EVENTS.dir.bg I 2009-11-17

Официални гости са Левон Хампарцумян – главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, и Тони Марков – председател на Клуба на журналистите, пишещи за капиталовия пазар.

М3 Communications College кани всички, който имат специално отношение към PR, маркетинг и медии  на среща на първия български PR клуб – PR Thursday на 19 ноември на тема: „Финансов PR“.

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-11-17

Госпожо Гергова, кои бяха основните акценти по време на конференцията на IPRA?

- Те бяха свързани с кризата и дигиталните комуникации. Обсъждаха се въпроси дали кризата и новите дигитални комуникации не са предпоставка да се преосмислят PR бюджетите и да се тестват FR агенциите колко са креативни и гъвкави. Представени бяха много кампании, които демонстрираха ефективно използване на новите медии за постигане на отлични резултати на PR кампаниите.

Какви тенденции се очертаха на конференцията?

- На първо място това са новите медии. Докато преди години имаше определен брой традиционни медии, днес всеки човек е потенциална медия в дигиталното пространство. Това налага промени в начините на работа и инструментите, които използват PR специалистите.

Другото нещо, което се забелязва като тенденция, това е необходимостта от диалог. Докато преди време медиите предоставяха информация на крайните потребители, днес е необходим постоянен диалог.
Освен това PR специалистите трябва да полагат повече усилия, за да чуят какво искат клиентите и потребителите. Да се преглеждат блогове, социални мрежи и форуми, за да се информираме за отношението и настроенията на нашите целеви групи. Засилва се ролята на онлайн обществата. Как да намерим подходящите за нас общества и да ги активираме в определена посока. Много са предизвикателствата към PR специалистите. Те трябва да са наясно с новите технологии, да са нащрек 24 часа в денонощието, защото една криза може да възникне посред нощ, инициирана от някой туитър маниак. PR e професия, която изисква непрекъснато самоусъвършенстване.

Какво споделиха гостите на конференцията – каква беше изминалата година за PR бизнеса?

- Годината беше трудна за всички, но това ни накара да бъдем по-креативни и по-внимателни. Винаги е добре да се търсят възможностите и предизвикателствата по време на криза. Умните и предприемчивите успяват да извлекат ползи от кризите.

Каква беше 2009 г. за PR бизнеса в България?

- Не толкова добра, колкото беше 2008 г., но се надявам да извлечем ползи от трудностите и предизвикателствата, пред които бяхме изправени. Специално в нашата агенция работата не намаля, но не мога да кажа същото и за приходите, което е естествен резултат от финансовата криза.

Колко намаляха бюджетите, отделяни за PR?

- Има спад, но смятам, че спрямо другите индустрии той не е чак толкова значителен. Рекламата е по-скъпо удоволствие, а все пак комуникации трябва да има. Съкращения на PR бюджети имаше в някои компании от финансовата сфера. Фирмите, които се занимават с бързооборотни стоки, не намалиха значително бюджетите си за PR.

Какво е бъдещето на дигиталния PR?

- PR индустрията се трансформира в резултат на невероятната скорост, с която се развива дигиталното пространство, и на революцията на новите социални медии. Така че дигиталният PR ще заема все по-значително място в разработването и изпълнението на кампаниите.

Как се промени поведението на клиентите в резултат на кризата?

- Клиентите са много по-взискателни и с право е така. Това от своя страна прави агенциите още подобри и конкурентоспособни. Стараем се да мислим като клиентите и да търсим варианти за максимален ефект, минимален бюджет и висока възвръщаемост на инвестициите. Така бизнесът на клиентите ще расте, което респективно означава, че и PR агенциите ще имат повече работа.

 Каква е вашата прогноза за 2010 г.?

- Бюджетите ще се формират много по-внимателно и ще се разпределят много по-разумно. PR кампаниите няма да спрат, просто ще се изменят непрекъснато. Една от отличилите се кампании на наградите на IPRA е изцяло във Фейсбук и генерира невероятен шум и големи печалби. Може да предположите, че след като се използва Фейсбук като канал, не би следвало да има значителни инвестиции. През 2010 г. ще има все повече кампании с неголеми бюджети и добри резултати.

Поводът

Конференцията на IPRA
Годишната конференция на Международната асоциация за връзки с обществеността (IPRA) в Лондон даде възможност на специалистите по комуникации да дебатират по най-горещите теми в глобалната комуникационна индустрия. Тазгодишната конференция се фокусира върху това как се прави бизнес в PR сферата по време на криза.

Визитка

Коя е Мария Гергова
Мария Гергова завършва Техническия университет, специалност текстилен инженер. След това завършва финансов мениджмънт в УНСС и икономика и PR в Софийския университет. Започва кариерата си на PR специалист през 1993 г.
Следват множество специализирани курсове по PR и комуникации. Четири години е в съвета
на IPRA – международната PR асоциация, 4 години в борда на директорите на IPRA, а през 2009 г. заема поста президент на IPRA. Тя е най-младият президент в историята на международната асоциация, единственият от Централна и Източна Европа.
 Мария Гергова е управляващ директор на United Partners – PR агенция, създадена в началото на 1997 г. изцяло с български капитал. Агенцията е собственост на Мария Гергова и Гергана Василева.

Стр. 22

Още по темата:

Клиентите ще са все по-взискателни

в. Пари | Светлана САВОВА, управляващ директор на PR агенцията V+О Communication | 2009-11-17
 

Задава се нова ера в комуникациите

в. Пари | Любомир АЛАМАНОВ, управляващ директор на PR агенцията APRA Porter Novelli | 2009-11-17
 

в. Пари | Светлана САВОВА, управляващ директор на PR агенцията V+О Communication | 2009-11-17

Основният вкус на конференцията на IPRA

се определи от два основни въпроса: Как с ограничени бюджети и използване на новите начини на комуникация – нови технологии и социални мрежи (Twitter, Facebook, Youtube, etc.) – се постигат отлични резултати. Това е особено важно в предизвикателното време, в което живеем.

Възможностите за креативно мислене, 

за точно таргетиране на аудиториите са много и не би било комплимент, ако не се използват. Ключ към успеха е да се познават добре новите инструменти и канали на комуникация. Да слушаш внимателно диалога, който вече тече. Да го опознаеш и да се включиш по адекватен начин в него.

Използването на тези нови инструменти

и канали на комуникация освен всичко дават възможност за прецизно измерване на постигнатите резултати.

Що се отнася до българския пазар,

смятам, че здравословните процеси по пресяване на качествените играчи и услуги ще продължат. Интелигентните и ефективни решения ще набират скорост. Вярвам, че този процес ще доведе до повишаване на взискателността на компаниите към агенциите и до развитие на PR експертизата.

Стр. 22

в. Пари | Любомир АЛАМАНОВ, управляващ директор на PR агенцията APRA Porter Novelli | 2009-11-17 

Изминаващата 2009 г. беше динамична,

интересна и изпълнена с много напрежение и предизвикателства. Това, което може да се отчете като резултат, е, че през тази година имахме много ангажименти. Положителна тенденция за PR бизнеса е, че голяма част от рекламните бюджети бяха пренасочени към PR бюджетите.

Надявам се тази тенденция да се запази

и през следващата година. Независимо дали е криза или не, компаниите трябва да комуникират. Тук изпъква на преден план професионализмът на конкретния комуникационен консултант. Той трябва да посъветва клиентите си какво е най-удачно да направят според ситуацията.

Със сигурност 2010 г. ще е още по-интересна

и динамична – факт е, че промяна има и най-добре ще се справят тези компании, които се адаптират към новите условия на пазара. Комуникационният пазар (реклама, PR, събитиен мениджмънт) е в очакване на нова епоха в комуникациите. Не мога да бъда сигурен какъв ще е нейният облик. Със сигурност България ще последва тенденциите от развитите пазари и през следващата година ще залагаме много на социалните медии и социалните мрежи.

Стр. 22

 

Вестник "Дневник" I Зорница СТОИЛОВА I 2009-11-16

Войната е шоубизнес, а политиката – манипулация. Спомняте си култовите констатации на героя на Робърт де Ниро в една от най-добрите политически сатири на Холивуд "Да разлаем кучетата". Ако трябва да поставим българска рамка на метафората за политиката, бихме добавили още упорито нежелание за прозрачност и липса на смислен публичен дебат.

Или поне това бяха изводите на провелата се през миналата седмица кръгла маса "Публичният образ на институциите", организирана от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Зад привидно скучната тема PR съветниците от правителствената информационна служба, практиците от бранша, социолози, журналисти и експерти от неправителствени организации се опитаха да потърсят отговора на важния въпрос – защо PR на държавната администрация се проваля в усилията си да осигури максимална прозрачност на действията й и да намери здравословния баланс между интересите на обществото и тези на властта, която представлява.

С най-голям интерес се очакваше директорът на Правителствената информационна служба Николай Боев, но той не се появи заради наложително пътуване с премиера. Въпреки че темата за комуникационната стратегия на кабинета "Борисов" беше сред една от обявените за обсъждане, на кръглата маса стана ясно, че такава все още няма. Директорът на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в министерството на транспорта Розита Михайлова обаче увери, че скоро комуникационните експерти на правителството ще поканят практиците от PR бранша да дискутират стратегията.

Правителственият PR като чиновник

Вместо да балансират между интересите на обществото и властта, PR на институциите избират да бъдат с институциите. Това беше една от основните критики, отправени към правителствените експерти.

Александър Кашъмов, юрист и експерт в "Програма достъп до информация" обобщи поведението на институциите до този момент като упорство и нежелание за прозрачност. "Според Закона за достъп до обществената информация институциите не само имат задължение да предоставят информация, те дължат информация по собствена инициатива", обърна внимание той и добави: "Това досега мъчително не се случваше."

По думите на социолога и управител на социологическа агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, когато става дума за политика и за реформи, комуникацията е съдържателен проблем. "Не е осъзнато, че комуникацията е същинска и основна задача на държавния служител, а не добавка или притурка към другата му работа", обърна внимание тя.

Това е и една от причините държавните служители удобно да се крият зад големия образ на институцията. А една от същинските задачи на правителствения PR би трябвало да е именно тази – да извади служителите на министерствата от анонимната колективност и да ги насърчи да поемат индивидуална отговорност пред обществото, заставайки зад твърденията си със своето име и позиция.

Според Стояна Георгиева, която ръководи информационния сайт Mediapool и е оглавявала правителствения пресцентър по време на управлението на Иван Костов, една от причините за това е, че PR на властта са свързани твърде много с изпълнението на партийни цели. "Правителственият PR осигурява вдигане на политическия рейтинг, вместо да информира и да осигурява максимална прозрачност на действията на властта", коментира тя.

Практиците от частния сектор обърнаха внимание, че PR на институциите не означава само да поддържаш връзки с медиите и да отразяваш дейността на министъра, но към момента той се разбира именно така. "В корпоративния PR PR специалистът се стреми да бъде част от решенията", припомни Деница Сачева, изпълнителен директор на агенция Intel Day Solutions, и добави, че ролята на PR в държавната администрация не е ясно дефинирана. Той се наема, за да изпълнява тесни конкретни цели, а не да изгради последователна комуникационна стратегия на правителството.

"Когато се смени властта, PR също си отиват заедно със своите екипи. Няма приемственост в експертността", коментира още Сачева.

Колко е важен политическият рейтинг

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" фокусира вниманието върху друга важна част от комуникацията на политическия живот – как се използват социологическите данни от политиците и техните PR експерти. И беше категорична – вместо да бъде основата, на която се взимат важни решения, обобщеното от социологията обществено мнение се използва единствено като публичен инструмент, като политическа патерица.

Това е и причината политиците и медиите да се вглеждат толкова в рейтингите на властта като опростен вид на това, което наричаме обществена подкрепа. Политическата практика досега го доказва – не е важно да бъдеш добродетелен, а да изглеждаш такъв.

По думите на Димитрова обаче политическите рейтинги са важни, но е по-важно те да съответстват на реалните действия на институциите. В противен случай общественото доверие се срива много бързо. Тя обясни, че високият процент на обществено доверие в първите месеци от управлението на кабинета "Борисов" не е нито необичайно явление, нито прецедент за българския политически живот. "В началото на управлението на Иван Костов рейтингът му беше над 60%. Правителството на Симеон Сакскобургготски също имаше високи показатели на доверие през първите месеци", припомни Димитрова.

Свръхконцентрацията на политическото присъствие в медиите беше посочено като една от погрешните практики на институционалния PR. Или с други думи, политиците и техните PR експерти се вглеждат и притесняват твърде много за това какво ще излезе във вестниците и какво ще бъде показано в централните емисии новини и пренебрегват комуникацията със специфичните групи, които в крайна сметка се оказват засегнати от провежданите политически реформи в публичната сфера.

Оригинална публикация

Снимка: БДВО

Още по темата:

Стоян Стоянов, БДВО: “Публичният образ на институциите, а сега накъде?”

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто
 

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I Силвия ВЕЛИКОВА I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто

Българското дружество за връзки с обществеността организира днес кръгла маса на тема – Публичния образ на институциите, а сега накъде. Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани днес сега в аванс ще дискутираме със Стоян Стоянов, той е член на Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността.

Водещ: Здравейте, г-н Стоянов.

Стоян Стоянов: Здравейте.

Водещ: Има нещо предизвикателно във въпроса „а сега накъде”, нещо като признание, че има проблем и трябва да се тръгне на някъде различно от посоката, в която сме вървяли до сега, така ли е?

Стоян Стоянов: Ами, 20 години минаха от промените в България и нашата професия, PR професията, както и институциите в България се променят. Има доста положителни неща, които се случиха през последните години от гледна точка на работата с медиите, на държавната администрация, заедно и с PR общността, но според мен има доста неща, които трябва да бъдат подобрени и трябва да бъдат поставени на нови начала. Сега имаме ново правителство, имаме специалисти в него по отделните министерства и агенции, които се занимават точно с имидж, с връзки с медиите, с комуникации, така че нашата идея на събитието е не да търсим само добрите или лошите неща, а събирайки гилдията, събирайки хората, които са работили на високи позиции в предишната администрация, събирайки новите PR мениджъри на властта, ние да се опознаем взаимно първо и второ да можем да начертаем някаква линия за по-добра комуникация между нас.

Водещ: Споменахте за новото правителство, то освен многото определени етикети, които има, има и този, че министър-председателя сам си е PR и няма нужда от PR-и, така ли го усещате и вие?

Стоян Стоянов: Ами лично аз като страничен наблюдател и без да ангажирам БДВО като институция, аз също работя и в една от големите PR агенции в България мисля, че неговия стил на поведение е точно такъв. В това няма нещо лошо. според мен той все повече се консултира и взима мнения от неговите съветници и PR консултанти, но все още той си е PR-специалиста и човека, който може да каже нещо, може да се поправи след това и може да привлече вниманието и интереса на хората, както и симпатиите.

Водещ: Това обаче допустимо ли е от гледна точка на науката за връзките с обществеността да променяш мнението си през няколко часа и да казваш две взаимно изключващи се тези, всяка достатъчно убедително?

Стоян Стоянов: Според мен не е удачно. Науката за PR или пък практиката в PR показва много неща, но тези неща се менят според компанията или човека, който ние консултираме. Подобно на други европейски лидери, ние виждаме там също има хора, които имат собствено PR излъчване, мисля че г-н Борисов се справя добре, единственото, което е, наистина когато заявиш някаква позиция и след това я промениш създава нагласа у хората, че ти нещо или не разбираш или се опитваш да прикриеш или просто това ти е твоя стил на поведение. Аз мисля, че последното е най-силно застъпено, като стил на поведение.

Водещ: Усещате ли известно профанизиране на вашата професия, когато за всяка по-необяснима постъпка или действие някой казва – абе остави го, това е PR.

Стоян Стоянов: Да, има нещо такова. Значи ние PR-специалистите, специалистите по връзки с обществеността, сме много силно свързани както и с медиите, с комуникацията с медиите, така и с отделни обществени целеви групи. Лошото в България е, че все по-голяма комерсиализация навлиза в сектора на медиите, сектора на отделните целеви групи от гледна точка на това, вие виждате какви телевизионни предавания имаме, предимно забавни, предимно развличащи или предимно търсещи проблемите на по-ниско ниво в нашето общество. Същото е и с комуникацията ни с медиите. За профанизиране не мога да говоря, по-скоро нещата вече излизат от основите на PR теорията и са представени по друг начин.

Водещ: Как стои България на фона на другите държави по отношение на професионализирането на публичния й имидж?

Стоян Стоянов: Аз мисля, че в България има доста добри специалисти, като PR специалисти, като специалисти в администрацията. Ние имаме представители на общността, които са на високи позиции в професионални организации и т.н., тоест и в България също така има и много големи чуждестранни PR фирми и т.н. Има няколко добри специалисти в България по изграждане на добър позитивен имидж, но в крайна сметка дори и да има добри специалисти много зависи от това – компанията консултираш или човека, чийто имидж трябва да изградиш, да се е вслушва в твоите съвети, да обсъжда, да признава грешките си понякога и в крайна сметка да се върви напред. В България моите наблюдения са, че ръководни мениджъри на високи позиции, особено на български фирми трудно се вслушват все още в съветите на нас, на PR-ите.

Водещ: Какво ви е обяснението, защо това се получава така?

Стоян Стоянов: Ако говорим за корпоративния сектор, политиката е също … нещата са сложени по същия начин. Това са хора, които предимно, говоря за големи мениджъри или за политици, които са изградени сами. В крайна сметка техния бизнес е да развиват дейността на компанията, да печелят пари или да печелят политически битки. Техният бизнес не е толкова да комуникират правилно, първостепенен бизнес имам предвид и първостепенна дейност. Така че тези хора са израснали в един малко по-различен, как да кажа, бизнес модел или пък те се опитват да държат всичко в своите ръце и да пренасят от своята бизнес дейност или политическа дейност в комуникацията с медиите или с обществеността. И от там се получава една малка разлика, те се опитват да правят комуникацията с медиите подобно на това както правят бизнес. Или почти така.

Водещ: А правилата всъщност са различни.

Стоян Стоянов: Правилата са различни, да.

Водещ: Да, и трябва да имаш предвид това ако искаш и добре да стоиш с това, което правиш. Благодаря ви. Стоян Стоянов, той е член на Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността. Днес дружеството организира една голяма дискусия на тема – публичния образ на институциите, а сега накъде?

* Стоян Стоянов е член на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността. Стоян Стоянов работи като Старши мениджър "Организация на събития" в ПР агенция AMI Communications

Българско дружество за връзки с обществеността събра специалисти, за да обсъдят комуникационната стратегия на новото правителство.

 

в. Политика | Борис СПИРИДОНОВ | 2009-11-13

100 американски вестника фалираха заради кризата

Визитка
Mаргърит Съливан е директор на Центъра за международна медийна помощ към Националната фондация за демокрация във Вашингтон. Член е на Националния съвет за обществени науки. Има богат опит като журналист и специалист по връзки с медиите както в САЩ, така и в чужбина. Работила е в Белия дом и правителствени агенции и е била председател на Националния пресклуб във Вашингтон. Съливан е била и изпълнителен директор на Американската национална комисия за ЮНЕСКО. Завършила е история и журналистика в Станфордския университети и е специализирала в Харвард.

- Глобалната финансова криза удари световните медии много силно. Госпожо Съливан, Вие като медиен експерт какво бихте казали за ситуацията в Съединените щати?

- Според изследване на Националната фондация за демокрация рецесията е удвоила загубите във всички медийни сектори през 2008 г. Най- малки са загубите при кабелните телевизии, които в тази тежка ситуация се справят най- добре. Миналата година приходите на печатните издания са паднали със 17%, а последните данни от тази година сочат спад досега от почти 30%. Например вестник "Вашингтон пост" е изгубил през първите шест месеца на тази година 123 млн. долара.
А компанията издател на вестник "Ню Йорк таймс" е отбелязала спад в рекламните приходи от 27% през последното тримесечие.
Рекламните приходи на трите най- големи национални телевизии ABC, CBS и NBC обаче са отбелязали ръст от почти една трета през 2008 г., но това се дължи на факта че тя беше година на предизборни кампании и избори. Но пък местните телевизионни канали са отчели загуба от 7% в приходите от реклами, което е нещо нечувано досега в година на президентски избори.
Приходите на радиостанциите също бележат спад от 7% през 2008 г., което е тройно по- голям спад в сравнение с предходната година.
Само през тази година в Съединените щати бяха закрити 100 вестника. От април до септември 2009 г. тиражите на вестниците отбелязват срив от над 10%, а при неделните им издания, които традиционно имат най- високи тиражи регистрират спад от 7.5%. Това е доста рязък спад в сравнение с 2% през 2005 г. например. Дневния тираж на всички вестници е 44 млн. копия, което е най- ниското ниво от 40- те години на миналия век. Тогава 31% от американците са си купували редовно вестници, докато днес този процент е едва 13.

- Тези лоши новини за вестниците подсилиха отново спекулациите, че те ще изчезнат и бъдещето е на интернет изданията?

- Статистиката показва, че броят на американците, които търсят и ползват редовно новини в интернет са скочили с 20% само през миналата година. Всъщност докато коричните тиражи на вестниците намаляват, се забелязва увеличаване на читателите на електронните им издания. Тази година електронните сайтове на вестниците са имали дневно по 72 млн. уникални посетители в сравнение с около 60 млн. през 2007 г. Всъщност това показва, че живеем в една нова информационна епоха, в която хората търсят и получават информация по различен начин. И според мен бъдещето е на новините, които ще могат да бъдат получавани на мобилните телефони, които все повече се превръщат в малки компютри. Добрата новина е, че хората винаги са търсили и ще продължават да търсят качествената информация. Но това ще става по различни начини. Вестниците винаги ще съществува. Когато се появи радиото се вещаеше, че вестниците няма да оцелеят, когато се появи телевизията се говореше, че това вече наистина е краят на вестниците. Няма съмнение, че вестниците ще оцелеят, но те ще имат различна форма и ще се четат по различни начини.

- Медиите повече от всякога и особено в сегашната тежка криза зависят от приходите от реклама. Няма ли опасност големите компании, които са най- големите рекламодатели, да повлияят на редакционната политика на медиите?

- Силно се надявам подобно нещо да не се случи. Преди дни излязоха резултатите от едно много интересно проучвано, провеждано в продължение на повече от година и инициирано от Колумбийския университет. Заключението на изследването е, че журналистиката е в опасност. Но там се прогнозира, че вестниците в бъдеще няма да разчитат само на приходите от реклама, за да се издържат, а ще се превърнат в някакъв хибрид по отношение на тяхната бизнес страна. Вероятно те ще започнат да получават финансова подкрепа от университети, благотворителни фондации, богати филантропи и дори от правителството, без обаче то да се намесва в журналистическата работа. Но не трябва да се допуска правителството и охигарси, както е в някои страни, да влияят на работата на журналистите и на редакционната политика. Освен това трябва да посоча, че в наши дни наблюдаваме истински бум на т. нар. гражданска журналистика в Съединените щати. Хората изпращат непрекъснато техни истории до вестниците и телевизиите, както и текстови съобщения от техните мобилни устройства. Освен това пращат мейли с техни коментари на журналистически материали. Така хората не са само потребители на новините, но и участват в тяхното създаване и стават репортери. Нещата се променят коренно. При демокрацията хората търсят добрата информация и усещат ако има някакви странични сили при нейното създаване.

- Какви са Вашите впечатления от състоянието на медиите в Източна Европа и бившите комунистически страни? Според някои проучвания журналистическите стандарти постепенно се подобряват, според други се влошават.

- Нашият Център за международна медийна помощ има намерение да проведе именно такова проучване в страните от региона. Очевидно е, че в някои страни контролът върху медиите е преминал от ръцете на правителството в ръцете на олигарсите, липсва прозрачност при тяхната собственост и се забелязва засилване на автоцензурата. В някои страни има силно партийно влияние върху някои медии, което обаче не важи за България. Като цяло обаче трябва да се работи за създаване на грамотно по отношение на медиите население. Нямам предвид грамотно, което може да чете, а такова, което да може да разпознава добрата информация и да я търси. Именно такива проучвания, които да установят до колко е грамотно населението по отношение на медиите, въобще не са правени. Като цяло медийната картина в различните страни в Източна Европа и на Балканите е доста пъстра, но това което е очевидно е, че тя се променя и ще се променя доста силно.

- Вие сте специалист по комуникации с пресата и сте автор на книгата "Отговорната пресслужба: Ръководство за връзки с обществеността", която е преведена на повече от 20 езика. Какво показва вашия опит в отношенията между правителството и медиите?

- На първо място често съм била свидетел, как информационната машина на правителствата, нямам пред в пропаганден смисъл, или не е настроена добре, или просто е повредена. Понякога правителствените пресслужби или се страхуват от самите медии или се страхуват да дават информация, която е точна и навременна. Правителството трябва да има добре смазана система за подаване на информация към медиите. В много страни тя не съществува. Едно министерство казва нещо по даден въпрос, друго казва нещо съвсем различно по същия проблем, което води до объркване и хаос. Няма дългосрочно планиране и всичко се върши на пожар, ден за ден. Понякога пресслужбите подават само оскъдна информация, а понякога въобще отказват да я предоставят. Много често хората, които работят в пресслужбите не разбират същността на журналистическата работа, в която има определени правила, срокове за написване и предаване на статиите и информациите и т.н. Има като цяло неразбиране на ролята на пресата в обществото.

стр. 11
 

EVENTS.dir.bg I 2009-11-11

Събитието събира на едно място ПР специалисти от държавната администрация с представители на медиите и ПР общността.

Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде?" ще се проведе на 12.11.2009 г. (четвъртък) в зала „София” на Бест Уестърн Хотел Сити от 16.00 до 20.00 часа.

Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани, очертават предизвикателствата, пред които са изправени PR специалистите при изграждането на публичният образ на държавните институции. Ще се обсъдят успешните комуникации между правителствените PR-и и медиите, обществените организации и различните видове публики. Събитието ще събере на едно място PR специалистите на новото правителство с журналисти, представители на PR общността в България и ще даде възможност на всички заинтересовани да се запознаят с основните приоритети в комуникационната страгегия на българското правителство.

Таксата за участие в Кръглата маса е 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място. Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните власти, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно – след регистрация.

Потвърдете желанието си за участие като попълните и изпратите Регистрационната форма най-късно до 10.11.2009 г.

ПРОГРАМА

16:00 – 16:30 – Регистрация на участниците

16:30 – 16:40 – Откриване – Милена Атанасова, Председател на БДВО

16:40 – 17:45 – Първи панел

„Състояние, проблеми и предизвикателства при изграждането на публичния образ на държавните институции в България”;

Водещи:
Стоян Стоянов, Член на Комисията по етика на БДВО
Кирил Вълчев, ДАРИК Радио

16:40 – 16:50 – Българските публични институции – прозрачност и достъп до информация
Александър Кашъмов, „Прозрачност без граници”

16:50 – 17:00 – Доверието в публичните институции – рейтинги, очаквания и проблеми
Боряна Димитрова, „Алфа рисърч”

17:00 – 17:10 – PR-ът на властта
Стояна Георгиева, „Медиапул”
Албена Ивайлова, VIVEKA

17:10 – 17:20 – Ролята на държавния служител в изграждането на публичния образ на държавните институции

17:20 – 17:45 –Дискусия

17:45 – 18:00 –Кафе пауза

18:00 – 19:30 – Втори панел
„Представяне на основните акценти в комуникационната стратегия на българското правителство”

Николай Боев, Директор на Правителствената информационна служба

Водещи:

Асен Асенов, член на УС на БДВО и съпредседател на Българската конфедерация за връзки с обществеността;
Розита Михайлова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на Министерството на транспорта

19:30 – 20:00 – Дискусия

20:00 – 20:10 – Официално връчване на Етичния кодекс на професионалната PR общност в България на преставителите на пресцентровете на правителството Милена Атанасова, председател на БДВО, и Александър Христов, председател на Комисията по етика към БДВО)

20:10 – Чаша вино

Такса участие*: 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място или по банков път:

Банка ДСК, клон Калоян
BIC: STSABGSF
IBAN: BG48STSA93000006291325
Участие в събитие на БДВО 12.11.2009 г.

* Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните властие, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно, след регистрация. 

Информация за Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде? ПР-ите на властта и медиите: Диалог в полза на обществения интерес", 12.11.2009 г.

За повече информация:

Симона Стефанова, Административен секретар, БДВО,
02/483 36 31, 0885 106 372, s.stefanova@bdvo.org 

Оригинална публикация

Снимка