www.capital.bg I 30.01.2015г.

И през тази година телевизията ще продължи да властва над медийния пазар

Без значителни повишения на бюджетите за реклама, по-интегрирани кампании и бизнес решения вместо просто комуникационни послания. Това са само част от тенденциите, които изпълнителните директори на рекламни агенции в България очакват през 2015 г.

Рекламата без подходящо медийно планиране обаче е просто творческа идея, която много трудно би повлияла на потребителското поведение и настройка. Ето защо потърсихме и мнението на българските медийни агенции, които да разкажат своите прогнози за развитието на рекламния пазар в страната през новата година.

Телевизията е единодушен победител

Традиционно българският медиен пазар е телевизионно ориентиран. Именно поради тази причина това е и водещият канал в маркетинговия микс. Такъв и ще остане, смятат от агенциите. "Българите са много сериозни и верни потребители на телевизия, като това определя и до голяма степен разпределението на комуникационния микс", казва Женя Гуцова, управляващ директор на MediaCom Bulgaria. Весела Апостолова, заместник изпълнителен директор на ZenithOptimedia, обобщава успеха на традиционния "малък екран" с това, че този канал предлага "бързо покритие на масова аудитория и непосредствен резултат върху продажбите." Подобна е и ситуацията и в други, сходни на нашия, пазари, уточнява Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. От друга страна, продължаващото присъствие на телевизията като водещ канал в маркетинговите миксове на рекламодателите се дължи в голяма степен и на стагнацията на пазара, смятат специалистите. Според Иво Цеков, управляващ директор на "Пиеро 97", кризата ще продължи да предизвиква консервативни медия планирания от страна на компаниите, което ще задържи ситуацията в много подобни съотношения на тези, които се наблюдаваха през изминалата година.

В допълнение двете системи за измерване на телевизионната аудитория (на ГАРБ и "Медиарисърч") продължават да бъдат основен проблем за медийните агенции и техните клиенти. Те са и причината за несигурността на международните рекламодатели при инвестициите в този канал и "влияят негативно върху гаранциите на годишни бюджети", смята Боряна Несторова, управляващ директор на Media Direction OMD.

Растежът на дигиталните канали

"Господството на телевизията продължава, но хората, които работят там, са наясно, че тази хегемония ще продължи толкова дълго, колкото бързо те са готови да инвестират в иновативни рекламни формати, които разчупват традицията на познатия рекламен блок", казва Мария Грашнова, изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network, България. Според медийните агенции този тип допълваща комуникация, която да съпътства телевизионната реклама, може да се наблюдава най-ясно в лицето на добиващите все по-голяма популярност дигитални канали. "Телевизията има пред себе си уникални възможности да развива и надгражда продуктите си със съдействието на дигиталните медии. Примери от други пазари показват, че една добре планирана тв кампания с паралелни активности в интернет може да увеличи обхвата на аудиторията и да повиши търсенето на даден продукт в мрежата", казва Женя Гуцова от MediaCom Bulgaria. Допирни активности между дигиталните и традиционните медии в лицето на телевизията може най-ясно да се наблюдават, когато става въпрос за онлайн видеосъдържание, единодушни са специалистите. Според Мария Гергинова от MindShare ясно се отличава нова тенденция "телевизионните кампании да бъдат подкрепяни с паралелни онлайн кампании с присъствието на видеоформати" и уточнява: "Очаквам тази тенденция да продължи да се развива."

Онлайн комуникациите обаче не се ограничават само до създаване и планиране на подходящо видеосъдържание. Въпреки че по думите на Боряна Несторова от Media DIrection OMD "клиентите все още нямат склонност да гарантират годишни бюджети за онлайн комуникация", ясно покачване се наблюдава и при инвестициите във Facebook и Google, единодушни са от медийните агенции. Не всички обаче са на мнение, че повишаващите се бюджети за тези канали са добра стъпка. "Това поставя местните медии в трудна позиция, защото прави издръжката им по-трудна", казва Иво Цеков от "Пиеро 97". Подобно е и мнението на Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. Според нея обаче създалата се ситуация се дължи на факта, че "все още няма измерителна система, с която да виждаме ефективността на стандартната дисплей реклама." И все пак някои агенции са оптимисти, когато става въпрос за този тип формати. Според прогнозите на Carat за 2015 г. се очаква ръст от 5% при планирането на дигитални канали, като това включва и форматите, които българските сайтове предлагат, разказва Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България.

В прогнозите си за планирането в дигиталната среда агенциите все по-често включват и мобилната реклама. Всички те са на мнение, че този канал предлага все по-голяма ефективност на компаниите поради нарастващата му аудитория. "Телевизия се гледа сутрин половин-един час и след 17:30 часа – през останалото време хората използват мобилните си устройства. В България има над 2 600 000 таблета при население 7 300 000 души, а масово хората използват смартфони", коментира Иво Цеков от "Пиеро 97". От друга страна обаче, специалистите уточняват, че е от особена важност как точно компаниите рекламират чрез този канал. "Мобилните стратегии трябва да се съобразяват с практическата употреба на мобилните устройства всеки ден", уточнява Весела Апостолова от ZenithOptimedia.

Традиционните подгласници

Често обаче, за да се инвестира в нови и нетрадиционни канали, бюджети се пренасочват от добре познати такива. Това според специалистите се дължи на липсата на ясно измерване и конкретни цифрови резултати в активностите извън телевизия и интернет. И все пак според Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България, "радиото продължава да държи не особено големи, но стабилни позиции в общото бюджетно разпределение, а пресата, която традиционно губи позиции, забавя видимо тази негативна тенденция". При външната реклама пък дори се очаква покачване на инвестициите. "Бюджетите за този канал плавно, но стабилно растат. Очакванията ни са тази година те да са между 5 и 7% от общия рекламен бюджет", допълва Грашнова.

Не сегментиране, а интеграция

Какво всъщност означават тези прогнози за начина, по който се планират кампаниите? В отговора на този въпрос медийните агенции отново са категорични, че независимо от разпределението на маркетинговия микс да продължава да се мисли и да се разпределят бюджетите според индивидуалните канали е остаряла практика. "Целта винаги е била и ще остане правилното послание в правилното време на правилния потребител. Агенциите, медиите и клиентите, които могат най-ефективно и качествено да решат този проблем, ще бъдат най-успешни на пазара", казва Мария Гергинова от MindShare. Подходящото интегриране и комбинация на различните канали ще бъде все по-ясен индикатор за това коя компания се е справила по-добре със своята рекламна кампания. За да се наблюдава тази еволюция на пазара, трябва да се промени мисленето както на агенциите, така и на рекламодателите, смятат специалистите. "Не може да има разпарцелиране на бюджетите по канали, а трябва да има симбиоза", казва Иво Цеков от "Пиеро 97".

Оригинална публикация

www.capital.bg I 19.09.2014г. 

80% от притежателите на смартфон го използват до 15 мин след ставане от сън, Intelday Solutions става част от международна мрежа, Ebay ще продава реклама по подобие на Amazon
 

Почти половината българи притежават смартфон, а 80% го използват до 15 мин. след събуждане

Потребителите на смартфони в България са 2.8 млн. души, а използващите таблети – почти 1.1 млн. души. Това показва статистика за употребата на мобилни устройства на "Пиеро 97", която агенцията показа на тазгодишното издание на рекламния фестивал ФАРА. Петдесет и осем процента от собствениците на мобилни устройства влизат в интернет, докато гледат телевизия, сочи още изследването. Гледаемостта на телевизия е област, в която България води пред останалите държави в Европа. Тук тя е 85%, докато средната за континента стойност е 73% по данните на Mediascope от 2012 г. Според последна информация на Гемиус от май тази година интернет потребителите в България на възраст над 15 години са 4.1 млн. души. Друго изследване за употребата на смартфони на агенция IDC показва, че 79% от запитаните на възраст от 18-44 години използват смартфона си веднага след събуждане. Това означава, че всеки 4 от 5 участници в анкетата е използвал телефона си до 15 минути след ставане от сън. При възрастовата група от 18-24 години делът скача до 89%. Всеки отделя средно по 132 минути на ден на смартфона си, като най-голяма част от времето (41 минути през работната седмица и 19.5 минути през уикенда) е прекарана във Facebook.

"Аз Медия" се вля в "Инвестор.бг"

Сайтовете az-jenata.bg, az-deteto.bg и ludimladi.bg вече официално са част от групата на "Инвестор.bg". Според Търговския регистър през изминалата седмица дружеството Аз Медия" ЕООД се вля в "Инвестор.бг". Договорът за преобразуване подлежи на одобрение от Комисията за финансов надзор. Интернет компанията "Инвестор.БГ" придоби 80% от портала Imoti.net и три сайта от групата "Аз Медиа" – az-jenata.bg, az-deteto.bg и ludimladi.bg още през 2011 г. Инвестицията тогава възлезе на общо на 910 хил. лв. "Основна причина за придобиването на "Аз Медия" са силният бранд на Az-jenata.bg и фактът, че компанията има потенциал за много атрактивна оперативна печалба и е със сходна на нашата корпоративна култура", коментираха тогава от "Инвестор.бг" на сайта през 2011 г.

PR агенцията Intelday Solutions става част от мрежата PROI Worldwide

Intelday Solutions става част от PROI Worldwide в Европа, Африка и Близкия изток, съобщават от агенцията. Мрежата включва 68 комуникационни агенции от целия свят, чиито общи приходи за изминалата година са около 524 млн. долара. "PROI Worldwide предприе агресивна експанзия в Централна и Южна Европа, за да отговори на нарастващото значение на този бързо развиващ се регион и качествата на агенциите в мрежата от него", коментира в официално съобщение глобалният председател на организацията Андреас Фишер Апелт. Според новия изпълнителен директор на Intelday Solutions Адриана Попова тази стъпка ще разшири обхвата на предлаганите от агенцията услуги. "Това ще ни позволи да предложим комуникационни и маркетингови решения и интегрирани услуги извън България," коментира Попова. Агенцията вече има реализирани проекти в Косово, Босна и Херцеговина, Малта, Португалия и Естония. Присъединяването на Intelday разширява присъствието на PROI Worldwide в Централна и Източна Европа. Мрежата вече има представители в Австрия, Унгария, Полша, Чехия, Хърватия, Румъния и Словакия.

Ebay също се отваря към рекламодателите

Ebay ще предлага място за мобилна реклама в приложението си за мобилни устройства до края на тази година, пише The Wall Street Journal. По този начин компанията иска да се конкурира с останалите търговски сайтове и да се възползва от нарастващите приходи от мобилна реклама. Според проучване на eMarketer глобалните разходи за мобилна реклама през тази година ще нараснат до 32.7 млрд. долара спрямо 17.7 млрд. долара през изминалата година. Новата мобилна услуга ще предостави място на рекламодателите в мобилното приложение, което има почти 4.6 млн. посетители дневно, заявяват от компанията. "За първи път ви предоставяме възможността да се свържете с потребителите ни по време на тяхното пазаруване", се казва още във видео на сайта на Ebay. Според статистика, обявена във видеото, потребителите прекарват средно по 150 минути в приложението. Сайтът за интернет покупки разработва новата рекламна платформа в партньорство с медийната агенция Triad Retail Media. Конкурентите от Amazon също се опитват да увеличат приходите си реклама. Наскоро сайтът въведе продукта Sponsored Links с идеята да замени услугата Google Ads поне на собствените си сайтове.

Facebook се бори за дял от рекламата на Youtube

Бързонарастващите приходите на Youtube от видеореклама провокираха социални мрежи като Facebook да създадат собствени платформи за качване и разпространение на видео съдържание. Според Wall Street Journal най-голямата социална мрежа ще се бори за дял от потребителите на YouTube. Facebook иска да привлече популярни създатели на видеа и дори цели канали от видеосайта. В момента YouTube залага на стратегически подход да монетизира по-добре взаимоотношенията си с рекламодателите. Най-новата рекламна услуга, Youtube TrueView, обещава гарантирани показвания и изисква плащане само ако потребител е изгледал рекламното съдържание. Според проучване на Jefferies Equity Research очакванията за приходите от реклама на Youtube за 2014 г. са 5.9 млрд. долара и могат да се увеличат до 8.9 млрд. долара през 2016 г. Рекламните приходи на Facebook също показват значителен растеж от 67% на годишна база, като за втората четвърт на 2014 г. са 2.68 млрд. долара.

Оригинална публикация 

сп. HiComm | 14.01.2012

Интервю с Росана Лаво, Интернет медия директор в Медийна агенция Пиеро 97

Росана Лаво е професионалист с дългогодишен опит в сферата на онлайн рекламата. Започва кариерата си в Дир.бг и вече единадесет години се занимава с медия закупуване, планиране и консултиране. От 7 години е в екипа на медийна агенция Пиеро 97 (piero97.com), а от 2008 година ръководи Интернет отдела, който работи тясно с повечето големи рекламни агенции по провеждането на дигиталните кампании на водещи брандове.

Пиеро 97 е агенцията, която предложи за първи път Интернет реклама на своите клиенти и е лидер на пазара и до днес. Дългогодишен опит, екип от професионалисти и най-добрите условия за медия купуване на пазара е формулата за успех.

Как би описала интернет пазара на реклама в България днес?

Доста изнервен е рекламният пазар като цяло. Докато другите медии се опитват да се задържат над водата или да понесат минимални загуби, интернет бележи ръст, отново – малък, но категоричен. Съвсем естествен ход на нещата предвид сегашните 4-5% дял от целия медиен микс. Това е тенденция, която ще продължи и занапред. Въпреки това обаче българските онлайн медии не са безгрижни. Свикнали са на огромни ръстове и тези 10, та дори 15% общо за пазара не ги удовлетворяват. Всяка година излизат много нови играчи с големи амбиции. Те са безкрайно нетърпеливи и искат да си избият инвестициите за кратък период и да започнат да печелят, мислейки, че щом излязат в топ 10 в класацията на Gemius или Nielsen в дадена категория, това е достатъчно условие парите да потекат. Уви, не. Има много други фактори, които влияят. Не е достатъчно просто да имаш определен брой потребители на месец. Оттук се почват и глупостите: продажби на всяка цена, некоректно отношение, нелоялна конкуренция. От друга страна утвърдените медии не приемат добре конкуренцията, трудно преглъщат факта, че с всяка година им се отхапва от рича и парите се разпръскват по много медии. Дразнят се на агресивната политика на новите. Всеки смята, че неговата медия е най-добрата.
От трета страна имаме Facebook и Google. Там парите никой не знае колко са точно, но са много и растат с всяка година, а това значи по-малко пари в джобовете на родните медии.
Изобщо не е лесно на интернет пазара. За съжаление изминалата година ми прилича повече на интернет пазарене, отколкото на пазар. Медиите трябва да престанат да гледат в чуждата паничка и да отстояват позициите си пред клиентите. Трябва да се наложат правила и стандарти, които да се спазват от всички. Само така има шанс интернет рекламата да порасне. Трябва да се съсредоточат сериозно върху съдържанието на проектите си, върху изглаждане на всякакви технически проблеми, да предложат на рекламодателите още по-качествени и ефективни решения, да помислят върху дългосрочно развитие и маркетиране на сайтовете си и да оставят агенционната работа на агенциите.
Не държа отговорни само медиите за тази ситуация. Клиентите също издевателстват над медиите и ги принуждават да работят почти безплатно в някои случаи. Мисля, че на всеки е ясно, че без пари не можеш да получиш качествена стока. Трябват инвестиции в българските онлайн медии, за да се развиват и да расте пазарът. От телевизионно планиране разбират малко хора, а в интернет се навъдиха много разбирани, които използват липсата на достатъчно познания у някои клиенти и им пробутват продукти и услуги със съмнително качество. Приканям клиентите да се доверяват на агенциите си или на доказани професионалисти по дигитален маркетинг, а не да поверяват бюджетите си на самозванци. В заключение бих казала, че българският пазар е много динамичен и интересен. Отново станахме свидетели на доста покупки, поява на нови проекти, много събития, свързани с дигитален маркетинг, много нови лица, много ентусиазъм и позитивна енергия като цяло.
Българският интернет пазар има голям потенциал, но се нуждае от сериозни инвестиции.

Кои са тенденциите във вида интернет реклама глобално и при нас?

Има ли разлика и на какво се дължи тя? Дисплей рекламата винаги е била доминираща в България за разлика от чуждите пазари, където сърчът е с превес. Това има своето обяснение: малък пазар, неразвита онлайн търговия, основните рекламодатели в интернет са големи международни брандове, които имат нужда от големи формати в примиум медии. От 2010 година обаче в цяла Европа отбелязваме триумфалното завръщане на дисплей рекламата главно благодарение на увеличеното консумиране на видео онлайн, бума на социалните мрежи и използването на мобилните устройства. Това са данните на IAB Europe от юни 2011. В България тенденцията е за ползване на все повече нестандартни и видео формати. Медиите през месец изкарват нови такива, но остава проблемът с безпроблемното им функциониране. Също говорим много за видео реклама в интернет, а няма достатъчно такова съдържание.
Facebook е глобален феномен. За кратко време успя да привлече много потребители и рекламодатели. В България по последни данни около 2 200 000 души ползват социалната мрежа. Огромно число – около 60% от всички интернет потребители в България. Делът на тъй наречените social ads расте
главоломно.
Google adwords се ползват много и в България. Има много малки и средни фирми, които насочват целите си рекламни бюджети в този тип реклама. Google работи прекрасно, когато става дума за продажби. За мен схемата е следната: с имиджовата банерна реклама влизаме в главата на потребителя, в социалната мрежа се подготвяме за покупката, а чрез Google я осъществяваме.

Nielsen или Gemius? Защо?

Не е важно коя от двете, а може да бъде и трета. Всяка метрика използва собствена методология и алгоритъм за измерване, която е разработвана с години. Методологията не е толкова важна, колкото независимостта на метриката и анализът и интерпретацията на резултатите, които тя мери. Това е работа на медийната агенция. Много е важно агенцията да е запозната с материята, да борави правилно с данните и въз основа на тях да изготви най-ефективното планиране за дадения клиент.
Фактите показват, че Gemius имат по-добри пазарни позиции. Ние в Пиеро 97 ползваме и двете метрики, що се касае до данни за аудиторията на сайтовете. Ако говорим за проследяване на ефективността на кампанията, Gemius са безспорен лидер при ползването на тази услуга от рекламодателите. И пак стигаме до ролята на агенциите да разчетат правилно данните след приключването на кампанията, да се извадят правилните изводи и да се планира следваща кампания въз основа на получената информация.

Важни ли са все още импресиите като мерна единица?

Важни са, разбира се. Банерната реклама се планира на база импресии. Ако отворим тарифите на интернет медиите, ще видим, че всички цени са 1000 импресии. Зад импресиите стоят хора. Някои медии посочват освен среднодневните импресии и уникалните потребители на ден. Разбира се, можем да зададем честота на показванията. По презумпция някои медии излъчват не повече от три пъти на уникален потребител на ден. Много обаче можем да говорим за качеството на импресиите. Импресиите във форумите са едно нещо, в новинарски сайтове друго.
Важно е да се знае как се правят и от кого тези импресии. При планирането се вземат под внимание и много други фактори.

Ако ти имаш сайт, в който представяш своите дърводелски услуги например – къде и как би се рекламирала? А ако сайтът е за запознанства?

Тази информация струва пари. Българинът има тенденцията да мисли, че разбира от всичко, но все пак препоръчвам, що се касае до реклама, наистина да се правят консултации с професионалисти. По-добре платете на медийна агенция да ви изготви правилната стратегия, вместо да си дадете парите на вятъра. И двата продукта са напълно подходящи за интернет.

CPI или СРС? 

Крилце или кълка? И двете, категорично! Много е важно да знаем какви са целите на кампанията. Традиционно банерната реклама (CPM) се ползва за налагане на марката, изграждане на имидж и разпознаваемост. Ако рекламодателят има нужда от трафик към сайта или ФБ страницата си, СРС върши чудесна работа. Много е важно обаче да се случват интересни неща на тази лендинг страница. Ако продавате нещо онлайн, ползвайте сърч реклама в Google. Работи. Кампаниите, които минават през Пиеро 97, в повечето случаи са имиджови или промоционални и въпреки това много често включваме и СРС, за да осигурим добър трафик към сайта. Пак искам да повторя, че е изключително важно да има интересна и актуална информация на сайта за рекламирания продукт.

Кои са големите предизвикателства, пред които се изправяш в професията си?

Предизвикателство е да устояваш позицията на лидер всеки ден, всеки месец, всяка година. Предизвикателство е да останеш верен на принципите си в тези трудни за рекламата времена. Моята борба винаги е била за здравословен бизнес климат на интернет пазара, за честни партньорски взаимоотношения, следване на установените правила. Много е трудно в последно време да се надмогнат корпоративните амбиции в името на цялостно развитие на интернет пазара.

Какъв съвет би дала на т.нар. предприемачи – тези, които имат идеята и енергията да стартират нов и оригинален собствен проект в интернет?

Само да не е новинарски сайт, спортен сайт или социална мрежа ;о) Иначе нека го направят. Хубаво да проучат пазара, да се консултират и да учат от най-добрите, но да не копират, да имат дългосрочни цели, да се заредят с търпение и много енергия. И времето ще покаже. Добрите проекти, управлявани от професионалисти, няма как да не успеят.
По колко часа на ден си пред екрана? Много. В офиса съм пред компютъра. Вкъщи съм пред три екрана: лаптопа на масата, iPad на канапето и телевизорът е винаги включен. Сега, като го пиша, си давам сметка колко е ужасно. Но е факт. Такъв ми е животът. И си го харесвам.

А колко от това време преминава в социалните мрежи?

Социалната мрежа, бих казала, тя е само една за мен – Facebook. Нонстоп съм вътре. Информирам се там по всички теми, които ме вълнуват, поддържам контакт с бизнес партньори и с приятели, поддържам фен страница на моя собствен блог. Не е ли гениално да си направиш служебна среща чрез Facebook, да напишеш на стената на любимото ти заведение, че утре си на бизнес обяд там и много ти се яде от техния фантастичен шоколадов мус, и да получиш отговор, че резервацията е направена и мусът те очаква. Просто, бързо и гениално! Още един пример. Направихме си група на съседите от блока във Facebook. Няколко човека сме, не всички. Преди не можехме да се разберем за елементарни неща. Откакто имаме група, комуникираме, обсъждаме и взимаме решения. Това лято ремонтирахме покрива, а в края на годината ще си направим даже парти. Примерите са сигурно безкрай. Просто Facebook улесни комуникацията и сближи хората по някакъв начин. Ако трябваше да разчитаме на телефон, имейл и лични срещи, нищо нямаше да се случи. Кой каквото иска да казва за Социалната мрежа, за мен това е феноменът на последните години и съм фен!
Дали Facebook работи за рекламодателите – това вече е една съвсем отделна и дълга тема. Може би пак в HiComm, скоро.

Кои са медиите, от които се информираш? Сайтове, телевизии, списания?

90% интернет. 10% всичко останало. От 10 години гледам само френска телевизия. Опитах на няколко пъти да погледам родна. Не мога, хора. Страшно ретро ми е. Много неща ме шокират по нашата телевизия. Езикът на някои водещи също е под всякаква критика. Специално за интервюто отворих програмата на телевизиите и да – за пореден път се убеждавам, че нищо не изпускам. А това, че дават отново "Робинята Изаура" в малките часове по Нова тв, направо ме срази. Да се смееш ли, да плачеш ли. От българските списания предимно модни преглеждам набързо и някои специализирани за реклама и интернет. Всичко намирам в Мрежата. Нямам никакъв сантимент към хартията.

Стр. 40, 41, 42, 43  

Агенция КРОСС  | 09.09.2011

Албена /КРОСС/ Ръстът на интернет рекламата ще се запази и през второто полугодие на годината, което е в контраст като тенденция със спада в офлайн медиите. Това заяви Росана Лаво – медия директор „Интернет реклама” на Пиеро 97, след края на дискусията „Новите медии и рекламни техники в Интернет – предизвикателство за старите кучета от индустрията”, която се проведе в рамките на втория ден от провеждащия се дванадесети Фестивал на Асоциацията на рекламните агенции – ФАРА 2011 в Албена. По думите на Росана Лаво, интернет дава ясната алтернатива за рекламодателите, да видят конкретно как се разходват инвестициите и каква е степента на възвращаемостта им. „Имиджовата реклама остава едно много съществено перо на българския дигитален пазар. Банерната реклама формира 70% до 80% от инвестициите в интернет, като тази тенденция ще се запази”, прогнозира тя.
Росана Лаво изрази позицията, че рекламодателите трябва да започнат да гледат на Фейсбук, като на дългосрочна комуникация и канал, през който те да комуникират стратегически и дългосрочно, а не на кампаниен принцип.
Медия директорът „Интернет реклама” на Пиеро 97 посочи, че и през първото полугодие на 2011г., продължава да се наблюдава тенденцията на сериозен спад и отлив на рекламодатели най-вече от пресата (вестници), и в по-малка степен от списанията. Прогнозата на Росана Лаво е, че тази тенденция ще се запази. „Офлайн изданията все повече наваксват пропуснатото, като акцентират в развитие на сайтовете си”, заяви Лаво. „За да укрепят позициите си на пазара, е нужно те да развиват качествено онлайн съдържание”.
Предпоставка за успешното развитие на онлайн медиите според Росана Лаво е доминиращото развитие на видео съдържание, което от своя страна ще улесни привличането на чисто телевизионните рекламодатели към интернет рекламата. „Очаквам, че рекламодателите в традиционните медии, ще стават все по-смели и ще заложат на онлайн съдържание и видео рекламите,” заключи Лаво. В дискусионния панел „Новите медии и рекламни техники в Интернет – предизвикателство за старите кучета от индустрията”, взеха участие и Ирина Цекова- мениджър в маркетинговия отдел на „Carat Bulgaria”, Венцислав Костов – управител на Httpool България, Николай Чакъров – Съучредител на Българската Уеб Асоциация, създател и собственик на Yvox, българския портал за маркетингови комуникации,творчески директор на рекламна агенция Freelancer. „Freelancer” и Александър Варов – директор „Стратегическо развитие” на Mail.bg и временно изпълняващ длъжността директор „Операции” в Investor.bg.

Оригинална публикация

сп. Sign Cafe | Росана ЛАВО, интернет медиа директор, Piero 97 | 08.07.2011

Дали първите тогава са първи и днес!?

Росана Лаво вече десета година се занимава с планиране и продажба на интернет реклама. От 6 години е в екипа на Пиеро 97, а от 2008 г. година ръководи Интернет отдела. Заедно с екипа си консултира водещи рекламни агенции. Преди това е работила в Dir.bg. Има завършено висше образование със степен Магистър, специалност Туризъм в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ето че и новата медия остаря! Скоро си дадох сметка как бързо изиминаха тези години, като почнаха онлайн медиите една след друга да празнуват десетата си годишнина начело с Dir.bg. Самата аз съм в бранша от цели 10 години. Хубав повод за равносметка. Предлагам ви да поспрем за малко и да обърнем поглед назад. Нещо, което рядко правим, заети с вечните прогнози за следващото тримесечие. Какво се случи за тези години? Хората, които стартираха този бизнес преди време с толкова хъс, дали са още в играта? Какъв път извървяха българските интернет медии? Дали първите тогава са все още първи и днес? Според Superbrands (глобалната организация, която проучВа репутацията на брандовете), най-известните български марки в онлайн пространството са Dir.bg и abv.bg. Ако погледнем и статистиките от метриките на Gemius, България или Nielsen Online, те все още привличат и най-много потребители в своите сегменти: Dir.bg като хоризонтален портал и abv.bg като най-ползваната поща. Dir.bg е и с най-висок процент на потребители, които са изписали името му в полето за търсене на своя браузър, а не са попаднали случайно в портала, търсейки нещо друго. Що се касае за приходи от реклама, по официални данни тези две медии (включвам abv.bg към медийната група на Netinfo) също са в топ 5. Dir.bg и Netinfo са двата колоса на българския уеб. Често оплювани, много копирани, но най-често предизвикващи завист, те си остават мерило за успех на много от новите играчи в онлайн бизнеса. Малко факти: Dir.bg е създаден 1998 г., а само година след портала се появяват abv.bg и Netinfo. Интересното е, че първият регистриран портал реално не е Dir.bg, а Gbg.bg, който скоро след това става притежание на Netinfo. Другото любопитно е, че първата реклама на Netinfo е в Dir.bg. Цяла година са си плащали за банер в поддиректориите. Покупката на Gbg.bg през 1999 г. е ключова за пазара, защото тогава реално Dir и Netinfo стават конкуренти и започват да развиват по-сериозно съдържанието си. "Пазарът се движи и диктува от тези двама играчи. Те въвеждат стандарти и формати, определят цените, осъществяват най-ефективна комуникация с клиенти, с техните рекламни агенции и сключват първите договори с медийни агенции.", пише Жюстин Томс в книгата си "Интернет рекламата мисията възможна". Dir.bg избира да се развива хоризонтално, създавайки тематични електронни списания под същия домейн, които са акутални и до днес, като banks.dir.bg, kino.dir.bg, auto.dir.bg и др. Netinfo решават да заложат на партньорство с други, по-малки нишови сайтове, обогатявайки портфолиото си и предлагайки на рекламодателите по-прецизно таргетиране. През 2002 г., покрай световното по футбол, доста сериозни рекламодатели влизат в интернет. Акумулираните средства позволяват на компаниите да се развиват, привличат се хора, инвестира се в съдържание и се оформя първооблика на това, което днес наричаме интернет медия. През 2000-2003 г. Dir.bg е с 65% пазарен дял, a Netinfo с 30%. Вижте как изглеждаха двата сайта по това Време’ /фиг.1 и 2/ Като говорим за първите сериозни онлайн проекти В България, трябва да кажем, че в първите години на родния уеб преобладава модата на порталите. Известна популярност имат и портали като all.bg, hit.bg, top.bg, portal.bg, need.bg, които поради една или друга причина не успяха да се наложат. Сега наблюдаваме по-скоро неуспешен опит да се съживи top.bg като част от медийната група на MS Key. Годините минават и лека полека интернет се превръща В сериозна медия и се настанява трайно в медийния микс на рекламодателите. По-голямата част от планиранията се правят реално от Пиеро 97, който пръв предложи интернет реклама на своите клиенти, а и в началото липсваха специалисти В рекламните агенции. По-късно и други медийни агенции започват да предлагат онлайн медия планиране и закупуване. Разбира се, Dir.bg и Netinfo не остават сами на пазара. През 2003 г. Mail.bg заема третото място по привлечени рекламни обеми. Mail.bg е първата поща, предложила демографски таргетирана реклама и е Втората най-ползвана безплатна поща В България и до днес. Разбиват се много нишови сайтове като imoti.net, investor.bg, econ.bg, lex.bg, rozali, com, bg-mamma.com, az-jenata,bg, bgmaps.com и gp. Конкуренцията се засилва. Парите за реклама В интернет са повече. През 2006 г. се случват интересни неща. Ражда се родният Youtube – Vbox 7. Стартира и Sportal.bg. Започват сливания и окрупняване на играчите, за да се даде началото на така наречените днес медийни групи. До средата на 2008 г. пазарът на онлайн реклама в България се намира във фаза на неспирен растеж. "Пиеро 97" следи и анализира целия медиен пазар от 1998 г. насам. Нашите данни сочат, че само за периода 2006 – 2008 г. ръстът е В порядъка на 300%. /виж графика 1/ Въпреки Вечната борба за надмощие между двата най-големи – Dir.bg и Netinfo – и навлизането на нови амбициозни играчи, интернет небосклонът като цяло е безоблачен и спокоен. Пари има за Всички, интернет медиите следват правилата и логиката на пазара. Развиват съдържанието си и се доверяват на медийните агенции за продажбата на реклама. Няма сайтове като Yahoo.com, Amazon, com, е-Вау.сот на български език. Единствено Google разваля идиличната картинка. Dir.bg се опита да се намеси и на този фронт със своята търсачка Diri.bg, но не успя да откаже българите от навика да търсят В Google. И до днес те са лидерите с 98% дял при търсенето по ключови думи. Връщайки лентата назад, виждаме, че бяха осъществени някои съвместни проекти с чужди сайтове, но не особено успешни. През 2005 г., в резултат на партньорството си с ICQ Inc., Netinfo създава първия инструмент за мигновена онлайн комуникация на български език АБВЧСО. Не мисля, че успяха да спечелят много от това. През 2008 г. групата Investor BG, подтикната от липсата на силна поща в портфолиото си, сключва договор да дистрибутира реклама в пощата на Yahoo. Продажбите са минимални, а изискванията на Yahoo – големи и скоро договорът е прекратен. Периодът до 2008 г. е време за експерименти, време на бурен растеж, на утвърждаване на позиции и завоюване на нови територии. Оформя се тенденция за все по-голямо фрагментиране на пазара с появата на нови, помалки играчи. През 2002 г. интернет ползват 11.1% от населението, а до 2007 г. – 29% от българите2. От гледна точка на българския уеб като медия, навлизането на онлайн пипълметричните системи Nielsen Online и Gemius България през 2008 г. е едно голямо събитие. За първи път родният уеб е обединен, измерен, категоризиран и представен професионално от трета, независима страна. Метриките повишиха доверието на рекламодателите в българските онлайн медии, представиха ги като качествен рекламен канал със значителна аудитория. Въведоха терминология и улесниха планирането. Създадоха истинска конкуренция сред медиите. Поглеждайки графиката на Gemius, виждаме как само за период от две години, 2008-2010, интернет потребителите в България скачат с близо 1 млн. и достигат 3,2 млн. /виж графика 2/ Като логичен ход в резултат на този бурен ръст са и две сериозни инвестиции на чуждестранни групировки в български интернет компании. В началото на 2009 г. 3TS Cisco Growth Fund придоби дял от 16,77% от капитала на Инвестор. След неколкократни закупувания, към края на юли 2010 г. фондът вече е най-голям акционер в дружеството, притежавайки 21,33% от капитала. През април 2008 г. Sanoma Magazines International, четвъртата по големина издателска група в Европа, придобива 80%, а от началото на 2011 г. -100% собственост върху компанията Netinfo. "Към края на 2008 г. на пазара сериозно е наложен моделът на медийните групи. Лидерите изкупуват светкавично най-перспективните млади проекти, които започват да отнемат дори минимален процент от пазарния дял на големите. Целта е всяка една група да привлече възможно най-много средства от рекламните бюджети. За справка могат да се посочат няколко сериозни поглъщания от 2008 г. Investor.BG придоби най-посещавания тийнейджърски форум www.Teenproblem. com, с което добави хиляди младежи посетители към портфолиото си, както и новинарския портал за авто новини www.Automedia. bg и здравния портал www.Puls.bg. Netinfo пък погълна едни от най-перспективните web 2.0 проекти за България като цяло. Това са социалната мрежа за споделяне на съдържание www.svejo.net, видео порталът www.vbox7. com и списваният изцяло от потребителите сайт за новини, коментари и споделяне на мнения – www.bgreporter.com.
Към края на същата година над 70% от пазара на онлайн реклама в България се контролира стабилно от 9 големи компании (уеб пъблишъри). Това са Dir bg, Netinfo, Investor.BG, Web Media Group, Web Ground, DarikWeb, Икономедиа, MSKey Group и Mail.bg (no данни на Пиеро от 2008 г.). /Виж таблица 1/ Забележете, че сред тези групи има 2 офлайн компании, които навреме усетиха накъде духа вятърът и създадоха онлайн проекти, доста успешни и добре развиващи се и до днес. И така, ведро и оптимистично, стигаме до повратната 2009 е., която доста поохлади медийната атмосфера, Българският онлайн бизнес взе студен душ и отбеляза нулев ръст. За първи път в историята на интернет рекламата заложените таргети не бяха постигнати, прогнозите бяха напълно погрешни, направените инвестиции не се изплатиха, фактите сочат, че 2009 г. е първата, в която някои отбелязват спад от -20%, а други – ръст до +15%, но средно нивата са около нулата, което, предвид направените инвестиции в предходните години, си е чиста загуба. Повечето медии намалиха персонала, преразгледаха портфолиото си и закриха непечеливши проекти. Годината се отличи и с официалното навлизане на цял куп по-малки играчи на полето на онлайн медиите, факт е, че въпреки появата им и легитимирането им със замерване в Gemius България, те не успяха да заемат голям дял от общото. Интерес предизвикват все пак две групи, които доказаха, че с добър бизнес план, ефективен мениджмънт и разумни инвестиции може да се расте с бързи темпове, дори и по време на криза – това са NEG и bTV. "Придобиването на разработени нишови сайтове се превръща в запазена марка на тригодишната компания NEG.BG. Скоро след регистрацията си през 2008 г., тя купи популярния форум BG-Mamma.com, а две години покъсно попълни портфолиото си с рекламната мрежа User Media и тийнейджърския портал за забавление и игри Kefche.com. Чрез последната си инвестиция (сделките вече са финализирани) компанията придобива мажоритарен дял в автомобилните форуми Tuning.bg и Testdrive.bg. NEG.BG купува и 50% от сайта за хранене, диети и фитнес BB-Team.org."4 А в сайта на bTV четем: "През 2008 г. bTV беше първата национална телевизионна медия, която инвестира значително в интернет и за кратко време превърна медийния си портал www.btv.bg в един от най-посещаваните в България. Сайтът се посещава ежедневно от над 150 000 уникални потребители, а импресиите са над 1 милион дневно. Според класацията на Gemius през последните няколко години www.btv.bg е най-посещаваният новинарски сайт у нас и е в топ 3 на най-посещаваните сайтове като цяло." В началото на тази година спокойно можем да обобщим, че от рекламните бюджети за интернет над 80% се разпределят в посочените групи в таблица 2. Китайското проклятие: "Дано живееш в интересни времена!" важи с пълна сила и за медийния пазар към настоящия момент. Последните две години станахме свидетели на толкова много събития и промени, свързани с онлайн бизнеса, колкото не се бяха случвали за цели 10 години. Пресечени в полет от кризата, българските интернет медии са принудени да променят изцяло своята политика. За първи път те трябва да се обединят срещу един общ враг: Facebook, който се ползва от вече 2 млн българи и привлича много рекламодатели. Трябва да се справят с намалените рекламни бюджети, жестоката конкуренция и новата медия в лицето на мобилните телефони. И все пак, като теглим чертата, можем да направим извода, че компаниите, които стартираха бизнеса си преди повече от 10 години, са все още с лидерски позиции. А що се отнася до всички колеги и приятели, с които започнахме толкова отдавна да се занимаваме с интернет реклама, и те са тук, наоколо, и със същата страст работят за развитието на българския интернет пазар. Всички млади хора, които тепърва стъпват в този бизнес и мислят да останат задълго бих посъветвала: Следвайте правилата и логиката на пазара, учете се от старите кучета! Опитът е безценен. Среща след още 10 години.

Стр. 52, 53, 54, 55

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 26.03.2011 

Рекламният пазар у нас не само се е свил през 2010-а, но и понижението му е било близо два пъти повече от предвиденото. Това отчете 15-ият форум на Асоциацията на рекламните агенции. Най-засегнат за втора поредна година е вестникарският бизнес. Повече дори от списанията. За първи път от 2008-а насам обаче прогнозите за тази година са положителни. Откъде все пак ще дойде промяната и как ще повлияе на този процес? Какво точно се случва в света на рекламата и дали президентският и общинският вот ще рестартират рекламния пазар?

Очакванията бяха

приходите от реклама през 2010-а да са със 7 до 10% по-ниски. Само че постъпленията са се свили с 13.9 на сто, призна шефът на Асоциацията на рекламните агенции Красимир Гергов. На практика през 2010-а рекламният пазар за всички медии е бил на стойност 329, 18 млн. лв., а година по-рано – 382 млн. лева. Но експертите не пропускат да отбележат, че има голяма разлика между бруто и нето приходите. Първите са се редуцирали по-малко от 3%, а вторите – почти с 14 на сто. Разликите идват от официално обявените тарифи за реклама и отстъпките и бонусите, които медиите реално упражняват, както се казва, "под масата". Повечето от тях ги прилагат и заради ограничените постъпления в условията на криза. Така или иначе, изминалите 12 месеца не са най-тежките в историята на рекламния бизнес у нас, след като през 2009-а регистрираният спад в инвестициите от реклама беше рекордните 27 процента.
Без съмнение

телевизиите остават лидери

по рекламни приходи, независимо че са свалили официалните си тарифи с пет на сто. Така в тях са се "завъртели" 648.17 млн. лева. Предишната година парите са били 647 милиона. Националните тв канали са "присвоили" 90 на сто от рекламните послания, а нетните приходи в този сектор са се понижили с повече от 10 на сто. Почти същите са и регистрираните спадове в радиосредата. Въпреки предсказанията, че тя ще бъде най-силно засегната от финансовата криза и поне 30% от радиостанциите ще фалират, това не се сбъдна. Запазва се обаче тенденцията за окрупняване на радиобизнеса.
Най-тежка 2010-а се оказа за пресата. Там брутните приходи са с 11% по-слаби, а нетните са с 32% по-рехави в сравнение с година по-рано. Ако инвестициите през 2009-а са били 176 млн. лева (данните са на медиа-шоп "Пиеро 97"), то през 2010-а те са 157.5 млн. лева. Спадът, поне на пръв поглед, изобщо не се отрази върху количеството (по-скоро на качеството) на печатните издания. Може би в името на предстоящите избори по-голяма част от печатните издания оцеляха. Предизборната обстановка дори "роди" и нови в сферата на т.нар. жълти седмични издания. Както се казва, пресата пострада по-обстойно, а може би и по-достойно от списанията. При все че сегментът отдавна е тотално пренаситен, в кризата загинаха едва няколко лайфстайлски списания – като българските варианти на мъжките "Пентхаус" и FHM. От сергиите изчезнаха и някои женски заглавия като НЕЯ и лицензното "Мадам Фигаро". Почти година след шумната си рекламна кампания у нас се изгуби и руското "Вокруг света". След почти половинвековно присъствие на пазара си отиде и емблематичното за цяло поколение списание на БТА – "Паралели". По данни на ТВ План ТНС брутните бюджети за пресата за първите два месеца на 2011-а са се понижили с 19 на сто, но това според анализаторите е нормална тенденция за този период на годината.
Най-силно

слънцето на рекламата

продължава да огрява интернет изданията. Единствено там има ръст на нетните приходи от тази дейност. При това от 11 на сто и така интернет вече заема 6 на сто от общия рекламен пазар. В глобалната мрежа са се "завъртели" 37 млн. рекламни лева и този сегмент, независимо че е най-малък в дялово отношение, се оформя като най-перспективния. Най-голям дял от средствата за търговски послания се насочват към новинарските сайтове, твърдят от "Пиеро 97". Оттам отчетоха още, че рекламата в социалните мрежи като "Фейсбук" е с четири пъти повече от предишната година. Част от рекламодателите обаче продължават да нареждат като фаворити в предпочитанията си т.нар. традиционни канали за комуникация.
Прогнозите за 2010-а са за 10-процентов скок на рекламните бюджети, като половината от средствата ще дойдат от президентските и парламентарните избори през есента. Изпълнителният директор на "Пиеро 97" Иво Цеков смята, че годината ще се окаже последна за някои печатни издания.

Историята помни

как в името на някой всенароден вот винаги е имало издания, които са се раждали или пък са заминавали заради каузата. При всички положения радиото ще остане най-евтиният рекламен канал и най-вероятно при него стойностите ще се запазят непроменени. Безспорно е, че изборите ще окажат най-голямо положително въздействие върху приходите на телевизиите. По-точно върху приходите на влиятелните национални тв канали. А поради факта, че данните на Асоциацията на рекламните агенции се изчисляват върху официалните тарифи на медиите, без да се "броят" отстъпките, бартерите и комисионите на рекламните агенции, много е вероятно изборите да подпомогнат медиите повече от очакваното. Така очакваният възход, от който половината да е благодарение на вота, ще напълни касите на редакциите над предвидените 10 на сто. Което никак не е без значение, като се има предвид, че по традиция част от медиите в България преживяват от избори до избори.

Стр. 36

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 24.03.2011

Вестниците страдат най-много от липса на реклама

"Една от характерните тенденции за изминалата година е повишаването на креативността на рекламните отдели в медиите. Те предлагаха всевъзможно бартери, отстъпки и промоции, за да привлекат рекламодатели", коментира управителят на "Пиеро97" Иво Цеков по време на 15-ия рекламен форум вчера.

Телевизията

Това се отнася в най-голяма степен за телевизиите. И през 2010 г. 90% от големите рекламодатели продължиха да инвестират в телевизионната реклама. Тенденцията от 2009 г. за намаляване на цените и "изстискване" на все повече отстъпки продължи с пълна сила. Въпреки това се наложи големите телевизии да намалят цените на рекламните си тарифи с до 5%. Останалите канали се бореха за сделки с все по-намаляващи стойности.

Пресата

Драстичният спад на рекламата в пресата се отрази най-силно на вестниците. Едни от най-големите рекламодатели – автомобилните компании, финансови институции, телекомуникации, модни марки, недвижими имоти, и през 2010 г. продължиха да намаляват бюджетите си за пресата. Причина за това се оказа съмнението за ефективността на рекламата там. Продължава да липсва прозрачност по отношение на обявените тиражи. Негативните тенденции се отразиха и на пазарния дял на пресата от общия рекламен сплит. Той спада от 2 до 4% на година, от 2007 до 2010 г.

Радиото

Ситуацията при радиото остана относително стабилна през трудната 2010 г. Радиопазарът демонстрира стабилен дял – между 7 и 8% от 2007 г. досега. За да запазят добрите си позиции, радиостанциите масово започнаха да предлагат допълнителни бонусни излъчвания към заявените бартерни сделки, специални извънтарифни отстъпки и прочие. Сериозен проблем в тази медия е липсата на ефективен метод за измерване на стойностите на рекламата.

Интернет

През миналата година рекламата в интернет бележи невероятен нетен ръст от 5%, като дисплейната реклама се оказа с най-голям дял – над 80%, докато рекламата на клик бе само с 10% дял. Най-голяма част от рекламните бюджети отиват в новинарските сайтове, показват данни от проучване на TNS/TV Plan. Резултатите сочат още, че рекламата във "Фейсбук" е нараснала 4 пъти спрямо 2009 г. Социалната мрежа привлича повече от половината активни потребители. В България те са близо 2 млн. "Гугъл" остава с лидерска позиция при търсенето по ключови думи с 98% дял, показват данните от проучването.

Стр. 12 – 13

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 24.03.2011

bTV Media Group премина успешно през процеса на сливане

Рекламата е навсякъде. Рекламата ще се разширява все повече, без да се свива или ограничава. Тя вече прераства в нова форма, която заема всяко свободно пространство във всички типове медии. Това каза специално за "Класа“ Красимир Гергов, председател на Асоциацията на рекламните агенции, по време на XV рекламен форум, който се проведе вчера в НДК. По отношение на формата на търговските послания Гергов уточни: "Рекламата ще се променя все повече – и заради новото мислене и светоусещане в поколенията, и заради начина, по който тя се прави. Потенциалът на креативността вече в голяма степен е подпомогнат от новите технологии.“
Красимир Гергов коментира, че е доволен от успешното развитие на bTV Media Group, която следва очакванията и вярната посока: “Телевизията прави изключително професионален продукт. Сливането мина много благоприятно за групата, като бяха постигнати заложените резултати и като рейтинг, и като приходи. Ръководният мениджмънт на медията и екипът на bTV трябва да са много доволни и горди, че отстояват лидерството, след като преминаха успешно през трудния процес на съвместяване“, е категоричен той.
Красимир Гергов посочи, че в близките години очакванията са интерактивността да навлиза и допринася за формирането на нови аудио-визуални продукти, които ще разкриват нови хоризонти и измерения пред потребителите. По думите му зрителите ще бъдат все по-активни участници в комуникацията и обратната връзка с медиите.
През 2010 г. нетният рекламен пазар се сви с 14%, а медиите отстояваха оцеляването си
По време на откриването на XV рекламен форум в НДК председателят на Асоциацията на рекламните агенции посочи, че нетният рекламен пазар през 2010 г. достига малко над 329 млн. лв., което е с 14% по-ниско от 2009 г. 2010-а мина под знака на това, че медиите през годината водиха битка за оцеляването си. Единствено интернет рекламата отчете ръст на общите рекламни приходи. По думите му като цяло за пръв път от 2008 г. се очаква ръст на рекламния пазар между 7 до 10%. Прогнозата се мотивира главно от факта, че предстоящите избори ще окажат трайно влияние върху рекламния пазар.
Според данните на GARB (GfK Audience Research Bulgari) брутните рекламни бюджети са намалели с 2.6%, а нетните рекламни бюджети спаднаха с 13.9%.
Телевизията – с най-голям дял
Въпреки че БВП в страната се увеличава, нетните разходи през 2010 г. за реклама намаляват чувствително.
Според НСИ за изминалата година в сравнение с 2009 г. БВП отчете ръст с около 6.5%. В същото време нетните разходи за реклама на глава от населението в лева бележат спад с около 17% – до 43.5 млн. лв.
По отношение на реализираните рекламни брутни бюджети, за кризисните 2009 г. и 2010 г., се отчита спад – съответно с 14.8% и 2.6%, до 1 000.54 млн. лв.
Изменението на стойностите по видове медии за 2010 г. е с доста близки стойности. Телевизията запазва нивото на бюджетите си, външната реклама, радиото и пресата отчитат спад. Интернет единствено отбелязва ръст от 11% спрямо 2009 г. на брутните рекламни инвестиции.
За 2010 г. телевизията е с най-голям дял – 65% от общите брутни рекламни бюджети по медии. В рекламните инвестиции следват: пресата – 16%, радиото – 8%, външната реклама – 7%, и интернет – 4%.
13.9% е спадът на целия рекламен пазар през 2010-а спрямо предходната година.
В годишната класация на най-големите рекламодатели има леки размествания спрямо 2009 г., като в Топ 10 не се наблюдават промени. Отново Nestle Blg е в челото с 4.72%, следва Procter & Gambel – 4.49%, "Мобилтел“ – 3.82%, Henkel – 2.62%. Globul е на пета позиция с 2.66%, следван от "Крафт фуудс“, L`Oreal,“Фикосота синтез“, Vivacom и Coca-Cola.
Няма промяна в картината на тв операторите, които са общо 243 за страната, което безспорно е твърде много.
В пазарните дялове на отделните телевизии се наблюдава общ спад в брутните бюджети от 0.2% през 2010 г., като общо взето те са останали на нива от 2009 г., а реалният спад е 10.5%. Като тенденция може да се отбележи, че големите рекламодатели продължиха консервативната си политика по отношение на медия микса, като разпределиха значителна част от рекламните си бюджети – до над 90%, в националните телевизионни медии с най-висок рейтинг.
За да запазят рекламния си дял в конкурентната надпревара, големите медии намалиха цените си с около 5% за 2010 г.
Тенденцията от 2009 г. за намаляване на цените и повече бонуси и отстъпки се запази и през 2010 г., затова немалко рекламни агенции бяха принудени да провеждат почти безплатно обслужване.
Кои фалираха, кои се появиха?
Телевизия ММ прекрати излъчване в края на април 2010 г., като на нейно място се появи спортният специализиран канал на MTG Group – Нова спорт. От юни 2010 г. започна да се излъчва Discovery Channel България. През октомври стартира българският вариант на още един канал на Discovery Networks – дамски ориентирания TLC.
От декември 2010 г. Pro.bg прекрати националното си ефирно разпространение и от края на януари 2011 г. се преформатира в bTV ACTION.
През първите два месеца на 2011-а наблюдаваме известно увеличение на тв рекламата спрямо нивата от началото на 2010-а. Това, което се очаква, е увеличение на телевизионните рекламни инвестиции на годишна база, като предвижданията на "Пиеро 97“ са, че те ще бъдат между 7% и 10%.
Изненадите, които поднесе пресата
Отчита се спад според TV Plan/TNS в брутни стойности до -11%, като реалния /според прогнозни изчисления/ в нетни стойности е около – 32%, който е най-големият по видове медии на пазара. Вестниците са почти два пъти по-засегнати от тази негативна тенденция при списанията. Рекламните тарифи останаха без промяна, продължава редуцирането на бюджетите в печатната реклама на най-големите рекламодатели в областите автомобили, финансови институции, телекомуникации, модни марки, недвижими имоти. "Традиционната липса на прозрачност в пресата по отношение на големите тиражи предизвиква голямо недоверие относно тяхната ефективност“, посочи Иво Цеков, управител на "Пиеро 97“. "Започналото през 2010-а отпадане на издания се очаква да продължи още по-интензивно и през 2011 г.“, уточни той. Продължава тенденцията за намаляване на дела на пресата от общия рекламен сплит, като от 2007 г. до 2010 г. той се съизмерва със спад от 2 до 4% на година.
През 2009 г. рекламата в пресата заемаше 17% от общия рекламен пазар, докато през 2010 г. този дял е 16%.
2010-а бе годината, в която спряха да излизат изданията сп. FHM, Madame Figaro, Penthouse, English Manager, "Мама“, "Бебе“, "НЕЯ“, "Бон Апети“, "Мач Магазин“, "Вокруг света“. От януари т.г. спря изданието на БТА, сп. "Паралели“ – списание с 47 години история.
Сред новите заглавия са сп. Forbes, което излезе с нулев брой през ноември 2010 г. и се очаква през април тази година да стартира месечната си периодика. Другото ново издание сп.HELLO! издаде първия си брой в средата на декември 2010 г. и оттогава е на пазара всяка втора седмица.
Радиостанциите вървят към окрупняване
При радиото приблизителният спад в брутни стойности е около 3%, като реалният спад според прогнозни изчисления в нетни стойности е около – 10,6%. През последните години тенденцията е окрупняването на радиостанциите под шапката на международно признати компании. Въпреки отчетените на рекламните приходи, радиопазарът демонстрира стабилен дял – между 7 и 8% от 2007 г. досега.
По отношение на търговската си политика радиостанциите масово предлагат допълнителни бонусни излъчвания към заявените, бартерни сделки, специални извънтарифни отстъпки.
Финансовите институции и телекомуникациите водят в интернет
Тук се наблюдава увеличение на брутните бюджети с 10.75% и около 5% реално увеличение на нетните, като интернет рекламата не надмина по дял останалите медии, но е единственият медиен канал с ръст от около 11%, което е около 36 млн. лв. бруто.
Рекламата във Фейсбук е нараснала 4 пъти спрямо 2009 г. по данни на "Пиеро 97“. Водещи браншове в интернет рекламата са финансовите институции и телекомуникациите.
Интернет е медийният канал, който повече от всеки друг осигурява пряк достъп до новата аудитория.
Българските компании инвестират в три типа онлайн компании. Първа е дисплейната реклама е с най-голям дял – над 80%. Основните рекламодатели в интернет са големите брандове, които имат нужда от топпозиции в топмедиите. Липсата на добре развит пазар на онлайн продажби предопределя рекламата на клик само с 10% дял. Най-голяма част от рекламните бюджети отиват в българските новинарски сайтове.
Разбира се, Фейсбук привлича повече от половината активни интернет потребители и немалко рекламни пари. Тази тенденция ще продължи и през 2011 г. Фейсбук се ползва вече от близо 2 млн. българи, като Гугъл остава с лидерска позиция при търсенето по ключови думи с 98% дял.
Рекламните агенции все повече трупат опит, като големите рекламисти имат бързи дигитални звена, разполагат с добри специалисти, като се базират на опита на своите колеги от рекламните вериги в Западна Европа. Резултатът е ръст в интернет рекламата на техните клиенти и много интересни и ефективни кампании.
Интернет сегментът ще достигне до 6%
Очаква се ръст от 10% на нетните рекламни бюджети, а като дял в общия рекламен пазар интернет сегментът ще достигне до 6%.
Управителят на "Пиеро 97“ Иво Цеков посочи, че се очаква и появата на нови медийни групи, което ще засили конкуренцията и ще повиши качеството на съдържанието и на услугите. Много офлайн медии ще инвестират по-сериозно в интернет сайтове, като пакетно предлагане на по-добра цена. Заради кризата клиентите ще търсят по-прецизно таргетиране на по-ниска цена. Осезателно увеличаване на видеосъдържанието в сайтовете ще увеличи чисто “телевизионните" рекламодатели в интернет.
Рекламата на мобилни платформи – телефони и таблети, ще се активизира и у нас.

Стр. 15

Оригинална публикация

Capital.bg I Елеонора ТАРАНДОВА, Весислава АНТОНОВА I 18.03.2011

В Българският спортен тотализатор (БСТ) може още да пренасят фишовете в чували и да използват архаични системи за обработка на залозите, но пък си подсигуриха "Пълно рекламно обслужване" за близо 6 млн. лв. за срок от две години. Сумата е съпоставима с рекламния бюджет на водеща банка за същия период и е с 30% по висока от това, което е изразходвано досега. Проверка на "Капитал" показа, че една от фирмите, на която е поверен РR-ът, е уцелила джакпота.

Кой, кой е

Петте компании участвали в конкурса на БСТ за "Пълно рекламно обслужване":

1. Гражданско сдружение "Ви ПИ" – съдружници в него са PR – агенция "Пинк къмюникейшън" собственост на Петя Ненчева (дружеството е създадено преди малко повече от година) и рекламна агенция "Вирус креатив студио" собственост на Ангел Петров (67%) и Владимир Владков (33%)

2. Консорциум "За комуникационно обслужване на БСТ" представляван от Томислав Цолов, един от съсобствениците в PR агенция APRA. В обединението влизат следните компании:
PR агенция APRA Porter Novelli в която съсобственици са Любомир Аламанов и Томислав Цолов, "Актив груп" на Моника Йосифова, "Пиеро 97", където акционер е консултантът на СМЕ (комапнията собственик на bTV) Красимир Гергов, спортният сайт "Спортал.БГ" и бившият журналист от БНТ Константин Каменаров

3. "РА Крес – Янев и Янев" – консорциумът е съставен от рекламната агенция на Красимир Гергов "Крес" и управляваната от Елена Вълчева PR агенция "Янев и Янев"

4. "Опус адвъртайзинг" – медийната агенция е собственост на Александър Георгиев. Клиенти на компанията са "Еврофутбол", "Еврошанс", Сибанк и др. На пазара е повече от девет години

5. "Адвъртайзинг партнерс" – в дружеството с равни дялове от по 25% участват PR агенция "ОМ София", в която един от съсобствениците е управителката на рекламна агенция Ogilvy Екатерина Попова-Тупарева, компанията за външна реклама "Метрополис груп", FX Camera, собственост на продуцента Нико Тупарев, и останалите 25% са в група нефизически лица според юридическия справочник Daxy.bg

Според търговския регистър "Пинк къмюникейшън" е ЕООД, регистрирано само преди 15 месеца, практически без дейност (съдейки по балансовия отчет за 2010 г. , където няма нито един показател), с отчетени загуби за една година работа и без реализирани печалби, а собственикът, никому неизвестната на работещите в PR сектора Петя Божилова Ненчева, е прехвърлила управлението на адвокат. Това не би било проблем, ако БСТ беше частна компания, но като се има предвид, че държавният тотализатор е практически монополист в цифровите игри, смисълът от рекламните му инвестиции в този му вид става доста съмнителен.

"Който играе – пичели"

В края на миналата година тотото откри процедурата за "Пълно рекламно обслужване" по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и назначи специална комисия, която да разгледа документите на кандидатите и да определи победителя. Според данни, предоставени от БСТ, в конкурса са участвали общо пет организации (повече за компаниите участници прочетете в карето): гражданско сдружение "Ви ПИ", консорциум "За комуникационно обслужване на БСТ", "РА Крес – Янев и Янев", "Опус адвъртайзинг" и "Адвъртайзинг партнерс".

Резултатите от конкурса бяха обявени в последната седмица на декември, като за победител бе избрано гражданското сдружение "Ви ПИ", в което съдружници са "Пинк къмюникейшън" и "Вирус креатив студио". Сдружението "Ви ПИ" е представлявано от Елица Колева, договорът обаче бе отложен, тъй като на 27.12.2010 г. вторият класиран в конкурса – консорциум "За комуникационно обслужване на БСТ", подава жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което фактически спира влизането в сила на решението. В консорциума влизат големи и достатъчно добре познати на пазара PR и рекламни агенции като PR агенция APRA Porter Novelli, "Актив груп", рекламна агенция "Пиеро 97", спортния сайт "Спортал.БГ" и бившия журналист от БНТ Константин Каменаров.

Преди две седмици обаче регулярните съобщенията от тотото, за натрупания джакпот и от типа "Здравейте, колеги, двама късметлии грабнаха леки коли от тотото. Повече във файла:) Весел уикенд:)" започнаха да се разпространяват от адрес info@pinkpr.eu с лице за контакти Мирослава Митева.

От спортния тотализатор обясниха, че вече са подписали договора за "Пълно рекламно обслужване" с гражданското сдружение "Ви ПИ", тъй като "За комуникационно обслужване на БСТ", са оттеглили жалбата си. "Изтеглихме жалбата, защото след първоначалната емоционална реакция преценихме, че има повече смисъл да инвестираме в следващи проекти", коментира пред "Капитал" управляващият директор и съсобственик на APRA Любомир Аламанов. По закон, за да поддържат жалбата, е трябвало да внесат 2% от сумата, което значи да затворят близо 140 000 лв. за неопределено време. Практиката показва, че рискът при такива действия много рядко е оправдан.

Розов PR

Контрактът с "Ви ПИ" е със срок на действие две години и на обща стойност от 5 979 550.48 лева. Не е ясно как тази сума ще бъде разпределена между PR компанията "Пинк къмюникейшън" и рекламната "Вирус креатив студио". От тотото обясниха, че "няма разбивка как точно ще бъде разпределена тази сума между двете компании в консорциума. Плащанията ще се извършват за действително предоставени услуги на база единичните им цени. В договора няма посочени общо стойности за реклама и PR, а са оферирани единичните цени за множество потенциални дейности, които са с предмет реклама и PR" , коментираха от юридическия отдел на БСТ.

Формално погледнато "Гражданско сдружение "Ви ПИ" отговаря напълно на изискванията към кандидатите за участие в конкурса. В заданието, разработено и одобрено от тотото, има изрично посочени минимални изисквания за икономическо и финансово състояние: "Общият размер на нетните приходи от общата дейност на участника трябва да не е по-малко от 8 млн. лв. за последните три години". Тази клауза се покрива от "Вирус креатив студио", а очевидно "Пинк къмюникейшън" изцяло се крие зад успеха на рекламната агенция, с която ще работи в консорциум за спортния тотализатор.

Половинката на "Вирус" в работата по PR обслужването на тото се крие зад партньора си и при изискванията за "Технически възможности и квалификация". Според тях кандидатът трябва да има "най-малко три изпълнени договора, които обхващат минимум три отделни дейности от предмета на обществената поръчка, изпълнени през последните три години, както и минимум три на брой препоръки за добро изпълнение на тези договори, минимум три години професионален опит в сферата на рекламата, PR-а или сходни дейности". "Капитал" се опита да се свърже с представители на гражданското сдружение, за да разбере с кои точно компании е работила досега "Пинк къмюникейшън" в сферата на PR-а. Директен разговор с представителите на консорциума беше отказан, като вместо това отговорите бяха изпратени по имейл с поздрави от новата PR агенция на тотото и "лицето за контакти" Мирослава Митева. "Компанията има опит в институционалния и корпоративния PR", гласи лаконично официалния отговор, без да се правят уточнения. Беше обяснено също така, че "компанията "Вирус креатив студио" извършва почти пълен набор от рекламни услуги. Има над 100 активни проекта месечно и водещи брандове в областта им за свои клиенти, като: Office 1 Superstore, Bata International, Jumbo Bulgaria и др".

Цената е определяща

Как обаче става така, че сдружение, в което влиза фирма без дейност, успя да пребори PR рекламни акули като APRA, "Актив груп" и "Пиеро 97"? От тотализатора отговориха с аргумента, че "това бе най-ниската предложена цена за изпълнение на поръчката от всички участници в процедурата".

Според заданието, което по мнение на хора от пазара е изготвено изключително професионално, "разбито по много точки за това, което интересува възложителя като региони, градове, видове медии и други, обществената поръчка е била за 7 010 000 лева". Действително гражданското сдружение дава най-ниска цена, с над един милион по-ниско от зададената база. Останалите компании са оферирали суми, близки до 7 млн. лв., като коментират, че такава разлика е необичайна за пазара. Но пък влиза в допустимото отклонение от 30%. Най-голямото заложено перо било за закупуване на рекламни форми и канали – 1.75 млн. лв. За PR сумата е 600 000 и ако тези пропорции от 8 % бъдат запазени, това означава, че в "Пинк къмюникейшън" ще влязат минимум половин милиона лева за обслужване.

Заменката

Гражданско дружество "Ви ПИ" заменя агенция CAS, чийто двегодишен договор изтече на 31.12.2010 г. Според БСТ CAS е "изпълнила в пълен обем дейностите, предмет на договора, в срок и съгласно необходимостта на предприятието". CAS са авторите на онова черно рекламно петно с правописната грешка "ЗА ВАС" и "Българският спорт!" , което се мъдреше дълго време по медии и билбордове, преди да бъде разгадано от потребителите, че всъщност става въпрос за кампания, рекламираща тотото и платена от бюджета на държавното предприятие. За двегодишния период на договора от 2009 г. малката рекламна агенция с основен клиент тотализаторът и компанията "Киров" е усвоила 4.6 млн. лева. от тотото. Собственици на CAS са Чавдар Петков и Иван Киров, син на бизнесмена Киро Киров. Само през 2009 г., реализираната сума е 2.240 млн. лева без ДДС.

Според справката в рекламния мониторинг, извършван от TNS/TV Plan, от началото на 2009 г. до края на март 2010 г. тотото е инвестирало в тв, прес- и радиореклама общо 684.6 хил. лв. (Сумата е изчислена на база официалните тарифи на медиите и не са отчетени отстъпките, които те предоставят на клиентите си, а те могат да бъдат от 30% до над 70%.) Това означава, че останалата част от сумата (между 1.76 млн. и 2 млн. лева) е била изразходвана в други, трудни за проследяване медии. Според държавния тотализатор другите канали, в които са били насочени средствата за реклама през 2009 г., са външна и интернет реклама, рекламни материали в тото пунктовете и организиране на събития за деца в неравностойно положение.

От проследимата част на рекламния бюджет, телевизията, спечелила най-много от тотото от началото на 2009 г. до средата на април 2010 г., е… НКТ "Евроком". Като изпълнител на поръчката CAS е изготвил медия план, според който през миналата година в софийската кабелна телевизия е закупено рекламно време за над 412 хил. лева при общ телевизионен бюджет за годината от 521 хил. лева.

Много важно е ръководството на тотото да не допусне същите неясноти при изразходването на новия бюджет.

30% повече

Сега тотото, което има за цел да набира парични средства за подпомагане на спорта и физическото възпитание е заложило за реклама 30% повече.

"Парите за реклама са увеличени на базата на повишението в постъпленията за 2010 г., които са 130 млн. Нужна ни е реклама заради предстоящото модернизиране на тотото, което очаквам да стане след година. Може и да не ги изхарчим всичките", аргументира се пред "Капитал" изпълнителният директор на БСТ Дамян Дамянов.

И с по-малко пари за реклама миналата година БСТ реализира рекордни постъпления от 130 млн. лв., което действително е ръст от 30 %. Това е значително повишаване на постъпленията, които през последните 7-8 години рядко преминаваха границата на 100 млн. лв. годишно. "Ръстът се дължи най-вече на двата големи джакпота от 6.5 млн. лв. в средата на юни и 4.8 млн. лв. през септември, както и на оптимизиране на пунктовете в страната. Закрихме непродуктивните и ги преместихме на други места", обясни тогава председателят на управителния съвет на БСТ Иво Тонев и добави, че предстоят още подобрения в материално-техническата база. За 2011 г. са заложени 120 млн. лв. постъпления, което пък не прави 30% ръст.

"Непосредствените планове за развитие на БСТ включват бъдещо разширяване на дистрибуторската мрежа, както и въвеждането на нови и атрактивни игри. Само по-този начин държавният хазартен оператор ще може да отговори на нарасналите очаквания на участниците и да запази лидерската си позиция в България", казаха от тотото.

Оригинална публикация

в. Пари | 19.01.2011

Харчените от държавата пари за реклама стават все по-необходими на медиите на фона на свития пазар. Заедно със свежите пари обаче идва и опасността от политическа зависимост

Над 4 млн. лв. от еврофондовете са изхарчени за рекламни карета, спотове, видеоклипове и специализирани информационни рубрики през 2010 г., показват справките на министерствата, които отговарят за отделните европейски програми. Около 1.5 млн. лв. от общата сума са парите, свързани само със 7-те оперативни програми, а останалите около 2.87 млн. лв. са похарчени за популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като най-предпочитани медийни канали се открояват БНТ и bTV при телевизиите, "Дарик радио" и БНР при радиата и вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Труд" при печатните издания. Наред с основните играчи обаче и редица национални и регионални медии са получили свежи рекламни постъпления,2 и то през година, когато кризата все още се усещаше сравнително силно на рекламния пазар.
Ефектът от евроинжекцията обаче не е само икономически, а и с лек политически привкус. Медиите, които са все по-зависими от рекламните си приходи в условията на криза и свит рекламен пазар, пряко или косвено стават по-благосклонни към рекламодателите си, за да може да ги запазят в бъдеще. В случая те стават угодни на държавни институции и техните министри и експерти.

Въпрос на подход

През изминалата година държавните ведомства по-скоро са избирали варианта да плащат за специализирани радио- или телевизионни рубрики, чрез които да популяризират дейността на дадена програма и по-рядко са давали парите за "класически" рекламни карета, радиоспотове и телевизионни клипове. От маркетингова гледна точка в този подход има логика. Вече минаха първите три години от старта на оперативните програми и програмата за селските райони, така че сега търсеният ефект не трябва да е "запознаване" на бенефициентите, а поддържане на добрата им информираност за новостите и специфичните изисквания по процедурите, по които може да кандидатстват.
в картина и звук
Обикновено радиорубриките са с продължителност от 5 до 15 минути, като предпочитаните радиа са "Дарик", БНР и "Фокус". Този вариант е избран от министерствата, отговарящи за програма "Човешки ресурси", "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони, а скоро започват рубрики и за програмата "Регионално развитие".
Телевизионната реклама е в тройката – БНТ (включително и сателитния канал), bTV и Nova TV. Специализирани консултантски рубрики обаче към момента има само за ПРСР, и то само по БНТ и БНТ САТ. През миналата година рубриките по програмата обхващаха не само телевизионната тройка, но и каналите "Европа" и ТВ 7. Европейски пари отидоха и за разработването и излъчването на два рекламни видеоклипа – по програма "Околна среда" и по закъснялата информационна кампания за всички програми, финансирана със средства от програма "Техническа помощ".

Стандартно и нестандартно

През изминалата година стандартният подход с публикуване на рекламни карета във вестници са избрали само консултантите на Министерския съвет по информационния проект за 1.4 млн. лв., който се реализира за 3 месеца в края на годината, и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), показва справката сред министерствата. По първия проект за реклама в български електронни и печатни издания и външна реклама са отишли близо 826 хил. лв., а от МЗХ са похарчили 1.88 млн. лв., от които 1.28 млн. лв. за реклама в национални ежедневници, а останалата част – в регионални. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) информират, че за реклама към медиите, основно – публикуване на обяви във всекидневници, са похарчили 16 хил. лв. Доста по-нестандарен подход са положили от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които през миналата година са поръчали изработката и разпространението на Fame картички с 8 различни визии по време на кампанията "Виртуална вода". От МЗХ пък са похарчили 250 хил. лв. за производството и разпространението чрез в. "Стандарт" на CD с информация за програмата.
При вестниците, които са получили немалки рекламни приходи от евро-програмите, изпъкват "Стандарт", "24 часа" и "Труд". Спорадични реклами има и в други национални или регионални издания.

Как се избират медиите

Министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява обществена поръчка за избор на изпълнител, който да подготви и реализира кампанията й за реклама и публичност. Обикновено на критериите отговарят рекламни, PR или медия агенции. Освен организационната и творческата дейност по проекта те трябва да дадат професионален съвет на възложителя и към кои медии да бъде насочена рекламата, за да бъде тя максимално ефективна. От водещите компании в рекламните среди, до които се допитахме, обаче са категорични, че в 99% от случаите те са ограничени в предоставянето на професионални съвети, тъй като заданието на обществената поръчка включва и търсения рекламен микс. "Обикновено когато изпълняваме обществена поръчка, задължителните критерии за медия планиране са зададени – например "3 национални ежедневника с над 55 хил. бройки тираж на ден" или "три национални ефирни телевизии". Това поставя агенциите в тесни рамки, в които трябва да планират. Практически националните ефирни телевизии са точно 3 и решението за медия микса не е в агенцията, а в самото задание", коментира Десислава Тодорова-Олованова, управляващ директор на рекламна агенция "Реформа". От министерствата пък обясняват, че когато избират медиите, се съобразяват с критерии като тяхната целева аудитория, обхват, тиражи и разпространение и не на последно място – цени.

Маркетинговият канал на влиянието

И възложители, и изпълнители са категорични, че не може да има толериране на едни медии пред други, когато се избира къде да бъде дадена реклама. "Не смятам, че има медии, които получават приоритетно рекламни бюджети, но повтарящите се имена създават хлъзгава основа за различни тълкувания", коментира Иво Цеков, управляващ директор на медия агенция "Пиеро 97".
Коментарите стават още по-хлъзгави, когато говорим за това дали заради европарите за реклама медиите не стават по-зависими и по-положително настроени към рекламодателя. Особено в България. "Принципно има логика да се получават подобни ситуации. Моите наблюдения по проекта, който изпълнявахме, обаче са, че медиите по-скоро реагираха като независима власт", казва Емона Гешева, управляващ директор на "Актив Груп". Компанията бе част от консорциума, изпълнил поръчката за информационна кампания за оперативните програми. Според данните от последното проучване на агенция Market Links вестниците, които са получили най-много реклама от еврофондовете, са обърнали и най-много внимание на властта през 2010 г., при това с доста позитивно отношение.
"Не смятам, че медиите са станали по-зависими или са започнали да имат по-добро отношение към държавните институции заради парите от реклама от еврофондовете, които получават или може да получат. Рекламните и информационните дейности по европрогра-мите са задължителни и тези пари така или иначе ще дойдат до тях", коментира Мая Цанева, експерт към Фондация "Медийна демокрация".

(Без)спорните резултати

Дали бенефициентите спечелиха от цялото това активно рекламиране? Отговорът не е еднозначен, защото някой може и да е научил нещо, да е чул нещо и да е видял нещо. Със сигурност обаче и медиите, рекламните и PR компаниите спечелиха. Затова и през 2011 г. те ще се надяват на нови траншове от европарите за реклама. Сред печелившите може би са и самите държавни министерства, които благодарение на европарите са създали по-топли отношения с някои медии. Затова, а и защото парите са реклама, така или иначе трябва да се усвояват, през 2011 г. ще има нови обществени поръчки за милиони.

КОЙ КАК РАБОТИ: МЗХ Е НАЙ-АКТИВНИЯТ РЕКЛАМОДАТЕЛ

- Министерството на земеделието и храните е държавната институция, която разполага с най-голям бюджет за реклама и комуникация и съответно е похарчила най-много пари за целта. – Към електронните и хартиените издания са били насочени около 2.62 млн. лв., а отделно за производство, тиражиране и разпространение на CD за Програмата за развитие на селските райони са заделени 250 хил. лв.
- През миналата година активни рекламодатели са били и министерският съвет, министерството на околната среда и водите, както и министерството на труда и социалната политика.
- От министерството на финансите, което отговаря за програма "административен капацитет", казват, че не са заделяли средства за популяризиране и реклама през 2010 г. заради преместването на управлението на програмата, спецификата на процедурите и малкия им брой.
- Пестеливи на реклама се оказват и министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на регионалното развитие и благоустройството, които акцентират по-скоро на информационни събития.

Стр. 4, 5

Оригинална публикация