в. Дума | Милен ВЪЛКОВ, председател на СБЖ | 08.01.2011

През първата седмица на новата 2011 г., случайно или не, прочетох почти всички вестници, включително бившите издания на ВАЦ и тези, които някои наричат "сериозни" или "жълти". Впрочем във всичките издания работят мои колеги – репортери, главни редактори и собственици, които дълбоко уважавам за техния труд, за положителните и недотам успешни опити да си вършат съвестно работата в интерес на всички нас. Ирония, самоирония, съжаление, самосъжаление, прикрито или открито недоволство и всичко това под преобладаващи заглавия или мнения – "Няма такава държава", "Не може да има такава държава". Задоволен от всички прочетени коментари и мнения, гледах по националните телевизии и сагата с телефонните разговори на трима висши държавници и мнението на министър-председателя. Капакът обаче бе шаржът на френския журналист във в. "Монд" Александър Леви за това какво би могло да се случи, когато България, по силата на ротацията, поеме председателството на ЕС. За мен новата работна година започна на 3 януари и смея да твърдя – сравнително добре. След като с приятели изпратихме старата 2010 г. доста скромно и спокойно в Северна Гърция (въпреки че според информационни съобщения тази държава се тресе от икономическа, финансова, социална криза и сериозни стачки)… Успяхме да посрещнем Нова година дори по-евтино, отколкото ни предлагаха в България. За разлика от много наши сънародници, чиито възможности бяха крайно ограничени при липсата на елементарни и традиционни за българите "аксесоари" на празниците. Не се хваля, защото още отсега предчувствам какво ни очаква в края на 2011 г. и в навечерието на следващата 2012 г. Каква ще бъде изборната година, се чувства много добре и от медиите – всякакви обвинения срещу настоящи и бивщи управляващи, компромати, нови, по-високи цени на основни храни и консумативи, и – разбира се, замразени заплати и пенсии при доста по-високи такси и местни данъци. По природа съм оптимист. Успях да открия в медиите съобщение за решението на ДЕКВР да намали искането за 25 на сто увеличение на водата на скромните 5-6 процента от февруари и за увеличение на цената на електроенергията едва от месец юли. Положителното е, че комисията възнамерява да започне (!) да налага глоби на топлофикационните фирми за нарушения на нормативната база. Според анализ на известен икономист в столичен всекидневник през 2011 г. с близо 50 лева на месец ще намаляват финансите на българите поради кризата и цените, т.е. ще намаляват и нашите реални възможности за храна, отопление, лечение, спорт и почивка. Не мога да преценя дали е по-добре за България министрите й да воюват помежду си, взаимно да се подслушват, или да се уважават и да работят в екип. Тази преценка оставям на министър-председателя, но всяко дете знае, че второто е по-добро. Българите определено имамат нужда от спокойствие, хладнокръвие, съзидание и предсказуемост. Като държава се нуждаем и от добри пътни и комуникационни артерии, от нови спортни зали и стадиони, но нали всички ние все пак трябва да използваме тези модерни съоръжения! Или и в това ще разчитаме на партньорите от ЕС, чиито условия на живот и доходи далеч надхвърлят българскитe?

Стр. 31

в. 24 часа | 08.01.2011

В момент, когато министър Аню Ангелов обявява съкращения на цели гарнизони, армията рязко разширява звената си за връзки с обществеността. Това става ясно от Плана за развитието на въоръжените сили, приет от Министерския съвет в последните дни на миналата година.
Според новите разпоредби в щабовете на батальоните, разположени в самостоятелни гарнизони, вече ще има по един цивилен служител за връзки с обществеността. Досега в тези поделения изобщо не е имало подобни
длъжности. В щабовете на полкове експертът може и да е униформен. А в командванията на бригадите вече се сформира екип от двама пиари – офицер и цивилен. Специални сектори "Връзки с обществеността" се обособяват в щабовете на трите вида въоръжени сили – пехота, авиация и флот. В бъдеще армията ще планира
и медийни операции. Допълнително в трите вида войска се предвижда разгръщане на съвместни центрове за медийни кампании. Мобилни групи ще организират медийни пулове на различни места в зоната на военните операции.
Специално внимание се отделя на работата на журналистите, отразяващи операциите. Гарантират се условия за работа на не повече от 15-20 репортери от граждански медии. А към всяка войскова част се допуска прикрепване на 2-ма или 3-ма журналисти.
Целта на тези нововъведения е постигане на по-голяма прозрачност на живота в армията, се казва в плана на МО. Според него реформата във войската ще струва 396 млн. лв.
На водосвета на бойните знамена онзи ден президентът Георги Първанов отказа коментар на тази цифра с мотива, че въпросът е много сериозен.

Стр. 4

www.econ.bg | 09.01.2011 

От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят

Днес се обявяват конкурсите за главни редактори на четирите основни издания на Вестникарска група България Холдинг "Труд", "24 часа", "168 часа" и "Седмичен труд". Това съобщи президентът на Издателския борд на групата Любомир Павлов, цитиран от БГНЕС.
От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят. До момента на новия избор за длъжността гл. редактор в "168 часа" и "Седмичен труд", временно изпълняващи са досегашните Николай Пенчев и Зоя Деянова. Вицепрезидентите на борда Венелина Гочева и Тошо Тошев, които досега бяха главни редактори на "24 часа" и "Труд" са решили да упълномощят досегашните зам. главни редактори на изданията съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски. Павлов добави, че намеренията на ръководството на борда са да наблегне на синергия в бизнеса, защото смятат, че досега е имало голяма дистанция между чистия бизнес – чрез реклама, разпространение и журналистическата част.
На 14 декември м.г. "ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Приватинвест" обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Обект на продажбата станаха водещите вестници "24 часа", "Труд" и "168 часа", както и списанията на прес-групата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение "Стрела". "Приватинвест ГмбХ" е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия, както обявиха тогава. За настоящата инвестиция привлякоха и местни партньори – Огнян Донев и Любомир Павлов. ВАЦ навлезе в България чрез покупката през 1997 година на водещите вестници "Труд" и "24 часа".
"От няколко години имаме желание да навлезем на пазара на сериозните медии в България", каза тогава Карл Хабсбург, управител на БГ Приватинвест. "Считаме, че независими и свободни медии са особено важни за една демокрация и вярваме, че можем да изиграем своята роля – като стратегически инвеститори със значителен медиен опит в централна и източна Европа – за гарантиране на медийния плурализъм в България. Особено се радваме, че имаме възможност да придобием именно прес-групата на ВАЦ в България, която включва знакови заглавия като "24 Часа", "Труд" и "168 Часа". В края на миналата седмица на 7 януари Вестникарска група България Холдинг създаде издателски борд, в чийто състав влизат Любомир Павлов като президент, Тошо Тошев и Венелина Гочева като вицепрезиденти и Огнян Донев и Христо Грозев. Дни преди това гл. редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че с идването на новите собственици вероятно ще настъпи някакво преструктуриране на неговото акционерно участие по повод информацията, че вече не е сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД, която издава вестника. 

Оригинална публикация

Нова телевизия, Станция Нова | 09.01.2011

Водещ: Добро утро! Днес ще започна с преглед на българските оръжия за взаимно изтребление. Правя това по две причини. Първата е, че неделята е ден за равносметка – мила, кротка и усмихната. Такава, каквато сме си я направили всички ние с общи усилия през седмицата. Втората причина да Ви показвам всички тези хладни предмети с българско предназначение ще разберете само след минутка. И ето, ето ги: кухненски нож за рязане на парчета, става и за обезкостяване. Това пък е права лопата, наречена още „бел”. Защо „бел”, нямам понятие. „Бел” на френски значи красив. На български явно е нещо друго, може би инструмент за разкрасяване. Ето това е чук, уред като слънце. Това е винкел – става за саморазправа всякаква, включително и с неприятни журналисти. Научих с изненада, че в някои краища на страната този предмет се нарича „патраш”. Сигурно идва от глагола троша, потроша. Само да не помислите, че този „патраш” има нещо с общественото понятие „Патрашкова”. Винкел, Прашкова и Трактора нямат нищо общо. Продължаваме нататък. Това е търнокоп. Ясно Ви е за какво се използва. Често някои водещи новини у нас за уреждане на съседски или между семейни отношения започват именно с този симпатичен инструмент. Това пък е чадър. По света е познат още като „българският чадър”. У нас е модерно да се отрича, че това оръжие е измислено в София или в Москва. Преди 33 години, за да види сметката на един неблагодарен и прекалено откровен български писател Георги Марков. В Англия обаче са убедени, че изобретението е именно българско. То е предназначено за отмъщение. Също както и традиционната стъкленица с киселина. Ето я. Тя служи и за разхубавяване. Също е подходяща за журналисти, които разследват или говорят на инат. Наричам тези предмети оръжия за взаимно изтребление, защото дори когато не ги използваме в буквалния смисъл на думата, често ги носим отпечатани върху лицата си. Ако се вгледате мнозина от нас било на екрана, било в живота, имат изражение тип „брадва” или тип „винкел”, или тип „ръждясала чекия”. Други от нас пък, в това число и аз, се опитваме да разгадаем мистерията на българската враждебност, тайната на българското озлобление срещу себеподобните, енигмата на българската негативност. След години напразни опити мисля, че аз се предавам. Разгадаване на това чудо няма! Може би именно с него сме уникални пред света. И трябва да го изследваме и описваме. Така най-сетне ще получим световното признание, което сме убедени, че ни се полага. Заради нас ще основат нобелова награда за омраза и ще спрем да се ядосваме, че нямаме нобелист, защото ще имаме и той ще е българин. Някои от Вас вече са надянали националните си изражения тип „брадва”, задръжте го, че ще Ви потрябва! Защото след минутка колегата Сашо Диков ще ми отреже главата в своето право на отговор. Той се почувствал злепоставен от мен в коледното интервю с премиера Бойко Борисов. Ще разберем заедно защо. И съвсем ще се наострите като Ви кажа, че след колегата Диков тук ще бъде една жена, която в началото на ноември Ви представихме в интервю по темата за бизнес институцията. Рени е жената с най-дългия стаж в най-дребната професия у нас. И още тогава каза, че вече е уморена. Вижте! И така. Днес ще си говорим с Рени. Рени Янкова се казва нашата гостенка, но по съвсем друг проблем и той, уверявам Ви, ще е нашият тест по човечност. Започваме след три минути реклама. Да поясним първо, че това беше отказ от концерта на ФСБ, на който беше освиркан заместник министъра на културата Митко Димитров, който беше дошъл да връчи някакви правителствени награди на музикантите.
Сашо Диков: Какво е дошъл да връчи Митко Димитров?
Водещ: Ордени.
Сашо Диков: Моля?
Водещ: Някакви награди.
Сашо Диков: Ти не знаеш какво е искал да направи Митко Димитров.
Водещ: В този откъс не се разбира.
Сашо Диков: Ти не си чела, не си чула за какво става дума.
Водещ: Чула съм и съм чела!
Сашо Диков: И за какво става дума?
Водещ: Ами първи да те питам кое от тези оръжия си избираш? Колеги, покажете. Кое от тези си избираш.
Сашо Диков: От тези оръжия си избирам… Покажете кутията за глупаци, ако обичате, аутокюто. Една камера да покаже аутокю, защото тези са много отворени и сме много по проповедите, така. Много обичаме, добре сме го докарали. Има ли режисьор, който да покаже какво представлява аутокюто, тази кутия за глупаци, както някои я наричат, на която Люба Кулезич така интелигентно, така добре си пресни очите горе. Кой е режисьорът, ако обичате?
Водещ: Кутията за глупаци е написана от мен!
Сашо Диков: В момента говоря! Ще покаже ли някой една камера, за да видим какво представлява кутията за глупаци, от която Люба ни чете своите проповеди, в което няма нещо лошо. Във всички модерни шоута така се прави.
Водещ: Ти си умен Сашо, пък ние глупаците. Ние глупаците имаме глупави въпроси. Глупавият въпрос е кое оръжие си избираш, символично?
Сашо Диков: Първо, твоята Яна прекрасна, която и тя в един момент обърка аутокюто, каза, че съм ти бил обиден. Аз не съм обиден.
Водещ: Те обърка. Ядосан ми беше!
Сашо Диков: Аз съм ти бесен! Аз съм ти бесен на теб, защото ти по мой адрес сътвори поредната гадория.
Водещ: Защо поредната?
Сашо Диков: Когато пишеше под чуждо име в frognews, да си жива и здрава.
Водещ: Не съм писала под чуждо име! Писала съм под име псевдоним! Това е литературна игра. Тя е известна в целия свят.
Сашо Диков: Когато пишеш в партийния орган Weekend с твоето име…
Водещ: Кой орган?
Сашо Диков: Партиен орган.
Водещ: За коя партия е интересно!
Сашо Диков: Сега да ти кажа.
Водещ: Това ли е новият партиен орган? Weekend е партията на …
Сашо Диков: Цитирам…
Водещ: Защото ние сме партията на „слагачите”, нали така? Хайде сега кажи за какво толкова ти се вбеси! Ние глупаците да чуем от умния човек.
Сашо Диков: Извинявай, интелигентна си и си кадърна, но това, че си в журналистическия смисъл гадина, това добре го знаем!
Водещ: Гадина е изключително джентълменски израз! Той подхожда на кой от тези оръжия?
Сашо Диков: Имаш късмет, че дъщеря ми ме помоли да бъда добър с теб, иначе щях да бъда груб.
Водещ: Това е чадър. Да го отворим! Ще го насочиш ли към мен?
Сашо Диков: Ако обичаш, елементарното уважение – да ме изслушаш!
Водещ: От гадина елементарно уважение? Боже Господи!
Сашо Диков: Разбирайки за интервюто…че няма да наруши…
Водещ: Точно така! Имахме телефонен разговор.
Сашо Диков: Кога съм казал това бе, Любице? Кога? Като не е имало думата ембарго и думата ембарго, като не е имало такъв разговор между нас.
Водещ: А твоите приятели, които обичат да разнасят разни подслушвани разговори, може би са подслушвали нашия разговор.
Сашо Диков: Питам те, сериозно! Питам те кои, кога съм изразил пред теб? Пред теб, че има ембаргови теми за Бойко Борисов? Казал ли съм такова нещо?
Водещ: Каза в телефонен разговор, който предлагам на твоите приятели, които разнасят подслушвани разговори, да го извадят и да се разбере, че когато аз ти се обадих имаше предложение да свикаш пресконференция по повод неволите на Българската национална телевизия. Заговорихме с теб за това защо ти даваш по-често думата на Алексей Петров, а ние, страхливците, защо си мълчим за нещо толкова важно. Като освиркването на зам. Министър на културата на концерта на ФСБ.
Сашо Диков: Поредната гадория мяташ тук!
Водещ: Защо? Това е истина.
Сашо Диков: Защото не е истина!
Водещ: А кое беше истина? Имам свидетели за това. И аз ти обещах да излъча този откъс.
Сашо Диков: Секунда, да обясня на хората! Не ми давай от елементарните ти номера.
Водещ: Ами глупави хора – елементарни номера.
Сашо Диков: Това, което мен ме вълнува, че ти ме вкара донякъде с успех, в много гадна интрига с Бойко Борисов!
Водещ: Защо? Разбрах, че ти си се обадил, за да се оправдаеш на Бойко Борисов. Така си казал.
Сашо Диков: На кого съм се обадил?
Водещ: Така си казал на моите колеги!
Сашо Диков: На кого съм се обадил?!?
Водещ: На Бойко Борисов! Ти не се ли обади на Бойко Борисов?
Сашо Диков: Как можеш такива елементарни лъжи да мяташ бе, Люба?
Водещ: Питам!
Сашо Диков: Ами, как може? Естествено, че не съм му се обадил!
Водещ: Значи аз не съм разбрала!
Сашо Диков: Нещо каза ли като извинявай, че не чух? Мяташ, наистина ставаш жалка вече! Извинявай! Трябва да довърша, ако обичаш!
Водещ: Или „патрашката” да дам?
Сашо Диков: Ще върнете ли, извинявайте, докато си говорим? Върнете аутокюто по темата за „патрашкова”, че не разбрах тракторът с голяма или с малка буква ще го докараме там написано! Кажи ми, моля те! Не, няма какво да ми казваш. Изобщо не ми дреме! Никога не съм казвал, че /…/ Бойко Борисов има ембаргови теми и въпроси. Нали знаеш, че няма как да излезеш на глава с мене? Няма как особено с тъпите ти номера. Искам да ти кажа следното.
Водещ: Говорим за глава!
Сашо Диков: Така! Никога не е ставало дума от моята уста, че има ембаргови теми по адрес на Бойко Борисов. Той наистина, човека, с пълно право каза, че не вярва да съм казвал такива неща, защото не съм ги казал! Единственото нещо, което беше, когато ти не се обади с обръщението „миличък” и така нататък.
Водещ: Че аз и сега бих ти казала „миличък”!
Сашо Диков: Разбира се, аз ти казах, другите подробности…Секунда само! Сега ще ти кажа! Става дума за следното : в един момент…
Водещ: Ставаше дума за това, е журналистите са страхливи и не смеят да пуснат материалите.
Сашо Диков: Секунда само!
Водещ: Като този…
Сашо Диков: Чакай малко! Чакай да кажа!
Водещ: Аз питам.
Сашо Диков: Да, колкото и да окръгляваш устата си, не го правиш като Бойко Борисов, но малко изчакай!
Водещ: Какво означава да окръглявам устата си?
Сашо Диков: Казах следното, че аз не проумявам как е възможно един такъв акт като освиркване на един заместник министър, никой не смее да го пусне този клип или да говори за него с изключение на мен и на Слави Трифонов в момента, когато клипът излезе в интернет пространството. И тогава ти каза „Добре, тогава Бойко Борисов ми е на гости на 26ти, аз ще му го пусна!” Аз викам „Прави каквото искаш!” Така ли беше?
Водещ: Така! И аз пуснах клипа!
Сашо Диков: Такъв ли беше разговорът първо кажи?
Водещ: Така! И аз пуснах ли го?
Сашо Диков: Да, пусна го! Ставало ли е дума, че има ембаргови теми по адрес на Бойко Борисов?
Водещ: Ами, сега виж Сашо, да ти обясня с твоята глава да разбереш!
Сашо Диков: Отговори ми, ако обичаш на въпроса! Ставало ли е дума, че аз съм казал, че има ембаргови теми и ембаргови въпроси по адрес на Бойко Борисов, които аз не съм му задал?
Водещ: Когато се говори, че има само двама герои в страната смеят да пуснат един материал…
Сашо Диков: Имало ли е? Отговори с „да” или „не”! Имай малко уважение към себе си!
Водещ: Когато се говори, че само двама души имат смелост да пуснат един материал, това означава ли, че има страх и ембаргови теми? А само двама души са смелчаци. Наредих се до Вас със Слави Трифонов! Ето, колко съм смела.
Сашо Диков: Защо не го пусна на 19ти?
Водещ: Защото имах други теми. По-интересни.
Сашо Диков: Кои бяха по-интересните? Извинявай.
Водещ: Ами, отговори ми ти!
Сашо Диков: Ти защо не го пусна на 19-ти, питам! Ти отворената, смелата и така нататък! Питам те!
Водещ: Защото Вие със Слави Трифонов ми показахте как човек да бъде смел. Много Ви благодаря! Налага ли ГЕРБ цензура в медиите?
Сашо Диков: Дали налага, това не ме интересува. Впрочем интересува ме, но на мен цензура никой не ми налага! На мен Бойко Борисов не ми се е обаждал, на мен за разлика от Явор Дачков, Бойко Борисов никога не ми е писал sms-и. Разбиваш ли? Аз и никога, Бойко Борисов не ми е казвал каквото и да било като цензура. На кого, с кого си кореспондира, по какъв начин си е негов проблем. Неслучайно в един момент Бойко Борисов каза „Това е внушение!” както чухме и сега. И гадостта в цялата ти тази конструкция, че именно ти внушаваш, че Бойко Борисов дори на мен е сложил цензура.
Водещ: Аз внушавам на Бойко Борисов.
Сашо Диков: Да, ти точно това внуши.
Водещ: Ами значи съм получила много тежка забележка от Бойко Борисов. Би трябвало да си щастлив от това.
Сашо Диков: Ще върнете ли аутокюто, извинявайте, на пасажа за „патрашкова” и трактора, както Ви помолих, понеже съм без очила.
Водещ: Аз мога да ти го прочета, защото съм си го написала сама. Написала съм така, че глаголът троша и потроша се свърза с думата „патраш”, която в някои краища на страната се преписва на един инструмент, с който можеш да строшиш кости.
Сашо Диков: Тук само че може ли да гледаме как се връща. Люба е прекрасна, а така! Да видим, че това е много…
Водещ: Асене, върни го!
Сашо Диков: Ето, хората да знаят. Не знам колко им плащат на публиката, за всяко едно участие, да са живи и здрави! Така се прави по целия свят. Само че не го видях това с „патрашката”! Да си жива и здрава! Не ти ли е неудобно проповеди да четеш от аутокю?
Водещ: Защо? Защо да ми е неудобно? Нали съм си го писала аз.
Сашо Диков: Очаквах, че всичко друго се чете от аутокю, но проповеди да се четат от аутокю, някак си…
Водещ: Нали съм си го писала аз!
Сашо Диков: Не, аз мислех, че проповедта е нещо друго! Ще видя ли пасажа с „патрашкова” или няма да го видя?
Водещ: Хайде нагоре, колеги! Към началото върнете аутокюто!
Сашо Диков: Колежката и без аутокю ги владее нещата! Няма проблем. Какво става сега?
Водещ: Не мога да разбера.
Сашо Диков: И аз не мога да разбера.
Водещ: Трябва да викнеш твоя асистент, Асене, който е свикнал да изпълнява всичко.
Сашо Диков: И понеже, Люба, когато аз имам някакви симпатии към един човек…
Водещ: Може ли да те попитам нещо, сега, само да не си помислите, че то „патраш” има нещо общо с общественото понятие „Патрашкова”. Нашумяло напоследък със своята изисканост, благороден стил и почтеност. Винкелът и Патрашкова, аз добавих и Трактора, нямат нищо общо. Нали разбирате.
Сашо Диков: Къде е Трактора?
Водещ: Аз го добавих!
Сашо Диков: Къде е Трактора там, понеже аз понеже недовиждах в аутокюто.
Водещ: Това е мой авторски текст. Мога да добавям в него всичко. Сега мога да добавя и Сашо Диков.
Сашо Диков: Ти добавяш от себе си трактора. Не ти ли е неудобно зад гърба на един човек да говориш по този начин.
Водещ: За Трактора?
Сашо Диков: За който ще да е. За Патрашкова говорим!
Водещ: Аз казах, че няма нищо общо с лошо.
Сашо Диков: Не ти отива на интелигентността, казвам ти. Казвам ти го приятелски. Не вярвах в аутокюто, че го няма, защото докато гледах с моите три диоптъра и половина, си казах „Аз не съм довидял нещо!” Докато ти си добавил.
Водещ: Това е мой авторски текст. Това е мое право. Сега ще добавя и теб към това.
Сашо Диков: Прави каквото искаш. Твой проблем.
Водещ: Нека да обсъдим сега нашата седмица, която се случи и която до голяма степен мина през Канал 3, който е глас на опозицията, на Трактора, на РЗС.
Сашо Диков: А защо питаш ми е интересно. Питаш премиера, а не питаш мен.
Водещ: Аз не го питам това. Аз го питам дали има чувствителни за него теми.
Сашо Диков: Ти го питаш кой му нашепва в ушенцето на Сашо Диков. И това ли не помниш?
Водещ: Това не го питах аз.
Сашо Диков: Ама ти почна по съвсем селски начин да лъжеш, извинявай! Не ти отива. По елементарен начин да лъжеш…
Водещ: Сега ще го кажа малко накрая, какво условия е необходимо, за да има свобода на словото? Кажи.
Сашо Диков: Аз мога да кажа само за себе си. Аз имам адския шанс. Моите собственици да са ми дали пълната свобода, каквато я няма никъде по света. Мога ли да те попитам събитие ли е, новина ли е освиркването на един заместник министър в Зала 1 на НДК? Аз не помня в последните двадесет години, откакто е построено НДК, да е ставало такова нещо. Това тема за коментар ли е? А защо никой не го пуска и не го коментира?
Водещ: А защо никой не го пуска?
Сашо Диков: Не знам! Ти защо не го коментира на 19ти?
Водещ: Защото реших да го коментирам на 26ти в присъствието на премиера Борисов.
Сашо Диков: Наистина ли? Любице, колко си сладка само!
Водещ: Хайде да говорим сега малко за това, за скандала с аудио записите. Ден преди скандала с тези подхвърляния във вестника, Вашата телевизия Канал 3 цял ден е излъчвала…
Сашо Диков: Само, извинявам се, сложете аутокюто там, където вече трябва да е в сценария, за да не ги чете от листовете, да може да си ги чете от аутокюто въпросите. Извинявахте, че така Ви обърках.
Водещ: Виж сега, Сашо, знаеш ли какво искам да ти кажа?
Сашо Диков: Слушам.
Водещ: За да има свобода на словото, първо трябва да има слово. Писано, четено, говорено. На теб не ти дойде на ум за думата слово. Аз обаче ценя словото и за това го документирам. Пиша, както съм си написала и въпроса защо ден преди скандала с подхвърлените във вестник „Галерия” аудио записи Канал 3 цял ден е излъчвал съобщението „Очаквайте сензационна пресконференция на журналистите от вестник „Галерия”? Питам те нещо просто.
Сашо Диков: Не давай до половината – давай до края!
Водещ: Как знаеше, че пресконференцията ще е сензационна? Как сте свързани с вестник „Галерия”? Кое Ви свързва – РЗС, Алексей Петров Трактора или свободното слово?
Сашо Диков: Колко си жалка и смешна, ако знаеш само! Не съм предполагал, че до там можеш да паднеш!
Водещ: Това падане ли е? Хайде вдигни ме!
Сашо Диков: Първо, гледайте ме в очите. Ти трябва да си благодарна на дъщеря ми! Не знам как да и благодариш.
Водещ: Благодаря на дъщеря ти! Издигни ме сега.
Сашо Диков: Казвам следното. Аз знаех за тази пресконференция – темата, а темата беше войната между Цветанов, Ваньо Танев и Симеон Дянков и нищо друго – гледай ме в очите! Нищо друго и нищо друго не ме свързва с тях и с когото и да било друг. Ако ти разсъждаваш по себе си, си е твой проблем с кого си свързана.
Водещ: От къде разбра за пресконференцията?
Сашо Диков: От Христина Патрашкова, разбира се.
Водещ: Чудесно и какво каза Христина Патрашкова? Как сте свързани?
Сашо Диков: По никакъв друг начин извън колегиално и извън… По никакъв друг начин. Не знам какво целиш. Дай нататък да те видя докъде ще паднеш. Кажи ми докъде можеш да паднеш. Продължи нататък.
Водещ: Съгласен ли си…
Сашо Диков: Какво искаш да кажеш с това „Как сте свързани”? Не проумявам. По никакъв друг начин извън колегиалните отношения.
Водещ: Нямате друга връзка, с която Канал 3 да оказва логистична словесна политическа помощ, която да разкрива на наивното общество за скритото задкулисие… Това те питам!
Сашо Диков: Никаква друга връзка!
Водещ: Съгласен ли си с премиера Бойко Борисов, че… с анонимни източници, на които ти даваш широка гласност… в пощенска кутия.
Сашо Диков: Какви глупости ми бръщолевиш?
Водещ: Цитирам премиера Борисов.
Сашо Диков: Кога го е казал, че аз нямам спомен? В твоето интервю не го е казал.
Водещ: Премиерът Борисов даде две още.
Сашо Диков: Кажи ми, че ми е много интересно. Кажи ми. Вчера е имало знаменателен диалог между него и Карбовски, доколкото разбрах. Попиканото мушкато Карбовски се е чудил къде се намира.
Водещ: Защо такива комплименти към колегата Карбовски?
Сашо Диков: Ами защото е много отворен.
Водещ: Виждам, че си изпълнен с обич!
Сашо Диков: Да, защото е много отворен, но когато застане някой срещу него изведнъж…Да не говорим за твоите началници. Аз мога да ги поздравя, че върха на върховете беше интервюто с Цветан Цветанов. Забравих да Ви подаря свирка при първото ми посещение.
Водещ: Защо изведнъж намрази Цветан Цветанов ти?
Сашо Диков: Защото е циник! Защото е лъжец!
Водещ: В какво?
Сашо Диков: В какво ли? Аз понеже ти знам нрава. Ето в това. Това виждала ли си го те питам?
Водещ: Какво е това? Виждам цифри, но най-вече виждам твоят яд, твоето добро възпитание.
Сашо Диков: Питам виждала ли си това нещо?
Водещ: Селянин си.
Сашо Диков: Добре виждала ли си го? Отговори ми с „да” или „не”!
Водещ: А защо не ми забиеш два и ще прогледна?
Сашо Диков: Ти сами си ги забиваш, няма нужда аз да го правя. Толкова шамари си удари сама, че… Какво е това? Виждала ли си го?
Водещ: Не.
Сашо Диков: Това е това, което уличава Цветан Цветанов, че е лъжец.
Водещ: Може ли да покажем?
Сашо Диков: Да, за това ти казвам, че той е един лъжец. Циничен лъжец!
Водещ: Добре, обясни защо! Хората не са длъжни да слушат…
Сашо Диков: Защото половин час говори от парламентарната трибуна и изсипа купчина доказани лъжи и тези лъжи го опровергават от този документ, който той е дал в НАП, не че нещо аз съм открил. И това му прави чест, че е първият политик в историята, дал възможност всеки, който иска, да погледне в неговите приходи.
Водещ: Че много силно е нараснал чистият му приход. Може ли един въпрос да ти задам?
Сашо Диков: Кажи. Ако искаш мога да ти дам още документи. Това виждала ли си го?
Водещ: Може ли да ти задам още един въпрос?
Сашо Диков: Виждала ли си го? Не си! Нова лъжа и нов документ, който е лъжа. Още един документ ще ти дам, който е третият документ, който го уличава. И това не си виждала!
Водещ: Защо трепериш? Толкова си гневен!
Сашо Диков: Знаеш ли защо съм гневен? Гневен съм, защото когато един циничен лъжец като него и Бойко не смее нищо да направи срещу него – ето от това ме боли и ми е болно, защото Бойко се самоубива, несмеейки нищо да прави срещу този доказан лъжец, Андрей Иванов и цялата онази пасмина, която е около Бойко. За това съм гневен и за това треперя, защото аз не искам този човек да се самоубива по този начин.
Водещ: Между другото Бойко каза нещо много интересно. Че тактиката да бъде грумено неговото обкръжение, а той самият да бъде… Е доста елементарна и че тя цели, а вчера при Карбовски допълни тази мисъл за това, че тя цели най-близките му съратници и хората, с които работи да бъдат потопени. Тази тактика…
Сашо Диков: Ама, какви ги говориш? От какъв зор ми ги говориш, аз не мога да разбера! Има документи, които документи, че е лъжец е доказано, има документи, според които Вежди Рашидов е лъжец! Срещу тези двамата…И за това го попитах на пресконференцията на последния министерски съвет защо няма санкции и този отговор не получих от Бойко Борисов – задавам.
Водещ: Аз обаче се опитвам да ти задавам един въпрос, а ти не ми отговаряш. Ти се вбеси на Цветан Цветанов и на обкръжението на Бойко Борисов много преди да излязат тези документи, от които таблицата, не знам от къде е тази таблица, на нея няма никакви знаци.
Сашо Диков: От НАП! Всеки, който поиска такова нещо, само че не знам освен мен и вестник „Сега”, някой да е поискал.
Водещ: Но тактиката да се нападат близките партньори на Бойко Борисов е много преди да излязат тези документи. Кажи от къде дойде тази идея или кога ти заподозря близките съратници на Бойко Борисов в измама и лъжа? Защо пазиш него, а нападаш тях? Главата не е ли свързан със своите хора, които е назначил?
Сашо Диков: Аз пазя него и още малко може би ще го пазя, защото след този последен скандал, ако не последват от него ясни и категорични действия, смисъл, както той каза „ Ако МВР И Цветанов, прави чадър на контрабандата, си отива Цветанов. Ако обаче това са само празни приказки на Ваньо Танев, ще си го отнесе Ваньо Танев. Ако обаче си го отнесе Ваньо Танев, тогава Симеон Дянков каза „Докато съм аз министър, ще бъде Ваньо Танев шеф на митницата”. Така че Бойко и този път не предприеме ли нещо най-после, в моите очи ще стане напълно за смях.
Водещ: Вярваш ли на автентичността на записите?
Сашо Диков: Вярвам, защото му се чува специфичният гласец на вицепремиера, добре познатият глас на Ваньо Танев, за Влади Горанов не знам, но аз тук продължавам. Интересува ме следното – Бойко Борисов да извика Ваньо Танев, Цветан Цветанов и Симеон Дянков. Да ги извика при себе си и да каже „Вие, водили ли сте такива разговори?” Защото първият път се правеха на луди – не помнили дали са водили такива разговори. Второ, ако продължат да се правят на луди, тогава да им кажат на Ваньо Танев – натиска ли те Цецо, почнаха ли твоите проблеми заради две-три фирми и ако потвърди, че има натиск от МВР и МВР имат чадър върху контрабандата… Ако не обаче – шут на клеветника Ваньо Танев. Второто е лесно и простичко!
Водещ: А ако тези записи са клевета кой трябва да понесе шута?
Сашо Диков: Аз не мога да кажа кой! Да открият кой е манипулаторът, кой е клеветникът и така нататък! Как да е клевета обаче като се чуват гласовете. Интересното е, че прокуратурата и моя добър познат Борис Велчев, който продължава да се ослушва и най-после той трябва да каже какво се подслушва.
Водещ: Само ми кажи като виден телевизионен деец, могат ли да бъдат монтирани аудио записи, които по отделно са автентични, а пък като сбор се получава неавтентичен резултат.
Сашо Диков: Не знам по кой начин, скъпа, миличка, да ти кажа. Това не ме интересува. Интересува ме Бойко Борисов да направи една пресконференция, извиква всички журналисти и им казва какво е положението! Те да кажат, тримата.
Водещ: Интересува ли те автентичността на източниците?
Сашо Диков: Не ме интересува! Интересува ме, че има гласове, които са техните! Има неща, които са казани от техните гласове, дали е монтирано, не ме интересува! Интересува ме в момента какво ще направи Бойко Борисов!
Водещ: Колегата Сашо Диков получи право на отговор. Него не го интересува автентичността на източниците в журналистиката, не го интересува дали един запис е монтиран или премонтиран. Интересува го отговорът на Бойко Борисов. Това беше, благодаря колега Диков!

www.frognews.bg | 09.01.2011

Спортният журналист Сашо Диков се опита да вдигне грандиозен скандал в предаването "Рулетка" на Нова тв. Още със стартирането на предаването той нападна водещата Любо Кулезич и я обвини в какво ли не.

В типичния си агресивен стил той се нахвърли и на вицепремиера Цветан Цветанов и на свои колеги като Карбовски, "Уикенд" и Frognews.bg. В същото време повтаряше непрекъснато, че за него най-важното било Б. Борисов да реагира след разговорите на тримата си подчинени – Цветанов, Танов и Дянков, огласени от в. "Галерия". Диков обаче не обели и дума по въпроса как така записи, които са били предлагани на този и онзи няколко месеца, са се оказали в крайна сметка в пощенската кутия на Явор Дачков от "Галерия".
Аз не съм обиден за интервюто с Бойко Борисов по Коледа, аз всъщност съм бесен, заяви в кресчендо Диков. През цялото време той подскачаше и прекъсваше водещата Кулезич почервенял от яд. Стигна дори до там да предяви претенции към встъплението на водещата и към факта, че използвала аутокю. Наложи се Кулезич да му обяснява, че текстът е неин авторски, а използването на аутокю е част от технологията на тв предаванията.

Кога съм казал думата "ембарго", бе Любице, възкликна Сашо Диков по повод телефонен разговор между него и Кулезич. Кога съм изразил, че има ембарго над въпросите и темите към премиера? Никога не съм казвал това, повтаряше едно и също Диков, който в един момент реши да обвини Кулезич, че пишела във Frognews.bg под друго име. Пак трябваше водещата да му припомня какво са си казали и да му обяснява, че става дума за авторски псевдоним, с които е подписвала някои свои материали. Диков продължи с нападките, тръсвайки, че Карбовски се държал като "припикано мушкато" в съботното си интервю с премиера. "Уикенд" пък бил проправителствен вестник, констатира още Диков. Това е същият този вестник, който единствен те защити, когато останалите те нападаха, опресни паметта му Кулезич. Но Диков се направи, че не чува.

Аз не проумявам защо не се коментира освиркването на зам.-министъра на културата, когато трябваше да награди ФСБ през декември? Ти защо не пусна материала на 19 декември, продължи нервно Диков, като упорито се правеше, че не чува отговора на Кулезич. Всеки път, когато тя се опитваше да му отговори кротко, той се възпламеняваше отново и я заливаше с поток от думи и обвинения. 

В своеобразната си стилистика Диков реши, че Кулезич мятала гадория и го вкарала в гадна интрига с Бойко Борисов.
На мен никой не ми налага цензура, гордо обяви той и каза, че имал уникалният шанс да работи в най-свободната медия в света. Бойко Борисов никога нищо не ми е налагал, нито пък ГЕРБ, отсече журналистът.

Единственото, което знаех за пресконференцията на "Галерия" беше темата й. Разбрах от Патрашкова за тази пресконференция, предварително нищо не съм знаел, каза още Сашо Диков, но не отрече фактът, че цял ден телевизията, в която работи е излъчвала анонси за въпросната пресконференция. Отношенията си с Патрашкова обясни като колегиални и нищо повече. От това не стана ясно, защо Канал 3 излъчва денонощно всичко свързано с Алексей Петров, при това във възхваляващ тон, нито каза дума за сервилното интервю с Петров-Трактора, което взе неотдавна и също излъчваше дълго време.

Диков заяви в прав текст, че Цветан Цветанов бил циник и лъжец. От парламентарната трибуда той лъже, а документи от НАП го уличават, продължи той. Размята и някакъв хвърчащ лист, който уж съдържал някакви данни. Аз пазя Бойко Борисов, като се надявам да последват категорични действия срещу корупцията и контрабандата от негова страна, добави той. Не даде отговор на Кулезич обаче, която го попита не е ли тактически ход да се атакуват силните хора около Борисов, като по този начин се разклатят позициите на самия премиер. Борисов ще го пазя още малко, докато видя дали ще изгони Цветанов, или Ваньо Танов, настояваше на своето Диков.

В записите вярвам, допълни Диков, защото чувам гласовете на хора от правителството. Не ме интересува дали са СРС-та или са записани частно. Но ако са клевета, да открият кой е манипулаторът, кой е клеветникът. Накрая Сашо Диков отсече категорично, че пет пари не давал за източниците на информация.

Оригинална публикация

в. Торнадо | Ренета КОТЕВА | 08.01.2011

Дължи над 605 000 000 лева на кредитори

Родните олигарси осиротяха, след като медийният магнат и неуспял банкер Иво Прокопиев напусна България и реши от края на миналата година да живее със семейството си в Азия. Прокопиев се славеше доскоро като единствения десен или син олигарх, но не дочака българското издание на Форбс да преброи гордо милионите му. Вместо това днес кредитори дебнат като копои всяко възможно взимане от компаниите му. А във финансовите среди клюката твърди, че избягалият от страната бос е натрупал дългове към финансови институции, частни компании и физически лица в размер на 605 млн. дева
По традиция, както при всички родни олигарси, и на Иво Прокопиев първият милион му се губи в хаоса на прехода, за него обаче това обстоятелство no-късно ще се окаже съдбоносно при реализирането на различни смели проекти.
Възходът на Прокопиев без съмнение е свързан със синьото правителство на Иван Костов. Твърди се, че посредникът му със силните на властта е съгражданинът му от Разград – бившият син депутат Никола Николов. С негови протекции Прокопиев и ортакът му в медийната групировка "Капитал" Филип Харманджиев получават преференциално право от синята власт да участват в приватизацията на разградската фирма "Каолин" и винпром "Дамяница" край Благоевград. Запознати с приватизационните машинации твърдят, че двете дружества са закупени чрез Работническо-мениджърска -приватизация, като за тях реално са платени само по 350 хил. долара в брой за дружество, а останалата част от сделката е погасена с фалшиви зункове, напечатани в кърджалийска печатница. Икономисти коментират, че тези сделки са образцов пример за кражба от държавата. Кандидат за "Каолин" е бил белгийски фонд, готов да инвестира тогава 20 млн. германски марки. Офертата им е отблъсната о т Агенцията за приватизация и по неизвестни критерии е предпоче тен мениджърският екип на Прокопиев.
Не по-малка е далаверата и с винпром "Дамяница". Хора от винарския бранш разказват, че тогава в избите на държавния винпром е имало складирани 5 млн. литра вино от различни реколти. Прости сметки на познавачи показват, че от тях може да се произведат 7 млн. бутилки. При средна цена от 5 лв. за бутилка в джобовете на новите богаташи са налети минимум 35 млн. лв.
Освен това бивши работници и от двете дружества и до днес се питат как в нарушение на приватизационния закон са предпочетени Прокопиев и Харманджиев, без дори някой от фамилиите им и ден да е работил в дружествата? Точно заради тези приватизации Иво Прокопиев по-късно е обект на две разследвания от Икономическата полиция в Разград и София. Проверките са по указание на Главна прокуратура. Магистрати пък твърдят, че именно Прокопиев се оказва взривоопасната конфликтна точка в отношенията между бившия премиер Иван Костов и ексглавния прокурор Никола Филчев. И до днес двамата са в люта вражда, а набеденият за син капиталист отдавна е заиграл с червените барони и е в топли връзки с президента Първанов.
Съмнителната приватизация на "Каолин" и "Дамяница" се превръщат години по-късно в сериозна пречка за банкерските мераци на момчето от Разград.
Преди три години дружеството на Прокопиев "Алфа финанс" и виенската "Хипо инвестмънт" подписват договор за създаване на съвместна банка в София. Австрийците превеждат 10 млн. евро по сметките на българския си партньор, но с тези пари финансовият играч от Разград купува "Капитал банк" в Скопие. В същото време синият олигарх задейства и процедура за получаване на лиценз от БНБ за създаване на трезор в София. Банкери твърдят, че Прокопиев е бил напълно сигурен, че мечтата му ще се сбъдне, осланяйки се на добрите си контакти с новия премиер чрез нежната му половинка – банкерката Цветелина Бориславова. Шефът на БНБ Иван Искров обаче заема категорична позиция и отказа миналата зима лиценз на Прокопиев. Така банкерските му мечти рухват. Според запознати със сагата за трезора липсата на перфектно доказан произход на капиталите е препънал медийния бос към банкерството. Ако обаче проектът му беше успял, Прокопиев е щял да има идеалната възможност да извършва международни разплащания между трезорите си в Скопие и София, които БНБ няма да може да контролира пряко.
Във финансовите среди на София упорито се носи и друга мълва, че под формата на доверително управление Прокопиев е взел огромни суми от богати българи, които не може да върне. С 205 млн. евро потънала съпругата на покойния банкер Кюлев
Отделно бившият шеф на Съюза на работодателите се е набълбукал със 150 млн. евро към италианска, австрийска и две гръцки банки. Част от тези пари, около 50 млн. евро, инвестирал в стабилизиране и модернизиране на "Каолин". Сега според експертни оценки пазарната стойност на дружеството била около 100 млн. евро. И тук в известна степен интересите на инвеститорите били защитени, но другите милиони потънали в свръхглупави начинания, които никога нямало да се възстановят – селскостопански земи за ветроенергийни паркове, недвижими имоти в няколко града, злополучният проект RTV, в съдружие с банкера Светослав Божилов. Запознати с делата на олигарха твърдят, че от няколко години е било ясно, че фирмите и капиталите на Прокопиев са кухи и трескаво търси ресурс да се измъкне от блатото
Развръзката дойде миналата есен, когато олигархът взе семейството и куфарите си и отлетя за Азия. Достоверни източници са категорични, че босът се е установил в Сингапур, а за да получи временно инвестиционно разрешение за живеене, е изръсил минимум 5 млн. долара за шестчленното си семейство, според местните правила.
Любопитна е и интригата за напускането на България. Семейство Прокопиеви са минали през правителствения VIP, ползвайки дипломатически имунитет. През миналата пролет най-неочаквано правителството одобри кандидатурата на шефа на кръга "Капитал" за почетен консул на Канада в България. Още тогава запознати с проблемите на Прокопиев коментираха, че така е блокирана възможността да бъде арестуван или разследван след като вече има имунитет, а освен това безпрепятствено може да напусне държавата по всяко време. Преди време пък канадските служби неформално попитали наши предствители дали е почтен почетният им консул у нас, след като само месеци след поемането на поста е напуснала страната и сега реално няма кой да ги представлява в България? И още – като почетен консул на Канада ли е емигрирал в Сингапур, или като български гражданин?
Преди да се стигне до отговорите на тези въпроси, е любопитно да се разбере как българската система за финансов контрол е контролирала финансовите операции на "Алфа финанс" със свързани лица и защо прокуратурата и съдът проспаха и не завършиха разследването за произхода на капиталите на Прокопиев и не ревизираха приватизационните му договори.
През миналото лято в софийския ъндърграунд упорито се носеше слухът, че олигархът от Разград се движи с охрана и има сериозни заплахи за живота му, свързани с неуредени дългове. По-късно обаче стана ясно, че Прокопиев е останал почти без имущество, изчиствайки взимания към кредитори. Акциите в скопската банка били прехвърлени на измамените австрийски партньори, а варненската групиравка ТИМ е откупила голяма част от дълговете му. Сега на негово име се водели само 50% от собствеността на "Капитал", но присъствието му там било проформа. Малко преди да се изнесе от страната, Прокопиев даде няколко дирижирани интервюта, в които обясни скромно: "Клевети петнят бизнеса ми", но на думите му никой не обърна внимание.

Стр. 7

в. Торнадо | Огнян СТЕФАНОВ | 08.01.2011

Между журналистическия удар и "мократа поръчка" понякога границата е доста тънка.

Поредният медиен скандал показва точно това. Ръководство на в. "Галерия" пусна в общественото пространство записи на разговори между Симеон Дянков и Ваньо Танов, засягащи Цветан Цветанов. Танов недоволства от Цветанов, обвинява го за водене на популистка политика и защита на фирмени интереси. Премиерът Борисов обяви, че ще "разчопка" изреченията, касаещи покровителство на МВР над определени фирми.
На втори план остава въпросът каква е всъщност заслугата на "галеристите"? Скандалът плод на журналистическо разследване ли е? Нищо подобно. В потайна доба, докато Явор Дачков, зам. главен на "Галерия", си е пиел ичкията или е отмарял след напрегнатия трудов ден, някакъв фантом пуснал в пощенската му кутия флашка със скандалните записи. Че в коя друга, след като само тази медия остана честна и доблестна… Номерът може и да мине, но само пред хора с умствения капацитет на скумрия. Макар че u на скумрията вече п е ясно как става номерът с флашката
Това не е първият случай, когато в пощенската кутия на Дачков се "откриват" – ах, каква изненада – документи, които би трябвало да са в сейфа на съответните служби. Но то няма и как да е другояче, след като става дума за вестник, сърдечно и финансово близък до Алексей Петров.
Известно е също, че бившата съиздателка на "Галерия" Зоя Димитрова е подсъдима по обвинения за разгласяване на класифицирана информация. Зоя Димитрова бе говорител на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов.
Името на в. "Галерия" пък е взаимствано от едноименната разработка на ДАНС, в която бяха подслушвани и следени политици и журналисти по времето на Станишев, Първанов, Сертов и А. Петров.

На такава перверзия и Лаврентий Берия би завидял

Днес "Галерия" се изживява като опозиционна медия, а Петров като политически репресиран и кандидат за президентския пост. В тяхното си огледало очевидно мутрата изглежда народен трибун, а "пощенската кутия" – журналистически триумф. Дори адвокатите му знаят за какво става дума, но заявяват: "Обвиненията трябва да се докажат". Не казват, че Петров е чист, а че трябва да се докаже, че е мафиот,. И са прави, защото по-добре от всеки друг знаят, че съдебната ни система е пробита кофа.
Премиерът Борисов и вицето Цветанов обаче определено имат вина за това на обществото да се натрапват образи от кривото огледало. В Шенген не ни искат и заради подозренията, че в България нерядко тайните стават достояние на неподходящи типове. Това кранче Борисов и Цветанов трябва да затворят най-после. От друга страна, многобройните акции и арести не доведоха до съдебни процеси и присъди. Поне досега. В Брюксел не гледат с добро око на това, а в България хората махнаха с ръка, изгубили надежда, че някога справедливостта ще настигне крадливи министри и отявлени бандити. Греховна е и правосъдната система, която упорито се прави на девица, оказала се по случайност на Околовръстното с разголен задник. Крайно време е трите хиляди агенти от ДАНС, хилядите полицаи, спецовете от ГД-БОП и бог знае още колко служби, да покажат някакъв КПД.

Само с подслушвания няма да стане

Нужни са анализаторски групи, хитроумни, но безшумни операции, агентурен апарат и упоритостта на римски пехотинец. Компромис никому!
Излезлите от пощенската кутия на Дачков телефонни разговори също трябва да бъдат анализирани внимателно. Има смущаващи моменти в тях. Как така Ваньо Танов връща обаждане на своя министър Дянков, но не го пита за какво го е търсил, а започва да излага личните си терзания. Дори вметва, че сигурно е подслушван, но това не му пречело да бъде открит. И следва някаква объркана тирада, която Дянков успява да прекъсне два-три пъти с кратки реплики, че е важно те да си вършат работата, а не кой какво говори. Значи връщаш обаждане на своя началник, но не питаш за какво те е търсил, а му се изповядваш, съзнавайки, че изповедта ще стигне и до други уши. Ваньо Танов едва ли е чак толкоз… макар, че би могло, погледнато биографично.
Възможна е и друга версия. Краката на митническия шеф Танов се клатеха още през лятото, но по някакви причини той оцеля. Днес обаче излиза наяве негово притеснение отпреди половин година, че е спиран да работи по контрабандата на горива. Има ли връзка между тези неща и, да речем, разработката "Шейх" отпреди три години, когато Танов напусна поста шеф на ГДБОП с оплакването, че тогавашният министър Румен Петков и кръгове около президента Първанов спъвали разследването на контрабандата с петролни продукти. За едно и също нещо ли става дума? И защо Танов не е потърсил премиера Борисов?
И трета версия си пробива път. Танов е бил агент на Шесто управление на ДС още като студент. Това го прави несигурен за поста след скандалите с досиетата на дипломатите. Дали пък шефът на митниците не е решил да си тръгне като жертва, облечена в бяло на фона на злия магьосник Цветанов. Елементарно, Уотсън, ще кажете, но тя, милиционерската логика, дотам се простира.

Покрай Тановите вайкания обаче излязоха някои доста важни неща и премиерът ги посочи ясно.

Първото. Скандалът с лайнян привкус и цвят не е насочен просто срещу правителството, а срещу приемането на България в Шенген. Това вече е въпрос и на национална сигурност, което ще рече, че са наложителни адекватни решения и действия. Освен това новините от Дачковата "пощенска кутия" първи коментираха Сергей Станишев и Румен Петков. Разкритията не били ги изненадали, което сякаш доказва изреченото от Румен Овчаров преди време, че проектът Яне Янев и P3C са рожба на среди в БСП
Оттам до щаба на Алексей-Петровата революция е една крачка. Което може и да не е краят на държавата, но е краят на илюзиите, че сме нормална държава.
Второто знаково нещо, което съобщи премиерът, бе, че Патрашкова обядвала със собственика на bTV и го уведомила за готвения скандал. Предупредила го също, че телевизията трябва широко да отрази нейните изяви по този повод, което и стана. Собственикът на bTV обаче чак след известно време разказал на премиера за обяда и задаващата се буря. Хубав триъгълник се получава, а Патрашкова от хипотенуза се превръща в институция, което ни хвърля директно в света на Стивън Кинг… Ето как с лостовете на манипулацията и дезинформацията се подменя цялата медийна философия, само и само да се представи един пълзящ преврат като политическа кауза. За вид терор ви говоря, ако не сте ме разбрали, при това в най-уродлив вид, когато дори медии се използват като тояги за убиване на общественото съзнание
И ако авторите на този мрачен сюжет имат своите аргументи в полза на реализацията му, то и останалите хора имат такива, за да се противопоставят. Само чесън, остър кол и кръст обаче няма да са достатъчни. Ще трябват и някои прозаични неща като малко смелост, за да се изрекат на глас неща, които отдавна се знаят. Ще започна с това, че докато се разиграва водевилът "борба за справедливост", в редакцията на "Галерия" се дават указания кои хора по списък да бъдат омаскарявани и да се търсят компромати срещу тях (освен Борисов и Цветанов присъстват и журналисти). В друга, близка до Алексей Петров медия, пък шефовете са отишли още по-далеч и заплашвали с физическа разправа журналисти, подслушвали телефоните им, следили ги къде ходят и с кого се срещат, записвали какво се говори в редакцията. Неотдавна самата Патрашкова шантажира банкерката Петя Славова, от която се искало да принуди един от свидетелите срещу Петров да се откаже от показанията си. Говори се, че същият човек май е изчезнал, вероятно недостатъчно сигурен, че държавата ще го опази. Прокуратурата кой знае защо (а може би се знае защо) се направи на разсеяна по случая. И точно тези хора се представят за пътуващия проповедник.
Гуруто на пиара Хауърд Рубинщайн казва: "Когато си в криза, трябва да се съсредоточиш върху истинската причина за ситуацията". Ето това трябва да направим, за да сме наясно, че се опитват да ни сочат правилния път и да ни учат на морал дълбоко неморални типове. Обществото ни е в криза отдавна, държавата също. Затова трябва да сме наясно, че се опитват да ни пробутат птеродактил за пойна птичка. Ако приемем тази лъжа, следват разпад и край. Ние решаваме.

Стр. 14

в. Торнадо | Васил ПЕТЕВ | 08.01.2011

Доста време останах с празен поглед пред екрана на телевизора в понеделник вечер, след края на поредното хипер повърхностно шоу на тандема Иван и Андрей. А ги харесвам. И двамата са интелигентни, имат бърза мисъл и нестандартно чувство за хумор. Отскоро очевидно изкарват и добри пари от така наречените "врачки", защото почти няма вечер, в която двамата водещи да не ни представят поредната "хвърли боб" чудодейка. Друг е въпросът, че повечето от "нострадамуските" са всъщност елементарна и ограничена версия на търсачка, заснела "езотеричните традиции" на Балканите през призмата на непреходния мотив – "дай да изкараме сега некой лев".
Празният ми поглед в понеделник обаче събираше в себе си нищото, най-вече поради факта, че като твърд реалист не исках да приема за възможно пътуването във времето. Двамата шоумени обаче го доказаха. Изключително тъпият скеч с миньора и семейството му, които ядели въглища, ме върна в 84-та година, когато наивникът на средна възраст Данаилов се шегуваше с публиката и себе си с лафа "Аз съм тъп и не чета, а това си личи от факта, че не нося очила". След това изпя "Комси – комса, ти си от Париж, а аз…".
Нещо подобно се случва и в другите часови пояси от ефира на Нова ТВ. Лицето на скандинавския етнос в медията – Гала, както и целият й екип, очевидно считат, че занимаването на публиката със своите лични преживявания е някакъв недостижим връх в журналистическия занаят. Именно затова те не пропускат случай да разкажат за последните си преживявания. В предаването отдавна сме свидетели, че дори само някой от екипа да получи брадавица на задника, водещата веднага прави серия от репортажи, посветени на брадавиците и естетическата хирургия. Така зрителите от първа ръка стават преки свидетели на най-модерните прийоми за отстраняване на космата пъпка от гъза.
И нещо друго. Няма нито една чуждоземна екскурзия на член от екипа на Гала през последните няколко години, която да не е най-детайлно изложена със снимки и видео филм пред целокупния български народ. Възможно е редакторското тяло на "На кафе" да счита, че с подобни ходове повишава географската култура на народа ни, но е време и те да проумеят, че автоснимките им са най-обикновена домашна хроника, която няма нищо общо с "Дискавъри".
Миналата година например Кремена и Магърдич Халваджиян бяха на Малдивите, а впоследствие тяхната вярна аверка Гала в продължение на 3 часа ахка в ефир, докато разглеждаше снимките от пътешествието. Беше толкова мила картинка, че дори и на мен ми идваше да хвана една плетка и да врътна едно сукманче, докато слушам екзотичния разказ на стилистката.
Сега пък, за настоящата Нова година, ексбрадърката Зейнеб била в Тайланд, което отново автоматично наложи в продължение на час и нещо зрителите на НТВ да разглеждат нейните снимки от островите и да цъкат с език на какви места е била момата от Бургас. Авторката на лафа "въй тоз одеял ма бучи" демонстрира пред цялата нация, че е претърпяла сериозна лингвистична метаморфоза и вече знае и използва думи като "дестинация" например. Добре е обаче някой от редакторите на предаването да обясни на "тайландката", че ако намали употребата на горната дума, може да си спести сериозно излагане от рода на това, което си причини онази манекенка преди години, като заяви, че участва в конкурса, за да донесе радост на "цялото българско човечество".
Накратко, в последно време програмата на НТВ представлява един безвкусен гювеч с нахвърлян отгоре му едър боб, в който неграмотни хора лъскат своята болна претенция на гърба на нашето необяснимо търпение.

Стр. 24

в. Торнадо | 08.01.2011

bTV излезе с информация за космическа гледаемост. Според рейтингите, които от медията сами са си отчели, тя е ударила Нова ТВ и БНТ в земята. Проучването на частната медия показва, че в новогодишната нощ около 2 млн. души са стояли пред малкия екран и са гледали "Шоуто на Слави", новините и "Комиците". Същата статистика съобщава, че БНТ1 и Нова телевизия са били уважени едва от общо 600 000 души. От двете злощастни телевизии все още не били готови с резултатите на пийпълметрията, но коментираха, че bTV откровено са се оляли. В Нова ТВ пък имало ежедневни събрания, на които се набивали канчетата за ниската гледаемост, която констатирали през последните месеци. Под сурдинка се говори, че основна вина носели Иван и Андрей, които узурпираха медията от около година, както и продуцентът на сутрешния блок Асен Григоров. Шефката на Нова ТВ Силва Зурлева вече съжалявала за това, че с колегите си изрита от екрана Лора Крумова. Предаването на блондинката в конкурентната bTV само за три издания било обърнало неделния рекламен пазар. Лоши езици твърдели, че легендата Кеворкян й пише въпросите.

Стр. 24

в. Торнадо | Деница БОЯДЖИЕВА, Васил ВАСИЛЕВ | 08.01.2011 

Трите национални телевизии върнаха не на шега носталгията по дългогодишното празнично творчество на проф. Хачо Бояджиев и новогодишните програми от времето на Тодор Живков. В навечерието на 2011-а родният ефир сюрпризира зрителите с истински празничен тюрлю гювеч, в който преобладаващата съставка по традиция бе чалгата. Хората пред малкия екран приеха в противопоказно големи дози скечове с необясним хумор, напомнящ повече за тъпизъм, както и незаменимото вече 40-годишно присъствие на естрадните ни величия. За пореден път вместо със забавна програма, телевизиите ни сурвакаха с мухлясала псевдо холивудска продукция от 80-те и 90-те години. Малкото пък оцелели пред екрана зрители очакваха речта на президента като спасителен пояс. Уви, поувехналото настроение стана още по-минорно, вследствие на до болка познатата "необходимост от очертаване на ясна визия за националната ни стратегия" и "конкретни ангажименти за управленските ни приоритети в контекста на европейското ни бъдеще". Така и тазгодишната празнична програма накара шепата останали зрители мазохисти твърдо да си обещаят, -че на следващия 31 декември няма да си бъдат вкъщи!
Несъмнено най-впечатляващото присъствие по празниците беше това на Миро от разпадналия се дует "Каризма". Той би всички рекорди като се изяви едновременно и по Нова телевизия, и по bTV. В първата се подвизаваше като чистач в компанията на пременената с гумени ръкавици и престилка Василка- Азис. По bTV пък ни изпя няколко от хитовите си парчета, сред които и "Ангел", което не впечатли почти никого на конкурса "Евровизия".
Новогодишно телевизионно увеселение тип "Аламинут" при Иван и Андрей продължи с анонсиране на величави гости като Андреа и Ивана, които въобще не се появиха.
Партенката с участието на U2 пък беше особено тъжно на фона на това, че по същото време руската телевизия беше поканила звезди като Стинг който пя на живо. Като цяло на фона на пищното и наистина празнично шоу на руснаците нашите програми изглеждаха като съшити в последния миг самодейни водевили.
Така новата година, уви, започна досущ като старата. С изхабени семейни филми, които родните телевизии предъвкват за кой ли път около поредните коледни и новогодишни празници. Най-ранобудните посрещнаха Васильовден с Ричард Гиър и Джулия Робъртс в "Булката беглец" по БНТ1. В последния ден на 2010 г. мнозина видяха уникалния гаф на ТВ7 и Нова ТВ които пуснаха един и същи филм – "Шантав петък", с половин час разлика, съответно в 13:00 и 13:30 ч. Не липсваха и традиционните, но вече втръснали семейни комедии като "101 далматинци", "Мисис Даутфайър", "Виж кой говори" и "Бащата на булката".
Първите часове на 1 януари се подслаждаха от традиционния концерт на Веселин Маринов по bTV. Еднотипните "хитове", които вицепремиерският любимец и приятел изпя, бяха никому непознати. Гневни фенове на славея от Полски Тръмбеш, които при състваха в Зала 1 на НДК, с разочарование заизлизаха на талази, след като Веско така и не им изпя химна на родната полиция и песните, посветени на традиционните за българската трапеза "Горчиво вино" и "Добруджански хляб". За да довършат окончателно своите зрители, от bTV пуснаха титаничния шоумен и продуцент на култовото "Аламинут" Робин Кафалиев, откъдето се лееше хумор като словесна диария
Според форумци предаването "Европчаните" на Кафалиев е било достойно да се конкурира единствено със смешкитe на легендарния с остроумието си и плоските шеги Къци Вапцаров.
Същевременно оплюваната от всички държавна телевизия удари в земята частните медии с новогодишния концерт на Виенската филхармония, който се излъчваше на живо. На него присъстваха едни от най-богатите хора в света, сред които и братът на Прамот Митал заедно със съпругата си. Това може би бе и най-смисленото предаване за целия коледно-новогодишен маратон, в който телевизиите изпилиха до край нервите на зрителите си.

Стр. 24-25