в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 20.08.2010
Мизерни тилове постигнаха победата на прехода – над добрия вкус
Специално интервю за "Уикенд"
Кеворк Кеворкян е живата легенда на телевизионната журналистика в България. И въпреки десетилетния си опит зад и пред камера, той успява да е актуален и днес. Не можем да го видим пред камера, но под острото му перо пулсират най-наболелите проблеми на обществения и телевизионен живот, а той ги коментира с ерудиция, на която може да завиди всеки. Потърсихме го за разговор, за да сподели наблюденията си и с читателите на "Уикенд" и не останахме разочаровани.
- Г-н Кеворкян, преди седмица Димитър Цонев изненадващо заяви, че никога не сте достигали рейтинга на предаването му "В неделя с…", и затова сте му завиждали. Като шега ли възприемате изказването му?
- По-скоро като резултат от големите горещини тия дни. В шегата, дори и в най-дебелашката, все пак трябва да има някаква доза истина. Всеки иска да получи своите 15 минути слава, както беше казал Анди Уор-ол. Митко Цонев не прави изключение, и се самонавива преди тъжния финален акорд – малко преди вратата на БНТ да хлопне зад него. Не че и досега, поне през последните три години, докато правеше онова нещо, той е бил кой знае колко видим в тази стара къща – като оставим настрана тлъстите хонорари и гламавщините, с които занимаваше претръпналите на всичко зрители на държавната телевизия. Защо да не каже още една глупост, на раздяла, в някой вестник. Всеки по някакъв начин мечтае да има съдбата на "Всяка неделя". В случая обаче мечтата се превръща в лъжа.
- Ама този вестник е "вашият" "Труд", в който имате от години рубрика за телевизия. Не се ли засягате, когато пускат по ваш адрес неистини?
- Е, интервюто на Митко в мощния съботен брой на "Труд" е прочетено в сайта на вестника от около 1800 души и е коментирано от трима, ако ругатните могат да се приемат за коментари. Моите дописки обичайно се четат – пак в сайта – от десетина и повече хиляди души, а коментарите са извънредно много. Това съотношение е валидно и по отношение на интереса към нещото, с което пълнеше неделния ден Митко, и съответно към великата "Всяка неделя". Опитвам се да бъда максимално ясен, за да ме разбере и той.
- Но не казвате дали сте се засегнали?
- Предполагам, че на авторката на интервюто Йова Апостолова й е доскучало, докато си е бъбрела с Цонев, та е пропуснала да го пита, какви рейтинги има предвид той. И още – коя "Всяка неделя" има предвид всъщност – първата, между 1979-1990 година, втората – между 1993-1999 година, или третата – тази от 2002-2005 година?
Първата се гледаше от 5 милиона души втората също имаше чудесна съдба. А третата винаги е била начело на всякакви допитвания. На мен не ми е известно някога нещо, на-тъкмено криво-ляво от Цонев, да е оглавявало някаква класация, освен класация по кинти, макар че и за това не съм сигурен. В която и посока, в каквито и рейтинги и допитвания да погледне репортерката, разочарованието й ще бъде голямо. За Митко да не говорим – той си е по начало разочарован.
- Писали ли сте за предаването му във вашите дописки?
- Веднъж написах нещо и сега ще го цитирам, ето го:
"Докато се потеше в НДК, много хора ми досаждаха за нещо, което надхвърля възможностите ми. "Трябва да напишеш за новото предаване на Митко Цонев" – настояваха те. Пиши, та пиши. Опитах се да им обясня, че то е все едно да ти вземат противогаза и да те хвърлят в "Пустинна буря", на произвола на пясъчните виелици.
По едно време щях да се съглася, обаче чух, че Хачо Бояджиев, който бил станал академик, представяте ли си, харесал предаването, и пак се отказах. (Академик – обаче и той чака хляб от БНТ, където Митко беше зам. програмен директор.) Сетне пак за малко да се съглася, обаче тогава пък прочетох в "Новинар", че Веселина Седларска нарича "В неделя с…" "сметище". Е, не, само това не – рекох, и се дръпнах назад.
После пък видях един билборд и доста се стреснах. Митко Цонев – в профил и анфас, данни за ръст и килограми, и всичко останало, както се полага на една полицейска снимка. Уплаших се, че вече са го прибрали. Но като помислих малко, реших, че това не е възможно.
В БНТ за далавери не прибират – там освен далавери, и то главно от глупост, друго не са в състояние да правят. А ако пък прибираха за лоши предавания, отдавна трябваше да са отворили отново концлагера в Скравена.
Онзи билборд, ако не са го свалили вече, е много поучителен. Митко Цонев го познавали по мустака. Това наистина е забележително постижение в журналистиката. Някой ми подхвърли, че предаването свило и логото на "Всяка неделя". Това пък съвсем ме обнадежди. Нещата са потръгнали. Остава да намерят и един, как се казваше – а, Кеворкян! – и са готови.
Всичко това е много полезно и за "Всяка неделя".
Тя е като актьор, който обира аплодисментите, без дори да напусне гримьорната си".
Ей такива любезности написах тогава.
- Много е смешно!
- Е, какво друго очаквате, когато си имаме работа с подобно предаване.
А веднъж и Маца, сладката женичка на Митко Цонев, отвори дума да гледам някое от предаванията му и да си кажа мнението. Тя е много практичен и смислен човек и схващаше, че нещо не е наред. Обикновено телевизионните маниаци последни схващат това, може цяла България да е наясно, но те – не, слушат двама-трима слагачи от екипите си и това им е напълно достатъчно. Но Маца не е такава и сигурно доста е мърморила на Митко, особено в началото, когато започна предаването си.
Съгласих се с известно неудобство. С маниаци поначало гледам да си нямам работа, пък и Митко иначе е приятно момче, светски тип, макар да не съм съвсем наясно какво означава това в селяндурска София.
А после, след молбата на Маца, написах, че Митко всъщност прави агне от зеле. Не беше любезно, но е доста близко до истината. Всъщност бях гледал по Би Ти Ви един разкошен репортаж за изложба на изделия от зеле. Между тях и агне от зеле!
"Направено е със ситното на рендето – обясняваше една женица, – със сметана и повечко желатин" (ужас!). Абсолютно като печено агне, същата форма – крачета, главичка и пр. Само дето не беше истинско.
Написах това след 13-то издание на "В неделя с…и, прекалено време, за да втаса дори предаване на БНТ. Там открай време си мислят, че са в ледниковата ера на телевизията. Питах се, какъв трябва да бъде Митко всъщност, каква е ролята, която му е дадена? Да бъде нещо като Пипо Баудо, до когото все пак е по-близо, понеже целува галантно ръце? Да конферира прав, разказвайки анекдоти, от които човек разбира, че дори този достъпен народен деликатес е на привършване.
Писах още, че много често Митко го натоварват с етюди, които са подходящи и достъпни например за Слави. За които се изисква изключителна освободеност, контрол над тялото, велеречивост. Не е много лесно да се научиш да контролираш например ръцете си.
Да ги държиш изпънати край панталоните си, все едно, че козируваш на Хачо Бояджиев, не е достатъчно. Парцалев ми разказваше – великият Парцалев! – че години наред не е знаел какво да прави с ръцете си, наблюдавал е Кисимов и накрая се научил. И пр.
Едва тия дни обаче от интервюто на Митко в "Труд", разбрах, че той и останалите юнаци от бившето ръководство на БНТ са искали да се състезават с "Всяка неделя".
Неосъществима мечта. Но в БНТ това е единственото им гориво.
- Какво всъщност се опитваше да прави Цонев в предаването си?
- Всъщност Митко продаваше себе си по един доста озадачаващ начин – миеше коли, продаваше вестници на Орлов мост, правеше се на доцент от Юридическия факултет и пр. недотам лежерни простотии, по-подходящи за начеващ репортер. Вероятно е мислел, че е много интересен. На кого обаче? Опитваше се да се продава, като се прави на всичко друго, но не и на себе си – ту иска да прилича на Слави, ту на Росен или на не знам кой си. А всички ние сме наясно, че дори пъпешите са по-изобретателни в сравнение с някои днешни телевизионни герои – как не се досещаш, че не можеш да се състезаваш със Слави на неговия терен, с високоорганизирания му екип, с опита му, с дързостите му, и пр.
- А вашата формула във "Всяка неделя" каква беше?
- Винаги съм предлагал нещо съвършено различно: велики думи на велики, по възможност, хора. Опитвах се да прокарам мост към другостта. Тази другост, а и изобщо висотите на духа не се постигат с маймунджулуци. И затова нищо от тях няма да бъде запомнено. Помнят се думите, образите, които успяваш да изградиш в студиото, и пр. Трудно някой от героите на Митко може да бъде запомнен, той поначало няма нагласата да разговаря смислено, да навлиза дълбоко в съзнанието на госта си и пр.
Той си остана верен на стария принцип, че дори и един пъпеш да показваш често по телевизията, и той ще стане известен – накрая може и да го наградят с наградата "Зелена краставица", нещо подобно.
Ти живееш чрез думите и истините и на други хора – това е най-ценното в нашия занаят, затова трябва да се добереш до тия думи. Не да се чекнеш в някакво студио.
Между другото нахалството на някои хора наистина е нетърпимо – от третата, и засега последна "Всяка неделя" са изминали едва пет години и те вече послъгват уверено, а лигите им се точат за някаква слава.
Митко се чекнеше в някакво студио, за което плащаха луди пари. За съжаление на тия идиоти, които харчат през пръсти държавните пари, искам да им припомня, че между 2002 и 2005 година направих над 40 телевизионни моста от четири континента – и при немалките разходи за тях, все пак не похарчих толкова, колкото е бил наемът за помещението в НДК. А съм излъчвал от Канкун, Мексико – до Делгани, Ирландия. И още по-важното е онова, което се случваше по време на тези разговори.
Комплексите на някои хора личат и от друго – предаванията им винаги са гигантски по времетраене
"Вие имате отлично едночасово шоу, ние пък ще направим петчасово!" Сякаш целта е да се оправдае гигантският бюджет. Мога да го кажа и иначе – все едно някой дребен човечец да си пазарува упорито дрехи от магазин "Гигант". Стоят му зле, ужасно зле, той се губи в тях, но продължава да ги носи, понеже смята, че те го правят по-солиден. Американците казват: "Не се мъчи да носиш по-голям номер обувки".
- Забравена ли е днес "Всяка неделя"?
- О, не, и такива като Митко правят всичко възможно паметта за нея да не избледнява. Мерси. А не е отминало и много време от последното й издание – само някакви си пет години, хората не са толкова плиткоумни, колкото телевизионните герои, те имат благодарна памет и слава Богу.
- Защо днес нито едно телевизионно предаване не може да обедини нацията и да се превърне в абсолютен и безспорен фаворит на зрителя?
- Вероятно намеквате за "Всяка неделя" – тя беше такъв лидер и фаворит в продължение на дълги години. Много са причините, но една е основната. Когато продаваш пошлост, и все по-голяма пошлост, и във все по-големи количества пошлост – ти отблъскваш хората. Не можеш да държиш прекалено дълго в клозета дори най-задръстения зрител. Телевизиите, ръководени от мизерни хора и надзиравани от корумпирани и мизерни типове, постигнаха може би единствената ясна победа на прехода – тази над добрия вкус. Над умното слово. Над истинския интерес към човека и неговата същност.
Телевизията като цяло сякаш бе оставена в ръцете на социопати. На серийни изнасилвачи на добрите нрави. Вижте ги ония, които произвеждат най-големия боклук – вижте тантурестите им тела, алчните им погледи. Когато се появи някой, който иска да ви каже нещо умно, той изглежда като рекламен агент, отишъл да продава хладилници на ексимоси, изглежда не на място, изглежда предварително обречен. Какви идиоти слушахме през последните години, какви бра-дъри и други сволочи, какви типове, които не могат изобщо да бъдат идентифицирани, какви маниаци, какви сексуални сбърканяци и пр. Всичко е някакъв фалш, повечето от фалшивите звезди, създадени от телевизията, живеят в някакъв транс, но и в някакъв страх – до вчера се репчат от екрана, а днес са "Господин Никой’ и точка.
Да хванеш някого в непристойна поза в колата му, не е толкова осъдително – както вие успяхте, защото поначало нагонът движи тези хора, включително и нагонът към славата. По-осъдителното е друго: да се правиш на нещо си, да се самоизживяваш като нещо значимо и да нямаш пари или ум да си платиш за една хотелска стая в покрайнините на София. За нищо не стават.
Между другото навремето имах една рубрика "Къде са те сега?", отнасяше се за звезди от преди две-три десетилетия. Ако днес има подобна рубрика, ще търсите хора, които са били фалшиви звезди само преди няколко месеца и вече никой не знае къде са, включително и самите те.
Всъщност има предавания, които обединяват някаква част от аудиторията, най-отчаяната – но все в името на ниските страсти, все в името на онази "истина", която трябва да стои далеч от домовете ни.
- С какво е ангажирано съзнанието ви сега?
- Нямам много време да се мотам безцелно, понеже рубриката ми "Приказки за телевизията" не ми дава тази възможност. Но тя ме насърчава също доста често да се връщам назад в миналото, където са заровени доста мерки и критерии. Днес ние като общество сме заприличали на някакви хора, no-скоро на някакви просяци, които се ровят из прашните мазета и току открият нещо, което е повече смислено от много други неща в настоящето. Удивително е например, че отново откриваме стандартите за производство на хранителни продукти. Е, след кебапчетата може да дойде и времето на телевизията, на духовните ценности
И в БНТ има доста ценни стандарти, натикани в мазетата на бившата италианска гимназия от страх. Веднъж писах, че се радваме като деца, когато Вежди намери пари за охраната на един музей, но никой не се сеща как е създаден този музей.
Едно общество, което се заплесва по църковни мощи, е свършено. В същото време известен синодален старец жени някаква временна звезда и нарежда всички църковни камбани в града да бият. Ако бяха толкова вярващи миряните ни, трябваше да изтръгнат тия камбани и да ги дадат на циганите за претопяване, поне от това светотатство да се спасят.
Звездни буболечки щъкат навред. Любители на евтината слава – сякаш всички те са опитвали от евтиното вино в предаването на Митко, което иначе се пееше щедро, какъв вкус пък е това, нали, да дегустираш, да промляскаш, и пр.
И тъй – с мляскане – отминава евтината, моментна слава. И вие правите доста за демаскирането на тия еднодневки. Но понякога минавате мярката, поне според мен.
- Какво имате предвид?
- Ами, аз направо се почувствах обиден от репортажа, който направихте за Лора Крумова – как мизерства в една каравана по Черноморието, носи вода и не знам какво още.
- Но това е самата истина, защо да я крием? Освен това, не върви една уж известна водеща да живее по този начин.
- Бедността не е порок, това все още е валидно, надявам се. Доста по-осъдително е, когато някои ексзвездни буболечки демонстрират нахално някакъв просперитет, някакво богатство, когато се хвалят с придобивките си, когато се държат като мутри, понеже изглежда и вътрешно им завиждат. Честните млади хора, включително и Лора, са обречени на трудно съществуване. Но в това няма нищо лошо, поне от гледна точка на нашия занаят. Кого ще предпочетем – милионерската щерка Ели Гигова или Лора, Даниела Тренчева, Миролюба Бенатова и още не малко други, е важен избор. Телевизията не е дефиле на тоалети, а дефиле на ума и смелостта. Момичетата, които изброявам, притежават и от двете. Няма да имат добра – еснафско добра – съдба. Но какво от туй?
Не мога да разбера например защо Ели Гигова от бутафорното вече предаване "Здравей, България" не научи нещо от Коритаров, а възприема веднага езика на телешкия възторг. Тя е дъщеря на извънредно състоятелен човек, той се ползва и с немалки политически протекции. Няма нужда да бъде харесвана от временни квартиранти в политиката, единственият й страх трябва да бъде баща й да не я лиши от наследство. Може обаче и това да се случи, ако продължава да задава подмазвачески въпроси
А реплики пък от сорта на "Слава Богу, премиерът ни гледа!" (Витомир Саръиванов, "Здравей, България"), са недопустими в ефир, ако този ефир все още се подчинява на някакви правила. Ако този водещ имаше малко ум, можеше дори да каже: "Слава Богу, Бог ни гледа!".
Телевизиите са в окаяно състояние и поради факта, че водещите журналисти са превърнати в обикновени наемни работници, без никакви права. Някои се превръщат дори в наемни словесни убийци, за да изпълнят капризите на този или онзи. А извън всичко друго, когато не живееш като всички останали край теб, ти губиш най-важния инстинкт в нашия занаят -да усещаш истинския живот, а не този във "Версай" или където и да е другаде на майната си. Надявам се, че не звуча сиромахомипски.
- То не ви и отива, като се имат предвид вашите възможности?
- Но трябва да се имат предвид и моите страдания, и битки, те бяха – и досега са – наистина свирепи. И все пак, оцелях. Понеже и досега вярвам безкрайно в една максима: "По-добре да се самоунищожаваш от работа, отколкото да ръждясваш".
- Ако позволите нещо лично – вярно ли е, че сте се разделили с Ирина Флорин?
Отговорът на този въпрос четете във втората част на интервюто в следващия брой на "Уикенд".
Стр. 24-25
Posted in PR&Media News
Tags: БНТ, Вестник "Труд", Витомир Саръиванов, Димитър Цонев, Ели Гигова, Ирина Флорин, Кеворк Кеворкян, Лора Крумова, Медии, Телевизионно предаване "В неделя с...", Телевизионно предаване "Всяка неделя", Хачо Бояджиев
Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев вече не е сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД, която е издател на вестника. Това става ясно от днешния брой на "Труд", където в информацията за собствениците не фигурира името на Тошев. Промени в закона за печатните медии наложиха в началото на всяка година вестниците да обявяват истинските си собственици.
