Съюзът на издателите се разцепи след скандал

www.capital.bg I 16.11.2011

Изборът на Любомир Павлов за председател извади на показ конфликтите между издателските групи

Съюзът на издателите в България (СИБ) се разцепи – представителите на няколко издания заявиха официално, че напускат организацията в знак на протест срещу избора на Любомир Павлов за негов председател. Това се случи след драматични тричасови спорове при закрити врати, които останаха скрити за журналистите. Напусналите са "Стандарт", "Тема", "Банкеръ", "Земя", "Новинар" и досегашният председател Тошо Тошев.

Днешните събития са логичен финал на конфликтите между издателските групи, които ескалираха в последните месеци и прераснаха в медийни войни. Враждите между издателствата проличаха и по време на последните награди "Черноризец Храбър", връчени на 10 ноември, които бяха бойкотирани от част от членовете на съюза. (В номинациите за наградите не участваха журналисти на "Икономедиа", "Медийна група България холдинг" и "Сега".)

Изборът на Любомир Павлов

Заседанието на издателите се очакваше с голям интерес, заради избора на нов председател. До момента съюзът се оглавяваше от Тошо Тошев, който представляваше "Медиа холдинг" – фирмата, издаваща вестник "Труд". Преди два месеца обаче Тошев напусна "Медийна група България холдинг" и обяви, че ще прави нов вестник в съдружие с главния редактор на сп. "Тема" Валери Запрянов. Двамата регистрираха обща фирма "Обединени свободни медии" АД, в която акциите са разпределени поравно между тях.

На предишното заседание на Съюза на издателите Любомир Павлов, съдружник в "Медийна група България холдинг", поиска Тошо Тошев да бъде освободен от председателския пост с аргумента, че той вече не представлява "Медиа холдинг". В отговор Тошев съобщи, че е придобил акции от дружеството, издаващо сп. "Тема", тоест той продължава да е "издател".

Днес двамата се очакваше двамата отново да премерят сили за председателския пост. В крайна сметка Тошев не беше номиниран изобщо. Така Любомир Павлов беше избран с 11 гласа. Той беше и единствената номинация, след като издателят на вестник "Капитал" Теодор Захов и на "Марица" Степан Еремян си направиха отвод.

Още преди същинското гласуване част от участниците в заседанието напуснаха. "Знам само, че съюзът вече няма да е същият, защото хората, които си отиват, са сред създателите на съюза. Смятам, че това няма да са и единствените хора, които ще си тръгнат от него", заяви пред журналисти Валери Запрянов, главен редактор на сп. "Тема".

Закрити врати и Twitter

Драматичното зеседание беше съпроводено от скандал с изтичане на информация. Главно действащо лице в него беше Христо Грозев, отстраненият съдружник в "Медийна група България холдинг", който води дело срещу Любомир Павлов и Огнян Донев за изхвърлянето на неговата фирма "БГ Приватинвест" от управлението на холдинга. Той предложи в началото на заседанието вратите да бъдат отворени за чакащите отпред журналисти. Повечето от издателите обаче отхвърлиха предложението.

Малко след това Грозев започна да публикува в профила си в Twitter цитати от изказванията на участниците. Така стана ясно, че издателите имат проблем с кворума, тъй като няколко члена не са платили членския си внос, както и че още в началото издателите са си разменили взаимни обвинения за "неназованата война" помежду им.

Също чрез "кореспонденциите" на Грозев стана ясно, че неговият бивш съдружник и настоящ враг Любомир Павлов е предложил държавата да поеме разпространението на вестниците. Издателят на "Стандарт" Тодор Батков пък е заявил, че двете големи медийни групи в България (на Любомир Павлов и Делян Пеевски) субсидират изданията си, заради война помежду им, която е за сметка на всички останали. Той алармирал и че през 2012 г. вестниците ще получат по-малко пари от рекламодателите за сметка на електронните медии.

Малко преди 14 часа стана ясно, че няколко медии са заплашили да напуснат СИБ. Новината съобщи също Христо Грозев. Минути по-късно се разбра, че в залата е избухнал скандал, заради изтичането на информация. На Грозев е било забранено да пуска повече съобщения през Twitter.

Размяна на обвинения

Скарването на издателите стана официален факт в ранния следобед, когато Валери Запрянов и Тошо Тошев напуснаха демонстративно заседанието, последвани и от други участници.

"Основното изискване към лицето на съюза е морал, което нови добавена стойност на организацията. Всички, които влизахме в съюза, когато се създаваше, първо бяхме журналисти и след това бизнесмени. Сега, след избора на Павлов, организацията става един фирмен съюз, а един такъв вече има създаден", заяви Валери Запрянов. Той обясни, че не е гласувал в избора на председател и предпочел да напусне заседанието.

"Ние издателите имахме едно споразумение помежду си да не заставаме зад жълтата преса и да не създаваме жълти вестници. Човекът, който оглави съюза (Любомир Павлов – бел.ред.) създаде жълт вестник между две заседания и наруши този принцип", добави Запрянов.

Издателят на "Стандарт" Тодор Батков коментира, че се оттегля от организацията, тъй като според него съюзът ще се използва за корпоративно влияние и лични интереси (цитатът е по БТА).

"Днес страстите и емоциите надделяха над прагматичното. За мен това е малко странно, защото съюзът трябва да го има. Има много работа да се върши и да се развива. Нормално е да има разногласия, но не е редно да бъдат толкова силно акцентирани. Затова има и управителен съвет, чрез който да се осъществява обратната връзка с издателите", коментира пред dnevnik.bg Теодор Захов от името на "Икономедиа".

"Вярно е, че има членове, които не приемат г-н Павлов, но постът не е пожизнен. Предстои му да се докаже, предизвикателствата пред него са големи, защото трябва да се решават принципни въпроси – за етиката в медиите, за разпространението, разпределянето на рекламните бюджети, за бъдещето на хартията и тиражите. Това са много чувствителни теми за бизнеса и по тях трябва да се търси общо решение. Това са проблеми, които няма как да се решат от всяко издателство по отделно", допълни Теодор Захов.

Новият председател Любомир Павлов обяви пред журналисти: "Оставяме отворена вратата към всички, които днес реагираха емоционално". "В България често крадецът казва дръжте крадеца. Много хора се притесняват, че в мое лице ще има човек, който ще защитава свободата на словото и демокрацията", заяви Павлов, цитиран от БТА.

В отговор на въпрос той посочи, че общо с правосъдието има всеки българин, но е важно да има справедливост. Ние не пренасяме в медиите спорът, който е в съда, отбеляза Павлов. По думите му съюзът не бива да влиза нито в корпоративни, нито в политически спорове, а да дава право на всеки да изрази това, което мисли и вярва, допълва агенцията.

Оригинална публикация

Тошо Тошев пред в. “БАНКЕРЪ”: Инвеститорите са от Швейцария

в. Банкер | 01.10.2011 

Три нови медии подготвя бившият главен редактор на в. "Труд" Тошо Тошев. Той и партньорът му Валери Запрянов стоят в основата на нова медийна групировка, която ще издава нов национален всекидневник, информационен сайт и списание.
Главен редактор на вестника, който вероятно ще се появи на пазара в началото на следващата година, ще бъде Тошо Тошев. По неофициална информация неговото работно име е "Трибуна". Валери Запрянов пък ще оглави списанието на групата. Информационният сайт ще има отговорен редактор. Профилът и на трите медии ще бъде информационно-аналитичен. "Такива медии в България до момента не е имало", заяви пред БАНКЕРЪ Тошо Тошев. Той допълни, че основна роля във всекидневника ще има Валерия Велева, която доскоро оглавяваше отдел "Анализи" във в. "Труд". В следващите месеци предстои да започне рекламна кампания на новите медии.
Редакциите на изданията ще бъдат на 6-ия етаж в Бизнес центъра на ЦУМ в центъра на столицата. Там се помещават и софийските офиси на "Нова българска телевизия", която е собственост на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. В момента тече освежителен ремонт на помещенията, видя "БАНКЕРЪ".
В началото на септември Тошо Тошев и Валери Запрянов са регистрирали компанията "Обединени български медии" АД, показа справка в Търговския регистър. Предметът на дейност включва "издателска и разпространителска дейност и търговия с печатни произведения". Тошев и Запрянов са акционери с равен брой дялове. Регистрацията на "Обединени български медии" е на домашния адрес на Тошо Тошев.
Междувременно тази седмица стана ясно, че Тошо Тошев е придобил част от акциите на новия си съдружник в "Тема нюз" АД, която издава едноименното списание. Новината е била съобщена на журналистите по време на планьорка. Прехвърлянето на дяловете все още не е отразено в Търговския регистър.

Г-н Тошев, говори се, че ще издавате нов вестник?

- Да, но не става въпрос само за вестник, а за още два проекта. "Обединени български медии" подготвя стартирането на всекидневник, електронен сайт и списание.

Имат ли имена проектите?

- Имат работни имена, но тъй като те не са окончателно готови, все още не мога да ги споделя. В момента, в който съм готов, ще ги обявим. В наш интерес е да ги стартираме по-бързо.

Откъде е финансирането?

- Най-вероятно това ще бъде чуждестранен субект. В преговори сме с инвеститор от Швейцария. Това е фонд с няколко акционери от европейски държави. Засега сме си казали "да" за проектите. Когато окончателно подпишем споразумението и уточним бюджетите и сроковете, не само ще обявим името на фонда, но ще доведем в България и неговите представители.

Какъв е този фонд?

- Вижте, в случая става въпрос за бизнес, за икономика, за инвестиции. Прието е преди да се подпишат сделките, имена не се съобщават.

Този фонд инвестирал ли е в медии някъде по света?

- Не, не става въпрос за медийна група. Фондът няма подобни инвестиции в Европа.

Твърди се, че всъщност собственикът на "Петрол" Митко Събев дава парите заради съдружието ви с Валери Запрянов?

- Познавам се с Митко Събев, макар да не съм го виждал от няколко години. Надявам се, че е добре и му желая всичко най-хубаво. Никога с него дори не съм пил едно кафе, за съжаление.

Подготвяте три проекта. А имате ли вече екип от журналисти?

- Подбираме в момента. Определено има интерес към новите медии както от журналисти от в. "Труд", така и от колеги от други медии. Не е вярна обаче информацията, която беше разпространена от някои вестници и сайтове, че основната част от екипа ще бъде от "Труд". Толкова знаят колегите, толкова са написали. Аз на едно само се чудя – защо никой от тези писачи не ме потърси, като вас. Правилата на нашия занаят изискват когато пишеш за някого, да говориш с него..

Какво се случва със Съюза на издателите, чийто председател сте?

- Странен въпрос… Съюзът е много общо понятие, а най-често там заседава управителният съвет. Последното заседание беше миналата седмица. Предвидено е да има поне още едно до връчването на годишните награди "Черноризец Храбър", които са около 10 ноември. За 16 ноември е предвидено общо събрание, което ще бъде и отчетно-изборно. Казано накратко – всичко е нормално и спокойно в Съюза на издателите.

В началото на годината казахте, че ще се оттеглите от председателския пост…

- Не съм казвал такова нещо. Не е ставало въпрос въобще за това. На пресконференциите през декември 2010 г. и януари 2011 г., когато бяха представени новите собственици на "Труд" и "24 часа", се изясняваха кадрови въпроси в групата. А дали ще бъда председател на Съюза на издателите, е въпрос на общото събрание. Вече седем мандата съм председател и стига да не ви прозвучи нескромно, на последните две събирания изразих мнение, че може би трябва да се търси друг човек, че може би не бива само Тошев да е начело. Още повече че има и други достойни хора за поста. Така или иначе общото събрание избираше мен. А какво ще бъде решението на 16 ноември – не мога да гадая.

Как ви изглежда в. "Труд" днес?

-"Труд" е един национален всекидневник. Не очаквайте от мен да говоря за него каквото и да било, особено критично. Аз съм един от създателите му и 20 години го ръководех. От мен няма да чуете лоша дума за него.

Стр. 35

Нови шест издания в Съюза на издателите

в. 24 часа | 01.03.2011

Списанията AMICA, L’EUROPEO, ABITARE, BRAVACASA, МАХ и QM са новите членове на Съюза на издателите в България (СИБ). Медиите се издават на българския пазар от "Кю Ем" ЕООД, представлявано от госпожа Кристиана Великова.
С присъединяването на "Кю Ем" в съюза на издателите вече членуват 22 издателства с общо 102 печатни продукта.
На заседание на Общото събрание на СИБ вчера бяха гласувани и промени в ръководните органи на съюза.
За член на управителния съвет беше избран господин Любомир Павлов, управител на "Медийна група България холдинг" ЕООД, издател на широко портфолио от медийни продукти, сред които вестниците "24 часа" и "Труд".

Стр. 5

Кажи си, ще ти олекне

в. Капитал | 11.12.2010

Рекламодателите изпратиха нота на издателите за одита на тиражите

Една от строго пазените тайни за голяма част от българските вестници е тиражът им. Въпросът какъв е тиражът на вестника ви хвърля в смут повечето от издателите. Следва отговор: "Тиражът е търговска тайна. Подобна информация не даваме." Дори и тези, които казват, никога не оповестяват каква част от отпечатаният тираж реално е продаден. Това не е новина за хората от рекламния и медийния пазар – липсата на прозрачност е и една от основните причини за оттегляне на рекламодатели от печатните медии към телевизиите, където размерът на аудиторията е (макар и пак с известни съмнения) много по-ясен. От тази седмица обаче темата за одитирането на тиража на печатните издания отново е актуална, като парадоксално активната страна този път са рекламодателите. Тяхната асоциация призова публично издателите на вестници за повече яснота по отношения на тиражите.
На добре развитите европейски пазари има Одит бюро по тиражите (ОБТ), което дава надеждна информация за броя отпечатани вестници и списания на всяко издателство. Тази информация е важна и за рекламодателите, които имат право да знаят до колко читатели отиват рекламните им инвестиции и дали те са ефективни. Важна е и за самия сектор, защото така конкуренцията между изданията е честна, а бизнесът с печатни медии прозрачен и светъл.
В България от 2001 година има регистрирано ОБТ, но то има доста малко членове (само 7 издатели) и на практика не може да върши работата си. На сайта му не може да видите тиражите на българските вестници и списания. Според мениджъра на ОБТ Румяна Константинова "единствените одитирани вестници за 2009 година са "Дневник" и "Капитал". По думите й бюрото е осъществило контакт с всички издатели и много от тях са заявили първоначално желание да станат членове на сдружението, но впоследствие са останали пасивни. Една от причините е, че одитът е скъпо начинание, което издателите трябва сами да платят (такава е практиката в почти всички страни). Неприятната истина обаче е, че някои издатели предпочитат да не се знае реалният тираж, особено напоследък, когато всички читателите на много издания постепенно намаляват.
Темата за прозрачността на тиражите на вестници и списания занимава издателския бизнес вече десет години. Припомняме я, защото преди няколко дни Българската асоциация на рекламодателите (БАР) изпрати до Съюза на издателите (СИБ) писмо с апел за точност и достоверност на данните за тиражите на изданията, в които рекламират. БАР е сравнително млада организация, но в нея членуват 19 от най-големите инвеститори в реклама, сред които "Мобилтел", Coca-Cola – България, ОББ, Vivacom, Nestle и др.
Одит бюрото по тиражите от самото си създаване преди 10 години търсеше контакти с рекламодателите с надеждата да ги привлече на своя страна, за да принуди издателите да прескочат летвата "честно измерване и деклариране на тиражите".
Писмото на рекламодателите е написано в тон на разбирателство, но внушителната представителност на членовете на БАР е достатъчно силен аргумент за това издателите този път да приемат молбата им за прозрачност. "За да започне да функционира одит бюрото по тиражте и да започнат всички издания да ги декларират, се иска много работа и смелост. Тази година положителното е, че започна конструктивен разговор и на една маса седнахме издатели, рекламни агенции и рекламодатели. Знам обаче, че няма да е лесно", коментира пред "Капитал" члена на УС на СИБ и управител на "Санома-Блясък България" Димитър Друмев.
Писмото апел на БАР е следствие от няколкогодишен процес на опити от страна на рекламодателите да възбудят диалог с издателите за намиране на точка, в която интересите им се пресичат. "В резултат на предишно писмо, покана до издателите, през 2009 БАР проведе срещи с издателите, проявили желание за диалог. След множество срещи и дискусии ни се струва, че писмото, което отправихме сега към издателите, е едно логично продължение на нашите разговори. БАР е в контакт с одит бюрото по тиражите, Асоциацията на рекламните агенции (АРА) и СИБ, и намираме, че моментът е подходящ за предприемане на следващи стъпки", обясниха от асоциацията на рекламодателите. Те очакват от Съюза на издателите становище по писмото им до 23 декември, в което да бъдат описани идеи и предложения за осветяване тиражите на изданията.
"Писмото цели да подтикне издателите към съпричастност към интересите на рекламодателите и обществото и към формиране на работна група през януари 2011 г., която да предложи конструктивни следващи стъпки. Дали това ще означава внасяне на промени в сегашното Одит бюро или създаване на ново такова, можем да решим заедно след обсъждане", коментираха от БАР. Членовете на асоциацията са категорични: "препоръчваме на всички издатели да обявяват реалните си тиражи, както и на рекламодателите да предпочетат прозрачния начин на работа".
От БАР се надяват в крайна сметка и в България "да имаме одитирани издания по европейски стандарти, което е в интерес на бизнеса, обществото и на читателите. Смятаме, че всеки един рекламодател би предпочел да рекламира само в одитирани издания, опирайки се на реални показатели, с които да може да измерва ефективността на направените инвестиции. Целта ни е да вървим по пътя стъпка по стъпка", коментират още рекламодателите в общото си становище.
Факт е, че в момента рекламодателите използват различни независими проучвания, за да проследят ефективността от своите рекламни инвестиции, но според тях те не са напълно достатъчни. От БАР коментираха, че "няма ясно дефиниран механизъм, има метрики, които ползваме: тираж (който е предмет на настоящата дискусия) – броя на продадените или разпространени копия; и достигнати читатели – оценявани на базата на изследвания, които търсят да установят колко и какви хора са имали контакт с определено издание, без значение дали са го закупили или не".
Често обаче изследванията на различни агенции показват значителни разминавания в броя на читателите на дадено издание. В момента рекламодателите работят по-скоро с обща насока и трендове за пазара на печатни издания. И са все по-категорични, че ще започнат да намаляват постепенно инвестициите си в неодитираните издания, въпреки че засега дипломатично не го заявяват открито.

Стр. 32

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 13.11.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.11.2010

Водещ: Добрата новина вече е новина за първа страница. Колкото и невероятно да звучи, така мислят все повече колеги. Независимо че това не беше тиражирано като новина след връчване на наградите „Черноризец Храбър” за добра журналистика тази седмица. Всъщност все по-често започваме разговор за медиите, които спазват етичния кодекс и останалите. Дали ще започнем и един разговор за това всички медии ли са под един знаменател. Вярно е, че някои не особено естетични начини за изразяване, наречени за по-голяма яснота чалга, носят печалби, но дали освен печалби тези начини на изразяване не носят и мисловен, и етичен дефицит? Как се промениха в последните години българските медии, обикновено отговорите идват след подобни церемонии. Краят на годината е време на равносметки и награди. В журналистическата гилдия вече се раздадоха отличията „Черноризец Храбър”. Отразяването медиите обаче бе вяло, въпреки присъствието на ключови държавни фигури на церемонията, заключиха някои колеги. Може би причината е в конкуренцията и нежеланието за признаване на постиженията между медиите, а може би не е. наградите „Черноризец Храбър” се връчват от Съюза на издателите в България и за всяка категория имаше по трима номинирани. Всъщност едно от най-честите пожелания към медиите е да зачитат дневния ред на хората – обаче дали пък не е дошло време да си зададем въпроса кой определя този дневен ред и дали това са наистина журналистите. Свободно ли е българското слово? Днес ще започнем един разговор за съвременните стандарти в българската журналистика, след като поредните статуетки „Черноризец Храбър” отидоха при своите притежатели. Очаквайте да чуете какво мислят Венелина Гочева, зам.-председател на Съюза на издателите и главен редактор на в. „24 часа”; Славка Бозукова, главен редактор на в. „Стандарт”, и Дияна Тенчева от в. „Труд”, която спечели наградата в най-оспорваната категория за журналистическо разследване.
Оказа ли влияние кризата на наградите „Черноризец Храбър”? добър ден на Венелина Гочева, главен редактор на в. „24 часа” и зам.-председател на Съюза на издателите.
Венелина Гочева: Аз бях силно изненадана, че за първи път толкова много колеги сами предложиха своите материали, сами искаха да участват след две години пауза. Всъщност „Черноризец Храбър” почти две години, когато нямаше криза, не се проведе. Но през този период всъщност ние изчиствахме правилата, дадохме възможност на журналистите сами да преценяват кой от техните колеги или самите те, кой материал би могъл да участва в „Черноризец Храбър”. Книгата на колежката Румяна Угърчинска например, откри един нов раздел в „Черноризец Храбър”. Тя предложи тази книга, над която 10 години е работила „Истината за атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ” за участие в „Черноризец Храбър”. И тогава всъщност ние се огледахме и видяхме, че тази година 2010 е уникална за репортерите в България. От вестниците те започнаха да пишат, колкото и да ви е странно, да пишат романи, да пишат… техните разследвания се появиха в книги. И то със съвсем сериозни тиражи. Любен Дилов син беше направил един анализ на книгоиздаването и се оказа, книгата на Слави Ангелов, който си подели с Румяна Угърчинска първата награда, е издадена в невероятния тираж на два пъти по 20 хил. Това е уникално за България. И това е книгата му, неговото вестникарско разследване за отвличанията в България. Слави ми напомни нещо, което и аз бях забравила на церемонията онзи ден на 9 ноември във военния клуб. Тази книга се появи след една негова публикация и аз му казах: добре е историята да бъде разказана на книга и да остане. И тогава той каза: аз ще направя тази книга, ако се съгласят хората, които са били отвличани, да разкажат за едно от най-страшните събития в живота си. И така се появи тази книга. Т.е. има един нов момент. Седем или осем колеги за една година са издали книги. Тяхната работа от вестника се е пренесла в едно книжно тяло и мисля, че удължава живота на вестникарската хартия.
Водещ: Това обаче разбира се може да бъде и добра и лоша новина. Нека да я коментираме. Добра новина е, че има книга, има интерес към нея, т.е. разследването продължава в друг вид, но лошата би могла да е, че на журналистите им е тясна медията за разследването.
Венелина Гочева: Не, просто разказваш една история и това остава повече, знаете ли, това остава по-дълго, не сте ли съгласна? Например за разследване получи награда колежката Дияна Тенчева от в. „Труд”, едно великолепно разследване, което се бори с разследването на (…) Николов за съдийските имоти по морето. Нейното разследване обаче свали един зам.-министър на здравеопазването за стволовите клетки.
Водещ: Да, да, за конфликт на интереси.
Венелина Гочева: И освен това, ако ми позволите, понеже наблюдавах и видях гласуването на академията „Черноризец Храбър”, аз мога ли да кажа как тя се формира? Тя се формира няколко часа преди самото гласуване. Значи ние имаме един борд на главните редактори и един борд със Съюза на издателите. И всъщност часове преди финалното гласуване се тегли жребий и всъщност част от главните редактори и част от издателите гласуват за номинациите. Това, което ми направи впечатление е, че за първи път имахме много ясно изразени победители. Това означава, че това са колеги, които наистина са забелязани и трудът им се оценява. За първи път имахме една церемония, в която преобладаваше наистина не съперничеството, а…
Водещ: Колегиалният дух.
Венелина Гочева: Да. Защото досега другият проблем, дори лично моят, ако щете като представител на голям вестник, е било лекото пренебрегване на журналистите в големи издания. А всъщност ние за първи път наистина се борихме професионално. Но това изисква много време. (…) И много бих искала да кажа това, което… със съжаление коментирахме, че за първи път не се радвам (…) нито един глас, (…) на един човек който си е отишъл (…). Много повече, ако това се беше случило приживе. (…) който вестник „Политика” (…) хора. И Радостина малко преди да умре да направи един фонд, който (…) Това което се опитвах да кажа за, много важно, че ако всъщност (…) в България направи историята истинската, журналистика, без емоция, без омраза. Това наистина ще бъде първото (…) с който започват всички до бре разказни в кратки истории. Вместо да видим това което най-много (…) в момента България, в нашата професия има доста омраза, не знам да ли я усещате.
Водещ: Само отразяваме или променяме, само хроникьори или нещо повече сме днес, ние журналистите. Наградата за обществена кампания в медиите, отиде при вестник „Стандарт” за кампанията „Милост за децата”. Честито на главния редактор на вестник „Стандарт”. Г-жа Славка Бозукова.
Славка Бозукова: Благодаря ви. Да това е специална награда, която в рамките на всеки един конкурс (…), Управителният съвет в лицето на всички собственици на вестници, членове на Съюза на издателите и личното председателство на уважаеми колега Тошо Тошев се дава за съществен принос в една функция обществена на медията, конкретна кампания. Тази година, за втора поредна година „Стандарт” взима кампанията. Предишната беше за „Не сте сами” сега е „Милост за децата”. За мене това е едно директно доказателство, че журналистиката в 21-ви век, е не просто както вие казвате само, за да отразява, а тя е и за да променя човешки съдби. В същото време да променя и закони, които биха били в посока по-добри съдби. Само в нашата кампания имаме над 18 закона, които успяхме да променим и това което мога да кажа, че е наградата за мене е голямо признание, но също така и един тъжен факт, че всъщност голяма част от променените съдби стават благодарение на медиите, а не на институциите в държавата. Но пък не мога да кажа, че ние нямахме добра работа с изпълнителната и местна власт, ние нямаше как да успеем по някакъв начин да ги накараме те бързо да прокарат законите, примерно промените в НПК-то, които касаят много по-голям затвор при убийство за дете. Училищните наредби, които касаят една по-добра сигурност за живота на децата. Наредбите на Столична община, които касаят по-голям обръч от мястото на заведения, които се пушат и се раздават алкохол от училищата. Т.е. неща, които все са свързани със здравето и по-доброто бъдеще на децата ни.
Водещ: Всъщност като чели за подобни неща не се налага да има разследваща журналистика. Това е нашето ежедневие. Как излизаме, как излизаме от него?!
Славка Бозукова: Ми това е много болен въпрос. За съжаление в момента в който ние започнахме кампанията, която веднага мога да кажа, че няма как да спре, защото в крайна сметка това е кампания за бъдещето на всички наши наследници. Се оказа, че има страшно много хора, които се обаждат по телефона и искат да им се помогне. Независимо от това, че има все пак ограничен кръг на възможността на медията да помага. Но те са абсолютно изискващи, за да направим всичко възможно и това е наистина тежко, когато виждаш, че това е реалността, ти трябва да помогнеш, да видиш, че не си човека който можеш веднага да помогнеш. А в същото време не можеш да стоиш безучастен и да гледаш как малодушието на едни чиновници, примерно спира един документ въз основа на който може да бъде присъден един орган. Или пък бави документ, който може да даде животворната инжекция. И си казваш в крайна сметка може би наистина ние имаме нужда по някакъв начин за малко повече ценности и тази икономическа криза, която всички говорим, че в момента търпим, може би е много по-малкото зло от тази цяла духовна криза, която в момента ни е превърнала в едни доста бездушни същества.
Водещ: Нека опитаме да направим една прогноза! До кога българският журналист ще трябва да бъде застъпник за изпълнение на правилата, които са приети в обществото! Защото ако един журналист не се обади за един липсващ подпис, както казахте и за хиляди други неща, администрацията като чели не се вълнува особено?!
Славка Бозукова: Ами аз смятам, че е хубаво, че журналистиката в България е такава. Тя наистина реално е работеща четвърта власт. Не знам дали е четвърта или първа, но във всеки случай наречена четвърта, тя изпълнява своята функция, наистина на обществена потребност и коректив на властта. И за това за мене е много болно в последно време, всичките нападки, които се получават от различни хора, включително и от политици по отношения на неопетнеността на журналистиката. Защото в целият 20 годишен преход, ние видяхме изключително опетнени политици в държавата. И нямаме нужда в момента, заедно с опетняването на изпълнителната и на съдебната и на останалите власти, да започнем да говорим и за опетняване на журналистиката. Защото в момента в който кажем „Ние нямаме журналистика и нямаме сериозна медия, която да бъде медиатор между хората и решаването на техните проблеми”, то тогава кой ще се ангажира с тези социални функции.
Водещ: За толкова години преход, научихме ли се ние журналистите да не са мразим, готови ли сме да започнем един по принципен разговор. Защо не всички медии приемат етичния кодекс, но пък всички журналисти се чудим как и защо международните организации ни оценяват, като не особено свободни. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: За толкова години преход, ние журналистите научихме се да се конкурираме без да се мразим, според главния редактор на „24 часа” Венелина Гочева!
Венелина Гочева: Моята позиция е била винаги (…) , аз искам да покажа, че в конкуренцията аз съм добра, не че другия е по-лош. За съжаление в последно време, това са колеги от (…) два отбора. Единия отбор подкрепя отбора на едната страна, другия на другата. Нещо което ние (…) точно в последните 15 години, да създадем правила, да създадем правила които правила, когато ти пишеш за някого или за нещо, да го питаш, да попиташ за медията му, нали това е най-елементарното, освен класическата ни задача да търсим повече от два източника…
Водещ: Да, да разбира се.
Венелина Гочева: Да, да така е. В последно време, това което ме притеснява е, че спокойно много материали за един човек, без да бъде попитан за мнението му. Само за (…)
Водещ: Дали само етичния кодекс е достатъчен да ни помага в такива ситуации?
Венелина Гочева: Въобще не е достатъчен. Всъщност реално може би още много време, заедно още едно поколение, както в страната, така и в (…)
Водещ: Дали до тогава някой няма да направи закон за печата?
Венелина Гочева: Ами аз мисля, че ние прекалено много се страхуваме от Закон за печата. Аз смятам, че трябва да спазваме въобще закони, защото когато някой каже „Трябва Закон за печата” и всички ние в един глас казвам „Не ни трябва!”, това означава цензура, това означава намаление на правата на журналиста. Аз смятам, че трябва да спазваме закони и Закон за печата, дори някой се сети да го напише и да гласува, той все пак няма да реши проблемите, чисто моралните проблеми на професията.
Водещ: Дали наистина собствениците на издания в България излязоха на светло след последните промени?
Венелина Гочева: Аз бих ви попитала, кои са собствениците така на медии в България, които имат (…) оглеждайки се, аз виждам само читателите на вестник „24 часа” и вестникарска (…) на Германия, но те наистина се занимават само с (…) и нищо друго. И аз си мисля, че поне 90% успяхме да изкараме на светло тези, които управляват вестникарския и издателски бизнес. Малко са (…), че все още към нас са се присъединили електронните медии и се съмнявам, че ще успеем да направим това в сферата на интернет изданията. А мисля, че това е изключително важно. Но факта, че колегите, които издават вестниците, в България, но те са главно членове на Съюза на издателите. Това е както се казва белия бизнес. Аз мисля, че проблема е извън този Съюз на издателите.
Водещ: Да.
Венелина Гочева: …истинските издатели, т.е. от сега човек може спокойно да влезе в интернет и да види кой издава „24 часа”, „Стандарт”, „Новинар” и т.н. И мисля, че това наистина са реалните хора, убедена съм в това. И си мисля, че в крайна сметка върви именно в България една успоредна група медии, която, тя не е подписала етичния кодекс, не е част от Съюза на издателите и всъщност ние не можем да носим отговорност за тези колеги. За съжаление аз мисля, че това трябва да бъде доброволно, да не зависи от това дали членуваш в едно (…) или не, просто да имаш моралното така право и да бъдеш честен пред читателите, пред рекламодатели, да кажеш аз съм издателя, аз (…) тази медия. Иначе останалото според мене е страх. Да поемеш отговорността да бъдеш издател, собственик на медия.
Водещ: Как се промениха медиите и коя новина е новина добрата или лошата, питам г-жа Славка Бозукова.
Славка Бозукова: Аз смятам, че с идването на края на прехода, където постепенно започва промяната на целия политически и икономически елит, по същия начин ние вървим в една много сериозна трансформация. Защото само ако си спомните, че през 90-те години налагането на етикета журналистиката, беше това което е новина, е само лошата новина. Това което е черно, то се слага на първа страница. Хубавите, добрите примери, те се стихват назад. Това нещо отдавна вече не е така. Аз себе си съдя по развитието на „Стандарт”, може да ви прозвучи не скромно, но аз наистина отчитаме като изпълнителни директори, един доста сериозен ръст на развитието на вестника и смятам, че до голяма степен за това, че „Стандарт” налага добрите новини на първа страница, добрите практики. Хората, които вече са уморени от прехода, имат нуждата да прочетат нещо позитивно, което да ги зареди, от колкото поредната мърсотия, която да ги обезвери.
Водещ: До колко наистина имаме възможност да бъдем четвърта или както казвате първа власт, при положение, че от години наред, непрекъснато потъваме на долу в скалата „свобода на словото”. На различните международни организации, които правят тези класации?
Славка Бозукова: Аз да ви кажа, не знам до колко са обективни тези класации, не мога да ги анализирам. Но това което мога да кажа е, че всичко зависи от вътрешната нагласа на журналистиката. Защото до голяма степен нивото на журналистиката в момента е много по-голямо от това което беше в, което ние извървяхме в последните години. Аз съм съгласна, че има медии и медии и вие сте права, че не можем да ги сложим под един знаменател. Но когато имаш един преход, който е завладян от мутри и чалга култура, как може в този момент да не процъфтяват изцяло жълтите вестници! Смисъл културата е такава, затова е много по-трудно е в момента да избият сериозните вестници, които могат да дадат една малко по да кажем, не толкова пикантна и скучна в определена степен информация. Но аз не мога да кажа, че в България журналистиката е много по-зависима от колкото в другите държави. Разбира се, че всички политици, които са на власт, обясняват не говорят много с медиите. В момента в който ги свалят от власт, те започват да обясняват как медиите започват да слугуват на следващата власт. Но това до голяма степен е проблем на самите политици, от колкото на нас журналистите. И смятам, че журналистиката трябва малко по малко наистина да даде малко по-заден ход на политиците, защото не това е дневния ред на обществото.
Водещ: Всъщност като чели най-често обвиненията към журналистиката са, че не следва дневния ред на хората, а и тези обвинения както казвате идват от политиците, току що паднали от власт! Как, как може да бъдат оборени?
Славка Бозукова: Ами аз смятам, че могат да бъда оборено с това, че медийния пазар е един от най-конкурентния пазар в България. Там като си представим броя на вестниците, радиостанциите и телевизиите в България. Конкуренцията е абсолютно жестока, що се отнася до печатните медии, това са над 22 ежедневника, които имаме на пазар. Единствено аудиторията е тази която казва „Този вестник дали ще остане или няма да остане”, не зависи какво си мислят политика „X” или депутата „Y”. Ако хората хо четат и го искат тоя вестник и той има тираж, това означава, че той е напипал пулса на обществото. И никой не може да каже, защо вестника пише за единия или другия. Когато обаче всъщност защитават изцяло само корпоративни интереси и всъщност се пишат неща, които изглеждат необективни, тогава нормално е, че просто тиража намалява.
Водещ: Готови ли сме за една кампания, медиите не сме под един знаменател. Все пак и добрите и лошите журналистически прояви са оценяват заедно от организациите, които определят степента на свободата на словото у нас!
Славка Бозукова: Аз с две ръце бих подкрепила подобна кампания, защото смятам, че наистина е изключително важно обществото да има едни силни медии, които да бъде независими и които наистина да бъдат, коректив на властта. И в същото време това да бъдат медиите с активна гражданска позиция. И да се знае, че това наистина са сериозните медии на които може да се довери човек и на които може да им се вярва!
Водещ: Достатъчен ли ни е само етичния кодекс, като коректив на поведението ни или може би трябва да помислим и в друга посока?!
Славка Бозукова: Вярно е, че всеки един който е недоволен от една от публикации се жали в Етичната комисия. Но до голяма степен, в крайна сметка това е негова право. Но няма случаи в Етичната комисия на печатните медии, в който един сигнал да не е разгледан, да не се е взело съответно от становище по него, да не е бил известен вестника, той да не е предприел действия. Т.е. това е работеща структура и аз смятам, че там нещата няма какво повече да се променят.
Водещ: Тя всъщност е работеща, проблемът е, че не всички медии са приели този етичен кодекс!
Славка Бозукова: Ами това може би трябва да се реши с кампанията, която вие казвате, защото като има медии, медии и някои медии са просто извън от всички съюзи, то как биха могли да бъдат задължени да приемат, да приемат тези разпоредби! Аз обаче искам да кажа, че може би понеже сега отново се говори, затова, че сме нахвърля някакъв Закон за печата, който работни групи, които работят. А може би там се предвижда нещо в тази посока и на последното заседание, на което ние направихме с Георги Лозанов, той ни каза, че това е предстоящо в следващите месеци, като писане. Така, че може в някакъв следващ разговор, може да коментираме и предложенията, които изникнат.
Водещ: И последно да ви попитам. До колко решението за повече прозрачност в собствеността на българските медии, наистина ще осигури тази прозрачност?!
Славка Бозукова: Ами ние сме изкарали до край прозрачността, т.е. до физически лица. Ние не сме изкарали до офшорните фирми, които са в незнайни. Така, че мисля, че това осигурява една изключително голям процент на знанието кой седи зад медията. Но в същото време, аз искам да кажа, че най-важното е наистина какво, как се чувстват и как мислят екипите и журналистите. Защото вие знаете, че независимо кой е отгоре, ако няма екипа, който да има ясната мисъл, че той работи в името на една обществена активна позиция, то нищо друго няма значение.
Водещ: Лесно ли се прави разследване днес по време на криза. След малко ще го разберем от Дияна Тенчева от вестник „Труд”, останете с нас.
Водещ: Всеизвестна истина е, че една от най-големите награди в журналистиката е тази за репортерско разследване, черноризецът за разследване тази година отиде при Дияна Тенчева при вестник „Труд”. Здравейте и честито.
Дияна Тенчева: Благодаря ви и добър ден на вас и вашите слушатели. Благодаря.
Водещ: Как се правят разследвания за здравеопазването? Една от години болна тема!
Дияна Тенчева: По принцип и в повечето случаите получаваме сигнали от няколко от засегнатите страни, дали пациент, дали доктор, дали медицински специалист или някой запознат. В случая наградата, която аз получих беше за разследване със стволови клетки, които без ефект се присаждаха на пациенти с гръбначни неврологични заболявания в столичната болница „Св. Иван Рилски”. И в този случаи сигналът до нас достигна и бе подаден от медицински специалисти, доктор който беше запознат с това което се случва в болницата и няколко месеца подред ние работихме усърдно, изяснявахме с, изяснявахме случая, търсихме всички страни. Докато открием за какво всъщност става дума.
Водещ: За конфликт на интереси и за един заместник министър който си отиде!
Дияна Тенчева: Да. След разследване, след месеците на ред търсене на всичките страни, стана ясно, че фирмата която предлага това вливане на стволови клетки, в нея участва и синът на тогавашния заместник здравен министър д-р Матей Матеев. Затова когато ние тръгнахме да търсим другата страна в случая, принципалът на здравното заведение, Министерство на здравеопазването, първо така добре обмислихме дали трябва да ги търсим, защото това означаваше проверката да направи самият Матей Матеев, тъй като той беше с ресор „Болнична помощ”. Затова се обърнахме към Здравната каса. Няколко месеца така работихме с нея, от там настояваха да изчакаме новото сключване на договорите с болниците, да се случи, след това да тръгнат регулярните проверки и по този начин, без да се подават сигнали към хората, които извършват вливането на стволови клетки, да направи те своята проверка. Но така или иначе те ни отвърнаха, че всъщност, те не са отговорни за трансплантациите и ние решихме да публикуваме това което ден, след ден бяхме научили от всички засегнати страни. Хора започнаха да се обаждат, майки на деца да разказват как са събирали пари, тъй като децата им са с тежки диагнози и това е една от надеждите им. Давали са някои за една процедура по 3000 лева, други за по две процедури, съответно 6000 лева. Защото когато видиш, че детето ти не се оправя, ти улавяш всяка възможност.
Водещ: Да.
Дияна Тенчева: И… Да.
Водещ: Нямам как да не ви попитам, пробиваемо ли е вече мълчанието на чиновника, защото това е един класически пример?
Дияна Тенчева: Ами, очевидно е пробиваемо, защото, щом този материал излезе, бе публикуван, получи се отзвук, няколко дни след това бе свикана цяла пресконференция на дружеството на Неврохирурзите в България, които да казват, че това ли не е някакъв удар. Но самият факт, че никъде по света няма доказателство, че тази терапия води то 100% ефект, беше достатъчен каквото и те да казват, пациенти и засегнали и самото общество да разбере, че тази терапия не дава 100% ефект. Тези пари не е ясно, за какво се дават, а още по-неясно е какви стволови клетки са били вливани, от къде са се взимали, филтрирали ли са се, какво количество се е поставяло на пациентите, как се е поставяло. Тъй като няма утвърдена методика по което това да става, т.е. вършило се е нещо без никой да знае какво точно е ставало и след този материал, Министерство на здравеопазването спря извършването на такива процедури.
Водещ: Разследването безспорно е най-трудния и за издържане във финансово отношение жарнат в нашата професия, то страда ли от кризата?
Дияна Тенчева: Ами кризата оказва влияние навсякъде, както виждаме и в последните месеци и седмици все по-често чуваме за не навременно оказана лекарска помощ, зареди орязването на лимити, за не, оказана помощ, която не е трябвало по този начин да бъде оказана, за лекарски грешки да си го кажем в прав текст. Защото може би лекарското съсловие е поставено в едни условия в момента на притиснати от към финансова страна, ядосани са може би на това което се случва, че няма промени, цикли се на едно място. И това намира и отражение и върху работата им и вие виждате всеки ден, все повече и повече материали има за пострадали, след лечение пациенти.
Водещ: Очаквате ли бум на разследвания за, на медицинските практики?
Дияна Тенчева: Ами не мога да се ангажирам с такава прогноза, но както виждате все по-често и по-често излизат такива материали. Последния случай е за пострадала жена, след операция за отстраняване на полипи в носната кухина, която след това оставя инвалид за цял живот. Тя е с нарушени умствени функции, парализирана и всичко това след като тя е отишла да и бъде извършена една съвсем рутинна операция, като отстраняването на тези полипи в носната кухина. И се стига до фатални резултати, нейният живот вече няма да е същия. Тя е инвалид, тя не е ясно как са засегнати умствените функции, нормален човек ли е. И така.
Водещ: Всъщност единственото което можем да правим е да продължим тези разследвания с идеята наистина да няма такава категория мълчанието на чиновника?!
Дияна Тенчева: Ами ние журналистите си вършим работата, както виждате. Не виждам страх, нито един от колегите, всеки си върши съвестно работата, дава 100% от себе си, поне това правим ние екипът на вестник „Труд” и вършим това което е и наше призвание. Защото професията изисква 100% ти да даваш всичко от себе си, всеки ден по всяко време.
Водещ: Да търсиш истината.
Дияна Тенчева: Да търсиш истината, да.
Водещ: Дияна Тенчева от вестник труд, пред „Клубът на журналистите”!
Водещ: Вече споменахме днес, че международните организации оценяват свободата на словото, а не разделението, кои медии спазват етичния кодекс и кои не. Продължаваме с коментарите на главните редактори на вестниците „24 часа” и „Стандарт”, Венелина Гочева и Славка Бозукова за кампаниите в българските медии, които превръщат журналистите в нещо повече от обикновени хроникьори.
Венелина Гочева: Аз съм много виновна пред мои колеги, защото наистина не участвахме в така номинирането на награди (…). Аз мисля, че сме един от вестниците, които наистина работи много сериозно в така сферата, на обществената дейност, това е „24 часа”. А между другото, преди три дни, така започна другата наша кампания, ако си спомняте „Достойните България”. Това е идея, която абсолютно е нормална, обикновени хора, номинират други нормални обикновени хора за нещо което са направили добро. (…) „24 часа” и (…). Така, че мисля, че медиите отдавна дават много повече от това което, което всъщност да се купува всеки ден и на една, бутката, бутката за вестниците. „24 часа” промени Закона за движение по пътищата, ако спомняте с една наша кампания. Оказа се, че в България никой не проверява хората, които ползват наркотици, дали са добри шофьори, дали са опасни, те са опасни на пътя. Всъщност „24 часа” промени и сега, в момента не мога да се сетя закон, но точно тоя Ангелов, със своето разследване за отвличането, (…) в затвора обричане на доживотен затвор. Значи всъщност вестниците правят малко повече от това, което са, което са всеки ден на това пак казвам, на бутката срещу своите 90 стотинки. „24 часа” е (…) в България и аз много благодаря на нашите читатели, защото така заедно оцеляваме на пазара.
Водещ: Всъщност за толкова години преход, научихме ли се на истинска конкуренция по между си, ние медиите?
Венелина Гочева: Зависи, аз се чувствам много уютно в конкуренцията примерно с националното радио, с Дарик радио, със „Стандарт”, с „Труд”. Мисля, че конкуренцията медии, които не спазват правилата на играта.
Водещ: От тази гледна точка готови ли сме някои медии, в България, на една кампания медиите не под един знаменател?!
Венелина Гочева: Няма нужда затова нещо да се правят кампании, иначе то трябва да се вижда и трябва да се усеща.
Водещ: Въпросът е дали се вижда и дали се усеща или тука приложима старата максима, всички хаймани да кажем?!
Венелина Гочева: Е това е най-лесното да кажем, всички журналисти лъжат или всички вестници и медии са пожълтели, или всички медии и вестници обслужват правителства или всички медии и вестници обслужват Алексей Петров или Яне Янева, нали това е много лесно да каже. Но аз смятам, че ако (…) спазваме, пак ви казвам правилата, правилата на начина живот, който трябва да водим, хората просто трябва да бъдат честни. И мисля, че ако ние сме честни и си вършим професионално работата, мисля, че просто дали ще живеем на вестникарска хартия, дали ще живеем в интернет или книга. Когато разказваме добре вестникарските истории, историите за живота, хората ще ни (…).
Водещ: По-лесно ли е на печатните медии, все пак за електронните има закон, а за печатните не?!
Славка Бозукова: Ами то има два аспекта. Значи първото нещо което, по отношение Закона за печата, ние 20 години правим Закон за печата, това което смятам, че беше необходимо и направихме още като Съюз на изданията, че внесохме едни промени, с което искаме пълна регламентация и прозрачност на хората, които са собственици на медиите, за да може да има по някакъв начин гарантирано обществен интереси. Но от друга страна искам да ви кажа, че медиите в посока на кризата, са изключително в момента ударени. Защото до голяма степен от една страна населението сви продажбите, които водят до по-малко пазаруване, включително и на вестници. Второ рекламния пазар беше толкова ударен, че в рамките на последната година, ще забележи едно спадане в рамките на 40%, което може би ще бъде може би толкова колкото беше намаляването на 2009 спрямо 2008 година. И в тоя аспект, ние печатните медии, сме доста по не превилигировани от електронните. Защото за електронните медии съществуват достатъчно облекчения по отношение на Закона за обществените поръчки, които ги няма в частните медии и нямаме възможност бързо да се възползваме, пък в усвояването на европейските пари, които са по информационните програми.
Водещ: Нека да поговорим малко и за онази стара прогноза, която все още не се сбъдна, че вестниците, няма да ги има!
Славка Бозукова: Да, затова нещо вече се говори от 10 години.
Водещ: Да, даже и повече може би!
Славка Бозукова: С голяма степен със стартирането и дума на интернет, американците защитаваха в голяма степен първоначално тази позиция. Но това което мога да кажа е, че в България пазара, както обикновено се развива с 5-10 години закъснение, от това което се случва на запад. И за съжаление в България също има изключително насищане на информационното пространство, но отново то е представено в един вид, особени агенти, които си имат своята специфика, но не и своята задълбоченост. Затова аз смятам, че вестниците няма да изчезнат. Нещо повече, вестниците ще продължат, но ще останат тези, които не разчитат на новините, защото това в крайна сметка това вече е приоритет на информационните агенции, а разчитат главно на изработките, на даването на всички гледни точки и на отстояването на позиции, които защитават защитени през призмата на обществения интерес.
Водещ: Още един въпрос, така виси в пространството. Платен или безплатен достъп в интернет до медиите?
Славка Бозукова: Вестник „Стандарт” е един от вестниците, които най-ранно пусна електронното си издание, това стана още през 2000 година и ние рискувахме за разлика от всички останали и пуснахме 100% онлайн издание в интернет, разбира се с притеснението дали това няма по някакъв начин да удари печатното издание. Оказа се, че това са печатното издание, електронното издание имат едно коренно различни таргети. Тъй като в печатното издание са аудиторията над 30-35 години, да каже, че по-голямата е между 35 и 45 и нагоре. Докато в електронното издание, четат предимно млади хора, които за съжаление много от тях не си купуват вестници. Второто нещо което е, четат го всички българи зад граница. Което е естествения начин за голям достъп за информация на българите, които са в чужбина. И смятам, че този който реши да заключи сайта си, просто никой няма да влезе, никой няма да го плати, защото има достатъчно много други сайтове, които са отворени. А пък дали тези сайтове, ще изместят, колко ще изместят хартиените копия зависи наистина от културата на четене на вестника на младото поколение.
Водещ: Можем ли да говорим вече за това, че те не са научени да си купуват вестници, не само, че не си купуват?!
Славка Бозукова: Да, можем да говорим, че наистина голяма част от тях, които не се занимават предимно с, не работят още. Те просто нямат чувството за купуване на вестници. Но пък от друга страна, те са изключивно будни и интелигентни и прехвърлят страшно много сайтове на ден, от където пък те си набавят своята информация. Затова смятам, че всеки един уважаващ се себе си вестник, трябва да допълва електронното с хартиеното издание.
Водещ: И тъй като започнахме с размисъл по темата, дали добрата новина вече е новина за първа страница. Накрая да проверим, какво мислят Венелина Гочева и Славка Бозукова. Отпада ли вече правилото, че добрата новина не е новина.
Венелина Гочева: Аз мисля, че това правило много отдавна остаря. Просто някой път, това е удобно за политици, които искат да обяснят, защото новините затова което не са свършили са свършили лошо (…) на първите страници. Мисля, че отдавна и всички медии, и електронни и печатни медии, когато има добра новина, тя е на първа страница! Няма добри и лоши новини, според мен има важни новини за хората, които биха им били полезни. Примерно ако днес, т.е. ако преди два дни гледахте (…) новините са еднакви, не защото са слаби вестници, а защото новината примерно за отпуските, които (…) от отпуските, която беше обявено от социалния министър за незаконна, тя просто е важна новина. И всъщност силата на вестника и на медиите от тук нататък е да разкажат тази новина. Да я кажат, кое е важното за хората, да им помогна да се ориентират. И в това пак казвам, от тук нататък на вестниците силата ще бъде добре разказано, честно, почтено, пълната новинарска история. Новината да я оставим за радиото.
Славка Бозукова: Аз лично смятам, че този разговор не е в никакъв случай не е много позитивен, защото смятам, че в самите медии трябва да извървим един много дълъг път към това да успеем да кажем на хората, че ние сме тия хора, които искаме само да вземем лошото и да покажем в тях. За да могат да се отворят наистина да бъдат много по-спокойни говорейки с журналистите. Но това е нещо което ние трябва да извървим като много дълъг път. От нас се иска наистина да запазим своята независимост и да можем да останем в помощ на обществото за всякакви други кампании, които и от тук нататък ще се направят.
Водещ: Всъщност оказва се, че освен дефиниция, лошата новина е новина, това вече се превръща и в травма на журналистиката, не говоря само за българската, а по принцип!
Славка Бозукова: Точно така е и смятам, че който не го разбере максимално бързо, той просто ще загуби позиция в пазара!
Водещ: Ами това е, да не потъваме повече в скалата на свободата на словото, само това можем да си пожелаем като извод след връчване на поредните награди „Черноризец храбър за българската журналистика”. Хубав ден от нас Жанет Николова, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.

Издателят, който мечтае да е репортер

Капитал, Light | Даниел НЕНЧЕВ | 13.11.2010 

Той е идеолог на "Ку-Ку" и повечето му производни тв проекти, автор на няколко книги и доскорошен участник в най-неприятното телевизионно риалити за всички времена – "Парламентарен контрол". Днес противоречивият Дилов пише книга за прехода, издател и председател на редакционния съвет на вестникк "Новинар" и главен редактор на авторитетното двумесечно списание L’Europeo. Преди всичко Дилов-син е завършил История на журналистиката. И без съмнение има любопитно мнение за процесите, които протичат в българския й вариант.

Защо станахте толкова масов?

Давам си сметка и даже с лек уплах сам си отварям хладилника, защото може да изпадна от него. Това дойде от Facebook. Там имам 20 000 абонати на страницата и 56 000 уникални прочитания на ден. Тоест доста самостоятелна медия. Нарочно го правя там, където не е комерсиално. Първо, аз посегнах към Facebook, когато отпадна хипотезата, че го правя, за да получа избиратели. Бях сигурен, че няма да се кандидатирам, отказах да влизам в парламента и тогава направих страницата си, профила. А за "България търси талант" ме излъгаха арменци – те са царе да те изпържат.

Какво е списание L’Europeo?

L’Europeo е нещо различно, ново, знак е. Все повече го виждам да стърчи от чантите на дами, на които нищо от външния вид не предполага, че четат такива текстове. Явно го носят, за да е ясно, че го имат. L’Europeo хич не се сърди на ония, които го купуват, само защото снобеят. Напротив. Ние сме щастливи, че освен че ще го купят, ще научат и че Гогол не е интернет търсачка. L’Europeo е знак за другост. И се припознава и от разни хора, на които не им се ще много да са българи. Списанието е различно като теми, а и от начина, по който се говори в повечето медии в момента. А и тази негова извънвременност, извън злобата на дните, го прави много привлекателно. Доближава се до един формат, който в България никога не е бил известен – Quarterly, в който големите събития са представени винаги през лична история. Истории до крайност хуманизирани, независимо за какво става дума – за желязото в спанака или за гриповете, които се предават по медиен път – птичи, свински и т.н.

А какво искате да промените?

Както в италианския вариант, ще има доста повече национални теми, които са експонирани на фона на някакви световни процеси. Винаги имаме българска история – в рамките на контекст, който е най-малкото европейски. Примерно кражбата на тялото на Чарли Чаплин, където е лъжа с лъжа в лъжата – изключително интересно. Или сравнявахме Атомното "Ку-Ку" с румънците, грузинците, Орсън Уелс. Освен това повече ще са текстовете, специално възложени да бъдат написани от хора, които имат специално знание по темата, а не ги ровят да ги търсят и събират. Ще се появят много неочаквани автори – хора, които не са забелязани от българските медии, а и те не са имали кураж да пишат, но са примерно страхотни специалисти по далекоизточна модерна история – каквото се случва в момента в Китай, Япония. Хора, които пишат и добре, там живеят, там са социализирани и могат да разкажат истории, които тук не ги знаем и наистина ще бъдем като Марко Поло.

Какво предстои на медийния пазар?

Медийният пазар ще бъде огледален на политическия в предстоящия сезон.

Какво означава това?

Означава секс без хигиена. Ужасно ще бъде. Ще има много бурни събития със сигурност – задава се очевидно титаническа политическа битка. И това ще се отрази на медиите със сигурност, поради малкия пазар. Ако пазарът беше достатъчно могъщ да подкрепи едно издание, включително и рекламния – то нямаше да бъде толкова зависимо от политически субекти или икономически, които пък са зависими от политическите. И това е една затворена верига. Затова много възлагам на интернет изданията, защото там свободата е много по-голяма. Хората, които наблюдават медийния пазар, мислят по това явление и съм почти сигурен, че ще бъде подкрепено предложението ми от догодина да има "Черноризец Храбър" и за блогъри.

Вие сте член и на съюза на издателите, които дават наградите за журналистика "Черноризец Храбър". Какво е новото в него тази година?

За пръв път не издателствата предлагат текстове, а всеки журналист може сам да си предлага. Второ – награда за журналистическа книга. Третото, което смятам, че е редно да кажем – беше много хубав жест наградата за цялостно творчество. Тя се знае предварително, но не се обявява. Радостина Константинова, посмъртно, създателката на 168 часа. Още повече че тя ще отиде в една фондация за млади журналисти.

Каква е вашата дефиниция за добър журналист?

Има нещо много важно на ценностно ниво. Моето поколение е изпердашено и няма да роди повече добри журналисти. Защото на нас, особено във Факултета, а и в редакциите, ни преподаваха мита за така наречената обективна журналистика. Обективната журналистика за мен е крайно субективна журналистика, пожелала да остане анонимна. На нас ни се преподаваше това – че трябва да бъде разделен коментарът от новината и всички тия неща. И всъщност човекът, който казва "аз" в журналистиката, първо трябва да си извоюва правото да го казва. Обаче, като добие това право, той трябва да го казва. Не да се крие зад титула на вестника или да се крие зад твърдението, че е добър обективен журналист. И този модел на личността на журналиста тепърва ще излезе и сила ще му дадат електронните медии и интернет.
Правят впечатление тия, които пишат от първо лице, единствено число, защото те се ангажират с позиция и пишат по-скандално. Това не е оная журналистика, която е занаят – шиенето на потници, правенето на интервюта, писането на дописки. Голяма част от журналистиката в България е и продължава да е паркетна. Някакви хора ходят на пресконференции и след това ги преписват. И тук пак се надявам, че агенциите и интернет ще убият това.

Най-важното, което се случи, и най-важното, което не се случи с медиите у нас?

Езикът се разкрепости страхотно, обогати се, освободи се. Трябва да си даваме сметка за това. Може би единственото нещо, което не се случи, а трябваше да се случи, е разследващата журналистика. Заради девалвацията на професията – много издания, ниски тиражи, малко заплащане… Много трудно е да отгледаш и да успееш да поддържаш истински разследващ журналист. Защото той трябва да може с едно разследване да живее 2-3 месеца, докато направи следващото. И това е ужасно трудно да се направи. Няма как да го пращаш по пресконференции. Има един порок, който се случва в България – добрите журналисти ги правят началници. Не можеш в България да си суперрепортер на 56 години. Просто системата не те оставя. Тя не ти плаща достатъчно. Ти, ако си добър журналист, на 56 години трябва да си вече главен редактор. И не говоря за собственост. В една от най-големите български фирми, със стотици милиони оборот годишно, държателката на 7% от капитала продължава да е секретарка на шефа. Защото просто е много добра секретарка и не иска да бъде друга – не иска да бъде шеф на отдел, не иска да бъде представител в Лондон, не. Тя е секретарка на шефа, ходи сутрин половин час преди него, прави кафета, вдига телефоните и е акционер. И то е акционер от самото създаване, тя е учредител. Та тук не можеш да отгледаш суперрепортер, който, независимо на каква възраст, първо, да е много ОК с парите, които изкарва, и второ, да е горд с това, че е репортер. Аз не бих бил собственик на "Новинар", бих бил репортер на "Новинар", ако взимах същите пари, които взимам като собственик. Но просто няма как да си храня ужасно многото деца, а да не говоря за другото.

Стр. 24 – 25

Иво Прокопиев: Ако обществото иска да знае механизмите на зависимост в медиите, ще разбере

сп. Мениджър | 11.07.2010

Невъзможно е да се избегнат всички конфликти на интереси на издателите, но могат да се управляват, като връзките станат прозрачни за читателите, казва зам.-председателят на Съюза на издателите и съсобственик на в. "Капитал"

- Господин Прокопиев, какво гарантира, че Законът за задължителното депозиране на печатни произведения, на който се разчита да направи прозрачна собствеността, няма да стане "врата в полето", както беше изискването в Закона за радио и телевизия – да не бъдат притежавани от собственици на рекламни агенции. Какъв е проблемът като собственици да бъдат регистрирани подставени лица?

- Въпросът всъщност е искаме ли да знаем за механизмите на зависимост в медиите. Ако наистина искаме да знаем, ще разберем. Промяната в споменатия закон ще помогне, поне по отношение на собствеността. Дори и да е подставено лице, то ще носи отговорност като издател. В момента има много напълно анонимни издания, собственост на външни фирми, с анонимна собственост, печатат се в гаражни печатници. Те не носят никаква отговорност за съдържанието, което разпространяват, и не плащат никакви данъци. Поне този проблем може да се реши.

- Смятате ли, че читателите се интересуват кои са собствениците, като си купуват вестници и списания? Съюзът на издателите свой гилдиен интерес ли защитава с исканата промяна на закона или обществен интерес? Какъв е проблемът да се търгува с влияние и при декларирани до физическо лице собственици?

- Съгласен съм, че проблемът с финансирането на медиите и търговията с влияние е по-голям. Има много начини една медия да бъде държана в зависимост, не само през собствеността. Например през рекламните приходи, разпространението, банковите кредити, субсидиран печат и т.н. Има много аспекти на медийната зависимост – защита на търговски и чисто бизнес интереси примерно, промотирането на някой продукт или атака на конкурент. За обществото по-опасната зависимост е зависимостта от политиците. Точно те са основните заинтересовани, които искат да държат медиите зависими, защото не обичат да бъдат критикувани. Това не е нещо ново. Откакто има демокрация, има и опити медиите да се манипулират. Например във времената на Римската република Цезар сам е списвал "вестника" върху каменни плочки, който съобщава за неговите победи в Галия. Т.е. това, което знаем за военните му кампании, е това, което Цезар е искал да знаем. В този смисъл гилдийният интерес на Съюза на издателите съвпада с обществения, защото издателите си дават сметка, че професионалните медии трябва да са свободни и независими, иначе умират или се продават на политическите интереси. Това обаче е друг "бизнес". Огромната част от членовете на съюза са медийни предприемачи, те искат да правят бизнес на ме-дийния пазар, не да търгуват влияние с политиците.

- Къде минава границата между корпоративния интерес на собственика и обществения интерес, който защитават медиите? Ще ви дам пример от "Капитал" – там често има текстове за проблемите, които създава държавата пред проектите за възобновяеми енергийни източници, а това е едно от стратегическите направления на вашия "Алфа финанс холдинг". Трябва ли вестникът, на който сте съсобственик, да бъде подозиран, че урежда ваши корпоративни интереси?

- Това е хубав пример, който илюстрира нуждата от прозрачност. В регистъра на собствеността на Съюза на издателите в България аз съм декларирал, освен че имам дял в "Икономедиа", всичките си други икономически интереси, включително дела в "Алфа финанс холдинг". Т.е. проблемът е да се обявят всички потенциални конфликти на интереси. Читателите на "Капитал" знаят, че аз съм един от издателите, и могат сами да преценят дали представеното е обективно или не. Ние сме отишли по-напред във вътрешните си правила. Във всяка статия в "Капитал" или "Дневник", където се споменава фирма, в която издателите имат интерес – примерно "Каолин", "Солар про" или "Дамяница", се посочва връзката и фактът, че един и същ човек има дял и в "Икономедиа", която издава съответния вестник. Не е възможно да се избегнат всички потенциални конфликти на интереси, те обаче могат да се управляват, като връзките стават прозрачни за читателите. Иначе по същество всичко написано в "Капитал" и "Дневник" е пред очите на обществото в последните 17 години. Вестниците имат такова доверие и са толкова успешен бизнес точно защото никога не сме си позволявали (с другия издател Филип Харманджиев) да ги използваме за защита на някакви наши лични интереси.

- В писмото, с което управителният съвет на Съюза на издателите благодари на правителството за промените при собствеността, се казва: " УС на СИБ отчете, че все още има дефицити в областта на разпространението на печатните издания и гарантирането на достъпа на гражданите до информация, които в следващите месеци трябва да бъдат преодолени". Означава ли това, че ще има още искания за законови поправки?

- Съюзът на издателите инициира поправките в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения и регламента за разкриване на действителните собственици на издателските фирми. Ще следим внимателно другите идеи за законови промени. Трябва да подчертая, че и сега има закони, които не се спазват прецизно – например Законът за защита на конкуренцията по отношение на опитите да се преразпределя пазар чрез дъмпингови практики и чрез изкупуване на каналите за разпространение.

ИВО ПРОКОПИЕВ е зам.-председател на Съюза на издателите в България. Съсобственик на "Икономедиа" компанията, която издава "Капитал", "Дневник", няколко списания и сайта. Притежава и печатница. Бизнесът му извън медиите е съсредоточен в "Алфа финанс холдинг", който обединява повече от 60 фирми, занимаващи се с финансови услуги ("Булброкерс"), индустриални минерали ("Каолин"), чиста енергия ("Солар про"), недвижими имоти. Съпругата му Галя Прокопиева е главен редактор на в. "Капитал". Съдружникът му в "Икономедиа" е Филип Харманджиев, собственик на винарската изба "Дамяница".

Стр. 62 – 63

Десети юбилей на Съюза на издателите

в. Новинар | 13.07.2010 

10 години от създаването си и 7-ото издание на конкурса за журналистически награди "Черноризец Храбър" ще отпразнува Съюзът на издателите в България в деня на свободното слово -10 ноември, тази година.
На тържествена церемония ще бъдат връчени наградите за журналистическо творчество в печатните медии "Черноризец Храбър" 2010. От тази година право на предложения за участие имат всички издателства, независимо дали са членове на съюза, както и отделните автори, които могат да участват със собствени материали.
Конкурсът запазва своите 9 категории, победителите в които се гласуват от Академия "Черноризец Храбър".
Награда за журналистическо разследване; Награда за политически журналист или коментатор;
Награда за репортер (за откриване и професионално поднасяне на новина или репортаж);
Награда за бизнес и финансов журналист; Награда за спортен журналист; Награда за журналист в ресора култура и стил на живот; Награда за фотожурналист; Награда за журналист от регионална медия; Награда за млад журналист.
Управителният съвет на СИБ връчва и своите Голяма награда за принос в българската журналистика и Специална награда за значим обществен принос на медиа, които не се номинират предварително. До участие в конкурса "Черноризец" се допускат авторски материали на всички щатни и нещатни журналисти в България, публикувани в периода 1.04.2008 г.-15.09.201 Ог.
Предложения ще се приемат до 1.10.2010 г., след което Редакторският форум на СИБ ще отсее чрез гласуване до 3 номинации във всяка категория, събрали най-много гласове.
За председател на Редакторския форум тази година беше избрана г-жа Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт".

Стр. 4

Медии рапортуват: Няма натиск от правителството

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация

Тошо Тошев, главен редактор на в. “Труд”: Никакъв натиск при последните 3 кабинета

в. Стандарт | 2010-05-31 

Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Сакскобургготски, г-н Станишев и г-н Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите. За правителствата на Жан Виденов и Иван Костов не желая да си спомням.
Като председател на Съюза на издателите в България мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми.
Що се отнася до намаляването на броя на членовете на СЕМ, мисля, че след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии.

Стр. 4