в. Класа | 11.04.2011

Агенцията по вписванията e регистрирала 83% от капитала на "Медийна група България холдинг", която издава вестниците "Труд" и "24 часа", като собственост на Огнян Донев и Любомир Павлов, съобщи БНТ в събота. Новината беше потвърдена от Огнян Донев вчера в предаването "Нека говорят“ по bTV. Останалите 17% са притежание на фирма "БГ принтмедия" с управители Любомир Павлов и Христо Грозев. Пред БНТ Грозев коментира, че ще обжалва решението в съда. Той обяви, че има и паралелна проверка на прокуратурата за документна измама.
"Казусът приключи и не по по-различен начин от този, който можеше да се очаква“, обяви от своя страна Донев. По думите му липсата на юридически и финансови аргументи обикновено се опитва да се компенсира с масирани медийни изяви. "Мисля, че е абсолютно ясно кой е финансирал, при какви договорни условия и респективно комисионерът дали е изпълнил или не своите ангажименти“, добави той. "Когато губиш едни мач, предлагаш винаги реми“, така Донев отговори на въпроса, как гледа на лансираната идея да се разделят двата вестника.
Скандалът между съдружниците в дружеството "Медийна група България холдинг“ се разгоря три месеца след като медийната група ВАЦ продаде "Труд", "24 часа" и "168 часа“. Според документи, публикувани в Търговския регистър, Огнян Донев и Любомир Павлов са поискали 83% от капитала на "Медийна група България холдинг" да им бъдат прехвърлени. Това обаче станало без знанието на Христо Грозев, който на следващия ден поиска да се блокират всякакви вписвания по фирмената партида на пресгрупата до изясняване на обстоятелствата. Според Донев и Павлов обаче новите дялове в капитала отговарят на инвестициите на всеки от съдружниците.

Стр. 4

Оригинална публикация

в. Труд | 09.04.2011

"Монополизмът в медиите – заплаха за свободното слово и демокрацията. "Над тази гореща тема разсъждаваха вчера журналисти от вестници, списания и електронни медии. На кръгла маса в БТА ги събра Съюзът на българските журналисти и фондация "Фридрих Еберт".

"Една медийна група държи 80% от вестниците. От началото на прехода не е имало толкова едностранно отразяване на политическите процеси", откри дискусията Пенчо Хубчев от фондацията.
По-късно журналистката Ива Николова (виж на съседната страница статия от нея) назова имената на монополистите – Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Тя обаче уточни, че те са подставени лица на собственика на една банка.
"Монополите в медиите се появиха, защото изданията не могат да се финансират от собствената си дейност. Тиражите им падат, което означава, че са загубили финансовата подкрепа на обществото", тази теза разви коментаторът от вестник "Сега" Светослав Терзиев, който обобщи, че благодарение на тези нови икономически условия става възможно купуването на медии"на килограм".
"Унизително е да се работи в групата на Ирена Кръстева", допълни Терзиев. Корпоративна търговска банка финансира изкупуването на медиите чрез парите на държавните предприятия, фактически държавата има интерес да финансира монополизъм, защото тези медии стават удобни и послушни, разви тезата си журналистът.
В етичния кодекс на гилдията у нас няма "клауза на съвестта", каквато съществува във франция, даде пример Терзиев и обясни, че когато някой журналист не е съгласен с линията на новия си собственик,той е свободен да напусне, но следва да получи обезщетение, с което да се издържа, докато си търси работа.
Каква клауза на съвестта, като тези хора нямат съвест – възкликна Велислава Дърева. Според нея най-безопасно и лесно се правят стачки в държавните медии. "Аз лично съм организирала протест във в. "Дума", защото един от предишните собственици се опитваше да въведе цензура", спомни си тя. Резултатът – 17 уволнени журналисти. Самата Дърева е уволнявана 13 пъти.
Като хора с някакви остатъци от достойнство трябва веднага да предприемем действия, с които да принуждаваме, да притискаме власт, опозиция, политици и общество да се въведат стандарти, които няма да позволяват на тайни субекти под масата да протягат пипалата си към онова, което крепи демократичния статус на обществото – медиите, призова Ива Николова, която в момента е директор на студио "София" на Нова българска телевизия. Тя разказа, че медиите вече търгуват с влияние. Затова се появи и дежурната фраза, когато колеги журналисти обсъждат дадено събитие: "Това при нас няма да мине." Групировката на Ирена Кръстева и Делян Пеевски обаче не била виновна за господстващото си положение, то й било поднесено.
Според Ива Николова нашествието на медийния монопол все още може да бъде спряно. Инструментите за това обаче са в ръцете на държавата – проверка от Националната агенция по приходите, промени в закони, прозрачност в собствеността.
Радиожурналистката Розита Попова призова журналистическите колегии да настояват техните издатели да подпишат колективни трудови договори. Всички участници в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да се възроди солидарността в журналистическата гилдия, защото сам човек се удря по-лесно.
***
Текст под снимка
Светослав Терзиев, коментатор на в. "Сега", Милен Вълков, председател на СБЖ, Снежана Тодорова, главен секретар на съюза, Пенчо Хубчев, програмен координатор на фондация "Фридрих Еберт" в България, и Ива Николова, директор на студио "София" на Нова българска телевизия (от ляво на дясно), се включиха в дискусията за монопола на медиите. Снимка Пламен Стоименов

Стр. 16

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 09.04.2011

Журналистът Светослав Терзиев, шефът на СБЖ Милен Вълков, секретарят на съюза Снежана Тодорова, Пенчо Хубчев и Ива Николова (отляво надясно). Снимка БТА

Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион – вестниците "Труд" и "24 часа", заяви журналистката Ива Николова. Тя бе един от лекторите на дискусия за монополизма в медиите като заплаха на свободното слово и демокрацията.
Форумът бе организиран от СБЖ и фондация "Фридрих Еберт". Идеята за него била доста отдавна, но събитията от последните две години ги убедили, че е необходимо да се говори повече за това, тъй като темата за монополизма в медиите излиза все повече на дневен ред, обясни Пенчо Хубчев, представител за България на фондация "Фридрих Еберт".
Според Николова скандалът в бившата пресгрупа в момента е точно заради това – че една медийна групировка прави подмолен опит да вземе част от собствеността на "Труд" и "24 часа" – това е групата на Ирен Кръстева и синът й Делян Пеевски. Николова обаче смята, че не е справедливо да се споменават само техните имена, тъй като те са подставени лица на една банка, в която повечето държавни фирми си държат парите.
Защо всеки от нас трябва да финансира този погром върху медиите, попита журналистката, която преди време напусна "Политика", веднага след като вестникът стана част от империята на Ирена Кръстева.
Според Николова медийната среда започнала да се извращава, когато собствениците решили, че не просто защитават обществения интерес, а творят действителността в България и преминали на страната на управляващите. Затова тази групировка, която в момента тъпче и бесува не е виновна, просто й го поднесоха на тепсия, добави Николова.
Според нея обаче собствениците не оправдали доверието, защото не могли да свършат работата – единият вестник е с тираж от 2000 бр., а в."Монитор" се преподавал във Факултета по журналистика като пример за антижурналистика.
Наш дълг е да почистим тази медийна октоподна среда и да принудим политиците и обществото да въведат стандарти, които да не позволяват на тайни субекти да протягат пипалата си към медиите, призова Николова, която сега е директор на софийския клон на Нова българска телевизия.
Медиите са загубили статута си на четвърта власт, констатира с тъга и Пенчо Хубчев от фондация "Фридрих Еберт". По думите му има два вида монопол в областта на медиите в България – на отразяването на управляващите и в разпространението на вестниците. Една групировка държала 80 на сто от разпространението в момента, даде пример той.
Журналистът от в. "Сега" Светослав Терзиев добави, че у нас има медиен монополизъм и върху рекламата, който е нарочно създаден, защото чрез нея се управляват медиите.
Според Терзиев днес се наблюдават слаби медии, защото не могат да се финансират от собствената си дейност. Живеем в информационно общество, има бум на информацията и в същото време медиите линеят, някои изчезват, журналистите стават лесни за купуване, отбеляза Терзиев.
Концентрацията на медиите е болест, която порази много държави, дори Италия и Франция, а у нас една банка, в която държавата държи парите си, финансира изкупуването на медии. Държавата има интерес от това, защото тези медии ще отстояват интересите на властта, каза Терзиев и веднага допълни, че това е заблуда и са хвърлени пари на вятъра, защото хората, които искат информация ще я намерят в интернет.

Стр. 4

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 09.04.2011

Грозният скандал за собствеността на двата най-влиятелни (до неотдавна) всекидневника"Труд" и "24 часа" се превърна в нещо като вестникарска "фукушима". Той "избухна" между разтърсваните от противоречия собственици и предизвика внушителни компроматни цунамита, обвинения в кражби, в лъжи и т.н. Те пък удариха журналистическия труд във вида му на достойно занимание на свободни хора. И по подобие на фукушимската ядрена трагедия медийната експлозия ще отделя вредни "емисии" у нас за неопределено време.
Засега взривът във вестникарската централа успя единствено да разедини отношението на издатели и журналисти към причинителите. Медийната група на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, чрез изданията си "Телеграф" и "Монитор", сякаш зае страната на "отлюспения" съдружник Христо Грозев. Дни преди това Любомир Павлов намекна, че Грозев искал да вкара в "Медийна група България Холдинг" точно тези издатели чрез подставени фирми.
"Капитал", чийто мажоритарен издател Иво Прокопиев не се диша с Пеевски, "по случайност" първи алармира за медийното бедствие. Да рече човек, че двамата са се сдружили срещу Любо Павлов и Огнян Донев. Но не би! Павлов изтъкна, че първата "вредна емисия" се е "полепила" по страниците на "Капитал", защото нереализираният му съдружник Грозев обещал на автора Иван Михалев да стане главен редактор на "Труд". В интервю пред жълт вестник Огнян Донев пък заяви, че на Михалев било обещано да оглави седмичника "168 часа".
Някак незабелязана в общата суетня по броенето на жертвите остана една публикация на "Пари", според която Донев имал и резервен вариант за участие в сделката – заедно с предшественика си в конфедерацията на индустриалците (КРИБ) Иво Прокопиев.
Бившите ВАЦ-ови всекидневници – "Труд" и "24 часа", както можеше да се очаква, защитиха честта на пряко наблюдаващите ги началници – Любомир Павлов и Огнян Донев.
В един момент ситуацията заприлича на взрива пред вестник "Галерия", когато обществеността и медиите се разделиха в две посоки – според едната взривното устройство било инсценирано за привличане на внимание, а според другата – безпрецедентен акт срещу свободата на словото.
Какво обаче си казаха в случая опонентите?

Дребен комисионер, с блясък в очите

Ако в началната фаза на конфликта (в първите дни на април) активната страна от тандема Любомир Павлов – Огнян Донев бе бившият председател на надзорния съвет на Общинска банка, то във втората думата изцяло иззе председателят на КРИБ. Павлов спази обещанието си пред Би Ти Ви повече да не коментира скандала. Така докторът по икономика Огнян Донев, новакът в издателския бизнес, насити с няколко свои интервюта медийния гама-фон.
Шефът на "Софарма" обясни в пространно интервю пред радио "К2" как основната му цел, влизайки в сделката с 16 млн. евро капитал, е била да "не допусна монопол на медийния пазар". Подобна теза обаче защити и Христо Грозев, заявявайки пред Росен Петров по Би Ти Ви: "Знаехме, че покупката е рискова инвестиция. Нашата цел беше пресгрупата да не попадне в ръцете на групата около Делян Пеевски и да се запази независимостта на редакциите."
Донев разкри дебютните си впечатления от Грозев пред вестник "Шоу", характеризирайки го като "млад човек с блясък в очите". Още на първата среща във Виена с останалите съдружници – Даниел Руц и Карл фон Хабсбург, му станало ясно, че тримата преговарят с ВАЦ за продажбата на вестниците им в България, но нямали необходимата сума. И още тогава Донев им предложил да получат дял до 30% спрямо сумата, която осигурят.
"… Първоначално не знаех точния процент на средствата, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше, че от мен се очаква да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А г-н Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане", каза бизнесменът.
За "БАНКЕРЪ" орташкото начинание прозираше от самото начало, затова и озаглавихме първата си публикация "За няколко милиона повече", които всъщност са и причината за труса.

Изборът на главните редактори

Вестникарската "Фукушима" понася първия трус при избора на главните редактори на двата всекидневника, който Грозев определи като еднолично решение на Любомир Павлов. Донев пък изстреля, че Руц и Хабсбург не били активни в преговорите, за разлика от Грозев, и служели по-скоро като параван. Но и тримата искали незабавната смяна на старите главни редактори Венелина Гочева и Тошо Тошев, защото били свързани с комунистическата система. Той и Павлов били против и настоявали Гочева и Тошев да станат вицепрезиденти в издателския борд. Затова направили и конкурс.
"Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите (б.а. -за главен редактор на "Труд" и "24 часа"). Аз не знам наистина защо г-н Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли – не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание", допълва пред в. "Шоу" шефът на "Софарма". Всъщност по думите на Донев бившият му съдружник Грозев обещавал на много хора подобни постове. Той не настоявал гласът му да е съществен при вземането на решението кой да оглави двата всекидневника, но дал съгласието си за сегашните главни редактори. От своя страна Грозев сподели: "Аз самият се почувствах доста дискомфортно от това решение, след като на първата пресконференция обявихме, че именно техните личности са една от причините за купуването на двата вестника".
Междувременно избухна още един "реактор" Христо Грозев бил обещал на журналиста от "Капитал" Иван Михалев да оглави "168 часа". Това отбеляза Огнян Донев пред "Шоу", а според дешифровката на интервюто му пред радио "К2" обещанието важало, но за вестник "Труд".

Съдбата на "централата"

Въпреки че не беше мегаактивен медийното си присъствие през изминалата седмица, Христо Грозев очерта пред Би Ти Ви бъдещето на всекидневниците от "Медийна група България Холдинг": "Възможно е разделяне на групата на два вестника, което е трудно, но е въпрос на преговори. Възможна е и продажба на един стратегически инвеститор, който да докаже, че целите му са само медийни, а не други". Шефът на "Софарма" обаче контрира, че за разлика от Грозев, който според публичните му изяви бил влюбен в "Труд", той не се влюбвал във вестници. Освен това идеята за разделянето на групата била невъзможна. Както и тази за намирането на чуждестранен инвеститор за препродажба.
"Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма и да позволя спонсорите на г-н Грозев да диктуват правосъдието в България", подчертава Донев пред "Шоу".

Награда за печелившия

Огнян Донев предизвика още един трус с думите си: "Да му мисли г-н Грозев, на когото му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!". Бизнесменът категорично отрече да има заложени активи на компанията, но призна, че има намерения да се тегли оборотен заем от "УниКредит Булбанк". "Кредитът, за който говори г-н Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга. Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, тъй като имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема."
И докато всички търсеха кой какви награди ще раздава, Христо Грозев избухна с друга версия за спора – отказал на Любомир Павлов да се хвърли в политиката.
Успоредно с това "радиационната" обстановка обхвана и Агенцията по вписванията, която за трети път отказа да впише в Търговския регистър новото дялово участие на Любомир Павлов и Огнян Донев в "Медийна група България Холдинг". Както е добре известно, двамата си разпределиха съответно 40 и 43 на сто от дружеството, оставяйки останалите 17% за Грозев и "Принтмедия" като такава.
Журналисти на бившите ВАЦ-ови издания няколко пъти питали защо се отказват вписванията, заради което Министерството на правосъдието започна проверка. Изявлението на Огнян Донев пред БНТ също провокирало инспектората да започне проверката, писаха "Труд" и "24 часа". Точно на техните страници атаката срещу Грозев продължи. Той бил придружаван до Агенцията от адвоката Геро Андреев от "Авиора консулт", която обслужвала правно и издателя Делян Пеевски. Така индиректно намекнаха за общи интереси с депутата от ДПС.
Нямаше как Огнян Донев да не стигне и до въпроса защо му пречат да си впише собствеността и влияе ли се Министерството на правосъдието от медийни изяви? "Аз нямам разправии с лицето Христо Грозев. Ако обществеността не е разбрала, подложен съм на огромен натиск и атака от два вестника, един седмичник, две телевизии и т.н., които дори ми отказаха право да участвам, при мое потвърждение, в тяхното студио с лицето Грозев", посочи в собствените си вестници шефът на КРИБ.
Грозев също не остана със скръстени ръце и заведе два съдебни иска. Но и на двата не бе даден ход, тъй като не платил съдебните такси. За второто дело те съвсем не били символични – около 3.8 млн. лева. Опонентите му намекнаха, че няма такива пари, а Христо Грозев отрече. Наред с това в информационната агенция "Блиц" той публикува извадки от Етичния кодекс с аргумента, че му се полага право на отговор в "Труд" и "24 часа" като засегнато от неточна информация лице. При все че самият той бе обявил, че Даниел Руц е напуснал медийния холдинг още на 15 февруари заради различия с останалите съдружници, но за "Блиц" Грозев каза, че Руц се връща в България и че двамата очаквали среща с германския посланик у нас, за да тълкуват проблемите със собствеността между партньори. По същото време пък австрийският вестник "Стандард" съобщи, че Карл фон Хабсбург планира да се оттегли от холдинга, ако неговото управление не бъде поверено на професионалисти, каквито той явно не припознава в българските си партньори.

Дим и пепел

Всички тези атаки и контраатаки са само фрагменти от вестникарската "Фукушима", в която основните герои използват медиите преди всичко за собствените си цели. За първи път през последните години аудиторията надниква, без да иска, толкова навътре в медийното задкулисие, но е безспорно, че част от истината няма да излезе скоро в публичното пространство.
Промените в Закона за депозиране на печатните издания от 2010-а се оказаха недостатъчни, за да ги предпазят от вредни за здравето им разправии. Изпариха се и обещанията за налагането на нови журналистически стандарти, с които новите собственици на бившите ВАЦ-ови издания у нас дойдоха през декември 2010-а. Да не забравяме все пак, че медиите ни печелят предимно от влиянието си, което е особено важно в предизборна обстановка. Така големият губещ от вестникарската "Фукушима" остава преди всичко журналистиката като такава.

Стр. 36

www.capital.bg I Алексей ЛАЗАРОВ I 8.04.2011

Изпълнителният директор на "Софарма" пред "Капитал"

Профил

Огнян Донев е председател на борда на директорите на "Софарма" АД. Участва в борда на директорите на "Унифарм" АД, "Софарма Трейдинг" АД, "Доверие Обединен Холдинг" АД и др. Председател е на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В края на миналата година той гарантира и финансира покупката на българското дружество на германския медиен концерн ВАЦ.

От сегашна гледна точка съжалявате ли, че влязохте в "Труд" и 24 "часа"?

Напротив, открих още мотиви да съм доволен от това, че участвам, защото се вижда, макар и още да не се разбира от повечето хора, че съм направил нещо добро за българската демокрация. Може да звучи високопарно, но имах възможността да се противопоставя на тенденцията за монополизиране на българския медиен пазар и по-специално на печатните медии.

Това, което се случва в момента [споровете около дяловото разпределение на собствеността в бившата ВАЦ], пречи, но не толкова в икономически план, а по-скоро в психологически. Знаете колко е деликатно положението в едно новопридобито предприятие, и то не само в медиите. Обикновено се преминава през един етап на несигурност за хората, които работят в него. Те не знаят сега новият собственик какви намерения има, някои изпитват носталгия по миналото. Точно в този момент поведението на г-н Грозев води до подтикване на хората към неразумни действия. На неговата съвест ще тежат хора, които ще си загубят работата – повярвали му, че той ще е фактор, ще управлява процеса и ще ги направи началници.

Как, откъм вас погледнато, се стигна до толкова сериозен конфликт, толкова скоро след сключването на сделката?

Външната изява на конфликта реално започна на 25 март, когато г-н Грозев подаде една молба да се блокират всякакви вписвания. Той, разбира се, изтъква, че всичко започва на 28-ми, когато ние започнахме да отбраняваме своята инвестиция. Това обаче нямаше да се случи, ако не беше неговото желание преди това да заграби цялата собственост, като предотврати вписването ми като нов акционер, при положение че аз съм приет от общото събрание. Няма дискусия по тази тема. Няма никакви спорове и че аз съм финансирал сделката. Никой не оспорва правата ми, а в същото време се прави опит да бъда възпрепятстван да реализирам правото си на собственост.

А защо от самото начало, когато се конструираше сделката, не уговорихте дяловото си участие?

Основната причина е, че аз съм пропуснал един шестмесечен етап, в който тримата чуждестранни партньори и г-н Павлов са преговаряли с ВАЦ. Скачайки на един движещ се влак, трябваше да приема нещата такива, каквито са, и тяхната договорка за учредяване на special vehicle, който да участва в сделката. За мен, което се доказва и от сегашното развитие на ситуацията, беше по-безопасно аз да не съм част от това дружество. Тоест да се явя като ясно разграничена финансираща сделката страна, идваща отвън. Която се намира обаче в договорни отношения с българското дружество, с уставен капитал от 100 лева.

Кой друг финансира сделката?

Към момента на сключване на договора, нашите партньори не бяха дали нито една стотинка. Впоследствие има две вноски от по два милиона евро. Това са действително внесени от някъде пари, които не са наши. Така погледнато, именно е и претенцията за дялото участие, което според мен, следва да бъде в рамките на тези пари.

Вие знаете ли произхода на тези пари?

Не. Но това би трябвало да представлява интерес. Най-общо мога да кажа, че те са собственост на австрийското дружество. Но тук се поражда въпроса кой, към днешна дата, е собственик на това дружество. Защото това, което видяхме всички в австрийския регистър е, че един от съдружниците в него – г-н Даниел Руц е напуснал и вече се тиражират становища, че то е един или два пъти препродадено, но не е осъществено вписване в регистъра. И докато няма вписване, ние не можем със сигурност да твърдим кой е собственикът. Всеки си има своя хипотеза. Моята е, че г-н Грозев не участва вече в тази фирма. Учудващо за мен е как той може да подписва документи и да представлява фирмата с едно изтекло пълномощно, дадено му от съдружника Даниел Руц, който вече е напуснал. Подновяването на пълномощията на г-н Грозев биха хвърлили доста светлина върху казуса.

Имате ли контакт с предишните собственици – с ВАЦ, и знаете ли те какво мислят за това развитие?

Не, и не е било необходимо, доколкото ние в голяма степен гарантирахме приемственост в управлението на икономическия субект. Съхранихме много от доставките, които са организирани преди нас. Не искахме да правим резки движения, които биха поставили под риск работата на медийната група. Единствено получихме писмо от ВАЦ (и на това г-н Грозев би трябвало да обърне внимание), че разгласяването на точната цена по сделката и условията й, противоречат на договора ни. В исковите си молби г-н Грозев реално оповестява тази цена. Ние ще уведомим ВАЦ за това, че от наша страна такова нарушение не е имало. Все пак аз трябва да държа и на реномето си на вицепрезидент на българо-немската търговско-икономическа камара.

Аз не искам априори да ми се вярва, но смятам, че фактите говорят сами за себе си. Но опитът да бъда омърсен е налице. Тази част аз на г-н Грозев никога няма да му простя. Той удря по моето реноме и за мен е учудващо, че българската общественост не си дава сметка. Оказва се, че всичко това, което съм градил, не натежава по никакъв начин, за да се изискат от този самозванец допълнителни факти, а му се дава услужливо трибуна от определени медии да клеветничи и да прави квалификации.

Мисля, че няма проблем да му се дава думата, защото той все пак е страна в един спор. Въпросът е да се дава възможност и на вас да кажете гледната си точка.

Тук мисля, че има една разделителна линия в българските медии. Те се разделиха на две части – такива (включително и нашите), които дават възможност и на двете страни да изложат своите тези. Другите медии са тези, до които не получаваме достъп дори и при желание. Не е толкова трудно да се види, че един седмичник, два ежедневника и две телевизионни програми съвсем едностранчиво отразяват случая и подкрепят една от спорещите страни.
С какво си обяснявате това, че те подкрепят само Христо Грозев?

До голяма степен, защото са собственост на едни и същи хора, които в случая се явяват определено и заинтересована страна. Аз бях сигурен, че с развитието на събитията ще стане ясно, че адвокатите, които се грижат за исковите молби на г-н Грозев, реално са адвокатите на г-н Пеевски.

Очевидна е неговата [на Делян Пеевски] мечта, ако щете, дори детска мечта, да постигне монопол в печатните издания в България. И в нашия отрасъл сме имали такива мечтатели и обикновено, макар и късно, обществото си дава сметка и има достатъчно съпротивителни сили да се противопостави на монопола.

Имате ли някакъв конкретен план за противопоставяне на монопола?

Смятам, че един елемент е нашето излизане на този пазар. Ние в никакъв случай не сме по-слаба икономически група от тази, която ни противостои. Може би затова те ни атакуваха изненадващо, за да ни елиминират от самото начало и да не допуснат очакваната конкуренция. Знаем, че за жалост другите медии в България не са толкова силни, което не ги прави в никакъв случай лоши, но просто не бяха в състояние да окажат и икономически отпор на тези тези попълзновения.

Как мислите, че ще се развие конфликтът ви с Христо Грозев оттук нататък?

Има една грешка, която много хора допускат – това дали фактите се вписват в търговския регистър, дали аз съм акционер или не има значение единствено за декларацията, която аз подавам пред трети лица за това дали съм заемодател или притежател на 40% от дяловете в дружеството. Това по никакъв начин не влияе на стопанската дейност на компанията. Нямам никакви съмнения, че г-н Павлов като управител ще защитава моя интерес. Можем съвсем спокойно да очакваме една съдебна сага, но това по никакъв начин не може да влияе на участието ми в дружеството.

От друга страна, виждаме един опит, когато "рейдърът" не може с изненада да завладее собствеността, минава към резервния си план да унижи тази фирма, да развали доброто й име. Виждаме организирани призиви да не се купуват тези издания, или пък някъде се писа, че "Труд" и "24 часа" са пред фалит… Искам да разсея надеждите на всички тези кандидат-търговци и да ги убедя, че вестникарската група просто няма как да фалира.

Какво стана досега

Скандалът между съдружниците в дружеството, което издава едни от най-големите български вестници, избухна в началото на миналата седмица, само три месеца след като ВАЦ продадоха бизнеса си в България. Купувач беше консорциум от регистрирана в Австрия компания (притежавана от Христо Грозев, Карл фон Хабсбург и Даниел Рутц) и българските бизнесмени Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди седмица австрийските инвеститори, представлявани от Христо Грозев, обвиниха Донев и Павлов, че опитват да им отнемат контрола върху пресгрупата ("Медийна група България холдинг"), след като без тяхно знание са сменили собствеността върху мажоритарния дял във фирмата.

Донев и Павлов от своя страна обясниха действията си, че партньорите им не са си внесли дължимите вноски в капитала в срок и са се опитали да компенсират липсата на финансиране, като прехвърлят акциите си на бизнесмени със спорна репутация и политически зависимости, от което опитват да защитят вестниците.

Този ход предизвика серия от взаимни обвинения между доскорошните партньори и заплахи със съд и прокуратура. Освен участниците в спора за собствеността на пресгрупата бяха намесени имената и на най-големия алкохолен производител "Винпром Пещера" (впоследствие те публично отрекоха да са ангажирани), депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, които стоят зад друга голяма издателска група на пазара, включваща вестниците "Монитор" и "Телеграф".

Към момента, по всичко личи, че спорът ще се решава от съда, а дружеството, което издава "Труд" и "24 часа" се контролира от Любомир Павлов и Огнян Донев.

Снимка: Надежда Чипева

Оригинална публикация 

в. Show | Ива ОПРИКОВА | 06.04.2011 

- Г-н Донев, съжалявате ли. че се впуснахте във вестникарството? Инвестирате осемцифрена евросума в бизнес, който сам признавате. че е твърде непознат за вас?

- Моята идея беше и си остава да не допусна монопол на медийния пазар. Запознах се с Христо Грозев чрез Павлов. Млад човек с блясък в очите. Какво да го разследвам? За мен, когато си коректен в един бизнес и си поставиш условията, точен си в плащанията и всичко е в рамките на закона, няма как да има проблем. Любомир Павлов ми го представи във Виена заедно с останалите съдружници Карл Хабсбург и Даниел Рутц . Те още тогава признаха, че водят преговори с ВАЦ, но не могат да осигурят пълната сума. Още тогава пък аз предложих да получат дял с процент спрямо сумата, която осигурят. Договорката беше да получат до 30%. Аз тогава първоначално не знаех точния процент средства, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше още в началото, че от мен се очаква аз да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане.

- Г-н Рутц обаче мистериозно напуска редиците на съдружниците си заради личностни конфликти между него и Павлов и несъгласие с управлението и редакционната политика на медийния холдинг – това е версията на Грозев.

- Няма как той да има пререкания с Павлов, най-малкото защото единият говори немски, а другия – френски. Това е поредната хипотеза на Грозев – 8-а или 9-а по ред. Аз съм водил на немски преговорите и с Даниел Рутц, и с Карл Хабсбург. Заедно умувахме над параметрите на сделката, участията, правехме планове какво ще правим по-нататък. Още тогава си личеше, че и двамата чуждестранни съдружници като че ли са за параван. За разлика от Грозев, който водеше преговорите активно, те като че ли участваха за фон.
Даниел е инвестиционен банкер, и то сериозен. Имал е своите съмнения и затова се е оттеглил. Аз и сега поддържам връзка с Карл по телефона и ви уверявам, че той не знае много от тези неща, които се случват в момента у нас. Едно от условията на чуждестранните ни съдружници беше незабавна смяна на старите главна редактори на двата вестника, защото те са свързани с комунистическата система.
Затова и направихме конкурс.

- Вие лично имахте ли достъп и запознахте ли се с всички концепции на кандидатите за главни редактори?

- Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите. Аз не знам наистина защо Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли, не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание. Аз лично се запознах с повечето концепции, защото ми беше интересно какво се предлага. Все пак съм доктор по икономика и като най-некомпетентен при избора се въздържах да наложа мнение. Аз просто не държах моят глас да е съществен при избора, но дадох съгласието си за настоящите главни редактори.

- Каква е истината за журналиста Иван Михалев от в. "Капитал’

- Обещано му е място за главен редактор на "168 часа". Това не е единичен случай за Христо Грозев. Оказа се, че на много места е обещавал тези постове.

- Как гледате на идеята "Труд" и "24 часа" да се разделят? Грозев каза, че е влюбен в "Труд" и него ще си поиска? А Вие?

- Това е невъзможна идея. Много му се иска на Грозев да си купи за 4 млн. евро вестник "Труд", но това просто няма как да се случи. Да се разделят вестниците не е възможно. А относно влюбването: за разлика от Грозев, аз не се влюбвам във вестници. Не бих могъл да кажа кой от тях бих избрал, защото чувствам себе си за финансов инвеститор, който е дал парите си в една дългосрочна инвестиция, която по никакъв начин няма да се поделя.

- А да се намери чуждестранен инвеститор за препродажба, ако не можете да постигнете съгласие?

- Тази идея също никога не е била на дневен ред и никога не е обсъждана. След като Грозев не се е включил в сделката с определените средства и в срок, аз наистина не разбирам как по медиите развива някакви идеи за бъдещето на медийния холдинг. За разлика от него, аз имам една теза и не я променям във времето, а именно, че Грозев няма нито силата, нито връзките в България да организира отказа на вписване на нещо, което е очевидно за всички. Няма как – дори и да се стигне до съд – аз да загубя своята собственост. Защото в крайна сметка има и други съдилища – например във Виена, които справедливо ще решат този спор. Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма u да позволя спонсорите на Грозев да диктуват правосъдието в България.

- Ако все пак останат старите проценти и се окажете миноритарен собственик, какво ще предприемете ?

- Първо, това не може да се случи. Каквато и да е съдебната система
в България, все пак имаме договори, банкови преводи, куп документи, които няма как да не се вземат под внимание. Аз лично съм гарантирал своите вземания и нямам никакви притеснения, че няма да ги получа или че този казус няма да се разреши в полза на справедливостта. Да му мисли Грозев, на който му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!

- Награда за какво?

- За да разбие медийния холдинг или да направи така той да не се развива оптимално.

- Кой има полза от това?

- Аз няма да ви дам конкретен отговор на този въпрос, но мисля , че вие бихте си отговорили сам. Не искам да си създавам врагове на базата на някакви хипотези.

- Ипотекирани ли са "Труд" и "24 часа" и кои са гарантите по сделката?

- И тук хипотезите на Грозев са многобройни. Четох за 40 млн. евро заем, за 25 млн.! Няма заложени активи нито към българска, нито към чуждестранна банка към този момент. Искам категорично пак да заявя: няма заложени активи на купената компания и е нелепо да се тиражира тази тема.
Да, имаме намерение да теглим оборотен заем, но той няма да бъде на такава стойност. Да, действително ние работим с цитираната банка (Булбанк – б.р.). Със сигурност тя ще финансира оборотните кредитни средства.
Кредитът, за който говори Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга.
Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, защото имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема.

- Как се приема "медийната Фукушима" на собствениците сред журналистите?

- Едва ли точно с мен ще споделят мислите си и какво точно чувстват в момента. Много от тях са общували през тези месеци с Грозев, имат своите впечатления. Знаем, че на някои от тях са предлагани постове.
Аз мисля, че журналистите са с особено развито чувство за справедливост и сами могат да решат кой е крив и кой прав в спора. Намираме се в един преходен период, в който е нормално да има и спорове между собствениците, когато се сменя собствеността. Знам със сигурност, че този спор им влияе. Нормално е при този казус да се колебаят на коя страна да застанат, а аз ви уверявам, че съм свикнал да казвам истината пред наемните си работници.
Повечето от тях разбраха моите идеи и нямам съмнения, че ще ме подкрепят. А с тези, които прекрачиха рамките, застанаха на нож срещу фирмата, срещу името, което им е давало хляб толкова години, ще се разделим!

- Имате предвид Валерия Велева?

- Когато човек е нелоялен към фирмата, за която работи, няма как ние, собствениците, да постъпим по друг начин и да се направим, че не сме чули. Няма да е добър пример за останалите журналисти.

Стр. 19

в. Show | Ива ОПРИКОВА и Мария ДРУМЕВА | 06.04.2011

- Г-н Грозев. версията за разделянето на "Труд" и 24 маса" беше пусната като първоаприлска шега, но вече се лансира като сериозна идея. Възможно ли е това? Как биха се разделили тогава активите в печатницата, в сградата на полиграфическия комбинат. в разпространител-ската и в транспортната фирма?

- Възможно е разделянето на двата вестника – като идея, разбира се. И аз отначало си мислех, че е невъзможна подялбата им, но сега е ясно. че ние никога вече няма как да продължим заедно с другите двама съдружници. За да докажем, че има яснота и плурализъм, трябва да има и реално разделение на двата вестника. За другите активи ще мислим нататък.

- Ако "вземете властта" И имате възможност да избирате, кой от двата вестника бихте си "заплюли"?

- Ужасен въпрос! Трудно ми е да отговоря, защото досега идеите ми са били в посока и на двете издания. Но кабинетът ми беше на 3-ия етаж и можех по-добре да наблюдавам как се списва "Труд", той ми е по-близък.
Влюбих се във вестник "Труд".
Признавам си, че мечтата ми беше да го направя една много различна от сега независима медия, която да е отново на водеща позиция.

- А идеята да се продаде собствеността на нов стратегически инвеститор?

- Не. няма конкретика на този етап. Възможно е това да се случи, ако инвеститорът докаже, че има изцяло медиен интерес.

- Имате желание за собственост на медиен холдинг, но нямате финансови възможности – това е основното обвинение на вашите съдружници?

- Има обща инвестиция от 6 млн. евро, направена от наша страна. Ако дам подробности за сделката, ще навляза в нарушение на договора за конфиденциалност с Любомир Павлов. Знам, че той в този момент иска точно това да направя и затова ще замълча.

- Да разбирам, че вашата идея е останалото финансиране да бъде от банка?

- Така е.

- Има ли връзка вашата идея с изтегления заем от Булбанк в размер на 25 млн. евро, срещу който са заложени вестниците? И вярно ли е, че договорът с банката ви е даден с бели петна?

- Всяка сделка от такъв мащаб се прави с максимално финансиране при залагане на обекта на покупката. Това е стандарт и в него няма нищо странно. Странното е това, което стана миналата седмица, а именно: пренасяне на финансирането от купуващата фирма на купената фирма. Това е данъчният абсурд, за който ние още търсим информация как е станало и как банката се е съгласила на това условие. Писал съм на банката официално писмо с молба за обяснение. Учудващо, но вече чакам десет дни и нямам отговор. Освен, че е абсурд това пренасяне на заема към купеното дружество, той за съжаление ни плаши като предпоставка за едно планирано изкарване изцяло на нас като съдружници. Това вече е прилагано в България – миноритарният акционер да бъде изкаран на нула при такава банкова сделка.
Това е нашето огромно притеснение при това финансиране – че в тази схема купеното дружество, на което Павлов е управител, създава една вътрешна задлъжнялост и във всеки един момент може да фалира своята майка -дружеството, което го е купило?!
Това за нас е основният страх и се надяваме това да не е една бомба със закъснител. Заемът е изтеглен от г-н Павлов на 23 март и оттогава започнаха нашите страхове. Ние не знаем какво има в белите полета на договора – там може да са скрити допълнителни капани за нас

- Един от основните, въпроси е кой е гарантът на този заем, Говори се. че това е турският бизнесмен Фуат Гювен. Ако това е така. сам разбирате, че покупката на "24 часа" и "Труд" става изключително нечистоплътна?

- Водим разследване и ви уверявам, че сме доста напред като информация. Чух това име като слух в някои публикации, но никога не съм го споменавал за гарант при сделката, нито пък като моя хипотеза. Аз не го познавам този Гювен.
Гарантите по един такъв сериозен заем могат да бъдат "видими" и "невидими". Ние имаме своите
източници да достигнем до солидарните гарантиращи дружества, които са били в полза на Павлов да сключи сделката с "Уни-кредит". Все още нямаме достъп до нередактираната версия. Знаем само, че гаранции са представени от 4 дружества.
Моята информация е, че всички те са свързани единствено с Павлов. Макар че една от тях е странно офшорно дружество, за което не искам да давам повече информация. Още веднъж искам да кажа, че тези гаранции са били кратковременни, до момента на залагане на активите на самото купено дружество, което пак е данъчен абсурд. Ние имаме достатъчна информация, но искаме да знаем с какви партньори сме участвали и затова разследваме гарантите. Напреднал съм много в разследването и до 2-3 дни ще имам конкретна информация. Категорично не виждам никаква индикация за участие на Фуат Гювен. но тук става дума за други интересни и също толкова недопустими схеми.

- Вашият австрийски съдружник – инвестиционният банкер Даниел Рутц – изненадващо напуска по собствено желание на 15 февруари. Едва ли някой се отказва сам от такава голяма инвестиция, ако няма съмнение за нея?

- Рутц напусна заради неразрешими личностни конфликти между него и Павлов. От деня на сключване на сделката до момента на раздора ние имахме постоянни преговори за постигане на споразумение между съдружниците, че ще управляваме на принципа на съуправление. Такава беше първоначалната идея: всичко, свързано с редакционна политика, с финансиране, с назначаване на главни редактори, трябваше да бъде на консенсусен принцип. Това обаче не се случи и Даниел Рутц зае една черно-бяла позиция към Павлов . Затова и го помолих да се оттегли, за да ни даде някакъв шанс да вървим напред. Той дори се обиди. Имаше опция да се върне, ако постигнем някакво споразумение, но тя вече не съществува.

- Като съдружник присъствахте ли на избора на новите главни редактори ?

- Не. Моментът беше избран много умело – в единствения ден, когато отсъствах, факт е. че това се случи в почивен ден. факт е също така, че въпреки нашите молби, ние не получихме достъп до концепциите на всички кандидати. Аз и досега не знам кой е бил кандидат и кой е участвал. Уведомиха ни за избора по телефона в петък в 10,30 сутринта, когато
Павлов ми каза: "Това е моят избор и не подлежи на обсъждане!"

- Но и вас ви обвиниха в кадруване. Според другите акционери сте обещали на журналиста от вестник "Капитал" Иван Михалев да го назначите за главен редактор на "Труд"?

- Това е най-голямата лъжа, която съм чул за себе си! Аз не знам дали той е кандидатствал ,тъй като Павлов не ми е дал достъп до кандидатурите, но след като чух този слух, аз се свързах с Михалев, за да го попитам дали е кандидатствал. Той отрече.

- Самият Любомир Павлов заяви, че жена му Диляна Грозданова е назначила новите главни редактори!

- Дори и това не сме знаели…

- Вие доволен ли сте от новите шефки?

- Не мога да коментирам, понеже не знам кои са другите кандидатури и не съм виждам концепциите на участниците. Може на сегашните главни редакторки концепциите да са били най-добрите… макар че самият Любомир Павлов каза, че не са били най-добрите!
За мен проблемът не е в тези хора. Проблемът е в начина, по който бяха назначени.

- Г-н Павлов все още е управител на дружеството. Къде е вашата позиция като съдружник в този момент? Не ви ли притеснява този факт?

- Естествено, че ме притеснява. Аз нямам физически достъп до сградата на комбината. Най-много ме е страх обаче от това, в което се превърнаха вестниците днес. Това, което чета в "Труд", е "Работническо дело" от 1981 г. Ужасно!

- Вярно ли е. че при основаване на австрийското дружество не сте могли да внесете дори уставния капитал от 17 000 евро?

- Не е така. Всички дружества се създават с половината уставен капитал. В случая тези 17 500 евро не са дадени на мен в заем, а са пари, които нотариусът поиска за регистрацията и Павлов ги извади кеш. Аз никога не съм имал такива пари в джоба си. Сега, като се върна назад във времето, си мисля, че и това е било планирано, за да притежава той тази хартийка. И аз мога да покажа документи, в които той дължи много по-големи суми, но считам, че това е черен пиар.

- Не ви ли притеснява фактът, че вашият имидж е вече имидж на комисионер в една голяма сделка?

- Няма да скрия, че имахме такава опция още в началото на сделката: да вземем комисиона и да се оттеглим. Ние решихме да не приемем, а да направим реална инвестиция. Опцията и сега я имаме, тъй като предложенията от тях двамата е да вземем едни пари и да се махнем. Това са думи на Павлов и ако аз бях комисионер, бих упражнил тази опция, бих я приел. Но не я приемам.

- Ако всичко свърши във ваша полза, какво ще промените в "Труд" и "24 часа"?

- Ако всичко свърши във наша полза, първата ми задача е да създадем един наистина независим редакционен съвет, който по никакъв начин не е свързан със собствениците. При всички случаи ще променим модела на управление. Не само редакцията, но и финансите, рекламата, разпространението.
Управлението ще се осъществява от професионален мениджър, който няма да съм аз, нито пък ще е свързан с акционерите. Главните редактори ще имат отговорност да бъдат независими, ще бъдат постоянно проверявани за това и в никакъв случай няма да бъдат назначавани по целесъобразност. За да бъде независима една медия, трябва да има разделение на собствеността от редакционната политика.

- Ще направите ли чистка на главните редактори, ако вземете властта?

- Първото нещо, което ще направя, е да разгледам всички концепции. Ако се докаже, че концепциите на настоящите главни редактори са най-добрите, не виждам причина да ги уволняваме. Ако всичко се развие в наша полза, ролята на Тошо Тошев в пресгрупата ще бъде много, много истинска, а не синекурна, както е в момента!

Стр. 18

в. Република | Георги БОЙКОВ | 08.04.2011 

- Г-н Аврамов, как гледате на случващото се през последния месец на пазара на печатните медии. Имам предвид скандалите около "24 часа" и "Труд" и информацията, че един от собствениците им ще прави нов политически проект?

- Очевидно е, че през последните години хората не харесват начина, по които функционират политическите партии, особено в дясноцентристкия спектър. Самите избиратели и симпатизанти на този вид формации явно не са доволни от това, което се случва с партиите им, иначе не бихме виждали толкова големи разминавания в подкрепата само за четири години.

- Какво имате предвид?

- В началото на управленския си мандат дадена дясна или центристка партия получава висок, стабилен резултат, а след слизането И от власт виждаме сериозен спад в доверието към нея. При тази ситуация е очевидно, че в обществото няма трайни предпочитания към дадена политическа формация и ясно установени механизми на представителство на партии, каквото можем да видим в Австрия, Германия, Великобритания, скандинавските страни. Но нека отговоря на първия ви въпрос. В тази ситуация, като че ли медиите и изобщо всякакви публични механизми за налагане на дадено мнение стават много важни. Поне на пръв поглед е така. Това кара хора или големи компании да си помислят, че контролът върху средствата за масова информация (това е остарял израз, който не харесвам, но в този пример е точен) ще им донесе много възможности за засилване на позициите им в политиката и съответно в бизнеса. Визирам хора и фирми, които до голяма степен са били близо до политическия живот и в някаква степен са зависими от държавата. Дали тяхното мислене е погрешно, или правилно, аз не мога да кажа.

- Все пак мисленето на тези хора или компании изглежда е в правилната посока?

- Не зная поради две причини – не съм имал и нямам такъв бизнес, както и интереси. Затова не мога практически да получа информация за това, какво би се случило в бъдеще. Инстинктът обаче ми подсказва, че в обществото има невидима ръка, но тя не може да управлява малко над седем милиона души, колкото сме в България. Не може да ги ръководи като програма, само с натискане на едно копче, дори тази ръка да разполага с влияние върху медиите. Свободната воля на хората винаги се е изявявала на избори, независимо от това какво са правили или са писали вестниците, излъчвали са телевизиите и радиопрограмите. Така че ми се струва, че опитът да се създават медии, които да бъдат нещо като мегафон в ръцете на собственика си, не е добра идея и не е печеливш бизнес проект. Такива медии харчат доста излишни ресурси и създават врагове на хората, които ги притежават.

- Все пак, като политолог, не може през годините да не сте наблюдавали, че медиите имат доста голяма роля, особено в предизборните кампании, а и по време на самото управление на дадена партия. Или не сте на това мнение?

- Вижте, аз не отричам нищо, защото не би било разумно. Въпросът е друг. Нека се върнем в 90-те години. Тогава, въпреки развитието на интернет, традиционните медии бяха много силни. Днес обаче световната мрежа залива хората с информация. Напълно е възможно един личен блог, дори едно мнение, публикувано в социална мрежа, нещо, написано в малък вестник или пуснато в малка телевизия, да се превърне много бързо в обществено достояние и да добие големи размери. Така за него ще чуят ужасно много хора. Факторът интернет и социални мрежи може да даде възможност на дадена медия многократно да надскочи капацитета си. Това поставя в коренно различна ситуация концепцията за използването на традиционните медии като лост за пропаганда. Просто този похват вече отива в ъгъла. Ако някои бизнесмен си купи вестник и налива в него стотици хиляди лева на месец или вероятно милиони, за да го използва изцяло и единствено за пропаганда, а не за журналистика, то той рискува парите му да отидат на вятъра. Рискува още начинанието му да бъде лесно разконспирирано, хората да си изградят мнение, че това е вестник или пък друг вид медия, която говори едностранно и заема позициите само на даден политик или партия. Така много лесно тази медия може да бъде игнорирана от обществото.

- Т.е. смятате, че през годините българският читател или зрител е оттренирал рефлекса да разбира кои медии го лъжат и кои казват истината?

- Вече има много конкурентна и плуралистична медийна среда. Днес вие, журналистите, не може да излъжете. Само може да се опитате. Ако допреди десет години щяха да ви хванат трудно, днес това е много лесно. Ужасно лесно е. Достатъчно е един човек, или медията, в която работи, да представи некоректно информацията, и от там нататък става много лесно да се разбере кой е измамил.

- Какъв е вариантът медиите да са независими, а не да разчитат на държавни субсидии, например, и частни спонсори, което автоматично им запушва устата по някои теми?

- Важно е медиите да се издържат от две неща – там, където има тираж, да разчитат на него. А там, където има реклама и авторски права, да печелят от това. Не смятам, че някой трябва да налива пари в медии, които са губещи1 и да наричаме това медиен пазар, защото не е това, а нещо друго. Когато имате медия, която е спонсорирана и продължава да работи на загуба от много дълго време, очевидно целта И не е да произвежда журналистика.

- Все пак да се върнем на скандалите в "24 часа" и "Труд".

- През последните години двата вестника губят аудитория. Мисля, че това се дължи и на развитието на електронните формати. Отново казвам, че днес е много лесно да намериш информация в Интернет и е сравнително евтино да
направиш едно добро издание там. Като че ли това, че все повече хора започнаха да четат в световната мрежа има принос в намалените тиражи на всички вестници. Но от друга страна имаме едно общество, което непрекъснато е недоволно от политиците си. Когато читателите видят, че даден вестник, дадена медия в определен период застава зад определен политик или партия, спират да ги четат.

► Димитър Аврамов
е роден в Пловдив през 1973 година. Завършил е руска гимназия с разширено изучаване на английски език. Има магистърска степен по политология от СУ "Св. Климент Охридски4 и специализация по публична администрация и международни отношения. Бил е председател на предизборния щаб на СДС. В момента е част от екипа на Института за модерна политика.
***
Свободно време
През свободното си време Димитър Аврамов обича да чете и да се занимава с икономически дейности в интернет. Казва, че харесва да създава уебсайтове. Харесва също работата
си в Института за модерна политика.
"Така съм политически активен, без да участвам в партийни схеми. Обичам много неща, но това не важно", казва политологът.

Стр. 11

в. Дума | 04.04.2011

Търговският регистър отказа да регистрира промените в собствеността на вестниците "24 часа" и "Труд", стана ясно в края на миналата седмица. Единият от новите собственици Христо Грозев заяви вчера, че не вярва съдът да приеме евентуално обжалване на другата страна. "По-важно е какво ще стане оттук нататък. Не искам да коментирам Любомир Павлов, но трябва да се говори за това, което стана", каза Грозев.
"Знаехме, че покупката е рискова инвестиция. Нашата цел беше пресгрупата да не попадне в ръцете на групата около Делян Пеевски и да се запази независимостта на редакциите, подчерта Грозев. Взимахме решенията уж с консенсус, но впоследствие се оказа, че г-н Павлов управлява еднолично. Вече няма доверие между нас, нужен е катарзис. Възможно е да се разделят вестниците, всичко е въпрос на преговори", подчерта Грозев.
"Аз не съм средностатистически българин, имам професионалните умения и качества да браня своята собственост. Ще видите, че обикновено, когато съм придобил нещо, съм го изправял на крака и то е ставало най-доброто в бранша си. Амбициран съм". Това пък заяви другият инвеститор Огнян Донев също от вчера. Виждате и амбицията му (на Христо Грозев-б.р.) вече да разделя вестниците на две – да раздели "24 часа" от "Труд". Този човек, ако бъде оставен, може да направи наистина много глупости", смята Донев.
Губи целият медиен пазар, категорична бе медийната експертка проф. Нели Огнянова. Вярвам, че ще се намери бързо решение, това напрежение не е приятно и спорът повдига завесата към проблемите, свързани с контрол върху медии и с медийната собственост, подчерта тя. За нас е важно доколко купувачите или собствениците зачитат важни ценности и стандарти като редакционната независимост, правото на информация, недопускането на превръщането на медиите в инструмент за влияние и недопускане на монополизирането на пазара, категорична бе Огнянова.

Стр. 2

www.bnews.bg | Албена Русева | 31.03.2011

Срам! Това със сигурност са изпитвали журналистите от "Труд" и "24 часа", гледайки резила на новите си собственици. А те, шефовете им – тъй като не става въпрос за някой завод от провинциално градче и докато не е паднал невъзвратимо авторитетът на изданията, трябва бързо да намерят решение помежду си или просто да се оттеглят.
Срам! Това със сигурност са изпитвали журналистите от "Труд" и "24 часа", гледайки резила на новите си собственици.
Гнусен скандал с обвинения за лудост, поръчкови статии срещу противници, фалшифициране на документи и измами спретнаха новите босовете на именитите издания – Любомир Павлов, Огнян Донев и Христо Грозев.
Мегаскандалът за медийна собственост започна с разкрития за тайно прехвърляне на дялове още в понеделник, но стигна своя апогей тази сутрин в студиото на "Гореща точка" по ТВ7.
Вярно, че тиражите на "Труд" и "24 часа" отдавна не са това, което бяха. Вярно е , че и влиянието им в обществено-политическия живот е вече само мит.
Вярно е, че и новите главни редактори не се приемат еднозначно нито от журналисти в редакциите, нито от родния обществен и полителит*…
Въпреки това "Труд" и "24 часа" не заслужават резила, който им спретнаха новите собственици.
В студиото на ТВ 7 Любомир Павлов и Христо Грозев извадиха на показ задкулисието на сделката – кой кого искал да прецака, кой кого искал да вкара в играта, наречена "Труд" и "24 часа", кой кого искал да резили с поръчкови статии и… кой е за специализирана помощ.
Няма значение кой пръв започна с ударите под кръста в студиото на Николай Бареков.
Чутовният скандал в ефира не може да бъде описан, но може да бъде видян. И гледан с ужас и неразбиране, особено от журналистите на досегашните колоси на вестникарския пазар – "Труд" и "24 часа", поставени в ситуация да се срамуват от собствениците си, които не те са избирали.
А те, шефовете им – тъй като не става въпрос за някой завод от провинциално градче и докато не е паднал невъзвратимо авторитетът на изданията, трябва бързо да намерят решение помежду си или просто да се оттеглят.
* Приемът за 75-годишнината на "Труд" на 1 март тази година не беше уважен нито от премиер, нито от президент. Подобно незачитане на юбилей на изданието е е за първи път в историята му.