в. 24 часа | Диана КЪНЧЕВА | 21.01.2012

Катаджии я глобили, докато говори по телефона с общия им шеф Цветан Цветанов

Тя може да прекара Нова година с Бойко Борисов, да има решаващата дума кой да оглави Столичния общински съвет и да цензурира интервю на всеки депутат от ГЕРБ. Не защото е на важен партиен пост или има някаква власт в държавата. Просто защото важните хора в ГЕРБ й имат безрезервно доверие.
Тя е Севи, както я наричат и политици, и журналисти. Севделина Арнаудова е шеф на пресцентъра на ГЕРБ. Същата Севи, за която говори на брифинг в 8 ч сутринта преди седмица вицепремиерът Цветан Цветанов. След като огласи, че шефът на Столичния общински съвет Андрей Иванов е подал оставка, вътрешният министър разказа как предната вечер се обадил на Севи и попитал кой трябва да наследи Иванов на ключовия пост. Без да се замисля, Арнаудова назовала Елен Герджиков, след което Цветанов информирал кмета Йорданка Фандъкова за избора.
Не беше точно така, уточнява Севделина. Тя напуснала заседанието на Изпълнителната комисия, за да организира пресконференцията сутринта. Като свършва сбирката, Цветанов й се обажда да пита дали всичко е наред. Пиарката му обяснила, че след като сутринта ще обявят оставката на Андрей Иванов, логично трябва да имат отговор на въпроса кой ще го смени в общината. А ти кого ще номинираш, попитал я Цветанов. Не познавам общинските съветници, но като анализирам ситуацията, намирам за подходящ Елен Герджиков, отговорила Севделина. Тогава ще е той, засмял се в слушалката Цветанов, без да й казва, че това е вече решено.
Макар сега да е на една ръка разстояние от властта, Севделина е започнала като всеки журналист с репортерстване. Попада в Нова телевизия като стажантка в първи курс на Факултета по журналистика.
От студентските си години е най-благодарна за срещата си с тогавашния ректор Веселин Димитров. Открили се случайно в кафето на университета. От него научила много неща – че журналистиката е занаят, че трябва много да мислиш, преди да напишеш нещо. Никога няма да забрави как я карал 10 минути да описва една химикалка, без да спира и да прави паузи.
Първото събитие, на което я пращат, е да отрази как вадят труп от езерото в Дружба Тогава работи с Люба Ризова, Ники Дойнов, Надя Обретенова и други утвърдени днес журналисти. Севи отива, но не й прилошава от гледката. Не че е от желязо, просто е калена в такива истории. Баща й е полицай, семейните им приятели били от неговия кръг и често слушала подобни разговори. Затова в телевизията й дали криминалния ресор.
Може да се каже, че от малки двете със сестра й израснали в Шесто районно. Майка й работела в хотел на смени, а баща й бил почти непрекъснато в полицията. Много често сутрин ги водел на училище с колите, с които после задържали престъпници. Колегите му идвали да го вземат за обиск, качвали момичетата за училище и оттам отивали да си вършат работата. Ако часът бил по-ранен, ги оставали в районното и като станело време за училище, пресичали улицата за първия час. Като се разболеели пък, от класната стая пак ги пращали в районното.
От Нова тв сегашната шефка на пресцентъра на БСП Жанет Пашалиева я кани в Би Би Ти. Там Севделина пак поема криминалната хроника. Точно по време на работа се запознава отблизо с Борисов и с Цветанов. Преди това се знаели и чували по телефона. Но тогавашният главен секретар на МВР я забелязва, когато на бул. "България" рухва сграда и двама работници умират. Севи си спомня, че това става на именния ден на баща й -Стефановден. Викат я от къщи и тя, докато се ориентира къде е мястото, слиза от таксито и минава под жълтите полицейски ленти. Изведнъж се озовава очи в очи с Борисов, който е озадачен от напоритостта й. Комуникацията с Борисов и Цветанов беше много лека – винаги вдигаха телефона и не отказваха информация, нито пък криеха, убедена е сегашната пиарка.
Най-потресена в журналистическата си работа остава от историята с ватмана убиец. Той бе набутал двата трупа в шахта в подлеза на НДК. Като наблюдавала ровенето в шахтата, за първи път й прилошало. На тези истории не гледам с емоция, слагам си бариерата и си казвам, че това ми е работа, споделя техниката си на оцеляване Севделина. Отразява и задържането на Антон Милтенов – Клюна. Тъй като отговаря и за армията, на нея се пада да посреща труповете на загиналите войници в Кербала.
По едно време става и парламентарен репортер. Това е първият й сблъсък с политиката. Но малко след това напуска, защото не издържа атмосферата по това време в телевизията.
Малко преди първите евроизбори през 2007 г. Борисов и номинираните за евродепутати на ГЕРБ пътували за Брюксел, за да ги представят на ЕНП. По пътя Бойко звъннал на Севделина, за да й каже за предстоящото събитие. Тя обаче го изненадва с новината, че е напуснала телевизията. Върнал се и я викнал в кметството на разговор.
"Искам ти да си човекът в ГЕРБ, който да работи с медиите, Цецо не може повече да прави структури и да информира", отправил оферта Борисов. Севи му признала, че никога не се е занимавала с пиар, но той й обяснил, че ще прави това, което и тя иска да получи като журналист.
Пратил я директно на 17-ия етаж в централата да започва работа. С времето и тя придобила маниерите му – той задава темпото и не можеш да изоставаш, обяснава Севделина. Сега й звъни по всяко време и знае, че ще му вдигне.
Макар и мъжко момиче, Севделина си има своите страхове -например от вода. В училище я учили да плува и след като едва оцеляла в 5-метровия басейн на "Славия", останала уплахата.
Но пък е скачала с бънджи и парашут На връщане от морето, като завършила училище, с група приятели скочили от Аспаруховия мост. Всичко ти трепери, много е хубаво, не знаеш къде се намираш един час след скока, спомня си пиарката.
Кола обаче кара по правилата. Спирали са я като всеки шофьор, и то най-често затова, че говори по телефона. Веднъж дори говорела с министър Цветанов и обяснила, че провежда важен разговор с шефа си. Като разбрал кой е шефът, катаджията доволен казал, че нейният шеф, който е и негов, им е казал да не правят компромиси. Платила си глобата без забележки.
Случвало й се да иска да напусне – особено по време на предизборна кампания, когато истерията е голяма. По време на парламентарните избори през 2009 г. отишла в Банкя, където Борисов лекувал счупен глезен, за да върне лаптопа и телефона, и обявила намерението си. Борисов й казал: "Айде сега си вземи лаптопа и се върни вкъщи да се наспиш и утре пак те чакам."
Депутатите не се съобразяват с мен, а с правилата и с шефа, обяснява строгата дисциплина сред мнозинството Арнаудова.
Върл противник е на депутатските тиймбилдинги. Защото там хората се отпускат и излизат най-компрометиращите снимки и новини. Журналистите са постоянно на работа, няма неформални срещи, убедена е Севделина и затова иска, ако депутатите правят семинар, да има и сериозна част за медиите.
Журналистите не са ни врагове, но това, че им помагате и изнасяте информация, не означава, че ще ви правят чадър, разкрива едно от правилата си пиарката.
Сигурна е обаче, че не иска да бъде депутат и да е от страната на политиците. Само за 3 месеца бе член на борда на скандалната фирма "Информационно обслужване" АД по настояване на шефовете си, но веднага след като влезли ревизорите, напуснала. Намира за нередно да заема други длъжности, докато е шеф на пресцентъра на ГЕРБ. И макар с времето да разбира от доста закони и да е навлязла в много сфери в детайли, Арнаудова си харесва работата и държи да остане на мястото си.

Стр. 24

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 15.10.2011

Едни добри пари ще потънат в джобовете на армията от пиари и рекламни агенции, които обгрижват партиите за президентските избори и вота за местна власт. От политическите централи твърдят, че средствата за агитация не надхвърлят разрешените по закон. Неофицално обаче е известно, че всички партии си имат "черни каси", пълнени от икономическата клиентела и приближени бизнесмени. Именно тези пари се раздават на пиари и медии.
За първи път от 20 години насам управляваща партия е ангажирала толкова много компании за връзки с обществеността за избори. В края на миналата седмица стана ясно, че партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, е сключила договори с почти половин стотица рекламни, социологически и пиар агенции. Списъкът бе публикуван на сайта на Сметната палата. Той стана причина за оживени коментари в опозицията, тъй като потвърди съмненията й, че управляващите ще пръснат милиони за изборите. Обявяването му предизвика и недоумение сред рекламните специалисти, защото се оказа, че авторите на документа не правят разлика между социологически агенции, фирми – издатели на вестници, рекламни агенции, медия шопове , компании за външна реклама, агенции за медия планиране и пр. Според ГЕРБ всички те са "рекламни агенции".
Освен внушителния брой на медия компаниите в списъка фигурират и фирми, които имат икономически обвързаности с правителството и с водещи фигури от управляващата партия. Крещящ пример за конфликт на интереси е договорът на предизборния щаб на управляващите със социологическата агенция "Маркет линкс", чийто неотдавнашен собственик – Румяна Бъчварова, е началник на кабинета на премиера Бойко Борисов.
Друг подобен пример е договорът с рекламната и пиар агенция "Ориндж ПиАр" ООД. Години наред тя се занимава с връзките с обществеността на златодобивната компания "Дънди прешъс металс". Близо 8 години канадците правят опити да започнат добив на злато в местността Ада тепе край Крумовгард. Предишният екоминистър Джевдет Чакъров спъваше проекта им за разлика от неговата наследничка на поста Нона Караджова. Проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че мажоритарен собственик на "Ориндж ПиАр" е Вера Джамбазова. Името й нашумя преди 2 г., когато стана ясно, че телефонът й е подслушван от спецслужбите покрай разработката за енергийния лобист Стефан Гамизов.
Странностите продължават и по-нататък в списъка с агенциите на ГЕРБ. Договор за пиар услуги е сключил и Димитър Найденов чрез фирмата си "Кота 97" ООД. Найденов е преподавател във Факултета по журналистика в СУ "Климент Охридски" и е съпруг на Вера Джамбазова. В правителството на тройната коалиция от услугите му се ползваха уволненият земеделски министър Нихат Кабил и изгоненият от ДПС бивш заместник-шеф на партията Касим Дал.
Шоуменът Тончо Токмакчиев също е ангажиран за предизборната кампания на ГЕРБ. Той и брат му Ангел държат 40% от компанията "Рекламна мрежа 5". От години тя има силни позиции във външната реклама в най-големите български градове. Партньорка на братя Токмакчиеви с 30% от капитала е Елена Урумова-Стефанова. Тя е съпруга на Богдан Стефанов, който бе зам.- кмет с ресор "Образование и култура" по времето на кмета Стефан Софиянски. За външната реклама (билбордове и прочие) управляващата партия е заложила и на мощната компания "Метрополис медия", която е собственост на скулптора Евгени Йонов. Той е съпруг на певицата Белослава. ГЕРБ ползва и съоръженията за външна реклама на фирмата на Румен Кривицки.
Сред обявените от ГЕРБ "рекламни агенции" са и "ТВ Седем" ЕАД и "Ню Медия груп" АД. Предметът им на дейност всъщност не е реклама. Двете компании са собственици и издатели на медии. Първата фирма държи телевизия TV 7, а втората – няколко тиражни жълти издания. По същество обаче от 2 години те основно се занимават с реклама на постиженията на правителството на ГЕРБ и громят реалните и измислените врагове на премиера Бойко Борисов.
В списъка с медийните партньори на властта фигурират две ключови компании. Първата е "Вестникарска група "България" ООД на Огнян Донев и Любомир Павлов. Дружеството издава вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа". Другата интересна фирма е социалогическата агенция "Център за анализи и маркетинг" на брата на Павлов – Юлий. Проучванията на последния са широко отразявани във вестникарската група.
Като "рекламна агенция" е определена и компанията "Дарик нюз" ЕООД, която притежава едноименното частно радио и електронен сайт.
На челно място в списъка фигурира и "Фокус – нунти" ООД на Красимир Узунов и адвокат Трифон Балевски. Фирмата е собственик на агенция "Фокус" и едноименната радиоверига. Медиите са известни с близостта си до всяка власт. Преди няколко седмици Узунов обяви пред "БАНКЕРЪ", че "Фокус" няма сключени договори със сегашното правителство. Документът от Сметната палата обаче опроверга твърденията му.
ГЕРБ има договори за "връзки с обществеността" и с големи регионални медии. Сред тях са великотърновските вестници "Янтра днес" и "Борба", "Хасковска Марица", "Черно море" и др., както и с кабелна телевизия и сайтове.

Кой кого обслужва

Пиар кампанията на независимия кандидат за президент Меглена Кунева е поверена на американската компания "Лофтъс Маркуард", гласят слухове. Нейни собственици са 48-годишният ирландец Джим Лофтъс и 37-годишният американец Йън Дейвид Маркуард. От "Лофтъс Маркуард" обаче твърдят, че са само "приятели" с Кунева и че нямат нищо общо с кампанията й.
Пиарът на кандидат-президента Алексей Петров е поверен на Нидал Алгафари, който години наред работеше за БСП
Бившият шеф на пресцентъра на правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов – Михаил Михайлов, и тв водещият Иван Гарелов са ангажирани с кампанията на червения кандидат-кмет Георги Кадиев. Бившата журналистка от "Дума" и "Труд" Михайлина Димитрова пък е медиен съветник на Ивайло Калфин.
Анна Гочева, която бе имиджмейкър на Стефан Софиянски, в момента съветва ОДС и кандидат-президента Румен Христов. Дъщерята на Бриго Аспарухов – Светла, гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Клонът на световната агенция "Юро Ар Ес Си Джи" в Тел Авив се грижи за пиара на двойката Димитър Куцаров – Камелия Тодорова.
Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф в предизборния щаб на ГЕРБ, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането.
От централата на БСП заявиха, че нямат пари, за да наемат пиар агенция. С кампанията на кандидатпрезидентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов се занимават партийният пресцентър и предизборният щаб. Тв клипът им е изработен от продуцентската компания "Сиа адвертайзинг". Във вторник тази седмица бе заснета втора част от видеото "Аз се срамувам". Според шефката на червения пресцентър Жанет Пашалиева новият агитационен клип бил "по-оптимистичен" от първия вариант, който се върти в телевизиите.
ДПС също не ползва услугите на външни пиари. Предизборните стратегии на движението се задават от Централното оперативно бюро, а техен изпълнител е медийният отдел. Отговорността за публичния образ на партията Ахмед Доган е прехвърлил на двама депутати. Христо Бисеров отговаря за стратегиите за развитие, разширяване и комуникации, а Камен Костадинов – за връзките с медиите.

Гергов продаде "Нюз аутдор България"

Един милион евро е спечелил рекламният и медиен консултант Красимир Гергов от продажбата на акциите си в компанията за външна реклама "Нюз аутдор България".
Акционери в нея са били Гергов и холандската фирма "Новакорп лимитед". През юни тази година те са продали акциите си на "Жи Се Деко България Б.В", сочи справка в Търговския регистър. Веднага след продажбата "Нюз аутдор България е преименувана на "К аут ов хоум" ЕООД. В момента неин едноличен собственик е акционерно дружество "Вал" от Германия. Фирмата купувач обаче няма нито един служител.
Тази седмица стана ясно, че "К аут ов хоум" е спечилила обществената поръчка за монтирането на 100 нови спирки в София. Тя е била предпочетена от "Центъра за градска мобилност" в конкуренция с 4 фирми. Стойността на поръчката е 382 500 лв. без ДДС
Новите столични спирки трябва да бъдат готови до 15 декември. Предвижда се върху тях да няма реклами. От Столична община обясниха, че 8 от спирковите навеси са по линиите на трамваите и тролейбусите, а останалите 92 – по маршрутите на автобусите във всички райони. Съоръженията ще са стъклени, като покривът им ще бъде непрозрачен. Вътре ще бъдат монтирани пейки. На информационните табла ще бъдат поставени маршрутите на градския транспорт.

Стр. 35

в. Сега| Галя Горанова | 21.06.2011

Промени в медийния закон ще осигурят допълнително между 10 и 16 млн. лв. от реклами за обществените медии

Българската национална телевизия е на път да получи това, за което се бори от години – увеличаване на рекламното време в праймтайма и възможност за използване на новия хит в рекламата – продуктовото позициониране. Промените в Закона за радиото и телевизията вече са внесени в парламента от ГЕРБ и предстои гласуването им на първо четене. Облекченията се отнасят и за БНР.
Ако поправките бъдат приети, БНТ ще може да излъчва повече реклама в най-гледаното време. Сега законът не позволява времетраенето на рекламата в праймтайма (19-22 ч.) да надвишава 1/3 от общото й позволено рекламно време за денонощие. Според сегашния регламент БНТ може да излъчва общо 15 минути за деня и не повече от 4 минути на час. Затова и рекламните блокове в най-гледания вечерен пояс са къси – за голяма радост на зрителя. Ако ограничението отпадне, занапред БНТ ще може да излъчва до 12 минути реклама в праймтайма.
Отделно от това БНТ и БНР като обществени доставчици вече ще могат да печелят от продуктово позициониране – близък кадър върху марката сок, който пият водещите, или споменаване на фирма, заплатила предварително за това. Трикът се използва основно в телевизията. Самото рекламиране е част от сюжетната линия на предаването, като ненатрапващо се разясняват предимствата на въпросния продукт. По-наблюдателните зрители на култовия сериал "Под прикритие" вероятно са забелязали натрапчивите кадри върху името на банката, в която главният злодей държи парите си, а диалогът на Джаро с банковия служител е в стила на класическата реклама. "На развитите медийни пазари продуктовото позициониране е предпочитан начин за рекламиране поради факта, че е по-добре възприето от зрителите и не нарушава целостта и естетическите качества на програмите", мотивират се вносителите на промените.
В момента продуктовото позициониране е разрешено на частните медии и на външните продукции. Изрична забрана има за продажбата му в новини и религиозни предавания. ГЕРБ предлага това ограничение да си остане.
По изчисления на вносителите поправките в закона ще позволят на БНТ да привлече допълнително между 10 и 16 млн. лева от реклама. Пак с цел икономия на средства общественото радио и телевизия
се освобождават и от задължението
си да излъчват чрез спътник програмите си навсякъде, където според Агенцията за българите в чужбина живеят граждани с български произход.
Депутатите от ГЕРБ мотивират промените с желание да се преодолее неравностойното положение, в което се намират българските обществени медии спрямо европейските и американските им конкуренти, които отдавна ползват предимствата на продуктовото позициониране. Често телевизионната продукция, която се закупува от ЕС и САЩ, съдържа продуктова реклама, включена още при заснемането на самите филми или сериали. Според вносителите отварянето на БНТ и БНР към новите форми на реклама ще стимулира произвеждането на български програми с по-високо качество и на по-ниска цена, в това число програми на независими продуценти и филмови продукции. Освен това приходите щели да компенсират намаления бюджет на обществените медии за следващите три години. Впрочем това е водещият аргумент за управляващите. Понеже държавата няма пари за увеличаване на държавната субсидия за двете медии, дава им правото да си търсят сами средства от частния бизнес. С всички произтичащи от това рискове – комерсиализиране на продукцията, отстъпление от сериозната журналистика и в крайна сметка опошляване, каквото наблюдавахме в частните телевизии с разните риалити формати. От друга страна, ходът е животоспасяващ за БНТ, която тъне в дългове, наследени още от управлението на Уляна Пръмова.
В БНТ, БНР и Асоциацията на частните продуценти би трябвало да ликуват от рекламния подарък. Само че за медиите
всеки дар от властта е данайски.
Не е ясно какви форми ще добие благодарността към управляващите за този спасителен жест и дали няма да притъпи критичната мисъл. "Нахранете журналистите" е тъжна метафора за деликатните взаимоотношения между властта и коректива. И още нещо – съществува риск част от приходите да се върнат обратно към рекламодателите чрез разни съмнителни външни продукции, за които и в момента БНТ харчи грешни пари. Затова е важно какъв дял от допълнителните рекламни приходи ще отива за стимулиране на журналистите и колко ще изтекат към външните продуценти.
Съвсем естествено от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) веднага скочиха срещу промените, облагодетелстващи обществените медии. Частните електронни медии са на мнение, че обществените им конкуренти и бездруго са дотирани щедро от държавата, така че не заслужават да имат собствени приходи от реклама. С облекчаването на ограниченията за рекламата сега те се чувстват жертва на нелоялна конкуренция. Очаква се в близките дни АБРО да аргументира възраженията си с официално становище по въпроса.
***
СПОР
Рекламни драми разтресоха и частните телевизии. Нова тв е подала жалба срещу бТВ в Комисията за защита на конкуренцията. От Нова твърдят, че колегите им дават необосновано големи отстъпки на рекламодатели и бонусни излъчвания срещу условие да не рекламират в други канали. При нарушение на това изискване клиентът е трябвало да плаща неустойка, пишат в жалбата от НТВ. БТВ засега не коментира жалбата.

Стр. 14

Оригинална публикация

в. Дневник | 16.06.2011

ГЕРБ предложи промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), с които ще отпаднат две ограничения за реклама в държавните медии. Ако поправките, които вчера изненадващо (не бяха включени в предварителния дневен ред) бяха одобрени на първо четене в медийната комисия в парламента, бъдат приети окончателно, резултатът ще е:
• БНТ ще може да излъчва повече реклама в най-гледаното време. В сегашния вариант на закона има ограничение за т.нар. праймтайм (19 – 22 ч.), според което държавната медия не може да пусне спотове, които да надвишават една трета от общото й позволено рекламно време за денонощие. В момента БНТ може да излъчва общо 15 минути за деня и не повече от 4 минути на час (този текст не е предложен за отпадане в поправките – бел. ред.). Това означава, че сега в най-гледаното време държавната тв може да има общо 5 минути реклами. Ако ограничението за една трета отпадне, в бъдеще БНТ ще може да излъчва до 12 минути реклама в праймтайма.
• БНТ и БНР като обществени доставчици вече ще могат да продават продуктово позициониране (това е рекламната форма, в която например в сериал си личи марката на продуктите, които употребяват героите – бел. ред.) в създаваните от тях предавания. В момента това е разрешено на частните медии и във филми и сериали. Но всички оператори не могат да продават позициониране в новини и религиозни предавания. Сега ГЕРБ предлага да остане само тази забрана. Във внесените от 7 депутати от ГЕРБ предложения за промени има още една, с която БНТ и БНР се освобождават от задължението си да излъчват чрез спътник програмите си навсякъде, където живеят граждани с български произход. Но изискването за излъчване остава, като с друга поправка се допълва, че то ще се финансира от държавния бюджет, т.е. това ще трябва да се залага в предвидената субсидия за двете медии. Мотивите на депутатите коментират основно продуктовото позициониране и възможностите БНТ да увеличи приходите си. Според тях след промените БНТ ще може да привлече между 10 и 16 млн. лева допълнително от реклама. Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов коментира пред "Дневник", че е невъзможно да се говори за подобни допълнителни приходи след промяната, тъй като и сега държавната телевизия не може да събере 16 млн. лв. Според него реалистичните прогнози са за 2-3 млн. лв. По думите му на заседанието на медийната комисия представителите на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) са възразили категорично срещу промените. От организацията все още не са излезли с позиция. Според Лозанов готвените поправки няма да доведат до сериозни последици за рекламния тв пазар, тъй като БНТ има малка тежест и не може да се превърне в конкуренция на частните оператори. Председателят на медийната комисия и един от вносителите на поправките Даниела Петрова каза, че промените са били приети на първо четене с 10 гласа "за" (ГЕРБ и БСП) и един въздържал се – Михаил Михайлов от "Синята коалиция". Стефан Данаилов (БСП) е подкрепил промените, но не участвал в гласуването заради конфликт на интереси – той играе във филми с продуктово позициониране. Петрова аргументира предложените от нея и колегите й поправки с "основния принцип – реформа срещу пари". БНТ започна реформи, но няма способ да поеме глътка въздух, каза Петрова и призна, че промяната цели да запуши дупка в бюджета на държавната телевизия. До редакционното приключване на броя от мениджмънта на БНТ, Би Ти Ви и "Нова тв" не коментираха. При предишни дискусии за подобни промени частните медии са били силно против, особено срещу продуктовото позициониране. В последната около година то е все по-предпочитана форма от рекламодателите. Директорът на БНР Валери Тодоров заяви, че "в радиото е много трудно да се дефинира какво точно е проуктово позициониране. Ако измислим форма, под която да използваме тази възможност, ще е много ограничено и, разбира се, много спорно". По темата работиха Биляна Рилска, Красимира Карамфилова и Весислава Антонова
***
Реакции от пазара
Владимир Денев, медия агенция "Аргент": Промените в закона са чудесно нещо, защото ще позволят на националната телевизия да стане по-конкурентоспособна. От друга страна, не мисля, че това ще промени много. Частните телевизии са по-напред от БНТ. Ако маркетинговият отдел на БНТ не започне някаква по-силна проактивна стратегия, промените не биха могли да повлияят толкова силно. Иво Цеков, медия агенция "Пиеро 97": Не би трябвало да има ограничение в рекламното време. То трябва да е еднакво за всички. Промените в закона биха помогнали, но в дългосрочен план. За момента пазарът е толкова свит и годината силно неблагоприятна, тоест промените няма да повлияят особено на приходите на БНТ. Не мисля, че промените биха се отразили силно на комерсиалните телевизии. В крайна сметка БНТ има начален държавен бюджет, докато частните телевизии тръгват от нулата и се борят за всяка секунда реклама.

Стр. 6

Оригинална публикация

"Наблюдаваме една тотална чалга култура, която захранва медиите с чалга продукция, която възпитава отново с чалга култура", заяи журналистът
"Най-напред загина понятието "четвърта власт". Сега говорим за тотален разпад на медиите като съвкупност". Така журналистът Георги Коритаров коментира за БГНЕС медийната среда в момента.
"Много ми се струва, че метастазите на деградацията са навсякъде. Този организъм не може да бъде спасен. Тази обществена деградация, която е съвкупност между разпад и обезсмисляне на медиите като фактор", каза още той. Според него "налице са просто отделни все още неунищожени бункер на публицистичната мисия, но и те може би в обозримо бъдеще ще бъдат приглушени и ликвидирани, не защото някой целенасочено го прави, а заради липсата на интерес от страна на аудиторията към сериозна публицистика".
"Наблюдаваме една тотална чалга култура, която захранва медиите с чалга продукция, която възпитава отново с чалга култура. Щях да кажа убедено, че бъдещето на свободното слово и на социалната самоорганизация е в интернет и в България, както това се случи в други страни, но се възпирам да кажа това, тъй като у нас интернет все още е много специфичен интелектуален лукс. Независимо от заявяването на интерес към един или друг сайт или блог, липсва неговото най-съдържателно измерение – социалното действие, каквото реализираха в Тунис и Египет", каза още журналистът.
Според Георги Коритаров в хода на предизборната кампания тази есен "медиите ще бъдат един много виртуален лешояд". "Те ще се хранят с програмите, обещанията и популизма на партиите и ще имат за десерт надеждите и очакванията на хората за някаква промяна, ако изобщо има останали такива надежди", отбеляза той.
"Случва се един процес, при който все повече и все по-доминираща роля получава икономическата основа на медиите, техния бизнес характер, стремежът да се печели. Това налага отпечатък върху съдържанието, програмите, предаванията, така и върху ситуирането на журналиста като носител на една популярна професия. Програмата и съдържателната част все повече гравитират около сензационното, жълтото, несериозното. Хуморът също стана примитивен. Липсва интелектуалната закачка, липсва познанието и предисторията на проблемите. Ако направим сравнение между "Ал Джазира" и телевизии с претенциите за европейски корени като български национални телевизии, професионалното ниво на "Ал Джазира" е на светлинни години преди тях. Във всеки случай, има нарицателни примери за преобръщане на позиции само за 24 часа. Спомнете си агресивната критичност на някои медии срещу ГЕРБ и лично срещу Бойко Борисов преди парламентарните избори от 2009 година и поведението им почти на следващия ден след като ГЕРБ спечели безапелационно. Това говори за всякакъв друг интерес, но не и за предсказуемост, за логично поведение и за прозрачност пред аудиторията, което означава, че има съчетание на зависимости, при това самоналожени", каза още той.
Коритаров обаче е склонен да възприема хората само като конкретно поведение в момента. "Никога не съм се интересувал човек или хора, с които съм се запознавал по професионални ангажименти или по друг повод, каква биография са имали. Право на хората да се развиват", коментира той.
През март телевизия ТВ+ и предаването на Георги Коритаров по нея "Свободна зона" навършиха една година. TV+, която е част от медийна група "БГ САТ", през своята първа година в медийното пространство, успя да се наложи чрез испанската Ла Лига и италианската Серия А. През сезон 2010/2011 каналът излъчва и всички домакински мачове на българския национален отбор и техните приятелски срещи извън границите на България. Мачовете от квалификациите за Euro 2012 също ще станат част от програмата на TV+. От март 2011 г. в ефира ще се излъчват състезанията от Moto GP, Moto 125 CC, Moto 2. През тази една година в предаването "Свободна зона" са гостували редица политици, общественици, културни дейци, представители на множество международни организации, а края на миналата година телевизията и предаването на Коритаров направиха конкурс за млади журналисти "Свободна зона за журналистика".

- Г-н премиер, ще поискате ли МВР да осигури охрана на журналистите от "Галерия" и споделяте ли тезата на председателя на ПГ на ГЕРБ, че взривът е срещу държавата и е свързан с посещенията на 4-ма еврокомисари?

- Знам, че тези хора това могат, за това са обучавани. В събота при мен бяха 5-има депутати и Тодор Великов, мисля, че и публично е казал, че е присъствал на разговори, в които те се готвят да си правят такива неща, за да събират общественото внимание. Така че въобще не ме учудва. Радвам се, че поне са го поставили професионално и не са убили хора.
Ни най-малко не ме притеснява, че това става, когато идват еврокомисари, защото за всички в Европа е ясно каква държава заварихме с организирана престъпност и корупция, и какво направихме. Положителните оценки за нас изнервят тези хора.
Предполагам, че извършителите ще бъдат същите, които са пребили журналиста Огнян Стефанов. 1997 г. взривиха мой близък в деня, в който Богомил Бонев правеше една от успешните си акции "Комар". Тези хора умеят да подбират времето, но е прекалено плоско в случая. Когато искахме да покажат записа с Менда Стоянова, се оказа, че някой им е откраднал джипа, в който били най-ценните им флашки.
Друг въпрос е, че службите трябва незабавно да се стегнат и да покажат резултати и да задържат всички тези конспиратори. На Цветан Цветанов и на Цветлин Йовчев съм им казал: държавата има прекалено важни приоритети и по никакъв начин с такива ченгеджийски номера няма да се занимаваме. Чрез вас се обръщам към тях: да внимават, когато си играят тези игри, да не убият хора. Вас ви моля да отидете да намерите депутати, присъствали на разговорите, когато са си планирали подобни взривове, за да излезе, че някой ги атакува.

- Какви мерки бяха взети, след като получихте информация, че се готвят взривове?

- Какви мерки?Ами да застанем до всичките от "Галерия" и да чакаме, охрана да им сложим?!

- Не случайно ви питам дали ще им сложите охрана?

- Ако поискат, ще сложим. Иначе те ще кажат, че ги следим.

Стр. 6

Бизнесимперията на Рупърт Мърдок "Нюз корпорейшън" пусна вчера електронния си вестник ,Дъ дейли" (ежедневник – на англ. ез., бел. ред.), който ще може да се чете само на таблета на "Епъл" iPad, съобщиха световните агенции. ,Дъ дейли" е ппатен, като седмичният му абонамент е 99 цента, а годишният – $ 40.

Изданието ще се разпространява през магазина за припожения на "Епъп" Арр Store, който е част от софтуерната ппатформа iTunes.
В началото вестникът ще се продава само в САЩ, но не е пробием и задокеанските потребители да разлистват електронните му страници, стига да си направят iTunes регистрация в Щатите.
Потенциални потребитепи на вестника на Мърдок са и българските министри, които заедно с депутатите от ГЕРБ в сряда си подариха по един iPad.
"Дъ дейли" пубпикува не само статии и снимки, но и видео с висока резолюция и 360-градусови панорамни изображения.
"Целта ни е да достигнем всички 15 млн. американци, които до края на годината ще разполагат с iPad", обяви Рупърт Мърдок, който представи изданието на бпяскава церемония в нюйоркския музей "Гугенхайм" в сряда вечерта.
Водещата статия в първия му брой е озаглавена "Падналият фараон" и е за събитията в Египет. Покрай другите неща има интервю с нашумялата актриса Натали Портман и материал за поп певицата Риана.
Предстоящата поява на ,Дъ дейли" беше обявена през есента на м. г., като тогава работното му загпавие беше ,Лейпи ппанет" – както на ежедневника в поредицата "Супермен". Мърдок инвестира в проекта около $ 30 млн., като нае 100 журналисти за него.
Изданието се посреща нееднозначно, като според някои то е твърде тромаво, защото се обновява веднъж дневно, за разлика от традиционните интернет медии, в които има непрекъснат поток от информация. Други одобряват качеството и разнообразието на материалите в него.
За iPad има много приложения, с които потребителят безппатно може да си подреди собствен "вестник" с комбинация от публикации на най-различни издания.
През ноември британският милиардер Ричард Брансън пусна месечното iPad списание "Проджект". Абонаментът му е 1,79 лири стерлинги (4,10 лв.) на месец.

Стр. 11

- Г-н Лозанов, какво е медийното отразяване на скандала със СРС-тата? Точните въпроси ли се задават?

- Медиите нямат избор да не участват в това, защото, така или иначе, в тези СРС-та излиза обществено значима информация, свързана с
политици, независимо доколко те са верни или не тези информации. Това трябва да бъде подложено на публичен дебат. Но това е едната страна.
Другата страна е свързана с това, че самото пускане на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, е нещо, свързано с правосъдието. И медиите, както трябва да се интересуват за какво става дума в СРС-тата, така трябва да се интересуват и от престъплението, което е довело до изнасянето на тази информация. В това отношение има дефицит, тук темата се измества. Но няма лошо спрямо интереса към темата. Но има една страна, която е обезпокоителна. Медията започва да се пълни с все повече с информация, събрана по този път. И това да се приема като нещо естествено. Постепенно ще подейства разрушително на медийната тъкан. Защото информацията, събрана по пътя на подслушването, не отговаря на журналистическия стандарт, даже тя го прескача. Така че медиите трябва непременно да се самозащитават, преследвайки пътя на СРС-то.

- Разследването не е достатъчно. Просто едни хора подават тези записи и някои колеги спират до това само да ги отразят.

- Да, така е. Това създава чувството, че медията е в ситуация на употреба. Така се излиза от авторитета, а авторитетът се гарантира от спазването на определени стандарти. Така че дори журналистическият рефлекс към властта е подценен, предварително бламиран, ако не спазваш тези стандарти.

- Но има и вариант тези скандали, новите СРС-та, да не се отразяват.

- Не, категорично, не. Всяка обществено значима информация, от гледна точка на конституционното право, медиите са длъжни да я доставят на аудиторията. Но непременно са длъжни да предоставят и информацията за това по какъв начин първоначалната информация е разпространена, как се защитава правосъдието, кой носи отговорност за това. Медията има щраусова политика от гледна точка на това.

- Преди време френските медии бяха решили да не отразяват изявите на президента Саркози заради медийния му комфорт. Такова нещо у нас как би изглеждало?

- Това са кампании, които са по-скоро демонстрации, отколкото реална информационна стратегия. Аз имах друга идея, и разбира се, бях обвинен в цензура, в какво ли не. Но съм за общи стандарти за отразяване на информация, постигната чрез подслушване. Например, струва ми се възможна следната теза; да не се предоставят записите, а да се информира аудиторията само за това, което е обществено значимо, което засяга политици, техните отношения, засяга престъпления. И всичко друго да не се отразява, т.е. онова, което няма тази пряка връзка. Например, да не се изнася медицинска информация за дадено лице. А самото СРС, самият запис, да се държи в сейфа на медията като доказателство. И медията може да го предостави на специализираните органи, когато й го поискат. Така че това е един възможен подход. Но факт е, че мерки трябва да се възприемат. Иначе много скоро ще бъдем в ситуация, в която голяма част от журналистическата информация да е събрана с нежурналистически методи. Така да се каже, журналистиката ще започне да напуска медийната територия и други методи ще я завземат. А журналистиката трябва да си пази територията в медиите.

- Според вас доколко е редно всяка бивша власт да започне да критикува медиите за това, че са независими. Имам предвид БСП.

- Това винаги е нормална реакция на опозицията. Аз участвам навсякъде, защото моята роля не трябва да се обвързва с един или друг партиен интерес. Но лошото е, че тези форуми много малко водят до реалната полза за развитие на медийната среда и много повече са свързани със собствен партиен интерес. Иначе няма
лошо в това, в крайна сметка ние сме многопартийна система, опозицията трябва да има медиен достъп.

- Това е много дискутиран въпрос, но все пак влияе ли ГЕРБ на медиите?

- Как можем да отговорим така еднозначно. Но аз едно нещо мога да кажа, бил съм в регулатора много пъти и в момента съм. И нито като член на СЕМ, нито като председател сега не съм усетил никакво влияние. Имам доказателства за това, защото обикновено, когато има влияние върху регулатора, това се отразява и на неговите решения. А при нас от доста време няма такъв скандал. Това, което мога да констатирам от собствената си практика е, че днес няма такъв опит за влияние.

- В ГЕРБ имаха идея за закон за чистотата на езика. Като медиен експерт какво е отношението ви към власт, която се намесва в езика?

- Аз винаги съм се опитвал да се предпазя и да не говоря за власт, а за държава. Каква държава е в състояние да се намесва в езика, защото езикът е свързан с общуване между хората. В общуването се създават тези форми. Друг е механизмът, по който се регулира тази система. Не правителството да решава със закон. Няма нищо по-лошо от език, правен със закон.

- Медийният закон кога ще стане факт?

- Стана факт концепцията на този закон, в края на януари внесохме доклада в Министерския съвет като вносител на закона. И сега той ще бъде обсъждан през сайта на МС, ще се проведе една дискусия. Кога точно ще стане, не мога да кажа, но вижте, става дума за закон, който да смени една епоха в регулацията – тази на аналоговото разпръскване с тази на цифровото. Такава генерална промяна не бива да бъде обвързана с някакви конкретни ситуационни и политически прагове. Ако има някакви нужди спешни, аз бих предпочел те да минат като още една поправка на този и без това поправян досега много пъти действащ закон. За да може на спокойствие да изработим един закон за медиите в новия цифров свят. Разбира се, това не бива да се точи много. Аз се надявам до месеци в крайна сметка да има резултат.

- Вие страхувате ли се да не сте подслушван? Нали знаете най-новия виц: Имам няколко пропуснати подслушвания.

- Аз персонално не се притеснявам, но граждански се притеснявам. Подслушването не е масов метод. Това е нещо много рядко, много рисковано от гледна точна на човешките права, трябва да има абсолютна сигурност, че лицето участва в някакво престъпление, и то голямо, за да си позволиш подслушване. Не е като добър ден. И затова аз нямам повод да се притеснявам за себе си. Но ме притеснява едно общество, което започва да свиква с подслушването. Трябва да имаме
чувствителност по тази тема и да не я губим.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Бил е завеждащ-отдел "Теория и критика на фотографията" в списание "Българско фото" – 1983-89 г. Редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 г. Преподава във Факултета по журналистика и масови комуникации, както и в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Член на Съюза на българските журналисти. Единственият член на медийния регулаторен орган в България от самото му учредяване. Носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за 2002 г. Шеф на СЕМ е от 2010.

Научна работа
Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознание-
то. Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 13

Онзи ден една новина в централните емисии предизвика у мен озадачено повдигане на вежди. Министрите и депутатите от ГЕРБ получават като подаръци "модерни електронни устройства с много памет, с които ще могат да сърфират в интернет, да гледат филми и да играят игри". По този или приблизително по този начин журналистите описаха въпросните подаръци, очевидно сковани от хроничната си паника сакън да не споменат името на някоя търговска марка и по този начин да й изстрелят продажбите до небето. Всъщност, както стана ясно от други публикации, а и както се видя от телевизионния репортаж, става въпрос за iPad – наскоро появил се причудлив хибрид между устройство за четене на електронни книги, лаптоп и мобилен телефон. Аз например не съм привърженик на идеята мобилният ми телефон да прилича на компютър, компютърът ми да прилича на електронен четец,
а електронният ми четец да прилича на мобилен телефон точно така, както не съм привърженик и на идеята в колата ми да има вградена микровълнова печка, но това си е мое мнение и не искам да го натрапвам на никого. Подаръчните айпади на министрите пораждат не тези, а други въпроси.
Всъщност въпросите, които пораждат, са два:

1. За какво са им нужни на депутатите и министрите от ГЕРБ айпади и ще направят ли те по-компетентна и бездруго респектиращо компетентната им работа? И

2. Защо тази сама по себе си канцеларска придобивка се отразява като водеща новина в централните емисии? Първия въпрос възнамерявам да отмина с мълчание, защото съм сигурен, че мнозина по-проникновени от мен наблюдатели ще се занимаят с него, пък и търсенето на отговор би породило други въпроси, като например защо им подариха точно айпад, а
не, да речем, нинтендо или плейстейшън. Или пък ще ги съберат ли всичките след един месец на пресконференция да покажат пред обществеността до каква степен са усвоили функциите на устройството, какъв допълнителен и специфичен за конкретните им управленски задачи софтуер са му инсталирали и как се е променило от това трудовото им ежедневие. Не, няма да търся отговор на първия въпрос.
Що се отнася до втория въпрос, лично на мен той ми е много по-интересен. Защо съобщават в централните новини, че министрите са се сдобили с нови електронни бележници, а не съобщават например, когато им купят кламери или тонер за принтерите? Може би защото айпадите са подарък по ПАРТИЙНА линия. Те са купени с пари от субсидията на партията. Тоест тревожните PR-и на ГЕРБ (респективно на МС) са провидели опасността да не излезе,
че някой е подарил на министрите айпадите, както уж щеше да подарява на депутатите вертутата, и са решили да изпреварят събитията, като кажат, че айпадите са партийна покупка. Парите от субсидията, нищо че се дават от бюджета, който пък идва от данъците, са неприкосновени и партията може да си ги харчи за каквото си иска! Това не е като някоя частна фирма да ти подари 150 айпада, за да участва примерно в поредното изграждане на електронното правителство. Или пък някоя фирма да ти продаде 150 айпада без конкурс за обществена поръчка. Но пък, чудно ми е, защо PR-ите се страхуват, че някой може да си помисли такова нещо? На мен например и през ум не би ми минало!
Всъщност не съм съвсем прав, защото имаше едно ясно очертано PR послание, оправдаващо появата на министерските айпади в новините. Това е грижата
за планетата и нейните ресурси. Видите ли, като им ги подарят на министрите, те ще ползват по-малко хартия и така ще се реализират икономии. Тоест електронните играчки не са разточителство, а икономия като тази да обикаляш света с "градския транспорт", както обича да прави премиерът. И щом е икономия, то е лесно да се сметне колко хартия харчи ГЕРБ за управлението на страната – трябва да е минимум на стойността на новата технологична придобивка, иначе не би било икономия, нали така? Та по данни от медиите айпадите са около 150 броя на стойност по около 1500 лв. всеки. Тоест общата им стойност е 225 хил. лв. Ако един лист хартия струва 0.014 ст., то значи, че до края на мандата си ГЕРБ би произвел за целите на управлението минимум 32 милиона 142 хиляди 857 страници текстове. Та това е нов Златен век на българската книжнина!!!

Стр. 3