сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 23.04.2011
Ако мога да перефразирам една любима на мъжете поговорка, бих казала, че "човек и добре да живее -рано или късно идват избори". Докато се обърнем и пак се задават телевизионни изяви, политическо празнословене, political spin, безсънни нощи и безкрайно много работа. Какви са очакванията за предстоящата предизборна кампания, колко е тънка границата между "обичан" и "мразен" и има ли мяра в публичните изяви са въпроси, които ще получават много и различни отговори през следващите месеци. Прогнозите за титанично медийно присъствие на кандидат-президенти и кметове никак не са без основание и това прави интересът към предстоящата кампания още по-голям. Дали ще е наистина така – предстои да видим. Дотогава обаче събирането на мнения, впечатления и коментари по темата си е направо задължително. Ето какво успяхме да съберем ние…
BLACK & WHITE PR
Разсъждавайки no темата за политическия PR и предстоящите "есенни приключения", няма как да не си спомним за последната голяма кампания. Кой беше най яркият елемент от нея? Кое ни Впечатли? Кое беше новото? Каква остана поуката? Без да изпадаме в подробности, мисля, че ще ви е интересно на бързо да си припомним без коментар мненията на някои от PR експертите, замесени в Парламентарни избори 2009*.
- Историята за черния PR е и ще си остане най-яркият спомен от тези избори, независимо дали на някой му харесва или не! (Михаил Михайлов, PR експерт на "Лидер")
- Въпреки това, не трябва да подценяваме факта, че именно този черен PR буквално раздразни хората, подтиквайки ги да отидат и да гласуват. (Веселин Пенев, PR съветник на ДПС)
- Ако трябва реално да изчислим дали с кампанията на Коалиция за България е било по-добре, или по-зле, ще ви кажа, че без нея щеше да е по-зле. Поне тя накара хората да повярват, че гласът им струва нещо и излязоха да си го дадат! (Юрий Асланов социолог)
- След като излезе клипът с брадвата, всички в щаба реагираха много остро и много първосигнално и дори настояха да отговорим "на удара с удар" като направим аналогичен агресивен клип. Аз се опитах да ги разубедя, но на този етап никаква разумна аргументация като че ли не действаше. Тогава реших да им представя вариант на евентуален наш клип и когато го видяха, всички буквално се отвратиха. Така визуализацията се превърна в най-силната ми аргументация, с която успях да убедя щаба да не отвръщаме на нападките. Аз признавам, че някой може да каже, че в нашите клипове има лека нотка на познатия ни от миналото т.н. "соцреализъм", но искам да ви уверя, че именно това се оказа формулата, която работи най-успешно в България. Оказва се, че тук битовите, дребните истории са наистина много по-истински и близки до хората и именно затова те ги възприемат като естествени и ненатрапчиви. (Найо Тицин, PR ескперт на Синята коалиция)
- В потвърждение, искам да кажа, че фактите са категорични, че една такава социална, битово-масова кампания като тази на Синята коалиция в крайна сметка се оказа доста по-печеливша от нашата, която беше по-елитарна, някак си по-отдалечена от обикновените хора. (Людмила Виденова, директор на пресцентъра на НДСВ)
"Разговорът е част от открита закуска на политически PR специалисти, посветена на темата "Btack&While PR", проведена на 10 юли 2009 година.
***
ПРЕКАЛЕНАТА ПУБЛИЧНОСТ
Независимо че все още има доста време до официалния старт на предизборната кампания 2011, на практика ние вече сме в такава. Доста специалисти по политически PR са единодушни, че кампанията за предстоящи избори започва още на следващия ден след изборния ден от предходните. Дали целенасочено следвайки тази максима или не, настоящото правителство демонстрира доста сериозно медийно присъствие и в това две мнения няма. Подобна активна употреба на медиите обаче естествено провокира размисли около взаимовръзката между "публичност" и "политически имидж", както и около това дали все пак понякога публичността може да стане "прекалена". Да поразсъждава с нас на тази тема поканихме политическия PR Арман Бабикян.
Бихте ли да определили трите най-важни елемента при изграждане на персонален политически имидж?
Рискувам да прозвучи като клише, но ако говорим само за три елемента, то със сигурност трябва да се работи за разпознаваемост, харесване и доверие. Обикновено се твърди, че тези фази вървят последователно, но опитът ми показва, че е по-добре да вървят успоредно. Животът и събитията в кариерата на един политик рядко следват учебникарската логика. Искам да кажа, че дори да те познават само 20 души, ти трябва да ги впечатлиш положително и да бъдеш откровен с тях. Елементите се преплитат, защото политиката е обществена дейност, за която човек доброволно е решил да отдели определен брой години от живота си. У нас общото възприятие е, че това е доходен бизнес, маскиран зад благовидна кауза. В същността си дали си доброволец на Червения кръст или общински съветник е вид дарение на усилия и знание в полза на общността. Опасно е да ме сметнете за наивник, но има такива хора и у нас и те опитват да пробият в политиката.
Съществува ли подобно явление като "прекалена публичност"?
Разбира се. През последните две години се нагледахме на това "пресоляване на манджата". Нацията спешно се нуждаеше от герой, а той забрави да слезе от екран, когато фабулата се смени. Хищното консумиране на медийно внимание не е новина. Дори и в България това вече се е случвало и резултатът обичайно е лош. Но искам да уточня смисъла на думата "прекалено". Това не е честотата на появата в медиите, а броят на случаите, в които присъстваш безсмислено. Без да има какво да кажеш на публиката. Тогава е прекалено. Хората не чуват новина, не чуват решения, които ги засягат. Тогава политикът става коментатор, а това е друга професия, за други специалисти. Те не водят хора зад себе си, а становища.
Може ли да се каже, че 6 някакъв момент публичността е "достатъчна"? Ако "да", кога?
Не. В началото е нужна, за да спечелиш доверие за себе си, за каузата си, за хората, които представляваш. Ако си ги получил -значи си на власт. Тогава пак ти е нужна, обратно, за да даваш доверие на хора, на каузи… Не на последно място, публичността ти е нужна, за да дадеш прозрачност на политиките, които провеждаш, защото властта е управление на хора, време и пари за определен срок. Тези, които са ти авансирали вяра, и тези, които не са, трябва да виждат стъпките ти.
Има ли възможност, при която "прекалената" или "натрапчива" публичност на даден политик, да изиграе негативна роля?
Има естествено. Примерът не е един. През 1999 година имаше кандидат за кмет на Варна на име Добрин Митев. Той буквално "течеше от чешмите" на хората. На гласоподавателите им се отщя. Нали знаете как реагира бебе, на което насила тикаш препълнена лъжица с храна. Хората го правят, водени от убеждението, че е полезно за него, но то е малко и не разбира това. Така стана и във Варна. Беше кандидат на сините. Години по-късно така сбърка и една дама в Русе. Целият град беше в тапети с лика й. Беше от БСП. Съпругът и имаше печатница и решиха да ползват личния си "неизчерпаем" ресурс за агитация. Тя също загуби драматично. Има нещо по-интересно. Опитните PR специалисти понякога успяват да изнервят щаба на опонента си да постъпи грешно и панически да се "олее", в опит да компенсира изоставане в рейтинга или нещо друго…
Кое, според Вас, е най-смущаващото, що се отнася до начина, по който "класически" протичат предизборните политически PR кампании у нас?
Купуването на гласове. Това обезсмисля демокрацията. Кампаниите също губят смисъл, апропо и политиците.
Някой харчи едни пари, които после чрез властта открадва обратно, поне в троен размер, от всички. Включително и от тези, на които е раздал подкупа. Това е отвратителен механизъм, работещ в бедни общества, които стават още по-бедни. В такива райони доверието не се дава, а се продава. Съответно, същото се случва и когато гражданинът потърси услуга от такава държава или община. Тя му я продава. Кръгът се затваря и демокрацията и пазарът губят почва. Това е голяма тъга. Мерзост, която накара много хора да си тръгнат от тук. Но това е по-лесният избор…
Коя е най-впечатляващата предизборна кампания, която си припомняте Всеки път, когато предстоят избори?
Когато предстоят избори, се насилвам да не си припомням нито една кампания, защото това е лесен начин да загубиш. Навикът убива. Дори успешният. Опитвам се всеки път да го правя все едно е за първи път. Хората са различни, мястото, времето, опонентите, политическите цели… Няма матрица. Дрехата трябва да се ушие според размерите на събитието и участниците в него. А иначе, повече поуки съм извлякъл от няколкото загуби, а не от победите. За колорит ще ме разберете, ако ви припомня една сравнително скорошна кампания, която бе на Мария Капон. Само по села и малки градчета в област Пловдив. Почти без медии, по прашните пътища с две минибусчета, и 10 души млади хора, за 16 дни събра около 14 хиляди гласа. Човек по човек. По 15 часа на денонощие. За всички бе странно. Говоря за типичен градски човек, космополит, с добро материално положение, който стои по-естествено в Милано или Брюксел. Уникално беше като експеримент и опит. Изводите от такава кампания разбиват всички стереотипи на експертите.
***
МЕДИЙНИ ИЗЯВИ
Като човек, който вярва, че когато някой реши да гради публичен образ, талантът не е достатъчен, винаги ми прави впечатление, когато някой политик или кандидат-такъв, самоуверено произвежда гаф след гаф, убеден в своята безупречност. Времето, в което образът на Жорж Ганчев впечатляваше електората с екзотика и колорит, безвъзвратно отмина. Вродената ораторска дарба днес повече от всякога е важно, но недостатъчно условие. Още по-важни са обаче качествените специалисти по спийчмейкинг и професионалното проумяване, че да пишеш впечатляващи речи или да обучаваш някого за изяви пред медиите не е умение, което върви ръка за ръка с абревиатурата PR. То е нещо, за което се изисква продължителна подготовка, тренировки, инвестиции на време и пари, амбиция, упоритост и четене. Със сигурност, периодът на усвояване на тънкостите на говоренето пред публика (респективно "медии") ще е доста по-кратък от този на Демостен, но това никак не означава – да е сведен до минимум. Говорейки критично за ораторските умения на политици и PR специалисти, бихме искали да ви представим няколко урока от Брад Филипс, специалист по медиа тренинги, автор на изключително полезния блог Mr. Media Training, собственик и управител на Phillips Media Relations, агенция, специализирана в медийни тренинги и спийчмейкинг.
1. Развийте своето съобщение. Нищо друго не е толкова важно, колкото това да знаете какво точно искате да кажете, когато се изправите пред аудитория. Точно преди да вземете думата, си систематизирайте трите опорни точки (ключови фрази), които искате непременно да съдържа вашето послание и които носят смисъла на изказването ви.
2. Повтаряйте. Повтаряйте. Повтаряйте. Добре е да повтаряте поне едно от вашите ключови послания при отговор на всеки отправен към вас въпрос. Разбира се, не бива да повтаряте едно и също до безкрай, но не бива да забравяте, че вие сте там, за да комуникирате вашето послание. А то трябва да се съдържа във всеки отговор.
3. Пренасяне. Няма такова нещо като "перфектният въпрос". Като комуникатор, Ваша работа е, когато се изправите пред питаща аудитория (репортери), да изградите мост между техните въпроси и вашето послание. За да си улесните работата, можете да използвате вметнати изречения като "най-важното, което трябва да се спомене, е…" или "това, което става ясно тук е, че…"
4. Не завързвайте нови приятелства. Ако прекарате 20 минути в компанията на някого, който Ви интервюира, и разговорът потръгне, лесно можете да се подведете и да си кажете "Е, колко било лесно!". Обаче в момента, в който започнете да се чувствате удобно и започнете да възприемате репортера за "приятел", вероятността да се отдалечите от фокуса на съобщението и да допуснете грешка нараства лавинообразно. Определено репортерът/журналистът/събеседникът ви може и да е приятелски настроен, но той със сигурност не ви е приятел.
5. Говорете ежедневен език. Твърде е вероятно да ви се струва, че ако използвате термини или висок стил на изказ, ще звучите no-начетено и достоверно. Точно обратното. Използването на висок стил често издига стена между вас и публиката ви. Когато говорите със смесена аудитория, състояща се от различни хора, използвайте езика на 12-годишно дете.
6. Не подценявайте силата на лийда (увода). Когато отговаряте на въпроси, не използвайте индукция. Дайте всички най-важни неща в началото (в лийда). Ако след това имате още време за изказване, може да се върнете на аргументите и да задълбочите аргументацията. Но помнете, че ако не започнете с най-важното, твърде възможно е репортерът да ви изреже при монтажа, още преди да сте си довършили мисълта.
7. Демонстрирайте отдаденост. Въпреки че този съвет звучи повече като клише, той е изключително важен. Повечето хора, които правят публични изяви, се опитват да
слагат маски и да демонстрират хладен, делови стил. В резултат – често изглеждат отегчени. Отпуснете се и говорете със страст, с жестове и мимики. Бъдете приветлив и усмихнат, ако ситуацията го позволява.
8. Говорете 10% по-високо от обикновено. Ако застанете пред микрофон и говорите с обичайната височина на тона си, най-вероятно ще звучите монотонно (това далеч не се отнася за хора, които по принцип говорят в по-високия регистър). За повечето от нас обаче микрофонът има снижаващ ефект, което означава, че трябва да говорите малко по-високо, за да звучите така, както звучите по принцип. Освен това, повишаването на гласа автоматично подпомага включването на жестове и мимики, което усилва влиянието от комуникацията.
9. Внимавайте за интонацията си. Ако се чувствате атакуван, ще бъдете такъв. Вместо да посрещате трудните въпроси с паника, приемете ги като възможност да промените мнението на аудиторията си. Дори и да нямате перфектен отговор, аудиторията ще е по-склонна да повярва на оратор, който е убедителен, а не обяснителен.
***
THE KING’S SPEECH
И като заговорихме за ораторски техники и усвояването им, няма как да пренебрегнем сценария на "Речта на краля", фактът, че Ники Неделчев (управителят на Publicis MARC Group) беше обявен за "българския двойник на Колин фърт", далеч не е единствената допирна точка между филма и PR специалистите. Нещо повече – може би всяко обучение по публични изяви трябва да започва с този филм – така "ученикът" сам ще разбере колко е сериозно това начинание и колко изключително важно е да слуша учителя си. На същото мнение е и Сюзан Янг – специалист с над 25 годишен опит в PR и комуникациите, управител на Get Infront Communications. Впечатлена от сюжета на филма, тя го препоръчва на всички специалисти по комуникации. Освен това, с намигване, систематизира своите "5 кралски урока по комуникации" – взети директно от него:
1. Имайте вяра в гласа си
Бърти (Кралят) е толкова привикнал към факта, че цял живот силните и влиятелни мъже в семейството му му се подиграват, заради заекването, че в един момент той буквално заживява с мисълта, че "няма глас". Точно заради това, преди терапията, всеки път, когато баща му, Крал Джордж V, му дава думата за произнасяне на публични речи, той не може да обели нито дума. Въпросът тук е – дали и на вас ви засядат думите в гърлото, когато трябва да се изправите и да говорите пред публика?
2. "Слушайте ме!"
Ето един от диалозите между Бърти и Лайнъл (неговият учител):
Кралят: С-с-слушай ме…слушай ме!
Лайнъл: Защо да си губя времето и да те слушам?
Кралят: 3-з-защото имам глас!
Лайнъл: (с гордост)…Да. така е! Ти имаш глас!
И тук идва въпросът – използвате ли гласа по най-ефективния начин? Или тихичко се молите останалите да обърнат случайно внимание на вас, марката ви или блога ви? Или, както пита Шерил Сандберг във Facebook: "Имате ли място на масата или седите прави около нея?". Всеки има глас. Използвайте го!
3. Представете най-доброто от себе си
В едно интервю актьорът Джефри Ръш (Лайнъл) казва: "Този филм има изключително послание, което е представено метафорично. Гледайки "Речта на краля", ние не просто присъстваме на историята на един човек, който заеква, а на една епическа метаморфоза, която метафорично представя най-добрата версия от нас самите". В тази връзка идва въпросът – гордеете ли се или се срамувате от Вашето публично Аз? Как сте възприеман от останалите? Как можете да подобрите поведението си и цялостното си представяне?
4. Отворете си устата… и…
Ричард Брукс включва този цитат в своя репортаж за Sunday Times. "Точно преди да обяви официалното свикване на новия Кабинет през ноември 1940, той (Берти) пише: "Лайнъл, умирам от страх. Сънувах как стоя пред членовете на Парламента с широко отворена уста и просто не мога да изрека нито дума!". А Вие преживявали ли сте кошмара от това да останете безмълвни?
5. Говорете на и за хората
Колин фърт казва: "Красноречието е много важно за тази работа. Когато Кралят говори, нацията усеща, че той говори за и на всеки един от жителите на Великобритания. И точно заради цялото това напрежение, страхът в него се надига и той усеща как не може да продължи да говори." А Вие изправяли ли сте се пред критична публика, която трябва да завладеете? Или по-скоро се криете зад чужди цитати, мисли, публикации в блогове, социални мрежи и чужди аватари?
***
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ PR И СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
В onum да дадем отговор на може би най-важния въпрос, който касае предстоящата предизборна кампания – "С какво тя ще е по-различна от предишните?", в чисто комуникационен план, смело можем да кажем, че основната разлика е явлението "социална мрежа". Силата и влиянието на Facebook и Twitter са безспорни и организираният там Национален протест против цените на горивата е само един от многото потвърждаващи примери. Какво обаче е предизвикателството, пред което трябва да се изправят PR специалистите при реализиране на политически кампании в интернет, попитахме PR специалистите Вики Флоуер и Джоуи МакГийр, които и 6 момента работят заедно по предизборната кампания на кандидата за кмет на Остин (САЩ) – http://RogerChanForAustin.com. Ето какво споделят те специално за SIGNCAFE:
Как социалните медии промениха класическите PR кампании?
Вики: Социалните медии разшириха обхвата на PR кампаниите и увеличиха нуждата от отворен и отговорен диалог с аудиториите. Сега е много по-трудно да си прикриваш грешките, затова е много важно всеки PR специалист да развие чувство за хумор, с което да посреща гафовете в хода на кампанията. Вече е много трудно да се игнорира мнението на която и да е група, част от обществото, както и да се пренебрегват неудобните теми или въпроси. Като цяло, да правиш политическа PR кампания в социалните мрежи е много вълнуващо, но наред с това крие и много опасности, с които голяма част от политическите PR специалисти, занимавали се с класически кампании, все още не са се научили да преодоляват.
Джоуи: Социалните медии създават двупосочна комуникация между кандидата и избирателите. Преди 100 години в САЩ, за да говориш с някой политик, освен че трябваше да си влиятелен общественик, трябваше и да живееш някъде близо до него, както и да го срещнеш на някоя от партийните сбирки. Преди 20 години – можеше да и да успееш да си уредиш среща за разговор с някой кандидат за сенатор, но отново условието беше да не си "случаен". Днес с помощта на всички възможности за комуникация, вече всеки може да говори дори и с президента, което със сигурност не е съвсем лесно, но никак не е невъзможно. Просто трябва да зададеш правилния въпрос и да го направиш по начин, който ще предизвика ответна реакция.
Кое е най-голямото предизвикателство пред PR специалистите, които провеждат предизборна кампания в социалните мрежи?
Вики: Най-голямото предизвикателство е да бъдат естествени и да говорят открито. Чрез техниките на традиционния PR е сравнително лесно да се изгради имидж, да се контролира посланието или да се напасват фактите. Социалните медии в голяма степен либерализираха чувствително този тотален контрол, който имаха PR специалистите. Сега кандидатите трябва да се открояват като истински личности, както и да имат личен живот, който не само да не е таен, но и да е
достоен за споделяне. Или, с други думи, брандът, който са самите те, трябва да е силен, интересен и подходящ за споделяне. В тази връзка PR специалистите трябва да използват всички канали с цел да достигнат възможно най-близо до аудиториите си, а след това – просто да слушат внимателно какво говорят те. Това отнема много време, но вече е абсолютно задължително за всеки, който се занимава с политика, да бъде част от социалния разговор, който тече в рамките на кампанията.
Джоуи: Според мен, най-големият ни враг е времето. Така например, повечето от останалите кандидати в конкретните избори, за които работим заедно с Вики, кандидатстват за втори мандат и по време на първия са били многократно в медиите. За нас остава да се погрижим в кратки срокове да имаме интензивно послание. Другият вариант е да си купим гласове – нещо, което в никакъв случай не трябва да се случва. Погледнато глобално, един политик не може вечно да си купува лоялността на електората, както и няма сума, с която да може да си купи симпатиите на хората…
Кое е най-важното, което трябва да се има предвид, преди да се стартира предизборна PR кампания в социалните мрежи?
Вики: Трябва да познаваш твоя кандидат добре, за да разбереш кой от всички канали ще е най-подходящ за него като личност, темперамент, световъзприемане. Това разбира се включва и много добро познаване на всеки един вид социална мрежа, както и на очакванията, които потребителите в нея имат. Модерният PR специалист на практика трябва да е голям project manager и планьор, защото има толкова много малки неща, които могат да бъдат изпуснати в бързината и които да сринат изведнъж всичко онова, което сте постигали с месеци. В тази връзка дори коментарите или бележките, които са неприятни, не бива да се пренебрегват, а трябва да им се обръща специално време и внимание.
Джоуи: Това, че взаимодействието с електората е нещото, което ще спечели изборите. Кандидатът трябва да бъде на първо място човек – това означава, да бъде прозрачен, ясен, дори уязвим и понякога бъркащ. А това е нещо, което никой кандидат нямаше да възприеме като съвет от своя PR щаб само до преди десетина години. Да обаче гласоподавателите са умни. Много умни, чувствителни и информирани. Затова не бива да обиждате тяхната интелигентност като се правите на някого, който не сте. Така например, Роджър Хан има само един крак. Ако отричаше своя недъг и се правехме, че това не е вярно, нямаше да направим нищо друго, освен да излъжем и да загубим доверието на хората. Какво от това, че има недъг? Това не го прави по-малко способен за кандидат. Напротив – това, че се справя с този проблем го прави толкова човек, колкото и всички нас. Той вече е представител на народа и като такъв е важно да демонстрира, че е един от нас, а социалните мрежи му помагат да го направи, без да загуби от блясъка си.
Кое е най-голямото препятствие пред PR специалистите?
Вики: Времето. Може да се използва определена автоматизация на труда, но хората очакват техният кандидат да бъде достъпен за тях и техните въпрси, поне такъв е случаят тук в САЩ. Освен това, ако хората, които гласуват, не са тези,
koumo са онлайн, тогава е изключително важно в кампанията да са включени и интегрирани офлайн методи, чрез които да се достигне и до останалата част от аудиторията. Всеки PR специалист трябва да е сигурен, че много добре разбира профила на аудиторията, с която трябва да общува, за да може да адаптира посланието максимално точно за нея. Не бива да се губи време в разпространение на послание чрез канал, който аудиторията не използва.
Коя е кампанията, която най-силно Ви е впечатлила, що се отнася до реализиране в социалните мрежи?
Вики: Президентската кампания на Барак Обама през 2008 със сигурност ще остане в историята като една от най-добрите такива, реализирани в социалните мрежи. Неговият екип направи всичко като по учебник. Ако трябва да реализирам подобна кампания, аз бих я използвала като образец. Спомням си, че тогава те питаха всеки един в социалните мрежи за разрешение за контакт и така демонстрираха огромно уважение, когато комуникираха посланията си. Освен това, имаха силно и решително послание, което обаче поднасяха много лично и много емоционално. В кампанията бяха включили имейл, Twitter, Facebook, традиционна реклама и още много неща, чрез които да достигнат до аудиторията си. Като оналайн PR те определено много ме впечатлиха. Наблюдавах с интерес всичко, което правеха и си го записвах, за да мога да използвам тези елементи в моята работа. Беше изключително!
***
PR THURSDAY: PR ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ
Темата за политическия PR и предизборните кампании определено е необятна. Колкото повече наближава Големият Ден, толкова по-необятна ще става и тя. Сигурното обаче е едно – определено няма да ни е скучно нито като професионалисти по комуникации, нито като гласоподаватели. Кой какво ще свърши или няма да свърши – ще бъде предмет на разговори дълго след Изборния ден, чак до… следващите избори. Точно така, както е било и ще бъде винаги. За да завършим с усмивка и да си пожелаем една вълнуваща предизборна кампания, ще обобщим темата с помощта на най-впечатляващите реплики от мартенския PR Thursday, на който гости бяха три невероятни дами – Диана Дамянова (собственик на PR агенция "Д&Д Агенция"), Елена Вълчева-Янева (управител и съдружник
в PR агенция "Янев и Янев") и Жанет Пашалиева (директор на пресцентъра на БСП). Благодарности към екипа на МЗ College за предоставения материал!
Тази професия е робска, идиотска, хамалска, с много малко моменти на радост. Ти имаш един клиент, който може и да е най-големият пън, но твоята работа е от него да направиш човек. Това си е адвокатска професия, в която обаче нямаш жури, а трябва цял народ да убедиш колко прекрасен е твоят човек. (Диана Дамянова)
- Когато отидох да правя предизборната кампания на Вежди Рашидов в Кърджали, 4 дни само се ослушвах – точно като преди банков обир. (Диана Дамянова)
- Казват, че предстоящите избори ще са много тежки. В България всички избори са екстремни и драматични! (Жанет Пашалиева)
- Успешният PR по време на избори се гради много време предварително. Не става само за месец. (Жанет Пашалиева)
- PR-cka работа е да усетим накъде духа вятърът. (Елена Вълчева-Янева)
- Сега много хора заявяват, че няма да гласуват. Има няколко месеца до изборите – над това трябва да се работи. (Елена Вълчева-Янева)
- Икономическото състояние се влошава, а уж щяхме да се оправяме. Над това също трябва да се работи. (Елена Вълчева-Янева)
- Гласуването става със сърце. В крайна сметка важна е емоцията – харесал си си го този и за него гласуваш. (Елена Вълчева-Янева)
- Този трябва да си стои вкъщи. Няма никаква харизма. Той просто не е за парламента. Работата на PR специалиста е предварително да каже дали човекът подлежи на обучение, или не. Имаш 15 минути да прецениш дали ужасът е поправим или не. (Диана Дамянова)
Никой не чете предизборните програми. Никой! На гражданина трябва да му бъде смляно и повторено многократно! (Диана Дамянова)
- Политикът е продукт. Той трябва да бъде добре опакован. Но на вас, PR специалисти, продуктът трябва да ви бъде даден навреме! (Диана Дамянова)
- Когато голям политик влезе в джамия и бъде видян и сниман със скъсани чорапи, това не е негов проблем, не е проблем и на жена му – този проблем е ваш! Вие носите тоталната отговорност. Ако не го осъзнавате – не ставате за тази работа. Трябва да можете да предвидите всичко. (Диана Дамянова)
- PR специалистът трябва така да изгради една идея, така да я поднесе на клиента си, че той да я приеме и да си повярва, че сам я е измислил. Само така ще бъде убедителен и успешен. (Елена Вълчева-Янева)
- Подготвяте му интервюто до последната подробност. Той не знае какво да каже и как да го каже, затова PR специалистът му го пише. След това вижда публикуваното в медиите интервю и казва: "Ооо, как хубаво съм го казал. Защо давам толкова малко интервюта?". Тогава вие си мълчите. (Диана Дамянова)
- Важно е политиците да се появяват само когато имат какво да кажат. Иначе са безкрайно досадни. А те искат да имат снимки как яздят кон, държат бебе и т.н. (Елена Вълчева-Янева)
- Трудно е да накараш политика да се появи в медиите. Обаче, като му хареса, после пък не можеш да го спреш. (Жанет Пашалиева)
- Вие сте в непрекъсната война със своя клиент. Ако знаете, че не може да става рано сутрин, а има насрочена ранна пресконференция и той трябва да присъства – просто не го оставяйте да си легне! Аз съм го правила. (Диана Дамянова)
- И знаете ли колко пъти са ме уволнявали? Уволняват ме на всеки 15 минути. (Диана Дамянова)
- Аз пък забранявам на определени хора да ядат сладко. (Жанет Пашалиева)
- Със сърденето аз имам най-голям опит. Всички знаят всичко, компетентни са по всички въпроси. Голям проблем е да се накара политикът да изглежда достъпен и да говори на езика на хората, да не се държи менторски. (Жанет Пашалиева)
- Случвало ми се е на пресконференцията вечерта след изборите определените да говорят хора да не искат да седнат на една маса. Тогава в продължение на 2 часа влизах ту в едната, ту в другата стая и рисувах различни варианти, кой до кого да седне и кой след кого да говори, докато успея да ги убедя. (Жанет Пашалиева)
- Най-краткият етап е този на радостта. Стойте, облечени в гордост. Знаете как сте направили от пъна човек, но нямате право да кажете на никого. (Диана Дамянова)
Стр. 67, 68 – 69, 70 – 71, 72 – 73
Posted in PR&Media News
Tags: PR, Арман Бабикян, Веселин Пенев, Диана Дамянова, Елена Вълчева, Жанет Пашалиева, Кремена Георгиева, Людмила Виденова, Михаил Михайлов, Найо Тицин, Политически PR, Списание SignCafe, Юрий Асланов
