в. Република | 24.08.2010

Преди да отпразнува една година от създаването си, вестник "Галерия" се разцепва. Според информация на Frognews.bg, Алексей Петров напуска вестника оглавяван от Кристина Патрашкова. От цялата ситуация печелил Георги Коритаров, който щял да оглави нов вестник.
Избухналия скандал между съдружниците довел до пълната изолация и до отстраняването на един от членовете на директорския борд на изданието. Това е Давид Леон Леви, който беше кандидат за евродепутат от партията на Яне Янев РЗС.
През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник "Уикенд". Той го напусна, когато 75% от който бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

Стр. 6

в. Класа | Иглика ГОРАНОВА, Ана МИХОВА | 24.08.2010

МП не иска да каже кои са чиновниците, които участват в комисиите за оценка на проекти в обществена полза

В. "Класа" ще съди правосъдното министерство заради отказ да каже имената на членовете на комисиите, които оценяват проекти в обществена полза от 2006 г. насам. Поводът: на 9 август т.г. изпратихме официално запитване до ведомството, в което попитахме кои са членовете на комисиите, оценявали проектите през годините, за да разберем дали едни и същи хора не участват в разпределението на парите. В няколко последователни броя подробно разказахме, че става дума за близо 3 150 000 лв., които се разпределят на неправителствени организации в обществена полза от държавния бюджет по абсолютно неясни критерии. Тази година на 16 юли бяха разпределени отново 153 503 лв. на четири организации. На 23 август получихме отговор на писмото си, в което дословно се казва, че МП отказва достъп до обществена информация относно поименното посочване на членовете на комисията, които одобряват проектите на юридическите лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър. Подобен отказ е необоснован, защото в Закона за достъп до личните данни се казва, че "обработването на личните данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните". Което пък означава, че някой в правосъдното министерство не иска да спазва политиката на прозрачност, която следва този кабинет.

Отрязани без отговор

От МП получихме и друга любопитна информация. Че комисиите, имената на чиито членове, както се оказва, са тайна, отказват да пращат мотивирани откази на обществените организации, които са кандидатствали, но не са спечелили. Мотивът е, че няма нормативен акт, който да ги задължи да правят това. Подобен пропуск в законодателството поставя под съмнение целите на програмата. В свое интервю пред "Класа" преди два месеца председателят на комисията в кабинета "Станишев" Сабрие Сапунджиева каза, че задачата на тази програма е да научи организациите да пишат проекти, за да кандидатстват после те по европейски програми. Този своеобразен ПУЦ (професионално-обучителен център) струва на българския данъкоплатец до момента над 3 млн. лв.
Затова пък получихме отговор, че тази година са били отхвърлени 83 организации заради пропуски в документите им.
Комисията е одобрила шест проекта, два от които е оценила с по-малко от необходимите 33 точки, и затова са финансирани само четири. Сред тях са такива, които очевидно работят в обществена полза, като Фондация център "Надя", която се бори с домашното насилие, проект "Джендър", който работи за равнопоставеност на работното място, Фондация за подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията, Асоциация "Съвременни читалища" – София, Фондация "Деца на бъдещето", Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания", Фондация "Деца с проблеми в развитието" и др. За първи път, откакто програмата функционира, Съюзът на тракийските дружества не печели проект. По този повод организацията написа в собствения си вестник "Тракия" гневна уводна статия.

Въпросите

След отговора на МП остават висящи няколко въпроса. А именно – какъв е смисълът на тази програма, при положение че организациите, които кандидатстват по нея, не знаят какви са им пропуските, за да ги оправят при следващ опит. Не е ясно защо се отпускат пари, при положение че няма кой да оцени ефекта на проектите и дали те са наистина в обществена полза, а не за екскурзии и семинари. В отговора от МП, който получихме, е записано, че правосъдното ведомство не е длъжно да упражнява контрол върху изпълнението на проектите и какъв е ефектът от тях. Не разбрахме защо трябва цял отдел в МП да се занимава с поддържането на регистър на организациите в обществена полза, които са длъжни да пишат годишни отчети, за да фигурират в регистъра, при положение че съдът е този, който извършва регистрациите.

Стр. 2

Още по темата: Кирил Терзийски от програмата “Достъп до информация”: Имената на държавния служител не са лични данни, в. Класа | 24.08.2010

в. Дневник, Компании & Финанси | Лили ГРАНИЦКА | 23.08.2010

Мащабната реклама на българската икономика за 50 млн. лева потъна в бюрокрация. Със средствата, които се отпускат от Европейския фонд за регионално развитие по оперативна програма "Конкурентоспособност", трябваше да се популяризират предимствата за инвестиране в България и да се разшири присъствието на българските предприятия на световните пазари.
За една година по двата европроекта е обявена само една обществена поръчка и са проведени три изложения в чужбина. Това показват резултатите от изпълнението на проектите, които се осъществяват от Българската агенция за инвестиции и от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). В същото време българската икономика се опитва да излезе от рецесията, а чуждите инвестиции намаляха близо пет пъти.
Двата европроекта бяха първите договори, сключени от министъра на икономиката Трайчо Трайков след встъпването му в длъжност в началото на септември 2009 г. Реално по тях обаче не се е работило до април 2010 г., когато са предоговорени от новите изпълнителни директори на двете агенции. Въпреки тези факти според Грета Добрева, директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (която е управляващ орган на оперативната програма), "не може да се говори за забавяне на проектите, а за преформатиране на стратегии и оптимизиране на дейности".
Все пак "трябва да се отчете фактът, че двата проекта са подготвяни в различна социално-икономическа и политическа среда и дори световноикономическа, защото когато са писани през 2008-2009 г., не е имало криза", каза Добрева. Според нея дори да има някакво забавяне, на следващия етап от изпълнението на проектите "нещата ще се пресират и ще се навакса".

Насърчаване на предприятията за 27 млн. лв.

Агенцията за малките и средните предприятия изпълнява проекта "Насърчаване интернационализацията на българските предприятия", който е с бюджет от близо 27.4 млн. лв. и е писан по времето на предишния кабинет от министър Петър Димитров. Основната част от средствата, около 18 млн. лв., са за участие в 115 изложения по света на български фирми през следващите три години. За първата година от изпълнението на проекта, която изтича през април 2011 г., са планирани 30 участия, а до момента са проведени три изложения – в Лондон за вино и в Дубай и Лас Вегас за козметика.
В първите две участваха 25 фирми, а в Лас Вегас – 3 компании, каза Марияна Велкова, изпълнителен директор на агенцията. Въпреки че държавното ведомство поема всички разходи на фирмите като такса за участие, наем на площ, изграждане на щанд, реклама и съпътстващи събития като дегустации и модни ревюта (представителите на компаниите плащат единствено самолетните билети и хотела), интересът на бизнеса към изложенията намалява. "Трудно си обяснявам този факт", каза Велкова.
За безплатните изложения се разбира от обявите, които пуска агенцията на сайта си в интернет. Кандидатстват достатъчно фирми, прави се класирането, но когато се стигне до сключването на договорите, те се отказват, обяснява Велкова. По думите й в някои случаи компаниите не дават обяснения защо. При други има форсмажорни обстоятелства. Трети го обясняват с финансовата криза.
Ефектът от едно изложение би се засилил, ако в същата страна има и съпътстваща промоционална проява, например ден на България, защото се правят срещи, организират се бизнес форуми, посочи Велкова. За това по проекта са предвидени 60 такива прояви, като до края на първата година трябва да се проведат 12 извън страната и 4 в България.
В момента синхронизираме програмата на изложенията с тази на промоционалните прояви, уточни Велкова. По думите й тези прояви може да са бизнес мисии, придружаващи делегации с премиера, министъра на икономиката или със заместниците му, както и конкретни бизнес форуми. В една бизнес делегация ще участват максимум 20 компании, като всяка фирма има право на един представител. Те ще пътуват с премиера или министъра за сметка на проекта. За страните на Стария континент им се поемат две нощувки в хотел, извън Европа имат право на 4-6 нощувки.

Без партийни пристрастия при подбора на фирмите

За да няма обвинения, че все едни и същи фирми придружават премиера и министъра или пък симпатизанти на ГЕРБ се канят за участие в изложения, са създадени правила, обясни Велкова. По думите й има процедура за кандидатстване и класиране на фирмите. Изискванията са компаниите да са български производители, да са малки или средни предприятия или да са представители на български производител.
Необходимо е да притежават и патент за регистрация на полезен модел или за внедряване на иновативен продукт или процес. Другите критерии, на които трябва да отговарят, е да имат система за управление на качеството, да са експортно ориентирани, да имат награди от международни конкурси по отношение на продаваните стоки и най-важното – да нямат неразплатени задължения към бюджета. Даваме приоритет на фирмите, които имат по-малко участия в изложения, за да ги стимулираме да кандидатстват, каза Велкова.
За пазарни анализи и стратегии по проекта ще отидат около 1 млн. лева. Те ще бъдат писани от външни консултанти, които предстои да се изберат с обществени поръчки. Целта на проекта е българските фирми да укрепят и разширят позициите си на европейският пазар, както и да възстановят загубените позиции в Русия и бившите съветски републики, страни от Африка, Азия и Латинска Америка, каза Велкова.

България като инвестиционна дестинация

"Популяризиране на предимствата за инвестиране в България" за 21.4 млн. лв. е проектът, който се изпълнява от Агенцията за насърчаване на инвестициите. Неговата основна цел е да се увеличи обемът на привлечените преки чужди инвестиции и икономическият ефект от тях.
Изграждането на положителен имидж на България като инвестиционна дестинация, повишаване на познаваемостта на страната сред чуждите инвеститори и подобряване на качеството на обслужването им са специфичните цели. "Забавянето на изпълнението на проекта е заради пренаписването му, така че дейностите да отговарят на целите на оперативната програма, както и от огромния обем около 30 обществени поръчки, които трябваше да се подготвят", обясни Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Агенцията по инвестиции.
Досега по проекта е пусната само една обществена поръчка в края на юли за "Изработване на стратегически анализ и годишна актуализация към него". Крайният срок за подаване на офертите е 8 септември. Предстои да се обяви и поръчка за изработване на маркетингова стратегия, която трябва да каже как и в кои държави да се рекламира страната, каза Стефанов.
Той се надява двата основни документа да са готови до края на годината, за да се очертаят индустриите, държавите и потенциалните инвеститори, които ще привличаме в България. Това означава, че най-рано през следващата година може да се планира мащабна рекламна кампания по света. За този компонент от проекта са предвидени повече от две трети от средствата – около 18 млн. лв. Идеята е да се рекламира в авторитетни издания като "Икономист", "Уолстрийт джърнъл", "Файнейшъл таймс", които да създадат положителен имидж на страната, обясни Стефанов.
Планирано е да има и журналистически турове за репортери от водещи световни издания. Ще се проведат кампании с международни инвестиционни посредници и сред българите в чужбина, както и роудшоу в няколко големи града в света.

Стр. 5

Capital.bg I 17.08.2010

Съдът призна, че кампанията срещу собственика на "Овъргаз" и вестник Сега е непозволено увреждане

Със свое решение от 16 юни 2010 г., Софийски градски съд е уважил частично иска отправен от Сашо Дончев срещу "Телеграф" ЕООД, като е осъдил дружеството да плати 50 хил. лв. за нанесени вреди.

Съдът отхвърля иска на Сашо Дончев в останалата му част – до 275 хил. лв.

Миналата година, Дончев заведе общо четири дела – срещу "Телеграф" ЕООД; "Експрес БГ ЕАД" (отложено за март 2011 г.); "Нова Българска Медийна Група Холдинг" (отложено за септември); "Политика Днес ЕООД" (отложено за септември).

В исковата си молба, Сашо Дончев посочва, че в продължителен период от време от 24.12.2008г. до 10.02.2009г. в 8 броя на вестник "Телеграф" е бил подложен на преднамерена, публична, кампанийна, тенденциозна, злонамерена, невярна, обидна и клеветническа кампания, разтърсила дълбоко личните му чест и достойнство като човек, публична личност, общественик, ръководител на голяма и авторитетна, с международно участие фирма.

Става дума за публикациите "Сашо Дончев дере по две кожи", "С 60% по-скъпо продава монополистът" и подзаглавие "Овергаз" надува цените, като опасва градовете с излишни тръби" и снимка пред сградата на НСлС сумата;  "Сашо Дончев на съд за спрените доставки"; "Сашо Дончев пързалял кабинета", "С грешни сметки за Чирен", "Бизнесменът защитава чужди интереси, отсече министър Димитров"’; "Гонят Сашо Дончев от тръбата", "Синьото гориво поевтинява без посредника" и "Горивото поевтинява, ако посредници не цицат от него"; "Сашо Дончев жили държавата от Лондон", "Големият играч се крие под полата на жена", "Време е прокуратурата да се самосезира по случая" и "Как трупа печалби в България"; "Фантом от Лондон стои зад най-големия доставчик за България", "Газът тече от пощенска кутия", "Сашо Дончев е прехвърлил бизнеса на сина си", "Честни сини очи" и "Общинари му харизаха тръбата край морето"; "Плачи, Дончев, келепирът си отива!"

Според процесуалния представител на "Телеграф" ЕООД няма нарушение на закона, тъй като публикациите били интерпретация на известни на обществото факти.

Съдът приема, че "авторите на публикациите – журналисти във вестник "Телеграф" са осъществили чрез своите действия съставът на престъплението клевета". И още: "Поведението на журналистите освен, че е противоправно, то е и виновно, защото злоупотребата с правото изключва добросъвестността… В своята дейност всеки журналист има задължението да се ръководи и спазва трайно изградените фактически правила в журналистическата дейност, които са в съответствие и с нормите на чл. 39-41 от Конституцията, а именно: свобода на словото – чл. 39, свобода на печата – чл. 40, право на търсене, получаване и разпространяване на информация – чл. 41, с установените в тях изисквания и ограничения при упражняване на изброените в тях права. В настоящия случай авторите на публикациите не са направили добросъвестно журналистическо проучване, като използват различни и независими едни от други източници за изясняване на обстоятелствата, нито са извършили проверка, относно истинността на информацията."

Решението не е окончателно и подлжени на обжалване.

Цялото решение на СГС, може да изтеглите от тук.

Оригинална публикация

в. Уикенд | 13.08.2010

Телевизията затъва с над 100 000 лева борчове, не плаща заплати

Над 100 хиляди лева борчове е натрупал Канал 3, научи "Уикенд" от служители в счетоводния отдел на медията. Тлъстата сума се събрала от неплатен ток, вода и наем на сградата, в която се помещава телевизията, управлявана от Сашо Диков.
Повече от шест месеца кабеларката изнемогвала финансово, а част от журналистите дори на получавала трудовите си възнаграждения.
Сред работещите назря вал бунт, който засега се пазел в пълна тайна от генералния директор Диков, който и без друго ги плашел с уволнение през ден.
"Вярно че страната ни е в криза, но защо тази криза трябва да се пренася и в отношенията между хората?! Съществува едно нервно напрежение като бомба, която всеки един момент ще избухне. Всеки втори работещ в Канал 3 я кара на заеми от приятели или на кредити. Как се издържа семейство така?!", протестирали служителите.
Говори се, че Диков усилено си блъскал главата е размисли откъде и как да намери мощна финансова инжекция, която да реши поне част от проблемите му.

Стр. 5

СБЖ I 11.08.2010

Проблемът е, че Мирослав Найденов, както много други хора, се опитва да плаща на медиите, и то с европейски пари, заяви днес пред БНР по адрес на земеделския министър секретарят на Националния съвет на БСП Антон Кутев:

В резултат неговият образ светъл, дето тече всяка вечер от екраните на цяла България не защото е най-добрият министър, а защото над 1 млн. лева тази година през земеделското министерство ще бъдат разпределени за плащане на медии.

в. Посредник, Плевен | Иванка ВАТЕВА | 03.08.2010

Никоя власт не обича неудобните въпроси, но работата на журналистите е да ги задават

Тези дни един скандал направи не само гласа, но и името на един журналист по-разпознавяемо. Диана Янкулова – Тренева е родена в Червен бряг. В семейството й няма журналисти, а самата тя като малка виждала бъдещето си, свързано с пианото. Една нощ обаче, прекъснала репетицията и се заслушала в нощния блок на “Хоризонт". Гласът на водещия я омаял. От раз е приета във Факултета по журналистика на Софийския университет и бързо разбира, че има “радиоглас". Не споменава броя на годините в Българското национално радио, но са много.
Това е част от фото-колаж, който от пресцентъра на МВР подарили на Диана преди година, при завръшането й в радиото. Ясна е оценката на колегите за нея, щом е в образа от литографията на Георги Данчов “Свободна България".

- Диана, ти си сред познатите гласове на БНР, но малцина знаят, че си кадър с плевенска “закваска". Сподели основното в професионалната си биография, като започнеш от първите стъпки и стажа в някогашната “Септемврийска победа".

- Ах, много назад ме връщаш!

- Защото се познаваме повече от 20 години и аз знам, а смятам, че е важно да се чуе, че ти не си журналист, който е започнал с една година в пресцентъра на МВР, а дълги години преди това си работила в “Хоризонт", където сега просто се върна.

- Благодаря ти за това припомняне, защото е известно, че ако една неистина се повтаря многократно, тя затъмнява всичко останало. И наистина си спомням, че през лятото на 1988-а като първокурсничка бях назначена като стажант-репортер в тогавашния плевенски вестник “Септемврийска победа", в отдела, в който беше и ти. Така се случи, че образувахме екип от съмишленици и тръгнахме по предприятия, но не да пишем за ударното изпълнение на петилетни планове, а за неща, които вълнуват и тормозят хората.
До ден-днешен си спомням един от първите си репортажи – за най-стария автомобил в Плевен, оказа се “Мерцедес Бенц", изоставен от немските войски след Втората световна война, реновиран и използван от новия си собственик да пренася сено и за други селскостопански дейности. Щом си спомням какво съм писала, значи наистина е било интересно.

- А после?

- По-нататък нещата се случиха като в мечтите ми. Аз съм искала винаги да работя в програма “Хоризонт", защото, слушайки един нощен блок, избрах професията на журналиста, затова учих във Факултета по журналистика, затова специализирах радио, започнах и съм работила единствено в радиото. До онзи момент през 2008 г., когато бях поканена от министър Михаил Миков да се присъединя към Отбора на самоубийците. Много добре си спомням тази фраза.

- Това ли буквално беше изразът или го казваш сега, от разстояние на времето?

- Не, просто така ми представи работата, която трябваше да върша там. Защото е ясно, че някои може и да отиват в политиката с цел облага, издигане, престиж, а хората, които Миков покани в МВР, бяха извикани за работа, чиито трудности и неуспехи бяха предизвестени. И може би затова приех, ако беше толкова гладко и лесно, нямаше да отида. За журналистите беше важно да работят по-спокойно с МВР и аз се чувствах предизвикана да им помогна след всички скандали и истории, които имаше около начина, по който се подаде оставката на Румен Петков. Сега виждам, че съм постъпила глупаво, защото за някои политици това означава край на професионалната кариера. Но се надявам по-голямата част от обществото и от колегията да не мисли така.

- Следиш ли реакциите, четеш ли коментарите във форумите? С какво впечатление оставаш?

- Това се оказва доста тягостна работа. На моменти бях изумена от начина, по който съм възприемана от хората.
Сега разбирам, че много от тях смятат, че аз съм човек, който подхожда да бъде фелдфебел в казарма и да командва войници, явно така им звуча. Категоричността на нещата, които говориш, и на мнението, което имаш, може и така да се възприеме
Като се връщам в професионалната си кариера, виждам, че в различни периоди съм била неудобна и за сини, и за червени, и за всякакви други.

- А не е ли точно това смисълът на журналистиката, нали тя трябва да бъде кучето-пазач на обществото? Защо след 20 години демокрация все по-малко медиите, техните критики и бележки се чуват от политиците и управляващите?

- Може би защото в един период от мандатите онова, което ти нашепват в ухото, представата ти за величие става много по-натрапчива от онова, което виждаш и чуваш от поданиците. Хората, които вземат решенията, не се редят на опашки, не пътуват с градски транспорт, не стъпват на земята. Те възприемат нещата за живота през медиите, а напоследък медиите са се превърнали в хиперболизирано огледало. И те искат да виждат в огледалото отговора на въпроса Кой е най-красив. Затова трудните теми, неудобните въпроси, критиките не са хубаво нещо, не бива да се чуват
Но ние всички знаем как завършват тези разговори. Лошото е, че тук става малко по-рано, обикновено е на билото на мандата, някъде в края на втората година се проявява тази нетърпимост към различното мнение. Сега по-бързо се развива ситуацията. И може би това е само началото.

- Опитът в последните години обаче показва, че който се е изправил срещу медиите е загубил битката. Или ти смяташ, че самите медии са капитулирали и нямат тази сила и тази роля?

- Не мога да кажа, че нямам добро мнение за професията си и за гилдията, защото няма да е честно. Знам, че медиите имат свои собственици, свои бизнес партньори, търговски, а много често и политически интереси. И журналистите в тях не могат да си позволят абсолютно принципно и професионално отношение винаги. Може би тъкмо поради липсата на такива собственици и на цялата върволица от интереси, които това води, последната относително чиста територия за свободен и принципен разговор по темите на обществото остават БНР и БНТ.

Затова концентричните кръгове, които предизвика този случай, ако го наречем атака срещу БНР или Сидеров срещу Янкулова, поставят други въпроси: какъв ще бъде този нов медиен закон, за рекламата ли става дума или за политическия контрол върху началниците на обществените медии, колко да остане територията за публицистика в тях, не е ли по-добре и там да се заселят турските сериали, от които никой политик не страда и с които никоя власт не трябва да отговаря на неудобни въпроси. Всичко това започна с един инцидент, който може би най-бързо ще бъде забравен в шумотевицата.

- Темата всъщност не беше ли изместена в самото предаване “Нещо повече" на 28 юли, по нея или за един вид лично обяснение се обади г-н Сидеров?

- Да, политиците имат това право да изместват темата и често да не отговарят за думите си. А всъщност за тези, които са слушали, и за онези, които не са темата беше за полицейското насилие, в паралел между 2 случая, станали в период от 2 години
Единият е с побоя над евродепутата Димитър Стоянов. Ако прегледате полицейските бюлетини, ще видите, че в съобщението не се казва полицаите виновни ли са или не, упражнили ли са насилие над г-н Стоянов, а че той е осуетил полицейска проверка над две лица, които на митинг са носили опасни предмети – вериги, ножове, нунджако, които не се допускат, защото е опасно. Полицаите са били длъжни да ги изземат и са си свършили работата. Кой кого е бил и ритал, кой кого е заплашвал и ругал е въпрос на прокурорска проверка и доколкото знам, делото е в съдебна фаза. Така че
“Атака" в опозиция говореше за полицейско насилие и показваше синините на Димитър Стоянов в редица предавания. Две години по-късно други полицаи влизат в дома на други хора, които може да са виновни, може и да не са, но не е работа нито на политиците, нито на медиите да определят, има съд. Също има полицейско насилие. Но сега за него говори една друга политическа сила, а “Атака" сигурно не стои така ревностно зад човешките права
Големият разговор е има ли нещо, което да оправдава погазването на правата на хората в демократична държава, та било то и голямата цел преследване на престъпността. И защо 20 години се борихме за тези права, които сега така лесно сме готови да дадем. Кога инцидентът ще се превърне в практика.

- Можем ли ние, журналистите, да накараме политиците да дадат отговор на тези въпроси?

- Аз се озадачих, че разговорът в предаването първо тръгна от личния момент между Волен Сидеров и мен, отиде в голямото “прочистване на радиото" от кадрите на политически сили, които сега не са на власт и пак се върна на личния момент “Янкулова като бивш директор на пресцентъра на МВР", може би защото изведнъж разбра колко ретро звучи “прочистването" през 2010 г. и колко неприемливо.
Дори самата аз не вярвам на 100 процента, но ми се иска да се убеждавам всеки ден, че свободата на словото е една спечелена битка
Не искам да си мисля, че ще дойде поредният партийно назначен началник, който ще затвори студиото на радиото, ще сложи един полицай пред него като през 2001 г. и ще подмени всичко – не само хората, но и въпросите, и темите, звученето. Това се е случвало и ще бъде срамно дежавю за нас.

- Доста песимистично звучиш.

- Ами ако са прави онези, които казват, че чалгализацията в обществото вече е тотална и че ние не искаме да бъдем предпазени от такава зараза
Какво значение имат тези големи въпроси? Наесен ще му мислим дали икономическата политика е била добра, дали е трябвало да се вслушаме повече в своите добронамерени си критици, или ще ни ударят сметките и тогава ще се чудим. Сега е по-добре да се пее “Води ме в близката квартална кръчма".

- Какви изводи направи за себе си, ще промениш ли нещо в работата си?

- Как да се променя?! Това би означавало пълна победа на онези сили, които искат да ни върнат години назад. Аз няма да престана в тази или в друга медия, в която животът ме отведе, да поставян наистина важните и сериозните теми, с истинските въпроси. За дитирамби винаги ще се намерят журналисти, медии, и техните собственици
Та ние съвсем скоро видяхме как буквално за една нощ цели редакции преобръщат редакционната си политика, независимо, че собствениците им са партийно близки до политическите противници на днешните управляващи. Това е възможно, това е лесно, но се прави по други причини. Аз разполагам единствено с професионализма по призвание и по диплома и не смятам, че тази цена си заслужава, за да я плащам. Докато съм действащ журналист, сега в “Хоризонт", аз ще бъда такава. И никоя партия няма да може да каже, че съм “нейното момиче".

Стр. 7

в. Монитор | 28.07.2010

Създателят на Wikileaks Джулиън Асанж е австралиец, базирал разследващата си организация в Швеция.

Възможно ли е Wikileaks да измести традиционните медии? Въпросът добива все по-голяма актуалност, след като базираната в Швеция организация публикувала в сайта си 91 000 документи, съдържащи информация за войната в Афганистан.
За тези, които не знаят, уточняваме, че Wikileaks е система за масово публикуване на тайна информация от анонимен източник. Съществува от декември 2006 г. и е базирана в Швеция.
Тези дни около името на Wikileaks се зашумя, след като въпросните 91 000 документи бяха споделени първо с "Ню Йорк таймс", с лондонския "Гардиън" и германското списание "Шпигел".
Схемата показва как интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха, разпространи БТА. Но показва също, че традиционните медии все още имат ключова роля в новините.
Въпросът е дали Wikileaks е журналистика – термин, чиято гъвкавост бе изпробвана от организации, публикуващи материали в блоговете и Туитър, докато световната мрежа заплашва финансирането на традиционните медии и отслабва контрола им върху публикуването на новини.
"Не знам как да нарека това, което Wikileaks прави," заяви Пол Стайгър, главен редактор на организацията за разследваща журналистика "ПроПублика" и бивш отговорен редактор на "Уолстрийт джърнъл". – Те са ново явление." И докато вестници като "Ню Йорк таймс" се придържат към класическите новини, основателят на Wikileaks Джулиън Асанж казва пред "Шпигел": "Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите. И да мачкам негодниците."
Wikileaks публикува хиляди документи от източници, които според организацията разобличават корпоративната и правителствената корупция. Тя например пусна в обръщение видеоклип на американска хеликоптерна атака в Ирак през 2007 г., при която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от Ройтерс..
Заради това видео Wikileaks обра толкова критики, колкото и САЩ за самата атака. Някои обвиниха организацията, че е монтирала кадрите избирателно, за да подсили гледната си точка, макар че, честно казано, традиционните медии търпят подобни обвинения от столетия.
В последния случай Wikileaks привлече внимание към афганистанските документи, като ограничи първоначалното им разпространение до традиционните средства за информация. Решението им да подхванат темата с документите гарантира, че тяхното въздействие ще се усети по целия свят. Броени минути след публикуването им линкове към материалите се появиха в Туитър, блогърите започнаха дискусии по тях, а новинарските сайтове препредадоха историите.
"Колкото по-важно и по-голямо е изтичането на информация, толкова по-малък е шансът то да бъде отразено както трябва, ако бъде обнародвано незабавно и за всички," заяви на пресконференция в понеделник в Асанж. Wikileaks сподели материала с традиционните вестници месец преди публикацията, като им даде време да проучат документите.

ДОСИЕ

Създателят на Wikileaks Джулиън Асанж няма дом, отсяда при приятели по света. Неговата мрежа включва 800 доброволци и 10 000 "поддръжници".
Wikileaks разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията, съобщи "Ню Йорк таймс".
Страницата на Wikileaks в Туитър посочва местоположението й като "навсякъде". Австралиецът Асанж и колегите му използват кодирани комуникации и подозират, че са следени.
В известен смисъл Wikileaks разбива на пух и прах традиционните начини за правене на новини. Експертите по журналистика наричат това "краудсорсинг" – да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер.

Стр. 23

БТВ, Отпечатъци | 18.07.2010

Водещ: Лобизмът в законодателството ни, берлусконизацията на българските медии и PR творчеството на Веселин Маринов ще коментираме днес с двама медийни експерти и политически наблюдатели – Веселин Стойнев и д-р Иво Инджов. Здравейте! Няма как да не започнем разговора от най-прясно коментираната тема, която е свързана с лобизма и с опитите за медиен натиск от един вече бивш зам.-шеф на парламента, има предвид Лъчезар Иванов от ГЕРБ. Най-напред само да анонсирам за зрителите, че вие двамата бяхте дълги години оперативни журналисти, но в момента сте по-скоро изследователи и наблюдавате отстрани отношенията медии и власт. Затова ви питам директно за този актуален повод, а след това ще си поговорим и по-общо за първата година отношения медии – власт. Весо.
Веселин Стойнев: Ами този случай беше доста показателен за типа политическа легитимация, който има това управление. Още със започването на кабинета „Борисов” стана ясно, че всъщност той ще поддържа доверието в себе си, и ще се помпа с легитимност така да се каже, отвътре чрез совите хора, т.е. това, което при всички предишни управления беше като минус – недостатъци в парламентарната група, лобизъм, вътрешнопартийни дрязги и т.н., тук това сега са обръща в някакъв плюс. Добрият премиер и лидер на партията разрешава всички тези негативни случаи и става още по-добър по този начин. 
Водещ: Аз си спомням в това студио точно преди една година си говорихме и ти ми каза същото нещо, че неговият, имам предвид на Бойко Борисов, така да се каже негатив, винаги се превръща в позитив, защото той използва дискредитирането на своите като трупа точки за собствения си образ.
Веселин Стойнев: Да, и то някак си малко перверзно дори звучи, защото и в случая с Лъчезар Иванов той сякаш беше щастлив да си подаде всички възможни оставки. И казва, лидерът е много прав, точно така, аз продължавам, дори ще му бъда личен лекар, което само по себе си вече е малко плашещо. Но и при предишни подобни случаи, и с отстраняването на министри, и с намирането на министри по кръстовищата едва ли не, ефектът беше точно такъв – премиерът, лидерът е този, който поправя лошите неща и така стават нещата още по-хубави.
Водещ: Още по-силен е всъщност той. Добре, Иво, този случай с Лъчезар Иванов ти го нарече в един коментар „медийно-политическа чалга”, защо?
Иво Инджов: Аз го нарекох медийно-политическа чалга, защото от една страна, наблюдаваме симбиоза между медии и политика, през цялата година, през целия период на прехода, но особено това се чувства през последната една година, и духът на тази медийно-политическа симбиоза, основното послание, което се отправя към публиката е един такъв чалга стил, едно повърхностно, олекотено възприемане на нещата, търсене на много лесни, популистки решения. И като че ли случаят с Лъчезар Иванов се вписва много добре в една такава медийно-политическа чалга. Значи, от една страна, той се опитва да въздейства върху промяна на репортаж на една водеща телевизия. От друга страна, забележете какво става, репортерката на тази телевизия търси министър-председателя, едва ли не, за да поиска разрешение да излъчи този репортаж. Министър-председателят отива, среща се с нея и дава своята санкция, той играе ролята един вид на главен редактор. Ами това е един чалга стил, това е един чалга стил на поведение и на медиите, и на политиците. И затова аз използвам именно този термин. А иначе това, което каза Весо, аз бих го илюстрирал с един друг образ, игра на доброто ченге, което е Бойко Борисов, и лошите ченгета, които са министрите, депутатите, които непрекъснато правят някакви грешки и простъпки. 
Водещ: Как се промени медийният образ на Бойко Борисов за тази една година според вас?
Веселин Стойнев: Ами той просто се задълбочава и се разширява като става все по-медиен…
Водещ: Между другото четох преди седмици на Живко Георгиев един анализ в „Труд”, в който казва, че политиката всъщност е най-медийната политика и тя става все по-медийна от всичките 20 години насам. 
Веселин Стойнев: на практика проблемът през тази една година за медиите е, че те престанаха да бъдат посредник между власт и общество. Всъщност медиите са само един рупор…
Водещ: Аз бих казала, че са сцена, не е само рупор, но сцена…
Веселин Стойнев: Разбира се не всички медии, не всички журналисти, не всички предавания, но огромната маса от тях. Това от страната на медиите. От страната на властта, и на премиера, и на мнозинството политиката се прави през медиите, директно онлайн, едва ли не в ефир. Не веднъж сме били свидетели как министрите, например Трайчо Трайков, не знае, че премиерът по неговия ресор е изказал една позиция, която самият Трайков не е чул лично от него, а я чува първо от журналистите. 
Водещ: И не е правителствено решение.
Веселин Стойнев: Така че от една страна, политиката се прави онлайн, и политическите решения се взимат директно в ефир, а от друга страна, медиите са просто едно техническо средство за правене на тази политика. 
Иво Инджов: Аз имам сходни наблюдения. Просто тук можем да говорим за процес на телекрация, в България се установява телекрация. Това е един термин, който използва Умберто Еко през 2005 г., за да опише по какъв начин Силвио Берлускони използва телевизията като източник на власт в Италия, за да легитимира своите решения, които после само проформа се одобряват от парламента. Нещо подобно се случва и в България. 
Водещ: Ти говориш за берлусконизация на българските медии…
Иво Инджов: Ами берлусконизация, в смисъл на контрол, засилен, пряк или непряк контрол с различни преки или по-периферни форми, но при телекрацията политиците търсят изход в телевизията най-вече, и на другите медии, но в телевизията най-вече като най-мощна медия. Още повече, че по телевизията могат да се изрекат много неща, които след това много бързо се забравят, но се помни, механизмът на запомняне на новините е такъв, че се помни кой ги е казал. Политикът непрекъснато е във вихъра на информационния поток, запомня се неговото име. Така се лъскат имиджи, но на практика не се вземат важни управленски решения. В България това се наблюдава много усилено през последната година. Значи това е процес, който тече, да речем от 2000 г. нататък, но през последната година много усилено. И вижте, основните политически противници премиерът Борисов и президентът Първанов вече си мерят рейтингите и си обявяват виртуални дуели с участието по сутрешните блокове по телевизиите, което…
Водещ: Борисов не беше улучил телевизията, така да се каже, затова не можа да бие по рейтинг президента. Но все пак нека да се върнем на отношенията власт – медии, не смятате ли, това беше общо мнение, че кулминацията в тези отношения, в този диалог беше прословутото писмо на шефката на политическия кабинет на премиера Борисов до главните редактори на медии да кажат имало ли е натиск, упражняван върху тях от страна на правителството и на премиера лично?
Веселин Стойнев: Самата идея за такова писмо беше изключително неудачна според мен…
Водещ: Според мен беше много коварна, защото доста хора се хлъзнаха по този капан.
Веселин Стойнев: Все едно да питаш, вие всъщност корумпирани ли сте, и те да кажат: не, разбира се. Странното е, че повечето главни редактори не се усетиха, че всъщност не бива да отговарят на такова запитване, защото те просто нямат такива отношения с властта, и така да се каже не са адресат. Доколко те са независими и доколко не се оказва натиск, се вижда през ежедневната им работа на техните издания. Ако така или иначе през тези издания се вижда колко са независими в кавички, тогава отговорът на всякакви писма би бил още по-обратен и би бил още по…
Водещ: Живата илюстрация на този медиен натиск, който продължава да се случва под някакви форми, беше именно Лъчезар Иванов с неговия опит да спре това журналистическо разследване за негов приятел митничар?
Иво Инджов: В този смисъл този ловък на пръв поглед PR ход на шефката на политическия кабинет на Бойко Борисов се обръща като бумеранг срещу изпълнителната власт и лично срещу министър-председателя, защото се оказва, че действително натиск върху медиите се упражнява, но в момента не се дискутира дали се упражнява или не натиск върху медиите, а колко бързи превантивни мерки са били взети, за да се пресече един или друг опит.
Водещ: Добре, нека да минем обаче към другата тема, която е актуална, и това е за лобизма и лобистите в ГЕРБ. Съгласни ли сте с оценката, че това е най-лобисткият парламент досега за последните 20 години?
Иво Инджов: Ами за това са необходими по-диференцирани анализи, но вече имаше едни доклад на Института за модерна политика, който казва, че през първата година от управлението на ГЕРБ от 120 проектозакона има 60 лобистки поправки и половината от тях вече са превъплътени в закони. И от тази гл.т. за първата година това е най-лобисткото управление, това е една технология в политическия процес. 
Водещ: Така да кажем факт.
Веселин Стойнев: Въпросът е, че този лобизъм е твърде несръчен, може би това е най-несръчният лобизъм от всички, които сме виждали досега…
Водещ: Той затова и толкова добре си личи. 
Веселин Стойнев: Да, защото нямаше един случай на лобизъм, който да не лъсна скандално в медиите и един закон да не се поправя по няколко пъти, още, дето се казва, докато не е изстинало мастилото на авторството на законопроекта. Изключително несръчно и некадърно лобиране, което само по себе си е обида и за лобизма, защото би трябвало хората, които са лобисти, да са много перфидни специалисти в някаква област, освен в областта чисто законодателно, която поправят, също и в способността да се скрие това нещо от публиката. А тук някак си виждахме сякаш пълна демонстрация на невежество, на болежки лобизъм…
Водещ: Добре, най-интересният пример беше този, когато буквално минути след като беше гласувана една поправка в закона за приватизацията и следприватизационния контрол, която дава правомощия на областните управители да продават държавни имоти до 500 хил. лв., а всъщност премиерът Борисов пристигна в парламента и я отмени, така да се каже. Но това е най-пресният пример. Но най-драстичният пример беше с почти криминалното вмъкване на наркопоправката, която разрешава рекламата на нарко вещества в „Държавен вестник”. 
Веселин Стойнев: Това вече беше наистина изключително нахално и до такива случаи мисля, че досега за 20 години не сме стигали. Да се фалшифицира стенограма, все пак още няма окончателно решение на комисията и на прокуратурата…
Водещ: Има оставки, има, има решение на временната комисия, има и оставки. Но прокуратурата все още не се е намесила.
Веселин Стойнев: Такова нещо наистина вече граничи с… не знам, умът не го побира на човек как е възможно да се фалшифицира стенограма от парламента и да се поправи в „Държавен вестник”. Това е…
Водещ: Иво?
Иво Инджов: Ами според мене в този лобистки казус, и въобще всички лобистки казуси, свързани с управлението на ГЕРБ се отразява един друг проблем – непрозрачното правене на политика от страна на управляващото мнозинство…
Водещ: Е това е следствие на медийната политика, когато политиката става медийна, тя е непрозрачна…
Иво Инджов: Плюс неопитността. Много пъти някой път добри на пръв поглед намерения завършват с лобистки поправки. И е трудно все още да се отграничи дали лобистката тенденция е водеща или водеща е неопитността на депутатите от ГЕРБ. Но в крайна сметка те вече имаха една година, и времето за обучение, за което говори Цецка Цачева, изтече. 
Водещ: Добре. само че защо, твоето мнение какво е, защо въпреки наличието на толкова много лобисти в редиците на ГЕРБ и въпреки некачествения състав на това депутатство, все пак никой не критикува премиера и лидер на ГЕРБ за слаба кадрова политика и лош подбор на кадрите?
Иво Инджов: Според мене това е функция на цялостното опасение на медиите и най-вече на техните главни редактори към ГЕРБ и персонално към Бойко Борисов. Ако забелязвате, след първоначалния възторг при повечето медии, печатни най-вече, но също така и електронни след идването на ГЕРБ на власт, сега вече има доста диференцирано отношение. Бойко Борисов е този, който гаси пожарите, той е доброто ченге, той не случайно рейтингът му продължава да бъде много висок, докато…
Водещ: И все пак рейтингът му падна…
Иво Инджов: Докато други министри като Симеон Дянков, вече и Цветан Цветанов са обект на все по-нарастващи критики. Т.е. когато се промени медийното отношение към Бойко Борисов и към политическата философия, която той изповядва, ако има въобще такава, като един командир, който взема решенията, тогава според мене ще има и едно по-диференцирано отношение към политиката на ГЕРБ.
Водещ: Медийното одобрение, пък и хорското одобрение към вътрешния министър и вицепремиер Цветан Цветанов е много голямо, но за сметка на това той отнася най-големи критики в посока на PR продукцията на министерството си. Знаете, че първите критики бяха за клиповете и голямата филмова продукция, която излъчваше…
Веселин Стойнев: Най-голямата в страната.
Водещ: Точно така, за всички арести и показни полицейски акции. Обаче химнът на Веселин Маринов би всички рекорди и оглави класациите в танцово-музикално творчество… 
Веселин Стойнев: Аз имам усещането, че този химн неофициално е свален от сцената, защото донесе изключително много негативи на МВР. Премиерът ловко се измъкна от ситуацията…
Водещ: Той не бил го гледал. 
Веселин Стойнев: В смисъл, добре успя да се опази от това. Наистина това е… от една страна и съвсем нормално, защото това управление казваме, че е изключително адекватно на огромната маса от хората. Огромната маса от хората е с такива естетически критерии и претенции и някак си съвсем естествено хора като Веселин Маринов, всъщност големият виновник тук е един от социалистическо време автор на текстове Евтин Евтимов, който наистина трябва да получи Нобелова награда за литература за този текст. Мисля, че и през 53-а година не би могло да бъде написано такъв текст. 
Водещ: Между другото, само да спомена, че влязохме и в световните медии с този хит на МВР, защото Дойчланд радио съобщи в своя кореспонденция следното: „Българското МВР стана за смях заради химна на полицията. На българите им увиснаха ченетата от изненада, когато им представиха новия химн на полицията в рамките на лъскаво сценично шоу. Миналата година един полицейски генерал стана министър-председател Бойко Борисов, оттогава насам специалните части често-често спират дъха на хората с ефектни акции, достойни за холивудски филм.” Т.е. виждате, че и по света оценяват…
Веселин Стойнев: Та затова казвам, че абсолютно не е изненадващо. Огромната маса от хората в ГЕРБ са си точно такива хора, на които такъв тип музика (в кавички), такъв тип текстове са по сърце и някак си това се е родило може би по един съвсем естествен начин из недрата на…
Водещ: Техните привърженици. Иво, ти какво мислиш?
Иво Инджов: Ами аз мисля, че това действително е един такъв нескопосен опит за пропаганда на усилията на МВР с много ниски естетически стойности. И не случайно той стана обект на ирония, на саркастични коментари не само на българските, но както виждаме вече и на чуждестранните медии. Значи Веселин Маринов и неговия продукт бяха сравнени с ранния Маяковски, една такава изкуствена патетика, позната от ранни соц времена. Но тук аз съзирам и един друг проблем. Тази песен надали щеше да се роди, ако ги нямаше близките персонални отношения между певеца Маринов и политика Цветанов. Те публично говорят във вестниците за тези свои отношения. Посещения на хотели във Велинград, къпане общо в басейни и това беше… 
Водещ: Веселин Маринов не е журналист, него не можем да го корим за близки контакти с властта. 
Иво Инджов: Но все пак властта трябва да отсява приятелските отношения, личните отношения от публичните изяви. А в случая се получи един автогол.
Водещ: Добре, а клиповете?
Иво Инджов: Ами всичко това се вписва в опита пак да се прави един PR на усилията на МВР. Между другото аз ги поздравявам за тези усилия, въпросът е нека да се усетят те и от обикновените граждани. МВР да постигне много по-големи успехи в борбата с рутинната престъпност, която тормози обикновените граждани. Но всичко това, и клиповете, и песента на Веселин Маринов се вписват в опитите да се легитимират действията на полицията с помощта на медийни средства. И когато тези, които го правят не владеят езика на медиите…
Водещ: се получавата такива…
Иво Инджов: комуникационни…
Водещ: Само една дума.
Веселин Стойнев: Да, от една страна, тези медийни усилия обаче очевидно имат някакъв позитивен резултат, защото доверието в полицията продължава да се доста високо. Аз си мисля, че то по-скоро се дължи на очакването, на желанието на хората нещо да се промени и те приветстват всяко, дори и малко усилие, малък успех го приветстват. Това няма как да стане без широка пропаганда на тези усилия от страна на МВР, но мисля, че то вече се изчерпва с този дълъг сериал от акции, защото вече стигнахме и до акция от един човек, акция срещу някого, който е съвсем дребен престъпник. Може би трябва малко да се промени вече. Следващият сезон…
Водещ: Всъщност сещам се, че на МВР не му върви с певците, защото нали бяха нахлули по случайност при Човека Глас Красимир Аврамов в някакъв момент и му бяха разбили вратата на апартамента по погрешка. 
В момента ти, Иво, работиш върху едно изследване за корупционните практики в медиите, което е с подкрепата на фондация „Фридрих Науман” и американското посолство у нас. Какво показва то? Приключило ли е най-напред?
Иво Инджов: То е още в много начален стадий. Фондацията и посолството подкрепят първия етап на проекта, когато се правят едни предварителни анализи, сравняват се практиките в чужди страни и в България…
Водещ: И какво регистрира твоето изследване?
Иво Инджов: Ами на този етап само искам да кажа, че сериозните социологически проучвания, които трябва да отговорят на този въпрос, тепърва предстоят. На този етап не само в България, но и във всички други страни, за които съм чел, темата за корупцията в медиите е много непопулярна като научни изследвания. Много малко се пише за тях. Разбираемо. Медиите са възприемани винаги като четвърта власт, като кучета пазачи на обществения интерес и т.н. Корупцията в медиите може да бъде изведена като резултат на натиск върху тях – политически, икономически, корпоративен, криминален и т.н. Но не винаги натискът води до корупция, не винаги, когато една медия защитава своята корпоративна политика и се отвръща от обществения интерес, това е корупция. Много трудно се дефинира корупцията в медиите, защото те в края на краищата не са публични институции, те са частни институции, които обаче разполагат с голяма публична власт. И за корупция може да се говори, както го дефинирахме с колеги от Центъра за изследване на демокрацията, които помогнаха за направата на този проект, за корупция може да се говори когато се злоупотребява с тази публична власт, отнема се правото на обществото да бъде обективно информирано, в името на частни или на корпоративни интереси. 
Водещ: Е добре както в България, накратко, са злоупотребявали с тази публична власт.
Иво Инджов: Има усещане, че се злоупотребява, но това трябва да се докаже, и затова разчитам на социологическите проучвания. 
Водещ: Весо е социолог, така че, да, и философ, но така или иначе ти имаш също много наблюдения, отстрани, тъй като не си на щат в нито една медия.
Веселин Стойнев: Ами тази корупция, за която Иво говори, наистина когато не е въпрос на натиск, по-скоро представлява според мен, според йерархията на съответната медия опит за приватизиране на парчета публичност всеки според йерархията си от главния редактор до ресорния репортер, който е занимава с някаква проблематика, която касае някакви интереси, обикновено икономически интереси. Така че всеки на своето ниво приватизира част от публичността. Читателят или зрителят остава излъган, че получава обективна информация, а всъщност има най-обикновено плащане или някакъв бартер, или някаква услуга на някакъв човек. Това може да мине в заглавие, може да мине в непускане наматериал срещу някого, може да бъде форма на изнудване. В медиите, провинцията особено, доколкото знам, там нещата са значително по-брутални. Едни вестници рекетират едни бизнесмени и политици, а други бизнесмени и политици директно командват едни вестници. Така че нещата за широката публика са изключително неясни, и за разлика от останалата корупция, медийната корупция е изключително опасна, значително по-опасна, защото тук става дума за приватизация на цели парчета публичност, която касае обществени интереси, скрити, представени като обществени, но всъщност…
Водещ: Добре, тъй като вървим към финал, буквално с по едно изречение искам да ви помоля, диагнозата на отношенията медии власт и конкретно на медиите, ако има болести та у нас в България. 
Иво Инджов: Ами една много опасна симбиоза между медиите и политиката, която вреди на обществения интерес. Медиите все повече преследват корпоративните си интереси и през тези корпоративни интереси се осъществява и политическо влияние върху тях. А често пъти те се занимават с теми, със сюжети, с герои и проблеми, които нямат нищо общо с това, което е важно за обществото. 
Водещ: Весо.
Веселин Стойнев: Това управление е медийно управление. То много добре комуникира с хората и получава цялата си легитимност постоянно от тази връзка. Дефицитите му чисто управленски обаче, административно-управленските стават все по-големи и по-видими. И този дефицит трудно може да се компенсира през медиите…
Водещ: И през публичното говорене.
Веселин Стойнев: Проблемът според мене за медиите е, че докато това управление успява да се задържи популярно и да бъде легитимно, дотогава и медиите като негов скачен съд, ще бъдат такива. Ако то рухне, медиите, които в момента са един прост рупор на това управление без собствено посредничество, те ще се сринат и също ще трябва да чакаме появата на нови медии. 
Водещ: Първо ще му обърнат гръб. Благодаря ви за този разговор!

в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 16.07.2010

Първо, разбира се, от Сметната папата трябва да назоват виновниците за огромния дефицит от 15 милиона лева на БНТ с днешна дата. Освен това бяха публикувани и други страховити финансови зулуми с огромна стойност, които също се налага да бъдат изяснени. Но най-важното е не това да остане като констатация, а да се накажат виновниците и да се отстранят от хранилката БНТ
Защото иначе сценарият вече е познат и игран – с хепиенд за телевизионери, източвали БНТ през годините, с потулване и безнаказаност за всички досегашни ръководства на медията, които са злоупотребявали с публичните средства.
Ето това ако се промени – този розов хепиенд на гърба на данъкоплатеца, това ще бъде знак, че в БНТ започва да надделява общественият интерес. Всичко друго ще бъде стара песен на нов глас…
Затова е много важно именно сега да се направи наистина нов избор за генерален директор, а не да се постави човек, който ще замаже стореното, окраденото досега и като бяла пеперудка ще продължи да работи в същите схеми. Защото какво да се лъжем – тези, които са се облажили от меда, няма доброволно да се откажат.
Веригата Пръмова -Цонев – Анкова е тази, която функционира през последните години в БНТ като смазан механизъм, досега несмущаван нито от управляващите, нито от финансовите органи. Срещу това господство в БНТ въстанаха самите служители които на общото събрание написаха за множество нарушения, конфликт на интереси, шуробаджанашки отношения и явни злоупотреби в медията. Затова как членове на Управителния съвет на БНТ, като Милко Лазаров например, в нарушения на всички правила е и продуцент в медията и така от нея контролирано и в полза на управляващите се източват големи средства. И други подобни прелести…
Информирани са отдавна всички институции, но мълчат. Странно, БНТ, която като медия трябва да е пример за публичност, не предизвиква тревога у никого у управляващите за кризата, в която е попаднала.
А че кризата е сериозна, се разбира от факта, че доброволно и подозрително миролюбиво Уляна Пръмова напуска поста си преждевременно, явно по договорка със СЕМ. Сигурно сега текат преговори как да бъде замазано положението…
Но и за управляващите в БНТ, и за евентуалните техни покровители ситуацията е критична, защото е прекалено публична. 15 милиона липса в касата на БНТ при потискащо нисък рейтинг като на затънтена кабеларка – това си е повод за притеснение…
Според мен обаче по-зловредни и с по-широк обсег на поразяване са начините на злоупотреба с медия като БНТ, продуцентските и журналистически практики, които се опитват да прикрият гигантските финансови нарушения в работата на телевизионния "лидер". Ха-ха!И тримата управляващи по веригата Пръмова – Цонев – Анкова са марионетки. Лошото е, че от време на време от техния отбор на някого не му издържат нервите и се разприказва като Борислав Геронтиев и разтурва добре нагласения куклен театър. Неговата шумна оставка като програмен директор на БНТ заради разхищенията от 22 хиляди лева всяка седмица за предаването на Митко Цонев и неговата "В неделя с …", създаде малки неудобства на триумвирата, изложи ги пред техните покровители, но всичко беше потулено. Ако бе чут Геронтиев навреме, може би ограбването на БНТ нямаше да е толкова драстично. Значи има други залози. Ето това е балансирана Журналистика феномен в посттоталитарна България, непознат в цивилизованите страни.
Като споменавам за балансираната журналистика, не мога да подмина Бойко Василев – водещия на "Панорама", като символ на тази просташка форма на слугинаж. От години Василев си пази територията на предаването, не допускайки други мнения, лица и гласове. Като сега, когато "Панорама" е досадно и приспивателно, а не политическо и публицистично предаване, той сам трябва да си носи отговорност. Или просто е ясно кой трябва да бъде свален от екрана на БНТ.
Има нещо мазно, псевдоинтелигентско и прекалено зализано за лице, водещо дебат, формулата да се харесаш на всички политици, да си удобен на всички интереси и симпатичен на някои по-важни посланици – също вече е доста дискредитиран модел, който в едно нормално общество е достоен за съжаление. Ето точно това, което е очевадно от екрана, се издига като постижение на новинарите в БНТ и лично на Вяра Анкова като ръководител на "Новини и актуални предавания". Но за да правиш силна, а не регистрираща журналистика, трябва да имаш нюх, талант и други неща, разбира се. Анкова никога не ги е имала и това го знае цялата аудитория. Като хитро коте е – четеше някакви тъпи новини или безсмислени репортажи от Гърция. Това е. Дали някой знае за нещо разтърсващо журналистическо, направено от Анкова? Нека се обади! Същото се отнася и за кума й Митко Цонев – мустакатия хитрец, четящ новините или написани сценарии…
Жалкото е друго, че с тези "успехи" на БНТ се внушава ежедневно на зрителя една привидно зализана действителност, може би за успокоение. Днес България е в криза и всички тези фалшиви и пластмасови кукли от екрана са обществено вредни, защото те не информират и коментират от позицията на зрителя, на гражданина, който едва свързва двата края. Цялата снобария да се правиш на журналист от BBC, когато си в локвите на закъсала България… Да не коментирам, защото ще стане горчиво. Ако някой наистина мисли, че новините на БНТ са върхът, защо в тях не чухме преди разкритията на днешното правителство за големите нарушения на тройната коалиция, които са срещу държавата и обществото. А гледахме семкаджийските разследвания на Валя Ахчиева….
Да, гледахме и "Големият избор" за младите лидери, където също бе наложено гримираното лице на една млада красавица, която повтаряше като папагал инструкциите на Максим Бехар или чутото от новините… Сега да не почвам и "Голямото четене" или "Българските събития на 20-и век". Едни безпомощни, голобради водещи и сценаристи и едни напъващи се в интелектуалната си немощ журналисти като Севда Шишманова и да не изреждам… Това Севде го биваше като репортерка, но сега си повярва като член на Управителния съвет на БНТ, че е и интелектуалка и разбира от книги и кино…
Горкото! Помня я, когато се хвалеше как един банкер, търсен от МВР, й купил джип. Сега какво ли разказва, без дори да се срамува… Сигурно е нещо по-едро. Като това на Митко Цонев, който участва в безкрайни сделки по царско време, и сега получава за елементарното си шоу по 5 хиляди лева хонорар на седмица, по време на криза и когато дори заплатата на министър-председателя е 20 пъти по-малка.
Дали не открива нещо ново в ядрото на атома, Цонев? Не са го съобщили в новините на европейските телевизии…
Разбира се, могат да се дадат още десетки примери на манипулация, безскрупулност, подмяна на стойностите в журналистиката в една публична медия, тъй като това се извършва пред очите на всички ни. Така и ние зрителите ставаме част от това изкривяване на БНТ като обществена медия. Защото каквото обществото – такава и медията.
Затова предлагам да не мълчим, да не приемаме всичко, изливащо се от синия екран на БНТ и така да покажем, че са нужни нови лица, нова журналистика, нов климат в публичното ни пространство, Защото иначе ще лъсне тезата, че информационният "лидер" е държан в такова окаяно положение, за да се откроят частните телевизии, за да изплува помията на риалити шоуто и други прелести…
Ето тук трябва да се усети нетърпимостта на обществото и здравата ръка на съвременно управление на БНТ – без финансови липси, шуробаджанашки схеми и нисък рейтинг. Когато тази статия излезе, БНТ вече ще си има нов генерален директор. Дано СЕМ прояви разум и направи правилния избор.

Стр. 27