в. 24 часа | Венелина ИВАНОВА | 15.10.2011

Бойко Василев:
Бойко Василев е роден на 9 януари 1970 г. в Перник. Завършва немската гимназия в София и Факултета по журналистика към СУ. През 2001 взема степен доктор по социология. Работи в БНТ от 1990 г. Постъпва в "Панорама" 3 години по-късно, а от 2000 година сяда на стола на водещия на седмичното политическо обзорно предаване в обществената телевизия.

- Най-новият ви филм "Катедрала и джамия" бе излъчен миналия четвъртък по БНТ 1. Какво разказва документалната лента?

- Филмът разказва за строежа на голямата джамия в Кьолн. Вече пет години жителите му спорят за нея. Едни са "за", други – "против", трети – "да, ама". Гледните точки са странни: Писателят Ралф Джордано, роден през 1923 г., преживял холокоста, с майка еврейка, е категорично против. Католическият свещеник Франц Мойрер е категорично за. Прочутият журналист Гюнтер Валраф е "да, но…".

Това показва колко сложен е разговорът за т.нар. мулти – култи общество, интеграцията на чужденците и исляма в Германия и цяла Европа. Този разговор е най-важният днес. Катуница, Шенген, Норвегия – ето три от имената му. Не бива да го проспиваме.

- Напълно разбирам проблема с интеграцията в Западна Европа. Следвах в Австрия по времето, в което все още не бяхме членове на ЕС, България бе извън Шенген. Вие сам за себе си, снимайки лентата в Кьолн, дадохте ли си отговор на спора за интеграцията и има ли тя шанс?

- Първо, разбрах, че езикът ни не работи. Богатият Запад говори с езика на преувеличената политическа коректност: внимателно, страхливо, лицемерно. Бои се да не обиди и крие ценностите си в пазвата. Бедният Изток говори с езика на световната конспирация: дръзко, манипулативно, бунтовно. Подозира Запада в заговор и мечтае да се опълчи. Накрая става нещо като разговор между глух и ням.

Случаят с карикатурите на пророка Мохамед е само един от примерите. Тогава Западът се притесни да защити свободата на словото, а Изтокът просто измисли скандал – една несъществуваща карикатура, в която Мохамед уж бил нарисуван като свиня. Гневните и лъжливите срещнаха уплашените. Резултатът беше нещо като детската игра на блъскащи колички – всеки удря другия, докато полето не се задръсти от общ хаос. Какъв е изходът? Досегашната илюзия, наречена мулти – култи, не го посочва. Явно ще се блъскаме още, докато го намерим.

- Къде се чувствате по-комфортно – като водещ на "Панорама" или като автор на документални филми?

- Воденето на "Панорама" е цената да правя най-любимото нещо – филмите.

- Да ви върна към 1990 г., когато прохождахте в професията. Помните ли някой ваш гаф?

- Много грешки съм направил, но ако тръгна да ги инвентаризирам, ще се получи един лицемерен музей на суетата. Не обичам да говоря за себе си. Светът, който виждам, е доста по-интересен от скучния списък на моите наклонности.

- Помните ли първия си репортаж?

- Помня първия си репортаж в "По света и у нас", разказваше за битката между СNN и ВВС. Няколко пъти преди това водих "Формула 5", спечелих и конкурс в "Ку-ку". Между другото, "Ку-ку" беше уникално нещо, истински български телевизионен принос.

Който е минал през "Ку-ку", никога няма да приеме себе си прекалено на сериозно. Винаги ще подложи на изпитание първо себе си. Понякога ние, които се занимаваме с телевизия, имаме нужда от студен душ. Част от работата на журналиста е да се съмнява в себе си – факт, който често забравяме. Ако навириш нос, можеш и да пропуснеш да видиш, че ципът ти е разкопчан.

- Кой от десетките ви документални филми приемате като своя визитка?

- Може би филмът за Косово "Изгубени комшии". Една ранна версия получи "Златен ритон" през 1999. Но това не е само моя визитка, а и на оператора Хрисимир Данев и на още няколко чудесни колеги. Когато правиш документално кино, глаголната форма първо лице, единствено число е забранена.

- Споменахте награда. Имате десетки награди, някои от тях стоят закачени на стената в приемната. Коя е най-ценна за вас?

- Не си правя гроздове от награди. Най-голямата награда бяха думите на една колега, която каза, че нашите филми я смущават. Отначало, когато вижда едната страна, заема нейната позиция. След това вижда другата и тогава смята, че и тя е правата. В нашите филми се сблъскват две реални пълнокръвни истории. Те трябва да се преживеят, да се изстрадат. Това не е просто анкета, а живи герои, с които сядаш, говориш, пиеш, сприятеляваш се. Сблъсъкът на техните истини изгражда драматургията.

Няма лоши и добри, има страдащи, бъркащи, притеснени, уплашени. Харесваш ги – или не ги харесваш, но във всеки случай се опитваш да ги разбереш. Това е най-важно – разбирането.

- Случвало ли ви се е, въпреки че сте мъж, да плачете по време на интервю, защото казахте, че работата ни е да съпреживеем чуждата болка?

- Не ми се е случвало. Когато вземеш микрофона, усещаш друг тип отговорност. Усещаш потрес, чуваш ужасни неща, помня разказа на една майка за това как е загинало детето й. Но твоята задача е да се усъмниш дори срещу теб да стои светец.

- Журналистиката на XXI век съществено се различава от журналистиката преди 2 десетилетия, когато вие сте били начинаещ в професията. Днес дори студентите в специалностите "Медии" в западните университети изучават "Манипулация". Какво е мястото на манипулацията в съвременната журналистика?

- Имаме ли 2 часа? (Смее се – бел. ред.) Живеем във време, в което медиите са много и разнообразни, така че истината не е заплашена от скриване, а от безразличие. Много съм мислил за манипулацията, дори в дисертацията си съм писал за това. Аз не смятам, че вътре в медията стоят някакви зли хора, които са си поставили за цел да манипулират.

В телевизора не живее зла сила с ужасни помисли. Най-често ще ни излъжат собствените ни очи – тоест собствените ни предразсъдъци. А и зрителят често ще предпочете да се излъже, отколкото да повярва в нещо, в което не иска да повярва.

- Какво й куца на съвременната телевизия? Според статистиката все повече хора спират да гледат телевизия и си набавят информацията от интернет.

- Много хора не намират себе си в телевизията и по принцип в медиите. Въпросът е защо? Ами защото понякога подценяваме хората.

Мислим си, че те искат да гледат нещо дребничко, мъничко, мръсничко. Наричаме ги “обикновени” хора, “средни” хора. Честно казано, досега не съм виждал среден или обикновен човек, особено в България. Всеки човек е необикновен и има своите интереси. Голяма част от българите искат сериозна информация – за себе си и света. Проблемът е, че ние не ги обслужваме. Затова правим поредицата "Светът на живо" заедно с фондация "Америка за България". Резултатите са окуражаващи. Българите смятаха, че светът им е отнет – но ето, те си го връщат обратно.

- Как виждате бъдещето на телевизията?

- Представям си един ден, в който човек ще формира телевизионния си канал сам. Сам ще го изгражда, сам ще го програмира. Това технологично е възможно и сега. Ако съберете програмите, които харесвате, и ги качите на компютъра, ще имате своя собствена телевизия.

- Какви са проблемите на обществената телевизия?

- Проблемът е, че е най-недофинансираната обществена телевизия в Европа.

Отношението към БНТ е като за мъртвец, но на обратно – за нея се говори или лошо, или нищо. Или пък се пее песента за "парите на данъкоплатеца". Вие нали купувате стоки, които се рекламират по телевизията?

- Да.

- Това означава, че вашите стотинки захранват рекламните им бюджети, тоест храните всички медии, включително и частните. Всички медии се финансират от данъкоплатеца. Обществената телевизия обаче има мисия. Тя е европейска ценност, тя трябва да направи важното интересно. Тя трябва да балансира между свободната информация и интелигентното развлечение. Но у нас това не се осъзнава и срещу БНТ често се водят абсурдни битки.

- Защо?

- Защото на Запад обществените телевизии са се наложили през 70-те години на миналия век и са имали време да се докажат; да натрупат престиж и финанси. Ние нямахме това време – от тоталитаризма скочихме в пазарната икономика. Но ако искаме да сме почтени, трябва да признаем приноса на БНТ за българския преход и свободата на словото у нас и преди да я наругаем, да помислим, че всъщност ругаем себе си и собственото си отношение към публичното, общественото, националното.

- От 20 г. вие сте в центрофугата на политическата журналистика. Някои наши колеги, включително кадри на БНТ, прескочиха бариерата и станаха политици.

- Всеки човек има право на избор, аз такъв избор не смятам да правя. Харесвам професията си.

- Как се виждате след 10 години?

- Въобще не мисля по този въпрос.

- След хиляди интервюта, които сте направили през годините, има ли най-впечатляваща личност, с която професията ви е срещнала?

- Ще назова един покойник – Зоран Джинджич, бивш премиер на Сърбия, с когото имах доста срещи. Той беше необикновен човек, такъв, какъвто на Балканите не харесват. Не спеше, непрекъснато работеше, бе рационален и практичен. Ние, балканците, харесваме мистични, странни, обсебени лидери. Джинджич беше прекалено земен, за да го запомнят с добро. Но свърши много за Сърбия.

- С какво го запомнихте?

- Запомнил съм го с необикновената му способност да формулира метафори във всеки отговор, които му хрумваха съвсем спонтанно.

- Какво е най-хубавото нещо, което ви се случи вчера?

- Вчера?

- Да, вчера.

- Вчера беше понеделник. (интервюто е взето във вторник – бел. ред.) Най-хубавото нещо, което ми се случи вчера, беше един разговор със сина ми. Той е 10-годишен, във възрастта, в която му хрумват чудесни неща, задава постоянно въпроси. Учи наблизо и понякога си тръгваме от училище заедно и си говорим за всичко. Най-вече по теми, които го вълнуват.

- Какъв беше разговорът ви?

- Разговорът беше за това защо хората постъпват несправедливо. Защо обиждат, защо бият. Говорихме за това как трябва да разбираме хората, преди да ги накажем с някаква своя емоция. Зад всяко избухване стои едно "защо". И моят син се опитва да довърши изречението с някое разумно "защото". Виждам го, че не мрази. Че вместо да издава присъди, търси обяснения. И това ме прави щастлив. Дано има късмет.

Мечтая си, когато порасне, България вече да не бъде световната столица на песимистите.

- Всеки от нас, ставайки родител, заживява с амбиции за по-добър живот в бъдещето. Какви са вашите амбиции към сина ви?

- Искам от него единствено да бъде такъв, какъвто му харесва да бъде. Нашето задължение е да му дадем най-доброто, – но само това, което той иска. В много ранна негова възраст се разделихме с илюзията, че ще трябва да го направим точно такъв, какъвто ние го искаме. Нека да бъде себе си. Само това, достатъчно трудно е. Иначе човек се замисля за още хиляди неща, разсъждавайки за бъдещето на детето си.

Моят син се роди 2 седмици след 11 септември 2001 г. Светът тогава изглеждаше поне толкова опасен, колкото днес. Питахме се какво ще стане утре – както се питаме днес. Но лично аз съм спокоен, защото не само синът ми, а всички, които идват след нас, са 100 процента по-добри от нас. И така трябва да бъде.

Стр. 14-15

сп. Твоят бизнес | 15.10.2011

Станимир Андонов, управител на МаркетингПро Инженеринг ЕООД

51 години по-късно*

Наскоро попитах един мениджър на българска телевизия: "Кои са вашите конкуренти?". Съвсем нормален и дори тривиален въпрос. "Ние нямаме конкуренция. Те не са ни конкуренти" беше неговият отговор. Отговор доста изненадващ за мен, имайки предвид, че в страната според сайта http://www.predavatel.com в момента има 235 работещи телевизионни канала със самостоятелна програма и хиляди чужди спътникови телевизии, които могат да се приемат на територията на страната. Такива или подобни отговори получавах и от доста други мениджъри на компании в различни сектори през последните години. Интересно е как дълбокото чувство на величие пречи на осъзнаването на конкуренцията. С този текст искам да изложа някои идеи и анализи във връзка със съвременното изражение на маркетинговото късогледство.

Презумпцията за изключителност

По условие повечето компании възприемат себе си като изключителни и дори уникални в някои отношения. Това е съвсем разбираемо, тъй като това желание за изключителност е дълбоко свързано с надеждата за успех на начинанието и с вярата на предприемачите на бизнеса в светлото бъдеще на компанията. Иначе те не биха се захванали с това начинание, ако не биха били сигурни в крайния му и устойчив успех. Така уникалността на всяка компания е заложена в нейното ДНК още по рождение и е въпрос на време светът да повярва, че компанията е наистина изключителна и да превърне тази й характеристика в печалба за предприемачите. От тук по условие започват и някои от сериозните беди за малки и големи, нови и стари компании. "We are the first, the best, forget the rest" (Hue сме първите, най-добрите, забравете останалите). В това са убедени много български и чуждестранни мениджъри на компании. Когато желаната идентичност не съвпада с реалния публичен имидж на компанията в съзнанието на потенциалните и реални потребители, най-лесно е да обвиним потребителите за това, че те не разбират нашата изключителност. Тук виновни още са и нашите конкуренти, които всъщност не са ни конкуренти (та нали ние нямаме такива), че пречат на нашите потенциални потребители да схванат правилно кой е най-добрият на пазара. И така достигаме до двете потенциални заплахи за всяка една компания, попаднала в капана на маркетинговото късогледство, а именно неправилно разбиране на потребителите и на конкурентната структура на пазара.

Съвременното маркетингово късогледство

Най-общо маркетингово късогледство можем да наречем фокусирането на усилията на компанията върху създаването и усъвършенстването на продукта, вместо съсредоточаване на усилията на компанията за задоволяване на нуждите и потребностите на потребителите. Класически пример за маркетингово късогледство е казусът, описващ проблемите на железопътните фирми в САЩ в края на 50-те години на XX век. Тогава железниците са били пред фалит, защото са оставили другите видове транспорт да им отмъкнат клиентите, защото са смятали, че са в бизнеса с железопътен транспорт, вместо в транспортирането по принцип. Причината за проблемите им е била неправилното дефиниране на бранша, че са били ориентирани към железниците, вместо към транспортирането; Били са продуктово ориентирани вместо ориентирани към клиента.

Първи проблем:

"Адът, това са другите" – Жан Пол Сартр

Неразпознаване на конкурентите и неразбиране на нивата на конкуренция между компаниите А други винаги има. Те са там и обикновено са много. И адът е за всички. Да, адът, това наистина са другите, но ако успеем да преминем по правилния път през ада, бихме могли да излезем в рая. За нас остава изборът дали искаме и можем да виждаме или маркетинговото късогледство, което сами сме си наложили, ни пречи. Нека разгледаме проблема при компаниите, правещи бизнес с материални продукти. Твърде често компаниите, правещи бизнес по продуктовата концепция, страдат от маркетингово късогледство. Според Филип Котлър образно казано маркетинговото късогледство при тези компании е причина те да "гледат в огледалото, вместо да гледат през прозореца". А гледането през прозореца не е трудно, стига мениджърите на компанията да го пожелаят. Гледайки през прозореца ние лесно можем да различим четири нива на конкуренция, базирани на степента на заместване на продукта:

1. Маркова конкуренция: Компанията възприема като конкуренти други компании, предлагащи подобни продукти или услуги, на същите потребители и то на подобни цени. Например Volkswagen може да възприема като основни конкуренти Opel, Renault, Toyota, Honda, но не и Mercedes или Tata (компанията е избрана съвсем случайно и умишлено избягваме да използваме български компании за пример).

2. Браншова конкуренция: Компанията възприема своите конкуренти от една по-широка гледна точка. Това са всички компании, произвеждащи същия продукт или клас продукти. Така Volkswagen трябва да възприема себе си като конкурент на всички останали автомобилопроизводители в света.

3. Конкуренция на формата: Компанията възприема като конкуренти още по-широк кръг от компании. Като тук можем да включим всички компании, които задоволяват една и съща нужда. В случая нуждата от транспорт. Така Volkswagen ще се възприема като конкурент не само на другите автомобилопроизводители, а също и на всички останали производители на транспортни средства.

4. Родова конкуренция: Компанията Възприема своята конкуренция още по-широко. Нейни родови конкуренти са Всички компании, които се конкурират за парите на едни и същи потребители. Тук Volkswagen ще Възприема като конкуренти Всички компании, които продават основни дълготрайни материални активи, като жилища например.

Маркетинговото късогледство днес

Сигурно и на Вас Ви се е случвало. Понякога ни е трудно да разберем очевидното, именно защото е очевидно и всеки би могъл да го разбере. Днес маркетинговото късогледство не се отнася само до Възможността за осъзнаване на заплахите от страна на конкурентите. Маркетингово късогледство можем да наречем и невъзможността за разкриване на възможните ползи, които компанията би могла да извлече за себе си от участието си в стратегически групи заедно със своите конкуренти.

Втори проблем: Адът, това сме ние.

Неосъзнаване на ползите от конкуренцията, или как да използваме конкурентите си в своя полза? Всяка компания трябва да предизвиква размяна. Ако не успява да предизвиква размяна – тя фалира. И виновна за своите успехи или неуспехи е само компанията. Начинът на разбиране и използване на пазарните възможности зависи от възможностите на компанията да "вижда" и да тълкува промените в конкурентната структура на пазара. Теодор Левит казва "Продаването се фокусира върху нуждите на продавача, докато маркетингът се концентрира върху нуждите на купувача". И тази негова популярна мисъл изцяло описва двата вида съществуващи и днес компании. Тези, които не Виждат и не искат да прогледнат, и тези, които Виждат и гледат надалеч.
Всяка компания е застрашена от попадане В капана на маркетинговото късогледство. Обикновено това се случва неволно и неусетно. Истинската заплаха за бизнеса е неосъзнаването на това явление, довело да фалит не една и две компании. Ето няколко съвета с цел недопускане на маркетингово късогледство: • Открийте каква е същинската полза, която потребителите получават, когато използват
вашия продукт или услуга. Или с други думи, какво всъщност потребителят купува. "В заводите ние произвеждаме козметика, а в магазините продаваме надежда" – Чарлз Ревсон, основател на фирма Revlon. Когато една потребителка си купи червило, тя не си купува само червило с определен цвят, физически характеристики, търговска марка и т.н. Потребителката си купува и много повече, тя си купува надежда. Компаниите би трябвало да разглеждат конкуренцията по-между си на ниво истинските ползи, които продуктите им предоставят на потребителите:

► Потребителите си купуват решение на проблема. Разберете какви други решения на този проблем са налични на пазара. Мислете от гледна точка на потребителите. Защо те биха избрали нас или нашите конкуренти за да решат проблема си. Теодор Левит казва: "Хората не купуват свредла с диаметър 10 мм, а отвори с диаметър 10 мм";
► Научете се да питате и да чувате отговорите на потребителите. Потребителят е наш съюзник. Ако го попитаме правилно, то той би бил склонен да ни помогне със своето мнение
и опит при решаването на своите проблеми. Потребителите са генератор на безценни идеи за всеки бизнес и верен съюзник в борбата с маркетинговото късогледство. Пример за превръщането на тази възможност В заплаха е изказването преди години на един директор на голяма американска компания за производство на автомобили: "Как да знаят хората каква кола искат, когато още не са видели какво има на пазара".
Маркетинговото късогледство често е трудна за диагностициране и за лечение болест. Съсредоточаването на бизнеса върху нуждите, потребностите и желанията на потребителите е единственото сигурно действащо лечение, а и профилактика за предпазване от болестта.

* Заглавието е реплика на заглавието на великата статия на Теодор Левит Marketing Myopia (1960), Harvard Business Review, Harvard Business School Publishing Corporation.

За контакти: www.marketing-lab.org, 02/872 28 38

Стр. 50, 51, 52 

в. Банкер | Цветомира ЛИЧЕВА, Стефан САВОВ | 15.10.2011

Държавата продължава да дава милиони за клипове, филми, брошури и международни изложения, за да "изтупа" имиджа си

Лятото си отиде, морските курорти опустяха, а на зимните още не им е дошло времето, но рекламата на възможностите за почивка в България продължава да "работи". Или поне така се опитва да ни убеди Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, подготвяйки се в края на октомври да даде над половин милион лева за тази цел. Ефектът от рекламирането ни може и да е спорен, още повече след историята с "Алма тур", само че има едни пари, заложени за него, и чиновниците явно са решили да ги похарчат до стотинка.
Да не забравяме, че в края на септември икономическото министерство вече обяви обществена поръчка за изработването на серия рекламни филми за промоцията ни като атрактивна целогодишна туристическа дестинация. Стойността й е 660 хил. лв., а срокът за изпълнение – седем месеца. Така на практика клиповете ще са готови в началото на следващия туристически сезон, което до голяма степен ги обезсмисля, тъй като повечето чуждестранни туристи планират отпуските си още от предишната година.
Иначе, общо за реклама на страната през 2011-а са предвидени 34 млн. лева. По-голямата част от тях – 26 млн. лв., са по линия на оперативната програма "Регионално развитие", а останалите 8 млн. лв. идват от държавния бюджет. С тези средства се финансират участията на международни туристически изложения и национални форуми, презентации, пресконференции, семинари, журналистически турове и посещения на снимачни екипи, медийна реклама във вестници и телевизии, външна реклама, електронен маркетинг и др.
Проверка в регистъра на обществените поръчки показва, че от януари насам икономическото ведомство е обявило процедури за близо 10 млн. лева. По-интересното обаче е, че голяма част от поръчките се печелят от едни и същи фирми. Става въпрос за собствениците на шепа отбрани рекламни и пиар агенции, на които държавата плаща сериозни суми. Доказателство за това е търгът на министерството през юли за изграждането на нашия щанд на туристическите изложения в Лондон, Берлин, Киев и на двата форума в Москва. В надпреварата за 1.38 млн. лв. се включиха пет фирми – "Арка ЛТД", "Експо дизайн", "Експо вижън", "Стройтек" и "Юрапел комюникейшънс", които всъщност са и основните печеливши през последните години. Този път спечели "Арка ЛТД", като за труда си компанията, чиито собственици са Димитър Гачев, Марина Гачева и Саво Вълчев, е прибрала над 1.26 млн. лв., и то само за строителството на щандовете. За проектирането им е платено отделно на "Юрапел комюникейшънс" и "Експо вижън".
В края на март последните две фирми, заедно със "Стройтек", "Експо груп" и "Фернет България", се "бориха" за направата на българския щанд и на най-голямата румънска туристическа борса – TTR, в Букурещ. При обявяването на малката обществена поръчка възникна скандал, тъй като със заповед на икономическия министър Трайчо Трайков бе даден срок от един ден за подаване на офертите. Впоследствие от ведомството обясниха, че е станала техническа грешка и времето беше удължено на четири работни дни. Още по-странното бе, че единствено въпросните дружества са получили покани за участие в търга. В крайна сметка за победител бе определено "Юрапел комюникейшънс" с предложена цена от 46 хил. лв. без ДДС. То има още над десет договора с различни държавни институции като Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и това на труда и социалната политика. През 2008-а и 2009 г. фирмата е спечелила пет поръчки и на Държавната агенция по туризма за проектиране и изграждане на рекламни щандове. Според Търговския регистър собственик на "Юрапел комюникейшънс" е "Триас холдинг" АД, управляван от Илиана Неделчева-Димитрова и 19-годишната Божана Димитрова.
В средата на май Министерството на икономиката "задели" над 850 хил лв. за изготвянето и разпространението на рекламни сувенири. Парите са от оперативната програма "Регионално развитие", а обществената поръчка бе разделена в 32 позиции. Става дума за хиляди чадъри, луксозни стенни календари, химикалки, тениски, часовници, значки…, които би трябвало да накарат чужденците да си спомнят с умиление за България и да дойдат на почивка отново у нас. Впечатление в случая прави, че изработването на по-голямата част от сувенирите бе поверено на консорциума "Виделла"с управител Люба Медарова, в който участват "Корделла" ЕООД и "Вирус Креатив Студио" ООД, и на обединението "Ламбаджиев – Фатум"с управител Бойко Ламбаджиев, в което влизат "Ламбаджиев Стандарт" ООД и "Фатум" ООД. Интересното е, че Ламбаджиев не печели за пръв път обществена поръчка на икономическото ведомство за рекламни брошури. През 2010-а за имиджова диплянка "България", представяща страната като "дестинация със съвременни курорти, богато културно-историческо наследство, съхранена природа и разнообразни туристически възможности", "Ламбаджиев Стандарт" е взело 360 хил. лева. Фирмата на въпросния бизнесмен явно е много добра в рекламната дейност, тъй като през последните две години е била наета общо осем пъти от различни държавни и общински структури. От сключен договор със социалното министерство тя е прибрала и близо 11 хил. лв. без ДДС, за да осигури публичност на схемата "Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали". Дружеството се е занимавало и с отпечатване на различни материали по поръчка на Народното събрание, от което е спечелило около 20 хил. лева. Негови клиенти са били още Националният център за информация и документация, Агенцията по заетостта, община Несебър и други.
Заслужава си да се отбележи съдбата и на друга поръчка за изготвяне и разпространение на нискобюджетни рекламно-информационни материали, за която Министерството на икономиката и енергетиката е предвидило впечатляващата сума от 2.1 млн. лева. Тя беше обявена на 28 април и е разделена на 13 части за популяризирането на различните видове туризъм. На 16 август министерството взе решение за победителите, което обаче бе обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията от "Софпринт груп", "Маг адвъртайзинг", консорциума "Дакс и партньори" и споменатата вече "Юрапел комюникейшънс. С аргумента, че "забавянето на поръчката ще се отрази негативно по отношение на намаляване на приходите от туризъм, както и ще повлияе на благосъстоянието на заетите в бранша" от ведомството на Трайчо Трайков настояха за нейното предварително изпълнение и на 8 септември получиха благословията на КЗК. Само че пренебрегнатите кандидати обжалваха решението пред Върховния административен съд, който в началото на тази седмица отмени определението на антимопоноплната комисия, и отхвърлят искането на икономическия министър за допускане на предварително изпълнение на решението от 16 август.
Не бива да пропускаме и още една спорна стъпка на ресорното ведомство. За изработването на пуснатия в края на септември нов туристически сайт www.bulgariatravel.org бяха похарчени 2 млн. лева. Но след като се разбра, че страницата заблуждава туристите с абсурдни грешки за разположението на забележителностите ни, чиновниците решиха да търсят фирма, която да я доразвие. Намериха я в лицето на обединението "България Травъл 2010", в което влизат "Медиа планинг груп", "Сиенсис" и "Скрийн брадърс", срещу цена от… 1.46 млн. лв. без ДДС.
За капак на всичко бе обявена още една поръчка за 3.58 млн. лв. с ДДС, която пък да популяризира самия сайт www.bulgariatravel.org. Парите са осигурени по оперативна програма "Регионално развитие", а срокът за подаване документи изтече на 26 септември. Компанията, която спечели, ще трябва да осигури "публикуване на 20 рекламни банера на предни позиции в 20 туристически портала и сайта, реализация на две игри с награди и създаване и разпространение на осем електронни бюлетина".
Остава да се надяваме, че харченето на милиони наистина спомага за привличането на повече туристи. Иначе ще излезе, че от рекламите на България печелят само фирмите, които се занимават с тях.
***
Според официалната информация на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отдавна не сме се радвали на толкова добри приходи от туризъм по Черноморието като тази година. Постъпленията за първите осем месеца са малко над 1.544 млрд. евро, което е 5.2% ръст спрямо същия период на 2011-а.
Дали това обаче се дължи на подобреното качеството на услугите в популяризирането на страната ни като топдестинация за културен, морски, планински, селски, СПА и екотуризъм? От години България е известна като рая на евтиния алкохол, забавленията, дискотеките и липсата на почти всякакъв контрол. Неслучайно голяма част от туристите са млади хора между 18- и 30-годишна възраст, които, меко казано, рядко отскачат, да речем, до Царевец. Между другото най-голям този път е ръстът на летуващите от Русия, Македония, Сърбия и Украйна.

Стр. 1,23

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 15.10.2011

Ако имах вълшебна пръчица, бих я скрила под възглавницата, хората сами творят чудеса, категорична е младата координаторка в неправителствената организация – фондация "Сийдър"

Жени Петрова е на 26 години, oт Бургас. Завършила е международни отношения в СУ "Св. Климент Охридски", а в момента – магистратура по управление на международни проекти в УНСС. Последните 3 години работи като координатор на обучения и доброволческа работа към фондация "Сийдър". Организацията е доставчик на социални услуги за деца и младежи с интелектуални затруднения в България

- Разкажи малко повече за това, с което се занимаваш?

- Аз съм координатор към фондация "Сийдър". Тя е доставчик на социални услуги за деца и младежи с увреждания. Като казвам доставчик, имам предвид центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища за деца с интелектуални и физически увреждания. Основно координирам обучения, организирам доброволческа работа, която се изразява предимно в прекарване на време, чисто взаимодействие с деца и младежи, които не са имали шанс за подобни отношения, защото са израснали в институция. Повечето хора, които са ги посещавали, са били някакви донори, които най-вече носят храни, лакомства и дрехи. Донорите се страхуват да дадат всички неща, които носят, на персонала, от страх да не изчезнат и да не стигнат до децата. Затова се получава една масова суматоха в двора, където малчуганите получават даровете. Утвърждава се още повече идеята за йерархия – в суматохата по-силните взимат каквото могат, липсва контрол. Това е едно от многото малки дребни неща, които стават причина институциите да се превръщат в джунгла.

- Затова ли децата трябва да бъдат изведени от тези домове?

- Причините са хиляди! Конкретно за децата, които имат интелектуални увреждания, домовете не осигуряват необходимия минимум за живот. Те имат нужда от специализирана терапия, а почти винаги тя липсва. Още от едно време се води политика да не се говори, че съществуват деца, младежи и възрастни с увреждания. Подобни институции са се помещавали в огромни сгради в села с малко жители. Там се знае, че има такива хора, но няма проблем, защото не излизат и не се смесват с общността. На принципа на Сталиновите думи – "има човек, има проблем", т.е като ги крием, значи ги няма и всичко е окей. Тези деца се раждат и ги оставят някъде. Те нямат свои кошарка, дрешки, дори пеленки. Нямат човек, който наистина да го е грижа за тях. Нямат си нищо. Децата с увреждания израстват в домове, където условията са ужасни. Отгоре на всичкото нямат никакво право на избор. Не могат да избират кога и с какво ще се хранят. Разпределени са като в концлагер. Ядат по команда, хранят се по команда, лягат по команда. Не трябва да имаме изолирани от обществения живот хора. Има хора, които не приемат децата с увреждания като същества като всички нас, но ще им се наложи да ги приемат, защото и те имат права.

- Как би убедила някого, че те са хора като нас?

- Няма нужда да казвам нещо, просто ще го заведа в дом, за да види условията. Тези деца се нуждаят от същите неща като нас. Едно човешко същество не се различава от друго, независимо от капацитета за разбиране на информацията.

- Фондацията среща ли подкрепа от държавата, системата и самите домове? Как точно решавате върху коя институция трябва да се концентрирате, за да излязат децата от нея?

- В началото не срещахме кой знае каква подкрепа. Може би защото държавните институции нямат доверие на неправителствения сектор, но ние сме част от системата. Една община, която има хиляди въпроси за решаване, много трудно ще се фокусира върху изграждането на хубаво жилище за няколко изоставени деца. По целия свят специализирани неправителствени организации са решение на въпроса, у нас още узряваме за тази идея. Все повече получаваме подкрепа и желание за съдействие. Нито държавата, нито ние имаме капацитет да действаме сами, затова трябва да си партнираме. За домовете може да се каже, че сами се намираме – посещаваме някой дом, виждаме, че положението е там много лошо, но има хора, които искат да го променят.

- В повечето страни доброволците сами покриват разходите си, дори плащат такса, за да помагат. Как стоят нещата у нас, кой е по-способен и иска да помага?

- От финансова гледна точка чужденците често са доста по-способни, особено ако идват от държава с по-добър стандарт на живот. Непрофесионалистите обикновено идват, за да видят нещо различно от съществуващото в тяхната държава. Понякога родителите им ги изпращат, за да "спукат" розовия балон, в който са отгледани.

- Добре дошли в ада, с това ли посрещаме доброволците?

- Не! Те дори се радват, че идват на място, на което могат да бъдат полезни. В България всъщност им харесва. Шокирани са от това, което виждат в институциите за деца, това е нормално. Но те са благодарни, защото така оценяват нешата, които иначе са приемали за даденост.

- А българите?

- Ако са по-добре финансово задоволени, тогава много по-лесно биха се отдали на доброволческия дух. Българинът много по-ясно разбира проблемите, защото животът му не е лесен. Хората не участват често доброволно, не защото не са материално осигурени, а защото се страхуват, че може да загубят и това, което имат. Тази несигурност откъм икономическа и финансова гледна точка оказва голямо влияние. Когато страхът изчезне и има повече сигурност у хората, тогава българите ще са по-отдадени на благотворителни каузи. Скоро прочетох нещо, в което Камен Донев обяснява новата си постановка. Говори за това, как почти никой не е скучал като дете, нито е изпадал в депресия. Изведнъж порастваме и се вкопчваме в нещата. Губим онази първоначална радост. Нещата придобиват смисъл едва когато самите ние имаме дете. То прави елементарни неща, но в неговото съществуване откриваме всичко, което е важно. Тогава виждаме непринудеността и светът ни отново се променя.

- Би ли посъветвала връстниците си да се захванат с таква работа?

- Бих окуражила само хора, които имат интерес към това. Интересно е, разбират се много неща за живота. Виждайки мотивацията от всички страни, получаваш сили. Задвижващата сила е да се чувстваш полезен. Аз започнах като доброволец, но вече съм част от екипа, пред мен се разкри един нов свят, за което съм благодарна.

- Мислила ли си да се откажеш?

- Да. Но е свързано с чисто бюрократичните и административните спънки, които срещаме. Демотивацията идва от света на "нормалните" хора.

- Какво пречи на развитието на социалните услуги у нас?

- Когато населението не живее добре и има ниски доходи, социалните услуги остават на заден план. Ако икономиката беше по-добре, а хората имаха възможност за развитие и бизнес, тогава и социалната сфера ще е по-добре. Всичко е свързано.

- Считаш ли, че медиите третират правилно децата в домовете? Отразяват ли коректно действителността?

- В стремежа си да представят това, което става зад стените, медиите нарушават много от правата в домовете. Нахълтват внезапно, за да изненадат директора или персонала, но по този начин нахлуват в личното пространство на децата. Това все пак е домът на тези деца. Медията, уж за да помогне, допринася за това, отношението към тези деца да е като към общи – всеки да прави каквото си иска пред тях. Твоето дете има лично пространство, нима те нямат? Нека се отнасяме към тези деца като към важни, като към всички останали хора, и да уважаваме личното им пространство. Темата е сложна, зашото има и злоупотреби от страна на персонала. Трябва да се намери равновесието. Трябва да се промени идеята, че бидейки изоставени, тези деца вече са ничии, а само държавата се грижи за тях. Трябва да ги уважаваме, така както уважаваме всяко друго дете.

- Ако имаше вълшебна пръчица, какво би направила с нея?

- Бих я скрила под възглавницата, така че никой да не я намери. Не бих променила нищо. Според мен хората имат достатъчно потенциал и капацитет да променят много неща. Нужно е само да мислят и да използват въображението си. Вълшебната пръчица е продукт на тяхното въображение, няма нужда да е реална. Ние сами можем да променяме нещата.

Стр. 31

в. Сега | Милена ДИМОВА | 15.10.2011

Майсторът на обектива, прочут с еротичните сесии за Playboy, все повече се отдава на арт проекти

Васил Къркеланов е роден през 1969 г. в Чирпан. Завършва Софийската математическа гимназия, две години учи в МЕИ, а през 1996 г. се дипломира в НАТфИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Кино и TV операторско майсторство". Работил е като оператор в НТВ, а по-късно прехвърля професионалните си интереси към модната и рекламната фотография. Снима за елитните списания Playboy и Eva. През 1999 г. създава "Студио Къркеланов" за постановъчна рекламна фотография. Продуцира документални филми и телевизионни предавания
Какво трябва да направи един мъж, за да накара най-красивите жени в България охотно да свалят дрехите си и да заемат прелъстителна поза? Да бъде Васил Къркеланов, разбира се. Така поне си мисли целокупното мъжко население с откровена завист към известния ни фотограф. 120 сесии за списание Playboy, хиляди кадри, запечатали звездите на модния подиум, стотици портрети на секс символи от шоубизнеса… Но това е само бляскавата страна на неговата кариера. Другата е по-прозаична – работа, размисъл, разочарование, напрежение, удовлетворение, но именно тя превръща работата на Къркеланов от занаят в творчество.
"фотографът е един вид профайлър – казва той. – Ако искаш в снимките ти освен композиция, експозиция, регистрация на дрехи, на части и на тела да има и човек с излъчване и присъствие, то трябва да работиш психологически с него. С опита идва лекотата, с която фотографът преценява хората, преди още да застанат пред обектива му; още по лицата им добива представа за характера, за възможните реакции и съответно определя подхода си."
Но… в началото бе математиката. Като възпитаник на Математическата гимназия Васил Къркеланов съвсем логично продължава образованието си в някогашния Машинно-електротехнически институт (МЕИ). Дотук фотографията е присъствала в живота му само чрез подареното му в четвърти клас апаратче "Смяна 8" и щракането на приятели-по купоните. "МЕИ не беше за мен, макар че си вземах всички изпити без проблем – връща днес лентата фотографът. -Просто не се чувствах щастлив. След две години вече бях наясно, че тази професия не е моята. Един месец преди изпитите реших да кандидатствам "Кино и TV операторско майсторство" в НАТфИЗ и сам се подготвих. Не ми и хрумна да потърся преподавател или да запиша някакъв курс".
Младежът е приет, завършва успешно, но все още е далеч от истинското си призвание. След дипломирането си започва работа като оператор в Нова телевизия, която тогава – през 1994 г., е наистина "нова" и попада в екип от млади, забавни и ентусиазирани хора. През 1995 г. арт директорът на телевизията лансира идеята да се направи албум с портретни снимки на водещите, предимно женски лица, които да бъдат използвани за PR цели. Задачата е възложена на Васил. "Ето тогава разбрах, че имам по-особено отношение към фотографията -спомня си той. – Започнах да намирам своя стил, да усещам как работата ме увлича, дърпа и задържа. Всяка вечер, след като приключеха новините, отивах в студиото в "Дианабад" и правех по една сесия с водещите. Усещах, че ми е приятно да работя с хора, да ги манипулирам, да ги провокирам, да разглеждам после снимките, да отхвърлям едни, да избирам други, да следя реакциите… Това определи бъдещето ми."
След Нова телевизия Васил Къркеланов вече никога не се ангажира като наемен работник на заплата където и да било. От медията обаче си тръгва не само с откритието за професионалното си призвание, но и с един от моделите си – журналистката Ирен Леви. "Добре че още в началото се влюбих и се ожених за свой модел, че така, както се развиха нещата после…", смее се фотографът, намеквайки за десетките еротични сесии. Преди тях обаче са много други ангажименти: едно от първите модни лайфстайл списания -"Идея", за което Къркеланов снима портрети, интериори и екстериори; списание Eva, където негово дело са всички корици и модни сесии; рекламни кампании. Междувременно с Ирен Леви правят студио за телевизионни продукции и стартират предаването "Небивалици" по Би Ти Ви, след това "Сръчно" – за домашни майстори, "На ръба" – за екстремни спортове; захващат се с документално кино… Така че Playboy се вмества някъде между всички тези дейности, но пък за добро или за лошо превръща Васил Къркеланов в легенда.
"С издателя на Playboy Мартин Захариев се срещнахме покрай една сесия на Лили Иванова за първия брой на списанието. След нея получих нов ангажимент, след него друг и така… над 120 сесии, публикувани не само в българското издание, но и в чужбина – разказва фотографът. -Постепенно публиката започна да ме идентифицира изключително с Playboy, с красавици и с еротика. Еротиката всъщност е много особена област и не всеки може да работи в нея. Тук нещата опират почти изцяло до общуване с модела. Първо, човек, останал без дрехи, заобиколен от прожектори, кабели и непознати хора, не се намира в обичайното си състояние и ти си този, който трябва да го предразположи така, че да се върне към автентичния си характер, към собственото си излъчване, за да не се усеща голотата като преграда. Второ, и най-съвършената жена се притеснява от някакъв дефект, макар той да съществува само във фантазията й, и пак ти си онзи, който я кара да преодолее мисълта за физиката си и да извади на показ вътрешния си свят, защото еротиката е именно в него".
Питам възрастта от значение ли е за постигане на еротично излъчване и получавам изненадващ отговор: "С младите момичета се работи най-трудно. Едно 18-годишно девойче още не е преживяло нещата, които му предстоят в живота, в секса, във взаимоотношенията, то е по-бедно откъм състояния и емоции. Да, може да използваш наличните му качества, да надградиш малко, но не може да направиш чудеса с някого, който не е интересен. Затова зрялата жена е по-обичана от обектива – в нея има цял спектър преживявания. А еротиката не е само голота; тя е преди всичко въображение; възприема се от подсъзнанието и е провокирана от него. Разбира се, свързана е с физиката, но тя в никакъв случай не е определяща. Говоря за истинската еротика, а не за комерсиалните продукти, каквито са попфолкът и подобни евтинии".
А вярно ли е, че Васил Къркеланов не снима мъже? "Вярно е. Както се казва, не ми върви с мъжете – шегува се той. – Наистина, никога не съм бил съвсем наясно как да бъде заснет един мъж. Може би защото аз самият съм такъв и собственият ми пол не ми е интересен. В списание Eva Калин Руйчев снимаше мъжете, защото на мен просто не ми се получаваха."
Друг препъникамък са близките хора. Семейният албум на Къркеланови е дело почти изцяло на Ирен. Съпругът й охотно отстъпва фотоапарата със следния мотив: "Когато си твърде близо до един човек, ти виждаш и най-малкия детайл, но вече не може да го възприемеш цялостно, няма загадка, няма предизвикателство. А фотографът – посредник между модела и възприятията на зрителя, трябва да бъде в ролята на откривател, да възпроизведе първите си впечатления от дадена личност. Това няма как да стане, когато снимаш жена си или приятели от детинство."
Но към децата Васил Къркеланов насочва с радост обектива си. "Снимал съм много кампании с деца. С тях най-важното е да си търпелив, да се забавляваш и да ги поощряваш да бъдат естествени. Няма нищо по-зареждащо енергийно от свободно играещи деца – от теб се иска само да щракаш в подходящите моменти; не бива да ги режисираш – тук застани, това направи. И трябва да направиш много добър кастинг. Без "абе, снимай детето на шефа" или хлапето на мениджъра. Някои деца имат дарбата да стоят добре в кадър, други – не".
Но фотографът признава, че е леко уморен от поръчките, с които години наред е бил засипван, и все повече търси вдъхновение в собствения си свят. "Прииска ми се да снимам чисто художествена фотография, чрез която да се изразя – признава той. – Доста съм работил за медии и за рекламната индустрия, но човек може да разкрие себе си само чрез самоцелните си арт проекти. Иначе все се съобразяваш с работодателя, колкото и да налагаш собствения си вкус." Васил пази в тайна заниманията си в тази насока, но мъничко повдига завесата, като издава, че снимките отново ще бъдат свързани с хора и с мода, но в съвсем друг, изненадващ ракурс. Другата му амбиция, която също е в процес на подготовка, е фотографска школа, която смята да открие със свой приятел. Тя също ще е различна от съществуващите такива – ще е за професионалисти, които искат да се насочат към портретната фотография, и освен стабилна теоретична и практическа подготовка, свързана с технологията на фотографската професия, ще акцентира върху психологическата работа с модела. "Един фотограф има нужда от Две неща -казва Васил Къркеланов. – Първо, от някого, който да го научи на занаят, да му даде основите, а те са в химията, във физиката, в изобразителното изкуство. И второ – от друг (това може да е и същият човек), който така да го вдъхнови, че да му Държи цял живот. Напоследък, След навлизането на цифровите апарати, фотографията стана супер масова. Твърде много хора намериха хобито си в нея, което е добре. Лошото обаче е, че това доведе до профанизирането на тази професия."
Именно във връзка с новите технологии подпитвам фотографа за отношението му към фотошопа, който, освен че масово се използва от колегите му, отдавна вече се включва във смесените техники и на изящните изкуства. "Нямам драматично отношение към този продукт – казва той. – Разглеждам го като светломера, обектива, въобще като който и да било друг инструмент. В крайна сметка всеки е свободен да прави каквото си иска – да снима и да рисува отгоре или да създава снимка след рисунката, но това не е фотография, а съвсем друго изкуство, което може да се развие в бъдеще. Нека не ви прозвучи ретро, но за мен фотографията се случва, преди да натиснеш спусъка. Тя включва всичко – модела, осветлението, оптиката, камерата, теб самия, и ако след това снимката се нуждае от твърде много доработки, то говорим вече за съвсем друг продукт. Това, което прави една снимка интересна и те кара да я отбелелнш с чавка сред стотици други, се случва преди щракването на затвора."

Стр. 13, 14

сп. Твоят бизнес | 15.10.2011

Ана Динкова, консултант по ПР, онлайн комуникации и дигитално присъствие trinitix.net

Неизбежно и неусетно дигиталните технологии станаха част от работното ни ежедневие и заеха ключова позиция в сферата на комуникациите. Кои са факторите, от които зависи подобряване разпознаваемостта на марката ни, комуникацията с клиентите и управлението на фирмената репутация в Интернет:

Социалните мрежи

Та са новата директна форма на комуникация, която позволява непосредствен контакт с настоящи и потенциални клиенти. Профилите в социални мрежи ви дават директен достъп до клиента, неговите желания и очаквания от продукта, марката или предлаганата услуга. Те са барометър за нагласите и вкусовете и вече не служат само за споделяне на авторско съдържание, контакти или всякаква друга лична информация. Участието в мрежи създава общности, а общностите генерират постоянство и доверие. Засега в България най-често корпоративното присъствие е фокусирано във Facebook. Все повече компании обаче виждат необходимостта и ползите от разширяване на общността към Twitter, Linkedln, Foursquare, Youtube и всички канали, по които е възможен достъп до тяхното съдържание. Интегрираното присъствие носи усещане за стабилност, визия за бъдещето и авторитет.

Онлайн общности

Новият начини за обединяване на клиенти и последователи от различни социални, културни и дори географски корени, които споделят общ интерес. Силата и влиянието на тези общности често се подценява, а именно там се зараждат ядрата на лоялност и те лесно се превръщат в инкубатор на посланици на марките във Виртуалното пространство и отвъд. През последните няколко години България бележи видимо израстване във влиянието и авторитета на онлайн общностите и все по-силното им влияние, както на общностно ниво, така и индивидуално – в лицето на влиятелни посланици на марките – независими наблюдатели, блогъри и професионалисти. Персонализирани агрегатори на информация Най-удобният и ефективен начин да разберем кой, къде и какво говори за нас, марката или продукта ни. Качественият мониторинг на онлайн средата около фирмата и конкуренцията, е в центъра на усилието по успешното управление на репутацията, както в Интернет, така и в реалното простраство. Търсете персонализирана услуга, направена според специфичните ви нужди. Събитията около дигиталния ви бранд се случват в реално време и често пъти от незабавната реакция зависи дългосрочната му репутация, навлизането в криза и дори оцеляване. Правилото тук е "Слушай, анализирай, реагирай…

Дигитализиране на марки и послания

Рекламата и традиционния PR отдавна не са достатъчни. Интегрираното присъствие онлайн е визитната картичка на бранда. Все по-често, това е първата линия на контакт между марка и клиент. Всяка марка има изграден виртуален образ и в много случаи той не е това, което бихме искали да видим в огледалото. Ако клиентите не могат да открият продукт или компания онлайн, не могат да получат бърз, лесен и безплатен достъп до информация, те просто попадат при конкурента, който им предлага достъп до съдържание. Дигитализацията на марките надхвърли мащаба на интернет страниците и се пренесе в социаланите мрежи, мобилните устройства, добавената реалност, игровите конзоли, телевизионните платформи и цели виртуални светове, като Second Life. Традиционните рекламни и комуникационни кампании са обречени без малко или повече виртуалност и интерактивност. Новите марки не говорят НА потребителя, а СЪС него.

Управление на онлайн репутация

Това е механизмът за управление на всички изброени фактори дотук и е най-правилният начин, по който може да се следи големият поток от информация от различни източници: социални мрежи, форуми, блогове и медии. Използва се възможността за моментална обратна връзка, инициирането и поддържането на активен диалог. Все повече компании виждат смисъла и ползите от интегрираната услуга по управление на репутацията им и това прави комуникацията е клиентите по-лесна, по-прозрачна и много по-ефективна.

Интегрирани онлайн комуникационни кампании

До скоро бяхме свикнали да разделяме рекламата, маркетинга и PR-a. Взаимовръзките между тези три звена са вече толкова преплетени, че без прилагането на единна и интегрирана стратегия за дигитално публично присъствие ефектът ще е незначителен. Сливането на виртуалната и реалната комуникационна среда е начинът да се достигне до сърцето на клиента. Новите комуникационни инструменти дават възможност за участие и съпреживяване на посланията на марките. Интерактивността е забавление и ангажираност, участие и споделяне на създадените преживявания и създаденото съдържание.

Корпоративни стратегии и поведение в онлайн среда

Корпоративна стратегия за онлайн комуникация и присъствие често звучи като оксиморон, защото за голяма част от представителите на бизнеса е достатъчно да имат някаква интернет страница и фен група във Facebook. Планирането и изпълнението на интегрирано онлайн присъствие е много повече от PR план. Подпомогнато от последните технологии и избора от множество платформи за комуникация: корпоративен сайт и блог, профили в социални мрежи, приложения за мобилни устройства, вирусни кампании, планирането добива ново измерение и дава възможност за много по-ефективно управление на динамичната среда. Репутацията ни се следи не само навън, но и вътре в компанията, затова не трябва да се подценява и вътрешното ниво на планиране и управление, подпомогнато от съответните инструменти за отчетност и контрол.

Оптимизация на онлайн съдържание и писане за уеб

Вече всички говорят за SEO. Оптимизацията на съдържанието за търсачки и агрегатори на информация бързо израстна в ключов фактор за успешно и видимо онлайн присъствие. Когато търсим в интернет не е задължително да намерим най-лесно, най-добрите продукти или услуги. Сега най-често намираме първо най-добре написаното съдържание за определен продукт или услуга – съдържание, създадено нарочно от опитни специалисти. Успешното оптимизиране изисква постоянни и целенасочени усилия и специфичен начин на представяне на информация за уеб. Веднъж стартиран, процесът на оптимизация е лесен и достъпен за управление и контрол.

Корпоративен блогинг

Основната полза от корпоративния блог е директното изграждане на връзка с клиентите. Влогът е онлайн инструмента, който най-лесно позволява създаване на собствена медиа и същевременно създаването и изграждането на лоялна общност. Това е един от най-преките и бързи начини за предоставяне на фирмена информация и същевременно получаване на обратна Връзка с мнения, коментари и защо не критика. Корпоративните блогове постоянно растат, но към момента доста плахо. Често пъти се допуска грешката блогът да се използва като сайт – суха и основна информация, тромава и бавна комуникация и ограничена възможност за коментари, а това е стратегически проблем. Ако мислите, че не сте готови да имате собствен корпоративен блог, по-добре изобщо не създавайте тази иначе толкова удобна в ежедневната работа платформа за комуникация.

Buzz маркетинг и генериране на позитивен шум

Никъде другаде освен онлайн не може да се генерира толкова бързо, лесно и икономично шум около марка, услуга и всичко останало, което съпътства фирмената идентичност. Това е начин за събуждане на интереса посредством забавни и често пъти много иновативни кампании, които мълниеносно обхващат виртуалното пространство и пренасят много бързо вашето послание. Добре изпълнените вирусни кампании оставят дълготрайни следи, а често пъти минималната инвестиция си струва добре отплатения риск.
Моят съвет към всеки представител на определена марка или продукт, който иска да използва възможностите на новите технологии и комуникационни канали, е да обмисли добре стратегията си и да се консултира със специалист по дигитални комуникации и управление на онлайн репутация
За много компании е лесно и изгодно да поверят управлението на онлайн репутацията си на квалифициран консултант, други биха предпочели пряко да управляват диалога с клиентите си. Във всички случаи интегрираното онлайн присъствие има нужда от синхрон и добро know-how, което не е по силите на всеки. Самоцелното създаване и управление на комуникационни платформи не само не е достатъчно, а крие сериозен и неоправдан риск от изгубване на контрола върху виртуалния диалог, което бързо води до кризи. Затова е от голямо значение правилното планиране, координиране и изпълнение на единна корпоративна стратегия за онлайн присъствие и поведение. Измеримостта на резултатите и успеха от подобно начинание е гаранция за възвръщане на инвестициите без неоправдан риск.

Стр. 35, 36, 37

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 15.10.2011

Масовата продажба на редакционно съдържание е един от най-тъжните феномени в тази предизборна кампания

Заиграването на медиите с политиците и обратното, на политиците с медиите, е една от най-опасните игри.
Резултатът от нея обикновено е режисирана публичност, в която събитията се представят така, както на някого му е удобно, а не такива, каквито са всъщност. Тези дефекти в медийната публичност най-ясно се виждат по време на избори.
Политическите послания и изборната реклама имат важна роля за информирания избор на хората при вземане на решения. Тези послания в една голяма част от европейските държави и България в това число, достигат до избирателите, след като политиците са си платили на медиите. Темата трябва или не да се плаща за политическа реклама е дискусионна в Европа. За нея не се плаща само във Великобритания, Германия, Дания и още пет държави, докато в другите европейски страни рекламните кампании на партиите се излъчват срещу пари.
Да гледаш клип или рекламни карета във вестниците на някой политик е напълно в реда на нещата. Проблемът идва, когато медиите получават пари, за да публикуват съдържание, което не е обозначено като платено. Точно това се случва в тази предизборна кампания. Учудващо голяма част от медиите продават редакционното си съдържание и практически лъжат своите читатели/зрители, че отразяват тези "събития", защото са интересни и важни. Всъщност те са рекламен пълнеж. В предишния брой на "Капитал" разказахме за няколко такива случаи и за това как медиите имат дори официални тарифи за нещо, което е грубо нарушение на елементарни етични и професионални правила. Тази седмица продължаваме темата, защото вярваме, че честните медии са изключително важни за това държавата да работи правилно.

Етика на ръба

Мръсната тайна в тези избори, която я знаят и щабове, и медии, е, че дописките и репортажите, които са част от платеното отразяване на изборите, изобщо не са маркирани. "Нашата идея е простичка. Отбелязвайте всяко едно платено съдържание с маркер "това съдържание е платено". Нека това да стане във вестниците и електронните медии. Тогава това е честно към тези, които потребяват това съдържание", коментира пред "Капитал" Антоанета Цонева, директор на Института за развитие на публичната среда. Организацията е една от най-активната в борбата за прозрачно финансиране и отразяване на предизборните кампании. В допълнение Цонева каза: "Всички, които се занимават с маркетинг, обаче знаят, че платените съобщения се ползват с много ниска степен на доверие от потребителите, що се отнася до корпоративната реклама. Предполагам, че подобно е и положението с политическата реклама. Затова партиите нямат интерес от маркера "платено съобщение". Неофициално дори от няколко политически централи признават, че е така, но публично отказват да го коментират.
В потвърждение на това е и коментарът на главния редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, която обяснява, че медиите имат тарифи за директна реклама и отделно за PR отразяване. "Тарифите за директна реклама включват каретата с плакатите на политическите партии или т.нар. агитационни материали. В пакета за РR отразяване много точно е описано какви дописки, интервю или представяне на кандидата са включени." Тя обясни, че когато подписват договор за PR отразяване обаче, политическите партии или кандидатите изрично искат в текста на договора с медията да е записан текст, че "няма да се обозначава или упоменава, че става дума за платена публикация".
Главният редактор на "Стандарт" отбелязва, че "тази година кандидатите почти не искат да използват формата на класическото интервю. Те предпочитат да сключват договори за съботно неделните ни издания и приложения, които да им гарантират по човешко представяне". Че това е основна тенденция го доказва и фактът, че издателство "Санома-Блясък" (издателите на Cosmopolitan, Elle, Story, "Блясък", "Журнал за жената" и др.), която е в бизнеса с лайфстайл издания, също има "Тарифа – "Избори 2011". Търговският директор на издателството Богдана Черногорова обясни, че до подготовка на тарифата се стигнало след като няколко политици проявили интерес да се появят с PR-публикации във светските им издания "Блясък" и Story. "До подписване на договори не се стигна, защото ние държахме задължително текстовете да са обозначени като платено съобщение. Това обаче не устрои политиците. така, че ние не сме използвали тарифата си", обясни Черногорова.
На въпроса дали е редно да се публикува съдържание, без да се обозначава, че е платено, Антон Кутев, секретар по медийната политика на БСП, отговори: "Това не е проблем на партиите. А питам защо в България предизборните кампании са платени? Етично ли е медиите да получават изобщо пари? Например във Великобритания предизборните кампании не са платени." От пресофиса на Меглена Кунева коментираха, че медиите не трябва да загубват обективността си по време на кампания. "Съдържанието им не трябва да се променя на принципа който плати повече, той определя облика на изданието. Това важи изключително много за печатните и онлайн медии, където журналистическите материали директно се заменят с PR публикации, без това да е ясно обозначено. От това страдат и журналистиката, и гласоподавателите, тъй като журналистите губят своя облик, а на хората е отнето правото да направят своя информиран избор."
От ГЕРБ категорично не пожелаха да коментират

Просто факти…

Главният редактор на в. "Новинар" Десислава Апостолова обясни, че медията има тарифи за политическа реклама и PR, които не се различават от останалата реклама. "Тарифите и за хартиеното издание, и за сайта на в. "Новинар" са публични и могат да бъдат намерени на www.novinar.bg", поясни тя. Според Апостолова платените публикации трябва да се обозначават, но "според мен въпросът е по-кардинален и е свързан не само с политическата реклама, към която сме толкова чувствителни по време на избори, а въобще с PR материалите, било то платени или не, в печатните издания. На този етап – с това законодателство и при тази конфигурация на медийния пазар, пълното разграничаване на тези съдържания ми се струва по-скоро пожелателно и е въпрос на избор и позиция на отделната медия", категорична е Десислава Апостолова.
Категорично "за" обозначаването на платените публикации е и медийният юрист Радомир Чолаков, който е и заместник-председател на Комисията за етика в печатните медии. "След като политическата реклама е платена, за нея важат изискванията за обозначаване, както за обичайната реклама. Винаги ми е било странно практикуваното у нас "остойностяване и ценообразуване" на политически дебат", коментира Чолаков. Задача на медиите действително е да помагат на обществения дебат чрез създаване на информирано мнение, което предполага балансирано представяне на разнообразни гледни точки по значими въпроси, включително и в хода на предизборния политически дебат. "Участието в политическия дебат е благо, което не може да се остойностява в пари. Не знам "Шпигел" или "Гардиън" да имат "предизборна рекламна тарифа", допълни още той и продължи: "Ние, понеже си нямаме доверие, че можем да сме добросъвестни, въвеждаме равнопоставеност чрез пари. Което е друга форма на неравнопоставеност."
Все пак главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова е убедена, че медиите спазват Етичния кодекс. "Те не вземат страна на определен кандидат или партия. Дават всички гледни точки. Опитваме се изборните дописки винаги да са обозначени с банер "Избори 2011", категорична е тя. В заключение допълва: "Разбира се, че платеното съдържание трябва да се разграничава от редакционното. Смятам, че аудиторията не трябва да се подценява, защото тя винаги усеща, когато медията се опитва да й влияе."

Здравословна промяна

Антоанета Цонева смята, че изискването платените публикации по време на избори да са ясно обозначени трябва да се въведе чрез законодателна промяна. "Очевидно Етичният кодекс не се спазва и не може да накара медиите да го спазват, въпреки, че са го подписали."
А дотогава няма да се изморим да напомняме, че в краткосрочен план от платените публикации медиите печелят пари, но подмяната на журналистическата преценка с тази на хората, които плащат, в крайна сметка винаги се усеща от аудиторията. Все пак дори и описани от професионални журналисти, измислените събития и (често) кухите глупости, които се говорят по предизборните прояви, пак изглеждат скучни. Медиите печелят малко пари, но с това продават и без това не особено голямото доверие в себе си…

Стр. 34

в. Капитал | Мартин МИЛИЕВ, Райна ГРУДОВА ДЕ ЛАНГЕ* | 15.10.2011 

Ако четете форумите в електронните издания на вестниците, Светльо Витков ще стане, ако не президент, поне ще стигне до балотаж. И всички социолози, които не дават никакъв шанс на фронтмена на "Хиподил" – да вървят…
В паралелната реалност на форумците политиката често протича по друг начин, но техните коментари и активност са добра насока за политическите настроения, които остават под радара на социолозите и политолозите. Преди месец "Капитал" публикува анализ на АИИ "Дейта процесинг" за това какви са нагласите към основните кандидатури преди началото на изборната кампания. Сега, седмица преди самите избори, искаме да видим какво се е променило. Естествено всички данни трябва да се разглеждат през призмата на определна специфика – процентът на коментиращите е много малък спрямо четящите вестниците, обикновено мненията са крайни, а в последните месеци вече има организирани форумни кампании от някои политически сили.

Ефектът "Катуница"

Вероятно най-големият тласък за нарастване на коментарите около политическите статии са събитията в Катуница и последвалите ги протести из страната. Както можеше да се очаква, основна полза от тях има лидерът на "Атака" Волен Сидеров, коментарите за когото скачат четири пъти. Най-потърпевши са Меглена Кунева и Румен Христов, които губят сериозно присъствие, притиснати от скока на националистическите коментари и началото на реалната кампания на ГЕРБ.
Другите две събития, които предизвикват рязко нарастване на активността на форумците и които са генерирани от предизборните щабове, са скандалът около подкупа за "Бизнес парк София" и обявяването на Стефан Данаилов за кандидат вицепрезидент на социалистите.
Внимание заслужава още фактът, че в количествено отношение (брой коментари) при всички кандидат-президенти се наблюдава ръст, но само при Плевнелиев и Сидеров се отчита нарастване като процентен дял от общия брой коментари.

Росен Плевнелиев

Росен Плевнелиев продължава да е в центъра на вниманието на читателските коментари в онлайн изданията на водещи български медии. За него са били 56% от общия брой коментари за всички кандидати преди началото на кампанията, като след нейния старт те стават 61% от всички. Не се забелязва сериозна промяна в отношението на коментиращите към кандидатурата на Плевнелиев – и преди, и след официалното й обявяване най-много коментари (43%) са негативни. Основните упреци към кандидата на ГЕРБ продължават да бъдат свързани с подозренията, че той е само марионетка в ръцете на Бойко Борисов. Продължават намеците за миналото му в Германия и връзките му с младежката комунистическа партия – ДКМС Благоевград.
Интересен е фактът, че се наблюдава спад в одобрението на Плевнелиев в ролята му министър на регионалното развитие. Все повече коментатори изразяват съмнение в успехите му като министър и ги квалифицират като плод на платени публикации в медиите. Липсата на официално становище от страна на Плевнелиев и цялостната му пасивност по отношение на събитията в Катуница също допринасят за критиките, отправени към него в коментарните секции на онлайн изданията на медиите.
Широко тиражираната новина за предлагания подкуп при строежа на "Бизнес парк София", съобщена от Цветан Цветанов, председател на предизборния щаб на ГЕРБ, няма сериозен негативен ефект върху имиджа на Плевнелиев. Коментарите, провокирани от тази тема, са с неутрален тон и са по-скоро фокусирани върху Цветанов. Този акт на Цветанов е определян от читателите като огромен гаф, рискуващ да срине репутацията на кандидат-президента на ГЕРБ. Статията в руския вестник "Комерсант", която твърди, че смяната на Георги Първанов като президент ще намали влиянието на Русия върху българската политика, предизвиква сериозен подем на одобрителните коментари по адрес на Плевнелиев. Оказва се, че главният фактор, който допринася за позитивния имидж на Плевнелиев във форумите на вестниците са анти-Първанов настроения, отнасящи се до твърденията за обвързаността на сегашния президент с Русия.
Фактори, които влияят положително, са твърдения, че той е успешен министър, успешен бизнесмен, успешен баща, а понятията, които се повтарят най-често в положителните коментари, са: гради, успешен, богат, предприемчив.

Ивайло Калфин

В отношението на коментиращите кандидата на БСП за президент Ивайло Калфин
след старта на активните кампании се наблюдава значителен ръст на негативните коментари – от 56 на 72%. Основният фактор, който генерира критиките, изненадващо е обявяването на Стефан Данаилов за кандидат за вицепрезидент. Издигането на кандидатурата на Данаилов, очаквана да послужи като трамплин за имиджа на Калфин, по-скоро предизвиква критики към кандидат-президента. Мнозина опоненти на Калфин смятат, че фигурата на Стефан Данаилов е по-популярна и с повече авторитет.
Все още се помни, че Данаилов написва "Збогом" на погребението на известна българска актриса. Други го уважават и харесват като актьор, но не одобряват замесването му в политиката, дейността му като министър и виждат само хитър (или дори отчаян) ход на партията в издигането на кандидатурата му. ("Чудя се за какво му е въобще да се хваща на това комунистическо хоро?!? Вместо да играе и да преподава… Със сигурност тогава би се радвал на по-голяма народна любов.")
Макар че крайно негативните коментари относно безпартийността на Калфин (или опита му за такова представяне) намаляват, продължават критиките, че е "калфа на Гоце". Също така привържениците все още смятат, че Калфин ще бъде опозиция на правителството и че не бива да се концентрира властта само в един човек (което според коментиращите би се случило, ако Росен Плевнелиев
стане президент).
Привържениците на Калфин виждат в него добър политик, използваните епитети са компетентен, задълбочен, с позиция.

Меглена Кунева

Спадът на интереса към кандидатурата на Меглена Кунева
след началото на активните кампании – едва 9% от общия брой коментари (преди това 16%), обсъждащи водещите кандидат-президенти, е донякъде следствие на липсата на шумни медийни изяви и предизборни мероприятия с нейно участие.
Леко встрани от медийното внимание и сведени почти до минимум изяви (заради което е и критикувана, и подкрепяна), Кунева не дава много поводи за спекулации около себе си дни преди изборите. Обвинявана е в "празнословие" и измъкване. Въпреки процентния спад в интереса отношението на коментиращите към Кунева не търпи впечатляващи изменения. Критиките към нейната кандидатура продължават да са свързани с политическата й кариера в миналото ("всъщност нейната партия НДСВ управлява 4 години, а после още 4 беше част от тройната коалиция").
Бившият еврокомисар е възприемана като компромисен вариант за събиране на протестни гласове или уредени от различни партии гласове. За разлика от предишни масови коментари, че заради факта, че е жена, Кунева не е подходяща за президент, сега мнението е точно противоположно и дори се изразява любопитство "какво ли би станало, ако си имаме наша Дилма Русеф".
Румен Христов Най-драстични са промените при Румен Христов, който преди началото на официалната кампания беше посрещан с неутралност, а сега с открито неодобрение от десните избиратели. Наблюдава се тенденция на нарастване на броя на "сините" симпатизанти, които ясно заявяват, че Христов не следва да разчита на тяхната подкрепа, тъй като изборът му е бил разочарование за тях. В коментарите, дискутиращи неговата кандидатура, коментиращите не възприемат добре нашумялото изказване на Христов, че "бихме приели всяка подкрепа, стига да не е задкулисна". Повечето симпатизанти на сините смятат, че Румен Христов се надява именно на подкрепата на Движението за права и свободи, особено след като заявяват публично: "А кой не очаква подкрепа на ДПС и техния твърд електорат?" Показателен за всеобщото мнение и разочарованието на читателите от това изказване е и краткият коментар: "Всеядно, по-всеядно, най-всеядно… политик пред избори…"
Като цяло обещанията му за умерен, предвидим и неконфронтиращ се лидер биват смятани за пораженчески сред обявилите се сини избиратели. Сред тях кандидатът за вицепрезидент на Съюза на десните сили е смятан за интелигентен и некорумпиран човек, което носи позитиви и за титуляря Христов.

Волен Сидеров

Повишеният интерес, който Волен Сидеров предизвиква у читателите на електронни медии, се дължи най-вече на разрасналия се етнически конфликт в Катуница, който според някои комантатори "Волен популистки е яхнал", за да мобилизира повече гласове.
За разлика от тренда на отливане на гласове, който наблюдаваме при Румен Христов, при Волен Сидеров вече можем да забележим и опоненти, които открито заявяват, че въпреки че не споделят основните политически възгледи на лидера на "Атака", все пак смятат, че някои негови предложения и идеи са повече от добри и следва да се приложат на практика в българската политическа реалност.
Иначе най-голям е делът на подигравателните коментари, а именно над 16%.

*Авторите са анализатори в АИИ Дейта процесинг

Стр. 16

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 15.10.2011

Едни добри пари ще потънат в джобовете на армията от пиари и рекламни агенции, които обгрижват партиите за президентските избори и вота за местна власт. От политическите централи твърдят, че средствата за агитация не надхвърлят разрешените по закон. Неофицално обаче е известно, че всички партии си имат "черни каси", пълнени от икономическата клиентела и приближени бизнесмени. Именно тези пари се раздават на пиари и медии.
За първи път от 20 години насам управляваща партия е ангажирала толкова много компании за връзки с обществеността за избори. В края на миналата седмица стана ясно, че партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, е сключила договори с почти половин стотица рекламни, социологически и пиар агенции. Списъкът бе публикуван на сайта на Сметната палата. Той стана причина за оживени коментари в опозицията, тъй като потвърди съмненията й, че управляващите ще пръснат милиони за изборите. Обявяването му предизвика и недоумение сред рекламните специалисти, защото се оказа, че авторите на документа не правят разлика между социологически агенции, фирми – издатели на вестници, рекламни агенции, медия шопове , компании за външна реклама, агенции за медия планиране и пр. Според ГЕРБ всички те са "рекламни агенции".
Освен внушителния брой на медия компаниите в списъка фигурират и фирми, които имат икономически обвързаности с правителството и с водещи фигури от управляващата партия. Крещящ пример за конфликт на интереси е договорът на предизборния щаб на управляващите със социологическата агенция "Маркет линкс", чийто неотдавнашен собственик – Румяна Бъчварова, е началник на кабинета на премиера Бойко Борисов.
Друг подобен пример е договорът с рекламната и пиар агенция "Ориндж ПиАр" ООД. Години наред тя се занимава с връзките с обществеността на златодобивната компания "Дънди прешъс металс". Близо 8 години канадците правят опити да започнат добив на злато в местността Ада тепе край Крумовгард. Предишният екоминистър Джевдет Чакъров спъваше проекта им за разлика от неговата наследничка на поста Нона Караджова. Проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че мажоритарен собственик на "Ориндж ПиАр" е Вера Джамбазова. Името й нашумя преди 2 г., когато стана ясно, че телефонът й е подслушван от спецслужбите покрай разработката за енергийния лобист Стефан Гамизов.
Странностите продължават и по-нататък в списъка с агенциите на ГЕРБ. Договор за пиар услуги е сключил и Димитър Найденов чрез фирмата си "Кота 97" ООД. Найденов е преподавател във Факултета по журналистика в СУ "Климент Охридски" и е съпруг на Вера Джамбазова. В правителството на тройната коалиция от услугите му се ползваха уволненият земеделски министър Нихат Кабил и изгоненият от ДПС бивш заместник-шеф на партията Касим Дал.
Шоуменът Тончо Токмакчиев също е ангажиран за предизборната кампания на ГЕРБ. Той и брат му Ангел държат 40% от компанията "Рекламна мрежа 5". От години тя има силни позиции във външната реклама в най-големите български градове. Партньорка на братя Токмакчиеви с 30% от капитала е Елена Урумова-Стефанова. Тя е съпруга на Богдан Стефанов, който бе зам.- кмет с ресор "Образование и култура" по времето на кмета Стефан Софиянски. За външната реклама (билбордове и прочие) управляващата партия е заложила и на мощната компания "Метрополис медия", която е собственост на скулптора Евгени Йонов. Той е съпруг на певицата Белослава. ГЕРБ ползва и съоръженията за външна реклама на фирмата на Румен Кривицки.
Сред обявените от ГЕРБ "рекламни агенции" са и "ТВ Седем" ЕАД и "Ню Медия груп" АД. Предметът им на дейност всъщност не е реклама. Двете компании са собственици и издатели на медии. Първата фирма държи телевизия TV 7, а втората – няколко тиражни жълти издания. По същество обаче от 2 години те основно се занимават с реклама на постиженията на правителството на ГЕРБ и громят реалните и измислените врагове на премиера Бойко Борисов.
В списъка с медийните партньори на властта фигурират две ключови компании. Първата е "Вестникарска група "България" ООД на Огнян Донев и Любомир Павлов. Дружеството издава вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа". Другата интересна фирма е социалогическата агенция "Център за анализи и маркетинг" на брата на Павлов – Юлий. Проучванията на последния са широко отразявани във вестникарската група.
Като "рекламна агенция" е определена и компанията "Дарик нюз" ЕООД, която притежава едноименното частно радио и електронен сайт.
На челно място в списъка фигурира и "Фокус – нунти" ООД на Красимир Узунов и адвокат Трифон Балевски. Фирмата е собственик на агенция "Фокус" и едноименната радиоверига. Медиите са известни с близостта си до всяка власт. Преди няколко седмици Узунов обяви пред "БАНКЕРЪ", че "Фокус" няма сключени договори със сегашното правителство. Документът от Сметната палата обаче опроверга твърденията му.
ГЕРБ има договори за "връзки с обществеността" и с големи регионални медии. Сред тях са великотърновските вестници "Янтра днес" и "Борба", "Хасковска Марица", "Черно море" и др., както и с кабелна телевизия и сайтове.

Кой кого обслужва

Пиар кампанията на независимия кандидат за президент Меглена Кунева е поверена на американската компания "Лофтъс Маркуард", гласят слухове. Нейни собственици са 48-годишният ирландец Джим Лофтъс и 37-годишният американец Йън Дейвид Маркуард. От "Лофтъс Маркуард" обаче твърдят, че са само "приятели" с Кунева и че нямат нищо общо с кампанията й.
Пиарът на кандидат-президента Алексей Петров е поверен на Нидал Алгафари, който години наред работеше за БСП
Бившият шеф на пресцентъра на правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов – Михаил Михайлов, и тв водещият Иван Гарелов са ангажирани с кампанията на червения кандидат-кмет Георги Кадиев. Бившата журналистка от "Дума" и "Труд" Михайлина Димитрова пък е медиен съветник на Ивайло Калфин.
Анна Гочева, която бе имиджмейкър на Стефан Софиянски, в момента съветва ОДС и кандидат-президента Румен Христов. Дъщерята на Бриго Аспарухов – Светла, гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Клонът на световната агенция "Юро Ар Ес Си Джи" в Тел Авив се грижи за пиара на двойката Димитър Куцаров – Камелия Тодорова.
Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф в предизборния щаб на ГЕРБ, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането.
От централата на БСП заявиха, че нямат пари, за да наемат пиар агенция. С кампанията на кандидатпрезидентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов се занимават партийният пресцентър и предизборният щаб. Тв клипът им е изработен от продуцентската компания "Сиа адвертайзинг". Във вторник тази седмица бе заснета втора част от видеото "Аз се срамувам". Според шефката на червения пресцентър Жанет Пашалиева новият агитационен клип бил "по-оптимистичен" от първия вариант, който се върти в телевизиите.
ДПС също не ползва услугите на външни пиари. Предизборните стратегии на движението се задават от Централното оперативно бюро, а техен изпълнител е медийният отдел. Отговорността за публичния образ на партията Ахмед Доган е прехвърлил на двама депутати. Христо Бисеров отговаря за стратегиите за развитие, разширяване и комуникации, а Камен Костадинов – за връзките с медиите.

Гергов продаде "Нюз аутдор България"

Един милион евро е спечелил рекламният и медиен консултант Красимир Гергов от продажбата на акциите си в компанията за външна реклама "Нюз аутдор България".
Акционери в нея са били Гергов и холандската фирма "Новакорп лимитед". През юни тази година те са продали акциите си на "Жи Се Деко България Б.В", сочи справка в Търговския регистър. Веднага след продажбата "Нюз аутдор България е преименувана на "К аут ов хоум" ЕООД. В момента неин едноличен собственик е акционерно дружество "Вал" от Германия. Фирмата купувач обаче няма нито един служител.
Тази седмица стана ясно, че "К аут ов хоум" е спечилила обществената поръчка за монтирането на 100 нови спирки в София. Тя е била предпочетена от "Центъра за градска мобилност" в конкуренция с 4 фирми. Стойността на поръчката е 382 500 лв. без ДДС
Новите столични спирки трябва да бъдат готови до 15 декември. Предвижда се върху тях да няма реклами. От Столична община обясниха, че 8 от спирковите навеси са по линиите на трамваите и тролейбусите, а останалите 92 – по маршрутите на автобусите във всички райони. Съоръженията ще са стъклени, като покривът им ще бъде непрозрачен. Вътре ще бъдат монтирани пейки. На информационните табла ще бъдат поставени маршрутите на градския транспорт.

Стр. 35

в. Всеки ден | 15.10.2011

"24 ЧАСА" и "Труд" са заплашени от закриване, защото скоро няма да има журналисти, които да ги списват. "Всеки ден" научи, че цели отдели се пренасят в новия вестник на Тошо Тошев, който наскоро окончателно напусна "Медийна група България" и обяви, че ще прави ново издание.

Преселението започнало от крими отдела на "24 часа", и то не толкова заради повечето пари, които Тошев предлага, а заради намалените заплати във ВАЦ-овите издания. Репортери от отделите правен, спортен и култура също обмисляли варианта да се разделят с ежедневника и да пристанат на Тошо Тошев. И известни автори на вестник "Труд" не са далече от идеята да сменят работното си място. Сред тях е Валерия Велева, която от няколко месеца работи като външен автор в "Стандарт", след като напусна със скандал изданието.
Най-силното крими перо на "24 часа" Блага Георгиева, която миналата година грабна "Черноризец Храбър" за разработките си по бандата на "Наглите", напусна вестника, в който се труди над 10 години и от 12 септември вече се грижи за медийния образ на новия председател на Софийски градски съд Владимира Янева. Още трима от криминалните репортери на вестника също са подали молбите си за напускане, като двама от тях със сигурност ще са част от новия проект на Тошев. Двама репортери от правния отдел на "Труд" пък солидарно напускат след смяната на властта и като верни кучета отиват при Тошо Тошев.

Колегите им от отдели "Общество" и "Икономика" също са подали молби за напускане

Новото издание "Трибун" тръгва до месец. То ще бъде подкрепено от сайт. Междувременно стана ясно, че Тошев гради цяла медийна империя с парите от продажбата на акциите си. Медийният бос е продал старата сграда на "Труд" и така е получил допълнителен капитал. С парите веднага е откупил закъсалото списание "Тема", което влиза в новия му пул. В групата ще има и интернет сайт. Същевременно ситуацията в бившата ВАЦ е критично. Актуалната сводка за тиражите показва, че "Труд" е паднал под критичните 50 000 броя. "24 часа" напълно се е сринал – миналата седмица тиражът му бе 44 400 копия. Непродадените количества на двата ежедневника са между 40 и 50% в различните дни.

Стр. 10