в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 20.11.2010

Представяте ли си как, съобщавайки новината, че премиерът е играл мач, водещата си разкопчава сакото. Посяга към полата в момента, в който обяснява как днес е спрял лекарският протест. Кулминацията на емисията съвпада с падането на сутиена на новинарката, която обявява, че е прерязана лентата на поредната отсечка на магистралата X. Всичко това можеше да е реалност. Спомняте ли си "Голата истина в 600 секунди". Първите в Европа новини на голо (първообразът им е канадски) се излъчваха по МСАТ. Пет разкрепостени информираха за най-важните вести от деня, освобождавайки тялото си от ненужните дрехи. Голите новини вървяха на гърба на "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви и бяха в люта конкуренция за рейтинг. Две немски телевизии и една френска наддаваха за правата върху тяхното излъчване. Малко преди СЕМ да ги спре, телевизията сама си ги спря. Това обаче беше преди десетина години. Новинарските емисии сега са други.
Поводът новинарските емисии отново да са под обектива е десетият рожден ден на новините на Би Ти Ви. Първата частна телевизия у нас изстреля дебюта си в тази дисциплина на 18 ноември 2000 година. Част от екипа не иска много да си спомня този ден заради… сътворените гафове – емисията започнала и… завършила с репортаж на Кристина Баксанова. Основният "виновник" била техниката – значителна част от която току-що била пристигнала. Шефката на новините – Люба Ризова, е на тази длъжност от създаването на медията, но също призна за противоречивите си спомени от онзи 18.
Независимо от фалстарта от години новините на Би Ти Ви са лидери по гледаемост. Централните ги гледат над милион и половина зрители всяка вечер. Според рейтингите на TV Plan за октомври първите четири позиции сред информационните блокове са на Би Ти Ви, като пазарният дял на централната емисия е 60%, а рейтингът й – 22.33 процента. Държавната БНТ пробива с петото място, където е нейната запазена марка "По света и у нас" (12.9% пазарен дял и 5.57 рейтинг). Следва я вечерната емисия на Нова тв – "Календар", съответно със стойности от 15.1 и 5.56 процента.
Една от причините за успеха на десетгодишните новини може би е новинарското поколение, на което аудиторията повери доверието си, а медията ревниво отгледа. Друга – че пренесе западния модел за правене на новини и официализира директните включвания от горещите точки, независимо че последното редовно е осмивано от героите в шоупредаванията.
Докато новините на Би Ти Ви израстваха през тези десет години, те се "сприятелиха" и с тези на "Нова телевизия", и на БНТ. От време на време даваха тон за песен и на други подрастващи новинари, но те с неособена охота възприемаха и продължаваха наученото.
През последните години и в БНТ информационните емисии са добре построени, за разлика от предишни ери, когато обслужваха единствено новините от жълтите павета. Новинарите от "Сан Стефано" 29, дали заради натрупванията на по-обширния си опит, демонстрират и амбицията за задълбоченост – като че ли по-всеобхватно развиват темите си. Положителен резултат дава и моделът да канят репортерите, изготвили съответния репортаж или пък компетентния по материята експерт, в новинарското студио. Така в реално време се опитват да разнищят горещите теми на деня. Отрицателно
върху БНТ се отрази все пак липсата на кадри от времената, когато тя беше единствена.
Силата на "Нова телевизия" като че ли е в разследванията. Но не защото Бойко Борисов казва, че най-много разследващи журналисти има в "Нова тв". Помнят се репортажите на Васил Иванов, а репортерка на същата медия предизвика оставката на Лъчезар Иванов като заместник-шеф на парламента и шеф на софийския ГЕРБ.
Тези хора са опасни за вашето здраве, гласяло заглавие в британския вестник "Гардиън" преди години. Под него се мъдрели снимките на тримата топводещи на телевизионни новини на Острова. Поводът за публикацията било изследване на университета в Нотингам, което доказвало, че гледането на тв новини за събитията по света, събрани в 15 минути или половин час, предизвиква
депресия, объркване и страх
Авторите посочили и причините за извода си – повечето новини са негативни и затова посъветвали гражданите, които преминават през труден период от живота си, да избягват новинарските емисии.
Само лошата новина е новина. Така пък биха отговорили поне 90% от запитаните в импровизирана анкета из България. При все че повечето с право се чудят защо покушението срещу някой подземен бос трябва да е водеща новина? Логично е аудиторията да недоумява и защо поредната прерязана лента от премиера също трябва да "отваря" пътя на новините?
Всъщност, какви новини точно иска публиката? Може би – позитивни. Поне за това призовават по форуми и в преки телевизионни връзки зрителите. Необходимо ли е обаче нещо да им се спестява? Има ли изобщо право телевизията да показва всичко? Анализаторите също нямат еднозначни отговори на последните два въпроса, особено след като през последните години и войните се разиграваха по тв каналите. Учебникарски са примерите как американските тв гиганти отразяваха войната в Ирак и как катарската "Ал Джазира" подходи с едър "детайл" към трагедията и показа "грозната страна на войната". Времената, в които монополът върху информацията държаха мегакорпорации като CNN и ВВС, бяха на път да загинат. Особено след тоталната намеса на ИНТЕРНЕТ. Въпреки това обаче спасяването на чилийските миньори отново доказа силата на големите новинарски емисии – CNN предаваше директно спасителната мисия в продължение на повече от денонощие. Все пак парадоксът, че нещо се е случило само ако са го показали по телевизията, е клише, но клише с мегаживот
Безспорно изпращането и поддържането на кореспонденти в чужбина е скъпо занимание. Но едва ли само това е причината за 30 години вестникарските страници с международни новини във Великобритания да се редуцират с 60 процента.
Големите български медии не поддържат сериозен списък с кореспонденти зад граница. Дори и БНТ вече не може да се похвали с прилична мрежа, независимо че има свои хора в Берлин, Москва, Скопие, Брюксел, Белград и Букурещ, някои от които се ползват и за нуждите на държавното радио. БНТ, и останалите тв канали разчитат преди всичко на стрингерите – нещастните кореспонденти. Вярно е, че властва ерата на ИНТЕРНЕТ и всичко може да се научи от глобалната мрежа, но е много по-авторитетно за всяка себеуважаваща се медия да информира чрез свой репортер на място. И докато тв каналите умуват върху тези теми, може би един от основните проблеми на новинарските ни емисии са връзките им с властта И инстинктът да подреждат новините си по един и същ начин. Разликата за зрителя е нулева – само няколко минути между началото на блоковете. Вместо да се гонят чии новини да почнат по-рано, за да захапят преди конкуренцията аудиторията, по-здравословно за новинарите ни е да наблегнат на тези вести, които ги няма в останалите телевизии. Или май това е неподходящ пример и Про.бг е доказателството. Когато преди две години още се казваше TV2, телевизията тръгна с амбициозни и различни от общоприетите новини. Но се провали. Все пак неплатеният ток на баба от Павликени не може да е водеща вест. Дори и поднесена по забавен начин. След експерименталния период TV2-Про.бг се върна към установения от останалите новинарски модел и новините й съвсем се "изгубиха". Независимо че свалиха голите новини, МСАТ също не станаха основни диктатори на общественото настроение в страната.
В последна сметка, докато медиите се изявяват като последна инстанция, не е ли по-безболезнено да гледаме шоу с новинарски елементи, отколкото новини с елементи на шоу?

Стр. 36

в. 168 часа | 12.11.2010

ДЪРЖАВНИ агенции за регулиране на цени и дейности във всички пазарни направления, чиято дейност е критикувана непрекъснато и повечето от които не генерират никакви приходи, ще се облажат с най-голямо увеличение на бюджета през следващата година.
Според разчети на внесения в парламента за обсъждане проектобюджет за 2011 година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще получи с над 23,8 процента по-голяма издръжка спрямо сега.
Интересен е фактът, че съставът на енергийните комисари бе намален от 7 на 5, а в същото време се предвижда увеличение на бюджета за заплати в ДКЕВР с близо
300 хиляди лева Общото увеличение на бюджета на комисията е точно със 700 хиляди лева, като достига 3,56 милиона лева. В същото време ДКЕВР не можа да направи нищо, за да накара ЕРП-тата да изплатят парите, които дължат на държавата, и тя загуби близо половин милиард лева от дивиденти.

Един от рекордьорите

в увеличението на бюджетните субсидии е Съветът за електронни медии (СЕМ). Без да е ясно точно какво е направил през 2010 година, правителството на Бойко Борисов вдига парите за телевизионния регулатор в изборната 2011 година с 26,8 процента. Съветът ще получи точно 300 хил. лева повече, или 1,4 милиона лева за издръжка в бюджетната 2011 година. Още един регулатор ще се облажи с яко вдигане на заплатите и това е Комисията за регулиране на съобщенията. Нейният бюджет скача от 2011 година с 23,4 процента и ще надхвърли 10,45 милиона лева. Служителите в комисията ще си раздадат с над 400 хиляди лева повече за заплати. Може би върхът на наглостта е бюджетът на Комисията за финансов надзор, който самата тя е поискала. Според разчетите на новия й председател Стоян Мавродиев, КФН трябва да получи с 45,7 процента повече средства спрямо 2010 година, или с 4,3 милиона повече. С близо 2 милиона лева се предвижда да се увеличат заплатите в комисията, които и в момента са от най-високите. Симеон Дянков обаче не е на същото мнение, защото в проекта на Министерския съвет за бюджет на Комисията за финансов надзор не е отделена и стотинка повече спрямо 2010 година. Безспорно най-голямо увеличение в бюджета си ще усети Комисията по ядрено регулиране. Нейната субсидия се вдига с 32 процента, като се компенсира същия спад от приходи от собствена дейност. Тук се отчитат и възможно по-големи разходи, свързани с АЕЦ "Белене". Яко захлебване за поредна година ще получи и комисията "Кушлев". Борците срещу незаконното забогатяване, чиито резултати са повече от трагични, ще приберат 5,14 милиона лева – с 21,1 процента повече. В графата приходи отново стои нулата.
"Безспорно е, че бюджетът дава най-много на полицията. Бюджетът на ДАНС също се увеличава с 20 процента. Излиза, че се готвим по-скоро за война отколкото за излизане от кризата. Не се виждат никакви антикризисни мерки ", коментира за "168 часа" депутатът от БСП Петър Димитров. Наистина бюджетът за 2011 година, разчетен за изсмукване на всичко възможно и преразпределение към армия, полиция и социално осигуряване, предвижда скрито увеличение на разходите за цялата администрация. Според консолидираната рамка увеличението на разходите ще е символично – с около 50 милиона лева, но по-детайлен преглед показва, че има скрито преразпределение на около 1 млрд. лв. Този милиард идва от намаление на парите за непредвидени и аварийни ситуации, както и пари за инфраструктурни проекти. Милиардът ще бъде разпределен изцяло към бюджетите на МВР, армията и социалното осигуряване. Най-голям ще е бюджетът на Цветан Цветанов, който за първи път надхвърля 1 милиард лева.
Увеличението на бюджета е с 5,3 процента. Тотю Младенов ще получи с около 150 милиона лева повече, като неговият бюджет също докосва 1 милиард лева. 990 милиона лева ще получи и Министерството на отбраната, като увеличението е 11,2 процента. Почти всички останали министерства, с изключение на финансите, ще трябва да се задоволят със старите си бюджети. По този начин парите за МВР вече ще са повече от тези за образование, а здравеопазването е замразено. С други думи, реформи няма да се правят, а само ще се плащат социални помощи, коментират анализатори.

Стр. 25

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 14.11.2010 

БНТ прави политическо предаване с петима водещи. Телевизията твърдо е решила да бори кризата и конкуренцията, но дали вече не е твърде късно

Който зло не мисли, излъчва "Байландо" и "Великолепната шесторка", а на когото не му стига рейтинг, нагазва по-надълбоко в политиката. Така горе-долу би могъл да звучи тази есен телевизионният вариант на известната народна поговорка. По всичко личи, че от държавната телевизия ще долети анонсът за най-интригуващото предаване през 2010-а. БНТ подготвя чисто нова рубрика с обществено-политическо съдържание. Засега медията още не говори официално за нея. Въпреки това през седмицата синдикалният лидер в телевизията Венка Ризова разкри във Facebook за плановете на ръководството. Според хора от "Сан Стефано" 29 работното заглавие на проекта е "Екип 5". Името прави аналогия както с по-стария "Екип 4", така и с формата на новото предаване, което ще се излъчва във всичките пет делнични вечери и ще се води от петима различни водещи. В телевизията броят за сигурни Милен Цветков и Иван Гарелов. Преди дни Цветков спря старта на предаването си по Канал 3 с пояснение, че е получил предложение и от други телевизии. Хора от БНТ разказаха, че в последните дни бившият новинар от Канал1 прекарвал часове в нюзрума и в студиото за репетиции. В същото време и хора от "Нова" издадоха, че Милен е преговарял с нейните шефове за възстановяването на "Часът на Милен Цветков" и че резултатът от срещите ще стане ясен през следващите дни. Иван Гарелов също не крие, че иска да работи отново в бившата си телевизия. Последно той говори за това в началото на сезона, когато отказа да води "Байландо" по "Нова".
Из коридорите на държавната телевизия се чува, че друг водещ на "Екип 5" ще бъде Мартина Шопова. Доскоро тя бе едно от лицата в сутрешния блок на TV7. Като възможно лице на "Екип 5" се спряга и името на Мариета Фидосиева. Преди години тя работи в Ефир 2, а в момента е глас в сутрешния блок на БНР. Пак според все още неофициална информация друг замесен в проекта е Георги Кузмов. Той дълги години бе в новините на БНТ, преди да се заеме с медийния фестивал в курорта "Албена".
Делничният вечерен блок няма да е единствената задаваща се новост в програмата на държавния канал. Промени скоро ще има и в сутрешния блок. Засега се знае, че той ще започва в 6.30. Рокади ще има и на по-високите етажи – до дни за шеф на дирекция "Информация" ще бъде обявена Милена Цветанска, която в момента е главен редактор на "По света и у нас". На новата позиция тя ще наследи Вяра Анкова, която през юли СЕМ избра за генерален директор. Досега функциите на Анкова в "Информация" временно бяха поети от Бойко Василев. Мястото на Цветанска в "По света и у нас" пък ще заеме водещата на "Референдум" Добрина Чешмеджиева, която ще продължи да се занимава и с вечерното токшоу във вторник.
БНТ всъщност вече започна да обновява програмата си още преди в публичното пространство да се появи мълвата за "Екип 5". Преди дни място в нея намери блокът "България днес". През лятото Анкова обеща да даде всичко от себе си и от колегите си, за да измисли предавания, с които да вдигне гледаемостта и да спре срива в рекламните приходи. Усилията вече започват да виждат малък екран. Въпросите сега са не само дали публиката ще хареса промените и ще спре да разсъждава за БНТ като за по-старомодната телевизия, за което ще е необходимо време, а и дали "Сан Стефано" 29 изобщо разполага с време. През лятото "Виваком" обяви, че БНТ й дължи близо десет милиона лева за разпространение на сигнала, след като още през лятото на 2009-а телевизията е спряла да обслужва задълженията си. През есента компанията допълни информацията с уточнение, че сумата с лихвите вече е стигнала над 13 милиона и че събирането й най-вероятно ще стане по съдебен път. През седмицата от държавния канал поясниха, че "преговорите за намиране на взаимно приемливо решение продължават". В същото време медийната комисия към Народното събрание отказа да увеличи субсидията, която телевизията ежегодно получава от държавния бюджет. За догодина ръководството й поиска 93 милиона лева. финансистите й изчислиха, че за една година медията произвежда 29 200 часа продукция и че всеки час струва не по-малко от 2500 лева – 1400 лв. за разпространение, около 200-500 лева – за авторски и сродни права, около 900 лева – за заплати и възнаграждения, и т.н.
Цифрите не трогнаха депутатите и на първо четене те запазиха дотацията в тазгодишния й размер – малко над 60 милиона. Членовете на медийната комисия припомниха, че законът позволява на телевизията да се дофинансира, продавайки рекламно време – по 15 минути на ден, от които обаче само 5 във вечерния прайм-тайм. За сравнение частните оператори разполагат с по 12 минути на час без допълнителни ограничения. Народните представители не се впечатлиха от забележката, че текстовете в Закона за радио и телевизия са писани в години, в които единствената друга национална телевизия е била частната bTV, и че оттогава досега на рекламния пазар са се появили десетки частни програми, сред които и три национални – "Нова", Pro.bg и TV7. Парламентаристите не обърнаха внимание на думите на Анкова, че доскоро финансовата инжекция за БНТ е била с около 20 милиона лева по-голяма – почти 82 милиона през 2008-а и 2009-а. Вместо това народните представители препоръчаха на шефката да се вмести в отпуснатата сума и при необходимост да направи и съкращения. От телевизията отговориха, че тежкото финансово положение не може да се оправи само със съкращения и че механичното съкращаване на щата на една структура първоначално винаги води до повече разходи, които медията не може да си позволи. Така пинг-понгът между парламентаристи и тв босове като че ли се отложи за след година, през която може да се случи какво ли не.

Стр. 50, 51

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010

Обществените оператори са във фокуса на нормативния акт

До края на ноември ще бъде готов текстът на новия закон за електронните медии. Това каза председателят на работната група, която пише нормативния акт, доц. Георги Лозанов. Още следващата седмица пък председателят на медийната комисия в парламента Даниела Петрова очаква предварителен доклад за работата на групата.
Според Петрова новият закон ще бъде по-либерален и ще създаде подобри механизми за работата на медиите, особено на обществените. Той ще предвижда и по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на медиите, обясни Лозанов.

За обединението на БНТ и БНР

В момента вървят обсъждания на свършеното от всяка от трите подгрупи, които се занимават с отделни части от закона – реклама, финансиране, функциониране на обществените медии и прочие. В четвъртък се очаква да бъде дискутирана надълго и нашироко съдбата на БНТ и БНР.
Вероятно в новия медиен закон ще бъде заложен механизъм за обединяване на администрацията и мениджмънта на обществените радио и телевизия. Идеята беше лансирана още при първата дискусия по закона в края на юли тази година.
Тогава тя бе защитена от Георги Лозанов, Хачо Бояджиев и Радослав Чолаков, които са част от работната група, занимаваща се с новия медиен закон.

Идеята

Идеята на бившия дългогодишен генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев предвижда двете медии да се обединят в холдинг, но да се запазят редакционната им самостоятелност и юридическа автономност.
И БНТ, и БНР ще се управляват от изпълнителни директори, които ще се назначават от управителното тяло на холдинга. Президентът на цялата структура пък ще се избира от парламента с квалифицирано мнозинство, гласи предложението на Бояджиев.
Според председателя на работната група Георги Лозанов обединението на двете обществени медии ще бъде свързано и с промяната на начина на финансирането им.
Той предлага вариант, при който държавата субсидира само предавания с обществено значима функция. "Останалата част от програмите на БНТ и БНР трябва да се издържа от реклама, въобще от приходи извън държавния бюджет", казва доц. Лозанов.
"Така БНР и БНТ въпреки двойното си финансиране няма да са нелоялни конкуренти на търговските оператори. Те ще играят с държавата според задачите, които им е поставило обществото, а на рекламния пазар – според правилата, валидни за всички, като няма да може да местят пари от единия джоб в другия", казва още Лозанов.
Според него обаче, за да се стигне до такъв модел на финансиране на обществените радио и телевизия, трябва ясно да се дефинира в закона какво включва обществената им мисия.
В закона е отделено и специално място на цифровизацията. Предвижда се дори да се създаде Съвет по цифровизацията, чиито функции вероятно ще бъдат описани в нормативния акт. Готовият текст съвсем скоро ще бъде качен на сайта на Министерския съвет за обсъждане.

Стр. 23

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010 

bTV е телевизията, която най-често е нарушавала Закона за радиото и телевизията през първите шест месеца на 2010 г. Това сочат данните в отчета на Съвета за електронни медии за периода от януари до юни тази година.
bTV има издадени общо шест административно-наказателни акта. Веднага след нея се нарежда Нова тв с четири акта за нарушения на медийния закон. В дъното на класацията е "Дарик радио", което е направило само две нарушения. Интересното обаче е, че повечето оператори не са наказани с парични санкции, а само с… предупредителни писма.

Кой как престъпи Закона

Нарушенията на телевизиите са свързвани предимно с излъчване на предавания, които или потъпкват добрите нрави, или според членовете на съвета са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните. Неспазването на ограничението за реклама също е причина за налагането на санкции от страна на СЕМ.
Най-фрапиращото нарушение на bTV е излъчването на спонсорство в политическо предаване. Става дума за "На барекадата" на Николай Бареков. В него е излъчен политически
дебат по време на изборите за кмет на София. Върху капака на лаптопа на Николай Бареков обаче е бил залепен спонсорски стикер. Наказанието, което СЕМ издава, е предупредително писмо, въпреки че за такива нарушения Законът за радиото и телевизията предвижда имуществени санкции от 3 хил. до 20 хил. лв.
Друг доста куриозен гаф на телевизията е свързван с излъчване на самореклама на риалити шоуто "България търси талант", в която е използвано знамето на България. Според медийния закон обаче телевизиите нямат право да пускат търговски съобщения със знамето, химна или герба на страната ни. За това нарушение СЕМ е наложил глоба.
Нарушенията на Нова тв са почти изцяло за неправомерно излъчване на реклама. Оказва се, че тя най-често не спазва ограниченията за рекламните съобщения. Нова тв е нарушила закона, като е излъчила рекламен клип на "Биг брадър Фемили", в който дете подканва родителите си да участват в шоуто, за да спечелят 200 хил. лв., кола и апартамент.
За това нарушение обаче СЕМ не е издал наказателно постановление, сочат данните в отчета на регулатора. Телевизията също
така е излъчила реклама на лекарството трибестан, без тя да бъде обособена като такава. За това нарушение СЕМ е изпратил само предупредително писмо до медията, въпреки че по закон се полага парична санкция, чийто максимален размер се равнява на 20 хил. лв.

"Най-лошите" предавания

Пародийното шоу на Джуди Халваджиян, което се излъчва по bTV - "Пълна лудница", е едно от най-зорко следените от членовете на регулатора. То попада в графата на предаванията, "включващи насилие и жестокост спрямо животни и са с вредно въздействие върху децата", и затова е било често санкционирано. Конкуренция на "Пълна лудница" по този показател е само "Отечествен фронт" на Мартин Карбовски,което се излъчва през уикенда по Нова тв, сочи още отчетът.
Според него "много зрители" също са сезирали съвета за прояви на насилие в тези предавания.

Рейтингът

Като предавания, които съдържат "елементи на противоречие с добрите нрави", пък са определени едни от най-рейтинговите шоупрограми на bTV – "Шоуто на Слави", "Комиците", "Пълна лудница", както и това на Нова тв – "Шоуто на Иван и Андрей".
***
8065
часа телевизионни програми са изгледали членовете на СЕМ от началото на годината, сочат данните в отчета За дейността на регулатора
***
Кръпки в медийния закон

 - В сега съществуващия закон за електронните медии са направени поне 27 поправки. Затова той става почти нефункционален. Ето някои от тях, посочени в отчета за дейността на СЕМ през първото шестмесечие
на 2010 г.:
 - В началото на 2010 г. Законът за радиото и телевизията бе синхронизиран с европейската Директива За аудио-визуалните медийни услуги.
 - Тази промяна в нашия Закон отмени забраната за продуктово позициониране в предаванията и филмите. Това е нов вид реклама, който не се санкционира от
директивата, а вече и от ЗРТ.
 - Законът вече издава нови модели за регулация и нови приоритети в дейността на СЕМ.
 - Например той предвижда съветът да налага имуществени санкции относно етични нарушения.
 - Тази нова територия на надзора бе посрещната с противоречиви чувства от медийнатагилдия, а СЕМ засега я прилага предпазливо.
 - С идеята за защитата на творческата продукция на независимите европейски продуценти и насърчаването на българската аудио-визуална продукция ЗРТ въведе задължение 12% от годишното програмно време на медиите да бъде заето с външни продукции.

Стр. 22 – 23

в. Сега | Наделина Анева | 09.11.2010

Новият медиен закон няма да ограничава права в световната мрежа, уверяват авторите му

Новият медиен закон няма да ограничи свободата в интернет. Това ще е философията на проекта, който от лятото периодически всява смут в гилдията с идеи от рода на обединяването на БНТ и БНР под обща шапка. "Този закон трябва да даде регулация за всички нови медии, но на този етап виждането е интернет да остане остров на свободата. Ще подлежат на контрол само онези аудиовизуални услуги в интернет, които се излъчват и в традиционните медии", обясни шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. Това означава, че СЕМ няма да има права за регулация върху сайтове, блогове и социални мрежи, а ще следи само за излъчването на телевизия онлайн. "Много неща от закона още не са изяснени, защото територията е много деликатна", признава обаче Лозанов.
"Не ми се иска законът да влезе в интернет", твърди и друг участник в работната група – юристът Радомир Чолаков. Според него няма проблем и в момента СЕМ да контролира телевизиите, които излъчват в интернет. Друг спорен въпрос е да подлежат ли на регулация мобилните оператори, които разпространяват телевизия по телефона. "Ако зависи от мен, няма да има такава регулация", казва Чолаков. Той е защитник и на друга либерална теза – радиото да остане само на лицензионен режим и да не подлежи на регулация от СЕМ, както е сега. Мотивира се с това, че за радиоразпространението няма евродиректива и специални изисквания.
Пълно затишие цари по скандалното предложение за обединение на БНТ и БНР под обща шапка. Според запознати експертите изчакват да видят как ще заработи държавната телевизия с новото ръководство и тогава ще решават за кардинални промени. Заради това вероятно и законът ще бъде забавен за след Нова година. Шефът на СЕМ обаче е оптимист, че основният проект ще е готов до края на този месец, за да бъде подложен на обществено обсъждане през декември. Всъщност обществено обсъждане вече имаше преди няколко месеца, но то така и не успя да надхвърли общите приказки.
Междувременно СЕМ признава и в отчета си, че новите процеси на медийния пазар нямат необходимата нормативна обезпеченост. "Технологичният скок в резултат на цифровизацията и конвергенцията между традиционните и новите медии вече променят репертоара на комуникацията и водят до разместване на пазара", отчитат медийните надзорници. Финансовата криза е фактор, който води до отказ от добри практики в медиите, пише още в изводите им. От регулатора смятат, че се налага частично прелицензиране на голяма група радиооператори заради разминаване между програмната дейност и параметрите, записани в лицензиите им. На практика това прелицензиране вече започна, обясни Лозанов. То ще засегне предимно големи радиовериги, които изцяло са сменили профила си.

НЕВОЛИ

Финансови тревоги измъчват Съвета за електронни медии, който често печели критики с бездействието си. След държавната телевизия и медийните надзорници се оплакаха, че не могат да изпълняват задълженията си с отпуснатия бюджет. "Невъзможността съветът да погасява всекидневните си задължения за електроенергия, вода, топлоенергия, почистване, поддръжка на интегрираната система за мониторинг, интернет и пр. поставя регулаторния орган в ситуация на институционална криза", твърди Георги Лозанов в отчета си до депутатите за първите 6 месеца на годината. През този период СЕМ е похарчил 637 667 лв., което е 27.68% от утвърдения план. Най-много пари отиват за заплати на персонала и за издръжка. Оказа се обаче, че за разлика от депутатите медийните надзорници не са замразили заплатите си и те продължават да се актуализират на три месеца според данните на НСИ за средната заплата в обществения сектор.
Медийният съвет също е пострадал от повсеместните мерки за икономии в бюджета – средствата за разходи са намалени със 140 000 лв. "Актуализираното месечно разпределение на разходите води до невъзможност за нормалното изпълнение на основните функции на СЕМ", твърди доц. Лозанов. Още в средата на годината съветът е имал 67 743 лв. просрочени задължения. Почти 51 000 от тях са за фактурирани и неизплатени услуги за април, май и юни, а 16 832 лв. са нужни за обезщетения на съкратените 4-ма членове на СЕМ за 143 дни натрупан отпуск.

Стр. 14

в. Банкер | 30.10.2010

Държавните медии щели да фалират. Ама друг път. Новината в аванс изскочи от тях самите. Причината била в постния бюджет, който правителството се подготвя да им отпусне за 2011 година. Това се разбра по време на тричасово заседание на Комисията по култура, медии и гражданско общество. Медиите, които се издържат с парите на данъкоплатците, и по-специално БНТ, не са доволни. Това състояние обаче е традиционно за всички държавни предприятия в онази част от годината, когато бюджетът е целодневна тема за упражнения. С какво все пак 2011-а ще е по-различна от 2010-а? Нали БНТ се обзаведе с ново ръководство? Ще извади ли то телевизията от финансовия колапс? Ще запази ли БНР водещата си позиция сред радиостанциите? Ами СЕМ? БТА? Как ще оправдаят средствата, които се отклоняват към тях? Ще подобрят ли продукта, с който ни "даряват", или ще го сложат на масата на конкуренцията? А и ще има ли все пак някакво затягане на финансовата дисциплина по тези държавни локации, след като министър Симеон Дянков им го заръча още преди година?
Държавната субсидия за БНТ ще е 60.1 млн. лева. За БНР е предвиден бюджет от 49.065 млн. лв., а за БТА – 4.185 млн. лева. Или за следващата година за медийна свобода ще похарчим общо 113.35 млн. лева. Към тях обаче трябва да се прибавят и 1.24 млн. лв., които ще отидат за издръжката на регулатора СЕМ.
"Ако предложената субсидия се запази и дълговете на БНТ към БТК продължават да бъдат над 18 млн. лв., то БНТ ще обяви фалит през следващата година", заяви генералният й директор Вяра Анкова пред депутатите. Миналата година, по време на аналогичния дебат за 2010-а, тогавашната шефка на държавната телевизия Уляна Пръмова изложи подобни прогнози. Тогава тя обясни, че ако субсидията за медията не бъде увеличена, то тя ще трябва да съкрати часовете програма, които произвежда. "Оставайки единствено на държавна субсидия, както се очертава, тогава самото съществуване на телевизията е под въпрос", категорична бе Пръмова.
За сравнение, ето какво беше разпределението на държавната субсидия за 2010-а: за БНТ – 60.088 млн., т.е. сега има леко завишене от стотина хиляди лева, а към БНР бяха насочени 48.053 млн. лв., като тук "бонусът" за 2011-а е около 1 млн. лева. Субсидията за СЕМ бе занижена спрямо 1.9 млн. лв. за предишната година. Този "вандалски" акт преди 12 месеца предизвика гнева на надзорниците. Тогава те поставиха под съмнение съществуването на регионалните си структури, а съответно и наличието на медийния плурализъм.
За БТА пък числата са същите – и през 2010-а, и през 2011-а – все 4.185 млн. лева. Според заместник генералния директор Борислав Чалъков агенцията ще се справи с предвидения бюджет за 2011-а, но "тези средства изправят БТА пред санитарния минимум". Той разясни още, че на медията са необходими ресурси, за да внедри световната практика – видеосервиз, и да дигитализира архива си, който по думите му бил национална ценност.
Като говорим за държавни медии, БНТ безспорно е фаворитът и синонимът на това словосъчетание. То пък ненадейно препраща към следващото, а именно, че медиите на държавна издръжка са лакоми творения все искат повече и повече. Средства от държавата, естествено. Ако може. Собствените им приходи по традиция са непредвидима величина – например случаят с предфалитното състояние на БНТ, което и в момента е непоклатимо. Оказа се, че местните специалисти са планирали приходите от реклама за 2010-а да бъдат с три – не, с четири пъти поголеми от тези за предишната година. И таман тези приходи да се случат в действителност, то взе, че икономическата криза нахлу и превзе територия след територия. Така големите надежди на "Сан Стефано" 29 се оказаха посипани и по-скоро съсипани. За щастие свръхоптимизмът явно не е заразил и останалите медии, финансирани от данъкоплатците.
Все пак ще бъде похвално, ако т.нар. обществени медии престанат да ни занимават с проблемите си и по-точно да се оплакват, че не им стигат парите. В сегашните условия е ясно, че всички ще ядат не постна, а суперпостна пица. Менюто е еднакво диетично за всички (с изключение на МВР, където бюджетът за 2011-а ще бъде по-сочен от този за 2010 г.). В крайна сметка, като не им стигат субсидиите и не могат да си докарат сами нови, да си сменят мениджмънта. Или пък да се изпосъкратят, защото от три километра си личи, когато на някое събитие идва екип на БНТ – освен шофьора един носи камерата, друг – стойката за камерата, трети осветлението, четвърти държи микрофона, пети не знам какво си… После се оплакват, че заплатите им били кльощави, програмата – хърбаво-смотана, а на всичкото отгоре и рекламодателите, и зрителите непрекъснато се самоотлъчвали. Всичко това е повече от логично, след като телевизията, по неясни все още причини, продължава да се държи, като че ли дебютира на пазара. И не може да се пребори за излъчването на събития, които интересуват "широката" публика. Като например мачовете на националния отбор по футбол. Не че последните спортно-спорни движения
имат някакво национално значение, но все пак е препоръчително да бъдат показани от държавната телевизия. За да имат достъп до тях всички потребители. Вместо това тромавата БНТ допуска да й ги задигат под носа далеч по-млади, но мобилни и пазарно ориентирани тв канали. Това състояние обаче няма как да се промени поне докато специално хората от тази медия не престанат да се държат по начин, по който се държаха и преди 20 и кусур години. А именно, че всички са им длъжни. Всъщност, освен за едни новини, за какво друго да се финансира допълнително БНТ? Ами като не може да се справи, нека да се обедини с БНР, както се обмисля да се случи в новия медиен закон. Така със сигурност задлъжнялата телевизия ще повлече и радиото в своите финансови водевили. Да се готвят и БТА, и СЕМ, ако управляващите заемат унгарския модел за пример (виж карето).
И докато ревизираме миналогодишните заплахи, че заради мижавия бюджет БНТ трябвало да си намали програмното съдържание, нека не забравяме, че СЕМ така и не затвори регионалните си центрове. Следователно бюджетът някак си е стигнал, за да съществуват още тези тъй важни медийни звена.

Стр. 36

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.10.2010

До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове, казва шефът на СЕМ

- Г-н Лозанов, БНТ прогнозира, че до края на годината ще има дълг от 35 млн. лева. Сумата е огромна. Как ще се оправи телевизията според вас?

- Това ще е така само ако новото ръководство не постигне никакъв резултат в преговорите с доставчиците и държавата, ако не включи в програмата предавания, които да повишат рекламните приходи, особено преди Коледа. А то добре знаеше, че поема медията в изключително тежко състояние, което предполага два периода в ускорен ритъм. Първият е аналитичен, който приключи с представянето на доклада. Вторият е героичен и той престои.

- Кой ще й плати дълговете? Възможно ли е БНТ да фалира?

- Не, това е равносилно държавата да фалира. Нейната роля в случая обаче трябва да е пропорционална на усилията на телевизията сама да си плати дълговете. Нека не забравяме, че въпреки всички възможни коментари на "Сан Стефано" е струпан огромен ресурс от хора и техника. Въпросът е само кой как го задвижва…

- Данните са от анализа, който БНТ сама прави за икономическото си състояние. Как СЕМ го прие?

- Съветът го прие с разбиране, защото в него няма увъртания. Картината е нарисувана безмилостно в гамата на черното и сивото въпреки подозренията, че Вяра Анкова, като свързана с предишното ръководство, ще се опита да го пази.

- Веднага след като анализът ви бе представен, вие самият го определихте като обективен, но и безперспективен. Защо?

- Обективен е, защото е "сюита на числата", написан е от тяхната отстранена, безпристрастна гледна точка. А е безперспективен, защото показва, че вината до голяма степен е трагическа, заложена още в модела на обществените медии в България. И защото не води към изход. Много се надявам, че такъв ще се намери във втората му част, която вече няма да четем на хартия, а ще видим на екрана.

- В анализа няма посочени конкретни лица, виновни за ситуацията. Нужно ли е да има, възможно ли е целият колектив от 1633 души да е виновен за липсата на 35 млн. лева?

- Нужно е да има, разбира се, но това не е в компетентността нито на СЕМ, нито на УС, а на държавните контролни органи, които на базата на доклада предстои да влязат в БНТ и да продължат проверката.
Друг въпрос е повтарящата се готовност на колектива, щом на "Сан Стефоно" стане горещо, да принесе в жертва шефовете си, за да се съхрани и възпроизведе. В БНР сякаш не е така, заради което кризите там са по-редки или поне по-малко личат.

- Вие сте на мнение, че трябва да се променят програмата и съдържанието на БНТ и тогава ще свършат бедите й. Каква програма си представяте?

- Това е дълга и в някакъв смисъл забранена за мен тема, тъй като СЕМ няма право да се бърка в програмното съдържание на операторите. Мога да кажа само, че виждам възможност за съчетание на по-комуникативни формати като игрите л риалитата с ангажиментите на обществената медия да отразява и поддържа гражданските дебати. В това отношение "Референдум" е само първа, и то плаха, крачка. Несъмнено БНТ трябва да се включи и в производството на български сериали. Така може да се появи адекватен отговор на турските, вместо да се сърдим на хората, че ги гледали, и на телевизиите, че им ги пускали. Но това е дългосрочна перспектива. До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове.

- На СЕМ стана ли му ясно от анализа защо БНТ е губеща тв? Дали причината не е, че е бюджетно предприятие, а повечето такива сякаш винаги са в преразход?

- Няма съмнение, че държавата трябва да ограничи и преди всичко да отграничи ролята си в БНТ. Най-малкото, за да отговорим на европейските изисквания, е необходима ясно формулирана обществена мисия и финансиране от бюджета само на предаванията, които я реализират пряко. Останалите трябва да се издържат сами от реклама и спонсорство и дори да носят печалба. Чак когато това стане, мъглата около понятието "обществена медия" у нас ще започне да се вдига.

- Въпреки анализа СЕМ изисква в БНТ да влязат контролни институции. Не му ли вярвате? Какво очаквате от външния контрол?

- Не е въпрос на недоверие, а както казах, на компетентности. Анализът добросъвестно засяга видимата част на харчовете. А ако те имат и невидима, каквито подозрения оставя самият той, трябва да се произнесат органите със специализирана за такива случаи методика. УС най-много може да е в ролята на д-р Уот-сън, но не и на Шерлок Холмс.

- Преди доста години разбунихте много духове, след като предложихте БНТ да се приватизира. Още ли сте на същото мнение?

- Не. Тогава имаше опити за скрита приватизация на символни, а и не само на символни ресурси на БНТ в полза на външни продуценти, чужди фирми и пр. И аз настоявах, че ако ще е скрита, по-добре да е откровена, по правила. Предишното ръководство на чело с Уляна Пръмова обаче в осезаема степен прекрати тези опити. А и след края на радио "Нова Европа" или на RE.TV загубих надежда, че заложената в закона благородна възможност за частни обществени медии някога ще се осъществи.

- Медийният пазар у нас е нещо, което никога не е спокойно. Непрекъснато има промени. Как изглежда той в очите на СЕМ?

- Движещи се пясъци и миражи – това е, което се вижда с очите на регулацията. Ето само два примера – единия от аналоговата, другия от цифровата ера. Упоритото развитие на тавтологични музикални формати в радиото за сметка на граждански активното говорене доведе до драстично разминаване между реалната практика и издадени с конкурс програмни лицензни. Това до голяма степен ги обезсилва и ако спешно не се променят, има риск да влезем отново в "пиратски период". В потвърждение на този риск да спомена, че кабелните оператори пък поначало отказват да плащат на дружествата за колективно управление на права.
Ето и какво става със задължителното цифрово разпространение на телевизионните програми (т.нар. мъст кери) – законът даде това право на голям кръг оператори (толкова голям, че чак изненадахме Европейската комисия), но те самите нямат особено желание да се възползват от него. Цифровизацията у нас засега поне се преживява повече като бреме, отколкото като привилегия.
С други думи, нормативните инструменти, с които регулацията е въоръжена в момента, лесно се чупят в ръцете й, особено под тътена на интернет. Достъпът до аудио-визуални услуги, които той предлага, невидимо пренарежда пазара. Някои от големите играчи, като Мърдок или Кириаку, вече си тръгнаха, скоро по билото на мрежата ще слезе следващото поколение лидери в комуникацията.

- Вие сте един от авторите на новия закон за радиото и телевизията. Той кога ще бъде готов?

- До края на ноември ще е готово "скелето" му – формулираните проблеми и предлаганите решения. След това ще започне нов кръг на консултативни и съгласувателни дебати, включително и втора публична дискусия, вече върху конкретен текст. Защото степента на завършеност на един закон, особено в сфера като медийната, е пропорционална на обществения консенсус, който той постига.

- Ще увеличите ли чрез закона рекламното време за БНТ, която се нуждае от приходи?

- Няма полза от този дебат, както върви досега, с поглед, вперен в тавана. След като се формулира обществената мисия на БНТ и се види колко пари държавата трябва да плати за реализирането й, ще стане ясно и какви средства трябва да дойдат от реклама. Сметката е проста – колкото по-големи обществени задачи и държавен бюджет получава БНТ, толкова по-малко реклама трябва да има. И обратното.

- Ще гарантирате ли със закона възможността на българските граждани да гледат общественозначими събития – например мачове на националния отбор? Преди време подобен мач бе пуснат само от една кабелна тв, до която повечето зрители нямат достъп.

- И тук сметката е проста, защото в спортните събития щастливо се пресичат обществена мисия и комерсиални възможности. Те са общественозначими само когато предизвикват голям зрителски интерес. А щом е така, предаването им трябва да носи висок рейтинг и съответно висока печалба. Следователно гаранцията за достъпа до тях много повече е въпрос на добър мениджмънт на БНТ, отколкото на закон.

- След приемането на закона какво ще се случи с цифровизацията? Ще поискате ли отлагането й, както примерно стана в Румъния, тъй като времето не стига?

- Обратно на общото мнение лично аз мисля, че няма обективна пречка да не се справим ако не до началото, то поне до края на 2012 година. Необходимо е само законът така да регулира отношенията между субектите – тези, които произвеждат програми, и тези, които ги разпространяват, че те да се окажат от "една и съща страна на барикадата".

- Рекламата, външните и европейските продукции, интернет – как ще бъдат регулирани?

- Рекламата, както е сега в рекламни блокове, мирише на минало
Конвергирането й с останалото съдържание, продуктовото позициониране ще са изпитанията пред регулацията оттук нататък.
По-точното определение, което дава смисъл на съществуването на външни продуценти, е независими продуценти. Предстои обаче да се дефинира в какво се състои тяхната независимост и как може да бъде гарантирана. Досега те тънат в общата мъгла.
Европейските продукции и в момента намират защита в закона и едва ли е нужно разширяването й. Тук по-скоро СЕМ е на ход – трябва да се направи мониторинг по спазването на квотите. Но и аз да кажа като домакините по време на великденско чистене: Кое по-напред?
За интернет съм убеден, че и той рано или късно ще попадне под единна регулация с другите форми на информационни услуги – глобалната комуникация не търпи асиметрии. Той засега обаче си остава мечтан "остров на свободата" и не бива да се пипа, преди да сме му се нарадвали.

- Предвиждате ли да има СЕМ? Защо е нужен съветът? Какво добро е свършил досега?

- В далечна перспектива с либерализация на регулацията и поемането й от саморегулацията той може би естествено ще отпадне. Но засега е задължителен белег на цивилизованост и европейска принадлежност.
Доброто, което е направил, можем да изчислим само ако си припомним ситуацията преди конституирането му по закон по време на управлението на ОДС: монополно положение на БНТ, кабелни програми, произвеждани по гаражите, и разпространяването им по висящи между блоковете жици, пиратство, превърнато в национален спорт, и т.н.

Стр. 21

в. Република | Даниела ТАНЕВА | 23.09.2010

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е български експерт по медии и журналистика. През 1982 г. завършва специалност "Философия" в Софийски университет. Работи в списание "Българско фото" между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист" (в последната година от съществуването му). Преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет, в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Председател е на Съвета за електронни медии (СЕМ).
"За кое дело говорите. Не става дума за конфликт на интереси, това не е доказано. Просто има забавяне в една декларация". Това обясни пред РЕПУБЛИКА председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов. Преди дни стана ясно, че Върховният административен съд е образувал дело срещу Лозанов за това, че не е спазил законовите срокове за подаване на декларациите си за конфликт на интереси. По закон декларациите трябва да бъдат подадени до 7 дни от встъпването в длъжност, а за неспазване на това изискване се налага глоба от 1000 до 3000 лв..
Той обясни, че объркването идва от това, че въпросният документ е бил подаде в СЕМ. "Наложи се да я подам за втори път, но не е в срок. Това дело няма нищо общо с конфликт на интереси по същество, а има с това дали е трябвало да подам същата декларация в определения срок за втори път", продължи шефът на медийния регулатор.
За глобата той каза: "Няма да ми е приятно да ме глобят с 1000 – 2000 лева. Това обаче е техен проблем". В заключение на темата медийният експерт заяви, че се надява съдът да отсъди справедливо в негова полза.
Що се отнася до това, че на официални празници програмите на телевизиите са пълни с турски сериали, Лозанов бе категоричен. 

Не може да има само български продукции.

"Такъв тип чистота не може да се очаква, все пак светът е глобален.", заяви той. По думите му турските сериали се надценяват. 
Не мисля че това е политическа пропаганда в полза на Турция, това все пак е развлекателен продукт, който ни доближава до идеята за съвременния човек в Турция. Пък и не бива да се свързва Турция с поробителя, това не е в полза на България. Има една хи-перболизирана представа относно турските сериали".
Това е проблем на самото програмно мислене, все пак каза експертът.
За дискутираното напоследък негово предложение като председател на медийния регулатор, за сливането на БНТ и БНР, Лозанов потвърди, че това е на базата на добрите практики в целия Европейски съюз.
Сливането на БНТ и БНР е добро решение, остава на позицията си Лозанов, въпреки критиките, които се чуха по негов адрес.
Той допълни, че евентуално обединение на двете обществени медии е свързано и с промени в Закона за радио и телевизия.
"Това е тема евентуално на цялостната промяна на един Закон за радио и телевизия,
който още не е започнал да се пише, така че единственото, което смятам сме длъжни, е действително да й дадем максимална възможност публично да бъде обсъдена тази идея. Впрочем, тя нито е нова, нито е революционна. В повечето европейски страни обществените медии функционират по този начин, да спомена ББС и "Дойче веле" например, така че това ще даде много привилегии, включително и това най-после да има един модел, който в някакъв смисъл да конструира тези обществени медии, защото досега те стоят под сянката на държавната медиа, слабо реформирана е сферата", коментира Лозанов.
Един от съвременните проблеми на частните електронни медии у нас е, че те все по-рядко изпълняват обществени функции.
Комерсиализацията, особено в телевизиите, е голяма, каза още Георги Лозанов.
"Трябва обаче да има консенсус около обединението на БНТ и БНР. Те трябва да направят всичко, за да отговарят на европейски`те практики. В момента двете национални медии, трябва да формулират мисия, която българското общество да разпознава. Изискването в директивите на ЕС е тя да е ясно формулирана, но достатъчно авторитетно от от нормативна гледна точка.
Мисията трябва да фигурира и в Закона за радио и телевизия. Идеята за сливането започва именно от там. Това не е формална идея, тя е напълно реална
Репликите срещу сливането са реплики срещу реформата в тези медии, това е една опасно висока цена", отговори на нападките доцентът.
За сливането на медийните регулатори, Лозанов бе категоричен – това няма да стане скоро.
"Това е тенденция, която има страшно малко практики и няма достатъчно привърженици в ЕС.
Все повече се държи на регулация на съдържанието, посочи той.
"По-скоро според мен регулаторите след време може да ги няма, но не и да се сливат. Според мен регулацията ще отстъпва място на саморегулацията и колрегулацията".
Един от възприетите без колебания принципи в групата е регулация на съдържанието независимо от средите на преноса му – по въздух, по кабел, сателит, през интернет или каквото ни чака в бъдеще. Тогава няма никаква логика да събираш регулатора по съдържанието и регулатора по преноса в едно, а и това е получило слаба популярност в страните на ЕС. Има и още нещо – така ще се получи мощна държавна институция, а истинската роля на СЕМ е да функционира като обществен орган", убеден е той. Особено в страните в преход, държавният и общественият интерес невинаги съвпадат, затвори темата за медийната конвергенция той. По повод на задействаната процедура от страна на Комисията за регулиране на съобщенията в Турция за оправяне на проблема със заглушаването на честотите на нашите радиа, за сметйка на техните, Лозанов коментира:
"Трябва да се направят нови конкурси и ново планиране.
Техните радиостанции ни заглушават, не защото водят война, а защото са по- добре от техническа гледна точка.
Това е резултат от това, че ние не сме достатъчно подготвени. СЕМ е взел решение в последните месеци, да започнат конкурси в съответните региони, където има ресурси. Трябва да се обявят конкурси…Трябва сами да финансираме радио предаването в тези региони. На никой не трябва да се сърдим сами трябва да гарантиране комуникацията си там", убеден е експертът.
***
Закъснение
Казва, че като малък е бил мълчалив.
Научил се е да чете чак на 11 години, като през следващите години чете непрекъснато.
Увлича се най-вече по философия.
В момента единственото нещо, което може да го откъсне от словото, е цигара и едно питие.

Стр. 9  

в. Конкурент, Враца | FRОGNEWS.BG | 9.09.2010

Треска в медийните среди – издания сменят собственици, съкращения на екипи, уволнения, орязани заплати, списание "Playboy" обезглавено

Голямата новина в медийните среди е свързана с Кеворк Кеворкян. Известният журналист качва легендарното си предаване "Всяка неделя" в интернет. Работата по проекта била напреднала, а съдействие му оказвали издателите па в. "Шоу" и сайтът "Блиц". Посетителите ще могат да видят стари предавания и интервюта в пълен вариант, актуални коментари и дискусии по обществено значими въпроси и проблеми. "Мисля, че има доста интересни неща, които не са излъчвани и които ще покажем на читателите. Интернет дава много възможности, предизвикателството си струва", заяви Кеворкян.
Вътрешни проучвания на големите телевизии показвали, че има отлив от зрители на многобройните ток шоута, където подборът на водещи и редактори се свеждал в повечето случаи до външността и скандалната популярност на дадения кандидат. Запознати дори предвиждат скандали в скоро време с раздути рейтинги на определени "звезди" и предавания за сметка на други. Така че "Всяка неделя" ще попълни незаета ниша. Предаването ще стартира до десетина дни.
Нови рокади и съкращения тресат вестникарската гилдия. Одит се извършва в момента във ВАЦ-овите издания, съобщиха източници от групировката. Ревизиятае свързана с преговорите за продажбата на "Труд", "24 часа", сградата на Полиграфическия комбинат и другите издания на германските собственици в България. Проверявали се приходите от рекламата и разпространението. Също и отношенията на ВГБ (Вестникарска група България) с обслужващите я Райфайзен банк и Банка ДСК.
Финансова групировка води разговори за купуване на бизнеса на ВАЦ в България. Лице на сделката като главен консултант бил Красимир Гергов. Зад него обаче седели истинските собственици на капитала, с който ще се осъществи евентуалната продажба. Първоначално от ВГБ отрекоха да се водят подобни преговори, но шефът на ВАЦ в Есен, Германия, Бодо Хомбах призна, че групировката иска да се изтегли от Източна Европа, в това число и от България. Като причина той изтъкна лошите условия за бизнес, влиянието на сивата икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.
Друга новина от телевизионния фронт е дефицитът на средства в БНТ, който течащата вътрешна проверка изчислила до момента на внушителните 23 милиона лева. Тази сума обаче не е окончателна. Членове на новия управителен съвет, впрегнати в анализа на неизплатени, но сключени договори, както и на върволица от мистериозни анекси към тях, твърдят под сурдинка, че недостигът от средства в държавната медия може да надмине 25 милиона лева.
Тепърва обаче на данъкоплатците им предстои да научат за грандиозните задължения. Стига, разбира се, старото или новото ръководство на "Сан Стефано" 29 да благоволи да даде поне една пресконференция за това какво става в телевизията и какви са намеренията на новите шефове.
Неотдавна някои от новите членове на управителния съвет на БНТ се заканиха, че ще настояват за повишаване на субсидията от държавата. Модерна обществена медия се правела с много пари, изцепи се един от избраниците на Вяра Анкова, без да обели дума за схемите, чрез които телевизията е била източвана безнаказано от години. В замяна на това новата програмна шефка Севда Шишманова обяви тържествено, че ще удължи времетраенето на "Лека нощ, деца" от 10 на 15 минути.
Похвали се още, че моментално ще стартира нов сезон от прословутото "Голямото четене", но този път за малчугани. Пречка за реализацията на вдъхновените начинания била липсата на пари. За да не падне жертва на собствената си причастност към батака в БНТ като бивш член на управителния съвет, Шишманова панически се втурнала да търси рамо и средства за плановете си.
Посетители на виенската сладкарница "Пролет" – до Софийския университет "Св. Климент Охридски" – онзи ден станали свидетели на прелюбопитна среща на амбициозната програмна директорка Шишманова с политолога Иван Кръстев и с външния министър Николай Младенов. Насред целувките и прегръдките към радушното рандеву се присъединила и Вяра Анкова. Из медийните кръгове бързо се разнесе слух, че известният с отбраните си местни и задгранични контакти анализатор Иван Кръстев се канел да доведе няколко богати евреи, желаещи да инвестират в медиите. Анкова и Шишманова търсели начин да се наредят на опашката за щедри спонсори.
Наблюдателите на процесите в БНТ обаче не са никак оптимистично настроени. Ако продължи мълчанието на Темида, на СЕМ или на изпълнителната власт по повод на изскочилите разкрития за нецелесъобразно харчене на държавни пари в медията, то значи, че БНТ ще продължи да се използва за дойна крава на бизнес лобита и шуробаджанашки клики, докато съвсем се обезличи. Засега няма данни, че новоназначената шефка на медията Вяра Анкова се кани да промени ситуацията, която сама по себе си е стимул за кражби или за разхищения.
Доскорошният шеф на Националната телевизия Уляна Пръмова твърдеше, че дефицитът в БНТ не е повече от 10 милиона, които били дължими към БТК за излъчването на програмата. В последния си отчет пред медийните надзорници от СЕМ тя официално опроверга слуховете за грандиозен недостиг на средства в телевизията. Пръмова заяви пред петчленката на Георги Лозанов, че към края на втория й мандат БНТ имала не повече от 2 или 3 милиона задължения от неизплатени хонорари и авторски права. Сумите щели да бъдат покрити от рекламните приходи след края на Световното първенство по футбол. Освен това тя обвини на няколко пъти финансовото министерство за съкращаването на субсидията през изтеклата година с около 7-8 милиона лева.
В началото на август пресата нарочно или не пропусна да отбележи, че прокурорът от Градска прокуратура Моника Малинова е наредила на дознателя от столичната дирекция на полицията Кирил Владимиров да събере данни по сигнала на не-успялата кандидатка в конкурса за шеф на БНТ Светлана Божилова. Преподавателката по журналистика и известна медийна експертка обжалва пред ВАС процедурата и решението на СЕМ, с които Вяра Анкова бе избрана за генералендиректор. Божилова освен това сигнализира прокуратурата за случаи на нецелесъобразно и неоправдано изразходване на държавната субсидия на "Сан Стефано" 29.
През септември ще се разбере дали събраните данни и експертизи ще са достатъчни за прокурор Моника Малинова да започне разследване за изтичането на средства от държавната медия в съучастие или със знанието на длъжностни лица, някои от които и днес са в управлението й.
Междувременно големи съкращения и намаляване на заплатите се извършили в редакцията на в. "Новинар". Сред останалите хора в екипа упорито се говори, че след като Любен Дилов-син станал главен редактор на списание "L’Europeo", "Новинар" бил обявен за продан от собственика Антоан Николов. Засега обаче нямало голям интерес към изданието, освен запитвания от собствениците на Нова Българска медийна група. Те обаче проявявали повече любопитство, отколкото истински намерения, твърдят запознати. Слуховете допускат и вариант, при който хартиеното издание се закрива и остава само онлайн вариантът на "Новинар".
Христо Кьосев пък беше освободен като главен редактор на списание "Playboy". Гърците, които държат правата на култовото издание за България, били недоволни от падащите тиражи и спада в рекламните постъпления. Заедно с Кьосев си тръгвали и повечето хора от екипа. Очаква се Кьосев, който е бивш кадър на "24 часа", да се върне отново там. Екипът на другото мъжко списание "Maxim" начело с главния редактор Ивайло "Нойзи" Цветков щял да поеме и правенето на "Playboy".

Стр. 7