в. Show |
Ива Николова | 12.01.2011
- Г-н Блъсков. защо инвеститорът ВАЦ се оттегли от България, продавайки цялата си медийна собственост?
- ВАЦ никога не са били инвеститори. Те бяха дошли тук с единственото намерение да изсмучат парите от рекламата, провеждайки своята пословична практика на огледална реклама и монополизирайки пазара. И през първите 7-8 години успяха, доста пари направиха.
- А защо избраха точно този момент да се изтеглят, далаверата от рекламите ли секна?
- Не само далаверата секна. За разлика от България, останалите балкански страни много бързо разбраха какво е поведението на ВАЦ и това, че то много инфектира обществения живот, като от една страна пожълтява вестниците, а от друга обслужва властта. Характерни за техните вестници са безгръбначност, нефизиономичност и най-вече обслужване на властта. И в Румъния, и в Сърбия имаше огромни скандали с присъствието на ВАЦ заради тяхното поведение. България, както винаги, е по-специална страна, която рядко показва характер.
Две последователни правителства – едно комунистическо и едно на Иван Костов, приеха поклоните на ВАЦ срещу съответното обгрижване. Това продължи и при следващите правителства.
- Но нали ВАЦ бяха представители на европейските стандарти за медии?
- ВАЦ се биха в гърдите, че щели да донесат европейските практики, европейските ценности – абсолютни глупости, защото ние си имахме тези ценности и нашите вестници се държаха сравнително обективно до 1996 г., до идването на ВАЦ и до инфектирането на вестникарското пространство с техниките им. Ще дам един много неприятен пример за това каква е нравствената същност на ВАЦ като издател, защото в него се отразява и цялата нравствена същност на вестниците, които дирижира, тъй като са абсолютно неверни са твърденията, че не го прави. Напротив, дирижира ги, и то много сериозно, защото иначе неговата работа, като издател няма да бъде свършена, сиреч няма да могат да съберат едни пари.
Единият от представителите на фамилията собственици на ВАЦ – Шуман, в началото на 2000 г. беше главен герой на огромен политически скандал в Германия. Той е бил не само социалдемократ, но и член на висшето ръководство на социалдемократическата партия, а междувременно почти тайничко е дал 80 милиона марки за предизборната кампания на християндемократа Кол. Ето какви факти се установяват в западните демокрации за корупция, а не цялата тая кокошкарница и дрънкани-ци, които ние представяме като страхотни разкрития за корупция по високите етажи. Този Шуман беше изгонен с огромен скандал от социалдемократическата партия и бе наречен позор за германската социалдемокрация. Така че вижте как действат там и какво е отношението им към почтеността.
Ето, това е нравствената същност на ВАЦ. Те правеха така и тук. Но, разбира се, те пропуснаха нещо много важно. Тъй като винаги са били издатели-монополисти в Северен Рейн, Вестфалия, където издават вестника си и няма други издатели, тяхното провинциално самочувствие на издатели-губернатори им изигра лоша шега в България. Между другото аз им казах, че този модел може да сработи в една провинция, но не може да сработи в една държава. За съжаление те получиха политическа подкрепа и известно време този модел се развиваше у нас. Но пропуснаха една велика фигура в журналистиката – негово величество читателят. Той е малко инертна фигура, но притежава величие и след 7-8 години си каза тежката дума. И от 350 000 тираж на "24 часа", когато ВАЦ изцяло пое ръководството на вестника, днес сме свидетели на тираж около 50 000, от които на пазара се реализират около 25 000. Ето това е резултатът от управлението на ВАЦ.
- А какво наложи продажбата на Пресгрупа "168 часа" на ВАЦ, при положение че беше страшно успешна? Не знаехте ли кого вкарвате в България?
- Това не беше буквално продажба, а търсене на стратегически партньор и инвеститор. Ние очаквахме, че при нас ще влезе европейска издателска група с добрите традиции и европейски практики на западноевропейската журналистика. Но очевидно не сме били достатъчно добре запознати с практиката и физиономията нa ВАЦ. Ние смятахме, че нещата ще вървят добре, но е демонстрираха прекален политически интерес към властта u в крайна сметка той ги провали.
- Твърди се. че във всички страни, в които ВАЦ е стъпил, е ликвидирал останалите издания и е установявал пълен монопол. Защо у нас това не се случи и дори излязоха други силни пресгрупи?
- Други силни пресгрупи не са излезли, освен моята – "Монитор", {бел. ред. – Тук Блъсков лъже. След фалита на пресгрупа "168 часа" той фалира и с "Монитор", който от 60 000 тираж стигна до 8000 бройки. Той забрави и за пресгрупа "Интермедиа", чиито кадри направиха и все още правят едни от най-успешните вестници в България). Затова когато си купуваш кораб, трябва да си купиш и капитан, защото иначе той ще тръгне да кара други кораби и не се знае кой ще стигне пръв. Те си изкараха парите и нищо друго не ги интересува. Те са грандомани. Самият факт, че за 10 години не пратиха тук поне веднъж един журналист, а пращаха някакви разпространители, доказва това. Дори първият, когото пратиха, беше зам. главен редактор на някакъв третокласен източногермански вестник с 10 000 тираж в град, който е нещо като германската Горна Оряховица. На втория месец той дойде да ми чертае с едно флумастерче върху вестника как си представял, че ще изглежда и колко щяло да е хубаво, ако сложим тук едно квадратче. Като видях целия този цирк, разбрах, че тези хора не се интересуват от журналистиката в България, а се интересуват от това за известно време да изсмучат пари от рекламата, да бъдат винаги под политическия чадър на властта, независимо дали е комунистическа или друга, и да я обслужват, която и да е тя. Изобщо не се интересуваха от журналистическото развитие, обаче ако проявиш и най-малката нервност спрямо управляващите, те моментално реагират. Днешните шефове на тези вестници редовно ги привикваха в Есен да им чешат конско u да им казват какво u как точно да правят.
- Впоследствие обаче целият занаят като чe ли се поведе по начина, по които действаше ВАЦ.
- Поведе се, защото това е благодатно. Практиката вестниците да получават държавни пари, без никой да знае, никога не е спирала. Дори и днес тези суми, които се крият от хората и обществото, са колосални, независимо от закона за обществените поръчки, от разните уж правила и приказките на правителството, че медиите били независими. Това е абсолютен прах в очите. Дават се огромни средства чрез най-различни техники например по европейски програми. Подхожда се избирателно към различните медии – колкото повече слушкаш, толкова повече папкаш.
- А защо продадохте "Монитор"? Излиза, че вие вкарахте и втория монополист на медийния пазар?
- Те не са монополисти. Това, че после решиха да продължат да купуват вестници, не е моя работа. Този случай е същият като с ВАЦ. От 10 години слушам глупавите и кретенски приказки: ти доведе ВАЦ в България. Не, аз не съм довел ВАЦ в България, а просто търсех един солиден западноевропейски издател и партньор, да имам и една по-солидна финансова подкрепа, както и едно по-солидно и европейско лице на вестниците, които тогава направих. И ако българското правителство беше спазило законите в българската държа и съответните ограничения, и не бе позволило на ВАЦ да купи "Труд", те нямаше да могат да си изиграят своята игричка и да съсипят журналистиката, вкарвайки я в такъв вираж. Случаят с "Монитор" е същият. Аз съм отговорен за своята компания, но оттам нататък има закони и правила. И ако Ирена Кръстева или който и да било в сферата на медиите ги пристъпва или придобива толкова медии, че пазара, който контролира, надвишава нормите, нека съответната власт да изпълни законите и да възстанови справедливостта на пазара на вестниците. Това не е моя работа. Аз не създавам монополизма. Монополизмът го създава държавата и неприлагането на закона.
- А защо все повече хора които нямат нищо общо с журналистиката, посягат към собствеността на медиите, каква амбиция преследват, сфери влияние ли търсят?
- Защото става дума за инвеститорски интерес. Той обаче може да бъде различен – финансов, любовен, например купува човек един вестник и го подарява на гаджето си. Но търсенето на сфери на влияние е много опасно нещо.
- С каква ориентация са днешните най-влиятелни вестници, какви са те?
- Те са пълни хермафродити.
- Смятате ли, че законът срещу клеветата, които предлагат управляващите ще застраши свободата на словото?
- Този закон всъщност е опит да се вкарат нови пранги срещу журналистиката. Но днес журналистиката е такава, че аз не разбирам защо се напъват за такъв закон. Всички са се опрангили сами. Държавата u правителствата много отдавна дават едни кьорави пари на различни издания.
В кризата с печата има рефлексии и от общата криза, защото рекламният пазар е много свит. На този пазар много години цареше една много лоша лъжа и нейният източник отново е ВАЦ. Това е криенето на тиражите. Това съсипа интереса на големите и малките рекламодатели към печатната реклама. Тиражите на ВАЦ започнаха още от 2000 година да слизат надолу, но те упорито ги криеха, компрометираха появата на одит-бюрото по тиражите, създадоха си един Съюз на издателите, който да ги пази от атака от страна на останалите вестници. А тези вестници трябваше да се държат мъжки, а не да им лягат, защото те им обещават, че ще им събират реклама. Все едно овчарят да обещае на едно агне, че няма да го заколи.
Продължителното падане на техните тиражи даде лош резултат, от който рекламодателите започнаха да се оттеглят, защото са дали едни пари за реклама и чакат ефект на базата на онова, което очакват от заявените тиражи. Обаче ефект няма. Това трае една година, втора година и на третата година рекламодателят казва: я ги разкарай тия вестници оттук. Само че той не казва: разкарай вестниците на ВАЦ, а изобщо вестниците. Или пък режат с 50% бюджета.
Това е другото тежко поражение, което ВАЦ нанеса с окупацията на рекламния пазар. И сега да бръкнете сайтовете им, ще видите че там фигурират тиражи от 100-120 000, а те всяка одина падаха с по 15-20%. Но те продължават да поддържат данни да речем отпреди три години и огромни цени. Да не говорим, че самото изсмукване на рекламните бюджети от ВАЦ е още от началото на прилагането на техниката на огледалната реклама. Това е първата стъпка към вкарването на останалите вестници в икономическа зависимост, а оттам – и е журналистическа. Защото тогава вестниците изгубиха естествения си източник на приходи – рекламата. И около 70% от рекламния бюджет за вестници е продължение на 3-4 години отиваше във ВАЦ.
Така че са родителите на икономическата зависимост на българските вестници на ВАЦ, а това им бе разрешено от властта, която си направи много добре сметката, че е по-добре да разрешат ВАЦ да има този монопол и да изсмуче парите, за да не могат да се появят икономически независими издания, които да са коректив на властта. Затова властта си затвори очите пред монопола и той създаде зависимостта на българските вестници
- Сегашната покупка на ВАЦ дава ли шансове тези вестници да се възстановят като тиражи и влияние?
- Марките съществуват макар и доста обрулени с доста свален гард и с много сериозна инертност в екипите, въпреки че там име много качествени журналисти. Новите собственици биха могли да имат шанс но връщането към живо на тези вестници е огромен труд, изисква се изключи телен професионализъм честно отношение към професията, доста време. След като са тръгнали към тази сложна като перспектива и осъществяване сделка, вероятно имат концепция за екип и реализация. Защото нещата там са замръзнали на едно равнище.
- Предстои ли някакъв трус в медийната среда?
- Всичко зависи от новите собственици на "Труд" и "24 часа". Ако те искат да възвърнат характера и първичната журналистическа енергия, която имаше в "24 часа", това би могло да предизвика много сериозен трус на пазара в положителна посока. Особено ако този вестник отвори вратата за добрата, честна, обективини енергична българска журналистика.
- А сегашната власт има ли интерес от силни медии?
- Тя има огромен интерес, защото тя най-накрая би трябвало да разбере, че България е член на ЕС и че ЕС вече никак не е склонен да ни прощава каквато и да е байганьовщина и каквото и да е ментарджийско поведение. А това в огромна степен се отнася и за медиите. И ако един вестник с изключително минало като "24 часа" си върне европейските стандарти в журналистиката, управляващите трябва да бъдат много доволни от това, защото то може само да им помага. Едно време един от великите зевзеци на "Отечествен фронт" казваше за българското общество, че "се намира в непрекъсната ръкоплясна готовност" – каквото и да каже партията, веднага започва даръкопляска. Така че вестниците трябва да престанат да се държат в постоянна ръкоплясна готовност, да замазват нещата, да публикуват бозави неща – тоя говорил с оня, и това да се смята за страшен удар на разследващата журналистика. Например, ако бяхме в Англия, на първа страница на всички вестници щяха да направят на таратор болницата, лекаря и цялото съсловие след случката с горкото момиченце, което почина от операция на сливици. Това е събитието от живота и всички медии трябва да се занимават с него. А те отделят по един час за приказките на министър-председателя и за тия дрънканици по СРС-тата. Това е събитието за журналистиката, защото е събитие за хората. И аз съм сигурен, че от 100 души в България, пет си говорят за тъпотиите в онези телефонни разговори, а останалите си говорят за смъртта на това момиченце и за лекарите, които са прецакали и тях.
Стр. 62-63
Започват конкурси за избор на главни редактори на вестниците "Труд", "24 часа", "168 часа" и "Седмичен труд". Те ще продължат до края на месеца. Това съобщи вчера Любомир Павлов, президент на Издателския борд на Вестникарска група "България". Тошо Тошев увеличава акционерното си участие в "Медия Холдинг" АД и ще бъде председател на борда на директорите на дружеството. Той ще има 700 акции. Новите собственици са предложили на Венелина Гочева дялове в седмичника "168 часа" ООД, но още не е уточнен процентът, който тя ще притежава. От борда очакват всички, които имат идеи и концепции, да ги представят. До момента на новия избор за длъжността главен редактор в "168 часа" и "Седмичен труд" временно изпълняващи са досегашните Николай Пенчев и Зоя Деянова. Вицепрезидентите на борда Венелина Гочева и Тошо Тошев, които досега бяха главни редактори на "24 часа" и "Труд", са решили да упълномощят досегашните зам.-главни редактори на изданията съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски. Новият издателски борд е създаден за да гарантира ненамесата в редакторската работа на изданията, каза от своя страна председателят на Издателския борд на Вестникарска група "България" Любомир Павлов. Ще има по-голямо сближаване между бизнеса и редакционната политика, допълни Венелина Гочева. Правим конкурс по очевидната причина, че в момента нямаме категорична ясна представа за главни редактори. Искаме да стимулираме всички млади и не само млади журналисти. Търсим в нашата сфера хора с модерно мислене и ще ги оценяваме в широк кръг. Това не е въпрос на някаква комисия, ние не спазваме такава процедура, но затова сме се обединили с хора с опит в журналистиката, издателската дейност. Трябва да има интервюта, ние ще ги изслушаме. Това е вътрешен конкурс, затова няма да представя всички подробности. Уведомявам ви, че ще направим такъв конкурс, отворени съм към всички и ще изслушаме всеки. Бихме желали това да се осъществи до края на месец февруари, каза Любомир Павлов.
