в. Труд | Мариела БАЛЕВА | 2010-05-19
- В последния си доклад “Фрийдъм хаус" обяви, че журналистите в България продължават да са “подлагани на натиск и сплашвани, за да бъдат защитени определени политически, икономически и криминални интереси". Резултат на какво е това, г-н Инджов?
- Факт е, че у нас се създава усещането за икономически и политически натиск върху определени журналисти и цели медии. И то е резултат на недостатъчната степен на демократична консолидация в България, на недостатъчното разбиране на политиците колко важно за обществото е да има свободни и социалноотговорни медии, на финансовата криза, която орязва легитимните им източници за финансиране и на значимия сив сектор на икономиката, който позволява навлизане в медиите на съмнителни капитали. Тези фактори се наслагват един върху друг и влошават ситуацията на медиите.
- В същото изследване се посочва, че България е страна с “частично свободни медии". Кое им пречи да са свободни?
- През 2001 и 2002 г. за първи път бяхме оценени като страна със свободни медии. От 8 г. обаче отстъпваме от тази позиция. Едно от условията медиите да бъдат изцяло свободни е да имат независимо финансиране, т.е. да функционират по законите на пазара. Днес обаче голяма част го нямат. Някои от тях се финансират от отделни спонсори, други от фирми, за чиято собственост не е ясно кой стои точно зад тях.
- Какво имате предвид?
- Такива медии са създадени специално да оклеветяват политическия противник, икономическия конкурент, да се занимават с черен пиар, но не и да формират печалба като легитимен източник за финансиране. Това е по отношение на икономическата рамка, в която се развиват голяма част от медиите ни. В същото време при много от тях симбиозата с политиката е видима с просто око.
- Такива медии сигурно веднага ще ви опровергаят. По презумпция те са независими.
- Ще ви дам очеваден пример за журналистически лупинги. Става дума за лупингите в осведомяването, които бяха установени в изследване на фондация “Медийна демокрация" м.г. Най-драстични са примерите с изданията на “Нова българска медийна група" (НБМГ) и на в. “Уикенд" (най-тиражния вестник).
- За какви лупинги става въпрос?
- Читателите виждат. Това са издания, които подкрепяха предишната власт в лицето на премиера Станишев и бяха опозиция на Борисов и ГЕРБ. Веднага след изборите се завъртяха на 180%. Т.е те се събудиха като новородени и започнаха новата линия за тотална подкрепа на новите управляващи и персонална пропаганда на Бойко Борисов. Едва ли не наблюдаваме култ към премиера.
- Не е ли прекалена такава констатация? Всяка медия сама си избира позицията към властта.
- Не, подобни лупинги не са проста приумица, забелязват се и не само в тези медии. Те биха могли да бъдат тълкувани като израз на преследване на корпоративни интереси от страна на дадена медия. Но има и друго много важно. Липса на достатъчно самосъзнание на журналиста, че те принадлежат към гилдия, която трябва да обслужва обществения интерес, а не толкова корпоративните цели. Това говори и за липса на достатъчно изразена ценностна система.
- Какви са причините според вас?
- Резултат е на все още слабо развитата медийна култура у нас. Много е трудно при тези исторически промени, които се извършиха за 20 г., да се създаде истинска ценностна система сред журналистическата класа. В други страни тя се е формирала векове.
- Тези дни финансовото министерство предостави справка, поискана от 13 главни редактори, членове на Съюза на издателите, за депозитите на държавни фирми в частни банки. Оказа се, че 48%, т.е. 408 млн. лв. от парите на 18 големи държавни фирми, се намират в един трезор. Как ще коментирате това?
- Явно трябва да бъде изготвен прозрачен механизъм къде и как да бъдат влагани парите на държавните фирми, за да бъде защитен общественият интерес. Интересното е, че тази банка е финансирала част от медийните сделки на НБМГ. Това, което направи Съюзът на издателите по закона за достъп до обществена информация, а именно да поиска от финансовия министър да предостави данните като регистър в кои банки какъв процент от влоговете на държавните фирми са вложени, е показателен пример за координиране на медийни усилия за проследяване на ефективността на управлението на държавните средства и прозрачността във финансирането на медиите.
- Това до какво би довело?
- Надявам се така институцията на журналистическата медийна саморегулация у нас да се саморазвие и да не се стига до т.нар. регулирано саморегулиране. Т.е. когато положението в медиите стане неконтролируемо и се налага държавата да ги регулира.
- В понеделник премиерът обяви във Виена, че работна група готви промени в Закона за задължителното депозиране на собствеността на печатните и други произведения. Как е в други страни, има ли такъв закон?
- В Германия той си е част от медийната регулация. Там има закони, които регулират функционирането на радиото и телевизията, има си и отделно за печатните издания. Но в САЩ например – страна с либерална медийна култура – няма. Първата поправка на конституцията там е свещена.
Ситуацията у нас сега обаче е толкова нерегламентирана, че собствеността на медиите е задължително да стане прозрачна. Изискват го законите на демокрацията и пазарната икономика.
- Това ли е най-големият проблем за медиите – липса на ясен собственик?
- Той е много важен. И регистър на собствеността ще улесни и ще доведе до нарастване прозрачността на средата. Това не е панацея за решаване на проблема. Тук е необходимо държавата да помогне.
- Държавата ли? Но нали точно от опеката на държавата трябва медиите да се пазят?
- Едва ли тя трябва да изготви такъв регистър, но тя е добре да стане медиатор, за да могат различните медии да седнат на една маса и да дискутират. Нека държавата създаде условия за такъв дебат. В този регистър всички фирми на собственост трябва да са ясно разпознаваеми, вкл. и офшорните компании, които стоят зад медиите. Всъщност какво ни грее, като знаем, че даден вестник е собственост на офшорна компания, но не знаем кой стои зад него!
- Тогава не стигаме ли пак до порочен кръг?
- Именно. Но има и радикален начин за излизане от ситуацията. Държавата да забрани със закон офшорни компании да притежават медии.
- Закон? Не е ли прекалено крайна мярка?
- Да, крайна е и е антипазарна, но днес ние сме в парадоксална ситуация. Нямаме представа кой дирижира политиката на афиширания собственик – все едно сме в кутията на Пандора. А собственикът всъщност крие името си в офшорни компании. Така толкова необходимата ни прозрачност я няма. Като в Дивия запад сме – всеки прави нещата безнаказано – т.е. пише и говори каквото си иска, без да спазва обществения интерес.
- Това, което казвате, важи и за икономиката.
- Ето тук е разковничето. Някой трябва да започне – и защо това да не са медиите. Но, ако се приеме за тях, ще възникне въпросът трябва ли да се прилага и за другите икономически субекти. Ако държавата покани медиите да седнат на една маса, те да се разберат, ще покаже добър пример. Има обаче нещо друго притеснително, което беше засегнато от колеги на медийния семинар, организиран от фондация “Фридрих Науман" преди ден.
- За какво става дума?
- Беше зададен публично въпросът възможно ли е депутат от основна политическа сила , човекът, който според публикации в пресата е неформален управител на такава голяма медийна група като НБМГ, да е и шеф на новия съюз на вестникарите и разпространителите. Става дума за Дeлян Пеевски от ДПС.
- Какво показва казусът?
- От една страна, това е пример за припокриване на медийни и политически интереси, както и за липса на стабилна ценностна система сред журналистите. Не мога да си представя как журналисти и издатели биха си избрали депутат за шеф на медиен съюз. Такова нещо би се случило само в Италия, където премиерът Берлускони има медийна империя. Той е най-богатият италианец, притежава една от най-големите тв корпорации в Европа и индиректно контролира обществените медии.
- Значи не сме ние първопроходци?
- Така е, има и по-драстични случаи за преплитане на политико-медийни интереси. Но случаят с НБМГ у нас е показателен. Не е ли фрапантно това, което бе отбелязано пак на семинара преди ден? Журналистът Иван Бакалов разказа как през деня Дилян Пеевски е депутат от опозицията, а вечер бързал да редактира или сваля дописки на подопечните си журналисти в “Монитор" и “Телеграф", еднолично избирал най-хубавите снимки и определял кои фотоси на Борисов и Цветанов да бъдат публикувани. Това не е нормална медийна среда. И е абсолютно неприемливо за страна, която се стреми да развива демократични медийни ценности. Такива действия всяват страх.
- Да не искате да кажете, че журналистите се страхуват от главния си редактор, който е политическо лице все пак?
- Така излиза. И е очевадно. Но има и други форми на зависимост, които са свързани с икономическия фактор. Например публична тайна у нас е, че в голяма част от медиите съществува двойно счетоводство. Заплати по трудов договор – малко над минималната, и всичко останало в плик под масата. Ето така журналистите се държат в шах. Ако човек реши да напусне заради несъгласие с такава практика, той ще загуби и ще получи много малка част от това, което притежава. Това е форма на феодална зависимост, феодално закрепостяване към дадена медия.
Стр. 10 – 11
Шведската компания Bonnier Business Press, която е дъщерна фирма на корпорацията Bonnier AB, финализира сделката по придобиването на 100% от акциите на първия български бизнес всекидневник „Пари”.
