www.actualno.com | 10.07.2010

Телевизиите поискаха отсрочка за цифровия сигнал. Първа за това настоя шефката на БНТ Уляна Пръмова. Според нея прибързаното изключване на аналоговата телевизия и преминаването изцяло на цифров сигнал може да остави определени райони без телевизия, предаде АСН.
Причина за това ще е, че хората няма да са се сдобили с крайни устройства за приемане на дигитален сигнал. Пръмова настоя срокът, който сега е краят на 2012 г., да се измести с шест месеца или една година.
За преразглеждане на крайните дати се обявиха и от bTV. Шефката на "Корпоративни отношения" там Яна Иванова настоя също кабинетът да изготви наредба, с която да задължи търговците на телевизори да поставят обозначение на всеки апарат дали може да лови дигитален сигнал. В противен случай много клиенти щели да се лъжат и да дадат парите си за приемници, които няма да им служат за нищо след две години.
Тогава те ще трябва да плащат още веднъж за допълнително устройство.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов пък поиска да се създаде специален фонд, който да компенсира потребителите за покупката на подобни устройства, така че те да не изнасят на гърба си тежестта на прехода към цифровизация. Пари в него ще дават операторите на мултиплекси и държавата, а след това с тях ще се закупят устройствата на пенсионери и социално слаби.
Лозанов настоя също държавата да поеме информационната кампания по въвеждането на дигитална телевизия, тъй като зрителите били тотално неинформирани какво предстои да се случи.

Оригинална публикация

www.bgnes.com | 10.07.2010

Санкцията на министър-председателя Борисов за излъчването на репортажа по ”Нова телевизия” за скандалния митничар е груба, недопустима намеса в медиите, твърди Иво Инджов, специалист по политически комуникации в интервю за БГНЕС.

Самият премиер разкри, че репортерката от Нова телевизия , която е заснела репортажа за скандалния митничар и неговите имоти, която е била обект на телефонното ходатайство от страна на заместник председателя тогава на Народното събрание Лъчезар Иванов, се е обадила на Бойко Борисов и той дал санкция от негово име, от името на партия ГЕРБ, да се излъчи репортажа, каза Инджов. ”Сега той не казва, че е издал указание да се излъчи репортажа, а е посъветвал да се излъчи (думите му бяха ”помолил” – б.р.), но това е просто разлика във формата, съдържанието е едно и също – груба недопустима намеса на министър – председателя в работата на една уважавана частна медия. Това от една страна. От друга страна възниква въпрос защо тази уважавана частна медия, която е и национална, иска от министър-председателя едва ли не разрешение да се излъчи тази скандална история. Ако от медията бяха поискали становище на министър-председателя по официалния път и то беше включено към репортажа, това би било израз на голям професионализъм, както се прави по цял свят. Но това директно общуване на репортери с министър-председателя, пращане на SMS-и, с което е известен Бойко Борисов, че комуникира с журналистите, това натягане на много главни редактори да са близо до властта, е вредно. Прекрачват се всякакви позволени граници на благоприличните взаимоотношения между журналистите и политиците. И това е един пример за намеса, хайде да го наречем индиректна намеса, от страна на изпълнителната власт в работата на медиите. Ако се върнем към казуса Лъчезар Иванов става ясно, че високопоставен представител на парламента се е опитал да спре едно журналистическо разследване ли да го наречем, или репортаж, няма значение. Всичко това идва само един месец след като правителството направи един наистина силен PR ход да запита повечето главни редактори дали властта им оказва натиск и те рапортуваха, че няма такова нещо. Но всъщност ако се върнем малко по-назад не е вярно, че властта не оказва натиск, да си спомним в началото на мандата на ГЕРБ имаше силна дискусия за новините на турски език по националната телевизия. Сега да оставим настрана как е регулирано правно това и дали трябва или не да има такива новини. Но по начина, по който беше опитано да бъдат спрени чрез директна намеса на министър-председателя и огъването на Националната телевизия – те бяха готови да предприемана някакви действия, впоследствие въпросът затихна, показва, че ГЕРБ в случая като управляващи осъществява натиск и той се развива под различни форми”, казва Иво Инджов.
На въпрос дали причината за вмешателството е въпрос на желанието на властта да са намеси в медиите или пък услужливостта на някои медии, Инджов смята, че има и от двете по нещо. ”Една голяма част от медиите са готови да следват винаги победителя, поне в България е така, но това не е само български феномен, това е световен феномен, но общо взето в България механизмите на медийната саморегулация и журналистическата култура са още слабо развити. Има такава нагласа на журналисти, на главни редактори, да се следва властта. Едно проучване на фондация ”Медийна демокрация” показва, как само в рамките на едни месец водещи вестници, особено вестниците на ”Нова българска медийна група”, са променили драстично отношението си от негативно към Бойко Борисов и ГЕРБ, когато бяха в опозиция, до силно положително, едва ли не пропагандно във времето след като спечелиха властта. Това е едната страна на медала. От другата е опитът на отделни представители на властта. Това не е целенасочена държавна политика, времето на политическата цензура и грубото политическо вмешателство в медиите отдавна отмина. Сега има други механизми, сега икономическата зависимост на медиите, зависимостта им от икономическия фактор и корпоративните интереси често вървят и минават през политически връзки, но всичко е много по-префинено, по-сложно. И не може да се говори за грубо политическо вмешателство. Но го има и третия момент – представителите на ГЕРБ и включително и министър-председателят Бойко Борисов все още не осъзнават какво е значението на наистина свободните медии и прекалено много флиртуват с тях. Това не е характерно само за Бойко Борисов, а и за неговите предшественици и политици, но при него е много по-ясно изразено защото той е медиен тип. Той е свикнал да бъде в светлината на прожекторите, това му е в природата. Това му носи много предимства, но същевременно крие и много рискове, защото любовта на медиите е изменчива. Защото ако има медии, които следват победителя, има все повече нови канали за комуникация, например Интернет, където журналисти, пък било то и граждани, могат да изразяват опозиционни, протестни мисли и да бъдат по един или друг начин коректив на властта. Така че танцът между медиите и политиката е много сложен и все пак трябва да се води по определени правила”, твърди Инджов.
Според него първото правило е да е ясна медийната собственост. ”В това отношение се постигна един добър консенсус между Съюза на издателите в България и изпълнителната власт в лицето на Бойко Борисов и се предприеха някакви стъпки за разкриване собствеността на издателите на вестници. Собствеността на телевизиите е в регистъра на СЕМ. Друг е въпросът като е ясна собствеността, как те реагират – дали са отговорни към обществото или търсят сензации. Вторият основен проблем е за финансирането на медиите. Ясно е, че частните медии се финансират от реклама, там трябва да има ясни и строги правила. Кое е реклама, кое е PR публикация, кое е журналистически материал. Особено в условията на криза, когато нелегитимните източници на финансиране нарастват, е много трудно да се направи такова разграничение. И много често PR публикации са маскирани като журналистически материал. Разбирам медиите, в тях по този начин влизат пари, но така се нарушават журналистическите и медийни стандарти. Третият механизъм е медийната саморегулация. Тя е на много ниско ниво в България. Има Етичен кодекс, подписан е от някои вестници, от други не. Интернет изданията въобще на присъстват като подписали го. Друг е въпросът как се спазва. От друга страна, 20 години са прекалено кратко време, за да имаме силни институти за медийната регулация и ясно разграничаване между политиката и медиите”, твърди експертът.
Инджов намира общо между медийната ситуация в Италия и България в това, че новините се съобщават по телевизиите и се регистрират след това в парламента, където би трябвало да се вземат отговорните решения. Причината за присъствието на политици в сутрешните блокове на телевизиите е, че там не трябват задълбочени изследвания, както и в самите телевизии, а просто съобщаване, което след това се подхваща от другите медии – вестници, интернет издания. В телевизията, според него, се реализира масмедиен популизъм. Има Берлусконизация и телекрация у нас, твърди политологът. Въпреки че Берлускони притежава свои медии, а ГЕРБ ги няма – то тук има много услужливи медии и груба намеса в медийната регулация по посока редукцията на състава на СЕМ, казва Инджов.
На въпрос има ли нужда от медийна интернет законова регулация у нас, Иво Инджов отговаря, че трябва дефиниране що е медия в Интернет. Това е, когато има ясен собственик, главен редактор, своя аудитория. Един блог не може да бъде медия в този случай, но той също може да бъде медия, която осъществява съобщения и позиции. Има самостоятелни интернет сайтове, но има варианти на вестници, телевизии. Много е сложна регулацията, ако се регулират сайтовете на телевизиите – те са регулирани от закона, вестниците – не, но може да се стигне за искания за закон за печата, ако се регулират сайтовете им. Много е сложно, трябва да се намери комплексно решение, но на базата на цялата интернет общност, смята Инджов. Според него със сигурност трябва да се спазват законите за клевета и обида, но те са си регулирани с други закони. Неговото мнение е, че е невъзможно да се регулира интернет средата.
”Българските медии тепърва предстоят да се развиват, но аз имам една такава теза, че когато в България се сформира една нова градска средна класа, която беше тръгнала да си стъпва на краката преди икономическата криза, тя ще има своя избор да налага своите критерии. И тогава по-качествени медии, макар и в по-ограничен тираж, ще имат по-голям шанс да оцелеят отколкото сега. Сега просто има една чалгизация на медийната среда, но и на политическата култура и понеже говорим за медийно-политическа симбиоза, сега има медийно-политическа чалга в момента, която наблюдаваме”, заявява Иво Инджов. /БГНЕС
София / България

Оригинална публикация

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 10.07.2010

Рекламните приходи в списанията спаднаха с 30%

Погледнат от перспективата пред сергиите, пазарът на месечни списания в България е в истински разцвет. Лавиците на павилионите преливат от пъстри лицензни и български издания. На практика за всеки готов да се раздели с от 2 до 10 лв. има по нещо.
Шарената картина обаче рязко посивява в мига, в който сменим ъгъла, през който гледаме на бизнеса със списания и хвърлим поглед върху данните на агенция TNS/TV Plan за приходите на месечните издания от реклама (виж таблицата).
По данни на TNS приходите на месечните издания за първите шест месеца на тази година (виж таблицата) са спаднали с 30%. Неофициално обаче на пазара се коментира, че реалният спад е между 50 и 70%, тъй като отстъпките (които TNS/TV Plan не отчита) са достигнали рекордни проценти. На въпроса с колко се различават реалните им рекламни постъпления от тези от мониторинга медийните групи обикновено не обичат да отговарят.
Важно е да се направи уточнението, че данните на TNS/TV Plan (единствената агенция, която наблюдава пазара на пресреклама в България) осветяват пазара на печатните медии откъм "официалната му страна" – изчисляват площта на рекламите в изданията и пресмятат на база официалните тарифи, обявени от съответните издания. Факт е, че тези данни в някои случаи са много далеч от реалните, но от друга страна, те са изкривени за всички медии, следени от TNS/TV Plan, така че мониторингът им дава база за извеждане на тенденции. Той не включва още отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите и бартерните договори. В сумите не са включени рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции.
Според директора на медия агенцията Mindshare Лили Георгиева "в момента списанията са склонни на всякакви специфични договорки, комбинирани отстъпки за реклама в повече от едно издание на група, предоставяне на безплатни продуктови представяния, PR материали, интервюта, нестандартни присъствия и т.н., което повишава ефективността на рекламата в пресата и може би до някъде компенсира намалената читаемост и тиражите на списанията", категорична е тя. Като пример за пакетно предложение Георгиева даде "Вестникарска група България" – "за комбинирана реклама във вестник и списания, отстъпката, която комапанията дава, може да достигне до 65%". Според Лили Георгиева "за съжаление, спадът в рекламата на месечните списания в най-добрия случай би останал в рамките на 30%, но по-вероятно е да се увеличи до края на годината".
Изповедта на издателя
Управляващият директор на издателство S Media Team (какво издават отделните компании можете да видите в карето)* Любомир Станиславов коментира пред "Капитал", че "цената на рекламата е функция от търсенето и предлагането на пазара, ние държим да бъдем адекватни на условията. На част от изданията задържахме цените на рекламата на нивата от 2007 г., а на други намалихме съобразно условията в момента".
Маркетинг мениджърът в "Sanoma – Блясък България" Ева Ботева обясни, че "цената на рекламата [в нашата издателска компания] остава същата, но за да отговорим на нуждите на рекламодателите, разработваме специални рекламни проекти, свързани с нестандартни активности и предоставяне на добавена стойност на рекламодателите". В Attica Media Bulgaria* също са запазили нивата на рекламните тарифи. Директорът реклама на Attica Деница Димитрова обясни: "Запазили сме цените на рекламните публикации от началото на 2009 г., когато кризата реално се усети и на българския пазар. Също така бонусираме допълнително клиентите си, за да се чувстват комфортно в новите икономически условия."
Издателите не навлизат в подробности, когато трябва да коментират как се отнася финансовата криза на изданията им, но са единодушни, че трудностите са еднакво големи за всички и тяхното премълчаване не би ги скрило или направило по-малки. "Всъщност, като направихме анализ на изданията си, той показа, че всички трудности за нас се дължат на намалението на потреблението у нас, а оттам и драстичния спад на рекламния пазар като цяло. В действителност във всички останали показатели (продажба на сергия, абонамент, структурни разходи и т.н.) ние отчитаме чувствително подобрение", коментира Любомир Станиславов.
Издателят и съсобственик в QM Кристияна Великова обяснява, че "най-големият удар от кризата се пое от строително-инвестиционния бранш, затова през тази година трансформирахме [архитектурното списание] Abitare от двумесечно в тримесечно издание. През 2010 и 2011 г. Мax, Аmica и Bravacasa ще излизат 10 пъти годишно, обединяваме броевете януари и февруари, юли и август. Това е световна практика, повечето лицензионни договори дават такава възможност, независимо дали светът е в криза или не, поради по-слабите инвестиции в реклама през тези месеци. Възползвахме се от тази опция, макар че досега не ни се е налагало. Намалихме обема на някои от изданията – автоматично се редуцираха някои тежки пера в разходната част – хонорари, запазени права на снимки, хартия, печат и т.н.", обясни Великова.
Кризисен план
Има издатели като Любомир Станиславов, които смятат, че "освен негативни ефекти кризата има и положителни страни. Например ние не просто сме оптимизирали екипа на компанията, но имахме и възможност да ангажираме нови качествени кадри, вследствие на което сме успели да повишим ефективността на всеки един от нашите служители почти двойно. Имахме възможност да предоговорим условията, при които работим с всички наши основни пратньори, сега те са по-добри и по-изгодни от всякога", каза Станиславов.
Все повече издатели засилват и активността си в интернет и социалните мрежи и залагат на организирането на специални събития, за да са по-интересни за рекламодатели и спонсори. "В момента тече организираното от нас TopGear Auto Show, което на практика ще бъде най-голямото автомобилно събитие у нас през 2010 г.", убеден е Станиславов.
По отношение броя на служителите картината навсякъде е различна, но като цяло на пазара има два модела на реакция. "Не просто намаляваме броя на служителите, а привлечеме нови качествени експерти в нашия екип", каза Станиславов. На друга позиция е Мила Кръстева от Liberis, която обясни: "Екипът ни е изграден от изключително ценни професионалисти и свиването му би бил крайна мярка в нашата компания." Конкурентната Attica Media залага на оптимизиране на работата на вече работещите в компанията служители. Издателят на списанията от групата QM Крисияна Великова обясни: "Преструктурирахме цялото издателство, което наложи да се разделим с около 10% от хората. Предприемането на тази крайна мярка бе най-болезнено."
Въпреки устойчивостта и волята да се справят със свития рекламен пазар повечето издатели са на мнение, че ще има марки, които няма да издържат финансовата криза. "Разбираемо е кризата да вземе своите жертви. Голямата част от списанията боледуват. Ще се запазят най-силните, а други ще отпаднат", каза управляващият директор на Liberis Мила Кръстева. От месец май TNS вече изпраща таблица до клиентите си със справка за цикличността на излизане на списанията. От нея става ясно, че мъжкото списание FHM е излязло с общ брой за април, май и юни. Има и още няколко женски списания, които са излезли с общ брой за април и май. През май не са излизали женското Madame Figaro, Easy, Explorer.
Бъдеще има, но…
Шанс за списанията е да обърнат по-сериозно внимание на развитието си онлайн, така както правят големите марки на английския и американския пазар например. Само проектите в интернет могат да променят лицето на хартиените списания и да се опитат да преобърнат нагласите на рекламодателите онлайн, като привлекат нови аудитории за марките си, които традиционно не си купуват списания.
Повече от половината от най-популярните списания имат месечeн трафик от 1.5 милиона онлайн регистрирани потребители, констатира проучване на Columbia Journalism Review, публикувано през март 2010 г. Изследването, обхванало общо 665 списания, както и техните уебсайтове, е проведено от американската агенция за маркетингови проучвания Abt SRBI.
Според изследването приходите от онлайн реклама на списанията са нараснали с 83%. Почти 2/3 от сайтовете, които отчитат категорична печалба, предлагат съдържанието си безплатно.
Интернет комуникацията е все по-значима. Журналистите, работещи в списанията, обект на проучването, са посочили, че социалните медии печелят широка популярност и 60% от тях съобщават, че Facebook и Twitter пренасочват трафика към техните сайтове.
Повечето лицензни и български марки списания имат онлайн версии, блогове, страници във Facebook, но все още не са се научили да ги използват ефективно, така че да повишат рекламните си приходи.

Основни издателски групи

"Sanoma Блясък – България": Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Harper’s Bazaar, Максимум, Тя, Story, "Блясък" и др.
Attica Media България: Grazia, Maxim, Playboy, ОК и Joy
QM: Bravacasa, Max, Amica, L’Еuropeo, Abitare и др.
"Болкан медиа груп" – "Жената днес", "Наш дом"
"Вестникарска група България": "За жената", "Идеален дом", GEO, "Хай клуб" и др.
S Media Team: BBC TopGear, BBC GoodFood, BBC Knowledge, F1 Racing, MotorShow и др.

Стр. 32

в. Труд | Иво АНГЕЛОВ | 10.07.2010

Хлопнаха ли телевизиите кепенци през лятото? Всъщност – не. Удариха го на сериали, а водещите – “избягаха".

Семейните взеха деца и съпрузи и отпрашиха за някое тихо и усамотено местенце, далеч от хорските очи. Несемейните пък са влюбени в големите и шумни компании, с които обикновено пътуват за някоя далечна дестинация.
Среден вариант е случаят на водещата на сутрешния блок на “Нова телевизия" Лора Крумова. Вече месец тя се разхожда по плажа на родното Черноморие под ръка с приятеля си, който е инструктор по сърф и сноуборд.
За да се скрие от любопитните хорски погледи, Лора е избрала малко известен частен плаж, където е паркирала …караваната си. Тя е запалена по къмпинга отскоро.
Всъщност приятелката й Галя Щърбева от новините на “Нова телевизия" е причината Лора да се влюби в летуването на открито. Преди няколко години тя за първи път къмпингувала в караваната на Щърбева и мъжа й, които са страстни почитатели на хипарските почивки.
“Много е романтично да гледаш залеза, а после и звездите под шума на вълните", разказва Крумова. На плажа тя ще остане два месеца и половина – до средата на септември, когато ще се върне на екран.
И докато Лора събира слънчеви лъчи, Витомир Саръиванов се поти на нейното място. За него почивка тази година няма да има.
Като дете водещата на обедните новини на Би Ти Ви Мариана Векилска също е била страстно запалена по къмпингите. Сега обаче предпочита да заведе децата си на почивка в планината. Любимата й дестинация е Родопите.
“Ваканцията за моето семейство вече започна. Бяхме за една седмица в малък семеен хотел над село Огняново край Гоце Делчев", разказва Мариана. Това обаче не е достатъчно. По-късно лятото тя заедно със сина си, дъщеря си и мъжа си – радиоводещия Симеон Колев, ще отмаря в закътан хотел в Пампорово.
Радетелката на референдумите Добрина Чешмеджиева от БНТ пък е любителка на пътуванията само в женска компания в чужбина. “Задължителен ритуал е морето само с приятелки", казва Добрина.
Тази година тя планира да замине за няколко дни за Италия където пътува най-често. Това лято почивката на Чешмеджиева ще е по-кратка, защото през септември заминава на специализация в САЩ.
Бившият колега на Доби от БНТ Виктор Николаев не издава къде ще ходи на море. Също като Ани Цолова и Юксел Кадриев той предпочита да запази мястото на почивката си в тайна.
Фолкпевицата Камелия, която отскоро се подвизава като водеща по ТВ7, е почитателка на българското Черноморие. Но на закътаните и диви плажове, където може необезпокоявано да релаксира.
Това си има обяснение. “Когато ходя на плаж, винаги се пека без дрехи. Избирам места, където няма хора и не съм почитателка на нудистките плажове", разказва водещата на “Споделено с Камелия". За пръв път тази година изпълнителката няма да се включи в лятното турне на “Пайнер" и ще използва точно това време, за да си подари ваканция.
“Ще опитам да съчетая почивката си с участия в дискотеки по морето. Един ден ще работя, два ще релаксирам", разкрива певицата. Тя вече “загря" за ваканцията, като отскочи до гръцкия остров Тасос, където отново съчета забавленията с професионалните ангажименти. Вече на родна територия Камелия си обещава да пие леки цветни коктейли и да хапва риба.
Водещата на телевизия “Планета" Симона Първанова в момента се наслаждава на почивката си на гръцкия остров Корфу. Там тя овладява ритъма и движенията на традиционния местен танц потамаки, който се е превърнал в новото й хоби.
“Тук всичко е страхотно. Има много екзотика, огнени залези, романтични нощи, вековни маслинови горички, аромат на портокали, лимони и цветя във всички цветове на дъгата и златисто-пясъчни плажове", сподели пред “Труд" Първанова. Водещата разказа още, че е останала впечатлена от Старата и Новата венецианска крепост, както и от църквата “Св. Спиридон".

Стр. 22

в. Стандарт | 10.07.2010 

Човекът, който ще ръководи БНТ, трябва да бъде оперативен и да умее да рискува. Да не се притеснява да провежда оптимизация, тъй като всички знаем колко тромава структура е тя, колко е раздут щатът й и през колко дирекции и служби трябва да се мине, за да се случи едно предаване.
Нужно е новият генерален директор да прави телевизия с поглед, обърнат повече към обикновения човек, да има повече култура и информация, интересуваща младите. Трябва човек с авторитет, а авторитетът се гради с иновациите. Нужна е личност с познание за телевизията отвътре, не парашутист или политически кадър. И естествено добър мениджър. Сред имената на кандидатите моят избор е Вяра Анкова.

Стр. 13

в. Стандарт | 10.07.2010 

Асоциацията на продуцентите ще изчака да види кои кандидати са допуснати по документи, преди да даде официална подкрепа на някого. За нас е важно това да е човек с модерно и съвременно мислене, който може да съживи БНТ. Човек, който не си мисли, че тя е собственост на държавата, и е способен да я направи абсолютно конкурентна на частните медии. Защото сега дори кабелните канали имат по-висок рейтинг от нея и за БНТ е нужен пълен рестарт. Трябва да се въведе продуцентският принцип на работа, защото за 20 години стана ясно, че не може да се работи така, както го прави БНТ. Не може 1700 души да правят една телевизия, след като bTV се прави от 400. В БНТ трябва да останат 3 пъти по-малко хора, но генералният директор трябва да бъде подкрепен и от промени в медийния закон.
В лично качество, а не като председател на Асоциацията на продуцентите, аз харесвам идеите на Вяра Анкова и Люба Кулезич.

Стр. 13

в. Република | Бойко СТАНКУШЕВ | 09.07.2010

За първи път от много години в сегашния конкурс за генерален директор на БНТ участват доста силни кандидатури. Има юристи, има преподаватели от факултета по журналистика, има хора с голяма практика в БНТ.
Най-голямото качество, което трябва да притежава генералният директор на една обществена медия е да защити интересите на обществото. То има интерес да бъде информирано безпристрастно и обективно. В този смисъл една обществена медия може да прави това по-добре отколкото частните медии, защото в един или друг смисъл те по дефиниция са свързани с корпоративни интереси, а понякога и с политически.
Второ, генералният директор на БНТ трябва да осигури на обществото правото на култура – с акцент национална култура; на образование, на спорт. Директорът трябва да е почтен човек, също така. Защото – без да цитирам имена, имаме горчивия опит от корупционни практики с предишни генерални директори.
Важно е също така, директорът на БНТ да е комуникативен. Да може да общува с обществото, с властта, както и с колегите си вътре в самата телевизия.
Трудно ми е да преценя всички кандидати, но някои от тях вече са заемали високи управленски позиции и имат готовност за поста. Хубаво е тази готовност да бъде скрепена и с чисто практически опит. Също така – да не се пренебрегва възможността за обезпечаване на приемственост при предаване на властта.
Виждам обаче и един проблем в листата с кандидати. Става дума за един по-скоро морален, а не толкова юридически казус. Присъствието на г-н Радослав Чолаков, член на назначената от министър-председателя комисия за изготвяне на нов медиен закон, е доста странно, защото той се явява в две качества. От една страна като юрист – безспорно той е един добър юрист. Трябва да направи новия медиен закон. А от друга страна – кандидатства пред СЕМ за поста генерален директор. Няма да използвам по силни квалификации. Просто считам, че е недоразумение. Добрият изход от тази ситуация е, той или да напусне комисията, в която работи по новия медиен закон или да се откаже от състезанието за генерален директор на БНТ.
Най – сложното нещо обаче, пред което ще се изправи бъдещият директор на БНТ е следното: в момента законът за радио и телевизия практически не функционира. В членове 70, 93 и 94 той не може да обезпечи независимото финансиране на медията. Става въпрос за текстовете, които касаят създаването на "Фонд електронни медии". Там се набира една сума, която се разпределя между БНР, БНТ и ако има други обществени медии, така че те да не бъдат зависими само от държавната субсидия. Такъв фонд на практика няма. Той не съществува.
Така че обществените медии у нас са почти изцяло зависими от държавната субсидия, която всъщност се определя от правителството, със закона за държавния бюджет. В този смисъл БНТ е изцяло зависима от изпълнителната власт.
Ако " Фонд електронни медии" действаше, тя щеше да бъде много по-независима. Нямаше да има асиметрично финансиране. В момента БНТ на практика е държавна, защото зависи от изпълнителната власт и в частност от
министъра на финансите и неговата воля. Ако той прецени, че може да се даде по-голяма субсидия следващата финансова година – дава, ако не – не.
Най големия парадокс обаче, който го няма никъде в света, е следният: работодателят на телевизията е НС, защото ние сме парламентарна република по конституция. Парламентът възлага на генералния директор и на неговия управителен съвет обществена поръчка каква програма да правят. И там е записано: толкова и толкова новини; толкова и толкова култура; толкова и толкова образование; еди какъв си процент за лица в неравностойно положение – инвалиди и т.н. ; майчин език и прочие. Това е поръчката.
А в същото време медията трябва да изпълнява възложената поръчка съобразявайки се с годишния бюджет, който и дава финансовия министър.
Т.е. един поръчва музиката, а друг я плаща. Ето това е най-големият парадокс.
Поръчката се плаща от финансовия министър, бюджета, изпълнителната власт. А парламентът, законодателната власт я възлага.
В един бъдещ закон, защото това е много важно, тези неща трябва да бъдат оправени. Който и да е бъдещият директор той ще се изправи пред непосилната задача да синхронизира обществената поръчка такава каквато му я възлага парламента с бюджета, който му дава правителството за следващата финансова година. Така че, той е длъжен да окаже натиск чрез обществен дебат и да пледира всичките тези недоразумения да бъдат изчистени.
Най-важният проблем обаче, е да заработи този фонд с набирателна сметка за обществените електронни медии. В противен случай статутът на БНТ реално няма да е обществен, а държавен.

Стр. 8

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 09.07.2010

Люба Кулезич е филмов критик, журналист и публицист. Автор и съавтор е на пет документални филма, на предаванията в БНТ "Кино в чекмедже" и "24 квадрата". Работила е като автор и политически наблюдател в "Уикенд", "Седем", "Монитор", "Класа". В момента завършва документална книга за легендарната джазова и шлагерна певица Леа Иванова. "Нейната съдба наистина ме покърти", казва Люба.
Кулезич блести и на телевизионния екран на Нова тв като един от малкото журналисти с активна гражданска позиция. Мнението й вече се чува от широката публика и тя стана популярна като професионалист, който не се страхува да излага гледната си точка независимо от обществените нагласи. Отскоро името й се завъртя и като евентуален бъдещ директор на БНТ. Тя е сред кандидатите за поста на Уляна Пръмова, чието управление на държавната медия остро критикува в свои коментари.
В интервю за "Уикенд" Люба Кулезич споделя защо се кандидатира за шеф на БНТ и какво иска да се промени в националната телевизия.

- Люба, в крайна сметка се кандидатирате за шефското място в БНТ. Защо решихте да участвате?

- Не само за мен, а и за много други хора, които се интересуват от политика и медии, този конкурс за шеф на БНТ е тест и за СЕМ с новия му председател Георги Лозанов. От това до колко изборът ще е обективен или предварително уговорен под масата, ще проличи дали имат инстинкт за самосъхранение. Другото име на този инстинкт за самосъхранение в политиката и пред обществото е зачитането на правилата и уважението към кадърните хора, а не към хамелеоните, хитрушковците, далавераджиите. Вече 20 години увлечени в партиен егоизъм, лобистки сметки и номенклатурна глупост, бившите управляващи превърнаха публичното пространство в доста слугинско място. И сами си патиха от това в края на поредното си преяждане с власт и с късогледата си представа за медиен комфорт.
Надявам се, че от конкурса за шеф на БНТ ще се направи показно по доверие в компетентните и кадърни личности. В хората, които пробиват с професионализъм, култура и трудолюбие, а не по втория начин. И не за да се нагушат за сметка на някакъв обществен интерес. Хора, за които една обществена медия е глътка чист въздух насред Чалгария. Защото българската публичност деградира до там, че стана уютно място главно за мутро-мутантите, за динозаврите на бившата соцноменклатура и за техните производни.

- Критикувате досегашната шефка Уляна Пръмова. Най-големите й грешки?

- Пръмова изкара цели два мандата напълно невъзмутима към справедливите критики. Тя демонстрираше по много отблъскващ начин, че е спокойна за мястото си след бутафорните конкурси, с които беше назначена и преизбрана. Дори не намираше за нужно да опровергае по какъвто и да било начин чие протеже е. И с дебелокожието си навреди на имиджа му повече, отколкото му помогна с комфорта, който му осигуряваше. Под майчинското крило на Пръмова БНТ се превърна във второразрядна медия, почти изцяло негледаема, скучна, с бедняшки и ретро изглед, с привилегировани, но кухи и суетни предавания на един-двама фаворити. В този си вид националната телевизия вече е непрес-тижна дори за директна политическа употреба. Тя е не просто беззъба. Тя е лишена от въображение и творчески хъс. Заприличва на изхабена държанка, с която не е за препоръчване да си имаш работа.

- Не сте ли крайна?

- Не, дори съм мека. За 6 години и срещу маса бюджетни пари БНТ имаше твърде малко истински постижения в прокарването на обществената си роля. Макар да са комерсиални, Би Ти Ви и Нова телевизия показват по-пъргави и по-точни обществени рефлекси от време на време. Няколкото помпозни и обслужващи акции на президентската благотворителност в БНТ например не компенсират оскъдицата от модерни формати и от забавни предавания, които да не са пошловати или просто старомодни. Не оправдават липсата на харизматични и знакови лица за сметка на един-двама връзкари с непоносимо самочувствие и с абсолютно смехотворни, но скъпоструващи претенции. Да си спомняте някоя завладяваща репортерска находка или напрегната и умна публицистика, която да е произвела новини и дебати в обществото? Един "Референдум", както се казва, пролет не прави. Проигран беше престижът на националната телевизия, доверието на публиката. И отгоре на всичко медията беше управлявана непрозрачно. Решенията се вземаха от шепа фаворити, които раздаваха на тъмно парчета от телевизионната баница на свои хора, роднини и приятели. Никой не направи нищо, за да разсее съмненията, че БНТ се източва безобразно, и то от много корупционни чучури. Трябва да ви кажа, че и с някои договори покрай Световното по футбол ощетяването на БНТ продължава. За това пък хората, работещи на "Сан Стефано" са сведени до безмозъчни храненици край опосканата държавна ясла. Много жалко и несправедливо е това. И вредно за цялото общество, в което чувството за разпад се усилва.

- Вие какво планирате да дадете на БНТ?

- Планирам да сложа началото на реформирането й, колкото и трудно да е то. Да спра незабавно крановете, от които изтичат държавните пари. Планирам да реорганизирам управленския модел така, че всички усилия да са обърнати към производството на качествен телевизионен продукт. Искам работещите за БНТ и вътре в нея да получат правото на реална конкуренция, на инициативност, на стимули. Да бъдат преоткрити формулите на виталността и съзидателността, с които медията да е полезна и на зрителите, и на политиците. Защото на никого не му трябва безгръбначна и безкрила национална телевизия – нито на властта, нито на институциите, нито на опозицията, нито на гражданите. Искам и външните продуценти, и способните кадри вътре в БНТ да се чувстват равнопоставени и поощрени за работа с честни процедури и с компетентни критерии. Трябва обновление в поколенията. Аман от мъртвите души, от мързеливите получатели на мизерни заплати. Трябва обучение, нужен е дух на модерност, а не на провинциална пресметливост, която винаги води до блатото. Все пак живеем в ерата на интерактивното общуване, на глобалните диалози, на отварянето към света. Други трябва да са манталитетът и културният мироглед, които една обществена медия да внушава на зрителите си.

- А мислите ли, че медия, която се финансира от бюджета, може да е независима?

- Хайде да не злоупотребяваме с думата независимост. БНТ първо трябва да бъде заобичана от зрителите, за да се съгласят те да плащат такси за издръжката й, както е с BBC в Англия например. До тогава парите ще идват директно от бюджета. Но самата политическа класа, както ви казах, има интерес държавната телевизия да изглежда достойна, обективна медия, уважаваща и държавността, и различните гледни точки, и важните тенденции, които битуват в обществото. Тя трябва да създава еталони на журналистиката, на познанието и на забавлението. Трябва да налага стандарти, а не да служи за изтривалка
И част от тези високи стандарти е усетът за това къде интересът на едни или други управляващи се припокрива с интереса на обществото. И ако не, да се пита защо?, Това не е слугинаж. Това е пригодност за ролята на коректив и посредник между хората и властта с всичките й постижения, но и със спънките, с грешките по пътя. А защо не и със саботажите от страна на мафиотизирани структури, които видимо или не блокират битката за реформи, за законност и т.н.

- Как приемате идеята на не малко медийни коментатори, че БНТ трябва да се приватизира или лък да бъде оставена да се финансира на свободен пазарен принцип от реклами?

- Приемам я като израз на безпомощност, на малодушие, на елементарно интересчийство, на недалновидност, на страх от общественото мнение. Приемам я и като проява на неразбиране, че една добра обществена медия е символ за национална сплотеност около традиционни и модерни ценности, около морални, културни и политически стандарти, без които една държава просто потъва в безпътица и хаос.

- През последната година станахте по-известна с медийните си изяви, отколкото със статиите и коментарите си. Как оценявате медийните си изяви в "Здравей, България" и "Станция Нова"?

- Оценявам ги като вълнуващо приключение, като шанс да покажа какво мога и коя съм извън интригите, слуховете и клеветите. Милен Цветков е моят повторен и истински откривател за телевизията. Нова тв и програмната й шефка Олга Лозанова експериментираха с превръщането ми в тв типаж, който рискува да бъде рязък, може би стряскащ с оценките си, но открит. Не на последно място – дързък типаж, който се стреми да говори честно, дори и когато греши.

- Имате ли амбиции в телевизията? За собствено предаване например и какво би било то?

- 0, да! Конкурсът за шеф на БНТ е само част от личната ми битка на екрана да имат шанс не само силиконовите момичета, чалга – веселбите, врачките, екзотичните политици, куриозните типажи, плямпалата и полуграмотните шутове. Смятам, че имам сили за собствено шоу, в което да има място за култура, политика, смях, истински живот с всичките му провокационно поднесени по интересен, занимателен, артистичен начин.

- Останаха ли и въобще имало ли е истински професионалисти в българската журналистика?

- Ама, моля ви се! Що за въпрос е това?! Разбира се, че е имало и има образовани, подготвени, силни имена в българската журналистика. Нямам пред вид само телевизионната. И не смятам, че понятието "истински професионализъм" е еднозначно.
Нито че се изчерпва с няколко романтични представи от старите филми. Има компетентни, настъпателни, енциклопедични журналисти. Не са непременно симпатични като хора, някои са с повредени от медиите его, морал и нерви. Но тези неща не бива да се смесват. Тъжното е, че за големите пера и влиятелните присъствия в родните медии все повече говорим в минало време. Усещането е, че въпреки провъзгласената демокрация, натискът отвън – през бизнес или политически лобита – върху журналистиката изглежда понякога по-силен от идеологическата цензура преди промените. Има тенденция умните, неспокойните, бягащи от клишета водещи, коментатори, репортери да бъдат пращани в ъгъла, да бъдат отсвирвани лесно, да бъдат уволнявани. Или пък – което е по-лошо – въвличани в долнопробни политически интриги, в подмолни схеми.
Други не издържат на популярността, стават податливи на покупко-продажби, развиват измамно чувство за могъщество. На трети пък не се прощават неподкупността, стремежът към независимост. Сега има ненормално много медии. Но пазарът за сериозни и авторитетни журналисти, свободни от автоцензура, от подлизурство или от характеропатии, все повече се стеснява. Това е парадокс. Но той не води до добро нито медийния пазар, нито публиката, която се отдръпва, става недоверчива, апатична, или твърде податлива на манипулации.
По-интелигентните се отдават на самотни пътешествия из интернет и блогосферата. Големите журналистически характери трябва да бъдат подкрепяни, а не оплювани по нашенски. Иначе закърнява имунната система на цялото общество. Силиконът измества сивото вещество.

- Преди няколко месеца ви видях да се насълзявате в ефир по време на коментара ви в "Здравей, България". Беше заради постановката на Яна Борисова "Приятнострашно". А какво беше толкова "приятнострашно" за Люба Кулезич в салона на "Театър 199", за да плаче и на другия ден?

- Знаете ли, че не мога да поканя Яна Борисова да ми гостува в някое мое предаване, защото е неизвестна на широката публика? Как обаче да стане известна, като медиите не я разпознават като ценен човек?! Това си е омагьосан кръг, в който можеш да си загубиш душата. Спасението е понякога в такива хора като Яна – обречени да стоят в сянка. Като някакви модерни изгнаници, за да извличат смисъл, нежност и любов от объркания българския живот. Той все no-често изглежда като примитивно пиянде, загубило пътя, изпълнено с разрушителен гняв и духовна неграмотност. Но когато видя съпротива срещу това – чрез спектакли като "Приятнострашно" и не само – наистина ми се плаче. От обич и жал заради беззащитността на благородството у нас.

- Какво ви мотивира да останете в България и чувствате ли се разбрана? Много често във форумите зрители на "Здравей, България" ви обвиняват в снобизъм и употреба на прекалено високопарен език. Как ще им отговорите?

- Из интернет някакви комплексирани същества ме ругаят, клеветят и плюят за какво ли не. Ако само аз бях потърпевша, с мед да ги намажеш тези анонимни псувачи. Но си имам и яки защитници. Те са болшинство и съм им признателна. Да ви призная обаче, чудя се на обвиненията в снобизъм и високопарен език. Най-малко си падам по псевдоученост.
Не употребявам никакви превзети и академични словеса които наричам "еманацията на флуидите". Обичам да разказвам, да разчувствам публиката, да я карам да се ядосва или да се смее. Сигурно някои ме намират за маниерна. Но всъщност съм комедиант по природа. Гордея се, когато като онзи ден една хигиенистка в Съдебната палата (където бях по работа) ме спря и ми каза: "Кефиш ме, защото всичко ти разбирам, когато говориш, дори за сложни неща". Обичам зрителите си, вярвам в тях и се дразня, когато ги подценяват.

- Дъщеря ви учи в чужбина. Какво си пожелавате за нея и на какво най-много искате да я научите?

- Винаги съм я молила да не се страхува, да бъде свободен човек, да вярва, че смелите хора сам Господ ги пази. Давам и кураж да устоява на несгодите и на извънредно трудната конкуренция на запад. Най-обичам да й казвам: "Дишай леко, детето ми". Най съм щастлива, когато тя разбира какво значи това и го прави много по-добре от мен.

- Какво сте пожертвали за кариерата? Чувствате ли се самотна?

- Заради една дълга връзка преди години бях заплашена от това сама да размия името си, да се самонаказвам със страхове и комплекси, да се боя от упреци и присмех, да не съм аз, да се откажа от истинска реализация. Не експериментирах, позволявах да ме употребяват и платих за това тежка цена. Докато се отърся от горчивината и самоубийствените равносметки, мина доста време и водих доста войни със себе си. Сега съм вътрешно спокойна, не се тръшкам, ако сгафя или загубя. Научих разликата между самотата и уединението. Най-важното е, че не се отказах да обичам, да търся и да намирам приятели. Не се отказах от своята женственост, въпреки че някои ме наричат настъпателна кучка. Не се вземам прекалено насериозно като лице от медийния пейзаж. Пазя се от главозамайване и излишно самомнение, защото не ща да се излагам. Умът ми е буден и трезв като на столетница. Вече не се обиждам, когато ме обиждат на възраст. Но сърцето ми е детско – ще ми повярвате ли?

Стр. 24-25

в. Уикенд | 09.07.2010 

Нова телевизия наема Василка без пари

Азис ще бъде водещ най-новото шоу в ефира на Нова телевизия, наречено "Байландо", научи "Уикенд". Предаването ще стартира през есента, а кастингите за участниците започнаха още в края на месец юни. С амбициозното риалити медията се опитва да повъзвърне някоя точка към трагично срутилия й се рейтинг.
Костинбродският славей бил един от най-нахъсените кандидати за водещи и вкарал в действие всичките си връзки, за да се докопа до национален ефир. Перхидролената Василка копнеела за тв изяви, след като вечерното й шоу по Про.бг беше свалено заради нисък рейтинг. Напъните на Азис явно са подействали върху продуцентите на шоуто, които са го избрали за лице на предаването. Договорът ще бъде подписан до няколко дни. Според запознати Азис склонил да се изявява срещу повече от символична сума. За него просто било важно да е на екран!
Освен перхидроления фолкаджия на сцената постоянно присъствие ще има и квалитетно жури. За негови членове се спрягат имената на естрадната звезда Лили Иванова и треньорката Нешка Робева. "Желязната лейди" има солиден опит в подобни тв формати, тъй като се изявяваше в журито на първия сезон на "Денсинг Старс" и "ВИП денс".

Стр. 79

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 08.07.2010 

Всички български периодични печатни произведения трябва да публикуват в първия си брой за всяка година информация за действителния собственик. Това следва от решение на МС за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Съобщение на правителствената пресслужба гласи, че решението цели осигуряване на механизъм за гарантиране на прозрачност на собствеността на печатните медии "с оглед осигуряването на ефективна защита на основни права на гражданите, каквито са честта и доброто им име".
Според проектозакона издателите на периодични печатни произведения ще трябва да подават декларация по образец в Министерството на културата, която идентифицира действителния собственик. Текстовете, които трябва да одобри парламентът, предвиждат още отговорността за наличие на изискуемата съгласно закона информация да носи не само издателят, но и производителите и разпространителите на печатни произведения.

Стр. 15