БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 10.03.2012

Водещ: Когато гледате филм, може би не си давате сметка, но забелязвате, че героите се возят в определена марка кола, че пият определени напитки и изобщо, че консумират определени марки. Това определено е реклама и неслучайно тази реклама е вече регламентирана с термина „продуктово позициониране”. Докато гледате несъзнателно, трупате рекламни образи. Не зная защо, като се замисля, трудно вадя от съзнанието си обаче спомена за книга, продуктово позиционирана. Но все по-често, докато гледам новини, трупам образи на политики и на популизъм. Никак не е странно обаче, че регламентация на политическото позициониране няма. Едва ли и ще има, защото политиката е особена работа, а популизмът – странен метод. Отвъд клишето капитализмът не е съвършен, но до сега нищо по-добро не е измислено, бихме могли да си кажем – журналистите естествено търсят тезите на опозицията, тъй като властта винаги е с предимство. Дали обаче това не е правило само на хартия. Медийните събития от седмицата биха могли да се вместят в определението „политическо позициониране”. Най-често преди изборите в Русия световните агенции показваха бронираната техника в Москва. След изборите – сълзите на Путин. Имаше и изненада- решението на Медведев часове след победата да обяви, че ще бъде преразгледана законността на задържането на Ходорковски, който пък докато бил в затвора мислел и писал за политика и философия. Вярно е, че руското общество трудно преглъща богаташите, но пък едва ли от писане за политика и философия може да се забогатее, а в затвора обикновено се обеднява. Седмицата бяхме свидетели и на нашенски феномен. Всички искат да спечелим Евровизия, но и демонстрираха омраза срещу чалгата. Нищо, че Софи Маринова няма да представи България с песен в този стил. В нет хейтърите, произлиза от hate – мразя, бяха мнозинство. Дали обаче без анонимността някой би казал на улицата това, което пишеше под многобройните новини за победата на Софи Маринова? И какво ще се случи, ако Софи Маринова успее? Дали това не е прекрасен повод да бъде продуктово позиционирана не само новата ни зала „Армеец”, но и да намалеят критиките ни, че обществото ни не е толерантно? Дали продуктово няма да се позиционира още едно ново отношение към различните българи? Ако не сте чували или чели за Кони, това скоро ще се промени. Случаят „Кони 2012” е клип, гледан от милиони по света в последните 3-4 дни. Иначе конфликтът „Фуганда”, с участието с въпросния Кони, който е ръководител на божията армия за съпротива „Естар” и е доста сериозен. Даже през октомври миналата година американският президент Барак Обама изпраща военни части. Случайно или не – там има петролни залежи. Въпросът е – защо точно сега 30-минутното филмче, предизвикващо към гражданска позиция, ненадейно набира медийна популярност? Дали това не е продуктово позициониране на една политика? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Любомир Пъшев, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Тази седмица започнахме един експеримент за медийното влияние на така наречените нови медии. В facebook.com и Google+, можете да ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. В twitter.com „Клуб на журналиста”. Просто там има ограничение в броя на знаците. Образите, които наложиха световните агенции, емоциите около избора на песента на Софи Маринова и натрупващия се светкавичен рейтинг на клипа „Кони 2012”, събраха за 6 дни над 1000 читатели. Този експеримент правим с Николай Пенчев, който учи в Мюнхенския университет комуникационни науки и политология. Инак е при нас стажант. До колко така наречените нови медии могат да манипулират общественото мнение? Даваме ли си сметка, когато проявяваме гражданска активност и се включваме в различни, на пръв поглед добри кампании? Дали не сме в ролята на Миманса за политическо позициониране? Дали критичното мислене на традиционните медии няма да намери по-лесно отговорите на многото въпроси, които хората си задават? За кого работи кризата в „Клубът на журналистите” днес. Изборите в Русия – какво се крие зад бронираните машини и сълзите? Ще чуем коментарите на специалните пратеници на БНР Петър Волгин и Цветана Кръстева от БНТ. Евровизия и хейтърство – чия е тази песен, ще попитаме първо на улицата. Как избира журито? Има ли конспирация ще ни каже членът на журито Кристиан Бояджиев и трима журналисти – Бойко Ламбовски от вестник „Сега”, който ще ни каже кои са враговете на Софки и айшета, Георги Делчев от „24 часа”, който днес описва пътят на Софи до победата и Веселина Седларска, която нищо не написа, но иска да напише за омразата към различния. Те ще ни кажат чия е тази песен. Новите медии и възможността да ни манипулират – и по тази тема ще коментираме с Румен Леонидов, който е вече в студиото. Надявам се да ни остане време и за медийните новини от Европа. Ако не се случи обаче, вече ще можете да ги намирате във facebook.com и google +. Казах Ви вече, там ще ги намирате лесно „Клубът на журналистите” – БНР. Там през седмицата ще продължим да качваме акцентите, които да коментираме. Разбира се ще се радваме и Вие да предлагате теми за коментар. Сега, почти като коментар ще прозвучи изборът на Цвети Бахариева – „Отвори очите си.” Добър ден на Петър Волгин.
Петър Волгин:Здравейте.
Водещ:За мъничко ще те отделя от твоето предаване, в което всъщност става дума за Русия, за да кажеш и на нашите слушатели за по-местните образи на изборите в Русия. Първите образи, които наложиха световните агенции, бяха безспорно бронираната техника в центъра на Москва и сълзите в очите на Путин.
Петър Волгин:Сълзите в очите на Путин разбира се бяха една от основните новини. Според мен доста пресилено и как да го кажа – малко като тук в България, когато Ахмед Доган каже една реплика и после тя се коментира 3 седмици. Но при липса на какво друго да се коментира около тези избори, чиито ход беше предизвестен, това е разбираемо. Що се отнася до техниките и до присъствието на органите на реда на московските площади, това разбира се не е изненада. Винаги, когато се случват подобни събития, когато има протести, когато има демонстрация на опозицията, има и страшно много техника за борба с безредиците. Това, което е интересно е, че по време на митингите преди изборите, хората биваха, т.е. не биваха набивани и арестувани. С тях се държаха изключително културно и възпитано. Вече набиването и прибирането започна след изборите, когато явно вече нямаше нужда да се пази някакво прилично поведение.
Водещ:Всъщност ти казваш, че е доста гъвкаво руското законодателство в това отношение.
Петър Волгин: Да, то е така направено, че винаги могат да те приберат. Например, когато се дава заявка за един митинг, тогава властта казва „Да, разбира се, заповядайте, протестирайте, колкото искате.” И хората се събират на някаква демонстрация, стоят, викат, скандират, радват се и никой не ги закача. Ако обаче в един момент решат 10 души или 20 души да отидат до съседната улица, така в този обем – 10-20 души, то тогава те моментално биват обвинявани – напълно законно между другото, че са нарушили правилата и тогава могат да ги арестуват и да им дадат 10 и 15 дена затвор за това, че са нарушили предварителните изисквания. Така че там в това отношение могат да те приберат.
Водещ:По какво си личеше в медиите, че идват избори?
Петър Волгин:Ами много не си личеше. Имам в предвид, че предизборната кампания и дебатите, доколкото ги имаше, не бяха особено интересни, с изключение на тези, в които участваше /…/, защото винаги правеше скандали. Те започнаха едва няколко дена преди изборния ден, но това за… Имам в предвид е телевизиите. Това за Русия не е изненадващо, защото там основните дебати и дискусии бяха най-яростните дискусии, не се водят в телевизиите. Те се водят в интернет, където все пак е доста по-свободно, отколкото на екраните на националните телевизии, защото там няма значение дали една телевизия с национален обхват е държавна или е под контрола на някоя фирма. След като е национална, тя се разбира, че е под контрола на Крема. Така че истинските дискусии и дебати там се водят в интернет. Тъй че, колкото повече това, към което трябва да се стреми опозицията е, колкото може повече хора да имат достъп до интернет, за да могат съответно и да следят изявите на тези хора, които те подкрепят.
Водещ:Всъщност и участието в избори е доста трудна задача.
Петър Волгин:Да, въпреки че сега трябва да кажем, след провежданите протести от месец декември насам, Дмитрий Медведев, все още действащият президент на Руската федерация, направи стъпи за промени в законодателството, защото до този момент, ако човек искаше да се кандидатира за президент, той трябва да събере 2 милиона подписа. Русия е огромна страна наистина, но дори и за такава огромна страна събирането на такова количество подписи е немислимо, освен ако не си действащият министър-председател или действащият президент, или зад теб не стои държавата, или не си милиардер. Сега тази бройка е намалена. Също така по-лесно става и кандидатстването на партиите за парламентарните избори. Така че, ако действително всичко това се случи, можем да очакваме в Русия да има и по-голям плурализъм, по-голяма възможност различни хора и партии да се включат в предизборната надпревара.
Водещ:Как беше коментиран фактът, че Медведев веднага след изборите, часове буквално след това обеща ревизия на законността на задържането на Ходорковски?
Петър Волгин:Това разбира се предизвика интерес, защото Ходорковски се смята за един от лицата на опозицията срещу действащата власт. Даже се смята, че ако тази ревизия бъде направена и Ходорковски бъде освободен, то тогава той ще има много по-голяма роля в зараждащата се нова опозиция. Т.е., въпреки че разбира се руснаците като повечето хора, а там особено силно след 70 години комунизъм, мразят богаташите. Все пак тези руснаци, които са така, както те им викат, там много популярен термин има в момента – „креативния клас”. Та хората, които принадлежат към креативната класа, биха евентуално, биха подкрепили едно изкарване на преден план на Ходорковски, който може би и слушателите знаят – през последните години, откакто е в затвора, се отдава изключително на писане на политико-философски статии, тъй че той не е просто един олигарх, изпаднал в немилост и затворен. Той е явно човек, който се стреми да осмисли всичко това, което се случва в Русия и разбира се това, което тепърва ще се случва.
Водещ:Няма как да не попитам за Гари Каспаров?
Петър Волгин: Ами как да ти кажа? Той вече е човек, на който не се разчита много. Той и не взе участие в дебатите и в митингите през последните месеци. Т.е. той участие в митингите взе, но някак си за него не се говори особено, защото може би той е вече бита карта. Съвсем други са лицата на опозицията в настоящия момент, много по-млади. Средната възраст на хората, които са на преден план, имам предвид хора като Алексей Навал, като Сергей Одалцов – лидер на левия фронт, като /…/ от Движение за солидарност – това са хора на 30-35 години. Така че явно на тях ще се разчита много повече, а Каспаров принадлежи на миналото.
Водещ:Петър Волгин пред „Клубът на журналистите”, а преди да чуем и коментара на Цветана Кръстева от БНТ, да чуем и любимците на новоизбрания президент, група „Любе”. Защо? Можем да се опитаме да отсъдим сега, слушайки песента им /…/. Какво се крие зад медийните образи на бронираната техника преди изборите и след изборните президентски сълзи? Може би на смяна на поколенията в опозицията, усещане за отглеждане на опозиция. Петър Волгин беше в Санкт Петърбург, кореспондентът на БНТ Цветана Кръстева пък в Москва. Различно ли изглеждат процесите от хоризонта на Червения площад? Добър ден на Цветана Кръстева.
Цветана Кръстева: Добър ден. Здравейте.
Водещ:Здравейте. Стана ли ясно последно сълзите от какво бяха?
Цветана Кръстева: Ами аз снощи за пореден път гледах кадрите със сълзите и съвсем не мисля, че те са от вятъра, както беше коментарът на говорителя на Владимир Путин. Има много спекулации на същия този Гари Каспаров, за който Вие споменахте преди малко в интервюто с Петър. Каза, че е протекъл ботоксът на Путин. Това разбира се е в кръга на шегата, но аз си мисля, че те са сълзи от вълнение. Точно защо, дали заради вълнението – все пак трудна предизборна кампания, защото в нея имаше интрига. Аз не съм много съгласна тук с Петър, че не е имало какво да се говори, че те са били предизвестени. Бяха предизвестени до толкова, доколкото наистина Владимир Путин нямаше шанс да не бъде предпочетен кандидат пред тези кандидати, които бяха представени в предизборната битка, но в същото време имаше една голяма интрига, тъй като той ще спечели от първи или от втори тур. Цялата предизборна кампания, последните три месеца – те минаха под знака на гражданските протести, едно силно политизиране на руснаците и самият факт, че Москва не гласува за Владимир Путин, т.е. там събира около 48%, т.е. по-малко от половината жители на столицата са гласували за него. Големите градове, където той не събира големи проценти – това означава, че всъщност среща една сериозна съпротива сред една част от обществото и от населението на Русия.
Водещ: А може би, защото в Москва на собствен гръб се усещат методите на полицията, които описа Волгин.
Цветана Кръстева:Ами не само това.
Водещ:На милицията, пардон. Те нямат полиция, имат милиция.
Цветана Кръстева:Най-вече е полиция, между другото, но това е подробност. Те промениха законът преди година и нещо. Но не мисля, че е само това. Да, хората се дразнят, когато властта не разрешаваше митинги и всъщност най-активното ядро се събираха на неразрешени митинги и те бяха бити, тогава и митингите бяха по-малки. 500-600-3000 максимум души. А сега, когато започнаха да ги разрешават тези митинги, се събираха над 10 хиляди души, 20, че дори се споменаваше за 120 хиляди души. Според мен като цяло една част от обществото, средната класа /…/ за тези хора, които излизат на митингите, но според мен те и според това, което чувам като коментари от моите събеседници там, стана някакво пречупване след 24 септември, когато Владимир Путин и Дмитрий Медведев на конгреса на Единна Русия обявиха, че ще си разменят дефакто местата. Единият отново ще бъде президент, а другият премиер. Защото тези хора, чиито доходи за последните 10 години /…/ с 140%, които вече сами се реализират, имат пари, четат много, пътуват в чужбина – те имат собствено мнение. А в случая се получава, че ги лишават от това мнение. Мисля, че проблемът е по-комплексен. Не е само в /…/
Водещ:Нека да направим един по-необичаен паралел. Сега добър ден на Румен Леонидов.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ:Как изглеждаха тези избори от хоризонта на София?
Румен Леонидов: Ами как? Много близки и свои.
Водещ:Нещо познато, déjà vu. Нещо преживяно.
Румен Леонидов:Сега си мисля за моите приятели, които не съм виждал от доста години. Не съм стъпвал там доста време. За кой са гласували, как са гласували? Да, наистина, там стандартът е по-висок, отколкото всички го признават. Да не говорим за държавните служители, освен новата бизнес класа. Беше важно това, че промените ще станат много бавно. Това, че селото, провинцията, селяните са гласували за Путин предимно, показва, че същия проблем има, както и тук. Не искам да обиждам селяните, всички сме донякъде селяни. В България няма аристокрация. Това, което е имало като буржоазия, не и се даде достъп тези 20 години да управлява. Създадохме нова селска бизнес класа. Но, докато не се промени, докато не си отидем ние от тази страна по естествен път, много трудно ще се промени мисленето. Още ние говорим за колективни права, както и в Русия, а не за индивидуални. Докато ние разсъждаваме така и е по-важно да сме екипът, ние вечно да сме заедно… Колективът може да бъде обединен само от солидарност, но тази солидарност в България не се случва. Общо взето не се случва в недоразвитите страни като у нас. Там, където така нареченото гражданско общество може да крепи различни професии, различни, стига да има кауза, да има някаква справедливост, хората се обединяват – после се разпада. Тук не става дума за онзи колективен дух ние да осъдим някой поет, че е написал нещо или да вземем декларация по правата на човека в Америка. Ние нямаме никакви права примерно. Но не са много големи разликите. Ние сме под силно руско влияние и ще бъде дълго време, тъй като енергийната ни обвързаност е почти вечна. От друга страна мисленето ни е още комунистическо, на преобладаващата част. Даже вече то не е и комунистическо. То е патологично затъпяване, което даже няма и мислене, което още се надяваме на здравата ръка. Минал съм през тези заблуди, признавам си веднага. Като по-млад, по-енергичен и по-тъп трудно преодолях тези заблуди, но това става с четене и самопроверка до каква степен твоите възгледи са съвременни или ти просто искаш да останеш на собственото си развитие и от там да защитаваш на сляпо. Имам и такива приятели. Вчера говорих с един. Не се ли усещаш, че в с тази вРуменост не в културата, не в поезията, не във великата им литература, не в самия дори изстрадал народ, а в политическото едноначалие, което никога не може да бъде друго освен диктатура…
Водещ:Цветана, има ли такива коментари в Русия? Срещна ли такива коментари? И мен всъщност много ме впечатли чувството на хумор, заложен в този термин „офисен планктон”. Нали така се наричат участващите в опозиционните митинги?
Цветана Кръстева: Да, разбира се, че трябва да минат години. Даже може би ние няма да сме живи. Това е една огромна страна, с едно доста разнородно население. Има голяма разлика между големите градове и провинцията, за да се промени мисленето. Защото в провинцията основните медии, които са гледани или слушани по държавните големи телевизии, от които звучи една и съща пропаганда. До интернет имат достъп разбира се вече много повече хора в Русия, но въпреки това Вие не можете да разчитате, че в едно село или в един по-малък град интернетът ще е основната медия за формирането на мнението.
Водещ: Благодаря на Цветана Кръстева за този коментар. Много мислехме с Цвети Бахариева дали да не чуем и руските баби, които ще ходят на Евровизия, за да събират пари за храма си, но решихме, че по-добре е да чуем нашенските бистрешки баби и техните внучки. Моля коментирайте – така помолихме с Николай Пенчев на страницата на facebook.com на „Клубът на журналистите”. Една анкета, която направихме с него на улицата. Та, можете да използвате и цитати, които няма да се срамувате пред майката си или пред детето си. Успехът на тази публикация във facebook.com може да се каже, че е, че нямаше нито един хейтър. По-интересен е фактът, че дали така наречените хейтъри, тези, които мразят и изразяват омразата си в интернет, които разбира се, се развихриха под новините за това, че Софи Маринова ще ни представя на песенния конкурс за Евровизия, та дали те, ако ги срещнем очи в очи, биха казали това, което пишат. Доста време с Николай Пенчев бяхме навън. Ето, чуйте, какви гласове събрахме.
Гражданин:Смятам, че на фона на останалите песни…
Гражданин:Те не може да говори български бе, ужас.
Гражданин:Да обаче пък смятам, че за този фестивал, имаме шанс с тази песен да стигне донякъде за разлика от другите ни парчета, които не могат да пробият въобще.
Гражданин:Аз казвам, че имаме шанс с тази песен,но това не значи че песента е хубава.
Гражданин:Дали тя ни харесва по принцип или не няма значение какво говорим за фестивала. Тази песен кандидатства, за да отиде на Евровизия.
Гражданин:Да, но масовите коментари са доста негативно настроени към това и българите са расисти.
Гражданин:Това не е фестивал за приказки, а за пеене. А това, че хората не са доволни, защото не произвеждат. Да седнат и да напишат по-хубави песни и да ги изпълняват, Футболистите ни всичките ли са българи?
Гражданин:Не, нямам скрупули за това, че тя е от ромски произход и че ще ни представлява на Евровизия.
Гражданин:Разбрах, че е на Софи Маринова, чух я и в първия момент казах, че това е чалга. Когато я видях по телевизията, някак си нейният външен вид и песента и са едно цяло. Мисля, че за Евровизия тя ще влияе с външността си и с екзотичността си, и не бих я слушала в никакъв случай…
Гражданин:Не е за Евровизия реално погледнато.
Гражданин:Не знам, всичко ще се покаже по-натам.
Гражданин: Пишат, че има конфликт между нея и Деси Слава, но…
Гражданин:Ако погледнем песента на Краси Аврамов и я сравним с тази на Софи Маринова, със сигурност песента на Софи Маринова е в пъти по-добра. Да.
Гражданин:Бих казал, че би трябвало да гласуваме, да, въпреки че е от ромски произход изпълнителната. Защо да не я подкрепим? Не знам дали можем да я упреличим точно като чалга, но според мен на Десислава песента също беше хубава. Аз не съм гласувал нито за една песен, ако трябва да бъда честен. Гледах го. Щом е избрана, значи е добра.
Водещ:И тъй като световната конспирация няма как да не включва и заговор в журито, за това ние нямаше как да попитаме как гласува журито. Сега ще ни каже Кристиан Бояджиев, който беше част от него.
Кристиан Бояджиев:Най-важното е да се знае, че /…/ с участието на другите колеги. Всеки, даже се криехме, дори не знаехме какъв е крайният резултат до момента, в който не се разбра кой е победителят от събирането на гласовете от публиката и от журито. Но не знаехме нашата подредба каква е, на журито, генералната. Реално погледнато този продукт има шанс и то доста шансове според мен, но Евровизия е конкурс, който е непредсказуем. Там се събират много интереси – геополитически, стратегически, икономически, естетически. От една песен, от подреждането на едни песни в съответната година, може да бъде знак за модна вълна, която да предстои. Подвижно, танцувално – има нещо хитро измислено в това да се пее на различни езици, приятни фрази – Обичам те. Това е евтино, обаче пък работи. Хората това искат. Тук важното е да се знае, че това не е песен за някакъв конкурс за високо художествено произведение, песен от много висш тип, балада или кой знае какво. За това не участват пък и тези грамадни майстори на музиката, защото форматът е друг, нагласата е друга, очакванията са други.
Журналист:Може ли да приемем, че отново е на мода тази омраза?
Кристиан Бояджиев:В такъв случай трябва да се допитаме до мнението на специалист д-р Николай Михайлов, който освен теолог е и психиатър, защото той може да направи експертиза психиатрична. Това по-скоро ми прилича на диагноза. Много се надявам да не е така. Хората, мразещите, какъвто и контингент да бъде този на мразещите, те еднакво мразят и избраните народни представители. Еднакво мразят и президента, все едно кой е той. Така че това е една прослойка. Надявам се да е прослойка, да не бъде мнозинство, защото иначе нещата наистина са тъжни и ще трябва да си ревизирам мнението изобщо за светогледа.
Водещ:В твоята класация коя беше поставена песента на първо място?
Кристиан Бояджиев: Аз съм привърженик на излизането на резултат, който представлява общ. Важен е крайният резултат. За мен това е победителката, защото максималният брой точки беше 12 и после по схема, която мисля, че беше 12, 10, 8 и след това до 1. Която напомня донякъде една от по-старите системи за оценяване на състезателите на Формула 1. Това е ѝалгоритъм, който не дава възможност с едни по-скоро средни оценки да спечелиш. Все пак трябва да имаш първи места, поне първо и второ, за да може да бъдеш отгоре.
Водещ: Добър ден на Бойко Ламбовски.
Бойко Ламбовски: Добър ден.
Водещ:Враг на Софки и айшета. Тази Ваша публикация събуди много интерес.
Бойко Ламбовски: Може би у нас са с един градус, малко повече хейтърите. Те ползват все повод да се развихрят, а пък това е добър повод. Някой толкова различен, освен това ром, освен това изглеждащ като пряк упрек към идеята за Велика България. И това даде повод не само под тази публикация, а и под много други да се появи един ураган от хейтърство, да се размята. Аз не съм чел всичко внимателно или пък ми се смесва вече с това, което съм чел под други публикации. Целият този шум, който се вдигна, тези страсти около Евровизия, която буди далеч по-малък интерес в страни с повече самочувствие като Франция, Великобритания, Германия, Италия. Това е също плод на някакъв вид дефицит на успех международен, това, че толкова внимание се обръща, това, че веднага се разпалват такива страшни страсти, че ние пак няма да успеем или че не е това изборът, или че друго трябва. Преувеличава се значението на този конкурс, което идва като контрапункт на някакъв комплекс за малоценност. Ние го товарим с всичките си – предисторията на несгоди и беди, и очакваме изведнъж тук да се отвори небето и всички да видят какво пък може величествено да изкара България, и колко тя е значима, и колко тя е грандиозна, което мен /…/, защото действително хората трябва повече внимание да обръщат на семействата си, на работата си.
Водещ:Какво ще се случи обаче, ако Софи Маринова постигне успех?
Бойко Ламбовски:Много ще се радвам лично аз.
Водещ: А какво ще напишат хейтърите?
Бойко Ламбовски: Половината, тъй като те са анонимни хора или горе долу повечето от тя със смачкано самочувствие, половината от тях ще забравят своето хейтърство и ще се преместят в другия лагер. Една част ще се притаи и още повече ще почне да мрази, както Софка, така и себе си.
Водещ: Добър ден на Веселина Седларска.
Веселина Седларска: Добър ден.
Водещ:Колко секунди според Вас е необходимо, за да се изпише в интернет след Софи Маринова, да се подпише първия хейтър?
Веселина Седларска:Ами той сигурно това,което е написал, си го е помислил още преди да го напише, така че отрицателно време сигурно е нужно. Не знам. Аз наистина не разбирам това, което прочетох в интернет под новината, че тя ще представя България на Евровизия. Просто не го разбирам. Но си помислих за малко на какво се дължи. Разум няма разбира се в това. Ние едновременно искаме от ромите да бъдат чисти, да се грижат за живота си, за децата си, да пеят, да учат и когато един такъв човек постига някакъв успех, изведнъж „ама той, нали, не е като нас”. Мисля, че по-скоро става дума за много тежък български комплекс тук. Ние приемаме Софи Маринова в България, Азис приемаме в България, което е още по-сложна личност, но тук става дума за представяне. Нашият тежък комплекс да бъде одобрени от другите, да получим одобрението, несигурните хора, които трябва да получат потвърждение от другия. Едно нещо, което има в почти всеки от нас в някаква степен и в огромна степен у нас като народ – от големите, от силните, от света и от къде на къде там ще отидем с една своя сянката. Нали, сянката в смисъла на ЮНГ – тъмното, това, което искаме да скрием, това, което смятаме, че не е най-доброто от нас. Но тя се оказа най-добра.
Водещ:Какво би станало, ако Софи Маринова постигне успеха, който постигна нейна колежка от същия произход от Сърбия? Сърбия, знаем, спечели Евровизияпреди няколко години.
Веселина Седларска:Ами този път ще бъде не /…/, а ще бъде /…/
Водещ: Добър ден на колегата от „24 часа” Георги Делчев.
Георги Делчев: Добър ден.
Водещ:Какви са коментарите най-общо? Как може да ги обобщите?
Георги Делчев:Ами аз вече се наслушах и особено след Евровизия на доста коментари – освен хубавите, нали е ясно, за нея не може друго яче да се говори. Не може да имаш мнение против песен. Или не я слушаш, но мнение против песен, няма как.
Водещ:Как може да се мрази песен, Господин Леонидов?
Румен Леонидов: А, този, който иска да мрази, всичко може да мрази. Това ни е национална черта – завист и омраза за съжаление.
Водещ:Една фраза на Бойко Ламбовски искам да коментирате – упрек за Велика България.
Румен Леонидов: Много иронично и много точно. Ами нашият национализъм е много горе. Това, което ни внушиха едни парламентарни представители- компресари. Това не е национализъм. Национализъм е да обичаш. Тук се включва и патриотизмът, толерантност. Думата нация – значи всички, всички до един тук цигани, евреи, татари. Всички. Това е нацията и няма как човек да отдели левия си крак, защото той е един организъм или десния крак, или ако си махне тези крака, или очи – то ставаме инвалиди. Духовни инвалиди и нецивилизовани хора. Истината е, че преобладаващата част, не само в интернет, а и в страната е изключително комплексирана и ние, тъй като нямаме лична, индивидуална реализация, много сме нещастни. Защо сме нещастни? Защото не можем да преценим собствените си възможности. Аз не харесвам също тази песен, има един хубав припев, който има някакъв гърч в него, може би с елемент на ориенталско. Но няма никакво значение. Ние сме все още в ориента, независимо, че сме в ЕС. Мисленето ни е доста назадничево, феодално и комплексът, това го забелязвам, циганите, тези, които са по-извисени, по-културни една част от тях, или част от политиците – нито една дума не казват срещу себе си. Те са идеални, нищо не са крали, нямат никаква вина самите те. Докато ние българите сме склонни непрекъснато да се упрекваме, да се подиграваме, да се самоизяждаме, обаче появили се друг противник – веднага се изсипва. За това и тази партия, която не искам да и казвам името, успя, защото имаше враг. И от там думата национализъм вече никога, аз също не смятам, трябва много време да се изживее, за да се разбере че градираме. Какво значи въобще думата национализъм? Това примитивно разсъждение, което са и тези мразлъовци – то е характерно за Балканите.
Водещ:Мразлъовци е хубаво.
Румен Леонидов:Те по този начин, този тип мислене предизвиква бтато убийства на сърби срещу сърби, на христиани срещу христиани, на сърби мохамедани срещу сърби не мохамедани, католици срещу православни. Това е за съжаление мисленето, това е за съжаление ситуацията. /…/ за разлика от Бойко. Не ме натъжава, защото аз нямам нищо общо с тези хора. Ние говорим един и същ език, носим подобна генетична връзка, но аз нямам нищо общо с мнозинството в България, което обича да мрази и което не може да намери хармония със себе си нито с Бог, нито с природата, нито с щастието да се появиш при 5-6 милиарда сперматозоиди ти да се появиш. Въобще такова мислене няма. Всичко е от хладилника до тоалетната, и обратно, и телевизорът.
Водещ:Е, нали помните какъв беше коментарът за последните избори, че този път телевизорът е победил хладилникът.
Румен Леонидов:Да, точно така беше, но понеже има такъв момент на конспирация дали пък някой не се е намерил толкова умен в България…
Водещ:Щях да Ви попитам не подозирате ли някакво политическо позициониране?
Румен Леонидов: Не, ако трябва да трябва да го подозирам, значи трябва да мисля страшно добро за хората, които мислят. Това са две крачки напред. Нещата са много прости. Всички цигани в България са гласували за нея. Тя е класирана на 3-то място от авторитетно жури. Специално исках да видя тези NEWS 5, едни момичета и едно момченце от Добрич. Много са симпатични. Мисля, че песента едва ли щеше да ни представи. Тук има някаква екзотика, екзотичност, която на мен лично не ми пречи. Като националист като българин, който обича България, но е критичен към себе си и към собствения си народ, тъй като колкото повече го хвалим, преобладаващата част, толкова се разразяват подобни страсти. Когато го упрекваш, той си викат – абе това не се отнася за мен. Така че мразлъовците не им обръщам внимание. Много е естествено, когато нямаш друг изход от положението, в което си изпаднал, защото тези млади хора, голяма част от тях нямат бъдеще в България, те нямат ясна професионална реализация, те си стоят на компютрите, влизат непрекъснато, искат да участват по някакъв начин и само трябва да им дадеш ботуши, униформа и те утре са готови.
Водещ:Обаче на улицата е по-различно. На улицата нямаше нито един, който да си признае, че би се подписал като мразлъо.
Румен Леонидов:Защото има микрофон, защото не знае дали не се снима, защото изведнъж излизат на живо, а така през клавишите и през мишката е много по-анонимно.
Водещ:И все пак да попитам. Много ни критикуват за отношението ни към различните българи. Имаме нова зала „Армеец”.
Румен Леонидов:Критикуват ни, защото…
Водещ:Искам да кажа, това не са ли аргументи в полза на…
Румен Леонидов:Ами ако сме си го направили- браво! Но не вярвам. Няма толкова високо мнение на хората, които… Ако това е ход, това ще бъде изключително интересно, Браво! Някой се е сетил специално да вложи чувства и средства, да се направи тази песен, да се глобализират братята цигани, за да гласуват и да изкараме една сензация. Вече почнаха всички съседни страни – „Е, една циганка се явява. Браво!” При това с турски елемент.
Водещ:Румънците обаче ни конкурират.
Румен Леонидов:Няма нищо лошо. Нищо. И те имат доста голяма група. Но на времето правихме една анкета във вестника като работех. Оказа се, че циганите не слушат Азис. Аз имах такива наблюдения, но не бях сигурен. Направихме. Един ром, много добър журналист, отиде при тях, разпитва ги. 90% казаха „въобще не го слушаме.” Въпреки, че би трябвало да се гордеят, да си кажат „ето, нашето момче как порасна!” Не. А оказа се, че…
Водещ:Тези, които казват, че не слушат, го правят.
Румен Леонидов:Всъщност тълпите, които дори са били на стадиона, когато той преди години и се коментираше навсякъде около мен, в трамвая, на пазара, когато отидох да си купя краставица, говореха „снощи в 1 часа той роди на стадиона” и някакви пълни дивотии, за които аз си викам „колко души са, които отиват?” Това са предимно изключително елементарнио хора, които слава Боги обаче не го мразят, че е циганин, а търсят поне лека музика, която ги прави съпричастни. Да щракат с пръсти и да хвърлят гюбеци.
Водещ: След малко ще се занимаем с една друга музика и с един друг подход, който е също може би манипулативен. Останете с нас, за да чуете. Песента, която чухме заедно сега, за по-младите ни слушатели звучи познато. И сега с Николай Пенчев ще им кажем от къде им звучи познато. Връзката е феноменът „Кони 2012”.
Николай Пенчев: Да и за слушателите, които в случая не са научили за този феномен, който се разпространи през последните дни в социалната мрежа, Кони 2012 представлява един кратък 30 минутен филм, който разказва историята на една неправителствена организация, наречена „Invisible children”. На български – невидимите деца. Тя се е заела със задачата да разкаже на целия свят за жестокостите на Джоузеф Кони – ръководителят на Божията армия за съпротива в Уганда. Характерен е със своите жестокости и начините, по които е избивал млади деца и като цяло млади хора в Уганда. Посланието в клипа е ясно изразено – „Нека спрем Кони!” Обаче е създадена и комерсиална компания, която предлага рекламни материали под формата на online магазин. Този филм е направен по един изключително интересен, атрактивен начин, който ни кара да си зададем редица въпроси за обществото, в което живеем. Филм, който за три дни подбуди безпрецедентен брой активисти и изкази от целия свят. Над 60 милиона гледания в по-известните платформи за споделяне на видео клипове.
Водещ:Последните 3-4 дни.
Николай Пенчев:Да и разбира се нарастващ брой и до ден днешен. Следователно няма как да не забележим разпространението на този масов активизъм, така да кажем, в социалните мрежи. Но разбира се, както всяка една подбуждаща огромен интерес новина, тази също се превърна в обект на една масова критика. Тук изникват въпроси, които сега ще се опитаме да разгадаем и ние.
Водещ:Критиката обаче е хубаво да отбележим, че идва по-скоро от блогърите, по-скоро от съответни хора, отколкото от медиите. Медиите засега, както българските, така и чуждите плахо съобщават за Кони.
Николай Пенчев:Да, действително. Като цяло може би масовите коментари бяха наблюдавани в социалните мрежи. Този видео клип стана абсолютен хит във facebook.com и останалите социални мрежи, и тъй като младите хора като цяло използват тази социална мрежа за нещо много повече от форум за мнения, но и за информация…
Водещ:Това е техният новинарски канал.
Николай Пенчев:Да, именно, новинарският канал. Всъщност какво е Вашето мнение, Господин Леонидов? Възможно ли е да съществува един риск за манипулация чрез този клип?
Румен Леонидов: Може, разбира се. След като се, както се казва, се позиционират различни идея, винаги може да се прокара нещо за съжаление. Когато говорим за това, че в нашето общество трябва да изключим тази самота, която ни преследва и да говорим за глобалната цивилизация. Ние все пак не сме… Общо взето спадаме, движим се към едно цивилизовано общество или така наречените народи – цивилизовани. Но винаги една идея, ако тя се приема безрезервно, може да те подведе и не само в този случай. При повечето неща се използват благородни неща, за да се реализират или политици. Даже дори този проблем с шистовия газ, когато … каза, че трябва първо да се види, да се разбере дали има, дали няма и въобще какви са опасностите, там също се използва според мен една част от опозицията да мобилизира свои млади симпатизанти, които да вдигнат справедлив иначе обществен глас, за да спрат и въобще да се забрани това нещо.
Водещ:Имаме ли придобити рефлекси срещу такъв тип манипулация?
Румен Леонидов:Не. Това е въпрос на изграждане, това е въпрос на… Ние сме много наивни.
Водещ: До колко обаче е работа на конвенционалните медии да бъдат по-критични към подобни феномени да го наречем?
Румен Леонидов:Трябва да бъдат по-критични и ,слава Богу, интернет с всичките опасности също да бъде манипулиран през него, и във facebook.com има свобода и критичните. Тук не говорим за злобарите, не говорим за мразлъовците – говорим за критичното мислене. Скоро ми се наложи да гледам сега, покрай спасяването на българските евреи, влизах в различни сайтове, гледах различни публикации. Изведнъж изскочи един факт, на който аз никога не съм обръщал внимание и никога не съм го чувал, че малко преди да бъдат изпратени, запланувани и изпратени евреите ни за Германия или по-скоро за Полша в концлагерите, правителството е питало Англия дали може да ги изпрати в Палестина. Отговорът е бил „не”. Цитира се един английски дипломат. Този факт трябва да се провери. От всичко това, което е съмнително, което дори може да е лъжа. Можем утре, ако не се провери, аз да кажа „ето, така наречените фашисти все пак са мислили нещо важно!” И няма кой да ме опровергае. Докато в интернет това може моментално да стане и би трябвало въобще медиите да учат на собствен разсъдък всеки от нас. Това е самоизграждане, това е гражданско. Имам аз мнение. Искам да го проверя, но това изисква от друга страна, когато срещу теб има човек, независимо дали е млад или по-възрастен, има теза, ти да я чуеш много добре и ако виждаш, че тя е убедителна, да се съгласиш.
Водещ:Нека Ники да каже какви са били коментарите горе долу, защото той доста чете.
Николай Пенчев: Да, общо взето в западните медии излезе тезата, че всъщност този феномен, самият видео клип представлява един експеримент, за да може да бъде остановена реакцията на широката публика и именно по този начин да се създаде един проект, за да може да бъде манипулирано цялостното мислене на обществото.
Водещ:Петрол. Има петрол в Уганда.
Николай Пенчев:Точно. Дали съществуват международни интереси в това, кой стои зад цялата тази история при положение, че разбира се никой от нас не счита, че хора в демократични общества, в които ние живеем, биха могли да възприемат проблемите на едно общество като на Уганда, за да могат да допринесат по някакъв начин за неговото решение.
Водещ:Различни ли бяха българските коментари?
Николай Пенчев:Български коментари, в интерес на истината, за сега има прекалено малко. Повечето от тях, разбира се, бяха оптимистично настроени и агитираха към това да се допринесе към рекламната кампания на този видео клип. Но другите, разглеждащи проблема от една по-критична точка, съответно изказаха контраверсно мнение. А именно, че този клип няма никакъв морал в него, защото чрез една благородна кауза, се опитват даден кръг от хора да профитират по този начин.
Румен Леонидов: Точно така е. За съжаление политиката и особено смесена с корпоративните интереси, използва всички свободни пространства. Интернет е много удобно да се пусне този клип, който манипулира една благородна кауза и изведнъж се оказва, че това ще бъде повод да се намесят еди какви си /…/ за да се сложи ръка. Така беше изиграна и цялата история срещу един диктатор наистина. Просто беше в Ирак със Садам Хюсеин. Оказа се, че няма оръжие, но идеята беше просто да се сложи ръка на петролните кладенци без да се мисли за последствията. Така, сега в Либия ще стане нещо подобно. Но хубаво е, че този клип става обект и на този разговор, който надявам се и българите да схванат. Тези, които са го гледали и които коментират. Тъй като този тип манипулация няма да спре много лесно.
Водещ:Това ли е съвременното политическо позициониране?
Румен Леонидов: За съжаление да. Зад много благородни каузи стоят не благородни амбиции и мисли, за съжаление. Въпросът е как да ги разграничаваме. Това е пак с проба-грешка, проба-грешка, но и с изграждане. Казват, че, пак казвам ние специално, ето, на Запад колко? 6 милиона ли са го гледали? Имаше доста негативни – харесва/ не харесва.
Николай Пенчев:60 милиона.
Румен Леонидов: Вижте сега, колкото и да не харесваме капитализма, колкото и той да е изроден, има хора, които имат собствено мислене и които веднага са усетили този трик, докато при нас не могат да го схванат.
Водещ:Защото ни липсват позитивни послание по-скоро.
Румен Леонидов: Освен това… Се съмняваме и в себе си, и в това, което четем, и в това, което говорим, и в това, което дори в момента приказваме не трябва да се приема едно към едно. Всеки трябва да си го подложи през личния интелект и личната съвест.
Водещ:Да поставим точката на днешното издание. Клипът „Кони” и изобщо интересни неща можете да намерите на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” или на google +. Бъдете активни там, ще Ви бъдем благодарни. Аз завършвам с цитат на Румен Леонидов „Не бъдете мразлъовци!” Хубав съботен следобед от всички ни – Станимир Иванов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и от мен Ирен Филева.             

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.03.2012

Водещ: Днес е националният ни празник и както обикновено в дните около него отново се заговори за българския национален идеал. Имали го? Няма ли го? За нас обаче 3-ти март е повод да поговорим за националната отговорност на българската журналистика. Осъзнават ли отделните медии и самите журналисти тази отговорност или не? Има ли консенсус в колегията около националните ценности? Как 3-ти март обедини днешната преса? Повечето колеги от печатните медии, освен да честитят празника, са се сетили да покажат и как се чисти снегът по пътя към връх Шипка. Инак празникът във вестникарските заглавия е ето такъв – „Труд” дава дума в цитат на Стефан Стамболов за редакционен коментар. „Време е да станем свободни хора ний!” „Честит празник, българи!” пожелава „Дума”. „Войници обсипаха с цветя и венци докторския паметник в София”, показва и пише „Монитор”. „Машините на пътно поддържане се бореха с двуметровите преспи” показва „Новинар”. Същите машини, но вече стигнали върха, ни показва „Сега”. „Мила Родино от Бостън до Кабул” описва в хроника „Стандарт”. Желю Желев – президент от 1990 до 1997 година казва в голямото интервю пред изданието „Няма даром свобода!”. Какво още в „Клубът на журналистите” до 13 и 30? Медийни новини или новини от медийния свят. И още – обич за отишъл си приятел и колега. Честит 3-ти март и добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме звукорежисъорите Илия Тенев и редактора Ирен Филева, Цвети Бахариева, която избира музиката и аз Цвета Николова. Днес България отбелязва 134-та година от своето освобождение и понеже свобода означава преди всичко отговорност, за националната отговорност на българската журналистика подхващаме разговор в „Клубът на журналистите”. Гости са доцент д-р Здравка Константинова – преподавател във факултета по „Журналистика и масова комуникация” на Софийския университет „Климент Охридски” и госпожа Снежана Тодорова – главен секретар на Съюза на българските журналисти. Добър ден!
Здравка Константинова: Добър ден. Честит национален празник!
Снежана Тодорова:Добър ден. Честито и от мен. Много се радвам, че в този ден точно говорим по такава важна там с Вашата уважавана аудитория.
Водещ: Благодаря ви. Госпожо, Константинова, отговорността и приносът на българската журналистика в борбата ни за независимост? Вие преподавате всъщност история на българската журналистика във факултета.
Здравка Константинова:Да, това е основният ни курс. Изключително забележителна е ролята на българската журналистика при възстановяване на българската държавност още преди Освобождението. През българското Възраждане, при липсата на трите национални власти, четвъртата власт – българската журналистика, се стреми да ги компенсира, да изпълнява и техните функции. Т.е. натоварва се със свръх функции. Това е един от малкото случаи, когато излизането на журналистиката от обичайната ниша е конструктивен, а не дестркутивен процес. Фактическо възрожденският ни печат се стреми към комуникативно изграждане на легитимна власт. Така българската възрожденска журналистика, превърнала се в поле за синхронно действие и на останалите ни национални институции, изгражда държавност още преди възстановяване на третата българска държава. За това така говоря за тази изпълнена национална функция като за държавност преди държавата. Всъщност по време на Възраждането политическите ни водачи, които са публицисти, журналисти или може би по-точно публицистите водачи…
Снежана Тодорова:По-голямата част от тях са публицисти, да.
Здравка Константинова:Точно така. Съзнателно стимулират ролята на журналистиката в модернационния процес като създател на нова публичност, като участник в институционализирането в политическата публичност. Т.е. възстановяването на българската държавност.
Водещ: Да си припомним няколко имена като почнем разбира се от патрона на нашата програма „Христо Ботев”, минем през Захари Стоянов и Раковски, и т.н.
Здравка Константинова:Да. Известно е, че Христо Ботев акцентира в онази прочута негова крилата фраза за ролята на журналистиката като парламент, когато е много интересна неговата тактика, защото той има цяла комуникационна стратегия преди революцията да се случи, акцентът в неговата публицистика, журналистика е върху революцията. Но когато революцията, Априлското въстание се случва, акцентът е върху ролята на журналистика. Между впрочем всички негови програмни статии са посветени на ролята на журналистиката и така буквално дни преди да се възкачи на „Радецки”, Ботев създава последния си вестник с названието „Програма – нова България”. И в програмната му статия изрича крилатата фраза „Журналистиката е едно от първите средства за революцията.” Българската журналистика в тези над 10 периодични издания, които излизат по време на Възраждането, в скоби до 9-ти септември 44-та година 1944 година, има над 10 000 периодични издания, български.
Водещ:Толкова много?
Здравка Константинова:Да и това е един белег на модерност, на кипеж, на ценности, модернизация и т.н. Но в тези издания – над 107 периодични издания до Освобождението дори те очертават и етническите граници, говори се за бъдещия държавен модел, включително по повод на първия голям въпрос, политически въпрос – създаването на самостоятелна българска църква. Но интересно е, че в марките на българската преса, в названията се изнася националната програма. Интересно е, че в тези издания, в това огромно количество издания от 10 000, най-често срещаните думи са „български” и „нов”. И това започва още преди Кримската война с, да кажем, първия български вестник „Български орел”. След това, това дори така стряска Васил Априлов, че той прави бележка на Богоров, създателя на първия вестник, той се връща към „Български известник”, втория брой, но отново към „Български орел” – това е заявка за държавност. След това вестник „България” на Драган Цанков. Непосредствено след Кримската война и „Нова България” на Ботев. Това продължава. След Берлинския конгрес се появява „Целокупна България” с названия „Програма” и т.н. Много интересно е, че Вие споменахте Захари Стоянов. Глава пета „Априлското въстание” – 1876 година апостолите в Гюргево и техните дейности, Захари Стоянов започва с обръщение към бъдещия историк на българската преса, който да обърне внимание на нашите вестници и ролята на нашите вестници, възрожденски вестници. Възкликва „Херойски е подвигът на тия вестници”. И неслучайно прави сравнение с френската революция от 1789 година. Всъщност Априлското въстание е една успешна медийна революция. И това е една съзнателно постигната цел, защото в мастилниците се налива кръв, така да се каже. Образно казано и наистина българският въпрос, благодарение на Априлското въстание, е изкаран на масата на Великите сили. Над 5000 публикации са предизвикани в световния печат чак до Нова Зеландия, посветени на това събитие. И тази комуникационна стратегия на Христо Ботев влиза замисалът да бъде превзет параход на Велика сила – на Австроунгария, за да попадне в новините на първите страници и от там каузата на въстаниците. По време на Руско-турската война се ражда първият ни всекидневник. Всекидневник „Новинар”. Българските журналисти заминават в опълчението в помощ на руската армия. Павел Бобеков – първият редактор на всекидневник „Новинар”, който е и журналист още от времената на Възраждането, след като стартира вестникът, заминава в помощ на руските войски като преводач. Разболява се. Той вече е болен и умира. Българските вестници в Цариград са принудени да спрат по време на войната. Те изпълняват забележителна роля като например вестник, каквото могат да кажем в тези условия, вестник „Сутрина”, вестник „Напредък” поместват прокламацията на царят Александър Втори за обявяването на война срещу Турция и разбира се са спрени. Редакторите в затворите. В Букурещ вестник „България” дава по време на войната информация, не само за развитието на военните действия за международния отглас. На страниците на всекиѝдневник „Новинар” и на френски, и на руски се дава информация, за да се излезе от тази…
Водещ:Няма да коментираме тук…
Здравка Константинова:И още един много интересен факт във връзка с възстановяването на българската държавност. Искам да подчертая, че тези действия, които извършва съвременното руско управление, примерно Княз Владимир не случайно е дал първите негови грижи да поиска чрез Марин Дринов, Христо Герданов да достави 11 печатни машини за окръжните градове, тъй като в българските земи неслучайно няма български печатници преди Освобождението. Всъщност има печатници с български букви, в Русе, в Одрин, в Солун. Така че грижите веднага да бъдат създадени печатници. Герданов прехвърля печатниците.
Водещ:И няма нужда да коментираме отговорността, с която те са подходили в тази своя дейност. Искам само да напомня ролята на публицистите, когато членове на първото велико народно събрание, когато изработват Търновската конституция по указание на Великите сили, тя е трябвало да бъде органически устав. Както е и в Санстефанския договор и в Берлинския договор, но под влияние на всички журналисти, членове на това събрание, бива наречена конституция, което по някакъв начин вече поставя на друга правна основа самия основен закон на новосъздаденото княжество.
Здравка Константинова:Да. След Освобождението българските журналисти, публицисти възрожденци стават строители на съвременна България. Знаково е, че първият български министър-председател Тодор Бурмов е бил журналист още опт време на Възраждането и след Освобождението успоредява своята държавническа дейност с журналистиката.
Водещ:Аз предлагам сега да послушаме една песен и след това да се върнем в днешната реалност. Свобода ще рече отговорност и националната отговорност на днешните български медии и журналисти продължава разговорът в „Клубът на журналистите”. Ще припомня – гости са доцент д-р Здравка Константинова от Софийския университет и Снежана Тодорова – главен секретар на Съюза на българските журналисти. Но преди да ги включим отново в разговора за отговорността на обществените медии започваме диалог с колегата Бойко Василев от БНТ. Добър ден!
Бойко Василев:Добър ден и честит празник!
Водещ:Честит празник и благодаря за Вашата реакция да се включите днес в предаването. И така, колега Василев, обществените медии много от колегите наричаха държавни медии. Вкарвайки ни по този начин в едни граници и намеквайки, че ние не сме достатъчно свободни, но последните изследвания показаха, че всъщност най-свободни в своя изказ, в подбора на тематика и т.н. са точно обществените медии. За този парадокс да поговорим.
Бойко Василев:Моето впечатление е такова, но не иде ние да се хвалим сами.
Водещ:Да. Но е празник.
Бойко Василев:Чувал съм да се казва това нещо, чувал съм го от много колеги и от хора, но не иде ние да се хвалим. Мен по-скоро ми се ще да коментирам това, което казахте за държавните медии. Мен пък, да Ви кажа, това…Показва обаче отношението към държавата напоследък. Някак си много бързо махалото отиде в другата посока и всичко, което е свързано с държавата, изглежда по презумпция лошо. Нека да не залитаме в крайности. Както беше научният комунизъм едно време, че държавата беше всичко, изведнъж се оказа, че държавата е най-лошото нещо на света. По отношение специално за българската държава, резките от това отношение още личат. Иначе мен ми се струва, че този, който крещи и вика „Свободен съм!” е винаги най под подозрение. Не мислите ли?
Водещ:Така е, да. Обикновено за истинските неща се говори дискретно или понякога дори се мълчи.
Бойко Василев:Според мен главно се мълчи. Отговорността и свободата се доказват в действия. Обикновено доста съм подозрителен, когато в нашата гилдия някой забие един байрак и каже „Тука е свободата!” Тук е свободата и никъде другаде! Ами малко това някак ми се струва подозрително.
Водещ:Ами не мислите ли, че свободата всъщност е свързана с определени правила и стандарти? Нашата журналистика все пак трябва да се подчинява. Иначе защо да съществува Етичният кодекс?
Бойко Василев:Да – правила, стандарти на Етичният кодекс, но преди всичко на някакъв тип достойнство, което, ако не е вътре в човек, някак си не може да бъде присадено.
Водещ:А за отговорността на конкретните журналисти, разбира се да споменаваме имена – осъзната ли е тази отговорност в гилдията и минава ли тя през театрални жестове като например късане на издания в ефир или гръмки фрази и заглавия без съдържателен анализ?
Бойко Василев:Вижте, разбира се, че не е хубаво да се късат вестници, но нека да погледнем картината като цяло. Оценката като цяла минава от самооценка в първо единствено число. Който е невинен, нека пръв да хвърли камък. От тази гледна точка мен ме притеснява липсата на здравословна критичност у нас. Притеснява ме това, че ние някак предпочитаме да започнем война с другия, вместо да видим себе си. Това ме притеснява и знаете ли? Замечтал съм си журналистически формат, в който ние ще анализираме собствените си грешки. Между другото има такива предавания, има такива форуми във Франция, доколкото знам. Мисля, че има и в Германия. Така, зажаднял съм за някаква самокритичност сред нас. Зажаднял съм за отношение, в което медиите ще погледнат собствената си работа, до голяма степен критично и няма да вирят носовете си нагоре. Разберете – ние не сме някакъв Холивуд, който излъчва послания за свободно време, за бурен нощен живот. Ние сме преди всичко хора, които работят с нещо много важно – свободата на словото. И това нещо не е присъщо само на нас, това не е наше право. Ние трябва да направим, така че хората, българите да реализират тази свобода на словото.
Водещ: А мислите ли, че…?
Бойко Василев:Ние сме само инструментът – това искам да кажа.
Водещ:А мислите ли, че ако бъде създаден един такъв формат, той няма да бъде комерсиализиран от търговските медии?
Бойко Василев:Зависи от отношението към собствения им труд. Честно да Ви кажа, това зависи от нас самите. Комерсиализиран или не – важно е съдържанието. Виждате ли колко формати има в България и колко малко съдържание? Знаете ли колко се търсят производители на съдържание? Просто редки са. Ние сме малък народ, тесен елит и ако ние не се разберем и усмихнем, и харесаме помежду си, няма кой да ни хареса.
Водещ:Добре. Така да завършим нашия разговор. Отговорност към собствената работа преди всичко, критични към собствената работа преди всичко и да правим така, щото да се харесваме.
Бойко Василев: Да. Аз съм за това, но искам да Ви кажа и друго. Някак говореното в първо лице, единствено число развращава не само нас, то развращава и очакванията на публиката. Като че ли научихме публиката, че това, което е обективна информация, две гледни точки, три гледни точки, спокойно поднасяне на информацията – някак научихме публиката, че това е демоде. Тя иска от нас крясък. Крясъкът е на мода.
Водещ:Шоу.
Бойко Василев:Иска от нас да правим шоу. Всъщност, да, и за шоу има място, но има един сегмент от нацията, който наричаме най-будният. Аз мразя думата елит, но става въпрос за най-будните, за най-интелигентните хора, които първо им отнехме света и второ им отнехме представата за истинска и сериозна журналистика. 17% се оказва от хората вярват на всичко, което се показва по медиите. Българинът е доста скептичен. Българинът не вярва и ако продължаваме да му се дуем, той никога няма да ни повярва за нищо.
Водещ:Всъщност ние сме си ги заслужили тези 17%, както се казва, с това, което току що казахме – с присъствието на атрактивни заглавия, отколкото на задълбочени анализи.
Бойко Василев: Дори това не е проблемът. Проблемът е ползата, в която излизаме понякога. Че ние имаме последната истина, че ние решаваме нещо, че ние движим нещата в Републиката, че тук в товаѝ студио, на тази колонка се решава съдбата на България. Тук е изключително. Няма такова нещо. Няма такова нещо и тази илюзия обаче е развращаваща за нас и развращаваща за публиката, за българския народ. Вие ме питате за национална отговорност. Ето, пак ще Ви кажа – българският народ няма кой да го хареса и да му се усмихне, ако не се усмихне сам на себе си. Английският, американския, руският народ може някой да го хареса навсякъде по планетата. Ние обаче имаме отговорност към тази публика и към тази публика трябва да бъдем малко, да кажем свободната дума по-патриоти. Да знаем, че създаваме среда и тази среда определя как ще живеят децата ни.
Водещ:И да не забравяме, че информация е всъщност основно човешко право и обществено благо, и ролята на журналистиката е да обслужват информационно обществото, по възможност, правейки го с чест.
Бойко Василев: Да и извинявайте за чисто българската дума – това не е ексклузивно право на журналистическата гилдия. Това право на всеки един човек. Ние това забравяме. Някак си напоследък много от нас искат да се…Да излязат на екрана, на вестника – да кажат нещо в първо лице, единствено число „…” Извинявайте за руския израз. „Ей сега ще дойде началникът и на всички ще каже кой къде е и ще му даде някакво място в живота или път в живота!” Това не е нашата работа. Покрай това ние пропускаме най-важното и най-важното е – пропускаме духа на народа, живота на народа, душата на народа. Не го чуваме, не можем да го чуем. Вижте, извинявайте за тази малко патетична реч, но аз не съм от тези, които критикуват хората по отделно. Смятам, че за всеки тип журналистика в България има място, включително и за най-острата, включително и за най-персоналната. Апелирам обаче към това по-често да поглеждаме към себе си и да знаем, че отговорността е наша. Няма някой фиктивен редактор, който да ни заповядва или фиктивен началник, или директор.
Водещ:Слава Богу!
Бойко Василев: Всичко в края на краищата стига до нас и опира до нас.
Водещ: До конкретния човек на конкретното място.
Бойко Василев: Точно така!
Водещ:Благодаря Ви за това включване, Господин Василев. Благодаря.
Бойко Василев: Благодаря и аз. Поздравявам гостите Ви в студиото.
Здравка Константинова:Благодаря!
Снежана Тодорова:Благодаря, и на Вас честит празник!
Водещ: Дами, като че ли всичко беше казано. Като че ли всичко беше казано от господин Василев, но има и някои неща, които трябва да доизясним за това дали ние журналистите осъзнаваме собствената си отговорност. Дали всички журналисти осъзнават своята отговорност. Госпожо Тодорова, да Ви включим и Вас в разговора.
Снежана Тодорова:Разбира се. Първо аз бих искала да кажа, че се подписвам под това, което току що чухме, под думите на Бойко Василев и не случайно това е едно от най-сериозните предавания по нашата телевизия. Безспорно той е човек, който показва, че първо спазва професионални стандарти, етични норми и второ – има тъй необходимото за журналиста чувство за отговорност. Преди няколко години, 5 или 6, ние с Факултета по журналистика, с доцент Константинова, правихме една кръгла маса на тема „Отговорност и професионализъм в журналистиката.” Периодично отново и отново подемахме разговора по тази тема, защото той е винаги актуален и тук трябва да се съгласим с това, което и Бойко каза, и доцент Константинова – професионализмът и отговорността са абсолютно свързани, но истинският журналист трябва да притежава и една изключителна обща култура, ако иска да изпълнява работата си така, както трябва да я изпълнява – професионално, отговорно. Ако иска да печели читатели, зрители, слушатели. Аз лично застъпвам тезата, че журналистиката има и една друга много важна функция – тя е възпитателна. И за това някак си страдам в буквалния смисъл на думата от твърде ниското ниво на голяма част от нашата журналистическа и тъй наречена журналистическа продукция, защото лично аз не смятам, че шоуто е някаква изява на журналистика в различните електронни медии. Разбира се има разлика между шоу и шоу. Не искам всичко да обобщавам, но предполагам, че и Вие и аудиторията разбира какво имам в предвид. На мен ми се струва, че големият журналист – той е голям във всяко едно отношение. Той е голям човек, той е голям ерудик, той е безспорно представител на интелектуалния елит на нашата страна и разбира се той е един много отговорен човек към своята работа и към хората, с които работи, и към хората, заради които извършва този тежък и прекрасен труд.
Здравка Константинова: Ако отидем към панорамните погледи, на мен ми се струва, че днес се забелязва нещо много тревожно. В нашата журналистика, нашата журналистика по традиция е била в авангардна модернизация. За сега ми се струва, че има много лоши тенденции българската журналистика в не малка част да маргинализира.
Водещ:Тя се раздели с, напоследък поне е моето впечатление и на много колеги, че отдавна, доброволно или не, се раздели със своите правила, стойности, ценности, като че ли на преден план излезе това рейтингът да е висок. Важно е какъв е рейтингът, важно е какъв е тиражът и не на последно място – дали това, което се пише е в унисон с интересите на собствениците.
Здравка Константинова: Да, нека отново се върнем и на този въпрос за ролята на обществените медии. Неслучайно по света колежката Снежана Тодорова участва в доста контакти чрез Съюза на журналистите с подобни международни организации. Неслучайно международните форуми се отбелязва, че островите за качествена журналистика по света се очертават да бъдат обществените медии.
Снежана Тодорова: Ако трябва да покажем стандарт в обективната журналистика.
Водещ:И веднага тук ще кажа BBC.
Здравка Константинова: Което не означава, че и там няма проблеми, но винаги ще има борба за свобода на словото, защото човек, не знам дали за добро или лошо, в основата си, като че ли не се променя през вековете. Има някои човешки основи, които не се променят, така че винаги ще има такава борба. Много са важни тук въпросите, свързани с трудовите правоотношения на журналистите, защото една от причините българските журналисти да са по-свободни в обществените медии или в държавните медии, които вървят по посока на обществени медии и то много активно, е че те са на постоянни трудови договори. У нас журналисти на професионални трудови договори има само в БНР, БНТ и БТА.
Водещ: Това са обществените медии. /…/
Здравка Константинова: Така че не рядко извън тях журналистите са държани на едни /…/ своеобразни, на зависимости с договори по най-различен начин, краткосрочни и тъй нататък. Това очертаване на доминацията на корпоративните интереси, които се сливат с политическите, или политическите през корпоративните и обратно, непрозрачността, която продължава да я има в редица български медии. Всичко това е свързано с проблемите на журналистите, които всъщност са едни наемни работници така да се каже. Разбира се аз тук не искам да оправдавам колегията, защото нашата професия е въпрос на избор. Можеш да избереш да получаваш много пари, а можеш да избереш цената на това, което не може да се измери с пари. На мисията, на по-голямата свобода. И тези избори се правят във всички времена. Нашата професия, тук много добре го каза и колегата Бойко Василев, и колежката Снежана Тодорова, и Вие се спряхте на този въпрос – журналистиката е въпрос и на индивидуална позиция, на индивидуален избор.
Снежана Тодорова: Бих казала винаги.
Водещ:Тъй като Вие много подходящо поведохте разговора към защитеността на журналистиката и дали един закон за защитата на журналистите би могъл да опази професията от комерсиализация, ще продължим след една песен. И така стигнахме до идеята за създаване на нов закон за закрила на журналистите. Нека да започнем от въпроса нужен ли е такъв закон и тази закрила на журналистите, която се осигурява от до сега съществуващите и разпръснати в българското законодателство текстове, не е ли достатъчно?
Снежана Тодорова:За съжаление практиката наложи и реалната ситуация в страната наложи идеята и работата по един такъв закон. Аз веднага казвам и знам, че ще предизвика смут и вълнение и сред колегията, и не само сред колегията, но идеята е следната – Вие знаете колко отдавна са приети журналистическите правила – 1994 година има утвърдени журналистически правила за работа от Съюза на българските журналисти. Те влязоха за основа в Етичния кодекс. Почти всички по-големи, наши медии се включиха в изработването. Включиха се представители на Съюза на българските журналисти. Включиха се представители на BBC, на Немския съюз на журналисти, на Факултета по журналистика, медийни експерти. Правилата, които бяха направени, създадени, които би трябвало да работят за съжаление се показа, че не е достатъчно. Принципите, това което е записано в тях, е много добро, но то просто не се спазва. Извинете ме, но аз имам едно елементарно обяснение защо не се спазва.
Водещ:И какво е то?
Снежана Тодорова:Невъзпитаният човек някак трудно ще го направи възпитан, ако му липсват първите 7 години. Когато ние говорим за това, че не бива да се сее расова омраза, дискриминация по пол това е записано в закона, но какво от това като има нарушения. Прекрасно знаем, че това са етични норми, норми, които са продукт на етичния човек, т.е. той или ги спазва, или не ги спазва. Тези, които не ги спазват… Законът, който ние искаме да направим, пак казвам – това може да бъде и някакъв нормативен акт към действащ съществуващ сега закон, идеята е – ние искаме да защитим чрез този свой нормативен акт журналистите свободно да упражняват професията. Да не са длъжни да търпят дори без да имат особено желание, но по ред други причини, за които ние знаем, понасят икономически натиск, корпоративен натиск, натиск, както казваме доцент Константинова, на политически партии чрез икономически други притеснения, които те изпитват и най-важното – искаме да защитим чрез този наш закон или нормативен акт правото на информация, което има цялото ни общество. Нашето общество има правото да получава една достоверна и точна информация. Ние искаме да създадем такива възможности, законови, които не бива да бъдат нарушавани, както с лека ръка се нарушават етичните норми. И по този начин колегата свободно да изпълнява своите задължения.
Водещ:Така е, Госпожо Тодорова, обаче, когато се появи едно нещо, то автоматически предизвиква, извиква на живот проявата на своята опозиция. Нещо, което стои срещу неговия интерес. Вие казвате да защитим журналистите и ще бъдем ние самите по-свободни в упражняването на своята професия, но как тогава читателите и слушателите ще бъдат защитени те пък от нас? С какво? Ще може ли, както виждате етичните кодекси, които бяха написани, взаимствани от европейските стандарти, някак си в нашата гилдия, като че ли просто не се спазват.
Снежана Тодорова: Да…
Водещ:Знаете ли? В едно свое изследване, което беше направила една наша социологическа агенция във връзка с един проект на Социалното министерство, се оказа, че 38% от хората, запитани защо, на какво се дължи негативното тяхно отношение към осиновяването на деца с увреждания, беше, че за това вина имат медиите. И как тогава обществото, ако един журналист се чувства добре защитен работейки, как некомпетентно ще бъде защитен пък читателя, зрителя, слушателя и т.н?
Снежана Тодорова:Значи, аз не смятам първо, че ние с този свой закон ще стимулираме некомпетентността на…
Водещ:Но ще бъдат защитени и хора, които са драстично некомпетентни, каквито примери имаме, когато се пише на етническа тематика. Срещат се публикации, в които липсват елементарни познания що е това етнос, що е това нация. Бъркат се етнически произход с религиозна ориентация и т.н.
Снежана Тодорова:Ние говорим за закон за професионалния журналист. Не е възможно тази професионална некомпетентност да се защитава със законова норма.
Водещ:А липсата на съвест тогава?
Снежана Тодорова: Казах, че в голяма степен на спазването на тези етични и професионални норми е въпрос на възпитание. Вие съвсем правилно казахте в началото, че журналистиката – това е въпрос и на морал.
Водещ:Значи от една страна има законова форма, от другата страна имаме неща, които нямат…
Здравка Константинова:Саморегулация.
Снежана Тодорова:Знаете ли – в законовата форма ние бихме искали да се включат тези неща, които защитават, отново казвам, правото, възможността журналистът свободно да си изпълнява професията. Какво имам в предвид? Да започнем този разговор. И аз потвърждавам това, което Вие казвате и каза господин Бойко Василев – да, като че ли най-много и най-свободни са медиите обществени у нас. Това е БНР, БНТ, БТА. Само при вас, уважаеми колеги има подписани колективни трудови договори. В колективните трудови договори ясно са разписани правата и задълженията, както на журналистите, така и на работодателите. И Вие по-добре от мен знаете, защото работите в такава медия, че доста сложно нарушаването от страна на работодателя на някакъв принцип, на някакво основно положение на някой договор, сложно е, ако то бъде нарушено. Вие естествено ще реагирате. Журналистическото дружество ще реагира и разбира се е необходимо чрез договореност, чрез разговори, чрез преговори да се постигне това, което искате Вие. Вие защитавате своите права и съответно другата страна.
Водещ:Но защитено всъщност означава и по-голяма отговорност.
Снежана Тодорова:Тази защитеност означава и по-голяма отговорност. И ненормална е ситуацията в другите медии. Ненормална е ситуацията, когато колегите, извинявайте, няма от други медии, но аз имам достоверна информация, че от доста влиятелни наши печатни издания всичките колеги са осигурени на минимална работна заплата. Те не получават минимална, те получават нещо отгоре, но осигуровката на минимална работна заплата е в абсолютно нарушение на нашето трудово законодателство.
Водещ: И смятате ли, че това ги прави по-малко отговорни? И понеже за националната отговорност говорим днес?
Снежана Тодорова:В случая не мога да кажа, че ги прави по-малко отговорни, но мога да кажа, че ги прави много по-малко защитими при изпълнение на техните трудови задължения.
Водещ: Т.е. по-малко свободни в това, което говорят и това, което пишат.
Снежана Тодорова:Не, аз така не бих искала да кажа. Те може би са много свободни в действията си и в това, което говорят, но когато утре този журналист, не дай си Боже, се разболее или излезе отпуск, а все пак времето върви и стига една пенсионна възраст, той е не защитим. Той получава обезщетение и пенсия все едно е бил на минимална работна заплата. Това не е правилно.
Водещ:И понеже ми се ще все пак да завършим в темата за разговора за нашата отговорност, отговорността и на медиите, и лично в качеството на журналисти, все пак ми се струва, че когато, ако този закон, по който Вие работите, стане факт, може би тази защитеност ще ни задължава. И ще ни направи още по-отговорни.
Снежана Тодорова:По-свободни.
Водещ:Предлагам тук да сложим край на нашия разговор. Разбира се винаги сте добре дошли за дискусия по темата за този евентуален бъдещ закон за закрила на журналистите. Благодаря Ви днес за това участие. Преди два дни от нас си отиде един незабравим колега и приятел – програмният директоре на БНР, Стефан Радованов. Поклонението пред неговите останки ще се извърши утре в църквата „Света София” от 14 часа. А сега, сега ми се ще да ви припомня неговия глас, който лично за мен ще бъде незабравим.
Стефан Радованов:Първото ми докосване с радиото беше още през студентските ми години. Даже преди да започна да следвам имах един приятел, близък приятел, чийто братовчед работеше в радиото. Един от първите известни водещи беше Кристин Христов. Едно известно име в радиото. Виждали сме от вътре редакциите. Стана ми любопитно, интересно. Просто така. Беше от прима виста. Като първо влюбване. Тогава младежка редакция беше много активна. Събираше много млади хора от всякъде. И аз за радост бях един от първите млади хора тогава, студенти, които започнахме да сътрудничим в тази редакция. Става въпрос за 70-те години. Въпреки че работехме в едни доста мрачни години, мрачни като диктатура, като общество, което не разрешаваше свобода на мисълта и на словото, успявахме някак си да се промъкнем, може би и поради факта, че предаването беше за младежка аудитория и като че ли малко по-снизходително се гледаше на това. „Те младите, нали ги знаете! Те понякога казват неща, които може би не трябва да се кажат. Но те нали са още незрели.” Вече стана доста тегаво – в края на 80-те години се видя, че ситуацията не е добра. Държавата обедня. Строят се разклати стабилно. В един момент просто реших и аз да опитам късмета си и излязох извън страната. Около 6 години в Канада живях, след което от там фактически направих връзката с радио „Свободна Европа”. Имах удоволствието да стана част от екипа на радио „Свободна Европа”, българската редакция, която работеше от Прага. И предаваше фактически в целите 90-те години, на прехода за България радио „Свободна Европа” излъчваше от Прага. След падането на комунизма като жест на признателност към всичко извършено от радио „Свободна Европа” в годините на студената война /…/ покани радиото да дойде и да работи в Прага. Това беше една символична сграда. Това беше сградата на стария чехословашки парламент в Прага, където марионетното правителство на Словакия под диктата на Москва взимаше своите решения в много отношения и срещу интересите на собствения си народ. В края на краищата приюти една свободомислеща радио станция, която направи действително много за падането на Желязната завеса и за падането на комунизма в Европа. След разделянето на Чехия и Словакия тази сграда остана на практика празна и това беше също шанс за радио „Свободна Европа” да получи една доста голям, доста грозна, но и доста централно разположена сграда. Символична беше цената от една крона. Тогава си спомням, че вървяха безкрайни ремонти и трансформации, за да може да се пригоди тази сграда за условията на едно радио, за изграждането на студия, редакции и т.н. Но в края на краищата това също беше цената върху тази една крона, която радиото трябваше да плати, за да изгради собствения си дом. Особено тягостно стана след събитията 2001 година и взривяването на небостъргачите в Ню Йорк, когато поради съображенията за сигурност властите в Чехия обградиха сградата и то доста солидно с бетонови блокове, с военни машини на четирите ъгъла, с цел да не би да има нападение срещу американски обект, какъвто беше радио „Свободна Европа” в случая. Това остана дълги години. Ограденията останаха до миналата година, когато с помощта на американското правителство радиото „Свободна Европа” изгради една нова сграда, пак в Прага. Българската редакция беше сравнително малка. Там бяхме не повече от 10 човека. Сравнително равнопоставени, защото имахме серия от предавания, но там нямаше разделението на репортери, водещи и новинари, и т.н. Всички, такъв беше и подборът, опитни журналисти правехме абсолютно всичко. Разполагахме с всички големи световни агенции. Разполагахме с всички възможни източници от България като информация. Да не забравяме, че в тези години ние имахме едно много мощно бюро в София. Фактически в Прага работехме 10 човека, но тук в бюрото в София на радио „Свободна Европа” работеха поне 20 други български, активни, добри журналисти. Така че работата беше изключително интензивна, но беше интересна особено в годините, когато в България вреше и кипеше, в годините на прехода. Падане на едно правителство, идване на друго, всичките тези…Тогава рефлектираха много по-ярко и силно пред нас, защото поглед от страни е винаги много по-точен, като че ли от погледа от вътре и това ни създаваше хъса и интереса да работим и да се чувстваме полезни. Самотен там едва ли си се чувствал, защото работиш в екип от много добри колеги, така че винаги имаш с кого да комуникираш. В интерес на истината предаванията на „Свободна Европа” в сравнение с да кажем „Хоризонт” бяха по-неконтактни, с по-малко участия на широката публика. Там бяха малко, да го кажем и ако щете по-аналитични, по-коментарни. И малко по-затворени в чисто жанрово, в този смисъл и по-стерилни, въпреки че звънели сме по цял свят, така че като цяло програмата на радио „Свободна Европа” имаше тази пълнота. Бих казал, че са едни от най-ползотворните ми и хубави години в професионален план. Но пък богатството там беше, че срещаш колеги от други страни, които са някои екзотични като Афганистан, Иран в последните години – хора, които са с друга култура, с различни включително и виждания за степента на демокрацията, така че това наистина беше просто интересен опит, а и имам много приятели до сега сред тях, така че това е също част от богатството ми. Романтичното е, че научих чешки език, намерих много чешки приятели, останах свързан с Чехия. Това, че Прага остана завинаги в сърцето ми едва ли не като втори роден град. 8 години изкарах в Прага. Това не беше съвсем нова територия за мен. Това беше просто едно развитие. Фактически до затварянето на европейските секции на радио „Свободна Европа”, тъй като вече се предположи, че демокрацията е победила навсякъде в централна и източна Европа. И нашият девиз тогава беше „Работим, за да станем излишни.” И ние в един момент просто станахме излишни по преценка и на ръководството на радиото. Смисъл, че вече демократичният строй в държавите, за които предавахме, укрепна и вътрешните медии придобиха вече значението и мястото, което им се полага по принцип в една демократична държава.
Водещ:Чудех се какво да кажа за Стефан Радованов, но ето, към това, което той каза сам за себе си, няма повече какво да се добави., Един живот, изпълнен с много предизвикателства, изключително богат професионален опит, белязан с една изключително висока отговорност към професията. Ще повторя – поклонението пред неговите останки ще се състои утре в църквата „Света Неделя”. Ще повторя още веднъж – църквата „Света Неделя” от 14 часа. С това предаването „Клубът на журналистите” завърши днес. До нови срещи. До следващата събота. С вас се разделя екипът на предаването и аз Цвета Николова.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.02.2012

Водещ: Съветът на Европа предприема мерки за гарантиране на независимостта на обществените медии, а обществената медийна седмица у нас ни дари с ярки примери за редакционни зависимости. И ако миналата седмица търсехме отговор на въпроса заявеното намерение от страна на ново учредения Български медиен съюз за писани на нов етичен кодекс дали е поредната схизма у нас, из медиите като вирус и заболяване се появи практиката късане на вестници пред камера. Сами по себе си тези прояви изглеждат добре заредени с рейтинг и безспорно отпушиха коментарите в социалните мрежи. Днес няколко вестникарски първи страници са решени в квалификации. И каквото повикало, това отговорило. Разбира се и това е позиция. Дали обаче не е редно да си зададем въпроса колко е часа например? В едно общество, което уважава чуждото мнение и държи на истината, не е особено добре политиците да пишат заглавията или собствениците да определят посоката на коментарите и разследванията. Вярно е, че етичният кодекс, който мнозина журналисти спазват, е доброволен обаче никак не е редно да има дни, в които го спазваме и такива,в които не го правим. Много сложно се изписва този график – не за друго. До колко бонусите, за които и тази седмица се говори, писа и показа много, щяха да видят бял свят, ако не бяха медийните войни? Това също е един важен аспект. Какво да правят обаче във всичкото това време журналистите? Никак не е случаен фактът, че правото на информация е записано в повечето европейски конституции. Не само за частта на професията, но и заради човешките права е добре поводите да бъдат поставени журналистите под общ знаменател, като част от онази крилата фраза как всички са маскари, е редно поне да бъде поставен под въпрос. Защото медийните скандали са още един аргумент, който ще ни потопи надолу по степен на свобода на словото. После разбира се ще оспорим методиката, но какво от това? След вчерашното късане на вестници, по една телевизия, днес и по една друга иронизираха късането на вестници пред камера също с късане на вестници. Стана ясно още, че потърсената позиция от Светла Петрова не е стигнала до хартиеното издание, а само до електронното, защото позицията е била принципна. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Валя Момчилова, Светла Милчева, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Бонуси, оставки, високите цени на лекарствата, как журналистите коментираха темите и какво ще се промени освен няколкото лица във властта, до колко властта е склонна да споделя информация с медии? Как ще се развие поредният спор за достъпа до информация? Темите ще коментираме с колегите Весислава Антонова от „Капитал”, Александър Кашъмов – член на Етичната комисия за електронни медии и разбира се предполагам, че вече се сетихте и Найо Тицин, чиито интерес е извън България. Воюват ли медиите и какво да правят журналистите в това време? Каквото и да си говорим, винаги става дума за пари. Така мислят и Pink Floyd. Една от основните ценности на журналистите е отношението им към дискриминацията и по-точно срещу дискриминацията. Тази позиция и практика се опитва да наложи и ЕК с ежегодна награда. И така на национално ниво Даниела Горчева вчера стана ясно, че печели и ще ходи в Европа да се конкурира с колеги. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Става дума за съдбата на един човек, който всички администратори се опитват да кажат, че го няма.
Даниела Горчева:Да, този случай е наистина абсурден, но за съжаление не е единствен. Това е големият проблем. Става дума за съдбата на един човек, едно създание, който е от 32 години в България. Тук е завършил Висшето си образование – МЕИ, тук е работил като инженер в продължение на години. Работил е като предприемач на малка фирма за продажбата на кафе. След това е работил в други фирми. В един момент, след като 17 години живее в България, той иска от емиграционните български служби да му предоставят право на българско гражданство. Той има това право. Служба Емиграция отказва без никакви аргументи. Предполагам поради две причини. Едната е, че все още има от миналото наследено милиционерско мислене и манталитет, тъй като те са длъжни да се аргументират. Те нямат никакви мотиви да му откажат. Другата е според мен, че вероятно Господин /…/ не се е сетил да даде рушвет, където трябва. И освен това и дискриминационно мислене, и нагласи, защото той разбира се е от /…/. По-късно нещата се развиват така, че на него му изтича този паспорт, той вече веднъж го е подновявал, и отива, както предишния път в посолството на Танзания, за да си поднови документа за самоличност. Оказва се, че в Танзания има някакви нови разпоредби. Искат му акт за раждане, какъвто никога не са му искали. Той вече живее 20 години в България. Родителите му в Танзания са починали. Аз не мога да намеря от къде може да е този акт за раждане. И в един момент се оказва, че той дефакто не съществува за бюрокрацията. Танзания не му издава нов документ за самоличност. Българската власт го обявява за нелегален и го тиква в затвора в Бусманци, където е по-страшно от обикновен затвор. От там го измъква с много усилия и самоотверженост адвокат, която се занимава с него безкористно и с тези случаи. В крайна сметка той е извън Бусманци, но без право на дом. Трябва да се подписва всеки ден в полицията. Няма право на здравно осигуряване. Няма право да работи и ние предложихме на парламентарната комисия в…Ало?
Водещ:Да, чувам Ви.
Даниела Горчева:Предложихме на парламентарната комисия към парламента, която се занимаваше с това, да изработят нов закон за чужденците. Тези хора, като /…/, те са около 1200 мисля че – да им бъде признато българското гражданство и да бъдат решени техните проблеми. Но отново за съжаление нямаше…
Водещ:Какво ще направи тази Ваша публикация освен че, Дай Боже, да Ви донесе и европейска награда освен на национално ниво?
Даниела Горчева: Ами аз много се надявам българското общество да успее да разбере чрез медиите всичките тези случаи – те действително нарушават националната сигурност, защото от една страна има хора, които са почтени, имат право на българско гражданство и които не го получават. По този начин те са насилствено маргилизирани. Те с какво трябва да се прехранват? България не може да ги изхвърли, няма право. А не им дава право на нормално съществуване – да работят, да си плащат данъците, да се издържат. А от друга страна в България са създадени на 200 000 души българско гражданство. Повечето от тях са руснаци с много пари, които кракът им не е стъпвал в България. Те не знаят българския език, тъй като много добре знаете, че Русия е по-бандитска, за съжаление, държава и от България и че много малко възможно е човек От Русия да си е спечелил богатството по почтен път. Т.е. ние сме си поканили тук руската мафия, дали сме и възможност да си купува жилища по морето и да живее тук, а на хора като /…/ – почтени хора, които работят години, им отказваме българско гражданство.
Водещ: Как видяхте българската журналистика, когато дойдохте от Холандия тук? Вие сте тук заради наградата разбира се.
Даниела Горчева:Ами аз смятам, че все пак, тъй като аз отдавна наблюдавам този процес, вече има наистина много талантливи, мнодо ерудирани, много задълбочени журналисти. Те стават все повече, Слава Богу, но продължава средата да е все още много лоша. Най-вече, защото хората се страхуват от уволнение, страхуват се. Много журналисти нямат работа. Те са безработни и освен това за съжаление демократичната преса няма частно издание. Няма също, за съжаление това, което много ми липсва в България, са смислени и задълбочени, публицистични телевизионни предавания.
Водещ:Казахте буквално – демократичната преса няма издание.
Даниела Горчева:Да. Демократичната преса няма издания. Знаете, още преди време беше отворен вестник „Демокрация” и всичките му кусури. Това беше един приличен вестник. Изчезна. Вестник „Седем”. Напоследък и вестник „ Дневник” няма печатно издание. Единствено остана може би вестник „Сега”. Това е. За мен вестници, които се афишира цинизъм, уличен език, неглижират се граждански проблеми…
Водещ:В Холандия късат ли се вестници пред камерата?
Даниела Горчева: Моля?
Водещ:В Холандия късат ли вестници пред камерата? Без значение от целта – дали да изразят позиция или да иронизират изразената позиция?
Даниела Горчева:Не. Смятам, че това не е начин да се протестира, защото късане на вестници, на книги и т.н. независимо от това дали хората са имали право да бъдат сърдити заради едно или друго нещо и гневни, и дали са прави – това не е начинът да се протестира. Би трябвало да се назоват конкретно проблемите. Аз смятам, че много български вестници демонстрират липса на чувствителност към случаите на явна несправедливост към такива граждански случаи и мога да си представя – за съжаление липсва ни демократична култура и хората за съжаление не знаят как да протестират. Все още ни липсва демократична култура, макар че има прогрес, напредък и в това отношение.
Водещ: Благодаря на Даниела Горчева за този коментар. Успех Ви желаем на европейска територия с тази танзанинска съдба, която сте описали, тази човешка история. Разбира се ще следим какво ще се случи там. Сега добър ден и на гостите ни в студиото – Весислава Антонова от вестник „Капитал”, добър ден.
Весислава Антонова: Добър ден.
Водещ: На Господин Александър Кашъмов от програма „Достъп до информацията”. Добър ден.
Александър Кашъмов: Добър ден.
Водещ:И от етичната комисия за електронни медии и колко е часа – добър ден и на Найо Тицин.
Найо Тицин: Добър ден.
Водещ: Колко е часът?
Найо Тицин: Точно един без двадесет и две.
Водещ:За българската журналистика обаче колко е? Имаш ли отговор и на този въпрос?
Найо Тицин: Ами аз мисля, че часовникът е спрял за българската журналистика. С крайно съжаление го казвам. И знаете ли? В последно време, особено печатните медии – те са две, три основни групи, които издават някакви вестници у нас. Аз ги опреличавам като онези хубавци, които искат да се сложат на булката на селото, да кажем, или на царя. Всички се борят за дърцето на булката.
Водещ:Ябълката?
Найо Тицин:Булката естествено е Бойко Борисов. С извинение за ефинизма, но те всички искат да му се харесат и пред него да покажат колко са му по-роболепни, а в същото време помежду си се ритат по кокалчетата. Мен тази игра и този сценарий ми е безинтересен.
Водещ: Веси? Спрял е часовникът – съгласи се.
Весислава Антонова: Съгласих се, че е спрял часовникът. Все пак разбира се има и журналисти, които отговарят колко е часа, разбира се завиди в какво време – в централно европейско време, защото все повече са далеч от централно европейското време медиите в България. Или по някакво друго местно време, изкривено време.
Водещ:Ако те върна към онова твое проучване по време на изборите, когато ти изследва политическата реклама…
Весислава Антонова: Колко процента е платената политическа реклама и въобще има ли неплатени такива.
Водещ: И ако се върнем към това твое разследване, то ще даде ли един малко по-ясен и смислен отговор за вестникарските войни, защото те са факт?
Весислава Антонова: Няма да се връщам към това изследване. Това мое разследване – няма избори, няма кой да плаща за тези публикации. Тук по-генералният проблем и по-отчайващият и страшният проблем е функцията на медиите като такива, защото основната функция на медиите е публичността. Публичността, през която е близо до хората, интересува се от проблемите на гражданите и е посредник един вид между гражданите и властта, и упражнява натиск върху властта, когато обаче са засегнати проблеми на гражданите и на обществото. За жалост обаче тази функция е абсолютно неглижирана на медиите според мен и те се използват съвсем други – корпоративни цели, защото това са другите цели. Проблемът на българските медии е, че през последните години зад тях стоят не хора, които имат желание да развиват медийния бизнес като истински бизнес – така, както знаем се прави на развитите пазари. За жалост аз тук не мога да дам пример с българска медия, но примерно мога да дам пример за един вестник като „Guardian”, за който всички можем да си стиснем ръцете, че е дин сериозен вестник и в годините е защитил името си на сериозен вестник, и всички сме се учили от него. За жалост тук ще използвам един цитат на рекламния бос Красимир Гергов, който в едно интервю, последно, когато бях вземала от него, беше казал „Аз такива каубойци колко съм ги виждал!” Беше се изразил за собствениците от новата Българска медийна група.
Водещ: Да де,но преди 8 дни заедно с тях създаде Български медиен съюз.
Весислава Антонова: Вземам тази метафора, защото просто ми хареса на заем от него, въпреки че тя е в съвсем друг контекст. В българските медии влязоха страшно много каубойци наистина. Хора, които изобщо нямат желание са защитават професионални стандарти. За жалост напоследък те са все по-многобройни и влияят на малкото останали сериозни медии.
Найо Тицин: Тук само една скоба – нека да си представим Делян Пеевски като каубоец.
Водещ:Ами ние можем да опишем хората, които се движат с него – преди 8 дни, вече се срещнахме и те тогава много искаха като журналисти да ни изпратят отвън на плочника да чакаме.
Весислава Антонова: Те като каубойци навредиха много и на нашата фотографка Надежда Чипева, която беше дошла няколко минути по-рано, нека кажем 15 минути преди събитието и си беше позволила да снима Делян Пеевски пред хотел „Радисън” на жълтите плочки в София и тогава неговата охрана я беше блъснал в един ъгъл, бяха я заградили и изобщо не и даваха тя да мръдне от мястото си. Тя беше изключително изплашена, когато се обади в редакцията и на нас щеше да ни се наложи да викам полиция, ако не я бяха пуснали и не бяха отишли мои колеги мъже да се застъпят за нея и да видят какво става. В една свободна държава за какво става дума. Но аз исках само да кажа, че тук основният акцент не е това дали е скъсан един вестник или не е скъсан един вестник, защото всички ние в личния си живот знаем, че може би си белим картофите на вестниците. Тук проблемът е, че се нарича журналист един човек, който изобщо не е журналист. Той дори не е и водещ. Може би е водещ единствено на собствената си глупост и простотия. Проблемът е на хората, които са му дали достъп до ефира и честно казано, гледайки го, се сещам за една много интересна реклама, вървеше по българските медии. Рекламираше се шпеков салам и там основните персонажи бяха Дон Киход и Санчо Панса. Дон Киход казваше „свободата, свободата”, „салама” – казваше Санчо Панса. И този човек, който е един слуга просто, той е слуга на своите господари, които седят за него и са му дали достъп до ефира, прави… Смисъл слугата до това може да направи – -неговите възможности стигат до тук. Той няма други възможности. Неговият капацитет е такъв. Културата му е такава.
Водещ:Нека да се върнем обаче до нещо малко по-основно. Господин Кашъмов, защо в повечето европейски конституции правото за информация е защитено? И всъщност каква е работата на журналистите? Да информират, коментират, да дават оценки вярно?
Александър Кашъмов: Ние разбира се трябва да кажем, че има два аспекта. Първият аспект е правото на всеки да получава и разпространява информация. Свободата на изразяване – това е класическата роля на медиите. Това право за пръв път е записано в международен документ във Всеобщата декларация за правата на човека. Естествено то фигурира и в нашата конституция – член 41. И отделно от него има едно по-специално право. Това е правото на достъп до документите, които съхранява държавата. Разбира се тези права са изключително важни. Те са гръбнакът на съвременната демокрация, в която всъщност все по-голяма част от света започва да пребивава, слава Богу. Това е така, защото просто – демокрацията – по-добра система от нея не е измислена. Обикновеният човек взима участие в процеса на вземането на решения. Той няма как да взема участие в процеса на вземането на решения, ако не знае дебатите, ако не знае документите и ако няма всестранна информация. Особено за това, което правят тези, на които е дал мандат да управляват.
Водещ:И ние тук всъщност нека да бъдем разбирани погрешно – не става дума за някаква журналистическа солидарност, а за правила. Между другото, ако трябва по този случай да се произнесе някоя етична комисия, коя ще се произнесе? По електронните медии или по печатните?
Александър Кашъмов: Ами няма съмнение, че ще се произнесе Комисията по етика за електронните медии. Там, където аз съм зам.председател. Защото става въпрос за нещо, което е извършено в ефира на телевизионно предаване.
Водещ:Но това е формалната страна.
Александър Кашъмов:Тя обаче е много важна, защото ако пък вече се развие казусът и някой иска на публикацията във вестник „Труд” да я представи и да се оплаче от нея като не етична, тогава ще отиде в другата комисия по печат. Това е едно формално разделение, но ние сме различни хора.
Водещ:Между другото смятате ли да разгледате този случай, защото малко вирусно плъзна късането на вестници пред камера?
Александър Кашъмов: Ами…
Водещ:Пак ще кажа – независимо то целта днес беше иронизирана тази практика, която пък видяхме вчера.
Весислава Антонова: Проблемът е, че няма да произлезе нищо от това, Ирен, защото етичният кодекс на българските медии първо не е подписан от всички медии. Второ – като се създаде новият, вторият Медиен съюз, ще се пише втори етичен кодекс. Това, което – то чест им правя на комисията, тя няма как да не се захване с това, но единственото нещо, което може да направи, е да порицае медията, която го е направила това. То така е записано.
Александър Кашъмов: Да и то при положение, че тя не е член на кодекса, това вече създава формална пречка. Друг е въпросът, че комисията по начало има право, комисиите имат право по начало да формират становища по въпроси, които са от значение за функционирането на медиите и спазването на етичните стандарти. Дали, по какъв начин ние бихме се произнесли, аз не мога предварително да кажа, но ние имаме заседание във вторник, така че много е вероятно този въпрос да бъде поставен. Още повече, че и Светла Петрова, която цитирахте преди малко, също е член на Комисията за електронните медии.
Водещ: Ами тя вчера, потърсена е нейната позиция от една телевизия. Каза, че тя не е стигнала до хартиеното издание, защото е била принципна.
Александър Кашъмов:За мен има един важен момент. Тук разбира се вероятно ще говорим за много аспекти, но проблемът има един основен момент. Естествено няма особен проблем в това като символичен жест някой да скъса някакъв документ. Да тръгнем от Мартин Лутер, който е скъсал документ.
Водещ: /…/
Александър Кашъмов: Това беше съвсем различно в случая, защото когато един… Аз все пак бих казала журналист, защото важното е за какъв се представя някой. Смисъл това е важно, за да можем да оценим неговите действия. Когато един журналист всъщност къса труда на друг журналист – това ми се струва, че е едно изключително…
Водещ:За да защити човек с властови позиции?
Александър Кашъмов:Ами аз изобщо смятам, че това е едно изключително нездравословно отношение. Това означава всъщност, че тези отделни хора, тези журналисти тогава, когато бъдат изправени пред общ проблем, а те всекидневно са изправени пред общ проблем, защото истинския опонент на журналистите е властта, тогава, когато те са изправени пред общ проблем, те няма да имат силата да го решат. А точно обратното – техният естествен опонент в един образен смисъл ще може да ползва едни журналисти срещу други и това ще доведе до раково образование в цялото общество, защото в крайна сметка…Медиите служат на гражданите и на хората.
Весислава Антонова: Служат в момента на корпоративни интереси за жалост. Много повече на търговски корпоративни интереси.
Водещ:За това има нужда да кажем, че правото на информация на хората е защитено в повечето европейски институции. Ами аз Ви предлагам след мъничко да поразсъждаваме по въпроса понеже темите от седмицата бяха бонусите, оставките – ако обаче не беше тази вестникарска война, ние дали щяхме да научим нещо за тях? Отговорете ми с да или не и по-късно ще разсъждаваме за аргументите. Според теб, Деси?
Весислава Антонова: Ами ето, нали говорим за корпоративни интереси, които стоят зад вестниците. Според мен дори обикновените граждани, ако бяхте си направили труд да разпитате хората по улиците знаят ли за какво са тези оставки, за лекарствата ли – те нямаше нищо да знаят, защото този казус има доста задколисия в него, доста трудно се обяснява. Но пък засяга много неврологична за хората тема, много важна, защото всеки един от нас е потребител на лекарства и когато видиш заглавие, че лекарствата за онкоболни скачат три пъти, тук се задейства, натиска се едно червено копче и се отприщтва…
Водещ:Да де, ама е малко странно, когато видиш, че лекарствата за онкоболни в единия вестник, че са поскъпнали три пъти, в други, че саѝ поевтинели с 400 или 500 лева.
Весислава Антонова: Ами хората просто не си купуват вестника.
Водещ: Какво си записахте, Господин Тицин?
Найо Тицин:Записах си за общият проблем, че е властта, ама аз поне разбирам така тази подмяна, за която говорим, че е подменен проблемът, т.е. никой не се занимава с проблемите на властта истински. Т.е. това, че излязоха тези бонуси не е заради несправяне или заради някакви проблеми във властта, а защото едните ритат по кокалчето другите, защото искат да се покажат колко са по-добри пред булката. А на въпроса щеше ли да излезе, ако нямаше такива медийни войни, щеше да излезе, ако имаше истински журналистически разследвания.А това не е резултат на истински журналистически разследвания.
Водещ:Какъв е резултатът – ще продължим след малко. Преди да стане ясно как ще се пише този заявен втори етичен кодекс, докато течеше песента тук протече един оживен диспут на тема „Защо не работи етичният кодекс?” Найо, ти каза, че всъщност, откакто е приет този етичен кодекс, като че ли правилата в журналистиката, в професията по-малко се спазват. Веси, твоята теза беше, че това е едно външно тяло.
Весислава Антонова: Да едно неорганично.
Водещ:Господин Кашъмов каза, че е хубаво, че все пак го има. Къде е истината?
Весислава Антонова: Не, безспорно трябва да има етичен кодекс. Въпросът е до колко медиите в България имат желание да участват в истинското създаване и прилагане на такъв документ. До колко не е фалшиво това, което Георги Лозанов е припомнил от етичния кодекс. Трябва да има взаимно уважение и лоялна конкуренция между медиите. Звучи доста изкуствено написано като се има в предвид пазара.
Найо Тицин:Ако си спомняте, етичният кодекс 2001-2002 година се написа. Нали?
Александър Кашъмов:2005.
Найо Тицин:Добре. Под /…/ на управляващите естествено, защото те са гаранция в кавички, за свободата на медиите, като че ли. Но аз си спомням от по-ранните години на демокрацията, когато по-активно бях в журналистиката, в телевизията – ние тогава нямахме етичен кодекс през 90-те години. Нямахме и вестниците нямаха. И смея да кажа, че тогава по-прилично се държаха медиите. И веднага трябва да кажа, че наистина „Капитал” прави едно голямо изключение от всички други вестници, но в случая за електронните ще говоря. Като че ли най-прилични медии все пак останаха обществените. Без да правя четка на радиото, в което сме,но някак си дори вчера водих с едни приятели този разговор. Те казаха „Добре де, ама те обществените нали са държавни. Как така се случва, че държавата и управляващите не са се разпасали спрямо обществените медии, както са се разпасали спрямо частните медии, които всъщност…?” Я на един ще му оправят, я на друг… Все ми едно, не ме интересуват корпоративните им зависимости на управляващите и издаващите тези вестници. Някак си обществените медии случиха и си само създадоха един имунитет, който да не допуска такова разпасване на властта.
Весислава Антонова: С извинение това си има свое обяснение, защото власт имащите са достатъчно умни и проницателни да знаят коя медия има голямо влияние и през коя медия може да се търгува с влияние. Един така по-наложен през годините модел на констатация за търговията с влияние. Обществените медии през годините първо, че основният лост на управляващите ги натискаха през бюджета им – да го намаляват, свиват и съответно да го увеличават и да дават подаръци някакви. Вижте какво е тяхното влияние, колко хора ги слушат, колко ги гледат.
Найо Тицин: Те са доста маргинализирани.
Весислава Антонова: Това някак си се запазва, защото властта вижда, че няма смисъл да води битките си там, а по-скоро през тези най-гръмогласните и най-влиятелните медии.
Водещ:Разбира се тук аз ще си позволя да направя едно уточнение, че все пак националното радио има много програми. Една от програмите му е „Лидер” в радио ефира, така че и това е от значение, но пък на Найо исках да кажа, че последно едни 7 милиона бяха оценката и цената на тази свобода извън бюджета. Да се върнем обаче пак на бонусите и на…
Весислава Антонова: Аз визирах, Ирен, телевизиите.
Водещ:Разбрах. Но ако не бяха тези медийни войни наистина, Господин Кашъмов, щяхме ли да научим за бонусите и ако го бяхме научили по друг начин, нямаше ли да бъде по смислено?
Александър Кашъмов:Между другото това са различни въпроси. Аз първо не съм на мнение, че през миналото десетилетие медиите са били по-лоши, отколкото бяха през 90-те години. Напротив. Аз смятам, че през миналото десетилетие медиите категорично се развиха много и всъщност се появи разследващата журналистика, която я нямаше през 90-те години.
Водещ:А сега тя къде е?
Александър Кашъмов:Това, което в момента се случва, е много странно, но зад него всъщност се виждат някои според мен и обективни тенденции, освен че има субективни. Първото нещо е , че медиите станаха силни в България. Те станаха силни, те са в състояние да формират обществено мнение. И това е така особено много през последните години, защото всъщност тук има един хубав факт – политиката вече зависи от избори. Не случайно се ходи и се купуват избори, защото тя зависи и от медиите и за това има медийни войни, защото медиите се оказва, че са важни. Едно време те не бяха толкова важни. Това според мен е една от истините, която стои зад този скандал. Тя сама по себе си е хубава, но не води до хубави неща, както виждаме. Разбира се аз смятам също така, че не е проблем да има корпоративни интереси, защото медиите, голяма част от тях са фирми. Проблемът е когато предметът на публикуване не е този, за който те не си вадят хляба с продаване на медийния продукт, т.е. с разкриване на истината, с критика на управлението, с писане на темите, които са важни за хората, а когато започват да си вадят хляба с нещо съвсем друго. Аз не знам в каква сфера е техният бизнес в момента, но този бизнес не е в медийната сфера. Това е истината.
Весислава Антонова: Пак до подмяната стигнахме, Сашо. Има разследващи журналисти, но те не правят разследванията, които са в полза на обществото, а правят разследвания, които са в полза на издателя или на собственика.
Александър Кашъмов:Тук има обаче едно голямо „но”. Значи…
Весислава Антонова: Пак са добри в ровенето на факти.
Александър Кашъмов:Освен това разследванията винаги са добри, когато в тях има истински факти. Значи аз например не бих казал, че сам по себе си дебатът за бонусите е лош дебат или че обстоятелствата, които са го извадили на яве са чак толкова важни, когато все пак обществото получава информация.
Водещ: Има ли го все пак този дебат, защото всъщност може би трябваше да спорим за това колко да е морковът и колко тоягата, а не да оценяваме броя на оставките – приети, неприети и да ги преброяваме?
Александър Кашъмов:Между другото искам да кажа, че този дебат започна всъщност доста по-рано. Той сега се поде от тези групи медии, които започнаха да го експлоатират, а всъщност този дебат се появи за първи път според моето знание като ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация” през лятото на миналата година, когато в.”Сега” за първи път поиска тези бонуси за първите две тримесечия за миналата година. Тогава това не беше свързано с никакъв особен шум. Мина незабелязано, но има съдебно дело. Има решение на административния съд София-град, което се приема, че не са лични данни тази информация и обществото има право на нея, но тъй като беше обжалвано това решение, предстои произнасяне на Върховния административен съд. Това е за мен автентичната история на този дебат. Разбира се един от проблемите е, че някои политици много умело започнаха да го експлоатират, което пък е нормално, защото те са опозиция. Но за мен това, което е вече мое персонално мнение, лично мнение, то не е свързано с медиите как го отразяват и т.н. – аз смятам,ч е все пак не бива дебатът за публичните разходи да се замества с едно сиромашийство, с което ние да не искаме изобщо да не получават заплащане хора, които са отишли в държавната администрация и вършат важна работа все пак.
Водещ:Всъщност истинският спор е за мярката, може би за важността да се уточнят някакви правила, а не правилата да бъдат – ето, тук се сещам веднага за една крилата фраза „Не да има хора, които да разпределят дажбите.”
Александър Кашъмов:Ами спорът е малко като при помилванията. Значи…
Водещ:Между другото и помилванията са тема от седмицата.
Весислава Антонова: Наистина тук проблемът е как възникна темата. Логично тя е от миналото лято, но защо медиите не продължиха с тази настойчивост да я развиват и следят нали?
Александър Кашъмов: Точно така. Ами с помилванията се получи нещо подобно.
Весислава Антонова: Да, действително въпросът е правилен. Дали биха разбрали за този важен проблем, ако не беше всъщност настъпване по кокалчетата между две враждуващи вестникарски групи?
Александър Кашъмов: Но това пък има някакъв положителен ефект, но това не е заради настъпването, а заради това, че в демокрацията медиите живеят в конкуренция. И това е хубаво. Лошо е когато конкуренцията не е честна, когато играта не е честна. Това е един стар наш балкански проблем. Малко хора, особено от тези големите собственици, малко хора знаят как се яде с вилица и нож. Като се отиде малко по на запад се вижда, че е обратното. Този е проблемът всъщност. Този е проблемът.
Найо Тицин:Това как се яде с нож и вилица някак си аз си го обяснявам по един много драстичен начин. Знаеш ли защо? Защото когато бащите на американската демокрация и на френската революция са писали Харта за правата на човека и Декларацията за независимостта в Щатите в края на 18 век, ние за първи път – един достоен монах е написал Българската история. Ето това е. Когато едни хора, едни умове са ги занимавали проблемите, които сега тепърва ги откриваме, че има такива проблеми, те са се занимавали преди 200 години, ние тогава още не сме си знаели историята.
Водещ:Аз обаче ще направя една реплика. Венета Шопова, която е председателка на комисията за защита на личните данни, твърди, че бонусите са лични данни. Заплатите и бонусите, които получават държавни служители са лична информация, защото издават икономическата им идентичност. Край на цитата.
Александър Кашъмов: Аз тук бих казал следното – няма съмнение, че те са лични данни, защото според Закона за защита на личните данни, той се основава на директива и конвенция, всяка информация, свързана с едно лице, представлява лични данни. Само че когато говорим за Достъп до обществена информация, тук има един баланс, който се прави. Определени лични данни стават публични заради надделяващия обществен интерес на обществото.
Водещ: Всъщност тези данни ги има в декларациите, които тези политици или администратори, висши администратори са длъжни да подават към Сметната палата.
Александър Кашъмов: Ами значи да, това пък е една друга тема. Ако си спомняте имаше тема и то по това също има съдебно дело, което Административният съд София –град спечели. Това беше Декларацията на независимите народни представители, които министър Симеон Дянков не искаше да даде информация кой за коя партия е предназначил полагащата му се бюджетна субсидия. Всичките тези данни от подобен характер – те стават публични при наличието на надделяващ обществен интерес. Това е и смисъла, в който се произнесе и съдът по тези казуси. Това е хубаво да го вземе в предвид и Комисията за защита на лични данни. Между другото има по този повод един хубав текст в блога на Програма „Достъп до информация” от колегата Ани Давидова, която посочва, че има и още по-стара практика на съдилищата, които ясно казват, че подобен вид информация е обществена. Ние наистина , както каза и Найо, малко вървим след събитията в някои други по-западни краища. Не е лошо в този смисъл да забързаме малко крачката си, защото иначе ще си останем да вървим след събитията.
Весислава Антонова: И часовникът ще е спрян.
Водещ:И часовникът ще е спрян, да.
Найо Тицин: И освен това аз ще рефлектирам Сашо, който каза наистина медиите на все по-важни, не станаха, ами по-скоро се правят, защото когато те наистина те бяха важни за публиката, те имаха много по-висок тираж. В момента тиражите на тези вестници са слезли до своя минимум, което означава – сега пък в потвърждение на твоите думи, че те не се изхранват вече от журналистическия си продукт, за да бъдат купувани, а се хранят от някакъв корпоративен продукт, който им плаща рекламите, или който ги финансира и т.н. Но това дали е добра или лоша новина няма да го коментираме, но вестници вече не се купуват в България. И това до някъде дори според мен за у нас е добра тенденция.
Водещ:Да. Ами то на този фон аз пък да кажа, че на 16 февруари Съветът на Европа призова официално държавите членки да засилят редакционната и оперативната независимост на обществените електронни медии. Всъщност защо обществените? Защото за тях могат да вземат позиция от Съвета на Европа. Другите са си самостоятелни търговски обекти, но в крайна сметка обществените медии, като че ли формират общия фон.
Весислава Антонова: Ама лошото е, че не го формират. Те са все пак някакъв стожер, нали, тук говорихме за достъп на аудиторията, но тъй като през годините все пак са оставали стожер някаква добра, качествена журналистика.
Водещ: Искам да Ви кажа, че „Разделяй и владей” обяснява всичко като логика на събитията.
Весислава Антонова: Аз пак казах, има по-гръмогласни медии, не го разбирайте само през тиражи или през слушаемостта, или през гледаемостта. Но просто по-гръмоглансите медии заглушават гласа на обществените, Става въпрос като едно класическо изпълнение, оперно. То си остава чисто, но това не означава, че около него няма някакви нови, млади попълнения, които се опитват да теглят това класическо изкуство, било оперно или журналистика, и т.н. Някакви поп културни явления и да се намесят с някакви поп културни явления. Да обясня някак си.
Найо Тицин: А пък в журналистиката са и субкултурни.
Весислава Антонова: Точно така, но тук е много лошо това. Смисъл много ретроградно е всичко това, което се случва.
Водещ:До колко от този лабиринт има изход? Останете с нас. Ще продължим след малко. Ще започнем сега с едно отклонение, ще продължим т.е. сега с едно отклонение. Как държавите се отнасят към жертвите на тероризма? Това е настоящият интерес на Найо Тицин. Но понеже няма бивш журналист, за това в началото пък започнахме с уточняване на колко е часа. Аналогии могат ли да се правят?
Найо Тицин: Значи това е тема, която ме интересува от известно време. С една журналистка в Париж работим над този документален проект за документален филм. Мен ме привлича да се занимавам с теми, които са доста отвъд Калотина, с извинение. В смисъл такъв, защото това са важните теми за света. Тук дали Бареков е скъсал вестник или дали в. „Труд” е написал неговата борба въобще не ме интересува, защото първо българските вестници като почнеш да ги разлистваш повечето, особено ежедневниците, те имат една международна страница, в която обикновено в половината от тях е изпълнена с това дали някой българин е хванат някъде или български цигани са изгонени от някъде, т.е. всичко е свързано с нашата провинциалност. С голямо съжаление говоря. Когато отвориш „Guardian financial times” или който и да е друг вестник, ти ставаш част от света. Разбираш какви са общите теми, които вълнуват света и как се движи светът. Българските вестници като ги отвориш, не разбираш как се движи светът, не разбираш и как България се движи. Общо взето. Или разбираш с голямо съжаление как се движи. Темата за жертвите на тероризма е една общо взето нова тема в законодателството и за всички страни в цивилизования свят, да го кажем, защото тази тема започна да набира скорост след 11 септември 2001 година, защото се оказа, че броят на хората, които засягат тази тема се увеличава. Поради увеличаващият се тероризъм по света. И е любопитно да се види, че дори в ЕС различни страни по различен начин третират тази тема. Например в Италия жертвите на тероризъм, в смисъл хора, които по един или друг начин са осакатени от терористичен акт, държавата поема доживотна тяхна пенсия. Защото презумцията, от която са изходили в италианското законодателство е, че всъщност терористичната атака е винаги атака срещу държавата. А хората, които са потърпевши, те всъщност са странични жертви. Те са жертва на това, че държавата не е успяла да ги опази. З а това в последствие поне държавата иска по някакъв начин да ги увъзмезди или как да кажа? Някак си да поема някаква отговорност, да ги компенсира. В англо-санксонския свят е пък съвсем друго. Там са ги оставили хората сами да се оправят. Но има различни държави и по различен начин разсъждават над това нещо и мен ми е интересно да видя как съвременната и законодателна, и някак си политологична мисъл се занимава с такива актуални неща, с които може би ние ще се занимаваме след 15-20 години, ако изобщо се занимаваме.
Водещ: Защото в момента сме заети, а пък например да разсъждаваме как да се ограничат броят на жертвите на ПТП на пешеходна пътека, защото това беше темата.
Найо Тицин: Но примерно дори България може да се включи в дебата за жервтите на тероризма, защото ние имаме също жертви на тероризма. Преди 2-3, 2006 или и 2005 мисля година, двама български шофъори бяха публично обезглавени в youtube.com в Ирак. Какво стана с техните семейства? Как стана? Помня, че нещо Бойко Борисов беше отишъл до Турция, едва ли не самоотвержено да види, да ги спасява като главен секретар. Имаше някаква такава героична поза. Не знам какво стана, но все едно, няма значение. Въпросът е държавата има ли отношение към семействата на тези хора или няма отношение? Според мен няма отношение и такъв дебат не може да се повдигне тук, защото се занимаваме с всъщност много по-безсмислени неща.
Водещ:Господин Кашъмов, как Ви изглежда един такъв дебат? Възможен, невъзможен в България?
Александър Кашъмов: Дебат за тероризма? Ами разбира се това, което…
Водещ:Има ли медиен тероризъм?
Александър Кашъмов:Това разбира се по образен начин може да бъде възприето. Ами разбира се, ако говорим вече за тероризма в тесния смисъл на думата, разбира се това е интересна тема и разбира се темата за двамата шофъори е важна. Между другото аз си спомням, че тогава водихме едно дело за достъп на информация и връзка, защото беше много интересно в каква степен и какво е преговаряло тогава Министерството на външните работи. Информацията беше отказана и отказът беше потвърден от Административния върховен съд. Но всъщност истината за това подготвена ли е държавата например за подобни ситуации? Как се реагира и каква е степента на подготвеност, и какви са последиците? Това е важно. Това е важно разбира се, както и всичко друго. Всъщност това, за което говорим е, че медиите би трябвало, поне мисля, че е в полза на гражданите, да поставят такива въпроси – дали управляващите с аподготвени за една или друга ситуация, която засяга съдбите на хората, дали управляват добре парите, които данъкоплатците им дават, дали развиват бизнеса, т.е. дават възможност за условия, дали става по-добър животът за обикновения човек? Това са темите.
Водещ:Но това не става с етичен кодекс май. Това става по друг начин.
Александър Кашъмов:Ами етичният кодекс е едно от средствата. Ако си представим, че все пак медийното слово тече като река, какво представлява етичният кодекс? Той е просто един бент, защото реката трябва да има корито. Не знам.
Водещ:Кой къса дигите тогава?
Весислава Антонова: Според мен всичко става с професионална журналистика, с качествена журналистика и с хора с характер. Защото не може основният аргумент да е, че ще уволнят от вестника, ако ти си добър с качествена журналистика. Те ще уволняват, ще уволняват и в един момента нали, то няма да може. Има някакъв предел на уволнения. Не може пазарът да е само от слуги и изплашени хора, защото има много качествени журналисти във всички медии и въпросът е кой колко е направил някакъв компромис, дали е направил и защо го е направил.
Водещ:Ами накрая да си зададем пак въпроса колко е часа? Имаме ли шанс да се движим по точното време, Господин Тицин? Изобщо кого да попитаме колко е часът днес?
Весислава Антонова: Себе си.
Найо Тицин: Ами да, първо себе си да се погледнем наистина и да… Знаете ли? Когато се прави избор, хората много повече се двоумят за Коледа дали да си купятр пуйка или прасе, примерно, отколкото мислят какво да изберат на избори, което общо взето им се случва, нали? На 4 години. И после много се учудват и започват на втория ден след изборите да се казват „Ох, ами сега какво стана?” Не си мислел достатъчно или си гласувал напук, против нещо, а не за нещо и не си мислел като си правил това нещо. Вчера ми попадна на повод часа – наистина от Калотина на Изток часовникът все повече се забавя, направо е спрял. Когато вчера гледах в youtube.com предизборните клипове в подкрепа на Путин, аз доста се шашнах. Те са под на слова – „Русия без Путин? Апокалипсисът е утре!” Където ти обясняват, че ако не е Путин, всичко отива по дяволите. Как Русия ще предостави ядреното си куфарче на Обама директно. Как целият Запад е доволен от „демократизацията” на Русия. И т.н.
Водещ:И това е един медиен член 1-ви.
Найо Тицин:Да. И как без Путин всичко е загинало и само с него могат да оцелеят и да се радват на това, което в момента си се радват. Така че на мен ми е любопитно догодина да видим до каква степен някои партии ще ползват същата фразиология и лекция, как без това всичко е загинало. Въпреки че преди 5 години имаше зачатък на някакви такива простотии. Имаше зачатък на такова спиране на часовника.
Водещ:За всичко е виновен Жак /…/, който на времето дойде и направи онази карта с черепчетата. Тази рекламна лекция той я създаде.
Найо Тицин:Да, но тези автори на путиновите клипове са го минали десетократно. Просто страхотно.
Водещ:Господин Кашъмов, които дела ще дадат някакъв отговор на въпросите, чиито отговори търсим днес?
Александър Кашъмов:Ами тук може да се каже, като стана дума за избори – слава Богу в България около избори се разглеждат по-интересни и по-важни въпроси, свързани с управлението, свързани с публичността на кандидатите, а не с ядреното куфарче.
Водещ:Добре, че нямаме ядрено куфарче.
Александър Кашъмов:В това отношение всъщност и това, което забелязвам като тенденция в последните години е, че властта и политиците все повече се интересуват от конкретното обществено мнение. Съответно взимат и някакви управленски решения. В тази връзка обаче в ден днешен е на общественото внимание един много важен казус пред Конституционния съд, защото преди 2-3 седмици беше атакуван един текст от закона за досиетата от страна на тричленният състав на Върховния административен съд. Това е текстът, според който се обявява принадлежност към Службите за сигурност на съответните хора само на основата на документи, които те не са подписали. Там картончета, посочени данни в регистрационни дневници и т.н. Това е доста притеснително, защото обществото все пак за последните години свикна, 5 години вече има едно постепенно разкриване на тези лица от Комисията, която е съставена от представители на различни политически партии. Знаем – действа независимо, има съдебен контрол. И хората свикнаха, когато дойдат избори, да преценяват кандидатите си и през тази призма и това е редно, защото това е свързано с морала на обществото.
Водещ:Това е част от разбирането на даден човек към живота, към околните.
Александър Кашъмов:Точно така и за това е важно ние да знаем в крайна сметка за кого гласуваме, кой ще ни управлява. Важно е да се разкрият зависимостите, свързани с нашата ДС. Важното е обществото да прочете историята си, за да може да върви напред и именно в този момент това конституционно дело, по което разбира се Конституционният съд ще се произнесе, се оказва един доста важен момент в нашето общество тук и сега, защото то ще определи постигнатият консенсус през 2006 година и последвалото отваряне на тези документи дали ще продължи или ще бъде сериозно разтърсен и обществото по някакъв начин ще се върне назад.
Водещ:А особено за журналистите това поне е много важно, защото аз си мисля, че е важно кой говори, нали така Веси?
Весислава Антонова: Важно е разбира се.
Водещ:Найо?
Найо Тицин:О, да.
Весислава Антонова: Според мен е много важно дали действително е важно това усещане, което имат хората, че има някакъв двоен стандарт при отваряне на досиетата, че има хора, чиито досиета се отварят и такива, на които това им се спестява.
Водещ:Свободна територия за разследващата журналистика. Ами аз накрая да пожелая от екипа ни хубав съботен следобед. Александър Райчев, Снежа Спасова, Светла Милчева и от мен Ирен Филева.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.02.2012

Водещ: Има такива моменти, в които, колкото и да се стреми човек да закъта емоциите си на скришно място, в крайна смета те побеждават усилията за безпристрастност. Преди малко, заедно чухме в бюлетина, въпроса: Има ли надежда за затопляне? Ние сега ще си поговорим за едни други надежди, за надежда трагедиите да не се случват. Дали има такава надежда? Няма нищо по-лошо от лошото време или хроника на обичайната безотговорност и ествествената липса на отговорност. И такова заглавие можем да сложим на репортажите от беедстващите райони в България. В седмицата на бедствия и климматични катастрофи, най-често се казваше: наистина няма нищо по-лошо от лошото време. Какви бяха репортажите през седмицата? Какви бяха коментарите на блогърите и какво постигна т. нар. гражданска журналистика, която поиска от журналистите да покажат другото лице, това на героите, по време на криза. За трагедията в село Бисер и блокираните краища на България от полярния студ ще говорим с Красимира Георгиева от в. „Труд”, Митко Новков от в. „Култура” и Йордан Димитров от БНТ. Няма нищо по-неясно от междинен европейски доклад, защото, както винаги всеки чете отделни части от него. ЕК представи през седмицата поредните междинни доклади за България и за Румъния по механизмите за сътрудничество и оценка. Докладите отчитат напредъка на двете страни от издаването на последния документ, публикуван на 20 юли миналата година. Успоредно с този доклад, политическа партия в Холандия призова „Оплачете се от българи”. За външните коментари по темата, след малко ще научим повече от Даниела Горчева. Дойде ли му времето в Европа да се пише за екология? Ще попитаме колумниста Юлиян Попов. Още за Акта, „протестът вън, в мрежата и коментарите на създаващите обекти, авторски права. Какво се случи в Европа и какво у нас? В изданието днес още: европейски медийни новини „Дайджест”. В Гърция кризата в медиите застрашително расте. Международната фредерация на журналистите призова за по-голяма защита на медиите на международна конференция в Доха, правителства да поемат отговорност при защита на журналистите. Италианският обществен оператор „Рай” затваря филиалите си в Северна Америка. Организация „Репортери без граници” търси отговори, след като програма на общественото радио в Португалия бе спряна по съмнителен начин. Повечето страни членки на ЕС подписаха Акта, предизвикайки протести в стил Сопа. Подробности по-късно в изданието. Добре дошли в „Клубът на журналистите”, ви казваме Руслан Беров, Вячислав Бушнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева.
Изпортване по български, това пише балканския наблюдател на германския вестник „Гицайт франкщил”, цитиран от „Дойче веле”, ден слеед като критичният доклад на ЕК за напредъка на България беше огласен. Разбира се, у нас коментарите бяха различни, но ние да започнем в началото с външните коментари. Сега отиваме в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева. Добър ден.
Даниела Горчева: Добър ден, чувате ли ме?
Водещ: Чувам ви,да.
Даниела Горчева: Добър ден на слушателите ви.
Водещ: И така. Нека да се ориентираме първо по външните реакции за междинния доклад за България. В Холандия какво се каза? Знаем, че това, Холандия е критично насочена към България?
Даниела Горчева: Да. Холандия е критично настроена и не е само Холандия, въпреки че във фокуса е, тъй като Холандия налага вето за влизането на България в зоната на Шенген. Вниманеито е насочено към Холандия, но не е лъжа, че големите страни Германия и Фрранция също не са ентусиазирани от това България да бъде приета в тази зона, където няма паспортни проверки. Най-вече няма митнически контрол, а ние знаем, че в България корупцията и организираната престъпност са на такова ниво, че заплашват не само нашата страна, но и целия ЕС.
Водещ: В Германия коментарите обвързаха този доклад с позабравени вечеу нас спомени за Мишоо Бирата?
Даниела Горчева: Аз не знам за разследването за Мишо Бирата да е стигнало донякъде, някой да е наказан, но както навремето, между другото, бившият вътрешен министър Румен Петков, който имаше навика да вечеря с оперативно интересни лица, по терминологията на МВР, което закона му забранява със същата категоричност, с която му забранява да извършва контрабанда на наркотици. Аз не си спомням той да е разследван, да е наказван и т.н., така че аз не смятам, че България има някакъв прогрес, по отношение на корупцията и на престъпността, освен показни акции и пушилки по медиите…
Водещ:Добре. Друго чу ли се за България в Холандия?
Даниела Горчева: В Холандия последният доклад се коментира умерено, че все още не е отбелязан необходимия напредък. Коментира се това, че е оказван натиск от ЕС върху Холандия да отмени ветото. Аз като български гражданин и не само аз, много българи, ако съдя по форумите, това, което хората пишат в България, не желаят България да влезе в Шенген, защото много добре знаят, че така пада последната бариера пред българската мафия.
Водещ: Нека сега включим в разговора и Красимира Георгиева от в. „Труд”. Добър ден.
Красимира Георгиева: Добър ден.
Водещ: Едно и също като, че ли си говорим? Едно и също като, че ли се пише? Защо по различен начин го разчитаме и защо се налага да правите после такива колонки? Вие направихте една колонка, какво всъщност казва евродокладът.
Красимира Георгиева: Не знам.Да ви кажа, ние точно преди предаването си говорихме с вас, че това е като едно страшно дежавю. Всяка година едно и също се пише, всяка година ние правим колонки с основните препоръки към България и на следващата година всъщност тези колонки се повтарят. За мен основният проблем е, че натискът, който стана ясно, че България не е подготвена да влезе в ЕС. Този механизъм беше измислен неслучайно като форма на натиск, но се оказва неслучайно, че този механизъм не е достатъчна форма на натиск. Колежката Горчева каза, че Шенген остава. Това може би е последното, което е останало като някаква форма на натиск, но явно и това не е достатъчно и тука въпросът е да обърнем гледната точка. Натискът не може да идва отвънка. Натискът трябва да дойде отвътре. ЕС се оказва, Брюксел с всичките еврокомисари, с всичките експерти, с всичките доклади не са в състояние да променят нищо. Ако българското общество не поикса такава промяна, тя няма да се случи.
Водещ: Нека сега да включим и г-н Митко Новков. Здравейте.
Митко Новков: Здравейте на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Защо преживяваме едно и също непрекъснато?
Митко Новков: Защото да, каза го колежка. Натискът трябва да дойде отвътре. Ние си оставаме същите. Целият проблем на това, което наричаме преход и България в Европа и преди това България извън Европа е факта, че по някакъв начин навиците си не ги променяме. Хубаво, добре. Спряхме да хвърляме, да кажем, торбичките през балконите, обаче пък си хвърляме фасовете. Ето такива …
Водещ: От там ли идва?
Митко Новков: Да, абсолютно. Точно оттам. Когато възприемеш едно нещо като нормално, като възприемеш като нормално, че отиваш в някакъв магазин ив отиваш и си ги изкупуваш контрабандите и си казваш примерно и това за теб, как да кажа, това за теб е нещо като една такава много решителна постъпка…
Водещ: (…)
Митко Новков: Ти си много в кондиция с живота, след като го правиш.
Водещ:Това, защото е в грешка положителен герой.
Митко Новков: Да. Фактически се получава точно това, че ти, по отношение на безобразията, които правят тези над теб, не изпитваш, как да го кажа, не изпитваш неприязън, не изпитваш недоброжелателство по простата причина, че ако ти си на тяхно място, ще правиш същото.
Водещ: Нека…
Митко Новков: Всичко тръгва отвътре. Тръгва от нас първо като индивиди, а след това идва и като гражданско общество и т.н.
Водещ: Нека да сравним сега с холандците. Даниела, като че ли не е много ясно, дали някой се оплаква от българин, румънец и поляк, но самият факт, какви коментари подбуди в Холандия? Да припомня на нашите слушатели. Това е сайт на политическа партия, в която тя по обичаен популистки начин, призовава холандците да се оплакват, че са с си загубили работата, заради българин, поляк или румънец.
Даниела Горчева: Да. Само искам да кажа, че съм напълно съгласна с колегите, че натискъттрябва да дойде от българското общество, защото ЕС не може да ни се бърка във вътрешните работи дотам, че да ни оправя бакиите, както никой не може да се нахрани, вместо теб и да се измие, вместо теб. Просто работата трябва да си я свършим ние. И тук понеже сме в клуб на журналистите, искам да отправя един апел към българските журналисти, чете на всяка цена трябва да задават конкретни, настойчиви въпроси към българските политици, защото например си спомням случая, по време на случая в Катуница, български репортер зададе въпрос на тогавашния президент Първанов: Как той ще коментира това, че има политици, които са посещавали т. нар. бос Рашков? А пък бившият президент със самодоволна физиономия отговори: Не мога да си го обясня. Аз очаквах българския репортер да зададе следващия въпрос на президента: А вие, г-н президент, защо използвахте услугите на един доказан престъпник, осъден престъпник, престъпник, който по това време беше в затвора, за да ви осигури той гласове, ромски гласове? Става въпрос за Цветелин Кънчев и защо след това вашата институция го помилва и той не си излежа присъдата? Ето, това са въпросите, които в България не се задават, за съжаление, към действащите българските политици.
Водещ: Аз мисля, че те ги задават тези въпроси, но както на тях, така и на други още по-конкретни, отговорът е също доста недостоверен. Нека да…
Даниела Горчева: Задават ги много малко журналисти в България и те не ги задават от централните медии, тези, които са големите медии, които са… БНР, моите комплименти, върши доста добра работа. Аз съм разочарована от всички предавания в българските телевизии. Там трябва да се оказва много по-голям натиск. Но да се върнем на въпроса ви за този сайт.
Водещ: Как реагираха холандците? Да.
Даниела Горчева: Да. Холандците, разбира се, реагираха с доста остра критика, защото холандското общество, за разлика от българското общество, не е преживяло половинвековнасъветска окупация и то има висока демократична култура и веднага разчете това като дискриминация. Една от реакциите беше, че беше създаден един сайт, ироничен, азбира се, който беше огледален на този, който направи т. нар. партия на свободата, чиято единствена цел е да ограничи свободата на другите. Парадоксално!
Митко Новков: (…)
Даниела Горчева: ДаТа те направиха един огледален сайт, който се казва „Оплачете се от линбургчани”. Линбург е една от 12-те провинции в Нидерландия. Ние я наричаме и не само ние. По цял свят тя е известна като Холандия, тъй като това е една от най-известните й провинции. Всъщност Холандия е една от тези провинции, но те казват: Оплачете се от лингбурчани. Между другото, моят съпруг е от Мастифт от Линбург и казва: Ето, от 1886 г. Линбург принадлежи към Нидерландия и разни лингбургчани ходят между нас. Учат в нашите заведениия, учебни заведения. Взимат нашата работа. След това те много обичат да живеят един хубав живот, да си попийват. Едни карнавали правят, едни шумове, едни чудеса. Просто абсолютно са дали такива, както в сайта на „Вилдес”, където са цитирани някакси статийки срещу поляци, българи, румънци и всякакви такива елементи, които „смущават холандското спокойствие” и те са дали същите такива статии за линбургчани.
Водещ: Спомняте ли си онзи хубав литературен пример за детето, което с пръста си спасява Холандия като запушва пробойната в дигата?
Даниела Горчева: Да.
Водещ: Бихте ли го пратили насам, че имаме проблем с язовирите? Изобщо какво ще се случи в холандското общество, ако министър-председателят каже: Да, няма виновни. Не може да има виновни?
Даниела Горчева: България всяка година, това не е само сега, всяка година стават трагедии с наводнения. Два дни вали дъжд и веднага има издавени хора и добитък и наводнени къщи и т.н. 2010 г. си спомням, то бяха наводнения в Банско през май, в Пловдивско, в Смолянско. През декември имаше едно голямо наводнение пак от един голям язовир в Костин брод, който се оказа, че е стопанисван от някаква фирма, близка до БСП, депутата Кирил Добрев и т.н. Ние всяка година, както каза колежката, ние си живеем в едно дежавю и не се взимат никакви мерки. Холандия, която е на териториятя, три пъти по-малка от България и 1/3 от страната е под нивото на морето, където навсякъде има вода и непрекъснато вали дъжд, тука отговорността към дигите, към всичко това, което е свързано със сигурността на хората, е огромна. Тука никой не си представя, че няма да се контролират стените, че няма да се наблюдават, че при най-малкото съмнение, няма да се вземат мерки веднага. Най-малкото да се евакуират хората и т.н.
Водещ: Едва ли обаче следва да обвиняваме българските журналисти, че не са попитали? Напротив! Попитаха и даже получихме отговор.
Даниела Горчева: Не го приемайте като обвинение. Просто аз смятам, че българската журналистика, както и българското общество има много да извървипо пътя си към повишаване на демократичната си култура и разбира се, аз много добре знам колегите в каква атмосфера работят в България. Че има уволнени журналисти, че има страх, но както казва Илия Минев, по-лесно е да се бориш с тиранията, отколкото да си роб.
Водещ: Определено е по-лесно, но и зарова се изискват някакви усилия. Разчитам и малко по-късно отново да ви наберем, защото много ми се ще да продължим това сравнение само, че по една друга тема, Акта. Засега благодаря на Даниела Горчева. Да кажем сега и ние. Преляхме и ние от евродоклада в трагедиите от отминалата седмица. И това е тежко дежавю, нали така?
Красимира Георгиева: Това е тежко дежавю и това е същото като доклада. Нещо, което аз си спомних първия път, връщайки се назад в журналистическата ми практика. Спомних си първия пър, когато писах за липсата на водна стратегия, необходимостта да се направи водна стратегия и как е започнала да се прави. Беше края на 2000 или началото на 2001 г. Тогава министър на околната среда беше Евдокия Манева, която сега е заместник-министър и не отговаря за водите Това нещо е минало през всичките правителства след това. Любка Качакова, която по повод наводненията се появи в медиите и каза, че 2009 г. е оставен един доклад, т.е. тройната коалиция не е направила нищо, но е оставила един доклад на наследниците какво…
Митко Новков: Какво трябва да направи.
Красимира Георгиева: Да. И то не се е направило. Но просто тук говорим вече за нещо наистина убийствено, защото не може всяка година да се повтаря едно и също и едно и също и едно и също и сега да се взимат точно пожарни решения. Не правя никакъв паралел с професията на нашия министър-председател, но не можеш да вземеш за броени часове решение, как да преразпределиш едни хиляди язовири, които никой не е наблюдавал, безв това решение да участват експертите, които разбират от това нещо. Оказа се, че никой, нито от асоциацията на хидромилеоративните специалисти, нито от институтите към академията на науките, никой не е участвал. Как точно са го взели това решение?
Водещ: Пожарно.
Красимира Георгиева: Е това е абсолютно пожарно, да.
Митко Новков: Има нещо много любопитно, което в един по-глобален план дори, ако щете, можем да го погледнем, че по някакъв начин българската държава и това не е от вчера, тя съществува независимо от своите граждани. Тя е самодостатъчно образувание, което по някакъв начин се грижи единствено за себе си.
Водещ: Те да си плащат…
Митко Новков: Да, за себе си като разбира се, те си плащат данъците. Оттам, разбира се, по отношение на гражданите, на населението, тя сякаш няма абсолютни никакви такива ангажименти и отговорности, защото иначе наистина това е ненормална ситуация. След като от 2001-ва най- малко се знае целия този проблем…
Водещ: Всъщност най-абсурдното е, че стената е напукана от преди 30 години, 40 години. Има съмнения за това и хората са писали.
Митко Новков: Най-големият абсурд беше всъщност, че един отговаря за водата, втори отговваря за стената, трети отговаря за брега. Какво са правили тези чиновници, че не са си гледали, така да се каже, имота? Има един момент на българско функциониране на държавата, който е тежък остатък, не знам откъде. Дори подозирам, че не е от социалистическата, а още от преди това, в който някакви преписки си текат от едно кабинетче на друго. Кипи дейност и язовирите преливат.
Водещ: И лошото е, че тези преписки се прочитат по един доста странен и свободен…
Митко Новков: И превратен начин!
Водещ: Да. Превратен и свободен начин. Останете с нас. Продължаваме след малко.
Едва ли експертите могат да дадат определение на понятието гражданска журналистика. Обаче през седмицата имаше много поводи да кажем, ето, това е гражданската журналистика. Ще си позволя един цитат. „Няма начин да не знаете за наводненията. Аз научихот „Туитър” и следях новините в новинарските сайтове и по телевизията. Трагедията е голяма. Жертвите много. Разрушените къщи и животи също. Въпросът ми обаче е следният: Нужно ли беше отразяването на това бедствие да се превръща в маскарад, от страна на медиите?”, попита в блога си Боян Юруков и помо;и помоли да показваме героите в тази трагедия. Там да сложим акцента. Добър ден казвам сега на Йордан Димитров, към когото…
Йордан Димитров: Здравейте.
Водещ: … по никакъв начин не е насочена тази критика, Йордан Димитров от БНТ. И така.
Йордан Димитров: Благодаря ти за тази оценка. Ние наистина се опитвахме да откриваме героите, малките герои, онези, които влизат в студената вода и наистина залагат на карта здравето си. Аз се опитах именно в пряко включване в националната телевизия и то в централната емисия, да покажа именно тези хора, така че това е всъщност силата, силата на журналистиката. Ние трябва да изграждаме подобни образи. Знаеш и на запад, в американското общество например, то се гради на такива малки частички от обществото, хора, които са готови да дадат от себе си за другия…
Водещ: Пример, който да заразява, да, пример, който да заразява.
Йордан Димитров: Да. В такива моменти, да, трябва да показва подобните примери.
Водещ: Но какво би казал пък на другите хора, които бихаа опонирали, защо ни показвате хората от властта, които няма да отговорина важните въпроси, защо това се случва, които казват, няма виновни? Защото те са на първата линия, разбира се, техните п.р-и бдят, както се казва?
Йордан Димитров: Като журналист, мога да се обърна към теб като журналист с огромна практика имаш и знаеш, че когато един репортер е на мястото на събитието, трябва да отразява всичко.
Водещ: Така е, да.
Йордан Димитров: В крайна сметка държавната машина е там. Ние я виждаме и няма как да не я покажем. Наистина факт е, че имаше кризисен щаб, който работеше активно. Може би за мен беше странно това, че се налага присъствието на толкова високопоставени хора за адекватната работа, евентуално адекватната, ще се направят оценки в последствие и на място. В крайна сметка си мисля, че трябва да има добре оттренирани работещи щабове по места, тъй като, както каза и Кристалина Георгиева, може би ни чака най-лошото тази пролет, а тя знаеш, разполага с експерти и има добра информация за прогнозите, бъдещи, относно климатичните изненади, които ни се готвят. Така че си мисля, ако фронтът на бедствието в последствие стане по-голям, по-широк, ще е трудно да клонираме толкова вицепремиери и министри навсякъде в страната. Така че сега е моментът да си дадем сметка, че…
Водещ:… виждаме доста често.
Йордан Димитров: Да, сега е моментът да си дадем сметка, че ни трябват работещи звена по места, такива, които нямат нужда от вицепремиер или други министри, които да бъдат там и да се разпореждат. Но пък аз в крайна сметка, не виждам и нищо лошо в това, че властта дойде. В крайна сметка, тя показа и някаква съпричастност и най-вече даде ангажимент към тези хора, а ние сега от наш ред като журналисти, ще трябва да проследим дали те ще си изпълнят своите обещания.
Водещ: Ние може би все пак като журналисти, не е лошо, освен да отчетем тази съпричастност, да напомним на същата тази власт и непрекъснато да й напомняме, че е добре да не се случватедни и същи неща, още повече прогнозирани, както ти казваш. Последно да те попитам. Май не оставаше много време за героите?
Йордан Димитров: Оставаше. В крайна сметка, поне ние се опитахме да ги покажем. Такива имаше, Момчетата работеха много. Ако трябва да стъм честен, те нямаха време за нас, което беше и хубаво…
Водещ: Да.
Йордан Димитров: … защото поне малките герои не държаха на медийно присъствие и те си свършиха работата и като че ли аз се опитах и да не им преча. Но имаше такива моменти, в които дори на живо, без по никакъв начин да ги възпрепятстваме, успяхме да предадем на живо тяхната работа. В крайна сметка, те спасяваха наистина деца и възрастни хора,. А като казвам думата спасяваха, тя е с истинския си смисъл, защото една вода до кръста, ледена вода, заскрежена вода, минусова вода, когато си блокиран в дома си,а имаш нужда от лекарства или детето се е уплашило, то няма как да излезе оттам. Затова тези момчета за мен са спасители и те си свършиха работата.
Водещ: Много благодаря на Йордан Димитров за това включване. Къде да построим тази конструкция, въпросът за отговорността?
Митко Новков: Има една, аз, докато слушах колегата ДИмитров и се сетих за една…
Водещ: Да?
Митко Новков: … тя не е много популярна. Щях да кажа, че е популярна, а не е фраза на , мисля на, Дърт Олтбрейт. Той казва следното: Горко на това общество и този народ, който има нужда от герои.В сферата на горедостта трябва да се построят нещата, защото оказа се, че ние в, ето, 21-ви век и т.н. вместо да имаме едни солидни системи на функциониране на социума, не само на държавата, въобще на социума. Та вместо да имаме такива добре смазани механизми, ние имаме нужда, как да го кажа? Ако решиш, че…
Водещ: (…)
Митко Новков: Не. Ако решим, че цялата истрория е една голяма машина, там, където се е случило това наводнение и цялото нещастие и друго нещастие, тази машина е пораждавяла. И какво идва? Героят идва като маслото, греста, която я слагат там, че да почне да функционира машината. Обаче, ако тя не се поддържа по някакъв начин скомпетентност и капацитет, тя ще пораждавее на друго място, тъй че българската машина е много ръждясала.
Водещ: Красимира Георгиева?
Красимира Георгиева: Понякога проблемът е точно това. Да не стигаме в такива ситуации, в които имаме нужда от точно такъв тип герои. Ние имаме нужда от други, много други герои, в най-различни други ситуации.
Водещ: Ако може без трагедии?
Митко Новков: (…)
Красимира Георгиева: Ако не герои, които са след трагичните ситуации, защото какво се оказва?Язовирите, пълен бардак и безхаберие. Никой не знае какво се случва.
Митко Новков: Кое на кого е.
Красимира Георгиева: Трагичният язовир „Иваново”, там се знае какво се случва и просто 6 години никой не иска да вземе, каквото и да е решение за него. Системата за оповестяване просто тази тема само за малко да я…
Водещ: Да, да,да.
Красимира Георгиева: Спомняте си колко милиони бяха излети? Бившата министърка на бедствията Емел Етем какви…
Митко Новков: Да, да.
Красимира Георгиева: … кризисни щабове, там някакви щабове отваря. Телефон 112. Няма система за оповестяване…
Митко Новков: Аз само те прекъсвам. Това беше във вчерашната „Панорама”. Мисля, че Михаилов миков беше трогателен. Как да се дават дежурства в общината и едва ли не хората с флагове еда отиват да махат и да предявяват за опасност…
Красимира Георгиева: Ама не! Точно…
Митко Новков: Е, това просто е абсолютно безумие, да се мисли в такава посока.
Красимира Георгиева: Извинявайте! В 21-ви век при толкова излети милиони, се оказва, че на село Бисер системата за оповестяване е кметицата, която…
Водещ: Кметицата вика, да.
Красимира Георгиева: Тогава каква е разликата с 19-и век?
Митко Новков: Да, да. 19-и век с глашатая. Е, нямаме барабанчета.
Водещ: Сега един бърз преход към реалността, където очаквам да ни върне Юлиян Попов. Добър ден.
Юлиян Попов: Добър ден.
Водещ: Сигурно такова оповестяване, предполагам, чухте как се пошегувахме с нашия…
Юлиян Попов: Да, чух няколко думи.
Водещ: … с нашите по-съобразни системи за оповестяване при бедствия. Една кметица тича и вика, за да спаси хората. Искам да ви върна към една ваша стара реплика. Дайте ми снимка и ще пиша за екология.Така обяснявате невъзможността да се пише за сериозни неща. Сега това променило ли се е?
Юлиян Попов: Това беше по-скоро, свързано с промените в климата, защото това е една много комплексна тема, която много трудно се възприема от хората и са необходими действително образи, а хората в днешно време реагират по-скоро на образи, отколкото на аргументи и концепции. Така че мисля, че това беше контекстът, в който го бях казал.Тука в случая с наводненията и състоянието в България въобще, имаше много, много драматични образи и картини.
Водещ: И какво от това обаче? Може би е редно и това да кажем?
Юлиян Попов: Отново аз си спомням преди 25 години може би, още по времето на комунизма, когато всеки ден даваха интервюта с отговорника на чистенето на снега, който обясняваше как всички са готови за снега и след като снегът падне и затрупа всичко, той изрече тази велика фраза: Снегът ни изненада. И до ден днешен…
ВОдещ: Тя е крилата и реална.
Юлиян Попов:… всяка година, да, всяка година като падне снегът през зимата, той изненадва всички. Просто изглежда ние действаме в България на някаква такава, много сезонен и краткосрочен режим и не мислим за това какво предстои да стане след една гтодина, а подобни бедствия стават всяка година и…
Водещ: И те имат…
Юлиян Попов: Може би не точно същите и юе стават все повече и повече. Това е ясно. Във връзка с климатичните промени, би трябвало просто страната да се подготви за подобно нещо.
Водещ: И при положение, че имаме тези много тъжни образи, много тъжи събития, говори ли се за екология? Може ли да се говори за екология изобщо?
Юлиян Попов: Не би трябвало да се говори за екология в такъв случай, защото екологията не е просто…
Водещ: Излишен лукс?
Юлиян Попов: … грижа за цветя и грижа за чист въздух. Също грижа за цялата околна среда иза предпазване от всичките стихии, които природата може, с които природата може да връхлети хората.Начина, по който хората влизат в морето и винаги знаят, че морето или се качват в планината и знаят, че с планината не бива да се шегуваш, така не бива да се шегуваш и с периродните стихии, които могат да връхлетят едно съвсем обикновено село. Явно не сме подготвени за това. Навремето всички се подигравахме с идеята, че България има министерство за бедствия и аварии. Независимо, че беше изградено може би по-не най-идеалния начин, това беше една много добра идея и много политически нелепо беше, че беше затворено. Ако се изчисли какви щети и какви разходи се нанасят на страната, в резултат на природни бедствия, ще бъде много оправдано да се отвори отново такава институция.
Водещ: Нямате ли усещането, че у нас винаги се оказват виновни институциите? Те се реорганизират, но никога хората?
Юлиян Попов: Ние така сме свикнали. Ние имаме социалистическа нагласа. Очаквамедържавата всичко да ни реши, но институциите са зависими от хората, в някакъв смисъл. Ние ги избираме, ние ги определяме какви да бъдат…
Водещ: Да, но накрая излиза, че не хората са виновни, защото в крайна сметка, хората взимат решенията. Институциите са една формалност около тях?
Юлиян Попов: Стававъпрос за това как институциите работят и дали работят добре и дали са подготвени за подобни събития. Разбира се, че…
Водещ: Как би реагирало британското общество, ако дойдат да му обясняват, въпреки че да кажем, има мораториум, както в нашия случай за шистовия газ, ако дойдат да му обясняват, че трябва да се направят тези проучвания. Как ще реагират британците и как щереагират медиите там?
Юлиян Попов: Много по-спокойно ще реагират и ще реагират с проучвания, изследвания и дебати. Това са неща, които в България цари известна криза в проучване и сериозни дебати. Затова се нагорещяват много страстите около подобни екологични въпроси, екологически въпросии освен това въпросът с шистовия газ, тя България е точно по начина, по който прирподните бедствия връхлетяха българските села. Изведнъж и напълно неочаквано и хората реагираха в някаква паника, защото никой не е подготвен. Във Великобритания може би този процес би бил и е по-бавен, по-задълбочен и по-информиран…
ВОдещ: По същия начин ни връхлетя и темата Акта?
Юлиян Попов: Съвсем същото. Наводнението, шистовият газ и случаят Акта са изключително подобни. В България се надигна голяма вълна срещу Акта без хората да знаят какво е Акта и защо Акта се прокарва. Но Акта разделя света общо взето на две части, една част, която произвежда интензивно интелектуален продукт и една друга, която го ползва, без да го е произвела и тази част е против. Така че Източна Европа, Китай, очаквайте да бъдат силно против Акта, защото това са територии, които крадат интелектуален труд.
Водещ: Аз ще посмея тук да кажа, че и Германия не положи своя подпис в Япония. Рдва ли те точно…
Юлиян Попов: Да. То това зависи главно от това, как онлайн общностите реагират.
Водещ: Реагират, да.
Юлиян Попов: И другият проблем с Акта е, че целият процес на изготвяне на Акта се криеше в известна секретност и хората не знаят за какво става дума. И точно, както с шистовия газ, когато не знаеш за какво става дума и ти готвят някакво законодателство, естествената ти реакция е да се противопоставиш. И така се противопоставят хората в Българиясрещу шистовия газ, така се противопоставят срещу Акта, след като чуват, че по някакъв начин, ще им бъркат в данните и свободите, без да знаят точно как.
Водещ: Юлиян Попов от Великобритания. А ние след малко ще продължим и по темата Акта, защото се оказа, че ако можем образно да се изразим, мерните единици на трите неща, закоито днес говорим, междинния евродоклад, седмицата на наводнения и трагедии и международното търговско споразумение Акта, са с еднакви размери.
Когато миналото се обяви срещу настоящето, значи трябва да спасяваме бъдещето. Този текст някой е поставил във „Фейсбук”, под снимка на паметника на съветската армия с маските на анонимния. И при Акта е валиден съвета, който майката, дала на дъщеря си: Една яябълка много помага срещу нежелано забременяване. Преди или след?-попитала дъщерята. Вместо, вместо.-отговорила майката. Днес в едиинайсет, вземете една ябълка, вмеесто Акта.С тези два цитата оъ „Фейсбук”, разбира се, те са страшно много. Нека да кажа,добър ден на Пейо попов. Здравейте.
ППейо Попов: Здравейте.
Водещ: От „Електронна граница”. Няма как да не сте бил на протеста?
Пейо Попов: Да.
Водещ: Чакаме да ни кажете колко бяхте и измръзнахте ли?
Пейо Попов: Изключително съм впечатлен. Това си мислех, когато се прибирах, че последният премиер, чието решениеизкара толкова много хора на улицата, в момента си изкарва прехраната с честен труд и наистина от времето на Жан Виденов от 97-а година, не съм виждал толкова много хора, събрани и спокойно цялата „Витошка” беше пълна…
Водещ: Това с премиера само не го разбрахме?
Пейо Попов: От времето на Жан Виденов не съм виждал толкова многоброен протест.
Водещ: Разбрах. Сега ви разбрах. Всъщност нека тръгнем от там. Какво е всъщност Акта?
Пейо Попов: Акта е международно споразумение, което е за защита на…
Водещ: Дотам го докарваме, да?
Пейо Попов: … правоносители. Нека първо да кажа какво не е. Единствените субекти, чиито интереси се защитават от това споразумение, това са няколко международни обединения на т. нар. правоносители. Когато говорим за Ата, няма абсолютно нищо за правата на артистите, нищо общо с правата на изпълнителите. Единствено хората, които притежават авторски права и това са обикновено корпорации. Това е споразумение, което предвижда единствено мерки за защита правата на тези няколко корпорации, които мерки варират от плашещи до неясни, които включват наказателна репресия, без дължимата съдебна санкция; право на намеса в личния живот и злоупотреба с правото на търсене на гражданско обезщетение. Т.е. имаме присъди, чиято стойност на обезщетението е предрешена, преди да имаме процес, който да реши действителната стойност на вредата. И тъй като много хора спорят какво всъщност се пише, това, което се вижда от … формулировки и това, което можеда се откриве, да се види в неясните опасения,всичко правят, това е едно много плашещо споразумение. Нека да го квалифицираме като плашещи за всички нас, защото ние сме от другата страна.
Водещ: Да, но всъщност май не ни остава време да кажем основното за Акта, спиране на достъпа до знания, до споделяне, защото и това е Акта?
Пейо Да, това е крайният ефект, който ще бъде.Знанието ще се монополизира, тъй като живеем във време и продължаваме да живеем, когато знанието е нещо ценно и когато хората, които имат достъп до знание, те имат власт, те имат и богатство и те са по-силните. Когато…
Водещ: Разпределят си порциите? Нека да си послужим с тази реплика.
Пейо Попов: Да. Когато имаме възможност да управляваме достъпа до знания, когато можем да приватизираме цензурата. Както определи проф. Огнянова, то разделението в обществото между бедни и богати, което всички сега познаваме, всъщност ще се превръща, ще се осъществи чрез разделение на обществото между знаещи и незнаещи. Хората, които ще бъдат изолирани, те ще бъдат на практика натикани в едно културно и информационно гето и всички други, които ще имат правото, да им отпускат малко знание, ще…
Водещ: И понеже казахте, че протестът е бил многоброен, нека сега да си сравним часовниците. Даниела Горчева пак набрахме по телефона. В Холандия какво е отношението към това международно търговско споразумение?
Даниела Горчева: Холандия не подписа това споразумение в Япония на 26 януари, тъй като Министерски съвет не беше взел решение. Поради тази причина, тука протестите са. Има ги разбира се. Имаше демонстрации и в Амстердам и в Ротердам, но те не са така многобройни просто, защото холандците не се чувастват застрашени от неправомерно решение на своето правителство. Между другото, вчера стана ясно, че Германия, която също не е подписвала, както Полша, Чехия, Словакия и Словения, вероятно няма да подпише това споразумение. Това ще стане ясно най-вероятно в петък, тъй като протестите на интернет-обществото и на либералните политици нарастват и на вашия събеседник правилно посочи някои от важните проблеми, които създава пред свободата и пред достъпа до лична информация и лични данни, това споразумение. То наистина защитава преди всичко интересите на индустрията, а не на артистите. Индустрията тя иска да печели като продаде един продукт не само веднъж, а в продължение на години и десетилетия. Предполагам, че тъй като ЕСсе занимава с това споразумение, много се надявам…
Водещ: Рисковете за нас да са по-малко?
Даниела Горчева: За съжаление, България го подписа и аз тук биъх искала да напомня на българските политици поговорката, хубавата българска поговорка, 7 пъти крои, един път режи!, Но в България отново ставаме свидетели на прибързани действия, на стряскаща некомпетентност, защото същото нещо беше и с този мораториумза шистовия газ, където не вярвам, че всички народни представители, които го подписаха, са корумпирани и са мислели за интересите на „Газпром”, но става въпрос за впечатляваща некомпетентност и безотговорност.
ВОдещ: Благодаря на Даниела Горчева. Аз само да кажа, че Латвия спря ратификацията, Словакия спря ратификацията. Нека да продължим с Пейо Попов. Как точно ще бъде приватизирано знанието? Хайде, да ги съберем в едно?
Пейо Попов: Когато изместим инструмента за държавната репресия в частни ръце, аналогия, която може да се приложи много бързо, нещо, което хората биха разбрали, това става въпрос за синята зона. Интерес търговски е на много хора да събират глоби за неправилно паркиралите коли в София, които знаем, че са поне 30 % от хората, които паркират неправилно. Това е, ако дадем възможност на някой да ви върви и да ви глобява всеки път, когато паркирате неправилно. Вие знаете, че нямате избор да спрете колата си, без да нарушите някоя от многобройните норми и същото нещо ще стане в интернет. В момента авторското право е толкова широко и неясо понятие и ние всички, оито си служим снякакъв, извършваме някакъв род интелектуална дейност, винаги можем да бъдем обвинени и подведени под някаква отговорност. Но дори и този опит да бъдем подведени под отговорност, ние ще бъдем изцяло зависими. Този спор ще бъде неравнопоставен, защото нашият атакуващ има много по-силни средства. Той няма да има нужда да ходи до съд. Той няма да има нужда да води процес. Той ще може да използвва типиччно държавни наказателни средства за репресии. Ще може да се намесва в нашия личен живот и неговият процес на доказване ще бъде значително облекчено.Така че това е нещото, още веднъж, това е инструмент, който ни прави всички нас жертви и ако мога да използвам този, съветския виц за майора, който потупал един човек, който не го арестували този път. И той му казал: Това, че вие сте невинен и ние сега не ви арестувахме, това не е еаша заслуга. Това е наш пропуск. Създаваме атмосфера и среда, в която всички са виновни и в зависимост от благоволението и благоразположението на т. нар. правоносител, той не е обвиняван и не се използвва репресия срещу него.
Водещ: Оттук насетне, вашата прогноза каква е?
Пейо Попов: В моемнта…
Водещ: Дали и с Акта ще се случи това, което се случи със Сопа?
Пейо Попов: Аз съм убеден, че обществената реакция няма да допусне този конкретен акт, законодателен, да бъде ратифициран и да стане действащо право, но това не означава, че интересът и опитите ще спрат. Акта нито е началото, нито е края на тази борба. Имаме огромни финансови интереси и за съжаление, политическата система, когато е доста корумпирана, допуска те да се упражняват чрез законодателна реформа.
Водещ:Няма да ви питам, в 11 като се събрахте, носихте ли ябълки? Обаче ще ви попитам, гневни ли бяхте?
Пейо Попов: Не. Всъщност настроението беше добро, като това ми хареса, че това бяха хора, които не бяха водени от емоции. Това бяха хора, които бяха водени от различни, изключително разумни подбуди. Това са хора, които осъзнават своето мяссто в света. Осъзнават своите интереси, осъзнават от какво зависи тяхното бъдеще и реализацията им като разумни, творящи същества. Хора, които искат да учат и които искат да знаят…
Водещ: Но предполагам, че това са прочели „Разгневете се!”?
Пейо Попов: Моля? Прочели са…
ВОдещ: Това са хора, които са прочели Хесел?
Митко Новков: „Възмутете се!”.
ВОдещ: „Възмутете се!”, да.
Пейо Попов: Не. Това ми направи впечатление, че тези хора са си хора, които осъзнават това, което се случва в техния свят. Те живеят в един свят, който може би вече е по-различен от този свят на вашето поколение. Това е светът на интернет, светът на информацията и те разбират какво влияние биха оказали подобни мерки на този свят, в който те израсват и тяхното бъдеще как е било засегнато. Така че емоцията бе заместена от нещо, което много повече ми хареса, осъзнатата необходимост, осъзнатия общ интерес.
Водещ: Осъзнатата необходимост, осъзнатият общ интерес? Нека тук да завършим. Благодаря на Пейо Попов от „Електронна граница”.
Пейо Попов: Благодаря ви.
Водещ: Аз сега искам в края много бързо да коментираме една снимка, която има 697 споделяния. Тя е на Жоро Хаджиев, който е имал работа в Хасково. Слязъл е към Харманли. Отбил се е в наводненото сео Бисер и там до рвеката е срещнал една възрастна жена. Без да я заговаря, тя отишла при него и заплакала. Отивала при доктора да вземелекарства за дядото. „Не плачеше, заради наводнението, а заради целия й живот, целия й провален живот. Кой ли не ни управлява? Кой ли не ни обещава и все сме нямали пари за лекарства, а се убихме от работа. Кажи ми, момче, има ли оправия този свят?” Хайде, да коментираме това.
Митко Новков: Няма! Няма какво да го коментираме света. Света е…
Водещ: Голям и спасение дебне отвсяъкде ужким.
Митко Новков: Светът е ужасно място, а пък човечеството е, как да кажа, раковото образувание на вселената, но това са общи такива неща. Въпросът е, ето и в случая. Акта е същата работа, само че… Аз четох един анализ, мисля, че беше или по-скоро коментар, но в чуждата преса, където събираха заедно Акта, Сопа и Пипа.
Водещ: Да? Пипнаха сопата. Това…
Митко Новков: Те само имената да им вземеш,вярно, че на другите езици не звучи така, но поне на български…
Водещ: Не звучи така, да.
Митко Новков: Така. Та вземам ги тези и всъщност се говори за американското правителство, което седи в основата на всичките тези мерки като функция на Холивуд.
ВОдещ: Да, ама те не само…
Митко Новков: Ако българската държава е функция на самата себе си, така да се каже, интересува се единствено от себе си, всичките тезиголеми правителства, които прокарват такива неща, са функции на наистина едни големи корпорации, които по някакъв начин имат необходимост …
Водещ: Желанието?
Митко Новков: … и желанието да ни следят в някакви ситуации
Водещ: За маркетингови цели.
Митко Новков: Да.
КрасимираГеоргиева: И да ни държат зависими.
Водещ: Да.
Митко Новков: Да. Да бъдем зависими. В крайна сметка наистина какво? Аз слушах днеска…
Водещ: Ще стигнат ли по-бързо до истината, ако цитираме по-често и тази страна, сочи в моментакъм ”Фейсбук”, който седи отворен и снимката, чийто текст цитирахме. Няма ли да бъдем по-почтени в коментарите си?
Красимира Георгиева: Аз нещо друго искам да кажа. Говорейки за всички тези неща, вижте, как в последните години имаше много случаи,в които някакви каузи ъв „Фейсбук” се събират страшно много …
Водещ: Да.
Красимира Геоергиева: Обаче всъщност на улицата не може да избие. Акта, която засегна изконно нещо на младото, на следващото поколение…
ВОдещ: Усвещането му за свобода?
Красимира Георгиева: Да. Усещането му за свобода наистина ги изкара на улицата и според мен, това е нещото, хубавото и различното, което се случва. Всичко се повтаря като дежавю, обаче вече има едно поколение, което за важните неща, които са за него, това е супер важно. Това е свободата му на информация, свободата му на обмен, то излиза и то, надяваме се, заедно с наша помощ, че то ще успееда си защити това право.
Водещ: И най-хубавото от всичко е, че малко трудно ще му бъде на премиера или на министрите да отидат да се снимат във „Фейсбук”, за да влязат в общюественото пространство като новинарски акцент. Хубав събота следобяд ви желаем. Руслан Беров, Вячислав Бушнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.02.2012

Водещ: Вашингтон – станция на метрото. Студена януарска сутрин през 2007 година. Мъжът с цигулка и изсвири шест пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2000 души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите три минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди. След това побърза, за да не закъснее. Четири минути по-късно музикантът получава първия си долар. Жена хвърля монета в шапката и продължава да върви без да спира. Шест минути по-късно млад мъж се обляга на стената, за да послуша. После поглежда часовника си и хуква нанякъде. 10 минути по-късно три годишно дете спира, но майка му започва да го дърпа. Детето отново спира, за да погледне към цигуларя, но майката отново го дърпа. 45 минути по-късно – музикантът продължава да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара. За един час той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза, никой не го аплодира, нямаше признание за него. Това е един уникален експеримент, който прави „Вашингтон пост” заедно със световно известния цигулар Джошуа Бел. Два дни преди това свирил в концертна зала с разпродадени билети със средна цена 100 долара. Един от изводите след експеримента – ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти на света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога с един от най-скъпите инструменти, струващ 3 и половина милиона долара, то за какво друго бихме имали време. Историята не е непозната. Публикувана е в „Капитал”. Имам спомен, че и аз съм я разказвала, не това обаче е важното. Интересно е, че тази история е споделя 86 хиляди 525 пъти и едно от споделянията е именно на Филип Харманджиев. Историята стана известна. Той я припомни тази седмица във facebook.com. Което ме накара да се замисля, ами ако нямаме време да разлистваме многото вестници, които има на пазара с хилядите рейтингови новини, за да стигнем до истинските, какво ще направим? Защо Ви припомних тази история ли? Защото вчера беше създаден Български медиен съюз, но отговорите бяха по-малко от въпросите. Интересно беше да бъдат видени на едно място издатели като Валери Запрянов и Димитър Друмев от една страна, редом до тях Дилян Пеевски и Мартин Радославов, който освен с другите си издания, е свързан и с „Уикенд”. Рекламистът Красимир Гергов, който пък не се слави с особено ласкави отзиви за част от издателите. Стана ясно и че се пише нов Етичен кодекс. Тодор Батков коментира, че дори на мач не се е радвал на такъв репортерски интерес. Чуйте и оценката на Тошо Тошев преди самото учредяване.
Тошо Тошев: Събитието, което видимо е развълнувало прогресивната обществена среда. Докато трае нашето заседание, ще помоля репортерите да ни оставят на спокойствие. След като приключим, ще имате възможност да зададете всички въпроси на ръководството на новия съюз. А сега Ви моля да оставите шефовете и представителите на тези структури, издателства, които ще правят новия съюз. Това се отнася и за репортерката на…
Водещ: Само да уточня, че „България днес” и репортерката, която именно беше помолена да напусне, е издание на Делян Пеевски. И така. За председател на новия съюз на издателите малко по-късно бе избран Валери Запрянов. Ето и на кого ще разчита той.
Валери Запрянов: Колеги, учудвам се от този голям интерес. Никога не ми се е налагало да говоря срещу толкова много колеги, които ме гледат в укор с фотоапарати и камери. Пред Вас е новото ръководство на Българския медиен съюз. До мен седи Светлана Шаренкова, Мартин Радославов, Тошо Батков и Димитър Друмев. Знаете кой какъв издател е, с едно уточнение, че Мартин Радославов, прощавай, ще ти купя наистина риза, представлява изданието „Географ”. Съюзът сега има 35 членове и са поканени няколко асоциирани членове. Колективни членове, но трябва да се проведат общи събрания и на следващото общо събрание съюзът да приеме желаещите да членуват в него. За членове на Управителния съвет бяха избрани Тошо Тошев, Делян Пеевски, /…/, Васил Захариев, Красимир Узунов, Бистра Георгиева, Гриша Камбуров и Иван /…/. Беше избран и контролен съвет в състав Красимир Гергов – председател, членове – Милена Дяконова, Гергана Данова, /…/ и Николай Малинов – издателя на „Дума”. Залата е наета от нас – инициаторите и кафето е платено от нас.
Водещ: В същото време в Европа BBC предупреди, че съкращаването в разходите на новинарския канал на BBC не трябва да доведе до влошаване на качеството. Може да се наложи новинарският канал на BBC да се откаже от втория си водещ, освен при представянето на извънредни новини от голямо значение. В същото време BBC Trust изрази мнение, че вътрешните промени в BBC са едновременно предизвикателство и възможност за начина, по който медията отразява международни новини. Едно от заключенията на ръководството, е че BBC трябва да свърши по-добре работа по отношение на рекламирането на парламентарния канал. Евро комисар Нели Круз започна сразяваща вербална атака срещу медийните закони в Унгария, заклеймявайки ги като дълбоко тревожни. Комисар Круз за цифровия дневен ред каза, че… Описа законите като прекалено рестриктивни и принуждаващи пресата към авто цензура. Сигурно си спомняте – повечето европейски експерти не спират да припомнят, че всъщност свободата на словото в Европа зависи от оцеляването на вестниците. Специалисти, новинари и ръководни кадри от няколко водещи световни медии, представители на академичните среди, медийни правни експерти и представители на организацията за свободата на печата – последната седмица проучваха бъдещето на професионалната журналистика в цифрова среда по време на конференция на ЮНЕСКО. Съветът на медиите след „Wikileaks” и „News of the World”се организира от международната неправителствена организация „Комитет за свободата на пресата” в сътрудничество с ЮНЕСКО. Тема от седмицата продължи да бъде разбира се и ACTA заради леко объркващия край. Какво казаха медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното ще чуем днес. Ще чуем и нещо повече за Гърция, защото темата бе доста подценена в медиите и се заключаваше по-скоро в хроника на подпаленото, отколкото в анализи и прогнози. Оценката не е моя, но ще я чуете малко по-късно. И на блогърите и медиите не се разминаха в оценката си за темите от седмицата. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Никола Попов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. И така – вчера бе основан Български медиен съюз. Ето как стана това.
: В момента се подготвя етичен кодекс, който да формулира рамката за членство и за поведение на изданията, които членуват в него. Някъде до 1 месец участниците на днешното събрание ще подпишат етичния кодекс и ще се задължат да го спазват. Не може да има много етични кодекси като не могат да се различават един от друг, защото принципите са ясни. Знае се какво означава морал, почтена журналистика, източници. Съюзът ще има свой етичен кодекс, който едва ли ще се различава коренно от етичния кодекс, който сме подписали. Но ще има – той ще бъде по-широк, защото тук ще членуват и Асоциацията на рекламните агенции, ще членуват разпространителите – те също трябва да имат свой етичен кодекс. Ще членува АБРО. Членуват всички, колеги забравих да Ви кажа, официално членове за българските медии в чужбина. Мисля да дам думата на Светлана Шаренкова. Тя говори по-добре от мен и ще обясни нещата.
Светлана Шаренкова: Като един от учредителите на Съюза на издателите в България на 16 ноември напуснах заедно с колегите си този съюз, който бяхме учредили преди 10 години и в момента в Съюза на издателите на България не членува нито един от учредителите. Единствено „24 часа” и „Труд” като издатели, но тогава, когато основавахме Съюза на издателите, Любо Павлов изобщо не е предполагал, че може да бъде издател на тези медии. Имахме намерение и в Съюза на издателите да тръгнем към едно обединяване на съюзите и разширяване на нашия издателски съюз, но това не се случи заради много голямата упоритост, с която Павлов реши, че трябва да оглави Издателския съюз. Поради тази причина ние напуснахме и сега създаваме Български медиен съюз. Надяваме се, че всички грешки, които сме имали, когато бяхме участници в другия съюз, ще ги избегнем.
:А сега давам думата на Димитър Друмев.
Димитър Друмев:Идеята на новия съюз е да обединява всички медии, защото много от проблемите са еднакви или сходни, въпреки че информацията е на различен носител. В новия съюз ще членуват и са поканени и интернет медиите, които стават все по-важни и чиято проблематика е сходна, но не е идентична с тази на печатните медии и на телевизиите например. Също така и компаниите за реклама, но те са също медия. Те също като разновидност на печатната медия също са поканени и някои от тези компании ще се включат. Едно от положителните развития е че учредителите на новия съюз се обединяваме около идеята да се създаде, най-вероятно в отделна организация, Одит бюро по тиражите, което въпреки че може би ще се казва „Одит бюро по тиражите”, тези организации съществуват във всички по-развити държави и те обикновено одитират читаемостта и посещаемостта, или гледаемостта на друг тип медии също, и това е една от пречките за развитието на българския медиен пазар – липсата на прозрачност. А това е една от целите на новия съюз. Така че надявам се да има скоро време и новини по този въпрос.
Водещ:И не само тиражи, а и продажби, колега, защото машината може да произведе много, особено когато е твоя. Въпросът е колко продаваш. Знаете, че напоследък най-тиражните издания са така наречените жълти издания.
Водещ:/…/ на собственик и управител на /…/ дружество, което създава списанията „Географ” и /…/ „Уикенд”, „Всеки ден” и други издания в тази група на този етап не са членове на съюза. Евентуално могат д абъдат присъединени при обсъждането на етичния кодекс. Казвам това пояснение, защото то е важно.
Делян Пеевски:Знаете, че в света, освен жълти издания, има и розови издания. Ако трябва да обяснявам цветово – където се казват същите любопитни неща, само дето не са измислени. Това е едно от условията – да няма измислена информация. Светлана Шаренкова беше човекът, който отговаряше при нас като зам.председател от предишния съюз – Съюза на издателите в България, за провеждане на „Черноризец храбър”. Разбира се цялото председателство се занимавахме с този конкурс и ако си спомняте, тази година тези колеги и издателства, които останаха в съюза, бойкотираха „Черноризец храбър”. Според мен те нямат никакво право да ползват тази марка. Морално право.
Аз не искам да прекъсвам, Господин Пеевски, но Господин Пеевски е председател на Съюза на вестникарите и разпространителите и в това качество беше поканен и беше избран съответно за член на управителния съвет.
Водещ: Освен това учредителите дадоха отговор и на въпроса защо се учредява Българският медиен съюз. В началото думата взе Тодор Батков.
Тодор Батков: Истината е, че нашият сектор – на медиите, независимо какви, е в тежка криза. Че в един момент съществуваха два издателски съюза на печатните издания. Все повече доминираща роля на пазара на печатните издания заемат жълтите издания. Факт е, че има сериозна криза в рекламния бизнес. Има тенденция на все по-голямо увеличение на относителни дял на рекламата в електронни медии за сметка на рекламата в печатни медии и т.н. Факт е – в тиражите и в продажбите цари пълна мъгла. Факт е, че когато ние медиите сме разединени, потънали в спорове или оттеглили се като нас в знак на протест от някого, няма това образование, това обединение, което да партнира на държавата по редица важни въпроси. Въпроси на законодателната власт, въпроси на изпълнителната власт. Пък вземете дори и ситуацията, която стана с ACTA. Виждате по какъв начин беше посрещната и виждате каква е реакцията на правителството. А ние медиите, които по дефиниция трябва да защитаваме свободата на словото, да гарантираме свободата на словото и да се борим срещу посегателства в какъвто смисъл отделни текстове на ACTA се явяват посегателства, ние мълчахме. Т.е. сайтовете и интернет, и улицата в добрия смисъл подтикнаха държавата да вземе това решение. Никой не реагира адекватно от страна на медиите, а най-малкото някакъв медиен съюз просто защото няма такъв. Или ако има – те да маргинални или спорят помежду си, или доминиращите издатели си решават бизнес спорове помежду си, клеветят се и т.н. Това не може да продължава. Ние сме демократична европейска държава в 2012 година, 21-Ви век. Няма аналог в Европа, сравнен с това, което е в момента в България – разединени издатели на печатни медии, почти никакво обединение на електронни медии. Нали така?
: Само на книга.
Тодор Батков: Да. Само на книга. Няма одит на тиражите. /…/
Журналист: Когато дадохте примера с ACTA – много колеги журналисти се изказахме за ACTA. Как си представяте официализиране от името на съюзна позиция на …?
Тодор Батков: Така, както сме бранили нашите права до сега и в другия съюз, така новият съюз ще брани правата на гилдията.
Журналист: А ще има ли етични комисии?
Тодор Батков: Естествено.
Журналист: А алтернативни?
Тодор Батков: В момента се пише етичният кодекс. Не мога да Ви отговоря.
: По същия начин стои въпросът и със защитата и грижата за подобаващо обществено отношение към журналистическия труд. Аз не съм журналист – аз съм издател. Вложил съм пари, нищо не печеля от това, че съм издател, но аз милея за журналистите, най-малкото защото аз съм син на журналист.
Водещ: Сега казвам добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев. Здравейте.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Всъщност два дни преди това събитие, което Вие чухте как се случи и защо се случи, Вие написахте, че истинската журналистика е на път да изчезне като динозаврите. Смисъл, че тя изчезва като динозаврите без да си дава сметка за това. До колко този нов съюз би могъл да и помогне?
Светослав Терзиев: Ами аз се безпокоя, че единственото вярно от всичко, което чухме към момента и имаше отношение към същинския проблем е, че журналистиката наистина е в криза. Но тази криза по никакъв начин не се решава чрез подобни издателски обединения, защото последната грижа на тези обединения е журналистиката. Техният проблем всъщност са собствените им /…/ и за това си размножават. В този целия дебат журналистите ги няма. Ако Ви прави впечатление, вече имаме два издателски съюза, но нито един журналистически синдикат. Защото Съюзът на българските журналисти дори по устав не се определя като синдикат, а се определя като творчески съюз. Както искайте го разбирайте. Но няма кой да защитава правата на журналистите и докато издателите се наговарят помежду си да си делят пазара, който все по-тесен става и за това и толкова много се карат, журналистите просто ги продават на пазара като овце, купуват се редакции. С тях се купуват и журналистите. Не им се дава никаква възможност да изкажат собствената си позиция и собственото си мнение, защото просто ги уволняват.
Водещ: По какво се различава българският от европейския модел? Вие го припомнихте миналата седмица. Смисъл припомнихте съответни издания и неблагополучия с тях.
Светослав Терзиев: Аз говоря иначе в своята публикация за общата криза на журналистиката, която не произтича от наши специфични проблеми, а тя произтича от цялостната трансформация на медийното пространство, за което медиите не бяха готови. Става дума за това, че журналистиката, преминавайки в интернет пространството, губи приходи. Защото в интернет тя все повече се превръща в безплатна или много ниско платена журналистика, тъй като журналистите, противно на широко разпространеното мнение и това е една масова заблуда не само в България, но въобще по света, не продават информация. На информационният пазар те не могат да продават информация. Защото не я притежават – тя няма и цена. Те обаче продават медийни продукти, които стават и медийни услуги, все по-евтини в сферата на интернет. И най-важното – те могат много лесно да се копират тези продукти. И по тази причина след като няма и защита на авторското право на журналистиката, за разлика от авторското право в художественото творчество, естествено журналистите и в случая медиите са нерентабилни. Те не могат да спечелят, не могат да се самоиздържат. И по тази причина фалират, както големи, така и малки медии. Въобще това е един процес, който засяга цялата медийна среда. И бъдещето е много неясно, защото не е намерен механизъм за самофинансиране на медиите. А след като те не се самофинансират, те губят опората си в обществото и престават да му служат.
Водещ: Всъщност вчера възникна и поредната схизма по отношение на етичния кодекс. Кой според Вас трябва да пише етичен кодекс и какво ще се случи с два етични кодекса? Макар че бяха направени, разбира се, уговорките, че няма как да се различават особено един от друг.
Светослав Терзиев: Това е едно безполезно упражнение, което е плод на амбициите на отделни издатели, за да изглеждат и те оригинални. Аз не виждам какво оригинално могат да напишат. Дори съществуващият етичен кодекс в България, по който и аз съм се трудил, не е някакво откритие, нещо оригинално. Той е базиран върху етичния кодекс на BBC. В този смисъл нещо кой знае какво няма да открият. А пък съчетаването на етичен кодекс на журналистиката с етичен кодекс на рекламодателите не е нищо друго освен признание на водещата роля на PR. Т.е. на платената имитация на журналистика, което и всъщност е една платена пропаганда и агитация. И в крайна сметка ще се подменят някои основни принципи с подобия, което ще бъде доста позорно, защото ще видим какъв нов кодекс ще напишат. И мисля, че това ще принесе само за разединяване на журналистиката, а не за съединяването и.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Ахилеас Лилов, добър ден.
Ахилеас Лилов: Здравейте.
Водещ:Всъщност ние искахме да си говорим като за начало за една малко по-подценена тема – какво се случва в Гърция, но петък следобед малко попромени нещата. Какво прави журналистите свободни? Нека да започнем от там.
Ахилеас Лилов: Ами какво ги прави свободни? Трябва да имат пари. Без пари нито журналистите, нито учителите, нито инженерите – никой не може да бъде свободен в днешно време. За съжаление, както каза Господин Терзиев, бизнесът в журналистиката – вече почти няма бизнес, както се казва. Журналистът се занимава с какво ли не, за да се изхранва, да изкарват насъщни – дето се казва. Така че за свободата първо, както се казва „Санчо, първо трябват парички.” Поне това е моето скромно мнение. Другото разбира се е една силна само организация, която в България липсва. Има много съюзи. Създадоха се още в началото на демокрацията. Имаше и стари от СБЖ-то, после „Подкрепа”, КНСБ и какво ли още не, но в крайна сметка в България няма една организация читава, която да каже, да тропне по масата и да се чуе нейният глас. Непрекъснато се появяват някакви декларации и някакви съюзи като този, който се появи, етични кодекси, но в крайна сметка не съм чул някой журналист да е бил уволнен, някой съюз или синдикална организация да се е появила и този журналист да е бил възстановен. Аз поне не се сещам за такова нещо.
Водещ:Е, има и някои изключения, но те са когато е имало прекалено груба политическа намеса. Историята помни тези случаи, но е безсмислено да се връщаме към тях. Господин Терзиев, кои са въпросите, които бихте искали да зададете по отношение на амбициите за написването на нов етичен кодекс?
Светослав Терзиев: Бих ги запитал дали ще включат една клауза, която не успяхме да включим в съществуващия в момента кодекс – например клаузата на съвестта. Тя е много важна, защото какво означава? Това означава, че не може издателят да упражнява насилие върху съвестта на журналиста и в случаите, когато една медия се продава или сменя ориентацията си, това е форма на насилие върху съвестта на журналиста. Той има право да напусне, както и сега му дават такова право, но това право е съчетано със задължението на издателя да го компенсира, защото принудително журналистът трябва да напусне медията, за да запази своята съвест. И тогава той трябва да получи обезщетение. Такава клауза съществува например във Франция. Т.е. ако искат да бъдат по-оригинални, да направят нещо повече – нека да включат такава клауза и тогава ще разберем какви са истинските намерения на издателите и дали са толкова загрижени за журналистите, както чухме от Господин Тодор Батков. Или са загрижени повече за управление на съвестта на журналистите.
Водещ:Истината е, че написването на новия етичен кодекс е възложено на Господин Димитър Друмев, който обеща другата седмица да гостува, за да поговорим малко по-подробно по този въпрос. Но като че ли ние имаме още въпроси, които да зададем. Останете с нас. Ще продължим след малко. Заедно с написването на нов етичен кодекс от вчера вече има и още промени. Те са свързани с разпространението. Чуйте ги от Тошо Тошев.
Тошо Тошев: Съюза на вестникарите и разпространителите се саморазпуска от днес. Направихме заедно и с тях този нов съюз.
Водещ:Всъщност достъпът до пазара е най-важният.
Тошо Тошев: Съюзът на издателите в България, в който до скоро много от нас членуваха, по същество не съществува. Съдът не признава и избора на негов председател.
Водещ:Отказва да го впише.
Тошо Тошев: Да. Там формално мен ме слагат за председател. Аз отдавна си дадох оставката,
Водещ:Кое ще направи словото ни по-свободно според Вас?
Тошо Тошев: Другите журналисти.
Водещ:Къде са те?
Тошо Тошев: В медиите.
:Какво означава редакционна политика?
Водещ:Шефът каза да не пишем за този – в превод.
:Аз мога да Ви кажа, че в моето издание няма такова нещо. Може би два или три пъти седмично аз звъня и се интересувам какво е челото, но от съдържанието никога. И с интерес го гледам преди полунощ, когато излиза в сайта. Не се меся, но какво означава редакционна политика? Това противоречи на етичен кодекс според мен.
Водещ:Така е. Аз за това Ви задавам този въпрос.
:Покойният ми баща в онези тежки години се стремеше, доколкото е възможно, да избягва такава редакционна политика. Те тогава си бяха регламентирани в член 1, нали така?
Водещ:Задното място по степен на свободата на словото какво Ви говори?
:Това е тревожно.
Водещ:Тревожно е, да.
:Тревожно е. Очевидно има цензура. Очевидно има редакционни политики, за които Вие споменахте. Очевидно има и – то е донякъде авто цензура, донякъде може би пряко влияние на най-високо ниво какво да се пише и как да се пише, което е тревожно. Това, което се случи с Мърдок в Англия, също е тревожно и това е недопустимо. Не може да бъде при нас.
Водещ:Смятате ли, че този съюз ще прекрати възхода на жълтите медии?
:Надявам се. Пазарът е свободно състезание, свободна конкуренция. Но надявам се поне, със създаването на съюза, да се възцарят някакви принципи на етичност между нас, уважение към истината и т.н. Това, което принципно отличава жълтите медии от сериозните медии.
Водещ:Всъщност при написването на предишния етичен кодекс участваха доста колеги журналисти. Сега как смятате да…?
:Сигурно по същия начин.
Водещ:Да конструирате…
:Сигурно ще бъде по същия начин.
Водещ:И така. Господин Терзиев, как според Вас можем да си обясним задното ни място по степен на свобода на словото? Ето, издателите нямат обяснения.
Светослав Терзиев:Ами би трябвало издателите да имат обяснение, защото те до голяма степен определят до колко медията ще има свободата да каже едно или друго, защото в момента обществото е позагубило тази възможност да влияе върху медиите, тъй като медиите не се финансират от обществото и съответно то няма и как да претендира какво да потребява от тях. Потребява, каквото му дадат. Тези, които решават, са всъщност издателите, които финансират медиите, защото медиите в България в момента, говоря за сериозните медии, за всекидневниците, от национално значение, не се самофинансират. Те не могат да се самоиздържат. И съответно някой трябва от друга дейност да отделя пари, за да ги финансира. След като той ги финансира, той може да определя и тяхната редакционна политика в зависимост от своите разбирания до колко свободата на медиите е полезна или не. Тъй че тези сдружения на издателите са още един показател всъщност какво е мястото на паричните фактори в нашата медийна среда. Не случайно, аз Ви казах, няма журналистически синдикат. Защото тяхната дума, на журналистите, не е толкова съществена, макар че се говори, че журналистите имат някаква роля и че щели да си пишат сами статиите и т.н. Това е просто едно хубаво пожелание, но няма как да се случи. Ако издателите наистина много се интересуваха от мнението на журналистите, нямаше да гледат така враждебно на всеки опит за тяхната само организация. Защото много добре знаем, че тези, които са новите учредители на сегашния втори медиен издателски съюз, има и такива, които дори гледаха зле на членството на своите колеги в безобидния Съюз на журналистите.
Водещ: Между другото може би по-различно ще се погледне на този въпрос, когато,дай Боже, се осъществи готвеното посещение на представители на „Репортери без граници”, защото тогава ще могат да бъдат задавани пряко въпроси към тях защо България е на това място. Нека сега да чуем обаче от Ахилеас Лилов как в Гърция се чувстват свободни журналистите, как си взаимодействат? Нека да излезем от репликата на Светлъо Терзиев – как си взаимодействат с хората? Едва ли само като пазарна мерна единица.
Ахилеас Лилов: По принцип в Гърция журналистиката има големи традиции, известни вестници от десетилетия излизат, които обаче вече започнаха и да фалират. Ето, един от най-големите вестници /…/ – символично в превод „Свободен печат” фалира. Което ще рече, че дори за свободните, известни, силни медии в Гърция вече е много трудно да преживяват, което се разпростира и върху самите журналисти. Разбира се свободата на словото в Гърция винаги е била доста ценена и винаги самите журналисти са се борили много активно и много успешно, за да защитават тази своя свобода.
Водещ:Какво я гарантира обаче тази свобода?
Ахилеас Лилов:Силната обществена подкрепа. Гръцкото общество, мога да кажа спокойно, че в Гърция има гражданско общество, винаги е подкрепяло справедливите протести, не само на журналистите, но и на да речем други отрасли или слоеве от населението. И винаги, когато да речем някой журналист или група от журналисти са поставяли някой наболял техен личен или професионален проблем, те винаги да намирали отклик сред хората, което неминуемо след това стига и до политическата класа и са се взимали някакви адекватни решения. Това мисля, че значи – гръцкото гражданско общество е един вид гарант за независимата журналистика в Гърция.
Водещ:Макар че ние би трябвало да сме скачени, като скачени съдове, медиите и гражданското общество, и до някъде липса на гражданско общество трябва да поемем като своя лична вина, като че ли.
Ахилеас Лилов:Не знам. Мен наистина ме радват тези млади хора, които виждам напоследък да излизат по улиците. Никой не ги организира. Някакви сайтове, както чух преди малко.
Водещ:Facebook.com е главната организация.
Ахилеас Лилов:Да, но се появява. Ето това е гражданско общество, може би.
Водещ:Господин Терзиев, дали ще ни подкрепят тези млади хора, ако ние се опитаме да защитим свободата на словото?
Светослав Терзиев: Ами тези млади хора живеят общо взето в друг медиен свят. Така да се каже само организиран и…
Водещ:А защо ние не сме част от този медиен свят?
Светослав Терзиев: Защото техните потребности са други вече. Не са вече тези, които традиционно са съществували. Средата е променена. Те имат възможност в много по-голяма степен и протестите им са такива – с пряка комуникация. А когато има пряка комуникация, няма нужда от посредник, т.е. от медии. И бедата е друга. Разбира се аз не искам да преиначавам нещата. Бедата е, че равнището на потребности вече е променено – може би не е това, което е било по-рано. В момента, колкото и да е странно, имаме едно не толкова образовано поколение, което търси повече развлечението, отколкото отговори на сериозните въпроси. И за него тази медийна среда е по-скоро една развлекателна среда. Т.е. променени са функциите, променено е предназначението. Разбира се това не означава, че младите хора не се информират и не разбират какво се случва в обществото. Не бива да ги упрекваме. На тях по начало им е присъщо влечение повече към забавления, към увеселения.
Водещ: За съжаление обаче няма да можем да си внесем гражданско общество в Гърция. Дори и тя да фалира.
Светослав Терзиев: Аз бях преди няколко години на конгрес на журналистите от северна Гърция и ми направи впечатление колко сериозно се отнасят към своите проблеми. Те имат същите впрочем проблеми, както о в България.
Водещ:И те в момента имат малко по-големи.
Светослав Терзиев:При тях в някаква степен даже се задълбочиха, защото наистина издръжката на медиите е един голям въпрос. Доколкото обществото потребява тази продукция, но не я заплаща, получава я безплатно, скъса нишката между обществото и медиите. Т.е. медиите нямат опора в обществото и съответно те престават да носят отговорност към него, защото друг има плаща. Знаете, който плаща, той поръчва музиката. И когато се получава една такава тенденция, нещата се обръщат тотално и в поколенчески аспект. Аз имам и наблюдения в средите на студентите, които се готвят за работа в медиите. Съотношението в момента е две към едно на подготвящи за PR спрямо подготвящи се за журналисти, защото въобще интересът към журналистиката е катастрофално намалял. Предпочитат да бъдат платени, така да се каже обществени коафъори, разкрасяващи образа на една или друга институция, на фирми, на партии.
Водещ:Едва ли обаче трябва да напомняме, че в повечето европейски конституции правото да бъдат информирани хората е именно защитено в тези конституции. Това едва ли е случайно. Благодаря на Светослав Терзиев от вестник „Сега”. След малко ще чуете една своеобразна класация на новините от седмицата от двама интересни събеседници – Иглика Трифонова и Алек Попов. Заради леко объркващия край през тази седмица ACTA продължи да бъде едно от водещите събития на седмицата. Какво казахме медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното, ще чуем сега.
Иглика Трифонова:Опитах се да прозра какво точно значи ACTA, защото мен ме касае директно. Ние, които правим кино, в последните години сме теглили абсолютно безвъзмездно. Това се случи и в Европа, въпреки че там вече се слага ред на това нещо. Тук, у нас, кино показът направо е разбит, защото като качат филма ти, всеки предпочита да си го гледа вкъщи. Харесваха ми физиономиите на младите хора, които излязоха да се противопоставят на ACTA. Явно това далеч не е съвършенѝ документ. Доколкото аз успях да си дам сметка, той защитава повече правата на разпространителите, което е една тенденция в света, за жалост – а не на хората, които правят изкуство. И това има някакъв предел, защото едни неща не могат да бъдат дистрибутирани, предлагани без край, ако самите те не се създават. Има страшна агресия в начина, по който говорят тези хора за правото си да теглят безплатно изкуство. Това не може да с бъде вярно. Толкова далеч сме отишли в тези бурни години, в които киното започна да се случва през компютъра и всеки да може да си го тегли. Оставям на страна ниското качество, на което често се качва. Стръвта, с която бързат да го качат, което приличаѝ на някаква истерия и кражба много повече, отколкото желание този филм да се види в истинските му качества като картина и като звук. Но вече се е случило едно раздразнение към творците, че имат претенция да им бъде заплащано за труда им. И не знам кога се случи, но това не е красиво нещо., Това е някакъв естетически проблем и то няма да завърши добре. Притесних се вчера, когато Трайчо Трайков, министърът, който пое вината някак си, според мен малко артистично, че „да съм прочел по-добре” каза той, „оттегляме подписа си върху ACTA”. И върху обяснението му защо го правят имаше едно изречение, в което той каза „не може авторските права на някого да са по-важни от правата и свободите.” Това ме ужаси, защото авторските права на някого са част от същите тези права и свободи, за които става дума.
Водещ:Кой от всички, към които медиите се обърнаха, за да търсят различна гледна точка, беше чел ACTA според Вас?
Иглика Трифонова:Със сигурност един мой колега, който е написал в интернет един текст днес – Людмил Тодоров, защото той скоро има премиера и взе решението сам да разпространява филма си. Със сигурност той беше прочел ACTA.
Водещ:Да, но „Паламуда” го няма като торент качен.
Иглика Трифонова:Няма го и слава Богу. Това му дава някакъв шанс да опита и да видим какво ще се случи, ако един човек дръзне сам. Това е много приятен прецедент.
Водещ:А ако трябва да направите филм? Жанрът какъв ще бъде?
Иглика Трифонова:Жанрът – поетично комедиен жанр.
Алек Попов: Това са неща, с които е по-добре да не се спекулира. Най-добре е човек обективно и спокойно да разглежда. Това, което следя с интерес се случва в Гърция, защото това е близка страна и протестите са интересни.
Водещ:А какво се случва там?
Алек Попов:Всички знаем общо взето или по-скоро никой не знае.
Водещ:Ами ACTA започна като драма и май завършва като комедия. По оценката на Иглика Трифонова и Алек Попов. Обаче Алек Попов каза нещо много по-важно. Никой не знае какво се случва в Гърция. Какво се случва в Гърция, Ахилеас?
Ахилеас Лилов: Ами, ако очаквате аз да Ви кажа отговора, който ще остави всички с отворена уста, няма да е точно така. Според мен всичките оценки, анализи и коментари, които се правят за Гърция, са верни. Смисъл, че всеки един от тези коментари и оценки съдържа нещо ценно.
Водещ: Къде се къса обаче нишката? Гърция ни е съсед. Би трябвало това да е много важна тема, а се оказва не рейтингова.
Ахилеас Лилов:Ами аз виждам просто, че новините, които идват от Гърция, идват от международните агенции, чрез кореспондентите, които имат някои медии в Гърция. Видях и няколко филма, направени напоследък, излъчени по телевизията. Но не знам дали може да се усети точно духа и това, което се случва в Гърция с тези няколко реда или с тези няколко минути, които се дават по телевизията. Това, което ми прави впечатление, дори зад сухата статистика, която всеки ден тече по интернет, това са коментарите на българите, на нашите българи. 99% от тях са толкова негативно, злостно настроени към съседния гръцки народ, че направо не мога да разбера това нещо. В Гърция отиват стотици хиляди българи всяко лято да почиват. Стотици хиляди българи там работят, изваждат си насъщния, къде по-добре или къде по-лошо. Не мога да разбера защо така голяма част от хората, които коментират или възприемат новините от там, ги възприемат толкова отрицателно. Мисля си, че за това има, не казвам вина, отговорност и самият премиер. Неговата тайна и вечна рецепта, когато им станат заплатите като българските, тогава ще се оправят гърците. Ето това, ако е стремежът те да станат най-бедната страна в ЕС и ако това е рецептата, не мисля, че ще ги спаси това нещо.
Водещ:Между другото сега се сещам, че преди доста време Бойко Борисов беше казал в Брюксел, че нас много ни интересува какво се случва в Гърция, защото сме съседи. Как да примирим двете тези?
Ахилеас Лилов: Ами как? С това, че всъщност от една страна трябва да ни интересува, от друга страна може би си казваме „нека те да видят сега какво е криза. На нас толкова зле ни беше толкова години.” Но истината е, че те може би в най-тежката криза няма да стигнат това, което ние сме били, защото Гърция измина този тежък период, който измина България от 90-те години насам през 50-те години – след тежката Втора световна война. Гражданска война имаше в Гърция. Милиони гърци 50-те и 60-те години напуснаха страната и се установиха в цял свят. После в Гърция, знаете, имаше военна хунта. Гърция също е имала много трудни периоди и това, което е постигнала в последствие, наистина е плод на много голям труд. Това, че казваме, че гърците са мързеливи или че българите са мързеливи, не трябва по никакъв начин да се…
Водещ:Тези обобщения никога не са били верни.
Ахилеас Лилов:Не са верни, но мисля, че трябва да разберем, че обикновените хора там са обикновени хора като тук, като в България. По една или по друга причина получават повече пари, по-добри доходи, но да не забравяме че гръцкият брутен вътрешен продукт в няколко пъти по-голям от българския. Някой ще каже „да, защото взимат заеми”. Със заеми или без, те произвеждат много повече, отколкото произвежда България. Това е истината.
Водещ:Но ми се ще малко повече да коментираме завръзката между медиите и гражданското общество в Гърция. Тръгнахме, докато вървеше песента, да гледаме колко струват българските вестници. Съботно неделни – те са малко по-скъпи разбира се. Българските са между 70ст и 1 лев, докато в Гърция как стоят нещата?
Ахилеас Лилов:Ами в Гърция цените на вестниците през седмицата започват от евро, евро и половина, което ще рече 2-3 лева. Съботно-неделните вестници, които са с доста дебели приложения, стигат до 3-4-5 евро. Значи правете си сметка – 10 лева струва един вестник. За това по принцип в Гърция, не казвам, че не се четат вестници, но в сравнение с това, което е в България, не е. Дори гърци като идват в България ми прави впечатление, че четат или четяха доскоро много вестници. В Гърция се информират повече по електронните медии, по радио, по телевизия, които са да кажем безплатни. Там няма кабелни оператори. Всичко се излъчва безплатно по ефира и за това не им се налага, и не купуват толкова вестници, което си има плюсове и минуси.
Водещ: Къде кризата е по-голяма по отношение на медиите? В Гърция по отношение на печатните или на електронните медии?
Ахилеас Лилов: Ами тя е повсеместна. Защото самите електронни медии, Ви казах, в Гърция няма кабелни оператори. Те не могат да разчитат на друго освен на постъпления от реклама. Кризата удари и печатните, и електронните медии. Закриват се електронни медии, както Ви казах, и един от най-големите вестници беше закрит, фалира. Намаляват се непрекъснато щатовете и самите гръцки журналисти казват, че това удря косвено,вече дори и пряко, по свободата на словото. Всеки си пази хляба. Прави съответните компромиси, които е длъжен да прави.
Водещ:Тази съботна сутрин не бяхме в компанията на семейство Григовори по БНТ, но сега можем да чуем и тяхната версия за най-важното от седмицата и разбира се коментара им
Иглика Трендафилова:Това е тема, по която според мен много хора се само цензурират.
Асен: Абе, не е комедия.
Иглика Трендафилова:И на мен не ми звучи като комедия. Може да се окаже трагедия в края на краищата.
Асен: Не е екологична, а политическа трагедия. За екологична съм почти сигурен, че няма да се окаже.
Водещ:Добре, ако трябва да определим пък жанра на ACTA, той какъв ще бъде?
Асен: Срещнахме една известна певица в едно известно заведение. Седнахме, помолихме я да седне при нас и я питахме „Какво мислиш за ACTA”? Тя каза „Кой ACTA?” Беше шега и от нейна страна. Тя знаеше за какво става дума. Там жанрът е международна конспирация, граничеща с психо тероризъм. Хора се договарят срещу много други хора да продължат да печелят едни много пари по най-лесния начин, по който са ги печелили примерно последните 70 години. Просто не сме последните 70 години и много е различен светът. Много са различни усещанията за бизнес, колкото и тъпо да звучи – за морал в бизнеса. Колко пъти можеш да пострижеш една овца?
Имаше доброволец да поеме цялата вина през седмицата.
:Според мен заслужено трябваше да си я поеме вината.
Асен: Абсолютно. Това е негова отговорност. Къорав карти не играе и т.н.
:Искам да призная – един добър акт.
Асен: Защитихме наше мнение.
:Между другото малко е смущаващо, че хората ни обвиняват, че имаме мнение и не могат да приемат, че журналист може да има мнение. Особено… Примерно за шистовия газ.
Асен: /…/ После ни погват по социалните мрежи. Що сме казали това? Що сме казали онова?
Водещ:Имате ли различни мнения?
:Гледаме да ги уеднаквяваме.
Водещ:Как става тази работа?
:Поспорваме и накрая някъде се срещаме.
Водещ:Имаше през седмицата драматични репортажи на тема „високи сметки за ток, за парно, заплахи за…”
: Там има една новина и това е поскъпването на газа с 27%. Поправи ме, ако не е толкова, на която не се реагира. След това се реагира на сметките. Ама те сметките са функция от това.
Асен: Тези, дето подскачаха тук да се спряло проучването за шистов газ, сега защо не подскачат? 27% е една трета, по дяволите.
: Едно от най-големите клишета, с които съм се сблъсквала в тази професия е, че идва някой и ти казва „хората искат да видят това.” Ама от къде този човек знае какво искат да видят хората, така и не съм разбрала до ден днешен.
Асен: И кои са хората.
: За това аз имам едно правило. Гледам, че и Асен го има същото – „добрият журналист трябва да се интересува от всичко и той трябва да е радарът, а не хората, които не са професионалисти в тази сфера.”
Водещ: Всъщност това е може би вярната рецепта – Ахилеас, за да бъдем заедно с гражданското общество.
Ахилеас Лилов: А има ли такова в България? Продължавам да се питам толкова години.
Водещ: Усмихна се ти на моята версия, че ще си внесем от Гърция, ако фалират. Между другото, шегата настрана. Докато слушахме Асен, ти каза, че всъщност единствените издания, книжни, които в Гърция са добре, са партийните.
Ахилеас Лилов: Партийните, защото партиите, както в България, получават много солидни субсидии от държавата и ги влагат в свои печатни издания. Наистина много сериозни, силни вестници са партийните издания в Гърция. Там не се среща някой вестник да каже, че е издание на еди коя си партия. Както и в България се знае, че има доста партийни вестници, но зад тях седят други собственици. Но на практика защитават позициите на една или друга сила, или фактор.
Водещ: Всъщност Светослав Терзиев в началото направи една хипотеза дали ще влезе клаузата за съвест в новия етичен кодекс. Според теб има ли смисъл в това?
Ахилеас Лилов:Ами няма смисъл според мен, защото…
Водещ:На фона на това, че има издания, за които хората говорят, да използваме този легален изказ, са партийни, а пък не са партийни.
Ахилеас Лилов:Ами, значи и другото, което говорихме, че вече ще има нов етичен кодекс. Значи те сега ще станат два етични кодекса.
Водещ:Схизма. Поредната схизма.
Ахилеас Лилов:Да. Един журналист с кой етичен кодекс трябва да се съобразява? После коя комисия него ще разглежда? На единия съюз или на другия съюз? И аджеба, както се казва, тези хора, които ще напишат този етичен кодекс и тези имена, които седят отзад – те имат ли морала да съдят, да кажем журналистите? Те могат да смятат, че имат този морал, но поне в общественото съзнание по един или друг начин са компрометирани.
Водещ:Всъщност сега въпросите са по-малко от отговорите. Предстоят много отговори да дадат тези, които създадоха вчера Българския медиен съюз. Техните нагласи пък търпеливо изчакаха да научат какви са по отношение на една бъдеща законодателна мярка. По-простичко казано – закон за печата. Това се опитаха да разберат от фондация „Медийна демокрация”, а пък ние бяхме така търпеливи да изчакаме и тях, за да обобщят резултатите. И така – според създателите на новия Български медиен съюз закон за печата не е необходим, но ето подробностите от Юлия Роне.
Юлия Роне:Това, което успях да разбера от интервютата, които направихме е, че по-голямата част от тях разчитат на една само регулация на печатните издания. Т.е. мнозинството се обяви против специален закон, който да регулира тези издания с аргумента, че в крайна сметка пазарът трябва да реши това. Също така на мен ми се стори доста интересен аргументът за самото обучение на журналистите, които трябва да бъдат обучавани в крайна сметка, не само в етичния кодекс на професията, това е ясно, но и в развитието на съвременните технологии и новата медийна среда. И в крайна сметка наистина това, което аз мога да изтъкна като обобщение на всички отговори, беше първо опиране на вече съществуващото законодателство и неговото по-ефективно прилагане и второ – разчитане на свободата на пазара и на решението на потребителите да отсеят кое е вярно, кое не, коя медия е сериозна, коя медия не е. Това беше доминиращата нагласа. Имаше разбира се различни мнения, но мнозинството от хората, които интервюирах, отговориха това.
Водещ: Ами това беше от нас в днешното издание на „Клубът на журналистите”. Разчитаме следващия път да научим малко повече подробности от Господин Димитър Друмев, който ще се занимава с написването на новия етичен кодекс. Хубав съботен следобед Ви желаем Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.02.2012

Водещ : Преди 500 години, когато Гутенберг и неговите последователи започват да разбират книгопечатането, не са съществували никакви законодателни норми, които да регулират първата система за масово разпространение на информацията. Но по-късно разбира се има инициатива и започва регулация. И инициативата, не си мислете, че е на държавните институции, а е по желание на частните предприемачи, които искат да си осигурят стабилност на инвестициите. Тогава така са го наричали. През следващите 50 години книгата и нейното възпроизвеждане става обект на тотален, да не се бърка с тоталитарен, контрол. Като връхната точка е 1559 година. Тогава католическата църква постановява, че книгите, отпечатвани в римокатолическия свят подлежат на предварителен преглед и цензура. Тези от тях, които са в разрез с официалната идеология, се забраняват, сигурно помните, изгарят. Да не Ви изреждам имена. Монтен, Декарт, Паскал и прочее. Сега още един цитат: „Споразумението се натъква на нарастваща критика от страна на развиващите се държави, университетски преподаватели и неправителствени организации. Сложната система и сложността на материята, която се урежда, налагат необходимостта от преодоляване разминаването в приложението на споразумението. Един от най-инфарктните въпроси, свързан със защитата на правата на интелектуална собственост, е свързан с борбата с болестта спин на американския континент. И не, не става дума за ACTA. Става дума за действащото в момента търговско споразумение, което би трябвало да не надгради.” ACTA е тема на седмицата. Нея ще коментираме със Силвия Великова от програма „Хоризонт” на БНР, Иван Стамболов – автор на един от най-популярните български блогове sulla.bg, Тодор Арнаудов – млад учен, Богомил Шопов – блогър от „Електронна граница”, юриста Калоян Монев, който очаква защита на дисертацията си на темата. И още от седмицата – ще одобрява ли специализираният съд публикациите преди да излязат и химикалките от нас или ще ни ги отпускат от пресцентъра. Бъдещето на журналистиката – ще изчезне ли разследващата? Кога EBO ще излезе с позиция за ACTA? Очаквайте да го научите от госпожа Райна Константинова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежина Спасова и аз Ирен Филева. Възползвайки се от възможностите на радиото, започваме с поздрав за когото трябва. Той ще се разпознае. „Сляп за познанието” – Флоринър. ACTA е ламята, която ще изяде всичките ни граждански права или ACTA е панацеята, международното търговско споразумение, което ще реши всички проблеми на авторите. Тези се противопоставят последната седмица. Може би и това е събитието на седмицата. Добър ден на Силвия Великова от програма „Хоризонт”.
Силвия Великова: Добър ден.
Водещ:Добър ден и на Иван Стамболов.
Иван Стамболов:Здравейте.
Водещ: Да се опитаме в началото да направим една класация на събитията на седмицата – ACTA, писмата на специализирания съд до журналистите или нещо друго?
Силвия Великова: Сигурно и други интересни неща имаше през седмицата – скандали в парламента около насилието и комисиите, помилванията – легитимни или не. Но аз само ми се ще да отбележа, че ние научихме за ACTA случайно. Пак от журналистическа публикация и пак, че някой нещо е ратифицирал, подписал, пък е имало възможност да не се присъединим съвсем, което всъщност е по-тревожното в случая, че отново по този стар механизъм някой нещо поема като ангажимент, пък после ни се обяснява какво е то.
Водещ: Ще има възможност да се сравним с две европейски държави. С Чехия, за която ще ни каже повече Богомил Шопов, по-известен като Богу, и с Германия – ще включим Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен. Господин Стамболов, Вашето събитие на седмицата или събития.
Иван Стамболов:Ами нямам. Хващате ме малко неподготвен с тази класация, но безспорно ACTA е най-нашумялото, още повече то лавинообразно набира интерес, защото някои нови неща ще се включват. Ще има протести на потребители, ще има протести на оператори, на които се вменява някаква странна роля да изпълняват, без те да знаят какви ще бъдат. И това е темата. Тя съдържа няколко проблема.
Водещ:Имаше ли диалог между поддръжниците и противниците?
Иван Стамболов:За мен, може да е екзотично мнението ми, но големият проблем на целия този диспут е, че темата му е изместена и за мен няма диалог и спор за или против авторското право, за или против интелектуалната собственост, никой не казва „Не, ние ще крадем труда на художниците и музикантите.” Никой не е казвал такова нещо. Хората са раздразнение, според мен, от две основни неща, които са от две или три, четири такива, които правят ACTA голям проблем. Едното, на българска основа е, както каза Госпожа Великова, поредният безумен начин, по който се случи подписването на този документ и общественото мнение сега е раздвоено в две хипотези. И двете нелицеприятни. Едната хипотеза е, че само в условията на пълна тъпотия, некомпетентност и незаинтересованост това какво се случва, съдейки от двете стенограми на министерски съвет, когато се е взело решението за подписването на ACTA, без въобще да е презентиран проекта, без да е имало разискване.
Водещ: Един по-внимателен прочит на тези стенограми показва, че никой не знае за какво става дума.
Иван Стамболов: Да. Просто Министерски съвет взима някакво решение да подпише, защото такъв е потокът на събитията, ок. Другото е, че е подписан тихомълком, защото сбъдва мечата вече на второ българско правителство да сложи ръка на интернет като цензура, което може да е параноя, може да някои хора да им звучи като световен заговор, но тези подозрения няколкократно са били актуални, като последният случай е, да припомним, скандалите около „Читанка”. Хората са много чувствителни на тази тема. Така че, която и от тези двете хипотези да приемем, тя не е приятна. Едното е, че правителството ни е некомпетентно и не го интересува какво се случва с държавата, а пък другата е, че ни крои някаква шапка тайничко от нас, която след това ще видим за какво става въпрос. В подкрепа на второто е духът на ACTA. Духът на ACTA – всъщност там ние виждаме две големи категории. ACTA е документ между две страни. Едната страна е държавата членка на ЕС или присъединена при партнъорското подписване за ACTA. Другата е носител на авторски права. Корпорацията – не е творецът, не е художникът. Системата, структурата, която притежава авторските права. И още във встъпителните части на документа се казва, че този документ ще изисква, ще принуждава държавите да приемат някакво свое собствено законодателство, с което да прилагат духа му, който е достатъчно общ. И тук идва притеснението вече, че всяка държава може да си направи всякакви мракобесни свои си неща, които изобщо няма да ги знаем.
Водещ:Между другото в тази юридическа хипотеза ще ни помогне след малко Калоян Монев, когото ще изберем по телефона. Силве, да те попитам – уместно ли е тук да си припомним защо има разделение на властите, защо все пак има хора, които имат законодателна инициатива и други, които нямат?
Силвия Великова:Ами то винаги е уместно това да си го припомним и в продължение на това, което говорихме до тук и опитът отново да бъде наложено нещо, срещу което много хора излязоха на улицата и то така или иначе, слава Богу, не можа в онзи вид, в който беше планирано пак от онова правителство да се случи контролът върху интернет. Сега се прави много умиротворяващо обяснение „Така иска ЕС. Така е навсякъде.” За съжаление ние отново сме по-големи европейци от европейците, както обикновено се случва. На мен може би в това изброяване на инициативи, което предстои да кажем, че някак на мен ми се струва много съмнително това, че преди протеста, насрочен за 11-ти февруари, парламентарните комисии се активизират на 8-ми, правят дискусия, канят протестиращите. Това ми прилича на нетърпимостта, която това правителство проявява към всякакви протести и опитът преди те да се случат, да се опитат да ги отложат. За да им каже „Ето, на – ето ние почваме да прави неща, недейте да излизате да протестирате, защото това не е добре.”
Водещ: Аз си мисля, че никак не е без значение факта, че Кадер Ариф, определен за докладчик по ACTA в Комисията за международна търговия в ЕП, това е основната комисия, подаде оставка и нарече ACTA маскарад, което никак не е без значение, защото вчера ни беше припомнено, че едва ли не ЕП е застанал зад 10 мита, които развенчава и подкрепя ACTA. Сега обаче Ви обещах да включим в нашия разговор и Калоян Монев, който е докторант по гражданско право в Правния институт на БАН и Вашата дисертация, Господин Монев, е в тази посока. Добър ден.
Калоян Монев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Уместно ли беше, че се насочихме към факта, че държавите имат нормално разделение на властите, че не всеки може да има законодателна инициатива? Едва ли случайно е измислено това.
Калоян Монев: Ами вижте сега. При така разгледано споразумението, за мен без законодателна инициатива и промяна на нашето законодателство в България, няма как да бъде приложено това споразумение.
Водещ:Да, но вече чухме коментари, че няма да има нужда от… Ние сме били отличници и няма нужда да си променяме законите.
Калоян Монев:Меко казано тези коментари са абсурдни, защото най-малкото, ако трябва да се приложи прословутият член 27 на споразумението относно задълженията на интернет доставчиците, трябва да променим – сега се сещам поне за 3 закона. Това са законът за електронните съобщения, евентуално законът за електронната търговия и може би законът за авторското право. Да не говорим пък за другите неща, където са гражданско правните и наказателно правните аспекти на споразумението, където трябва да се променят и наказателните закони и в това число и Наказателният кодекс.
Водещ:Едва ли е прецедент корпорация да налагат по този начин международни споразумения. До колко обаче е уместно това да се прави в пълна тишина, защото TRIPS е дядото на ACTA? Действа в момента.
Калоян Монев:Така е, но TRIPS успя да се наложи и аз лично не съм чувал за някакви проблеми относно неговото положение. Докато тук, в това споразумение, което ние тихомълком сме подписали, се предвиждат много крайни мерки относно частни физически и юридически лица на територията на България, пък и на целия ЕС. В този смисъл си мисля, че е трябвало малко по-широко да се подходи от Министерския съвет, защото изрично в закона за международните договори на Република България, който действа до настоящия момент, за да се подпише международен договор, дори да се присъединим към някакво международно споразумение, трябва да бъде изготвен доклад. Той да бъде обсъден на широк фронт и едва след това да се пристъпи към подписване на споразумението. Абсурдни неща просто се случват.
Водещ: Да, но сега мога да кажа – ето, има широко обсъждане в интернет.
Калоян Монев:Да, както казва народът „След дъжд – качулка”. Действително това, което се е случило, то не ни задължава да приемем текстовете на споразумението едно към едно, но този дебат, който се води, той трябва да бъде на много широк фронт, защото именно на международното събрание и именно въз основа на политическата воля на управляващото мнозинство нещата ще се случат или не. Това, че някой министър казва, че няма да има промени в законодателството, аз лично не мога да се съглася с него.
Водещ: Ами в крайна сметка има свобода на волеизявата. Може телефонът да му звъни, може и да му вибрира. Това си е негова работа. Обаче за нас е по-важно да ни припомните член 5 от Конституцията как се ратифицират такива международни договори.
Калоян Монев:Ами те се приемат въз основа на член 85-ти от Конституцията, а именно, че Народното събрания ратифицира със закон международните договори, включително тези, които се отнасят до действието на закона и изискват мерки от законодателен характер. Изрично е предвидена процедура по ратификация от Народното събрание на това споразумение.
Водещ: Но тази процедура най-вероятно не включва обществено обсъждане. Обществените обсъждания трябва да са преди това.
Калоян Монев: Ами тя включва внасяне на законопроект от страна на Министерския съвет, от Народното събрание и провеждане на политически дебат в залата на Народното събрание. И аз мисля, че гражданското общество на България трябва да се възползва от това и да по всякакъв начин да покаже, че това споразумение е не само незаконосъобразно, но то противоречи на всякакви правила на търговията и нарушава правата и на гражданите, и на търговските фирми.
Водещ: Най-големите опасности според Вас са?
Калоян Монев: Най-големите опасности, ако бъде приет текстът на споразумението, особено по член 27 – за контрола върху дейността на доставчиците, е тотален контрол и възможност за монипулация на гражданските права.
Водещ:Манипулация на гражданските права. Значи ограничаване на достъпа.
Калоян Монев:Всъщност няма да има ограничаване на достъпа. Ограничаване на достъпа е една последваща стъпка. На първо място интернет доставчиците са задължени да осъществяват контрол на входа и на изхода на информацията, която преминава през техните сървъри. Ако установят, че има някакво нарушение на авторските права, да уведомят носителите на тези права. Забележете – те трябва да ги знаят кои са, да ги уведомят. Да осъществят някаква конфронтация на тази ситуация и да съзират на държавните органи за налагането на граждански наказателен подход към нарушителите.
Водещ:Сигурна съм, че Ви юристите имате и чувство за хумор, и подходящ коментар за такива норми, които някой иска да въведе. Какви са те?
Калоян Монев: Ами, аз вече Ви казах коментара за това споразумение. Действително то има и хубави моменти относно защитата на търговските марки, но това, което касае електронната среда, отговорността на доставчиците и нарушаване на правата на хората – смятам, че в никакъв случай не трябва да се приема от нашето правителство.
Водещ:Благодаря на Калоян Монев. Нека поразсъждаваме малко и върху друга жълтина от седмицата. Аз даже се колебая дали е и жълтина. Силве, това съобщение, което изпрати специализираният съд до медиите „Да бъдем така добри…”. Не цитирам дословно разбира се. „Да бъде така добри заглавията и публикациите преди излъчване да им ги даваме.”
Силвия Великова: Ами мисля, че българската приказка „Кой, каквото си направи сам, никой друг не може да му го направи” много е удобна и характерна, за да се обясни това, което се случи, защото след като си позволиха да ни посъветват да координираме материалите си за тях, от спец съда разбрахме, че са сбъркали. В оправданията бяха казани доста абсурдни неща, като например, че те искат да опазят съда от жълтения, но аз като гледам вестниците, това как опазиш? То цялата ни държава е жълтения. Имаше, впечатляващото за мен изказване, че с публикациите си и материалите стряскаме хората, които един ден могат да влязат в този съд и да си мислят, че той е антинещо. Мисля, че едва ли това е целта. Нова институция. Иска да покаже, че я има. Уж щеше да бъде като всички останали, а пък иска да си има собствени правила. Плюс това, това няма как да се случи. Няма как да се случи дори физически да има такъв контрол над публикациите. Плюс това има Конституция и ние няколко пъти говорихме. Там нещо пише за свободата на словото, за коментарите, така че, както се казва „Някой се опита да се направи на по-важен, отколкото е и това му се върна многократно” с думата „цензура”, която е актуална и в разговора за ACTA.
Водещ: Със сигурност. Ще продължим след малко с едно сравнение. Първо ще се сравним с Чехия и после с Унгария по отношение на приемането и подписването на това международно търговско споразумение. Останете с нас. Обещах Ви преди малко да направим едно сравнение между начина, по който ние като държава разбрахме, че сме подписали ACTA и в Чехия. В това отношение ни е много полезен и сега ще ни помогне Богомил Шопов. Той е известен в блоговете като Богу.
Богомил Шопов: Може би в 1ехия нещата са малко по-различни, защото хората започнаха да се интересуват преди 2-3 години. Основната е разликата, голяма е разликата между това, което се случва за защита на правата в България и във всички останали страни в Европа, но добрата новина е, че все пак има голяма промяна в последните няколко седмици. И се надявам това да продължи. Но България нямаше как да не подпише това споразумение. Много малко държави си позволиха да не го подпишат. Това от една страна можем да кажем, че е добре, защото виждате какви хубави реакции има от страна на гражданските общества в тези държави. И другата добра новина е, че това споразумение да го наречем, едва ли ще мине през ЕП, съдейки по реакциите на основните парламентарни групи. В последните няколко дни от ЕП идват сигнали, че това споразумение няма да бъде подкрепено в пленарна зала, няма да бъде подкрепено и в комисиите и това много рядко се случва.
Водещ:Какви бяха коментарите на чешките журналисти?
Богомил Шопов:Какво и в България, така и в Чехия разнородни. Че това е хубаво за ЕС като цяло, също и че нарушава гражданските права. Гражданско общество има дълги години и сега се надявам все повече да има, но е радващо това, че се засилва гражданското общество, гражданската реакция и ако тя бъде насочена в правилна посока, това би било чудесното нещо, което ще излезе от споразумението ACTA.
Водещ:Разбира се, ние сме много внимателни, когато чуем нещо за правилната посока, защото кой определя правилната посока в крайна сметка?
Богомил Шопов:Правилната посока се определя от българските граждани разбира се. Но идеята е, че вече започнаха опитите от страна на няколко политически партии да грабнат протеста, така да го наречем, така че се надявам наистина гражданското да надделее.
Водещ:Какво най-много липсва като коментари по повод ACTA, защото за България е традиционно, че има твърде малко медийни специалисти, които да могат аргументирано да коментират този текст? Дали същата диагноза важи и за Чехия?
Богомил Шопов: Тази материя е странна и сложна. Много малко специалисти има дори в световен мащаб. Много малко специалисти има също в университетите, които се занимават с това. Основните притеснения в гражданите на ЕС, са именно в частта за интернет и по-точно за цифровата част. За това се надявам на реакция от страна на такива партии, които се занимават точно с тези проблеми.
Водещ:И понеже Вие познавате прекалено добре интернет, има ли го Големият брат в момента?
Богомил Шопов: Големият брат винаги е там. Изглежда с вратовръзка, с очила и може би с компютър. Макар че по последни данни, които излязоха в „Wikileaks” се оказа, че Големият брат няма пари и да си купи компютри, така че явно разчитаме на някакви други технологии, които ние – хората все още не знаем какви са.
Водещ:Гологлав ли е?
Богомил Шопов:Не, не е гологлав.
Водещ: Ами това е сравнението с Чехия. Мен две неща ме впечатлиха. Изключителната откровеност на фразата „ България нямаше как да не подпише.” Ако някой ни го беше казал, дали такава щеше да бъде реакцията? Силвия?
Силвия Великова: Според мен независимо от това дали и по какъв начин сме научили, реакцията по отношение на посегателството върху тези граждански права и свободи винаги щеше да е такава. Но опасявам се, че точно в тази конюктура, нямаше да ни го кажат, защото просто това не е първият случай, в който не ни казват. Както и, между другото това е добрата новина, че и ние сме като в Чехия, която все пак уж е в градската четворка – по-напред. И нашите политици вече яхват тази ситуация.
Водещ:Даже се снимаха с маската.
Силвия Великова:Да, което също така не е новина за нашите политици. Въпросът е как ГЕРБ ще излязат, управляващите ще излязат от ситуацията, какви гаранции ще поемат и дали ще разберат всъщност какъв е проблемът, като се има в предвид колко абсолютно противоречиви са техните коментари по следващите процедури.
Водещ:Дали, Господин Стамболов, ако ни бяха казали „България няма как да не подпише”, нещата щяха да бъдат толкова остри?
Иван Стамболов:Значи аз не съм сигурен, че България е нямало как да не подпише. За да сме сигурни в това нещо, трябва доста по-задълбочено проучване на въпроса. Но в продължение на казаното от Госпожа Великова за предизвикателството пред ГЕРБ, то наистина е много голямо, защото ако се взрем във факта, те ще бъдат принудени да изпълнят едно задължение, което вече са поели. Хайде, да речем, не е минала ратификация през парламента, но така или иначе вече са го поели, а именно задължението да положат в услуга законодателната власт и съдебната власт на суверенната държава България – в услуга на частни компании. Което за мен, без да съм юрист, е твърде сериозно юридическо предизвикателство как би станало това нещо. И пак казвам много шум се вдига в момента върху цялата тази история, но истинският дебат предстои. Ние, ако ще правим нещо по ACTA, няма да го правим по текстовете на ACTA, а ще го правим по текстове, които ние тепърва сме длъжни да приемем тук в България, в съответствие с нейните разпоредби, които още не знаем какви са.
Водещ: Да де, но през седмицата…
Иван Стамболов:Както един човек – само да довърша мисълта, беше казал с добро чувство за хумор „Ако някой си мисли, че ACTAе създадена да защити правата на музикантите и актъорите, то е все едно, че Троянският кон е бил направен за украса на площада на Троя.” И за това е сложен.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен. Знаем, Германия не подписа ACTA. Добър ден, Капка.
Капка Тодорова: Добър ден.
Водещ:Всъщност германците са много чувствителни на тема свободите си в интернет, опазване на личните си данни. С Вас сме говорили в „Клубът на журналистите” за много сериозното опълчване по отношение на копчето „харесва ми” във facebook.com, което се оказва, че е един голям издайник. По отношение на ACTA какво се случва в Германия?
Капка Тодорова: ACTA все още не е такава тема в Германия, каквато е в България по една единствена причина на този етап. Германия е една от 5-те страни, която не е подписала споразумението, запазвайки си правото да обмисли, да проведе обширни дискусии и тогава да вземе решение. Естествено вече са оформени фронтовете. Министерството на правосъдието на Германия, което смята, че Германия е страна по това споразумение, и то трябва да бъде подписано. И от другата страна – всички интернет потребители най-вече, новоизлюпената партия, пиратска партия. Такава партия има в Германия. Тя дори се представи блестящо на последните избори. Тя представлява именно онези хора, които искат повече свобода в Интернет.
Водещ: Всъщност. Германия едва ли би могла да бъде обвинена, че не спазва авторските права. Каква е практиката и по какъв начин хората се дисциплинират без ACTA, да зачитат авторските права?
Капка Тодорова: Те хората навсякъде са еднакви. И германците в това отношение не са по-дисциплинирани потребители от българските. Да разсея това клише, че щом е германец, значи спазва всички закони и…
Силвия Великова:Освен това в България няма партия на пиратите, в Германия има.
Капка Тодорова: Да. В Германия обаче има един феномен, който през последните две години изключително много се засили и аз не познавам човек, който да няма около себе си хора, засегнати от него. Включително и в моя приятелски кръг има вече доста пострадали, така да кажа. Всеки германец, така масово се теглят филми и музика, това просто е точно, както в България – всеки го прави, колкото може и както може. Но това се оказа един добър бизнес и за юристите, за адвокатите. Вече има доста кантори, които се занимават изключително със защитаването на авторските права и то от пиратски действия. Какво правят тези кантори? Те наемат цели халета, в които слагат компютри и пред всеки компютър по един ученик или студент, ниско платена платена работа. Задачата на този работник е да следи всички торенти и да засича IP адресите, от които се тегли. Съответно все заловен, а това просто може би на всяка минута има по един, получава много бързо писмо, че е уловен да сваля незаконно еди кой си филм или еди кой си албум. И трябва да плати глоба или ще бъде съден. Проблемът се оправя с глоба между 200 и 1000 евро. Аз лично имам вече трима или мисля четирима такива познати.
Водещ: Без ACTA авторските права могат да защитят. Това е нагледният пример.
Капка Тодорова:Да. Могат да се защитят. Аз не мога да кажа дали няма статистики дали тази практика е намалила по някакъв начин нелегалното сваляне на филми и музика, но…
Водещ:Има ли реакция от страна на блогърите към тази практика – такава, каквато има и по отношение на ACTA?
Капка Тодорова: Не, към това не, защото наистина в крайна сметка става дума за законодателство, което се нарушава. На всеки е ясно кога може да сваля законно и кога не. Към това искам да прибавя, че има и доста сайтове в интернет, които предлагат легално, безплатно филми и музика. Е, не последните филми и може би не любимите певци, но ако човек иска да потребява поп култура и да остане в рамките на закона, има начин да го направи. Другата мода, която според мен е изходът от тази ситуация – то просто нещата се развиват в посока, която до някъде може би ще облекчи този проблем, младото поколение, се оказва, не желае или все по-малко купуват албуми и филми в интернет или в магазините или те просто използват една друга мода. В момента това е screening. Т.е. ти можеш да гледаш филм, плащайки или много малка цена – 1,2 евро, или плащайки абонамент към някой сайт, който ти предоставя screening на всички нови филми и всички нови албуми. И така ти не купуваш продукта, не плащаш за авторските права, защото ти не го притежаваш, а просто чуваш любимия си автор или гледаш любимия си филм. И не можеш да го запишеш. Или можеш да го свалиш на компютъра си, но не можеш да го запишеш на диск. Така е защитен продуктът и това е всъщност новата мода сред младото поколение, която може би ще реши този проблем.
Водещ:Това мода или човешки решения, които не предизвикват излишни емоции или сблъсъци. Няма значение как ще го наречем. Благодаря на Капка Тодорова. Ами, да коментираме. Господин Стамболов?
Иван Стамболов: Моят коментар по този въпрос е много лесен, защото аз не пиратствам. Аз обаче искам да мога да намеря филми, най-вече книги, които не мога да ги намеря по друг начин, освен по интернет и това са над 90% от заглавията, които биха ме заинтересували. Аз съм абсолютно готов да платя една разумна цена за нещата, както правя и в amazon.net. Там си имам account. Той си ми е свързан с устройство. Имам си регистрирана кредитна карта към него, като излезе някоя нова книга си я купувам. Тя е на сравнително прилична цена и си ми стои на сървъра и на моето устройство. За мен така стоят нещата.
Силвия Великова: Всъщност то точно в това е проблемът и ние го чухме как се случва в Германия. Понеже държавата не може да се справи с този пиратски проблем, много удобно тя би искала да се справи с него чрез подобни международни споразумения. Въпреки че аз бях чувала, че много голям шеф в ГДБОБ, които следят за това да не се пиратства от интернет, също си бил теглил филми по този начин.
Водещ: Някои от сблъсъците преди години, някой от първите сблъсъци между торент хакерите и ГДБОБ – те бяха извадили една статистика кой колко трафик акумулира и се беше оказало, че така нареченото силово ведомство е с доста /…/ резултати.
Силвия Великова:Защото и знае как да го прави, между другото. Въпросът е, че наистина тук има опасност да се измести темата и да се каже „Ето, ние искаме да ударим тези, които…”, както каза Господин Стамболов посягат на авторските права. Само, че покрай всичко това, ще ни посегнат и на други наши права, защото в крайна сметка съдебният контрол има значение, когато някой иска да има достъп до твоя интернет трафик или мобилен трафик. Тук вече съвсем става безконтролно всичко. Ние виждаме, че когато има съдебен контрол, се злоупотребява. Опитвам си да си представя, когато няма съдебен контрол и някой просто живее нашия живот без да сме го пускали.
Водещ:Ще се опитаме след малко да навлезем по по-популярен начин и в тази хипотеза. Останете с нас. И сега, време е да си поговорим малко и за тези положителни и по-леки решения, които могат да защитят авторските права. Защо не се търсят такива според теб, Силве? Ами винаги правим някакви големи, предизвикват се някакви големи конфликти.
Силвия Великова: Ами според мен от неопитност, от непознаване, от некомпетентност. Могат да бъдат различни обясненията. Сега, аз си мисля, че въпросът за авторските права не можем да го глобализираме и да кажем, че има голям проблем с авторските права, защото нещата започват да се изчистват постепенно. Въпросът е дали проблемът на тези, които в момента са лобисти на ACTA са авторските права или друго, за което си говорихме ние.
Водещ:Господин Стамболов?
Иван Стамболов:Според мен е голяма грешка да се търсят решения на въпроса по този начин с такъв вид администрирани регулации. Това е недемократичен подход. Демократичните хора смятат, че едно общество, едно гражданско общество, към което всички се стремим, трябва да се управлява от няколко ценности, подредени приоритетно. Като най-отгоре стои върховенството на закона, след това на плурализма, свободите на хората, правата на хората и т.н. И ако ACTA ще се нарича търговско споразумение, то тя би следвало да приема философията на търговията като термин в гражданското общество. А философията на търговията като термин в гражданското общество е свободна изява на две страни за постигането на сделка с взаимна изгода. Следователно, ако политиците направят така, че при полза на авторските права и творчеството – двете страни на творците и потребителите, независимо дали като техни посредници или не, имат своята изгода и желаят да се случи тази сделка, тя ще се случи без да има нужда да се съска срещу тях. Това минава през разумна цена, приемлива и за двете страни.
Водещ:Не е ли парадокс това, че се твърди от защитниците на ACTA, че ACTA иска да повиши конкуренцията, като направи по-конкурентно способни развитите държави?
Иван Стамболов: ACTA е заговор срещу конкуренцията и средния бизнес. Всяка такава лобистка операция, такъв гигантски мащаб, на който сме свидетели – не може да се възхитим от мащаба на тази лобистка операция на ACTA с цел настъпления, защита на корпоративни интереси, а приори е удар срещу конкуренцията и средния бизнес – удар срещу конкуренцията, удар срещу плурализма, духа на капитализма и духа на демокрацията.
Водещ:Изобщо ударите срещу свободата на словото напоследък са много особени. SOPA, ACTA – доста войнствено звучат.
Силвия Великова:Обаче пък да се върнем към Германия. Държава, която посещаваме чести, която много хвалим. Както виждаме в Германия политиците са решили първо да чуят гражданите, а после да преценят какво ще правят, независимо от това какво мислят. Нека пък от тези примери да се поучаваме. Иначе, как да кажа, с острото и със силата има едни манталитети, които никога няма да се откажат точно по този начин.
Водещ:И последно – този подход ли на налагане на едни малко по-различни правила, раждат пиратските партии в Европа?
Иван Стамболов:Пиратските партии са донякъде маниерни образования, които изразяват инстинктивния дух на свободомислещите хора срещу заплахата от така наречен нов световен ред, който се мъчат да ни наложат. Те дали ще бъдат пиратски, дали ще бъдат някакви други – все едно как ще се кръстят, това са неформални образования на свободомислещи хора, които искат да съпоставят някаква своя доброволна организация на бюрократична организация, която тежко стъпва срещу тях и настъпва все повече и повече, вече на границата на търпимостта.
Силвия Великова:И които всъщност се създават в отговор на това настъпление срещу нас. Така че ако всичко е, както се казва „Стискаме си ръцете”, няма да има нужда.
Иван Стамболов:Между другото аз скоро научих, че в България също има пиратска партия, но е все още нелегална.
Водещ:Ами може би скоро…
Силвия Великова:На следващите избори може тя да ни изненада.
Водещ:Може тя да е изненадата и в крайна сметка идва 11 февруари. Може и да се легализира точно в този ден. Сега нека да продължим и в една малко по-различна посока. Идва ли краят на разследващата журналистика заради кризата, заради авторските права и заради всички нови правила, които затрудняват работата на журналистите? Ще го научим от Госпожа Райна Константинова.
Райна Константинова: Ако трябва да погледнем това в по-широк мащаб, малко да излезем от българската рамка, журналистите са нещо като кучета пазачи на обществото. И когато те си вършат работата, биват не много обичани. Но това е част от културата, от конвенцията обществената и тяхната работа никой не я омаловажава, което не я прави по-лесна. По-скоро според мен става въпрос за отговорност и за поносимост. За да могат журналистите да си гледат работата, те трябва да бъдат признати професионални като такива. Трябва да се създадат необходимите обществени механизми и да се знае, че има достъп, че журналистът има достъп до публичните архиви, до съдебните архиви, до правителствените доклади и неговата работа е всъщност да прави точно това – да разкрива, да показва, да анализира в дълбочина, да дава отговори на хората за това, което те искат да попитат управляващото в момента правителство или парламент и да могат да го направят директно. Т.е. между изборите. Според мен, колкото по-добре си гледат работата, толкова повече има реакции. Но ако не бяха журналистите, кой щеше да оправя кривиците на обществото?
Водещ:Да, но все по-често те биват критикувани за това, че са съпроводници на корпоративни интереси, на правителствени интереси. Това е от едната страна. От другата страна пък ги атакуват за популизъм, за липсва на точност, на коректност и ако си позволя един цитат, той е от годишния доклад на „Репортери без граници”, които в една думичка описаха ситуацията като „репресия”.
Райна Константинова: Аз се досещам, че Вие цитирате този доклад на репортери без граници”, който дава на България много срамното 80-то място за свобода на информацията. Недопустимол е това нещо. Демократично е това общество, в което журналистиката и словото са свободни. В българската конституция това много добре е фиксирано. Въпросът е как се спазва. И тук идваме всъщност до проблема как журналистите разбират своята роля. Ако човек следи българските медии по интернет, веднага разбира кой журналист си върши работата и кой не, кой редактор има смелостта и куража наистина да застава зад едно разследване и едни факти, и кой фактически действа като пресслужба. Така че аз не изключвам, че има някакви основания за някои журналисти да се говори това. Трябва да гледаме обаче примера. Трябва да гледаме това, което стои в основата на журналистическата професия. Вие ме питате за бъдеще. Ами, както Ви казах – без свободна журналистика няма свободно общество. Винаги има бъдеще. Вземете само някои примери от последната една година. Кой разклати империята на Мърдок? Ние не можем да си представим преди време, че може да се влезе изобщо в империята на Мърдок. Вижте какво става сега. И това се случи благодарение на разследващи журналисти. Но работата на разследващия журналист е така да изпипа своите неща, че когато отиде в съда, което винаги се случва, зад него да застанат 120 души наредени свидетели.
Водещ:Безспорно обаче в Европа се разчита и по някакъв начин на регулацията. Коя е тази регулация, която помага на дейността на журналистите, защото всички си даваме сметка, кризата определено затруднява още повече работата?
Райна Константинова: Ами кризите идват и си отиват. Затруднява работата според мен, как да кажа, атмосферата, нагласата, културата на обществото да приема едни резултати от разследваща журналистика не като сензация, а като нещо, което трябва да се прави, защото какво прави един журналист? По своя собствена инициатива или по инициативата на своя редактор той разследва в дълбочина, някой път с месеци, някой път с години такива теми, които са важни за всеки човек, за цялото общество. И много често това са опасни неща – това е престъпност, това е политическа корупция. Става въпрос за това, че първо регулацията идва от законите и идва от едни етични норми, които обществата с демократична култура приемат за даденост. Не съм сигурна, че журналистиката в България е единна, както не съм сигурна, че всички журналисти изповядват и се молят в една и съща църква, ако мога така да се изразя. Много от тях биха могли да бъдат наистина финансово зависими или редакционно зависими, или просто да не знаят за какво става дума. Истинските разследващи журналисти и по цял свят не са толкова много.
Водещ: Направили обаче кризата вярна фразата „Изданията си отиват”?
Райна Константинова:Изданията, смисъл?
Водещ:Си отиват, да. Тяхната журналистика си отива, защото все повече експерти казват, че свободата на словото зависи от оцеляването на вестниците като хартиени носители?
Райна Константинова:Ами да.
…         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.01.2012

Водещ: Тази седмица липсата на достоверност в една новина най-изненадващо стана новина и то водеща. Нещо повече – първа дама или профил. Плевнелиева в интернет. Това са само две от днешните вестникарски заглавия по темата. Съвсем очаквано обаче снегът се превърна във водеща новина и се задържа доста дълго време. Предполагам, че това ще се случва, докато и снегът го има. Другото освен снегът са коментарите за полицията и човешките права или както днес ги нарича главният секретар Калин Георгиев „действията на МВР са удобна политическа дъвка”. Дали 80-тото ни място в годишния доклад на „Репортери без граници” е новина и къде медиите ни класират? По какво си приличат докладът на „Репортери без граници” и годишният доклад на фондация „Медийна демокрация”? Какви са водещите новини в три европейски държави – Швеция, Германия и Брюксел, ще чуем по телефона от Камелия Енчева, Боян Юруков и Божидар Стефанов. Блогъри с традиционен интерес към медиите и критично настроени към обективността на медиите. Казаното от тях после ще коментираме с колегите Алексения Димитрова от вестник „24 часа”, доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. По телефона очаквам да се чуем и с Антон Хекимян от БТВ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Любомир Пъшев, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас. В „Клубът на журналистите” ще започнем с една разходка в три европейски държави, за да направим едно сравнение с българските водещи новини и европейските водещи новини.Добър ден казвам първо на отличниците в Швеция. Защо казвам отличници? Защото според годишния доклад на „Репортери без граница” и по традиция скандинавските страни са на чело. Добър ден на Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей Ирен. Добър ден.
Водещ:Кои са водещите новини в Швеция?
Божидар Стефанов: Ами водещите новини в Швеция тази седмица са доста сходни с това, което официално се случва. Като цяло отново една от топ новините е свързана с SAAB. Аз съм тук от няколко месеца всъщност. Имам чувството, че почти всяка вечер има задължително по една новина, свързана с тази компания. В момента новината е, че все пак ще се намери начин тя да бъде спасена, въпреки че може би почти през ден се обявява фалита и тук.
Водещ: Както се пошегува в предварителния разговор SAAB фалира още преди ти да отидеш там.
Божидар Стефанов: Да. Има и друга интересна новина, свързана с гаф на техен политик. Мисля, че не само в България се случват такива неща. Става дума за Карл Билд, който е шведският представител в глобалния форум в /…/, който се провежда миналата седмица. Той постнал в twitter.com страница с post, гласящ, че няма търпение за гала вечерята, която ще бъде изключително обилна. Все пак гладът по света е много важна тема и който малко шокира медиите тук. Продължава сагата и с един друг техен политик Хокан /…/, който може би вече три месеца продължава с него нещо като мини скандал за това, че той е използвал пари от партията, за да си плати наема и честно казано до момента не си е подал оставката, но стана нещо като звезда в Швеция. Може би, защото е гост в популярни предавания.
Водещ:Сега ще продължим след малко с теб, Божидар. Нека сега да чуем от Боян Юруков какви са водещите новини за германските медии. Здравейте, Боян.
Боян Юруков: Здравейте. Като цяло Германия има три водещи новини. Едната от тях, която тече от доста време и вече по някаква причина всички медии я въртят, е за президента им Вулф, който имаше доста сериозни проблеми с властите по повод недекларирани заеми, които той е взимал. Този скандал експлодира преди доста време, но все още немските медии занимават хората с него. Втората тема е естествено Гърция. Голяма тема в Германия и най-вече всички мнения на абсолютно всички политици по темата, какво е мнението, какво трябва да се случи. Какво се очаква от Германия да спаси Гърция е доста голяма тема тук. И последната голяма тема е /…/ Въобще медиите скандират лозунга, че Германия трябва да спаси Европа и че Германия е водеща икономическа сила и в /…/, така че те възприемат едва ли не ролята и какво трябва да направим за всички останали. И като цяло това са основните теми. Темата за „Репортери без граници” не съм я видял почти никъде.
Водещ:Нека за темата „Репортери без граници” да продължим след малко. Сега да чуем и в Брюксел кои са водещите новини от Камелия Енчева.
Камелия Енчева: Водещите новини са стачката. Това е водещата новина. Очакваме и се подготвяме като България за пътища и сняг. Стачката спира като цяло функционирането на държавата за един ден и в момента обсъждаме, се обсъжда до колко е правдоподобно, дали сега е правилният момент или не. Топ 3- имаме проблеми също и с индексирането на заплатите. Значи икономическите новини за Белгия минават на второ място. Все па януари месец, нали знаете, нови заплати, нови закони, дали така трябва да бъде, дали да не трябва. А нали знаете, че осткоро имаме ново правителство. Т.е. всички промени, които бяха договорени в последствие на формиране на правителството, сега трябва да влязат в сила, така че има малки неща, които тревожат все още гражданите дали точно така е трябвало да бъде договорено или не. И това е може би трето място.
Водещ:Така. Това е в Брюксел класацията. Ами сега да се върнем на „Репортери без граници” и техния годишен доклад, който ни нареди на още по-долно място – на 80 място. Как немските медии погледнаха на този доклад? Очаквам да чуя от Боян Юруков.
Боян Юруков: Ами като цяло немските медии не го отразиха това. Аз разпитах дори мои колеги, с които често си говорим. По принцип от висока международна компания, но говорим за различни страни от Източна Европа и те също не го бяха чували. Като цяло това не е тема. Едно обяснение може да е, защото те не се притесняват, защото са нагоре в класацията и не се притесняват в тази област. Но друго обяснение е, че това, което аз смятам, че е по-вярно е, че по принцип немските медии и власти имат един много хубав начин за използване на различи видове статистика за определени цели. Като цяло много обичат да напасват числата. Пример за това е, че Германия няма преброяване и много хора смятат, че това е, защото не искат да знаят колко турци има в Германия. Така че наистина това нещо не се чу в Германия – „Репортери без граници” и някак си медиите не му обърнаха внимание.
Водещ:”Репортери без граница” са зад границите на Германия. Така да заключим. Да чуем в Швеция как стоят нещата. Божидар?
Божидар Стефанов: Ами в Швеция доста вяло беше отразен докладът. Мисля, че по-скоро със закачка погледнаха към него. Все пак Швеция остава сред първата 12-ка. Закачката беше, че Естония ги изпревари, което за тях е… Имат интересни отношения с тази страна. Но като цяло коментарите са доста вяли. Интересно е, че част от техните медии съобщиха, че в наши дни свободата на печата изглежда по по-особен начин, тъй като вече самата среда и самите хора го определят и за пример беше дадено движението, окупирало Уолстрийт, където всъщност самите протестиращи нападаха доста журналистите, опитващи се да го отразят. Това и тук се случи. Така че не мисля, че беше голяма новина.
Водещ:Благодаря на Божидар Стефанов от Швеция. Сега да чуем Германия от Боян Юруков как се коментират подобни… Какви са коментарите за „окупирай” в Германия?
Боян Юруков: Германия от край време има доста активна опозиция дигитална. Тук партията е доста силна. По подобен начин зелените също са много силни и такива протести, подобни на „окупирай”, в които се блокират някакви публични сгради или площади, които се използват като символика подобно на „окупирай Уолстрийт”, е доста често срещана. Така че по-скоро хората са свикнали с тези неща.
Водещ: А свикнали ли са хората да критикуват медиите си? Налага ли се в Германия да се напомня, че журналистите не са врагове? Те просто пренасят една новина, правят я известна.
Боян Юруков: Ами по-скоро тук са свикнали с това. Смисъл, че те не очакват, мисля, че поне от разговорите ми лични с немци, по-скоро са свикнали с идеята, че винаги имат едно наум, когато отидат при определена медия, като отидат при едни очакват едно нещо. Всяка новина се пречупва през призмата на това, което знаеш за тази медия и политически пристрастия има, кого поддържа. Така че те по-скоро са свикнали и за това толкова не ги нападат. Въпреки че преди това имаше много други протести – инциденти на анти/…/, които много критикуваха медиите за това, че заемат една много ясна позиция в защита на АЕЦ. Така че по-скоро хората са свикнали с това и не ги нападат, защото няма смисъл.
Водещ:Благодаря на Боян Юруков. И сега отиваме, за последно спираме в Брюксел, за да разберем в Белгия дали годишният доклад на „Репортери без граници” стана новина от Камелия Енчева.
Камелия Енчева: Последния доклад дойде не като изненада, а както винаги Белгия си заема едно доста стабилно място и сравнително в началото на класацията. Като цяло премина като част от новинарския бюлетин без изненади. Може би единствената изненада е, че нямаше коментар „а, ама защо нашите съседи от Холандия са толкова по-напред?” Това естествено в кръга на шегата. Но класацията показва доста реални проблеми в Европа, разликите.
Водещ:Някой осъмни ли се в достоверността?
Камелия Енчева:Да Ви кажа, методологията е поставена под въпрос само от хората, които са от дъното на класацията. Това винаги е било така и не е изненада, не е нищо ново. Когато сме първи , всичко е ок, методите са правилни. Когато сме последни обаче, това създава малко проблеми и чудене защо така и как попаднахме там. Но тук определено нямаше никакви въпроси към това как е изготвена класацията. Аз мисля, че критериите са доста ясни за всеки, който се интересува. Държавата е в доста добро положение откъм плурализъм. Медиите са свободни. Журналистите са и спокойни, че няма да бъдат пресирани, от която и да е власт или икономически интереси. Такива неща като цяло не са основният проблем тук.
Водещ: А кой е основният проблем на белгийските медии?
Камелия Енчева: Основният проблем е, че гражданското общество изисква много и трябва много информация, която да бъде представена на хората обективно. При всеки един по-необективен репортаж се появява особено голямо противодействие от всички хора в държавата. Така че трябва, колкото се може по-обективно да представят нещата и балансирано като цяло, без да обиждат определени групи. Съответно да дават различни перспективи на новините.
Водещ: Как изглежда това противодействие на гражданското общество? Малко ни е трудно да си го представим тук, в България.
Камелия Енчева: Ами на Вас Ви е трудно, но нашето гражданско общество стачкува вече 2 пъти, в рамките на един месец. Общо взето има и контролни органи, които следят. Най-лесното нещо е да напишеш оплакване до контролния орган, който следи медиите. И мога да Ви кажа, че процесът въобще не е сложен и получаваш отговор в рамките на няколко дни. Можеш да се оплачеш за обидно съобщение на медиите, за неясно съобщение в медиите. Такива неща са сведени до минимум усилия, така че хората да се чувстват спокойни и да изискват повече и повече.
Водещ: Как се развива една стачка в Белгия? Има ли веднага изчисления от страна на изпълнителната власт, че тази стачка вреди на икономиката, особено в период на криза?
Камелия Енчева: Такива изчисления изпълнителната власт със сигурност не прави, но има други организации, които го правят със сигурност. Има такава организация, която следи за интересите на предприятия и търговци. Съответно те си правят изчисленията и това е тяхно право. Но такива изчисления няма да дойдат от изпълнителната власт. Последната стачка вече наистина има малко критики към стачкуващите защо сега и защо не оставят малко място за диалог. Обаче хората имат какво да кажат, имат защо да протестират и мисля, че това няма да ги спре.
Водещ: Очевидно е интересно какви са водещите новини, защото днес „24 часа” публикува една рубрика „Топ 6 на най-четените и най-коментираните новини от вчера”. „Полярният студ” е най-четен, а най-коментиран е „Помилвах дилъри на дрога, защото закон намали наказанието”. Това е интервю с Ангел Марин. Добър ден сега на Алексения Димитрова от „24 часа”.
Алексения Димитрова: Добър ден.
Водещ:И на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Разбира се ние тук си прехвърляхме този вестник „24 часа” заради този „Топ 6”, но нека да направим едно сравнение между новините в три европейски, водещите новини в трите европейски държави, които чухме – от Швеция, Германия и Брюксел, и нашата. Доцент Спасов, в Швеция политиците и SAAB са водеща новини. Единият е бил гладен и е очаквал храната в /…/. Другият пък си платил наема с пари от партийната каса. В Германия пак политиците са водещата тема. Докато в Брюксел стачката, снегът и парите.
Орлин Спасов: Така е.
Водещ: У нас снегът.
Орлин Спасов: У нас снегът, новата президентша, скандалите и т.н. Излизат на преден план и веднага виждаме една много сериозна разлика в самата структура на медиите, защото когато слушах тези включвания от страни в Западна Европа, първото, което забелязах е, че водещите новини отразяват структурата на една качествена преса, защото тук имаме политика, имаме икономика – много важно. Както видяхме в това, което Боян Юруков ни каза, Германия – външна политика – Гърция и т.н. Това са ключови теми. Обикновено качествените медии са, в които доминират тези страни, откъдето чухме репортажи. Докато кодът на нашите нови последни заглавия, обикновено задава структурата на едно жълто отразяване на реалността, където природните феномени, сензацията и скандалите са водещи. Те за съжаление отразяват и търсенето на такъв тип информационна стока, което до голяма степен предопределя структурирането на пазара именно по този начин.
Водещ:Извън ефир говорихме, стана дума с Алексения за едно по-стари проучване на най-четените новини на „24 часа”. Да кажем нещо.
Алексения Димитрова:Ами да. На мен ми е направило впечатление, че винаги, когато в заглавието има думата секс или нещо свързано със секс, то веднага изскача, изстрелва се на най-върхово място. И понеже вероятно от гледна точка на мениджмънта в една медия е важно да има повече кликвания, вече започват да се слагат думи, заради които ще има повече кликвания и на заден план отиват такива сериозни, задълбочени разследвания, за които човек употребява месеци, да не кажа години и които в един моменти виждаш, че усилията изобщо не си заслужават, защото те не предизвикват интерес. И колкото и да се мъчиш да убедиш началниците, че това е нещо, което е важно, което е същностно, което е дълбано години наред, те викат „съжалявам, обаче…”
Водещ: Няма секс в заглавието.
Алексения Димитрова: Да. Вероятно водени от мисълта, че няма да предизвика такъв трафик, което е тъжно.
Водещ:Ами най-коментирани са вече интервюто, което цитирах с Ангел Марин за помилването на дилъри на дрога, „Бандитът публично” – анализ на Генка Маркова, „Една икономическа новина” – интервю с професор Иван Ангелов. Сега дословно ще цитирам най-коментирана новина номер 4 – „Съветник от ГЕРБ надупчи мъж с нож след скандал на пътя”. В подкрепа на казаното, как медиите биха могли някак елегантно да прескочат тази тенденция, доцент Спасов? Защото това е един затворен кръг, порочен.
Орлин Спасов: Ами трудно биха могли да я прескочат в България.
Алексения Димитрова: Да не кажем, че въобще не могат.
Орлин Спасов:Тъй като примерите, които дадохте, които са свързани с различни криминални събития, също са част от този жълт новост на представяне на реалността в медиите. Криминалният код е може би водещ мотив жълтата преса, като част от черната сензация, ако може така да се каже, която се експлоатира в жълто. Така че какво може да се направи – наистина трябва да се върви към подобряване на журналистика. За това много пъти сме говорили. Аз не съм съгласен с често срещащите се обобщения, че ето българските медии са изключително зле или че българската журналистика е много непрофесионална, защото просто това е едно твърде грубо представяне на реалността. Има и много добри медии, изключително качествени, добри журналисти, но за съжаление и тези медии, и тези журналисти са изтласкани някъде в периферията на публичността, в по-малки издания, не им се дават тези възможности, които този тип журналистика би трябвало да има в публичното пространство.
Водещ: За съжаление обаче и докладът на „Репортери без граници” не казва нищо хубаво за българската журналистика. Защо това се случва? Останете с нас. Ще продължим коментара след малко като към него включим и Антон Хекимян от БТВ. Не случайно от началото направихме едно сравнение между водещите новини в три европейски държави и българската. И всичкото това, за да си дадем сметка защо сме на 80-то място в годишния доклад на „Репортери без граници”. Добър ден казвам сега и на Антон Хекимян.
Антон Хекимян : Добър ден, Ирен.
Водещ: Понеже ти се наложи да пътуваш, сега нека да злоупотребя с твоя репортерски поглед. Редно ли е студът и снегът да са водеща новина?
Антон Хекимян : Донякъде може да се каже, че е редно, тъй като хората се вълнуват. От гледна точка на това, че пътуват, имат ангажименти или че се тревожат за близките си. Но моето лично мнение е, че снегът не може да ни бъде водеща новина от гледна точка на това, че просто е зима. Ако беше лято, да.
Водещ: През лятото да завали – да.
Антон Хекимян :Но има и едно „но”. Има едно „но” от гледна точка на това дали държавата може да се справи с един сняг, пък бил той дори 20см. И когато има трудности, когато има невъзможност, тогава е редно да бъде новина.
Водещ: Да. Твоята класация, седмична класация за водещите новини в България.
Антон Хекимян : Занимава се със снега и с така нареченото полицейско насилие преди всичко, Мировяне също беше част от темата за изминалата седмица. Не успях да слушам това, което сте говорили преди това в студиото, но може би да ги подредим така. Все пак донякъде скандалните злополучни реакции в МВР и снегът. Защо да не е в тази последователност?
Водещ:Е, да. Защо да не е? Това обяснява ли по някакъв начин 80-то ни място в годишния доклад на „Репортери без граница” според теб? Новината, която подреди на първо място разбира се.
Антон Хекимян : Всичко донякъде, аз си мислех много по тази тема, от известно време ми прилича на един екшън, американски, но от тези – малко по-небюджетните продукции и то от гледна точка на това, че ние гледаме някакви полицейски акции, които много наподобяват филм, но във филмите това, което се случва там, освен че е художествена измислица, там има някакви виновни хора, някакви хора, които са вредни за обществото, но е доказано, че те са агресивни.
Водещ: Но в крайна сметка те получават санкция. Във филмите поне де.
Антон Хекимян :Да, но там виждаме и едни полицаи, които казват „Имате право на” това, това, това и това. Ако човекът по някакъв начин не буйства, най-малкото, което е. Докато при нас влизаме с кубинките и не че искаме да очерним полицията по някакъв начин, защото пък нашата работа е да отразяваме полицията, но пък тези събития могат да бъдат изкривени или пък манипулирани без това да звучи в лош аспект на думата. Могат да бъдат манипулирани и общественото мнение, но не искам да очерня полицията и обществените професии, каквито са например полицаи или лекари. Но пък трябва да разберем, е нещата може би трябва да се случат по някакви критерии. Всички ние да знаем какво е това полицейско насилие, какви са нашите права и дали това, което се случва с нас, арестувайки ни например, или сме се провинили и ни арестуват, дали е правилно или не.
Водещ: Ами според една европейска класация сме на поредната опашка по отношение на спазване на човешките права в Европа. Това е днес водеща тема за вестник „Сега”. Нека чуем сега Алексения. Всичките тези примери обясняват ли по някакъв начин 80-то ни място в годишния доклад на „Репортери без граници”?
Алексения Димитрова: Според мен не.
Водещ: Какво го обяснява?
Алексения Димитрова: Първо трябва да сме наясно, че тази класация се прави от българи. Вероятно сътрудници в тази класация са били група индивидуални българи или НПО, неправителствени организации, които по някакъв начин са дали оценки за това какво се случва в България. Според мен едно от нещата, които може би са били водещи в техните оценки, са били продължаващите проблеми със собствеността на медиите в България. В това число тя още не е прозрачна.
Водещ: Отношението към репортерите. Това е натежало доста тази година. Отношението към Миролюба Бенатова, което отразяваше на живот случващото се в Катуница.
Алексения Димитрова: Значи отношението към Миролюба не беше институционално, така че това не може да показва липсата на свобода на словото, на изразяването. Отношението към Миролюба беше от хората във форумите, но не от институциите. Така че на мен би ми се искало, аз съм си отделила едно четиво за уикенда, за да видя какво е надделяло, защото аз под липса на свобода разбирам институциите да пречат, а не разбирам общото отношение на публиката към медиите.
Водещ: Доцент Спасов? 80-то место как да си обясним?
Орлин Спасов: Според мен трябва да тълкуваме това развитите именно като развитие, защото виждаме, че през последните няколко години има една тенденция България да се оказва все по-назад в тази класация, която впрочем е много престижна. И аз се опасявам, че…
Водещ: За някои е престижна, за нас не е.
Орлин Спасов: Да, но имам в предвид авторитетна в оценките си, макар че аз очаквам да се появят в България опити да бъдат омаловажени тези резултати, но аз не мисля, че те могат да бъдат омаловажени независимо от това какво се казва, защото самият начин на правене, на извеждане на тази оценка е много сериозен. Той се опира на различни критерии и наистина тук участват български граждани, както каза и Алексения, но това са все пак не обикновени граждани, а това са професионалисти, които работят именно в медиите най-вече. Не толкова хора от неправителствения сектор и които от своята гарантирана анонимност изказват своето мнение.
Водещ: Между другото в предишния брой завършихме с едно включване по телефона с Веселина Томова, която е собственичка на един сайт. Тя е колежка. Бяха я заплашвали от полицията, че ще я заведат с белезници, за да даде показания като свидетел по един скандал, който е чисто политически, даже имаше и политическа санкция. Общо взето се чухме, след като тя дойде в София. Питали са я от къде знае определени факти за един политик, който разбира се получи политическа санкция за тези неща. Нека сега да попитам и Антон Хекимян. Антоне, липсата на отговор от институциите може ли да го причислим като натиск, защото в крайна сметка дори и хората да искат ние да разработим една тема, ако липсва отговор от институциите и желание такъв отговор да има, какво се случва с темата?
Антон Хекимян : Ами темата донякъде става ялова или безплодна, но не съвсем, защото аз като репортер доста често се сблъсквам именно с това, че отговор от институциите няма или той се появява прекалено късно. Знаете, че за нас и медиите, които следим, актуалните неща – трябва да изкараме събитията възможно най-бързо и всеки се стреми да бъде първи разбира се. Мога да кажа, че полицията като цяло се стреми да бъде най-коректна, но и най-често получаваме отказ от страна на полицията за какъвто и да е коментар. И това може би е правилно донякъде, защото след това спекулациите биха били прекалено големи или обвиненията към институцията, че всъщност е дала грешна информация или невярна. Но не знам колко може да се сметне това като спекула. Много зависи от темата, Ирен.
Водещ:Зависи, разбира се.
Антон Хекимян :И ако темата е корупция или трябва да се вземе отношение по този въпрос, мисля че отново е натиск, със сигурност е натиск и целта е да мине това известно време – дали 3 или 5 дни, след което всичко ще бъде забравено.
Водещ: Как ще коментираш липсата на достоверност в една новина, която направи новината новина? Разбира се, сещаш се. Става дума за профила на президентшата, на първата дама.
Антон Хекимян : За профила?
Водещ:На първата дама и нейната протоколна липса.
Антон Хекимян :За липсата на новина тогава.
Водещ: Тогава това новина ли е или е липса на новина? Как да го класифицираме?
Антон Хекимян :Това е едно любопитно събитие, което за мен се превърна в по-голямата новина дори от стъпването в длъжност на новият президент на България Росен Плевнелиев. По-скоро залагаме на скандалното. Не смятам, че това е новината на деня или пък трябва да вълнува толкова много хора, но нали знаете, че понякога центърът на тежестта се измества именно в медиите.
Водещ: Благодаря на Антон Хекимян. Нека сега, доцент Спасов, да опитаме да направим един анализ за приликите и разликите между класацията на „Репортери без граници” и годишния доклад, който предстои идващата седмица да представите от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Първо има една голяма разлика в самия начин, по който се стига до… Ние следим съдържанието на медиите, докато „Репортери без граници” се занимават с анализ на цялостната медийна среда и неслучайно в този много критичен за България доклад се поставя акцент върху това, че у нас журналисти продължават систематично да бъдат заплашвани или дори умишлено нападани. Знаете, че имаше няколко атентата, свързани с редакции, с имена на отделни журналисти.
Водещ:Между другото гръмналата кола на Сашо Диков е един от аргументите на „Репортери без граници”.
Орлин Спасов: Именно, това имам в предвид. И там се прави анализът, че журналистите продължават да бъдат особено заплашени именно в ситуация, в която се занимават с проблеми, свързани с корупцията и с организираната престъпност. Един от другите мотиви, които свличат България толкова надолу в класацията, е свързан с упадъка на медийния плурализъм, намаляване на медийния плурализъм, което е един много сериозен феномен за медиите в България. Доста единогласни са. Няма голямо разнообразие в мненията, които се изразяват на българската медийна сцена. И въобще този доклад рефлектира едно цялостно тягостно отношение в журналистическата гилдия, ако мога така да кажа за нейните условия на работа, защото има индикации и за засилваща се цензура, което пък е ефект от различните форми на натиск върху редакциите, които далеч невинаги са пряко политически, но така или иначе ги има, осъществявани под някакви форми. И стигаме до този парадокс – една страна като Унгария, която е толкова критикувана заради опитите на Виктор Орбан да наложи контрол правителствен върху медии.
Водещ:Че той направо си го наложи.
Орлин Спасов:Да, макар и да пропада надолу в класациите, все пак е на 40-то място поставена. Докато вижте…
Алексения Димитрова: Това беше един от фактите, които мен много ме изненада, защото това, което се случва в Унгария, е несравнимо с това, което се случва у нас.
Орлин Спасов: Аз не съм чак толкова сигурен дали е несравнимо, защото и това трябва да бъде обект на много сериозен анализ. Аз обратно на Вас мисля, че е сравнимо, но просто тук формите на натиск вървят по други линии. Ако в Унгария в известни линии това става по-цивилизовано през едни официални органи, през регулация, през законодателство и т.н. се прави, т.е. повече или по-малко открито, което пък дава възможност и тези опити да бъдат критикувани, то в България ние изглежда побългаряваме нещата и успяваме да постигнем същите и може би по-лоши резултати без да използваме същите официални механизми. Примерно този контрол на медиите, ограничаването до известна степен на плурализма и на свободата на действие на журналистите, не върви през медийното законодателство или през някакъв друг вид законодателство. Тук има други неофициални задколисни канали, през които тези механизми влизат в употреба и „Репортери без граници” установяват именно промените в тази среда. Такива, каквито ги виждат самите журналисти.
Водещ: За мен беше много интересно това, че в Брюксел има граждански натиск върху медиите да бъдат обективни. Ние у нас, Алексения, имаме само Етична комисия. Има ли граждани, които се обръщат към Етичната комисия в името на обективността, не защото са сърдити на дадена публикация?
Алексения Димитрова: Значи аз бях член на Етичната комисия два мандата – от самото и създаване от 2005 до 2009. И тогава беше много плах опитът на хората да се свързват с нас. Сега не знам какво е положението, защото след тези два мандата членовете вече са други. Не мога да преценя и дали гражданското общество се е активирало, но тогава наистина бяха плахи и доста персонални, защото според правилника на Етичната комисия могат да бъдат сезирани лично засегнати лица, а не просто от хора, които са говорители на гражданското общество или се чувстват такива.
Водещ: Дали е по-добре да търсим реформа в тази посока?
Алексения Димитрова: Ами не знам дали не сме закъснели. Малко ме притеснява, че сме закъснели. Мисля, че хората, медиите всъщност са функция на това, което се случва с цялото общество. Както е примерно липсата на активност по време на избори. Мисля, че гражданското общество вече дълбоко заспива, ако не е и заспало. Мисля, че в тези 15-20 години хората видяха, че грубо казано няма полза от това да са активни. Аз заради това поставям под съмнение класации като тази, за която Вие споменахте, макар че това е в моя вестник „24 часа”, защото има едни дежурни коментатори, които влизат главно, за да хулят и да плюят. Позитивни коментари и не само в нашия форум. Има във всички форуми.
Водещ: Ти подозираш платените от политици блогъри.
Алексения Димитрова:А не, не говоря за политици. Просто хора, които непрекъснато трябва да бълват някакъв негативизъм и по този начин да симулират и да играят ролята на гражданско общество, а според мен това разрушаване и принципно рушене не създава гражданско общество. Според мен в коментарите включително липсва съзидателното, защото какво е гражданското общество освен съзидание, а не рушене?
Водещ: Намиране на решение.
Алексения Димитрова: Намиране на изход. Докато в тези форуми масово хората непрекъснато плюят, рушат и никога не утвърждават нищо или рядко утвърждават нещо. И за това мисля, че преди години имаше едно такова проучване. Ако бъркам точно как е формулирано, нека Орлин да ме поправи, но мисля, че има проучване, че на хората вече им е до тук от негативни новини, от криминални новини, от новини, които им съсипват деня. Не че те не са важни, обаче според мен това изкривява погледа.
Водещ: Доцент Спасов, къде ни е лупата на Артър Конан Дойл, за да намерим добрите новини?
Орлин Спасов: Ами някои медии се опитват вече да ги лансират, даже да ги маркират със специални знаци, удивителни и т.н. в Интернет, което е комично и крайно. Бих искал малко да се върна към този въпрос за регулацията, саморегулацията, защото в крайна сметка от там ние можем да видим дали въобще българските медии ще се развият в посока на качество. И струва ми се, че един от големите проблеми е свързан именно със саморегулацията на медиите, която практически бих използвал един израз „е мъртва” през последните години. Тя е парализиране, не работи добре и това се дължи на няколко причини. Но една от най-важните е може би, че една много голяма група от българските медии изобщо в крайна сметка не се присъедини към подписването на този Етичен кодекс.
Водещ: И ако преди бяха малцинство, сега са мнозинство тези не присъединилите се.
Орлин Спасов:И сега не присъединилите се даже започнаха последните години да дават сигнали,че искат да направят нов паралелен Етичен кодекс, към който да бъдат поканени и другите да се присъединят, което е поредната схизма в България да има два синода, два етични кодекса и т.н. Това е пълен абсурд.
Водещ: Не може.
Орлин Спасов: И за това фондация „Медийна демокрация” има една идея в рамките на тази година да инициираме една дискусия, която да бъде свързана с проблема за съживяването на саморегулацията на българските медии. Ако трябва този Етичен кодекс да се пренапише, да се осъвремени по някакъв начин, но бихме искали да поканим и тези, които не са се присъединили към него да дойдат, да участват в тази дискусия, да седнат на една маса с тези, които са го подписали и в крайна сметка да се изясни какъв е проблемът. Защото не може войните между медиите, между собствениците, на които ставаме свидетели напоследък, особено след като се оттеглиха някои големи инвеститори – чуждестранни и в областта на печатните медии, не можем да допуснем тези между медийни войни да станат на цената на многобройни нарушения на етичните правила и норми.
Водещ: Ако трябва да се сложи заглавие на годишния доклад „Опитите на собствениците да наложат схизма в българските медии” дали ще е подходящо?
Орлин Спасов:Ами, да. Войни в медиите, може би.
Водещ:Войни в медиите.
Алексения Димитрова: Което за голямо съжаление ни връща с 15 години назад, когато действително пак имаше и войни тогава. И аз много се радвах, когато преди 5 години тези войни приключиха и колкото и да се състезаваме помежду си за тиражи, за читатели и т.н. имаше привидно сядане около масата. Между другото аз мисля, че това за пореден път доказва, че българинът е особен род човек. Примерно скоро четох, а не знам дали това е вярно, че в Персия намерили някаква колона, на която пишело „прото българите са хора, които носят високи шапки и оплюват всеки, който знае и може повече от тях.” Ако това е истина, а не е легенда, това показва, че ние имаме някаква страшна карма, страшно негативна карма, заложена в много векове назад, защото това, което винаги ме е впечатлявало в колегите на запад, е за това, че те могат да работят в екипи и големите, животактуващите моменти в развитието на едно общество, те се обединяват и ги изкарват заедно въпреки конкуренцията, която имат. Докато тук, в България, всеки си копае в собствената нива, гледа си собствената или кариера, или интерес и за това медиите, когато са разединени, те не могат да са единни срещу общия враг или срещу общите проблеми, които съществуват. И заради това нямаме силна, за съжаление, журналистика. Разделението няма да ни доведе до никъде и аз се учудвам, че големи, мъдри мъже и жени не го разбират това и продължават да воюват по един детски начин.
Водещ: Доцент Спасов, дали в тази дискусия ще поканите повече журналисти или повече собственици, или ще гледате да са на приоритетен принцип?
Орлин Спасов:Ами бихме искали да има баланс, разбира се, защото и от едната група, и от другата зависи много. Така че най-вероятно ще намерим този баланс, ще поканим и собственици, и журналисти, за да анализираме какво се случва. Защото виждате – ВАЦ се изтегли от България, въобще и от Балканите. По-лошото е, че се изтеглиха в последните няколко години и някои много важни радио станции. Знаете, през тази година „Дойче веле” вече не излъчва в българския ефир. Така че цялото това присъствие и в радио ефир, и на страниците на пресата играеше една много важна балансираща роля, една нормативизираща роля в известна степен.
Водещ:Може би тук е редно да кажем, че в крайна сметка сега обществените медии са тези, които би трябвало да връщат този баланс.
Орлин Спасов: Ами, точно така.
Водещ:Защото така може да бъде променена средата до някъде. Не може да има във всяко заглавия секс. Съгласете се. Някак не е много прилично.
Орлин Спасов:Така е и аз мисля, че трябва да бъде подкрепяна политиката на обществените медии повече, отколкото това се прави в момента. Защото виждаме как през последните години най-вече с бюджетни средства, но и с някои други инструменти, обществените медии до голяма степен бяха поставени в трудни условия на съществуване и това неминуемо се отразява и на плурализма, но ако трябва да говорим за една обективност на представянето на политиката, струва ми се, че тъкмо обществените медии, поне за сега, продължават да бъдат лидери и ако трябва да дам примери за качествена медийна среда, все още тъкмо БНР и БНТ често са най-добрите примери. Така че тук имаме нужда от една политика, която да развива тези медии по-нататък.
Водещ:Между другото натискът при такива разследвания, които застрашават по един или друг начин политиците от страна на институциите, е много силен. Аз ще припомня предишни опити на Надя Обретенова да докаже на предишните избори как се подменят протоколи и сегашното разследване, за което получи награда Росен Цветков в конкурса „Смели репортери.” 60-те лева, по-известно като „60-те лева”, да дадеш гласа си под наем. Но в единия и в другия случай е имало натиск. Разбира се този натиск и е някак лесно да се назове, но има натиск, който няма как да се назове. С него как да се решават въпросите, доцент Спасов?
Орлин Спасов: Ами…
Водещ:Невидимата ръка не на пазара, а на политиците върху медиите как да стане по-видима поне?
Орлин Спасов: Ами струва ми се, че в България имаме нужда да извървим пътя в посока на гарантиране и защита в по-голяма степен на свободата на работа на журналистите.
Водещ:Как си го представяте това да се случи?
Орлин Спасов:Ами това може да стане първо по линия на саморегулацията, за която говорихме, тъй като тогава, когато самата среда наблюдава себе си и налага добри практики, това е в полза и на самите журналисти, и разширява пространството.
Водещ: Да, ама чухте Алексения какво Ви каза – колкото и да настояваш, че едно репортерско разследване е много важно, ако няма секс в заглавието, какво правим?
Орлин Спасов:Е, разбира се. Не трябва. Вижте сега, така излиза, че трябва да се отчаем и да не правим нищо, защото хората искат това, медиите предлагат именно това, което публиката иска и т.н.
Водещ:Казахте, че ще предизвикате такава дискусия, за това на мен ми е интересно каква ще е тезата, която ще предложите.
Орлин Спасов:Да. Пак Ви казвам – смятам, че саморегулацията е един от пътищата. Другата възможност да се подобри състоянието на българската журналистика и качеството на българските медии като цяло, вероятно може да бъде търсена в някои прецизации в самата регулация. Не на саморегулацията, а регулацията, защото видяхме, сега особено по време на тези избори, че има много сериозни дефицити в българското законодателство, които дават възможност за лоши медийни практики. Само един пример ще дам. Това беше…
Водещ:Заявлението на ЦИК медиите да замълчат и да козируват един час.
Орлин Спасов:Не. Това беше начинът, по който беше използвана политическата реклама в хода на кампанията, защото всъщност се оказа, че няма специализирана законова регламентация за това първо, ако щете, какво изобщо е политическа реклама, как трябва да разбираме това понятие. Тя е регламентирана само в рамките на търговската практика.
Водещ:Мислите ли, че трябва да има нов Медиен закон за електронните медии в рамките на това управление и мислите ли, че в рамките на това управление може въобще да се продума за закон на печата?
Орлин Спасов: Ами мисля, че би могло да се започне такава дискусия. Струва ми се, че тя ще бъде интересна.
Водещ: И безкрайна.
Орлин Спасов: Сега, за самостоятелен закон на печата, мисля, че няма нужда изобщо да се говори. Но би могло, това впрочем беше и една идея на председателя на СЕМ Георги Лозанов, да се стартира една дискусия за един закон за медиите, който да има малко по-широк обхват и който да регулира и някои отношения на пазара на медиите.
Водещ: Алексения, това дали ти се вижда като реално решение на въпроса? Какво ще стане с твоето разследване? Ще изпревари ли някоя секс информация?
Алексения Димитрова: Не, няма, защото публиката е настроена по определен начин. Публиката вече иска да приема по-леките новини. Не иска да се задълбочава. Според мен това е големият проблем.
Водещ:И изходът, доцент Спасов?
Орлин Спасов:Аз смятам, че има какво да се направи и по отношение на публиката. Може да се развие от това, което се нарича медийна грамотност на Запад, да се преподава малко материя, свързана с медиите още от училищата и т.н. Но това ще бъде един бавен, труден процес. Не може ние да чакаме публиката и не трябва и да я подценяваме много. Публиката много бързо се преориентира, ако медиите започнат да правят нещо важно. Мисля, че е много по-лесно от страната на медиите да започне реформата и да не се оправдаваме ето, ама тя публиката иска това…
Водещ:Проблемът е, че медиите не са нещо единно. Медиите са собственици и журналисти.
Алексения Димитрова: Това, което ме впечатлява по света са два проблема. От една страна колегите работят и действат единно, и са доста обединени, когато става въпрос за общ враг. От друга страна забелязваме в последните две години или три, че медиите и там са принудени да следват дневния ред на редовия гражданин. Какво друго е така нареченият “crowd sourcing”? Изключително модерно, да не кажа в западните, но в развитите медии. “Crowd sourcing”, който буквално означава информации, идващи от тълпата, т.е. хората, които дават новините стават репортери – станете репортери и т.н. Те какво пращат? Те обикновено не пращат новини за големи безобразия в собствените си общини, те пращат снимки на времето, снимки на безобразия на някой дребен местен чиновник и нищо повече.
Водещ:Нека накрая да кажем. Ако ти трябва да класираш като журналист, който е активен и работещ, ако трябва да ни класираш вместо „Репортери без граници”, на кое място ще ни сложиш?
Алексения Димитрова: Трудно ми е да преценя, защото аз пак ти казах, аз искам да видя и съм си го отделила да видя доклада, сега, през уикенда, за да видя критериите, по които сме класирани там, защото не съм запозната с методологията.
Водещ:Аз говоря за усещанията. Усета ти – преди 80-то или след 80-то място?
Алексения Димитрова:Ами със сигурност преди 80-то.
Водещ: Доцент Спасов?
Орлин Спасов: Аз не бих тръгнал да оспорвам това място. Мисля, че то е доста точно.
Водещ:И непрестижно.
Орлин Спасов:И непрестижно и за мен важният въпрос е да се запитаме защо тази тенденция продължава, да се сриваме надолу в класациите и какво може да се направи, за да възстановим позициите си.
Водещ:Ами може би това трябва да бъде част от дискусията, която смятате да предизвикате. За кога я предвиждате?
Орлин Спасов: Ами първо ще направим една дискусия през март месец около политическата реклама. Дали може нещо да се подобри, за да има по-ясни регламенти. И след това…
Водещ: Датата на представяне на годишния Ви доклад избрана ли е вече? Другата седмица.
Орлин Спасов: В началото на февруари. Все още не мога да кажа съвсем конкретно, но…
Водещ: Те възможностите са две – или първи, или втори.
Орлин Спасов:Да. Точно така. Но друга наша инициатива, която ние ще развием в сътрудничество с Френски културен институт и френското културно аташе, с негова помощ в България – ще бъде една съвместна инициатива между тях и нашата фондация, посветена на 3 май, който е международен ден на свободата на печата.
Водещ:Защото все повече експерти казват, че от свободата на печата, от оцеляването на вестниците зависи свободата на словото изобщо по света. Благодаря Ви. Разбира се, че времето не ни стигна. Това е един разговор, който няма как да не бъде продължен в „Клубът на журналистите”. Обещавам Ви в следващото издание и репортаж от Етичните комисии, за да проверим там дали гражданското общество се интересува и има желание да предяви някакви претенции към работата на журналистите. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Любомир Пъшев, Цвети Бахариева, Цвети Николова и от мен – Ирен Филева.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.01.2012

Водещ: За по-постоянните ни слушатели едва ли е необходимо да припомням кой е проф. Енчо Герганов, професор по когнитивна психология, психолингвистика и психометрия. Какво разбраха медиите и анализаторите от речта на президента Росен Плевнелиев? Ето този анализ го помолихме да направи,а сега слушаме и резултатите.
Проф. Енчо Герганов: Това, което президентът каза, всички го чухме и всеки е открил послание за себе си, за цялата държава, за Европа и т.н., но интересното е, че когато се направи по-дълбок анализ на речта, например анализ на съдържанието, се виждат ключови думи, които се появяват с голяма честота, по-голяма честота и това, естествено, се отразява върху нашите възприятия.Например това, което излезе след анализа, мога да го обобщя в следните идеи: Първото интересно нещо е за идентификациите на президента. Както знаем, има множествена идентификация. Първо, егоидентичност, след това идентификация с народа, с обществото, с държавата с България. Друга идентификация може да бъде с Европа, трета със света и т.н. Какво се получи от анализа, който направих? На първо място, най-силната идентификация на президент е с България, българите, народа. 191 пъти, сумарно, се срещат тези думи като българи, българин, българите, наша, нашата, нашите. Ето това пък вече говори пряко изразена идентификация. Народът, нацията и т.н. Втората идентификация е към тази егоидентификация. Много по-малко, 10 пъти само мен, ме и ако сложим тука и президент, президента още 24 пъти, сумарно 34 пъти. Т.е. егоидентичност срещу идентификация с българите, с народа, огромна разлика в полза на идентификацията с народа. След това на второ място е идентификацията с ЕС. 29 пъти се среща ЕС, Европа, европейски, европейските, еврофондове и т.н. и на последно място, но все пак е отбелязано това в речта му, е идентификация със света, където са се получили около 12 повторения на думи като света, световно, световните и т.н. Това е едно от интересните неща в речта на президента, които правят силно впечатление при този анализ. Другото, което направи впечатление е отнесеност на всички действия във времето , които той заявява в речта си.Разбира се, напълно естествено е, че това става в бъдещето. Затова е много повишена много честотата на частицата ще, глагола бъда, бъдем и т.н., около 35 пъти. Има нещо интересно, че отнесеност в бъдещето става в два момента. Едното е периодът, в който той ще работи и другото е към 20-а година, какъв ще бъде резултатът от това, което ще прави нашата държава. Има доста повишена честота на такива глаголи като работим, създаваме, успяваме и п променяме и т.н. Сумарно някъде около 30 такива появи на тези глаголи, които вече са свързани изцяло с дейността на президента. Доста повишена е и честотата на думи, които се отнасят до сигурността на държавата, на хората, над 27 пъти. Интересно е и отношението между честотата на появата на страна и региони, държава и региони. Доста пъти са се срещнали думи като регион, региона, регионална, регионални и т.н., около 17 пъти. Значи той мисли не само за държавата като цяло, но и за развитието на регионите. Направи ми впечатление, че силно повишена е честотата на политик, политика, политици, около 30 пъти, което е естествено вече като имаме предвид, че цялата дейност на президента ще бъде свързана с политиката. Интересно е и съотношението на честотите на поява на такива думи, които са свързани с президента и президентството и правителството и правителствата. Президент-президентство 24 пъти срещу 10 пъти за правителството. Може да се продължи анализа и да се извадят послания, които не се улавят пряко в речта на президента, но те влизат чрез именно тази повишена честота на носителите, на думите, чрез които се изразяват тези идеи.
Водещ: Разбира се, у нас се появиха повече политически оценки на тази реч. Вашият анализ обаче показва друго. 24 пъти са употребени пъти за президентството, 10 пъти за правителството?
Проф. Енчо Герганов: Да. Това ми направи силно впечатление. И тук, ако някой е уловил, че нещо като повече правителство, няма такова нещо.
Водещ: Имаше и сравнение с речта при заклеването на Барак Обама. До колко могат да се търсят такива прилики?
Проф. Енчо Герганов: Би било интересно да се направи паралел точно, въз основа на един такъв анализ на съдържанието. Този анализ, който може дори да се задълбочи още, просто има нужда от време, има нужда ода се включат и други методи на анализ. Разкрива наистина искрените, дълбоко внедрените, така да се каже, в съзнанието и на неосъзнато равнище, намерения за действия на президента, а това не винаги може да се осъзнае от всички пряко, пък и дори от самия него.
Водещ: Кой печели от тези анализи, не в прекия смисъл на думата, разбира се?
Проф. Енчо Герганов: Печели обективността при оценката на различни обществени анализ…
Водещ: Но някой би казал…
Проф. Енчо Герганов: … и трябва да сме сигурни в това, което се случва, а не да го интерпретираме, според нашите възприятия и нашите нагласи и да го поднасяме на обществото, особено когато става дума за журналистиката, за политологията, да се проектират собствени оценки и очаквания върху това, което обективно съществува.
Водещ: Но някой би казал тези президентски речи не ги пишат самите президенти. Тогава тази обективност каква стойност има?
Проф. Енчо Герганов: Да. Тук и аз си помислих това, че там участват експерти, които подпомагат дейността на президента, но струва ми се, че в този случай, тъй като не знам , вече може би има екип, който да помага на новия президент, но дори и да е така, той я одобрява, а той в крайна сметка решава какво точно как да бъде редактирана и какво да бъде съдържанието на речта.
Водещ: И понеже вие няма как да не сте проследили медийните анализи, това, което научихте, след като направихте анализ на тази реч и това, което научихте от медиите, доколко се различава?
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че има доста съществени разлики.
Водещ: (…)
Проф. Енчо Герганов: Дори аз самият съм изненадан от този анализ, който направих. Бях, до известна степен,повлиян от това, което съм чул. ТО не е много, но малкото, което съм чул, ме накара да си помисля, може би са прави хората, които анализират, но те анализират на равнище впечатление. Т.е. тези проекции, които имат собствени проекции върху речта.
Водещ: Аз се надявам, че ще ви бъде интересно да продължите този анализ, защото за нас определено ще ни бъде интересно да научим и още неща. Разбира се, ще има и още речи, които ще бъдат плод на този анализ.
Проф.Енчо Герганов: Да.
Водещ: Смятате ли, че си заслужава да се прави…
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че си заслужава. Дори е интересно да се сравни с речите и на други президенти, политици и т.н. Тука например преди години аз правих подобен анализ на програмната реч на Симеон като се върна за първи път в България. Там имаше интересни неща също и се опитах да видя, дали и тук ги има. Забелязах, че и тук има подобно нещо само, че все още ми е трудно да преценя дали това е специфика на речта или специфика на българския език.Просто трябва…
Водещ: Припомнете ни кое беше водещата спецификация при…
Проф. Енчо Герганов: При речта на Симеон имаше изключително повишена честота на отрицателните думи, частицата не, ни, местоименията никой, никого, наречията никога, никъде и т.н. Тук обаче ги няма всичките тези отрицателни думи, но частицата не е с повишена честота.Аз се върнах след това в текста да видя къде. То е свързано с отрицание на някои отрицателни неща, което в последна сметка е положително послание като при Симеон. Например той използва много успешно двойното отрицание, за да отпрати като крайно послание положително послание. Ето тук например в речта на новия президент, частицата не е 41 пъти повторена, но това аз не го коментирам, защото вече започвам да мисля, че е специфика на българския език. Ако се направят такива анализи на повече речи на политици от всякакви цветове, може би ще се установи дали това е закон на езика или пък играе вече и нещо друго.
Водещ: Интересни ли са българските политици и българската политическа реч за анализ? И ако трябва да ги сравните с речта на чужди политици, кои са по-интересни?
Проф. Енчо Герганов: Малко ми е трудно да направя сравнение с речите на други политици, защото там не съм правил този анализ. Нещо повече. Аз виждам, че още по-дълбоко може да се навлезе. Има такива методи, които все още не мога да ги правя, защото нямаме този инструментариум, да се извлича мрежа от понятия и връзки между тези понятия, на базата на текста на речта, което би било много интересно и да се види в какво съотношение са. Тук все пак подобни идеи успях да извлека, но сигурно има и още много интересни неща.
Водещ: Приликите и разликите в анализите на речта на президента Росен Плевнелиев ще коментираме след малко с колегите Надежда Василева от БНТ Светослав Терзиев от в. „Сега”. После ще чуем коментара и на доц. Тотка Монова от факултета по журналистика на Софийския университет. Останете с нас.
Добър ден на Надежда Василева от БНТ .Различен ли беше коментарът на речта на президента РосенПлевнелиев в медиите? Всъщност той беше различен, но защпо?
Надежда Василева: Според мен, медиите анализират речта по различен начин. Според мен, речта на Росен Плевнелиев беше логично продължение и съдържаше елементи от всичко това, което той говореше и по време на предизборната си кампания. За медиите, в нея нямаше нещо особено, изненадващо, нещо особено, неочаквано.Едно от нещата, които обаче намен ми направиха впечатление, това беше периодът, за който той говореше. Какво, според него, трябва да се случи в България до 2020 г. и това, според мен, не е случайно, тъй като той през цялото време говореше за дългосрочнаа програма за икономически растеж на страната, за развитие, но 2020 г. излиза извън рамките на неговия президентски мандат и може би се съдържа и скрита заявка за нов мандат, а този период всъщност включва чисто математически и управлението на още 2 следващи правителства. Плевнелиев всъщност говореше много за приемственост и надпратийност. За това той говореше и по време на кампанията. Също така направи впечатление, че той не пропусна да благодари на тримата предишни президенти Желев, Стоянов, Първанов за това, че са изградили авторитета на институцията, за това, че са утвърдили демокрацията. Също така отбеляза и приноса на няколко правителства за това, че страната има финансова стабилност. Именно тази приемственост е едно от ключовите неща, които правеха впечатление в речта му.
Водещ: Това, което проф. Герганов каза, че е много силна идентичността с България, българите, нацията. Думите, употребени в цялата реч на Плевнелиев, според него, са 191?
Надежда Василева: Да. Интересно, че сякаш в речта му имаше някакъв опит за формиране на национална кауза. Разбира се, от опозицията видяха в неговото изказване зад чисто икономическите му акценти, зад целите, които той формулира, това, че според тях,тези думи са по-подходящи за представители на изпълнителната власт, отколкото за президентската институция. В тези анализи има известна логика, тъй като Плевнелиев навлезе в изключително много детайли за това какво трябва да бъде свършено в редица сектори и от пръв поглед е ясно, прави впечатление, честава дума за работа,която предстои да бъде извършена от изпълнителната власт. От друга страна, той обаче лансира много ясно тезата си, че президентската институция трябва да бъде място задиалог, за обществен дебат, за взимане на решения, които той смята да формулира, с помощта на представители на изпълнителната власт, депутати, гражданския сектор, учени, общественици, Тази негова цел и това намерение може би оправдаваи това влизане в експертното говорене и такива детайли. Всъщност Плевнелиев, според мен, говореше по-скоро експертно, отколкото политически, макар че думата политика действително много пъти се споменава …
Водещ: 30 пъти.
Надежда Василева: …в изказването му. Да. Не липсваха обаче и политические елементи, които са знакови, според мен. Той каза, че ще бъде по-различен политик, по-различен лидер, че ще отстоява тази надпартийност на президентската институция, че няма да участва в политически интриги. Също така той задочно отговори и на въпросите, дали ще критикува правителството с думите, че винаги има изкушение.Винаги има риск президентът да се превърне в критик, защото по този начин той може да спечели по-висок рейтинг, но неговата цел няма да бъде такава. Става ясно, че той няма да бъде самоцелен критик, а по-скоро ще следи дали институциите не подменят приоритетите на страната. Така той отговори и на това, дали ще се противопоставя на правителството. Може би има такива очаквания. Явно Плевнелиев ще бъде поставен в много ситуации, в които той ще трябва да вземе това решение, дали да бъде по-критичен или да бъде в по-добър диалог с ГЕРБ, с управляващите, с правителството.
Водещ: Със сигурност ни предстои още един анализ на поне още една реч, която предстои?
Надежда Василева: Да, така е, но това изказване, което предстои в неделя, се очаква да бъде много по-кратко. Всъщност тази реч, която беше произнесена пред парламента, това е неговата програмна реч, в която той формулира своите цели. Изказването в неделя, което предстои, се очаква да бъде по-скоро официално, по време на тази церемония, на която ще говори и досегашният държавен глава Георги Първанов. Именно това, което Плевнелиев формулира пред себе си за този мандат в тази реч, която не случайно продължи почти 40 минути,37 минути, което също така направи впечатление на медиите, че така това дълго говорене се конкурираше и с говоренето на президента Георги Първанов, макар че Първанов говори около 50 минути при първата си реч.
Водещ: Това е Надежда Василева от БНТ. Сега добър ден и на Светослав Терзиев от в.”Сега”.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Чухте проф. Герганов, чухте и Надежда. По-скоро политическа ли беше тази реч? По-скоро ппремиерска ли беше? Приличаше ли по нещо на Обама? Цитирам ви част от оценките в медиите, в крайна сметка.
Светослав Терзиев: Аз се забавлявам на лингвистичните анализи, защото те наистина са развлекателни. Колко думи и колко пъти са били употребени, колко минути и т.н., но всъщност трябва да знаем, че думите не са нищо друго, освен носител на някакво съдържание. Т.е. те са, така да се каже, превозните средства и ако се вгледаме точно върху думите и се взрем в тях, ние ще се взрем в превозното средство, но ще изпуснем полезния товар. Какво всъщност каза новоизбраният президент? Много бяха акцентите , върхукоито той привлече вниманието на обществото. На мен ми се струва, че най-важното отиде някакси назад. Може би на 20 място, където той каза така, че не иска България да бъде асоциирана с организирана престъпност и корупция и че народът на Ботев и Левски не бива да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа. Това е много важно, защото, ако си спомним, всъщност няма друга тема, която да доминира толкова много, когато става дума за България в ЕС, като темата за организираната престъпност и корупцията, която…
Водещ: Истината е, че всъщност оценките за тази реч бяха по-скоро политически, а за политиците това не е любима тема.
Светослав Терзиев: Не е, защото…
Водещ: … защото в крайна сметка, от тях зависи как ще се говори за България.
Светослав Терзиев: Не само зависи от това как ще се говори, но и ги засяга много пряко…
Водещ: И какво ще се случва, разбира се.
Светослав Терзиев: Защото корупцията на високо равнище не е нищо друго, освен корупция във висшите среди, т.е. там, където са политиците и става дума на практика за тях. Те всъщност са сочените за тези негативни явления, които се лепят върху обрраза на България. Тъй, че няма как да … и няма как да съдействат за нейното решаване. Неслучайно толкова години не се решава, въпреки че в България е под много силен европейски натиск, въпреки че е обект на специален механизъм на наблюдение, който действа още от първия ден на нейното влизане в ЕС и който продължава може би, неизвестно колко дълго ще продължи да действа. Ето това е един акцент, който е изключително важен, защото става дума за същността на нашата държава, на нейното място в Европа. Тъй, че Плевнелиев, поставяйки го, показа, че всъщност не го е забравил, но оттук нататък е въпросът какво ще се случи, защото той очерта и някои съвсем практически стъпки, което аз приветствам, но дали наистина ще бъдат последвани. Например той каза така: Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени. Какво означава това? Това означава, че на всички критики досега от ЕС, на целия натиск, ние сме отговаряли само с едно: събира се парламентът и променя някакъв закон.
Водещ: Който обикновено име има.
Светослав Терзиев: Променя се законът, но той не се прилага. За целта се казва: Ама знаавете ли, той не се прилага, защото структурите не са съобразени с този закон. Дайте сега да променим структурите и започват някакви структурни промени на административно или дори на равнище съдебна система. Както виждаме сега, дори се изгражда и специален съд и всъщност всичко се върви в тази област на подготовка, така да се каже, да се свърши работата, но самата работа не се свършва, защото онова, което искат от нас, е точно да се видят резултатите, а именно осъдени босове на организиранатапрестъпност и висши корумпирани лица. Това означава министри. ТОва означава политици, а защо да не си помислим и президенти, прикривали организираната престъпност. Те не са идеални, след като те са били на най-високия пост и са разполагали с разузнавателната информация от всички равнища и са можели да знаят какво се случва. Самото им мълчание е било съучастие. Ето тези въпроси са изключително важни и ако наистинаводят към някакви практически действия, ще бъде много полезно за държавата, защото онова, което се чака от нас, е не повече пред правене на законите. Ние направихме съвършеното законодателство. Просто аз не виждам докъде нататък ще се представят тези закони. И сегашните са много добри. Нищо не пречи разбойниците да бъдат поставяни на място.Да ви кажа, ако искате, нека да използват, както се казвт и скрижалите на Мойсей. И там е написано, че не трябва да се краде и пак могат да се предприемат действия срещу престъпниците. Въпросът е да има желание, а желание просто няма. Няма точно във висшите среди, от които зависси да задействат механизмите, които съществуват. ТОва означава да се задействат механизмите, които са на подчинение на изпълнителната власт, които са на подчинение на съдебната власт. Т.е. президентът може да послужи като един катализатор, защото той самият няма такава власт, но той може да бъде катализаторът, който да насочи вниманието на обществото в тази посока.
Водещ: Дали това ще се случи, предстои да видим. Факт обаче, различните оценки на онези, които анализират речта. И на журналистите,и на това, което цитират журналистите, защото, според мен, в медиите повече се цитираха политическите оценки, по повод тази реч, а не толкова други оценки. Поне аз така мисля. Не знам. Може би вие мислите по различен начин?
Свтослав Терзиев: Журналистите, какво да ви кажа, те са поставени също в различна среда, защото зависи техните медии под какъв натиск Има медии, които са под много пряк натиск на изпълнителната власт, които се финансират индиректно от държавни средства, чрез банка, която върти държавни пари и естественотези медии по никакъв начин не могат да бъдат критични към изпълнителната власт. Те просто ще й пригласят, тъй че…
Водещ: Между другото, накрая ще завършим с един конкретен пример за медиая, която е притискана пък от други власти, но това за накрая. Благодаря на Светослав Терзиев. Сега добър ден и на доц. Тотка Монева от факултета по журналистика на Софийския университет. Здравейте, доц. Монова.
Доц. Тотка Монова: Здравейте.
Водещ: Чухте всичко казано дотук. Къде бъркат журналистите, освен това, че те винаги са виновни?
Доц. Тотка Монова: Не. И аз съм съгласна в много голяма степен с това, което Светльо Терзиев каза. По принцип от един текст, малко по-обемен, каквато е речта на Росен Плевнелиев, според мен е рано да се прави портрет на политика Плевнелиев. Това тепърва ще видим, така че моите оценки са базирани само върху текста. Първият по-голям текст, какво той ни казва и какво не ни казва? Аз също имам резерви, особено, когато се анализират политически речи и политически послания да правим един чисто езиковедски анализ. Така че това, което аз кажа, е извлечено от анализ върху абзацни изречения.Първото ми впечатление, като … имам пред мене речта, освен слушането. Когато я слушах, без да имам още текста разпечатан, аз останах с впечатление за нещо скучно и неефективно, познато, макар и облечено в малко по-друга езикова форма. Сега пред мен е текстът и това, което ми прави впечатление, че това е поредното политическо изявление, което е неконкретно като послание и може би основната й характеристика, декларативност. 22 години слушаме какво трябва и какво ще е и тук съм съгласна с премиера, който забрани говоренето в бъдеще време, но….
Водещ: Тази забрана беше престъпена 35 пъти, ако трвябва да се върнем на цифрите.
Доц. Тотка Монова: Но аз искам да чуя поне от един политик, нов политик, Росен Плевнелиев го представят като нов политик , от младото поколение, политик, който е свързан повече с експеертното мнение и с компетентността. Но аз искам да чуя отговор на въпроса: Как? Давам ви конкретно тука моменти от речта. Целите са високи, но за да постигнем такава България, трябва да повярваме, че можем повече, да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията, интелектуален, духовен, физически. Това го знаем. Всъщност, ако той искаше нещо ново да ни каже, би трябвало да ни каже, как той смята, че може този потенциалда се мобилизира. По-нататък. Като казах, че първото ми впечатление беше за нещо много познато, казано с други думи, веднага ще ви кажа, че първата ми асоциацияе с любимата фрраза на Надежда Михайлова. Тя гласеше „нов цивилизационен избор”. Аз така и не разбрах дали тя самата може да каже подробно какво точно се включва? Какво е това нов цивилизационен избор? Защото ето тука сега се казва: Аз искам да бъда прагматичният президент на модерна България. Хубаво, но аз бих искала да чуя,според него, 1, 2,ц3, какви са характеристиките на прагматичния президент?Ако досега сме имали 20 години непрагматични президенти, то какво е прагматичен? Той какво ще направи? На България, модерна България, модерна ли е? Важното е да съм компетентен, да си върша работата.Такива изречения наистина са дразнещи за хората, които живеят много тежко и след като снощи им се каза, че едва ли не ги чака режим на тока, сега изречение от рода”Ще работя за националния интерес и благоденствието на всеки българиин.”, извинете! ТОва го слушахме на всички конгреси там до последния. Във всички документи, ако се извяадят, от резолюцията на БКП конгресите, това са ключови фрази. Мисля, че и той самия и хоррата, които пишат речите, да ги избягват. Те не са адекватни на 2012 г.
Водещ: Биха могли да се обърнат към лингвистите и към психолингвиситите да им изготвят един забрранителен списък за фрази-клишета.
Доц. Тотка Монова: … Ето, по-нататък. Съгласна съм с констатацията, констатация плюс декларративност. Няма пряк път към богатството. Богатството се изработва. Добре, но има пречки за честните хора да си изработват богатството. Каква е работатав тази посока да се елиминират тези пречки? Тази неработеща съдебна система, тази корупция и просто младите хора емигрират точно затова, защото те не виждат възможност тук да заработят, ако не богатството си, то поне един приличен стандарт, който да осигури тях и бъдещите им семейства. Ето, по-нататък. Важно е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят от целенасочена програма за иновации, приоритети… на икономиката. Това е абсурдно изреччение, в този вид поднесено. Затова казвам, че тя не е ефективна.Може ги тази реч е интересна помежду си нещо да разказват политиците, в парламента, Волен Сидеров да протестира. Но според мен, тази реч трябваше да бъде към гражданите, към обикновените хора, които наистина вече не искат да чуват какво ще стане в 2020 г. 22 години преход и още 10 са 32. Просто какви са, аз не мога да разбера, от нито едно послание на политик, не само от тази реч. Всъщносрт какви конкретни стъпки се правят, за да може малко да се види ефективно работеща политика, политическа система, ефективно работещи институции? Затова казвам, че лично на мен повече ми харесва говоренето на премиера. Не бих употребила чак определението „уникално”, това, което каза американския посланик Уорлик, че той говори уникално, но той говори конкретно и заповедите са му ууникални и поне е конкретен. Казва: това може, това не може. Това говорене повече стига до хората, а тази реч, така написана, с тези, ако влезем пак в езикознанието, такива сложни езикови конструкции, тези иновации, приоритетни области, това, извинете, и аз хванах всички тези неща. Когато вие ми се обадихте и аз принтирахречта. Това, ако само го слушаш, абсолютно пък не работи и не говори.Този текст е направен да се възприема като писмен текст, като публикуван, да го възприемаш чрез четене. Той не е направен така, че да работи… Реч на политик, който иска да е нов, модерен и да спечели аудитория с говорене. Т.е. няма ораторски умения, поне в тази реч…
Водещ:Това е на вниманието на тези, които помагат и работяат в екип.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Благодаря на доц. Тотка Монова. Само да ви попитам.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Смятате ли, че, понеже следващата тема, върху която ще обърнемвнимание в клуба на журналистите, американското законодателство, което предстои да ограничава свободите в интернет, да или не, една прогноза? Дали ще има такова законодателство или няма да има?
Доц. Тотка Монова: При нас дали може да има такова законодателство?
Водещ: Не, не. Дали в Америка ще бъде прието такова законодателство, което разбира се, отнася до целия свят в крайна сметка, защото това законодателство може да ни лиши от „Уикипедия”, от „Ютюб”, мрежи за видеоспподеляне?
Доц. Тотка Монова: Не съм чела материали подробно около въпроса, но не мисля, че при съвременните технически средства, това е възможно. Едно такова законодателство по-скоро ще насърчи нелегалното разпространение на мрежи и на съобщения.
Водещ: Благодаря ви за…
Доц. Тотка Монова: Не виждам технически как това може да бъде спряно.
Водещ: Благодаря ви за тази прогноза. Ние след малко ще продължим по темата…
Доц. Тотка Монова: Благодаря ви и аз.
Водещ: … с Юлия Роне. Останете с нас.

Когато започнаха революциите, които се състояха в „Туитър” и изобщо в интернет, тогава политиците бяха много доволни, защото ставаше дума за гласност. Сега обаче зад океана, в Америка готвят два закона, които според мнозинството от потребирелите, ще ограничат свободите в интернет.Затова и видяхме първата, един вид стачка, т. нар. затъмнение на антглоезичната уикипедия, която е застрашена от спиране. Освен български сайтове, ако тези закони бъдат одобрени, всякакви други сайтове по целия свят могат да бъдат спрени, в това число и „Ютюб”. Добър ден казвам на Юлия Роне.
Юлия Роне: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Кой всъщност, ако тези закони бъдат приети, с какво си взимаме сбогом?
Юлия Роне: Ако тези закони бъдат приети, си взимаме сбогом със свободата на словото и казваме здравей на цензурата. Общо взето, това е ситуацията в момента. Това са закони, които трябва да минат през Сената в САЩ. Това е факт., но те наистина ще се отразят на целия свят, защото това е опит да се разшири влиянието на американското законодателствое и извън Америка.
Водещ: Извън Америка?
Юлия Роне: Просто, защото много от компаниите, които всичкие ние ползваме, са под тяхното законодателство. Това е много в момента критичен момент, който обаче, като че ли, няма засега да мине. Всички видяхме огромната съпротива по целия свят срещу този закон и за мен това, което беше интересно е, че наистина целият свят се намеси в нещо, което касае политиката на САЩ, е крайно показателно.
Водещ: И това е вярно. Нека сега чуем обаче как ние пък се включихме. Добър ден на Делян Делчев от „Електронна граница”. Здравейте.
Делян Делчев: Здравейте.
Водещ: Като, че ли ние се включихме много организирано, а по-индивидуален беше подходът, българският
Делян Делчев: Да. В интерес на исртината, в България този проблем не се следеше особено активно и повечето хора не знаех за него и за неговото съществуване, така че включванетов протестната акция беше индивидуално от отделни хора, които просто следят темата.
Водещ: И вие ли като г-жа Роне мислите, че това е законодателство, което на този етап няма да мине по-скоро?
Делян Делчев: Много е трудно да се каже. Факт е, че протестите и особено в навечерието , така да се каже, на избори в Щатите, в известен смисъл, забавят разглеждането на тези актове, но те не са спрени в никакъв случай. Основните им поддръжници и лобита продължават еда си стоят и самите закони просто преминаватот една бърза процедура на гласуване в по-забавена процедура с обсъждания, която теоретично не премахва самото законодателство. Просто позволява неговото модифициране и внасяне на по-късен етап.
Водещ: Нека да си говорим по-ясно. Пак ли за торенти става дума или тук вече става дума за по-сериозна лакомия, защото знаем, в мрежите за видеосподеляне също има авторски права, но има и авторство?
Делян Делчев: Всъщност основният проблем, койтодефакто правозащитните оррганизации виждат в това законодателство, предложено от нея, че на първо място, то е изрично насочено към оператори и посредници, които предоставят контент, извън пределите на Щатите и не са под американса юрисдикция.
Водещ: Тяхна юрисдикция.
Делян Делчев: И същевременно нямат ясна и точна дефиниция на това какво точно би предизвикало, активирало съответните актове срещу тези оператори. В частни случаи дефиницията е, че те крадат американска собственост, което е достатъчно широко твърдение и всеки собственик на права би могъл дефакто да обвини всеки един сайт и всеки един доставчик и телекомуникационен оператор, който оперира, където и да е по света, в кражба на интелектуална собственост например и следователно той да попадне подвластта на съответното законодателство.
Водещ: Всъщност това не е ли опит да бъде на практика платен вече интернет? Питам, реално, не формално?
Делян Делчев: Аз персонално принципно това, което искам да кажа е, че всяко едно действие винаги се оправдава сдобри намерения. Ние знаем, че пътят към ада е послан с добри намерения.
Водещ: Да, така е, да.
Делян Делчев: Но това, което всъщност е проблематично тук е, че това законодателство на първо място иззрично атакува оператори, които се на мират в чужбина, но също така и посредници за първи път, защото и до моментаMCA-законодателството в Щатите по принцип позволява да бъдат атакувани и да бъде търсена вина и загуби, предоставящи…
Водещ: Всъщност акцията с арестите в Нова Зеландия бяха точно това.
Делян Делчев: Точно така. Въпросът е, че новото законодателство всъщност прави няколко съществени модификации. Първото е, че процедурата вече е изключително скъсена и в нея не участва съдия и като оператор, който предоставя контент, си задължени моменталически, грубо казано, да го свалиш, в рамките на 5 дни, след като получиш нотификация или ако си посредник, което включва търсачки като „Гугъл”, сайтове,които предоставят линкове. Бо могло да включва всякакви сайтове, които позволяват публикуването на коментари. В някои от коментарите е бил публикуван текст, който е технически собственост на някой и…
Водещ: И много прилича технически на, да…
Делян Делчев: Фактически изместват се две неща. Измества се правото, защото дефакто неният трябва да защитава, че е невинен…
Водещ: Трябва да доказва, че е невинен, а не да го обвиняват.
Делян Делчев: Точно така.
Водещ: Да. Благодаря ви за този коментар. Делян Делчев от „Електронна граница”. Юлия, за торенти ли става дума или за по-голяма лакомия в случая?
Юлия Роне: Вижте! За мен, става дума преди всичко за битка на капитал. Не знам, дали сте чула този коментар, койтовсе пак за мен доста адекватно описва ситуацията. За това, че това е битката между Холивуд и силиконовата долина. ТОва е битката между производителите на съдържание и интернет бизнеса и за мен е крайно показателно, че се намесиха фирми като „Гугъл”, „Фейсбук” и пр. Това показва, че техните интереси са застрашени. Защо мисля, че Делян много ясно обясни много ясно, защото те наистина биха могли да бъдат жертви на съдебно преследване, дори да закрият определена частот своите услуги просто, заради наличието на линкк, който води към нерегламентирано съдържание, съдържание, което е обект на авторски права.Знаем, че самият начин на работа на „Ютюб”, на „Фейсбук”, той се базира, именно на споделянето на съдържание. Т.е. в случая ние имаме два икономически модела, които се борят, но в цялата тази борба, в крайна сметка се оказват нашите граждански свободи…
Водещ: Къде отива нашата гражданска свобода?
Юлия Роне: Така че в случая,напълно аз подкрепям действията на „Фейсбук”, на „Гугъл”, на „Уикипедия”, която в случая е организация, която не търси печалба категорично, защото нашите свободи и права някак се оказват въвлечени в тази битка. И не не мисля, че става дума в случая само за торенти. В случая става дума наистина за интереса на развлекателните индустрии, които не могат да оцелеят явно в така създалата се ситуация, но вместо да търсят алтернативни модели, те се насочват към доста тепресивни мерки, които се прокарват през закона.Това е нормалната реакция на тези индустрии, но въпросът е политически. Именно затова е толкова важно да се реагира с политически средства.
Водещ: Между другото, си говорихме неформално за това, че политиците ни поднасят различни зрелища, къде по-добри, къде по-лоши. Говорим за по света, не само у нас. Проблемът идва, като че ли от там, че хлябът намаля?
Юлия Роне: Да, категорично. И знаете лвъпросът за свободата е важен, защото някак, когато говорим за свобода, ние винаги имаме предвид гражданското ий измерение, свободата на словото, всичко това.
Водещ: Да.
Юлия Роне: Но има и друг тип свобода.Това е икономическата свобода и за мен също е крайно любопитно, когато говорим за интернет. Не знам дали ви е правило впечатление, но най-страшните монополи в момента са именно в интернет. Компании като „Гугъл”, като „Фейсбук”, като „Амазон”, те държат 95 и над % от пазара. Т.е. свободата в интернет трябва да се разглежда от гледна точка на това, доколко са способни нови хора да се появяват там, да развиват своя бизнес.
Водещ: В последните минути на „Клуба на журналистите” сега ще погледнем на една друга свобода, свободата на самите журналисти да описват това, което се случва и после да не имсе случват странни неща. Добър ден на Веселина Томова, собственик на сайта „Афера”.
Веселина Томова: Добър ден.
Водещ: Вие през седмицата сполучливо се пошегувахте, че като свалиха белезниците на Чочо и ги приготвиха за вас. По един стар случай,между другото, за който имаше и политическа санкция, на всичкото отгоре?
Веселина Томова: Да, точно така.
Водещ: Сплашиха ви, че с белезници ще ви докарат до София да свидетелствате?
Веселина Томова: Да. Това не си беше заплашване. Това си беше на косъм да се осъществи, тъй като имаше писмено разпореждане от дознател от столичната дирекция на МВР, за да бъда докарана принудително с белезници и полицейски комвой, качена на влака и на всичкото отгоре, върната на обратно, след разпита, за да се явя като свидетел по някакво дознание, което не ми беше обяснено точно и конкретно за какво става дума, свързано с депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов…
Водещ: Който…
Веселина Томова: И неговите прословути сключени консултантски договори Скандалът гръмна юни месец миналата година.
Водещ: И между другото, той получи и политическа санкция за всичко това.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Въпросът е, защо сега?
Веселина Томова: За мен това, лично моето обяснение, без изобщо да влизам в някакви сфери на конспирации и параноя е просто елементарен психологичен натиск върху мен специално,защото аз очевидно не съм долюбвана от хората на МВР, тъй като остро критикувам техните действия. Ттъй като това, което те сътвориха, в случая това разпореждане за принудително довеждане в столицата с белезници, просто беше смешно и скандално и то само дни след безумните гафове, които сътвори МВР и ГДБОП по случая с Мирослава. Никакво основание нямаше за подобна санкция или за подобен натиск, тъй като аз бях разговаряла с този дознател. Бяхме се разбрали аз да дойда до София. Той излезе в отпуска. Не съм получила втора призовка, която примерно да не изпълня. Не съм обвиняема и изобщо някакви смешни, даже според мен, нескопосани действия на хора, които вместо да се занимават с фундаментални въпроси, свързание съссигурността и с престъпността, се занимават с елементарен психонатиск и терор, бих го нарекла, психотеро, срещу журналисти.Вероятно не съм само аз.
Водещ: Да, но пък това беше един поучителен разказ.
Веселина Томова: Да.
Водещ: Така или иначе, в понеделник ще пътувате до София не с белезници и не свлак …
Веселина Томова: Да. Слава Богу, успях да се свържа с въпросното лице, за да уведомя, че все пак ще дойда в София в понеделник, въпреки че лично трябва да кажа, че ако нямах майка, която е болна и която би се стресирала от цялата тази история и не бих могла на минутата да я оставя след като ми сложат белезниците, трябва да кажа, че с удоволствие нямаше да спра тази репресия и щях да си тръгна с белезниците и да дойда в София и да ме закарат под конвой, за да ме разпитват, заради един Лъчо Мозъка, който вместо него да разпитват, разпитват журналисти. Аз вероятно ще бъда разпитвана, от къде имам информация за тези консултантски договори. Така предполагам.
Водещ: В крайна сметка имаше политическа санкция за тези консултантски договори и след дъжд, качулка малко е работата.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Благодаря на Веселина Томова. Аз накрая ще завърша с един цитат, един, политически цитат. „Има ниво на загубите, при което е по-изгодно гражданите да ги покриват, отколкото да се правят инвестиции”. Това е цитатът, който колегата Петьо Цеков вчера пусна във „Фейсбук”. Аз го чета дословно. Цитатът е на зам.-министър Добромир Симитчиев. Много дълбоко се съмнявам, че някой би искал изобщо да анализира подобен цитат, но подобни цитати много ми се иска да няма толкова откровени за цитирани в медиите. Хубав следобяд ви желаем. Целият екип – Ваня Новакова, Владимир Рошев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз, Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.01.2012

Водещ: …. И страни и да се появят експерти, за да могат да оценят какъв е натискът върху медиите. Нека сега да попитам Деница какъв е интересът към екологичните теми, екологичните протести, за които всички анализатори в края на годината казаха, че са една бяла лястовица, за това, че хората се събуждат и започват да мислят и да живеят отговорно. Какъв е интересът на чуждите медии и на българските медии.
Деница Петрова:Ако трябва да направя едно сравнение между чуждите медии и българските медии, все пак българските медии отразяват повече това, което се случва, това са си наши неща, наши проблеми.
Водещ: Все пак е нормално.
Деница Петрова: Чуждите медии естествено, знаете, за страните, които нищо не се чува, е най-добре. Нали, като чуем, че нещо се случва в Япония, това е гръмнал реактор, нали. И така по тази схема чуждите медии се интересуват в момента от екологичните проблеми специално за шистовия газ, но те просто наблюдават и то именно в страни, където също има такива проблеми, където се водят дебати ожесточени.
Водещ:Има ли между другото натиск? Заплашвали ли са Ви? Как живеете като човек, който е ангажиран с Greenpeace?
Деница Петрова:Лично към мен няма натиск. Аз не мога да кажа, че се чувствам заплашен човек. И напротив – мисля, че имам доста… Хората, които се занимават с екология – ние сме доста сплотена група, така че успяваме да си помагаме един на друг. Но дали има отразяване на нашите събития, това е един друг въпрос. Дали медиите успяват да ни отразят – невинаги успяваме наистина да получим това отражение, което ние бихме искали, защото ние все пак всичко, което правим, смятаме, че го правим от това, че виждаме някакви проблеми, които са за цялото общество, за всички хора, които живеят на дадена територия и ние ги посочваме, очакваме от медиите партнъорство, защото без медиите един проблем няма как да бъде узнат от повече хора и по-късно няма как да се окаже повече натиск за неговото решаване.
Водещ: Ще продължим за натиска, но от друга гледна точка. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, защото на телефона е Госпожа Невена Троянска, която също получи награда за книгата, която написа за една три буквена групировка, която тръгна от Варна и стигна далеч. Добър ден, Невена.
Невена Троянска: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Говорим си за натискът, който се оказва върху медиите или не се оказва, и върху журналистите разбира се, и за включването на журналистите в режима авто цензура, и защо при едни се включва този механизъм, а при други не се включва. В началото да Ви попитам – имало ли е натиск срещу Вас, защото все пак Вие сте във Варна?
Невена Троянска:Ами натиск винаги има и то от най-различни страни.
Водещ:Как изглежда натискът?
Невена Троянска:Не цитирам в случая конкретно книгите, които съм писала. Особено се засилва натискът по време на избори. Но предполагам, че това добре го познавате.
Водещ:Разбира се, но лошото е, че натиск има не само по време на избори, а и след това по други теми разбира се. Да Ви попитам защо написахте книга? Малко ли е медийното място за всичките тези неща, които пишете и разследвате?
Невена Троянска:Ами мисля, че не само е малко, ами направо имагинерно. Всъщност да напиша тази книга ме провокира първата книга на Юрген Рот, която получи гласност през 2008 година „Новите български демони”. Честно казано с голям интерес я прочетох.л Посегнах към нея с надеждата да открия наистина журналистическо разследване за подземния свят в България и по-конкретно за нашата варненска корпорация. Но на практика от там не научих нищо ново. Повечето от нещата, които визираше Юрген Рот, бяха взети от Интернет. Тях прекрасно ги знаех и аз, и моите колеги, когато подготвяхме защитните си тези и материали през 2001 година, когато ТИМ ООД ме съди за обида и клевета. Слава Богу, те загубиха делото на всички инстанции, включително и на пет членка на върховен касационен съд.
Водещ:Но това се нарича натиск класически или поне експертите го дефинират като такъв.
Невена Троянска: Да. Натискът винаги го е имало. И по време на социализма, и сега, и в България, и във всички други държави. Въпросът е до колко журналистът се съобразява с него и до колко е готов да гони своята си истина, която да е максимално близо до обективната.
Водещ:Как сработва механизмът на авто цензурата?
Невена Троянска:Ами има два механизма или две причини може би. Едната е страх – или страх да не направят нещо, някой на теб. Най-често уволнение на теб или на твои близки. Страх да не станеш черната овца в медията, за която работиш. Другата причина е просто мързел. Значи човек си казва „Какво да му се хабя аз? То няма да мине.” И без да си направи опита и труда да направи крачката и да се опита да го прокара. Чест прави на издателство „Слънце” това, че те дадоха зелена светлина на тази книга.
Водещ:Между другото, тук не знам дали успяхте да чуете, но в студиото нагости ни е Деница Петрова от „Greenpeace”. Вчера имаше една пресконференция по повод протестите, които се провеждат в момента в 12 български града срещу проучване и добива на шистовия газ. Вчера се чу, че не е достатъчно добре отразена тази тема. Техните протести не са достатъчно добре отразени. Подобни реплики е имало и от варненски граждански организации. Къде е истината?
Невена Троянска: Значи отразени са… Какво значи достатъчно добре? Имаме ли някаква мерна единица за добре и зле? В никакъв случай затъмнения по отразяване на протестите срещу шистов газ няма. Както няма и затъмнение срещу оповестяване на позицията на управляващите, които са про или контра в зависимост от чия страна – на управляващи или на опозиция. Това, което лично на мен ми липсва, е достатъчно достоверна и широка палитра от мнения, която да е илюстрирана с примери и компетентни мнения. За това аз за себе си не мога да дам отговор дали съм за или против шистовия газ, просто защото ми е непозната темата и нямам достатъчно информация.
Водещ:Ето, това е деликатната подробност тогава, когато трябва да се търсят мнения. Тази палитра, за която Вие говорите се оказва, че освен протестиращите, май никой не иска да говори. Това също е доста съмнително и може би е редно да се замислим за това. Деница, искаш ли да кажеш и ти нещо?
Деница Петрова: Ами относно това, че няма достатъчно мнения – ние сме свикнали с подобна ситуация. Обикновено търсим други източници, търсим Интернет, търсим цялата информация, която може да се намери. Например още юни месец, когато излезе заявлението за даване разрешение за шистов газ, проучване и добив, тогава никой не знаеше нищо, но от тогава именно хората започнаха да се интересуват самостоятелно и всеки търси източници на информация, превеждат се доклади в момента. Т.е. информация има. Друг е въпросът до колко тя достига навсякъде по медиите, да речем радио или телевизия. Хората, които не използват Интернет и не се интересуват активно сами да потърсят, ще получат информация. Това е другата страна.
Водещ:По радиото я получават. Невена, готвиш ли продължение на книгата си?
Невена Троянска: Ами лично аз се надявам продължението на тази книга да бъде с разговори от бащите на тази корпорация и…
Водещ:Има ли такава вероятност?
Невена Троянска: Да звучи така „ТИМ” отборът от първо лице.
Водещ:Има ли такава вероятност, защото…
Невена Троянска:Ами вероятност винаги има. Друг е въпросът колко е процентът. Аз в книгата съм споменала – от 2006 година се опитвам да взема интервю от Марин Митев, който е основният варненски играч. Имах…
Водещ:Господин Митев, моля Ви дайте интервю!
Невена Троянска:Ами и аз го моля, но до момента не се е случило. Но не съм се отказала.
Водещ: Благодаря ти, Невена. Още веднъж честито.
Невена Троянска: Благодаря!
Водещ:Останете с нас. Ние ще продължим след малко като включим в разговора и колегата от вестник „Банкер”, който пък направи едно разследване как може с европейски пари да се трупа политически имидж. Как с евро пари се прави политически имидж? Ето разкритието на това донесе награда за колега Ивайло Станчев от вестник „Банкер”. Здравейте и честито!
Ивайло Станчев: Здравейте. Благодаря за поздравлението.
Водещ:Тук си говорим за това налага ли се журналистите да бъдат смели и да правим ли разлика между репортер и журналист?
Ивайло Станчев:Ами по-скоро бих казал – дали ще са репортери или ще са журналисти не е толкова важно, колкото това да търсят истината и наистина, както казахте – да са смели, за да могат да я съобщят на висок глас. Мисля, че точно тази статия, която бе отличена през седмицата с наградата за смели репортери, е едно доказателство за това, че все още у нас има и смели журналисти, не че да се изтъкна, но… Трудно е да се пише точно за рекламата в медиите, тъй като знаете – от там се получават и заплахите за самите нас – журналистите.
Водещ:Категорично да, но това не значи, че не трябва да се прави.
Ивайло Станчев:Ами не трябва, но… Според мен доста от собствениците на медиите това… Според мен не е никак подходящо да се пише за източниците на финансиране, а в случая говорим за държавата.
Водещ: Да.
Ивайло Станчев: Която е в ролята на, така да се каже, един от най-големите рекламодатели благодарение на евро фондовете. Може би за слушателите ще е интересно да кажа само на кратко за какво става въпрос. Има около 150 милиона лева предвидени за реклама за всички оперативни програми. Естествено те се разпределят чрез министерствата до техните медии. Близко е до акъла човек да прецени, че когато… Поговорката е ясна „Да не хапеш ръката, която те храни.”
Водещ:Така де, ама нека да… И аз даже не знам как да го кажа, ама вчера, докато си говорехме, се сетихме, че нито един от нас не се сети да попита как се казва кучето, което стана силно известно с това, че трябва да бъде обгрижвано от един вицепремиер, а пък един премиер нареди да бъде обгрижено с едни телешки пържоли. Но е хубаво ние журналистите да не се държим като кучета, нали така? Нищо, че вероятността да бъдем нахранени е много сериозна.
Ивайло Станчев: Абсолютно е така, но и това покрай кучето също показва как се правят нещата у нас. Всичко е общо взето на само утеха. Поне аз така ги виждам нещата. Специално за случая, ако мога да си позволя да кажа, мисля, че това беше една много добре скалъпена медийна изява на Гоюсподин премиера, която отвлече вниманието всъщност от по-важните въпроси – около това престъпление, така да се каже. Защото наистина мисля, че е уникален случаят, в който държан, обвинен за убийство и признат за убийство да се самоубие пред погледа на полицай. Това някак си не го възприемам за нормално. Но въпросите за това бяга настрани.
Водещ: Да. Както започнах в началото по повод коментари във facebook.com вчера – Ахилея Сливов отбеляза, че ние не знаме името на втория заподозрян, както и името на кучето. То разбира се името на кучето едва ли е важно в случая. Но това ли е основният натиск, на базата на който сработва механизмът на авто цензурата, според Вас?
Ивайло Станчев: Смисъл за финансирането на медиите ли?
Водещ:Да. Не само.
Ивайло Станчев:Ами, знаете, че парите са основно средство за натиск, а дали всъщност това наистина е най-основният, трудно мога да кажа, но със сигурност е един вид цензура, със сигурност. Авто цензура на самите медии се постига по този начин, защото няма как един издател да не е благосклонен към човекът, който го издържа, така да се каже. В смисъл – съзнавам, че е доста смело да го кажа това е момента в ефир, но според мен е абсолютен факт.
Водещ:Нека да чуем сега и кои са механизмите, които да ограничат до известна степен авто цензурата според почетния председател на центъра за развитие на медиите Огнян Златев.
Огнян Златев:Ами от една страна това е силно редакционно ръководство, т.е. редакторите трябва действително да са хора с авторитет и на място. Второ – трябва действително медията да бъде добре материално осигурена, т.е. да не бъде зависима, защото в момента всички виждаме, че за съжаление се оказва, че едва ли не най-големият рекламодател в медиите е държавата чрез именно темата на материала на колегата от вестник “Банкер” – „Къде отиват европейските пари за комуникационни дейности?” Т.е. когато медията ти няма нормален рекламен пазар и медията е зависима прекалено много от точно едни такива комуникационни програми, ти ще си даваш сметка как точно пишеш. Аз смятам, че нашите журналисти са достатъчно добре подготвени. Хубаво е те да имат възможност да продължаваща квалификация и общуване с колеги от страни с по-развити медийни традиции специално.
Водещ: И двамата по една или друга причина сме в обществените медии. Какво зависи от обществените медии и до колко обществените медии биха могли да подпомогнат този процес?
Огнян Златев:Обществените медии една от основните им цели е да възпитават и да формират общественото съзнание и да възпитават, и формират ценности в обществото. Въпросът е до колко успешно те се справят с това. В момента този дебат за това колко е важно да си успешна обществена медия, този дебат тече в цял свят. Всички виждаме, че примерно в Щатите, обществените медии не са чак толкова, минимални са на фона на всички останали, но въпреки всичко никой не може да каже, че медиите в Щатите са не демократични. Наличието на обществена медия е по-скоро европейска концепция. Тя е била може би подходяща и е съответствала на времето си преди 20, 30 или 40 години. Сега живеем в нова ситуация.
Водещ:Защото все пак това е общ фон, общ медиен фон и когато медийният фон, поставен от обществените медии, е с по-малък процент на авто цензура, тогава нещата биха изглеждали по по-различен начин.
Огнян Златев:Да, всички виждаме, че обществените медии в България се радват на едно високо доверие, бих могъл да кажа, конкретно за националното радио. Виждаме, че то просто със смазващо превъзходство води в степен на доверие и на слушаемост на аудитория по отношение на аудиторията. Иначе от БНТ има какво да се желае, разбира се, за да постигне и тя такива резултати. Но от една страна има някакви такива световни, европейски тенденции. От друга страна обаче имаме си и тук наш собствен фон, на който се развиват самите медии и трябва да се търси през цялото време балансът.
Водещ:Как трябва да се формират редакционните политики в обществените медии? Знаем, обществена тайна е, законът повечето експерти го наричат „patchwork”. Той е целият в поправки.
Огнян Златев: Трябва да има някаква рамка, в която да могат да функционират обществените медии. Това от една страна. От друга страна разбира се трябва да има добре разписани редакционни правила. И те не са някаква много сложна материя да бъдат измислени. Има първо от една страна точно много добри и функциониращи практики. От друга страна в България има достатъчно опитни журналисти, които знаят какво е качествена журналистика и как се прави тя. Аз мога да кажа за Великобритания например. Там, както знаете, те имат от една страна Съвет по пресата, но от друга страна в няколко вестника, например в /…/ там си имат не точно комисия. Там по-скоро е така нареченият readers editor. Това е редактор, който се занимава с оплаквания на читатели. Т.е. ако някой не е доволен от начина, по който дадена статия е написана или смята, че той е засегнат конкретно, може да напише писмо до този човек. Той е абсолютно независим. Не е на подчинение от главния редактор. Т.е. работата не му е свързана с това дали с главния редактор ще бъдат в добри отношения или не. И той може да съдейства за постигането на опровержение или на някакъв резултат, който да удовлетворява този, който се оплаква. Такава практика между другото съществува в доста държави. По отношение на електронните медии например има добър пример в Дания, където датското обществено радио и телевизия – те имат също омбудсман, който се справя точно с такива задачи. В нашата съседка Турция например също в 6 от водещите им вестници, големи, също има такъв медиен омбудсман, да го наречем, и така този тип институция си пробива път. А иначе дали ще бъде етична редакционна комисия, омбудсман, прес съвет – това просто зависи вече от самата медийна обстановка в конкретните държави. Няма универсален пример, това искам да кажа.
Водещ:А от къде трябва да дойде инициативата? От журналистите или от политиците?
Огнян Златев:Инициативата според мен трябва да дойде от журналистите, защото в края на краищата това засяга качеството на тяхната работа и това те да се чувстват свободни действително, и независими, когато работят. Политиците няма да им я дадат тази сила, защото те не я разбират. Между другото Съветът по пресата във Великобритания се е появил през 1991 година точно по този начин, когато е имало страшен натиск от страна на недоволни политици срещу медиите и за това какво се пише вътре в тях. И тогава просто са поканили на една среща, парламентът са поканили на една среща всички водещи редактори на водещи вестници, водещи медии и са им казали „Ако вие в 6 месечен срок не си направите някакви правила, етичен кодекс, някакъв механизъм за саморегулация, ние ще Ви наложим регулация от вън.” Демократична Англия за 6 месеца са си направили точно такъв само регулативен орган.
Водещ:Но някой би казал „Вие имате етичен кодекс.”
Огнян Златев: Да, имаме, но той очевидно първо трябва да бъде осъвременен, тъй като в него например много малко се говори, да не кажа почти нищо, например за online медиите, където както стана ясно в началото на нашия разговор, накъдето мигрират в момента всички. И трябва да бъде възприет от всички медии. Ние имаме в момента етичен кодекс, който за съжаление е приет от, ако погледнем по отношение на тиражите, преди бяха мнозинство – сега са малцинство.
Водещ: И тъй като в „Клубът на журналистите” днес двама от отличените за смели репортери сте тук, сега да Ви попитам – ние можем ли да направим нещо подобно? Ивайло?
Ивайло Станчев: Да.
Водещ:Дали бихме могли да направим нещо подобно? Достатъчен ли ни е етичният кодекс или имаме нужда и от други помощни?
Ивайло Станчев: Първо искам да кажа за етичния кодекс, че той е, както казахте преди малко, е приет наистина от една малка част от медиите, но по-плашшещото е, че почти всички журналисти не са запознати добре с него, камо ли да го спазват или нещо такова. Включително и аз смея да кажа, че не съм толкова добре запознат с етичния кодекс. Но едва ли само с подобен документ или с подобна някаква правна рамка биха могли да се решат нещата. Поне така смятам аз и мисля, че е необходимо изцяло гилдията да премине на по-високо ниво. Смисъл доста повече внимание на същността на нещата, а не само да отразява това, което им се подава най-отгоре.
Водещ: Всъщност да. Името на кучето е абсолютно без значение, както и самото му участие в операцията.
Ивайло Станчев: Абсолютно.
Водещ:Защото все пак, когато се отличава едно куче по този начин, това значи, че някак хората не си вършат работата.
Росен Цветков:Между другото е много правилно това, че трябва да се осъвремени, защото медиите не са това, което бяха преди, когато се е приел този кодекс и от тук идват и може би много грешки, които виждаме, тъй като вече медиите са online във всяко отношение. Дори и телевизиите, радио станциите се пренесоха също в Интернет. Но дори да го има, аз пак не вярвам, че ще се спазва, защото с очите си виждам как дори и опитни журналисти прескачат правилата, които са в етичния кодекс. Така че не само той е необходим. Трябват ни и други правила.
Водещ:Но тези правила по-скоро се прескачат не от незнание, а заради конкуренцията.
Росен Цветков:Разбира се. И заради сензацията, която в момента води всички да бъдат гледаеми медийните продукти. Това е в основата. Аз виждам наистина хора, които са чели, 100% съм сигурен, че са прочели етичния кодекс, но не искат да го спазят. Това е собствено желание, тяхно.
Водещ: Ивайло, какви бяха първите реакции на твоите шефове, когато видяха какви си ги написал?
Ивайло Станчев: Ами честно казано реакциите не стигнаха пряко до мен, а до ръководството на вестника. Но доколкото знам не е било чак тогава буря около това, защото това не е и нещо тайно, въпросът е, че просто е обявено публично. Тези документи ги има. Договорите са ясни. Парите са разписани. И така трябва да бъде, защото ето, аз съм говорим с Господин Томислав Дончев. Той е прав – тези пари са за това, те за това трябва да бъдат похарчени. Въпросът е как точно се разпределят между съответните медии и как се сключват договорите.
Водещ: А по отношение на етичния кодекс и по отношение на някакъв друг регулатор, който да помага на журналистите в честите им спорове?
Ивайло Станчев: Ами…
Водещ:Относно така наречените редакционни политики.
Ивайло Станчев: По-скоро аз пак продължавам да държа на тезата си, че най-важно е автономното финансиране на медиите, което според мен, ако е на лице, няма да има необходимост от какъвто и да е етичен кодекс или каквито и да е други рамки. Когато ти не си зависим от никой, можеш да напишеш това, което трябва и както трябва.
Водещ:По принцип да, но това е в сферата на научната фантастика.
Ивайло Станчев:Абсолютно.
Водещ:Не се налага на Вас да Ви го казвам. Все пак Вие работите във вестник „Банкер”.
Ивайло Станчев:Докато това не се случи, аз смятам, че няма орган или рамка, или кодекс, който да промени нещата коренно. Може да има някакъв лек ефект от някакви временни правила или мерки, но практиката мисля, че ще продължи да бъде такава в български8те медии.
Водещ:А какви трябва да бъдат обществените медии? И могат ли те да влияят на общия медиен фон, ако си вършат по-добре работата?
Ивайло Станчев:Със сигурност би трябвало да могат да влияят. Въпросът е до колко са разпознаваеми на фона на това медийно изобилие в България. Специално за нашия пазар говоря. Наистина обществените медии, ако…
Водещ: Нали не искате да кажете, че не са разпознаваеми БНТ и БНР?
Ивайло Станчев:Абсолютно не, но идеята ми е, че знаете, поп културата и поп фолк културата, и т.н. където по-голямата част от обществото дори не слуша новини и не се интересува от това, което се случва в страната. Това имам в предвид под разпознаваемост.
Водещ: Тук трябва да кажа „ох”. Настъпихте ме по мазола.
Ивайло Станчев:Ами не. Фактът е, че истината е такава. Няма смисъл да се заблуждаваме. Това е и големият проблем всъщност на цялото общество според мен.
Водещ: Което разбира се не е повод заради митинга да се пуска поп фолк. Много Ви благодаря. Ивайло Станчев от вестник „Банкер”.
Ивайло Станчев: И аз Ви благодаря.
Водещ: А ние оставаме в студиото с Росен Цветков и Деница Петрова, за да продължим след малко и да включим към нашия разговор и Борислав Сандов. Определени няма да сметем под килима вчерашните реплики, че медиите не сме достатъчно обективни, че не отразяваме достатъчно екологичните протести. Деница, да те попитам – от кога всъщност започна Вашата съпротива срещу шистовия газ, за който тук си говорихме по време на една от песните, че ние нищо не знаехме?
Деница Петрова:Започна от момента, в който разбрахме, че има дадена такава концесия.
Водещ: Като дата?
Деница Петрова:Края на юни. Мисля, че беше на 21 юни, когато беше решението на Министерски съвет. Мисля, че края на юни започнахме.
Водещ:Росене, за колко време ти успя да спечелиш онези 60 лева с твоя филм „Да дадеш гласа си под наем”?
Росен Цветков: За около 3-4 часа, ако говорим за конкретния ден, когато ми дадоха парите.
Водещ:Искам да кажа, Вие с Мария работихте много по-дълъг период от време.
Росен Цветков:Да, разбира се. Говоря, че получаването на парите ми отне 3-4 часа, но работата, за да се случи всичко това е около 1 година, за да стана част от Несебър като жител, да се регистрирам там, да получи лична карта. Един много дълъг процес. След това да опозная хората там – кой с какво се занимава. Дали пазаруват, така че много, много дълго време.
Водещ:По един естествен начин това обяснява донякъде невъзможността на журналистите да прескачат огромни етапи, ние не владеем времето. Трябва ни време, за да свършим тази работа. Може би това е причината, Деница.
Деница Петрова: Може би. Всяка тема, за да бъде представена добре, е хубаво човекът да е запознат, за да може…
Водещ: Как гледат журналистите по света на акциите на „Greenpeace”, защото те винаги са атрактивни, винаги са скандални?
Деница Петрова: Те и за това са атрактивни и скандални, за да може журналистите да ги поемат и абсолютно сме добре отразени. Именно, защото или са направени с чувство за хумор, или са направени, така че да посочат много конкретно даден проблем. За „Greenpeace” това е една от не целите, но методите на „Greenpeace” е точно да прави нещата видими. Много видими за всички. И показвайки проблемите всъщност търсим решение после за тях. И журналистите обичат акциите на „Greenpeace” за това.
Водещ:Така де, но ние кого да обичаме тук, в България? Българските журналисти кого да обичат?
Деница Петрова: Нашите акции тук в момента. Хората стават все по-креативни в шествия, протести и начини за изразяване, така че…
Водещ:Аз поглеждам към екипа, за да разбера дали Борислав Сандов си чува телефона в цялата глъчка на протеста. Дават ми знам да изчакам още мъничко. А, имаме го. Добър ден на Борислав Сандов.
Борислав Сандов: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Тук си говорим с Деница Петрова от „Greenpeace” за това дали журналистите не си вършим добре работата, подценяваме акциите Ви. Вчера имаше подобни реплики на пресконференцията. Аз си мисля, че все пак ние имаме нужда от акциите на „Greenpeace” да кажем, които да са атрактивни и които да поемем.
Борислав Сандов:„Greenpeace” от скоро е в България, така че очаквайте – има много хора, които биха се включили в акции на „Greenpeace”. Аз мисля, че журналистите все пак успяха. Може би в началото не осъзнаваха колко сериозен е проблемът, но след като виждаха толкова протести, след като виждаха толкова реакции от наша страна като гражданска инициатива, като гражданско общество, мисля, че вече стигна кулминацията журналистите да са достатъчно заинтересовани и да вършат своята работа – да предават на населението това, което се случва.
Водещ: Колко човека има около Вас сега на акцията и по какво тя се различава? Може би по това, че сега журналистите не са повече от протестиращите?
Борислав Сандов: Ами всъщност в цяла България за между 5 и 15 хиляди. Според министър Караджов, аз мога да Ви кажа, че само в София, там, където в момента се включвам, са минимум 3000 души. Могат да си представят хората. Шествието тръгна от Попа и докато стигне до „Раковска” всъщност нямаше как да се предвижва, защото цялото транспортно платно беше заето от хора. Минимум 3000 хиляди. Сега се вижда и тук на площад „Народно събрание”, но това е само една малка част от хората, които биха излезли, ако имаха възможност всъщност. Освен това да не забравяме, че днес – това не е само Софийски протест, защото в 13 града в България се случват днес демонстрации, които са всички единствено насочени към забрана чрез мораториум на технологията хидро /…/, която е единствената технология, използвана и за проучване, и за добив на шистов газ.
Водещ:Колко време Ви отне, за да я проумеете тази технология на Вас?
Борислав Сандов:Ами виждате ли, ние още лятото разбрахме и стартирахме нашата кампания. В началото това, което трябваше да направим, е да се запознаем с чуждия опит и със самата технология. След като имаме Интернет, в днешно време нещата се случват много бързо, защото първо социалните мрежи обменят информация много скоростно и второ – можем да видим какво се случва в други страни. Така че ние всъщност за по-малко от месец имахме вече нужната информация и знаехме, че не бива да позволяваме в България този експеримент и тази вредна технология, която е доказала своите щети на редица места по света, която е отровила земята и водата на тези хора. Не бива това да се случва и в България. Искаме превантивно да забраним тази технология.
Водещ: Ами на журналистите също им отнема време, за да разберат какво е шистов газ, първо и после, за да направят своите разследвания, така че не бъдете съвсем критични към нас. Ние сме добронамерени.
Борислав Сандов: Надявам се да е така и се надявам да го показвате все повече, защото гражданското общество в България вече има достатъчно… Израснало е и когато видим тези 3000 основно млади, може би над 95% са млади души, млади хора, които са решили да останат в България и те милеят за своето бъдеще. Това е устойчивото развитие, което е основен двигател на гражданското общество. Надяваме се и в бъдеще, че ще показвате това, което правим.
Водещ: Кажете ни в чужбина какво е планирано и от къде дойде инициативата?
Борислав Сандов:Днес има два официално протеста в знак на солидарност. Това е в Лондон в 5 часа, а в 2 часа започва и в Копенхаген, в датската столица. Нашите сънародници във Франция ще се включат във френския протест, който ще бъде на 17ти. Така че се надяваме да имаме тази подкрепа. Отделно много хора ни казаха, че отидат с плакати на ключови места на местата, където живеят, извън България и ще изразят своя знак на солидарност като изпратят снимката със своето послание към България.
Водещ:Ами и ние очакваме да ни пратите, медиите, и на нас тези снимки. Благодаря на Борислав Сандов и сега накрая да отговорим пак на въпроса, с който започнахме – трябва ли журналистите да бъдат смели? Деница?
Деница Петрова: Със сигурност. Те трябва да са будната съвест. Трябва поне според мен, надяваме се те да бъдат смели, за да ни казват истината.
Водещ:Росене, кое е следващото, върху което смяташ да работиш?Кои са следващите 60 лева, които ще вземеш и от кого?
Росен Цветков: Аз вече работя по една тема, но много не искам да говоря, тъй като е в тайна. Нещо вече започнах. Още по време на изборите. Между другото съвпаднаха нещата.
Водещ:Обаче като започнеш нещо и го кажеш в „Клубът на журналистите”, кажи сега, няма страшно…
Росен Цветков: Нещо в сферата на online измамите. Само това мога да кажа. Засякох една такава измама още по време на изборите. Заснел съм определени неща и ги пазя, както пазех и това нещо за изборите тогава, когато се виждахме и не можех все още да го кажа. Но ще го видите съвсем скоро. Наистина не знам дали ще е проява на някаква особена смелост, но
Водещ:И съвсем накрая нека да си кажем кое е събитието на седмицата? Хайде професионалистът да започне.
Росен Цветков:За мен е това, което се случи около разкритието в Перник и изобщо цялата ситуация – изказванията на премиера и всичко онова, което се случи в последствие и като реакция. За мен това е събитието, което ще бъде дълго помнено и то не само тази седмица.
Водещ: Не само тази. Това чудо няма да бъде само за три дни. Деница?
Деница Петрова: За мен, въпреки че признавам колко е ужасна цялата тази история, аз не искам да се фокусирам върху нея. За мен събитието е това, че имаме 3000 млади хора, които наистина се само организират и излизат на улицата да отстояват нещо, в което вярват. Това е началото, може би не началото, но това е един процес. Това е бъдещето. Това е толкова хубаво, че се случва, че това е за мен събитието на седмицата.
Водещ: А как тълкуваш репликите, които се превърнаха в събитие на седмицата, защото чухме от Невена, че, не – май Ивайло го каза, че това е един чудесен политически PR, който отвлече вниманието от същината на случая?
Деница Петрова:Как ги тълкувам? Аз мисля, че нашият премиер е много добър в това да бъде пред медиите. Той е просто…Аз му се възхищавам. Той е невероятен в това да бъде пред медиите и да…
Водещ: Като спре да е премиер го привлечете в „Greenpeace”.
Деница Петрова: Смисъл наистина трябва да се търси под неговите реплика. Аз не смятам, че медийното внимание трябва толкова непрекъснато да се фокусира върху какво е казал премиерът. Дайте да видим какво се прави. В тази държава какво се върши наистина и какви са проблемите реалните. Стига „кой казал”, „какво казал”.
Росен Цветков: Действията са важни.
Деница Петрова: Това за мен лично, като гледам медии и като слушам медии, мен това ме отблъсква. Омръзнало ми е да слушам приказки.
Водещ:Приказки – добре, като комплимент прозвуча. Ами дават ми знак, че съм прекалила с времето, което изключително зарадва екипът отсреща. Сега ще ги издам всичките до един кои са – Александър Райчев, Галя Момчилова, Мария Рачева и Цвети Бахариева искрено се радват, че ей сега ще млъкна, но не сега веднага. Ще Ви пожелая разбира се хубав съботен следобед.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.01.2012

Водещ: Годината за медиите у нас започна с ново вестникарско издание. И докато в Европа и по света медийните общности дискутират свободата на словото в контекста на оцеляването на вестниците, у нас незнайно защо никой не се замисля над това. Доста пъти през миналата година медиите бяха обвинени в жълтост. Странно защо обаче все журналистите бяха виновни. В Европа все по-често става дума за редакционните политики, за това кой, как и защо ги прави такива, каквито са. У нас лицемерно се отбелязва разликата между така наречените традиционни или стари медии и така наречените нови медии. Само че, ако въпросът Уикилийкс медия ли е не е важен у нас, защо той е много важен по света? И защо у нас няма кой да попита има ли жълти сайтове? Седмичните поводи ни дават възможно вече да поговорим какво всъщност се случва и защо. И още нещо – какви прилики и разлики бихме намерили ние журналистите за случващото се с медиите у нас и в Унгария да кажем. По света заради кризата доста издания фалираха, а у нас бяхме свидетели на едно сливане. Дали това също не е повод за коментар? Гости днес са Николай Стоянов от в.”Преса”, Николай Станоев от БТА и доайенът на журналистиката Петко Бочаров, когото ще включим по телефона. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Кралицата на сола, Арета Франклин, се сгоди по време на празниците. 69 годишната Франклин, която имаше сериозни здравословни проблеми в началото на миналата година, заради които бяха отменени всичките и концертни изяви за 6 месеца напред, по време на празниците обяви годежа си с Уилям, Уили Уилкерсън на шега.”Не, не съм бременна”. В плановете и влиза лятна церемония. Вероятно Маями, която ще бъде последвана от тържество на частна яхта. Посочени са даже дизайнерите, на които смята да възложи ушиването на сватбената ли рокля. През 1987 Арета беше една от първите жени, въведени в американската зала на славата на рокендрола. Според списание „Rolling stone” тя е една от най-великите вокалистки на всички времена. Арет е носител на 18 от най-престижните музикални награди на САЩ грами. На 25 март легендата на соло музиката ще навърши 70 години. Повод, достойно отбелязан в жълтеещите се медии и сайтове у нас по един доста различен начин. Повод пък за нас да поставим началото на една нова рубрика в „Клубът на журналистите” – „Задочен отговор”. Жълтите медии си пишат. Ние слушаме смисъл – верига от глупаци. Не даваме оценки. Просто това е заглавието на песента на Арета Франклин, която ще чуем сега. Медийната година у нас започна с едно ново издание. Какво се случи? Ако намерим верния отговор, няма да се налага да търсим отговор на въпроса „защо се случи”. А съвсем в началото добър ден на Николай Стоянов, заместник главен редактор на вестник „Преса”. Здравейте!
Николай Стоянов: Здравейте!
Водещ:Първите отзиви какви бяха за вестник „Преса”, освен че той свърши много бързо и всички заподозряха в това маркетингов номер?
Николай Стоянов: Една корекция. Той продължава да свършва и, слава Богу, от пазарна гледна точка продължава да свършва всеки ден. Това, което се оказа е, че дори ние, въпреки всички първоначални проучвания, които бяхме провели, не бяхме подготвени за голямото търсене на нашия вестник. Искрено се лаская, че това е заради съдържанието. Факт е, че…
Водещ: Как се отнесоха медиите към излизането на вашето издание?
Николай Стоянов:Ами в интерес на истината това, което забелязах на 3 януари, беше много интересно. Пак казвам, че се лаская, че е заради вестник „Преса”. Надявам се това да е една тенденция в българската журналистика. Но в първия работен ден на годината повечето вестници се бяха опитали и дори бяха успели да извадят много сериозни собствени новини на първата страница. Т.е. нямаше я онази вълна на, знаете, всяка нова година коя е основната тема на вестниците – колко заклани, колко бити, колко пострадали и колко в Пирогов. Слава Богу, вестниците бяха заложили на сериозни неща и на собствени разследвания, което означава, че може би, благодарение на нас медийната среда се променя. Вестниците става все по-сериозни.
Водещ: Така. Нека сега да цитирам „Вестник „Преса” предизвика възгласи на неодобрение още с първия си брой и започна своят живот с чутовен скандал”. Това са квалификациите, които дават част от сайтовете, за които е редно да се замислим в какъв свят са. Дали не са в жълт? Но това е маловажно. Добър ден на доайена на българската журналистика Петко Бочаров. За много години!
Петко Бочаров: За много години! Добър ден.
Водещ:Какво от двете коренно противоположни версии се – къде е истината според Вас?
Петко Бочаров:Аз не разбрах какъв е чутовният скандал.
Водещ:Ами чутовният скандал е, че имало е вестник „Преса” някога и името е откраднато или поне така се твърди. Разбира се от Вас очаквам да чуем като човек, който е работил в този вестник „Преса”, който го е имало преди 20 години, как точно стоят нещата.
Петко Бочаров: Ами, да, имаше го. Това беше 90 година, когато се опитахме да създадем нов вестник, нов ежедневник и не успяхме, разбира се. Просто, защото нямахме нужния опит. Но сега, че се появява отново този вестник, аз съм много доволен. На мен ми се обади преди да излезе, няколко дни, Валерия Велева. Очевидно искаше да разбере какво е моето отношение към това, че ще излезе нов вестник със същото име. Дали някой не държи права и т.н. Но разбра, че няма такова нещо. Напротив – аз съм много доволен. Поздравих я. И няма никакъв чутовен скандал.
Водещ:Ако има повод да създава такива настроения, защото това е интрига най-меко казано.
Петко Бочаров: Не, паяк повтарям – според мен, аз не виждам някой да има някакъв спор. Сега, може би човекът, който на времето, 90-та година, беше в основата да се създаде този вестник – казва се Август Мичев, може той да има някакви претенции. Аз не знам. Но мисля, че и той няма. Аз се видях с него. Не ми каза такова нещо. Така че няма никакъв скандал.
Водещ: Всъщност у нас журналистите успяваме ли да напипаме верния тон, така щото наистина да работим за хората, защото това ни е работата?
Петко Бочаров:Понякога.
Водещ:Какво ни пречи най-често?
Петко Бочаров:Ами най-често ни пречат собствените пристрастия.
Водещ:Нали не трябва да имаме пристрастия? Нашите пристрастия – само и единствено истината.
Петко Бочаров: Знаете ли? Аз съм твърдо против тази мисъл, която не знам кой я роди- майстор на журналистиката я е измислил, че журналистът трябва по начало да бъде контра на властта. Това е много смешно, защото това е дискриминация.
Водещ:Дискриминация, защо?
Петко Бочаров:Защото му е забранено да казва това, което е положително. Трябва само да търси отрицателните неща.
Водещ: Ами малко ли положителни неща се казват за властта от днешните медии според Вас?
Петко Бочаров: Ами това, което е положително, ако някой го каже, е много добре. Аз го приветствам.
Водещ:Ами всички медийни експерти твърдят все пак, че е доста преекспонирана властта.
Петко Бочаров:О, я оставете тази работа. Глупости! Преекспонирана! На някои хора просто не им отърва нито им харесва, че властта има симпатията на гласоподавателите. Това е истината.
Водещ: А какво да кажем за протестите?
Петко Бочаров:А, тези протести – те са даже много комични. Особено този протест за зърно производителите, който беше чисто подражателство на гръцките фермери.
Водещ:Какво бихте пожелали на журналистите, на нас журналистите, през новата година и да Ви попитам – ако в Европа е важно да оцелеят хартиените издания, у нас важно ли е това?
Петко Бочаров: Вие засягате един много важен въпрос, който мен много ме интересува и много ме боли от него – именно опростачването на младото поколение. И така, как да се изразя, залитането по електрониката, а не по хартията. Според мен човек без книга е един невежа. Така че…
Водещ:Да де, но по домовата книга ли да им ги раздаваме книгите и вестниците, когато хората не ги търсят, ако това е факт?
Петко Бочаров:Не. Разбира се. Като не ги търсят, вестниците ще фалират. Това е. Ако не го търсят. Ако има кой да налива пари, много добре.
Водещ: Това, че по света вестниците фалират, у нас не фалират. Ние бяхме свидетели само на едно сливане. Повод ли е за някакъв размисъл?
Петко Бочаров: Поводът е за размисъл за журналистиката в България въобще. За зависимостта, ако има някакви зависимости – това са грешки на развитието. Все още сме много далеч от някакъв много богат демократичен опит.
Водещ:Ами предстои ни да го натрупаме. Благодаря за коментара на Петко Бочаров. Връщаме се в студиото. Николай Станоев е колега от БТА. Нека сега да опитаме да направим един не плавен преход и да си отговорим на въпроса какво се случи в Унгария, защото от близо две години най-спорната тема на европейските медийни критици е именно унгарският закон, а там е факт вече и забраната на медиите.
Николай Станоев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели. Ако ми позволите да се върна малко по-назад за това, за което се случи в Унгария, за да са по-наясно слушателите в какъв контекст и в каква обстановка беше приет този закон. Значи, преди да дойдат на власт сегашните консерватори, имаше два поредни мандата на социалистите, които може би чисто популистки повишиха значително пенсиите и за платите без да има основание за това. В резултат на това Унгария изпадна в доста тежка икономическа ситуация. Дори премиерът социалист Ференц Дюрчани прибегна до хитър ход, за да се опита да каже в по-смекчен вид и за какво става въпрос, като уж случайно изтече една негова реч пред партийни членове, в която той призна колко тежко състояние е държавата. И след това логично се получи една радикализация в унгарското общество, предвид и други проблеми. Хората масово гласуваха на парламентарните избори.
Водещ:Те веднага излязоха на улицата след това изтичане на тази реч.
Николай Станоев:Получи се в същото време и една радикализация, която доведе до рязко увеличение на подкрепата на крайната десница. И там имаше някакви проблеми, на които за съжаление станахме свидетели и тук през последните години и на последните избори хората гласуваха масово за консервативната опозиция, която дойде на власт именно с обещание за доста радикални политически промени. Но и консервативната опозиция Фидес, на Виктор Орбан – сегашният премиер на Унгария.
Водещ:И всъщност на радикалните промени, които предприеха е забраната на медиите.
Николай Станоев: Да, но ограниченията на медиите – те се вписват в цялостната политика на консерваторите, които от януари тази година – в Унгария влезе изцяло нова конституция в сила, която съдържа доста ограничения не само в медиите, но и в редица сфери на обществения живот. С две думи – затвърждава хватката над почти всички държавни институции.
Водещ: Както отбелязаха световните агенции по света „По света празнуват – в Унгария протестират.” Нека да направим, да влезем в една хипотеза. Господин Стоянов, ако бяхте в Унгария, щеше ли да има вестник „Преса”?
Николай Стоянов: Аз мисля, че все още няма закрит унгарски вестник и Слава Богу, защото предполагам , че това ще предизвика сериозна реакция в цяла Европа. Аз тук искам да вметна, че в крайна сметка и миналата година, до колкото аз си спомням, мисля, че беше 2010, министър председателят беше казал, че трябва да има закон за печата. Всъщност този white мотив върви от 90-та година. Ние, които си спомняме медиите от 92-ра, 93-та, 97-ма.
Водещ:Като че ли най-ясно го артикулира напоследък доцент Георги Лозанов, в това число и в „Клубът на журналистите” той каза, че много му се иска да има един закон, който определя правилата в медиите. Да е закон за медиите, а не да е закон за печата или закон само за електронните медии и всички знаят – в момента, подлежащи на регулация, са само електронните медии. За вестниците се смята, че е етично да се говори, че има закон. Но неговата позиция беше свързана с това, че щом едно предложение предизвиква напрежение, няма смисъл да се приема, защото би станало като в Унгария.
Николай Стоянов: Абсолютно съм съгласен с доцент Лозанов, още повече, че аз като журналист никога не съм бил привърженик на нещо да се регулира със закон. Всъщност медията е такава обществена дейност, която трябва да може да се саморегулира, като имам предвид саморегулация, а нямам в предвид саморегулация само вътре в медиите. Всъщност това, на което сме свидетели в момента, според мен не е свобода на словото а свободия, защото този разцвет на жълтите медии, за който с вас говорихме преди предаването и за който ще продължим да говорим, води според мен до ужасни изкривявания, както в обществото, така и в медиите, така и във въпросната медийна среда. В момента грубо казано, ако попаднете на страниците на няколко жълти вестници, защото и те гравират от леко жълти до към тъмно жълти, може би някои и към кафеникави. И ако попаднете на страниците на тези крайно жълти издания, значи аз не знам какви ужасяващи неща могат да изпишат срещу Вас, което какво означава? Че обществото дефакто е оставено без защита срещу една група медии, които, сега аз не бих нарекъл престъпници, но ако клеветата е престъпление, то да – те са престъпници. Т.е. от тази гледна точка трябва да има някакъв тип регулация. Тази регулация обаче не може да бъде постигната със закон. Ако искате можем да поговорим малко повече…
Водещ:Но не може да бъде постигната за съжаление само с етичен кодекс и с етичните комисии или поне фактите до момента говорят за това. Как може да бъде постигнато? Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме един разговор в началото на годината за това какви са медиите и на къде вървят. Николай Станоев, колегата от БТА, следи какво се случва в Унгария. Безспорно едва ли има европейска институция или медиен експерт, който да одобрява толкова коментираният медиен закон в Унгария, който беше и приет. Има ли в Унгария някой, който да защитава това, което се прави с медиите? Така познатата форма у нас – група интелектуалци.
Николай Станоев:Ами поне явно световните медии не са съобщавали да има такава група интелектуалци, които да защитават това, което се случва.
Водещ: А какво може да се случи с унгарските медии по правилата, които са приети?
Николай Станоев:Ами с две думи – новият закон, който влезе в сила на 1 януари 2011 година беше може би предвестник на конституцията и на серия от други закони, които бяха приети в последствие. Той задължава журналистите да разкриват източниците си на информация, ако това бъде искано, най-вече в случаи, свързани с националната сигурност и такава е формулировката. Но, както се сещате, това са доста разтегливи понятия, така че може да им бъде поискано при редица случаи. И другото, което е, което е също доста спорен момент – законът за медиите задължава те да съобщават балансирана информация, каквото и да означава това. И съответно законът в същото време не съдържа определение на това какво е това балансирана информация, така че, както се сещате, може да се тълкува доста разтегливо. Като предвижда сериозни глоби за медиите, които нарушат тези правила. В резултат на това бяха организирани протести. Много от тях спонтанно по facebook.com. Разбира се сериозна роля в тези протести има и лявата опозиция, както и неправителствени организация, но има и спонтанно организирани хора.
Водещ: Едва ли е без значение фактът, че журналистите не бива да накърняват моралния…
Николай Станоев: Човешкото достойнство.
Водещ:Човешкото достойнство, да.
Николай Станоев:Да. Значи могат да бъдат наказани медии, които дават не балансирана информация, които накърняват човешкото достойнство, особено това за балансираните информации определено е доста спорна формулировка, това за човешкото достойнство дори звучи доста добре, защото в крайна сметка медиите не трябва да унижават достойнството на хората, особено ако нямат основания.
Водещ:Но пък от друга страна опитът на много колеги журналисти по света през годините сочи, че те са влизали дори в затвора, за да защитят правото да не посочват своите източници. Това като че ли се оказва невъзможно по този закон.
Николай Станоев:Ами, според този закон се оказа невъзможно, но в крайна сметка знаете до какво водят такива закони. Човек започва да се автоцензурира.
Водещ:Подкрепят ли унгарците своите медии?
Николай Станоев:Ами унгарците като цяло е доста разтегливо понятие. Управляващата партия има доста сериозна подкрепа в обществото, което… Макар че според проучванията на общественото мнение спадат. Получава се малко една корекция. Партията чрез напълно законни и демократични средства – тя просто има мнозинство от две трети в парламента заедно с коалиционния си партнъор. Ако така мога да го кажа – няма нарушение на буквата на закон, защото всичко е в съответствие с демократичните правила. Никой не забранява на никого да протестира, но според мен се изопачава законът, защото те приемат такава нормативната уредба, която ограничава редица сфери на обществения живот. Дава доста голяма власт на управляващите.
Водещ:Как могат журналистите наистина да разчитат на свободата, която да им разрешава да работят нормално и добре?
Николай Станоев: Извинявайте само, ако мога нещо да добавя.
Водещ: Да.
Николай Станоев: Конкретно за Унгария. До сега имаше на практика едно опозиционно радио – Клуб радио, ако не се лъжа, което пак с разтеглива формулировка…
Водещ:Го закриха.
Николай Станоев:Го закриват на практика и от март тази година трябва да спре да излъчва, като неговата честота ще бъде дадена на никому неизвестното Ауто радио, което е собственост на дружество със собствен капитал 3000 евро. Стойността в унгарски флоринги, което забележете – щяло да наблегне в своите програми на автентична унгарска музика.
Водещ:Ние между другото чухме „Омега”. Нищо не разбрахме от този унгарски състав.
Николай Станоев:Много дълговидна формулировка.
Водещ:Да. Как журналистите биха могли да… По какъв начин да извоюват своята независимост да казват това, което мислят, Господин Стоянов? Обещахме се преди да чуем тази унгарска песен, една бунтарска унгарска група за опита по света. Очевидно не е достатъчен етичният кодекс за нас.
Николай Стоянов:Ами очевидно не е достатъчен. Сега, ние засягаме две теми едновременно. Може би на първата тема, ако искате…
Водещ:Да, но много си приличат, не знам защо.
Николай Стоянов: Да, определено. Първата и основната гаранция за това да имаш някаква свобода и някаква независимост, според мен е да направиш един добър пазарен продукт. Ако успяваш да правиш един добър пазарен продукт, този продукт се продава. В такава ситуация и печели. В такава ситуация ти си независим, защото можеш да си позволиш да издаваш въпросния вестник, да го продаваш, но това е, когато го поставиш на абсолютно пазарни правила. Това е нашият опит за вестник „Преса” Всъщност ние това се опитваме. Опитваме се да правим коректен национален всекидневник, който, пак повтарям, който е предназначен за пазара. Това не е продукт на… Зад нас не стоят някакви странни икономически групи, зад не стоят някакви анонимни издатели. И двамата мои издатели – Тошо Тошев и Валери Запрянов за утвърдени имена в журналистиката. Те са застанали с името си. Това се опитваме да правим. А как е регулацията по света?Аз щях да Ви кажа, че преди време работих в правителствена информационна служба. 4 години по времето на Костов. И имах щастието да отида на една специализация във Великобритания. И тогава ни показаха каква е регулацията там. Там има един орган, който включва представители на медиите, представители на бизнеса и представители на правителството. Всеки един човек, който има оплакване от дадена медия, може да отиде при въпросния орган, да се оплаче. Там са представители на третата власт – на държавата и забележете каква е санкцията, която могат да му наложат. Освен обществено порицание, което държава като Великобритания е много важно, те могат да му отнемат достъпа, условно казано пропуските до всички видове държавни учреждения – администерски съвет, парламент. Което всъщност го обрича буквално на информационна смърт, защото така е устроена системата, че той, ако няма достъп до там, няма и информация във вестника, респективно не е конкурентно способен. Може би това е начинът и в България да се раздвижи някакъв тип орган, в който всеки един засегнат да може да отиде да се оплаче и да получи някаква справедливост.
Водещ: Ама веднага биха Ви опонирали, че то и сега има етични комисии. Всеки, който е недоволен би могъл да отиде и да се оплаче.
Николай Стоянов:Има етична комисия, която е към Съюза на издателите, доколкото знам аз. А както знаете в Съюза на издателите останаха много малко издания. Повечето издания излязоха от Съюза на издателите. Визирам вестник „Стандарт” и новото ръководство на Съюза на издателите.
Водещ:А някакъв коментар да сте чели защо излязоха?
Николай Стоянов:Ами… Аз не съм издател. Не мога да коментирам.
Водещ:Защото всички, които излязоха, аз ги потърсих за коментар, но не искаха да говорят.
Николай Стоянов:Според мен медиите, колкото повече дигаха чаршафа, толкова повече нелицеприятни неща излизат отдолу. Може би пък е крайно време и ние да спрем да воюваме чисто по братски в гилдията. Но фактът е, че на няколко пъти Господин Запрянов и Господин Тошев, които бяха съответно председател и зам. Председател на Съюза, изтъкнаха позициите, че те не искат да участват в такъв Съюз, в който има някакъв тип корпоративни интереси.
Водещ: До колко обаче, казахте пазарен продукт, до колко пазарът би могъл да ни подведе нас, журналистите? Защото дали ще го наричаме пазарен продукт или редакционна политика – къде е разликата?
Николай Стоянов:Разликата е на сергията. Ако е само редакционна политика без мисъл за пазара, то този продукт няма да се продава. Ако е само пазарен, както са жълтите неща, без редакционна политика, той се продава, но няма обществена тежест. Според мен фокусът е по средата.
Водещ: Имат ли българските медии редакционни политики и кой ги формира?
Николай Стоянов:Формират ги издателите, както е по целия свят. Никой не може да каже, че една медия е независима. Дори обществената медия, която е уважаваната от мен БНР, също не може да каже, че има на 100% независимост, тъй като разчита на някакво финансиране. По същия начин е и вестникът. Видяхме стотици скандали. Колегата от международната редакция БТА може да припомни за /…/ Скандалите, които имаха преди това с Тачър във Великобритания.
Водещ:Да де, но това беше пак скандал с морален оттенък, като че ли.
Николай Стоянов:Ами с морален оттенък, но в крайна сметка издателят определя политиката на едно издание. Колкото по-ясни са тези издатели…
Водещ:Да де, но там правилата принудиха издателят да спре изданието, защото беше нарушил неписани морални правила. Такова нещо у нас може ли да се случи?
Николай Стоянов:Ами точно се връщаме на обратния фокус. Ако я има тази комбинация от редакционна политика и пазар – се случва това, което стана с „News of the world”. Може би може да се случи и в България. Да се надяваме, че пазарът се променя натам и обществото се променя натам, че да принуждава медии, които откровено лъжат да спрат.
Николай Станоев:Конкретно Великобритания просто на фона целия скандал, който се беше разразил, се създаде такава обществена атмосфера, че Мърдок, дори ако щете по пазарни причини реши да спре таблоид с много дългогодишна история, който е бил най-четеният вестник във Великобритания, но той просто е видял, че това издание от там нататък е загубило всякакъв авторитет или там, каквото…
Водещ: Защото там журналистите си бяха позволили да прекрачат границата, която би трябвало да ги възпре да подслушват…
Николай Станоев:Те сега тепърва излизат все повече и повече разкрития за практиките на „News of the world”. Там за връзките с полицията.
Водещ:Има ли такива неща у нас?
Николай Стоянов:Историята помни доста такива неща.
Водещ:Ама не помни такива скандали.
Николай Стоянов:Но чак такъв чутовен скандал аз поне не помня. Помня по-малки скандали. Твърдеше се, че някои вестници подслушват полицейски честоти. Говореше се, както си спомняте много добре, за един кръг от журналисти, които бяха подслушвани или не – така и не знам стана ли ясно.
Водещ: Ами то имаше и една „Галерия”, но не стана ясно кой е извършителят на тази „Галерия”.
Николай Стоянов:Имаше и едни хора с флашки и каскети, но както и да е. Това винаги е било…Сега, медиите естествено, че трябва да разчитат на някакви източници, които дали подземни, дали надземни са малко по-невидими за обществото. Иначе просто няма как наистина да изкараме кривите на обществото.
Водещ: Медия ли е Уикилийкс? Аз това казах в началото. В Европа това е важен въпрос и е много дискутиран. У нас не се говори за това. Но по повод флашките се сетих.
Николай Стоянов:За мен не е медия тази, в която журналистът се крие зад сайт, зад очила, зад флашки, зад каскети, зад каквото и да е.
Николай Станоев:За мен е по-скоро пошла медия Уикилийкс. Която изнесе на бял свят поверителни документи.
Николай Стоянов: И както се видя замлъкна с времето.
Водещ:И какво от тук насетне? Останете с нас. Продължаваме след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора в студиото в първото издание за годината. За посоката, в която върви журналистиката, без да правим умишлен паралел. Той се налага от реалността с Унгария, където са най-големите неблагополучия в Европа по отношение на правилата, които регулират работата на журналистите. И понеже в началото на предаването Господин Бочаров каза, че ние журналистите не бива само да се чувстваме длъжни да критикуваме, да видим това пък как се случва в Унгария и случва ли се?Господин Станоев?
Николай Станоев:Ами случва се. Аз искам да дам един конкретен пример. Журналисти от местната национална информационна агенция започнаха гладна стачка с искане на уволнение на виновните за един скандал и в крайна сметка успяха да получат една оставка, въпреки че след това те казаха, че с две думи това е била изкупителна жертва, а истинските виновници, които стоят зад това, са останали ненаказани разбира се. С две думи става въпрос за следното. Директорът на службата в тяхната национална информационна агенция, който отговаря за предоставянето на кадри на обществените телевизии, в един репортаж е замазано лицето на бивш председател на върховния съд. Все пак това не е престъпник, нито някоя местна мутра с екзотичен прякор. Все пак е авторитетен човек. Като лицето му е било замазано, защото той си е позволил да бъде критичен към властта и в резултат на това няколко журналисти започват гладна стачка с искане шефът на този отдел, който си е позволил да направи такова нещо, да подаде оставка. Така и другите виновни за това. Успяват най-ниската брънка от веригата да накарат да подаде оставка, но за останалите така и не успяват и остават неудовлетворени, но все пак тази стачка е имала някакъв ефект въпреки всичко и най-малкото те привлякоха общественото внимание. И към края на миналата година, мисля че беше на 19-ти ноември, конституционният съд на Унгария отмени някои от най-спорните разпоредби на медийния закон, като решението на съда влиза в сила от май тази година. По-конкретно за тези неща, които ги изброих по-рано в предаването за задължението да разкриват източници на информация и за това да дават балансирани информации. Но в крайна сметка, както Ви казах, този закон е само част от системата Орбан, в която навлиза Унгария. И в новата конституция е записано, че националната информационна агенция и общественото радио и телевизия се обединяват в една обществена корпорация, която ще бъде под шапката на медиен съвет, в който влизат хора, назначени от правителството, който ще контролира информацията, която… Цялото съдържание на обществените медии на Унгария.
Водещ: Което разбира се звучи абсурдно. Това би ли могло да се случи у нас, Господин Стоянов?
Николай Стоянов:Аз само да припомня, че имаше две успешни стачки, доколкото си спомням на обществени медии. Едната, ние сме в дома на едната стачка – на радиото стачката си спомням аз.
Водещ:Мисля, че и двете бяха успешни и двете бяха тукашни.
Николай Стоянов:И имаше една в БТА, ако си спомням.
Водещ:А да, имаше една в БТА, да.
Николай Стоянов:Всъщност да, припомнихте ми, че стачките в радиото бяха две.
Водещ:Да, ставаше дума за един радио трансфер, който беше доста скандален, така че…
Николай Стоянов:Същата беше ситуацията и в БТА, доколкото си спомням.
Водещ:Да.
Николай Станоев: Тогава не съм работил, но тя е била против назначения генерален директор и в крайна сметка успешна.
Николай Стоянов:Шеговито казано май аз съм единственият човек, който не е стачкувал. Така ли излиза?
Водещ: Двама сте.
Николай Стоянов:Шегувам се.
Водещ:Разбира се. Ние се шегуваме, но имаме в предвид все пак фактът, че е добре да не въздишаме тежко и да не казваме, че в резултат на масовото пожълтяване на медиите, хората започват да променят вкусовете си.
Николай Стоянов:Не знам. За мен масовото пожълтяване на медиите води до, като че ли махалото се люшка в обратната посока. Защото те пожълтяваха, пожълтяваха, пожълтяваха до момента, в който бяха интересни и започнаха да вървят към отвратително. В момента забелязвам, поне по хората около мен едно така все по-нарастващо, все по-тъпнещо недоволство и отвращение към тези вестници, като включвам и тези сайтове, за които казахте Вие.
Водещ:Ами никой не говори за това, че медиен сайт също би могъл да бъде жълт.
Николай Стоянов:Абсолютно и той би могъл да бъде доста по-отвратителен от един вестник, защото във вестника можем да срещнете име, а в сайта няма име. И точно това, което си говорехме за Уикилийкс. Според мен огромният проблем – говорихме за нови и стари медии, за интернет и за печатните медии. Най-големият проблем на интернета е, че Вие не знаете кой стои зад компютъра. Ако си спомняте тези реклами. Анти педофилските реклами в интернет там представяха човека като едно момченце, а всъщност зад кмпютъра стоеше един 60 годишен, по потник, отвратителен. И всъщност това е големият проблем. Вие не знаете кой стои зад компютъра. Той няма лице и няма име. Докато всеки един… Това беше и стремежът в нашия вестник – ако обърнете някоя от страниците, ще видите, че всеки един по-голям материал е подписан с име, с мейл и с конкретно лице на журналиста. И този мейл е точно, за да му връщат хората обратна връзка по неговия материал. Т.е. всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Независимо дали е журналист, дали е хлебар. Ако е журналист, може би носи доста по-голяма отговорност от хлебаря, защото… И в крайна сметка резултатът е един и същ. Ако хлебарят Ви дава лош продукт и от него няма да си купите хляб, и от журналиста няма да си купите вестник. Така че отговорността, името и позицията са изключително важни, за да имаме качествена журналистика.
Водещ: А невидимата ръка на рекламата?
Николай Стоянов:Рекламата е една и съща навсякъде. Смисъл рекламата е нещо, с което се издържаме всички. Но в крайна сметка има морална реклама. Когато има една платена публикация, тя трябва да бъде обозначена като платена публикация. От там нататък няма нищо лошо да има реклама и колкото повече има, толкова по-добре. Мисля, че изданията по света също имат рекламодатели и също по някакъв начин се съобразяват с политиката на изданието.
Водещ:Да де, но биха могли да бъдат изброени доста случаи на собственици, недоволни от журналистите, които работят в техните издания, които пък отстояват правото си да имат своя собствена позиция извън тази на собственика. Такова нещо у нас май не може да се случи. Това се счита не само за проява на лош вкус, а за нещо страшно забранено. Личното мнение е нещо, което е забранено.
Николай Стоянов:Ами аз не мисля, че личното мнение е забранено. Факт е, че имаме осем коментара или десет коментара във вестник „Преса” означава, че всеки един има право да се изкаже с личното мнение. Аз се възползвам някой път да Ви поканя на /…/ на вестник „Преса”, за да видите колко е интересно.
Водещ:Между другото това не ми беше хрумвало, че може в „Клубът на журналистите” да направим и този експеримент. Директно от нечия планиорка.
Николай Стоянов: Да, предимството на това… Удоволствието да го правим този вестник е, че по някакъв начин ние сме съмишленици. Голяма част от хората работихме заедно в „Труд”.
Водещ: Всъщност проблемът, като че ли е, че вестникарското място е ограничено. Същият проблем, само че с друго име – време, важи и за електронните медии. С БТА как стоят нещата? Вие нямате ограничение по отношение. Има ли неща, които отпадат и за които спорите?
Николай Станоев: Ами, спорове винаги има. Точно коя информация е актуална и коя не е. Аз конкретно за моята редакция мога да говоря. Нашите основни източници на информация са световните агенции плюс, че следим в интернет за различни издания. Най-вече за България какво има. И редакторът, който е на смяна си носи отговорността за това, което пуска. Факт е, че при нас този проблем не стои в такава степен, просто защото знаете, че световните медии много рядко пишат за България. Нещо, ако може да произтича някакъв такъв спор, това би било, ако има някаква критична статия за България или нещо от този род. Но това много рядко се случва. Нашата работа по-скоро е отразяване на световните събития.
Водещ:Подвеждаме ли се по това какво ще кажат чужденците? Използвам тази шеговита фраза, но като че ли веднага, когато се появи някаква класация, на чието дъно сме или отрицателна класация, която пък водим, тя се превръща в първа вестникарска тема. Говорим по принцип разбира се.
Николай Станоев:По принцип това е старият спор коя новина е интересна – лошата новина или добрата, и дали хората не ги научихме за 20 години да търсят лошите новини. Може би ние, медиите, сме виновни, защото така или иначе през това развитие, което направихме, наистина научихме хората да търсят лошите новини. Научихме ги, че лошата новина е новина.
Водещ:Но определено пък трябва да си даваме сметка, че хората по света се разгневяват. Може би рано или късно и нас хората ще се разгневят.
Николай Стоянов: Те хората се разгневиха на няколко пъти. Смисъл стачката на БДЖ, от която мина един месец. Стачката, каквато и да е тя, за която отбеляза Господин Бочаров. Хората се гневят и новите медии като facebook.com много допринасят за това нещо, защото бързината вече на разнасяне на информацията, е много голяма. Във facebook.com се организират групи за един час. Сега. Въпросът е… Извинявайте, загубих си мисълта.
Водещ:Всъщност въпросът е, че тези нови медии – да, те са по-бързи, но дали са медии, защото, когато липсва отговорността, когато всичко е анонимно, то какво е?
Николай Стоянов:По-скоро трябваше да си говорим за това дали facebook.com е медия, защото за мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:И според мен.
Николай Стоянов:Медията, с която всеки от нас започва деня. Медията, която ти поднася само информация от съмишленици. Това е един кръг от хора, който ти поднася информацията по друг начин.
Водещ: Ще го задам по друг начин – пощенска кутия или медия?
Николай Стоянов:За мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:За мен е нещо по средата със своите плюсове и минуси. Плюсът е, че е много по-демократична медия, която от една страна много бързо се научават нещата и, както виждате, facebook.com спомогна за революциите в редица арабски страни. От друга страна обаче пък тази информация не е проверена. Тя минава през личните възгледи на човекът, който я публикува. Така че си има и плюсове и минуси.
Водещ:И ако старото определение беше „патица”, сега какво да кажем за новите медии? За лъжлива вестникарска информация се казваше „вестникарска патица”. Всъщност може би трябва да обясним на слушателите какво значи това. Това е една фалшива патица, която е вързана май в края на лодката. Как беше?
Николай Стоянов: Ами това беше патицата, която в превързана в края на лодката и която привличаше другите патици за ловците, доколкото си спомням, която лъже ятото да дойде по-близо до ловеца.
Водещ: Да. Тези, които останаха неразбиращите, да се върнат към Радичков.
Николай Станоев:Ако позволите само да кажа, малко да се върна назад. По мои наблюдения, когато има някаква новина, която е свързана с България, някои от които не са само отрицателни, винаги доста се ползва от медиите, но това е донякъде нормално, защото човек винаги иска да се сравни къде сме ние, къде е светът и не всички от тези информации са негативни. Има някои класации, които България е в средата, че и по – напред.
Водещ: Вашето лично усещане. Няколко години подред ние се смъкваме в скалата по степен на свобода на словото. Това обективно или субективно? И сме в африканска компания винаги.
Николай Стоянов: Ами за мен не виждам как може да бъде обективно, при положение че имаме сигурно най-голямата свобода на словото в цяла Европа. При нас словото няма абсолютно никакви ограничения. Всеки има право да издава, каквото си иска. Очевидно всеки има право да си пише, каквото си иска. Има нещо, което е притеснително за мен от последните години като тенденция, ако говорим за света и България. И това е, че докато преди десетина години или преди седем – осем години по времето на управлението на НДСВ, преди това на СДС някак си България беше по-интегрирана част от света. Много странно. Откакто влязохме в ЕС, аз лично като млад новоизлюпен европеец се чувствам все по-изолиран. Някак си и медийно, и обществено-политически, и икономически все повече се изолираме от тези процеси, които вървят в ЕС. И медиите за съжаление са по същия начин, както и всичко останало. Ние ставаме все повече провинция на Европа, отколкото част от Европа, каквато ни се иска да бъдем. Фактът, че сега в момента се говори за евро + и за пактът, международния в ЕС и това бе прието без абсолютно никакъв дебат, означава, че всъщност тази държава наистина разсъждава провинциално на тема европейските си ценности, европейската си категория.
Водещ: Господин Станоев, Вашето усещане?
Николай Станоев: Просто за съжаление е това, което се случва. Просто няма промяна на манталитета до голяма степен от, така да кажем, старото време. Просто все едно беше поставено като задача, че трябва да влезем в ЕС. Това непрекъснато се говореше и откакто влязохме, все едно задачата беше изпълнена и от там нататък ние нямаме нито права, нито задължения, нито дори интерес към това, което се случва. То е много важно, защото ние сме една от двадесет и седемте страни членки и съответно ние сме една европейска провинция, така че това, което става в нашата голяма държава Европа, е много важно за нас, защото определя и живота ни.
Водещ:Как ще коментирате метафората „този път телевизорът победи хладилника” на изборите? Това обвинение към медиите или нещо различно?
Николай Стоянов:Мисля, че това е една политическа класификация, че в общи линии.
Водещ:Че е политическа е повече от сигурно.
Николай Стоянов:В общи линии хората не са гласували за… Гласували са за някакви медийни внушения може би е идеята на тази реплика. Според мен това си е една обща тенденция в Европа… Това, което аз четох като тенденции по всички европейски избори напоследък е, че хората гласуват за познатото зло. Хората гласуват за тези, които познават и точно в тази ситуация на финансова криза, те не искат да правят експерименти. Те познават правителството на ГЕРБ по някакъв начин, все още има някакво доверие. Между другото ние в първия брой пуснахме интересно изследване на Гала на тема гнева на българина. Ако имаме една минута да разкажа.
Водещ:Днес имате коментар „По време на криза никой не клати лодката”.
Николай Стоянов: Ами факт е и се оказва, че българинът е гневен. Българинът е гневен на правителството. Българинът е гневен на ЕС. Българинът е гневен на високите цени на бензина, на храната и т.н. Но не облича този гняв в съответни имена и физиономии. Гневът е безадресен. Гневът е просто „ме е яд”. Той е без адресен и таен, което означава, че правителството на ГЕРБ за сега може да се ползва с някакво обществено доверие.
Николай Станоев: Аз също така смятам, че въпреки промените, хората не са толкова наивни, че ако по телевизора им кажат, че хладилникът е пълен, те ще отидат да видят.
Водещ:Те незабавно ще повярват.
Николай Станоев:Да. Просто в момента такива са настроенията, че все още хората не виждат алтернатива като цяло и съответно резултатите от изборите последните може би са логични, въпреки всички обвинения.
Водещ: Какво да си пожелаем ние медиите, така щото хората да ни вярват и да не чуваме толкова критични оценки за себе си? В началото на годината е нормално.
Николай Стоянов: Ами нашият колос, който стои над нашия вестник „Преса” е „Коректният вестник” Това, което искам да пожелая на колегите, е коректност и спокойствие.
Николай Станоев:Аз само ще добавя към коректност обективност и критичен дух, но в рамките на коректността.
Водещ:Аз продължавам да вярвам, че истината трябва да бъде наша основна ценност. Това беше за първото издание на „Клубът на журналистите” от нас. Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева Ви желаем хубав съботен следобед.