в. Галерия | Румен БАЛКАНСКИ | 2010-05-13

Главният редактор на "24 часа" Венелина Гочева най-вероятно ще е шефката на бъдещата Българска радио-телевизионна корпорация, която ще бъде създадена след сливането на БНТ и БНР. Това е един от най-упоритите слухове в медийните среди тези дни.
Близки до Гочева твърдят, че тя неофициално вече е приела предложението, отправено й от ГЕРБ, и дори го е обсъдила с премиера Бойко Борисов.
Запознати с процесите на вестникарския пазар не са изненадани от решението на Гочева. Изданията на ВАЦ – ‘Труд" и "24 часа", изживяват най-тежкия си период. Тиражите са паднали драстично, бракът се увеличава с всеки брой, а рекламите се броят на пръсти.
Шефовете на медийната групировка, чиято централа е в немския град Есен, са поискали драстично съкращаване на администрацията и журналистите и свиване на разходите.
Чашата преляла, когато босовете от Есен поставили ултиматум да се намалят 40% от страниците на изданията.
Главният редактор на Труд" Тошо Тошев категорично е възразил на идеята. Антикризисната мярка, която предложил, е да бъдат уволнени кореспондентите и закрити регионалните издания, защото в епохата на интернет те са излишни.
Венелина Гочева обаче засега не е изразила пубпично позицията си пред колектива, надявайки се да се спаси, като заеме новия пост.
Най-тревожният слух, който обикаля коридорите на Полиграфическия комбинат, където са редакциите на Труд" и "24 часа", е, че от 1 юни не е изключено част от отделите на двата вестника да бъдат слети, което със сигурност ще се случи с фотографите. Това, естествено, означава драстични съкращения. Останалите кореспонденти на ВАЦ в страната от няколко месеца упорито си търсят работа, защото тяхната смърт е предизвестена.

Стр. 16

в. Пари | 2010-05-04 

Не съм против идеята за редуциране на броя на членовете на Съвета за електронни медии. Европейската практика показва, че числеността на регулаторните органи може да е различна – от 5 до 14 души. Силно съм смутена обаче от факта, че това се случва в условията на вече действаща конкурсна процедура за избор на генерален директор на националното радио. Това можеше да стане преди 6 месеца – от ноември е решението на МС за редуцирането на 8-те регулаторни комисии.
Смятам, че тази редукция можеше да стане, преди да стартира процедурата за избор на нов шеф на БНР. Сега този избор ще се развива в обстановка на фактическа дестабилизация на регулаторния орган. Различен състав на СЕМ ще започне и ще завърши тази процедура, което ще е сериозно основание за нейното съдебно оспорване. От моя гледна точка тази промяна е неуместна в хода на избор на генерален директор. Тя трябваше да стане или преди началото на конкурса, или след приключването му. От друга страна, бюджетът на СЕМ е доста намален, което ще доведе до затварянето на 6-те регионални дирекции. Колегите ми, които ще останат в редуцирания състав, ще трябва да работят с ограничени ресурси.

Стр. 23

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-01 

Миналата година ни се наложи да опознаем Того. Тази година – Намибия. Там сме по скалата на свободата на словото. България е на 76-то място. Има и добра новина – изпреварихме съседите си. Румъния 25 места след нас, но пък се изравнихме с Индия. Неправителствената организация Фридъм Хаус всяка година изследва свободата на пресата сред 196 страни. Не само у нас, но и по света пресата е станала по-несвободна. Свободата на словото деградира за 8-ма поредна година, показва изследването. България има оценка 34, за миналата година 36, което я поставя сред страните с най-незадоволителни резултати в ЕС. Какво се оценява? Анализират се законови политически и икономически фактори, както и медийната регулация, натиска, който правителствата оказват на медиите, понижаването на журналисти и структурата на собствеността. Какво анализирахме напоследък в "Клубът на журналистите" ? критично близката дистанция между журналисти и хора от властта и кръгове със силни икономически интереси. Някои епистоларни изяви на политици, целящи да унизят колеги, неясната структура на собствеността и нуждата от повече независимост на редакционните политики от управлението на медиите. Независимо дали става дума за обществени или частни медии. На това реалити лошото му е, че не е така атрактивно, но пък е важно. Вече има политически заявки за оспорване на промени в медийното законодателство. От вчера започна и една епистоларна кореспонденция между ръководството на БНР и СЕМ с елементи на замесване на журналистите. Нещо крайно неприемливо според скалата на свободата на словото. Истината е, че подобни схеми ни смъкват надолу и ни правят по-несвободни. Нищо че днес „Труд” пише : „БНР и СЕМ се стрелят с писма заради дискусия”. Това, че го пише не променя нещата. Упражнява се влияние. А това със сигурност гарантира и нови действащи лица от политическия спектър. В крайна сметка ще загубим ние журналистите. Защото свободата на словото би трябвало да е единствената важна за нас. Очевидно все още е много важно какво казват хората в политиката, на власт и в опозиция. Едва ли някой от тях ще похвали медиите, че са станали по-критични – край на Утопия. До колко обаче е сериозно избора на генерален директор на БНР да се обзързва със законовите промени в медийното закнодателство и редукцията на членовте на СЕМ – ами не е. Да, за мнозина това е удобно, но за професията и доверието на хората съвсем не е. Редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. За това отличниците са от скандинавските страни. Там тези влияния са сведени до минимум. Тук все още ни харесва да претопляме вчерашните гозби. Като тежкия компромисен избор за генерален директор през 2001г. Това е добре да го припомняме само журналистите, които успяхме тогава да опазим протеста си от политиците и хората с властови и икономически интереси. Другото е компромис със свободата на словото, зараден с опит за влияние. Какви законодателни промени ще направят възможна редукцията на членовете на СЕМ очаквайте след минути един разговор с Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Прозрачни ли са институциите в България, защо сме на второ място в света по искане на достъп до информация. Как журналистите успяват да се доберат до информации, важни за хората ще коментираме с Кирил Терзийски от фондация Програма Достъп до информацията. Как във Великобритания медиите говорят за наука и какви дискусии се водят – очаквайте интервюто с Майкъл Мулаф, дългогодишен продуцент и водещ в BBC, днес комуникатор на науката. Защото е важно хората от науката да говорят разбираемо, за да не творят вицепремиери, вестникарски заглавия, тиражлийки. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко медийната комисия. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Как ще бъде редуциран състава на СЕМ и какви промени в законодателството ще бъдат приети, вече ги обсъдихте в комисията, моля ви за коментар?
Даниела Петрова: Предложението, което беше направено от народните представители , в общи линии това са колегите членове на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, постоянната комисия имах предвид, прощавайте за лапсуса, се състоят в следното. Състава да бъде редуциран от 9 на 5 човека, съответно като трима бъдат от квотата на парламента и двама от квотата на президента. И другата промяна, която се визира в (?) предложение се състои в намаляване съответно мандатността. Тоест липсата на два поредни мандата да бъдат заемани от членове на СЕМ.
Водещ: Един от медийните сюжети днес е, както го нарича Труд, обстрела с писма между ръководството на БНР и СЕМ. Подобни занимания обаче ни смъкват надолу в листата на свободата на словото. Да се опрем на класиката, какво да се прави? Вие виждате ли връзка между промяната в медийното законодателство и течащата в момента процедура за избор на генерален директор на БНР.
Даниела Петрова: Не бих коментирала, но винаги могат да се търсят някакви връзки или да се използва ситуацията, че тече конкурс и да се вкарват такива притеснения. Но считам,ч е дискусията, която всъщност е обявена от СЕМ по отношение на промяна работата в БНР по-скоро би създала напрежение, защото все пак в този конкурс всеки от бъдещите кандидати следва да престави своята концепция. Това обсъждане в непосредствена близост би следвало да разкрие участниците част от концепциите си. Тоест това по-скоро ми се струва, лично мое персонално становище изказвам, би опорочило този конкурс. Но това са моите опасения.
Водещ: Ще участвате ли в дискусията, която СЕМ организира на 4 май за бъдещето на БНР и възможността за повече независимост на редакционната политика от административното управление?
Даниела Петрова: Ангажиментите ако ми позволят бих присъствала, но не знам дали и в какъв формат бих изразила становище. Комисията е получила посмото, раздадено е на всички народни представители, като се има в предвид, че във вторник почти всички пътуват от регионите си, не мога по категоричен начин от сега да поема ангажимента, че ще бъда. Мисля, че дискусията ще се проведе между 13 и 16 часа, точно в този период има и парламентарна група,придвижват се хората. Така че надявам се да има представители от комисията, ако аз лично не мога да присъствам.
Водещ: Давате си сметка, че леда е много тънък. От една страна от вас зависи медийната регулация, от друга обаче сте политици и политическото влияние носи минуси по скалата на Фридъм Хаус. Къде ще търсите баланса?
Даниела Петрова: Ами баланса трябва да се търси в една разумност и в по-премерено говорене, защото действително напрежението в момента и в ситуация на реформа, и в ситуация на икономическа криза, и в редуциране на състав, течащи конкурси, изтичащи периоди и етапи, всъщност създава именно тази ситуация, която при неправилно използване на ситуацията действително може да доведе до много силно напрежение.
Водещ: Как ще коментирате постъпилите вече политически заявки, че една промяна в медийното законодателство ще бъде атакувана по съдебен ред и това какво щезабави, само редукцията на членовете на СЕМ или и избора на генерален директор на БНР?
Даниела Петрова: Ами смятам, че … по-скоро редукцията на членовете на СЕМ. След като органа така или иначе това е политика, която във всички регулаторни органи е започнала да се редуцира състава, тя ще се проведе с болезнени и съответно с много политическо говорене, но следва да се проведе, защото такава е ситуацията, такова е решението на МС и считам, че това може да се постигне. Но не трябва да се прави съответно такава връзка, че редуцирането на състава на СЕМ едва ли не следва да определи състава, който трябва да избере конкретното лице и по този начин да се вкарват думи, които не са така.
Водещ: Нека направим опит за прогноза. Колко члена на СЕМ ще изберат генералния директор на БНР?
Даниела Петрова: Трудно бих се включила в такава прогноза. Първо не знам колко са кандидатите и след това след като не знаем и състава на СЕМ и дали при този състав ще се избира директор на БНР или евентуално в редуцирания състав, трудно бих се ангажирала с такива прогнози.
Водещ: Очаквате ли закъснение в този избор в тази връзка?
Даниела Петрова: Ами не бих казала, тъй като ако съответно технологично промените не минат в закона в този период между първо, второ четене, респективно се запазят в този състав направените предложения, няма предложение между първо и второ четене, респективно имаме един срок след влизане по сега дадения текст на закона в сила, тогава да се прекратят мандатите на действащите членове на СЕМ, респективно президента в 10-дневен срок да посочи от своите трима оставащи членове в сегашния състав на СЕМ, тоест от сегашния състав на СЕМ в новия, кои двама да останат. Това технологично време просто не мога да прогнозирам как ще се развие, дали ще успее да мине преди конкурса и респективно след конкурса. Но така или иначе конкурса ще се проведе и той трябва да бъде проведен прозрачно, за да не се изпада в още по-голямо напрежение и дестабилизация на една медия, която смятам, че е добре работеща към настоящия момент.
Водещ: Благодаря ви за тази оценка. И накрая ще ви помоля да коментирате резултатите на Фридъм Хаус за това, че сме доста назад по рейтинга за свободата на словото по отношение на (?).
Даниела Петрова: За това, че България е на 76-то място? Ами в крайна сметка това е една оценка, която се прави през конкретни периоди, не съм … не мога като познавач да кажа до колко тя е коректна, справедлива, но това в крайна сметка е една оценка. Тя дава един поглед върху ситуацията на медийния пазар. И не знам дали 76-то място е мястото, което всъщност ни се полага. Но явно трябва много да се работи, за да може действително да говорим, че разполагаме с един медиен пазар, с една свобода на словото, която действително гарантира свобода и на изказ и респективно и на работа, не само на изказ, защото в крайна сметка това ограничава, свободата на словото създава и други възможности и други прегради.
Водещ: Смятате ли, че цифровата ера, в която влизат всички медии вече ще направи словото по-свободно? Ако вземем за пример интернет.
Даниела Петрова: Не бих могла да кажа, че цифровата ера ще го направи по-свободно, защото то е до толкова свободно, до колкото ние му разрешим. Законодателя, гражданите, регулацията, саморегулацията, самото общество. Но смятам, че с цифровизацията просто още медийния пазар ще мине на едно ново технически достъпно ниво и действително ще има промяна и по начина и на приемане, и по начина на възпроизвеждане. Но считам, че ще даде една по-голяма бързина и един нов поглед, по начина на представяне на информацията.
Водещ: И може би ще направи по-пряк контакта между хората и журналистите, за които всъщност те работят.
Даниела Петрова: Да, това действително и аз мислех нещо в подобен смисъл, което исках да кажа. Ще се доближи самата медия до потребителя и респективно ще има по-бърза реакция.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред "Клубът на журналистите".

Дойде ли краят на страшната приказка – институциите в България са непрозрачни за журналистите и гражданското общество. Какво показват данните от годишния доклад на фондация Достъп до информация. Добър ден на адвокат Кирил Терзийски.
Кирил Терзийски : Добър ден.
Водещ: Та, дойде ли този край или той е много далеч?
Кирил Терзийски : Ами доста трудно да кажем, че е дошъл края изведнъж институциите са станали напълно прозрачни и няма какво да се желае в тази посока. Но със сигурност има голям напредък, имам предвид от приемането на закона за достъп до обществена информация през 2000 до сега. Тоест подобриха се значително нещата.
Водещ: Добра новина ли е,ч е сме втори по света по искане на достъп до информация? Кирил Терзийски : Ами не знам дали е добра новина. Определно показва, че правото на достъп до информация се използва и се познава, не само от граждани, ами и все по-често напоследък от журналисти, от неправителствени организации, а е доста обяснимо защо е толкова голям броя на заявленията и то е защото твърде малко информаиця се публикува активно по собствена инициатива от страна на институциите. в повечето европейски държави се публикува значително количество информация от институциите, по тяхна инициатива диреквно в интернет, затова естествено и броя на заявленията е много по-малък, има и разни позитивни практики от сорта на това – като една информация се иска един, два или три пъти, очевидно тя представлява интерес за гражданите и тогава се публикува, докато при нас няма такив апрактики.
Водещ: В смисъл, че това е доста трудно решени еза вземане или просто ние живеем в една мания за тайнственост?
Кирил Терзийски : Ами не знам дали от мания за тайнственост или просто от липса на време или пък на ресурс, нямам представа.
Водещ: На желание?
Кирил Терзийски : Може би и на желание.
Водещ: За 10 години от както е приет закона какво се промени?
Кирил Терзийски : ами промениха се доста неща, институциите вече доста добре познават закона и изпълняват задълженията си по него. Тоест от началото мнгоо често имаше мълчаливи откази. При подаване на заявление за достъп до информация след това нищо не се случва, институциИте изобщо не се чувстваха длъжни да отговарят по този закон. Докато сега не е така. Вече повечето места има назначени служители, които отговарят специално за приемането на заявления за достъп до информация, горе долу се спазват сроковете и много често се предоставя информацията и не е нужно да се водят дела и т.н.
Водещ: Освен този доклад, вие връчвате и едни награди Големия брат. Сравнението следва с оригинала да се прави, разбира се, а не с реалити формата. До сега се случваше така,ч е нямаше много конкуренция при избора. Нещата далИ ще се променят в някаква посока?
Кирил Терзийски : Нямам представа. Имате предвид това, че МВР са традиционно абонирани за тази награда и горе долу те си взимат някак съвсем есетсвено. А дали това ще се промени – не знам, на фона на тази активност, която показва в момента МВР с всичките тези акции, се съмнявам.
Водещ: Пак имат огромни шансове да се доберат до статуетката.
Кирил Терзийски : Абсолютно. Имат още повече защото много се чуват гласове, че има настроения, отново за промяна на закона за електронните съобщения, пак да се връщаме към наболялата тема за следенето в интернет, с нови правила и такива неща.
Водещ: Всъщност очаквате ли, по-точно кога очаквате институциите да започнат лично да идват и да си получават антинаградите. Тогава ли достъпа до информация ще бъде по-лесен?
Кирил Терзийски : Знам ли, със сигурност ще е по-лесно ако институциите имат сили да признаят грешките си. Ние сме много доволни, защото освен наградите "Биг Брадър" раздаваме и едни други награди на 28 септември, когато отбелязваме междрународния ден на „Правото да знам”, там раздаваме позитивни награди, раздаваме и негативини награди. Миналата година за пръв път дойде служител от институцията, който получи негативна награда.
Водещ: Това беше събитие, всички журналисти се въодушевиха страшно.
Кирил Терзийски : Всички в залата ръкопляскаха, беше много изненадващо.
Водещ: Но факт е, че дошлия не си посипа главата с пепел, все пак. Институцията не пострада от това, искам да кажа, напротив, като че ли имаше позитивни коментари после от страна на журналистите?
Кирил Терзийски : Ами имаше нещо такова, но от друга страна вие виждате вече колко месеца минаха от управленеито на новото правителство, има един такъв момент, че се опитва да се направи PR акция от всяко събитие, дори от негативните.
Водещ: Доста успешно, защото има изявени таланти в това отношение.
Кирил Терзийски : Явно са добри съветниците на премиера.
Водещ: Дали съветниците, дали той самия – няма никакво значение. До колко може да се говори за прозрачност на новия МС. Знаем там още в самото начало се започна публикуване на стенограмите от заседанията. Как бихте коментирали тази практика?
Кирил Терзийски : Ами това беше чудесно, което направиха в началото на мандата си ГЕРБ, че направиха достъпни всички стенограми от заседанията на МС. Именно за това миналата година ги отличихме. Получиха грамота за принос в областта на достъпа до информация за това си действие. Трудно ми е да дам някаква по-глобална оценка, тъй като нямам на много случаи нови, в които граждани и журналисти да търсят информация от МС. Имаме само един такъв слуай в последните месеци на журналист от в. Дума, който търси информация за командировките на премиера в страната и има там леки проблеми с предоставянето на информацията в пълния и обем.
Водещ: Какво значи леки проблеми?
Кирил Терзийски : Ами в смисъл, че не дадоха в началото МС подробна информация за броя посетени места по дати къде е пътувал премиера в страната. Изпратиха пак един отговор в стил PR, в който обясняваха колко е готин премиера, той като пътува никога не взима пари за дневни или за квартирни, както се водят там, командировъчни разходи не правел, ползвал автомобили на НСО и за това нямало други разходи някакви по пътуванията му. Това беше отговора. Тоест имаше проблем с броя посетени места и за това какви са разходите по тези пътувания. Но за броя посетени места от премиера в период от 3 месеца от началото на стъпването в длъжност, имаме съдебно решение,с което беше отменена на административен съд – София град, този отказ и беше задължен съветника на министър-председателя, който е упълномощен да се произнася по заявления да предостави информация. По отношение на разходите, журналистката пусна ново заявление до НСО, от която търси тази информация. Имаме отказ от края на миналата седмица на основание държавна тайна, така че предстои още едно съдебно дело.
Водещ: В смисъл държавна тайна е на колко места е бил премиера ли?
Кирил Терзийски : Не, държавна тайна е какви са разходите, които прави НСО с автомобилите си за пътуванията на премиера.
Водещ: Не, защото иначе може да се направи един мониторинг на репортажите за тези посещения и нещата да си дойдат на местата може би.
Кирил Терзийски : Да. Смешно е, но не е като да нямаме в практиката и такива случаи, когато някоя информация е публикувана и институцията твърдяла, че е държавна тайна. Имахме случай такъв с гражданин от Варна преди няколко години. Той искаше технически характеристики на един радар, с който полицаите спират хората за превишена скорост. Беше се ядосал човека, че нещо неправомерно са го глобили, подозираше някаква измама и искаше техническите характеристики и му се наложи да води дело, тъй като министъра на вътрешните работи тогава отказа да предостави информация с мотив, че е държавна тайна. Класифицирана информация била тази техническите характеристики на радара. По самото дело съдията беше намерил случайно, докато се ровел човека в интернет, беше намерил публикувани техническите характеристики на въпросния радар.
Водещ: Тоест и съдиите карат кола, такъв ли е извода в този случай?
Кирил Терзийски : Да, може и така да се каже, да.
Водещ: Макар че раазбира се това е крайно несериозно. Защо се стига до такива ситуации?
Кирил Терзийски : Защо се стига до такива отказвания на информация ли? Ами за това вече е трудно да се отговори, някой път е просто субективното нежелание, тоест да се предостави информация, друг път се прикриват разни нередности може би като не се предоставя информация.
Водещ: Тоест има дефицит на правила, трябва кодекс на чиновника, може би, който отказва или как?
Кирил Терзийски : Ами не, не кодекс. Достатъчно е всички институции да имат вътрешни правила за предоставянето на достъп до информация, което е много добре, тъй като внася някаква яснота в процедурите по този закон, как да се изпълняват от служителите. А и (?) на служителите могат да се четат тези вътрешни правила и да се научават от служителя и започва всичко отначало. Защо има един такъв момент малко при смяната на правителството, всеки път институциите им трябват няколко месеца докато влязат в ритъм.
Водещ: Колко институции могат да се похвалят с истински такива правила?
Кирил Терзийски : Ами …
Водещ: Какво пише в доклада?
Кирил Терзийски : В нашето проучване има резултат за вътрешните правила, мисля, че повече от половината институции от 511 имаха вътрешни правила.
Водещ: В смисъл имат ги написани. А с приложението как стоят нещата?
Кирил Терзийски : В какъв смисъл с приложението как стоят нещата?
Водещ: Ами може да има написани правила, но те да не се спазват. Това е нашата ахилесова пета, навсякъде.
Кирил Терзийски : Така е, да. Случва се и това, да има вътрешни правила, но те да не се спазват. Все пак закона предвижда и възможност за обжалване на отказа да се предостви информация. Тогава тези неща се оправят в съда.
Водещ: Колко адвокати са нужни на програма Достъп до информация, за да може да реагира адекватно на колеги журналисти, на граждани?
Кирил Терзийски : Ами 5 човека е юридическия екип на програма Достъп до информация. Като трима от тях сме адвокати и се явяваме и по дела.
Водещ: Стига ли ви времето?
Кирил Терзийски : Ами стига ни, да. За миналата година сме се явили на 43 дела, което е горе долу нормално.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – останете с нас, за да научите след малко.

Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – ето така продължаваме разговора в "Клубът на журналистите" с адвокат Кирил Терзийски от програма Достъп до информация. Става дума за годишния ви доклад. Не е тайна, че ние журналистите често когато имаме проблем се обръщаме към вас. Кога обаче тази ваша помощ ще отнема по-малко време?
Кирил Терзийски : Кога ще отнема по-малко време?
Водещ: Да, защото сега отнема доста време.
Кирил Терзийски : Ами то отнема доста време най-вече заради това, че ВАС е много натоварен и случаите, когато дело срещу отказ да се предостави информация е подсъдно на този съд може д амине повече време. И чрез създаването на административните си (?), новия административно процесуален кодекс доста сте подобриха нещата в сравнение с това, което беше преди в окръжния съд. Тоест доста по-бързо минават тези дела в административен съд София, от който Имам най-преки наблюдения от завеждането на делото до постановяването н съдебно решение обикновено минават не повече от 3 месеца.
Водещ: Което си е чист рекорд.
Кирил Терзийски : Да, лошото е след това ако институцията реши да обжалва решението на първа инстанция, защото в повечето случаи отказите биват отменяни и ако те решат да обжалват, след това отива делото на ВАС и тогава може да се проточи във времето.
Водещ: Кой е най-дългия ви случай в практиката?
Кирил Терзийски : Ами той най-дългия ни случай в практиката още продължава с Росен Босов от в. Капитал вече 4-та година водим дела в опит той да получи достъп до всички договори, сключени от правителството с Майкрософт за осигуряване на софтуер за нуждите на държавната администрация.
Водещ: Някакви изгледи това да приключи?
Кирил Терзийски : Ами има изгледи, сега трябва окончателно да се произнесе отново ВАС, за да стане вече ясно, че ще трябва правителството да пита лично Бил Гейтс съгласен ли е да бъдат предоставени тези договори или не е съгласен и след като той отговори ще видим какво ще направят.
Водещ: Влизаме обаче в хипотезата на едно по-литературно, по- кино занимание. Подобни случаи използват ли се като прецедент в нашите съдилища или по-скоро не?
Кирил Терзийски : Подобни случаи дали се използват като прецедент. Ами да, и зползват се. Тя практиката вече съдебната е доста богата по тези дела и например,.. а някои такива случаи направо правят нови пътеки,като например случая на Христо Христов, който успя да осъди дори Националната разузнавателна служба и да получи достъп до архивите на бившиата Държавна сигурност по случая Георги МАрков. А в резултат на това и да подготви книга.
Водещ: Да, макар че това … като се замисли човек защо е било толкова тайно няма логичен аргумент с отговор.
Кирил Терзийски : Ами няма логичен аргумент, тази информация е била класифицирана като секретна, но от онези служби, по онова време, но все пак и сега има правила за класифицираната информация и ние там случихме на много добър съдия от градския съд, който прецени, че естествено по отншение на тази информация са изтекли всички срокове за защита и тя трябв да бъде разсекретена и предоставена.
Водещ: Добре, ами ако съдията не е добър, ако съдията не кара кола, тогава какво се случва? Защото сериозно е влиянието на субективния фактор, очевидно.
Кирил Терзийски : Ами знам ли, според мен по тези дела не чак толкова, защото най-вече защото няма материален интерес по тези дела. Така че мисля, че това е избегнато. Но естествено има и случаи, когато губим дела и то се създава лоша практика, потвърждават се някои безумни откази на администрацията. Но какво да правим, такъв е живота.
Водещ: Да кажем най-изразителния пример в това отношение? Или този, който се сещате, разбира се?
Кирил Терзийски : Ами трудно ми е в момента да се сетя за такъв пример. Спомням си преди време, че беше доста скандално потвърден един отказ на ВСС да предостави достъп отново на журналист, не помня от коя медия, до едни доклади на прокуратурата. И тогава просто много строго погледнаха буквата на закона магистратите и прецениха, че щом не били създадени от самия ВСС тези доклади, а само се съхранявали там, и то не по закон, защото случайно били изпратени по някакъв сигнал, те не били длъжни да ги предоставят. Което … това са такива случаи, които са някакви необясними.
Водещ: Със средствата на медиите в средата на интернет в последните месеци гражданското общество отвоюва няколко свои малки революции. И така можем да наречем тази активност. Обаче можем ли да кажем, че това е трайна тенденция, медии и гражданско общество да воюват заедно за прозрачност от институциите?
Кирил Терзийски : Трудно мога да направя такова обобщение, че е традиция..
Водещ: Тази новина е прекалено преувеличена.
Кирил Терзийски : Да. Абсолютно. И определено поне от това, което излезе от нашите случаи са доста различнинещата,от които се интресуват журналистите и от които се интересуват гражданите. Гражданите обикновено се интересуват от нещо по-лично, което ги касае по-пряко тях, докато журналистите обикновено по обществено важни теми чоплят и търсят информация.
Водещ: Какви хитрини използват институциите, за да скрият информация от медиите и от активните граждани. Има ли някакъв нов челен опит, така да кажем?
Кирил Терзийски : Ами не, няма някакъв нов челен опит. Те няма нужда да използват хитрини. Достатъчно е да отказвта информация, даже и когато няма основания за това, те много често си позволяват да го правят. Лошото е, че за тази година отбелязваме тенденция за увеличаване броя на мълчаливитеоткази, тоест от 34 (?) жалби, които сме изготвили през годината, 12 са били срещу мълчаливи откази, което е 2 пъти повече в сравнение с миналата година, когато сме изготвили само 8. Но пък това е обяснимо със смяната на… винаги става така в година, когато се сменя правителството. Тоест старата администрация, която си отива е прекалено заета да се бори как ще се представи на новите избори, а след това новите като дойдат пък са прекалено заети да правят стрктурни промени и да разчистват и се получават такива неща.
Водещ: Това ли е основния извод от тези факти? Или има и някаква друга тенденция.
Кирил Терзийски : Има и други, позитивни тенденции все пак, да не звучи толкова негативно. Имаме значително подобрение от страна на институциите по отношение изпълнение на съдебните решения. Тоест много често преди се случваше дори след като е спечелено дело и бъде отменен отказ да бъде предоставена информация, институцията да откаже отново, на друго основание. И отново трябва да се води дело. Сега много по-рядко се случва това. Имаме няколко много добри случая, когато след постановяване на съдебното решение веднага беше предоставена преди това отказваната информация. Например на главен редактор на един вестник от Ловеч, който търсеше информация за това какви суми е изразходвала общината за публикация на обяви и наредби в пресата или пък случая на Павлина Трифонова от 24 часа, която търсеше информация за ремонта в кабинета на премиера Станишев през лятото на 2007г. Много интересен случай имахме на Световния фонд за дивата природа, срещу ДАМС, те искаха информация за всички финансирани юридически лица и спортни фондации за период от 2 години. И в началото беше постановен мълчалив отказ, трябваше да бъде отменен от съда мълчаливия отказ, да бъде предоставена информацията, но там поне прави чест на държавната агенция, че веднага след като излиза решението, те публикуваха цялата информация в интернет. Направиха ги достъпни тези списъци на финансираните от тях лица.
Водещ: Това е все пак хубаво. Значи има и добри неща, които са се случили за последните 10 години.
Кирил Терзийски : Определено.
Водещ: Има ли повече критичност по отношение на прозрачността на институциите от стран на ажурналистите?
Кирил Терзийски : Повече критичност? Не знам. Но е хубаво да има повече критичност от страна на журналистите, защото трудно ми е да кажа дали има Или няма такава критичност, но определено колкото по-критични са журналистите спрямо институцията, и не само те, цялото гражданско общество, мисля че това е начина да се постигне прозрачност на тези институции.
Водещ: По отношение на свободата на словото в печатните медии сме на 76-то място. Пак доста назад. Какво ще кажете за прозрачността на новата власт? Тя дойде със заявка, много силна заявка за много прозрачност и яснота.
Кирил Терзийски : Така е, да, и ние в момента, когато се смени властта имахме няколко дела срещу институции на изпълнителната власт, централни. И много се надявахме, че след тези заявки за прозрачност и откритост в управлението, например по тези текущи дела ще ни бъде предоставена информацията И няма да има нужда да ги водим до край, но не е така. Всичките ни дела си продължиха. Имахме само един случай с министъра на околната среда и водите, Който предостави определена информация при смяната на правителствата. Тоест ако те бяха толкова открити и прозрачни можеха , тези дела ние отправихме искания да бъдат прекратени и да се споразумеем да ни бъде предоставена информацията, но по никое от тези дела, които са ни текущи, не се случи това.
Водещ: Каква е причината, че става дума за чиновници, които не смеят да вземат решение или става дума за една трайна тенденция да са ясни границите межуд институциите, хората и журналистите?
Кирил Терзийски : Отново ми е трудно да отговоря. За едно от двете неща става въпрос явно. Или за много добре смазана машина и чиновниците си движат нещата без значение това, че се е сменила властта. Или пък става въпрос за една трайна тенденция, без значение какъв е политическия цвят или сила, на непрозрачност в управлението.
Водещ: Ако трябва да прибегнем до народната мъдрост – гарвана гарвану око не вади. Чиновник чиновнику око не вади. Така ли ще се окаже?
Кирил Терзийски : Така, да.
Водещ: Засили ли се активността на нас журналистите по отношение на желанието за достъп до най-различно обществено важна информация?
Кирил Терзийски : Определено се е засилило, поне това излиза от нашата работа, тъй като случаите, които консултираме на журналисти и случаите, в които журналисти използват закона и подават заявления са се увеличили страшно много в последните години. От началото беше много трудно, журналистите изобщо не искаха да прилагат, да използват закона, тъй като казваха – ама как така, на нас информацията ни трябва тук и веднага, аз не мога да подавам заявления, пък да чакам 14 дни, пък после я ми дадат, я не ми дадат. Новина няма. Но естествено той закона не е това идеята на закона, да се правят с него новини. Журналистите се научиха, че в резултат на използването на закона може да се получава достъп до конкретни документи и да се правят по-задълбочени разследвания във времето.
Водещ: Тогава се достига именно до журналистическите разследвания, които променят по-лесно нещата от новините, да кажем.
Кирил Терзийски : Така е, да. И отразяването на работата, която вършат журналистите в тази посока също е много важно, защото има възпитателен ефект.
Водещ: Това ли направи желанието на гражданите да търсят прозрачност, по-голям, защото отчитаха, че и самите граждани са по-инициативни вече. Независимо, че търсят информация за неща, които лично ги интересуват.
Кирил Терзийски : По-скоро активността на гражданите по-скоро може да се обясни с това, че все повече от тях знаят вече за това, че Има такъв закон. Но не знам дали го знаят добре. Но журналистите го знаят, благодарение на нашата дейност, тъй като ние пък сме много активни в тази посока именно да научат все повече и повече хора закона и да го използват, за да се увеличава прозрачността.
Водещ: Ние пък с удоволствие ви цитираме от друга страна. Така че връзката би могла да е по-пряка. Какво бихте пожелали да пише в доклада ви догодина по отношение на взаимоотношенията по-близките между гражданите и журналистите? В борбата им с институциите, нека така го наречем.
Кирил Терзийски : Ами иска ми се да пише в доклада, че сме имали много по-малко случаи, в които сме консултирали откази да бъде предоставена информация. Че сме водили много по-малко дела, което ще означава, че институциите са станали по-прозрачни, но дали ще стане ще видим.
Водещ: И че тези дела са траели по-малко време може би.
Кирил Терзийски : Да, със сигурност.
Водещ: Основния извод от тазгодишния доклад?
Кирил Терзийски : Основния извод от тазгодишния доклад. Ами то целта на нашия доклад е да отправим препоръки на основа на изводите, които правим, така че може би по-добре да кажа кои са основните препоръки в доклада. Една от най-основните ни препоръки е МС, МВнР да предприемат стъпки за подписване на ратификация на конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, която беше приета миналата година и стана факт. Много ще е добре да подпишем този международен акт. По отношение на прилагането на закона, имаме доста препоръки към ръководителите на органи на изпълнителната власт и не само на изпълнителната власт, а именно за публикуването на информация в интернет, активно (?) на инициативата, като имаше изменение в закона от края на 2008 в тази посока. Институциите бяха задължени да публикуват определена категория информация в интернет. Нашето проучване показа, че това не се изпълнява добре и това е една от основните ни препоръки да бъде спазено изискването на закона и данните, които той обявява за публични и казва, че трябва да се публикуват в интернет да почнат да се публикуват там.
Водещ: До колко тази все още сериозна непрозрачност на нашите институции според вас влияе на свободата на словото у нас и на факта, че ние сме на 76-то място, едно незавидно място.
Кирил Терзийски : Не знам дали влияе, но мога да ви кажа какво казва един колега от Холандия, който се занимава със същото, което ние правим тук. Според него, той му казва на това, че медиите са в реакционен режим. Тоест че много често те се изживяват като продължение на PR-ите на институциите, а не търсят сами новините. Тоест журналистите са станали мързеливи, така казва той. Седят на компютъра, получават прес съобщения от едни PR-и, които бълват непрестанно прессъобщения. И по системата copy-paste произвеждат новини. Дали е вярно – надявам се, че не е.
Водещ: Как преценявате дистанцията между журналистите и хората във властта и тези със сериозни икономически интереси?
Кирил Терзийски : Ами то е хубаво да има дистанция, да няма скрити връзки между тези хора. Би било по-лошо.
Водещ: Евентуално, да. Е, лошото на скритите връзки е, че те винаги оставта скрити. Освен ако не се появи някакво писание да кажем, изненадващо. Кога според вас ще напреднем по отношение на свободата на словото на печатните медии у нас? Когато има яснота на собствеността или по някаква друга причина?
Кирил Терзийски : Трудно ми е да изразявам мнение по въпроси, по които не се чувствам много компетентен, но определено мисля, че да, със сигурност когато има яснота по отношение на собствеността, но би трябвало и сега да има тази яснота…
Водещ: Би трябвало обаче е ключова дума. Мисля, че може да се използва под много поводи.
Кирил Терзийски : Не знам. Хубаво е да станат медиите по-независими, но нямам идея как може да се постигне това.
Водещ: Ами може би пък да кажете как институциите да станат по-прозрачни.
Кирил Терзийски : Институциите как да станат по-прозрачни… ами…
Водещ: Като четат закона и го прилагат?
Кирил Терзийски : Да, това ясно, че като четат закона и го прилагат. Но най-вече, както споменах, като изпълняват задълженията си за активно публикуване на информация. Да публикуват информация по собствена инициатива в интернет, да не чакат да им я поискат.
Водещ: Могат да се ориентират по запитванията на колеги журналисти и на гражданите. Това със сигурност ще им помогне.
Кирил Терзийски : Не, аз имам предвид информация, която те са длъжни да публикуват по закона, а пък това вече е много добро пожелание, да, да публикуват и такава информация, ктъм която знаят,ч е има интерес.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Адвокат Кирил Терзийски от фондация Достъп до информация в "Клубът на журналистите".
Водещ: Как политиците да пишат по-малко заглавия. Това зависи не само от нас журналистите. Спомнете си репликата за синодалните старци, още се коментира. Ами ако учените говорят по-ясно, вчера и днес се провежда майсторския клас за финалистите в конкурса за разбираемо говорене, за наука, Феймлаб, лаборатория за слава. Специален гост за този майсторски клас, тази година е Малкълм Лав, професионален обучител по комуникационни умения с дългогодишен опит като журналист и продуцент в BBC. Защо е важно за наука да се говори ясно?
Малкълм Лав: Защото говорим за това да се комуникира с публиката, да се слуша какво иска публиката да чуе. И причината, няколко са причините всъщност. Едната причина е, че науката е част от културата и тъй като изкуствата някак си доминират в областта на науката толкова дълго време вече. Много е важно да се, отново да се внедри науката в културата. Ако не разбираш за нищо в областта на науката, ако не можеш да оцениш фактите от науката, всъщност си откъснат от част от нашата култура. Друга причина е, че самите учени имат задължението да разкажат, да обяснят на данъкоплатеца, какво правят с техните пари. Ето това е една много добра причина, науката да бъде комуникирана пред публика. Да говориш с хора за науката, т.е. да говориш с широката аудитория, дава възможност за възникването на публичен диалог, това е много добре за демократичното общество, публиката да научи нещо повече за науката, която се случва. И вероятно едно от най-важните причини е, че ние самите имаме нужда от учените да ни помогнат в разрешаване на някои от най-големите проблеми. Нужни са ни учените, за да ни помогнат да си развием икономическите системи. Това са много важни причини за комуникацията на наука.
Репортер: Какво значи комуникатор на науката?
Малкълм Лав: Особено в Обединеното кралство съществуват хора, има хора която професия е комуникация на науката. Много често това са хора, които работят в университети, не винаги обаче, някои са на свободна практика, все още те не са твърде много. Всъщност ние не сме много заинтересовани от професионалните, не ни интересуват особено професионалните комуникатори на науката. В Лаборатория за слава Феймлаб, по-скоро става въпрос за насърчаване на самите учени да получат основните умения, за да комуникират своята наука пред широката аудитория или да говорят за науката си по определен начин.
Репортер: Това не подценява ли техните познания?
Малкълм Лав: Не, всъщност става въпрос за това, че помагаме на учените да се замислят за това, как да разкажат, как да говорят за науката си. Това по никакъв начин не подценява или не поставя на по-ниско стъпало научната им дейност. А когато говориш за популярно за наука, просто означава, че комуникираш онова което умееш, своите умения пред хора, които нямат специализирани /…/, познания. Но едно от ключовите, едно от ключовите елементи, които се опитвам да насърча учените да мислят е много сериозно да се отнасят към своята аудитория. И да започнат от въпроса къде се намират техните публики всъщност.
Репортер: Грях ли е в Обединеното кралство, учен да даде интервю за по-популярно издание?
Малкълм Лав: Абсолютно не, в Обединеното кралство, поне що се отнася до самите медии. Не е и никакъв грях и що се отнася до публиката. Има някои академични учени, учените от академичните среди, които изпитват завист и често обичат други техни колеги да станат по-известни, но това няма нищо общо с концепцията за това, че изява пред медиите е някакъв грях, по-скоро е ги дразни.
Репортер: Имат ли медиите във Великобритания изисквания към начина на говорене към учените?
Малкълм Лав: Винаги настояват за това да се говори по-популярно. Учените биват интервюирани по различни причини. Разбира се една от най-общите причини когато възникне някаква криза, някаква болест или някаква катастрофа, или някакъв феномен в космоса, затъмнение или нещо подобно. Винаги ще се опитат да намерят учен който разбира от тази област, за да коментира. Но биха предпочели да винаги да има учен който умее да говори по-популярно. За съжаление много малко са тези хора, дори в днешно време. Така, че едни и същи хора се появяват по медиите, редовно във всички медии до степен в която един човек специализира, е специалист по биология например, много често може да коментира физични явления или медицински, или астрономически явления. Защото медиите считат учения просто като учен.
Репортер: Колко научни термини е допустимо да употреби учения в едно интервю?
Малкълм Лав: Ако питате мен като човек занимаващ се с медии, бих казал, много е важно тези термини да бъдат абсолютен минимум, не мога да ви кажа колко са на брой и този минимум. Но ако използваш научен термин, винаги трябва да обясниш какво точно означава той. И всъщност единствената причина учените да използват терминология, научна терминология в своите интервюта е притеснението им, че някой техен колега от научните среди ще слуша това интервю.
Водещ: Науката е част от културата, ако се откъснат от науката, се откъсват от културата. Важно е как се харчат парите за наука. Ако това е прозрачно, дори най-талантливият вицепремиер няма да може да напише заглавие в медия. Ще ги пишат самите журналисти, в крайна сметка това ние работата. Досегашните оценки за свободата на словото на Фрийдъм Хаус ни накара да опознаем добре земите от третия свят. По-малко политическо влияние в медиите, ще ни даде възможност и да стигнем до всички европейски страни. Хубав ден от екипа ни, Любомир Пашев, Астра Челавиева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева. 

БНР I 2010-04-28

На пресконференция в Българското национално радио бяха представени резултатите от последното проучване на социологическата агенция Маркет линкс за аудиторията на националните програми „Хоризонт” и „Христо Ботев”.

На пресконференция в Българското национално радио бяха представени резултатите от последното проучване на социологическата агенция Маркет линкс за аудиторията на националните програми „Хоризонт” и „Христо Ботев”.
От 2007 година БНР извършва системно сравнителни проучвания на радиоаудиторията, отбеляза генералният директор на радиото Валери Тодоров. – За първи път обаче изследването обхваща само аудиторията на националните програми „Хоризонт” и „Христо Ботев”. То показва навика, очакванията, начина на слушане, поведението на една лоялна аудитория. Поведението й е изследвано и в съотношение към информацията, която получава от други медии. Целта е да се видят и навиците на слушателите. Навлизаме в един прагов етап, когато предстои да се премине от аналогово към цифрово излъчване и характеристиките на аудиторията в този ключов момент са изключително важни.
Валери Тодоров припомни, че Българското национално радио вече използва два цифрови формата и поставя силен акцент върху използването на интернет пространството. Предстои да се разработи финансова страница на сайта на националното радио, профили на медията в основните социални мрежи, а също и в музикалните портали, където ще бъде осигурен достъп до някои от документалните и музикалните архиви на БНР.
Анализът от системните изследвания на социологическата агенция Маркет линкс показва, че през последните три години е безспорно удвояването на рейтингите и обхвата на аудиторията на двете национални програми на БНР „Хоризонт” и „Христо Ботев” и това е най-важното от постиженията на медията.
Последното проучване от февруари 2010 г. сочи, че според слушателите БНР покрива критериите на модерната обществена медия, а общата удовлетвореност от програмите на Радиото е висока. Те успяват да отговорят на очакванията и изискванията на аудиторията както по отношение на съдържанието, така и по отношение на професионализма на журналистите и водещите. Оценките, които слушателите дават на водещите са от много добри до отлични.
Удвоено и времето за слушане на програмите. „Хоризонт” се очерта като категоричен медиен лидер с най-добрите новини и публицистика в радиоефира и с 32-38% от аудиторията. През последните три години се наблюдава и трайна тенденция на нарастване на пазарния дял на програмата. През февруари 2010 г. той достигна рекордната за последните две десетилетия стойност от 24,1%
Въпреки силната конкуренция на телевизиите в сутрешния часови пояс, сред своята аудитория, "Хоризонт" постига по-високи рейтинги от тези на всички телевизионни канали взети заедно, посочва изследването на Маркет линкс.
"Христо Ботев" е програмата със специално внимание към културата и разнообразните музикални стилове, без да пренебрегва сериозната социално-политическа тематика.
Генералният директор на БНР Валери Тодоров покани журналистите на Осмата международна среща на регионалните радиотелевизионни и телекомуникационни организации, производителите на техника за радиоразпръскване, по инициатива на Българското национално радио. Тя ще се проведе от 12 до 14 май в курорта „Златни пясъци”.

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА | 2010-04-11

В администрацията е най-добре да действа лекарският принцип: ако не можем да помогнем, най-важното е да не навредим, казва генералният директор на Българското национално радио

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ е роден на 25 август 1956 г. в Силистра. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Още като студент води предавания по програма "Христо Ботев" на БНР, пише за централния печат и е зам. главен редактор на в. "Софийски университет". От 1981 г. работи в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР, където последователно е литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, водещ на новините и на вечерните обзорни предавания, отговорен редактор, завеждащ редакция, зам. главен редактор, и.д. главен редактор. Като специален пратеник на БНР е отразявал най-важните събития на прехода в Източна Европа – първите демократични избори в Унгария. Румъния, Албания, Украйна, разпада на Югославия, края на Варшавския договор. Той е най-добрият ни специалист по проблемите на ОНД и Русия. Автор е на документални филми за БНТ за драматични етапи от развитието на Русия, както и на многобройни публикации в българския и чуждия печат. От януари 1993 до октомври 1997 г., след спечелен конкурс, е кореспондент в Москва на БНР, а също и на БТА. След завръщането си в България е отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване на програма "Хоризонт" – "Нещо повече", после за кратко е директор на програма "Хоризонт". От януари 1999 до април 2006 г. е завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Москва, по същото време е и кореспондент на БТА. След това е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в БНР и и.д. директор на Радио Благоевград. През 2007 г. печели конкурса за генерален директор на БНР. Владее руски, немски и английски език. Женен е, има син.

- Господин Тодоров, в период на криза обществените медии като че ли са в по-добра позиция от частните. Гарантираната държавна субсидия компенсира намалената реклама. Така ли е?

- Не е така. Нашето финансиране също е намалено – веднъж като субсидия, втори път като приходи. При това ние не можем да ограничим или занемарим обществените си функции, нито да снижим качеството заради по-малкия бюджет. Ако за една търговска медия хората са склонни да направят компромис относно качеството и професионализма, на обществените медии не прощават. Като данъкоплатци си казват:

"Това са моите пари, имам право да изисквам". И понеже сме на темата за парите. Мисията на обществените медии е различна от търговските. Две трети от рекламното време на БНР например отива за подкрепа на обществено значими културни, образователни, музикални инициативи. Ние сме и най-големият медиен партньор на социално отговорни проекти. Нищо от това, което получаваме, не ни е предоставено като подарък. Освен това водещата част от бюджета на БНР само минава през нас и отива в БТК ("Виваком"), която монополно притежава предавателните съоръжения, чрез които излъчваме. Това впрочем е парадокс, защото водещата практика в света е държавата или обществените медии да имат свой контрол върху телекомуникационните съоръжения.

- Във форумите наричат БНР последния мохикан, който все още не е увреден от слугинажа пред Негово Величество Търговията и от тенденцията към ожълтяване и изпростачване на медийния ни пазар. Цената на този ореол каква е?

- Ценностната система на обществените медии е различна от тази на търговските. Целта ни е да произведем качествен продукт в качествена опаковка, с превес на обществения над търговския интерес, което изисква двойно по-големи усилия. БНР изпълнява изключително трудоемката функция на пазител на паметта и традициите на нацията. Записваме и архивираме всичко най-важно, случващо се в политическия, социалния, икономическия и културния живот. Освен радио ние сме и една много голяма културна институция: имаме 6 музикални състава, излъчваме на 11 езика за целия свят, развиваме издателска дейност… Само през последната година издадохме 20-ина диска с уникални записи от различни области, организирахме фестивал на духовата музика, детски празници, много разнообразни извънстудийни прояви, но най-важното е, че възстановихме културните салони на програма "Христо Ботев". Те събират под наш покрив писатели, художници, фотографи, хора от различни области. Така някога радиото е започнало да развива обществената си функция в подкрепа на българската култура. През последните две години имаме забележим напредък в много направления. Успяхме да удвоим аудиторията на всички наши програми. "Хоризонт" държи вече 38% от радиоаудиторията и има 2,5 млн. слушатели. Внедрени са нова техника и технология, сред които и цифровото излъчване по технологията DRM, променена е изцяло организацията на работа, утвърдено е продуцентското начало в програмите. Открихме две нови регионални радиостанции (от 5 станаха 7), което не се беше случвало от 1973 г. насам. Вкарахме в действие 66 нови собствени радиопредавателя, което не се беше случвало през последните две десетилетия на прехода, внедрихме нов уникален звукозаписващ пулт с цифрова настройка в концертното ни Първо студио, внедрихме нова автоматична телефонна централа, като включихме в обща нискотарифна мрежа всички наши комуникационни връзки, сред които 12 подвижни радиостанции от ново поколение, единствени в страната. Пуснахме в действие два нови продуцентски студийни комплекса, аналогични на този в Първо студио – в Радио Пловдив и Радио Благоевград. В момента преоборудваме основните студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев". При това всичко в рамките на дадената ни субсидия. В същото време в "Хоризонт" стартираха 15 нови предавания, 14 нови в "Христо Ботев". "Христо Ботев" е единственият в страната продуцент на детски предавания и на радиодраматургия. Освен че успяхме да си върнем младите слушатели, увеличихме и времето на слушане на нашите програми. Имаше време, когато БНР беше предпочитано от по-възрастната, по-улегналата аудитория, но вече е с подмладен профил. Имаме популярни предавания, например предаването "Аларма" на "Христо Ботев", музикални линии на "Хоризонт", които събират в откритото ни студио и в ефир активна аудитория от 15 до 30 години. При нас работят хора с уникални професии и способности, каквито няма извън нас. Радиото по принцип е най-персонифицира-ната медия. Между журналиста и микрофона няма посредник. В живото предаване имате две оръжия – вашия глас и вашата мисъл. Никой освен собствената ви некомпетентност или неувереност не може да ви ограничи. Аз много уважавам радиото именно заради професионалната свобода, която дава, и заради професионалния стандарт, който налага. Но имаме изключително чувствителна аудитория – по гласа тя разпознава степените на откровеност, настроението, подготовката, фалша. Може да сравним това усещане с диагнозата по ретината на окото.

- Как си обяснявате, че БНТ не успя да си възвърне предишния престиж, много от зрителите загубиха навика да я гледат, докато БНР устоя на промените и си остана водещото радио?

- При телевизията натискът винаги е бил по-силен и затова степента на разрушение там беше по-голяма. Резките промени в телевизията доведоха до изтичане на кадри, до демотивация, а екипното начало е много важно. Аз и досега не мога да разбера защо трябваше да бъде отнет един от каналите на БНТ, за да се осигури равен старт с една друга телевизия, която дойде с капитали, които многократно надвишаваха капитала на БНТ. По-справедливо щеше да е да се отдели друг честотен ресурс, а не да се разрушава нещо готово. Радиото винаги е било по-неспокойната електронна медия, но с по-стабилно и по-независимо медийно поведение. Може би защото е майката на всички електронни медии… Получи се така, че ние захранихме с кадри, технологии и като школа много от националните медии. Но и БНР премина през криза през 2001 г. Преди това бяха ликвидирани програмите "Знание" и "Орфей". Последствията от това и досега се усещат, както се чувства и дефицит от една професионална музикална програма.

- Има ли нещо, което не успяхте да изпълните от програмата, с която спечелихте конкурса за изпълнителен директор преди три години?

- До края на мандата си ще изпълня обещаното, дори малко повече в някои области.

- Кое беше най-трудното?

- Винаги най-трудното е да ви повярват. Втората трудност е смяната на манталитета. Да накараш човек, който е свикнал да заобикаля проблемите, да ги преодолява.
Да го убедиш, че това е по-неудобната, но по-печеливша позиция. Защото резултатът мотивира. Когато виждате как със смяната на техниката и технологиите, нещо, срещу което сте се съпротивлявали, се променя и личната ви мотивация, хубавите нещата се случват по-леко. Нормално е човек да се плаши от всяка промяна, да си задава въпроса ще се справи ли, ще успее ли да се наложи в новата конкурентна среда. Щастлив съм, че успяхме в консолидирането на този корпоративен дух.

- Кое е специфичното в мениджмънта на обществените институции?

- В един такъв на пръв поглед скучен процес като мениджмънта много важна е правилната дозировка. Трябва да се намесваш само тогава, когато е необходимо. В администрацията най-добре е да се действа като в лекарската практика. Когато лекувате някого, важно е да не предозирате намесата, за да не навредите на пациента. Защото може всички да виждат заболяването, но не всеки може да лекува.

Стр. 108 – 109, 110

в. Седем | Бойко СТАНКУШЕВ | 2010-04-28

Проблемът за статута на обществените медии у нас е сред най-старите нерешени в прехода. И тук още бих искал да кажа, че не съм голям оптимист относно цивилизованата финализация на този процес. Подпроблемът "Българска национална телевизия" пък е връх на цялата дивотия, защото в най-голяма степен изразява докъде може да се стигне, когато едно нещо се разминава само със себе си като законодателно пожелание, от една страна, и печална фактология – от друга. В момента институцията БНТ е докарана именно до този хал – има тежки финансови задължения, заплатите са най-ниските в сектора. Очакват се допълнителни икономии и съкращения, като не е ясно откъде, защото спадът под определена критична маса на творческите екипи и администрацията може да доведе до пълна катастрофа.
Кои са причините и как се стигна до това тъжно дередже?

Политиците

В България, т.нар. политици никога не са схващали мисията на медиите така, както техните европейски колеги. В белите държави и на радио, и на телевизия, когато са натоварени с обществени задължения, се гледа като на възможност за културно и образователно израстване на гражданите, за култивиране на знание и вкус. В нашата татковина обаче почти всички, колкото и демократично да говорят, така или иначе все ще се опитат да яхнат ефира в името на теснопартийни или направо лични ПР интереси. Случвало ми се е да се сблъсквам с агресивност в опитите за домогване до екран, каквато въображението на редовия избирател трудно ще асимилира. Публична тайна е, че има политически кариеристи, които пред нищо не се спират – натиск, заплахи и ходатайства се пускат в действие, когато подобен наглец реши да си покаже физиономията на публиката. В същото време българската пишман политическа класа явно е влязла в сговор преди 20 години, та каквото и да става, нормално законодателство за електронните медии да няма. И знаете ли защо? Ами защото, оставени в хаос, неясно финансиране и безпътица, ефирните медии – БНР и БНТ, по-лесно се манипулират и шантажират. Това беше голямата мечта на всички парламентарни мнозинства и правителства -щом се хванат за кокала на властта, и, хоп, да започнат да ходят като на кьорсофри от студио на студио с цел захаросана пропаганда. Откъслечните напъни за приемане на демократичен и работещ медиен закон бяха до един лицемерни, защото съвсем умишлено довкарваха проблемите във все по-задънени улици.

Законът

Действащият Закон за радио и телевизия (ЗРТ) е враг на свободните медии, като най-сериозната му жертва е именно БНТ. Защо? Защото вместо да се създаде функционираща правна рамка за една жива обществена телевизия, всъщност бе сторено точно обратното. Създателите на това умишлено недоразумение сега трябва да станат и да се извинят на народа. Нито т.нар. Фонд "Радио и телевизия" действа, т.е. не се формира приход от аудиторията, нито пък възможностите за реклама дават възможност за компенсиране, понеже изкуствено са редуцирани възможностите за това. Преди години този текст беше записан така, уж с цел да стимулира западните собственици на частни канали, та да им създадем допълнителен инвестиционен комфорт. И така си остана, като междувременно огромни потоци печалби от реклама отидоха в сметките на нашите олигарси. И най-голямата причина за сегашното състояние на БНТ е точно това. Докато в повечето цивилизовани страни обществените канали просперират – знакови в това отношение са BBC и Deutsche Welle, у нас очевидно медийната и рекламната мафия са плащали за ликвидирането на обществения конкурент, готвейки изгодната му приватизация, след като бъде докаран до просешка тояга.
Един поръчва музиката, друг (не)плаща…
Най-големият абсурд обаче се състои в следното: Народното събрание е решило и приело каква да бъде програмата на БНТ. В закона е определено колко да е културата, колко образованието, родното кино, спортът и т. н. Сборът от всичко задължително представлява самата обществена поръчка. Оттук насетне започва финансовият нонсенс… Понеже фондът по смисъла на чл. 98 и чл.70 от ЗРТ не работи, а той фактически дори и не съществува, цялата тежест по финансирането на вменената от парламента програма се прехвърля на държавната субсидия. Тя, освен че е недостатъчна, дава прекрасна възможност на изпълнителната власт да извива ръцете на генералния директор и той, ще не ще, да съобразява цялостната си дейност с волята на премиера. Иначе глад и мор….
Нещо повече, самото остойностяване на единица програма също се извършва от Министерския съвет, което прави зависимостта на телевизията още по-тежка. Днес практически България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма реална обществена телевизия, а съществуващата БНТ фактически е подчинена финансово на министъра на финансите и неговия шеф.

Регулацията и изборът

Посочената по-горе финансова зависимост до голяма степен предпоставя раболепно и угодническо отношение на медията към кабинета, но това далеч не изчерпва сложното положение, в което е генералният директор. Самият той се избира от членовете на Съвета за електронни медии, а те от своя страна са квота на президента и квота на парламента, което означава – на мнозинството. В зависимост от политическата конфигурация в държавата често се получават напрежения, тотално саботиращи всякакви усилия за честна и национално отговорна медийна дейност. Понякога източник на сблъсък
са чисто партийни или дори еднолични мегаломански интереси, но нерядко зад витиевато говорене и красиви фрази се крият и доказано корпоративни интереси. В резултат понякога на поста генерален директор са се монтирали съвсем неподходящи персони, но за сметка на това послушни. Чрез тях са се прокарвали интереси, диаметрално противоположни на обществените и в ущърб на данъкоплатците. В името на истината сегашната генерална директорка устоя на доста интриги и натиск и независимо от задлъжнялостта (заради недействащия фонд) оставя прозрачност и институционална стабилност, което е добре за бъдещия приемник на поста.

Решението

Хубавото на лошите примери е, че грешките подсказват решения. Точно затова, макар и сбито, по-горе съм изложил диагнозата и нейните причини. Мисля, че е ясно какво никога не трябва да се повтаря, а нуждата от нов закон е повече от належаща. В този ред на мисли ГЕРБ и Синята коалиция трябва да инициират промяната незабавно, като целта е да се постигне консенсус или поне максимална подкрепа на новия текст. Новоизбраният председател на СЕМ Георги Лозанов вече демонстрира голяма активност, като очевидно цели мощна публична дискусия по темата. Това е и едничкото спасение, защото добрите идеи и експертиза са там, където бяха извършвани системните репресии над свободното слово – в гилдията. Този, който веднъж е сбъркал или е бил подведен, едва ли ще позволи да бъде излъган отново…

Стр. 11

в. Стандарт | 2010-04-27

Никой не напира за директор на БНР

Финансистите на "Сан Стефано" 29 пишат спешно антикризисен план за спасяването на БНТ. Медията е в тежка финансова криза. Планът е почти готов и скоро ще бъде представен пред СЕМ, съобщиха от държавната телевизия.
Спасителен план ще се иска и от всички кандидати за шефския стол на "Сан Стефано" 29, съобщи шефът на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов. Мандатът на сегашния директор Уляна Пръмова изтича през септември. Според Лозанов обаче медийните надзорници не могат да се месят във финансите на държавната телевизия.
От края на миналата година екипът на Уляна Пръмова нареди да се орежат командировките, лимитите за телефон и коли на администрацията.
Кризата в БНТ се задълбочава, тъй като в края на май изтичат мандатите на двама от членовете на Управителния съвет на медията. Пръмова не иска да назначава други, тъй като наследникът й ще трябва да работи с тях. Затова, ако СЕМ решат да направят конкурса за директорското място в края на пролетта, тя е готова предсрочно да подаде оставка. Ако обаче медийните надзорници оставят състезанието за август – шефката на БНТ ще изкара пълния си мандат, обясниха от "Сан Стефано" 29. По жълтите павета се говори, че Вяра Анкова, Владислав Прелезов и Поля Станчева се готвят за конкурса.
Междувременно стана ясно, че заради сътресенията в телевизията никой не е подал документи за шефския стол в БНР. СЕМ удължи срока до 17 май. Практика е кандидатите да подадат документите си в последния ден, коментира Георги Лозанов.
Той обясни, че засега не е споделял с депутати от ГЕРБ идеята си администрациите на БНТ и БНР да се съберат под една шапка. Според него трябва широка обществена дискусия, на която да се обсъди бъдещето на държавните медии.

Стр. 5

БНР, Неделя 150 | 2010-04-25 

Водещ: Би трябвало да кажем, че това е въпроса, който се появи в България – от къде израсна медийната империя, която се свързва с тези две фигури – тя е свързана с Цветан Василев и Делян Пеевски в названието Нова българска медийна група. Тя притежава вестниците Монитор, Телеграф, Политика, Уикенд, Меридиан Мач, Засада – който е бивш Експрес, великотърновския Борба и т.н., струва ми се, че има и телевизия.
Галя Прокопиева: ТВ 7, ББТ ..
Водещ: Две телевизии, впрочем забравих, две телевизии и вече претендира за собственост върху мултиплекс. Струва ми се и това. Но нека да обявя Галя Прокопиева, Александър Кашъмов, продължават разговора, до колкото в нашия разговор з можах за цитирам, става дума за писмо на Съюза на издателите. Рядко се е случвало Съюза на издателите или по-скоро всички, които имат участие в създаването на медии да бъдат категорични и да бъдат автори на един и същи текст. Моля да го обясните, г-жо Прокопиева.
Галя Прокопиева: Да, аз съм главен редактор на Капитал и искам да кажа, че писмото е подписано от главните редактори, което също високО ценя в този случай. От главните редактори на всички медии, които участват в Съюза на издателите. Това е журналистическата част. Няма до колкото ни е известно такъв случай преди това в историята, но и темата и проблема е изключително дълбок и аз се гордея по някакъв начин и се радвам, че всички се включиха и подкрепиха това наше питане към министър Дянков. Може би трябва да обясня – в писмото се иска информация за това къде стоят депозитите на държавните предприятия, в кои банки, контекста за това нещо е следния. Вие знаете, че през последната година те верижно бяхас започнати да се изкупуват тези медии, които изброихте преди малко, вестници и телевизии, по един или дру начин всички тези покупки по-пряко или по-косвено бяха финансирани от една конкретна банка и това е Корпоративна банка и в същото време по информация към лятото на миналата година изведнъж се оказа, че основния масив депозити на държавни предприятия някак си са се концентрирали в тази банка. Казвам някак си, защото няма правила и няма публичност за това директорите на държавни предприятия избират в коя банка да си слагат парите. Те би трябвало да избират по няколко критерия, ако следват разума. Да оценяват сигурността на банката, да гледат лихвите, и прочие. В същото време ние говорим за една концентрация от стотици милиони лева, които стоят най-често на разплащателни сметки, тоест при много ниски лихви и разликата до пазарните лихви, ако биха се държали такива се появява като един минус, като негативен ефект за тия държавни предприятия и като един плюс в тези банки, в които отива. Надявам се, че ясно го каза. Индиректно, тоест с парите на данъкоплатците се появява една печалба в частна финансова институция, която позволява изкупуване на медии. И двата процеса са изключително негативни. От една страна данъкоплатците са ощетени, а от друга страна пак са ощетени, защото настъпва концентрация и монополизиране на общественото мнение. И най-страшното е, че такова нещо не може да се случи без по някакъв начин да има политическа протекция зад него, което ознаячава, че тая концентрация на обществено мнение, тя на всичкото отгоре не е по някакъв начин в полза на обществото. Политиците по някакъв начин каптират излаза на мнения в тези медии. И за това те …
Водещ: Само един пример дакажем. О позиционно настроените преди парламентарите избори издания от типа на Монитор, Телеграф, по-късно станаха в ползва на правителството като позиция, катоинформация, която разчита на много солидни правителствени източници, дори и като просто официоз.
Галя Прокопиева: Точно така. Защото тази схема не би могла да съществува без политическа протекция. И смисъла на това писмо е искането е да установим как са се развили тези процеси с финансирането на тази схема, продължават ли все още държавните предприятия да концентрират парите си там, защото ако да – това би значело нещо за сегашноо правителство. Това е питането на редакторите , членуващи в съюза на издателите. Трети проблем искам да фиксирам с това. Много медии изброихте, анонимна е собствеността там, в смисъл ние съдим по косвени белези за някои от нещата.
Водещ: В годините на прехода официално е така. Не се появи публичен регистър на собствеността.
Галя Прокопиева: Точно така. Но това е ужасно. Когато пазара е доминиран от анонимни медии, анонимни редактори, вие познавате ли главния редактор, не искам да говоря лошо за колегите, но главните редактори на някои от тези издания, виждала ли сте някъде? Не. Те са анонимни. Собствениците са анонимни. Всичко по веригата е анонимно. И изведнъж имаме медиен пазар, доминиран от анонимни гласове. Това е бих казала фатално и за демокрацията и за гражданското общество и това е третия проблем< който възниква в случая с тази медийна група.
Водещ: Не може да се говори за истински пазар, ако с парите на данъкоплатците участват този род играчи.
Галя Прокопиева: Не може. Това е и икономически въпрос, бих добавила, защото ние до преди малко говорихте за проблемите финансовите на обществените медии. Кризата си е криза и за частните и за обществените, даже в много по-голяма степен за частните медии, защото тя няма гарантирано финансиране от бюджета всяка година. И такова нахлуване на пазара абсолютно разваля конкуренцията, проваля възможността по пазарен начин медиите да си намират читатели, рекламодатели и т.н. Аз исках да довърша с проблема с анонимността. Вижте, когато … много е важно да бъде прозрачно кой издава медиите и кой говори, защото това в случая е опит да не се .. .всеки плаща социална цена за това, което върши. В крайна сметка колкото и да не ни е морално обществото, има една такава (?) – живееш и според каквото си направил хората така те оценяват. И някак си ако не друго, това важи когато си журналист, когато си издател, когато защитаваш определена позиция, хората запомнят какви са били позициите ти. И аз от тази гледна точка се гордея, че работя в Капитал. В същото време ние имаме пазар, доминиран от медии и журналисти и издатели, които се опитват да избегнат плащането на социалната цена, като някак си не се появяват там, а пък извършват едни други неща, примерно, в статията, която имахме преди 2 броя показваме как тези медии са използвани за рекет, за бизнес рекет. Заплюва се един конкурент систематично в няколко броя и се взима сделката, за която сте се борили за него. Това е отвъд абсолютно всички норми на поведение.
Водещ: Румен Овчаров подкрепи тезата, че това е един от кръговете, които са действали и с неговата дейност като енергиен министър по този метод, един от кръговете. Но представлява интерес факт,ч е вашето писмо е адресирано до финансовия министър, ако не греша, и това е много интересно, ще ви кажа защо. Неофициално се смяташе, че Симеон Дянков се родее с кръга Капитал. Че неговото излъчване като министър, неговата поява в България като потенциален номиниран за министър финансист е имало съдействие от кръга Капитал. Сега трябва да му пишете отворено писмо, за да ви отговори на въпроса.
Галя Прокопиева: Аз бих реагирала първо на понятието Кръга Капитал, защото то беше създадено от тези медии, държа да подчертая, за които говорим, по типично, извинявайте че ще употребя този израз, ченгесарски начин наложено, повторено като китайска капка, за да се стигне до там вие да ми задавате въпрос за кръга Капитал и аз бих ви попитала какво е кръга. Капитал е издание, което е на пазара от 15 години с много устойчива и консистентна позиция. Ако с нещо се родеем с министър Дянков, то е във визията за икономическото развитие и принципите, на които да се прави икономическата пОлитика, и това е така от преди той всъщност да се появи като финансов министър тук. Ние сме го интервюирали много пъти и т.н. Сега, за информацията, защо питаме него – защото във финансовото министерство би трябвало да се концентрира точно тази информация за това къде са парите на държавните предприятия, защото те са по принцип принципалите биват различни министерства, някои са енергийни, други са в икономиката. Тоест това пак същото, но има в транспорта и т.н. Концентрирано мониторинга на това къде държавата си държи парите би трябвало да е във финансовото министерство. Това също е важен въпрос, защото представете си ако вие си сложите всички свои спестявания на едно място, това по всички правила носи риск. И по същия начин би трябвало да се държи държавата. Това е и въпроса з атова как тя си управлява риска за това къде стоят нейните пари. Това е работата на финансовото министерство. За това питаме г-н Дянков.
Водещ: Имате ли чувството, че тази информация се укрива?
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: Подобно желание за разсекретяване на информацията, дори само в енергетиката, е съществувало къде? В държавните предприятия от енергиен характер си влагат парите и това не е било официализирано. Някакво обяснение до този момент давано ли е?
Галя Прокопиева: Тази информация никога не е била публична, парадоксално, един-едиснтвен път, надявам се да не сбъркам нещо фактологично, имаше питане отново към Дянков миналото лято в парламента и той тогава е огласил. От тогава няма отново новина. Парадоксално, има обяснение за това за жалост.
Водещ: Какво е обяснението?
Галя Прокопиева: Ами ние виждаме резултата.
Водещ: Всъщност не можеш да бъдеш в областта на медиите, да правиш този бизнес, ако изникват такива проблеми, които в един момент могат и да покажат, че всички са на нула, за разлика от големите играчи, които играят с държавните компании. Сега, г-н Александър Кашъмов, как изглежда шанса тази молба да попадне и във вашата фондация и вие да се погрижите да се получи отговор?
Александър Кашъмов: Ами нека да започна наистина от гледна точка на достъпа до информация. Аз повече ще мога да кажа за състоянието на достъпа на 29, когато нашия екип този четвъртък ще представя годишния доклад за състоянието на достъпа до информация в България. Използвма случая да ви поканя и вас като представители на медиите. Това, което може да се каже за конкретния случай е следното – наистина това заявление за достъп до информация , защото това е облечено във формата на заявление за достъп до информаиция, е уникално. За първи път се подава наистина от 13 главни редактори на медии и е много интересна предисторията. Предисторията, тъй като ние следим вече 14 години процесите, свързани с достъпа до информация е следната: първия случай, който на мен ми е известен на медии, които поадоха заявления за достъп до информация, медия, не журналисти казвам, защото журналисти много подават. България е на едно от най-предните места в това отношение в света, дори сме на второ място в света по брой подадени заявления на глава от населението след САЩ. Това не значи, че сме една от най-прозрачните държави, защото от другата страна пък тези, които трявбва да предоставят информация, държавните институции, хич не са толкова прозрачни колкото са в другите държави. Това обаче, което е интересното е, че за първи път имахме тоя случай през 2003, електронното издание Всеки ден, след това в.Труд, който поиска информация за имотите на царя. Това обаче, което в.Капитал направи преди 2 години беше много уникално. Изложи на първа страница тогава заявлението си за достъп до договори с "Газпром" за енергетиката и с това стартира една обществена кампания по този въпрос, която доведе до съответния натиск. Това, което продължава да се случва е, че ето видяхме, че в началото на тази година в.24 часа направи подобна акция, пак по отношения на министър Дянков. И в момента това, което виждаме е една нова форма, тоест излизане на още по-силна позиция. Това, което дава като възможност закона за досъп дообществена информация, който е един от малкото работещи закони в България, е в случай на отказ на тази информация да се влезе в съда. Публичността на този процес аз предполагам, че би трябвало да бъде унищожителна и всъщност това е нещото, чрез което закона най-често действа. И чрез което принуждава властта да се отказва от тъмни стаички, да се отказва от такива масивни информации, които са били тайни или непублични в дълъг процес от време. Иначе това, което също е факт е, че такава информация за банките, на които се дават публични средства у нас не се публикува, имахме одобно дело още преди години, института за пазарна икономика, който искаше да разбере по какви критерии е избрана банката, в която се държат парите на НЗОК. Абсолютно съм съгласен с главните редактори, с г-жа Прокопиева, че …
Водещ: Какво стана с това дело?
Александър Кашъмов: Ами то беше спечелено в крайна сметка след няколко години, 1-2 години може би да е било, беше спечелено. О бщо взето факт е, че около 2/3 от подкрепените от Програма достъп до информация дела приключиха с успех.
Водещ: Това е Си Банк, нали?
Александър Кашъмов: Да, не мога в момента наизуст да ви кажа, не мога да си спомня коя е точно банката в момента. Просто ми стана интересно да преразкажа историята, защото за да се стигне до тук значи Има някакви предпоставки, има някаква предистория. И за това аз смятам, че въпросите, които се поставят с това конкретно заявление са доста важни, трябва да стане абсолютно ясно как парите на данъкоплатеца се разходват и изтичат от ръцете на държавата, включително чрез държавни предприятия, включително чрез депозити в баснки и т.н. Трябва и сегашното правителство, което очевидно подава заявка за прозрачност, то обаче трябва да си преразгледа политиката на прозрачност, защото там се действа доста на парче, доста без да има организиран подход, като изключим хубавите ходове в началото, на откриване на всички решения на МС за обществото чрез интернет, откриването на стенограмите, и откриването на щата на МВР. От тук нататък ние нямаме впечатления в Програма Достъп до информация, че се действа систематично, че администрацията е подготвена да отговаря на заявления за достъп до информация. Един от въпросите, който ние заедно с журналистите и гражданите И неправителествените организации сме поставили през годините е публичност на договорите между държавата и частни фирми. Това не се случва и в ден днешен. Напротив, виждаме, че примерно се изнася информацията заради отношения със 148 фирми, миналото правителство е предизвикало сегашния дефицит от над 2млрд. И в същия момент ние не само че не виждаме тези договори, публикувани в интернет страниците на институциите, ами има откази по заявления на журналисти да се получи достъп до имената на фирмите. Тоест това заявление според мен се явява съвсем навременно и то трябва да бъде една наистина… едномасирано изискване и натиск спрямо властта, тя да осигури публичност на тази информация, за да може държавата като политически субект и политиците, които управляват в крайна сметка да не могат да държат определени частни сектори. Тук да не говорим, че съвсем очевидно става дума и за възможност…
Водещ: За финансиране на политически формации.
Александър Кашъмов: И това, което става въпрос е за нелоялна Конкуренция. Конкуренцията е един от основните принципи и на ЕС и ако действително се е допуснало, виждам, че един от интересните въпроси тук е критериите, по които е станал избора на банки, ако такива критерии, защото в момента те може просто да не са публични, но ако се окаже, че няма или че не са адекватно изработени, включително може да става, аз мисля в момента на крак, както се казва, но може да става въпрос за нарушаване на европейско законодателство. Това са доста сериозни въпроси.
Водещ: Още един въпрос, свързан със свободата на медийния пазар, конкуренцията или лоялността, която властва. Преди време главни редактори са имали среща с министър-председателя и от там произтече съобщение< също кратко по своя вид, че се подготвя, че е желателно да има закон за печата. До къде стигнахте, г-жо Прокопиева?
Галя Прокопиева: Закон за печата аз да ви кажа нямам спомен, даже ми настръхва косата като чуя такова нещо.
Александър Кашъмов: Категорично.
Галя Прокопиева: По-скоро аз бях на една такава среща, на която отново беше повдигнат въпроса за регистъра за публичността на собственост във вестниците, може би това имате предвид. И този въпрос няколко пъти е поставян и от издателите на срещи с властта тази и предишната.
Водещ: Сега, това съобщение беше началото на април, 9 април, и буквално цитат от думи на министър-председателя, че е закон, който може да освети медийната собственост. Вероятно става дума по-скоро за регистър. А пък идеята за закона за печата беше отхвърлена вчера от г-н Лозанов, който пребивава в нашето студио и както се видя замина по един много приятен повод. Нека да обобщим. Става дума за конкретни срокове на вашата жалба, да я наречем, на вашата петиция – до 20 дни очаквате отговор?
Галя Прокопиева: Има си законов…
Александър Кашъмов: Може би да. Законовия срок е 14 дни. Ако не постъпи отговор до 14 дни вече се формира т.нар. мълчалив отказ, който подлежи на обжалване. Сега, закона предвижда една-две възможности за удължаване на срока с общо взето не много дни. Едната възможност е с 10 дни, другата е с 14 дни. Аз все пак се надявам, че в случая няма да се пристъпи към тези възможности, защото не бива да забравяме, че основния принцип на закона за достъп до обществена информация е, че информацията трябва да се предоставя веднага. Тези 14 дни за изработване на отговора са предоставени с оглед необходимостта определената информация и документация да се обработи и да се подготви. В случая на мен ми се струва, че информацията е достатъчно важна, обществения интерес от нея е достатъчно видим, за да може МФ като инстиутция да се ангажира да действа бързо и срочно. Не виждам защо трябва да се чака последния срок, както често се случва с институциите на изпълнителната власт в България. Между другото по въпроса за закона за печата, за който споменахте…
Водещ: Извинете, ако това стане публично ясно, макар че властта никога не пада по гърба си, това е ясно, ще стане много прозрачно и механизмите, които довеждат хората на власт.
Галя Прокопиева: Точно така.
Водещ: И тогава ние ще се обърнем към едни много сурови факти за политическата система в България. Че това е могло години наред да се случва.
Галя Прокопиева: Това, което ние разчитаме, че когато тази информация стане публично достъпна и проблема се кристализира, ще има, как да кажа, някаква степен на обществен натиск той да бъде разрешен както трябва. Не може години наред да стоим консервивани в такава ситуация и да се чудим кой дърпа конците. А всъщност всичко това да е проверимо и в обсега на гражданите да го постигнат. Имаме механизмите, имаме законодателството, Александър Кашъмов е помагал на десетки случаи на журналисти да стигнат до истината, толкова е лесно. Просот трябва малко повече будност и активност, защото наистина е в интерес на гражданското общество.
Водещ: Галя Прокопиева и Александър Кашъмов в студиото на Неделя 150. 

БНР, Неделя 150 | 2010-04-25 

Разговор за медиите по няколко повода. 13 главни редактори питат в кои банки са парите на държавата. Това беше една обща петиция на Съюза на издателите в България, която беше разпространена и като че ли най-много адресирана до финансовия министър г-н Симеон Дянков. В кои банки държат парите си министерствата и 18 дружества с преобладаваща държавна или общинска собственост се казва в това писмо. Малко по-късно по този въпрос с Галя Прокопиева, която изразява едно от мненията, свързани с издаването на в. Капитал.
В студиото е Александър Кашъмов, който е известен с програмата Достъп до информация и с него мнозина от журналистите са търсили нива на информация,з а които е било забранено да питат, тоест врати и щори, които са били спуснати. Доц. Георги Лозанов, новия председател на СЕМ, разбира се той даде достатъчно интервюта през седмицата, които говорят за един замисъл и част от въпросите могат да бъдат адресирани към него до колкото обществената медия има право да осъжда и своите собствени проблеми. Така да кажа аз от гледна точка на извинението към публиката, че ще занимаваме слушателите и с нашите камбанарийка. Но тъй като следя много внимателно вашите интервюта, г-н Лозанов, ще си говорим на вие, за да може да извървят думите по-дълъг път и да има време за мислене…
Георги Лозанов: Има време разбира се, от мен се очаква да поискат отговори тези въпроси..
Водещ: Едва ли вие вече има те завършен проект, до колкото разбирам. Сега, вие споменавате в интервюто си пред Дарик вчера, че колегите от телевизията били склонни към възможно сливане. Поне така високия мениджмънт с ключови фигури, които участваха в конференция.
Георги Лозанов: Дискусия.
Водещ: Тази дискусия, един репортаж от зала Мати показа един доста ограничен кръг от лица, които я бяха посетили. Стори ми се.
Георги Лозанов: Вярно е. Ограничен кръг. Така или иначе това е една идея, която сега влиза в публичността, започва да се обсъжда, тя не е предстояща пряко, тя е тема евентуално на промяната … на цялостната промяна на един закон за радио и телевизия, който още не е започнал да се пише. Така че единственото, което сме длъжни е действително да дадем максимална възможност повече да бъде обсъждана тази идея. Тя нито е нова, нито е революционна. В повечето европейски страни обществените медии функционират по този начин. Ще спомена BBC, то е очевиден пример. Така че смятам, че в България в момента това ще даде много привилегии, включително и това най-после да … има един модел, който в някакъв смисъл от А и Б на чисто да конструира тези обществени медии, защото до сега те стоят под сянката на държавната медия, слабо реформирана е сферата.
Водещ: Тази идея обширна ли е във вашия съвет? Дали се радва на консенсус, така да се каже?
Георги Лозанов: Ами … аз пак казвам, тя няма все още институционална актуалност. Тя е в сферата на мненията, защото не е започнал да се пише такъв закон, няма такава група, която още да е ясно, която ще пише законите и т.н. Тази група и който се включи в нея ще има ангажимента вече институционално да и търси подкрепа. Аз предполагам, че си заслужава да бъде обсъждан. Тази дискусия впрочем не съм я организирал аз, ами самата БНТ беше организатор. Аз просто се включих и видях, че там идеята се посрещна с разбиране.
Водещ: Има едно съобщение, което изглежда важно. Че г-жа Пръмова няма да желае да изкара целия си мандат, а може би ще се оттегли по-рано. И веднага се хващам за тези думи, тъй като вие смятате, че при избора на генералния директор на двете медии ще се прокара линия, която да облекчи сливането, нещо подобно?
Георги Лозанов: Не. По-скоро се надявам, че при избора на генералните директори ще е важна една по-обща визия за това как се развиват обществените медии в България и как трябва да се развиват. Защото ние някак си излезе въобще темата за обществените медии, за хартата на обществените медии, за дълго от дневния ред на обществото. Вие сама сте участник и свидетел на това, че в предишни периоди това беше много важен акцент, много говорихме за това какво ще гарантира обществения характер на медиите, те такива ли стоят? Последните години по една или друга причина вероятно има по-важни неща, разбира се, тази тема беше избутана назад и на мен ми се струва, че сега така и така ще има конкурси за генерални директори, и е важно тя да се върне пред вниманието на обществото и обществото, колегията да направи един преглед на това какво се е случило до тук. Случило ли се е, посоката наистина ли е в утвърждаване на тези обществени медии, за да може това да бъде база, на което да се решават и конкретни кадрови въпроси като избора на генерални директори, защото ние знаем, че той винаги се свежда накрая до една персонална ,,, сблъсък и решение. Но зад тези персонални решения все пак стоят идеи – идеи за бъдещето на медията, това, което трябва да бъде, и аз винаги би било по-интересно идеята от персоната.
Водещ: За да бъде утвърдено и възприето, че обществената медия е такава по смисъла, по предназначението, по работата си, вие казвате трябва да се премине през един фонд за парите, които държавата дава от тях. Да кажем това е нещо лесно, което може да се уреди.
Георги Лозанов: Еми да, ама те 10 години от както има закон не се уреди.
Водещ: Но аз се боя, че периода, в който се избира директор обикновено е много ясен, за да се направи дисекция, че обществените медии не са такива заради характера на съвета, който излъчва директорите. Тъй като този съвет е политически по характер. Този съвет винаги изразява две напрежения – от страна на парламентарната … на действащото мнозинство и на президентската квота. И за това се боя за вашата роля, много се боя, че вие да кажем бяхте избран с 4 гласа против. Имате ли подкрепата на тези хора за проекта, с който се захващате?
Георги Лозанов: За проекта?
Водещ: Той съдържа много степени. Промяна на начина, по който се правят таксите, цифровизацията, скриването…
Георги Лозанов: Не, това което казвате като оценка за политическия характер на съвета през годините за съжаление до голяма степен е вярно, аз съм бил вътре и нямам особена причина да ви възразявам. Макар ч евсеки път в лично качество, когато стана член на съвета, се опитвам най-малкото чрез публичност за това, което правим и аз да бъда източника на тази публичност, до колкото ми е по силите, да обирам политическите му формати на мислене, ако мога така да кажа. И сега се опитвам да решаваме извън този на квотите фронт. И ето тука едно решение за удължаване на срока на конкурса например. Беше прието с консенсус. И в парламентарната, и в президентската квота, които присъстваха на взимането на това решение, го подкрепиха.
Водещ: Защо? Защо го подкрепиха?
Георги Лозанов: Ами защото наистина е важно преди да решаваме кой ще бъде директора персонално да проведем една обществена дискусия за това как се развива обществената медия, какви са идеите в тая посока и после да взимаме решение.
Водещ: Макар че вие на практика променяте условията в хода на един конкурс. Това е важен момент.
Георги Лозанов: Не условията, само срока.
Водещ: Само срока, но той ще притесни малко кандидатстващите, защото трябва да бъдат проучени за три дни техните документи и също така за принадлежност към Държавна сигурност.
Георги Лозанов: Как за три дни?
Водещ: Дните, които остават от подаването на документите до преслушването.
Георги Лозанов: Добре, това са детайли, но нека да кажа, че документите ще се предадат до 17 май, а пък съвета ще се произнесе на 28 или 29, така че не са малко дните. Още повече, аз предполагам, че няма да е гвардия от кандидати…
Водещ: Разбира се, много уважавам вашите намерения, както се казва, да намалите напрежението около политическия характер на съвета, това е във видимата, в публичната част. Но вие пружините там и силовите действия са безжалостни. Аз не мога да повярвам, че вие не сте имали нито един разговор с представители на ГЕРБ, с когото и да е от тях, с тези, които ви предложиха д а бъдете член на СЕМ.
Георги Лозанов: Аз имах разговори с представители на ГЕРБ в самия парламент когато ставаше избора, но те не бяха разговори, свързани с медиите.
Водещ: Ако до тогава не са разговаряли с вас бъдете сигурен, че ще ви потърсят. Имам предвид..
Георги Лозанов: Вижте, нека малко разчитаме на собствените си биографични ресурси. Аз мисля, че не за пръв съм на този терен, имам някакъв свой опит да с епазя от политически натиск, айде така да кажа, и се надявам, че той ще ми свърши работа и сега.
Водещ: Искам да ви посъветвам да бъдете по-резервиран, ащото горчивия опит говори, че политическите партии не променят намерението си чрез медиите да утвърждават положителното си его.
Георги Лозанов: Не се съмнявам.
Водещ: И също така да се разправят с противници.
Георги Лозанов: Не се съмнявам в това. Тук около конкурса за радиото даже още не е започнала така да се каже, не се е очертала картината. Още стоим в това… Фактически ние удължихме срока в момента, в който още не бяха подадени нито едни документи, което беше едно допълнително основание, че никого не поставяме в едно неравностойно положение. Тоест нека да … може да водим този разговор и аз искам да се води публичен разговор, това е мой приоритет, когато вече станат ясни кандидатите, тогава вече е много важно СЕМ да произведе аргументиран избор. Това ще е единствената гаранция, че този избор не е политически …
Водещ: И тогава ще бъдем единни с вас, че всичко си е по старому. От гледна точка на това, което си казахме, за характера, изразен в тази институция. Сега нека да чуем Уляна Пръмова, тъй като вие казахте, че тя е дала признаци така да се каже, че ще приключи по-рано..
Георги Лозанов: Че има такава възможност, хипотеза, да приключи мандата си тогава, когатто изтичат и мандатите…
Водещ: Добър ден, г-жо Пръмова.
Уляна Пръмова: Добър ден.
Водещ: Дали това съобщение не е преждевременно и на какво равнище сте обсъждали в УС или в други ваши срещи това, че може да напуснете поста на генерален директор по-рано от колкото той изтича. Впрочем кога е окончателния срок на вашия мандат?
Уляна Пръмова: Вижте, мандата ми изтича на 30 септември. Първо дали аз ще се оттегля по-рано или не е въпрос на мое лично решение. Ако говорим за обсъждане, аз съм разговаряла на тази тема и с УС, включително и в постоянната комисия на телевизията, така че всички, които трябва знаят за тази една възможност наистина. Тя е възможна. И защо е възможност, бързам да обясня. Накра яна май, тоест след около 1 месец изтичат мандатите на двама от членовет ена УС на БНТ. Не е редно мисля аз да предлагам нови членове на техни места, при положение, че мандата ми изтича. Така че УС ще остане в състав от трима души, не че той ще трябва да взима кой знае какви решения, но по принцип решенията му биха могли да бъдат оспорими. И втората ми мисъл е, че в телевизията наистина се налагат сериозни мерки във връзка с кризата, трябва да се взимат отговорни решения и няма защо тези решения да се отлагат за октомври месец, когато би трябвало да влезе в действие новия екип. Напротив, колкото по-рано той встъпи в длъжност, толкова по-добре. Защото кризата не търпи много отлагане. Мисля, че ако края на юли бъде избран директора, аз няма два месеца да стоя в кабинета си, нищо да не правя, той да чака от вън да му дойде времето. Просто за мен това не е нормално.
Водещ: Защо споменавате кризата? Какво общо има тя с националната телевизия? В какво състояние е институцията, до колкото можеха да се прочетат различни бележки или пък някои алармираха, че има причини да се треявожите.
Уляна Пръмова: Вижте, аз се тревожа и кризата има отношение към БНТ, защото тя е финансова криза. И тя е в следствие на големия дефицит, който налага сегашния бюджет и който наложи и миналогодишния бюджет на телевизията. Неслучилото се финансиране на БНТ и сливането на държавната субсидия като шагренова кожа довежда до невъзможност телевизията да се развива без промяна в това отношение и без нов закон, който бих искала да кажа, не трябв да бъде като досегашния. Тоест бездействащ закон, тъй като закона, който имаме в момента не се случи в най-важната си част – финансираната. За това се налага нов закон, какъвто и да е той, но той трябва непременно да подреди този механизъм, инструментариума, телевизията и радиото да се финансират като обществени медии, защото ние сме в парадоксално състояние, да бъдем на хартия обществени медии, които са стъпили върху държавна собственост. И които зависят изцяло и предимно от бюджета.
Водещ: Като споменавате собствеността нима мислите, че тя може да бъде преобразувана или продадена?
Уляна Пръмова: Аз не мисля нищо по отношение на собствеността, казвам каква е практиката в Европа, защото обществените медии и камерите, които имат са техни. В много страни и предавателите са собственост на телевизията и сградите, в които те работят.
Водещ: Не и в нашите, уви.
Уляна Пръмова: Да, при нас не е така, за съжаление.
Водещ: Това свиване на шеграна, за който говорите, какви темпове има, има ли опасност да се разорите окончателно?
Уляна Пръмова: Ами вижте, аз съм написала няколко писма и съм алармирала и МФ, и медийната комисия още когато се приемаше закона, сметките са ясни и прости. И телевизията без рефинансиране или промяна на финансирането няма да може да продължи така да съществува, защото тя е производствено предприятие, тук не става дума само да направиш съкращения на лимити и на командировки , нещо, което ние сме свели вече до санитарен минимум. Става дума за програма, която програма струва пари. Филмите струват пари, авторските права струват пари, спорните права струват пари. Производството на новини също струва пари.
Водещ: Каква беше реакцията на финансовите институции и по-скоро на…
Уляна Пръмова: Ами за сега няма реакция.
Водещ: Вярно ли е, че те са поискали от вас съкращения, около 5%?
Уляна Пръмова: Какво да са поискали, извинете, не разбрах?
Водещ: Съкращения, от финансовото ведомство са поискали от вас?
Уляна Пръмова: Не, те от нас не са поискали съкращения, те се налагат съкращения и ние такива сме направили възможно най-адекватните за тази ситуация. Аз не съм човека, който в края на мандата си ще съкрати половината телевизия, първо защото не съм убедена, че това е необходимо, второ защото смятам, че това няма да има икономически ефект. Вие сама знаете, г-жо Маринкова, че при нас заплатите са много ниски. Така че това няма да доведе до голям икономически ефект…
Водещ: Като имам предвид, че ви крадат звезди очевидно е така.
Уляна Пръмова: Точно така, когато на една звезда и дават пет пъти повече пари, тя мисли, мисли и най-накрая решава в полза на добрата финансова оферта.
Водещ: И сега нека обсъдим нещо, което изглежда много примамливо. Това е легатото между радиото и телевизията, колкото и това да се е случило в миналото. Как ви звучи един такъв брак? Защо , г-н доц. Лозанов казва, че това се радвало на одобрение от вашата колегия?
Уляна Пръмова: Радва не е точната дума, нито пък в цялата телевизия това е обсъждано. За това ще кажа какво е лично моето мнение от това, което съм наблюдавала и като европейска практика…
Водещ: Май не ви разбрах, обсъждано или не?
Уляна Пръмова: Не, не е обсъждано. Това е лично мое мнение, което ще кажа. Този брак, ако е брак по сметка, и се случи така, както се говори, че от него се очаква да се случи, има смисъл. Моите обаче лични опасения са, че един нов закон, в който ще разпише този брак, и не заработи този нов закон така, както не заработи и досегашния, ще обрече телевизията и радиото на катастрофа.
Водещ: И ние заедно с вас.
Уляна Пръмова: Ами … как да ви кажа, и ние заедно с вас, естествено. За това казвам, че на теория ако от гледна точка на обединяване на администрация и разширяване на творчески потенциал и качването на един общ мултиплекс, това звучи на теория добре. Но практиката може би ще се окаже точно обратното.
Водещ: Заради пак казваме финасовите условия и проблемите…
Уляна Пръмова: И заради финансовите, включително и заради менажирането. Менажидането на две медии, които тепърва трябва да се съчетаят години след като това се е случило в Европа, изисква много голям опит, професионализъм и много добронамереност. Тук не става дума просто да дойдеш и да съкратиш половината хора и да смяташ, че това е реформа. Реформата не е само съкращение. И т6я обикновено е съпътствана и с необохдимост от финансов ресурс. И с огромна подкрепа от страна на държавата.
Водещ: Чия е идеята всъщност, кой има авторството на идеята за сливане на тези институции? Аз не си спомням кой пръв заговори..
Уляна Пръмова: Трябва да ви кажа, че нямам представа чия е тази идея и от къде идва. Тя витае отдавна, вие сама знаете това, чували сте го. И тя беше публично огласена от г-н Лозанов на тази дискусия в зала Мати, на която бързам да кажа, представителна или не, бяха поканени хора от БНТ, за да чуят проучването, което БНТ беше направила за своите програми и за бъдещото си програмно развитие. Така че тя засягаше изцяло и само телевизията. Но там просто стана дума за този бъдещ закон и за тази възможност, която в него се предвижда от тоя вид.
Водещ: И сега с каква последователност трябва да се решават проблемите при този дефицит на време?
Уляна Пръмова: Ами аз мисля, че последователността вече доста е забавена и доста объркана. И това е много сложно в момента, защото виждате при вас има избор на ръководство, в телевизията предстои след месец-два. Закона не е написан. И физически той не може да бъде приет до лятото. И всичкото това ме навежда на мисълта, че нещата ще се объркат, вместо да се оправят. Просто защото не са подредени във времето. И този закон можеше да се случи преди изборите на генерални директори на БНТ и на БНР.
Водещ: Сега, следва коментар в студиото, благодаря за вашето участие, Уляна Пръмова, генерален директор на националната телевизия. Доц. Лозанов, това усложнява нашата картина. Но смятате ли, че настоящия закон недостига, за да се уредят бързо проблемите на финансовото оздравяване на националната телевизия? От друга страна тук от административното ръководство ме задължиха да ви кажа, че радиото, за разлика от тази институция, е в отлично финансово здраве.
Георги Лозанов: Макар че СЕМ няма пряк надзор върху финансовото състояние на медиите, на обществените медии, това е работа на сметната палата, аз не мога да дам конкретни оценки критически или каквито и да е други…
Водещ: Да, но как ще избирате там директор ако всичко е в (?).
Георги Лозанов: В този смисъл избора на директор на телевизията ще е по-труден и ще има много повече акценти върху тази икономическа страна. Макар че и за радиото това не е маловажно, независимо от сегашното финансово състояние. Не е , защото така или иначе ситуацита е на криза. Тя се отразява на медиите, вярно по различен начин..
Водещ: Това би било едно неравенство, това означава.. нали разбирате какво би значиЛо едно сливане. Някой друг да плати сметката …
Георги Лозанов: Ние не говорим сега сметки точно в този момент. А говорим за принципно конструиране на един модел, който цялостно да промени въобще развитието на медиите. И както стана дума и от това, което каза г-жа Пръмова, нито това за съжаление е предстоящо, то минава през написан не е дори закон, нито както виждам ще стане много лесно като публичен консенсус, виждам че вече веднага започват съпротиви. Почва много да се говори за пари, а пък идеята в основата си е по-скоро свързана със защита на обществената функция и на обществения характер на медията, а не толкова на начин за финансово оцеляване на двете, които да се подпрат като къщичка едно на друго и така заедно…
Водещ: И едното и другото, вероятно.
Георги Лозанов: И едното и другото, но водеща в крайна сметка все пак е тази нужда от промяна на модела, защото каквото и да говорим, независимо, аз съм казвал много пъти, от персоналните възможности и усилия на много хора в тази медия, високия мениджмънт и пред микрофоните и пред камерите, това е една от най-слабо реформираните сфери през всичките тези 20 години. И тази реформа така или инак предстои, за да можем да престанем да ги наричаме държавни, включително и това, за което говори г-жа Пръмова, за собственост, за начин на управление на собствеността и да започнем най-после да ги наричаме обществени. Още повече, че аз съм сигурен, че в цялостен план във връзка с развитието на медиите, във връзка с един нов етап на комерсиализация и специализация, която комерсиалните медии идва, и от цифровизацията, дълъг е разговора и за това няма да го разгръщам, обществените медии все повече сами ще бъдат в собствената си ниша и все по-важни ще стават. За да изпълнят своя обществен характер, все по-малко ще стават другите политематични програми с обществен характер, каквито трябва да поддържа БНР и БНТ. Така че за мен е много важно най-после този модел да се случи. Всички рискове, за които говори г-жа Пръмова и които очевидно и вие имате предвид са налице. Въпроса е дали може да се направи такъв закон достатъчно убедително да преодолява тези рискове.
Водещ: Тази институция е била многократно жертва на подобно сливане, ако всъщност говорим за злополучния опит. Опита да се анализира..
Георги Лозанов: Е, вие говорите за (?) на радио и телевизия…
Водещ: А това води до..
Георги Лозанов: Това беше една шапка в повече, нищо не беше слято даже.
Водещ: И дори извода, че това никога не води до съкращения, а по-скоро до нови административни разточителства.
Георги Лозанов: Аз не мисля, че съкращението е най-важното нещо, макар че разбира се, че трябва и това да бъде структурна реформа в медията е необходима, в това няма съмнение. Но не такива преки прагматични цели. Да съкратим, да намалим бюджета са основните при строенето на този модел.
Водещ: Даже и да успокоявате, тази позиция обаче (?) деформира конформизъм. Страховете от подобни действия.
Георги Лозанов: А не, аз мисля, че конформизъм е затихването в и без това случилите се модели и нежеланието да бъдат пипани.
Водещ: Да, би било грозно да се каже,ч е никой не иска промяна, това е най-…
Георги Лозанов: Да, би било грозно и освен това надявам се …
Водещ: … любимата ни дума от прехода – реформа, нали така?
Георги Лозанов: Е то прехода е това – промяна. То лошото е, че не се случва и не се случва добре.
Водещ: Можем ли да огледаме общото състояние на медиите в България, тъй като ваша грижа, на вас следва тази чест и тази отговорнОст, да кажем каква е фазата, в която сега поглеждате към тях? Какво е положението в цялостната среда?
Георги Лозанов: Ами доста тежко е положението, в този смисъл, че много прилича впрочем на положението, в което аз влязох навремето в НСБТ, защото тогава имаше един развит пазар, радио-телевизионен, и особено телевизионен, кабеларки и прочие, които тепърва трябваше да влязат в регулацията, да започнат да отговарят на закона, да се включват в стандарти . и така, това вече е един мъчителен процес, а всичките политически и други аспекти,за които става дума. Има нещо подобно в цялата работа, защото всичките медии електронни, първо телевизиите разбира се, трябва да се пренесат в тази цифрова ера. До 2012 трябва общо взето да спре аналоговото разпространение на телевизионни програми в България, за да отговорим на европейските условия, тоест отново една цялостна промяна и то много дълбока. Ние като кажем цифрова обикновено ни се струва само технологичната страна, но фактически тя ще доведе въобще до други режими – на свобода на словото, на участие на аудиторията в правенето на програмите. И това не са клишета, това наистина ще са факти, само да започне да работи тази ситуация. По отношение на нея има съпротиви, има големи забавяния, така че ще стане много трудно. Заедно с това когато минават медиите по един нов ход, винаги тов е възможност да огледаме кой стои зад тях, кой ги прави и възможност за това да се търси прозрачност на този, който говори или който определя репертоарите на говоренето в ефира. И от тая гледна точка за мен тази ситуация е важна, за да се възползваме и за един друг тип прозрачност въобще на това как медиите се правят. Освен това има много силна комерсиализация, в телевизията особено, все пак я споменах, през целия преход, особено по- в началото, обществено-политическата проблематика, да я кажа така, беше продаваема. И частните медии от само себе си изпълняваха обществени функции, защото това беше изгодно. Сега това става все по-малко изгодно, по-скоро се отива към развлекателни реалити формати, чрез които да си защитят инвестициите, а пък същинската обществена проблематика остава върху плещите на БНР и БНТ.
Водещ: Тъкмо това исках да ви кажа, че ако има някакъв шанс коректива на управлението да се случи, то е тъкмо на територията на обществените медии, колкото и това..
Георги Лозанов: Така е и по закон.
Водещ: … защото в състоянието, в което са частните медии ние виждаме едно гърчене по посока на това кой плаща музиката. И освен това…
Георги Лозанов: Да, така е, макар че тази поговорка е много…
Водещ: Порочна, безспорно. Но вие непрестанно пледирате да се явяват частни продуценти в обществените медии, да имат право субсидиите на тези две медии да се отделят средства за обществено значими проекти. Как ще се преценява това?
Георги Лозанов: Не казвам частни продуценти, а въобще… към фонда, ако някой ден заработи тоя фонд дай боже, както е записано в закона, то и сега е записано. За да може да се компенсира това, че обществените медии играят на рекламния пазар, а същевременно имат и държавно субсидиране, е нормално частните медии чрез (?), които имат обществена функция да могат да кандидатстват пред този фонд.ще се преценява, този фонд ще има естествено своя борд, който ще разпределя средствата. И той ще има собствена компетентност и ще трябва да създава комисии, които да преценяват това нещо дали един проект си заслужава да бъде финансиран като обществено полезен, ако той е от частните медии. Но имайте предвид, че иначе винаги ще има сянката на голямата конкуренция, с това двойно финансиране, по отношение на частните медии, които пък единствено през реклами се финансират.
Водещ: Не завършихме разговора за националната телевизия, тъй като в него имаше елемент на нещо, което неотменно бързо трявбва да се извърши, какво ще предприеме съвета за финансовото узряване на институцията? Възможно ли е да помогнете?
Георги Лозанов: Аз не мога да си представя, че съвета трябва да върши някаква работа в това отношение, може да съдейства. И в този смисъл действително г-жа Пръмова с това, което предлага по-скоро да се проведе конкурса, за да има един директор, именно който трябва да направи една програма, за да излезе медията от тази ситуация. И тогава ние ако приемем тази програма и на база на него го изберем, естествено съвета според собствените си правомощия, те в това отношение не са много, ще стои зад него и ще му съдейства.
Водещ: Какви темпове давате за потенциалния закон за изработването му, давате си сметка, че не може да бъде…
Георги Лозанов: Не мога аз да дам темпове, този закон ще се изработва вероятно от МС и там трябва да се вземат тези решения. Аз искам всичко да стане бързо, аз вярвам, че ние може до 2012 да завършим цифровизацията. Но май съм единствения наивник, който твърди това.
Водещ: А възможно ли е да се предизвикат изменения в настоящия закон, за да се уредят тези замисли, които обявихте?
Георги Лозанов: Не, чрез никакви изменения това не може да стане. Това трябва да стане с един изцяло нов закон, написан на друга философия. Вижте, ние говорим за цифрова ера, този закон, който действаме, под всичките му кръпки стои едно тяло, създадено изцяло според логиката на аналоговото разпространение, ограничения ефир, тогавашнитеколебания и прочие.
Водещ: Трябва да ви информирам, че предстои конференция за цифровизацията, подготвена отдавна в националното радио идния месец. Но нека да прочетем отново, че вие удължавате срока, това е важно да се каже, и че организирате обществена дискусия, която ще се проведе на 4 май.
Георги Лозанов: Много ви моля, г-жо Маринкова, присъствайте, а и чрез вас да поканим вашите колеги на тази дискусия, защото наистина е важно да поприказваме за това как се развива обществената медия, особено радиото, тъй като сега предстои и конкурс.
Водещ: А по отношение на това дали отделните членове на комисията ще предлагат или ще номинират кандидати за поста на директор?
Георги Лозанов: Членове на комисията?
Водещ: На СЕМ.
Георги Лозанов: Не, той е направен по друг начин конкурса. Там не се номинира член, ами се кандидатства с документи в тези срокове.
Водещ: Има ли нещо друго, което трябва да си кажем по отношение на големите играчи на медийния пазар в България? Тема, която предстои да обсъдим и е свързана с новата медийна група?
Георги Лозанов: Аз само трябва да кажа, че действително разбирам логиката и смисъла на това искане в банките да се разбере как минават държавните пари, така да се каже, през тях. Защото може да се окаже, че освен чрез бюджета пряко, който финансира двете обществени медии, фактически чрез същия бюджет по друг механизъм се финансират и други медии. И тогава обществото много добре трябва да знае това.
Водещ: Това е вашата мечта, ако не греша. Частните медии да си получат своето от държавата.
Георги Лозанов: Не, аз казвам тука обратното. Че там трябва да стават ясни проекти, при абсолютна прозрачност, при видимост, при ясен резултат, та после като този проект се провали да бъде питан този борд – защо му дадохте на този проект субсидиране и т.н. А не невидимото финансиране.
Водещ: А не както е сега, изведнъж един невидим Голиат израства и всички се питат от къде има той толкова издания.
Георги Лозанов: Да. Отивам да поздравя Валери Петров за неговата 90-годишнина и със съжаление, че не мога да участвам до край в този разговор, благодаря за поканата.
Водещ: Пред вас е бъдещето в съвета.
Георги Лозанов: Да сме живи и здрави.
Водещ: Всичко добро ви желаем. 

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 2010-04-26

Чрез новата схема ГЕРБ се опитва да овладее двете медии, твърдят от опозицията

ГЕРБ обмисля възможността за сливане на БНТ и БНР под общо ръководство, за да се съкратят разходите. Това съобщи за "Сега" член на ръководството на управляващата партия. Идеята все още не е обсъждана в парламентарната група, но проверка на вестника показа, че депутатите са запознати с нея.
"Общо взето съм "за", ако идеята е работеща на практика и икономически изгодна", коментира Любомила Станиславова от ГЕРБ. Тя дори предположи, че е възможно двете държавни медии да се помещават в една сграда. "По оценки на експерти базата в БНТ е добра и би могла да поеме нуждите на националното радио", поясни депутатката. Но сливането в никакъв случай не би трябвало да стане за сметка на качеството на програмата. Колежката й от медийната комисия Йоана Кирова изрази личното си мнение, че е хубаво все пак БНТ и БНР да запазят известна самостоятелност, дори и да са под една шапка.
За да се осъществи идеята на ГЕРБ за сливане на двете медии, трябва да бъде анулиран конкурсът за шеф на БНР, който тече в момента, и да се изтегли с два месеца по-рано състезанието за директор на БНТ. В синхрон с намеренията на управляващите шефката на националната телевизия Уляна Пръмова обяви вчера, че може да се оттегли предсрочно от поста си. Тя се мотивира с факта, че в края на май изтичат мандатите на двама от членовете на УС на телевизията, и не било редно тя да назначава новите хора. Пръмова изтъкна като причина и нуждата от спешни промени в държавната телевизия. Тя предупреди, че медията е в толкова тежко финансово състояние, че без допълнително финансиране може да прекрати съществуването си. Пръмова обаче не обясни защо се дават огромни бюджети за предавания като "В неделя със…" и други опити за шоу на гърба на българските данъкоплатци.
"Ако бракът между БНР и БНТ е по сметка, има смисъл от сливането, но ако новият закон не заработи, моите опасения са, че бракът е обречен на катастрофа." Така шефката на БНТ коментира идеята за сливане на двете държавни медии.
Вероятно новият конкурс за избор на общ директор ще се проведе още през юни. Изборът на нов шеф на радиото вече бе отложен за 28 май, така че двата ръководни поста ще бъдат овакантени по едно и също време. Из медийните среди за новия пост вече се спрягат няколко имена, сред които и това на главния редактор на в. "24 часа" Венелина Гочева. Според експерти сливането на БНТ и БНР не може да се случи толкова бързо, най-малкото заради различни бюджети и имущество на двете медии.

——–"ЗА" И "ПРОТИВ"

От Асоциацията на радио и тв операторите заявиха, че подкрепят идеите на ГЕРБ. "Одобряваме такава промяна, тя е икономически и структурно обоснована, освен това моделът е работещ и в някои европейски държави", коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Опозиционните парти в парламента обаче се възпротивиха. "Нищо функционално не виждам в сливането на двете медии. Не смятам, че орязването на разходите трябва да започва точно от медиите", коментира червеният Антон Кутев. "Сливането на БНТ и БНТ е несериозна работа. Това са две обществени институции със специфични функции и не могат да са под една шапка", реагира Лютви Местан от ДПС.

Стр. 2