не знам. Ето, скоро в един вестник бяха цапардосали бившата ми съпруга по един отвратителен начин. Вероятно заради мен, за да накажат мен. Дълбоко непочтено, немъжко, подло…
Водещ: Как предпочиташ да говорят за това.
Тошо Тошев: Директно.
Водещ: Те я наказаха толкова обидно, че няма накъде…
Тошо Тошев: Все пак нека да запазим някаква хигиена обаче. Надявам се, че и двамата се имаме за сериозни мъже и за сериозни журналисти! Не искам…
Водещ: Отмъщение ли беше това?
Тошо Тошев: Според мен да.
Водещ: За какво?
Тошо Тошев: Разбрах след това, че сме взели един човек на работа в новия ми вестник, който те имали желание да привлекат при себе си. Доста смешно, да.
Водещ: В този смисъл някой път не ти ли се иска да можеш да сложиш ред, или някой друг да сложи ред в печата? Както има СЕМ, непрекъснато ни мачкат за разни глупости, така и в печата да има един..?
Тошо Тошев: Аз съм бил винаги против понятието закон за печата.
Водещ: Защото?
Тошо Тошев: Защото това ще развърже ръцете на държавата и на нейните адвокати, а адвокатите на държавата са (…), ще развърже ръцете за саморазправа, за саморазправа с неудобните медии. Не е ясно, не може да вярваме на добрия чичко министър-председател, който и да е той.
Водещ: Как да не може, правим го от доста време?
Тошо Тошев: Ами за сметка на тези, които сами… вярват. Аз съм от тези, които се опитват да мислят. Така че един закон за печата би бил според мен ретрограден. Но достатъчно е просто, виж сега какво е достатъчно, то е доказано, достатъчно е да се спазват законите. В. „Билдцайтунг”, който има милионен, многомилионен тираж в Германия с нашите понятия за жълтата медийна раса всъщност е един жълт вестник…
Водещ: Там измислят ли си?
Тошо Тошев: Те не могат да си позволят да си измислят. Ще им спукат гьона от глоби, от присъди, милиони ще плащат.
Водещ: А ние?
Тошо Тошев: Колегата Слави Трифонов се опита да осъди някакви жълти вестници…
Водещ: Той ги осъди, да.
Тошо Тошев: Да, ама на какво?
Водещ: На малко, на нищо.
Тошо Тошев: На дребни суми, които се изплащат с лекота. Аз съм за абсолютно спазване на закона. За правораздавателна система, която да брани хората от клевети, включително и от медийни клевети. В това отношение не бих допускал компромиси, ако зависи от мен.
Водещ: Не искаш да се регулираш. Между другото преди малко пропуснах този въпрос…
Тошо Тошев: Как да не искам, искам да се регулираме.
Водещ: Може и малко по-строго да бъде, защото то става, защото те в момента продължават…
Тошо Тошев: Нека да не бъркаме нещата! Нека да бъде строго към политиците, които имат реална власт, журналистите нямат власт, журналистите се борят за всяка своя дума. Нека политиците, които примерно издевателстват над закона, издевателстват над хората, които са ги избрали, които са ги назначили на работа, нека към тях да бъде по-строг законът.
Водещ: …трябва ли да вярват на медиите, които пишат тези дни за него? Може ли да се вярва на..?
Тошо Тошев: Аз не бих искал да говоря от името на Бойко Борисов, защото нямам представа дали вярва или не, но аз не мисля, че той е наивен.
Водещ: Иначе как си ти?
Тошо Тошев: В смисъл, добре. Добре съм. Малко съм пресипнал в момента, някакъв грип ме мъчи.
Водещ: На хората крещиш ли, караш ли им се?
Тошо Тошев: Никога. Аз когато съм много ядосан, примерно на планьорка, водил съм в продължение, еди път изчислявах около 4 години пълни, календарни като физическо време години от живота ми съм бил на планьорка. Това е време, в което се планира вестникът. Сметнал съм го да, и сега мога да направя сметка, но ще загубим време, а то е скъпо в една телевизия. Когато съм много ядосан, говоря тихо, едва ме чуват.
Водещ: И всички млъкват в този момент?
Тошо Тошев: Когато говоря всички млъкват, не само в този момент.
Водещ: Колко си опасен, между другото имаш тука много хубав въпрос, опасен човек ли си?
Тошо Тошев: Не, мисля, че съм добър човек.
Водещ: Свестен. Тук има много хубав въпрос.
Тошо Тошев: Така мисля аз.
Водещ: Маргарита Цветкова пита, мислил ли един ден Тошо Тошев да напише книга за всичко, което знае?
Тошо Тошев: Много благодаря на Маргарита! Аз в момента завършвам една книга. Тя се казва „Лъжата”. Това е третата книга от моята поредица „Лъжата”. Всичко, което знам за политиците и се е случвало в последните, това, което не е популярно, това, което не е написано вече във вестниците и показано по телевизиите, и в което аз лично съм участвал по някакъв начин, иначе да преразказвам преживяванията на други хора не е коректно, не е коректно просто, не е мое, в тази книга ще го има. Ще има и много страници за моя личен живот. Сега, какво няма да го има, включително и за политиците? Защото понятието всичко е доста сложно понятие. Личните неща от личния живот, включително и на политиците няма да го има. Аз на някои от тях знам много неща, но това е дълбоко некоректно.
Водещ: А не е ли редно да бръкнем в личния живот на политиците, а не в личния живот на Гълбин Боевски да мачкаме?
Тошо Тошев: Значи личният живот дотолкова, доколкото засяга и останалите хора. Но един политик, дори и да е президент, дори и да е министър-председател, министър, какъвто щете, той има право на своя лична слабост, той има право на личен живот.
Водещ: …незаконен син.
Тошо Тошев: Какво значи незаконен син?
Водещ: Нищо не значи.
Тошо Тошев: Няма такова понятие.
Водещ: Това е понятие от вестниците, на колегите…
Тошо Тошев: Ами този, който го е написал може да е незаконен журналист. Няма незаконен син.
Водещ: Това е супер яко, незаконни журналисти да работят в медиите.
Тошо Тошев: Некоректният, измислящият, фалшивициращият истината човек може да бъде само незаконен журналист, той не е журналист.
Водещ: А не ли вредно примерно журналист и политик да са приятели?
Тошо Тошев: Не, защо? Те са колеги. Виж, и журналистът, особено политическият, пък и не само политическият, се занимават с политика. И политикът, професионалният политик какво прави друго освен политика?
Водещ: Понякога и журналистика.
Тошо Тошев: А понякога и журналистика. Сега, понятието конфликт на интереси е сложно понятие. Но това би означавало и политиците помежду си да не могат да бъдат приятели, и журналистите помежду си да не могат да бъдат приятели. Сложно е, но не виждам нищо осъдително. Достатъчно е да се спазват някои почтени принципи.
Водещ: Все пак някой трябва да дефинира хигиена може би вече в тези отношения, защото се поучихамного…
Тошо Тошев: Няма нужда да се дефинира нещо, което е дълбоко ясно. Виж, не трябва да се лъже, казах го вече, да не стане банално…
Водещ: Те са свикнали заради „Труд”, прочитат вестника и казват, във вестника го пише. После взимат жълтия вестник и казват, в другия вестник пише. За тях и това е вестник, и това е вестник. Ти разбираш ли кое те убива тебе?
Тошо Тошев: Защото и двете са на хартиен носител.
Водещ: Ей затова. Казват във вестника го пише, ама кой вестник е това?
Тошо Тошев: Зависи от хората. Хората трябва да бъдат по-взискателни. Тези, които си дават стотинките, трябва да знаят за какво ги дават. И ако взимат вестника като семки за забавление и плюят така да се каже настрани мръсотията, което не е много културно и естетично, тяхно право е разбира се. но нека да внимават какво купуват и за какво го използват.
Водещ: Ще има ли Черноризец Храбър тази година?
Тошо Тошев: Трябва да има Черноризец Храбър…
Водещ: Иначе аз ще бъде един от последните носители, нали?
Тошо Тошев: Ти си един от носителите и се надявам, че това ти харесва!
Водещ: Благодарение на „Стандарт”.
Тошо Тошев: Да, ти си автор там постоянен и аз там те чета. Тук те гледам по някой път, а там те чета.
Водещ: Тази година какво ще стане?
Тошо Тошев: Тази година ще има Черноризец Храбър независимо, и тази година ще има, за догодина не знам, независимо от бойкота прави най-голямата пресгрупа, няма да я назова, без да искам, няма да я назова.
Водещ: Аз се сещам коя е.
Тошо Тошев: Да, сещаш се…
Водещ: Добре, защо не можа да се разбереш… ти си се разбирал с толкова правителства, не можа да се разбереш с твои партньори?
Тошо Тошев: Те не са ми партньори.
Водещ: Е не ти ли бяха, какви бяха?
Тошо Тошев: Никога не са ми били партньори.
Водещ: Просто купиха вестника?
Тошо Тошев: Просто купиха вестника, купиха вестниците.
Водещ: А да не би са унищожаваме една хубава награда, тази награда беше изключителна?
Тошо Тошев: Надявам се това да не се случи. Тази година, независимо че номинациите са на около 40 души, за жалост между номинираните и между номиниращите се няма да има журналисти, които като че ли бяха заставени, като чели казвам, заставени да оттеглят своите материали, пратени да бъдат евентуално номинирани и наградени от някои от най-популярните български вестници, заставайки поради някакви странни съображения, битката е за власт, колкото и смешно да е това.
Водещ: Не, това е просто някой я дефинира тази награда като твоя награда в голяма степен, затова иска да си направи негова.
Тошо Тошев: Моята скромна заслуга е, че аз я измислих, но истината е, че това е дело на Съюза на издателите, не е мое дело. И ако това е заслуга в продължение на 10 години, на 11 всъщност почти, аз съм председател на Съюза на издателите, отдавна исках да бъда сменен, идваше ми в повече, да си призная, отказваха ми колегите по най-различни съображения, примерно да не се разпаднел съюзът, сега г-н Павлов иска да стане, Любомир Павлов да стане председател на Съюза на издателите, знам, че води масирана предизборна кампания, ще има скоро отчетно-изборно събрание, аз вероятно ще…
Водещ: Ще се оттеглиш?
Тошо Тошев: Ами не искам да влизам в глупави битки, за какво?
Водещ: Може да се окаже, че тази година ще бъде последната година на Черноризец Храбър?
Тошо Тошев: Не искам да е така.
Водещ: И аз не искам да е така. Кого каним сега на награждаването? Политици каним ли, както винаги?
Тошо Тошев: Каним, виж, тук ще те коригирам. Тези, които каним, някои от тях случайно са политици. Защо? Какво искам да кажа? Каним героите на журналистическите дописки.
Водещ: каним нашите персонажи.
Тошо Тошев: Да, нашите персонажи. За кого пишат най-често журналистите?
Водещ: За Бойко.
Тошо Тошев: Ами за Бойко, каним го разбира се, защо да не го поканим? Нещо обидно ли има в това? Не, напротив, той идва. Симеон Сакскобургготски канихме и му връчихме награда Тиква на годината. Той не дойде да я вземе, но Митко Цонев я взе от негово име, който му беше говорител тогава. Имаше такъв един конкурс, не по линия на Съюза на издателите, по линия на вестника, в който работех аз тогава. Какво искам да кажа, политиците уважават журналистите чрез присъствието си там. Те уважават награждаването на журналистите за техните остри материали. Почти няма голяма награда в отделните категории, които да не са свързани с остра критика към различни представители на властта или към цялата власт.
Водещ: Просто те трябва да дойдат, за да присъстват на награждаването на тези, които ги критикуват? Така ли трябва да го дефинираме?
Тошо Тошев: Така е, то е така.
Водещ: Последен въпрос към Тошо Тошев. Успех пожелавам на вестника между другото! Много ще се радвам да има опозиционен, нов, коректен. Свобода на словото има ли? Някога за тебе имало ли е несвобода на словото, имаше ли проблем?
Тошо Тошев: Това е сложен въпрос. Разбира се, че е имало…
Водещ: Кажи за 30 години къде направи компромис по отношение на свободата?
Тошо Тошев: Пазил съм мои приятели. Ако някой ти каже, че никога не е правил никакъв компромис, сигурно ще те излъже… Пазил съм няколко мои приятели. Не съм ги пазил от престъпления, не се е случвало, нямам такива приятели, но от оплюване със сигурност съм пазил всички, които съм могъл да опазя, от оплюване. Думата оплюване, нали, от критика не. Сега, имаме ли време, 2-3 мин. ми трябват?
Водещ: 1 мин. имаме.
Тошо Тошев: За свобода на словото. Има една митология, според която преди 20-21 години е имало тежка цензура в медиите. Това не е съвсем така. Сложно е, сложно е. Имаше ред, който се наричаше партиен ред, имаше партийна линия. Цензура нямаше.
Водещ: А сега?
Тошо Тошев: Сега е по-страшно в някои корпоративни издания. Защо? Защото тогава, ако отделът на ЦК на БКП беше този, който бдеше за чистотата на партийната линия, сега отделът на ЦК е собственикът, който е в коридора и в тоалетната заедно с журналиста.
Водещ: Не, и с политика е в тоалетната.
Тошо Тошев: Той посещава политика. И всъщност кое е водещото в този тип корпоративна журналистика, която е негативна, иначе тя може да бъде почтена, ВАС примерно, който беше доскоро в България, е един почтен издател, той не се интересува да прави пари от изданията, използвайки тяхното влияние, а чрез изданията. Изданията да му носят пари чрез продажба на реклама.
Водещ: Без да продава влияние.
Тошо Тошев: Без да търгува с влияние. Докато издателят, който не иска да прави бизнес, чист бизнес и да печели примерно от вестника, продавайки го и продавайки рекламна площ, а чрез влиянието, което може да изтъргува, всъщност е този нежелан корпоративен тип издател.
Водещ: Последен въпрос, защо не отидеш да почиваш? Вършил си доста за тази държава, направил си доста?
Тошо Тошев: Какво е това, на мен това не ми е ясна, не маниернича?
Водещ: Ти като Лили Иванова…
Тошо Тошев: Не, не съм като Лили Иванова, аз не мога да пея. Мисля, че и тя не може да пише. На мен ми харесва да работя. Аз имам добрият житейски шанс да обичам работата си и моето хоби да е работата ми. И още нещо, и моето семейство да е вестникът ми.
Водещ: Тошо Тошев идва на нова година, така да го обявим.
Тошо Тошев: Много благодаря!

www.cross-bg.net | 26.10.2011 

София /КРОСС/ Споровете между собствениците и издатели на тиражните „Труд", „24 часа" и „168 часа" и на печатницата в Полиграфическия комбинат продължават. Временно възстановеният от съда като съуправител на пресгрупата Христо Грозев обвини другия съуправител Любомир Павлов, че му отказва достъп до скандални договори и източвал дружеството чрез свързани лица – неговият личен адвокат, съобщава bTV.
Христо Грозев и австриецът Карл фон Хабсбург повече от половин година оспорват пред съда как съдружниците им Любомир Павлов и Огнян Донев през пролетта са превзели пресгрупата, като са намалили неправомерно техните акционерни дялове.
Докато съдът окончателно се произнесе по спора Христо Грозев с обезпечителна заповед от няколко дни е върнат временно като пълноправен съуправител на пресгрупата. Любомир Павлов сега отказвал да покаже на Грозев какви договори за кредити и за продажби на печатарски машини са подписвани, докато те са били отстранени от управлението на пресгрупата.
„Това значи, че самото дружество е помогнало да бъде източено. Нямаме друг избор освен да се обърнем към прокуратурата и полицията с молба да се намесят и да ми осигурят достъп до документите. Господин Павлов ми обясни, че ако се обърна към полицията, тя щяла да ми откаже достъп. И на мен ми е много интересно откъде той знае как ще реагира полицията", попита Грозев.
Карл фон Хабсбург заяви, че не иска нищо друго освен съдът да отсъди безпристрастно по тази спор.
„Това, което много ме шокира, е агресивното поведение, което бе предприето срещу съда в тази фаза на процеса. Аз съм много чувствителен, когато се проявява такава агресия и съпротива. Смятам, че тези неща отдавна са останали в далечното минало – не само тук, а в цяла Европа", каза той.

Оригинална публикация

сп. Тема | 23.10.2011

Когато през декември м.г. новите тогава собственици на "Труд" и "24 часа" Христо Грозев, Огнян Донев и Любомир Павлов обявиха, че искат да навлязат по-сериозно на интернет пазара, в който имало ниша, те едва ли имаха предвид, че и лично ще го захранват със скандали, както се случи впоследствие. Тази сряда виртуалното пространство тиражира стотици пъти новината, че полицаи помагат на частен съдебен изпълнител да влезе в Полиграфическия комбинат и да опише имуществото на "Вестникарска група България – холдинг". Появата на съдебния пристав дойде след постановление на Софийския градски съд. Той реши още Грозев да има статут на "особен представител" (нещо като втори управител), докато трае съдебният спор с двамата му съдружници.
През 2010-а Грозев, Павлов и Донев обявиха, че чрез фирмата си "БГ Принтинвест" първият ще държи мажоритарния дял в медиите, а Павлов и Донев – по-малкия. През пролетта двамата се отметнаха от думите си с пояснението, че съдружникът им не е осигурил нужния му капитал за сделката. В отговор Грозев заведе дело, което още не е започнало по същество.
През седмицата той обяви, че е поискал опис на имуществото, тъй като се натъкнал на документи, доказващи, че най-големият кредитор на "Труд" и "24 часа" вече не е банка, а 35-годишен адвокат Грозев поясни, че през март фирма "Комерс контакт" ЕООД на Стоян Венциславов Николов, син на заместника на Любомир Павлов от периода му като председател на надзорния съвет на Общинска банка – Венцислав Николов, е придобила чрез цесия 15 000 000 евро от 25-те милиона заем, който холдингът изтегли от Уникредит Булбанк. Срещу залог на цялото имущество на вестниците и на Полиграфическия комбинат банката е отпуснала на "Комерс контакт" и още 5 милиона евро кредит.
"Ако банката беше кредитор, ние имаме доверие, че няма да направи нещо незаконосъобразно, примерно да си изиска утре предсрочно заема, за да може да разпродаде активите – коментира Грозев в интервю за сайта "Всеки ден". – Но когато имаме частно лице, свързано с политическия кръг от мандата на Софиянски, не можем да стоим пасивно и да чакаме да дойде денят X за гледане на делото."
Вече е ясно, че спорът между тримата ще продължи и догодина, а вероятно и през следващите 2-3 години. За поредната колизия между издателите на "Труд" и "24 часа" можеше никой да не разбере, ако управителят им Любомир Павлов бе изпълнил решението на съда и бе допуснал съдия-изпълнителят да си свърши работата. Тогава нямаше на мястото на събитието да се налага да идва нито полиция, нито репортери, които за пореден път да превръщат правенето на новини в новина.

Стр. 37

в. Всеки ден | 15.10.2011

"24 ЧАСА" и "Труд" са заплашени от закриване, защото скоро няма да има журналисти, които да ги списват. "Всеки ден" научи, че цели отдели се пренасят в новия вестник на Тошо Тошев, който наскоро окончателно напусна "Медийна група България" и обяви, че ще прави ново издание.

Преселението започнало от крими отдела на "24 часа", и то не толкова заради повечето пари, които Тошев предлага, а заради намалените заплати във ВАЦ-овите издания. Репортери от отделите правен, спортен и култура също обмисляли варианта да се разделят с ежедневника и да пристанат на Тошо Тошев. И известни автори на вестник "Труд" не са далече от идеята да сменят работното си място. Сред тях е Валерия Велева, която от няколко месеца работи като външен автор в "Стандарт", след като напусна със скандал изданието.
Най-силното крими перо на "24 часа" Блага Георгиева, която миналата година грабна "Черноризец Храбър" за разработките си по бандата на "Наглите", напусна вестника, в който се труди над 10 години и от 12 септември вече се грижи за медийния образ на новия председател на Софийски градски съд Владимира Янева. Още трима от криминалните репортери на вестника също са подали молбите си за напускане, като двама от тях със сигурност ще са част от новия проект на Тошев. Двама репортери от правния отдел на "Труд" пък солидарно напускат след смяната на властта и като верни кучета отиват при Тошо Тошев.

Колегите им от отдели "Общество" и "Икономика" също са подали молби за напускане

Новото издание "Трибун" тръгва до месец. То ще бъде подкрепено от сайт. Междувременно стана ясно, че Тошев гради цяла медийна империя с парите от продажбата на акциите си. Медийният бос е продал старата сграда на "Труд" и така е получил допълнителен капитал. С парите веднага е откупил закъсалото списание "Тема", което влиза в новия му пул. В групата ще има и интернет сайт. Същевременно ситуацията в бившата ВАЦ е критично. Актуалната сводка за тиражите показва, че "Труд" е паднал под критичните 50 000 броя. "24 часа" напълно се е сринал – миналата седмица тиражът му бе 44 400 копия. Непродадените количества на двата ежедневника са между 40 и 50% в различните дни.

Стр. 10

Дарик радио, Денят | 04.10.2011

Водещ: В първите дни на новата година на вестникарския пазар в България ще се появи ново издание – вестникът, който подготвя журналиста и бивш главен редактор на „Труд” Тошо Тошев и главния редактор на списание „Тема” Валери Запрянов. Знаете, че след като в началото на годината стана факт продажбата на „Труд” и „24 часа”, в края на август Тошев напусна Медийна група „България”, в чийто борд беше вицепрезидент. Мотивът му – несъгласие със стила на ръководството на пресгрупата. Все още се обсъжда името на новия вестник, който ще бъде подкрепен от съдружник от чужбина. В интервю за „Денят на Дарик” Тошо Тошев увери, че веднага след като договореностите с този съдружник бъдат финализирани, ще представи публично кой стои зад помощта за новото издание. Според Тошев, през последната година на печатния пазар у нас нахлуват бизнесмени, които не са професионални издатели и това срива медийния пазар. Чуйте разговора на Йовка Йовчева с Тошо Тошев.
Репортер: Г-н Тошев, през последната година има сериозна динамика на вестникарския пазар. Кризата или по-скоро някакви, как да кажа, дори закономерни процеси наложиха това? Смени се собствеността на „24” и „Труд”, два нови вестника лятото се появиха, сега се чака вашето ново издание. Как Вие лично тълкувате тази динамика?
Тошо Тошев: Динамиката наистина е голяма и тази динамика и по-точно новите собственици на сериозните медии – искам да направя веднага една уговорка, говоря преди всичко за хартиените медии, за вестниците на първо място – та всъщност, промяната на собствеността доведе на пръв поглед, като че ли невидими за обикновения човек, но всъщност сериозни размествания на пазара. Оказа се, че огромната част от новите собственици всъщност не са професионалисти издатели. Тъй като всъщност навсякъде по света сериозните вестници в крайна сметка са собственост на частни компании, но има голяма разлика дали компанията е професионален издател. Пример давам с доскорошния собственик на споменатите вестници немска групировка ВАЦ, която е един могъщ медиен концерн с европейска стойност. Съвсем друго е, когато издателят има някакъв друг сериозен бизнес. Не говоря дали този бизнес е 100% легитимен, дали е сенчест. Ако той е сенчест, драмата става още по-голяма, да не кажа, убийствено, убийствено тежка за медията, която става собственост на този издател, да речем. Разликата между тези две групи издатели води до сериозните сътресения на какъвто и да било вестникарски пазар. За жалост, като че ли в България последната година надделя собствеността на бизнесмени, които не са професионални издатели. Те нахлуват на вестникарския пазар със своите амбиции. Не искам нищо лошо да кажа нито за амбициите, нито за хората, но: първо, те са непрофесионалисти; второ, при тази криза въобще, икономическа, стопанска, при тази слабост въобще на икономиката в нашата страна видимо има някакъв друг вид мотивация за нахлуването, стремглавото нахлуване на богати хора на медийния сектор.
Репортер: Каква би могла да бъде тая мотивация?
Тошо Тошев: Аз няма да гадая, но тя би могла да бъде наистина всякаква. Може да подсказва амбиции в сферата на политиката. Чрез медиите може да се прави политика, да се подкрепят политически структури, партии, да се подкрепят политики и хора и да се получават дивиденти, някакъв вид дивиденти. Това могат да бъдат мераци за лична реализация, за популярност. Защото един бизнесмен може да е много богат, може да има страхотно успешен бизнес в каквато и да било сфера, но той да е известен на собствения си семеен кръг. А може би иска да лекува някакви свои комплекси.
Репортер: Губи ли медийния пазар от това?
Тошо Тошев: Той не губи. Той се срива, тъй като тогава, когато ти не си тръгнал да правиш, това е принципното положение, според мен, когато ти не правиш бизнес, чист бизнес, искаш да произвеждаш едно издание, за да печелиш чрез него, чрез качествено издание. А то за да е качествено, трябва да е свободно, то трябва да има гаранция. Хората, работещи в него, трябва да имат гаранцията, че могат да мислят свободно, че могат да реализират това, което таланта, познанията им дават възможност да излеят върху белия лист образно казано. Та ако собственикът иска да прави наистина такъв вид почтен бизнес, изданието има шансове да бъде успешно. Ако собственикът има друг вид амбиция, а не да прави бизнес чрез изданието, а изданието да му подпомага основния бизнес, от където той е тръгнал и намерил пари, за да купи вестника, да речем, ако иска да постига някакви свои политически болежки, ако иска да лекува свои комплексни рани, ако иска да задоволява някакво свое его, тогава всъщност медията става подчинена. Когато се говори за свобода на медията, този, който се оплаква, че примерно държавата го потиска, не му дава свобода, в България, за у нас говоря, не е прав. Да, вярно е, че политиците по различен начин, различните политици, се опитват да се преборват с медиите, да печелят по някакъв начин точки за себе си. Ами, това е съвсем естествено. Това става навсякъде по света. Но законово, ако щете като визия, в България има свобода от гледна точка на държавата. Нали знаете, че работих доскоро като главен редактор на един вестник. На мен никой не ми се е бъркал, не се е опитал да ми се бърка след 2000 г. примерно в работата, да ми нарежда. Няма такова нещо. Никой не си е позволявал. Най-много да са ме помолвали някой път за нещо. Просто умеех, струва ми се, да говоря приятелски, човешки и сериозно с политиците, с бизнесмените. В някаква степен това беше и предпоставка да ми върви работата, моята и на вестника, в който работех. Когато обаче искаш да постигнеш, като собственик или като главен редактор, когато искаш да постигнеш други цели, вече понятието свобода на словото става на патерица.
Репортер: Затова и казвате, че се срутва медийния пазар от подобна инвазия. Какво остана скрито за аудиторията около продажбата на „Труд” и „24 часа”?
Тошо Тошев: Аз не искам да говоря нито за „Труд”, нито за „24 часа”. Аз работих там много години и не е коректно. Друг е въпроса, че това което до тук се опитах да изложа като принципна ситуация, като позиция на вестникарската хартиена индустрия в България, всъщност се получи в този си вид, получи този си образ на някакъв вид завършена болестна ситуация, се случи именно сега, през тази година. Започна по-рано. Не е началото от сега. Започна от по-рано. В желанието си да влияят пряко върху процесите на социалната практика, чрез директни атаки, чрез жълто помийно заливане на образите, на лицата, на ситуациите в държавата, през тази година се появиха всекидневни „вестници-убийци”, които всъщност създадоха от друга страна, според моето скромно убеждение, и предпоставката за това един човек с някакъв опит, с някаква практика, ако намери и подкрепа някаква, да се опита да направи една сериозна медия.
Репортер: Преди все пак да поговорим за вашия проект, който подготвяте, вашата гледна точка – накъде, според Вас, новите собственици на тези две издания водят, хайде ще кажа, в частност в-к „Труд”? Може ли да се стигне до там един вестник с над 70-годишна история да изчезне от вестникарския пазар?
Тошо Тошев: Не искам да говоря за в-к „Труд”. Не е коректно. Аз бях 20 години негов главен редактор. Няма да чуете от мен такова нещо. Каквото имах да кажа, го казах.
Репортер: Когато си тръгвахте, казахте, че не искате повече да участвате в тоя маскарад.
Тошо Тошев: Не знам дали съм употребил думата маскарад, но наистина горе-долу по такива причини си тръгнах.
Репортер: Поне можете ли да кажете на кого станахте неудобен?
Тошо Тошев: Ама аз въобще съм неудобен човек.
Репортер: В случая нещо е отключило обаче…
Тошо Тошев: Моето желание. Единственото, което отключи, това беше моето желание да работя свободно и да се опитам да правя това, което, струва ми се, че мога. В продължение на 20 години наистина се доказвах. Доколко съм успял, това е друг въпрос. Дълги години аз, мисля, че съумявах да правя един добър вестник заедно с един добър екип, разбира се. И ето, аз реших, че с малко прекъсване, за да ми узрее в главата цялата тази истина, да се превърне в убеждение, та с малко прекъсване, мисля, че горе-долу сега, последните два-три месеца, дойде мига, когато да се опитам да го направя.
Репортер: Кога стартира опозиционния вестник? Така го анонсирахте, като издание. Тук в ЦУМ ли ще се прави?
Тошо Тошев: Да. Искам все пак да поясня. Аз смятам, че е грешка, когато някои издатели или главни редактори привързват към колесницата на някоя партия или идеологема своето издание. Значи, не може да се мисли, че е сериозна медията, че тя е свободна или освободена, сама себе си да е освободила, не свободна откъм държавни пречки или предпоставки. За да е освободена, тя не бива да се свързва с лява, дясна или каквато и да било партийна политическа доктрина. Това веднага ограничава сферата на мислене, начина на подход на един репортер, на един журналист, на един редактор. Медията поначало, не само хартиената, е призвана, като че ли да бъде коректив за обществото, коректив за управлението на обществото. Което какво ще рече? Че е призвана да бъде опозиционна. И аз ще се опитам да правя такъв вестник.
Репортер: „Трибуна” – някой спомена това работно заглавие или още…?
Тошо Тошев: Това го уточнявах. Няма още решено заглавие. Това е сериозно, колежке. В момента, в който го има, аз съм заинтересован да го съобщавам, за да се наложи в съзнанието на публиката. Ще видим. Тук, надявам се, до месец, месец и нещо, тъй като проектът, вестникът трябва да почне да се появява на бял свят от първите дни на следващата година. Тоест, исках да избегна изборите. Да минат изборите, да отшумят, да не се политизира веднага медията заедно с раждането си, да изврещи партийно-политически. Та, като съм готов, наистина ще го съобщя.
Репортер: Стои ли зад този медиен проект и политически проект?
Тошо Тошев: Не разбрах.
Репортер: Някаква проекция, която би могла да зададе параметри за визия напред във времето. Въпреки че ето, да…
Тошо Тошев: Тоест, някаква политическа сила дали стои? Не.
Репортер: Не. Не политическа сила, защото един очевидно опозиционен вестник, поне в желанието си да не бъде такъв…
Тошо Тошев: Аз ще имам подкрепа, разбира се. Няма да съм сам. Първо, ние в момента работим заедно и сме съдружници във фирмата, която направихме, акционерно дружество. „Обединени свободни медии” се казва дружеството. Излезе неговата регистрация. Работим заедно с моя колега и изключителен журналист Валери Запрянов. Ние ще имаме подкрепа от чуждестранен инвеститор. Не са ни приключили, тъй като знам какво ще ме попитате, не са ни приключили окончателно разговорите. В смисъл, като разговори, те текат добре. Имаме, така да се каже, стиснали сме си ръцете. Но в момента, в който подпишем нещата и сме готови окончателно, техен най-виден представител ще дойде тук. Може би ще направим пресконференция, може би ще се… но със сигурност ще се покажем заедно.
Репортер: Като става дума за парите, подчертавате, че става дума за чужд инвеститор.
Тошо Тошев: Говоря за подкрепа. Говоря за подкрепа.
Репортер: Колко…
Тошо Тошев: Това не е само пари.
Репортер: Колко време един подобен медиен проект може да си позволи да работи на загуба?
Тошо Тошев: Аз не го наричам загуба. Винаги съм казвал, че добрата медия си изкарва парите. Ако е добра стоката, хората я купуват. Разбира се, малко по-сложно е това да правиш вестник, отколкото примерно качествени обувки. Има някаква разлика. Или гевреци. Вестник се прави трудно.
Репортер: По калъп.
Тошо Тошев: Медиите са много. Конкуренцията е голяма. Държавата е бедна. Хората получават малки заплати. Много, много фактори могат да се наредят, които пречат. Всеки случай не го наричам правене на вестник на загуба. Наричам го един инвестиционен период. Не мога да гадая, но аз се надявам за не продължително време вестникът да се издържа сам. Не очаквайте някакво число да посоча. Няма да е коректно. След шест месеца, ако Ви кажа, да речем, че ще сме готови , може да дойдете и да ме попитате – готови ли сте, какви са Ви сметките? А може би ще ми трябват седем месеца.
Репортер: Говори се, че и пари на Делян Пеевски ще стоят зад това издание.
Тошо Тошев: Не е сериозно. Не ми задавайте такъв нелеп въпрос! Опровергавам го много пъти. Делян Пеевски е един млад мъж, с който аз се познавам формално и доста бегло. Но аз уважавам неговите амбиции и вероятно ще работя с негови структури, ако той наистина, реално ги притежава, в сферата на разпространението. Имам още нещо предвид. В София има, ако не бъркам, три възможни печатници за правене на такъв весник. Едната е свързана с пресгрупата, от която аз излязох. Тя е тяхна собственост. Другата е на г-н Иво Прокопиев, ако не се лъжа. Третата е собственост, не знам точно на кого, но примерно на групата на Делян Пеевски. Ами, аз с една от трите печатници ще трябва да работя. Ще поискам оферти и от трите. По моему те би трябвало да са заинтересовани. Това е бизнес проект за тях. Но който ми даде най-добрата оферта, вероятно с него. Най-добра не значи на всяка цена най-евтина само. Ако щете, има график за работа, условия за хартия, за печат. Моят инвеститор, моят съдружник по-скоро ще бъде от чужбина. А с кого ще работя… аз ще работя и с г-н Павлов, ако той не ми откаже, не само в сферата на печатницата. Той е собственик на една от мощните разпространителски фирми. Нима е осъдително, ако работя с него, независимо че го напуснах сега?
Репортер: Не се ли опасявате, че предизвиквате с вашия нов проект размествания на медийния пазар? Няма ли да разрушите така и в-к „Труд”? Много хора Ви последваха.
Тошо Тошев: Аз не искам нищо да разрушавам. Аз искам да направя нещо ново. Ако появяването обаче на пазара на един нов вестникарски факт се окаже неудобно за други, това не е мой проблем.