www.manager.bg I 02.02.2015г.

За ефективното съдържание и правилното му позициониране – разговор с Костин Михайла от MediaCom, новата медия агенция, която се присъедини към Ogilvy Group Bulgaria

КОСТИН МИХАЙЛА е управляващ директор на базираната в Лондон агенция MediaCom за пазарите в Европа, Близкия изток и Африка (EMEA). Той започва кариерата си през 1995 г. в Румъния, работейки в Initiative, а след това за Coca-Cola Южна и Централна Европа. След като се премества в холандския офис на Initiative, на глобално и регионално ниво обслужва клиенти като Unilever Bestfoods, Rabobank и Tommy Hilfiger. Присъединява се към MediaCom през 2007 г.

- С какво присъединяването на MediaCom към Ogilvy Group Bulgaria ще промени рекламния пазар у нас? Какви са целите на партньорството между двете агенции?

- Не съм сигурен, че с влизането ни на този пазар ние ще променим нещо революционно. Със силен партньор като Ogilvy Group Bulgaria, който е свързан с WPP – нашата агенция майка, се надяваме да изградим по-стабилни бизнес отношения тук. Амбициите ни в световен мащаб са да бъдем номер 1, а най-бързият начин да се развиваш в тази посока е да бъдеш номер 1 на всеки пазар. За България ние ще разчитаме на международната си мрежа, но също така ще се фокусираме върху привличане на локални клиенти.

- Какви нови услуги ще ви отличат от останалите медия агенции?

- Разликата е в нашия подход към медийните стратегии на клиентите. В крайна сметка ние работим със същите медийни канали, с които работят всички – телевизия, радио, преса и онлайн каналите, които са от доста голяма важност за нас. Нашата основна цел винаги е била да дадем най-добрия съвет на клиентите как да постигнат много добри резултати за своите кампании, фокусирайки се върху съдържанието, което позиционират в своето съобщение в различните канали за комуникация. MediaCom не е криейтив агенция, но въпреки това ние не само избираме правилното съдържание, но понякога го създаваме.

- Можете ли да посочите топ 3 тенденции в рекламния и медийния бранш за 2015 г.?

- Този въпрос е много често задаван и хората навсякъде по света се вълнуват от това. Би било хубаво да имаме кристална топка, с която да ги предвидим, но в близко бъдеще ще бъдат в сила тенденциите, които виждаме и сега. Първо – видеосъдържанието. Ние вече няма да планираме просто телевизия, ние трябва да се съобразим с това, че поведението на потребителите се промени и те консумират видеосъдържание през всякакви мобилни технологии. Втората много ясна тенденция, която се налага със смели стъпки на други пазари и вярваме, че голяма част от планирането в интернет ще става по този начин, е programmatic buying. И третата тенденция, за която се говори много и ние прилагаме в нашата работа – съдържанието. През последните години има страшно много клиенти, които вече не правят реклама за телевизия, а съдържание за различните канали и публики. Понякога, когато хората търсят нещо в Google и имаш 30 секунди, за да те намерят, не можеш, когато те намерят, да им предоставиш просто един двучасов материал. Затова за различните канали и публики трябва да имаш различен подход. За да вземе решение, потребителят минава през три фази – информиране, вдъхновяване и въвличане. В една фаза може да е уместно да му покажеш дълъг материал, а в друга – кратка и ясна информация, която бързо да асимилира. И това е всъщност част от нашата стратегия – да съветваме клиентите си да разполагат своите рекламни съобщения на правилното място, в правилния контекст, за да може медийните решения, които са взели, да бъдат работещи за тях.   

От сп. "Мениджър"

Оригинална публикация

www.aej-bulgaria.org I 29.01.2015г. 

BBC стартира нова програма за журналисти, която включва едноседмичен тренинг по радио журналистика, ТВ журналистика и онлайн журналистика, както и допълнителен триседмичен курс по лингвистика.

Условието е кандидатите да владеят на високо ниво английски език плюс един от следните езици: арабски, азърбайджански, бенгалски, китайски, английски, френски, хинди, персийски, руски, испански, турски, украински и други. Обучението ще се проведе два пъти тази година в периодите 2-27 март и 22 юни-17 юли в седалището на медията в Лондон. Разходите за настаняване и престой се покриват от програмата.

Крайният срок за кандидатстване е 15 февруари. Повече информация за обучението ще намерите тук. 

Оригинална публикация 

www.novinar.bg I 23.01.2015г.

 Александър Владков

 Оригинална публикация

www.24chasa.bg I 15.01.2015г.

Сутрешният блок на БНТ 1 "Денят започва" ще има двама водещи от понеделник. До титулярката Ася Методиева ще застане Даниел Михайлов. Той е с дългогодишен опит в медиите.

Бил е водещ в телевизиите "Европа" и "Канал 3", а преди това е работил в три радиа – "Меджик", FM+ и "Фреш". Михайлов е бил и програмен директор на радио "Меджик".

"Признателен съм за топлото посрещане на Ася Методиева и целия екип на предаването. За мен е важно, че стилът на водене на Ася е спокоен и задълбочен. Но тя имаше нужда от присъствието на още един млад и усмихнат човек до себе си", обясни Михайлов няколко дни преди да излезе в ефира на държавната телевизия.

Сутрешният блок остана с един водещ преди близо година. Тогава колегата на Ася Методиева Росен Цветков напусна БНТ, за да работи като разследващ репортер в Би Ти Ви. Оттогава Методиева води сама, като понякога я сменяха колежките Христина Христова-Любомирова и Аделина Радева.

Оригинална публикация

www.segabg.com I 06.01.2015г.

Анализатори очакват това да е годината на независимите продуценти на медийни продукти

И тази година няма да се свършат читателите, предпочитащи истинския вестник.

Накъде ще водят глобалните тенденции в медиите тази година? Видеото – от YouTube до "Фейсбук", ще властва над всичко, но и за вестниците все още има място под слънцето. 2015 г. ще е годината на големите сделки на пазара за медийни продукти. Това са очакванията на анализатори, анкетирани от британския в. "Гардиън".

В момента сме в златното време за продуцентите на съдържание, казва Лорейн Хегеси, независим консултант на "Ченъл 4". Някои от водещите продуцентски компании бяха изкупени от американски инвеститори. Тази година ще следим дали подобни сделки ще има и в Европа. Британската ВТ например има достатъчно ресурс да изгради голяма продуцентска компания, но все още не знаем дали има и апетита за това.

След като "Либърти Глоубъл" и "Дискавъри" купиха най-големия независим продуцент на тв, филмово и дигитално съдържание във Великобритания – All3Media, много оператори започнаха да осъзнават, че днес е стратегически важно да заемат позиции в пазара на съдържание. Затова според Хегеси тази година ще има още големи сделки в тази област. Ерата на гигантските независими продуценти тепърва започва. Големите независими компании изкупиха по-голяма част от по-малките продуценти, затова сега се очаква те да предприемат още по-мащабно окрупняване. Това окрупняване пък на свой ред ще катализира нова вълна малки независими компании, тъй като много сценаристи и режисьори не харесват сложния свят на гигантските корпорации.

По отношение на вестниците очакванията този път са оптимистични. Според Дъглас Маккейб, анализатор от "Ендърс Анализис", печатните издания ще продължат да се търсят, а темпото на растеж при дигиталните ще се забави. "Видеото беше една от големите теми на 2014 г. Но не смятам, че публиката от само себе си ще тръгне да търси клипове в сайтовете на вестниците. В същото време те имат достатъчно големи редакции, за да смятат, че не могат да говорят пред камера. С други думи, вестникарската индустрия ще трябва да намери начин да прескочи тази пропаст – да постигне най-доброто от два свята, да изработи репутация и на видеофронта. Но тук трябва много внимателно да се обмисли стратегия. Може би досега усилията са били насочени към погрешния жанр или канал", казва Маккейб.

Най-голямото предизвикателство пред пресата ще бъде по отношение на мащабите, смята анализаторът. Колко точно печели един вестник и колко голяма редакция може да си позволи неговият издател? Ще имаме ли същия брой големи издания след 5 до 10 години? Ако не, какво следва да предприемат издателите? Според Маккейб печатните медии ще оцелеят, но не в тиражите, с които бяха свикнали в миналото.

В света на големите тв компании с много канали ще наблюдаваме все по-голяма специализация, казва Джон Коен, основател на Tubefilter. Когато тези компании прохождаха преди няколко години, стремежът беше да се акумулират колкото се може повече канали, за да се привлече реклама. Но тази сфера става все по-софистицирана – новите медийни звезди може да разчитат за повече публика на YouTube, освен това да ползват традиционен мениджмънт, а също и холивудски или пък литературен агент, може да работят по отношение на брандирането и лицензирането със съвсем друг екип, обяснява специалистът.

Прогнозата на Коен е, че при видеото YouTube ще останат на водеща позиция, но артистите ще разполагат с все по-голяма палитра от медии за своите изяви, а и навлизането на Vessel и "Фейсбук" на този пазар няма да мине без трусове. Според него сега е идеалният момент да станеш голяма звезда в YouTube. И все по-често ще гледаме тези звезди в произведени от тях филми, които се продават онлайн. Някои от тях вече продават стотици хиляди копия чрез iTunes, а един такъв филм – "Изгонена" със звездата на Vine Камерън Далас, стигна номер едно в iTunes, като в продължение на два дни изпреварваше "Пазители на галактиката".

За списанията също предстои интересна година, смята Дейвид Хепуърт, редакционен директор на "Дивелопмънт Хел". Много списания ще продължават да хвърлят усилия в несвойствени посоки. Ще насочват все по-голяма аудитория към сайтовете си, като акцентът тук ще продължи да бъде не най-новият брой, а естеството на читателите. Никой няма да има големи очаквания за таблетните им формати, защото издателите установиха, че те струват много, а не привличат достатъчно реклама.

И като стана дума за реклама, и при нея доминираща ще е ролята на видеото. От всички форми на дигитална реклама, тази във видео ще продължи да расте най-бързо, смята Дейвид Халермън, главен анализатор в eMarketer. Но бърза да уточни, че в същото време, поне в САЩ, телевизията все още получава много повече нови приходи от видеото в интернет. С други думи, телевизионната реклама ще си остане водеща, макар че дигиталното видео все по-често ще я допълва. Двете все по-често се интегрират, макар че все още липсват технологии за проследяване на зрителите по всички екрани. А точно тук е заровен Свещеният граал на рекламата – как да се намери начин тя да следва тв продукта по всички медии, в които той се гледа. Пресата продължава да губи рекламодатели, а в интернет парите се прехвърлят от банерите към дигиталното видео, казва Халермън.

Къде ще е радиото? Според Мат Дийгън, творчески директор на компанията за консултантски услуги "Фолдър Медия", интернет радиото ще продължи и тази година своя възход, макар и темповете му да не са забележителни.

Оригинална публикация 

www.cross.bg  I 20.10.2014г.

София /КРОСС/ Участниците в първия Майсторски клас на „Училище за радио" – БНР Академия се дипломираха успешно. На официална церемония в БНР, лекторите и учениците получиха своите сертификати лично от г-н Фредерик Франц – бизнес мениджър „Квалификации" в Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), г-н Жером Годфроа – популярен радиоводещ във Франция и преподавател във Висшето училище по журналистика в Монпелие и г-н Радослав Янкулов – генерален директор на БНР.
„БНР сега разполага с екип от десет квалифицирани лектори, според стандартите на EBU, способни да преподават най-добрите практики в радиожурналистиката. Провеждам курсове в повече от десет държави по цял свят. Оценката ми за журналистите от БНР е изключително висока. Като виждам резултатите от тяхната работа днес и ентусиазма на техните ученици съм убеден, че проектът „Училище за радио" – БНР Академия ще продължава да се развива. Очаквам в новите випуски да се включат журналисти от всички български медии", заяви Фредерик Франц.

В приветствието си към радиоабсолвентите г-н Жером Годфроа посочи, че една от тайните на добрия журналист е да умее да слуша внимателно събеседника си. „БНР е медията в България, която пази традициите на радиото повече от 80 години. Бъдещето на общественото радио е част от модернизирането на цялата медийна среда, а БНР Академия е проектът, който полага основите на това бъдеще. Училището дава ключа към верните отговори за успешна журналистика в условията на новата цифрова медийна реалност".
„Щастлив съм, че моята идея за създаване на „Училище за радио", която е част от управленската ми концепция, се реализира успешно и днес ние имаме удоволствието да аплодираме първия випуск на БНР Академия", коментира генералният директор на БНР Радослав Янкулов. „Проектът нямаше да може да бъде реализиран без подкрепата на Европейския съюз за радио и телевизия. Благодарен съм и лично на Фредерик Франц и Жером Годфроа за тяхната работа и подадената ръка. „Училище за радио" днес доказа своя потенциал и се надявам, че следващите випуски ще бъдат все по-успешни".
След изпитната сесия, журито на БНР Академия единодушно определи Пламен Коцев /Радио Видин – БНР/ за най-добре представилия се радиожурналист в Майсторския клас. За отличния си успех той получи и специална грамота „100 от 100".
Кандидатите за следващия випуск на Майсторския клас на „Училище за радио" ще бъдат определени чрез конкурс със събеседване. БНР Академия ще отвори врати отново през януари 2015 г.

Оригинална публикация 

www.vsekiden.com I 29.08.2014г. 

Журналистът ще има рубрика в „120 минути“

Един от най-известните български журналисти Георги Коритаров се завръща в медията, от която започна телевизионната му кариера – Би Ти Ви, научи вестник „Всеки ден". Той ще има собствена рубрика в предаването „120 минути". В нея Коритаров ще върти на журналистическия си шиш по един събеседник и ще прави кратък анализ на събитията от изминала седмица. Публицистичното шоу с водещ Светослав Иванов набра завидна скорост и стартира втори сезон в началото на септември, но вече няма да се излъчва в събота, а в неделя, на мястото на „Нека говорят".

Коритаров бе и едно от имената, спрягани за водещ на отишлото в историята предаване, когато Росен Петров го напусна, за да се влее в редиците на Бареков. В крайна сметка обаче преговорите между него и продуцентите от „Дрим тийм" не са довели до резултат и Петров бе заменен с Жени Марчева и Михаил Дюзев.

През 2003 г. в сутрешния блок на Би Ти Ви Коритаров правеше 30-минутни интервюта с актуален събеседник, а рубриката му бе съвместна продукция с радио „Свободна Европа" и се казваше „Блиц". Освен с интервютата, които бяха истинско изпитание за гостите му, журналистът стана особено популярен и с изказването си за липсващата му масичка в студиото: „Така се почва, малка масичка се взима, после столът и накрая победа на здравите сили", с което намекна за вече съществуващ проблем с телевизията. В началото на 2004 г. предаването бе спряно, след като договорът му не бе подновен.

Дни по-късно на дискусия за свободата на словото Коритаров съобщи, че отношенията му с Би Ти Ви са били като тези между САЩ и СССР, разказа и как шефовете на медията са поискали от него да подпише анекс към договора си, според който е длъжен да се съобразява с редакционната политика на медията. Той трябвало да съобщава предварително темата и госта си. Журналистът намекна и за съществуването на забранителен списък с гости.

Година по-късно Георги Коритаров стана водещ на сутрешния блок на Нова телевизия, заедно с Лора Крумова. Напусна и тази медия през 2008 г., защото бе обвинен, че е изнудвал шефа на „Лукойл" Валентин Златев за голяма имотна сделка. От 3 години журналистът е водещ на предаването „Свободна зона" по „Тв плюс". Въпреки новата си работа в Би Ти Ви обаче ангажиментът му към кабеларката остава.

Оригинална публикация 

www.dariknews.bg I 27.08.2014г. 

Дарик продължава да бъде най-слушаното частно радио в страната, показва последното проучване на социологическа агенция "Алфа рисърч". В изследване сред пълнолетното население на България чрез пряко стандартизирано интервю, Дарик се класира категорично на първото място сред частните радиостанции със 17,5 процента обща аудитория.

Проучването на "Алфа Рисърч" представя данни за първото полугодие на 2014 година в национален мащаб. След Дарик в изследването на частните радиа се нарежда Веселина с 11,8 процента обща аудитория, БГ Радио с 10,2 процента, Радио 1 с 10,1 процента и N-Joy с 10 процента.

За редовна аудитория Дарик също заема първото място сред частните радиостанции в страната с 9,9 процента, последвано от Веселина с 7,1 процента редовна аудитория, N-Joy с 5,9 процента и Радио 1 с 5,3 процента. От социологическата агенция съобщават, че аудиторните дялове на медиите се отчитат на базата на два индикатора – предпочитания към заявената медия и време, в което тя е била следена. Данните се формират от броя на слушателите, посочили съответната радиостанция като предпочитана или допълваща.

Оригинална публикация 

www.mediapool.bg I 18.07.2014г.

Всички медии – обществени и частни радиа, вестници, телевизии и онлайн издания – ще имат право да публикуват само официална информация по време на избори. Това е записано във внесените промени в Изборния кодекс от трима депутати от БСП, публикувани на интернет страницата на Народното събрание (НС).

Мартин Захариев, Мая Манолова и Стефан Данаилов предлагат медиите да носят отговорност, ако допускат "накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността".

Според разписаните текстове медиите няма да носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред; цитати от официални документи; точно възпроизвеждане на публични изявления; при цитиране на документи не се допускат изменения, а новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.”

Въпреки, че подобни изисквания има и в етичния кодекс на медиите, вменяването на законово задължение за ползване само на официална информация, е опит за налагане на цензура под "дулото" на заплахата от санкции.

От текстовете, обаче излиза, че когато политик накърни доброто име на някого или призове към бойкот на конституционния ред, санкции няма да има – нито за медиите, нито за политика.

В проектозакона е записано, че ЦИК ще контролира провеждането на предизборната кампания от радиата и телевизиите чрез мониторинг на СЕМ. За печатните и онлайн изданията мониторингът ще се извършва от юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано като наблюдател.

В предлаганите изменения се поставят се и по-строги изисквания за платеното отразяване на предизборни събития. Те ще трябва да се обозначават с надпис или озвучаване, гласящи "Платено съобщение". Видът на знака за платени съобщения всяка медия ще трябва да публикува преди началото на кампанията заедно с тарифите и условията, които предлага за тази услуга.

Онлайн медиите и пресата трябва да предоставят едни и същи условия и цени на всички партии, като ги публикуват не по-късно от 40 дни преди изборите. Заплащането се извършва предварително, изрично е записано в текста.

Всяко нарушение ще се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лева.

В изменения на друга разпоредба от закона (чл. 200) пък четем, че "при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания всички, включително и гражданите, ще могат да сезират ЦИК, РИК или ОИК, а жалбите ще се гледат до 24 часа от постъпването им".

Потърсена за коментар, депутатът от БСП Мая Манолова, автор и на действащия Изборен кодекс, и на предложените поправки, заяви, че идеите за новите текстове са на наблюдатели.

"Това са изводи на наблюдатели – мога да цитирам Михаил Мирчев от ГИСДИ. Доколкото знам, текстовете а съгласувани със СЕМ. Бяха предложени на последното заседание на гражданската комисия в НС и ги внесохме от добра воля", обясни Манолова пред Mediapool.

По думите й промените няма да бъдат обсъждани от този парламент, а ако медиите се тревожат, че по този начин ще им се наложи цензура, когато БСП ги внесе в следващия парламент, ще ги редактира така, че да не притесняват никого.

"И пак казвам – това са предложения на наблюдатели, на база проведените избори за евродепутати", каза Манолова.

На последните избори на 25 май, обаче политиците създадоха прецедент с дадената от тях възможност за регистрация на хиляди уж независими наблюдатели, които всъщност се ползваха за партийни цели.

Основното съмнение за безконтролната им регистрация тогава беше дали ще създават шум в системата на независимите наблюдение и дали ще дават "експертни оценки", които под благовиден граждански претекст да обслужват партийни интереси.

Исканите изменения на Изборния кодекс задълбочават тези съмнения.

Георги Лозанов: Журналистиката не бива да се превръща в политически пиар

Председателят на СЕМ Георги Лозанов потвърди пред Mediapool, че промените в Изборния кодекс са минали за съгласуване през институцията, но те не са одобрени изцяло.

"Категорично съм несъгласен с предложението по време на предизборни кампании медиите да могат да използват само информация от официални източници. Това ще превърне цялата журналистика в политически пиар. Това е много опасно", коментира Лозанов пред Mediapool.

Той изрази несъгласие и с идеята в закон да се запише, че трябва задължително да има разделение между информацията и журналистическия коментар. "Не може една професионална норма да се превръща в законова. Не може Изборният кодекс да предопределя жанра на медиите", допълни той.
 
Доц. Лозанов каза, че е съгласен с останалите предложения и най-вече с разширяването на регулацията за платените предизборни публикации към регионалните медии.

Оригинална публикация

www.sbj-bg.eu I 08.07.2014 г. 

Продукция на Българското национално радио е сред финалистите за престижните награди The Rose d´Or (Златната роза) на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).

До миналата година конкурсната надпревара беше само за телевизионни и интернет продукции, а от тази година във фестивала, който е с 53-годишна история, за първи път участват и радио програми в три категории: комедийна драма, радио риалити и забавни радио програми. Авторитетно международно жури номинира само по три предавания в категория.

Сред финалистите в категорията Радио риалити е продукцията на редакция „Радиотеатър“, програма „Христо Ботев“ на БНР – „Тампере“, глава шеста на документалния проект „Един по-дълъг път до полето на боя“.

Номинацията за наградите The Rose d´Or е четвъртото международно признание за „Един по-дълъг път до полето на боя“ след номинацията на 39-ата Международна фичър конференция в Берген, Норвегия, през 2013 г. за епизод 1 „Ернротови“, наградата При Марулич, Хърватия, за епизод 4 „Когато телата загинат…“ и номинацията на фестивала PRIX EUROPA 2013 за същия епизод.

Победителите ще станат ясни на официална церемония на 17 септември в Берлин. Наградите The Rose d´Or определят стандарта за съвършенство, оригиналност и артистичност в забавните програми на телевизията, интернет и радиото.

Сред носителите на наградата са Барбара Стрейзанд, Мъпет шоу, Михаил Баришников, Лайза Минели, Бени Хил, Монти Пайтън, Сирк дю солей, Джули Андрюс, Мистър Бийн, Найджъл Кенеди, Шърли МакЛейн и още много световно известни имена.

В тазгодишното издание на наградите участват повече от 400 програми на 100 радио-телевизионни организации и продуцентски компании от цял свят.

Оригинална публикация